The Thin Red Line (1998) Свали субтитрите
Защо войната е в основата на цялата природа?
Защо природата се бори сама със себе си?
Земята се бори с морето?
Нима в природата живее някаква отмъстителна сила?
И то не една, а две?
Помня как умираше майка ми.
Беше сбръчкана и сива.
Попитах я дали се страхува.
Тя само поклати глава.
Страхувах се да докосна смъртта, която виждах в нея.
Нямаше нищо красиво в това, че тя отиваше при Господ.
Чул съм да говорят за безсмъртие, но никога не съм го виждал.
Чудя се какво ще усетя, когато умирам.
Какво ще е да разбера, че това е последният дъх, който някога поемам.
Бих искал да посрещна смъртта, както я посрещна тя.
Със същото... спокойствие.
Защото това спокойствие идва, от мисълта за безсмъртието.
Децата тук никога не се бият.
Понякога.
Понякога когато си играят...
Тогава винаги се бият!
- Страх ли го е от мен?
- Малко.
- А теб?
- Да.
- Защо?
- Защото изглеждаш...
Изглеждаш военен!
- Изглеждам военен, а?
- Да.
Това няма значение.
Няма значение.
- Бебето е изморено.
- Да.
Когато плува, то спи.
Давай, давай, давай. Давай!
Давай!
Патрулен катер, Уит!
Американски е.
Какво ли прави чак тук?
Изобщо не си се променил, Уит.
Нищо не си научил.
Оставят ли на теб, веднага, ще се забъркаш в някоя каша.
Колко пъти вече дезертираш?
Вече шест години си в армията.
Време е вече да поумнееш да престанеш да бъдеш тъп новобранец.
Не може всички да сме умни.
Не, не можем. Наистина жалко.
Погледни се.
Не можеш да служиш като хората, в моята рота.
Няма да станеш истински войник. Не и в тоя живот.
Това е трета рота, Аз съм главният сержант и я командвам.
Капитан Старос е командирът, но аз командвам. Това е.
Ти си един от подопечните ми.
Постъпката ти е за военен съд.
Но аз ти издействах помилване.
Късметлия си.
Пращам те в дисциплинарна част.
Ще носиш носилката. Ще се грижиш за ранените.
Ще се справя с всичко, което измислиш.
Аз съм два пъти по-голям мъж от теб.
На този свят...
..човек сам по себе си е нищо.
А няма друг свят, освен този.
Не си прав, Сержант.
Аз съм виждал и друг свят.
Понякога мисля, че е плод на въображението ми.
Е,...
..значи си видял нещо, което аз никога няма да видя.
Живеем в свят, който се самоунищожава.
Можем само да си затваряме очите за всичко около нас.
Да се грижим само за себе си.
Аз може би съм най-добрият приятел, който някога си имал.
А ти дори не го знаеш.
Мрази те в червата си.
Не мисля, че ме мрази. Аз не го мразя.
Обичам трета рота.
Това са моите хора.
Наричат този остров Скалата.
Никой не го иска. Японците направиха летище там.
Борбата е съсредоточена там.
Това е подстъпът им към Австралия. Контролират и морските пътища.
Японците напредват към Тихия океан. Трябва да ги спрем тук.
Морските пехотинци свършиха своята работа. Сега е наш ред.
Скъсах си задника от работа.
Подмазвах се на генералите.
Унижавах се...
..заради тях, заради семейството си.
Заради дома си.
- Възхищавам ви се, полковник.
- Благодаря, сър.
Повечето хора но вашата възраст вече биха напуснали армията.
Но няма проблеми.
Трябват ни старши офицери с вашата зрялост и опит.
Имаме добри сержанти, добри полковници.
Но когато някой стане полковник, мисли само как да стане генерал.
Става политик, става съгласен.
Върви като кон с капаци.
Не може да отстоява позициите си.
- Вие го казахте, сър.
- Адмиралът със сигурност ще ме наблюдава.
- Някой винаги ни гледа.
- Да...
Следи те като ястреб.
Готов е винаги да се намеси.
- Имате ли син, полковник?
- Да, сър.
Това е добре. Не искаме децата ни да продължават да воюват и след 30 години.
- Естествено, сър.
- Тогава ги разбийте без милост.
Изметете ги от тези хълмове. Вземете летището.
Слушам, сър.
Чудите ли се... Защо са направили летище тук?
Явно има някаква причина, която не можем да разберем.
- Вие как мислите?
- Не съм си задавал този въпрос, сър.
Вие сте скромен човек.
Този остров не е нужен никому, освен на вас.
Много ли го искате?
Колкото е необходимо, сър.
Всичките им жертви за мен...
..отидоха на вятъра.
Можех да се посветя на любовта си към тях.
Вече е късно.
Любовта умря...
..бавно като дърво.
усещате ли го?
Да, сър.
Благодаря ви, сър.
Колкото по-близо си до Цезар, толкова по-голям е страхът.
Ужасно ме е страх, сержант.
И не мога да се преборя със страха...
Когато бях малък, вторият ми баща ме пребиваше.
Тогава бягах и се криех.
