Druids (2001) (Druids CD2.sub) Свали субтитрите
Цезар унищожи Авакарум. Той вече не ни е приятел.
Ти, който ни обедини в тази битка. Ти си мой брат.
Ето.
Този негодник Литавак!
Нека всеки един гал бъде прокълнат.
Атака!
Победа!
Победа!
Победа!
Победа!
Победа!
Версенжеторикс, крал на арвенците,
водач на велики войни. Какво виждаш след победата?
Виждам всички народи на Галия обединени.
Обединени? Под мрачното желание за отмъщение?
Не. Искам да изгоня Цезар по същия път, който сам е построил.
Пътища, използвани под претекст, че са за свободно движение на стоки и хора,
но всъщност за ускоряване на заповедите на империята,
което ни потиска да задоволим амбициите й.
В памет на баща ми, аз ще създам магията, която той искаше.
Да изгоня германците и римляните от Галия.
Гали,
добре дошли в Бибракт.
Версенжеторикс направи това, което никой не беше правил преди.
Той разби могъщият Цезар, начело на неговите легиони.
- Най-малко шест легиона.
- Десет!
Сто! Стотици!
Нашите жени показаха, че могат да се погрижат за сто легиона.
Ще изберем ли Версенжеторикс за главнокомандващ на армията,
за да се отървем от римляните и тевтонците.
Не искам битка,
дори и ако спечелим. Ако го направим,
Рим няма да се спре, докато победата не се превърне в поражение.
Може би е така.
За да отрежем пътя на Цезар на север, трябва да наемем тевтонците.
Ти си луд. Те изгориха баща ти за по-малко от това.
Не това искат те от теб. Не им казвай такова нещо. Чуй.
Това, което искат те е финална битка.
- Трябва да продължим.
- Ще бъдем победители.
Вдигнах оръжие за свободата на всички.
Обрекох живота си до последната капка кръв,
няма значение каква саможертва ми е подготвила съдбата.
Бъдете с мен и аз ще ви поведа към победата,
към смъртта с бойният зов на сърцето ми.
Нека си изберем столица.
Столицата би трябвало да е Пабрак.
Защо?
Кадурците ще следват
заповедите на едуенците.
Столицата би трябвало да е Дженабом!
- Много се притеснявах за теб.
- Не се страхувах.
Бях заключена сама в клетка. Имах време да си мисля за теб,
за Цезар, за обещанията му и за лъжите му,
но главно за теб.
А още ли имаш доверие на водачът на велики войни,
който искаше да бъдеш негова кралица?
На времето приех, когато бях попитана от момчето.
А сега?
За мен ще бъде чест да бъда попитана от краля на Арверн.
Не е за теб, за нея е.
Като всеки и аз се прекланям дълбоко пред победителя на Цезар,
пред този, който ме освободи.
Почакай, искам да говоря с теб!
Между момче и момиче би трябвало да има нещо повече.
Искам те само за моя кралица, но...
Но?
Но какво?
Може да ме няма цяла вечност.
Ако е само това, тогава ме вземи и мен.
Не, не мога, не и на война.
Моето място е там, където ще си ти.
- Не, невъзможно е.
- Така ли мислиш?
Опитай се да ми попречиш!
Красива си.
Отиди да предупредиш другите.
Искам да разбера какво правят тук тевтонците.
- Изпрати разузнавачи.
- Да.
Трябва да побързаме. Имаме нужда от подслон.
Хайде! Да вървим!
Той е тук.
Окажи ми честта да ти дам стаята си.
Сложи го тук на масата. Побързай, моля.
Приготвяме стаята за принцесата на Беловак.
Благодаря ти, вожде на Алесия, за твоето гостоприемство.
Сигурна съм, че нашият командир сам може да си оправи квартирата.
Върви и им помогни. Направи го!
- Какво?
- Помогни му. Ето там.
Както казват, войната е ад.
- Аз също искам да съм велик войн.
- Ще поговорим за това по-късно.
Армията може да се оттегли. Можем и сами да се оправим.
- Искаш ли да си ми оръженосец?
- Да!
