The Secret Of My Success (1987) (The Secret Of My Success cd2.srt) Свали субтитрите
О, боже. Ти какво правиш тук?
Брантли, мили, чух, че ме викаш теле- патично-- Аз съм голяма ясновидка-
така, че естествено, веднага дойдох.
- Аз бих използвал телефона.
- Телепатията е много по-сигурна.
Няма ли да ме поканиш?
Да. Извинявай.
Момент.
И татко е живял така преди да основе Пемроуз.
Лельо Вира...
Ужасен ден имах и наистина трябва да се наспя.
Брантли, ти си млад човек.
Младите хора имат много енергия.
Виж какво.
- Има проблем.
- Какво?
Мъжът ти ми е началник.
А-а, той. Няма да му казваме.
Освен това Хауърд ще работи докъсно тази вечер.
Нямам представа върху кого.
Много красива изглеждаш тази вечер, Кристи.
Благодаря. А сега трябва да обсъдим някои неща свързани с бизнеса.
Мислиш ли, че в този ресторант има горен етаж с легла?
Хауърд, моля те!
Не ми харесва как се получи между нас.
Ти си женен.
- Не съм женен.
- Женен си!
Ами, да, женен съм, но с нея си имаме уговорка.
- Обичам те.
- Съвсем не мисля, че така.
Ами, значи, луд съм по теб. Това все е нещо.
За теб, може би. А сега да говорим за бизнеса.
Днес на заседанието се изказах в полза на съкращенията...
но Карлтън Уитфийлд изрази несъгласие.
Кой е Карлтън Уитфийлд? Аз не съм наемал никакъв Карлтън Уитфийлд.
Все някой го е наел.
- Леле. Доналд Давънпорт.
- Какво?
Той може да е шпионин на Давънпорт и да събира информация за изкупването.
Типично е за него. Искам да се сближиш с тоя Уитфийлд.
Разбери какви ги мъти.
- Искаш да го шпионирам?
- Не, не искам да го шпионираш.
Искам да се сприятелиш с него...
и след това да преровиш книжата му и да ми кажеш какво си намерила.
Това е шпионаж, Хауърд.
Виж, престани с тая вечна невинност.
Животът е суров и грозен, и само силните оцеляват.
Или май не са те научили на това в Харвард?
- Какво носиш тук?
- Обяда си.
Обяда си? В куфарче?
Да. Свърших книжните кесии.
Някой от вас да има допълнителни връзки за обувки?
Хей, човече, снощи бях с една мацка, няма да повярваш.
Цици до тук, бе човек. Страшна е. Къде изчезна той?
- Дайте път. Извинете.
- Я по-спокойно. Хайде.
Извинете.
- Какъв кошмар.
- Пак заседна?
- Аз обаче съм добре. Нищо ми няма.
- Добре ли сте?
- Добре ли сте?
- Не се безпокойте за мен. Мерси.
Джийн, напиши на машина тези бележки. Веднага ми трябват някои неща.
Направи копия от това, от това.
- Взе ли нещата, които ми трябваха?
- Да, г-не.
Добре. След малко ще се върна.
- Господа.
- Добро утро.
- Проклетият му асансьор!
- Пак ли заседна?
Пак ли заседнаха тези асансьори?
Писна ми от тях.
Здрасти Джийн. Ще отнесеш ли тези неща на химическо чистене?
Това са някои от бележките, които намерих в офиса на Уитфийлд.
Ако искаш нещо повече, сам си го търси.
Мислиш ли, че той е човек на Давънпорт?
Нямам представа. Вече не съм шпионка.
Не можем повече да чакаме Уитфийлд. Да започваме.
Дейвис е подготвил нещо, което със си- гурност е абсолютно некомпетентен анализ...
но да го изслушаме все пак преди да започнем да го критикуваме.
Добре. Тогава изобщо няма да го прочета. Става ли така?
Вие имате негативно отношение и аз ще кажа на г-н Прескот за това.
Някой друг да има нещо да добави?
Здравейте. Извинявайте, че закъснях.
Извинете. Здравейте всички.
Неофициално облекло днес, а, Уитфийлд?
А, да, панталоните, да.
Нов продукт. Изпитвам ги. Не са никак лоши.
- Хубава материя.
- Добра идея.
- Кристи, ти имаш нещо да кажеш.
- Да.
Запланувах още съкращения в централните щати.
Само да раздам тези неща.
Защо не можеш да бъдеш като нея, Дейвис?
