The Skulls II (2002) (Skulls II cd1.srt) Свали субтитрите
се избира елитна група студенти, които се приемат в тайни общества.
За разлика от братствата, тези общества пазят дейността си в тайна
и формират бъдещи лидери.
Известни са поне 4 президента на САЩ, които са били техни членове.
Името на тайното общество, което винаги е било най-могъщо, е...
Господа, всички вие бяхте признати достойни,
и приехте поканата да се присъедините към ордена.
Махнете превръзките от очите си.
Всички са равни в смъртта.
Смъртта е Великия Уравнител.
Вие всички сте различни.
Но в ордена ще бъдете равни.
Всеки да вземе лопатата си и да копае пред себе си.
Много известни мъже, със забележителни постижения,
са минали преди вас по този път и са умрели, както ще умрете и вие.
Преродени, те са станали лидери на американското общество,
заели са постове с влияние и власт.
Не са много мъжете, които са изкопали собствените си гробове.
Сега вие сте едни от тях.
А сега всички вие ще умрете,
и ще се преродите в ордена.
Да бъдете посветени в ордена е голяма чест.
Ние сме елитът на елита.
Това е началото на периода, който наричаме послушничество.
Очакват ви 14 дена на изпитания, за да докажете, че сте достойни.
Бъдете готови за изпитания.
Никому не казвайте какво виждате и чувате между тези стени.
Непосветените не трябва да знаят за дейността ни
или кои са членовете ни.
Благодаря.
- Али, уплаши ме.
- Много съм страшна.
Не бих те нарекъл точно страшна.
Сомърс, ако не бяхме все още в медения месец на връзката си,
отдавна да си бях тръгнала.
Щях да ти звънна, но... някои неща не могат да се планират.
Райън, да не са те посветили?
- Днес ли е нощта за посвещаване?
- Престани да се правиш на глупак.
Кое общество беше? ""Змията и скелетът""?
- Не. Бих ли приел покана от тях.
- Кое тогава?
- ""Вълкът и свитъкът""?
- Боже, те са по-слаби и от ""Змията"".
Да не беше ""Черепите""?
Дори да ме бяха посветили, ще съм дал обет за мълчание.
Знаех си, че ще те вземат.
- Какво?
- Защо просто не си признаеш?
- Посветили са те в ""Черепите"".
- Защо не оставим тази тема?
Днес се навършиха три месеца, откакто ходим,
а ти ми върза тенекия. Дължиш ми обяснение.
И посвещаване в ""Черепите"" би ме оправдало?
Може би.
Всички да дойдат насам. Джеф, добра игра.
Добре. Внимавайте.
Добре игра днеска.
- Аха. Знам.
- Само не се възгордявай.
- Твърде късно е за това.
- И стрелбата и подаването бяха добри.
ИЗИСКВАМЕ ПРИСЪСТВИЕТО ВИ В 22 Ч
Какво е това?
Защо нехаеш? Почти сме в ""Черепите"". Знаеш какво значи това членство.
Джеф, парите, колите, момичетата не ме вълнуват чак толкова.
- Да, да, добре.
- Съвсем сериозно.
Вече две седмици връзвам тенекии на Али с тези обреди, и сега пак.
Тя няма да се зарадва.
Не искаш облаги, любовният ти живот страда, защо тогава прие?
Ще срещнеш причината довечера.
- А, членство по наследство?
- Аха.
- Кой е роднината? Баща ти ли?
- Не.
Брат ми, Грег. Но откакто баща ми почина, той му пое ролята.
Мисли, че съм безотговорен. Аз, безотговорен.
- Представи си само.
- Мисли си, че в ""Черепите"" ще...
- Улегнеш.
- Аха. Поне за него.
Казал ли ти е някои тайни?
- Няколко.
- Какво ще става довечера?
Довечера?
Имам бегла представа.
Бегла представа. Ще я споделиш ли с мен?
Не.
- Тук ли е...?
- Али я няма.
- Скоро ли ще се върне?
- Не знам.
- Ще влезеш ли да почакаш?
- Ако нямаш нищо против.
- Нямам. Влез.
- Благодаря.
- Е, Кели, как я караш?
- Добре.
Хубаво. Какво учиш?
- Гьоте.
- Какво е това? Сирене?
Карат те да четеш ""Фауст""? Ужас.
По Гьоте, Фауст продава душата си, обаче не отива в ада...
Бог го спасява. Каква скука?
Чакай малко. Нима четеш?
