The Wedding Planner (2001) Свали субтитрите

The Wedding Planner (2001)
Дженифър Лопез
Матю Маконъхи
С В А Т Б Е Н И Я Т А Г Е Н Т
Можете да целунете булката.
Отсега нататък, той ще се грижи за теб...
и ти за него.
Той ще ти прави големи сандвичи...
а ти ще му купиш нови чорапи и бяло куфарче.
И ще живеете щастливо отсега нататък.
Ти си най-щастливото момиче в света, Барби.
Най-щастливото в света.
Ти си най-щастливото момиче в света.
Когато венчах, Уйтни Хюстън, тя беше по-нервна от теб.
И изглеждаш 10 пъти по добре от нея.
Не е вярно.
Това няма да стане.
Дебела съм!
И ще се омъжа за погрешния човек.
Погледни ме.
Ти си изящна.
Вечна си.
Завиждаш на бъдещата си зълва Джанис...
която чух да казва " Я виж тези крака.
Бих убила някой за краката на Трейси."
Но твоите са повече от великолепни.
Имаме любовта на човек на име Том.
Човек, който като отиде на репетиционна вечеря на другия ден...
казва, "Не мога да повярвам, че тя ме избра.
Не мога да повярвам, че ще се оженя за най-красивата жена, която съм виждал."
Което ми подсказва, че този ваш брак не само, че ще се получи...
но и ще бъде вечен.
Благодаря ти.
Мамо, ела тук.
Извинете ме.
Хей, какво правите?
Благодаря ви!
Стойте в сектори A, Б и Е. Не искам да се смесвате с видео екипа.
Знам кого търсите. Те са надолу по стълбите.
- Отче, къде отиваш?
- Природата ме зове.
Трябва да се отзовеш по-късно. Всеки момент започваме.
Вървете вътре.
Добро утро.
Пени, стига си флиртувала. Започваме.
Пени, иди при M-12. Една дама не се вписва в обстановката.
Добър ден, г-жо. Вие сте в листа със специалните гости.
- Последвайте ме.
- Довиждане.
Ето насам.
Насладете се на сватбата оттук .
Всичко е наред.
Добре. Всички да заемат местата си.
Тод, загаси главното осветление.
На три.
Извинете ме, Мери. Не можем да намерим бащата на булката.
Няма проблем. При мен е. Пени, изпрати БНБ.
Преди 15 минути го пратих.
Покрий ме от север. БНБ липсва.
О, не, не, не. Брой до 100 и почни от начало.
Отче, ще трябва да почака.
Вървете.
Хей, момчета, време е. Хайде, обличайте се.
Намерих БНБ. Код 20.
Малкото ми момиченце се жени днес.
Спомням си завършването и...
когато още беше малка.
Помня го...
сякаш беше вчера.
- Коя си ти?
- Аз съм сватбеният агент.
Виж сватбения агент.
Трябва да води много романтичен живот.
"Ушнакал"
"У" за двойна буква. "A" за тройна дума.
72 точки.
Не, не е така. "Ушнакал" са две думи.
- Една е.
- Блафираш.
" Хрупам." 16 точки.
16.
Мария, знам, че съм досаден. Просто искам да си щастлива.
Ще ти кажа нещо, което може би ще те разстрои...
но по някой път бащата трябва да действа.
За какво говориш?
Намерих човек, който се съгласи да се омъжи за теб.
Божичко!
Ако майка й беше жива...
и бе чула това, би и се искало да е мъртва.
"Копие." 22 точки.
Както и да е, ти го познаваш. Спомняш ли си Масимо?
Не. Кой?
Масимо Лензета, момченцето с което си играеше лятото, когато бяхме в Италия?
- Това, което ядеше кал?
- Същият!
Попаднах на него в сицилианската асоциация в секцията за новодошлите.
Защо, това е най-щастливият ден от живота ми!
Човек като мен!
- Веднага ме заведи при него.
- Няма нужда.
- Той тук ли е?
- Да.
- Тук е? Тук е?
- Масимо.
- Не, не е.
- Божичко.
Господи.
Помниш ли Масимо?
Калта добре му се е отразила.
Последният път когато те видях, ти беше мършава и грозна...
и главата ти беше много голяма.
Колко мило. Благодаря ти.
Моля.
Гледам добре на нашия бъдещ живот.
Искам трима сина и градина с домати.
Добре тогава.
Домати? Домати?
Мария, почакай.
- Добро утро.
- Добро утро.
Вестника и това списание.
4.50.
- Задръж рестото.
- Мерси.
- Чао.
- Чао.
- Изглеждаш превъзбудена.
- Така е.
- Мери, трябва ми--
- Ще го занесеш ли, моля те?
Франсин Доноли.
Семейството й е продавало наденички от курса по готварство.
- Така ли?
- А сега, 5 години по-късно...
са една от най-големите компании за хранителни доставки в интернет.
Пиер, много те обичам, ако пипнеш още един карамфил от букета ми...
ще те депортирам.
- Много ти благодаря.
- Гери.
Сложили са обява за сватбата й в обществените страници. Защо?
Защото искат да покажат парите си.
Шила! Запази Пакета Газебо за Белетите, ясно?
Вземи това грозно цвете.
Обади се на Дейвис и му кажи, че имаме спешна поръчка.
Благодаря.
- Какво по дяволите е това?
- Защитен крем за тен.
Сватбата е утре. Сама прецени.
Стига си плакала. Четвърт чаша лимонада и половин чаша сол.
- Така ли?
- И всичко ще изчезне. Ясно?
Виж, това е билета им за клуба.
Те искат да го направят обществено събитие, партито, за което всички говорят.
Благодаря ти, Шила.
Аз вече се свързах. Ще дойдат на сватбата на Копланд за да видят работата ми.
Ще стане перфектно.
Ще сме на страниците на всяко сватбено списание в страната.
- Ще бъде най-голямото събитие.
- Добре.
Щом приключа, ще станем партньори.
- Партньор?
- Да.
Партньор.
Добре, прекрасна си.
Наистина, невероятна си.
Много добра работа, но нека ти кажа нещо.
Сама съм изградила този бизнес.
Потих се, трудих се.
Правила съм неща, за които един сватбен агент дори не трябва да чува.
Дори няма да ти ги кажа.
Аз направих големите планове, нали? И жертвите ги направих аз.
А също така и никакви пари не направи.
Докато аз не се присъединих към теб.
Виж сега, била съм тук в продължение на 5 години, Гери.
Донесла съм повече печалби от колкото всичките ти други сватбени агенти взети заедно.
- Това е чудесно.
- Петорно повече!
Нужна съм ти.
Ти знаеш, че съм ти нужна.
- Аз знам, че ти знаеш, че съм ти нужна.
- Не знам това.
Знаеш ли, може би просто трябва да започна собствена компания.
Не би посмяла.
Ако се справя със сватбата на Донъли и станем партньори...
ще ми спестиш това да си измислям собствено лого.
Да помисля. Какъв шрифт да използвам?
- Ще станете партньори!
- Първо трябва да се оправя със сватбата.