Доста нощи съм прекарал в кокошарника
Никога не съм мислил,че може да има нещо по-лошо от това.
Но тук имам усещането, че всяка секунда ми е последна.
Скоро атакуваме брега. Ще има изтребители.
Сигурно ще загинем на плажа.
Това е една плаваща гробница.
- Как се казваш, момче?
- Искам някога да имам кола.
- Как се казваш?
- Едуард Б. Трейн.
Трейн (влак)?
Единствените две вечни неща са смъртта и Господ.
Само това ме интересува. Аз ще преживея тази война. Вие също.
- Дали ще има изтребители?
- Не знам.
Онези на кораба казаха, че предишния път не е имало.
Но по-предният път, са ги избили почти до крак.
Какво мога да ти кажа?
Не ми казвай нищо, Тилс.
Аз ще ти кажа нещо.
В тези лодки сме си живи мишени.
Знам това.
Помисли тогава.
Хубаво си помисли.
- Няма ли да гледаш как пристигаме?
- Не ме интересува.
- Събраха се доста хора.
- И никой да нямаше, не ми пука.
Смятам да свия един пистолет.
Така ли? Приятно прекарване.
Да, забавлявай се.
И вие ще искате пистолети, като видите мечовете на самураите.
Отворете проклетата врата!
Отворете вратата!
Не знаех, че ме чака това, когато постъпих в армията преди войната.
Откъде можех да знам, че ще има шибана война.
Знам само, че трета рота винаги е прецакана.
И знам кой е виновен за това.
Нашият капитан.
Той ни навря тук - далеч от частта, където не познаваме никого.
Четох в досието ти, че преди войната си бил офицер.
Защо сега си редник?
Заради жена ми.
Бях в инженерния корпус.
Преди това не се бяхме разделяли,...
..дори за една вечер.
Издържах 4 месеца и след това напуснах.
Подадох си оставката.
Върнаха ме обратно в Щатите.
Казаха, че никога повече няма да стана офицер.
Казаха, че ще ме мобилизират и ще ме пратят в пехотата.
Кучи синове.
Не, не ги обвинявам.
Къде е тя сега?
У дома.
Защо трябва да се страхувам от смъртта?
Аз ти принадлежа.
По-бързо! Давайте!
Размърдайте се!
Давай! Давай!
Движи се!
Ако си отида пръв, ще те чакам там.
От другата страна на реката на забравата.
Бъди с мен сега.
- Усещаш ли напрежението?
- Да, сър.
Харесваш ми, капитане.
Искам да знаеш, че ще бъда до теб.
Напредни бързо, докато стигнеш фронтовата линия. Ще бъда там.
- Слушам, сър.
- Това е твоята операция, капитане.
Пази се! Минавам!
Минавам!
Отдельонните командири при мен!
Натам, синко.
Готови за форсиране!
Отче наш, който си на небесата...
Прости ни дълговете, както ние простихме на своите длъжници.
Защото твое е царството небесно, и силата, и славата.
Вашата част извади късмет.
Не може да не са видели кораба.
Просто сте ги изпреварили.
Дишай дълбоко!Дишай!
-Вие трета рота ли сте?
- Да.
На около миля няма нищо.
Няма ги от около...
...една седмица.
Измели са се оттам набързо.
Гърмяха ни малко с гаубици, но никой не пострада.
Тука има невероятни работи.
Риби, които живеят по дърветата.
Не знаехме, че японците ги няма. Какво ли още не знаем?
Кой си ти, че да живееш в толкова много форми?
Твоята смърт застига всички.
Ти си бащата на всичко, което някога ще се роди.
Твои са славата.
милостта,
покоят
и истината.
Ти даваш на духа спокойствие,...
..разбиране,...
..смелост.
Задоволяваш глада на сърцето.
Извикайте лекар!
Може би всички хора са част от една огромна душа.
Лица на един и същ човек.
Една огромна личност.
Всеки сам търси спасението си.
Като въглен...
..отделен от огъня.
Тръгвам направо по хълма.
- Не можем, полковник.
- Не можем да заобиколим.
Отляво има огромни скали.
Японците държат джунглата отдясно. Трябва да атакуваме фронтално.
Никой не ни носи вода, сър.
Хората ми вече припадат.
Тревожи се за войниците, когато спрат да се оплакват.
Ще атакуваме в линия. Трети взвод остава в резерв.
Трябва да преминем през тези три падини.
Минем ли тях, атакуваме хълма.
Полковникът каза, че не можем да заобиколим. Ще го превземем с фронтална атака.
- Уайт?
-Да?
- Виждаш ли онези тревисти хълмчета?
- Да.
Отиди и елиминирай всички укрепени точки там.
Японците са сложили някого да подсигурява подходите.
Там ли си?
Не ме оставай да те предам.
Да предам хората си.
Уповавам се само на теб.
Eos Rododaktilos.
Розовопръста зора.
Не сте ли грък, капитане?
Чел ли си Омир?
Ние го четяхме в Уест Поинт.
На старогръцки.
Каква артилерия ще ни подкрепи?
