The Skulls II (2002) Свали субтитрите
се избира елитна група студенти, които се приемат в тайни общества.
За разлика от братствата, тези общества пазят дейността си в тайна
и формират бъдещи лидери.
Известни са поне 4 президента на САЩ, които са били техни членове.
Името на тайното общество, което винаги е било най-могъщо, е...
Господа, всички вие бяхте признати достойни,
и приехте поканата да се присъедините към ордена.
Махнете превръзките от очите си.
Всички са равни в смъртта.
Смъртта е Великия Уравнител.
Вие всички сте различни.
Но в ордена ще бъдете равни.
Всеки да вземе лопатата си и да копае пред себе си.
Много известни мъже, със забележителни постижения,
са минали преди вас по този път и са умрели, както ще умрете и вие.
Преродени, те са станали лидери на американското общество,
заели са постове с влияние и власт.
Не са много мъжете, които са изкопали собствените си гробове.
Сега вие сте едни от тях.
А сега всички вие ще умрете,
и ще се преродите в ордена.
Да бъдете посветени в ордена е голяма чест.
Ние сме елитът на елита.
Това е началото на периода, който наричаме послушничество.
Очакват ви 14 дена на изпитания, за да докажете, че сте достойни.
Бъдете готови за изпитания.
Никому не казвайте какво виждате и чувате между тези стени.
Непосветените не трябва да знаят за дейността ни
или кои са членовете ни.
Благодаря.
- Али, уплаши ме.
- Много съм страшна.
Не бих те нарекъл точно страшна.
Сомърс, ако не бяхме все още в медения месец на връзката си,
отдавна да си бях тръгнала.
Щях да ти звънна, но... някои неща не могат да се планират.
Райън, да не са те посветили?
- Днес ли е нощта за посвещаване?
- Престани да се правиш на глупак.
Кое общество беше? ''Змията и скелетът''?
- Не. Бих ли приел покана от тях.
- Кое тогава?
- ''Вълкът и свитъкът''?
- Боже, те са по-слаби и от ''Змията''.
Да не беше ''Черепите''?
Дори да ме бяха посветили, ще съм дал обет за мълчание.
Знаех си, че ще те вземат.
- Какво?
- Защо просто не си признаеш?
- Посветили са те в ''Черепите''.
- Защо не оставим тази тема?
Днес се навършиха три месеца, откакто ходим,
а ти ми върза тенекия. Дължиш ми обяснение.
И посвещаване в ''Черепите'' би ме оправдало?
Може би.
Всички да дойдат насам. Джеф, добра игра.
Добре. Внимавайте.
Добре игра днеска.
- Аха. Знам.
- Само не се възгордявай.
- Твърде късно е за това.
- И стрелбата и подаването бяха добри.
ИЗИСКВАМЕ ПРИСЪСТВИЕТО ВИ В 22 Ч
Какво е това?
Защо нехаеш? Почти сме в ''Черепите''. Знаеш какво значи това членство.
Джеф, парите, колите, момичетата не ме вълнуват чак толкова.
- Да, да, добре.
- Съвсем сериозно.
Вече две седмици връзвам тенекии на Али с тези обреди, и сега пак.
Тя няма да се зарадва.
Не искаш облаги, любовният ти живот страда, защо тогава прие?
Ще срещнеш причината довечера.
- А, членство по наследство?
- Аха.
- Кой е роднината? Баща ти ли?
- Не.
Брат ми, Грег. Но откакто баща ми почина, той му пое ролята.
Мисли, че съм безотговорен. Аз, безотговорен.
- Представи си само.
- Мисли си, че в ''Черепите'' ще...
- Улегнеш.
- Аха. Поне за него.
Казал ли ти е някои тайни?
- Няколко.
- Какво ще става довечера?
Довечера?
Имам бегла представа.
Бегла представа. Ще я споделиш ли с мен?
Не.
- Тук ли е...?
- Али я няма.
- Скоро ли ще се върне?
- Не знам.
- Ще влезеш ли да почакаш?
- Ако нямаш нищо против.
- Нямам. Влез.
- Благодаря.
- Е, Кели, как я караш?
- Добре.
Хубаво. Какво учиш?
- Гьоте.
- Какво е това? Сирене?
Карат те да четеш ''Фауст''? Ужас.
По Гьоте, Фауст продава душата си, обаче не отива в ада...
Бог го спасява. Каква скука?
Чакай малко. Нима четеш?
Аха. Понякога.
- Изненадва ли те?
- Донякъде.
Познаваш ме по-малко, отколкото си мислиш.
Чух, че са те посветили.
- Само слухове.
- Не и според съквартирантката ми.
Бях зает.
Много зает.
И ако съм неразумен и днес отново й вържа тенекия...
Ще бъдеш зарязан, самотен и потиснат завинаги.
А да съм самотен и потиснат не е страхотно преживяване.
И защо ще бъдеш самотен и потиснат?
Ще бъда глупак, ако не изкупя вината си за снощи.
Защо не отидем да вечеряме? Сега.
Едва 4 часа е.
