Kramer vs. Kramer (1979) Свали субтитрите
КРАМЪР СРЕЩУ КРАМЪР
Обичам те, Били.
И аз те обичам, мамо.
Лека нощ.
Да спиш в кош...
Да сънуваш грош.
Ще се видим, щом вече не е нощ.
Обичам те.
Ще ме правят зам. директор по художествената част.
Приятелят ми Кени казва: ""Купи си палто от камилска вълна.
Щом минаваш в нова класа, покажи класа.""
Тръгвам аз на пазар в събота. Доста е студено.
Отивам в специализиран магазин
и искам палто от камилска вълна, моя размер.
Обличам го и наистина ми стои добре.
Казвам си: ""Ще го купя.""
В този миг започвам да се потя.
Докато подписвам чека, ръката ми трепери,
защото се плаша.
-Лека нощ.
-Къде си тръгнал?
-Трябва да се прибирам.
-Господи, и аз.
Но да довърша.
Подписвам с трепереща ръка...
Кой беше това? Дани ли?
-Ела, искам да ти кажа нещо.
-Не мога, трябва да се прибирам.
Трябва да ти кажа нещо важно.
Назначавам те за шеф на поръчката за Мид-Атлантик.
До края на годината ще вържем 10 милиона, нали?
Ако кампанията е успешна, а тя ще е,
ще ме направят съдружник.
Това е страхотно.
Стане ли, знай, че ще те взема със себе си.
Това е страхотно.
Джоана.
Прибрах се.
Забравил съм си ключовете. Ще звънна в службата.
Имаш повод да се гордееш с мен. Нося добри новини.
-Тед...
-Секунда, да си свърша разговора.
Нали познаваш Джак Едуардс от счетоводството? Самоубил се.
Здрасти. Тед Крамър е.
Утре ще ми трябват ретушираните снимки.
-Напускам те.
-Мила, не чувам.
Добре, ти също. Много благодаря. До утре.
Вечеряхте ли?
Тед, напускам те.
Ето ти моите ключове.
Ето ти кредитните ми карти.
Чековата ми книжка. Изтеглих две хиляди от общата сметка,
защото толкова имах, когато се оженихме.
-Това някаква шега ли е?
-Бележките за прането.
Прибери ги в събота.
-Ти. Ти ще ги вземеш.
-Какво има?
Платила съм наема, тока и телефона.
Няма що, чудесен момент избра.
Съжалявам, че закъснях, но бях зает да печеля за издръжката ни.
Хайде да му сложим точка.
Това е всичко.
Хайде, стига толкова!
Какво правиш?
Къде си тръгнала? Какво толкова ужасно направих.
-Не е заради теб.
-А защо тогава?
Вината е моя.
Избрал си неподходящ партньор.
-Не мога да се справя. Не мога...
-Нека влезем.
Не, не ме спирай.
Джоана, моля те, съжалявам.
-Не ме карай да влизам там.
-Искам само да поговорим.
Ако го направиш, кълна се...
-ще скоча право през прозореца.
-О, стига.
Ами Били?
Няма да го взема със себе си. С нищо не мога да съм му полезна.
Държа се ужасно с него.
Губя търпение.
По-добре ще му е без мен.
Джоана, моля те.
А теб вече не те обичам.
-Къде отиваш?
-Не знам.
Здравей, Маргарет. Тед е. Жена ми да е там?
Да, Джоана не се е отбивала?
Имахме малка разправия преди два-три часа.
Ако дойде, кажи й да се върне или да ми звънне.
Не е повод за тревога. Не си взе куфара. Едва ли ще иде далеч.
Да, имам много работа. Ако я видиш, нека ми звънне.
Крайно време беше.
Джоана, много ме нарани... О, здравей, Маргарет.
-Тя взе ли куфар?
-Не е нещо сериозно.
Каза ли къде отива?
-Ти ми кажи.
-Откъде да знам? Не съм била тук.
Очевидно сте разисквали недостатъците ми.
Бих си поприказвал с теб, но
готвя важно представяне за утре.
Моля те, позволи ми...
Тед, изглежда не разбираш, но проблемът е сериозен.
Да, говори си, обаче проблемът е мой.
Излез... шшт, върви си лягай.
-Важното е...
-А аз от шест месеца насам
кръв прохрачих, за да осъществя най-голямата сделка.
Днес получихме поръчката.
В осем вице-президента, ми каза, че съм отговорник на поръчката.
Идвам да споделя с жена си
най-великия момент в своя живот,
а тя ме гледа студено като риба и заявява, че не може да живее с мен.
Не разбираш ли какво ми причини тя?
Да, провалила ти е най-великия момент в живота.
Страхотна си.
Много ти благодаря.
Женска солидарност.
Благодаря, че дойде да ме ободриш, но...
Не съм дошла да те ободрявам,
а съм загрижена за Джоана.
А защо не й береш грижата у вас?
Нямахме проблеми с Джоана, преди ти и Чарли да се разделите.
Не ти вярвам.
Я кажи честно.
Ти ли й пусна тая муха?
Не, не съм й пуснала тая муха.
-Пошепна й насърчаващи думички.
-Не съм!
Разговаряли сме много, да.
Джоана е дълбоко нещастна жена.
Тя е и смела, щом си е отишла.
Колко ли смел трябва да си, за да изоставиш детето си?
Къде е мама?
-Какво?
-Къде е мама?
Колко е часът?
Малката стрелка е на 7, а голямата е на 9. Къде е мама?
О, Господи! Добре, ще ти кажа. Искаш да знаеш къде е мама ли?
-Трябваше да ме заведе на училище.
-Поръча аз да те заведа.
Ще ти обясня.
Когато се скараш с приятелите си,
нали ти се иска да останеш сам замалко?
Мама и татко също се скарват понякога
и искат да са сами известно време.
-А тя кога ще се върне?
-Много скоро.
А сега ще закусваме. Само аз и ти.
-Какво ти се яде?
-Пържени филийки.
Щом искаш, ще ги получиш.
Ти сложи вода за татко да пие кафе.
Колко яйца имаме? Две за теб и две за мен.
Имаме мляко.
Имаме масло.
Имаме и 5 долара.
Аз имам 5 долара. Сядай тук.
Ще ми бъдеш пръв помощник.
Гледай сега. С една ръка.
И така.
Най-добрите готвачи са мъже. Обзалагам се, че не го знаеше?
Не е ли страхотно? Трябва да го правим по-често.
-Пусна вътре черупка.
-Няма нищо.
Така стават хрупкави. Нали обичаш филийките хрупкави?
Вземи ти ги разбий, аз ще приготвя другото.
-В колко трябва да сме в училище?
-В осем и половина.
Да побързаме тогава, че трябва да се къпя и да се бръсна.
Имам среща с едни хора.
Татко печели хляба за вкъщи.
А сега трябва и да го пече.
Добре ще си прекараме с теб. Къде държи майка ти...?
-В печката.
-Тиган. Печка.
Първо да си запалим газта.
