Druids (2001) (Druids CD1.sub) Свали субтитрите
може да направи закона.
Колелото на съдбата заплашва да ни смаже.
Ние умираме. Кажи ни какво трябва да направим?
Всеки народ, всяко племе се нуждае от своя легенда.
И всяка битка се нуждае от герой.
Погледнете.
Знакът за пристигането на крал.
Пристигане на крал? Вече нямаме крале в Галия.
- Тогава, може би при римляните.
- Но те също нямат крале.
Герой трябва да се появи от тъмнината.
Той ще ни предпази.
Трябва да отивам да го търся.
- Знаеш ли какво означава името ми?
- Епона, кобилката.
- А знаеш ли какво означава моето име?
- Не.
Версенжеторикс, водач на велики войни.
Между момче и момиче би трябвало да има нещо повече.
Съжалявам.
- За майският събор ли сте дошъл?
- Да.
Не, аз... добре де, може би. Може би съм.
Ами ти, момченце, кой си?
Аз не съм момченце. Аз съм Версенжеторикс.
Натоварен си със тежко име, водач на велики войни.
Не и за сина на Селтил, вождът на Арверн.
Аз съм дъщеря на Моса, водачката на Беловак. А ти кой си?
Никой.
Аз съм семето, носено от ветровете на съдбата.
Аз съм спората, която може да поникне.
- Говориш като друид.
- Аз съм само беден поет.
Всъщност финансовото ми състояние може доста да се подобри,
ако успея да се добера до оня празник,
с благоволението на някой благородник. Като теб.
Тогава ще те поканя. Вземи коня ми.
Благодаря.
Кажи на баща ми, че аз съм те пратил и той няма да ти откаже нищо.
Благодаря ти, водачо на велики войни.
Ти му се довери, просто така.
Той ми хареса. Ти също ми харесваш.
И не забравяй, ако брат ти Селтил упорства,
ти трябва да се подчиниш на нашите закони
и да отделиш душата му от разяденото му тяло.
Гутуарт греши. Не трябва да има крал в Галия!
Празникът още не е започнал.
- Нямаш работа тук.
- Връщам коня, чичо.
- Какво правиш, синко?
- Показвам града на Епона, майко.
Летисия, увери се, че има цветя на всяка маса.
Хайде.
Някой ден ти ще бъдеш моя кралица.
Твоя кралица? Харесва ми как звучи това.
Но няма повече крале в Галия.
Засега.
- Засега?
- Това е тайна.
Последвай ме. Баща ми има среща с всички галски водачи.
Приветствам ви, благородни водачи на другите народи на Галия.
И по-специално теб, Думнорикс, водач на Едуен,
и Дивисиак, твой брат и старши друид,
и нашите приятели от севера, великият Комиос,
- и храбрата Моса.
- Водачка на Беловак.
Теб също Гобанисио, братко мой,
и теб Каларикс, сенатор на Арверн.
Гутуарт, нашият архидруид, ще присъства на нашата среща.
Себе си ли представяш като нов крал на Галия?
Нима забрави, че Арверн е обявен за република?
Не съм забравил, Гобанисио,
че ти искаш да станеш водач на тази аристократична република,
която прави богатите по-богати,
а бедните по-бедни.
Но нека забравим за момент това жалко съперничество.
Ние, Галите, сме в капан между две големи чудовища.
На север, Тевтонците,
а на юг, Римляните.
Нима забрави, че ти нае тевтонски войници,
за да завладеем други земи?
- Римляните не са заплаха.
- За момента.
Какво говориш?
Казвам, че ти отиде в Рим, за да молиш Цезар да дойде в Галия.
Казвам, че римските легиони ще опустошат нашите земи
и ще унищожат всичко, в което вярваме.
Дивисиак, по-добре народът на Галия да се обедини под ръководството на един крал.
Казвам ти, братко,
по-добре крал начело на Галия,
отколкото твоите тайни пактове с римляните.
Нека се обединим и заедно изгоним и Тевтонците, и Римляните.
Във велики и славни битки.
Някой ден ще бъда твоя кралица.
Ето я короната, носена от краля на Галия.
Татко, не!
Вземи короната, бягай!
Епона!
Дай ми това.
Версенжеторикс, бягай.
Това е само между арвернците. Стой на страна.
Гобанисио!
Не, момчето ми. Не това.
- Искам да спася баща си.
- Разбира се, че искаш, но не можеш.
- Трябва да спася баща си.
- Той трябва да приеме съдбата си,
както и ти.