- 2 батареи 105-милиметрови.
- Нищо няма да направят.
Ще вдигнат духа на момчетата. Изглежда сякаш съсипват японците.
Добре, момчета ...
Това е.
Тръгваме на групи по 10.
Няма да тичаме на прибежки. Ще ни избият, докато спираме, затова...
..не спирайте да тичате.
Нямаме друг избор. Ние бяхме избрани, значи трябва да го направим.
Аз ще водя първата група.
Искам Дейл да е с мен. Дейл?
Организирай останалите.
Тръгваме след 5 минути.
Тръгваме.
Сико?
- Какво ти е?
- Лошо ми е на стомаха.
Ставай, че така ще те изритам ...
Не мога.
Лошо ми е.
Болен съм.
Нищо ти няма. Ставай!
- Какво става, Сико?
- Не знам, сержант.
Имам гърчове в стомаха.
Не мога да стоя изправен. Лошо ми е.
- Ставай!
- Остави го.
Някой да вземе картечницата! Ще извикам медиците.
Благодаря, сержант.
Не спори с мен.
Желая ти късмет, Кек.
Може да са се изтеглили.
Залегни!
Залегни!
Успокойте се!Успокойте се!
Носилки!
Тука!
Носилките насам!
- Приберете го.
- Вече имаме 8 или 9...
- Не спори с мен, по дяволите!
- Не можем да мислим за него...
Аз ли командвам тук или не?!
- Капитан ли съм или редник?
- Имаме и други тежко ранени.
- Дадох ти заповед, редник!
- Слушам, сър!
Здравейте, сержант.
Кого ще прибираме?
Мислим, че е Жак.
Старият Жаки.
Кофти работа.
Сър?
Сър?Може ли да се върна при ротата, след като отнесем Жаки?
- Добре, но вземи разрешение
- Ще си взема и пушката.
Ники! Ти си още жив!
Не спирайте!
Отлично Старос. Най-страхотната атака, която са виждали старите ми очи!
Отлично изпълнено! Ще те спомена в рапорта си.
Младият Уайт ги поведе чудесно.
Тъй вярно сър.
И вторият взвод мина отлично.
Почти са минали хълма. Не са понесли много загуби.
Колко окопа са открили?
Разчистили ли са някой?
Трябва да превземем тези хълмове до обяд!
Чуваш ли ме Старос?
Тъй вярно сър.
Колко окопа са открили? Разчистили ли са някой?
Деца ...
Не знам, сър.
Как така не знаеш?! Как може да не знаеш?
Аз съм зад първата падина, сър.
Да стана ли да ви помахам?
Виждам къде си. Искам да направиш нещо.
Провери каква е ситуацията.
Искам хълм 210 още тази вечер.
Адмиралът ни гледа от сутринта!
Съживете се, Старос!
Напред!
Ей, Кек!
Да!
- Трябва да се разкараме оттук.
- Знам.
Блейн е мъртъв.
Сега ти командваш.
Знаем, че сте там, янки!
Генерал Тойо да яде говна!
Не! Рузвелт да ги яде!
Улучих го!Уличих го!
Убих човек.
Хей, Куийн!
Куийн, там ли си?
Това е най лошото престъпление. По-лошо от изнасилването.
Куийн, виждаш ли японците на левия хълм?
Убих човек и никой не може да ми каже нищо.
-Нищо не виждам.
-Изправи се и се огледай!
Говоря сериозно!
Седем японци тръгнаха от левия хълм!
Аз убих единия
Е, и?
Мисля, че се изтеглят.
Трябва да кажем на капитана.
Ти ли ще му кажеш?
Не мърдай оттам! Това е заповед!
Лягайте долу!
Не се надигайте.
Давай!
Давай!
Какво ще правим сега?
Ще чакаме тук. Може да ни изпратят подкрепления.
За какво?
За да превземем шибаната позиция!
- Така ли ще атакуваме?
- Не знам. Не и фронтално.
Ако изпратят подкрепления, може да разузнаем наоколо...
..и да открием картечниците.
- Все едно, по-опасно е ще да се връщаме.
- Нещо се приближава!
Идват!
Какво правят тия бе?
Ако искат да ни изгонят, защо са толкова малко?
Може да е самостоятелна акция.
Може да търсят Нирвана.
Идват.
Кек!
Исусе!
O, Боже!
- Ш-шт!
- Взривих си задника!
Залегни!
Тъпо новобранско изпълнение!
Хванах гранатата за халката!
Напиши писмо на жената. Пиши и, че съм загинал като мъж.
Не, ти ще оцелееш.
- Не ме баламосвай!
- Залегни!
Целият съм в кал.
Изчисти ме.
Ще и пиша. Обещавам.
Вземи манерката ми. Вътре има още малко вода.
Може да е по-добре, че умирам.
Под кръста целия съм смазан.
Няма да мога да чукам.
О-хо... къде съм?
Къде съм?
Ще се оправиш.
Даже и да умреш, ти не прецака другарите си.
Ако не беше легнал, всички щяхме да загинем.
Студено ми е.
Студено ми е.
Замръзвам.