Хубаво е да сме на закрито.
За нас.
Знаеш ли коя е богинята на Алесия?
- Не.
- Не, коя?
Това е богинята на конете Епона.
Много говориш, хитрецо.
Цезар идва да ни обсади.
Много опасно за него. Той знае, че имаме огромна армия.
Той трябва да знае, но вярвам, че това ще направи.
- Трябва да се махнем оттук веднага.
- Да се махнем?
Мислех, че искате една велика последна битка, точно като Цезар.
Това ли й трябва на Галия наистина? Не,
но смъртта вече е предопределена.
Битката, която толкова желахте, вече започна.
- Имаме храна за един месец.
- Разделете дажбите наполовина.
По равни за армията и за цивилните.
Трябва да яздите с ветровете,
съберете огромно подкрепление и се върнете.
Това е вашето предизвикателство, осъществете го.
Ако искате да спечелите тази битка, трябва да се върнете преди следващата луна.
Вие ще бъдете чука, а аз ще бъда наковалнята.
И моля ви запомнете. Не атакувайте.
- Какво?
- Не атакувайте.
Галите ще изпратят подкрепление.
Знам, ще бъда готов преди да пристигнат.
Укрепленията на Цезар ме тревожат и деморализират армията.
Но не и мен. Няма да има време да ги довърши.
Тевтонците са навсякъде,
но нашите шпиони не могат да разберат защо са наистина тук.
Цезар ги е купил.
Ето, ние сме отворени към долината.
Ще ви пропусна да минете, ако ми кажете къде е архидруида ви.
Не знаем.
И без това не го разбираме, така че как да ти кажем за него.
Странно!
Искате да се присъедините, да помогнете на Версенжеторикс срещу мен.
Ние не сме свързани с вашия свят на битки.
Вашия Версенжеторикс ми нанесе няколко блестящи и неочаквани удари
и вие им се наслаждавахте, колкото и аз.
За теб, победата е задължителна, Цезаре.
Без нея, животът ти е безсмислен.
Друиди. Трябва да създам едно място, което да стои
винаги същото, неизменимо.
Трябва да разпростря империя и да запазя цяла.
Това е съдба.
Думите ти водят другите до мълчание.
Но когато потъпчеш всичките си врагове,
няма да има повече битки, Цезар.
Твоя свят ще бъде неразрушим и изолацията ти пълна.
Няма да ви пусна да отидете в Алесия.
Трябва да изберем генерал на подкреплението.
Времето е малко, гали! Версенжеторикс отчаяно очаква пристигането ни.
Всеки от вас да вземе топка да гласува.
Всеки по ред.
Добре.
Добре.
Десет!
Казах, всеки по ред.
Всички наши фермери, които се опитали да достигнат околностите,
са били убити от римляните.
А всички римляни, които са напуснали лагера си са били убити от галите.
Може би, но това не ни носи нищо за ядене.
Хей! Кога ще пристигне тази твоя известна армия?
Пазя плъха за тези предатели.
Ще им отрежем топките и ще ги изядем,
ако някога дойдат нещастните страхливци.
Ще дойдат.
Версенжеторикс отново ни избяга.
Галите не ядат конете си.
Отвеждат ги, защото не могат да ги хранят.
Но той е останал.
Да атакуваме сега,
докато все още имаме сила.
Трябва да издържим
заради галската армия, която идва да се присъедини към нас.
Страхът, че те идват
кара римляните да работят ден и нощ, за да довършат укрепленията си.
Ако те се бият върху нашите трупове,
къде ще им отиде смелостта?
Или се съмняваш в тяхната вярност, защото още не са пристигнали?
Съжалявам, прав си.
Не можем дълго да издържим с храната, която ни е останала.
Трябва да изпратим всеки, който не може да се бие извън Алесия.
Може да имат повече шансове да оцелеят в околността.
Не отвеждай децата. Аз ще се грижа за тях.
Права си.
Друидите ще ти помогнат.
Всички са заспали.
Чукът никога няма да срещне наковалнята.
Ще спечеля тази битка,
- ако армията ми се подчинява.
