The Secret Of My Success (1987) (The Secret Of My Success cd1.srt) Свали субтитрите
Иска да види какво има там.
Аз мога да му кажа какво има там.
Не знам как можеш да му кажеш, след като никога не си бил там.
Е, Тото, май вече не сме в Канзас.
Не разбирам защо иска да ходи в Ню Йорк, след като тук всичко си имаме.
Просто трябва да го направя, тате.
Взе ли ютия, както ти казах?
Мамо.
Ако не си я взел, има да ходиш измачкан из Ню Йорк.
Карлтън, братовчедът на Елмър Уитфийлд, отиде в Ню Йорк нормално момче.
Върна се с обръсната глава и обица забучена в бузата си.
Мамо, там има един цял друг свят.
Голям, вълнуващ.
Намерил съм си едно малко, хубаво апартаментче.
Имам страхотна работа.
Искам да спечеля много пари.
Искам да имам красиво преживяване с невероятно красива жена.
Дори не мога да заведа такава жена в малък апартамент.
- Ще трябва да наема мезонет.
- Мезонет?
С вана за масаж.
Това го правя колкото заради себе си, толкова и заради теб, мамо.
Всичките тези години в университета-- ще започнат да се отплащат.
"Положението се напече"
Назад!
Добре, слушайте.
Ако тук има буболечки или плъхове, или нещо с повече крака от мен...
стой си в твоята страна на стаята, окей?
Аз ще си стоя в моята.
Да ви предупредя. Въоръжен съм с ютия.
Ти май не ме чу.
Мила, моля те опаковай го възможно най-бързо.
- Г-н Форбуш?
- Не съм аз! През две врати.
В резачката, бързо.
- Г-н Форбуш.
- Да.
Здравейте, аз съм Брантли Фостър от Канзас.
- Вие ме наехте. Започвам работа днес.
- Уволнен си, момче. Съжалявам.
Ние всички го очаквахме, ама се надявахме да стане някакво чудо.
Чудото така и не стана.
-А какво стана?
-Насилствено изкупуване от друга фирма.
Деветдесет процента от хората в тази сграда са на улицата.
Ти си един от тези 90%/%. Нямаш късмет.
Г-н Форбуш, но аз разчитах на тази работа. Какво да правя сега?
Измисли нещо!
Окей, Ню Йорк...
ако така ще играем, добре тогава.
- Съжалявам, г-н--
- Фостър.
Съжалявам, г-н Фостър. Трябва ни човек с опит.
Ама как да натрупам опит, ако не намеря работа, която да ми го даде?
Ако Ви дадем работа, само за да натрупате опит...
Вие ще използвате този опит за да си намерите по-добра работа.
Тогава друг ще се възползва от този опит.
Но в университета научих как да се справям с работа като тази.
Така че, в известен смисъл аз вече имам опит.
Това, което имате е академичен опит...
а не практическият опит, придобит в процеса на работата, който ние търсим.
Да бяхте започнали обучението ни след гимназията, досега да сте квалифициран.
Защо тогава учих в университета?
Но пък си поживяхте, нали?
Това, което най-силно ме впечатлява...
е опита, който сте натрупали още по време на следването си.
Ами, г-жо, аз знаех, че всичките тези години нищо няма да струват...
без практическия бизнес опит, придобит в процеса на работата.
"Зам. Директор на Личен състав, Дж. Хол Комюникейшънс.
Младши агент-закупчик, Мидлънд Фърничър.
Вице-президент по производството, Сентръл Манюфакчъринг."
Забележително..
Вие няма да ми кажете, че имам прекалено много опит, нали?
Разбира се, че не. Вие сте идеален кандидат за работата.
- Чудесно!
- Само дето--
Не. Без уговорки.
Аз искам тази работа. Трябва ми. Мога да я върша.
Навсякъде, където ходих днес все нещо не беше на ред.
Бил съм твърде млад, или твърде стар, твърде нисък, твърде висок.
Каквото не Ви харесва, ще го оправя.
Мога да бъда по-стар. Мога да бъда по-висок. Всичко мога да бъда.
Можете ли да бъдете жена от малцинствата?
- Мамо, много съм добре.
- Мръсно ли е?Хората неучтивили са ?
Не, този град е страхотен. Хората са много приятни.
-Добре. Амиработата ти?
- Работата ли? Хей!
Имам страхотен офис, секретарка- красавица. Всичко, както си му е реда.
Не ни интересувадали е красавица. Бива лия?
- Какво?
- Чуме. Може ли да пише на машина ?
Мамо, разбира се, че може.
Защото някои не могат. Не е ли опасно? Да не са те ограбили?
Мамо, ще престанеш ли да се тревожиш? Няма нищо страшно.
-Ама Ню Йорке--
- Ню Йорк е като Канзас във висша степен.
- Какво?
- Какво е това? Нещо става?
Не, мамо. Телевизорът е.
- Много реалистично звучи.
- Дават сериала Маями Вайс.
Можешли да го намалиш? Много е силно.
Мамо, повреден е. Копчето падна в ръката ми.
Боже. Ами чичо Хауърд? Обади ли му се?
Чичо Хауърд! Да, телефонният номер.
Ама ти нали още го пазиш?
Да, разбира се. Ето го тук.
Добре ли си? Струваш ми се разсеян.
Току-що блъснаха едно ферари.
Но чичо Хауърд-- Обади ли му се?
Не, още не съм имал възможност да се обадя на чичо Хауърд.
Ще се постараешли да се видиш с него ?
Сигурно ще го видя в кънтри клуба.
Оправи си телевизора, мило.
Да.
- Виж, трябва да вървя. Окей?
- Окей.
- Много поздрави на тате.
- Ще му предам. Обичам те, Брантли.
- И аз те обичам, мамо. Чао.
- Чао.
Е, дай поне да ти купя билет за самолета.
Тате, сам ще се оправям.
Но ти си купи билет за отиване и връщане, нали?
Да. Няма да ми трябва обаче.
Не, когато се върна в Кавзас, ще се върна със собствения си самолет.
Вземи това. Това е телефонът на чичо Хауърд в Ню Йорк.
Аз имам чичо в Ню Йорк?
Братовчедка ми Елън се омъжи за племенника на неговата полусестра...
преди да я ухапе това куче и да умре.
Но той все пак ни е роднина, а родата си е рода.
Здравейте.
Искам да се срещна с г-н Прескот, моля.
Имате ли назначен час?
Опитах се да си назнача час, но не успях, така че си помислих да го изненадам.
Г-н Прескот не обича изненадите.
- Всеки обича изненадите.
- Не и г-н Прескот.
- Кажете ми името си.
- Брантли Фостър.
- От?
- От Канзас.
От коя компания?
За какво искате да се срещнете с г-н Прескот?
За това, че съм му племенник.
Ами, защо не седнете?
Ще видя дали мога да Ви впиша в графика на г-н Прескот.
Мерси.
Дайте на чичо Хауърд картичката ми.
"Кандидат за работа -- Племенник"
Вие наистина ли сте племенник на г-н Прескот?
Не пряк.
Вие, безмозъчни тъпаци такива!
$300 милиона дефицит...
защото не предвидихте нуждите на променящия се пазар!
- Чичо Хауърд?
- Махайте се, всички!
И ми донесете нови идеи, от които има полза!
Или ще ви окача главите на стената си!
- Боже, ще му се пукне някоя вена.
- Да, ще ти се.
Ще видя, дали мога да Ви вкарам сега.
Мерси.
Знаеш ли, не е добре за сърцето му да крещи така.
Той няма сърце.
- Какво, Морийн, какво?
- Тук е Брантли Фостър да Ви види.
Не познавам никакъв Брантли Фостър.
- Племенникът Ви от Канзас.
- Кой?
- Казва, че Ви е племенник от Канзас.
- Канзас?
Г-н Прескот ще Ви приеме.
Много умно.
Значи ти си от Фостърови от Канзас, а?
Много далечен роднина, меко казано.
Вижте...
Вие сигурно казахте на секретарката да ме изхвърли оттук след пет минути.
- Две.
- Добре.
Така че, направо ще Ви кажа.
- Трбва ми работа, чичо Хауърд.
- Тук ми казват г-н Прескот.
