The Wash (2001) (The Wash CD2.sub) Свали субтитрите
Не мога да плувам! Не мога да плувам!
- Спокойно, човече!
- Ще се успокоя,
когато дойдете да ми помогнете с миенето на колите!
Един тен ще ти го начукам в гъза
за това, че се ебаваш с мен!
Това насилие на черни над черни трябва да спре!
Я млъквай!
Това е една от 310-те такива.
Да.
Номерът, моля.
Мамка му.
Пет.
Пет.
Пет.
Три.
Седем.
Пет.
- Чет'ри.
- Отново.
Чет'ри.
Отново.
- Чет'ри.
- Отново.
Май сте се заключила отвън.
Май сте много наблюдателен.
Особено като такава красива дама като вас е до мен.
Виж го шефа.
Не трябва да флиртува с клиентите.
Ти се чукаш в тоалетната, а сега какви ги говориш.
- Чет'ри!
- Отново, глупако!
Съжаляваме...
Този боклук е фалшив.
- Как се казваш?
- Мишел.
Ами ти?
Шон.
Трябва да му подпаля задника, както той подпалва на всички ни.
- Готово, Мишел.
- Доста бързо беше.
Мислех, че работиш тук.
Момиче, шегуваш се.
Вината не е моя. Касетофонът ти я надъвка.
Защо приятелят ти не ти мие хубавата кола?
В момента нямам приятел.
Освен това ходя на училище
и нямам време да се занимавам с мъже.
- Ами ти?
- Какво аз?
- Излизаш ли с някоя?
- Не...
Какво ще кажеш за това?
Повече не ми трябва тази касета.
- Не може да го направиш.
- Дръпни се!
След работа не ми остава много работа.
Разбирам те много добре.
- Остави ме на мира!
- Ела тук!
С какво се занимаваш?
- Слушай сега.
- Не ме докосвай.
С какво се занимавам?
Да, какво работиш?
Ще ме извиниш ли за момент?
Разбира се.
Ти прецака касетата.
Аз не продавам дефектна стока.
Продаде ми надъвкана касета,
а Пъфи няма две парчета. Има само едно!
Почакайте. Разрешете спора на друго място.
Тук сигурно имат много работа.
Но ти си толкова услужлив.
Могат да те назначат.
Шегуваш се, нали?
Не, харесва ми работата, с която се занимавам в момента.
И с какво се занимаваш?
Продавам застраховки.
Каквото и да е, все плаща наема.
Точно така.
Както и да е...
трябва да се връщам на работа,
а изглежда колата ти е готова.
Къде е колата ти?
Малко по-сложна е, затова ще им трябва още време.
Ще бъде ли много нахално да ти поискам телефонния номер?
- Няма да бъде нахално.
- Добре.
- Ще ти се обадя, става ли?
- Добре.
- Добре.
- Чао.
Да.
Значи е готино да сваляш кучки на работното място, а шефе?
Връщай се на работа.
Зарежи тази работа, копеле.
Дръпни се от мен. Опитвам се да изглеждам печен.
Грешката е моя.
Извинете, но блокирате входа
и клиентите не могат да влизат и излизат.
- Трябва да се дръпнете.
- Я се разкарай, глупако.
Всичко е наред. Вършете си работата.
Прасни го, чернилке! Прасни го!
Човече, обади се.
Г-н Уош!
Сигурно момчето ти дойде,
за да ти каже за проблема ти.
- Какъв проблем?
- Проблемът, който ще имаш,
ако не започнеш да изритваш гангстерите. Вече губиш бизнеса.
Как така губя...
Какво, по дяволите?
Точно това се опивах да ви кажа.
Някакви чернилки... някакви типове блокират входа.
Защо не им каза да се разкарат?
Това не е проблем.
Аз мога да се оправя!
Колите не спират куршуми. Пази ми се от пътя!
Хайде!
- Какво има?
- Счупи се, човече.
Махнете се от собствеността ми!
- Копелдак!
- Ти я счупи.
- Млъкни!
- Изглежда готино.
Тези малки бабаити ще ми се обаждат и ще ме заплашват.
Ще ми се пак да се обадят.
Ало?
Не забравяй какво ти казах.
Кучи син!
Къде е Дуейн, когато имам нужда от него?
Отивам да обядвам.
- Какво искаш, човече?
- Дай ми от онова якото.
Давам ти три за 50.
- А за $100 какво даваш?
- За $100 ти давам шест.