Ще пишеш ли на жена му?
Не.
Аз дори не я познавам.
Това е работа на ротния командир. Не мога да пиша никакви писма.
Ти му обеща.
Обещавам им всичко, когато са така.
Някой трябва да и пише.
Тогава ти го направи.
Какво има Джим?
Никой не може да му помогне. Ще умре, преди да го види лекар.
- Значи не можеш да му помогнеш.
- Мога да му сложа морфин.
- Ще го накара ли да млъкне?
- Мога да му сложа две ампули.
И да му оставя още 3-4.
Защо не му сложиш всичките наведнъж?
Ето, това сте вие.
Това очаква всички ни.
Загубих всичките дванадесет.
Всичките 12 души.
Това е лудост.
Аз им казах какво да правят и ги ентусиазирах.
Познавам те. Ти си сержантът.
Това е лудост. Не знам кой командва тук, но вече не ми и пука!
Махам се оттук.
Мърдайте, крачета!
Тръгвам веднага.
Не ме пипай! Не ме гледай! Аз се махам оттук.
Точно така.
Помощ!
Някой да ми помогне!
По-тихо. Дойдох да ти помогна.
- Успокой се.
- Майната ти!
Умирам! Аз умирам, сержант!
Добре бе, мри но по-тихо!
- Как ще ме измъкнеш оттук?
- Ще те занеса при другите.
- Хайде.
- Не!
Пусни ме!
Остави ме... Остави ме на мира.
Моля те.
Дай ми още.
Дай ми още.
Дай ми още една. Дай ми ...
Ето, Teла.
Сбогом.
Сбогом, хлапе.
Сбогом, сержант.
Ротата не зависи от един човек.
Видях всичко с бинокъла.
Ще те спомена в рапорта. Ще те предложа за "Сребърна Звезда".Смелостта ти ...
Кажете още една дума, сър ...
..и ще ви разбия зъбите.
Ако ме впишете в рапорта, аз ще хвърля нашивките...
..и ще ви оставя да се оправяте сам с тази шибана рота.
Разбрахте ли ме?
Собственост!Цялата тази гадост е заради собствеността.
-Какво ти става, Старос?
-Хората имат нужда от подкрепление.
Какво правят там? Гледам ги оттук с бинокъла.
Излежават се!
Трябваше вече да са обезвредили картечниците!
Май не разбирате какво става тук, сър.
Търпим тежки загуби.
Един войник бе ранен в корема. Страшна гледка. Духът на хората ми падна.
Добре, добре. Какви резерви имаш?
Имам две отделения ъ-ъ...
...от първи взвод.
Две отделения?!
Проклет да си, Старос! Когато казвам подкрепления,...
..за Бога, имам в предвид точно това! Пращай всички веднага напред!
Твоя Първи взвод, също. Гледам ги оттук как се излежават на дебелите си задници и не правят нищо.
Заповядай им да атакуват. Заведи ги до хълма по фланга
и прати втори взвод напред!
Остави ги да натиснат в центъра. И върви направо към проклетия хълм!
Атакувай веднага!
За Бога, Старос! Трябва ли да те уча на тактика...
..докато избиват хората ти?
Вие не разбирате какво става тук, полковник.
Моята рота не може да превземе хълма сама.
Японците са се укрепили и имат много огнева мощ.
Там горе има бункер.
Не можем да го видим... Разкъсва хората ми на парчета.
Искам разрешение да разузнаем десния фланг...
..вдясно от хълм 210. Вярвам, че можем...
..да обходим оттам.
- Не, по дяволите, не!
- Така ще избегнем много жертви!
Никакви флангови маневри.
Слушай, Старос. Няма да вкарваш хората си...
..в джунглата за да избегнеш проклетата битка!
Чуваш ли ме, Старос? Искам да атакуваш веднага с всички налични хора!
Атакуваш веднага, Старос! Това е пряка заповед!
Няма да се подчиня на заповедта ви.
Вие не сте виновен. Той ви заповяда.
Още веднъж искам разрешение да разузная десния фланг.
В момента часът е 13:21 и 25 секунди.
При мен има двама свидетели. Моля, потвърдете заповедта си и пред тях.
Старос, не ми излизай с адвокатски номера!
Знам че си адвокат, но това тук не е съд.
Това е война! Проклета битка!
Искам фронтална атака! Това е заповед.
Отказвам да водя хората си във фронтална атака.
Това е масово самоубийство.
Познавам ги от 2 години и половина и няма да ги изпратя на смърт.
Взимаш много важно решение.
Но щом мислиш така, сигурно имаш причина. Идвам там веднага.
Не отменям заповедта, синко,...
..но ако има изключителни обстоятелства, ще ги взема предвид.
Задръжте позицията, докато пристигна там!
И ако е възможно, накарай момчетата на хълма да се размърдат.
Трябва да задържим позицията.
Всяко място е еднакво лошо.
Няма къде да се скрием.
Успокой се, синко. Спокойно.
Къде е... Файф?
Файф? Ето го.
Хвани м... Хвани ми ръката, Файф.
Дръж ръката ми.
