The Time Machine (2002) Свали субтитрите
- Не. Отговорите са в самия тест.
Не забравяш ли нещо?
Знам. Трябва да направя нещо с третия диференциален коефициент.
- Не това. Тази вечер.
- Какво?
Ема?
- Колко е часът?
- Почти 5.
О, Господи.
Предложението ми за оползотворяване на слънчевата енергия - отхвърлено.
Концепциите ми за микроенергийните вълни - отхвърлени.
Деканът ме съветва да се концентрирам върху нещо, което би могло да помогне на човечеството,
като неговите изследвания за ползата от консумацията на тютюн, например!
Алекс, проблемът е в това, че твоите идеи са.....много радикални.
Проблемът е във самия факултет. Те са с древни разбирания, като динозаврите.
На изчезване са, но просто не го знаят.
Ще бъдат открити от някой бъдещ археолог, който няма да знае какво да прави с тях.
Замъглените им погледи са лишени от всякакво любопитство.
Алекс, това е първата ти година като извънреден професор.
Може би трябва да си малко по-консервативен в идеите си.
Звучиш точно като баща ми.
Погледни ги, Филби. Всички са еднакви. Всички с абсолютно едни и същи бомбета.
Да не би да искаш и твоите студенти да станат такива?
Искам моите студенти да бъдат подготвени за света, с които ще се сблъскат.
Е, а пък аз искам те да тичат по улиците и да събарят абсолютно всяко бомбе, което им се изпречи пред погледа.
Господине, внимавайте!
А, домът на господаря.
- Взе ли го?
- Здравейте, мистър Филби.
Здравейте, мисис Уочит. Изглеждате ми зачервена.
Може да е от всичките тези упражнения, като тичам нагоре - надолу по тези стълби като агне напролет.
- Не ме извъчвай. Взе ли го?
- Взех го.
- Браво. Дай да го видя.
- Да не би да си мислиш....
че ще ти позволя да излезеш с това отвратително сако.
А сега отиди да се преоблечеш.
Имаш пак писмо от онзи досаден мъник.
А, Суичитън!
- Това ще помогне на хората да си поддържат зъбите здрави поне до 40 годишна възраст.
- Не мислиш ли да поразчистиш малко?
- О, кой има време за това?
- Как разбра за Моли?
- Какво да съм разбрал?
- Че сте родени един за друг.
- Тя правеше най-хубавия овчарски пай, който някога съм вкусвал.
Нама ли поне малко романтика в теб?
Не. Аз нося бомбе все пак.
Защо си губиш времето с този изкуфял дядка?
Защото има някои много интересни идеи.
Един професор в Колумбия, не би трябвало да общува с луд германски чиновник.
Той е счетоводител-специалист, а не чиновник.
Мисля, че мистър Айнщайн заслужава цялата подкрепа, която мога да му дам.
Чудя се дали няма да отидем много далече.
- С кое?
- С това.
С всичко това.
Няма такова нещо.
Добре. Как изглеждам?
Почти приличен. Желая ти късмет тази вечер Алекс.
Тя е невероятно момиче. И направи чудесни неща за теб.
Не се тревожи, още миришеш на тебешир.
Трябва да тръгвам.
Това вече е друго. Поне веднъж да изглеждаш като порядъчен джентълмен.
Дано да е така. Ако Ема ми откаже, ти ще си следващият.
- О, май започна да ми причернява.
Добре. Пожелай ми късмет.
Благодаря.
Свежи цветя. Свежи цветя.
-Вземете си цветя, сър.
-Не днес, благодаря.
Не....Обещах й цветя.
Страхотно.
Страхотно пилеене на пари. Проклетото нещо все се чупи.
-Да ви откарам ли?
-Да, да.
- Как поддържате температурата на водата постоянна?
- Има уплътнител...
- на регулатора за гориво.
Винаги забравям проклетата спирачка.
Скачай вътре. Ще те повозя преди пак да се е развалила.
Боя се, че имам по-важен ангажимент.
Друг път тогава. Ние сме наоколо почти всяка вечер.
Чудесно.
- Вземи си кон!
Да.
Александър?
- Закъсняваш, професоре.
- Дойдох веднага щом можах.
Казват, че това е модата в Париж.
