The Searchers (1956) Свали субтитрите
ТЕКСАС 1868
Това е чичо ви Итън!
Добре дошъл, Итън.
Не си пораснала много от последния път!
Аз съм Дебора.
Това е Луси.
Ти си Луси, нали?
Да. Много съм щастлива да те видя, чичо Итън.
Тя си има приятел. И се целуват!
Върви с Луси и помогни за вечерята.
Дебора, ти също!
Искам да попитам чичо Итън какво ще прави със сабята си.
Е, добре, мисля да ти я дам.
Благодаря ти, чичо Итън.
-Как е в Калифорния?
-Как бих могъл да знам?
-Моуз Харпър ни каза...
-Моуз Харпър ли?
Този стар глупак още ли се мотае наоколо?
Няма ли кой да го погребе?
Не, не съм бил в Калифорния.
Нито възнамерявам да ходя.
Вечерята ще е готова щом се измиеш.
Дай ми палтото си, Итън.
Добре дошъл, Итън.
Благодаря, Арон.
Марти, чичо Итън е тук!
Деби, седни.
Добър вечер, чичо Итън.
Добре дошъл, сър.
Това е Мартин. Мартин Поули.
Съжалявам, че закъснях, лельо Марта.
Някой може да те сбърка с метис.
Не съвсем, осминка от мен е индианец, останалото англичанин.
Поне това са ми казали.
Продължавай.
Итън те намери да плачеш под градински храст,
когато убиха родителите ти.
Просто се случи да съм там. Нищо повече.
Благодаря, Луси.
Лека нощ, лельо Марта.
Лека нощ, Мартин.
-Чичо Арон.
-Лека нощ, Мартин.
Лека нощ, чичо Итън.
Лека нощ.
Лека нощ, мамо, татко.
Чичо Итън, ще ни разкажеш ли за войната?
Войната свърши преди три години.
Така ли? А защо не се върна по-рано?
Бен, върви с Мартин. Марш!
Луси носи златния медальон, който си й подарил.
Не го слага често, защото вратът й позеленява.
Така е!
Но аз няма да правя като нея, ако ми подариш медальон,
дори и ако вратът ми позеленява от него.
Златен медальон! Луси, къде са ми дисагите?
Погледни моя златен медальон!
Хубав е.
-Итън, мисля, че е твърде малка...
-Остави я да се радва.
Не струва прекалено много.
-В леглото, млада госпожице!
-Да, татко.
Минах покрай Тод на идване. Какво се случи?
Отказа се, напусна и се върна да бере памук.
Джеймисонови направиха същото.
Без Марта...
С нея никой мъж няма да се предаде.
Итън, и на теб се случи преди войната.
Искаше да си отидеш оттук.
Но остана без основателна причина. Защо?
Сега ли искаш да си отида?
Ти си ми брат, Итън.
Можеш да останеш при нас колкото искаш.
Така е, нали, Марта?
-Разбира се, че е така.
-Ще плащам разноските си.
Тук има 60 монети по двайсет долара.
И двойно повече тук. Американски долари.
Нови са.
Няма белези по тях.
И така?
Отворете! Сам Клейтън е.
Преподобни, влезте!
Добро утро, сестро Едуардс.
Какво има?
Ларс каза, че са разбили обора му миналата нощ...
и са задигнали най-хубавите крави.
Да, следващия път ще отглеждам прасета!
Обзалагам се, че не сте чували за откраднати прасета!
-Или пчели, за бога!
-Едно кафе, сестро.
Добро утро, Луси.
Деби, кръстена ли си?
-Не, сър.
-Арон, ще вземеш Мартин, нали?
Добре ще ми дойде кафето. Подай ми захарта, синко.
Почакай малко, сестро. Още не съм получил кафето.
Почакай секунда, сестро. Обожавам поничките.
Арон! Мартин! Елате насам.
Елате.
-Вдигнете дясна ръка. Мартин?
-Да, сър.
Вдигни дясната си ръка.
Вие сте доброволци в редиците на тексаските рейнджъри...
-и ще изпълнявате честно...
-Мога ли да дойда с вас?
-Тихо! Докъде бях стигнал?
-Ще изпълнявате...
Ще изпълнявате честно...
Г-жо Едуардс?
Замълчи!
Ще изпълнявате честно своите задължения,
без право на компенсация или парично възнаграждение.
Амин. Означава, че не се плаща. Облечи си риза, Арон.
Няма да тръгна доброволно, докато не си изпия кафето.
Наричай ме "капитане".
Капитане, преподобният Самюел Джонсън Клейтън!
Много внушително.
Да... "блудният син"!
Кога се върна? Не съм те виждал от капитулацията.
Чакай да помисля, не съм те виждал при капитулацията.
Не вярвам в капитулациите.
Още нося сабята си, преподобни.
Нито съм я заменил с плуг.
Индианците са го направили, г-жо Едуардс.
Кадос или кайова. Старият Моуз знае. Да, сър.
-Млъкни, Моуз.
-Благодаря.
Итън, разчитам на теб докато ме няма.
-Ти няма да отидеш.
-Ще дойде. Вече го заклех.
-Заклел го! Аз идвам с вас.
-Итън, мисля, че трябва...
Остани при твоите, Арон.
Може да са конекрадци.
Може този недодялан идиот да е прав.
Може да са команчите.
Окуражаващи думи, Итън. Много ти благодаря.
Деца, вървете с Луси.
Добре. Закълни се.
Не е нужно. Пак няма да е законно.
Защо не? Да не си търсен за престъпление, Итън?
Ето ти кафе, Итън.
Благодаря, Марта.
Като капитан ли ме питаш или като проповедник, Сам?
Питам те като рейнджър на суверенния щат Тексас.