О моля те, Мери, със сигурност ще успееш.
Бракът на Гринбърг продължи 1 година и два месеца. И ти отново успя.
Кажи ми как? Нямаше ме повече от 4 години.
"Истински те обичам" на Оливия Нютън-Джон беше сватбената им песен.
Което ги причислява към 14 месечния период.
Говорейки за честна любов, Джед пак питаше за теб.
Не се доверявам на мъж, който редовно ходи на педикюрист.
- Не си ходила на среща от две години.
- Е, и?
Ако Джед не те интересува...
един красив италианец те чака във фоайето, за да се ожените.
Скрий ме. Ти говори ли с него?
Само за малко. Възхитителен е.
- Не е.
- Защо говориш така?
Когато бяхме деца, ме следеше цяло лято да ме пита дали имам вагина.
Мисля, че това е възхитително.
Трябва да се измъкна оттук .
- Ела насам.
- Не трябва да му се сърдиш.
Дай му шанс. Бил е малко момче.
Може да е искал да стане лекар. Пък и ти си имаш вагина.
Доста е трудно да върша това съвсем сама.
Бъдете достатъчно щастливи за да сте все така хубави...
да преминете през достатъчно изпитания за да сте силни...
да имате достатъчно вяра за да сте радостни...
Да имате достатъчно приятели да ви подкрепят.
достатъчно приятели да ви подкрепят...
- Достатъчно решителност...
- и достатъчно решителност...
- за да може всеки ден да е по-добър от предния...
- да може всеки ден...
- да е по-добър...
- от вчерашния
- от вчерашния
- Вдигнете си очилата.
Поздравления. И двамата ви обичам.
Какво? Мислиш ли, че Кисинджър измислил всичко сам?
Ти току що каза най-добрата реч.
Гладко. Наистина гладко.
Ти трябва да си Франсин. Видях статията ти в Yahoo.
- Много впечатляваща.
- Боже, мразя я тази снимка.
Изглеждам като пудел.
Годеникът ми трябва да види това.
Той ще умре.
- Трябваше да е тук до сега.
- Повечето младоженци са NI ds.
" Без подробностите."
Това е Еди, добре.
- Искам да се запознаеш с родителите ми.
- Добре.
Мерси, кукло. Беше великолепно.
Мери, запознай се с родителите ми, Кити и Джак.
- Как сте?
- Толкова се радвам да се запознаем.
- Татко, от храната ли ядеш?
Шампанското е великолепно. Кристал? Д.П.?
- Всъщност, е Тайнтигер.
- Изящно.
Майко, не сме поканени. Не би трябвало да пиеш от шампанското.
Дай на малкото ми момиченце какво поиска, без значение от цената.
Ще ти пусна факс с песните които ще пея на сватбата.
И без такива мини-кроасанчета. Много важни хора ще идват.
- Трябва да направим добро впечатление.
- Още не сме я наели.
И както говорихме преди това, ти няма да пееш на сватбата.
Съжалявам, Мери. Здравей.
Танцьорката е тук, но има татуировка на--
Всичко е наред. Пени, искам да се запознаеш със семейство Доноли.
- Това е моя колежка, Пени.
- Приятно ми е.
Всичко, което искам от теб е да отидеш до офиса и да подготвиш файла Мърдок.
Мърдок.
Като в--
сдържаност.
Опа.
Файловете на Мърдок. Добре.
Добре сега, сватбена г-жо.
Нека поговорим по същество.
Какво виждате за сватбата ни?
Ами, сега, след като се запознахме...
това, което ми хрумва...
да видим.
Нощ...
ботаническата градина.
Бели, копринени палатки, през които се виждат звездите.
Свещи.
Фигурки.
Екзотични малки дръвчета от Бали.
Мисля, Гатсби.
Няма да е епохална...
но ще присъства духа.
Успях, Гери. Да, но я искат след 3 месеца.
За юни. Знам.
Времето тече. Дай ми Пени.
Познай какво, г-ца Мънипени?
Чакай, Пени.
Обувката ми се заклещи.
Не и добрите ми обувки.
Божичко.
Новата ми обувка на Гучи.
Хайде!
Добре ли си?
Прекрасно.
- Добре.
- Къде ми е обувката?
Обувката ти? Ето я тук.
Кажи ми сега. Как се чувстваш?
Вие ли ти се свят, повдига ли ти се, дишаш ли нормално?
Ами май не се задушавам.
Ама ти си върху мен, и ми дишаш въздуха.
Виждам, че ума ти е бистър. Това е добре.
Май нямаш сътресение.
Добре падна.
Защо все още си върху мен?
Добър въпрос.
Виждаш ли онзи контейнер там? Май се опита да те убие.
Ти стоеше по средата на пътя и той идваше право към теб.
Успокой се. Почини си. Добре ли си?
Ти ми спаси...
обувката.
Живота ми.
Обувката ми беше целта. Ти ми дойде като бонус.
Хайде. Ще опитаме да станем. Не бързай.
Не бързай.
Нагоре.
Ето. Държа те.
Хванах те, нали?
Ухаеш на сладки малки сливи...
и сандвичи със сирене.
Добре. Ето.
Да, доста често се случва така. Благодаря.
Добре. Чакай! Добре.
Да, мъртва е вече.
- Мислиш ли, че е в рая?
- Със сигурност.
Тя има най-прекрасните пръсти, които съм виждал.
Къде съм?
В детското отделение на болницата Св. Винсънт.
Аз съм вашият лекар. Опитайте се да не говорите.
Господи.
Парализирана съм. Парализирана съм!
Щом си движите ръцете и краката определено не сте парализирана.
Да, благодаря ви. Това е фенерчето ми.
Благодаря. Как се справя нашият пациент?
- На косъм беше.
- Така ли? Какво предлагате?
Мисля, че се нуждае от повече плодове.
Защо не отидете да я заредите с 10 бонбона, а?
Ето така.
- Ти си този--
- Стив Едисон.
Аз съм надзираващия педиатър тук.
- Мери--
- Фиоре. Да, знам.
Трябваше да ти преровя портмонето докато намеря паспорта ти.
Досега не бях срещал някой, който си подрежда кредитните карти по азбучен ред.
Направихме ти някой изследвания.
Рентгеновите снимки са добри. Нивата на хемоглобина са нормални.
Изчакваме резултатите от К.А.Т. и ще можем да те пуснем.
Можеш вече да свалиш това.
- О, имаш голям врат.
- Имам голям врат?
Не ме разбирай грешно. Прекрасен е.
Просто не съм имал пациент над 6 през последните 3 години.
Какво е станало с ръката ти?
Ръката ми. Ти падна върху нея, с големия си врат.
Пристигнаха резултатите от К.А.Т и всичко е наред.
- Значи съм добре?
- Като нова си.
Като говорим за новости, доста модерно момиченце имаш там.
- Кой?
- Приятелката ти.
Не, това е сестра ми. Наистина е доста модерна
Последния път, когато се видяхме, имаше обица на брадичката.
Леле.
Това, което не разбрах е, как се е озовала близо до контейнера!
Госпожице?
- Господи, ти си жива!