Ди Лок ми викат на земята, редовно напушване пък е играта.
Аз съм тук, на автомивката.
Копеле!
Това е много яко.
Добре, пич.
Престани да продаваш трева на публично място.
- Мамка му!
- Така ли?
Да престана?
- Да не си от Източния бряг?
- Зарежи тази работа.
Наистина, брато. Спазвай правилата.
Гледай си работата и не се бъркай в моята.
Бърка се в работата на другите.
Лок няма да остави работата така!
- Държа нещата под контрол.
- Вземи си цигара, брато.
Ако си забравил, аз съм тук
много преди ти да станеш помощник мениджър.
Как си мислиш, че плащах моята и твоята част от наема?
Определено не е от заплатата, която взимам.
Сега трябва да отидеш при г-н Уош
и да вземеш аванс, защото спешно ни трябва.
Опитвам се да те предпазя от уволнение.
- Не можеш да ме уволниш!
- Не мога да направя нищо за теб.
Трябва да намериш парите!
- И ти по-бързо!
- Започва се.
Защото сме просрочили! Копеле!
Не ми се бъркай в работата, негро!
Ти ми дай $50, ти ми дай твоите $19,
- и ви давам на двамата...
- Хей, Ди!
Както казах, аз съм тук всеки ден.
Елате и носете пари.
- Дай ми торбичките.
- Изчезвайте оттук.
Хей!
- Помня те.
- Значи сега ме помниш.
Да.
Но се обзалагам, че не помниш брат ми.
Никога не сме се запознавали.
Недей, не...
Нека обясня. Станала е огромна...
Събуди се!
Какво ти се е случило?
Да не са те нокаутирали?
Виждал ли си този тип?
Не?
Откога Крис не е тук?
Не знам къде отиват, след като ги уволня.
Значи не знаете къде е?
Казах ви вече. Уволних му задника. Не чухте ли?
Извинете.
- Ало?
- Здравейте, г-н Уошингтън.
По кое да стрелям първо,
по прозорците или по вратите?
Толкова ще ви хареса.
Задник!
Не изглеждате така, все едно нещо се е случило.
Ако чуя нещо, ще го запазя за себе си.
Ще ми позволите ли да ръководя това място?
Много добре ви разбирам, но хлапето е загазило.
- Освен това е въоръжено и опасно.
- Аз също, г-н полицай.
Аз също.
Приятен ден, господа.
"Това също ще отмине".
Амин!
Ето ги!
Да ти виждам ръцете!
Излезте от колата с вдигнати ръце!
Какво става, човече? Какво?
Какво, по дяволите?
Стига, човече!
- Това са ми топките!
- Гепихме ли ти задника?
Не сме направили нищо. Какво става?
Приличаш на един от Крипс.
- Или си от Блъд?
- Човече, не съм от банда.
Така ли? Няма значение.
- Арестуван си за притежание.
- Притежание?
Нямам нищо друго, освен трева, това е всичко.
- Това не ми прилича на трева.
- Това не е мое.
Сега е.
Как така ще ми подхвърляш наркотици?
Защото мога. Аз съм от полицията на Лос Анжелис!
- Мислех, че сме съквартиранти.
- Какво?
Ще ти пръсна шибаната глава!
Мамка му!
Искаш ли шампанско?
Това е добро.
Така е, най-доброто.
- Разля малко.
- Ела тук.
Винаги съм искал да опитам това.
Това е съквартирантът ми.
По дяволите!
Ще ме извиниш ли за момент?
Да.
- Така по-добре ли е?
- Да, добре е.
Всичко наред ли е?
Да, всичко е наред.
Извини ме за малко. Ще се погрижа за това.
Ди!
Намали го малко.
Защо пускаш тези глупости?
Намали го!
Ди!
Какво, брато?
Опитвам се да се усамотя с нея, а ти прецакваш нещата!
Не ми пука изобщо.
Това да не ти е място за срещи!
Това е квартирата ми, негро.
Изглеждаш добре. Това исках да ти кажа.
Мога да дойда и друг път.
Не, не може.
Няма да позволим един идиот да развали всичко.
- Добре.
- Аз се забавлявам.
- Ти забавляваш ли се?
- Да, забавно е.
Ами...
сега...
докъде бяхме стигнали?
- Да, бейби, да!
- Точно така.
Миришеш добре, изглеждаш добре.
Шампанското ме накара да се почувствам добре.
Радвам се, че съквартирантът ти се укроти.