Съгласно закона,
ние трябва да разделим духа ти от разяденото ти тяло.
Мръсно влечуго!
Не на закона служиш, а на собствените си амбиции.
И ти братко не си добър.
Сбогом Селтил. Едуенците няма да участват в тази измяна.
Атрибейците също. Сбогом.
Ти повече се страхуваш да ме убиеш, отколкото аз да умра.
Подай ми факлата, Гобанисио.
Ти не си достоен да пожертваш брат си, който предаде.
Смъртта му принадлежи само на него.
Магията на неговата смърт трябва да ни даде урок за саможертвата му.
Колкото по-велика е магията, толкова по-голяма цена трябва да се плати.
Ще те убия, Гобанисио.
Ще те убия.
Ще те убия.
Ще те убия, Гобанисио.
Стани. Дори всички в Галия да са разделени,
тук не трябва да има нито племена, нито народи.
Без отличителни знаци. Хвърли това.
Станете! Побързайте!
Къде отиваш?
Време е да направя това, което трябва. Трябва да довърша една задача.
Не си готов. Все още не си.
Ела с мен.
Ще те представя на учител.
Рия, водя ти един млад приятел.
Опитай се да не го нараняваш.
Ако успееш да ми пуснеш и една капка кръв,
и ти можеш да правиш, каквото си искаш.
- Мислех, че е невъзможно.
- Невъзможно е.
Битката трябва да е удоволствие.
Погледни ме. Научи движенията ми.
Научи се да предвиждаш противника,
провокирай го, подлъжи го да нападне.
Събери гнева му и го направи свой собствен.
Води танца.
Ако знаеш какво искаш и опонентът ти ще го желае.
Отново.
За да бъдеш едно с меча, трябва да се освободиш от желанията си.
А когато се науча да правя това, ще ти пусна кръвчица, а?
Ако успееш да направиш това, ще разполагаш с живота ми.
Трябва да станеш главен друид.
Ще стана главен друид.
Тогава играта ще свърши и ти ще достигнеш съдбата си.
Видя ли смъртта си, Версенжеторикс?
Не. Бях крал. Какво означава това?
Познанието, което идва при теб чрез сънищата, е твоето собствено.
Човешката съдба също е негова.
- Да.
- Тогава трябва да я последвам.
Колкото е по-велика съдбата ти, толкова по-голяма цена трябва да платиш.
Откакто пламъците погълнаха детството ми, оттогава се уча.
А сега ми се казва, че е време да действам.
Само не изоставяй пътеката на познанието,
когато поемеш по пътя на действието.
Пази се от това действие.
От години нашите вождове са били жертва на собствените си демони,
формираха съюзи и се предаваха един друг.
Ще ти покажа докъде ще те доведе това.
Римляните действат без истинско познание. Виж какво правят:
каменен меч през сърцето на земята.
Трябва да попътуваш по този път за малко.
Тук нашите пътища трябва да се разделят.
Виж!
- Сега ме ритни по задника.
- Какво?
Те видяха друидската ми роба! Така, че прави каквото ти казвам.
Аз съм неприятен просяк. Ритни ме в задника и ме подгони към гората.
Добре. Махай се! Махай се! Хайде.
- Махай се!
- Моля.
- И не се връщай!
- Моля.
Съжалявам.
Къде е друида?
Какъв друид?
- Мъжът в бялата роба.
- О, просто просяк, нищо повече!
Кой ще посмее да посегне на друид.
- Дивисиак?
- Ти ме познаваш, арвенецо?
Трудно е да бъдеш забравен от сина на Селтил.
- Мислехме, че си мъртъв.
- Къде отиваш?
Джерговия.
Е, аз отивам в Бибракт да се срещна с другите водачи на Галия.
Би ли желал да се присъединиш?
За малко.
Какво те държи тук, толкова далеч от Рим?
Същото, което те държа скрит в горите,
а сега те прати на моя път. Съдбата!
Думи, като на друид!
Всъщност, някога бях нещо като друид,
висш свещеник на Рим. Струваше ми много пари.
Ти друид ли си?
- Не, избрах друг път.
- Аз също. Избрах да служа на Рим.
Рим, към който водят всички пътища: мостове, акведукти, пътища,
свободното движение на стоки и хора
и за доброто на всички, цивилизования свят!
Значи, самоотверженият Цезар идва в Галия за да донесе цивилизация
на нас, бедните варвари.
Да.
Да.
Човек може да роден като варварин,
но да спечели правото да се нарече гражданин на Рим.
Събери войните си. Ела с мен на похода до Британия.