Аха. Понякога.
- Изненадва ли те?
- Донякъде.
Познаваш ме по-малко, отколкото си мислиш.
Чух, че са те посветили.
- Само слухове.
- Не и според съквартирантката ми.
Бях зает.
Много зает.
И ако съм неразумен и днес отново й вържа тенекия...
Ще бъдеш зарязан, самотен и потиснат завинаги.
А да съм самотен и потиснат не е страхотно преживяване.
И защо ще бъдеш самотен и потиснат?
Ще бъда глупак, ако не изкупя вината си за снощи.
Защо не отидем да вечеряме? Сега.
Едва 4 часа е.
Никога ли не си вечеряла рано?
Добре. Само минутка.
Есето по икономика е за сряда, а съм изостанала с 20 страници.
- Нима?
- Да.
Така ли изкупваш вината си.
- С разходка до този магазин.
- Само гледам.
""Дукати"" 996Я. 30 хилядарки.
- За един мотоциклет?
- Това не е просто мотоциклет.
Има само 200 такива в цялата страна.
Това е Светият граал на моторите.
Ако имах един, щях да поискам да ме погребат с него.
Толкова си романтичен.
Аха. Знам.
- Ще тръгваме ли?
- Разбира се.
- Май имаш много работа по есето.
- Ще се справя.
- Едва ли.
- Ще видиш.
Ще го пишеш ли довечера?
Не, не вярвам.
Не? Защо?
Защото мисля, да прекарам вечерта с теб.
Отлично.
Не си особено ентусиазиран.
А, не. Просто...
Може би няма да е зле довечера да си пишеш есето, защото...
А бе, и аз имам да свърша една работа.
Пак имаш да вършиш някаква работа.
Що за работа?
На Джеф му трябвам за нещо. Нищо особено.
Знаеш ли какво? Идеята ти не е лоша.
По-добре ще е да си напиша есето, така че няма проблем.
Ще дойда веднага щом се освободя.
ЗА ДА АКТИВИРАТЕ КАРТАТА, МАХНЕТЕ ЛЕПЕНКАТА
Парите ли си свършил?
А, не.
Съвсем не.
Господа,
казвам се Уинстън Тафт.
Випуск "72.
Това е последното изпитание от вашето послушничество.
Тази вечер ще придобиете побратим.
Казвам се Грег Сомърс. Випуск "93.
В ордена всички сме братя, но връзката между побратимите
е по-силна от тази в братството.
Единият отговаря за всяка дума
и постъпка на другия.
- Г-н Нийл.
- Благодаря, Грег.
Казвам се Паркър Нийл и съм председател на главния съвет.
Моят побратим е Мат Хътчинсън.
Тези ками символизират вашата отговорност един за друг.
Господата отляво, протегнете дясната си ръка.
Погледнете човека пред себе си,
и запомнете.
Ако имате достатъчно вяра в ордена,
вие и вашият побратим ще преминете през това изпитание невредими.
Ако ли не, единият от вас ще умре.
А другият ще бъде убиец.
На колене.
Станете.
По моя команда,
господата с камите ще пронижат своите побратими.
Целете се
в медальона, който вашият побратим носи над сърцето си.
Три.
Две.
Едно.
Удряйте!
Сега!
Господа, свалете превръзките си.
Просто ви изпитвахме.
Райън? О, Боже.
Нещо се обърка. Той кърви.
Съжалявам. Без да искам.
Повикай бърза помощ.
Всичко е наред, момчета.
Само съм одраскан. Не се притеснявайте.
Все пак, благодаря за грижата.
Не е ли малко задушно тук?
Това беше голяма глупост. Какво би казал баща ни?
Господа, орденът се гради на традиции.
Традиции, които не са за смях и подигравка.
Поведението ти беше недопустимо.
- Господине, идеята беше моя.
- Това не е извинение, г-н Колби.
- Ще бъдете съответно наказани.
- Следвайте ни.
Знам, че ти е брат, Грег.
Но казвайки на Райън за обреда, ти си предал доверието ни.
Сгреших. И ще приема наказанието.
Този път ще ти простим.
- Само да няма повторение.
- Имаш думата ми.
Уважавай и помни първия закон.
""Черепите"" - над всичко.
Ти ми каза, че разбират от шега и няма да имаме проблеми.
Извинявай. Знаех, че са докачливи, но не мислех, че чак толкова.
Особено брат ти. Мислиш ли, че сега няма да ни приемат?