Имаш ли заповед за издирване?
Отговаряш на много описания.
Човек дава веднъж клетва в живота си.
Аз дадох своята пред Конфедерацията.
Както си направил и ти, Сам.
Стой вкъщи, Арон.
Благодаря, г-жо Едуардс. Време е да потегляме.
Благодаря, г-жо Едуардс.
Приятно ми бе във вашия люлеещ се стол, мадам.
"Бред и Луси, Луси и Бред"
Деби и Бен Едуардс, ще кажа на мама какво правите!
Тази следа е много подозрителна, чичо Итън.
Не ме наричай "чичо". Аз не съм ти чичо.
Да, сър.
Не е нужно да казваш "сър".
Нито "дядо", нито "Матуселей". Мога да те набия заради това.
Как искате да ви наричам?
Казвам се Итън. Какво е подозрителното в следата?
-Първо...
-Погледнете!
Преподобни!
Погледнете!
Кадос или кайова, а?
Само едно племе използва копие като това.
Татко, твоите първокласни биволи. Убили са ги всичките!
И то не за храна. Защо са го направили?
Искали са да ни примамят.
Това е нападение на убийци.
Изглежда, че искат да подпалят твоя дом или този на брат ми.
Мамо! Лори!
О, моля те, Боже! Моля те, не!
Къщата на Юргенсен е най-близо.
Ако не са там, отиваме направо у вас.
Отивайте вие.
Идваш ли или не?
Фермата е на 40 мили оттук. Конете са уморени и гладни.
Не са кадос. Не са кайова.
-Извади зърно за конете.
-Да, сър.
Тихо, момче.
Ще видя дали не мога да улуча няколко диви кокошки за вечеря.
Добре, Арон.
Мамо, дните стават по-къси.
Луси, не пали още лампата.
Нека се насладим на здрача.
Всичко е наред, мамо. Наблюдавах. Само...
-Какво има, Бен?
-Бих искал чичо Итън да е тук.
Ти не искаш ли, мамо?
Бен, бъди добро момче и затвори капаците.
Ще играем на играта "спете-навън". Помниш ли?
Като се криехте с баба?
При гроба й ли?
Ще пропълзиш по рова и много тихо, като...
Като малка мишка.
Побързай! Луната скоро ще се покаже.
Каквото и да чуеш, не издавай звук и не се връщай!
-Обещаваш ли?
-Обещавам.
-Мога ли да взема куклата си?
-Няма време.
Снижи се и бягай!
Крис, върни се. Върни се, Крис!
Почакай, чичо Итън.
Следващият път ще слушаш чичо си Итън.
-Много ви благодаря...
-Моуз, можем да яздим двамата!
Лельо Марта!
Остави ме да вляза.
-Не влизай там, момче.
-Зная, че тя е вътре!
Не влизай!
Не му позволявай да влезе.
Няма да му помогне с нищо.
Стига с това пеене!
Няма повече време за молитви. Амин!
Тези момичета ми бяха скъпи като собствени деца.
Може би не знаете че моят Бред се срещаше с Луси.
Ще ви бъда задължен, ако говорите направо, мадам.
Зная, че Марта би искала вие...
да се грижите за децата й.
Не допускайте момчетата да погубят живота си в мъст.
Обещайте ми, Итън!
Хайде, тръгвай, ако ще идваш с нас!
Капитан Клейтън!
Още един ли? Помогни ми, Чарли.
Този доста се е мъчил преди да умре, капитане.
Итън, има още един, когото да прибавиш за брат си.
-Не ми харесва!
-Какво не ти харесва?
Индианците обикновено крият умрелите си.
Щом не ги е грижа, че ще ги открием,
това означава само едно:
че не се страхуват дали ги преследваме или настигаме.
Можеш да се върнеш, когато пожелаеш, Несби.
Итън, не исках да кажа това!
Успокой се, Несби.
Защо не свършиш работата?
Какво ще ти помогне това?
Команчите вярват, че ако няма очи,
не може да влезе в свещената земя.
Ще трябва завинаги да броди сред ветровете.
Разбра ли го, преподобни? Тръгвай, празноглавецо!
Добре, момчета. Да потегляме.
Те лагеруват край реката, на около 20 мили оттук.
Ще чакаме до мрак, после ще ги обградим и нападнем призори.
Сигурен ли си, че искаш да ги нападнем, Итън?
Затова дойдохме, нали?
Мислех, че се опитваме да отървем живи момичетата.
Ако нападнем команчите, те ще ги убият. Знаеш това.
Какво да правим тогава, преподобни?
Какво трябва да правим, Итън?
Мисля да прогоним конете им.
Без коне, команчите ще са по-склонни да слушат.
Преподобният има право.
Мислиш, че преподобният...
Какво знае четвърт чероки за старата хитрина на команчите...
да спят до своите коне, здраво вързани до тях?
Има много по-голям шанс да подплашиш конете...
Отколкото да намериш живи момичетата, ако устроиш засада!
Ще направим както казах. Това е заповед!
Да, сър.
Но ако сгрешиш,
не ми давай заповеди никога повече!
Били са тук.
Разбира се, че са били тук.
А сега са някъде наоколо, дебнейки да ни нападнат.
Други заповеди, "капитане"?
Да. Продължаваме.
Отказваш ли се, Итън?
Има да чакаш!
-Конете!
-Конете!
Не спирайте.
Продължавайте! Не спирайте!
Преподобни, изглежда, ще се окажеш обграден.
Да и смятам, че ще се измъкна от обсадата.
Моуз, колко далеч е реката?
Аз съм кръщаван, преподобни. Кръщаван съм.
-Млъквай, глупако.
-Много ви благодаря.
Пригответе се за още едно кръщене...
и когато извикам, препускайте с все сила!