Г-н Прескот! Я, каква изненада!
Арт, още не съм получил пълния доклад за съкращенията...
така, че реших да се отбия и да видя какъв е проблемът.
Няма проблем. Не, г-не. Всичко е тип-топ.
Уитфийлд изтъкна някои несъответствия...
и ние ще ги изгладим.
Нямате нищо против, ако остана за няколко минути, нали?
Да, г-не.
- Кой от Вас е Уитфийлд?
- Божичко!
Тече ми кръв от носа! От жегата! Често ми се случва!
О, боже! Не е за гнусливите.
Кой беше това?
Ами, новото момче, Уитфийлд.
Извинете.
Трябват ми някои принадлежности.
Е, обратно на работа.
Някои от тези и--
О, боже!
Вие сте от отдел "Получаване", нали?
Виждам, че сте работохолик.
Да, ами...
Имам много работа.
- Какво правите тук толкова късно?
- И аз съм работохоличка.
Гледай ти. Искате да кажете, че имаме нещо общо?
Та, какво е всичко това?
Това е сърцето и душата на една идея, която мразите- растеж в Средния запад.
Не я мразя. Просто мисля, че е рискована.
А и г-н Прескот не иска това.
Чиста загуба на време е.
Но ако нещо е правилно, как може да бъде загуба на време?
Няма правилно или неправилно. Има само лично мнение.
Знаете ли, в някои щати могат да Ви арестуват ако говорите така.
Добре. Убедете ме.
Убедете ме тогава, че Вашето мнение е правилното.
Добре.
Погледнете това. И това.
И, да.
Прегледайте това.
Защо все казваш обратното на това, което аз казвам?
- 'Щото все глупости говориш.
- Ама ще погледнеш ли тези данни?
Те доказват, че съкращаването на заплатите...
ще създаде бюджет за защитата на корпорацията Пемроуз.
- Не разбираш ли това?
- Не, не разбирам. И ще ти кажа защо.
Закриването на тези фабрики само ще създаде паника на пазара.
- Това може да стане, може и да не стане.
- Не, ще стане.
Добре, закрий центровете, уволни хиляди хора.
Ще похарчиш цялата печалба за социални помощи...
компенсации, дела с профсъюзите.
Добре ли си?
- Кръвната ми захар спадна.
- Какво?
Просто умът ми беше другаде, когато ти говореше.
Това значи, че трябва да ям. Искаш ли да хапнем нещо?
- Да, хайде. Ще те почерпя.
- Не, не, не. Всеки си плаща поотделно.
Кажи ми още веднъж как това ще разреши кризата.
- Не съкращаваме. Разрастваме се.
- Съгласна съм.
Разрастването е положителна реакция към вселената.
Докато отдръпването, съкращаването или оттеглянето--
Те всички са негативни сили.
Аз бях много негативна, докато не изка- рах този семинар за личностно развитие.
Целият ми живот се промени.
Здрасти. Казвам се Шийла.
Привлекателна двойка сте. От колко време сте заедно?
- От около 20 минути.
- Първа среща, а? Успех.
Не, колеги сме.
Колеги! Защо ви трябва?
Вие трябва да ходите заедно. Добре изглеждате заедно.
Искате ли да поръчате?
- Да, искаме да видим менюто.
- Менюто! Прощавайте.
Уча актьорско майсторство. По-добра артистка съм отколкото сервитьорка.
Съсредоточаването, това ми куца. Веднага ще се върна.
Ами, Шийла подкрепя идеята за разрастване.
Трябва да я доведеш на следващото за- седание. Много ще му хареса на Арт Томас.
Шийла също подкрепя идеята ние двамата да ходим заедно.
- Да, ама Шийла не е в ред.
- Чух Ви.
Трябва по-позитивно да гледаш на живота...
иначе ще бъдеш нещастна.
Тя ме чу.
Добре ми е. А на теб?
Да, много.
Е, разходката е приятна.
Исам да кажа, не правя никакви намеци.
По повод на твоя план за разрастване, аз проучих въпроса...
и ще имаме данъчна изгода ако отворим нов център в Средния запад.
Ти проучи? По-рано днес?
Чудесно.
Властимеющите искат съкращенията, аз обаче--
Аз се опитвам да възприемам твоите идеи-- твоите бизнес идеи.
Чудесно.
Добре, значи ти възприемаш бизнес идеите ми.
А идеите ми за след работа?
Не ставай нахален. До вчера мислех, че си ужасен.