Не, не го правиш както трябва.
Не така. Трябва бързо. Китката, китката.
Гадното се разтваря.
После взимаме филийката и...
И...
Сгъваме я. Сгъваме филийката.
-Май забрави млякото.
-Млякото се слага последно.
Когато се забавляваш, винаги забравяш най-важното.
Исках да проверя дали внимаваш.
Весело е, нали? Мама не те пуска в кухнята, нали?
Не ги обичам раздробени.
На вкус са същите като целите. Хлябът си е хляб.
Освен това пържените филийки винаги се прегъват.
Така е в най-добрите ресторанти.
Така повече можеш да отхапеш.
През това време татко ще си направи кафе.
Забавляваш ли се?
Отдавна не е било тъй весело.
Татко ще си направи кафе сега.
-Много кафе слагаш.
-Харесвам го силно.
Мама винаги го прави слабо.
Искам портокалов сок.
Добре, портокаловият сок пристига.
Татко, прегоряха!
-Какво?
-Прегоряха!
Дявол да го вземе! Проклета да е!
Мамка му!
Спокойно, всичко е наред.
Само....
Само спокойно. Нищо страшно не е станало.
-Какво има?
-Ръката ти е потна.
-Кога ще се върне мама?
-Скоро, нали ти казах.
-Тя ли ще ме вземе от училище?
-Сигурно. Или пък аз.
-Ами ако забравиш?
-Няма.
-Ами ако те прегази камион?
-Тогава мама ще те вземе.
-В кой клас си?
-В първи.
Това е Били от първи клас.
Погрижете се за него. Трябва да хвана такси. Закъснявам.
Такси!
-Поздравявам те.
-Благодаря.
-Моите поздравления.
-Взеха ли ретуширания материал?
-Добри новини, Тед.
-Благодаря.
Добро утро. В 1 1 ч. среща с Еъруик...
-Къде е ретушът?
-Ето го.
-Жена ми звъня ли?
-Не.
Налага се да отложиш срещата с Еъруик.
Казвам ти, никога не е стигала чак дотам.
Имало е случаи да е разстроена,
става мълчалива.
Обикновено я питах: ""Миличка, какво ти е? Нещо притеснява ли те?""
И тя се овладяваше.
Признавам, напоследък
ме беше завъртяла въртележката и не й обръщах много внимание.
Просто пренебрегвах симптомите...
Цели да ме накара да се замисля. Все едно ми казва:
""Аз съм не по-малко важна от работата ти.""
Теди, да няма друг мъж?
Не вярвам. Тя не е тоя тип.
Има една приятелка Маргарет, съседката ни от долния етаж.
Постоянно си дрънкат. Нищо чудно заедно да са скроили тоя план.
И ето, че подейства.
Направо откачам.
Не се тревожи.
Ще се върне.
Не очаквах да се случи на мен.
Не се оставяй това да те смачка.
Не, аз си знам, че тя ще си дойде. Нищо ми няма, екстра съм си.
-Имаш си проблем.
-И какъв е той?
Какво ще правиш с Били?
Та това се случи снощи. Сигурен съм, че когато Джоана се прибере...
Не е моя работа, няма да се меся.
Не, искам да чуя мнението ти.
Благодарен съм ти, че отделяш време за тоя разговор.
Е, добре. Може да не ти хареса,
но май трябва да изпратиш Били за известно време при роднини.
Тоест, докато Джоана се върне?
Ами ако тя не се върне?
Господи, не знам...
Тед, чуй ме.
Току-що съобщих на момчетата, че ти поемаш новата поръчка.
Знаеш, че такава сделка ни пада веднъж на 5-6 години.
Има хора които умират от завист, че я възлагам на теб.
Поръчката е важна, не я проваляй.
Разчитам на теб. И искам да разчитам 1 10 %,
седем дни в седмицата, 24 часа в денонощието.
Да знам, че няма да се тревожиш, задето малкият е хремав.
Разчитай на мен 25 часа в денонощието и 8 дни в седмицата.
Знаеш, че не съм някой неудачник, Джим.
Не допускам домашните ми грижи да влияят на работата ми.
Поиска да си излея какво ми тежи.
Искам да си спокоен, че владея ситуацията.
Аз съм от оцеляващите.
Ти ми даде голям шанс и аз никога няма да го пропилея.
Окей?
Хайде да пийнем по едно после. Сега трябва
да хвърля малко прах в очите на Еъруик.
Добре съм.
Нямай грижа.
Благодаря ти.
Обичам те, негоднико.
Татко?
Татко?
Почакай, миличко. Искам да довърша тази идея.
Да изработя това копие и ще говорим.
Кое време е, като ти седне слон на оградата?
Време да си смениш оградата.
Недей, пиленце... Тъкмо измислих това изречение.
Татко!
Дявол да го вземе!
Иди там, сядай на дивана и да не си мръднал.
Знаех си, че така ще стане!
Кой ти каза да не го пиеш тук?
-Съжалявам.
-Е, да, съжаляваш.
Казах да пиеш сок в трапезарията.
Извинявай.
Кой те води в парка на разходка?
-А кой ти купи сладолед?
-Ти.
А кой обеща на татко, че ще го оставиш да работи?
-Съсипано е. Не мога да го оправя.
-Извинявай.
Отдавна ти е време за лягане. Защо не идеш да спиш?
Да си измиеш зъбите и да пуснеш водата в тоалетната.
-Салфетки имаме. Друго какво?
-Прах за пране.
Добре, да вземем.
Мама винаги купува от онзи с оранжевите кръгове.
-Няма разлика между този и онзи.
-Мама казва, че е най-добрият.
-Да вървим.
-Вземи от розовото.
Хайде.
Е, това май е всичко.
Трябват ни овесени ядки.
Добре, от кой цвят?
Хей, Били!
Казах ти, че мама ще ни пише.
-Кога идва тя?
-Точно това ще разберем сега.
И тъй... Да го прочетем.
""Любими мой, сладък Били.""
Това си ти.
""Мама замина.
Понякога в живота
татковците заминават
и майките сами отглеждат момченцата си.
Но се случва и майката да замине.
Ти си имаш татко и той ще те отгледа.
Заминах да открия нещо интересно,
което да върша на тоя свят.
Всеки има такава потребност, аз също.
Освен да съм ти майка, мога да върша и друго.
Това искам.
Нямах възможност да ти обясня,
затова ти го пиша в писмо.
Винаги ще ти бъда майка
и винаги ще те обичам.
Просто няма да ти бъда майка в същия дом,
а в сърцето си.
А сега трябва да вървя и да стана човека, който искам да съм.""
Ще го прочетем друг път, искаш ли?
Все ми е едно.
Тед и Джоана Крамър Април 4, 1969
-Лека нощ, Джим.
-Ела.
-Ела да пийнеш.
-Не мога. Закъснял съм вече.
Къде? Устроили сме забава за Норман. 5 години е тук.
Не е за вярване.
Не мога да остана. Трябва да прибера Били.