Казах ти, че всичко ще се оправи.
Ще ми позволиш ли да видя?
Хей!
Къде е тревата, Шон?
Нека да светна.
Шон, коя е тази? Аз съм Даян.
Пили сте шампанско!
Мамка му! За мен имаше само бира. От най-скапаната!
Виж ти, виж ти! Горят свещи,
рози, огън.
Вики, бих казала, че тук изглежда малко странно.
Какво правехте?
Нещо по-така?
Ди Лок ми каза,
че след като ти е намерил работата на автомивката,
си започнал да се държиш странно.
- Какво ти става?
- Застраховки, а?
Защо ме излъга?
Трябваше да ми кажеш, че работиш на автомивка.
- Да, но...
- А аз те харесах.
Писна ми от тъпи мъже, които не знаят как да се отнасят с мен.
Забрави ми номера.
Внимавай на излизане.
Мамка му!
Какво правите тук всъщност?
- Така ти се пада.
- Здравейте, съкровища,
клуб Сенчъри ни зове.
Знам че сте готови за това.
- Да, скъпи.
- Отидете да затоплите колата.
- Чао, Шон.
- Мир.
Докато пиеш шампанско,
измисли как да намериш парите за наема до утре.
В стаята ти оставих крем за ръце,
в случай, че почувстваш нужда.
Какво се случи, по дяволите?
Мамка му!
Г-н Уош?
Г-н Уошингтън?
"Си, даржа шефъ ти..."
"...г-н Уошингтън.
Аз и мумчетътъ изками пъри зъ задникъ му.
Бес пулиция и глупусти.
Чакайти да са убадим".
Май тези не са ходили на училище!
- Провери ли камерите?
- Не се сетих.
По дяволите!
Мамка му!
Май трябва да повикаме полиция.
Не прочете ли какво пише в бележката?
- Не трябва да го правим.
- Какво ще правим?
Не знам къде държи парите си.
Съдейки по държанието му, не мисля, че има.
- Трябва да направим нещо.
- По дяволите!
Хей, йо, г-н Уош?
Тук сме, Ди.
Какво се е случило?
Защо прозорците са счупени? Г-н Уош няма да се зарадва
на това, как помощник мениджъра е осрал нещата.
- Днес той няма да дойде.
- Г-н Уош не пропуска ден.
- Ще довтаса набързо.
- Днес няма да успее.
"Си, даржа шефъ ти..."
Добре, спокойно всички!
Слушайте!
Трябва да ви съобщя много лоши новини.
Г-н Уошингтън е бил отвлечен.
Искат откуп за него.
Чакайте, един момент!
- Говоря сериозно.
- Шон,
ще ми пука за него, когато ме повиши!
Истина е, глупако.
Няма да получим следващата си заплата, ако не направим нещо.
По-добре да побързаме.
Сигурно са бели.
- Защо негрите са толкова тъпи?
- Точно така!
Какво?
Просто се съгласявам с него.
- Много сте забавни.
- Стига глупости.
Нищо не може да се направи без бели копелета.
По дяволите! Почакайте!
Помните ли онези, които вчера блокираха входа?
Точно така, Шерлок.
Залагам от най-добрата трева, че са го завели някъде,
където да му измъчват шибания задник.
Не! Не!
Остави го да направи това?
- Я млъквай!
- Ти млъквай!
- Ти млъквай!
- Не, ти млъквай!
Никой не те е молил за мнение.
Защо изобщо говориш?
Изглежда някой...
глупак...
Това ще ти затвори устата. Харесва ли ти?
Ти се тревожи дали той ще ни даде парчето от пая.
Обади ли се на автомивката?
Почакай, нека свърша малко работа.
Какъв е номера там?
Ще ти наритам гъза!
Виж.
Тези чернилки ще се обадят, защото тези хартийки им трябват.
Както и на теб ти трябва сухо за наема.
Прави каквото ще правиш, остави ме да правя това, което знам.
- Аз се заемам.
- Добре тогава.
Ще си тръгнеш просто така?
- Да!
- Майната ти тогава!
- Какво става тук?
- Нищо.
Загаси този боклук и си свали краката от бюрото!
По дяволите! Чернилките не могат да правят нищо тук!
Ще отдам това не невежеството ти и ще го забравя.
Къде е чичо ми?
Не знам как да ти го кажа, но...
- Г-н Уошингтън е бил отвлечен.
- Как така отвлечен?