Знаеш ли, много хора започват по този начин.
- Те обикновено се женят накрая.
- Не се надявай.
Хайде.
Виж, аз мисля, че ти си тайно влюбена в мен.
И мисля, че ще се почувстваш много по-добре ако просто си признаеш.
Хайде. Ще ти харесам. Вкусът към мен се придобива.
Баща ми настоя да ми купи това.
Билет за отиване и връщане до Канзас.
Няколко пъти замалко да го върна и да си взема парите обратно.
Но сега, вече е своего рода символ.
Денят, в който използвам този билет...
е денят, в който Ню Йорк ме е победил.
Знаеш ли, току-що забелязах нещо.
- Ти си доста объркана.
- Мерси.
- Някой казвал ли ти е това?
- Ти си първият.
Значи, аз се чудех...
как е възможно да си толкова красива...
и да си толова объркана?
Когато двама души работят заедно върху даден проект...
съществува опасност да се създаде емоционална връзка между тях.
А това няма да е добре.
Те бъркат чувствата, породени от работата по проекта...
с връзка.
- Ти каква си, психоложка?
- Случвало ми се е.
И май все още продължава.
И след това...
проектът приключва и те вече няма за какво да си говорят.
Окей, ясно тогава.
Няма да започваме връзка докато работим заедно по този проект.
Добре.
Та, значи, кой е той?
Кой?
Кой? Съперникът ми.
Ами, просто един мъж.
Добре, защо не се обадим на този мъж?
Да му кажем, че си срещнала нов мъж. И че вашата приключи.
- Не мога да му се обадя.
- Защо?
Жена му може да отговори на телефона.
- Голяма грешка.
- Да, е, да не говорим за това.
- Правил съм много глупости...
- Бас държа.
- но никога...
- Никога?
не съм имал отношения със женен мъж.
Е, той беше един вид разделен с жена си, когато започнахме.
Да, ама се оказа, че е лъжа.
Цялата тази работа беше грешка.
Но човек се учи от грешките си и продължава по-нататък--
Това не беше лошо.
Благодаря.
Можеш ли пак да го направиш също толкова добре?
Мога да опитам.
- Къде беше целия уийкенд?
- Поне можеш да ми пожелаеш "добро утро."
Съвсем съм вбесен!
Искам да знам защо не отговаряше на телефона.
Много ти дължа, Хауърд.
Винаги ще съм ти благодарна за възмож- ността, която ми даде в тази компания...
и за нещата, които научих.
Какво е това? За какво намекваш?
Аз искамда работя с теб.
Аз те уважавам повече, отколкото си мислиш, но...
повече не мога да имам извънслужебни отношения с теб.
Ало?
Да, трябват ми транспортните разходи от Толидо за септември--
Ще Ви позвъня след малко.
Виж, няма да те притискам по този въпрос.
Искам да ти дам време...
сама да решиш какво е най-добре за теб.
Благодаря ти.
Мисля, обаче, че момента, който избра за това е малко странен.
Щях снощи да ти кажа...
че Вира и аз се разбрахме да се разведем.
Щеше ми се само да се бяхме разбрали с Вира по-скоро.
По този начин ние двамата с теб щяхме да имаме някакъв шанс.
Това пристигна тази сутрин по куриер.
Давънпорт е свикал извънредно събрание...
на борда на директорите в понеделник сутринта...
и предлага да поеме компанията.
Каня всички служители на ключови позиции да прекарат уийкенда у дома в Личфийлд.
Искам и ти да дойдеш.
Естествено, че ще дойда.
Още един въпрос-- личен.
Любопитно ми е да зная, с кого беше снощи?
С Уитфийлд. Карлтън Уитфийлд.
Само служебно обаче. Някои от идеите му са гениални.
С нетърпение чакам да ги чуя. Днес трябва да говоря с него.
Тези бележки дето ги взех от бюрото на Уитфийлд-- ще те моля да ми ги върнеш.
Разбира се. Ще ти ги изпратя.
Внимавай. Мерси.
Какво си се разбързал? Какво става?
Имам специална пратка тук, пише "спешно".
Наблюдавам те, Фостър.
Помни само, всяка минута...
Господ те наблюдава.
Извинете, г-це, аз съм репортер от Таймс, и не можах да не забележа...
че изглеждате като жена, която се е любила неотдавна.
- Не тук.
- Не сте се любили тук.
На територията на щата Ню Йорк ли беше, защото обикновено...