Никога ли не си вечеряла рано?
Добре. Само минутка.
Есето по икономика е за сряда, а съм изостанала с 20 страници.
- Нима?
- Да.
Така ли изкупваш вината си.
- С разходка до този магазин.
- Само гледам.
''Дукати'' 996S. 30 хилядарки.
- За един мотоциклет?
- Това не е просто мотоциклет.
Има само 200 такива в цялата страна.
Това е Светият граал на моторите.
Ако имах един, щях да поискам да ме погребат с него.
Толкова си романтичен.
Аха. Знам.
- Ще тръгваме ли?
- Разбира се.
- Май имаш много работа по есето.
- Ще се справя.
- Едва ли.
- Ще видиш.
Ще го пишеш ли довечера?
Не, не вярвам.
Не? Защо?
Защото мисля, да прекарам вечерта с теб.
Отлично.
Не си особено ентусиазиран.
А, не. Просто...
Може би няма да е зле довечера да си пишеш есето, защото...
А бе, и аз имам да свърша една работа.
Пак имаш да вършиш някаква работа.
Що за работа?
На Джеф му трябвам за нещо. Нищо особено.
Знаеш ли какво? Идеята ти не е лоша.
По-добре ще е да си напиша есето, така че няма проблем.
Ще дойда веднага щом се освободя.
ЗА ДА АКТИВИРАТЕ КАРТАТА, МАХНЕТЕ ЛЕПЕНКАТА
Парите ли си свършил?
А, не.
Съвсем не.
Господа,
казвам се Уинстън Тафт.
Випуск '72.
Това е последното изпитание от вашето послушничество.
Тази вечер ще придобиете побратим.
Казвам се Грег Сомърс. Випуск '93.
В ордена всички сме братя, но връзката между побратимите
е по-силна от тази в братството.
Единият отговаря за всяка дума
и постъпка на другия.
- Г-н Нийл.
- Благодаря, Грег.
Казвам се Паркър Нийл и съм председател на главния съвет.
Моят побратим е Мат Хътчинсън.
Тези ками символизират вашата отговорност един за друг.
Господата отляво, протегнете дясната си ръка.
Погледнете човека пред себе си,
и запомнете.
Ако имате достатъчно вяра в ордена,
вие и вашият побратим ще преминете през това изпитание невредими.
Ако ли не, единият от вас ще умре.
А другият ще бъде убиец.
На колене.
Станете.
По моя команда,
господата с камите ще пронижат своите побратими.
Целете се
в медальона, който вашият побратим носи над сърцето си.
Три.
Две.
Едно.
Удряйте!
Сега!
Господа, свалете превръзките си.
Просто ви изпитвахме.
Райън? О, Боже.
Нещо се обърка. Той кърви.
Съжалявам. Без да искам.
Повикай бърза помощ.
Всичко е наред, момчета.
Само съм одраскан. Не се притеснявайте.
Все пак, благодаря за грижата.
Не е ли малко задушно тук?
Това беше голяма глупост. Какво би казал баща ни?
Господа, орденът се гради на традиции.
Традиции, които не са за смях и подигравка.
Поведението ти беше недопустимо.
- Господине, идеята беше моя.
- Това не е извинение, г-н Колби.
- Ще бъдете съответно наказани.
- Следвайте ни.
Знам, че ти е брат, Грег.
Но казвайки на Райън за обреда, ти си предал доверието ни.
Сгреших. И ще приема наказанието.
Този път ще ти простим.
- Само да няма повторение.
- Имаш думата ми.
Уважавай и помни първия закон.
''Черепите'' - над всичко.
Ти ми каза, че разбират от шега и няма да имаме проблеми.
Извинявай. Знаех, че са докачливи, но не мислех, че чак толкова.
Особено брат ти. Мислиш ли, че сега няма да ни приемат?
Ами. Това е само за урок. Няма страшно.
Тези типове си падат по уроците. Тръпки ме побиват от това място.
- Да не бяха всички облаги...
- Нека ти изясня нещо.
Всичко това е само разкрасен повод за напиване.
Забрави историите за духове и надутия декор. Само глупости.
Не мисля, че са глупости. Не сме на купон, няма момичета
или пък бира. Само две четки и студен под.
Какво правиш?
- Хътч е тук горе.
- Сигурно за да ни държи под око.
Защо не дойдеш да ми помогнеш?
Не. Не е тук заради нас.
Тогава сигурно търси място, за да се друса.
- Какво?
- Май знам нещо повече от теб.
Веднъж са го хващали с наркотици.
Едва не го изритали от факултета. Обаче познай какви връзки има.
Още една от облагите на ''Черепите''.
Май ние не сме единствените, които нарушават правилата.
Хътч се готви да стане член на ''Череп в Небесния клуб''.
Сериозно?
Не мога да се кача.
Тихо!
Извинявай. Няма място за мен.
О, друже, какво изпускаш. Тя прави нещо като стриптийз.
- Това е само за сайта ''ШпионКам''.
- Страхотно. ''ЧерепКам''.
Това момиче го бива.
Чакай. Какво става?