- Как ме откри?
Толкова се радвам! Сестрата намери телефона ми написан в органайзера ти.
Каза ми какво се е случило и--
Той ли те е спасил?
Не бих го нарекъл спасяване.
Просто бях на подходящото място в подходящото време.
Не си ли герой?
- Пени
- Добре ли сте?
Забележително.
Пени Никълсън. Радвам се да се запознаем.
Аз съм Стив Едисон. И аз се радвам.
Седнете. Настанете се удобно. Мери ще се оправи.
Значи трябва да работите много. До късно ли сте днес?
Не, даже не съм на работа довечера.
Чудесно!
Аз и Мери ще отидем в парка Голдън Гейт.
Дават стари филми от тази страна на музея.
Трябва да дойдете с нас.
- Не приемаме "не" за отговор.
- Ще го оставиш ли на мира, ако обичаш?
Не искаш ли да дойда?
Разбира се че иска да дойдеш.
Знаеш ли, истината е, че...
си мислех за кариера в медицината.
Нещо свързано с медицината.
Наистина бих искала да ме научиш на някои неща.
- Не ме оставяй тук.
- Знам кое е най-добро за теб.
Ще приключим въпроса за тази Кейт веднъж завинаги!
Само 6 години са минали.
Това не е среща!
Не ме оставяй сама. Моля те.
- За твое добро е.
- Да не си посмяла!
- Ето го и него.
- Това е гумената ти топка.
Благодаря ти. Никога не можеш да получиш цветовете, които искаш.
Добре.
О, не!
Току що се сетих, че обещах...
на кръстницата на брата на една приятелка ми,..
че ще й помогна...
да си зареди факса с мастило довечера...
защото заминава утре...
на сафари в Африка.
Наистина трябва.
Наистина съжалявам, че няма да успеем да си поговорим...
- За медицина.
- Да.
Добре. Чао.
- Пени.
Господи, надявам се, че...
кръстницата на брата на приятелката й ще бъде наред
Знаеш ли, взех места.
- Добре.
- Да вървим.
- Благодаря, че пазиш дървото ми.
- Да, пазя ти дървото.
Одеалото ти е точно под дървото ти.
- Мерси, Бърт. Това е Стив Едисон.
- Стив, как си? Радвам се да се запознаем.
- И аз.
- Крайно време беше да излезеш на среща.
- Не е--
- С какво се занимаваш?
- Лекар съм в Св. Винсънт.
- Лекар си?
Той е лекар. Схванах намека.
Ще се видим на Скрабъла, хлапе.
Съжалявам. Толкова съжалявам за това.
Скрабъл?
Моля те не питай.
Хайде де. Не можеш да не ми кажеш.
"Ще се видим на Скрабъла, хлапе"? Какво значи?
Членувам в клуба БейАриа по скрабъл.
- Жалко е, знам.
- Какво?
- Жалко е.
Млъквай.
Поне знам как се пишат думите. А ти какво можеш?
- Мога да хвърлям йо-йо.
- Знаеш ли какво?
- Стига толкова захарен памук за теб.
- Сериозен съм.
Как влезна там? Досега не съм срещал член на клуб по скрабъл.
Рова е ясно.
Когато родителите ми са дошли от Италия...
са се записали в такъв клуб за да научат английски
След като майка ми почина, баща ми стана обзет от играта...
и искаше непрекъснато да играя с него...
и, така че не съм имала особено голям избор.
С-У-П-Е-Р.
Какво правиш?
Ям само кафявите.
Защо?
Защото знам, че имат по-малко изкуствено оцветяване...
защото шоколада си е кафяв.
Доста научно от твоя страна, д-р Стив.
Благодаря.
Къде може да отиде човек, за да види двубой по скрабъл?
О, виж. Започва.
- Това е прекрасно.
- Харесва ли ти?
Да.
До сега това е най-забавното нещо което съм правил в тоя град.
Искаш ли да танцуваме?
Не знам. От доста време не съм танцувал.
- Добре.
- Ако жена те покани да танцувате, приемаш.
Бърт е прав. Да, Мери, с удоволствие ще танцуваме.
- Без натиск.
- Доста е късно.
Добре.
Къде си се учил да танцуваш така?
Уроци по балет.
О, ти си гей.
О, да, най-големият.
Майка ми ме записа на тия уроци...
когато бях на 8.
Тя искаше от мен да съм Фред Астер. А аз исках да съм Маркъс Уелби.
И затова сега си по малко и от двамата?
Мисля, че си мила.
Престани. Ще се изчервя.
Как е палеца ти?
Перфектно.
YMCA.
Следващият ми мач по скрабъл е в събота...
в 1:00 в северното крило на YMCA.
Ще бъде събитието на сезона.
Може би трябва да дойдеш
- А може би ти не трябва да ме настъпваш.
- Настъпих ли те?
- Да.
- Съжалявам.
Няма проблем. Само гледай да не се случи пак.
Не ми казвай какво да правя.
Какво да не правя?
Господи!
Момчета, луди ли сте? Това не е смешно!
Мисля си бежовото, като цвят за шаферките. Какво ще кажеш?
Добро утро. Земята вика Мери.
Какво ти става? Различна си.
Не съм различна. Как така съм различна?
Не можеш да спреш да се усмихваш.
Не се усмихвам. Усмихвам ли се?
Като глупак.
- Кажи ми.
- Нищо не е.
Тогава престани да се хилиш.
- Не мога.
- Добре, кой е той?
Добре. Не, не!
Г-н Котсиополис, не можете да хвърляте чинии!
Всичко е наред.
Като приказка е.
Той ти спасява живота. Танцувате под звездите.
- И се целувате под дъжда.
- Почти се целунахме.
Не знам, Фран. Забравила съм тънкостите на една среща.
Ти?
Тези, които не могат да преподават? И тези, които не могат да организират една сватба.
С моя помощ, можеш да се омъжиш за него до 3 месеца.
Напълно изгубих контрол. Ще ми помогнеш ли, ако обичаш?
Пени, не можеш да ги опазиш--
- Какво ти става?
- Запознала се е с един.
Срещнала си мъж? Искаш да кажеш--
- Разкажи ми!
- Длъжница съм ти, Пени.
Така е. Длъжница си ми!
- Здравей, Рене. Как си?
- Чудесно.
Ще пеят пред 6 класа.
Затова просто бъди сигурен да има платиш, ясно?
Самият Басил ще дойде днес.
- Наистина?
- Да.
Ще ти звънна пак. Добре. Чао.
Мери, какво правиш тук?
Господи. Толкова ми е неудобно.
Може и да съм добра бизнес дама...
но не мога да танцувам.
Мислех, че уроците ти са в четвъртък.
Знам. Трябваше да го променим. Но така е идеално.
Най-после ще се запознаеш е Еди. Ела.Еди.
Еди, ела насам.
Искам да се запознаеш с сватбеният агент.
Двамата най-важни хора в живота ми се срещнаха.
Еди, това е Мери, сватбения агент.
Мери, това е годеникът ми Еди.
- Мери, добре ли си?
- Да. Добре съм.
