The Princess Bride (1987) Свали субтитрите
- Здрасти мамо.
По-добре ли си?
Малко.
Познай какво.
Какво?
Дядо ти е тук.
Мамо, не можа ли да му кажеш, че съм болен?
Ти си болен, затова той е тук.
Той ме щипе по бузите. Мразя това.
Може този път да не го направи.
Хей! Как е болният?
Мисля да ви оставя двамата.
- Донесъл съм ти специален подарък.
- Какъв?
Отвори го.
Книга?!
Точно така. Когато бях на твоите години, книгите ни бяха телевизия.
А това е една специална книга.
Баща ми я четеше когато аз бях болен,
а аз съм я чел на твоя баща.
И днес, ще я чета на теб.
Има ли бой вътре?
Шегуваш ли се? Фехтовка. Борба. Мъчения. Отмъщение.
Великани. Чудовища. Преследвания. Бягства.
Истинска любов. Чудеса.
Не звучи толкова зле. Ще пробвам да остана буден.
Много ти благодаря. Много мило.
Доверието ти в мен е поразително. Е, добре.
"Принцесата годеница", от С. Моргенстерн.
Глава първа.
Лютиче бе израснала в малка ферма в страната Флорин.
Любимите й забавления бяха ездата
и мъченията, на които подлагаше ратая, работещ във фермата.
Името му беше Уесли, но тя никога не го наричаше така.
Не е ли това едно прекрасно начало?
Да. Много добро.
Нищо не доставяше на Лютиче повече удоволствие колкото да разкарва Уесли насам-натам.
Ратай. Излъскай ми седлото.
На сутринта искам да мога да се огледам в него.
Както желаете.
"Както желаете" е всичко, което той някога й казваше.
Ратай. Напълни ги с вода --
моля.
Както желаете.
Същия ден, тя с удивление откри, че когато той казваше, "Както желаете,"
той всъщност казваше, "Обичам те."
А още по-удивителен бе денят, в който и тя осъзна, че наистина го обича.
Ратай,
подай ми тази стомна.
Както желаете.
Я спри, я спри.
Какво е това? Да не опитваш да ме преметнеш? Къде е боя?
Това да не е книга за целувки?
Само почакай.
Кога ще стане интересно?
Потърпи малко. Остави ме да чета.
Уесли нямаше пари за женитба.
Така че той събра малкото си вещи и напусна фермата
за да потърси успех в морето.
Беше много емоционален момент за Лютиче.
Не мога да повярвам.
Страхувам се, че няма да те видя повече.
Разбира се, че ще ме видиш.
Ами ако нещо се случи с теб?
Чуй ме:
Обещавам, че ще се върна.
Но как може да си сигурен?
Това е истинската любов.
Да не мислиш, че се случва всеки ден?
Уесли не достигна до целта си.
Корабът му беше атакуван от Страшния Пират Робъртс,
който никога не оставяше живи пленници.
Когато Лютиче получи новината, че Уесли е убит...
Да бъдеш убит от пират е добре.
...тя се затвори в стаята си и заключи вратата.
И в продължение на много дни нито спа, нито яде.
Никога повече няма да се влюбя.
Пет години по-късно,
главният площад на град Флорин бе изпълнен както никога досега
за да чуе обявяването на годежа на великия принц Хъмпърдинг
Народе мой!
След един месец, страната ни ще празнува своята 500-годишнина.
В същия ден по залез, ще се оженя за дамата, която някога беше обикновена като вас самите,
но вероятно няма да я намерите за толкова обикновена сега.
- Искате ли да я видите?
- Да!
Народе мой - принцеса Лютиче!
Лютиче бе обзета от празнота.
Макар че законът даваше на Хъмпърдинг правото да си избере жена,
тя не го обичаше.
Въпреки увереността на Хъмпърдинг, че тя ще се влюби в него,
единствената й радост бе ежедневната езда.
Извинете, милейди?
Ние сме само едни бедни, изгубени циркови артисти.
Има ли някое село наоколо?
На мили наоколо няма нищо.
Значи няма да има кой да чуе виковете ти.
Какво е това, което късаш?
Това е емблема от униформата на офицер от Гилдер.
Кой е Гилдер?
Страната отвъд морето. Заклетият враг на Флорин. Давай!
Когато конят стигне до замъка, униформата ще накара принца да заподозре,
че Гилдерианците са отвлекли неговата любима.
А когато открие мъртвото й тяло на Гилдерианската граница,
подозренията му ще бъдат окончателно потвърдени.
Никога не си споменавал, че ще убиваме някого.
Наех те за да ми помогнеш да започна война.
Това е много престижна работа с дълги и славни традиции.
Просто не мисля, че е правилно, да се убива едно невинно момиче.
Аз ли полудявам или думата "мисля" се изплъзна от устните ти?
Не си нает заради мозъка си, хипопотамска грамада такава.
Аз съм съгласен с Фезик.
О! Пияницата проговори.
Какво ще стане с нея не те засяга.
Аз ще я убия.
И запомни едно - никога не го забравяй -
когато те открих,
беше толкова пиян, че не можеше да си купиш бренди.
А ти - без приятели, безмозъчен, безпомощен, безнадежден,
Искаш ли да те изпратя обратно откъдето те взех,
безработен в Гренландия?
Тоз Визини много вдига пара.
Пара... пара... Просто му харесва да се кара.
- Той сигурно не е такъв злобар.
- Но пък наистина му липсва чар.
- О, много си добър във рими.
- Вярно е, че с тях върви ми.
Стига толкова!
- Фезик, има ли скали напред?
- Ако има - мъртви сме със теб.
- Стига с тия рими, млък!
- Някой да желае тук фъстък?
Ще стигнем скалите призори.
Какво правиш там?
Искам да съм сигурен, че никой не ни преследва.
Това би било невъобразимо.
Напук на това, което си мислиш, ще те хванат.
И когато това стане, принцът ще ти сложи примка на врата.
От всички вратове на борда, Ваше височество,
единственият за който трябва да се притеснявате е вашият собствен.
Спри с това. Всички можем да се отпуснем, почти свърши.
Сигурен ли си, че никой не ни преследва?
Както вече казах, би било абсолютно, тотално и напълно - невъобразимо.
Никой в Гилдер не знае какво сме направили.
И никой във Флорин не би могъл да стигне дотук толкова бързо.
Само от любопитство, защо питаш?
Няма причина. Само дето, както си гледах назад, ми се стори, че видях нещо.
Какво?!
Вероятно някой местен рибар е излязъл на среднощна разходка,
в тези гъмжащи от змиорки води...
Скачай вътре, след нея!
Не мога да плувам.
Аз знам само кучешката.
Обърни наляво.
Ляво. Ляво!
