The Powerpuff Girls (2002) Свали субтитрите
Град Таунсвил, където всеки миг може да стане катастрофа.
Точно така.
Скъпоценният камък е на място, хипнотичният модулатор работи.
Скоро Таунсвил ще преживее незабравим ден.
Ти си най-сладкото коте в целия свят.
А лошия старец беше те обсебил. Дали ще можем да го задържим?
Ако професорът разреши.
- Няма да оставим този бълхар.
Накрая пак аз ще трябва да го храня, мия и галя.
Какво толкова смешно има?
- Нищо.
Но аз чух да се смеете.
- Просто се готвим да си лягаме.
Всичко е съвсем нормално.
Съвсем нормално, а?
- Но ти не разбираш.
Какво не разбирам?
- Появи се лош човек с бластер.
После се бихме и дойде полиция.
- Да, и всичко взе да се разпада.
Ясно, разбирам.
Да си млад и да имаш домашен любимец. Изживял съм го.
Помня как донесох кутре вкъщи.
А какво казаха родителите ми?
- Съгласиха ли се?
Не, напротив!
Но котето може да преспи тук. Имам работа в лабораторията.
Утре ще реша. А вие, сънливки, заспивайте.
Лека нощ, ангелчета.
Вън!
Ще се навие, след като си види закуската.
Можем да задържим котето.
Защо?
- Знаех си.
Какво каза?
- Ще задържим котето.
Може ли да го подържа?
- Не, вие няма да го пипате.
Защо ние никога не си играем с котето?
Де да знаех...
- Хайде да разберем.
Професоре?
- Момичета...
Вече не можете да влизате в лабораторията.
Извини ме за прекъсването.
- Всичко ли е готово за довечера?
Да, господарю.
- Идеално...
МУЗЕЙ
СМАЗКА
Боболина, ти се обади. Аз съм уморена.
Реактивна гореща линия.
Веднага тръгваме, кмете.
Събудете се! Камъкът ''Котешко око'' е бил откраднат.
Пак ли?!
- Нали се бяхме отървали от онзи.
Ами ако котаракът е лошият и е хипнотизирал професора?
С камъка ще задействат машината и ще хипнотизират всички,
а котките ще покорят Таунсвил!
Щяхме да свършим доста работа, ако не слушахме дрънканиците ти.
Добре, да вървим.
Боболина, не знаеш колко си права.
В този миг катастрофа е надвиснала над Таунсвил.
Камъкът е на място, модулаторът е настроен на най-силна степен.
При диаметър от 15 мили...
Таунсвил ще бъде под хипноза и подчинен на домашната котка.
А сега - последната стъпка. Професоре!
Активирай лъча.
- Да, господарю.
Саймън, не яж от пуйката!
Тоест, хапвай си...
Лека нощ, Жужу.
Всъщност, защо не си легнеш в моето легло, а аз ще спя отвън.
Откъде идват?
- Ето там горе.
Нали ви казах.
- Професоре, смажи ги.
Господарю.
- Помощ!
Професоре!
Господарю...
Хайде, професоре.
- Съвземи се!
Това сме ние. И много те обичаме.
Нямам представа къде съм.
Сънувах особен сън, момичета. Че ме хипнотизира някаква котка.
Откраднахме скъпоценен камък и аз скочих от някаква сграда.
Да, доста странно.
Да си вървим вкъщи.
Помощ, не мога да сляза от дървото!
О, тихо, лошо коте! Ако очакваш момичетата да помогнат, лаеш...
Тоест, мяукаш... Както и да е.
Отново Реактивните момичета спасиха положението.
Вulgаriаn subtitlеs соnfоrmеd bу SОFТlТLЕR
КАКЪВ РОБОТ!
Град Таунсвил!
Какъв град е Таунсвил! Истински еталон.
Тук има всичко - богат музей, съвременен транспорт,
почтена управа, 5-звездни ресторанти, обсерватории,
препълнени магазини, боулинг.
Май няма само Маунт Ръшмор.
Здрасти, мамо!
Но освен това, Таунсвил е средище на много култури.
Нашето семейство днес е на пикник в Малко Токио,
кварталът, в който се намира Паркът на бонзаите.
И въпреки че денят за игри е отреден,
не се съмнявайте, те клетвата си не ще нарушат.
Те призвани са да пазят града, съграден от нас!
Благодаря.
Добре, момичета. Кажете...
- Зеле!
Още веднъж!
Да не е майтап?!
Дечицата ми!