Изобщо имаш ли представа с какво се занимаваме тук?
Да, г-не.
Пемроуз е международен конгломерат с 27 различни поделения.
Произвежда от храна за кучета до управляеми ракети.
Само в тази сграда работят 30000 души.
Съвкупната им заплата надвишава националния продукт...
на половината страни от Общия пазар.
Миналата година взехме повече банкови заеми отколкото цяло Мексико.
Чудесна компания е, чичо--
г-н Прескот. Затова съм тук.
Ти какво можеш да направиш за нас, Брантли? Какъв опит имаш?
На практика, никакъв.
Но имам вяра в себе си.
Нима това няма значение? Зная, че мога да направя всичко, само да имам шанс.
Спомнете си за времето, когато сте били на моите години.
Спомнете си, когато кандидатствали за първата си работа.
Спомнете си колко много сте искали това...
че не могли да спите преди интервюто.
Спомнете сте били сломен, когато човекът Ви е казал...
"Какъв опит имате?"
На Вас Ви се искаше да размахате юмруци и да кажете...
"Аз всичко мога да направя, стига само да ми се даде шанс."
Чакат Ви в заседателната зала, г-н Прескот.
Обади се на Бейтс в Личен състав. Кажи му, че изпращам един човек горе.
Е, вмъкна се, момче.
От теб зависи какво по-нататък.
Поздравления. Той трябва много да Ви е харесал.
Мерси. Много сърдечен човек.
Може ли?
Не може да влизаш тук, клоун такъв. Отнеси си боклуците в пощенската кутия.
Аз работя тук. Току-що започнах.
Какво чакаш? Специална покана? Ела. Хайде де.
Брантли, а? Кой ти даде това име?
Боже, колежанско лайно! Кеф на буци.
- Ами, няма защо да ми благодарите.
- Мелроуз, ела тук!
Слушай го какво ти казва и прави каквото той прави.
Не ми се пречкай. Не използвай автомата за марки за лични писма.
Махни тая тъпа връзка. Все едно, че си одрал дивана си.
- Имаш ли въпроси?
- Да. Как да се обръщам към Вас?
- Наричай ме Господи.
- Проблем ли има, шефе? Ще го оправя.
Покажи на колежанското лайно работата и го дръж далеч от мен.
Казва се Брантли.
Добре, момче. Следвай ме.
Значи, стой при мен и всичко ще е супер.
Два пъти наденразнасяш пощата. Като раздавач събираш и изходящата поща.
Аз мога да го свърша за 30 минути. Ратиган мисли, че ми отнема два часа.
Кой е този отдел? С какво се занимават тук?
Кой знае? Цял зоопарк е тук. Никой не знае кой какво върши.
Може ли човек да се издигне от пощенския отдел?
От пощенския отдел човек не може и да се измъкне под гаранция. Извинявай, мила.
Добро утро.
- Нъц.
- Моля?
- Добро утро.
- Виж какво, не с костюмите.
- Какво искаш да кажеш?
- Извинете, господине.
- Добро утро.
- Недей с костюмите, бе човек.
Никога недей да общуваш с костюмите, освен ако те първи не започнат.
Глупости. Той е човек. Аз съм човек. Да не мога да му кажа "добър ден"?
Той не е човек. Костюм е.
Ти си от пощенския отдел. Без общуване. Хайде.
Сега влизаме в деликатната зона.
Тоя човек в тоя офис току-що беше уволнен.
Пощенският отдел го узна още в петък. Ама той едва днес разбра.
Гледай ти. Търсят ли човек на негово място?
Не, бе човек, съкращения. Съкратиха му щата.
Към две дузини костюми минаха под ножа.
Ще престанеш ли да се опитваш да общуваш? Хайде.
Значи, жълтите са за закупчиците.
Белите са, когато костюмите говорят помежду си.
Ти трябва да ги разнасяш, а не да ги четеш.
Някои от тези неща изобщо не са в ред.
Те изпращат заявките чрез два отдела...
за да изпишат нещо за трети.
- На кого би му хрумнало такова нещо?
- На един костюм.
Нещо става с човека, когато си окачи вратовръзка.
Прекъсва му кислорода към мозъка.
Луд ли си? Не е разрешено да се изнасят докладни от пощенския отдел.
Не мога да разбера йерархията в тази компания.
Само титлата е правилна, иначе задъл- женията и задачите им са объркани--
- Виж само. Боже. Закупчици.
- Какво?
Това е направо някаква шега. Двама души вършат горе-долу същата работа.
Никой от тях не я върши както трябва.
Ще повдигна този въпрос на следващото събрание на акционерите.
- Ти ще прибереш ли тия неща, или не?
- Ама чакай бе, Мелроуз.
Как сте? В пощенския отдел получаваме много молби...
за акционерна информация, активи на компанията, разходи.
- Всичко, което можете да ни дадете.
- Вие сериозно ли?
Можете да вземете, което си искате от тези проучвания.
- Всичките ги вземете.
- Много благодаря.
Тя е най-невероятно красивата жена, която съм веждал в живота си.
Тя е цял Ролс Ройс, ама също е и костюм.
Каква е тя? Какво знаеш за нея?
Знам достатъчно за да не се забърквам с костюмите, приятелче.
- Пък дори и да имат крака като нейните.
- Хайде бе. Повече знаеш.
Казва се Кристи Уилс.
Тя е финансов гений, чаткаш ли?
Харвард. Такиви ми ти тъпотии.
Така че, избий си го от главата.
Не. Това си е проблем на транспортния.
Не, ние не осигуряваме шофьори за жените на важните клечки.
Ние сме куриерска служба.
Хич не ме интересува, че всички други шофьори били заети.
Да, значи, мерси подобно, миличка.
Хей, Дартмаут, ела за малко.
Жената на един директор иска да я откараме до Личфийлд.
- Вземи една кола и я откарай.
- Къде е Личфийлд?
Ще го намериш. Следвай мириса на пари.
Извинете, г-жо. Не съм сигурен накъде--
Завърти ключа, запали колата, сложи я на скорост и натисни газта.
Всеки идиот може да се справи с това, в това число и мъжът ми.
Извинете, г-жо.
- Зная, че не е едно да общувам--
- Тогава недей.
Вие изглеждате разстроена. Чудя се дали мога с нещо да Ви помогна.
Не зная. Готвачът ми напусна тази сутрин.
Психотерапевтът ми е на почивка. Мерцедесът ми се повреди.
Счупих си нокъта и мъжът ми чука някаква си от службата.
Това ли имаше пред вид?
Парче дъвка?
Вече трета седмица си намира извинение да не дойде извън града.
Не, не зная. Но доколкото го познавам, вероятно е някаква тъпа тийнейджърка...
от стенографския отдел.
Последната, с която го спипах, беше толкова тъпа...
че мислеше, че диктовката е някаква перверзия.
Познаваш ли мъжа ми?
Съжалявам. Не Ви чувам.
Няма значение.
- Нищо не чух.
- Отново ще ти позвъня.
Така съм вбесена, че направо ми се ще да плюя.
Днес той изглежда два пъти по-добре отколкото когато се оженихме.
А аз изглеждам два пъти по-стара.
Вие шегувате ли се?
Надявам се, когато аз стана на неговите години, да мога да се събуждам...
всяка сутрин с една красива жена като Вас до себе си.
Благодаря.
"Заключено"
Завий тук.
Моля.
- Донеси тези неща вътре, Чарлз.
- Мога ли да Ви помогна, г-не?
Какво ще пиеш?
Не мога, наистина. Трябва да се връщам.
Боже, как мразя провинцията.
Да, разбирам как човек може да е нещастен тук.
Кой може да живее с толкова много дървета?
Те изсмукват всичкия кислород.
Не, всъщност, дърветата произвеждат кислород.
Кой си ти? Г-н Гений?
Как каза, че ти е името?
- Брантли.
- Не, искам да кажа, собственото ти име.
Това е - Брантли.
Е, Брантли, не знам какво искаш от корпорацията...
но мога да ти кажа какво да не искаш.
Никога, ама никога, не искай да ставаш корпоративна съпруга.
Ще внимавам.
Пийни още едно.
Мерси.
Към 1 4000 километра съм навъртяла тичайки по тоя корт...