- Пет долара при Мейси. Глупаво, нали?
- Много глупаво. Харесва ми.
Е, къде са?
- Кое?
- Цветята.
Обеща ми цветя тази вечер. Не си ли спомняш дори?
О, съжалявам. Аз....бях малко разконцентриран.
Е, това е нещо ново.
- Ема, трябва да говоря с теб.
-Ще се разходим ли в парка?
-Да.
Професоре, ти трепериш. Да не би да си намислил нещо?
Опасявам се, че съм.
Не мога да спя, а когато съм буден не съм особено полезен.
Не мога да ям, да мисля или да правя каквото и да било въобще.
А най-лошото е, че незнам дали изобщо някога ще се оправя.
Мисля, че има само един изход и той е да се ожениш за мен...
- и да прекараш остатъка от живота си с мен.
Ема, мисля, че най-добре за нас е да бъдем заедно. Знам, че ние сме един за друг.
Това е единственото нещо в целия ми живот, в което никога не съм се съмнявал.
О, Алекс.
Чакай, имам нещо за теб.
Това не е ли най-подходящото място.
Знам. Стой така.
- Зная, че не е диамант.
- Лунен камък.
Това е твоят щастлив камък. Помислих си.....
Помислил си правилно.
Направо ще се разплача.
Случайно ви чух.
Двама прекрасни млади, тръгват по пътя на живота.
-Желая ви всичко най-хубаво.
- Балгодарим Ви.
- И колкото и да ми е неприятно да го кажа, защото съм
развълнуван от тази бликаща любов,
..ще ми трябват парите ви.
- Сър?
- И бижутата ви.
Мисля, че това можем да го наречем вашият първи сблъсък по пътя към семейното щастие.
- Не разбирам..
- Не правете сцени, няма никакъв смисъл от това.
-Просто ми дай портфейла си, ако обичаш.
Чу ли ме, момко?
Добре, добре. Ето, това е всичко.
И часовника.
И ръкавиците.
- И пръстена.
- Не.
Боя се, че да, скъпа.
- Може би сега вече ще ти купи диамант.
-Моля ви, не и пръстена.
Недейте.
Защо го направи? Това беше само пръстен.
Ема?
Ема?
- Kaкво?
Сър, мистър Филби е тук.
- Тук?
- Да сър. Настоява да влезе.
- Кажи му да си отива. Зает съм.
- Няма да си отида Алекс.
Господи! Какво е станало с теб?
Аз.... Аз работех.
Помниш ли? Преди се интересуваше от работата си.
Повече се интересувам от живота си. Както и от твоя.
Идвах тук всеки ден след погребението.
И всяка седмица и всеки месец.
После спрях да идвам. Някога изобщо забеляза ли това ?
- Много ме заболя Алекс, наистина.
- Тогава защо си тук?
- Трябва да ти кажа някои неща, които може и да не ти харесва да чуеш.
-Знам, знам.
Загрижен си, знам. Чувам това от мисис Уочит всеки божи ден.
Но наистина.... Искам да си тръгнеш.
- Няма да си тръгна. Не и докато ти продължаваш да се криеш тук.
-Не се крия.
Мисис Уочит казва, че стоиш вътре през цялото време с часове. И денем и нощем.
Алекс, ще застанеш ли на едно място и ме погледни, ако обичаш?
Вината не беше твоя.
Да. Вината не беше моя.
Може би трябва да виним мисис Уочит, че е взела пръстена от бижутера.
Или пък бижутера, за това, че го е направил.
Или бедното копеле, което го е откъснало от земята.
А може би най-напред трябва да обвиня теб, че ме запозна с Ема.
Александър, нищо не може да промени някога, това което се случи.
Не! Грешиш, защото аз ще го променя.
Дейвид, оценявам загрижеността ти. Наистина.
Но те моля да имаш вяра в мен.
Е, искам ми се да ти вярвам, Алекс, но..........
Какво.... Какво правиш тук?
Знаеш ли какво? Защо не наминеш след седмица. Каня те на вечеря и тогава ще ти покажа.
- Защо не дойдеш сега с мен у нас? Моли....
- Не ме ли чу Дейвид?
Не мога да оставя всичко, не и когато съм толкова близо.
Добре, ще си продължим разговора след седмица.