Знаеш ли, ще ти помогна,
преди да си успял да загрееш.
- Обяви код 207.
- Знам си кодовете, човече.
Мисля, че са онези от квартала.
Вероятно вече са го убили.
Как така, убили?
Стига, момчета. Всичко е за пари.
Те не са толкова глупави да наранят човек!
Ти си се побъркал!
Това ще се случва докато не вдигнат телефона!
Смотаняк!
Какво подскачаш? Ела тук.
- Какво?
- Защо подскачаш?
- Не съм подскочил!
- Подскочи!
От какво те е страх? Не може да ни направи нищо!
Овързан е здраво.
- Престани да се страхуваш!
- От нищо не ме е страх!
Така се държиш.
Цял ден не съм чул телефона да звъни.
Знаете ли какво забравих да направя?
- Какво?
- Ще ме убиете!
- Какво?
- Да включа телефона.
- Какво, по дяволите?
- Съжалявам!
Включи го! Може да са звънели стотина пъти!
- Мамка му!
- Хей!
- Успокойте се!
- Аз съм спокоен.
Нека не се караме.
Бренда Л. Грийн?
Всички се дръпнете!
Аз ще се заема.
- Ало?
- Ало.
Ало?
Ние сме шибаните похитители и искаме шибаните пари!
- За колко говорим?
- Прочетохте ли бележката.
Зарежи приказките и им кажи колко искаме.
Чакайте.
- Колко искаме?
- 50, глупако.
Искаме 50 цента, глупако.
Чакайте.
50 цента? За това ли е всичко?
Някакви кирливи центове?
$50 000, размърдай си мозъка!
Ало? Ами...
Ами...
Да... Чакайте.
Махнете ме от говорителя, че се изнервям.
Искаме $50 000 в чисто нови двайсетачки.
Стотачки, глупако!
Искам да кажа, стотачки, глупако.
- Тъпи копелета.
- Знаеш ли какво?
Кажи им да почакат малко.
Почакайте малко. Какво?
- Майка ти има ли идентификация на обаждането?
- Не, защо?
Тъпи копелета!
Затвори.
Ще ви се обадя скоро.
- Какво стана?
- Затвориха.
- Сега какво ще правим?
- Мислиш ли, че имат идентификация?
- Надявам се, че не.
- Прецаках ли се?
Явно са разбрали, че не са блокирали идентификатора.
Ще се обадят, когато го блокират.
Ето ги.
Видяхте ли? Номерът го няма.
Тези типове не са много умни.
Ще се обадя за информация на полицията на Лос Анжелис.
Какъв е номера на 911?
Аз ще го намеря.
- По дяволите.
- Писна ми от тези глупости.
Да вдигнем телефона.
- Ало?
- Ало?
Отново са похитителите.
- Аз и Мутрата...
- Току-що ми каза името!
- Тези чернилки са малоумни.
- Какво?
Никой не ти е казал името.
Остави ме аз да се погрижа.
Ало?
Тези сигурно трябва да са най-глупавите копелета на света.
Съжалявам за това.
Отново са похитителите...
Престани да го казваш по телефона!
Не мога нищо да кажа!
Спокойно, човече.
Голяма каша е това, което се е случило с г-н Уош.
Давай!
О, боже, г-н Уош...
Потвърждавам, по искане на охранителна полиция.
Хей, хей!
Връщайте се на работа, все едно е обикновен ден!
Че то си е обикновен ден.
Скрий си шкембето, чернилке.
Искаме шибаните пари. Искате ли да го видите отново?
Да, но откъде да знаем, че е при вас и че все още е жив?
Чуйте.
Мамка му!
Ще ти сритам гъза!
Ало?
Ще се видим скоро и искам всичките пари.
Всички! И без полиция.
Глупак!
Имам малко информация.
Обажданията идват от няколко улици надолу.
Страхотно. Сега ни трябва само план.
Защо? Щом имаме адреса, да го приберем.
Не е толкова лесно, момиче.
С това трябва да се подходи деликатно.
Какво имаш предвид под "да го приберем"?
Не говорим за такъв вид деликатност.
Не ни трябват жени да ни се пречкат...
Чакай, чакай,
говориш малко прибързано.
Може би точно това ни трябва.
Само ще се отпусна.
Сигурно е заради преговорите.
Какво беше това?
Спокойно. Няма никой.
- Сигурен ли си?
- Да, сигурен съм.
Махни се от проклетата врата!
Майка ти все още не се връща от Вегас.