Познаваш ли Джери Хувър от ""Медия""?
Голяма смешка, да знаеш.
Трябва да бягам. Ще се видим в понеделник.
Такси!
Такси!
-Задръжте рестото.
-Благодаря.
Здравейте, г-жа Клайн. Простете, че закъснях.
Моля, но Били е малко разстроен.
Как е, мой човек?
Не можах да се измъкна навреме от службата.
Извинявай. Да си вървим сега.
Благодаря, че ни гостува, Били.
-Не си забравяй торбичката.
-Много ви благодаря.
-Довиждане.
-Благодаря.
-Е, забавлява ли се днес?
-Ти закъсня.
-Не чак толкова. Само 20 минути.
-Да се обзаложим ли?
Всички майки дойдоха преди теб.
Защо правиш такъв въпрос от това? Имаше задръстване.
Ти си голямо момче вече.
Трябва да се научиш, че когато някой се извинява,
не бива да продължаваш да се сърдиш и
да го наказваш.
Давай.
Не яж с ръце.
Знаеш, че не е редно.
Използвай вилицата.
Седни хубаво.
Как мина училището днес?
Както винаги.
""Никс"" най-после са спечелили мач.
Не ме интересува.
Как така?
-Аз харесвам ""Бостън"".
-Че защо пък ги харесваш?
Защото мама е от Бостън.
Седни хубаво сега и хапни още малко.
Може ли да стана от масата? Искам да си лягам.
Прекали с тортата на рождения ден?
Нещо такова.
Извинете.
Луиз, би ли ми помогнала?
Закъсня с 15 минути.
-Г-н О"Конър е много сърдит.
-Това ли е?
-Искаш ли си пощата?
-Нямам време. Само съобщенията.
Напомни ми да купя кукла.
Добре, добре.
Съжалявам, че закъснях.
Във вторник в 16 ч. има родителска среща.
Благодаря.
Сложи пилето в хладилника.
Знаеш ли с кого се среща Чарли?
С кого?
С разведена жена, която има две момиченца.
-Ти шегуваш ли се?
-Не.
Откъде знаеш?
Знам.
Колко време мина, откакто скъсахте с Чарли?
Година и половина.
Толкова много?
Казвал ли съм ти колко
съжалявахме с Джоана за раздялата ви?
Виж какво сладко момченце.
Имаш ли намерение да се омъжиш повторно?
-По принцип?
-Не.
Защо?
Може би ако нямаш деца е различно,
но дори да не живеем заедно с Чарли,
дори да спим с различни хора, дори Чарли отново да се ожени,
той си остава мой мъж
и баща на децата ми.
Фразата ""докато смъртта ви раздели"" си е вярна.
Да речем, че Чарли преодолее своята криза на средната възраст.
Че изживее малките си забежки и дойде да те моли за прошка.
Как ще постъпиш?
Ако наистина ме обичаше,
нямаше да допусне развода.
Още мислиш за него, нали?
Кажи-речи непрекъснато.
-Ти мислиш ли за Джоана?
-Никога.
Лъжец.
Ама и ние сме една двойка.
Нечувано!
-Пропусна заседанието!
-Съжалявам.
Слушай какво ще ти кажа. Взе много да ме изнервяш.
Ще бъда откровен с теб. Жена ти те напусна преди 8 месеца, нали?
Но нещата при теб се влошават.
Как така?
Не желая семейните ти проблеми да пречат на отговорностите ми.
Имам задължения като ръководител.
Искрено съжалявам. Обещавам, повече няма да се случи.
Окей?
Да?
Момент.
-За теб е. Вдигни линия 4-61.
-Кой е?
Линия 4-61.
Да?
О, здравей, Били. Какво има?
Не, само 1 час телевизия дневно. Това е правилото.
Не.
Не ме интересуват другите майки. Разбрахме се нещо с теб.
Не мога да говоря сега. Зает съм.
Ще приказваме довечера, като се прибера.
Двоен шоколадов сладолед. Помня.
Наистина се изнервям вече.
Остави това и седни да се храниш.
Какъв е тоя боклук?
-Пържола ""Салисбъри"".
-Мразя я.
Миналата седмица ти хареса.
Не ми хареса. Мразя това кафявото. Гадно е.
-Това е пържен лук и сос.
-Алергичен съм към лук.
Не си. Миналата седмица го яде.
Казах ти, че ми е любимото и ти каза, че и на теб е любимо.
-Не съм го казал.
-Каза го.
Хайде де, обикновен хамбургер.
Отхапи малко. Вкусен е.
Сега пък какво?
Май ще повърна.
-Не, никакви такива.
-Гнусен е.
Не е гнусен, Били. Яж.
Сети ли се да купиш шоколадов сладолед?
Да, сетих се да купя шоколадов сладолед,
но няма да го опиташ, преди да си изядеш месото и царевицата.
Къде тръгна? Веднага се върни,
чуваш ли?
Слушай, не прави така.
Престани веднага. Предупреждавам те.
Чуваш ли ме?
Слушай ме добре. Не бъди хитрец.
Сладолед ще ядеш след вечеря.
Ако хапнеш и една хапка, големи ядове ще си имаш.
Да не си посмял!
Чуваш ли?! Спри веднага!
Сложиш ли го в устата, здраво ще загазиш!
Не продължавай повече. Остави го на минутата!
Няма да повтарям повече. Няма да повтарям.
Ох, боли ме!
Стига! Не ме ритай!
-Мразя те!
-И ти не си стока, да знаеш.
Разглезен малък лигльо!
-Мразя те.
-И аз те мразя, лайно недно!
-Искам си мама.
-Обаче имаш само мен.
Искам си мама!
Искам си мама!
Искам си мама!
Мамо...
Татко?
Татко?
-Да?
-Прости ми, съжалявам.
И аз съжалявам.
А сега заспивай, защото стана много късно.
Татко...
Сега пък какво?
Ти ще си заминеш ли?
Не.
Ще остана тук с теб. Няма лесно да се отървеш от мен.
Мама затова замина, нали? Защото бях лош.
Ти така ли си мислиш?
Не.
Няма такова нещо, Били. Майка ти много те обича.
Причината за заминаването й няма нищо общо с теб.
Не знам дали ще успея, но ще се опитам да ти го обясня.
Според мен мама си тръгна,
защото в продължение на години
аз се опитвах да я превърна в друг човек.
В съпругата, която си представях, че трябва да е.
А тя...
А тя бе различна.
Тя дълго се мъчеше да бъде каквато я исках.
Като видя, че не успява, опита се да говори с мен.
Но аз не я слушах, защото бях твърде зает да
мисля за себе си.
Смятах, че ако аз съм щастлив, то и тя е щастлива.
Но дълбоко в себе си тя е била много тъжна.
Мама остана тук по-дълго, отколкото искаше, защото много те обича.
А накрая си тръгна,
защото повече не можеше да ме издържа.
Тя си замина не заради теб, а заради мен.
Спи сега. Наистина е много късно.