Да видим кой е това.
Здравей, татко. Чакай.
Не те чувам. Дръж се. Добре. Държа те.
Добре, пак ще те загубя. Съжалявам.
Добре, чакай, чакай. Ехо. Чуваш ли ме?
Бързо, хора. Тук ще намерите вашите сладурани.
Добре дошли в училището за танци Базил Св. Мосли.
Аз съм Базил Св. Мосли.
Чакай. Не те чувам. Само секунда. Не те чувам.
Връзката се разпада. Почакай.
Ето, готово.
Искам всичките ми двойки, да танцуват, обвити в хавлии...
готови да танцуват, не следващата седмица, не сега, ами сега.
- Танцувай с Еди.
- Не мога.
Бързо. Има ли проблем в стаята?
Хора. Бих искал да останем млади, когато този курс свърши.
Трябва да се обадя.
Скъпа, разбирам, че си заета. И аз съм зает.
- Задържаш класа.
- Тя е с него.
Добре.
Мери, внимавай с палеца му. Наранил се е спасявайки някаква старица.
- Съжалявам, не мога.
- Имам важна работа.
Интересен избор на думи.
Време е да разцъфнем
Очевидно, имаме сценична треска.
Винаги съм вярвал, че трябва да се борим със страховете си.
Трябва да разбера с какво си имам работа...
така че, аз пускам музиката а вие танцувате...
а аз ще ви гледам.
Добре, Рене?
Да, благодаря ти.
Мери, искаш ли да танцуваме?
Не се страхувайте. Танцувайте. Танцувайте.
Да.
- Старица, а?
- Слушай, това е--
- Каза ми, че се казваш Стив.
- Така е.
Фамилията ми е Едисон. Фран ми вика Еди. Прякор е.
Имам един по-добър прякор за теб. Какво ще кажеш за обикновен, измамник--
Ако така смяташ--
Това, което си мисля включва нож и клещи.
Добре.
- Денят на злополуката.
- Беше специален ден.
Беше. Закъснявах.
Колко удобно.
Трябваше да се видя с Фран и със сватбения агент, който се оказа ти.
Наистина?
Танцувайте. Танцувайте!
Не се измъквай от въпроса. Не се яви защото не си искал да се ожениш.
- Непрекъснато я виждам.
- Кое?
Защо каза на годеницата си, че си спасил старица?
Точно!
Мислиш си, че искаш да се ожениш, но не е така.
Състрадателен и объркан си, и търсиш нови мацки непрекъснато.
Мери, нямаш си и на идея за какво говориш.
Така ли?
Защо дойде с мен на кино?
Защо Стив дойде с теб на кино? Да видим.
Първо на първо, Стив обича филмите.
Стив не беше на смяна вечерта.
Стив каза, " Хей, знаеш ли какво?
Кино звучи добре." А пък и има покани.
Защо Стив се обръща към себе си в 3-то лице?
За какво говориш?
Мислиш ли, че можеш да ме подведеш с твоите глупости? Не мисля!
Подушвам малки червени сливи и сандвичи със сирене.
- Какво?
- Да.
- Значи си призна.
- Не съм!
Призна си. Ако някой си го търсеше, това е М-Е-Р-И.
Отвратителен си.
Добре. Тогава защо ме покани да танцуваме?
- Не съм.
- Напротив.
- Не съм.
- Ти каза, "Искаш ли да танцуваме?"
Даже и да съм, не съм аз сгодената.
Беше танц.
Нищо не означаваше.
Тогава защо почти ме целуна?
Тези двамата, са прекрасна двойка...
те го умеят, знаят какво се изисква.
Прекрасно.
Веднага щом татко го спомена, казах, "Разбира се."
Всеки знае, че това е мястото човек да се ожени.
Разбира се, Фран. Лозе звучи идеално.
- Трябва да го проверим веднага.
- Вече го направих.
Имаме резервации за тоя уикенд, но ти трябва да заминаваш в петък.
Петък? Не ми е удобно в петък. Планувал съм интересен семинар.
- Добре. Събота.
- Събота.
Събота. Добре, Мери? Мерси за всичко.
Радвам се да се запознаем. Мерси за танца. Ще ти кажем как върви.
- И аз се радвам.
- Почакай малко. Тя идва с нас.
- Така ли?
- Идвам ли?
Да.
Няма да се откажеш от сватбата на Доноли!
Трябва да кажа на Гери, че се отказвам.
Почакай.
Чуй ме...
единствената основателна причина да се откажеш от една сватба е ако нарушиш главното правило...
което е абсурдно защото и двете знаем, че не си се влюбила в младоженеца.
Какво?
Не си.
Лошо.
Не, разбира се, че не.
Никога не бих направила това.
Никога. Никога.
Доктора е.
Объркана съм. Доктора е, или си влюбена в младоженеца?
Не, доктора е младоженеца. Младоженеца е доктора.
Доктора е годеника на Фран Доноли!
Момичето, което си спасил, е сватбеният ти агент?
Да. В ада съм.
Аз пък съм в рая. Сега можеш да ме уредиш с нея.
Няма да те уреждам, Джон. Виж, твърде сложно е.
Ти си един от най-добрите сватбени агенти...
в този велик, голям, процъфтяващ окръг.
Гледай от добрата страна. Той ти върна тръпката.
Благодари му и просто продължи напред.
Няма да пожертваш цялата си кариера заради това!
Сега нали няма да ми кажеш, че мислиш за грешка да се ожениш за Фран?
Не, не мисля така. Тя е страхотна.
Да.
Просто...
ако мисля, че нещо, което е велико и то е велико...
но не толкова колкото нещо по-велико?
Ти ще организираш тази сватба!
Защо?
Защото заслужаваш партньорството. Заслужила си си го!
- Права си.
- Разбира се, че съм.
Разбира се, че си права.
Чувствата ти към нея, това не е химия, загриженост е.
- Природа е.
- Естествено е.
Естествено. Не е химия, загриженост е.
Мога да го направя. Мога да направя сватбата.
Чувствата които имам към Фран са дълбоки.
Не са нещо, което може да изчезне за една нощ.
Няма да стане.
- Какво по дяволите си мислех?
- Грешно си мислел.
Мислел съм грешно. Бях тъпак. Хайде, Стив.
Мога да третирам тоя тъпак, като всеки друг младоженец.
Това е, което ще направя. Защо?
Защото той е нищо! И обичам предизвикателствата!
И защото съм професионалист!
- Значи ще ми дадеш номера й?
- Не, няма.
Мислех си, че сме се погрижили за всичко...
но после осъзнах, че Еди и аз си нямаме сватбена песен.
И затова взех тази сватбена компилация да видим дали ще можем да намерим нещо.
Добре, ето.
- Какво мислиш?
- Това е отлично.
- Харесва ми.
- Да видим какво друго има.
Изпълваш чувствата ми
- Какво мислиш за това?
- И това е добро. Харесва ми.
Сладко е.
Божичко.
Оливия Нютън-Джон. Обичам тази песен.
- Искрено те обичам
- Перфектна е, нали?
Да, идеална.