След седмица няма дори да водим този разговор.
Благодаря, добри човече.
Подранил си. За първи път.
Исках да те видя.
Е, къде са?
- Кое?
- Цветята.
Обеща ми цветя тази вечер. Не си ли спомняш дори?
Никога не спираш да ме изненадваш.
Ема, трябва да говоря с теб.
-Ще се разходим ли в парка?
-Не!
Не?
Не. Хайде да отидем в града.
- Алекс, какво има?
- Нищо. Да побързаме
Много ти е лесно на тебе да тичаш нагоре-надолу, като не носиш корсет.
-Блекър Стриит. По-бързо.
Е сега вече си галантен.
Професоре, та ти трепериш. Да не си намислил нещо?
Не, не. Добре съм.
Чувствам се чудесно. Разхождам се по улиците отново с теб.
Но ние се разхождахме преди три дни.
Да, но не така. Никога не е било така.
- Господи, виж тази кола.
- Да, видях я.
Сега вече знам, че има нещо. Подминаваш си шанса да разучиш нова машина просто ей така.
- Това е само кола.
- Александър, кажи ми какво става.
- Случило ли се е нещо?
- Не.
Не. Ема, изслушай ме.
Сега аз трябва да тръгвам и искам ти да отидеш право у вас.
Обещавам ти, че ще мина по-късно тази вечер.
Знам, че искаше да отидем в парка, но трябва да ми вярваш.
Всичко ще бъде наред.
Просто помни колко много те обичам, и колко много ще те обичам винаги..
Добре.
Но първо, къде са ми цветята?
Сега ще ти донеса.
Чакай ме тук. Не мърдай.
- Какво ще обичате, сър?
- Една дузина рози, моля. Бели
-Не. Червени.
-Внимавай!
- Спокойно!
Търся професор Хартдеген.
Алекс, много съжалявам.
- Това не трябваше да се случва.
- Не трябваше.
- Знам, че няма какво да се каже...
- Ние не бяхме в парка, Филби.
Бяхме в безопасност.
Защо не мога да го променя?
Мога да се връщам хиляди пъти.
Да я виждам как умира хиляди пъти, по различен начин.
Не... Не те разбирам.
Не мога да намеря отговора тук.
Не и тук.
Не сега.
Бъдещето е сега.
-За подробна информация - www.lunarleisureliving.com
Здравейте приятели, най новото от Лунни Забавления и Свободно време.
Нашите инжинери в момента подготвят първата 20-мегатонна детонация...
..за да създадат подземни зали за нови Лунни Забавления и Свободно време.
Представете си, че ловите риба в нашето Море на Спокойствието.
Играетe голф на нашия шампионат, там където Нийл Армстронг е стъпил за първи път.
Разстояние 15 000 ярда? Никакъв проблем!
При гравитация само 1/6 от тази на Земята, ние гарантираме Вашето завръщане директно на дансинга.
Така, че свържете се с Лунни Забавления и Свободно време, за да резервирате вашето парченце от рая,
защото бъдещето е сега.
За подробна информация посетете www.lunarleisureliving.com,
- Хей.
- Здравейте.
Хубав костюм.
Доста ретро.
Благодаря.
Хващам се на бас, че прави ужасно капучино.
Това нещо.
До скоро.
Здравейте приятели, най-новото от Лунни Забавления и Свободно време.
Нашите инжинери в момента подготвят първата 20-мегатонна детонация...
..за да създадат подземни зали за нови Лунни Забавления и Свободно време.
- Така, внимание...
Клас 23, съберете се! Следващата ни спирка е древността.
Проверете дали вашите микросканове са заредени и готови.
-Двама по двама. По-живо Двама по двама.
Томи, ако направиш това отново, ще разредя ДНК-то, така, че престани. Сега тръгвай.{43160}{43232}Хайде, двама по двама моля ви, по-живо...
Добре дошли във Вокс Систем Мога ли да ви помогна?
Не те виждам.
Изглежда, че винаги постигам този ефект. Мога ли да ви помогна с нещо, сър?
- Какво е това нещо?
- Това е моята фотонна памет,
или Ф. П. както я наричаме тук.
Насам, сър.
Какво си ти?