Да вървим!
-Спокойно, Несби.
-Ще се оправиш.
Дръж библията ми. Ще се почувстваш по-добре.
Благодаря, преподобни. Много ти благодаря.
Ще ни нападнат ли?
-Мен ли питаш?
-Да.
Благодаря ти.
Да. Песента на смъртта.
Вождът трябва да съхрани репутацията си.
Да, сър. Много скоро ще се окажеш в лапите му.
Благодарим ти, Господи, за това, което ще получим.
Ти го улучи, Марти!
Алилуя!
По дяволите!
Внимавай, зареден е!
Остави ги да изтеглят ранените и убитите.
Е, преподобни, това е краят!
Отсега никой да не ми се меси. Не ви искам с мен.
Нямам нужда от вас, за да се справя.
Добре, Едуардс, мисля че си прав.
Ще закараме Несби обратно.
Това е работа или за цяла рота рейнджъри,
или за един или двама мъже.
Сега сме твърде много, или съвсем недостатъчно.
Аз продължавам сам.
Някакви възражения?
Наслука.
Ще престана да търся Луси, господине,
само ако ме убият!
Същото се отнася и за мен, чичо Итън.
Добре. Но аз давам заповедите, разбрахте ли?
Аз давам заповедите,
а вие ги изпълнявате, или се разделяме и то веднага.
Разбира се, Итън.
Единствената причина, за която сме тук е да намерим Деби и Луси.
Ако още са живи.
Да се качваме на конете.
Все някога трябва да спрат.
Ако са хора, трябва да спрат!
Хората яздят кон, докато той умре, а после ходят пеш.
Команчите намират коня, яздят го още 20 мили...
и после го изяждат.
Пий по-малко!
Съжалявам.
Дори не знаем дали Деби и Луси са в това племе.
Може би са ги разделили.
При тях са. Ако още са живи.
Достатъчно пъти го каза!
Може би Луси е мъртва. Може и двете да са мъртви.
Ако го чуя още веднъж, ще се бием, г-н Едуардс!
Има да чакаш!
Разпръснете се!
Намерих главната следа, но...
четирима от тях са се отделили тук и са поели през прохода.
Как са го направили, Итън?
Ще поогледам. Вие проследете другите.
Ако искаш да стреляме...
Не, нито изстрели, нито барабани.
Ще ви пресрещна от другата страна.
Тръгвайте!
Искаш ли вода, Итън?
Следата води натам.
Защо са се отцепили?
Имаше ли вода в каньона?
Няма вода.
Добре ли си, Итън?
Добре съм.
Къде е палтото ти? Загуби ли го?
Трябва да съм го изгубил.
Няма да се връщам за него!
Намерих ги! Намерих Луси!
Лагеруват на половин миля оттук. На връщане видях дим.
Пропълзях по билото, те бяха точно под мен.
Видя ли Деби?
Не, но видях Луси. Носеше синята рокля...
Не си видял Луси.
Тя беше...
Бил е индианец,
облечен в роклята на Луси.
Намерих Луси в каньона.
Завих я с палтото си.
Зарових я със собствените си ръце.
Помислих, че е най-добре да не виждате това.
Бяха ли...?
Беше ли...?
Какво искаш да направя? Да ти я нарисувам ли? Кажи?
Докато си жив, не ме разпитвай за това! Никога!
Ужасно съжалявам, Бред.
Почакай малко!
Върни се, Бред! Върни се!
Защо не си признаеш?
Изгубихме и ти го знаеш.
Връщането ни не означава нищо.
Не и за дълго.
Ако е жива е в безопасност. Поне за малко ще я задържат...
и ще я почитат като своя, докато...
навърши години за...
Има ли все още шанс да я намерим?
Индианецът преследва, докато реши, че е следвал достатъчно.
После се отказва.
По същия начин бяга.
Не разбира, че съществува едно животно,
което никога няма да се откаже от преследването.
Накрая ще ги открием. Обещавам ти.
Ще ги намерим,
сигурно е, както и това, че земята се върти.
-Здравей, Итън.
-Здравейте, сър.
-Здравей, Марти.
-Как сте, сър?
Получи ли писмото ми за твоя син, Бред?
По това време преди година.
О, Итън, тази страна...
Той? Вероятно те е забравил, не може да си спомни дори името!
Казва се Лори.
Но почти съм забравил колко е хубава.
Има ли нещо за Деби?
Хей, какво правиш?
Не взимай тези неща!
Няма да ми коства много, ако ги закърпя.
Защо се изчервяваш? Аз имам братя, нали?
Да, но аз не съм един от тях.
Виж какво, Мартин Поули, аз съм жена.
Ние перем и кърпим дрехите ви през целия живот.
Когато сте малки, дори ви къпем.
Кога ще превъзмогнеш свенливостта си пред жените.
Като че ли за теб мъжът може да се разхожда гол.
Въобще не би ме притеснило.
Но не бих го правила пред татко, на твое място.
"Имам си момиче, по-хубаво от теб"
Следвахме ги, докато снегът не покри следата.
Къде ли не ходихме: Форт Ричардсън, Уингейт, Коб...
Проблемът е, че не знаем от кое племе са войните.
Ти направи повече от всеки друг.
Аз убих момчето ти.
Не обвинявай себе си за това.
Тази страна го уби. Да, така е, Итън...
Ларс, това не е така, защото сме тексасци.
Тексасците просто са малко по-буйни хора.
Тази и следващите години...
Може би и за сто напред. Но не мисля, че ще трае вечно.
Някой ден тази страна ще стане чудесно място за живеене.
Може би ще заровят костите ни, докато това време дойде.
Време за лягане.
Тя беше учителка.
Бельото на Марти на нищо не прилича.