- От какво се страхуваш?
Мълчанието на другите.
20 топки за Литавак. 20 за Виридо.
- 20 топки за Комиос.
- Свине!
Генералът трябва да има предимство.
20 топки за Касивелан.
Това е неприемливо.
Водачът трябва да съм аз.
Аз.
Тишина!
Вече загубихме достатъчно време.
Няма да има водач, ще има четири равнопоставени генерала.
Да, аз.
Виридо, Комиос,
Касивелан и аз.
Заповедите са да не нападаме още.
Да.
Не можем да стоим тук без да правим нищо.
Какво ще се промени?
Пролетта ще дойде, тревата ще порасне,
а сега Цезар е обсаден в собствените си укрепления.
А тевтонците няма да атакуват,
ако останем добре организирани.
- Ами ако те не атакуват?
- Тогава ще умрем.
Ще бъде триумф или смърт.
А кой ще го реши?
Съдбата, Бруте.
Съдбата!
- Здравей.
- Здрасти.
Няма ли да поиграеш с нас?
Едно хвърляне, хващане с една ръка. Такива са правилата!
- Ако сме на равно, хвърляме отново.
- Добре.
Равни сме! Отново!
Ти каза едно хвърляне с една ръка.
Не, правилата се промениха.
Ти винаги променяш правилата, не може да се играе така.
Той е прав. Равни сте. Той не играе, за да печели или губи.
Иска играта да не свършва, защото иска да останем заедно.
За мен всичко свърши.
Но ти трябва да продължиш и да изпълниш съдбата си.
И сега не трябва да оставиш великото колело на съдбата
да прегази народа на Галия.
Върви при нея. Няма да има още много нощи.
Не нападайте!
Карникс.
Те не се вслушаха. Все пак атакуват.
Колко глупаво!
Цезар, те нападат от всички страни.
Както винаги съм ти казвал,
ето какво се случва, ако нямаш командир.
Карникс.
Карникс.
Карникс!
Да!
Вие! Искате да се биете?
Искате да умрете?
Искате да живеете вечно?
Тогава ще ви поведа и заедно
ще станем безсмъртни.
Не се страхувай, Бруте.
Давайте!
А сега пуснете кавалерията.
Винаги е отхвърлял решителната битка.
Сигурен съм, че е намислил нещо.
И не разбирам какво. Не обичам това, което не разбирам.
Финалната битка, която никога не е искал е истинско клане
и Литавик е мъртъв.
Той искаше да наеме тевтонците,
а ние го спряхме.
И сега, какво ще правим?
Ами, зависи от него.
Можем само да чакаме
и да видим какво ще направи!
Когато хората не следват на където ги водиш,
ти трябва да ги следваш
или да вървиш сам.
Ти беше права, играта не трябва да свършва никога.
Какво значение има на края
да спечелиш каквото врага ти ще загуби
или да загубиш каквото той ще спечели?
Къде ще те отведе?
Толкова далече, до колкото ми стигне силата,
така че колелото на съдбата да следва пътя си,
изцяло движено от любов, толкова далече колкото е необходимо.
Винаги съм знаела, че ще те обичам вечно.
Няма да имам друга кралица,
освен теб.
Той отива там, където нищо не може да бъде написано.
Колкото по-голяма е магията, толкова по-голяма е цената.
Само започнах това, което никога няма да довърша.
Дойдох да ти предложа славата на твоята победа,
която Рим завинаги ще почита
с гравирани камъни и вечни пламъци.
Блясъкът на победата ми ще направи моите невидими минали поражения по-тежки.
Предложих ти да те направя крал.
Тогава приеми, че се предава крал.
Цезар никога не стана император на Рим. През март, 44г. пр.н.е
той беше убит на стълбите на сената.
Неговият предан Брут заби фаталният удар.
На няколко стъпки от там, две години по-рано,около два следобед,
Версенжеторикс, затворен в Тулиан,
беше екзекутиран по заповед на Цезар.
Той не спечели война на Галия,
но за първи път, той обедини всички нейни народи,
които днес все още живеят в нашата памет.
Превод MZ