в преследване на една малка пухкава жълта топка с голяма ракета.
Краката ми струват ли ти се тежки?
Не.
Дължините на този басейн, които съм преплувала, стигат оттук до луната.
Виждаш ли нещо по това тяло, което да не е стегнато?
Тенис, плуване, аеробика, джогинг, масаж--
Абсолютно всичко, за да остана във форма.
Не, че той изобщо би забелязал.
Така че, Брантли, знаеш ли защо аз се стремя да си запазя формата?
- Да се изкъпем в басейна, а?
- Не, почакайте!
Ама Вие сериозно ли? Вижте--
Аз трябва да се връщам. Звучи много примамливо, но аз съм на работа.
- Не зная дали това е добра идея.
- Транспортен отдел, моля.
Да. Младежът, който ме докара до в къщи?
Той ще остане тук и ще поработи в градината ми.
Моля, погрижете се да му се зачете пълен работен ден.
Мерси.
Помогни ми да съблека това, а, мило?
- Чудесно беше.
- Мерси. Аз плувам по седем км. на ден.
- Стяга задника.
- Да, има ефект.
Тъкмо си мислех, че не е опасно да вляза отново във водата.
- Мислиш ли, че може?
- Няма проблем. Познавам собственика.
Който излезе последен--
- Сигурна ли си, че той няма да се върне?
- Кой знае?
Мъжът ми може да се върне у дома всеки момент...
или след няколко часа.
О, Боже.
Ще се погрижа мъжът ми да ти помогне.
Мисля, че досега сами добре се справихме.
Искам да кажа, в Пемроуз.
Не.
Не, мерси.
Не, сам ще си пробия път до върха.
Боже, че си сладък.
Цяла седмица мога да се оглеждам в тези мили очи без бръчки.
- Да споделя ли нещо, което забелязах?
- За всичко, но не и за бедрата.
Някой те е баламосал, че трябва да из- глеждаш като на 21 години завинаги.
Това са пълни глупости! Аз мисля, че ти си страхотна!
Единственият ти проблем е, че мъжът ти е идиот.
Красива си. Интелигентна си.
Чувствена си.
Повтори го отново!
- Кое?
- Всичко!
Леле!
- Какво? Какво има?
- Идиотът е.
Мъжът ми.
- Чичо ми.
- Какво?
- О, Боже! Значи ти си--
- Леля Вира?
Какво ще каже майка ми?
- Посрамих цялата рода.
- Напротив!
Не е смешно! Окей? Това не е смешен момент от моя живот.
Не се притеснявай. Кой ще разбере?
Дойдох си!
Той ще разбере. Ето кой ще разбере.
Не се бой! Той няма да те уволни.
Но няма и да ми даде повишение за това.
Вира, какво прави служебната кола пред къщи?
Повреди се, мили. Шофьорът трябваше да се върне в града с влака.
Не, мили, той не се върна. Тук е и има проблеми с ципа си.
- Престани! Изобщо спираш ли за малко?
- Не!
Как ще се прибера у дома?
Може би просто ще трябва да останеш тук и ние ще те осиновим.
Много си смешна, Вира.
Моля те, господи, измъкни ме от тази каша.
Ще ходя по целия свят и ще казвам на хората да не чукат жената на шефа.
- Какво правиш тук?
- Настройвам се романтично.
Какво има за вечеря?
О, Хауърд! Ти наистина умееш да развалиш настроението на едно момиче.
Марш!
Седни! Сядай долу!
Изглеждаш ужасно, бе човек. Какво ти има?
Гони ме едно 90 килограмово куче, с уста като главата ми.
И това беше най-доброто, което стана снощи.
- А кое беше най-лошото?
- Изчуках се.
Не мисля, че приоритетите ти са наред.
Задръжте асансьора. Добро утро.
Здрасти.
Влизаме вделикатна зона.
Тоя човекв тоя офис току-що го уволниха.
В пощенския отделразбрахме в петък. А тойразбра едваднес.
Ще се погрижа мъжътми да ти помогне.
Не, мерси.
Не.
Не, сам ще си пробия път до върха.
- Ало.
- Тъкър, къде се загуби, подяволите ?
Имаме проблем в Мидуест Дистрибюшън.
Какво ще направиш по въпроса?
Какъв е проблемът?
Акциите ни спаднаха с четвърт точка тази сутрин.
Чия е вината, Томас?
Ничия, г-не. Просто моментен спад на пазара.
- Чия е вината, Томас?
- На Дейвис, г-не.
Отделът му хич го няма.
- Какво ти е оправданието?
- Имам проблеми у дома.
Жена ми прегази кучето на децата с колата...
и трябваше да купим ново куче.
И след това новото куче изяде целия доклад, върху който работих.
Искаш да кажеш, че кучето ти изяло домашното?
В известен смисъл, да, г-не.
Това не е прогимназия, Дейвис! Тичай накрая.
- Считай се за смъмрен и предупреден.
- Да, г-не.
Всеки да си провери пулса. Всички да се упражняваме на оптималното ниво.
Аз съм над нивото си. Май най-добре е да спра да тичам сега.
- И аз съм над него.
- Не ме интересува. Тичайте, всички!
Не мога да взема разрешение отникого задватадопълнителни камиона!
Тъкър, какво ще направиш по въпроса ?
Добре, вижте. Колко струва един вагон?
От трансферния списък се вижда, че някой...
изкупува огромен брой от акциите ни.
- Ти какво мислиш за това, Томас?
- Аз мисля, че е много окуражително.
- Тъй мислиш, значи?
- Да, г-не.
Когато цената на една акция спадне и някой я изкупи--
Означава, че цената й ще се вдигне рязко.
Означава, че компанията е готова за насилствено изкупване!
- Точно това исках да кажа!
- Насилствено изкупване, г-не?
Да. Боя се, че това ни очаква.
Искам всеки един от вас да огледа отдела си...
и да види дали може да намалим разходите.
Ще ги орежем! Из основи!
Трябва бързо да съберем капитал за да повишим цената на акциите.
Ще я повишим! До луната!
Ще го запишете ли?
Да.
Кажете на транспортната компания, че трябва да обслужваме клиентите си.
Ако те не ни помогнат, ще намерим някой, който ще ни помогне.
Ами, добре тогава!
Точно това ни трябва, смели решения! Пак ще говорим.
Окей. Довиждане.
Успех!
Този доклад ми трябва до края на деня, Арт...
иначе лошо ти се пише!
Не знам. Г-н Прескот?
Съжалявам, че идва толкова късно, но току-що пристигна.
Крайно време беше!
- Това не е мъжката тоалетна.
- Не.
Миналата седмица махнаха писоарите. Не ми харесваха.
Да Ви дам една картонена чашка?
Моля?
Извинете. Аз съм единствената жена-директор в Пемроуз.
Някои дни ме е яд за мъжката тоалетна.
Извинете.
Хей, хубав офис.
Хубава мебелировка. Отива Ви на косата.
Мерси. Харесва ми костюма Ви. Отива Ви на носа.
Значи.
Този разговор не е на висота.
Мерси. И без това много приказки се приказват на този свят. Добро утро.
Това означаваше "довиждане".
Имам работа.
Извинете. Аз самият имам много работа.
Добро утро.
Направо й взех ума, няма що.
Добре, Фостър. На работа!
Ало. Обажда се Карлтън Уитфийлд, 431 9.
Точно така. Още чакам секретарката, която поръчах миналата седмица.
Разбирам, че сте заети там...
но аз сам си пиша писмата и отговарям на телефона...
и много ми идва вече.
Празен?
Ами, аз съм тук от цяла седмица, името ми е на вратата...
имам цало бюро с канцеларски потреби и мушкато на прозореца.
Само дето си нямам секретарка.
Добре, вижте какво.
Ще накарам човек от Личен състав да из- прати заявките по човек от пощенския.
Просто ми изпратете секретарката, окей? Много Ви благодаря.
Получих докладна. Голяма клечка от 431 9 иска секретарка пронто.
Имам една докладна дето направо пари.
Новият костюм от 431 9 иска лични бланки и формуляри незабавно.
- Страшна работа е тоя.
- Кой?
Не знам. Пише му името на докладната.
Иска табелки с името си за вратата си, и то до обяд. Окей?