Познавате ли този звук, Ваше височество? Това са Пищящите змиорки.
Ако не ми вярвате само почакайте.
Писъкът им винаги се засилва точно преди да си хапнат човешко месо.
Ако сега доплувате обратно, ви обещавам, че няма да пострадате.
Не вярвам да получите по-добра оферта от змиорките.
Тя няма да бъде изядена от змиорките.
Какво?
Змиорката не я хваща.
Обяснявам ти, защото ми изглеждаш нервен.
Не съм нервен.
Е, може би само малко заинтригуван. Но то не е същото.
Защото можем да спрем ако искаш.
Не. Може да ми почетеш още малко... ако искаш.
Познавате ли този звук, Ваше височество? Това са Пищящите змиорки.
Това вече го минахме, дядо. Вече го прочете.
О, господи, вярно. Съжалявам. Извини ме.
Добре, да видим. Тя беше във водата, змиорката я преследваше.
Тя беше уплашена. Змиорката я атакува. И тогава -
Пусни я долу. Просто я пусни.
Мисля, че приближава.
Той не е наша грижа. Опъни платната!
Предполагам, че се мислиш за много смела, а?
Само в сравнение с някои други.
Гледай! Почти ни настига.
Чудя се дали използваме един и същ вятър.
Който и да е, твърде е закъснял --
виждаш ли?
Скалите на Лудостта.
Бързо. Дръпни това нещо...
а сега онова другото.
Давай!
В безопасност сме.
Само Фезик е достатъчно силен да се изкачи догоре,
ще му трябват часове докато открие пристанище.
Той се катери по въжето. И ни настига.
Невъобразимо!
По-бързо!
Мислех, че съм достатъчно бърз.
Ти би трябвало да си Колосът. Онова велико, легендарно нещо.
И въпреки това той ни настига.
Да, ама аз нося трима души. А той носи само себе си.
Не приемам извинения,
явно ще трябва да си намеря нов великан.
Не говори така, Визини. Моля те.
Разбра ли, че работата ти виси на косъм?
Той има много добри ръце.
Ама не е ли паднал? Невъобразимо!
Продължаваш да използваш тази дума.
Не мисля, че тя значи това, което ти си мислиш, че значи.
Господи! Той се катери.
Който и да е, явно е видял принцесата,
значи трябва да умре. Ти, погрижи се за нея.
Ще се движим към границата на Гилдер.
Настигни ни като го убиеш.
Ако падне - чудесно. Ако не - меча.
Ще се дуелирам с лявата ръка.
Нали знаеш, че бързаме!
Само така ще бъда удовлетворен.
Ако се бия с дясната, ще свършим твърде бързо.
О, нека е по твоя начин.
Внимавай. На хората с маски не може да се вярва.
Чакам!
Привет там.
Бавно ли върви?
Не искам да съм груб, но не е толкова лесно, колкото изглежда.
Ще съм ти признателен ако не ме разсейваш.
- Извинявай.
- Благодаря.
Не би ли могъл да поускориш нещата?
Ако толкова бързаш, би могъл да ми спуснеш въже, или клон,
или да си намериш по-полезна работа.
Бих могъл.
Всъщност, имам малко въже тук.
Но не мисля, че би приел помощта ми,
след като те чакам за да те убия.
Това поставя пречка в нашите взаимоотношения.
Но ти обещавам, че няма да те убия докато не стигнеш върха.
Това е много утешително. Но се страхувам, че ще трябва да изчакаш.
Мразя да чакам.
Давам ти думата си на испанец.
Не става. Познавал съм твърде много испанци.
Няма ли някакъв начин да ми повярваш?
Нищо не ми идва наум.
Кълна се в душата на баща си, Доминго Монтоя.
- Ще стигнеш до върха жив.
- Хвърли ми въжето.
Благодаря.
- Ще изчакаме докато си готов.
- Още веднъж, благодаря ти.
Не искам да бъда любопитен, но дали случайно
нямаш шест пръста на дясната ръка?
Винаги ли подхващаш разговорите си така?
Баща ми беше заклан от шестопръст мъж.
Беше велик майстор на мечове
- баща ми.
И когато шестопръстият се появи и поиска специален меч,
баща ми прие работата.
Трябваше му година да го изработи.
Никога не съм виждал подобен.
Шестопръстият се завърна и си го поиска,
но на една десета от договорената цена.
Баща ми отказа. Без да каже дума, шестопръстият го прониза в сърцето.
Аз много обичах баща си, така че предизвиках убиеца на дуел...
Провалих се.
Шестопръстият ме остави жив,
но ми остави тези.
На колко години беше?
На 11.
Когато станах достатъчно силен, посветих живота си на фехтовката.
Така че следващият път когато се срещнем, няма да се проваля.
Ще се изправя пред шестопръстия и ще му кажа:
Здравей! Името ми е Иниго Монтоя.
Ти уби баща ми. Приготви се да умреш.
И не си правил нищо друго освен да изучаваш меча?
Повече практика, отколкото учене, напоследък.
Но не мога да го открия.
Ще станат двайсет години. Вече започвам да губя вяра.
Работя за Визини само за да си плащам сметките.
Няма много пари в отмъщението.
Е, наистина се надявам да го откриеш, някой ден.
Готов ли си?
Дали съм или не съм, ти беше повече от честен.
Изглеждаш приятен човек. Неприятно ми е да те убивам.
Изглеждаш приятен човек. Мразя да умирам.
Начало!
Използваш защита Бонети срещу мен, а?
Мислех, че е подходяща, предвид скалистия терен.
Разбира се очакваш да те атакувам с Капо Феро.
Естествено, но откривам, че Тибо парира Капо Феро, нали?
Освен ако противникът е учил Агрипа,
а аз съм.
Биеш се прекрасно!
Благодаря, учих здраво за да стана такъв.
Признавам, по-добър си от мен.
Защо тогава се усмихваш?
Защото аз знам нещо, което ти не знаеш.
И то е?
Аз не съм левак.
Ти си удивителен!
Длъжен съм, след двайсет години.
- Има нещо, което и аз съм длъжен да призная.
- Кажи ми.
И аз не съм левак.
Кой си ти?!
Не съм някой важен.
Трябва да знам.
- Ще те разочаровам.
- Добре.
Убий ме бързо.
По-скоро бих унищожил прекрасен стъклопис отколкото майстор като теб.
Все пак, не мога да те оставя да ме следваш...
Моля те разбери ме правилно, изпитвам към теб само уважение.
Невъобразимо!
Дай ми я. Настигни ни бързо.
Какво трябва да направя?
Довърши го, довърши го. По твоя си начин.
О, добре, по моя начин. Благодаря, Визини.
Между другото кой начин е моят начин?