Държа я.
O...
Умирам, Файф.
O, капитане...
Затворени сме в гробница.
Не можем да вдигнем капака.
Играя роля, която не съм приемал.
Облечи се, войнико! Това не ти е плаж!
Облечи си куртката веднага.
Ти пък къде се целиш, синко? Хайде да размажем тези копелета.
Мърдайте!
Защо лежиш тук долу? Така не можеш да виждаш.
наблюдавам, сър. Изпратих първи взвод на хълма.
- Колко убити има този път?
- Николко.
Николко? Нито един?
Това не отговаря на ситуацията, която ми описа.
Ситуацията се промени последните пет минути.
Слушай ме, капитане.
Тръгваме натам всички заедно.
Имаш ли още оплаквания?
- Не, сър.
- Добре тогава, по дяволите!
Ще правим каквото кажа аз! Разбрахте ли ме, капитане?
Всички отиваме на хълма! Трябва да го превземем до довечера!
Японците все още имат много огнева мощ, сър.
Помогни ми да видя през твоите очи.
Научи ме как да го постигна.
Ние сме само пръст.
Ще ни избият всички, ако останем тук.
Бел, вземи 6 души...
..и провери какво става.
Ние ще ви прикриваме.
OK.
Вие останете тук.
Ще отида сам.
Ела ...
Ела при мен.
Има...
Има бункер... там горе.
Имат 5 картечници.
Пет.
Прикритието на онези скали,...
..е ключът към хълма.
Бел е прав.
Там отгоре онези жълтурковци покриват периметър...
..от около 1000 ярда. Това възвишение е непокрито.
Голяма грешка.
Трябва да се възползваме, преди да са разбрали грешката си.
Знам, че всички сте изтощени.
Ужасно ни е трудно да караме вода чак дотук.
Съжалявам и ви се извинявам.
Но ако унищожим бункера, ще успеем да превземем и хълма.
Затова питам има ли доброволци за атаката срещу бункера?
Да отидете там горе и да го унищожите.
Сър?
За мен ще е чест...
- ..да им покажа пътя дотам.
- Добре.
- Аз ще отида.
- Ти.
Добре.
- Бих искал аз да ги водя, полковник.
- Добре Джон. Надявах се да го кажеш.
- Ти ще командваш.
- Аз идвам също, сър.
Добре, ти и ти.
Седем души са достатъчни. Съберете се.
Не знам дали разбирате колко важна е тази операция.
След като укрепим позициите си, бомбардировачите ще могат да дойдат.
Всички самолети от радиус 1000 мили.
Гуадалканал може да е превратна точка във войната.
- Това, че ще умрат хора ли те тревожи?
- Не, сър.
Обясних ти значението на операцията.
Колко живота мислиш, че струва?
Не мога да кажа, сър.
Готов ли си да жертваш живота на когото и да е от хората си?
Колко души? Един? Двама?
Двадесет?
В твоята рота ще умират хора.
Ако нямаш нерви за това, кажи ми още сега.
Не, сър, вие сте прав. За всичко което казахте.
Добре, добре.
Това е всичко, капитане.
Още нещо, Старос.
Не е нужно да ми казваш, че мислиш, че съм прав.
Никога.
Ще приемем, че винаги съм прав.
Свободен си.
Жал ми е за теб, хлапе.
- Така ли?
- Да, малко ми е жал.
Ти ще умреш тук.
Грижи се за себе си. Не можеш да помогнеш на никого.
Ще влезеш в горяща къща, където всички вече са мъртви.
Какво можеш да направиш? Сам срещу цялата тази лудост.
Ако умреш, ще е за нищо.
Няма друг свят, в който всичко да е наред.
Има само този свят.
Само този остров.
Кой решава кой ще живее?
Кой решава кой ще умре?
Всичко е безсмислено!
Виж ме!Стоя изправен, а няма нито един куршум.
Нито един изстрел!
Защо?
Защо умряха всичките те?
Аз стоя тук и нищо не ми се случва!
Ние...
Двамата заедно.
Ние сме едно същество.
Изливаме се заедно като вода,...
..и никой не може да ни различи.
Аз те изпивам.
Сега.
Сега.
Ти си моята светлина.
Моят водач.
Ще бъда зад теб. Ако решиш да атакуваме, дай сигнал.
Само свирни и започваме.
Хайде, момчета, давайте.
Стой зад прикритието,...
..ще ти извикам данните отгоре.
Когато 81 милиметровите ги ударят, колкото е възможно,...
..ще пропълзим под прикритието на скалата...
..и ще минем в десния им фланг.
Разбрахте ли?
Да.
Азимут 1470... от ER 7.
100 метра наляво и 200 напред.
Гнездо на картечница. Ще ви коригираме
Разбрано. 1470 от Easy Roger 7.
25 наляво и 50 назад!
Масиран огън по позицията.
Хайде!
Продължаваме надясно по хълма.
Никой да не стреля или хвърля гранати до моя сигнал.
Хайде, да го направим.
Добре ли е?
Не можем да го вземем с нас.
- Не можеш да го оставиш.