Филаделфия Газет отговаря за Пенсилвания.
Какво има? Нещо изглеждаш разстроена.
Мразя мъжете.
Е, радвам се, че несъм един от тях.
Виж, трябва да ти обясня едно нещо.
И аз имам нещо да ти казвам. Аз напра- вих едно нещо дето не трябваше, и--
Добре, виж.
- Този уийкенд?
- Не мога.
- Трябва да свърша някои неща.
- Добре!
- Ще се погрижа за тях.
- Приятен уийкенд. До понеделник.
Извинете, г-це. Прощавайте. Извинете!
Не ме видя. Не бях там.
- Къде е той? Къде се дяна?
- Не съм го виждал. Не беше тук.
Ти още ли си тук?
Чудесно изглеждаш.
В края на втората обиколка все още имаш значителна преднина.
Извинявайте отново.
- Здрасти, шефе.
- По дяволите!
Чао, шефе.
- Добър ден.
- Какво правиш тук?
Търся Уитфийлд. Имам пратка за него.
Защо си с костюм?
- Отивам на погребение.
- Чие погребение?
На един приятел. Той почина. Погребахме го.
Какво е всичко това?
Схеми на производството в средния запад, предполагам.
Къде е Уитфийлд?
Няма го тук?
- Изобщо някога виждал ли си Уитфийлд?
- Да, г-не.
Е, много пъти.
Всеки ден правя доставки тук. Страхотен човек.
Откъде взема той цялата тази информация?
Ами, има я в тримесечните акционерни доклади...
вероятно.
- Отнеси това в офиса ми.
- Да, г-не.
- Вие няма ли да дойдете?
- Ще дойда след малко.
Един въпрос: Какво, по дяволите, вършиш?
- Изпадам в нервна криза.
- Нищо чудно.
Виж, нищо добро няма да излезе от това. Ако те пипнат, ще те уволнят.
Ако не те пипнат, ставаш един от тях-- костюм.
- Каквото и да правиш, все е тая.
- Имам една стъпка преднина.
Чувам музика, когато гледам към теб
Лельо Вира, здравей. Как си?
В настроение съм за любов
просто защото ти сидо мен
Смесен концерт. Хм, много мило.
Защо си се разпяла?
Не ме упойва шампанското
- Алкохолътне мидейства
- Моля те, недей да пееш повече.
О, боже!
От години не бях пяла. Виждаш ли какво правиш с мен?
Той идва.
Ще бъде тук всеки момент. Защо правиш така?
- Ще те изпапкам на обед.
- Да ти взема един сандвич?
Виж само, мъничка, сладичка адамова ябълчица.
Гледай. О, по дяволите. Нещата се промениха от последната ни среща.
Да, хубав костюм, Брантли.
Виж, искам да кажа, че-- Божичко!
- Вече не съм на разположение.
- Какво, пари ли ще ми взимаш?
Много циничен стана. Майка ти знае ли за това?
- Не, искам да кажа, че не съм свободен!
- Добре, значи няма да ми взимаш пари.
Не се безпокой, Брантли. Аз не искам да се женя за теб. Вече съм омъжена.
- Искам само да те обичам.
- Любов.
Не става въпрос за любов като между две девствени хлапета сред детелините.
Никакви такива. Аз съм практична жена. И ти трябва да бъдеш практичен мъж.
Ако само ми позволиш, аз ще те преведа през гъмжащите от акули води...
на тази тъпа компания, също както направих с Хауърд.
Виж, харесваш ми. Много ми харесваш. Ама трябва да ти кажа.
Аз започнах сериозна емоционална връзка с друга, която не ми е леля.
- Прощавам ти, Брантли.
- Слушай!
- Има друга в живота ми!
- Разбрах. Не ми пука.
И в моя живот има някой друг.
Може би трябва да запознаем твоята приятелка и моя мъж.
Виж, не искам да се отнасям грубо с теб, но ако трябва ще ти завъртя един.
За бога, Вира! Ще ме уволнят. Остави ме на мира.
Недей да хленчиш, Брантли. Животът е прекалено кратък.
Преди да се усетиш, ще навършиш 25 и има да се чудиш къде отлетя времето.
- Какво, по дяволите, е това?
- Той припадна.
Припадна?
- Като покосен.
- Всъщност, удари си главата.
- Също като припадък. Загуби съзнание.
- В какво си удари главата?
- В пода.
- В тавана.
- В кое от двете?