Ами. Това е само за урок. Няма страшно.
Тези типове си падат по уроците. Тръпки ме побиват от това място.
- Да не бяха всички облаги...
- Нека ти изясня нещо.
Всичко това е само разкрасен повод за напиване.
Забрави историите за духове и надутия декор. Само глупости.
Не мисля, че са глупости. Не сме на купон, няма момичета
или пък бира. Само две четки и студен под.
Какво правиш?
- Хътч е тук горе.
- Сигурно за да ни държи под око.
Защо не дойдеш да ми помогнеш?
Не. Не е тук заради нас.
Тогава сигурно търси място, за да се друса.
- Какво?
- Май знам нещо повече от теб.
Веднъж са го хващали с наркотици.
Едва не го изритали от факултета. Обаче познай какви връзки има.
Още една от облагите на ""Черепите"".
Май ние не сме единствените, които нарушават правилата.
Хътч се готви да стане член на ""Череп в Небесния клуб"".
Сериозно?
Не мога да се кача.
Тихо!
Извинявай. Няма място за мен.
О, друже, какво изпускаш. Тя прави нещо като стриптийз.
- Това е само за сайта ""ШпионКам"".
- Страхотно. ""ЧерепКам"".
Това момиче го бива.
Чакай. Какво става?
По дяволите.
- Сигурно е облечена като ученичка.
- Мълчи, не е шега.
- Какво има?
- Мисля, че тя падна от покрива.
- Не е смешно.
- Не, лошо е. Много лошо.
Спокойно. Само ми кажи, какво видя.
Отворете. Хайде, бе. Помощ!
Спри. Ако наистина е паднала, Хътч вече е извикал бърза помощ.
А всеки друг в гробницата
ще е отишъл там, за да помага, нали така?
Така. Никой няма да се сети за двама глупави новаци,
които би трябвало да чистят.
И да се разкървавиш от блъскане, нищо няма да промениш.
Прав си.
Е, добре, идвайте.
Наказанието ви свърши. Да вървим.
- Виж...
- Не искам да те слушам.
Не искам повече такива номера. Чу ли?
Казваш, че искаш да те уважавам, а после вършиш глупости.
- Как е Хътч?
- Какво?
- Хътч. Добре ли е?
- Какво общо имаш с Хътч?
Нищо. Обаче...
Мисля, че му се случи нещо. Видях го на покрива. С момиче.
Хътч знае правилата. Само членове в гробницата.
Знам. Видях едно момиче горе и мисля, че то падна в двора.
- Какво казваш?
- Не съм сигурен.
Преди малко говорих с Хътч.
Мисля, че ако беше видял момиче да пада, би ми казал.
- Дали?
- Остави Хътч. Гледай себе си.
Късно е, уморен съм, децата ми са болни, отивам си.
ДИАНА Р
Това е истинска каша.
- Видя ли я да пада?
- Не, но се кълна, че падна.
Да, но не си я видял. Не си я видял да пада.
Хайде, ще те откарам до Али. Хътч е нарушил правилата.
Завел е момиче на покрива и са го хванали.
В момента ситурно се натиска с нея.
- Може и така да е.
- Какво искаш да направиш?
Да идеш при ченгетата? С какво?
Само с догадки.
А да се отбием на едно-две места, преди да идем у Али.
Да се преоблека и да...
- С намерение за секс ли идваш?
- Не, с шоколадова торта.
Престани да ми носиш торти. Ще надебелея.
Разбрах, че си тортоедка, още малко няма да ти навреди.
- Тортоедка? Що за дума е това?
- Какво, за първи път ли я чуваш?
- Да.
- Означава богато и раглезено момиче.
Нима?
Вярно, обичам хубавите неща, но пък глезана?
Не съм съгласна.
Вземи си обратно думите.
- Ти си тортоедка.
- Не, ти си тортоед.
- Вземи си думите.
- Няма.
- Ти си торто...
- Не, ти...
Моля те, недей.
Грубиян.
Много съжалявам.
О, Райън, и ме ритна, и тортоедка ме нарече.
Не беше нарочно. Чакай, ще ти донеса лед.
- Чувствам се навлечена.
- Окото ми.
- О, Боже. Какво стана?
- Райън ме ритна.
Тя ме гъделичкаше, а аз не понасям гъдел.
И боли, и щипе. Как изглежда?
Започва да се зачервява.
- Той ме нарече тортоедка.
- Това оправдава гъделичкането.
Райън, къде е леда?