Лека нощ.
-Лека нощ.
-Да спиш в кош.
Да сънуваш грош.
-Татко?
-Да.
Обичам те.
И аз те обичам.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК
-Дами и господа...
-Дами и господа...
Добре дошли на нашия карнавал.
Добре дошли на нашия карнавал.
-Със страховити демони...
-Със страховити демони.
И призрачни призраци.
И зли вещици. И ужасни привидения.
Както и да го погледнем, Том, това е незаконно вмешателство.
Не ме интересува какво казват.
Ако го искат, трябва да си платят.
Добре, дочуване.
Здравей, Крамър.
Ще провериш ли копието за Мид- Атлантик.
Смятам, че е наред.
Да.
Какво да?
Да, ще вечерям с теб.
Благодаря.
Моля.
По дяволите!
-Трябва да си вървя.
-Какво има?
Тръгвам си.
-Да ти повикам ли такси?
-Не, имам среща в осем.
-Къде отиваш?
-В банята.
Това е дрешникът. Банята е там.
Правилно.
Ония дръвници нарушават основни разпоредби. Трябва да се погрижа...
Здрасти.
-Ти как се казваш?
-Аз съм Филис Барнард.
Коя?
Аз съм приятелка... колежка... на баща ти... На татко ти.
Господи.
-Обичаш ли пържено пиле?
-Пържено пиле? Много.
Аз също.
Е, беше ми...
приятно да се запознаем.
-Чао.
-Чао.
Крамър, току-що срещнах сина ти.
Хайде, Били, никога няма да успееш, ако не се съсредоточиш.
Браво на теб. Пази равновесие!
Как се чувстваш?
Добре.
Продължавай. Давай така. Страхотен си!
Не спирай. Движи краката.
Само така! Как се чувстваш?
-Добре!
-Чудесно изглеждаш!
Не се отдалечавай.
-Наистина?
-И тогава кучето ухапа Том.
А Том толкова се ядоса, че се бухна право в картофената салата
и събори масата.
Ами?
-А после...
-Дай да ти вържа връзките.
И какво после?
Малкото куче спря да го гони, но голямото не и той прескочи масата.
-И всички чинии изпопадаха?
-Да.
Какво стана после?
Ще закъснея за училище. Чао.
Почакай, вземи си домашното. Дай целувка.
-Здрасти, Томи.
-Здарвей.
Такси!
Здрасти.
Детегледачката ти се обади, но не пожела да каже къде си.
Кажи де, къде беше?
Ами...
Преподавателят ми по френски най-сетне ме покани на среща.
-Кога?
-Онзи ден.
Била си на среща!
Знаех си, че криеш някого от мен.
-Мисля, че е доста симпатичен.
-Да.
-И тъй, отидохме на вечеря.
-Да?
Установих, че бил женен.
Увлича се по самоанализи.
-Взе да ми разправя живота си.
-Великолепно!
И докато седях там, единствената ми мисъл бе,
че плащам по 3 долара и четвърт на час на детегледачка,
за да му слушам проблемите.
Татко, виж.
-Били, пусни това от ръката си.
-Аз ще се погрижа.
Били, чу ли ме?
Стойте! Изчакайте!
Боли, татко.
-Татко, побързай.
-Окей.
-Нищо не виждам, татко.
-Почини.
Внимавай.
Татко, побързай.
-Почти стигнахме.
-Окото ми, татко.
Я да видя! Къде е спешното отделение?
Я кажете как стана това?
Падна от лоста на детската площадка.
Държеше самолетче в ръка.
Почти съм готов.
-Внимавайте да не го боли.
-Няма да го боли.
Г-н Крамър, да поговорим за секунда отвън?
Да. Тя може ли да влезе?
Маргарет, влез.
-Татко...
-Веднага се връщам.
-Татко, остани.
-Ще съм пред вратата.
Само спокойно, миличко.
Само да поговоря с лекаря.
Татко бързо ще се върне.
Тук съм... Ей сега.
Той ще изгуби ли окото си?
Не, но ще направя няколко шева.
Колко?
-Около десет.
-Какво?
Не се тревожете. Момчето е малко, няма да остане голям белег.
Ще ми отнеме около 15 минути. Влезте тук.
Искам да съм с него.
-Няма причина да сте там, г-н...
-Има причина. Той ми е син.
Ако ще правите нещо, аз ще съм с него.
Браво, момчето ми. Ти си много смел.
Този беше от големите.
Стига толкова!
Почти свърши вече.
Как е той?
Добре е. Заспа.
Остави, ще се оправя.
Тед, много съжалявам. Чувствам се виновна.
Просто не разбрах как стана.
В един миг висеше горе и после се озова на земята.
Стига, Маргарет.
Ще те помоля за една услуга.
Не е малка. Голяма услуга е.
Ако нещо се случи с мен... Не казвам, че ще се случи,
но ако, да речем, отгоре ми се стовари къща...
искам да знам дали би се наела да се грижиш за Били.
Много мислих по въпроса
и не
се сетих за друг, на когото да имам доверие.
Знам, че ще си окей с него, защото
си добра майка.
Но да миеш чинии не те бива.
-Съгласна ли си?
-Да.
Ти си свястна жена.
Луиз, би ли се обадила?
Луиз, телефонът звъни.
Да, кой е?
Джоана.
Здравей.
-Здравей
-Как си?
Чудесно изглеждаш.
-Как ти върви...?
-Какво?
-Извинявай.
-Питам как ти върви работата?
Добре. Вице-президент на нищо.
Много е гот.
-Ще поръчате ли, господине?
-Каквото пие тя.
-Бяло вино.
-Вино.
-Как е Били?
-Много е добре.
Претърпя малка злополука. Сцепи си главата.
Страшничко беше. Носих го тичешком до болницата.
Има мъничък белег, но е добре вече.
Притеснявах се, че аз съм виновен...
Не, не бива. Отдалеч дори не се забелязва.
Понякога сядам в кафенето срещу училището и го наблюдавам.
Толкова е пораснал.
Наблюдаваш го от кафенето?
От два месеца съм в Ню Йорк.
Не знаех.
Както и да е...
Точно заради това исках да поговорим днес...
Последния път, като се видяхме, бях в доста лошо състояние.
-Нервна?
-Да, така беше.
Бях.
Бях.
Сега изглеждаш прекрасно.
-Какво?
-Приготвила съм си цяла реч.
Ами, карай.
През целия си живот се чувствах като
нечия съпруга, или нечия майка, или нечия дъщеря.
Дори като бяхме заедно, не знаех коя съм.
Точно заради това трябваше да замина.
Мисля, че в Калифорния открих себе си.
Намерих си работа.
Намерих си и психотерапевт.
Сега съм добре. По-сигурна съм в себе си, отколкото всякога досега.
Узнах много за мен самата.
Например какво?
Не, сериозно... Интересно ми е какво си узнала.
Узнах, че обичам малкото си момченце.
Способна съм да се грижа за него.
Какво искаш да кажеш?