Провери онзи дъртак.
- Искаш ли нещо за пиене?
- Искам малко вода!
- Няма да ти се размине!
- Млъкни, човече!
Попитах те дали искаш вода.
Не искаш да пропилееш 25 години от живота си за няколко долара!
Виждам го.
Съкилийника ти куца през двора,
на път към коменданта да вземе малко вазелин.
Вазелин?
Приятелчето ти няма да те спаси от това!
Хей!
За какво си говорехте?
Попитах го иска ли нещо за пиене.
Сложи му превръзката!
Не слагай...
- Добре.
- Изчезвай.
Щях да ти дам нещо за пиене.
- Май прецака работата.
- По дяволите!
Да, това е.
Да, виждам. Май си имат компания.
Трябва да се върнем и да видим какво е измислил Ди Лок.
Какво има между вас? Чукате ли се?
Да ти го начукам, дебело човече.
- Млъквай и карай.
- Както и да е.
Вики, покажи им задник.
- Добре, скъпи.
- Извинявай,
можеше и аз да го направя.
Какво искаш да кажеш? Не съм достатъчно хубава?
Нямам хубав задник? Какво?
Престани, те знаят, че работиш при нас.
Да, прав си.
Ето какъв е плана. Антоанет,
обади се там и поискай да говориш със собственика на къщата.
Веднага щом си вземем парите, бам...
Аз ще си взема това.
Хей.
Вдигни телефона. Може да е жената.
"Вдигни телефона. Може да е жената".
Ако не е тя, няма ме.
- Ало?
- Хей...
Здравейте. Собственикът на къщата там ли е?
- Кой се обажда?
- Казвам се г-ца Джордан,
- от бюрото за преброяване.
- Няма я вкъщи.
- Искате ли да оставите съобщение?
- Може би вие ще ми помогнете.
- Добре, питайте.
- Първо, може ли да ми кажете...
колко души сте в къщата?
В момента сме аз... аз съм Слим,
Мутрата, Трей Ди,
- Кучето, г-н...
- С кого говориш?
Няма ме. Не казвай, че съм тук.
Извинете, изчакайте един момент.
Защо не млъкнеш?
Обаждат се от бюрото по преброяване на населението.
- Какво?
- Преброяване на населението.
Какво?
За преброяването в квартала.
Не ни трябва преброяване.
Това е начин да ни държат в системата.
Затвори тъпия телефон.
Нали ти каза да затвориш телефона?
Ще взимаме ли парите или не?
Ало? Ще се обадите ли по-късно?
- Почакайте...
- Чао.
- Готови ли сте да вземем парите?
- След теб.
Да се поразкършим!
Не, не!
Ти се успокой.
Ти стой тук. Ние ще отидем за парите.
Не вдигай телефона и не отваряй на никого.
- На никого.
- На ни-ко-го!
На никого.
Внимавайте.
Мир.
- Стана ли?
- Да.
Четирима са и са на път да вземат парите.
Добре, да действаме.
Ще чакам, докато не ми кажете какво да правя.
Дами, да се погрижим за нашата част.
След вас.
Добре.
- Късмет.
- Няма да ни трябва.
Да пробваме още веднъж.
Този път без приказки. Само пий.
Ти не си от най-умните, нали?
Тъп ли си? Не виждаш ли, че съм вързан?
Грешката е моя.
Добре.
Помисли си какво ще каже майка ти,
когато те види в затвора?
Не започвай с това.
Все още не е късно. Ако ме пуснеш,
обещавам да не ти бастисам задника.
По-добре стой мирно и тихо.
Стой мирно, ясно ли е?
Мамка му! Здравей?
Как си?
- Помощ ли ви трябва?
- Да.
Колата ми не иска да запали. Имаш ли кабели за акумулатор?
Да. Един приятел ги остави в колата ми.
Може ли да използвам тоалетната ти?
- Стискам се от километри.
- Да, влизай.
- Може ли да използвам телефона?
- Да, може да го използваш.
Благодаря.
Знаеш ли какво?
Нека само си прибера дрехите от банята.
Сега се връщам.
Отивам да взема мангизите.
Почакай, Мутра.
Не искаш ли поне да вземеш желязо?
Да, прав си.
Мамка му!
Не се прави на герой.
Обзалагам се, че си дошъл за парите.
Да, точно така.
И при шефа ти има човек, който е готов да му пръсне главата.
Ела тук. Един от похитителите
е при Шон и има пистолет!