Аз съм обществена информационна единица, Вокс Регистрация- Н.Й.-114.
Как бих могъл да ви бъда полезен?
-Стерео-оптика или нещо подобно..
- Стерео-оптика? О, не сър,
Аз съм трето поколение, енергиен фотон,
с вербални и визуални способности за връзка с абсолютно всяка база данни
на планетата.
Фотон?
Енциклопедия на всички човешки познания.
- О.
- От коя област е вашия въпрос?
- Знаеш ли нещо за физиката?
- Достъп - физика.
Машинно инжинерство.
Измерна оптика. Хронография.
Причинност във времето. Парадокс на времето.
- Пътуване във времето?
- Да.
Достъп -научна фантастика.
Не, не. Практическо ръкаоводство. Моят въпрос е защо човек не може да промени миналото?
Защото човек не може да пътува в миналото.
- Ами ако може?
- Не може.
Прощавай, но това е нещо, за което трябва да ми повярваш.
Достъп -произведенията на Айзък Азимов, Хърбърт Уелс,
Харлън Елисън, Александър Хартдеген
- Кажи ми за него.
- Александър Хартдеген, живял 1869 - 1903 година,
Американски учен, отдаден на ексцентрични постулати.
Намерени са ръкописи, в които е третирал възможностите за създаване на машина на времето.
- Кажи ми за машината на времето.
- Машината на времето е написана от Хърбърт Уелс през 1894г.
Направен е филм от Джордж Пал, както и мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
-Нямах това предвид.
- Искаш ли да чуеш избрани мелодии от нашата архиви?
- Не.
- #Има място наречено утре #
# място на радост, а не тъга #
# нима не виждаш, че това е място за теб и...#
Благодаря. Това беше достатъчно.
Ще има ли нещо друго?
Не. Мисля, че ще имам повече късмет след няколко стотин години.
Успех и дълъг живот.
Сър, в кой евакуационен център сте разпределен?
Сър, вие сте обект за задържане от нас, според военния закон.
Моля, покажете си ръцете със събрани длани.
Ще бъдете под арест, докато вашия евкуационен център ви транспорира.
-Чакайте,чакайте.
-По-спокойно.
- Трябва да се махаме оттук!
- Чакайте. Как се случи това?
Луната. Хайде. Бързо.
- Кажете ми какво се е случило?
- Ти да не си живял в пещера?
Да, в пещера съм живял. А сега ми кажете.
Преустройствата и взривовете заради колониите на Луната разместиха орбитата й, сега разбра ли?
Луната се руши. разбра ли? Хайде.
- Хей, оставете го! Да тръгваме!
Ема?
-Здравей.
-Здрасти.
- Не се страхувай.
Чакай. Не бягай.
Чакай, искам само да си поговорим.
Здравей.
Извинявай, но не те разбирам.
- Разбираш ли моя език?
- Да.
Каменният език.
Каменният език? Но ти разбираш ли ме? Разбираш ли ме?
Всички сме го учили като малки.
Но те тор-жен. Забравя. Забравили са го.
- Но аз уча.
-Каво казва?
-Опитват се да решат, дали да не те хвърлим в реката.
Бързо ми кажи истината. Откъде си?
На практика съм оттук. Но не от сега.
Аз построих машина, с която мога да пътувам във времето.
Аз съм от миналото.
О.
Казах им, че си си ударил главата....
и си скитащ идиот.
- Какво правите?
- Приготвяме се за "мор",
- за нощта.
- Ще дойда с вас.
- Елой?
- Как се наричат твоите хора?
Предполагам, че сме Ню-Йоркчани.
Ню-Йоркчани. А те дружелюбни ли са?
Докато не ги заговориш?
- Разкажи ми за твойто село.
- Ами то е доста шумно и голямо място.
Всички са много заети. И всички носят еднакви бомбета.
Малки, черни, кръгли неща, които носят на главите.
- Ти какво правиш там?
- Бях учител, като Мара.
- И правех разни неща,
- Аз също.
Аз правя сес-куин-тан с баща ми. Още ги използваме.
Сес-куин-тан?
Maрa, дер-енжен-уен лен?
Сес-куин-тан. Стълби от въже.
А, въжени стълби.
Можем да си направим. Аз ще те науча.