Я се усмихни.
- Закъсня.
- Аз вече направих обиколката си.
Не се регистрира, че си дошжъл на работа.
Направо нямах търпение. Много си обичам работата аз.
Регистрирай се и отнеси това в Личен състав и изчакай отговора.
Ясно.
Аз съм Джийн, секретарката Ви.
Аз съм гол.
Виждам.
Топло беше.
Сега май захладня. Ще се облека.
Да, г-не. Ще си донеса нещата.
Чудесно, Джийн. Добра идея.
Джийн? Тук имам някои бележки.
Също имам някои таблици, графики, касети.
Подредени са по отдел. Можете ли да ми разчитате почерка?
- Горе-долу.
- Постарайте се.
Имам нужда от табла, цветни моливи, цветни габъри...
триъгълник, чертожна маса, много моливи и обяда си. Китайска кухня?
- Хей, 431 9?
- Да.
Чудесно.
- Добрутро.
- Добрутро.
- Добрутро.
- Здрасти.
Здравейте отново. Светът е малък.
Здравейте.
Защо стоите неподвижно?
Ами, просто попивам атмосферата.
Директорската зала за отдих, а?
- Искате ли да си отдъхнете малко?
- Не, заета съм.
Рон, донесе ли информацията за цените на трансферите и застраховката?
Не още. Голямо закъснение в Чикаго.
- По дяволите! Много ми трябват!
- Обвинявай Чикаго.
- Може би аз мога да помогна.
- Моля?
Цени на трансфери и застраховка на какво?
Докато Ви обясня, аз сама ще си ги намеря.
Рон. Смотаняк такъв.
Вижте. Защо не ми го обясните на обяд?
- Отговорът ще ми дойде наум до десерта.
- Не обядвам.
Защо не започнем от начало? Карлтън Уитфийлд. А Вие сте?
Ядосана. По дяволите.
Знаете ли, аз просто се опитвам да се държа приятелски.
Лош момент избрахте. Аз разчитах на тези данни от Рон.
- Кристи Уилс. Как сте?
- Добре.
Ужасна новина. Просто ужасна!
Всички в залата за конференции. Хайде. Бързо.
-Не обядвате. А вечеряте ли?
-От време на време.
- Тази вечер?
- Заета съм.
- Утре вечер?
- Заета съм.
Добре, но да не ме молите. Срамно е.
Вие кой сте?
Карлтън Уитфийлд. Нов служител.
Не съм получил докладна за това.
Ще я получите.
Добре. Стига само да получа докладната.
Случи се възможно най-лошото. Ние сме обект на корпоративна атака.
Доналд Давънпорт е подал за 1 3-Д.
1 3-Д?
Закупил е пет процента от акциите...
и това определено е началото на насил- ственото изкупване на нашата корпорация.
Мисля, че всички знаем какво стана пос- ледния път, когато той изкупи компания.
Всички ги уволниха!
Г-н Прескот ни уведоми какво иска от нас да направим.
Трябва да препоръчаме съкращения във всеки отдел.
Нашата работа е да ударим бюрократщината навсякъде...
защото компанията ни се нуждае от парите за защитата си.
Кой ще започне?
Да закрием Толидо.
Ако закрием разпределителните си центрове...
в Толидо, Джоплин, Джаксънвил...
съвсем ще елиминираме бумажтината.
Уитфийлд, не е необходимо да вдигаш ръка. Говори направо.
Благодаря.
Ами, аз зная че съм нов тук и прочее.
На пръв поглед тези съкращения изглеждат добре--
"Изглеждат добре"?
Но елиминирането на тези разпределителни центрове ще бъде голяма грешка.
За Ваше сведение, г-н Прескот точно това иска.
Ами, значи, г-н Прескот май не е дообмислил нещата.
Аз ще му кажа, че Вие кзахте това.
Хубаво. Елиминирането на тези центрове...
ще усложни финансовото положение на тази компания.
В далечен план тези съкращения ще накърнят стойността на тази компания.
Стойността? Какви ги говори той?
Дейвъдсън ще ме подкрепи. Дейвидсън?
Аз съм Проктър. Той е Дейвидсън.
Хайде, Дейвидсън, кажете му, за бога!
Вие написахте докладна до г-н Томас, в която обяснявате казаното тук.
Ама, Вие откъде знаете, че съм написал тази докладна?
Аз откъде зная, че сте написал тази докладна?
Кой друг би могъл да напише тази докладна, Дейвидсън?
Тази докладна е знаменита.
Тази докладна е шедьовър.
Ясна, сбита, пряма. Най-добрата докладна, която някога съм чел!
Всъщност, тази докладна дори не беше док- ладна. Тя беше литературно произведение.
- А, благодаря.
- Няма защо.
Ако приключихте с разбора на творбата, може ли да обясните какво имате предвид?
- Това, че трябва да бъдем смели.
- И аз това имам пред вид.
Трябва да градим. Трябва да се разрастваме.
Разрастването единствено ще ни помогне в тази ситуация.
Ще направим тази компания толкова страхотно силна...
че Давънпорт няма да намери никой, кой- то би се отказал от акциите на Пемроуз.
Ще бъдат прекалено ценни. Ние него ще изкупим!
- На колко години сте, г-н--
- Уитфийлд.
- Да.
- На двадесет и четири.
Мисля, че ще трябва да замълчите поне докато не навършите 25.
Моля Ви, аз не мисля, че проблемът е възрастта на Уитфийлд.
Никой не го интересува Вашето мнение, Дейвис.
Ние трябва да спрем изкупването.
Прекалено стар съм за да си търся нова работа.
Никой нормален човек не би ме наел.
Това заседание доникъде не стигна!
Заповедта на г-н Прескот остава в сила!
Ние трябва да намерим какво да съкратим!
Заседанието се закрива.
Ти ще вземеш саката. Това е като тях, само дето е много малко.
Хей! Харвард! Къде се губиш, бе?
В Личен състав. Вие казахте да изчакам отговор. Много са бавни там.
Нещо се мъти тук, Фостър.
Ще се лепна за теб като екзема. Разбра ли? Като екзема.
Ами ако другите започнат да ревнуват? Опа!
Много ви биваше тази вечер.
О, боже. Ти какво правиш тук?
Брантли, мили, чух, че ме викаш теле- патично-- Аз съм голяма ясновидка-
така, че естествено, веднага дойдох.
- Аз бих използвал телефона.
- Телепатията е много по-сигурна.
Няма ли да ме поканиш?
Да. Извинявай.
Момент.
И татко е живял така преди да основе Пемроуз.
Лельо Вира...
Ужасен ден имах и наистина трябва да се наспя.
Брантли, ти си млад човек.
Младите хора имат много енергия.
Виж какво.
- Има проблем.
- Какво?
Мъжът ти ми е началник.
А-а, той. Няма да му казваме.
Освен това Хауърд ще работи докъсно тази вечер.
Нямам представа върху кого.
Много красива изглеждаш тази вечер, Кристи.
Благодаря. А сега трябва да обсъдим някои неща свързани с бизнеса.
Мислиш ли, че в този ресторант има горен етаж с легла?
Хауърд, моля те!
Не ми харесва как се получи между нас.
Ти си женен.
- Не съм женен.
- Женен си!
Ами, да, женен съм, но с нея си имаме уговорка.
- Обичам те.
- Съвсем не мисля, че така.
Ами, значи, луд съм по теб. Това все е нещо.
За теб, може би. А сега да говорим за бизнеса.
Днес на заседанието се изказах в полза на съкращенията...
но Карлтън Уитфийлд изрази несъгласие.
Кой е Карлтън Уитфийлд? Аз не съм наемал никакъв Карлтън Уитфийлд.
Все някой го е наел.
- Леле. Доналд Давънпорт.
- Какво?
Той може да е шпионин на Давънпорт и да събира информация за изкупването.
Типично е за него. Искам да се сближиш с тоя Уитфийлд.
Разбери какви ги мъти.
- Искаш да го шпионирам?
- Не, не искам да го шпионираш.
Искам да се сприятелиш с него...
и след това да преровиш книжата му и да ми кажеш какво си намерила.
Това е шпионаж, Хауърд.
Виж, престани с тая вечна невинност.