- Тогава ти остани с него.
Ще го оставим и ще го вземем на връщане, ако още е жив.
- Мъртъв ли е?
- Още не.
Остане с него, Дейл! Прикривай фланга!
Заковаха ни!
Назад!
Давайте!
Чисто!
Хайде. Излизай.
Давай.
Мислите, че сте войници, а?
А?!
Лайна мръсни!
Кучи син!
Всичко наред ли е?
Застрелях човек.
Тук смърди.
- Има много трупове.
- Пъхни си цигари в носа.
Виж ги как бягат!
Как бягат!
Обърнахме ги в бяг!
Браво, Джон. Когато те видяха как атакуваш и печелиш,...
..духът им се вдигна.
- Хей, хей!
-Не прави така.
Погрижи се за другите. От разузнаването скоро ще дойдат да ги приберат.
Достатъчно време загубихме тук. Да вървим.
Имам предложения за награди, сър.
Ще им вземем каквото можем, но по-късно.
Искам да знаеш, между другото, че лично ще те предложа за "Почетен Медал".
- Благодаря, но...
- Заслужаваш, Джон!
Заслужаваш, но ще е много трудно до ти го дадат!
Но по дяволите, ще бъде голяма чест за полка и батальона, ако ти го дадат.
Трябва да тръгваме.
Ще се съберем с другите роти и ще атакуваме върха.
Искаш ли да поемеш втора рота?
Разбира се.
Не искам да ви убивам ентусиазма, сър но водата ...
Не се безпокой за водата.
Не бива да прекъсваме атаката. Хората са вдъхновени.
Ще имаме вода след... няколко часа.
Уредил съм го.
Не можем да спрем и да чакаме.
Не, сър.
Точно така.
И ако някои от хората са на път да припаднат, тогава нека припадат.
Добре.
Те могат...
- Те могат да умрат от това.
- Могат да умрат и от вражески огън!
Те са железни момчета.
Хайде момчета! Ще има още такива там, където отиваме!
Ще превземем ли хълма или не?
Джон, позициите на японците могат да бъдат разбити сега.
Само не трябва да спираме и хълмът ще е наш до довечера.
Виждаш ли духа им?
Искам да се възползвам от него, преди нещо да го е пречупило.
Да разпуснем този батальон като претърпял поражение,...
..или дори да доведем подкрепления, преди да сме стигнали върха,...
..и въобще да спрем, е,...
..Господи, не бих могъл да го понеса!
Цял живот чакам този момент.
Чакал съм тази възможност, робувал съм, изял съм купища говна!
Нямам намерение да я пропусна.
Нямаш представа, какво е да те пренебрегват.
Ти едва излизаш от Академията.
А вече имаш война!Аз служих 15 години, докато я чаках!
Някой ден ще ме разбереш, Джон.
Ти си ми като син, Джон.
Знаеш ли какво работи синът ми?
Продава стръв.
Ти свърши страхотна работа.
Обещавам ти ще получиш това, което заслужаваш
Благодаря ви, сър.
Боже...
Трябват ми трима души!
Намери ви трима доброволци!
Върнете се, намерете вода...
..и я донесете възможно най-бързо!
След един час атакуваме с всички сили.
Нищо не може да ни спре!
До довечера сме на върха!
Виждал ли си много трупове?
Доста.
Не са по-различни от мъртви кучета,...
..трябва да свикнеш само с мисълта.
Те са просто мърша, хлапе.
Ти праведен ли си? Добър ли си?
Уверен ли си в това?
Обичан ли си от всички?
И аз бях същият.
Мислиш ли, че ще страдаш по-малко, защото защитаваш доброто?
Истината?
лягай на шибаната земя! Лягай! Долу!
Лягай и не мърдай.
Лягай на шибаната земя!
Веднага!
Това е голямо зло.
Откъде идва то?
Как се промъква в нашият свят?
От какво семе израства?
Кой причинява това?
Кой ни убива?
Кой ограбва живота и светлината ни?
Залъгва ни с частици от това, което можехме да познаваме.
Има ли полза Светът от нашата смърт?
Тя помага ли на тревата да расте, на слънцето да свети?
Тази тъмнина също ли се е вселила в теб?
Преминавал ли си през тази нощ?
Ще забия зъбите си в черния ти дроб.
Ти умираш.
Виждаш ли онези птици?
Те ще изядат тялото ти.
Няма връщане оттам, където отиваш.
Какво си ти за мен?
Нищо.
Седни.
Снемам те от поста ти, Старос.
Лейтенант Банд ще поеме командването.
Вече му го казах.
Трудно ми е да го направя.
Решението беше трудно
Ти не си достатъчно твърд.
Прекалено мек си. А трябва да си железен.
Аз трябваше да реша и го направих.
Не искам да убиват хората ми.
Умирал ли е някой някога в ръцете ви, сър?
Случвало ли ви се е ?
Няма смисъл да правим скандал.
Аз съм загрижен за досието на батальона, а ти за своето.
Това не означава, че си страхлив или неефективен
Погледни джунглата.