Дали да не му дадем дрехите на Бред?
В сандъка на баба ти са.
Итън, ти ще спиш в помещението за гости.
Писмото! В сандъка! Дойде миналата зима за теб, Итън.
Чарли Макори го донесе.
Търся писмото, което Чарли Макори... Тук е!
Ето го. За Бога, забравих.
Извинете ме.
Погледни това.
Само парче плат.
Виждала ли си го преди? Може да е от роклята на Деби.
Да, беше с престилка.
Намерили ли са я вече?
Не още.
Не още.
Трябваше да оставиш поне бельото ми!
Време е за лягане. Опитай това дали ще ти стане.
Няма да го направя.
Може би ще трябва малко да се стеснят.
Толкова си мършав.
Мама ще готви пуйка утре вечер.
Лори, ела. Остави момчето да си ляга.
Добре, татко.
-Лека нощ, Марти.
-Лека нощ, Лори.
-Лека нощ, г-н Едуардс.
-Лека нощ, г-це Юргенсен.
Юргенсен се грижеше и за моето стадо.
Твоето стадо ли?
Говориш за добитъка на Деби.
Той се съгласи да те вземе на работа, докато ме няма.
Утре потеглям на път.
Няма да остана тук!
Продължавам да търся Деби.
Защо?
Защото тя е моя...
Тя не ти е никаква. Въобще не ти е роднина!
Винаги съм й мислил най-доброто.
Родителите й ме приеха в семейството...
Това не те прави неин роднина.
Може да е така. Независимо от това ще продължа да я търся.
Как?
Имаш ли коне или пари да си купиш?
Нямаш дори пари за патрони.
Юргенсен ти предлага добри условия.
Мартин, искам да знаеш...
Знам какво искаш да знам!
Нямам близки, нито пари, нито коне!
Всичко, което имам е вързоп дрехи от умрял!
Вече ми каза това, така че замълчи!
Добро утро, Лори.
Добро утро, Мартин. Добре ли спа?
Не съвсем.
Мятах се, въртях се и...
мечтах.
Ще ти сипя кафе.
Знаеш ли, Лори, аз...
мислех, че може би е време ти и аз да се срещаме сериозно, нали?
Ти и аз се срещаме сериозно, откакто бяхме три годишни.
-Така ли?
-Време е да разбереш това!
Лори, винаги съм те харесвал, но...
при всичките тези проблеми с Деби и Итън, аз...
Итън замина преди час.
Не си по-добър от Итън, за да откриеш Деби.
Той ще я намери този път, Мартин.
От това се страхувам, Лори, че той ще я намери!
Видях очите му, когато изричаше "команчи".
Видях го да вади ножа си...
От това човек може да полудее!
Трябва да съм с него, за да го спра.
Надявах се, че ще останеш тук, но си знаех.
Откраднах това за теб.
"Аз... купих..."
Нека да го прочета аз.
"Купих детска рокля от един индианец.
"Ако това парче е от роклята на детето ви, донесете наградата.
"Зная къде са в момента. Джеръм Фътерман."
Има малък магазин на южния кръстопът за Бразос.
Ще ми трябва кон! Мислиш ли, че баща ти...
Изяш си закуската!
Трябва да го намеря!
-Добре, върви и го намери!
-Лори, не разбираш ли?
Но това е собственият ти кон!
Вземи го и се върни!
Но не очаквай да ме намериш, когато се върнеш.
От 2 години стоя в това затънтено място...
и те чакам.
Не искам да остана стара мома!
Съжалявам, Лори, трябва да настигна Итън.
Добре, върви го настигни!
ДЖЕРЪМ ФЪТЕРМАН - ТЪРГОВЕЦ
-Фътерман?
-Да.
Да поговорим.
Изпратихте ми писмо.
Да?
За една рокля.
Как попадна в теб?
-Давате награда 1000 долара.
-Така казах.
У вас ли са?
Ще получиш наградата, когато я намеря жива.
Естествено е да чакам някакво заплащане.
Платих за тази рокля и ви изпратих известие.
Двадесет долара.
Времето също струва пари.
Говори.
Млад червенокож я донесе миналото лято.
Каза, че е на пленено от Големия Белег дете.
Белег ли?
Не сме чували за него, нали?
Аз също. Но индианецът каза, че е голям вожд...
-на команчите найеки.
-Продължавай.
Голям Белег се насочил на север, за да зимува във Форт Уингейт.
Това каза червенокожият. Може да е излъгал.
Може би ти лъжеш.
В такъв случай, приятелю, не би я открил...
и аз не бих прибрал моите 1000 долара.
Не желаете ли подслон, карти, кана...
Не, благодаря.
Не забравяй за моите 1000 долара!
Още не са твои!
Не ти ли се струва, че са ни проследили?
Сега говори индианецът у теб. Лягай си.
Виж конете... неспокойни са.
Усещат промяна във времето.
Не слагай повече дърва в огъня. Ще ме подпалиш.
Може да падне слана до сутринта.
Започвам да приличам на стария Моуз Харпър.
Костите ми са измръзнали тази вечер.
Странно, но от миналата зима, когато преминахме Форт Уингейт,
нямам никакъв спомен за команчите найеки.
Не е толкова странно, когато си спомниш какво означава "найеки".
-Какво означава?
-Нещо от рода на "шикалкавя".
Казва, че тръгва нанякъде, а отива на друго място.
Итън, не хвърляй повече дърва в огъня! Ще изгоря.
Удобно ли ти е?
Добре ли си?
-Просто ти казвам лека нощ.
-Добре, лека нощ.
Лека нощ!
Лека нощ!
Благодаря, чудесно се справи.
Та това е Фътерман!
Итън, какво правиш?
Взимам си парите, идиот такъв! Какво друго!