Спечели слава и римско гражданство.
И половината от всичко, което завладееш.
Е, нашите пътища се разделят сега,
но мисля, че не за дълго.
Благодаря ти за коня.
Ще го върна.
Мислиш ли, че може сам да си върне Джерговия?
Това момче!
Някак, Джистус,
вярвам, че може!
Той с нищо никога не се съгласява!
- Разбира се.
- Не, не, моля.
Погледнете там, язди римски генералски кон!
- Красив е.
- Чудя се от къде идва.
Кой си ти? Какво си мислиш, че правиш?
Оправям си къщата
и отмъщавам за баща си.
Дойдох да ви предложа приключение.
Ще поведа всички войни на Галия да завладеят британския остров.
Предлагам ви слава и богатство.
Имам думата на Цезар,
че ще имаме половината от плячката.
И за да го докаже, той ми даде коня си.
Половината от плячката. Може ли да повярвате?
Добре дошъл си между нас.
Да яздиш начело на нашата арвенска армия
и да ни представиш пред Цезар.
Защо шпионите ти не са намерили архидруида?
Сигурен съм, че той ги учи
да вярват в безкрайните промени.
Той е истинския ми враг.
Дъщерята на Моса може да ме познае.
Приветствам ви, приятели
и съюзници на Рим.
Думнорикс и Литавик, водачи на едуените,
Дивисиак, Комиос,
храбрата Моса, водачката на Беловак.
Аз ви освободих от тевтонците и ви дадох мир.
Цезар ви предлага опрощение на тези, които се бореха срещу него.
И приятелството си на тези, които ще му служат.
Ето, Британия, богата страна,
населена с варвари, толкова примитивни,
- че си рисуват лицата сини.
- И отиват на война.
Нека да завладеем Британия
и половината от плячката е ваша.
Аз не мога да отида.
Защо не?
Получавам морска болест.
Боговете са с нас, Думнорикс.
И ти гарантирам, че морето ще бъде спокойно.
Цезар приема децата ви като гаранция за лоялността ви.
Епона, принцеса на Беловак,
ще се грижи за по-малките.
Думнорикс взема заложници.
Той не дава. Никога.
- Да.
- Да.
Ето какво искам в замяна на плячката.
Не, Цезар, това е невероятно много.
За оръжията?
За бижутата? За хилядите роби?
Все още ни дължиш сумата за фестивала.
Известността е скъпа.
Нищо вече не ви дължа.
Но от сега нататък, вие ще сте ми длъжници.
Данъците ще бъдат разделяни между Рим, вас и мен.
- Трябват ми още четири легиона.
- Да завладееш Британия?
Пращам галите.
- Трябва да се отърва от тях.
- Какъв цинизъм!
Друга дума за политика!
Отворете портите!
Беше прав за Версенжеторикс.
Той го направи. Тук е.
Това е дар от боговете.
И го знаех.
Още една бъдеща победа
за Гай Юлий Цезар, проконсул на алпийска Галия.
За момента. Победа над британците
няма да ме приближи до триумфално завръщане в Рим,
а Рим, до правителството, което трябва да има.
Юлий Цезар, крал на римляните?
Крал? Версенжеторикс, не.
Крал, който създава династия, е герой,
но неговият син е посредствен, а неговият внук - малоумен или чудовище,
а неговият пра-правнук вероятно и двете. Не!
Аз не искам да разруша Републиката.
- Само да я управлявам.
- Достатъчно скромна амбиция.
Когато Александър Велики е бил с десет години по-млад от мен,
е бил завладял целия цивилизован свят.
А на твоята възраст е бил мъртъв.
Още една причина да побързам.
Вечеряй с мен довечера.
Сигурен съм, че ще ти бъде интересно.
Страхувам се, че никога няма да достигнем Британия в такова време.
Галите се страхуват единствено небето да не им падне на главите.
И галът, който казал това на Александър,
бил ударен от светкавица.
Ето ти Дивисиак!
Чуйте ме.
Е, Думнорикс, все още ли се страхуваш от морето?
Гарантирам, че морето ще бъде спокойно.
Не от морска болест се страхувам, а от Цезар.
Той ни предлага половината от плячката и това не ти е достатъчно?
Прекалено много е.
- Трябва да уважаваме съюза.
- Ти, братко,
беше този, който сключи договора от името на Едуен.
Нито аз, нито синовете ми ще го уважаваме.
Думнорикс, какво ще правиш:
Каквото мога. Когато мога.
Мисля, че се познавате.