Вземи една от тези скали, скрий се зад канарата,
и изчакай няколко минути, докато мъжът в черно завие по пътя.
В мига, в който се покаже главата му, го удряш със скалата!
Моят начин не е много спортсменски.
Направих го нарочно. Можех и да не пропусна.
Вярвам ти.
И сега какво?
Ще се срещнем както бог би желал: по спортсменски.
Без измами, без оръжия,
умение срещу умение, нищо друго.
Тоест ти ще оставиш скалата, а аз ще хвърля меча,
и да опитаме да се убием като цивилизовани хора?
Бих могъл да те убия и сега.
Честно казано, шансовете са леко в твоя полза при юмручната борба.
Не е моя грешката, че съм по-голям и по-силен.
Дори не съм тренирал.
Виж, да не би само да си играеш с мен или какво?
Само искам да чувстваш, че се справяш добре.
Мразя хората да умират разстроени.
- Много си бърз.
- Една точка за мен.
Защо си с маска? Да ни си се изгорил с киселина, или какво?
А, не. Просто е много удобна.
Мисля, че в бъдеще всеки ще ги носи.
Разбрах защо ми създаваш толкова проблеми.
И как мислиш, защо?
Ами, досега не съм се бил само с един човек толкова дълго.
Специализирал съм се в групите.
Бой с банди за местна благотворителност, неща от тоя сорт.
И защо да е толкова различно?
Ами, използват се по-различни движения когато се биеш с половин дузина мъже
отколкото когато трябва да се притесняваш само за един.
Не ти завиждам за главоболието когато се събудиш.
Но, междувременно, си почини добре... и сънувай големи жени.
Било е могъщ дуел.
Навсякъде има стъпки.
И двамата са били майстори.
Кой е спечелил? Как е завършил боят?
Победеният е избягал.
Победителят е последвал тези стъпки водещи към Гилдер!
Ще ги проследим ли и двамата?
Победеният е никой. Само принцесата е от значение.
Несъмнено всичко е било планирано от войниците на Гилдер.
Трябва да сме подготвени за това, което може да ни чака.
Дали не е капан?
Винаги предполагам, че може да има капан,
ето защо съм още жив.
И така останахме само аз и ти.
Ако искаш да умре - продължавай да се движиш напред.
- Нека ти обясня
- Няма нищо за обясняване.
Опитваш се да ми вземеш това, което съвсем справедливо си откраднах.
Вероятно можем да стигнем до споразумение?
Не може да има споразумение, а ти продължаваш да я убиваш!
Но ако не можем да постигнем споразумение, значи се намираме в безизходица.
Опасявам се, че е така.
Аз не мога да се състезавам с теб физически. А ти не можеш да се мериш с моя ум.
Толкова ли си умен?
Нека го кажа така: чувал ли си за Платон, Аристотел, Сократ?
- Да.
- Слабоумници.
Наистина? В такъв случай, те предизвиквам на битка на умовете.
За принцесата?
До смърт?
Приемам!
Добре тогава. Налей виното.
Помириши това, но не го пипай.
Нищо не помирисвам.
Това, което не помирисваш се нарича йокаинов прах.
Без мирис, без вкус, разтваря се незабавно в течности,
и е сред най-смъртоносните отрови познати на човека.
Ето задачата: къде е отровата? Войната на умовете започна.
И ще завърши когато ти решиш и двамата изпием чашите,
и открием кой е прав и кой - мъртъв.
Ама това е толкова просто. Само трябва да отгатна
по това, което зная за теб. Дали си такъв тип човек,
който би сложил отровата в собствената си чаша, или в тази на врага си?
Един умен човек би сложил отровата в собствената си чаша,
защото ще знае, че само голям глупак ще вземе това, което му е дадено.
Аз не съм голям глупак,
така че явно не трябва да избирам виното пред теб.
Но ти би трябвало да знаеш, че аз не съм голям глупак. Ти би трябвало да си разчитал на това,
така че явно не трябва да избирам виното пред мен.
- Избра ли вече?
- Не съвсем.
Йокаинът идва от Австралия, както всеки знае.
А Австралия е изцяло населена с престъпници.
А престъпниците обикновено са хора, на които не трябва да се вярва,
както и аз не мога да ти вярвам.
Така че явно не трябва да избирам виното пред теб.
Наистина имаш невероятен интелект.
Почакай да чуеш нататък! Докъде бях стигнал?
- Австралия.
- Да, Австралия.
Ти би трябвало да си подозирал, че аз знам произхода на праха,
така че явно не трябва да избирам виното пред мен.
- Сега вече просто печелиш време.
- Така ли мислиш?
Ти си победил моя великан, което значи, че си невероятно силен.
Затова може да си сложил отровата в своята си чаша,
разчитайки на силата си да те спаси.
Така че явно не трябва да избирам виното пред теб.
Но, ти си победил и моя испанец, което значи, че си учил.
А по време на учението си, би трябвало да си научил, че човек е смъртен
тъй че би трябвало да си сложил отровата възможно най-далеч от теб,
така че явно не трябва да избирам виното пред мен.
Опитваш се да ме измамиш за да се издам - няма да се получи.
То вече се получи - ти всичко си издаде - аз знам къде е отровата.
Тогава избирай.
Ще го направя. Аз избирам... Я, какво е онова там?
Какво? Къде? Не виждам нищо.
О, бих се заклел, че видях нещо. Няма значение.
Кое е толкова смешно?
Ще ти кажа след минута. Първо, да пием:
аз от моята чаша, а ти от твоята.
Предположението ти беше грешно.
Ти само си мислиш, че е било грешно
- затова е толкова смешно!
Аз смених чашите когато ти се обърна. Глупак такъв!
Падна жертва на една от класическите грешки.
Най-известната от тях е: "Никога не се въвличай в сухоземна война в Азия."
Но само мъничко по-малко всеизвестна е тази:
"Никога не заставай срещу сицилианец, в смъртен двубой."
Кой си ти?
Някой, с когото шега не бива, само това ти трябва да знаеш.
Всъщност, през цялото време твоята чаша е била отровена.
И двете бяха отровени.
Прекарах последните няколко години в изграждане на имунитет към йокаиновия прах.
Някой е победил великан.
Жестоко ще съжаляват в Гилдер ако тя умре.
Поеми си дъх.
Ако ме освободиш...
какъвто и откуп да поискаш - ще го получиш, обещавам ти...
И колко струва, обещанието на една жена?
Много сте забавна, Ваше височество.
Исках да ти дам шанс.
Независимо къде ме заведеш... няма по-велик преследвач от принц Хъмпърдинг.
Той може да проследи сокол в облачен ден. Той ще те открие.
Нима смяташ, че твоят любим ще те спаси?
Никога не съм казвала, че ми е любим.