Добре се справихме.
Ние ли? Изложил си ме на риск, използвал си ме като примамка.
Ти накладе огъня и ме нагласи така, че да ми пръснат черепа!
Ами, ако не беше улучил?
Никога не ми се е случвало.
Да се махаме оттук.
Хоуди е, г-н Юргенсен.
-Чарли!
-Нося писмо.
Писмо ли?
За госпожица Лори е.
Две писма в една година! За Бога!
Майко! Чарли Макори е.
Пристигна с писмо. Дошъл е да те ухажва!
Добро утро, Чарли.
Лори, има писмо за теб. Чарли го донесе.
Помислих, че са новините, които чакахте, и аз...
-Благодаря, Чарли.
-Няма защо.
Да кажем, че донесох малко сладки.
Нямаше нужда, Чарли!
Да седнем, докато Лори чете писмото.
Смятам, че наистина трябва да вървя...
Не. Остани, Чарли.
Чарли донесе писмото. Има право да го изслуша.
Хайде, прочети го.
Но, мамо, то е за мен.
Е, да, но... Хайде. Прочети го.
Моля те.
"Скъпа госпожице Лури..."
Написал го е с "у" вместо с "о". Мислех го за по-учен.
Остави правописа! Какво значение има? Чети писмото!
"Скъпа г-це Лури: взимам молива в ръка да ти известя,
"че Итън и аз все още се опитваме да настигнем команчите,
"за които ни каза покойният господин Фътерман."
"Покойният" ли?
Означава, че г-н Фътерман е умрял.
Горкият човек! Продължавай, Лори.
"Поехме на север през индианската територия...
"и лесно попаднахме...
"на кайова и уичита,
"даже и на команчи,
"отседнали до една от американските станции.
"Но не бяха найеки,
"нито познаваха вожд на име Голям Белег."
Белег ли?
"Според покойния г-н Фътерман, той държи Деби.
"На една от станциите...
"се снабдихме с различни стоки,
"смятайки, че така ще улесним придвижването си...
"Ще се смееш, ако ти кажа...
"каква беше най-голямата ни покупка. "
Да вървим. Мисля, че се натъкнах на нещо.
Голям Белег?
Кога ще се научиш да държиш езика си зад зъбите?
Да се махаме!
-Току-що си купих одеяло.
-Забрави всичко. Тръгвай!
Чух, че племето на враждебните команчи...
е пристигнало преди по-малко от седмица.
Питах дали сред тях има бяло момиче.
Станаха гневни и подозрителни.
-Мислиш, че може да е било...
-Не зная!
За какво ли ни следва тя?
Хей, ти! Връщай се обратно!
Върви!
Виж, промених решението си. Можеш да си вземеш одеялото.
Ти не разбираш. Аз не го искам!
Ти не разбираш, глупако!
Не си купил никакво одеяло, купил си нея!
Имаш си жена, синко!
О, не! Итън, кажи й да се връща!
И цялата й рода да се втурне след скалповете ни,
защото сме презряли една от жените им? Не, сър!
Елате, госпожо Поули.
Присъединете се към веселата ни група.
Госпожа Поули ли?
"Има още нещо, което трябва да ти кажа...
"преди да го чуеш от Итън.
"Как се сдобих...
"със съпруга..."
Наистина ли?
Много добре!
Мъжът трябва да се ожени млад. Така е, нали, майко?
Прочети писмото до края, Лори.
"Малка индианка от команчите..."
Индианка!
Лори, върни се и прочети писмото докрай, моля те!
Върни се и го прочети, моля те!
Ето, майко, прочети го ти.
Жена ми беше учителка. Тя чете добре.
Аз ще го прочета.
Значи се е оженил за индианка.
"Тя не е на възраст...
"колкото теб..."
На колко години мисли той, че съм аз?
Хей, ти! Донеси ми кафе.
Мога ли да получа и аз, г-жо Поули?
Изглежда г-жа Поули ще ти стане добра и работлива жена.
Престани, чу ли?
Виж, така ми се иска да можеше да ме разбираш.
Казва, че името й е Летяща Дива Гъска в Нощното Небе.
Но ще отговаря на "Виж", ако така ти харесва.
В Тексас това е достатъчно основание за развод!
Ти наистина си груб!
Никак не е смешно!
Щом си толкова добър защо не я попиташ къде е Голям Белег?
Тя те чу.
Попитай я!
Знаеш ли къде е отишъл? Има ли малко момиче с него?
Не, не жена. Тя е...
Сестра!
Заминала е!
Измъкнала се е през нощта.
Тя няма да се върне при семейството си. Това е сигурно.
Поела е по пътя, който сочи стрелката.
И мисли, че ще я следваме?
Откъде да знам? Тя е твоя жена.
"Може би е оставила още знаци, които да следваме,
"но никога няма да узнаем,
"защото в този ден и през цялата седмица валя сняг."
Насочихме се на север през земите на биволите,
когато се случи нещо, което още не мога да разбера.
В този ден забелязахме едно стадо.
Трябваше ни месо, затова огледахме стадото...
и го приближихме пеша.
Това няма смисъл!
Глад! Празни стомаси! Това е смисълът!
Поне няма да нахранят никакви команчи тази зима!
Слушай!
Това бяха команчите найеки.
Тези, които търсихме през цялото време.
Виж е.
Защо е трябвало да убият и нея?
Никого не би наранила.
Трябва да ги настигнем, може би Деби е при тях!
Може би главатарят им се казва Голям Белег.
Така решихме, че Деби е била в селището.
Дали Виж е дошла да ги предупреди...
или да намери Деби, заради мен...
нямаше как да разбера.
Хайде, движете се!
Да?
Търсим едно момиче. Бяло момиче. Пленница.