По дяволите.
- Сигурно е облечена като ученичка.
- Мълчи, не е шега.
- Какво има?
- Мисля, че тя падна от покрива.
- Не е смешно.
- Не, лошо е. Много лошо.
Спокойно. Само ми кажи, какво видя.
Отворете. Хайде, бе. Помощ!
Спри. Ако наистина е паднала, Хътч вече е извикал бърза помощ.
А всеки друг в гробницата
ще е отишъл там, за да помага, нали така?
Така. Никой няма да се сети за двама глупави новаци,
които би трябвало да чистят.
И да се разкървавиш от блъскане, нищо няма да промениш.
Прав си.
Е, добре, идвайте.
Наказанието ви свърши. Да вървим.
- Виж...
- Не искам да те слушам.
Не искам повече такива номера. Чу ли?
Казваш, че искаш да те уважавам, а после вършиш глупости.
- Как е Хътч?
- Какво?
- Хътч. Добре ли е?
- Какво общо имаш с Хътч?
Нищо. Обаче...
Мисля, че му се случи нещо. Видях го на покрива. С момиче.
Хътч знае правилата. Само членове в гробницата.
Знам. Видях едно момиче горе и мисля, че то падна в двора.
- Какво казваш?
- Не съм сигурен.
Преди малко говорих с Хътч.
Мисля, че ако беше видял момиче да пада, би ми казал.
- Дали?
- Остави Хътч. Гледай себе си.
Късно е, уморен съм, децата ми са болни, отивам си.
ДИАНА Р
Това е истинска каша.
- Видя ли я да пада?
- Не, но се кълна, че падна.
Да, но не си я видял. Не си я видял да пада.
Хайде, ще те откарам до Али. Хътч е нарушил правилата.
Завел е момиче на покрива и са го хванали.
В момента ситурно се натиска с нея.
- Може и така да е.
- Какво искаш да направиш?
Да идеш при ченгетата? С какво?
Само с догадки.
А да се отбием на едно-две места, преди да идем у Али.
Да се преоблека и да...
- С намерение за секс ли идваш?
- Не, с шоколадова торта.
Престани да ми носиш торти. Ще надебелея.
Разбрах, че си тортоедка, още малко няма да ти навреди.
- Тортоедка? Що за дума е това?
- Какво, за първи път ли я чуваш?
- Да.
- Означава богато и раглезено момиче.
Нима?
Вярно, обичам хубавите неща, но пък глезана?
Не съм съгласна.
Вземи си обратно думите.
- Ти си тортоедка.
- Не, ти си тортоед.
- Вземи си думите.
- Няма.
- Ти си торто...
- Не, ти...
Моля те, недей.
Грубиян.
Много съжалявам.
О, Райън, и ме ритна, и тортоедка ме нарече.
Не беше нарочно. Чакай, ще ти донеса лед.
- Чувствам се навлечена.
- Окото ми.
- О, Боже. Какво стана?
- Райън ме ритна.
Тя ме гъделичкаше, а аз не понасям гъдел.
И боли, и щипе. Как изглежда?
Започва да се зачервява.
- Той ме нарече тортоедка.
- Това оправдава гъделичкането.
Райън, къде е леда?
Идвам.
Как ти е окото?
Страхотно. Длъжник си ми за ритника в главата.
Мила, дай да видя.
Ако това те утешава, очилата са много секси.
О, я млъквай.
Познаваш ли това момиче?
Да. Това е Диана Ролинс.
Капитан на обора по хокей на трева. Заедно сме на лекции по икономика.
Защо?
Мисля, че Джеф си пада по нея.
Не е единствен. Мат Хътчинсън я ухажва от месеци.
- Познаваш ли Мат Хътчинсън?
- Че кой не го знае?
- Вярно ли е наркоман?
- Ако се вярва на всички слухове.
И той е в твоето клубче, защо не го попиташ направо него?
Али, престани.
Извинявай. Не трябваше да го казвам.
- Добре. Примирие.
- Примирие.
- Не е тук.
- Всеки пропуска тренировки.
- От опит го знаеш.
- Знам. но... имам предчувствие.
- Ха, предчувствие.
- Нещо не е в ред.
Имаш буйно въображение.
- Така ли мислиш?
- Аха.
Искам Ню Хейвън, Кънектикът.
Имате ли в списъка Диана Ролинс?
Д. РОЛИНС
Няма я.
Зарежи.
Какво ще правиш?
- Ще кажа какво видях.
- Само мислиш,че си видял.
Видях я. Ти беше с мен. Трябва да потвърдиш, че тя беше там.
Ако греша и Диана е добре, никому няма да навредим.
- Глупости. А, ако от ''Черепите'' научат? - Няма да научат.
Нищо не знаеш. Нищо не си видял.
- Опитвам се да постъпя добре.
- Да, за себе си.
Слушай...
''Черепите'' са важни за някои от нас. Това да ти е минавало през ум?
Знаеш правилото.''Черепите'' - над всичко. Лесно се помни.
Няма да рискувам бъдещето си или изпускам повече лекции заради теб.