Искам си сина.
Не можеш да го получиш.
Не бързай да вдигаш гарда.
Не вдигам гарда.
Ти напусна дома преди 15 месеца.
Аз още съм негова майка.
От 5 хиляди километра.
Изпрати му няколко картички и смяташ, че имаш право...
Винаги съм го искала.
Сигурна ли си, че той те иска?
Ти сигурен ли си, че не ме иска?
Почнахме да си подхвърляме топката,
-както го правихме 8 години.
-Не можеш да ми попречиши.
Ти не ми казвай какво мога.
-Не ми говори с тоя тон.
-Очаквах го...
Постъпи, както смяташ за редно. Аз ще сторя същото.
Съжалявам, защото...
Постъпи, както смяташ за редно.
Не знам какъв е правният жаргон, но за мен това си е изоставяне.
Не ви уча, но за мен това е елементарен случай.
Първо, г-н Крамър, няма елементарни случаи, щом става дума за опека.
Бившата ви жена вероятно вече си е намерила адвокат
и той я е посъветвал да се установи отново в Ню Йорк.
Сега наша грижа е да докажем, че бившата ви жена не е годна за майка.
Ще трябва да играя грубо.
Те ще ми отвърнат със същото. Ще го понесете ли?
Да.
Ще ви струва 15 хиляди долара.
И това е, ако спечелим.
Ако обжалваме, ще платите повече.
Разбирам.
Колко беше голямо момчето?
Синът ми е на 7 години.
-Това е лошо.
-Защо?
При толкова малки деца съдът обикновено е на страната на майката.
Но тя се отказа от опеката...
Не казвам, че нямаме шанс, но няма да е лесно.
Г-н Крамър, направете ми услуга.
В подобни случаи
сядам и записвам аргументите ""за"" и ""против"".
После ги разглеждам внимателно.
ПРОТИВ Пари
-Направете и вие това.
-Окей.
Ако после
решите твърдо, че искате да запазите опека над детето си,
залавяме се да ги съсипем.
Никакъв нощен живот Няма предаване
Обичам те, Били. Знам, че спиш и не ме чуваш.
Обичам те с цялото си сърце.
Теди, обядвал ли си?
Здравей, Джим. Ами... не знам. Опитвам се да оформя една идея тук.
Идвам да те взема в един.
Дадено.
Оная сутрин стоях пред хладилника.
Приготвях Били за училище.
Бях само по бельо и той установи, че съм отслабнал.
Дойде при мен, потупа ме и каза:
""Доста килограми си изгубил, тате.
И всичките са отишли в носа ти.""
Толкова беше сладък.
Ами да, деца...
Много е вкусно. Искаш ли да опиташ?
-Не, благодаря.
-Супер е.
Слушай, Тед,
обади ми се мой приятел от друга агенция.
Мид-Атлантик искат да прехвърлят поръчката си при тях.
Защо?
Изглежда не са доволни от нас.
Доведи ги, ще успея да ги омая.
Няма нужда. Възложих го на Норман.
Норман?
Сваляш ме от ръководството на тази задача?
Не ме харесваш вече?
Не е тъй просто.
Налага се да направим някои промени.
Уволняваш ли ме?
Да, освобождавам те.
Защо?
Тед, разбери, за мен е много болезнено.
Но шефовете отгоре ме притискат
и нямам избор.
Много мислих и реших, че така е по-добре.
Ако ти възложа
някоя дребна поръчка, ще ти бъда черен, нали?
По-добре е да се разделим отведнъж.
Знаеш, че жена ми ме съди за настойничество.
Отивам на съд.
Сещаш ли се какви са шансовете ми, ако съм без работа?
Разбирам, че си разстроен, но, за Бога...
Не искам да падам на колене, но те моля като приятел.
Моля те.
Тед, ти си интелигентен. Имаш талант.
Ще си стъпиш на краката. Ти ще оцелееш.
Теди...
Предполагам, че в момента си затруднен с парите.
Не бързай да ги връщаш.
Засрами се.
Телефонът.
-Г-н Крамър?
-Да.
-Ще ви свържа с адвокат Шонеси.
-Тед.
Здравей, Джон. Какво ново?
Определелили са датата на делото. Девети януари.
Трябва да ти съобщя нещо. Днес ме уволниха. Освободен съм.
Да, чувам те. Тед, няма да те лъжа.
Няма надежда да спечелим, ако си без работа.
Кажи на...
Кажи на насрещния адвокат,
че искам отлагане на делото.
Съжалявам, Тед, късно е вече.
-Ще си намеря работа за 24 часа.
-Как?
Ще намеря, казах.
Разбирате, моментът не е подходящ.
Сега е сезонът на отпуските. Можем да ви устроим към
-средата на март.
-Не мога да чакам.
Г-н Крамър, 22 декември е.
Знам, но погледнете все пак в картотеката.
Приемам всякаква работа.
Може би има нещо при Норман, Крейг и Къмъл.
Какво е?
В художествения отдел.
Рисувач.
Това е крачка надолу за вас. Заплатата е с 5000 по-малко.
По-добре изчакайте след първи.
Направете ми услуга. Уредете ми среща там за 16 часа.
Днес е петък преди Коледа.
Знам. Работен ден си е.
Никой няма да...
Ако не се обадите, аз ще го направя.
Тогава губите комисионната.
Ама на баровец ли се правим?
Ами да.
-Добър ден.
-Аз съм Крамър. Имам среща.
Това бе изцяло моя работа.
Най-успешната им рекламна кампания.
И това е мое.
Много съм впечатлен.
Нека си помисля и ще ви се обадя.
Трябва ли да се срещна с някого, преди да вземете решение?
С г-н Спенсър, художествения ни директор.
Защо да не е веднага?
Той заминава довечера но щом се върне, ще го уредим.
-Но аз...
-Приятни празници.
Държа да го видя, преди да замине.
-Но г-н Крамър...
-Много искам това място.
Почакайте тук.
Г-н Крамър, г-н Спенсър.
-Приятно ми е.
-Е, имате десет минути.
Давате си сметка, че заплатата е по-ниска от досегашната ви.
Да, разбирам.
Защо приемате длъжност, по ниска от квалификацията ви?
Нужна ми е тази работа.
Трябва да помисля. Ще съобщя на Джак и той ще ви се обади.
Не, предложението ми важи за днес.
Видяхте работите ми, знаете, че ще се справя.
Но трябва да ми дадете отговор днес.
Ако ме искате, решете сега.
Може ли да поговорим насаме.
Разбира се.
Г-н Крамър, назначен сте. Поздравявам ви.
Наистина ли?
-Той шегува ли се?
-Добре дошли при нас.
Благодаря ви.
Весела Коледа.
Хайде.
-Как ти се вижда?
-Бива си го.
-Нали ти казах.
-Защо няма никой?
Събота е. Много малко хора са дошли, защото е почивен ден.
Натисни бутона за нагоре.
Най-горния бутон.
Скочи де.
-Виж каква гледка, а?