И да, той ще ме спаси. В това съм сигурна.
Признаваш ми, че не обичаш годеника си?
Той знае, че не го обичам.
Искаш да кажеш - неспособна да обичаш?
Обичала съм много по-силно отколкото убиец като теб може да си представи.
Това беше предупреждение, Ваше височество.
Следващият път ръката ми, ще стигне до края.
Там откъдето идвам жените, които лъжат, ги наказват.
Йокаин. Бих се обзаложил.
Ето и отпечатъците на принцесата.
Тя е жива... или е била, допреди час.
А ако не е жива когато я открия, ще си го изкарам на някого.
Починете си, Ваше височество.
Знам кой си ти,
жестокостта ти разкри всичко.
Ти си Страшния Пират Робъртс. Признай си!
С гордост. Какво мога да направя за вас?
Можеш да умреш бавно, нарязан на хиляди късчета.
Това не бе много любезно, Ваше височества. Защо си хабите отровата по мен?
Ти уби моя любим.
Възможно е. Аз убивам много хора.
И кой е бил този твой любим?
Някой друг принц, като този, богат и крастав грозник?
Не. Един ратай. Беден. Беден и съвършен.
С очи като море след буря.
Твоят кораб ги е нападнал в морето,
а Страшния Пират Робъртс никога не взима пленници.
Не бих си позволил да правя изключения.
Ако се пусне слух, че пиратът Робъртс е проявил милост,
хората ще започнат да не се подчиняват, и тогава ще остане само работа, работа, работа.
- Присмиваш се на страданието ми!
- Животът е страдание, Ваше височество.
Всеки, който твърди обратното, иска да ти продаде нещо.
Мисля, че си спомням твоя ратай.
Трябва да беше преди, колко, пет години?
Дразни ли те да ме слушаш?
Нищо, което би казал, не може да ме разстрои.
Той умря добре, което би трябвало да ти хареса.
Без опити за подкуп или хленчове.
Той просто каза: "Моля."
"Моля, имам нужда да живея."
Това "моля" съм запомнил в паметта си.
Попитах го кое е толкова важно за него.
"Истинската любов" - ми отговори.
И тогава ми разказа за едно момиче с неземна красота и преданост.
Мога само да предполагам, че е имал предвид вас.
Трябва да ме благославяте, че го убих преди да е разбрал каква наистина сте вие.
И каква съм аз?
Предаността, за която той говореше, мадам. Вашата безкрайна преданост.
Кажете ми честно. Когато узнахте че е мъртъв, не се ли сгодихте за принца в същия този час,
или изчакахте цяла седмица от уважение към мъртвите?
Вече ми се присмяхте веднъж, не го правете повече!
В онзи ден аз умрях!
И ти можеш да умреш, ако зависи от мен!
Както... желаете...
О, мой скъпи Уесли!
Какво сторих?
Той изчезна. Сигурно ни е видял, че приближаваме,
което означава, че в паниката си ще направи грешка.
И освен ако не греша, а аз никога не греша,
те са се отправили към смъртоносното огненото блато.
Можеш ли да се движиш?
Да се движа?! Ти си жив!
Ако поискаш, мога да летя.
Нали ти обещах, че ще се върна за теб.
Защо не ме изчака?
Ами, ти беше мъртъв.
Смъртта не може да спре истинската любов.
Може само да я забави за малко.
Вече никога няма да се съмнявам.
Никога няма да се налага.
О, не. Не, моля те.
Какво? Какво има?
Те пак се целуват. Трябва ли да слушаме цялата част с целувките?
Някой ден, няма да мислиш така...
Прескочи направо към огненото блато, то звучеше по-добре.
Ти си болния - както кажеш.
И така, докъде стигнахме?
Уесли и Лютиче бягаха през клисурата.
Твоят надут годеник закъсня.
Още няколко стъпки и ще бъдем в безопасност в огненото блато.
Никога няма да оцелеем.
Глупости. Казваш го само защото никой досега не го е правил.
Не изглежда толкова зле.
Е, не казвам, че бих си построил вила тук,
но дърветата са всъщност доста очарователни.
Това вече си е приключение. Ти ли издаваше оня звук?
Не, а ти?
Едно бих казал. Огненото блато наистина те държи нащрек.
Скоро всичко това ще остане само един щастлив спомен,
защото корабът на Робъртс "Отмъщение" е закотвен в другия край,
а аз - както знаеш - съм Робъртс.
- Но как е възможно?
След като той мародерства от двайсет години, а ти ме напусна едва преди пет?
И аз често се учудвам на малките капризи на живота.
Това което ти разказах за "моля" беше истина.
Това заинтригува Робъртс, след като описах твоята красота.
Накрая Робъртс реши:
"Добре, Уесли, аз никога не съм имал слуга. Можеш да опиташ за тази вечер."
"Най-вероятно ще те убия на сутринта."
И три години повтаряше все същото:
"Лека нощ, Уесли. Добра работа. Спи спокойно. Най-вероятно ще те убия на сутринта."
Беше чудесно време. Научих фехтовка, борба и всичко, на което можеше да ме научи.
Полека-лека с Робъртс станахме приятели. И тогава се случи.
Какво? Продължавай.
Робъртс стана толкова богат, че реши да се пенсионира.
Извика ме в каютата си и ми разказа своята тайна.
"Аз не съм Страшния Пират Робъртс" - каза - "Името ми е Райън."
"Наследих този кораб от предишния Страшен Пират Робъртс",
"също както и ти ще го наследиш от мен."
"Мъжът, от който го наследих, също не беше истинският Страшен Пират Робъртс."
"Името му беше Къмърбънд. Истинският Робъртс се бе пенсионирал 15 години по-рано"
"и си живееше като крал в Патагония."
Тогава той ми обясни, че името е важно за да вдъхне необходимия страх.
Никой не би се предал на Страшния Пират Уесли.
Тъй че ние слязохме на сушата, наехме изцяло нов екипаж
и той остана на борда като пръв помощник, през цялото време наричайки ме Робъртс.
Когато екипажът повярва, той напусна кораба и оттогава аз станах Робъртс.
А сега, когато сме пак заедно, аз ще се пенсионирам и ще сложа някой друг на мое място.
Изясни ли ти се всичко?
Никога няма да успеем, ще умрем тук.
Не, не. Ние вече успяхме.
Искам да кажа: кои са трите ужасни неща на огненото блато?
Първо: огнените изригвания. Няма проблем.
Появява се клокочещ звук преди всяко, така че можем да го избегнем.
Второ: плаващите пясъци.
Но ти бе достатъчно умна да откриеш какво представляват,
тъй че в бъдеще можем и тях да избягваме.
Уесли, ами Г.И.Р.-те?
Гризачи с Изключителни Размери? Не вярвам, че те съществуват...