Чакай.
А ако те помоля като побратим?
Ние сме още послушници. Още не сме побратими.
Ше ти дам един съвет. Намери някакво доказателство.
Тогава някой може и да те изслуша.
Чия е колата?
- На приятелката ми.
- Имаш нова тази седмица?
Ходим от няколко месеца, благодаря за интереса.
- Брей. Нов рекорд.
- Нали и ти постави рекорд?
Можеш да издържиш осем секунди без да се заяждаш.
Нямаш понятие в каква беля за малко да ме вкараш.
Гледай, Грег, точно сега не ми е до това.
- Точно сега или изобщо?
- Ти си ми само брат.
Не си ми баща. И аз не съм ти. Защо не престанем?
Само искам да знам
сигурен ли си, че идеята ти си заслужава риска?
Да.
Ако разберат, няма да те намеся.
Те вече знаят, Рай.
Те знаят повече, отколкото мислиш.
У теб е ключ, който не ти принадлежи.
- Нямам никакъв ключ.
- Това е лошо.
- Брат ти ще се сърди, че си го загубил.
- Той няма нищо общо с това.
- Дори не знае, че съм го взел.
- Нима?
Той твърди друго.
- Грег?
- Аз се обадих на Паркър.
- За твое добро, Райън.
- Дай да се разберем.
Обвиняваш ли моя побратим в убийство?
Не знам.
Знам, че Диана Ролинс беше на този покрив, а сега я няма никъде.
- Ти какво би си помислил?
- Прав си. Тя беше там.
Но мога да те уверя, че за всичко останало грешиш.
- Диана Ролинс е жива и здрава.
- Тя трябва да е свръх-жена,
- защото видях как пада от този покрив.
- Видя я? Нима?
Изслушай ме и после, ако още искаш да отидеш в полицията,
аз сам ще те откарам.
Ако щеш вярвай, но ние искаме да ти помогнем.
Поне веднъж признай, че не си всезнаещ.
Добре, слушам
Преди време ''Черепите'' приеха многообещаващ младеж.
Съветът научи, че той не приема сериозно членството си,
и решиха, че се нуждае от урок по скромност.
За тази цел разиграха доста сложна измама.
Със старателно планиране и много средства,
съветът симулира самоубийството на съквартиранта му.
Тоест това е просто проверка?
Така изпитахме предаността му при изключителен стрес.
- Чувал ли си тази история?
- Да, Уинстън Тафт ми я разказа.
Имитирали сте самоубийство, за да го изпитате?
- Правилно ли те разбирам?
- Съвсем.
- И Диана Ролинс е също тест?
- Разбери, Райън.
Ти се ''пошегува'' онази вечер. Това беше провокация.
Членството в ордена е завинаги.
Трябва да сме сигурни, че се взема насериозно.
Имаше опасения, че ти не взимаш ордена достатъчно сериозно.
Заради мен. Членството ти е по наследство.
Виждам логиката.
Разбирам ви.
- Обаче имам един въпрос.
- Питай.
Къде е Диана Ролинс?
Диана е добре. Взе си няколко дена почивка.
Отиде на ски в Ню Хампшър. Добре се забавлява.
Май не минах проверката, а?
Напротив. Един момент.
Сигурен съм, че това ще ти е по мярка.
- Да се преоблечем. Закъсняваме.
- Не. Чакайте.
- Искаш да кажеш, че съм приет?
- Да, братко. Приет си.
- Това е чудесно, но как?
- По две причини.
Първата е, защото не въвлече външни хора.
Въпреки, че бих предпочел да се беше обърнал първо към мен или Хътч.
И втората, по-важната, брат ти.
Той заложи името си за теб.
Гледай да не разочароваш него или ордена
Поздравления на всички ви.
Това е краят на вашето послушничество.
Един от най-достойните бивши братя, Джордж Милфорд,
любезно остави своята предизборна кампания,
за да бъде с вас тази важна вечер.
Господа. Правилата.
По тях живеем. По тях умираме.
Прочетете внимателно своите сборници с правила.
Ще ви е от полза добре да ги знаете,
започвайки членството си в ордена.
Не ги доверявайте на никого, ако не е член на ордена.
''Черепите'' - над всичко.
Подайте си китките.
Да сложим печата на нашата обвързаност.
Мълчете и понасяйте.
Грег Сомърс е най-добрият в адвокатската ми фирма.
Не искам да го загубя, само защото брат му си мисли, че е видял нещо.
- Разбираш ли?
- Да.
Сигурен ли си, че Райън разбира, какво се е случило на покрива?
Проверка на лоялността.
Тази ситуация е възможност за изява, Паркър.
Предприемчив млад човек като теб следва да я грабне.
Използвай я.
Покажи на съвета способността си да ръководиш.
Упражни властта, която имаш.
Разбирам.
Вече са предприети мерки, които ще осигурят предаността на Райън.
Отлично.
Величието са проявява само в кризисни моменти.
- Считай, че това е криза.
- Няма да разочаровам ордена.
Или теб, Уинстън.
Ние сме специална раса.