- Така е.
- Да.
Какво?
Нищо.
- Какво, лоша ли е песента?
- Не, мисля, че е напълно идеална.
- Видя ли? Перфектна е.
- Така ли?
Да, така е.
Така ли мислиш? Имаме си песен!
Не мога да повярвам. Наша песен.
Какво е това, като, през 1983?
Като говорим за любов, щях да те питам...
какво стана с онзи тип?
Нали се сещаш, онзи, с който танцувахте--
Имаше елен на пътя.
По дяволите.
Внимателно.
И така, какво стана?
- Не се получи.
- Но как е възможно това?
Видях те 3 дни по-късно и очите ти все още светеха.
Ами оказа се, че е младоженеца на една от сватбите, които планувах.
Да.
Това е най-отвратителното нещо, което бях чувала.
Не бих искала да съм самотна при всички тия отрепки, които се навъртат.
Да, Фран, ти си късметлийка.
Обичам те
Искрено те обичам
Предполагам, че първо ще искат да видят градините, не мислиш ли така, Мери?
Това е мястото където ще се проведе церемонията.
Какво правиш тук?
Баща ти ми каза къде си, и затова дойдох да те изненадам.
Направих това за теб.
А кой е това?
- Аз съм годеникът й.
- Какво?
Годеникът й?
- Добър ден. Аз съм Масимо.
- Аз съм Стив.
А аз съм Фран.
Господи, Мери, не мога да повярвам, че си се сгодила и не си ни казала.
Мери, ти си сгодена!
Това е прекрасно!
След всички сватби, които сме направили заедно сега най-после е твой ред.
- А аз съм годеника й.
- Поздравления.
Трябва да устроим нещо много специално за този уикенд за да го отпразнуваме.
- Няма да е нужно.
- Напротив, нужно е, защото повода е чудесен.
Зашеметяващо е.
Ти намери онзи специален човек в живота си...
да ти бъде верен...
докато смъртта ви раздели.
Трябва да запомниш този момент, Мери.
А аз съм годеника й.
- Сега сме готови за обиколката ни.
- Със сигурност. Просто ме последвай.
Тази работа не е за мъже.
Остани с мен и ще свършим работата заедно.
Заедно. Аз и ти.
Ще оставим дамите-- тоест, бъдещите булки--
ще ги оставим сами.
Чао, момичета.
Много е сладък?
Толкова е сладък.
От кога познаваш Мери?
Доста преди да се сдобие с гърди.
И повярвай ми, тогава не изглеждаше толкова добре.
Виж. Фитнес център.
Ще тренираме. След мен.
Ще тренираме.
По спокойно там, приятел.
- Харесва ми скоростта.
- Харесва ти скоростта.
По бързо.
Бягай!
Бягай като мъж!
Като мен!
Пристигнахме.
Здравей, Бъни. Сватбена г-жо.
Г-н Донъли. Добър ден, г-жо Донъли.
Какво ви забави г-жо?
Намерихме 7 от най-добрите вина по път.
- Точно до пътя.
- Всички са идеални.
- Наистина? Чудесно.
- Скъпа, нещо против?
- Колко направи?
- 65.
А ти?
- Колко?
- 65.
Същото.
67.
Друг плюс е, че главният им готвач е в челната тройка готвачи на западния бряг.
Наистина ми харесва, татко.
Знаеш ли кой друг се е омъжил тук? Лесли Ан Мартин.
Дъщерята на Хърб Мартин? Забрави. Мястото отпада.
Няма да правя същите жалки стъпки като Хърб Мартин.
- Пък и сцена не виждам.
- Намери нещо по-голямо.
Еди, какво за бога--
Какво правиш?
Да, само секунда.
Добър ход, скъпи.
"Казват" е, скъпи.
Няма значение, мила.
Започвам педиатрична фондация. И искам Еди да я оглави.
Представяш ли си Еди като шеф на голяма медицинска фондация?
Иска да изостави пациентите си?
Той така прави. Само, че още не знае.
Трудно му е да забравя хората.
Винаги постъпва правилно.
Сигурна съм, че не винаги избира вярното решение.
Мамо, ще млъкнеш ли, ако обичаш!
Леко, момче! Спокойно!
Дръпни юздите!
Спри! Божичко!
Конче! Конче! Конче!
Божичко.
Господи.
Дърво! Дърво!
Дръж се, Мери!
Държа те! Държа те!
На три. Едно, две, три!
Добре ли си?
Божичко. Можеше да загинеш.
- Трябва да се научиш да яздиш.
- Да.
- Еди, ти ще яздиш с Мери.
- Не, не, наистина.
Не я изпускай от поглед.
А добрата новина е, че нося виното!
- Благодаря ти за това, което направи.
- Няма проблем.
Не бъди самодоволен.
Какво ще кажеш за един преговор, Мери?
Набеди ме за това, че съм сгоден...
докато, съвсем неочаквано се оказва, че и ти самата си сгодена.
И имаш нахалството да ми викаш самодоволен?
Хайде, Мери. Какъв ти е проблема?
Ти имаш проблем, не аз.
Върша това от доста време...
и мога да разбера колко ще продължи нечия връзка.
Наясно ли си, че Фран е избрала бежово за шаферките?
Бежовото, цветът на гангрената.
Последната булка, която избра бежово анулира брака си след 12 дни.
А, и "Искрено те обичам" за сватбена песен?
Сега можеш да извършиш съпружеско самоубийство
Искаш кърваво признание? Така ли? Добре.
Нощта с киното, ти ме превличаше.
Така беше. Хвана ме. Признавам си.
Искам да кажа, да видим, може би бях малко за цялата работа със сватбата.
Не знам, може би бях просто мъж...
и възможността сама дойде при мен.
И накрая?
Не мислех, че ще се видим отново.
И накрая? Нищо не стана.
А накрая?
Сега, повече от всякога, вярвам, че Фран е за мен.
И...
бих казал, базирайки се на доказателствата...
всичките ти теории за любовта звучат като безсмислици на една тъжна, цинична жена.
Извинете ме.
Ето го доброто ми момче.
Какво става?
Взимам мерките ти за сватбената ти рокля.
Татко, искам си ключа от къщата. Татко, моля те.
Къде е тази стара булчинска рокля?
Най-накрая можем да се отървем от това.
Татко, върни това!
Хей, Мери, каква подправка искаш?
Никаква подправка. Никаква сватбена рокля. Никаква сватба.
Никаква сватба?
Но Масимо каза, че си казала, че си се сгодила.
Не съм го казвала.
Господи, това денят, който няма да свърши.
Той е прав.
Страх те е да не се привържеш към него.
Това е отвратително.
- Казах ти, че Мисмо не е свестен.
- Не Мисмо! Масимо!
Сложи някаква подправка.
Добре.
Мисмо, Масимо или както и да е там "мо."
Татко, не можеш да ми натрапваш някой.
Не стават така нещата.
Знаеш това. Сети се за мама.
Да, и не се бяхме срещали преди деня, в който се оженихме.
За какво говориш?
Майка ти и аз имахме уговорена сватба.