Сега е по-добре наистина да си много тих.
Бях много мил към дъртия ти задник.
Не ме карай да ставам груб.
- Чу ли ме?
- Много е късно.
Не е моя вината, че се държиш за полата на майка си.
Шегуваш се, а?
Бъди послушен. Имам си компания.
Ето ти телефона.
Ще ти покажа тоалетната.
- Ето я.
- Благодаря.
Няма за какво.
Може ли да ме оставиш малко сама?
- Грешката е моя.
- Няма нищо. Знаеш ли какво?
Приятелката ми е отвън. Ще й помогнеш ли?
- Добре.
- Благодаря.
"Не отваряй вратата". Той да не е луд!
По дяволите!
Какво й има?
Стара таратайка. Тя обади ли се на пътна помощ?
Да, в момента се обажда.
- Казвам се Спринкъл.
- Как си?
Оценяваме помощта ти.
Някой път може да ти се отблагодарим по специален начин.
Как?
Това е малък танц, който танцувам за удоволствие,
понякога и за пари.
За мен как ще бъде?
По дяволите, Вики! Не си играй, момиче.
- Обади ли се на Дуейн?
- Да.
- Къде е?
- Не знам.
- Мисля, че е там.
- Хайде.
Тук е. Той е тук!
Гледай на вратата.
Виж този идиот да не се върне.
Внимавай, идиотът има пистолет!
Трябва да вървя. Забравих нещо.
- Ще се върна.
- Тя ще се оправи. Виж.
Ди Лок, я виж ти!
Радвам се да те видя! Кой е на автомивката?
Зарежи я сега.
- Трябва да видя дали е добре.
- Виж това!
Побързай!
Сега се връщам.
Сега се връщам.
Г-н Уош, Вики!
Хайде! Хайде!
Виж какво направи!
Не трябваше да го убиваш.
- Той беше дружелюбен.
- Не съм го убил.
Пистолетът гръмна, когато го ударих по главата.
Вържете го.
Заебете го! Да изчезваме.
Полицай Дуейн. Трябва ми подкрепление.
Давай! Тръгвай!
- Какво става с мангизите?
- Търпение, човече.
- Идват.
- Нямам време.
Ако не са в ръцете ми до две минути, обаждам се на човека ми.
Трей Ди, полиция!
- По дяволите.
- Това е само охрана.
Какво, по дяволите?
- Това не е само охрана.
- По дяволите!
Хвърли пистолета през прозореца!
Хвърли шибания пистолет през прозореца!
Какво гледаш?
Нищо човече.
Сега ще ти гръмна задника.
Току-що видях парите ти да идват
и се развълнувах, това е.
- Отивам да ги взема.
- Не, ще ги вземем заедно.
Казах ти да си пазиш гърба, копеле!
Какво...
- Какво правиш, Крис?
- Отмъщавам си!
Не може да уволняваш безнаказано!
В наши дни младите са полудели.
- Крис, бълнуваш, човече.
- Не, ти бълнуваш!
Тук става нещо много гадно.
Сега ще стане по-гадно!
Мамка му!
Махни се!
Махни се от мен!
Копелето, което ми взе работата!
Крис, не може просто така да ми убиеш съквартиранта.
Така свършват колегите, надупчени яко!
Но аз не съм ядосан на теб, Ди.
А на това копеле.
Охрана, копеле. Хвърли автомата.
Всичко свърши.
Не ме карай да ти гръмна главата, като направиш нещо глупаво!
Страхотна работа, Робокоп!
Мамка му!
Един голям комбиниран
с допълнително майонеза и двойно сирене,
и малка диетична кола?
Потвърждавам 10-4.
Мой човек, ела тук.
Виж сега.
Само си исках работата. Само си исках работата!
Не и тази вечер.
Знам, че ще ми дадат заплата.
Наистина искам да си платя частта от наема,
но трябва да се погрижа за нещо.
Трябва да ми свалят скобата от колата.
Много неприятна работа.
Кой е?
- Трябваше да сте на площадката.
- Идваме след 15 минути.
Режи!
Режи! Режи!
Вижте дали всичко е наред.
- Какво сте намислили?
- Знаеш какво ще правим.
Лоши Намерения, скъпи.
Добре. Мир.
Ще ме покриеш ли?
Добър вечер.
Добре дошли в Лоши Намерения.
Каквото се случва тук, си остава тук.
Нека вечерта ви е запомняща се.
Да вървим.