Ще ми разкажеш ли лон-ел на следващия ден?
Утре? Да ще ти разкажа.
Ще се погрижиш ли за това, заради мен тази вечер.
- Благодаря.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Ако го оставиш, Кейлън съвсем ще те измори с въпросите си. Винаги е бил много любопитен.
Родителите ми бяха други, но той си е такъв.
- Къде са родителите ти?
- Те си отидоха оттук.
О, съжалявам.
Ти беше права мисис Филби, отидох твърде далеч.
Седни до мен.
Мара, защо издърпвате лодките през нощта.
Страхуваш се да не ги откраднат?
Откраднат? Какво значи това?
Страхуваш се да не ги вземе някой.
- Просто така е по-безопасно.
- Аха.
- Трябва ли да правите разни неща за безопасност там откъдето идваш?
- Разбира се.
Или от когато идваш?
А, значи не съм странстващ идиот?
Кол-мар,
Утре ще опитаме да намерим.
Цветя?
Александър, Александър,
А! Молрок!
- Добре ли е?
- Имаше кошмар.
Така ли, аз също.
Бях в една джунгла.
И видя силует пред себе си.
Лице, което викаше името ми...
Всички сънуваме този кошмар.
- Всички?
- Да. Лягай си.
Трябва да почиваш. Още не си добре,
Какво значи "Moрлоk"?
Детски кошмар. Нищо повече.
Лягай си.
Съхраняваме такива камъни на много места.
Това е стаята, където родителите ми ме учиха за първи път.
Защо учите този език, като не го използвате?
Това е традиция, която спазваме.
Това е значело нещо някога. Трябва да има причина за да е тук.
"Едно поколение си отива, идва ново,
но Земята остава вечна."
Защо дойде тук?
Защо пътуваш във времето?
За да намеря отговор на един въпрос.
Въпрос?
Да. Защо не мога да променя миналото?
Защо искаш да го промениш?
Загубил си някого.
Някой, когото много си обичал.
- Maрa, защо тук няма възрастни хора?
- Какво имаш предвид?
По-стари хора, хора на възрастта на родителите ти, или на възрастта на дедите ти.
Те си тръгнаха оттук.
Искаш да кажеш, че са мъртви?
Да.
Всички? Как е възможно това?
Има неща, за които е по-добре, да не се говори.
Ние не се уповаваме на миналото, Александър.
- Ние правим други неща.
- Какви?
Ние си припомняме за тях ...
с тях...,
Александър!
Александър.
- Да работиш ли отиваш? Ела с мен.
- Не.
Александър не е достатъчно добре. Отиваме да видим машината му.
-Сега?
-Остани при Торен.
- Отидете на следващия ден, утре.
- Искам да я видя сега.
- Оттук.
Ще ми разкажеш ли още за Н-Ню-Йорк тази вечер?
Ще ти разкажа.
Добре, изглежда.
Доста попътувахме заедно.
- Готова ли е?
- Така изглежда.
Ще я използваш ли сега? Да се върнеш в твоето време?
Мисля, че бих могъл.
Изглежда толкова отдавна.
Трябва да тръгваш.
Искам да те попитам.... ще вземеш ли Кейлън с теб?
- Защо?
- Александър, отведи го оттук, в твоето време. Ще го направиш ли?
- Мара, защо?
- Моля те. Ти не разбираш.
- Отведи го далеч оттук.
- Кейлън
-Мара, какво става?
Подраниха! Трябва да намерим Кейлън!
Кейлън!
Кейлън! Кейлън!
Мара.
- Кейлън!
- Не, стой тук.
-Остани в групата!
Бягай!
Maрa!
Maрa!
Къде ги отвеждат?
- Трябва ди ги последваме. Трябва да ги намерим.
- Не трябва. Кол-куин тор.
- Защо не?
- Това е "нем Елои-тас", нашият живот тук.
- Как може да не правите нищо?
- Как може "тор-тасал-мор"?
- Така ли е през цялото време, и денем и нощем?
- И денем и нощем.
- Това е света.
- Защо не се борите?
Да се борите. Защо не го правите?
Тези, които "фаркил-пакс".... се борят--
ги взимат първи.
-Кейлън, знаеш ли къде ги водят?
- Не.
- А връщат ли ги някога?