Животът е суров и грозен, и само силните оцеляват.
Или май не са те научили на това в Харвард?
- Какво носиш тук?
- Обяда си.
Обяда си? В куфарче?
Да. Свърших книжните кесии.
Някой от вас да има допълнителни връзки за обувки?
Хей, човече, снощи бях с една мацка, няма да повярваш.
Цици до тук, бе човек. Страшна е. Къде изчезна той?
- Дайте път. Извинете.
- Я по-спокойно. Хайде.
Извинете.
- Какъв кошмар.
- Пак заседна?
- Аз обаче съм добре. Нищо ми няма.
- Добре ли сте?
- Добре ли сте?
- Не се безпокойте за мен. Мерси.
Джийн, напиши на машина тези бележки. Веднага ми трябват някои неща.
Направи копия от това, от това.
- Взе ли нещата, които ми трябваха?
- Да, г-не.
Добре. След малко ще се върна.
- Господа.
- Добро утро.
- Проклетият му асансьор!
- Пак ли заседна?
Пак ли заседнаха тези асансьори?
Писна ми от тях.
Здрасти Джийн. Ще отнесеш ли тези неща на химическо чистене?
Това са някои от бележките, които намерих в офиса на Уитфийлд.
Ако искаш нещо повече, сам си го търси.
Мислиш ли, че той е човек на Давънпорт?
Нямам представа. Вече не съм шпионка.
Не можем повече да чакаме Уитфийлд. Да започваме.
Дейвис е подготвил нещо, което със си- гурност е абсолютно некомпетентен анализ...
но да го изслушаме все пак преди да започнем да го критикуваме.
Добре. Тогава изобщо няма да го прочета. Става ли така?
Вие имате негативно отношение и аз ще кажа на г-н Прескот за това.
Някой друг да има нещо да добави?
Здравейте. Извинявайте, че закъснях.
Извинете. Здравейте всички.
Неофициално облекло днес, а, Уитфийлд?
А, да, панталоните, да.
Нов продукт. Изпитвам ги. Не са никак лоши.
- Хубава материя.
- Добра идея.
- Кристи, ти имаш нещо да кажеш.
- Да.
Запланувах още съкращения в централните щати.
Само да раздам тези неща.
Защо не можеш да бъдеш като нея, Дейвис?
Г-н Прескот! Я, каква изненада!
Арт, още не съм получил пълния доклад за съкращенията...
така, че реших да се отбия и да видя какъв е проблемът.
Няма проблем. Не, г-не. Всичко е тип-топ.
Уитфийлд изтъкна някои несъответствия...
и ние ще ги изгладим.
Нямате нищо против, ако остана за няколко минути, нали?
Да, г-не.
- Кой от Вас е Уитфийлд?
- Божичко!
Тече ми кръв от носа! От жегата! Често ми се случва!
О, боже! Не е за гнусливите.
Кой беше това?
Ами, новото момче, Уитфийлд.
Извинете.
Трябват ми някои принадлежности.
Е, обратно на работа.
Някои от тези и--
О, боже!
Вие сте от отдел "Получаване", нали?
Виждам, че сте работохолик.
Да, ами...
Имам много работа.
- Какво правите тук толкова късно?
- И аз съм работохоличка.
Гледай ти. Искате да кажете, че имаме нещо общо?
Та, какво е всичко това?
Това е сърцето и душата на една идея, която мразите- растеж в Средния запад.
Не я мразя. Просто мисля, че е рискована.
А и г-н Прескот не иска това.
Чиста загуба на време е.
Но ако нещо е правилно, как може да бъде загуба на време?
Няма правилно или неправилно. Има само лично мнение.
Знаете ли, в някои щати могат да Ви арестуват ако говорите така.
Добре. Убедете ме.
Убедете ме тогава, че Вашето мнение е правилното.
Добре.
Погледнете това. И това.
И, да.
Прегледайте това.
Защо все казваш обратното на това, което аз казвам?
- 'Щото все глупости говориш.
- Ама ще погледнеш ли тези данни?
Те доказват, че съкращаването на заплатите...
ще създаде бюджет за защитата на корпорацията Пемроуз.
- Не разбираш ли това?
- Не, не разбирам. И ще ти кажа защо.
Закриването на тези фабрики само ще създаде паника на пазара.
- Това може да стане, може и да не стане.
- Не, ще стане.
Добре, закрий центровете, уволни хиляди хора.
Ще похарчиш цялата печалба за социални помощи...
компенсации, дела с профсъюзите.
Добре ли си?
- Кръвната ми захар спадна.
- Какво?
Просто умът ми беше другаде, когато ти говореше.
Това значи, че трябва да ям. Искаш ли да хапнем нещо?
- Да, хайде. Ще те почерпя.
- Не, не, не. Всеки си плаща поотделно.
Кажи ми още веднъж как това ще разреши кризата.
- Не съкращаваме. Разрастваме се.
- Съгласна съм.
Разрастването е положителна реакция към вселената.
Докато отдръпването, съкращаването или оттеглянето--
Те всички са негативни сили.
Аз бях много негативна, докато не изка- рах този семинар за личностно развитие.
Целият ми живот се промени.
Здрасти. Казвам се Шийла.
Привлекателна двойка сте. От колко време сте заедно?
- От около 20 минути.
- Първа среща, а? Успех.
Не, колеги сме.
Колеги! Защо ви трябва?
Вие трябва да ходите заедно. Добре изглеждате заедно.
Искате ли да поръчате?
- Да, искаме да видим менюто.
- Менюто! Прощавайте.
Уча актьорско майсторство. По-добра артистка съм отколкото сервитьорка.
Съсредоточаването, това ми куца. Веднага ще се върна.
Ами, Шийла подкрепя идеята за разрастване.
Трябва да я доведеш на следващото за- седание. Много ще му хареса на Арт Томас.
Шийла също подкрепя идеята ние двамата да ходим заедно.
- Да, ама Шийла не е в ред.
- Чух Ви.
Трябва по-позитивно да гледаш на живота...
иначе ще бъдеш нещастна.
Тя ме чу.
Добре ми е. А на теб?
Да, много.
Е, разходката е приятна.
Исам да кажа, не правя никакви намеци.
По повод на твоя план за разрастване, аз проучих въпроса...
и ще имаме данъчна изгода ако отворим нов център в Средния запад.
Ти проучи? По-рано днес?
Чудесно.
Властимеющите искат съкращенията, аз обаче--
Аз се опитвам да възприемам твоите идеи-- твоите бизнес идеи.
Чудесно.
Добре, значи ти възприемаш бизнес идеите ми.
А идеите ми за след работа?
Не ставай нахален. До вчера мислех, че си ужасен.
Знаеш ли, много хора започват по този начин.
- Те обикновено се женят накрая.
- Не се надявай.
Хайде.
Виж, аз мисля, че ти си тайно влюбена в мен.
И мисля, че ще се почувстваш много по-добре ако просто си признаеш.
Хайде. Ще ти харесам. Вкусът към мен се придобива.
Баща ми настоя да ми купи това.
Билет за отиване и връщане до Канзас.
Няколко пъти замалко да го върна и да си взема парите обратно.
Но сега, вече е своего рода символ.
Денят, в който използвам този билет...
е денят, в който Ню Йорк ме е победил.
Знаеш ли, току-що забелязах нещо.
- Ти си доста объркана.
- Мерси.
- Някой казвал ли ти е това?
- Ти си първият.
Значи, аз се чудех...
как е възможно да си толкова красива...
и да си толова объркана?
Когато двама души работят заедно върху даден проект...
съществува опасност да се създаде емоционална връзка между тях.
А това няма да е добре.
Те бъркат чувствата, породени от работата по проекта...
с връзка.
- Ти каква си, психоложка?
- Случвало ми се е.
И май все още продължава.
И след това...
проектът приключва и те вече няма за какво да си говорят.
Окей, ясно тогава.
Няма да започваме връзка докато работим заедно по този проект.
Добре.
Та, значи, кой е той?
Кой?
Кой? Съперникът ми.
Ами, просто един мъж.
Добре, защо не се обадим на този мъж?
Да му кажем, че си срещнала нов мъж. И че вашата приключи.
- Не мога да му се обадя.
- Защо?
Жена му може да отговори на телефона.