Уесли!
Успяхме.
Нали не беше толкова ужасно?
Предай се!
Искате да кажете, че ще ми се предадете?
Много добре, приемам.
Оценявам високо смелостта ти, не се прави на глупак.
Но ще можете ли да ни хванете? Ние знаем тайните на огненото блато.
Можем да си живеем там щастливо известно време,
така че винаги, когато почувстваш зле, би могъл да ни посетиш.
Ще повторя още веднъж: предай се!
Няма да стане!
За последен път: предай се!
Предпочитам смъртта!
Ще обещаеш ли да не го нараняваш?
- И защо?
- Защо?
Ако се предадем, и се върна с теб, ще обещаеш ли да не го нараняваш?
Дори да живея още хиляда години не ще преследвам никого повече.
Той е моряк на пиратския кораб "Отмъщение". Обещай да го върнеш на кораба му.
Заклевам се: ще бъде сторено.
Когато се отдалечим, го върни обратно във Флорин
и го хвърли в ямата на отчаянието.
Заклевам се: ще бъде сторено.
Веднъж вече мислих, че си мъртъв, и това почти ме унищожи.
Не мога да те оставя да умреш отново, не и ако мога да те спася.
Елате, сър. Трябва да ви закараме до вашия кораб.
Ние сме мъже на действието. Лъжите не ни отиват.
Добре казано, сър.
Какво има?
Имате шест пръста на дясната си ръка, има един, който ви търси...
Къде съм?
В ямата на отчаянието. Не си го и помисляй...
Не си и помисляй за бягство.
Веригите са твърде дебели. И не си и мечтай, че някой ще те спаси.
Единственият път дотук се пази в тайна.
И само принцът, графът и аз знаем входа.
- Значи ще съм тук до смъртта си?
- По-скоро докато те убият.
Тогава защо ме лекуваш?
Принцът и графът винаги настояват хората да бъдат здрави преди те да ги пречупят.
Значи ще има мъчения.
Мога да се справя с мъченията.
Не ми ли вярваш?
Оцелял си в огненото блато. Трябва да си много смел...
но никой не устоява на... Машината.
Все е такава след огненото блато.
Просто се притеснява за здравето на баща ми.
Разбира се.
Кралят умря същата нощ,
и преди следващата зора, Лютиче и Хъмпърдинг се ожениха.
По пладне, тя отново се срещна с народа си.
Този път като тяхна кралица.
Последните думи на баща ми бяха...
Я чакай. Задръж, дядо. Не си прочел нещо правилно.
Тя не се омъжва за Хъмпърдинг, омъжва се за Уесли.
Сигурен съм в това. След всичко, което Уесли направи за нея,
ако тя не се омъжи за него, няма да е честно.
А кой е казал, че животът е честен? Къде е написано?
Животът не винаги е честен.
Казвам ти, объркал си приказката, оправи я!
Искаш ли да продължа или не?
- Да.
- Добре тогава. Без повече прекъсвания.
По пладне, тя отново се срещна с народа си.
Този път като тяхна кралица.
Последните думи на баща ми бяха:
"Обичай я както аз я обичах, и ще бъдеш щастлив."
Представям ви вашата кралица: Кралица Лютиче.
Защо го правиш?
Защото държеше любовта в ръцете си и я предаде.
Но те щяха да убият Уесли ако не го бях направила.
Истинският ти любим е жив, а ти се омъжваш за друг.
Истинският й любим я спаси в огненото блато, а тя се отнесе с него като с боклук.
Ето каква е тя, кралицата на отхвърлените!
Поклонете й се ако искате.
Поклонете й се. Поклонете се на кралицата на калта,
кралицата на мръсотията, кралицата на тинята.
Боклук! Мръсотия! Тиня!
Оставаха десет дни до женитбата.
Кралят все още е жив, но кошмарите на Лютиче ставаха все по-ужасни.
Видя ли? Не ти ли казах, че тя никога няма да се омъжи за този долен Хъмпърдинг?
Да, ти си много умен. Млъквай сега.
Истината е следната: Аз обичам Уесли.
Винаги съм го обичала. А сега знам, че винаги ще го обичам.
И ако ми кажеш, че трябва да се омъжа за теб след десет дни,
повярвай ми - ще бъда мъртва до сутринта.
Никога не бих ти причинил страдания.
Считай женитбата ни за отменена.
Ти върна ли Уесли на неговия кораб?
- Да.
- Значи само трябва да му съобщим.
Скъпа, сигурна ли си, че той все още те иска?
Все пак, ти беше тази, която го заряза в блатото.
Да не споменавам, че не може да се вярва на думата на един пират.
Моят Уесли ще се върне за мен.
Предлагам ти сделка.
Напиши едно писмо в четири копия.
Аз ще изпратя четирите си най-бързи кораба. По един във всяка посока.
Страшният Пират Робъртс е винаги някъде около Флорин по това време на годината.
Ще вдигнем бяло знаме и ще му предадем писмото ти.
ако Уесли те иска, аз лично ще ви благословя.
Ако не... ще те моля да ме считаш
за алтернатива на самоубийството.
Договорихме ли се?
Принцесата е наистина удивителна.
Малко раздразнителна вероятно, но молбите й са неустоими.
Знам. Хората много я харесват.
Странно, но когато наех Визини да я убие в деня на годежа ни,
си мислех, че това е умно.
Но ще бъде много по-трогателно когато я удуша в първата ни брачна нощ.
След като обвиним Гилдер, народът ще бъде наистина разярен.
Ще настоява за война.
Къде ли беше тайният ключ? Не мога да го намеря.
Ще слезете ли в ямата?
Уесли си възвърна силите. Ще го сложа на машината довечера.
Тайрън, знаеш колко обичам да те гледам, когато работиш,
но имам да планирам 500-годишнина,
да уреждам сватба, да убивам жена си,
и да обвиня за всичко Гилдер. Погълнат съм от работа.
Починете си малко, ако не сте здрав нищо няма значение.
Красота, нали? Трябваше ми половин живот да го изобретя.
Сигурен съм, че си разбрал за трайния ми интерес към болката.
Понастоящем пиша задълбочена творба по въпроса.
Тъй че искам да бъдеш напълно откровен с мен за това какви чувства те кара да изпитваш машината
Това ще ни е първият опит, затова ще я настроя на минимална степен.
Както знаеш, концепцията за всмукването е известна от столетия.
Това и прави машината.
Но вместо да изсмуква вода, тя изсмуква живот.
Току що изсмуках една година от живота ти.
Някой ден може да стигна и до пет, но не знам как ще ти се отрази.
Така че нека започнем с каквото имаме. Какво почувства?
Кажи ми. И помни, това ще остане за поколенията,
така че бъди честен, какво почувства?