Така ли?
Или забрави момичето, което помоли да бъде твоя кралица?
Епона?
Твоя кралица? Съпруга на краля?
Когато го срещнах в селището му, бях малко провинциално момиче,
впечатлено от сина на местния вожд,
който беше впечатлен дори повече от самия себе си.
А сега, каква си?
Цивилизована и образована жена.
Впечатлена от Римски генерал, който е впечатлен дори повече от самия себе си.
Аз съм, все пак, впечатляващ мъж.
Ние всички сме впечатляващи хора.
Знаеш ли,
понякога си мисля,
че баща ти
е бил надминал времето си
- и е имал много добри идеи.
- Да изгони легионите ти от Галия?
Прекалено много племена. Имате прекалено много племена.
И всеки вожд, трябва да се избира всяка година.
Това е бъркотия.
Искам да управлявам Рим. Това е съдбата ми.
Съдбата на галите може би е
да има крал,
избран от Рим.
Защо не крал, избран по съдба?
- Знаех, че ще дойдеш.
- Изглежда познаваш Цезар доста добре.
Цезар ме посещава често.
Ревнуваш ли?
Често мисля за младото момче от Джерговия,
на когото дадох знак за моята вярност.
Защо мислиш ни събра заедно?
Винаги е мъдро да приемеш, че Цезар знае всичко, което трябва.
Думнорикс не му се доверява.
Аз очаквам да бъде точно какъвто е: Юлий Цезар.
Доверявам му се толкова, колкото и на теб.
Какво трябва да означава това Епона?
Ти си и винаги ще бъдеш
водач на велики войни.
Аве! Думнорикс. Той се развилня в нашия лагер!
Изби наши войници и след това избяга.
Продължавайте да товарите лодките.
Твоят брат, знаех, че ще ме предаде.
Би трябвало да убием всички заложници.
Не, моля те, Цезар, не прави това.
Думнорикс трябва да бъде съден според нашите правила.
- Искам да го видя.
- Нека да пратя Литавик след него.
Не, вече не вярвам на едуенците, на теб също.
Тогава прати Версенжеторикс.
Той е арвенец.
Е,
ако това е твоят избор.
Няма да се убиват никакви заложници.
Върни го...
жив.
Също като римските наемници,
все още слагаш наметалото си на дясното рамо.
Дойдох да те върна.
Красноречивият Версенжеторикс ли се опитва да ме убеди
или водачът на велики войни се опитва да ме върне на сила?
Разбира се можем да си поговорим, винаги можем да се бием до смърт след това.
Каква заповед на Цезар изпълняваш, яздейки собственият му кон?
Да те върна, за да бъдеш съден според нашите закони.
Брат ти го изиска.
Много съм благодарен и радостен да се видя
осъден от моите братя в лагера на Цезар.
Ако не се върнеш,
едуенските заложници ще бъдат убити, а може би и другите.
Не, не, не. Какво говориш?
Дори и ако беше бесен, а той трябва да е,
Цезар никога няма да убие заложниците.
Кой гал ще тръгне за Британия, ако бъдат убити децата му?
- Няма да го направи.
- Какво ще правим сега?
Мислех да ти предложа мой кон
и после заедно да отмъстим за смъртта на баща ти.
Нима никога не си се питал
кой би настроил едуенец срещу едуенец и арвенец срещу арвенец?
Кой се облагодетелства най-много от смъртта на Селтил?
Версенжеторикс! Бягай!
Върни на Цезар това, което му принадлежи.
И му дай моята лепта.
Баща ви беше добър човек.
Мисля, че трябва да отидем в Джерговия веднага!
Да вървим.
- Какво означава тази ръка?
- Че сме си създали враг
и щеше да е много по-добре, ако го имахме за приятел.
Хвърли заложниците в затвора
и заключи Епона в клетка.
Нека се знае, че Цезар ще бъде благодарен
на човека, който намери Версенжеторикс.
Затворете портите!
Ти си прогонен от града.
Цезар е дал награда за главата ти.
Те избиха всички друиди, но аз се върнах да чакам.
Гутуарт още ли е жив?
Брат и сестра на меча!
Сега можеш да разполагаш с моя живот.
Тогава играта скоро ще приключи.
Останете тук. Наглеждай ги!
Искаме Версенжеторикс да бъде нашият водач.
Сенатори, заповядваме ви да го изберете за вожд на Арверн!
Няма да бъда избран от тези страхливци,
а от одобрението на моя народ.
Цезар не може да ме направи изгнаник!