- Ще видиш ти, рибешка мутро!
Идвам!
Реших, че мога да ви загубя.
- Глупости! Нали сме супергерои.
Това ни е работата - да се борим с престъпността и с чудовища.
ПОДЗЕМНА ТЕХНОЛОГИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ
Момичета, събудете се! Ще ви покажа нещо важно.
Какво е? Какво?
Представям ви Реактивната Динамо!
Аз я конструирах.
- Това съм аз, професоре.
Динамичен нанотехнотронен монобот
Ди.На.Мо.
Представлява усъвършенствана модерна система за защита,
с многопластово титаново покритие,
оборудвана е с всякакъв боен стратегически арсенал.
Владее всички бойни изкуства.
Това е най-добрата защита за супергерои!
Страхотно, професоре, но не ни трябва боен робот.
Притежаваме свръхспособности.
- Вижте, момичета,
след вчерашната случка осъзнах, че вие сте всичко за мен!
Вие сте моят живот и аз отговарям за безопасността ви!
О, професоре!
- Обещайте, че ще я използвате.
Добре, но само ако се наложи.
Чудесно!
- Да, няма що.
ПОНЕДЕЛНИК
Добре, кмете, заемаме се.
- Чакайте, момичета!
Забравихте Динамо!
ОСУЕТЕН ВЪОРЪЖЕН ГРАБЕЖ
ВТОРНИК
Тръгваме!
- Момичета, вземете Динамо!
ПРОБЛЕМЪТ С ОКТОПОДА В ЯЗОВИРА - РАЗРЕШЕН
СРЯДА
ЧЕТВЪРТЪК
МОДЖО ПАК БЕЗЧИНСТВА
СЪБОТА
Каква ужасно тежка седмица преживяха нашите героини!
Сега е време за активна почивка.
В Парка на бонзаите се провежда традиционна надпревара.
Боболина, събота е!
- Знам. Каква седмица беше!
Защо не дойдеш друг път? Събота е.
Ей, гигантски рибешки балон!
- Аз ли?
Ще ти пръснем мехура!
Момичета, моля ви, използвайте Динамо, ще имате нужда от нея!
Още мога да му разкажа играта...
Използвайте Динамо, или ще ви забраня да излизате.
Добре...
Е, с нищо няма да навреди.
Предстартово броене!
- Прието. Проверка на системите!
Стабилизаторите са в готовност!
Активаторите са изправни!
Динамо е готова за действие.
Полека, полека...
Супер е, супер е...
Ще ти дам да разбереш, гигантски рибешки балон!
Таунсвил, готови ли сте?
Какво става?
Какво беше това, по дяволите?
- Не знам.
Предпазната система е включена.
- Разтревожих се.
Супер е...
Здрасти!
Професоре!
- Кмете!
Благодаря ви, че унищожихте злия гигантски рибен балон!
Но съсипахте прекрасния ми град!
Повече не използвайте това чудо!
Професорът е виновен. Той ни накара.
Но...
- Професоре!
Трябва да тръгвам.
Още веднъж Реактивните момичета спасиха...
съсипаха всичко.
Всъщност вината е на професора. Въпреки че е гений, не е умник.
Вulgаriаn subtitlеs соnfоrmеd bу SОFТlТLЕR
Г-Н МОДЖО ИЗЛИЗА НАСЦЕНАТА
Градът не се вижда от дома на момичетата.
И все пак в мрачната бърлога се зароди нещо изключително.
Създаването на Реактивните момичета.
Всеки следобед проф. Утоний влиза в лабораторията,
за да продължи експериментите си с природата.
Професоре! Босилечка ме удря.
- Не е вярно.
Момичета, престанете.
Професоре...
- Къде изчезна?
Търсете бързо улики.
Това върши ли работа?
Отвлякох проф. Утоний! Против волята му.
Не ще го откриете там, където обича да ходи!
Той е с мен, но не по собствено желание!
Това послание е написано от Моджо Джоджо.
Кой може да го е сторил?
Хайде!
О, Моджо Джоджо, какво си намислил този път?
Какво си намислил този път?
- Скоро ще разбереш.
Всъщност, почти веднага.
Ако нараниш професора...
- Момичета, обиждате ме.
Нима бих сторил нещо на баща си?
- Какво?
Какво говориш, Моджо?
- Не съм роден шимпанзе злодей.
Злите гении се създават. Проф. Утоний ми дари живот.
Навремето бяхДжоджо, предан слуга на професора.
Докато...