Интересно.
- Йелин.
- Сър.
Като главнокомандващ на Флорин, ще ти доверя една тайна:
убийци от Гилдер са се скрили в гората на крадците
и планират да убият годеницата ми в сватбената нощ.
Моята шпионска мрежа не е чувала такова нещо.
Вести от Уесли?
Още е твърде скоро, ангел мой. Търпение.
- Той ще дойде за мен.
- Разбира се.
Няма да оставя да я убият.
В сватбения ден искам гората на крадците да бъде опразнена,
а всеки неин обитател - арестуван.
Много от крадците ще се съпротивляват. Редовните ни сили не са достатъчни.
Тогава сформирай нов свиреп отряд.
Искам гората на крадците опразнена преди сватбата ми.
- Няма да е лесно, Сър.
- Опитай да управляваш света някой ден.
Настъпи денят на сватбата.
Свирепият отряд се погрижи да изпълни заповедите на Хъмпърдинг.
Опразнена ли е вече?
Почти. Само един испанец ни създава ядове.
Ами създайте му ядове и вие!
Чакам те, Визини.
Нали ми каза да се върна в началната точка.
Е, тук съм. Тук съм, и тук ще си остана.
Няма да мърдам оттук.
Ей, ти.
Няма да мръдна оттук. Спести си "Ей, ти"-то.
Принцът заповяда...
И Визини заповяда.
Ако нещо се обърка, върнете се в началото.
А тук ние приехме работата. Тъй че тук е началото,
и ще си остана тук докато Визини пристигне.
Ти! Ела тук.
Аз чакам Визини.
- Здрасти.
- Това си ти.
Да!
Не изглеждаш много добре.
И не миришеш много добре.
Вероятно не. Чувствам се прекрасно.
Фезик и Иниго се събраха отново.
И докато Фезик лекуваше своя пиян приятел,
той разказа на Иниго за смъртта на Визини,
както и за съществуването на граф Руген, шестопръстия.
Знаейки целта в живота на Иниго, той прие новините изненадващо добре.
Фезик върна към живот Иниго.
Достатъчно. Достатъчно!
Къде е този Руген, че да ида да го убия?
Той е заедно с принца в замъка. Но портите на замъка се пазят от 30 мъже.
- Ти с колко можеш да се справиш?
- Не повече от десет.
Това оставя двайсет за мен.
И в най-добрите си времена, не съм побеждавал толкова много.
Трябва ми Визини за да измисли план. Не съм надарен в стратегиите.
Но Визини е мъртъв.
Не, не Визини. Трябва ми мъжът в черно.
Какво?
Tеб те победи със сила, а мен със стомана - това, в което сме най-добри.
Значи е победил Визини с ум,
а човек, който може да стори това би могъл да планира атаката срещу замъка.
- Да вървим.
- Къде?
- Да намерим мъжа в черно.
- Но ние не знаем къде е.
Не ме занимавай с дреболии,
най-накрая, след двайсет години, духът на баща ми ще намери покой.
Ще се лее кръв довечера!
Докладвай.
Гората на крадците е опразнена. Трийсет човека пазят портите на замъка.
Удвои ги. Принцесата трябва да е в безопасност.
Портата има само един ключ и той е в мен.
О, моя сладка любима. Довечера ще се оженим.
А утре сутринта, народът ще ни изпрати до пристанището на Флорин,
където всеки кораб от моята армада ще ни придружи в нашия меден месец.
Искаш да кажеш - всеки кораб освен четирите ти най-бързи.
- Всеки кораб, освен четирите, които изпрати.
- Да. Да, разбира се.
Естествено, без тези четири.
Ваши величества.
Ти не си изпращал корабите. Не се опитвай да ме лъжеш.
Няма значение. Уесли пак ще дойде за мен.
Ти си едно глупаво момиче.
Да, аз съм едно глупаво момиче,
че не осъзнах по-рано, че ти не си нищо повече от един страхливец.
Не бих говорил така ако бях на твое място.
Защо не? Ти не можеш да ме нараниш.
Аз и Уесли сме обвързани с връзките на любовта.
И ти не можеш да заловиш това. Дори с хиляда хрътки.
Не можеш да го унищожиш. Дори с хиляда меча.
И когато казвам, че си страхливец, то е защото ти си най-лигавия слабак
пълзял някога по земята.
Не бих говорил така ако бях на твое място!
Вие наистина се обичате един друг и можехте да бъдете наистина щастливи.
Нито една двойка от векове не е имала този шанс, независимо какво разказват книгите.
Затова мисля, че нито един човек от векове не е страдал така, както ще страдаш ти.
Не на петдесет!
Фезик, слушай, какво чуваш?
Това е звукът на върховното страдание.
Сърцето ми издаде такъв звук когато Руген уби баща ми.
- Сега го издава мъжът в черно.
- Мъжът в черно?
Истинската му любов се омъжва за друг довечера,
тъй че кой друг би могъл да страда повече?
Извинете, пардон, много е важно. Фезик, моля те.
- Я всички... мърдай!
- Благодаря.
Къде е мъжът в черно?
През тази гора ли се стига?
Фезик, опресни му паметта.
Съжалявам, Иниго. Не исках да го опреснявам толкова много. Иниго?
Татко, провалях те двайсет години. Сега тази мъка може да приключи.
Някъде... някъде наблизо има човек, който може да ни помогне.
Но не мога да го открия сам.
Имам нужда от теб. Имам нужда да насочваш меча ми.
Моля те. Насочи меча ми.
- Той е мъртъв.
- Това не е честно.
Дядо, дядо. Чакай, чакай.
Какво искаше да каже Фезик с това, "Той е мъртъв?"
Нали не е имал предвид "мъртъв"...
Уесли само се е преструвал, нали?
Искаш ли да ти чета или не?
- Кой ще се заеме с Хъмпърдинг?
- Не те разбирам.
Кой ще убие принц Хъмпърдинг?
Накрая все някой трябва да го стори. Иниго ли ще е? Кой?
Никой не го убива. Той остава жив.
Искаш да кажеш, че той побеждава?
Господи, дядо! И за какво ми чете всичко това?
Виж сега - ти си много болен и приемаш тази приказка много насериозно.
Май е по-добре да спрем сега.
Не! Добре съм. Седни.
Добре, да видим. Докъде бяхме?
А да. В ямата на отчаянието.
Ние, от рода Монтоя не се предаваме лесно.
Ела с мен, Фезик, вземи тялото.
Тялото?
- Имаш ли някакви пари?
- Малко.
Надявам се, че ще са достатъчни за да си купим чудо.
Махай се!
Какво? Какво?
Ти ли си Макс Чудото, който работеше за краля?
Миризливият син на краля ме изгони. Благодаря, че ми го припомнихте.