Трябва да е на около 14 години сега.
Четиринайсет ли? Имаме две на такава възраст.
-Всички бели жени са в параклиса.
-Какво ви е това момиче?
-Тя е моя...
-Тя ми е племенница.
Почакайте.
-Бели жени?
-Да, сър.
Ще се изправите ли?
Изправете се, моля.
Трудно е да се повярва, че са бели.
Те не са бели!
Вече не са. Те са команчи!
Къде са ранените пленници?
Може би ще разпознаете някой. Всички пленени са бели.
Погледнете това бяло момиче.
Не.
"Потеглихме към Ню Мексико на сутринта.
"Съжалявам, но няма да се прибера за Коледа и тази година.
"Оставям молива настрана и се надявам, че си здрава.
"А също и твоите родители.
"Оставам почтително...
"искрено твой, Мартин Поули."
Никога няма да намерят момичето.
Никога!
"Искрено твой."
Цялото си име написал, "Мартин Поули."
Не стигаше ли просто "Марти"!
Не ме е грижа, ако никога не се върне!
Чарли, остани за вечеря. Не приемам отказ.
Даже и не мисля да ви отказвам, госпожо.
Няма друго място, където бих искал да бъда...
точно сега.
"Отново отнесен, подскачам край моята Лу
"Отново отнесен, подскачам край моята Лу
"Отново отнесен, подскачам край моята Лу
"Подскачам край Лу, моята любима."
-Позна ли го?
-Този ли?
Няма друг като него в целия свят!
Моуз Харпър!
Моуз, изглеждаш по-окаяно от всякога!
Какво ще кажете за едно?
Не беше твърде добре. Не, сър. Не съвсем добре.
-Остаряваш.
-Родил си се стар.
Помагах ви, Итън. Търсих през цялото време.
Наградата още е в сила.
Не искам пари, Итън. Пари не, Марти.
Само покрив над главата на Моуз.
И люлеещ се стол край огъня.
Мой собствен люлеещ се стол край огъня, Марти.
Помогни ни да намерим момичето и ще имаш своя люлеещ се стол.
Заклеваш ли се, Итън? Обещаваш ли?
Казах го, нали?
Итън, открих човек, който я е виждал.
Той знае къде е малката Деби!
Къде е той? Кой е този мъж?
-Обещаваш ли?
-Кой е този мъж?
Аз съм този човек, сеньор.
На вашите услуги. Винаги срещу определена цена.
Сър, бих искал...
Почакай докато пораснеш.
Да направим малка сделка.
Защо не?
Да вървим.
Но аз съм гладен!
Докато се тъпчеш,
аз ще се срещна с команч на име Цикатриз.
Никога не съм го чувал.
"Цикатриз" на мексикански означава "белег".
Здравословна страна, а?
Нездравословна страна, мисля.
-Този е великият вожд Цикатриз.
-Белег, а?
Лесно се разбира как си получил името си.
Ти, Големи Рамене.
Младият, Този Който Следва.
Говориш доста добре английски за команч.
Някой учил ли те е?
Така е. Дошли сме да търгуваме. Само че не тук.
Няма да разговарям на открито.
Говориш добре езика ни. Някой учил ли те е?
-Ти остани отвън.
-Няма да стане.
Синовете му са мъртви. Жените му седят на почетно място.
Всичките ли са му жени?
Белите мъже убиха двама мои сина.
За всеки син, съм взел много...
Скалпове.
Виждали сме скалпове и преди.
Виждали ли сте това?
Дойдох да търгувам, не да славя колекцията му.
Кажи му, че ще се настаним край потока и ще говорим утре.
Не го казвам от страх.
Не се извинявай. Добре си платен.
Известно му е кои сте и защо сте тук. Това не го знаех.
Вземи ги. Не искам кървави пари.
Мислиш ли, че старият Белег иска да ни убие?
Ще го направи.
Търсим го от пет години.
А защо не ни уби веднага?
Предполагам, заради гостоприемството на команчите.
Какво става? И ти ли искаш да се оттеглиш?
Големи Рамене!
Деби, не помниш ли? Аз съм Мартин, твоят брат.
Помниш ли?
Деби, спомни си...
Помниш ли как те учех да яздиш коня ми?
И ти разказвах приказки?
Не ме ли помниш, Деби?
Помня.
Завинаги.
Първо се молех за теб, да дойдеш и да ме вземеш...
да ме отведеш вкъщи. Ти не дойде.
Дойдох сега, Деби.
Това е моят народ.
Върви си, Мартин! Моля те!
Стой настрана, Мартин!
Няма да го направиш, Итън!
Итън! Недей!
Стой настрана!
Изглежда ще трябва да отворя отново раната.
За да извадя отровата.
Не мога да разбера, Итън... как си останал жив толкова дълго.
Прочети това.
"Аз...
"Итън Едуардс...
"бидейки в пълно съзнание...
"и...
"без кръвни роднини...
"с това писмо..."
Завещавам. Означава "оставям".
"... завещавам...
"цялото си имущество...
"от всякакъв род...
"на Мартин Поули."
Какво значи, че нямаш "кръвни роднини"?
Деби е от твоята кръв!
Вече не е!
Дръж си завещанието!
Не искам нищо от твоето имущество!
Няма да забравя, че беше готов да я застреляш.
Що за човек си ти?
-Тя е живяла с индианец!
-Затвори си мръсната уста!
Надявам се да умреш!
Има да чакаш!
Добър вечер на всички!
Ето го и него. Сресан, пригладен и измит зад ушите.
Чарли, ти си истински красавец! Не мога да те позная.
Да, госпожо. Аз сам не мога да се позная.
Свири, Лутер.
Налей си нещо.