-Страхотно!
Колко сме на високо.
Коя е тая сграда с острия връх?
""Крайслер"".
Гордееш ли се с мен?
Да. Как получи тая служба?
Казах им, че я искам. Какво пише тук?
Пише ""Крамър"".
И кой е Крамър?
-Ние.
-Правилно.
Искаш ли да погледнеш?
Супер!
-Много е хубаво.
-Харесва ли ти?
Внимавай, внимавай.
-Добре съм.
-Уплаши ме.
Коя е тая сграда?
Сградата на ООН. Това там е Ийст Ривър.
А това там виждаш ли го?
Там е Куинс. Виж онова там.
-Знаеш ли кое е?
-Кое?
-Бруклин.
-Нали там си живял като дете?
Да, там. Ето работното ми място.
Наистина ли това е твое бюро?
Татко, ти ще се ожениш ли пак?
Не знам, не съм мислил за това.
За Филис ли ще се ожениш?
Не, с нея сме само приятели.
А за мама дали ще се ожениш пак някога?
С майка ти никога няма да сме женени вече.
Ако види това, сто на сто ще иска пак да ти е жена.
Голям гявол си. Разбрали се бяхме
всяка вечер да се къпеш и
2 пъти седмично да миеш тая мръсна коса.
-Нали?
-Аха.
Окей.
Обещай сега или няма да влезеш тук.
Мама не ме караше, нали?
Не ме засяга какво си правил с майка си...
Нали? Нали?
Татко, слушаш ли ме?
Ще говорим довечера, като се приберем.
Целуни ме сега.
-Какво?
-Ти си страхотно хлапе.
И той казал - ""Вижте Еднорога"".
Гмурнал се напред и извикал от смайване:
""Какво става?
Притокът на въздух спрял.
Гръм и мълнии, защо не помпате вие?""
""Ами, почиваме си, уморихме се.""
Какво е приток на въздух?
Като си с два резервоара на гърба и нямаш въздух,
можеш да се удавиш.
Тед, обажда се Джон Шонеси.
Джон, какво става?
Позвъни ми адвокатът на жена ти. Тя иска да види детето.
-Какво иска?
-Ами тя е майка.
Има права.
-Ами,ако иска да го отвлече?
-Едва ли би водила дело за опека,
ако се канеше да го отвлича.
Не, почакай. Не съм сигурен, че е душевно здрава.
-За какво става дума?
-Каза, че ходела при психар.
Психиатър.
Виждал ли си я да говори на стените?
Не, ама кой я знае.
Аз пък знам, че нямаш избор.
Ще заведеш Били в Сентрал парк при езерото с лодките в събота в 10.
-Длъжен ли съм?
-Да.
Много благодаря.
Татко, идваш ли да довършим приказката?
Идвам, идвам.
И какво става, ако се удави? Как ще го намерят?
Ами сигурно по мехурчетата.
Докъде стигнах?
Дотук.
""Гръм и мълнии, какво правите...""
Има и трасе с препятствия.
-Количките са много бързи.
-Колко струва?
Страхотна игра е.
Супер.
-Ела тук, искам да изглеждаш...
-Окей.
Ще го върна до шест.
Колко хубав си станал, Били.
Помни какво говорихме. Давай кратки и точни отговори.
Казвай истината и всичко ще е наред.
-Тук е?
-Да, знам, видях я.
В никой случай не се вълнувай, каквото и да ти каже адвокатът й.
Ще чуеш много неща, които ще те разстроят, но не реагирай.
Започва заседанието на Върховния съд на щата Ню Йорк.
Ще бъдат изслушани всички страни по делото.
То се ръководи от съдия Аткинс. Всички да станат.
-Адвокатът на ищцата готов ли е?
-Готов съм, Ваша милост.
Като първи свидетел призовавам Джоана Крамър.
Майчинството. Хвана бика за рогата.
Заклевате ли се да кажете истината?
Заклевам се.
Г-жо Крамър, кажете пред съда колко време бяхте омъжена?
Осем години.
Бихте ли ги определили като щастливи?
Първите две - да.
Но после започна да става все по-трудно.
Имахте ли работа, преди да се омъжите?
Да, имах. След завършването си
работих няколко години в сп. ""Мадмоазел"".
След женитбата си продължихте ли да работите?
Не, не продължих.
А искахте ли?
Да, но щом заговорех на Тед...
на бившия си съпруг, той не искаше да слуша.
Не даваше да го обсъдим сериозно.
Веднъж каза, че едва ли ще печеля
толкова, че да плащаме на бавачка.
Кажете, в момента работите ли?
Дизайнер съм на спортно облекло в ""Селко"" тук, в Ню Йорк.
Каква е заплатата ви?
Печеля 31 хиляди долара годишно.
Г-жо Крамър, обичате ли детето си?
Да, обичам го. Много.
И все пак решихте да го оставите.
Да.
През последните пет години от брака ни
ставах все по-нещастна.
Тревогата ми растеше.
Имах нужда от подкрепа.
Обръщах се към Тед,
но той никога не откликваше.
Все повече се отчуждавахме
един от друг.
Той бе изцяло погълнат от кариерата си.
И поради неговото небрежно отношение и безчувственост,
изгубих самочувствие
и уважение към себе си.
Бях уплашена и много нещастна.
За себе си нямах избор, трябваше да го напусна.
Когато си тръгнах, усещах, че нещо никак не е наред с мен.
Че за сина ми е по-добре да ме няма.
Едва когато отидох в Калифорния и започнах психотерапия,
установих, че не съм толкова ужасна,
и това, че имам потребност и от друг емоционален стимул,
освен детето си, не ме прави негодна за майка.
Представям като доказателство сведенията на психотерапевта
д-р Елинор Фридман.
Протестирам.
Тези сведения не са съществени. Те не обвързват автора си.
Протестът се отхвърля.
Г-жо Крамър, кажете пред съда защо искате опека.
Защото той е мое дете.
И защото го обичам.
Знам, изоставих сина си.
Знам, че това е нещо ужасно.
Повярвайте, трябваше непрестанно да живея с тая мисъл.
Но го оставих,
защото нямах друг изход...
И защото бе по-добре за него.
В този дом не бях способна на нищо.
Не знаех
какво ме очаква
и предпочетох да не го взимам.
Но оттогава получих помощ
и работих много упорито, за да стана пълноценен човек.
Не смятам, че трябва да бъда наказвана за това.
Нито, че детето ми трябва да бъде наказвано.
Били е едва седемгодишен.
Той има нужда от мен.
Не казвам, че не му трябва баща,
но повече се нуждае от мен.
Бях негова майка пет години и половина.
После Тед пое тая роля за 18 месеца.
Но невъзможно е да се мисли,
че майчинството е нещо, което г-н Крамър
ще изпълнява по-добре от мен.
Негова майка съм аз.
Аз съм му майка.
Благодаря, г-жо Крамър.
Нямам повече въпроси.
И тъй, г-жо Крамър...