- Голяма грешка.
- Да, е, да не говорим за това.
- Правил съм много глупости...
- Бас държа.
- но никога...
- Никога?
не съм имал отношения със женен мъж.
Е, той беше един вид разделен с жена си, когато започнахме.
Да, ама се оказа, че е лъжа.
Цялата тази работа беше грешка.
Но човек се учи от грешките си и продължава по-нататък--
Това не беше лошо.
Благодаря.
Можеш ли пак да го направиш също толкова добре?
Мога да опитам.
- Къде беше целия уийкенд?
- Поне можеш да ми пожелаеш "добро утро."
Съвсем съм вбесен!
Искам да знам защо не отговаряше на телефона.
Много ти дължа, Хауърд.
Винаги ще съм ти благодарна за възмож- ността, която ми даде в тази компания...
и за нещата, които научих.
Какво е това? За какво намекваш?
Аз искамда работя с теб.
Аз те уважавам повече, отколкото си мислиш, но...
повече не мога да имам извънслужебни отношения с теб.
Ало?
Да, трябват ми транспортните разходи от Толидо за септември--
Ще Ви позвъня след малко.
Виж, няма да те притискам по този въпрос.
Искам да ти дам време...
сама да решиш какво е най-добре за теб.
Благодаря ти.
Мисля, обаче, че момента, който избра за това е малко странен.
Щях снощи да ти кажа...
че Вира и аз се разбрахме да се разведем.
Щеше ми се само да се бяхме разбрали с Вира по-скоро.
По този начин ние двамата с теб щяхме да имаме някакъв шанс.
Това пристигна тази сутрин по куриер.
Давънпорт е свикал извънредно събрание...
на борда на директорите в понеделник сутринта...
и предлага да поеме компанията.
Каня всички служители на ключови позиции да прекарат уийкенда у дома в Личфийлд.
Искам и ти да дойдеш.
Естествено, че ще дойда.
Още един въпрос-- личен.
Любопитно ми е да зная, с кого беше снощи?
С Уитфийлд. Карлтън Уитфийлд.
Само служебно обаче. Някои от идеите му са гениални.
С нетърпение чакам да ги чуя. Днес трябва да говоря с него.
Тези бележки дето ги взех от бюрото на Уитфийлд-- ще те моля да ми ги върнеш.
Разбира се. Ще ти ги изпратя.
Внимавай. Мерси.
Какво си се разбързал? Какво става?
Имам специална пратка тук, пише "спешно".
Наблюдавам те, Фостър.
Помни само, всяка минута...
Господ те наблюдава.
Извинете, г-це, аз съм репортер от Таймс, и не можах да не забележа...
че изглеждате като жена, която се е любила неотдавна.
- Не тук.
- Не сте се любили тук.
На територията на щата Ню Йорк ли беше, защото обикновено...
Филаделфия Газет отговаря за Пенсилвания.
Какво има? Нещо изглеждаш разстроена.
Мразя мъжете.
Е, радвам се, че несъм един от тях.
Виж, трябва да ти обясня едно нещо.
И аз имам нещо да ти казвам. Аз напра- вих едно нещо дето не трябваше, и--
Добре, виж.
- Този уийкенд?
- Не мога.
- Трябва да свърша някои неща.
- Добре!
- Ще се погрижа за тях.
- Приятен уийкенд. До понеделник.
Извинете, г-це. Прощавайте. Извинете!
Не ме видя. Не бях там.
- Къде е той? Къде се дяна?
- Не съм го виждал. Не беше тук.
Ти още ли си тук?
Чудесно изглеждаш.
В края на втората обиколка все още имаш значителна преднина.
Извинявайте отново.
- Здрасти, шефе.
- По дяволите!
Чао, шефе.
- Добър ден.
- Какво правиш тук?
Търся Уитфийлд. Имам пратка за него.
Защо си с костюм?
- Отивам на погребение.
- Чие погребение?
На един приятел. Той почина. Погребахме го.
Какво е всичко това?
Схеми на производството в средния запад, предполагам.
Къде е Уитфийлд?
Няма го тук?
- Изобщо някога виждал ли си Уитфийлд?
- Да, г-не.
Е, много пъти.
Всеки ден правя доставки тук. Страхотен човек.
Откъде взема той цялата тази информация?
Ами, има я в тримесечните акционерни доклади...
вероятно.
- Отнеси това в офиса ми.
- Да, г-не.
- Вие няма ли да дойдете?
- Ще дойда след малко.
Един въпрос: Какво, по дяволите, вършиш?
- Изпадам в нервна криза.
- Нищо чудно.
Виж, нищо добро няма да излезе от това. Ако те пипнат, ще те уволнят.
Ако не те пипнат, ставаш един от тях-- костюм.
- Каквото и да правиш, все е тая.
- Имам една стъпка преднина.
Чувам музика, когато гледам към теб
Лельо Вира, здравей. Как си?
В настроение съм за любов
просто защото ти сидо мен
Смесен концерт. Хм, много мило.
Защо си се разпяла?
Не ме упойва шампанското
- Алкохолътне мидейства
- Моля те, недей да пееш повече.
О, боже!
От години не бях пяла. Виждаш ли какво правиш с мен?
Той идва.
Ще бъде тук всеки момент. Защо правиш така?
- Ще те изпапкам на обед.
- Да ти взема един сандвич?
Виж само, мъничка, сладичка адамова ябълчица.
Гледай. О, по дяволите. Нещата се промениха от последната ни среща.
Да, хубав костюм, Брантли.
Виж, искам да кажа, че-- Божичко!
- Вече не съм на разположение.
- Какво, пари ли ще ми взимаш?
Много циничен стана. Майка ти знае ли за това?
- Не, искам да кажа, че не съм свободен!
- Добре, значи няма да ми взимаш пари.
Не се безпокой, Брантли. Аз не искам да се женя за теб. Вече съм омъжена.
- Искам само да те обичам.
- Любов.
Не става въпрос за любов като между две девствени хлапета сред детелините.
Никакви такива. Аз съм практична жена. И ти трябва да бъдеш практичен мъж.
Ако само ми позволиш, аз ще те преведа през гъмжащите от акули води...
на тази тъпа компания, също както направих с Хауърд.
Виж, харесваш ми. Много ми харесваш. Ама трябва да ти кажа.
Аз започнах сериозна емоционална връзка с друга, която не ми е леля.
- Прощавам ти, Брантли.
- Слушай!
- Има друга в живота ми!
- Разбрах. Не ми пука.
И в моя живот има някой друг.
Може би трябва да запознаем твоята приятелка и моя мъж.
Виж, не искам да се отнасям грубо с теб, но ако трябва ще ти завъртя един.
За бога, Вира! Ще ме уволнят. Остави ме на мира.
Недей да хленчиш, Брантли. Животът е прекалено кратък.
Преди да се усетиш, ще навършиш 25 и има да се чудиш къде отлетя времето.
- Какво, по дяволите, е това?
- Той припадна.
Припадна?
- Като покосен.
- Всъщност, удари си главата.
- Също като припадък. Загуби съзнание.
- В какво си удари главата?
- В пода.
- В тавана.
- В кое от двете?
- И двете.
- В нито едно.
- Какво, по дяволите, стана?
Чичо Хауърд, стана така.
Влизам аз в офиса ти...
и виждам тази красива жена...
която никога преди това не бях виждал през живота си.
И представи си как се изненадах, когато разбрах, че тя е леля ми Вира.
Толкова се развълнува, значи, че кръвното му скочи...
и след това падна и си удари главата в пода.
Загубих съзнание като едното нищо. Без да знам как съм допълзял до дивана.
- А аз се спуснах да му помогна.
- И след това ти влезе.
И как не те е срам, да не ми кажеш, че племенникът ни работи в компанията.
Племенникът ни работи в компанията.
Днес имам милион неща да правя.
- Защо си дошла тук?
- За да обядваме.
- Трябваше да обядваме заедно.
- Аз вече обядвах.
- Ти изглежда не разбираш--
- Напротив, разбирам, Хауърд.
Значи, нямаш нищо против ако двамата с Брантли отидем на обед за да се опознаем?
- Добре.
- Не мога. Трябва да ходя на погребение.
Ти каза, че вече си бил на погребението.