О, не, Несби. Не преди церемонията.
Барът е затворен. Разбра ли, сестро Юргенсен?
Добре! Да започваме с церемонията.
Давай.
Библията.
-Махни си шпорите!
-Да, сър.
Добре, след мен момчета.
"Събрали сме се на реката
"Красивата, красивата река
"Ще се съберем със светците
"Които изобилстват край Господния трон"
За нас ли са организирали празненството?
Има да чакаш!
Добре съм.
Итън, Мартин! Не можете да влезете! Рейнджърите са вътре.
Какво общо има с нас?
Търсят ви за убийство!
Търговецът, покойният Фътерман...
Преподобният и рейнджърите сега са там...
Какво става тук?
Вие двамата имате дълго да си разказвате.
-Ела, Ларс.
-Итън... скрий се в хамбара!
Защо?
Моля всички ви за внимание!
Виж, майко!
Виж кой е тук!
Добър вечер.
Отворен ли е барът?
Има ли новини за малкото ни момиче.
Тя не е вече малко момиче.
Видя ли я? Жива ли е?
Видях я и е жива.
Добър вечер, преподобни. Или да те наричам "капитане"?
Тук съм за бракосъчетание, Итън.
Докато трае съм "преподобни". След това ще поговорим.
-С теб ли е Марти?
-Да.
Радвам се, че се върна, Итън. Ще се присъединим и ние.
Но аз ти писах едно писмо.
Едно писмо за пет години!
Четох го, докато хартията се разпадна и писаното се изтри.
Не беше хубаво писмо, нали?
Не, не беше.
Поне да беше казал, че ме обичаш.
Би могъл да ме помолиш да те чакам. Поне нещо да имаше.
Но аз винаги съм те обичал!
Мислех, че го знаеш, без да е нужно да го казвам.
Не е честно, Мартин Поули!
Не е честно и ти го знаеш!
-Не искам да плачеш, Лори.
-Кой плаче?
Мисля, че най-добре ще е да се махна.
Направи го, Мартин Поули, и аз ще умра!
Ще ти бъда благодарен, ако оставиш годеницата ми.
Не ми казвай, че ще се жениш за него?
Точно така!
И не мисли, че твоето връщане ще промени нещо!
Колкото до това, не зная, Чарли.
Не сме дошли тук, за да говорим за женитба.
Какво право имаш да говориш за брак на една свестна жена?
Ако говориш за обвинението в убийство...
И за други неща.
Мислиш, че няма да те накажат заради индианската ти жена.
Обзалагам се, не е първата индианка, с която...
Защо, не си...
О, Марти, ти пак падна там!
Махни се от пътя ми!
Няма да допусна да се биете в моя дом.
Добре, тогава ще се бием навън!
Нямам никакво огнестрелно оръжие.
Със сигурност няма да е проблем.
-След теб, Марти.
-След теб, Чарли.
Дай я.
Благодаря.
Плюй на тази цепеница.
Остави това, Марти! Не е честно!
Марти, спри веднага!
За дългове ли се биете?
Не, сър. В сферата на личните отношения е.
Добре, тогава, продължавайте. Но се бийте честно. Без хапане!
И без ритници!
Вдигнете ги! Трябва да се бият честно!
Бъди честен, Марти!
Почакайте малко!
Чия е цигулката?
Без душене! И без щипане!
Господин Едуардс, спрете ги!
Защо? С теб започна.
Марти, внимавай за крака му!
Не забравяй, че си дама.
Хайде, Чарли. Изправи се!
Добре ли си?
Надявам се.
Сега, момчета, подайте си ръце и станете приятели.
Извинявай, че ухапах ухото ти, Марти.
Нищо ми няма, Чарли.
Момчета, измийте се и да продължим със сватбата.
Къде е библията?
Няма да има сватба.
Поне докато не изясним някои неща.
Хубава сватба беше, въпреки че никой не се ожени.
Итън, ще помоля теб и Мартин да дойдете с мен...
до столицата на щата.
Да не е покана за бесилката, преподобни?
Не, не казах това.
Вероятно сте имали причина да убиете Фътерман.
Може би е трябвало да бъде убит.
Сега ви говоря като рейнджър, не като проповедник.
Фактът, че и тримата са били застреляни в гръб...
е породил някои въпроси.
Това и...
липсващото злато, за което се знаеше, че е било у него...
точно преди убийството му.
Итън, ще трябва да ми предадеш оръжието си.
Преподобни, ако нямате нищо против...
аз няма да дойда в Остин.
Ще отидеш, щом го казва капитанът.
Престанете!
Ще ви тикна и двамата в дранголника.
Добър вечер, мадам. Капитан Клейтън?
Извинете, мадам.
-Капитан Клейтън, сър?
-Не.
Аз съм капитан Клейтън.
-Вие ли сте капитан Клейтън?
-Да, аз съм.
Полковник Грийнхил ви поздравява. Иска да знае...
-Студено ли ти е на главата?
-Не, сър.
Съжалявам, сър.
-Почни от началото.
-П-к Грийнхил ви поздравява, сър.
Чакай. Кой е п-к Грийнхил, за когото говориш?
П-к Грийнхил е п-к Грийнхил, сър.
-Командващ 15-та...
-А ти кой си?
Аз съм л-т Грийнхил, сър.
Какво иска да знае баща ти?
Продължавай.
Баща ми... П-к Грийнхил иска да знае дали...
-можете да подготвите бързо...
-Обърни се, синко.
Да, той е кавалерист от янките.
П-к Грийнхил иска да знае колко скоро можете... Обиждате ме, сър!
Шегувам се, сине.
Колко бързо можете да свикате хората си...
за съвместно нападение над команчите?
-Съвместно какво?
-Съвместно нападение.