Идвам.
Как ти е окото?
Страхотно. Длъжник си ми за ритника в главата.
Мила, дай да видя.
Ако това те утешава, очилата са много секси.
О, я млъквай.
Познаваш ли това момиче?
Да. Това е Диана Ролинс.
Капитан на обора по хокей на трева. Заедно сме на лекции по икономика.
Защо?
Мисля, че Джеф си пада по нея.
Не е единствен. Мат Хътчинсън я ухажва от месеци.
- Познаваш ли Мат Хътчинсън?
- Че кой не го знае?
- Вярно ли е наркоман?
- Ако се вярва на всички слухове.
И той е в твоето клубче, защо не го попиташ направо него?
Али, престани.
Извинявай. Не трябваше да го казвам.
- Добре. Примирие.
- Примирие.
- Не е тук.
- Всеки пропуска тренировки.
- От опит го знаеш.
- Знам. но... имам предчувствие.
- Ха, предчувствие.
- Нещо не е в ред.
Имаш буйно въображение.
- Така ли мислиш?
- Аха.
Искам Ню Хейвън, Кънектикът.
Имате ли в списъка Диана Ролинс?
Д. РОЛИНС
Няма я.
Зарежи.
Какво ще правиш?
- Ще кажа какво видях.
- Само мислиш,че си видял.
Видях я. Ти беше с мен. Трябва да потвърдиш, че тя беше там.
Ако греша и Диана е добре, никому няма да навредим.
- Глупости. А, ако от ""Черепите"" научат? - Няма да научат.
Нищо не знаеш. Нищо не си видял.
- Опитвам се да постъпя добре.
- Да, за себе си.
Слушай...
""Черепите"" са важни за някои от нас. Това да ти е минавало през ум?
Знаеш правилото.""Черепите"" - над всичко. Лесно се помни.
Няма да рискувам бъдещето си или изпускам повече лекции заради теб.
Чакай.
А ако те помоля като побратим?
Ние сме още послушници. Още не сме побратими.
Ше ти дам един съвет. Намери някакво доказателство.
Тогава някой може и да те изслуша.
Чия е колата?
- На приятелката ми.
- Имаш нова тази седмица?
Ходим от няколко месеца, благодаря за интереса.
- Брей. Нов рекорд.
- Нали и ти постави рекорд?
Можеш да издържиш осем секунди без да се заяждаш.
Нямаш понятие в каква беля за малко да ме вкараш.
Гледай, Грег, точно сега не ми е до това.
- Точно сега или изобщо?
- Ти си ми само брат.
Не си ми баща. И аз не съм ти. Защо не престанем?
Само искам да знам
сигурен ли си, че идеята ти си заслужава риска?
Да.
Ако разберат, няма да те намеся.
Те вече знаят, Рай.
Те знаят повече, отколкото мислиш.
У теб е ключ, който не ти принадлежи.
- Нямам никакъв ключ.
- Това е лошо.
- Брат ти ще се сърди, че си го загубил.
- Той няма нищо общо с това.
- Дори не знае, че съм го взел.
- Нима?
Той твърди друго.
- Грег?
- Аз се обадих на Паркър.
- За твое добро, Райън.
- Дай да се разберем.
Обвиняваш ли моя побратим в убийство?
Не знам.
Знам, че Диана Ролинс беше на този покрив, а сега я няма никъде.
- Ти какво би си помислил?
- Прав си. Тя беше там.
Но мога да те уверя, че за всичко останало грешиш.
- Диана Ролинс е жива и здрава.
- Тя трябва да е свръх-жена,
- защото видях как пада от този покрив.
- Видя я? Нима?
Изслушай ме и после, ако още искаш да отидеш в полицията,
аз сам ще те откарам.
Ако щеш вярвай, но ние искаме да ти помогнем.
Поне веднъж признай, че не си всезнаещ.
Добре, слушам
Преди време ""Черепите"" приеха многообещаващ младеж.
Съветът научи, че той не приема сериозно членството си,
и решиха, че се нуждае от урок по скромност.
За тази цел разиграха доста сложна измама.
Със старателно планиране и много средства,
съветът симулира самоубийството на съквартиранта му.
Тоест това е просто проверка?
Така изпитахме предаността му при изключителен стрес.
- Чувал ли си тази история?
- Да, Уинстън Тафт ми я разказа.
Имитирали сте самоубийство, за да го изпитате?
- Правилно ли те разбирам?
- Съвсем.