Той ми е враг, а аз ще бъда ваш крал.
Искаме Версенжеторикс да ни бъде водач!
Да живее Версенжеторикс,
крал на Арверн.
В името на баща ми,
с гордост приемам.
Хора на Галия. Нека да бъдем каквито трябва,
свободен и обединен народ.
Заедно ще изгоним римляните от Галия.
Те са наши врагове,
а всички, които им служат - предатели.
- Изгорете запасите и хамбарите.
- Искаш да ни съсипеш!
Прави каквото ти казвам или сам ще ги изгоря.
Ето, хлапета, това е за вас.
Той изгаря цяла Галия, докато твоите легиони умират от глад.
Хората започнаха да гледат гладно към конете.
Той е интелигентен водач.
Той отказва да нападне врага. Това не много славна стратегия.
Но е ефективна.
Нека да се върнем в нашата провинция.
Нито славно, нито ефективно.
Ще минем през огъня и ще атакуваме Аварикум.
Като скорпиона! Ще следвам собствената си логика до смъртта.
Нека да видим каква логика следва Версенжеторикс.
Евакуирайте града
или ще го изпепеля с хората ви вътре.
Какво право имаш, арвенецо?
Не мога да оставя римляните да превземат Аварикум с всичките му запаси.
Ако трябва ще изгоря Джерговия, собствения си град.
- Тогава защитавай града с нас.
- Обсадата не може да победи.
Заради нашата глупост, Цезар ще вземе победата си
от ноктите на поражението в които съм го хванал.
Един живот за града.
Предлагам ти невинния живот детето си.
Ако наистина вярваш, че ще послужи за каузата на Галия,
велики кралю Версенжеторикс, убий го.
Дано живее за да стане достоен за майка си.
Дано Аварикум оцелее за да го види.
- Нека се бием във велика битка!
- Трябва да се бием с тях сега.
Аз отивам в Джерговия.
Направих ли правилното? Или ще доживея да съжалявам за това?
Ти направи това, което мислеше за правилно,
вместо това, което знаеше, че е необходимо.
- Беше ли грешка?
- Могъществото не прави правилното,
нито пък грешното.
Но могъществото е част от този свят на човешки конфликти,
където всички сме затворници. Това е истински капан.
Твоите неразбираеми приказки не ми помагат.
Така ли мислиш?
Сега ще направим това, което Версенжеторикс не направи.
Както скорпиона - победа или смърт.
Ще избием цялото население. Искам кървава баня.
Цезаре, това не е необходимо.
Всички жени,
всички възрастни, дори всички деца.
Благодарение на теб, всички те загинаха!
Ти ги изостави.
Отказа да се биеш. Ти си страхливец.
И ще ни превърнеш всички в страхливци.
Ти обеща да ни поведеш към победа.
Каква победа? Тази, която обеща на Цезар ли?
Обвинявате ме в предателство?
Тогава ме убийте.
Да, предадох Галия.
Да, бях страхливец.
Вашият гняв е мой гняв...
към мен самия.
Защото направих една грешка. Послушах ви.
Градът трябваше да гори. И трябваше да го направя,
хората все още щяха да са живи,
а войската на Цезар, умираща от глад.
Но Цезар направи по-голяма грешка,
когато заповяда това клане,
което ужасява и разбунтува моето,
вашите и сърцата на всички гали.
Ако мислите, че сте ме облагодетелствали, като сте ми дали тази власт
и ако мислите, че повече не съм достоен за тази чест,
ще ви я върна веднага.
Съдба.
Това е съдба.
Отвратително!
Наистина беше ненужно...
клане.
Ненужно?
Сега ще имаме решителна битка.
Открих тайната на галските мечове.
Отиваме към Джерговия.
Разположете катапултите.
Заредете ги.
- Побързайте!
- Защо? Там няма никой.
Формирайте линиите си.
Готови.
Версенжеторикс е обграден. Не смее да се покаже.
Да атакуваме!
Съюзникът ти Литавик пристигна.
По моя заповед!
Хей, мъже, имаме нещо за вас.
Погледнете нагоре.
Хайде, готови сме за вас.
Толкова сте срамежливи!
Елате да опитате.
Погледнете.
Имам намерение да съм първи.
Образувайте пирамида.
Ще видите какви са истинските мъже!
- Вижте какво ви чака.
- Вижте.
Толкова сте срамежливи!
Смърт за Цезар!
Избийте ги всичките. Смърт за римляните!
Не се страхуваме от римляните!
Те са твои съюзници. Само се надявам да го знаят.