- Само най-добрите.
- Както казваме,
''Избраници на Бога.''
- Добре ли прекара?
- Да. Приемът беше внушителен.
Прав си. А сега? Ново начало?
Да. Разбира се.
- Не си забравяй ключа.
- У мен е. Ето го.
Не този.
- Какво е това?
- Ключът ти.
Добре. До скоро.
- Кой е?
- Райън.
Кели, радвам се да те видя. Тук ли е прекрасната ми любима?
Али я няма.
Какво? Тя няма лекции преди 1 1 ч.
Мисля, че излезе рано тази сутрин.
Така ли?
Сигурно закусва в ''Джипси коув''.
И?
Не беше сама.
С кого беше?
Райън, какво става между вас?
Кели, с кого беше тя?
- Али, какво е това?
- По-спокойно.
- Защо не поговорим отвън.
- Ти сядай. Али?
- Ти ме удари.
- Добре знаеш, че беше случайно.
- Удари приятелката ми?
- Какво?
Удари ме, защото излизам с Хътч.
Излизаш с Хътч? Какви ги говориш?
Плашиш ме. По-добре си отивай. Върви си.
- Така ще е най-добре, човече.
- Я, млъкни.
Али, какво е това?
- Тя ти каза, да си вървиш.
- Ти не се бъркай.
Не клюкарствай по мой адрес. Имаш ли да кажеш нещо,
- Кажи ми го в лицето.
- Разкарай се.
- Винаги ли се биеш?
- Едва те докоснах.
До тук бяхме. Сега си върви. Казах ти вече.
Ако не си тръгнеш веднага, ще викна ченгетата.
- Върви. Махай се.
- Това е лудост.
''Дълъг и труден е пътят,
водещ ни от ад към светлина.''
Този стих от '' Изгубеният рай'' на Милтън е буквално за рая и ада.
Данте от своя страна, говори повече за ежедневието.
Адът на личните отношения, адът на отговорностите.
Адът да стоиш буден по време на скучна лекция. Г-н Сомърс.
Сега ли е момента да ви изненадам,
като ви дам невероятно дълбокомислен отговор,
който доказва, че съм внимавал?
Не.
Сега е моментът, да ви пиша двойка.
Както виждате, адът е неизменна част от ежедневието ни,
както ние с г-н Сомърс току-що доказахме.
Това е за днес.
Тук е секретаря на Али и Кели. Няма ни. Оставете съобщение след сигнала.
Али, оставям стотно съобщение, трябва да поговорим.
Звънни ми. Искам да знам, какво има. Нещо съм пропуснал.
Звънни ми. О, и Кели, привет и на теб.
- Много неща се случиха напоследък.
- Така ли?
Да. Какво ще правиш сега? Да пием по една бира.
Бих искал, но закъснявам за лекция. Трябва да вървя. Друг път.
Добре.
СТУДЕНТСКИ САМОУБИЙСТВА/1995-2000
СТУДЕНТ ПО ЖУРНАЛИЗЪМ НАМЕРЕН МЪРТЪВ
Студент по журнализъм и гребец от Ню Хейвън,
Уилиам Бекфорд, беше намерен в квартирата си
от своя съквартирант и съотборник Лукас Макнамара.
Как си, човече?
- Какво правиш?
- Проучване за проект.
Не прекалявай с ученето. Ще ни съсипеш репутацията.
- Добре.
- Последните 24 часа бяха въртележка.
Снощи - посвещаване. Тази сутрин чудесен мотор.
А няколко часа по-късно, загуби приятелката си.
Чух за случката в ресторанта.
Много хора казват, че си изглеждал бесен. Чак опасен.
- Нищо подобно.
- Ти ли удари Али?
- Не.
- Зле е насинена...
- Не я ударих, разбираш ли?
- Добре.
Само ти казвам, че...
можеш да разчиташ на нас.
- Какво искаш да кажеш?
- Не се бой.
Сигурен съм, че с Хътч ще убедим Али да не те съди.
- Да ме съди?
- Райън, вярвай ми.
Ще видиш, ще ти помогнем. Ще ти разрешим проблемите.
Разчитай на нас, каквото и да става.
Както ние можем да разчитаме на теб. Нали?
''Черепите'' - над всичко.
- В къщи ли е?
- Не.
Чух за историята в ''Джипси''. Кажи ми какво става.
- Чула си?
- Всички само за това говорят.
Кога спа за последен път?
Отдавна.
Защо не влезеш?
Не разбирам, защо Али се държи така.
Дори ми каза, да не те пускам.
Заради ''Черепите''. Трябва да се я наплашили.
- Али не се плаши лесно.
- Тогава са я подкупили. Не знам.
- Но защо?
- Именно. Защо?
Ако работата с Диана на покрива е била трик, какъв им е проблемът?
От една страна ми дават мотора на моите мечти,
а от друга настройват Али срещу мен,
после заплашват да ме съдят.
Изглежда се опитват да ти кажат нещо.
С кодирано съобщение.
Прилича на празно предупреждение. Нищо не се е случило.