- И двете.
- В нито едно.
- Какво, по дяволите, стана?
Чичо Хауърд, стана така.
Влизам аз в офиса ти...
и виждам тази красива жена...
която никога преди това не бях виждал през живота си.
И представи си как се изненадах, когато разбрах, че тя е леля ми Вира.
Толкова се развълнува, значи, че кръвното му скочи...
и след това падна и си удари главата в пода.
Загубих съзнание като едното нищо. Без да знам как съм допълзял до дивана.
- А аз се спуснах да му помогна.
- И след това ти влезе.
И как не те е срам, да не ми кажеш, че племенникът ни работи в компанията.
Племенникът ни работи в компанията.
Днес имам милион неща да правя.
- Защо си дошла тук?
- За да обядваме.
- Трябваше да обядваме заедно.
- Аз вече обядвах.
- Ти изглежда не разбираш--
- Напротив, разбирам, Хауърд.
Значи, нямаш нищо против ако двамата с Брантли отидем на обед за да се опознаем?
- Добре.
- Не мога. Трябва да ходя на погребение.
Ти каза, че вече си бил на погребението.
Нали знаеш, забравих, от мъка.
Защо Брантли не дойде у дома този уийкенд на събирането?
Роднина е все пак.
Да, знаеш ли, че това е много добра идея.
Не, не мисля, че ще се чувствам на място, лельо Вира.
Но ти си на място, Брантли.
Ще се погрижа той да прекара чудесно.
Добре. Уредено е значи. А сега, може ли да се върнем към работата?
Приятно ще е да има с кого да си поиграя през уийкенда.
- Викали сте ме, г-не?
- О, да, Брантли.
Искам да знаеш, че напоследък те наблюдавам много внимателно.
- Така ли?
- Аз зная всичко , което вършиш.
- Така ли?
- Всичко.
Г-не, аз мога да обясня това. Виждате ли, аз не знаех коя е тази жена--
Например, зная, че усърдно работиш в пощенския отдел.
Отваряш си очите и не се забъркваш в разни каши.
Не се забърка в някаква каша.
Ще те възнаградя за това тези дни.
Но първо искам да те помоля за една услуга.
Само кажете, г-не.
Ще поговорим за това докато се упражняваме.
Ти обичаш да се потиш, нали, Брантли?
Леля ти Вира май от пръв поглед те е харесала.
- Не съм забелязал.
- Очевидно е.
Мисля, че тя би искала да те опознае много по-добре.
Аз съм за.
Искам да прекараш много време с леля Вира...
на събирането този уийкенд.
Мъже като нас не могат да се ограничават само с една жена, Брантли.
Трябва ни разнообразие. Това ни помага да бъдем млади, енергични, конкурентни.
Разбираш ли ме? Естествено, че ме раз- бираш. Ние сме светски мъже, нали така?
Появи се, значи, един проблем.
- Аз имам една приятелка, близка--
- Едно момиче.
Напоследък е нещо неспокойна.
Иска да напусна жена си.
Е, аз няма да напусна жена си-- нито заради нея, нито заради някоя друга.
Просто ми трябва известно време за да овладея ситуацията.
- Разбираш ли?
- Не напълно.
Ами, аз съм я поканил на събирането този уийкенд...
и ние ще прекараме известно време заедно...
и точно затова искам да занимаваш леля си Вира...
колкото се може повече.
- Схващаш ли?
- Да, напълно.
- Но аз имам големи планове за уийкенда.
- Добре. Аз няма да забравя тази услуга.
- Не, ама ти не разбираш. Виж--
- Чудесно. Уредено е значи.
Намислил съм бързо-бързо да те повиша, Брантли.
Ти изглежда си млад човек с много кураж. Само така.
Идиот.
Чудесно.
Извинете. Брантли, мили, мислех, че няма да дойдеш.
Ще те запозная с най-силните мъже с пари в Ню Йорк.
Ако и с тях можеш да направиш, каквото направи с мен--
- Не мога да го направя.
- Исках да кажа, да ги смаеш, мили.
Не може да ти се устои, когато проявяваш момчешкия си чар.
- Здравей, Уитфийлд.
- Уитфийлд?
Да, това ми е презимето. Брантли Уитфийлд...
- Здрасти, Карлтън.
- Карлтън Фостър.
- И употребяваш всички тези имена?
- Да, имам много имена.
Родителите ми не могли да решат. Можеш да си прегледаш зрението по монограма ми.