- Не.
- Някой, някога проследил ли ги е ?
- Незнам.
- Разкажи ми за Молроковете? Те трябва да са водачите.
- Не трябва да говорим за тях.
-Кейлън, чуй ме.
-Понякога трябва да приемаме това, което ни се случва, независимо дали искаме или не.
-Но понякога, трябва да се борим, дори и да ни е страх.
- Знам, че сега ти е трудно да ме разбереш.
Знам, повярвай ми. Сега те се страхуват,
но аз те моля ти да не се страхуваш.
-Ще ми кажеш ли какво знаеш?
-Ние можем да я спасим. Моля те!
Не трябва да говорим за тях.
-Но всички знаем мястото.
- Какво място?
Където са призраците.
Ето го.
Добре дошли във Вокс Систем, Мога ли да ви помогна с нещо?
- Всичко е наред.
- Как бих могъл да ви услужа?
Какво да ви донеса? Я да видим....
Хенри Джеймс? О, не. Да?
Не, не. Много депресиращо. Хемингуей може би? Не, прекалено сладникаво.
Платон, Пруст, Пинтер, По, Поунд?
Не. Цялостното творчество на Марта Стюарт?
А, ето. Жул Верн?.
- Фотон, нали?
Или каквото е останало, от всички такива като мен,
Аз съм последният от тези "елементи" .
T. С. Eлиот.
Ти сигурно не го знаеш, но той е толкова депресиращ, същевременно превъзходен.
Съжалявам, но временно не даваме книги под наем.
Но не се притеснявай, аз имам всичко тук. Всяка страница от всеки том.
Можеш ли да ми кажеш какво става тук?
Източниците ми вече не така функционират пълноценно
и информацията, с която разполагам не е абсолютно точна, но горе-долу нещата стоят така...
Това, което някога е било една раса... сега са две.
Една отгоре и една отдолу.
Два отделни вида, които са еволюирали.
- И как тези отдолу оцеляват?
- Това истински въпрос ли е?
- Не вярвам.
- Щом не ти харесват,
отговорите, тогава няма да задаваш въпроси.
Погледни ги само. Нямат никакви познания за миналото,
без амбиции за бъдещето,
- Щастливци.
-Защо казваш това?
Можеш ли поне за миг да си представиш какво да живееш спомняйки си абсолютно всичко?
Спомням си едно шест годишно момиченце, което ме попита за динозаврите преди 800 000 години.
Спомням си последната книга, която съм препоръчал. Беше "Поглед към дома" от Томас Уолф.
И, разбира се си спомням и теб.
Пътуване във времето: Практическо ръководство.
Откъде знаеш за Молроковете, като никога не си излизал?
Имаше един Елой, който беше успял да избяга. Той ми разказа всичко.
Прекарахме години заедно, само в разговори.
Сега разговорът ни ми е малко неясен, но си го спомням..
-Хубаво е да имаш приятел.
-Тогава ни помогни да намерим Молроковете,
да намерим Мара.
Ами ако истината е толкова ужасна, че започнат да те преследват кошмари цял живот.
Мисля, че вече съм свикнал.
Моят приятел каза, че е дошъл откъм Изток, от джунглата.
- Ще ми я покажеш ли?
- Не е нужно.
Следвай диханието.
В съня ние се приближаваме към него, но мисля, че това е значело да стоим настрана
- Трябва да вляза сам.
- Не.
Мара ще ми сърди ужасно много ако ти се случи нещо. Сега аз ще я намеря,
но искам ти да се върнеш в селото и да запалиш огън, за да можем да намерим пътя до вкъщи.
- Става ли? Ще направиш това за мен?
- Загубих джобния ти часовник.
Взели са го от стаята ми.
Съжалявам.
Защо ли са го взели?
По-дяволите.
Maрa?
Мара?
Мара.
Мара?
Приближи се. Аз не хапя.
Изненадвам ли те?
- Малко. Да.
- Хм.
Не винаги сме били такива. Откакто Луната падна от небето,
Земята не можеше да поддържа видовете.
Някои успяха да останат горе,
а останалите избягахме под Земята.
И после, векове по-късно, когато се опитахме отново да излезем на повърхността, не успяхме.
Развивахме се в касти.