Уговорена сватба?
Запознахме се в деня на сватбата ни.
Не можехме дори да се понасяме.
Аз обичах друго момиче...
и майка ти не искаше да има нищо общо с мен.
Каза, че имам големи вежди и нисък коефициент за интелигентност.
Както и да е, един ден...
се разболях много зле от скарлатина...
и тя стоя до мен.
Добре се погрижи за мен.
За първи път...
я оцених.
После благодарността прерасна в уважение.
Уважението в симпатия.
И после симпатията в любов.
По дълбока от колкото съм си представял.
Така, че дай на Масимо шанс.
Може да не го харесваш сега...
но след време можеш да го обикнеш.
Трябваше да ти каза за майка ти и мен преди доста време.
Тогава може би щеше по-различно да гледаш на любовта.
Нищо не мисля за любовта.
Как мислиш, Мери?
Паркът е прекрасен.
Вие ще сте първите. До сега никой не се е женил тук.
Ами, трябваше да реконструираме мястото...
но поне не се наложи да смалим листа с гости.
На баща ми ще му хареса.
Какво става с булката и младоженеца?
- Казвам, да я вземем.
- Мисля, че трябва да продължим да търсим.
- Така ли?
- Може би ви трябва минутка.
Не ти харесва?
Не знам.
Хайде стига.
Добре, ако това е, което искаш, тогава съм-- съм съгласен.
Разбираш ли защо ще се омъжа за него?
Защото той е толкова добър с мен.
Да, вие двамата няма да имате никакъв проблем да организирате сватбата, докато ме няма.
- Моля?
- Само за седмица.
- Да те няма?
- Трябва да ида на изток.
Мислим да купим някои от заводите ни.
- Фран, това наистина е критично време.
- Точно затова не трябва да губим време.
Вие ще се справите отлично. Вярвам ви.
Фран иска статуи на сватбата.
Една добре избрана скулптура ще подсили атмосферата тона и на церемонията.
Нещо като това.
Не е ли малко депресиращо?
Не, замислено и романтично.
Добре.
Винаги съм си представял една малка сватба.
Близки приятели и роднини.
Някъде на плажа. Хладен, солен бриз.
Знаеш ли, Афродитата, покрай която минахме беше просто идеална.
Ами какво ще кажеш за този?
Ами, не става за сватба. Твърде заплашителен е.
Мери, мисля, че не си права.
Не е заплашителен. Мъжествен е.
Той е пазителя.
- Този мъж е силен.
- Гол е.
Този е як.
Божичко.
Вдигни го преди някой да види.
Добре ли си?
- Човекът е тежък.
- Господи, охраната идва.
Там.
Божичко.
Ти го кастрира.
О, не
Охраната идва насам.
- Съжалявам, приятелче.
- Трябва да го оправим.
Какво взе? Разбира се. Лудото лепило.
Защо не взех от лудото лепило, в случай, че носа му паднеше?
- Добре, готова ли си?
- Залепва ли се?
- Държиш ли го?
- Да, добре е. По дяволите.
Стив заседна. Стив залепна за джоба му.
- Здравейте.
- Здрасти.
Сър, докосването на статуите е забранено.
Да, сър.
Прав си. Варовик е, а не гранит.
Имахме облог. Тя спечели.
- Сър.
- Да?
Ръката ви, сър.
Да, ръката ми.
Ето го. Беше прав.
Варовиков пенис.
Мислеше си, че ще е по-голям, а?
Добре.
Исусе.
Какво друго имаш там?
Цялата ми вселена.
- Съжалявам--
- Съжалявам--
- Съжалявам. Давай.
- Не, ти първо.
Съжалявам за Напа.
Не исках да ти казвам, че си тъжна и цинична. Не си такава.
А аз съжалявам за това, че ти казах, че брака ти е обречен да се провали.
Извинявам се за това, че казах, че ти си просто възможност.
Доста грубо от моя страна.
А аз бях само наполовина сериозна за бежовото на шаферките.
Е, поне имам шанс 50-50, нали?
Ти и Фран наистина ще сте щастливи.
Същото важи за теб и Масимо. Ще се получи.
Да, ами, вече не сме сгодени.
- Наистина?
- Да.
- Това притеснява ли те?
- Не.
Баща ми беше този който се опитваше да ни събере.
Защо би искал да направи това?
Може би защото е бил толкова щастлив с мама.
Фран одобри виолетовия шоколад--
- Шоколада?
- Този, който ти предложи.
Добре. Още днес ще го поръчам.
- Как е Фран?
- Добре е.
Прави сделки, рита задници. Знаеш, тя си е Фран.
Идеално.
- Благодаря ти, Мери.
- Моля.
Искаш ли да го задържиш?
Разбира се.
Денят е прекрасен.
Съгласна съм с теб за малката сватба.
И аз така го правя.
Татко.
Колко се радвам да те видя.
Къде е баща ми?
Купува балоните за партито на рождения ден на Бърт.
Кажи му, че съм идвала.
Почакай, Мари.
Сърдиш ли ми се?
Да...
сърдита съм ти.
Каза на баща ми, че сме сгодени.
Той се опита да ми вземе мерките за сватбена рокля.
Какъв ти е проблема? Никога не слушаш.
Масимо, така няма да сме заедно. Ясно?
- И защо си в къщата на баща ми?
- Съжалявам. Ще те оставя на мира.
От сега нататък, няма да те притеснявам. Ще бъдем просто приятели.
Мислиш си, че можем да бъдем приятели просто така?
Искам да ти се извиня за всичко което съм ти причинил.
Това някакъв трик ли е?
Няма трик. Много съм сериозен.
Искам да сме просто приятели.
Обещавам ти.
Имаш ли планове за вечерта?
Като приятел, искам да ти сготвя прекрасно...
американско ястие.
Седни. Аз ще започна.
Това ли ти е специалитета? Винаги макарони със сирене?
Евтино и хубаво е.
Днес вече изядох 3 такива порции.
Добре балансирана диета.
- Много ми напомняш на майка си.
- Ти не помниш майка ми.
Напротив, помня я.
Имаше същата голяма усмивка...
и същата черна коса.
Нямаше нокът на малкия си пръст. Но не помня защо.
Тухла е паднала върху него, като е била малка и повече не е пораснал.
Видя ли? Много общо имаме с теб.
Май да.
Май много ти се струпа на главата напоследък.
Въобще не.
Нали сме приятели...
а приятелите се изслушват,..
така че кажи ми моля те.
Няма какво да ти кажа.
Мислех си, че мога да контролирам всичко, но не е така.
Срещнах някой който си помислих, че--
Той не е.
Някога харесвал ли си някой, но всичко да е срещу теб?
Всичко.
Чувстваш неща които не трябва да чувстваш?
Звучи глупаво.
Никак даже.
копнееш за него както аз копнеех за теб.
Не искам да си помислям--
Искам да ти кажа нещо.
Трябва да си търпелива.
Любовта не винаги е идеална.
Тя си е просто любов.
Майка ми казваше така.
Значи е била е много мъдра жена.
Яж.