Информираха ни за племето на вожда Голям Белег.
Какво знаете?
Че се крие недалеч оттук.
Какво ви кара да мислите така?
Един от патрулите ни е заловил мъж,
пленник на Голямия Белег до преди два дни.
Говори щуротии, но го доведохме с нас.
Казва, че живее тук. Говори за люлеещ се стол.
Дръжте го.
Моуз е!
Добър вечер, мадам. Дойдох за моя люлеещ се стол.
-Заведи го до огъня.
-Внимавайте!
Вдигнете го!
Дайте му стол.
Донесете му питие!
Внимавай за главата!
-Пий, Моуз.
-Изпий го до дъно.
Моуз, къде е Голям Белег?
Моят люлеещ се стол. Ти ми обеща люлеещ се стол.
Питай го за Деби. Добре ли е Деби, Моуз?
Престорих се на луд.
Вие не ме смятате за луд, нали, мадам?
Не, Моуз, само си болен и ранен.
Благодаря, мадам.
Моуз, опитай се да си спомниш лагера на Голям Белег.
Ядях мръсотии и дъвчех трева. Измамих ги.
Къде се крие Голям Белег?
Няма да ти кажа.
Ще кажа на Марти.
Седем Пръста, Марти.
Стига ни, Итън. Да го сложим да легне.
-Седем Пръста ли?
-Позволете да доложа, сър,
това каза и на нас, но го няма на картата.
Не е ли индианското име на мястото под Малапей?
Седемте Пръста на Бразос!
А моят люлеещ се стол?
Ще го донесем.
Предай на баща си, че група рейнджъри,
общо 14, в пълно снаряжение и екипировка...
ще са готови до утре сутрин.
Ще се насочим към южния край на Малапей.
Ако не ни настигне, негова работа!
Няма да успеем да пристигнем навреме, за да ви защитим.
Синко, там някъде има група убийци,
пълна с тексаски скалпове и белокожи пленнички!
Ако искате да ни защитавате, стойте далеч от пътя ни.
Сега връщай се бързо при татко!
Ти и Мартин сте призовани като цивилни скаути. Без заплата.
Вземи момчетата и се върни в щаба да събереш групата.
Няма да ходиш! Не този път.
Полудя ли?
Твърде късно е. Тя е вече жена.
Трябва да отида, Лори. Трябва да я доведа вкъщи.
Какво ще доведеш?
Боклук от команчите, продаван и препродаван на по-висока цена...
Лори, затвори си устата!
Знаеш ли какво би направил Итън, ако можеше?
Би я застрелял!
Казвам ти, Марта би го накарала!
Само през трупа ми!
Можем да се приближим на 200 метра от тях.
Най-голямата група е зад скалите вляво.
Колко мислиш, че са?
Около дузина във всяка група.
Достатъчно е да заобиколим.
Намерихме ги!
Господа,
щатът Тексас ви плаща 12 американски долара на месец.
Сега имате шанс да ги заслужите!
Затегнете здраво коланите си. Ще атакуваме преди изгрев.
-Уверете се, че...
-Почакайте, малко, преподобни!
Ако атакуваме, те ще я убият! И вие знаете това.
-На това се надявам.
-Не се съмнявам.
Няма да го позволя! Тя е жива и ще остане жива!
Да живееш с команчи не значи, че си жив.
По-добре да живее с команчи и да е жива, отколкото да я убият!
Сине, зная, че е неприятно,
но има по-голям залог от твоята сестра.
Сигурно има. Ще ти кажа нещо.
Не исках да говоря за това, но сега трябва да ти го кажа.
Помниш ли онзи дълъг и вълнист скалп, окачен на вожда?
Да, видях го. Не ми казвай, че е бил на леля Марта или Луси!
Беше на майка ти.
Това не променя нещата!
Дай ми шанс да се промъкна и да я изведа преди да стреляш.
А ако те заловят?
-Не променя нещата, нали?
-Казах, не!
Отивай, синко, но при първия сигнал на тревога ще атакуваме.
Няма да имаме време да се целим точно.
Това ще е погребението ти.
Капитан Клейтън!
Капитан Клейтън!
Какво става, по дяволите?
Говори! Липсва ти само тръбачът за атаката.
Няма значение. Знае ли баща ти, че си тук?
Да, сър. Взводът е на десет мили оттук.
Полковникът ме прати да ви намеря.
Намери ме. На добър час и довиждане.
Мога ли да съм от полза, сър?
Да не дава Господ.
Върни се и кажи на баща си къде сме ние и къде е той.
Но той го знае, сър. Мога ли да остана?
Моля ви, сър!
Добре. Но ще ме слушаш, момче.
Аз съм проблемът, с който ще се сблъскаш, а не онези диваци.
Ако не чуеш първия ми крясък,
прочети мислите ми,
защото няма да повтарям едно и също нещо!
-Да, сър.
-Момче,
внимавай с острието!
Съжалявам, сър.
Спрете!
На конете!
Качвай се на коня!
Не казвай нищо!
Аз съм брат ти Мартин!
Дошъл съм да те отведа оттук, Деби.
Да, Марти!
Братя, нападаме лагера им!
Чарли, Несби, прогонете конете им...
Момче, внимавай с острието!
Напред!
Не, Итън!
Не, Итън!
Да вървим вкъщи, Деби.
-Така боли ли ви, преподобни?
-Млъквай!
Добра работа, капитане! Добра работа, сине.
Ранен ли сте?
-Куршум? Стрела?
-Не!
"Човек ще търси
"Сърцето и душата си
"Ще дири в полето
"Своя покой
"Той знае, че ще го намери
"Но къде, о, Боже
"Боже, къде
"В конен бяг
"В конен бяг
"В конен бяг"
КРАЙ