Някои за да бъдат нашите очи и уши.
- Други за да са нашите мускули и сухожилия.
- Имаш предвид ловците ви.
Да, отглеждани за да бъдат хищници, но и да бъдат контролирани също така.
Моята каста е концентрирана.....
върху развитието на умствените способности.
- Ти контролираш техните мисли.
- Не само техните.
На Елоите.
Значи не ви стига това, че ги преследвате като животни.
- Това е тяхната роля тук.
- Да бъдат вашата храна?
Да.
И за тези, които са подходящи за тела
за другите ни колонии.
Аз съм просто един от многото.
Просто не разбирам, как можеш да си седиш и така спокойно да говориш за всичко това.
Замислял ли си се някога за цената на човешкият живот?
Всички плащаме цена...
Александър.
Не се притеснявай. В безопасност си.
Контролирам ги.
Без този контрол,
те ще изчерпат всичките ни хранителни запаси
само за няколко месеца.
Хранителни запаси? Та те са човешки същества!
Кой си ти...
да поставяш под въпрос...
800 000 години еволюция?
-Това ....това е в разрез с всеки природен закон.
А какво е тогава пътуване във времето ако не твоите жалки опити да контролираш света около себе си,
-или твоите напразни усилия да намериш отговор на въпросите си?
Мислиш ли,че не те познавам, Александър?
Мога да надникна в спомените ти,
в кошмарите ти, в мечтите ти.
Ти си човек, който е преследван от две ужасни думи: АМИ АКО
АМИ АКО?
Какво правиш?
- Дългата опашка на кончето.
- Тате!
- Кой е това? Това татко ли е?
- Тате!
- Дългата опашка на кончето
И много ще се забавляваме.
-Да, точно така.
Тате
Ти построи твоята машина на времето, заради смъртта на Ема.
Ако тя беше оживяла, машината никога нямаше да съществува.
Как можа да я използваш, за да се връщаш да я спасяваш?
Ти си неизбежен резултат..
на собствената си трагедия,
както аз ..
съм неизбежен резултат от теб.
Получи си отговорите. Сега тръгвай.
Мисля, че имаш нещо, което ми принадлежи.
- Всички си имаме нашите машини на времето.
Тези, които ни връщат в спомените ни
и такива, които ни водят напред....
са само сън.
- Забравяш нещо.
- Моля?
- Ами ако?
- Какво правиш с това?
- Променям бъдещето.
Хайде.
Чакай. Чакай тук.
Хайде.
- Бързо!
Aлeксaндър!
Съжалявам, че загуби машината си.
Няма проблем. Това е само машина.
"Всички се изправиха и гледаха...
"как трите мъртви момчета вървяха между редовете:
"Най-отпред Том, а после Джо,
"А Хък, развалина от увиснали парцали,
"Бяха се скрили във неизполваемата галерия, и слушаха собствената си погребална церемония.
Леля Поли, Мери и Харпър се хвърлиха върху тях"
Това е мястото.
Ето го.
- Но тук няма нищо.
- Е, сега е малко по-различно.
Лабораторията ми беше тук.
А кухнята беше ей там където е дървото.
Но мисис Уочит дори не ме пускаше вътре.
Незнам какво да ви кажа, сър.
Няма го от цяла седмица.
И ти нямаш представа къде може да е отишъл?
- Не, сър.
- Това ще бъде моята зелена къща.
Имаше градина отвън.
Грен-тормар-тас?
Да.
- Радвам се.
- Сър?
Радвам се, че го няма.
Може, най-после да е намерил някое място на което ще бъде щастлив.
- Това беше моят дом.
- Негов дом.
Много отдавна.
Знаеш ли, Моли и аз си мислихме да наемем икономка.
Някой, който ще живее с нас и ще ни помага да се грижим за Джейми.
Интересува ли те?
- Може би но, само докато господаря се върне.
- Разбира се.
- Но може би ще трябва да направя някои промени. Аз поддържам изрядна къща.
-О, не се и съмнявам в това. Ще Ви звънна утре сутринта за да се уговорим.
- Лека нощ мисис Уочит.
- Лека нощ, мистър Филби.
- На добър път, моето чудесно момче.
-На добър път.
Дилетантски превод- Милена Младенова