Винаги ме изненадваш, Брантли. Това е най-привлекателното ти качество.
Обещай ми, че никога няма да престанеш.
- Обещавам.
- Добре. Сега.
Роланд Оуенс, Първа федерална. Много богат. Започваме с него.
Той се сдоби с парите си по най-старомодния начин.
Наследи ги.
А виждаш ли мъжът, който играе тенис с шината на лакътя си...
с превръзката на коляното и ръкавицата?
Върнън С. Флечър, железният мъж на Уол Стрийт.
Ако те хареса, можеш да правиш каквото си поискаш, а той ще те хареса.
Кой е високият мъж, с момичетата?
Набито око имаш, Брантли. Харли Мастърс, Първа Международна.
Неотдавна се разведе. Те всички направо умират да станат г-жа Първа Международна.
Виж, ти нали няма да кажеш на никого, че работя в пощенския отдел, а?
Имай ми доверие, Брантли.
Аз бях тази, която даде на Хауърд ключа за тоалетната на директорите.
И за теб мога да направя същото.
Ето бележките на Уитфийлд.
- Браво, много добре.
- Благодаря.
Това е командиравка, или си забравил?
Мила, как мога да мисля за бизнес?
Хауърд, пусни ме!
Какво правиш тук?
Нима Карлтън Уитфийлд би пропуснал купона?
- Толкова се радвам, че си тук.
- И аз също.
Бързо!
Стоп! Не там!
Засрами се.
Почакай. Да се оправя. Ти най-напред. Ти напред.
- Как изглеждам?
- Хайде. Хайде.
Значи, запознахм се с предварителния доклад...
и аз мисля, че предлаганите съкращения са най-добрата ни защита.
Благодаря Ви, г-не. Постарахме се те да бъдат из основи.
- Да. Горе-долу добре свършена работа.
- Благодаря Ви, г-не.
Аз мисля, че Уитфийлд е прав и този доклад е погрешен.
- Да си виждал Кристи?
- Не, г-не. От доста отдавна.
- Да си виждал Кристи?
- Съжалявам. Не съм.
- Джак.
- Да, Хауърд.
Да си виждал Кристи Уилс?
Тя говори с Уитфийлд.
Не? Моля те. Това е най-добрият ми- имай ми доверие.
Най-добрият ми е.
Би ли ни извинила за момент, Кристи?
Брантли, знаеше ли, че Уитфийлд е тук?
Да, мисля, че беше тук, но си тръгна.
Не. Някой го видял преди няколко минути да говори с Кристи.
Значи, имам си причини.
Искам да стоиш близо до Кристи...
и да държиш Уитфийлд настрана от нея.
Можеш ли да направиш това за мен?
Хей, можете да разчитате на мен.
Добре. Знаех си аз, че мога да разчитам на теб.
Какво беше всичко това?
Ами, той иска да стоя колкото се може по-близо до теб.
- Той ти каза това?
- Да.
Не знам. Мисля, че той смята, че сме приятна двойка.
Будна ли си?
Мила?
Мила, Хауърд е.
- Махай се!
- Нека да направим тази нощ паметна.
Мила, знам, че ми се сърдиш...
но помисли си какво означаваме един за друг.
Искам да се оженя за теб, Кристи.
Не се дръж по този начин, мила.
Какво ще кажеш? Ще се ожениш ли за мен?
Не, но ми се иска да те скапя от бой!
Почакай само да ми--
Кой е това?
Божичко!
Божичко!
Сексуалната революция приключи. Всички, махайте се от леглото.
Какво правиш в леглото на Кристи, Брантли?
- На теб ти говоря, Хауърд.
- Кой е Брантли?
Брантли е този, който току-що намери откраднатите си записки в чантата ти.
Това са бележките на Уитфийлд и те не са откраднати. Той ми ги даде.
И ти му беше толкова благодарен, че скочи в леглото и му предложи брак.
Какви ги приказваш? Аз скочих в леглото при теб.
Глупости!
Ти си мислеше, че лягаш при нея.
Момент. Когато аз влязох, той беше в леглото с Уитфийлд.
Уитфийлд? Та той дори не беше тук.
- Сляп ли си? Това кой е?
- Това е Брантли.
Значи това е мацката дето чукаш в офиса?
- Кого наричаш "мацка"?
- Ако ти прилича--
Какво означава това?
Защо не ме помоли за тях? Щях да ти ги дам.
Щях да ти кажа за това. Стана преди да съм те опознала.