- И Диана Ролинс е също тест?
- Разбери, Райън.
Ти се ""пошегува"" онази вечер. Това беше провокация.
Членството в ордена е завинаги.
Трябва да сме сигурни, че се взема насериозно.
Имаше опасения, че ти не взимаш ордена достатъчно сериозно.
Заради мен. Членството ти е по наследство.
Виждам логиката.
Разбирам ви.
- Обаче имам един въпрос.
- Питай.
Къде е Диана Ролинс?
Диана е добре. Взе си няколко дена почивка.
Отиде на ски в Ню Хампшър. Добре се забавлява.
Май не минах проверката, а?
Напротив. Един момент.
Сигурен съм, че това ще ти е по мярка.
- Да се преоблечем. Закъсняваме.
- Не. Чакайте.
- Искаш да кажеш, че съм приет?
- Да, братко. Приет си.
- Това е чудесно, но как?
- По две причини.
Първата е, защото не въвлече външни хора.
Въпреки, че бих предпочел да се беше обърнал първо към мен или Хътч.
И втората, по-важната, брат ти.
Той заложи името си за теб.
Гледай да не разочароваш него или ордена
Поздравления на всички ви.
Това е краят на вашето послушничество.
Един от най-достойните бивши братя, Джордж Милфорд,
любезно остави своята предизборна кампания,
за да бъде с вас тази важна вечер.
Господа. Правилата.
По тях живеем. По тях умираме.
Прочетете внимателно своите сборници с правила.
Ще ви е от полза добре да ги знаете,
започвайки членството си в ордена.
Не ги доверявайте на никого, ако не е член на ордена.
""Черепите"" - над всичко.
Подайте си китките.
Да сложим печата на нашата обвързаност.
Мълчете и понасяйте.
Грег Сомърс е най-добрият в адвокатската ми фирма.
Не искам да го загубя, само защото брат му си мисли, че е видял нещо.
- Разбираш ли?
- Да.
Сигурен ли си, че Райън разбира, какво се е случило на покрива?
Проверка на лоялността.
Тази ситуация е възможност за изява, Паркър.
Предприемчив млад човек като теб следва да я грабне.
Използвай я.
Покажи на съвета способността си да ръководиш.
Упражни властта, която имаш.
Разбирам.
Вече са предприети мерки, които ще осигурят предаността на Райън.
Отлично.
Величието са проявява само в кризисни моменти.
- Считай, че това е криза.
- Няма да разочаровам ордена.
Или теб, Уинстън.
Ние сме специална раса.
- Само най-добрите.
- Както казваме,
""Избраници на Бога.""
- Добре ли прекара?
- Да. Приемът беше внушителен.
Прав си. А сега? Ново начало?
Да. Разбира се.
- Не си забравяй ключа.
- У мен е. Ето го.
Не този.
- Какво е това?
- Ключът ти.
Добре. До скоро.
- Кой е?
- Райън.
Кели, радвам се да те видя. Тук ли е прекрасната ми любима?
Али я няма.
Какво? Тя няма лекции преди 1 1 ч.
Мисля, че излезе рано тази сутрин.
Така ли?
Сигурно закусва в ""Джипси коув"".
И?
Не беше сама.
С кого беше?
Райън, какво става между вас?
Кели, с кого беше тя?
- Али, какво е това?
- По-спокойно.
- Защо не поговорим отвън.
- Ти сядай. Али?
- Ти ме удари.
- Добре знаеш, че беше случайно.
- Удари приятелката ми?
- Какво?
Удари ме, защото излизам с Хътч.
Излизаш с Хътч? Какви ги говориш?
Плашиш ме. По-добре си отивай. Върви си.
- Така ще е най-добре, човече.
- Я, млъкни.
Али, какво е това?
- Тя ти каза, да си вървиш.
- Ти не се бъркай.
Не клюкарствай по мой адрес. Имаш ли да кажеш нещо,
- Кажи ми го в лицето.
- Разкарай се.
- Винаги ли се биеш?
- Едва те докоснах.
До тук бяхме. Сега си върви. Казах ти вече.
Ако не си тръгнеш веднага, ще викна ченгетата.
- Върви. Махай се.
- Това е лудост.
""Дълъг и труден е пътят,
водещ ни от ад към светлина.""
Този стих от "" Изгубеният рай"" на Милтън е буквално за рая и ада.
Данте от своя страна, говори повече за ежедневието.
Адът на личните отношения, адът на отговорностите.