Докато сме на темата, защо не ми забиете някой нож и не го полеете с лимонов сок?
Затворено е!
Махайте се или ще извикам свирепия отряд.
- Аз съм в свирепия отряд.
- Ти СИ свирепия отряд.
Имаме нужда от чудо, много е важно.
Аз се пенсионирах. А и защо ще искате някой, когото миризливият син е уволнил?
Мога да го убия, докато опитвам да направя чудо.
Той вече е мъртъв.
Така ли? Ще хвърля един поглед. Вкарайте го вътре.
Виждал съм и по-лошо.
Сър, сър!
Ние наистина ужасно бързаме.
Не ме ръчкай, синко. Ако ръчкаш човека чудо, ще получиш калпаво чудо.
- Имаш ли пари?
- 65.
Никога не съм работил за толкова малко,
освен веднъж, и то за една много благородна кауза.
И тази е благородна, сър. Жена му е инвалид, децата му гладуват.
Ти си долен лъжец.
Той ми трябва за да ми помогне да отмъстя баща си, убит преди двайсет години.
Първата ти история беше по-добра. Какви бяха ония крясъци?
Той сигурно ти дължи пари, а?
- Е, аз ще го попитам.
- Той е мъртъв. Не може да говори.
Я какъв си ми умник.
Оказва се, че вашият приятел тук е само "почти мъртъв".
Има голяма разлика между "почти мъртъв" и "напълно мъртъв".
Отвори му устата.
"Почти мъртъв" значи мъничко жив.
А "напълно мъртъв"... ами, с напълно мъртвите, може да се направи само едно.
- Какво?
- Да ги претърсиш за дребни.
Ей ти вътре. Кое е толкова важно?
Кое е толкова важно за теб, че да си заслужава живота?
Истинската... любов...
Истинска любов. Чу го. Не би могъл да търсиш по благородна кауза от тази.
Синко, истинската любов е най-великото нещо на света.
С изключение на един хубав ОМД, овнешко с маруля и домат,
където овнешкото е тънко и крехко, а доматът е узрял. Много е вкусно, обожавам го.
Ама той не каза това. Той ясно каза "изгорях".
А както всички знаем, "да изгори" значи, че е блъфирал.
Тъй че вие сигурно сте играли карти, и той е мамил...
Лъжец! Лъжец!
Махай се, вещицо!
Не съм вещица, аз съм жена ти.
Но след всичко, което каза не искам да остана повече такава.
Ти пък никога не си се справяла като такава.
Той каза "Истинска любов". Истинска любов, Макс.
- Не казвай нито дума, Валъри.
- Той се страхува.
Откакто принц Хъмпърдинг го уволни, загуби вярата си.
Защо произнасяш това име? Обеща ми никога да не го казваш.
Кое, Хъмпърдинг? Хъмпърдинг. Хъмпърдинг!
- Хъмпърдинг. Хъмпърдинг.
- Не те слушам.
Животът го напуска, а ти не намираш за прилично да кажеш защо няма да помогнеш.
- Никой не те слуша!
- Хъмпърдинг! Хъмпърдинг!
Това е любимият на Лютиче. Ако го излекуваш,
той ще спре сватбата на Хъмпърдинг.
Млъкни! Чакай. Ако го оправя, Хъмпърдинг ще страда ли?
Ще бъде безкрайно унижен!
Това е благородна кауза. Дай ми шейсет и петте и започвам.
Това магическо хапче ли е?
Шокладовата обвивка помага да се преглътне по-лесно.
Но ще трябва да изчакате 15 минути за да подейства напълно.
- И после няма да може да плува поне още за около час.
- Да, един час.
- Благодаря ти за всичко.
- Чао-чао, момчета.
- Позабавлявайте се в замъка.
- Мислиш ли, че ще подейства?
- Ако стане чудо.
Иниго, там са повече от трийсет...
Каква е разликата? Нали имаме него.
Помогни ми. Ще трябва да го пораздрусаме.
- Минаха ли вече 15 минути?
- Не можем да чакаме повече. Сватбата е след половин час
ще трябва да ударим по-рано.
Изправи му главата. Отвори му устата.
Колко ще трябва да чакаме за да разберем, че чудото работи?
Не знам повече от теб...
Ще ви пребия и двамата. И двамата едновременно!
...Май не много дълго.
Защо не мога да си движа ръцете?
Цял ден беше почти мъртъв.
Накарахме Макс Чудото да ти направи магическо хапче.
Кой си ти? Ние врагове ли сме?
Какво правя на тази стена? Къде е Лютиче?
Нека ти обясня...
Не, твърде е дълго. Накратко :
Лютиче се омъжва за Хъмпърдинг след по-малко от половин час,
Тъй че трябва да влезем, да прекъснем сватбата,
да откраднем принцесата и да избягаме. След като убия граф Руген.
Значи не ни остава много време за губене.
Току що си размърда пръста. Прекрасно.
Винаги съм се оправял бързо.
Какви са ни пасивите?
Има само една работеща врата...
...и тя се пази от шейсет души.
А активите ни?
Твоят мозък, силата на Фезик, моят меч.
Само това? Невъзможно.
Ако имах поне месец за планиране, може би щях да измисля нещо.
Но сега...
Просто си разклати главата. Това не те ли прави щастлив?
Моят мозък, неговият меч, и твоята сила срещу шейсет мъже,
и си мислиш, че малко разклащане на главата ще ме направи щастлив?
Виж, ако имахме поне една ръчна количка, това вече щеше да е нещо.
Къде оставихме количката на албиноса?
Май върху албиноса.
Ами защо още в началото не го сложихте в активите ни?
Какво ли не бих дал за някоя пламтяща мантия.
- Тук не можем да помогнем.
- Това ще свърши ли работа?
- Откъде го намери това?
- От Макс Чудото.
Ставаше ми толкова добре, че ми го подари.
Добре, добре. Помогни ми.
Сега, евентуално, ще ми трябва и меч.
Защо? Ти дори не би могъл да го вдигнеш.
Вярно, но те не го знаят, нали?
Благодаря. Какви проблеми могат да възникнат след като влезем вътре.
Ще ти кажа: Как ще открия графа?
След това - как ще ви открия отново? И накрая - как ще избягаме?
Не го претоварвай, изкара тежък ден.
Добре, добре, съжалявам.
- Иниго.
- Какво?
Надявам се да спечелим...
Не изглеждаш много развълнувана, моя малка кифличке.
- А трябва ли?
- Чувал съм, че младоженките често са.
Аз няма да се омъжа довечера. Моят Уесли ще ме спаси.
Бракът.
Бракът ни е събрал днес заедно.
Бракът, този свещен съюз,
този сън в съня...
Защитавайте портите, мъже!