Може би е за нещо, което ще се случи.
Имаш ли някаква идея?
Имам, обаче... не знам.
Е, Али ще се прибере по някое време.
Ще се опитам да поговоря с нея.
Чудесно. Ще ти бъда благодарен.
- До скоро.
- Звънни ми.
- Какво има?
- Г-жа Бекфорд?
- Какво искаш?
- Казвам се Райън Сомърс.
Бих искал да поговорим за сина ви Уил.
- Не искаме неприятности.
- Моля ви.
Просто искам да разбера какво се е случило.
Господине, не съм тук за да ви заплашвам.
Дойдох, защото не искам това да се повтори.
Трябва ми помощта ви.
Благодаря.
Борихме се, колкото можахме, докато парите свършиха.
Едва наехме адвокат.
- А и той заряза делото след месец.
- А полицията в Ню Хейвън?
Ти май не си наясно в какво се забъркваш.
''Черепите'' са навсякъде и във всичко.
Знам, но все някой би могъл да ви помогне,
поради характера на делото.
Студентите са знаели. И деканът е знаел.
Няма значение.
Който и да им се противопостави, намират начин да му запушат устата.
Без изключение.
Знам.
Просто се опитвам да науча истината.
Истината е, че отнеха сина ни заради една статия.
Хванаха го в гробницата на ''Черепите'', затова го убиха.
Г-н и г-жа Бекфорд,
ще излъжа, ако кажа, че знам какво сте преживели.
Защото не знам.
Но тези хора ще продължат да правят каквото си поискат,
- докато някой не ги спре.
- Не можеш да спреш ''Черепите''.
Най-много можеш да оцелееш.
- Здрасти, Кел, как си?
- Чаках да се прибереш, странниче.
- Снощи не се прибра.
- Извинявай. Трябваше да се обадя.
Райън се отби.
Казах ти да не го пущаш.
Какво ти обещаха ''Черепите''?
Не можеш да съдиш Райън. Ще му съсипеш живота.
Няма да се стигне до там, ако той постъпи както трябва.
Нима вярваш на глупостите им за могъщество?
Те просто ще те използват, както всички други.
Обичах те като сестра.
Нямаш идея как ме боли, че така ми се нахвърляш.
Тъй като къщата е на мое име, не аз, а ти ще се изнесеш.
И преди да си отидеш, плати каквото дължиш за телефона.
До утре вечер да си се изнесла, ясно ли е?
- Ало?
- Здрасти, Рай. Грег е.
- Какво искаш, Грег?
- Пусни телевизора.
- Какво?
- Пусни го на седми канал.
Чакай малко.
- Кой канал?
- Седми.
По дяволите.
- Това ли е момичето от покрива?
- Да.
Рай, внимавай какво правиш. Ще ти звънна утре.
НЕЗБАВНО
Райън, за съжаление имаме лоши новини,
но решихме, че трябва да ти кажем. Отнася се за Диана Ролинс.
Тя е загинала.
На връщане от ваканцията, за която ти казах.
- В Ню Хампшър?
- Колата поднесла и паднала от шосето.
- Явно е била ужасна катастрофа.
- Точно така. Катастрофа.
Според съдебния лекар,
в кръвта й нямало нито алкохол, нито наркотици.
Просто е била на неподходящо място, в неподходящ момент.
Съветът счита, че не трябва да се разчува, че сме разиграли злополука,
когато беше послушник.
Искат от мен да се уверя, че ще спазваш първия закон.
''Черепите''- над всичко.
Знам, че се безпокоеше за нея.
Всички ние ще бъдем благодарни, ако от уважение към Диана,
не говориш повече по този въпрос.
То няма за какво да говоря.
Нали, Паркър?
Хътч, ела.
Знам, че двамата сте се карали.
Искам да се ръкувате и да заровите томахавката.
Нали не се сърдиш, Райън?
Не.
Нали си наясно, че всичко беше лъжа?
Знам какво се опитваш да направиш, но сега вече ме е страх.
Наистина ме е страх.
Трябва да направим нещо, Джеф. Имам нужда от помощта ти.
Трябва да вървя.
- Говорих с Али.
- Е, и?
Да имаш свободен диван?
Аз просто стоях там.
- Само слушах.
- Какво би могъл да направиш?
Оставих Паркър да ме мачка.
Не би могъл да се противопоставиш. Поне не там, в гробницата.
Да, обаче... видях момиче да умира.
И съм безсилен да направя нещо.
Какво е това?
Да не е...?
Не можем да говорим вътре. Те чуват всяка дума.
- Може би трябва да отида в полицията.
- Без доказателства?
И не забравяй, че Али заплашва да те съди.
Нищо не съм направил.
Но цял ресторант хора мислят, че са те видели да я заплашваш.
- Мислиш, че съм свършен.
- Освен, ако не сме пропуснали нещо.
Не, милион пъти съм го премислял.
Кажи ми точно какво видя.
Слушай, безполезно е.
Добре.
Първо се появи Хътч, с електрическо фенерче в ръка.
После видях Диана.
Отначало беше срамежлива.