Значи, когато бяхме в леглото, ти си играеше на шпионка, а?
- Не!
- Ти си спала с Брантли?
Не се безпокой, Хауърд. Тя сигурно е заснела всичко на микрофилм.
Какво правеше в леглото с племенника ми?
- Уитфийлд ти е племенник?
- Това е Брантли Фостър.
Той работи в пощенския отдел.
В пощенския отдел? Искаш да кажеш, че ти не си директор?
Нека да го проумея. Брантли е Уитфийлд?
Точно така.
Брантли е Уитфийлд. Уитфийлд е Брантли.
А Кристи е мацката.
Е, сега след като направихме проверка по имена...
Аз ще отида да се обадя на адвоката си.
Почакай. Кристи не е мацката, която чуках в офиса.
Престанете да ме наричате "мацка".
Съвсем друга мацка беше.
Няма значение. Колко мацки би казал, че е имало?
Не се изразих правилно. Нямаше никакви мацки.
- Освен Кристи.
- Да. Не!
Въпросът е, с колко хора си спала за да се издигнеш?
Това беше много скъпа ваза, кучко такава.
Млък! Слушай какво ще ти кажа. Каквото и да съм правила, то си е моя работа.
Не, искаш да кажеш, беше работа на компанията.
Точно така, и точно това си беше- бизнес.
Нека да ти кажа нещо, миличка.
Много те бива в работата.
Искаш да кажеш, че през цялото време работих за някой си от пощенския отдел?
- Ти не си директор?
- Много е добър за да е директор.
- Разочарована ли си?
- Да!
Забавна ми беше тази работа.
Ти преливаше от енергия и тези ми ти щури идеи.
И все си сваляше панталоните.
Не искам да си отиваш.
Ето.
Един малък сувенир.
- Благодаря.
- Брантли, защо си се оклюмал такъв?
Не зная. Просто мислех, че по-добре ще стане накрая, разбираш ли?
С работата или с момичето?
С работата. По дяволите момичето.
Да-да. Много убедително звучиш.
Е, поне гледай на нещата по този начин, приятелче.
Няколко седмици си поседя нашироко сред големите клечки.
Имаше хубава гледка към Манхатън и чиста столова, в която да ядеш.
Ти постигна повече за два месеца отколкото повечето хора за цял живот.
Да, ще ми липсва.
Работата или момичето?
- Обратно в Канзас ли ще се върнеш?
- Не, няма да се върна в Канзас.
Дойдох в Ню Йорк за да успея.
Чух, че има свободно място в пощенския отдел.
Ти точно недей да приказваш. И ти си безработна като мен.
Не за дълго обаче. Аз имам контакти из целия град.
-Все ще се намери някой Прескот.
-Не е честно, Фостър. Не е честно.
- Казвам истината.
- Да, а ти си без кусур, нали?
- Аз никога не съм спал с шефа.
- Не, ти спа с жената на шефа.
Тя ме прелъсти.
Той мен прелъсти. Каква е разликата?
Не можах да се въздържа. Ти го направи по своя воля.
- Разбирам. А теб те вързаха с вериги.
- Ще ти кажа каква е разликата.
- Мислех си, че си добър човек.
- Добър човек съм!
Ти си един подлец!
Ти ме лъга и мами, а след това се държиш като съдия и съдебни заседатели...
в ситуация, от която си нямаш и представа.
- Аз зная, че ти ме шпионираше.
- Не те шпионирах!
- И повече няма да те шпионирам!
- Не, няма, защото ако те видя--
Извинете. Този асансьор е пълен.
- Никога няма да успееш.
- Ти пък откъде знаеш?
Аз съм едно хлапе от пощенския, което се намърда на директорско място.
Ще ми кажеш, че няма да успея ли?
Но не успя.
Почти успях. Бихме могли и да успеем с това.
- Ще ми трябва помощта Ви, и на двамата.
- Могат ли да ме уволнят за това?
- Напълно.
- Става.
Джийн, виж дали можеш да намериш номера на Харли Макмастърс.
И донеси нещо за ядене. Как ви звучи китайска кухня?
Г-н Давънпорт, ние разбираме, че искате да назначите някои от Вашите хора...
на средни управленчески постове тук, в Пемроуз.
Естествено.
Честно казано, това което ни тревожи са висшите мениджърски постове.
- Повечето ще трябва да се съкратят.
- Ужас.
Разбирам.
Но част от тях...
които толкова ни помогнаха...