Ще започнем с камелиите като за начало и всичко, което ти хареса.
- Просто ми кажи.
- Добре.
Рози.
Венец.
Нямаме нужда от повече статуи.
Какво мислиш за тая красавица?
Интересно.
Това е кървящо сърце...
официалното погребално цвете на Тибет.
Знаех си, че ще съм добър в това.
Ще вземем и от прерязани вени...
и сме готови.
Вие как се запознахте?
- Аз и Фран ли?
- Да.
В колежа.
Била е в един от класовете ти?
Не, беше букмейкър, всъщност.
- Фран е била букмейкър?
- Да, беше.
Тя сама успя да установи...
този подземен незаконен бизнес в ОУ Бъркли...
събираше залозите за всяко спортно събитие...
и даже си направи Вегас вечер в сестринското си училище.
- Лъжеш.
- Не, такава си беше.
- Орхидеи? Става ли?
- Да, идеални ще са.
Добре.
Да, тя беше най-добрата.
Аз бях зубъра, а тя лудото дете, но избра мен.
- Благодаря.
- Приятен ден.
- Какво ще кажеш за малко зеле?
- Божичко.
- Какъв е проблема?
- Просто ме скрий.
- Мери, какво правиш?
- Не казвай името ми!
Господи.
Добре ли си?
Намерих я.
Здрасти Как си? Аз съм Стив Едисон.
Кейт Ричмънд. Жена ми Уенди.
Радвам се да се запознаем, Уенди.
От къде се познавате?
- Дълга история.
- Нека ви я кажа.
Доста е смешна.
Кейт ми...
беше годеник.
А Уенди гаджето му от гимназията.
Вечерта на репетиционната вечеря, ги намерих заедно.
В колата ми.
Мисля, че това е в общи линии.
Нещо да съм забравила?
- Добре ли си?
- Да.
Този дом?
Искаш ли да се качиш?
Добре? Добре ли си?
Жезбел е единствената царица в Библията изядена от кучета.
- Паднала ли е на улицата?
- Това е твое.
Дръж се. Дръж се.
- Г-н и г-жа Уйлфред Барбър.
- Не, не е това.
Нанси Понг.
Кой е?
Нанси Понг? 2Ц?
- Да.
- Нанси, ще ни пуснете ли за малко, ако обичате?
Мери Фиоре е, 7Х.
Кой?
Не ме познавате.
Не сме се виждали защото...
съм винаги заета...
и нямам време за хората.
но ако някога поискате захар...
не мога да ви помогна...
защото нямам време да пазарувам.
Искам да се прибера.
В къщи сме.
Просто сме на прозореца.
Ясно?
Той е женен...
и ще имат бебе.
И изглеждаше добре.
Не, не е така.
- Наистина не изглеждаше добре.
- Изглеждаше.
Задръжте, моля. Благодаря ви. Ето. Вътре сме.
- Не го познавам.
- Знам, но ще ни задържи вратата.
Ела насам. Ето. Изправи се.
Задръж така. Готово.
Взехме бирата ти, взехме чантата ти, взехме теб, взехме ключовете ти.
Здравей.
Това е някой съсед Благодаря ви.
Вие ли сте Нанси Понг?
Добре, още малко.
Малко огън.
Умерено.
Нали не си си помислила наистина, че той изглежда добре?
О, не. Изглеждаше стар.
Знаеш ли?
Нещастен и дебел. Качил е някое килце.
Тихо.
Каза, че са просто приятели...
но дълбоко в себе си, знам по-добре.
Била съм просто заместител.
Изхвърли ми сватбения душ.
Дори имаше време да замрази ментови листа и малини в ледени кубчета.
Това трябваше да сложи край.
Много беше усърдна.
Тъпак.
Добре е, че не се омъжих за него.
Но през повечето време си мисля,..
че просто не бях достатъчна.
Не, не, не, не си права.
И още нещо.
Тази Уенди...
тя не е нищо.
Стана късно.
По добре да тръгвам.
Ще те изпратя до вратата.
- Няма нужда. Стой си тук.
- Не, няма проблем.
- Почакай.
- Не бързай. Добре ли си?
Благодаря за тази вечер. Знам, че стана бях много зле.
Не, не е така.
Малко.
Млъквай.
- Ще се оправиш ли?
- Да.
Два аспирина, много вода, сън, и бира на сутринта.
Това е лека.
- Лека нощ, Мери.
- Лека нощ.
Понякога мислиш ли си за онази нощ в парка?
Какво?
Почти не те познавам.
Не знам първото име на баща ти.
Не знам дали си носела шина контактни лещи или очила.
Нямам идея как си започнала в този бранш, Мери.
Но знам очертанията на лицето ти...
и знам всяка част от очите ти.
И знам, че онази нощ в парка...
ми беше най-хубавото прекарване.
Моля те кажи нещо.
Аз съм магнит за заети мъже...
и ми е писнало от това.
Много е просто.
Аз познавам Фран.
Уважавам я.
И тя те обича.
Без изчисленията ти...
това е всичко, което искам да знам.
Моля те тръгвай си.
Лека нощ, Мери.
Как се обръщаш в покана за сватба...
където и двете семейства поемат разходите...
младоженеца е военен, и е на крачка да получи докторска степен...
а булката е вдовица чиито баща на скоро е имал операция за смяна на пола...
и сега се казва Шугър Пие де Санто?
- Мери?
- Кажи.
Напрегната ли си?
Просто много...
внимавам.
Какъв е проблема?
Прибрах се рано.
Защо? Искам да кажа, всичко наред ли е?
Открих нещо.
Била съм сляпа. Не съм могла да прозра.
Опитах се да не обръщам внимание на знаците.
Мисля, че знаеш за какво говоря.
Нека ти обясня. Не е каквото си мислиш.
Напротив, то е ясно.
Не мога да премина през тази сватба.
Но, Фран--
Бях на в съвещание и говорехме за моцарела Боколино...
и изведнъж реших, че няма да се получи.
Не понасям начина, по който дъвчи капачките от бира...
нито пък песните които пее под душа.
Подлудява ме, когато след като е преял си вдига левия крак.
Еди последния мъж, с който съм спала ли ще е?
Била съм с него от толкова време, че дори не знам защо сме още заедно.
Виж ме.
Ти си изящна.
Вечна си.
И Стив те обича.
Човек който, докато ти беше на срещи за моцарелата, ми каза...
"Не мога да повярвам, че избра мен.
Не мога да повярвам, че се женя за най-невероятната жена,.. която съм срещал."
Което ми показва, че вашият брак...
не само ще се получи...
но и ще е вечен.
Наистина?
Да.
Благодаря ти.
Благодаря, благодаря.
Нека се помоля, нека се помоля.
Да се надяваме, че не наплюл тортата.
Хайде. Отвари подаръците.
Не, не, моля те. Всички, искам да вдигна тост.
- Честит рожден ден, Бърт.
- Наздраве.
Приятелю Бърт. Салватор.
Искам да благодаря на Салватор за това, че ме прие в живота си...
и за това, че ме представи на всички вас прекрасни хора.
Почакай момент.
Къде отива той?