Защитавайте портите!
Аз съм Страшният Пират Робъртс!
Няма да оставя никой жив.
- Сега ли?
- Не още.
Хората ми са тук, и аз съм тук,
но скоро вие няма да бъдете тук.
- Сега ли?
- Пали.
Страшният Пират Робъртс не оставя оцелели.
Най-лошите ви кошмари са на път да се сбъднат.
И любовта, истинската любов, ще ви следва винаги...
Страшният Пират Робъртс дойде за душите ви!
Останете по местата си. Казах да останете по местата си!
тъй че ценете любовта си...
Прескочи до края.
Носите ли пръстена?
Моят Уесли идва.
Фезик, решетката.
Твоят Уесли е мъртъв. Аз лично го убих.
Тогава защо е тоя страх в очите ти?
Дай ни ключа за портата.
Ключа не е у мен.
Фезик, откъсни му ръцете.
О, имате предвид този ключ.
А ти, принцеса Лютиче...
"Съпруг и съпруга", кажи "Съпруг и съпруга"!
Съпруг и съпруга.
Придружете булката до младоженския апартамент, аз ще дойда след малко.
Той не дойде.
Убийте черния и великана,
но оставете третия за разпит.
Здравей. Името ми е Иниго Монтоя.
Ти уби баща ми. Приготви се да умреш.
Фезик! Трябваш ми!
Не мога да го оставя сам.
Ще ми избяга! Фезик. Моля те!
Сега се връщам.
Благодаря ти.
Странна сватба.
Да. Много странна сватба.
Ела насам.
Това пък за какво беше?
Защото винаги сте били мил с мен. А аз няма да ви видя отново
защото ще се самоубия щом стигна младоженския апартамент.
Няма ли да е чудесно?
Тя ме целуна!
Съжалявам, татко. Опитах се.
Опитах се...
Ти трябва да си онова малко испанче на което дадох урок преди много години.
Просто невероятно. Нима си ме преследвал цял живот само за да се провалиш накрая?
Това е най-тъжното нещо, което съм чувал.
Чудно.
Има такъв недостиг на прекрасни бюстове по света.
Ще бъде много жалко, ако твоят бъде наранен.
Уесли, скъпи!
Уесли, защо не ме прегърнеш?
По-леко.
В момент като този това ли е единственото, което ще кажеш? "По-леко"?
По-леко!
Небеса. Ти още ли се опитваш да спечелиш?
Имаш твърде прекалено чувство за мъст.
Това ще те вкара в беля някой ден.
Здравей. Името ми е Иниго Монтоя. Ти уби баща ми. Приготви се да умреш.
Здравей. Името ми е Иниго Монтоя. Ти уби баща ми. Приготви се да умреш.
Здравей. Името ми е Иниго Монтоя. Ти уби баща ми. Приготви се да умреш.
Престани с това!
Здравей. Името ми е Иниго Монтоя. Ти уби баща ми. Приготви се да умреш.
- Предложи ми пари!
- Да.
И власт, предложи ми я!
Всичко това и още. Моля те...
Предложи ми всичко, което поисках!
Всичко, което искаш.
Искам баща си обратно, кучи сине!
О, Уесли, ще ми простиш ли някога?
Какъв ужасен грях си извършила?
Омъжих се. Не го исках. Всичко стана толкова бързо.
- Нищо не е станало.
- Какво?
- Нищо не е станало.
- Но аз го направих.
Бях там. Стария човек каза: "Съпруг и съпруга".
А ти каза ли, "Да"?
Не, пропуснахме тази част.
Значи не си омъжена. Ако не си го казала, значи не си го направила.
Не сте ли съгласен, Ваше височество?
Технически погледнато това скоро ще бъде поправено.
Но първо по-важното...
- До смърт!
- Не. До болка!
Не мисля, че ми е позната тази фраза.
Ще ти обясня. И ще използвам кратки думи
така че да стигне до мозъка ти, недодялан простако.
За пръв път в живота ми човек се осмелява да ме обиди така.
Но няма да е за последен.
До болка означава, че първото, което ще загубиш са краката, под коляното,
след това китките на ръцете,
след това - носа.
А след това - езика, предполагам.
Убих те твърде бързо последния път, грешка, която няма да повторя тази вечер.
Не съм свършил! Следващото, което ще изгубиш ще е лявото си око, следвано от дясното...
А след това ушите си, разбирам. Давай да свършваме с това.
Грешка! Ушите ще ги запазиш, и знаеш ли защо:
за да може всеки писък на дете, което те види,
всеки рев на бебе, когато се появиш, всеки плач на жена:
"Боже милостиви, какво е това нещо?", да отеква в ушите ти.
Това означава "до болка". Означава, че ще те оставя да страдаш,
във вечна мъка и мизерия.
Мисля, че блъфираш.
Възможно е, може и да блъфирам.
Възможно е, окаяна бълвоч,
аз просто да лъжа, защото не ми стигат сили да стана,
или все пак да имам достатъчно сили.
Хвърли меча!
Сядай!
Вържи го.
Вържи го по-здраво.
- Къде е Фезик?
- Мислех, че е с теб.
- Не е.
- В такъв случай...
Помогни му.
Защо Уесли има нужда от помощ?
Защото няма сили.
Знаех си! Знаех си, че блъфираш! Знаех си, че той блъфира.
Да го ликвидирам ли вместо теб?
Благодаря ти, но не. Каквото и да стане с нас,
искам той да живее дълго, сам със своето малодушие.
Иниго! Иниго, къде си?
А, ето те.
Иниго, намерих конюшните на принца, и там имаше четири бели коня.
Мислех си, ние сме четирима,
- ако разбира се намерим милейди -
Здравейте, милейди!
- тъй че ги взех с мен, в случай, че пак се срещнем.
Както и стана.
Фезик, постъпил си много правилно.
Не се притеснявай. Няма да позволя да ми стигне до ума.
Знаеш ли, много е странно,
занимавах се с отмъщение толкова дълго,
че сега, когато всичко свърши, не знам какво да правя оттук нататък.
Мислил ли си някога да станеш пират?
От теб ще излезе великолепен Ужасен Пират Робъртс.
Те яздеха към свободата.
С изгрева на зората, Уесли и Лютиче знаеха, че са спасени.
Заля ги вълна от любов. И след като се срещнаха...
Какво? Какво?
О не, пак целуване. Ти не искаш да го слушаш.
- Не съм чак толкова против...
- Добре.
От откриването на целувката, има само 5 целувки
класирани като най-страстни и най-чисти.
Тази ги задмина всичките.
Край.
Сега мисля, че трябва да си лягаш.
Добре.
Шалом!
Дядо?
Ще дойдеш ли утре да ми я прочетеш отново.
Както желаете...