Нали знаеш, забравих, от мъка.
Защо Брантли не дойде у дома този уийкенд на събирането?
Роднина е все пак.
Да, знаеш ли, че това е много добра идея.
Не, не мисля, че ще се чувствам на място, лельо Вира.
Но ти си на място, Брантли.
Ще се погрижа той да прекара чудесно.
Добре. Уредено е значи. А сега, може ли да се върнем към работата?
Приятно ще е да има с кого да си поиграя през уийкенда.
- Викали сте ме, г-не?
- О, да, Брантли.
Искам да знаеш, че напоследък те наблюдавам много внимателно.
- Така ли?
- Аз зная всичко , което вършиш.
- Така ли?
- Всичко.
Г-не, аз мога да обясня това. Виждате ли, аз не знаех коя е тази жена--
Например, зная, че усърдно работиш в пощенския отдел.
Отваряш си очите и не се забъркваш в разни каши.
Не се забърка в някаква каша.
Ще те възнаградя за това тези дни.
Но първо искам да те помоля за една услуга.
Само кажете, г-не.
Ще поговорим за това докато се упражняваме.
Ти обичаш да се потиш, нали, Брантли?
Леля ти Вира май от пръв поглед те е харесала.
- Не съм забелязал.
- Очевидно е.
Мисля, че тя би искала да те опознае много по-добре.
Аз съм за.
Искам да прекараш много време с леля Вира...
на събирането този уийкенд.
Мъже като нас не могат да се ограничават само с една жена, Брантли.
Трябва ни разнообразие. Това ни помага да бъдем млади, енергични, конкурентни.
Разбираш ли ме? Естествено, че ме раз- бираш. Ние сме светски мъже, нали така?
Появи се, значи, един проблем.
- Аз имам една приятелка, близка--
- Едно момиче.
Напоследък е нещо неспокойна.
Иска да напусна жена си.
Е, аз няма да напусна жена си-- нито заради нея, нито заради някоя друга.
Просто ми трябва известно време за да овладея ситуацията.
- Разбираш ли?
- Не напълно.
Ами, аз съм я поканил на събирането този уийкенд...
и ние ще прекараме известно време заедно...
и точно затова искам да занимаваш леля си Вира...
колкото се може повече.
- Схващаш ли?
- Да, напълно.
- Но аз имам големи планове за уийкенда.
- Добре. Аз няма да забравя тази услуга.
- Не, ама ти не разбираш. Виж--
- Чудесно. Уредено е значи.
Намислил съм бързо-бързо да те повиша, Брантли.
Ти изглежда си млад човек с много кураж. Само така.
Идиот.
Чудесно.
Извинете. Брантли, мили, мислех, че няма да дойдеш.
Ще те запозная с най-силните мъже с пари в Ню Йорк.
Ако и с тях можеш да направиш, каквото направи с мен--
- Не мога да го направя.
- Исках да кажа, да ги смаеш, мили.
Не може да ти се устои, когато проявяваш момчешкия си чар.
- Здравей, Уитфийлд.
- Уитфийлд?
Да, това ми е презимето. Брантли Уитфийлд...
- Здрасти, Карлтън.
- Карлтън Фостър.
- И употребяваш всички тези имена?
- Да, имам много имена.
Родителите ми не могли да решат. Можеш да си прегледаш зрението по монограма ми.
Винаги ме изненадваш, Брантли. Това е най-привлекателното ти качество.
Обещай ми, че никога няма да престанеш.
- Обещавам.
- Добре. Сега.
Роланд Оуенс, Първа федерална. Много богат. Започваме с него.
Той се сдоби с парите си по най-старомодния начин.
Наследи ги.
А виждаш ли мъжът, който играе тенис с шината на лакътя си...
с превръзката на коляното и ръкавицата?
Върнън С. Флечър, железният мъж на Уол Стрийт.
Ако те хареса, можеш да правиш каквото си поискаш, а той ще те хареса.
Кой е високият мъж, с момичетата?
Набито око имаш, Брантли. Харли Мастърс, Първа Международна.
Неотдавна се разведе. Те всички направо умират да станат г-жа Първа Международна.
Виж, ти нали няма да кажеш на никого, че работя в пощенския отдел, а?
Имай ми доверие, Брантли.
Аз бях тази, която даде на Хауърд ключа за тоалетната на директорите.
И за теб мога да направя същото.
Ето бележките на Уитфийлд.
- Браво, много добре.
- Благодаря.
Това е командиравка, или си забравил?
Мила, как мога да мисля за бизнес?
Хауърд, пусни ме!
Какво правиш тук?
Нима Карлтън Уитфийлд би пропуснал купона?
- Толкова се радвам, че си тук.
- И аз също.
Бързо!
Стоп! Не там!
Засрами се.
Почакай. Да се оправя. Ти най-напред. Ти напред.
- Как изглеждам?
- Хайде. Хайде.
Значи, запознахм се с предварителния доклад...
и аз мисля, че предлаганите съкращения са най-добрата ни защита.
Благодаря Ви, г-не. Постарахме се те да бъдат из основи.
- Да. Горе-долу добре свършена работа.
- Благодаря Ви, г-не.
Аз мисля, че Уитфийлд е прав и този доклад е погрешен.
- Да си виждал Кристи?
- Не, г-не. От доста отдавна.
- Да си виждал Кристи?
- Съжалявам. Не съм.
- Джак.
- Да, Хауърд.
Да си виждал Кристи Уилс?
Тя говори с Уитфийлд.
Не? Моля те. Това е най-добрият ми- имай ми доверие.
Най-добрият ми е.
Би ли ни извинила за момент, Кристи?
Брантли, знаеше ли, че Уитфийлд е тук?
Да, мисля, че беше тук, но си тръгна.
Не. Някой го видял преди няколко минути да говори с Кристи.
Значи, имам си причини.
Искам да стоиш близо до Кристи...
и да държиш Уитфийлд настрана от нея.
Можеш ли да направиш това за мен?
Хей, можете да разчитате на мен.
Добре. Знаех си аз, че мога да разчитам на теб.
Какво беше всичко това?
Ами, той иска да стоя колкото се може по-близо до теб.
- Той ти каза това?
- Да.
Не знам. Мисля, че той смята, че сме приятна двойка.
Будна ли си?
Мила?
Мила, Хауърд е.
- Махай се!
- Нека да направим тази нощ паметна.
Мила, знам, че ми се сърдиш...
но помисли си какво означаваме един за друг.
Искам да се оженя за теб, Кристи.
Не се дръж по този начин, мила.
Какво ще кажеш? Ще се ожениш ли за мен?
Не, но ми се иска да те скапя от бой!
Почакай само да ми--
Кой е това?
Божичко!
Божичко!
Сексуалната революция приключи. Всички, махайте се от леглото.
Какво правиш в леглото на Кристи, Брантли?
- На теб ти говоря, Хауърд.
- Кой е Брантли?
Брантли е този, който току-що намери откраднатите си записки в чантата ти.
Това са бележките на Уитфийлд и те не са откраднати. Той ми ги даде.
И ти му беше толкова благодарен, че скочи в леглото и му предложи брак.
Какви ги приказваш? Аз скочих в леглото при теб.
Глупости!
Ти си мислеше, че лягаш при нея.
Момент. Когато аз влязох, той беше в леглото с Уитфийлд.
Уитфийлд? Та той дори не беше тук.
- Сляп ли си? Това кой е?
- Това е Брантли.
Значи това е мацката дето чукаш в офиса?
- Кого наричаш "мацка"?
- Ако ти прилича--
Какво означава това?
Защо не ме помоли за тях? Щях да ти ги дам.
Щях да ти кажа за това. Стана преди да съм те опознала.
Значи, когато бяхме в леглото, ти си играеше на шпионка, а?
- Не!
- Ти си спала с Брантли?
Не се безпокой, Хауърд. Тя сигурно е заснела всичко на микрофилм.
Какво правеше в леглото с племенника ми?
- Уитфийлд ти е племенник?
- Това е Брантли Фостър.
Той работи в пощенския отдел.
В пощенския отдел? Искаш да кажеш, че ти не си директор?
Нека да го проумея. Брантли е Уитфийлд?
Точно така.