Знам, че никога не върша верните неща, никога не казвам верните неща...
и се държа като глупак.
Знам, че казах, че сме просто добри приятели...
но по този начин излъгах сърцето си.
И затова ще ти задам един въпрос.
И, ако ми отговориш с не...
ще те оставя на мира.
Омъжи се за мен, Мери Фиоре...
и аз ще се грижа за теб и ще съм ти верен...
и като тази къща която направих за куклите ти...
ще се погрижа да имаш покрив над главата си.
Ако отговорът ти е да...
то тогава никой няма да те обича повече отколкото аз те обичам.
Ако отговорът ти е да...
ще ме направиш най-щастливият мъж на земята.
Какво щях да правя без теб?
Хей, сватбена жено, добре си се справила.
Момиченцето ми ще ги разбие. Нали така?
Някой ми е откраднал щастливия ми микрофон. Не мога да пея без него.
Какво правиш тук?
Знаеш, че не носи късмет да видиш булката преди сватбата.
Изглеждаш прекрасно.
Продължавай. Махай се оттам. Започваме всеки момент.
Хайде.
- Да се поразходим.
- Разходка?
Да. Хайде.
Хайде де.
Не. За какво говориш? Не можеш да ми стовариш цялата сватба.
Всичко ще е наред.
Не можеш да постъпиш така. Гери е там!
Е, и? Цялата комисионна е за теб.
Това са повече пари от годишният ми доход.
Тогава предполагам, че ще се наложи да пазаруваме другата седмица.
Напълно съм объркана. Защо постъпваш така?
Защото трябва да съм на едно място.
Добре, ще поговорим след сватбата.
Почакай минутка, Фран.
- Защо искаш да се омъжиш за мен?
- Какво?
Това е един от въпросите, на които искам отговор.
Стив, плашиш ме.
Ти никога не ме наричаш Стив.
Защото на теб не ти харесва.
Не съм казал такова нещо.
- Добре, накъде биеш?
- Защо искаш да се омъжиш за мен?
Занасяш ли ме?
- Занасяш ли ме?
- Не.
Опитваш се да ме зарежеш в деня на сватбата ми.
- Просто искам отговора ти.
- Това не се случва.
- Франи, Франи.
- Това е-- недей да ме "Франи"- ваш!
Не ме Франи-вай, егоистично копеле!
Това заради, което бяхме заедно в колежа вече не е достатъчно.
Сега сме различни хора.
- И?
- И мисля, че знаеш това.
Чуй ме.
Ако наистина ме обичаш, веднага ще си сложа този пояс...
ще се изкачим по хълма ще отидем до голямата палатка и ще го направим.
- Ще направиш това?
- Да.
Всички тези хора.
Не познаваш и половината.
Ти и аз.
Готова ли си?
Да. Да, разбира се.
Дай ми само секунда.
Божичко.
Не искам да се женя.
Как стигнахме до тук?
Не знам.
Какво ще правим?
Това му е хубавото.
Каквото си поискаме.
От много отдавна не съм мислела какво искам наистина.
Аз също.
Ето.
Добре.
Добре.
Това беше булката. Това булката ли е?
Да, тя е.
Връща ли се?
Мисля, че кръвта ми се събра в главата и ще припадна.
Ще убия Мери за това, че ме остави тук сама.
- Не знам какво да правя.
- Пени, поеми си въздух.
За какво говориш?
Говоря ти за сватбената ти агентка, която ме остави тук сама...
и отида в съвета да се омъжи.
Да се омъжи?
- Какво? Мери се омъжва?
- Да, омъжва се.
- Сещаш се нали?
- Не, не може да се омъжи.
- Омъжи.
- Хей, хей, съвета.
Жени се, схващаш нали, същото което и ти трябваше да правиш.
Това е-- Да.
Това е чудесно. Давай. Ще кажа на всички. Ще кажа на Кейт Лий Гифорт.
Прекрасно.
Мерси.
Хайде! По дяволите.
Сигурен ли си че не знаеш пряк път?
Мини някъде на пряко?
- Какво очакваш от мен--
- Глупости.
Какво правиш?
Стой от дясната страна. Чакай!
Събрали сме се заедно в присъствието на свидетелите...
за да съберем този мъж и тази жена...
в свещен брак.
Този договор не трябва да се подценява...
ами да се вземе на сериозно...
и да се осъзнаят...
задълженията и отговорностите спрямо него.
Ако някой знае причина,..
поради която тези две чада да не се свържат в свещен брак...
нека говори сега или завинаги...
да мълчи.
Добре.
- Тогава нека продължим.
- Не.
- Слава богу.
- По дяволите, и аз протестирам.
Какво става тук?
Ето ни.
Мария, погледнах в очите ти и ме заболя.
Ти не искаш това. Това е, което аз искам.
Трябва да се засрамя.
Толкова съм щастлива, че имам баща като теб.
Но ти си прав.
Любовта не е като някаква омайна вечер...
не е приказка...
дори любовта от пръв поглед.
Такъв е живота.
Масимо е добър човек.
Не се тревожи, татко.
Знам какво върша.
Вече съм възрастна.
Добре.
Хей, това е доктора!
- Стив!
- Да.
- Познавам доктора?
- Мери. Къде е Мери?
Аз съм баща й. Кой по дяволите сте вие?
- Той е доктора.
- Аз съм Стив, доктора.
- Влюбен съм в дъщеря ви.
- Ти ли си онзи?
- Какво по дяволите става тук?
- Съжалявам, но съм аз.
- Ами Фран?
- Фран и аз не се оженихме.
Доста става така днес.
Не си сте се оженили?
Не сме женени. Аз не съм избраникът. Ти си, Стив.
И не си се оженил? И тя не е женена?
Тя не ме обича. Тя обича теб, Стив.
Никога нямаше да си простя ако бях застанал на пътя на истинската любов на Мери.
- Кой си ти?
- Аз съм Стив.
Той е Стив. Той е избрания.
Аз съм лекаря. И съм влюбен в Мери.
Почакай малко! Задръж телефона.
Искаш да ми кажеш, че ти я обичаш и тя теб също...
и никой от вас не се оженил днес?
Точно това казвам.
Тогава защо стоиш и си приказваш с нас?
Не знам. Къде е тя? Къде е Мери? Някой да ме заведе при нея.
Аз ще те отведа. Хайде.
- Харесва ми.
- Лекар е.
Поздравления!
Прекрасно!
Браво на вас!
- Поздравления!
- Давай. Благодаря ти.
Благодаря ти, Масимо!
И да си добър с нея!
Още правя повече набирания от теб!
Защо ядеш само кафявите?
Защото някой ми каза,..
че имат по-малко изкуствено оцветяване защото шоколада по принцип си е кафяв.
И някак си остана с мен.
И ти остана с мен.
Къде е Фран?
В Таити е...
на медения ни месец.
Ние не се оженихме.
Защо?
Защото тя трябваше да изгради свой собствен живот.
И аз--
Какво ти?
Какво иска Стив?
Искам да танцувам...
с теб.
Край.
превод и субтитри Антон Андонов