Казахте, че бракът ви е подължил 8 години. Така ли е?
През това време мъжът ви удрял ли ви е, бил ли ви е?
Не.
Упражнявал ли е физическо насилие над детето?
Може ли да се каже, че мъжът ви е алкохолик?
Че прекалява с пиенето?
Изневеряваше ли ви?
Оставил ли ви е без издръжка?
Тогава разбирам защо сте го напуснали.
Протестирам.
Колко време възнамерявате да живеете в Ню Йорк?
За постоянно.
Колко приятели сте имали... за постоянно?
Протестирам. Това са мъгляви намеци.
Ще допусна въпроса.
Не си спомням.
Да кажем повече от трима и по-малко от 33 за постоянно?
-Протестирам.
-Протестът се отхвърля.
Свидетелката да отговори, моля.
Някъде в тези граници.
Сега имате ли любовник?
Ваша милост, моля за директен отговор на директен въпрос.
Има ли тя любовник.
Ще допусна въпроса. Свидетелката да отговори, моля.
Да, срещам се с един мъж.
Това за постоянно ли е?
Не знам.
Значи и ние не можем да сме сигурни във вашето ""за постоянно"".
Дали ще останете в Ню Йорк и дали ще задържите детето си,
тъй като в живота си не сте имали нищо стабилно и постоянно?
Протестирам. Адвокатът на ответника тормози свидетелката.
Протестът се приема.
Тогава ще го кажа по друг начин.
Коя е най-продължителната ви лична връзка,
като изключим тази с родителите и приятелките от детинство?
Предполагам, че е връзката с детето ми.
Което виждате два пъти в годината.
Бившия ви съпруг, г-н. Крамер,
не беше ли той, най-продължителна ви връзка?
Говорете по-високо, не ви чувам.
Да.
И колко продължи тя?
Бяхме женени година, преди да се роди детето.
И после още седем години.
И се провалихте в най-важната връзка в живота си?
-Протестирам.
-Отхвърля се.
Мнението на свидетелката по този въпрос е важно.
Не съм се провалила.
А да не би да сте успели тогава? Бракът ви завърши с развод.
По-скоро смятам, че провалът е негов.
Поздравявам ви, г-жо Крамър.
Току-що преправихте брачния закон. И двамата сте разведени.
Протестирам!
Ваша милост, искам да попитам този образец на стабилност и почтеност
в какво изобщо е успяла.
Не се ли провалихте в най-важната си връзка?
-Тя беше неуспешна.
-Не тя, г-жо Крамър. Вие.
Кажете, не се ли провалихте в най-важната си връзка?
Кажете?
Не.
Това ""да"" ли ще рече, г-жо Крамър?
Нямам повече въпроси.
-Налагаше ли се да си тъй суров?
-Искаш ли детето или не?
Татко?
Татко.
-Да?
-Ти какво си правил като малък?
Горе-долу същите неща като теб.
Гледаше ли ""Семейство Брейди""?
Не, нямаше телевизия.
Нямаше ли?
Слушахме радио.
И какво друго нямахте?
Много неща.
-Например какво?
-Например... много неща.
От какъв вид?
Ела тук.
Нямахме диетична кока-кола.
Имаше яйчен коктейл. Представлява малко
шоколадов сироп, газирана вода, мляко.
Шуми ти в чашата и ти отпиваш. Беше божествено.
Тогава го нямаше отбора ""Метс"", но ги имаше ""Бруклин Доджърс"".
Имаше и терени за поло, и стадиона ""Ебетс"".
Какво време беше само.
Нямаше и фолксвагени,
а различни марки коли със смешни имена.
Нямаше ""Бъргър Кинг"" и ""Макдоналдс"".
Имаше автомати, в които пускаш четвърт долар
и изпада парче пай или сандвич, каквото си избереш.
Нямаше и графити по стените, но имаше други неща...
Г-н Крамър е много предан баща.
Той прекарва много време с Били.
Чете му,
играят заедно. Непрекъснато разговарят.
Той е прекрасен баща.
Благодаря, г-жо Фелпс. Нямам повече въпроси.
Г-жо Фелпс, откога познавате Джоана Крамър?
От около 6 години. Откакто тя и Тед се нанесоха в сградата.
Колко често се виждахте с Джоана Крамър и сина й?
Разбира се, от година и половина не съм ги виждала заедно,
но преди се срещахме два-три пъти седмично.
Дъщеря ми и Били постоянно са заедно.
Как ще опишете отношенията между Джоана Крамър и сина й?
Бяха добри.
Джоана бе добра майка.
И Тед, и Джоана са много...
Джоана Крамър споделяше ли с вас за отношенията с бившия си съпруг?
Да.
Ще цитирате ли пред съда какво точно казваше?
Джоана не бе щастлива по ред причини...
Чували ли сте я да казва, че г-н Крамър е безразличен към детето?
Г-жо Фелпс, ще отговорите ли на въпроса?
-Съжалявам, не ви чух.
-Да, но това беше преди...
Насърчавахте ли Джоана Крамър да напусне съпруга си?
Не, не съм.
Няколко дни преди заминаването й не й ли казахте:
""Ако толкова те наранява, длъжна си пред себе си да се махнеш.""
-Не предполагах, че...
-Не й ли казахте:
""Ако толкова те наранява, длъжна си пред себе си да се махнеш.""
-Да, но тя ми беше приятелка и...
-Благодаря, нямам повече въпроси.
Г-жо Фелпс, можете да се оттеглите.
Джоана, нещата сега са различни.
Тед е нов човек.
-Нямаш представа колко се старае.
-Г-жо Фелпс, моля ви.
Те са така мили заедно.
Свидетелката трябва да се оттегли.
Ако можеше да ги видиш заедно,
сега нямаше да си тук.
Г-жо Фелпс, достатъчно.
Извинете.
Когато говорехте...
Когато тя, говореше колко нещастна е била в брака ни,
видях, че повечето отговаря на истината.
Много неща не разбирах тогава.
Много неща бих променил,
но човек впоследствие разбира, че това не може да стане.
Няма как да върнеш назад стореното.
Жена ми...
бившата ми съпруга... кава, че обича Били и аз й вярвам.
Но не смятам, че въпросът е там.
Ако съм разбрал правилно,
тук решаваме кое е добро за сина ни.
Как е най-добре за Били.
Жена ми винаги спореше с мен,
че жената има право на амбиции, колкото и мъжът.
Тук си права.
Това го проумях.
Но по същата логика питам
кой закон обявява жената за по-добрия родител поради пола й?
Дълго мислих кое прави човека добър родител.
И реших, че корените са в постоянството, в търпението,
в умението да слушаш детето,
да се насилваш, ако трябва.
Корените са в обичта. Както... както каза тя.
Не знам къде е записано, че жената има монопол върху нея.
Че мъжът има по-оскъдни чувства от жената.
При мен Били има дом. Положих всички усилия да е добър.
Не е идеален. И аз не съм идеален родител.
Понякога не ми стига търпението, забравям, че той е малко дете.