После престана да се срамува, ако разбираш какво имам предвид.
И след това...
тя падна.
Тя носеше ли нещо?
- Одеало.
- А Хътч?
Тя пи нещо.
- Чакай.
- Какво?
- Нещо, което Паркър каза.
- Според съдебния лекар,
в кръвта й нямало алкохол или наркотици.
- Не, това нищо не означава.
- Може да означава всичко.
Може грешно да е разбрал. Нищо не можем да докажем.
- Докладът от аутопсията.
- Какво?
В него трябва да пише времето на настъпване на смъртта.
Вярно.
Кога я видях да пада? Събота вечер ли беше?
Да. Преди четири дена.
А казаха, че катастрофата е станала днес следобед.
Не разбирам много от патология, но знам, че има голяма разлика
между труп от няколко часа и труп от четири дена.
И се обзалагам, че е имало както наркотици, така и алкохол.
Трябва ни доклада от аутопсията.
Аз ще се настаня на този изключително удобен диван,
а леглото горе е за теб.
Благодаря.
Слушай, Кели,
каквото и да стане, надявам се...
Нали разбираш, ако не си против,
надявам се, нещата между нас да останат...
разбираш ли, както сега.
Непременно.
Чудесно.
Лека нощ.
Осем часа е. Сигурен ли си, че ще бъде там?
Всяка сутрин брат ми Грег е на работа точно в 7:30ч.
Това е едно от малкото неща, на които човек може да разчита.
Ало, търся Грег Сомърс.
Какво?
Не, Грег Сомърс.
Разбирам. Благодаря.
- Уволнили са го.
- Какво?
Това сигурно е той.
Ало. Грег, ти ли си?
- Ало?
- Наблюдаваме те.
Кой се обажда?
Да се махаме от тук.
- Добре ли си?
- Да.
- Грег, това е Кели. Кели, Грег.
- Приятно ми е.
Райън ми е разправял за теб.
- Мога да си представя какво.
- Защо те уволни Тафт?
Ти беше добър малък войник. Не разбирам защо.
Станах неудобен, защото ти звъннах Трябваше да знам, че ще подслушват.
Искат да ме държат чрез теб.
Опитват се. Няма да ми дадат да работя, ако ти кажа за Диана.
Ако продължа да си пъхам носа, ще ме дадат под съд за побой.
Глупости, обаче така ги представят, че съдът може и да повярва.
- Съжалявам, Райън.
- За какво?
Опитах се да заместя баща ни и те забърках в тази каша.
Мислех, че членство в ''Черепите'' ще те направи по-силен.
Повярвах на една лъжа.
И двамата се излъгахме. Не се самообвинявай.
Едно нещо мога да ти кажа. Диана Ролинс не умря в катастрофа.
- Истината е потулена.
- Знаеш, че те няма да спрат.
Тогава и ние няма да спрем.
- Добре ли го познаваш?
- Беше мой свидетел на едно дело.
- Свестен човек ли е?
- Не е лош.
Отдавна не сме се виждали, Грег. Как си?
Добре съм, Филип. Благодаря. А ти?
Отлично. Просто отлично, нали разбираш.
Благодаря ти, че ни прие. Няма да ти отнемеме много време.
Няма проблем.
Д-Р Ф. СПРАГ СЪДЕБЕН ЛЕКАР
- С какво мога да ви услужа?
- Имаме няколко въпроса
за едно момиче, което са докарали вчера. Диана Ролинс.
- Това проверка ли е?
- Какво искаш да кажеш?
Вие сте от тях, нали? И двамата.
От кои да сме?
Слушай, Грег, кажи на твоите хора, че могат да ми вярват.
Радвам се да го чуя.
Защото знаеш какво ще стане, ако не оправдаеш доверието.
- Заплашваш ли ме?
- Мислиш ли, че те заплашвам?
Същото го казах и на шефа ти.
Ще работя с вас, но не ме притискайте много.
Помнете, че имам застраховка.
- Застраховка?
- Разбираш ме.
А, истинския доклад.
С действителното време на смъртта.
В който пише какво е имало в кръвта на Диана.
Мисля, че приключихме разговора.
Добре, Фил, успокой се. Позна, това е само проверка.
Знаех си.
Разбираш деликатността на положението ни.
Разбира се.
- Трябва да сме сигурни.
- Разбирам.
Ако мога отново да ви услужа...
Надявам се, че харесваш как се отплащаме.
Тя е страхотна.
Ако ми носиш сандвича, остави го на бюрото.
Извинете.
Групата ни е на обиколка на болницата, а аз май се загубих.
А, срамота.
Можете ли да ме упътите.
Мога да направя нещо повече.
Ще те разведа като специален гост.
Няма нужда. Сигурно сте зает.
Как каза, че се казваш?
- Ерика.
- Аз съм Филип.
Виждаш ли табелката на вратата?
Това съм аз.
- Знаеш ли какво означава?
- Не.
Означава, че аз съм големият шеф тук.
Ела да те разведа.
Тук ги режем.
Вярвай ми, свиква се.
- По дяволите.