Брантли е Уитфийлд. Уитфийлд е Брантли.
А Кристи е мацката.
Е, сега след като направихме проверка по имена...
Аз ще отида да се обадя на адвоката си.
Почакай. Кристи не е мацката, която чуках в офиса.
Престанете да ме наричате "мацка".
Съвсем друга мацка беше.
Няма значение. Колко мацки би казал, че е имало?
Не се изразих правилно. Нямаше никакви мацки.
- Освен Кристи.
- Да. Не!
Въпросът е, с колко хора си спала за да се издигнеш?
Това беше много скъпа ваза, кучко такава.
Млък! Слушай какво ще ти кажа. Каквото и да съм правила, то си е моя работа.
Не, искаш да кажеш, беше работа на компанията.
Точно така, и точно това си беше- бизнес.
Нека да ти кажа нещо, миличка.
Много те бива в работата.
Искаш да кажеш, че през цялото време работих за някой си от пощенския отдел?
- Ти не си директор?
- Много е добър за да е директор.
- Разочарована ли си?
- Да!
Забавна ми беше тази работа.
Ти преливаше от енергия и тези ми ти щури идеи.
И все си сваляше панталоните.
Не искам да си отиваш.
Ето.
Един малък сувенир.
- Благодаря.
- Брантли, защо си се оклюмал такъв?
Не зная. Просто мислех, че по-добре ще стане накрая, разбираш ли?
С работата или с момичето?
С работата. По дяволите момичето.
Да-да. Много убедително звучиш.
Е, поне гледай на нещата по този начин, приятелче.
Няколко седмици си поседя нашироко сред големите клечки.
Имаше хубава гледка към Манхатън и чиста столова, в която да ядеш.
Ти постигна повече за два месеца отколкото повечето хора за цял живот.
Да, ще ми липсва.
Работата или момичето?
- Обратно в Канзас ли ще се върнеш?
- Не, няма да се върна в Канзас.
Дойдох в Ню Йорк за да успея.
Чух, че има свободно място в пощенския отдел.
Ти точно недей да приказваш. И ти си безработна като мен.
Не за дълго обаче. Аз имам контакти из целия град.
-Все ще се намери някой Прескот.
-Не е честно, Фостър. Не е честно.
- Казвам истината.
- Да, а ти си без кусур, нали?
- Аз никога не съм спал с шефа.
- Не, ти спа с жената на шефа.
Тя ме прелъсти.
Той мен прелъсти. Каква е разликата?
Не можах да се въздържа. Ти го направи по своя воля.
- Разбирам. А теб те вързаха с вериги.
- Ще ти кажа каква е разликата.
- Мислех си, че си добър човек.
- Добър човек съм!
Ти си един подлец!
Ти ме лъга и мами, а след това се държиш като съдия и съдебни заседатели...
в ситуация, от която си нямаш и представа.
- Аз зная, че ти ме шпионираше.
- Не те шпионирах!
- И повече няма да те шпионирам!
- Не, няма, защото ако те видя--
Извинете. Този асансьор е пълен.
- Никога няма да успееш.
- Ти пък откъде знаеш?
Аз съм едно хлапе от пощенския, което се намърда на директорско място.
Ще ми кажеш, че няма да успея ли?
Но не успя.
Почти успях. Бихме могли и да успеем с това.
- Ще ми трябва помощта Ви, и на двамата.
- Могат ли да ме уволнят за това?
- Напълно.
- Става.
Джийн, виж дали можеш да намериш номера на Харли Макмастърс.
И донеси нещо за ядене. Как ви звучи китайска кухня?
Г-н Давънпорт, ние разбираме, че искате да назначите някои от Вашите хора...
на средни управленчески постове тук, в Пемроуз.
Естествено.
Честно казано, това което ни тревожи са висшите мениджърски постове.
- Повечето ще трябва да се съкратят.
- Ужас.
Разбирам.
Но част от тях...
които толкова ни помогнаха...
като например Вие самите, разбира се...
ще останат докато искат.
Е, тогава не виждам никакви пречки...
пред незабавното сливане на двете компании.
Тук ли е? Тук е. Чудесно! Извинявайте, че закъсняхме.
- Изкарайте ги оттук.
- Съжалявам. Забранено е за външни лица.
- Трябва да ви помоля да напуснете.
- Подръж това, а? Много благодаря.
- Обадете се на охраната.
- Успокой се, Хауърд. Слушай.
От името на персонала в пощенския отдел...
момичетата в секрретарията и жените-директорки тук в Пемроуз...
искаме да дадем благословията си на това сливане.
- Кои по дяволите са тези хора?
- Това Дон ли е? Дони!
Как сте? Имате ли нещо против, ако стоя прав? Като се разхождам мисля по-добре.
Трябва да ти кажа, Дон...
отначало идеята за сливането ме поуплаши...
също като дългоопашата котка в стая пълна със столове-люлки.
Но след това разбрах, че няма страшно.
Комбинацията от нашите продукти и вашия капацитет за доставки...
биха могли да изстрелят Пемроуз на върха.
Много се радвам, че одобрявате...
който и да сте вие.
А сега, ако се махнете оттук ще довършим започнатото.
Не мога да ти направя тази услуга, Дон.
Разбираш ли, проблемът тук е в мениджмента.
Нещата не вървяха, когато Хауърд беше начело на компанията.
- А сега и с теб трябва да се разправяме.
- Изкарайте ги оттук,веднага.
Не може, Дон. Виждаш ли, Брантли уреди...
да закупим пет процента от акциите...
в твоята компания, Давънпорт Ентърпрайзис, тази сутрин.
- Ще те изкупим.
- Какво?
Влизай там!
Точно така!
Ние започнахме изкупване на Давънпорт Ентърпрайзис...
от името на корпорацията Пемроуз.
- Оттук, г-н Макмастърс.
- Добър ден, г-да.
Това са финансовите ми съветници.
Те се съгласиха да ми отпуснат заем за финансирането на това изкупване.
Ама ти няма да инвестираш в някакъв шантав план...
измислен от едно хлапе, дето работеше в пощенския отдел.
Не отначало, Хауи, но аз имах скрит коз:
крупен акционер на компанията с влия- нието и подкрепата, от които се нуждаех.
Дон, да ти представя...
новият председател на корпорацията Пемроуз...
и дъщерята на основателя й...
Вира Прескот.
Добър ден, дами и господа.
Брантли и аз сме много стари приятели...
и когато той ми изложи прекрасните си идеи за управлението на компанията...
аз веднага разбрах, че той е идеалният кандидат за този пост.
Аз мисля, че всички разбираме защо правиш това, Вира.
Признавам, изпитвах...
известно привличане към Брантли отначало...
но както ти винаги си ми казвал, Хауърд...
любовта си е любов...
а бизнесът си е бизнес.
Ти съсипа компанията на баща ми, Хауърд...
и аз вярвам,, че тези хора могат отново да я възстановят.
А сега, Хауърд, стани от този стол.
Не ставай смешна. Аз няма да си подам оставката.
Не е и необходимо, Хауърд. Уволнен си.
Какво?
- Вира, не можеш!
- Да, мога.
Разбирате ли, г-н Давънпорт...
от тази сутрин аз имам контрол върху 50.1 %/% от гласоподавателните акции.
И ти, Арт. И ти си в миналото.
Брантли, Кристи, Джийн, Мелроуз.
Г-да, тъкмо на време.
Г-н Прескот и помощникът му прекъснаха много важно заседание.
Бихте ли ги извели от сградата?
Вира! Ама защо си толкова враждебно настроена?
Не разбирам. Как стана толкова--
Брантли, би ли поел ръководството на съвещанието?
- Ама какво направих за да заслужа това?
- Извинете ме.
Ако искате правете това помежду си.
- Била ли си в Канзас?
- Не. Какво има в Канзас?
Ами, мислех да вземем самолета на Пемроуз...
и да отидем да видим нашите.
Те ще искат да се запознаят с теб.
Защо не съм те виждала преди?
Мила, не си идвала в пощенския отдел.
Пощенския отдел. Добре звучи.
Чарли, пак същия проблем с асансьор три.
Не мога да повярвам.
Този асансьор пак заседна.
- Накъде, г-не?
- Операта, Ратиган.
Да, г-не.