Виж как лианите се вият около дърветата и поглъщат всичко.
Природата е жестока, Старос.
Можеш да подадеш оставка до военния юрисконсулт...
..по здравословни причини.
Нали си адвокат, ще го измислиш.
- Изкара ли малария?
- Не, сър.
Няма проблеми, ще го уредим.
Сигурно и без това ще я хванеш.
Ще те препоръчам за "Сребърна Звезда".
Ще те препоръчам по такъв начин, че няма да ми откажат.
Може да ти дадат и "Пурпурно сърце".
Защо?
Заради драскотините по лицето и ръцете ти.
Чуй ме, Старос.
Тръгваш си със следващата група ранени и военнопленници.
Не е добре за теб да се навърташ наоколо.
Колкото по-малко шум вдигаме, толкова по-добре.
Съобщение от полковник Тал.
"Нашата победа ни дава повод за голяма гордост."
"Битката за Гуадалканал ще остане в историята."
"Утре дивизионният командир ще дойде да провери позициите ни."
"След проверката ще бъдем сменени от резервен батальон."
"Осигурил съм за всички една седмица далеч от фронта."
Това е всичко.
Часове като месеци.
Дни като години.
Влязохме в златната ера.
Изправихме се пред бреговете на един нов свят.
Щях да дойда да ви видя,...
..но, ъ-ъ,...
..искаше ми се да съм сам.
Кажете?
Искахме да ви благодарим, сър.
Че поискахте обходната маневра.
Че се грижехте за нас.
Че ни сплотявахте.
Съжаляваме, че си отивате.
Мислим, че ви прецакаха.
Не съм сигурен, че е така.
Единственото лошо е,...
..че няма да знам дали сте добре.
Това е трудното.
Но вече не ми пука.
Радвам се че си тръгвам.
Радвам се.
- Можем да подадем рапорт.
- За какво?
С какво ще помогне това?
Искам да си отида.
Забравете всичко.
Isaste san palikaria mu.
Какво означава това, сър?
"Вие ми бяхте като синове".
Вие сте моите синове.
Мои скъпи синове.
Сега вече живеете в мен.
Винаги ще ви нося във себе си.
Нищо не може да те накара да забравиш.
Всеки път трябва да започваш отново.
Войната не облагородява хората.
Тя ги превръща в кучета.
Отравя душата.
Мила моя,...
..нещо в теб се пречупва от всичката тази кръв, мръсотия и шум.
Искам да не се променям за теб.
Да се върна при теб със стария си облик.
Как да се върна при онези брегове?
При онези сини хълмове.
Любовта.
Откъде идва тя?
Кой пали този огън в нас?
Няма война, която може да го угаси,...
..да го завладее.
Аз бях затворник.
Ти ме освободи.
Колкото и опит да имаш,...
..колкото и да си внимателен,...
..въпрос на късмет е дали ще те убият.
Няма значение кой си, и колко издръжлив можеш да бъдеш,...
..окажеш ли се на неподходящото място в неподходящия момент...край.
Гледах как умира онова момче,...
..и не усещах нищо.
Вече за нищо не ми пука.
Звучи ми като просветление.
Аз още не съм такъв.
Не съм вцепенен.
Не съм като всички вас.
Може би защото знаех какво ме очаква.
Може би вече съм бил вцепенен.
Не съм пипал друга жена откакто ме мобилизираха.
Не съм говорил с жена даже.
Даже ...
Даже и не изпитвам желание.
Ейбрахамс!
Ейбрахамс ето и за теб.
Стак,къде е Стак!Кажете му че има поща!
Доведете го.
Бел?
Бел!
Още едно за Бел. Скъсаха се да му пишат.
Скъпи Джак,...
..срещнах един капитан от ВВС. Влюбих се в него.
Искам развод за да се омъжа за него.
Знам че може да ми откажеш, но въпреки това те моля,...
..в името на това, което преживяхме заедно.
Прости ми.
Просто бях много самотна, Джак.
Някой ден пак ще се срещнем.
Хора, които са били толкова близки, винаги се срещат отново.
Нямам право да ти говоря така.
Но не мога да се спра.
Навикът е много силен.
Приятелю мой от всички слънчеви години.
Помогни ми да те напусна!
Как се казваш?
Ние бяхме едно семейство.
Какво ни раздели?
Какво ни накара да се обърнем един срещу друг?
И всеки да засенчва слънцето на другия.
Как загубихме доброто, което ни бе дадено?
Как го изпуснахме?
Разпиляхме ли го от безотговорство?
Какво ни пречи да забравим страха и да докоснем доброто?
Да докоснем щастието?
Ако беше японец, отдавна да съм те убил,...
..отдавна.
Тук ли те оставиха?
А-ха.
Щях да ги забавя.
Нямам нищо против.
Лекарят ме превърза добре.
Имам много муниции.
Някой ще дойде да ме прибере по-късно.
- Доста лошо си ранен.
- Точно в коляното.
Да.
За мен тази война свърши, Уит.
- А ти какво правиш тука?
- Ами то аз,...
..се връщам в ротата.
Аха.
Предай поздрави на момчетата.