- Какво не е наред?
Забравих пейджъра си в офиса.
Трябва да отида да го взема.
Мислех, че ти си големият шеф.
Вярно е. Но винаги има някой по-голям шеф.
Скоро ще разбереш.
Хей, какво правиш в офиса ми?
А ти какво правиш с нея?
Хрумна ми нещо.
Тук е д-р Спраг. Дай ми охраната.
У теб ли е?
Да.
- Хътч, Уинстън се обади.
- Какво има?
Научил от своя човек в кметството, че са арестували Райън Сомърс.
- За какво са го арестували?
- Влизане с взлом.
В офиса на съдебния лекар в моргата.
- Взел ли го е?
- Не.
Не са го намерили у него. Искам да приключа тази история.
Да вземем Али и да подадем оплакване срещу кучия му син.
Добре.
Време е да си сложиш тъжното лице, скъпа.
Така добре ли е?
Да вървим.
Време беше.
- Мат Хътчинсън?
- Да.
Арестуван си. Отведи го.
За Бога, какво е това, Паркър? Обади се на баща ми.
Хътч, не казвай нищо. Какво става?
Не съм прокурор, но мисля, че твоят побратим е обвинен
в убийството на Диана Ролинс.
Госпожице, ще говорим по-късно.
Аз изчезвам.
- А ти можеш да повикаш адвоката си.
- Какво?
Заговор. Обструкция на закона.
- Това е лудост.
- Имаме доклада от аутопсията.
- Истинския.
- Нима?
Да. И имаме свидетел,
който потвърждава, че Диана Ролинс е била в клуба ви в събота вечер.
- Само Райън Сомърс твърди така.
- Вече не.
Г-н Колби дойде по своя воля.
Той потвърди показанията на г-н Сомърс за събота.
Сега ще се обадиш ли някому?
Идвам веднага, Паркър. Не казвай дори как пиеш кафето си.
Къде е проклетата кола? Едуард, разбери какво става.
Г-н Тафт?
- Казвам се Шон Бекфорд.
- Знам кой си.
- С какво мога да ти услужа?
- По съвет на адвоката ни
ви даваме възможност да се разберем без съд.
- Нямам време за това, г-н Бекуит.
- Бекфорд.
Доколкото знам, не можете да си позволите свестен адвокат...
Имаме адвокат, г-н Тафт.
Здравей, Уинстън.
Каква щастлива двойка.
Защо го направи, Али? Каква беше сделката?
Целият факултет можеше да ни завижда.
Идеалната двойка.
Ти беше в ''Черепите''.
Но ти не се възползва. Провали бъдещето ми.
Те ми го предложиха обратно. Да бъда сред най-добрите.
Нямаше за какво да се колебая.
Само да пипна Сомърс, на кръст ще го разпъна.
Млъкни. Би могъл още да бъдеш с Хътчинсън.
Бъди благодарен, че те измъкнах под гаранция.
Срам и позор
сполетяха този ордер.
Това е недопустимо.
Братя, тази вечер сме принудени да вземем прискърбно решение,
и да изключим член на този орден.
Сенаторе Милфорд. Радвам се, че сте събрали всички.
И че сме единодушни.
Точно това щях да предложа по отношение на г-н Сомърс.
Решението е прискърбно, но нужно.
Г-н Нийл,
членът, за когото говоря, сте вие.
Като председател на върховния съвет бяхте задължен
да защитите ордена.
Това беше задачата ви. И вие се провалихте.
Не!
Искам да кажа...
Моите почитания, господине, но аз защитих ордена.
Не мислиме така.
Уинстън, моля те, кажи им.
Кажи им, че исках да изгоня Сомърс, но ти не ми даде.
Кажи им, че искаше да задържиш брат му във фирмата си.
Г-н Нийл, дръжте се мъжки.
И поемете отговорност за своето нехайство.
Г-н Нийл, бихте ли дошли тук?
Това не е справедливо.
Трябва да изключите Сомърс, а не мен.
Не е нужно, Паркър.
Аз сам си отивам.
Г-н Нийл,
вие се проявихте като човек без висок морал
и характер.
Връзката ви с този орден ще бъде заличена.
- Бихте ли свалили часовника си?
- Не.
Мислиш, че можеш просто да дойдеш и да ми съсипеш живота?
Така ли си мислиш?
Ти сам си го съсипа.
Не ми обръщай гръб.
Нищожество. Не можеш да предадеш ''Черепите'' и да оживееш.
Чуваш ли ме, Сомърс? На теб говоря.
Ще те убия!
Часовникът му.
Аз съм ''Череп''. Моля ви, недейте!
- С това уговорката ни приключи.
- Аз съм ''Череп''!
По дяволите! Не!
Аз съм ''Череп''! Оставете ме!
Моля ви, недейте!
Нямам повече работа тук.
Оставете ме!
Аз съм ''Череп''!
- Здравей.
- Ще караш ли?
Не, благодаря. Не, че колата ти не е хубава.
Не е бърза, но е кола с характер.
Добре е, да си с характер. Безусловно е добре.