Но аз съм до него.
Сутрин закусваме и си говорим. После отиваме на училище.
Вечер, докато се храним, отново разговаряме, после му чета.
Изградили сме си съвместен живот и се обичаме.
Ако разрушиш това, последиците
може да са непоправими.
Джоана, не го прави, моля те.
-Не му го причинявай повторно.
-Благодаря, г-н Крамър.
Нямам повече въпроси.
Г-н Крамър, откога работите в рекламата?
Откакто завърших гимназията.
Колежът искам да кажа. Вече 10-15 години.
Бихте ли казали, че сте се издигнали в професията?
Смятам, че имам добра репутация.
Колко получавахте при Рот, Кейн и Донован?
Около 33 хиляди годишно, когато напуснах.
Сега работите при Норман, Крейг и Къмъл, нали?
-Да.
-Каква е заплатата ви там?
Почти 29 хиляди долара.
Може ли да бъдете по-конкретен?
Печеля 28 200 долара годишно.
28 200.
Вие вървите надолу по стълбата на успеха.
Протестирам. Настоявам последното да се заличи от протокола.
Протестът се приема.
Не сте ли уволнен от предишната си месторабота?
-Просто се разделих с тях.
-Кажете, защо се разделихте?
Имахме различия относно политиката на фирмата.
Агенцията ви изгуби голяма поръчка, поради вашата небрежност?
Протестирам.
Опитвам се да установя служебното досие на свидетеля.
Не може да задържи служба.
Позволявам въпроса.
В рекламата не е обичайно клиентът да се
обърне към друг.
Не е ли истина, че сте изоставили клиент
с обяснението, че имате среща с учителката на първи клас?
Едно дете риташе и хапеше сина ми.
-Да или не?
-Да, но детето ми бе ухапано!
Не сте спазили крайния срок за поръчката на Мид-Атлантик
и сте причинили на фирмата си неудобство
и финансова загуба?
В този ден детето беше болно.
Вярно ли е, че не спазихте срока?
-Синът ми беше болен.
-Отговорете!
Опитвам се. Не може с ""да"" или ""не"".
-Да или не?
-Имаше 39 градуса температура.
Плуваше в пот. Прибрах се, за да съм при него.
Г-н Крамър, престанете, защото ще ви обвиня в обида на съда.
Да, не спазих крайния срок.
-Бихте ли казали, че сте избухлив?
-Не.
-Протестирам.
-Оттеглям въпроса.
-Смятате ли се за отговорен родител?
-Да, смятам се.
Но детето едва не си е изгубило окото?
-Протестирам.
-Протестът се отхвърля.
Отговорете.
Бяхме на детската площадка, той беше на лоста и...
Падна и едва не ослепя, докато бе под ваша опека.
Падна и се поряза.
Не сте ли казали на бившата си жена,
че по ваша вина е пострадал и завинаги ще носи белег?
Не й ли казахте:
""Когато се случи, се почувствах така виновен""?
-Възразявам.
-Приключих с въпросите.
Тед?
Тед?
Съжалявам, споменах му за злополуката преди два месеца,
Не допусках, че ще се позове на нея.
Повярвай ми.
Повярвай, не бих го казала иначе.
Прости ми.
Аз съм...
Тед.
-Здравей
-Здравей, нека ти помогна.
Научи ли нещо?
Според адвоката, щом няма новини, новините са добри.
-Познай.
-Какво?
С Чарли мислим отново да се съберем.
Сериозно? Значи най-после той ти се обади.
Не, аз му се обадих.
Как така?
Ами, не знам. След делото се размислих за много неща.
И...
Едва ли ще излезе нещо, но той иска, тъй че...
Това е...чудесно. Как се чувстваш?
Не знам. Май че малко уплашена.
-Здравей.
-Здравей.
Отнемат ми го.
Не мога да ти опиша колко съжалявам.
Какво стана?
Съдията още отначало се хвана за майчинството.
""Разпореждам на ищцата да бъде присъдена опеката за малолетния.
Заповедта влиза в сила от понеделник, 23 януари.
Ответникът трябва да плаща издръжка за детето по 400 долара на месец.
Бащата има следните права:
да посещава детето през една седмица,
и да го взима за половината ваканция.""
-Това е.
-Ами ако не се съглася?
Нищо не гарантирам.
Ще рискувам.
-Скъпо ще ти излезе.
-Не ме интересува, ще платя.
Тед, налага се да ти кажа нещо.
Този път Били ще плаща.
Ще трябва да го призова като свидетел.
Не можеш да направиш това.
Не искам.
Благодаря, че ми отдели време. Сега ще се поразходя.
Тед... аз съм.
Тед?
Току-що научих.
Моля те, върви си.
Добре ли си?
Просто искам да съм сам за известно време, Маргарет.
Не разбирам.
И двамата с майка ти искаме да живееш при нас.
Затова отидохме при един човек. Говорих ти за него - съдията.
Оставихме на него да реши, защото е мъдър и има опит.
Разговаряхме с него и го попитахме какво мисли.
И знаеш ли какво? Той се съгласи с мама.
Каза, че ще е чудесно да се преместиш да живееш при нея.
А аз съм късметлия, защото ще вечерям с теб веднъж седмично.
А два пъти в месеца ще сме заедно за уикенда.
Къде ще ми е леглото? Къде ще спя?
Мама всичко е подредила. Ще си имаш легло в дома й.
-А къде ще са ми играчките?
-У мама.
Ще ги занесем всичките там.
Ако си умен, сигурен съм, че тя ще ти купи и нови.
А кой ще ми чете преди лягане?
Мама.
И вече няма ли да ме целуваш за лека нощ, татко?
Не, няма да мога.
Но аз... ще ти идвам на гости.
Всичко ще е наред. Ще видиш.
Ами ако не ми хареса, мога ли да се върна у дома?
Да не ти хареса?
При мама ще си много добре.
Повярвай. Тя много те обича.
Татко?
Не забравяй да ми се обаждаш понякога, чу ли?
Всичко ще е наред.
Да вървим да си купим сладолед.
Какво се мотаем, я да действаме.
По-живичко.
Хайде, слагай масата.
Хайде.
Готов ли си?
Да.
Тед, Джоана е. Чакам долу, във фоайето.
Би ли дошъл сам тук?
Здравей.
Какво има?
Кажи какво е станало?
Събудих се тая сутрин.
Все за Били си мислех.
Представях си как се буди в стаята си
с облаците, които съм нарисувала, и си помислих,
че и в новото жилище трябваше да нарисувам облаци, защото...
Да си мисли, че се събужда у дома си.
Дойдох тук да отведа сина си у дома.
И осъзнах, че той вече си е у дома.
Аз много го обичам.
Но няма да го взема със себе си.
Мога ли да се кача горе и да поговоря с него?
Да.
Най-добре иди сама. Аз ще почакам тук.
Как изглеждам?
Изглеждаш чудесно.
Субтитри: SDI Меdiа Grоuр