Ако искаш ела с мен.
Ще ти помагам.
Не ... тука е хубаво.
Тихо и спокойно.
Само ще те забавя. Някой ще дойде.
Аз ще им напомня.
Добре.
Здрасти, Уит.
На кого ще създаваш проблеми днес?
Какво искаш да кажеш?
Нали това обичаш?
Да завиеш надясно, когато ти кажат "Наляво!".
Защо си толкова опърничав, Уит?
Ти ме обичаш, нали, сержант?
Винаги съм го усещал.
Защо се правиш на по-твърд от скала?
Един ден си говорим,...
..а на другия все едно не се познаваме.
Сега къщата е самотна.
Чувстваш ли се самотен понякога?
Само сред хора.
Само сред хора.
Все още вярваш в красивата светлина, нали?
Как го правиш?
Ти си като някакъв магьосник.
Искрата у теб е още жива.
Един вижда умираща птичка и усеща само безкрайната болка.
Но смъртта има последната дума.
Тя му се присмива.
Друг вижда същата птичка,...
..и усеща величието на живота.
Усеща как радостта минава през него.
Трябва да се махаме веднага.
- Обяснихте ли на командването какво става тук?
- Не.
Те знаят ли къде сме? Тук сме живи мишени.
Аз решавам това, сержант.
Трябва да изпратим някой, за да види колко близо са японците.
Лесно е.
Уелд, свържи се с командването.
Стрелбата приближава, сър.
Нямаме връзка!
Трябва да изпратим някой да възстанови връзката.
И да види къде са японците.
Хайде.
Добре.
Ей, ти.
Ти ще отидеш.
Ти отиваш, Файф.
Кумс, ти отиваш с него.
Хайде!
И аз ще отида. Но идеята не е добра.
Дойдат ли тук, ще ни избият до крак.
Няма нужда да ходиш и ти.
Искам да съм там, ако стане нещо, сър.
Добре, движете се по реката.
Джунглата е гъста внимавайте.
Ще внимавам, сър.
Успех, Уит.
Добре ли си, Файф?
Резервен батальон.
Трябва да се върнем
и да кажем на лейтенанта.
Да вървим.
Уцелиха ме!
Един от нас трябва да ги задържи.
Ние ще се оправим.
На приятеля ми не му остава много,...
..така че... тръгвай.
Тръгвай веднага.
Уит!
Тихо.
Идват.
Трябва да тръгвам. Не искам да се страхуваш.
Стой тук, докато не чуеш изстрели. После тръгни надолу по реката.
Не.
- Къде е Кумс?
- Изтегляме се, идват.
Изтегляме се.
Файф, къде е Уит? Къде е Уит?
Къде е Уит?
Файф. Файф, къде е Уит?
Къде е искрата ти сега?
Знам че си варите алкохол и пиете.
Няма проблеми.
Всичко е една лъжа.
Всеки човек може да пие колкото иска...
Всичко, което чуваш и виждаш.
... стига да е в състояние да изпълнява задълженията си.
Но ако се издъни, ще се разправя с мен.
- Толкова много дърдорене.
- Аз съм част от едно семейство,...
..както и вие, независимо дали ви харесва това или не.
Ние сме едно семейство.
Аз съм бащата.
Сержант Уелш е майката.
Идват и си отиват, един след друг.
А вие сте децата.
Семейството си има глава и това е бащата.
А майката го управлява. Така ще е и с нас.
- Който иска да ми каже нещо...
- Ние сме в подвижен капан.
..ще идва направо при мен.
Войната няма да свърши до Коледа.
Скоро няма да сме си у дома...
Трябва или да умреш,
или да вярваш в лъжите им.
Човек може да направи само едно.
Да си намери нещо свое.
Да си направи остров.
Ако не се срещнем в този живот,...
..нека усетя липсата ти.
Една искра от твоя поглед, и животът ми е вечно твой.
Нещо, при което да се върна. Някаква основа.
Не знам какви са твоите планове, но аз съм решил твърдо...
..преживях какво ли не.
Може да съм млад, но съм преживял доста.
Искам вече да живея добре.
Татко казваше:"Става много лошо преди да стане по-добре".
Животът не би трябвало да е така труден, когато си млад.
Когато свърши това, значи най-лошото е свършило.
Време е нещата да тръгнат добре.
Така и ще стане.
Вече започвам да остарявам.
Не съм стар, но остарявам.
Къде бяхме, когато се срещнахме?
Кой беше ти, с когото живях?
Вървях?
Братът.
Приятелят.
Мрак от светлина.
Омраза от любов.
Не са ли те рожби на едно и също съзнание?
Черти на едно и също лице?
Моя душа,...
..нека да бъдем едно с теб.
Погледни през моите очи.
Погледни това, което създаде.
Всичко блести.
Превод и субтитри Савчо Савчев
Сценарий и режисура Терънс Малик
По романа на Джеймс Джоунс
Оператор Джон Тол
В ролите ШОН ПЕН, БЕН ЧАПЛИН, НИК НОЛТИ, ЕЛИАС КОТЕАС и др.