като например Вие самите, разбира се...
ще останат докато искат.
Е, тогава не виждам никакви пречки...
пред незабавното сливане на двете компании.
Тук ли е? Тук е. Чудесно! Извинявайте, че закъсняхме.
- Изкарайте ги оттук.
- Съжалявам. Забранено е за външни лица.
- Трябва да ви помоля да напуснете.
- Подръж това, а? Много благодаря.
- Обадете се на охраната.
- Успокой се, Хауърд. Слушай.
От името на персонала в пощенския отдел...
момичетата в секрретарията и жените-директорки тук в Пемроуз...
искаме да дадем благословията си на това сливане.
- Кои по дяволите са тези хора?
- Това Дон ли е? Дони!
Как сте? Имате ли нещо против, ако стоя прав? Като се разхождам мисля по-добре.
Трябва да ти кажа, Дон...
отначало идеята за сливането ме поуплаши...
също като дългоопашата котка в стая пълна със столове-люлки.
Но след това разбрах, че няма страшно.
Комбинацията от нашите продукти и вашия капацитет за доставки...
биха могли да изстрелят Пемроуз на върха.
Много се радвам, че одобрявате...
който и да сте вие.
А сега, ако се махнете оттук ще довършим започнатото.
Не мога да ти направя тази услуга, Дон.
Разбираш ли, проблемът тук е в мениджмента.
Нещата не вървяха, когато Хауърд беше начело на компанията.
- А сега и с теб трябва да се разправяме.
- Изкарайте ги оттук,веднага.
Не може, Дон. Виждаш ли, Брантли уреди...
да закупим пет процента от акциите...
в твоята компания, Давънпорт Ентърпрайзис, тази сутрин.
- Ще те изкупим.
- Какво?
Влизай там!
Точно така!
Ние започнахме изкупване на Давънпорт Ентърпрайзис...
от името на корпорацията Пемроуз.
- Оттук, г-н Макмастърс.
- Добър ден, г-да.
Това са финансовите ми съветници.
Те се съгласиха да ми отпуснат заем за финансирането на това изкупване.
Ама ти няма да инвестираш в някакъв шантав план...
измислен от едно хлапе, дето работеше в пощенския отдел.
Не отначало, Хауи, но аз имах скрит коз:
крупен акционер на компанията с влия- нието и подкрепата, от които се нуждаех.
Дон, да ти представя...
новият председател на корпорацията Пемроуз...
и дъщерята на основателя й...
Вира Прескот.
Добър ден, дами и господа.
Брантли и аз сме много стари приятели...
и когато той ми изложи прекрасните си идеи за управлението на компанията...
аз веднага разбрах, че той е идеалният кандидат за този пост.
Аз мисля, че всички разбираме защо правиш това, Вира.
Признавам, изпитвах...
известно привличане към Брантли отначало...
но както ти винаги си ми казвал, Хауърд...
любовта си е любов...
а бизнесът си е бизнес.
Ти съсипа компанията на баща ми, Хауърд...
и аз вярвам,, че тези хора могат отново да я възстановят.
А сега, Хауърд, стани от този стол.
Не ставай смешна. Аз няма да си подам оставката.
Не е и необходимо, Хауърд. Уволнен си.
Какво?
- Вира, не можеш!
- Да, мога.
Разбирате ли, г-н Давънпорт...
от тази сутрин аз имам контрол върху 50.1 %/% от гласоподавателните акции.
И ти, Арт. И ти си в миналото.
Брантли, Кристи, Джийн, Мелроуз.
Г-да, тъкмо на време.
Г-н Прескот и помощникът му прекъснаха много важно заседание.
Бихте ли ги извели от сградата?
Вира! Ама защо си толкова враждебно настроена?
Не разбирам. Как стана толкова--
Брантли, би ли поел ръководството на съвещанието?
- Ама какво направих за да заслужа това?
- Извинете ме.
Ако искате правете това помежду си.
- Била ли си в Канзас?
- Не. Какво има в Канзас?
Ами, мислех да вземем самолета на Пемроуз...
и да отидем да видим нашите.
Те ще искат да се запознаят с теб.
Защо не съм те виждала преди?
Мила, не си идвала в пощенския отдел.
Пощенския отдел. Добре звучи.
Чарли, пак същия проблем с асансьор три.
Не мога да повярвам.
Този асансьор пак заседна.
- Накъде, г-не?
- Операта, Ратиган.
Да, г-не.