не се появихте вие трите.
Взривът при създаването ви засегна и мен.
Простият ми маймунски мозък започна да мутира и расте.
Въпреки интелекта си, бях напълно засенчен
от огромната ви физическа сила.
До свръхчовешките ви качества моите не се забелязваха.
Не можех и да се меря с момичешките ви прелести.
Остана ми само едно.
Да започна унищожението на вас и света, който ви обича.
В този ден Джоджо стана Моджо Джоджо!
Какво?
- Имали сме си наша маймунка?
Вярно ли е, професоре?
- Помня, че имах маймуна Джоджо,
но не си спомням ясно времето, преди да ощастливите живота ми.
Ето, все момичетата са важни. Никога бедният Джоджо.
Мога ли да изкупя вината си по някакъв начин, Джоджо?
Има такъв начин.
Дай ми свръхсила като тяхната.
- Не става!
Добре.
- Но, професоре...
Той е най-ужасният ни враг.
- Ние сме виновни.
Всички негови зли замисли
са отчаян вик за помощ на една самотна маймунка,
която иска да стане равностоен член на своето семейство.
Нали, Джоджо?
- Да.
Да се хващаме на работа.
Сигурен ли си, че е редно?
Професорът знае какво прави, нали?
Тази машина просто ще прекопира вашата сила в Джоджо.
Готов ли си?
- Да.
Татко!
- Синко...
Майко мила...
Преди бях отмъстителен злодей, решил да унищожи човечеството.
А сега съм отмъстителен зъл гений със свръхспособности!
Знаех си, че не бива. Дръжте го!
Как ще го победим?
- Той е силен колкото нас.
Затова пък не е възможно да ни изненада.
Въпросът е да го изтощим.
- Момичета, забравихте едно.
Моята по-висша, свръхголяма мозъчна сила.
Ние...
- Не можем...
Нима съперничеството приключи?
И Моджо Джоджо е победител?
- Победих Реактивните момичета.
Те са победени от мен, а аз ликувам.
Победих ги с двете си ръце.
Всички кроежи и замисли са безцелни и безсмислени.
Няма да унищожа планетата с машини,
а с голи ръце.
Престани, Джоджо. Ти си добра маймуна.
Джоджо, дръж се прилично.
Моля те, Джоджо...
Моджо Джоджо! Сега си спомних. Най-ужасният ми помощник.
Чупеше всичко, което хващаше с мръсните си лапи.
Въобще не си се променил. Накрая се принудих да те изгоня.
В деня, в който се родиха момичетата.
Усъвършенствах формулата си за съвършено малко момиченце.
Разбърках 3-те важни съставки: захар, подправки и красота.
После ти внезапно ме блъсна,
ударих се в колба с химикала Х, който се изсипа в сместа...
и предизвика експлозия, от която се родиха Реактивните момичета.
Виж ти! Благодарение на маймунските ти бели, Моджо,
момичетата се появиха на света.
Създал съм момичетата. Аз съм отговорен за това.
Аз съм предизвикал събитията, довели до появата им.
Отдадох живота си, за да унищожа онова, което съм създал.
Вината е моя. Изцяло моя.
Обаждай се, Моджо... синко.
Пак ще се видим...
- ... татко.
Каква ирония! Професора създава Моджо, а Моджо - момичетата.
Щура работа.
Отново Реактивните момичета спасиха положението.
Благодарение на Моджо Джоджо.
Бил съм аз. Аз съм виновен...
Аз и никой друг...
Вulgаriаn subtitlеs соnfоrmеd bу SОFТlТLЕR
ГОЛЕМИЯТ БЛЪФ
Град Таунсвил. Сигурно убежище за всички.
Но в момента обират банката.
- Грабеж! Никой да не мърда!
Казах нещо!
Това е друго. Да видим сега...
Дай ми ги, сладурано.
- Кого наричаш ''сладурано''?
Реактивните момичета!
Браво на вас, момичета.
Ограбват бижутерския магазин в Таунсвил!
Втори неуспешен опит, горили такива.
А какво става в къщата на кмета?
Вземете всичко, но не наранявайте г-ца Белъм.
Да ти викам ли ''сладурано''?
- Както искаш.
Ограби ме и си върви.
Вземи пари, картини, жена ми, бижута, ключа за града. Жена ми?
Ей, шефе, какво е това?
- Не и уникалното ми куче!
Всичко друго, но не и пудела!
Харесва ми. И то много.
С негова помощ ще установя власт над кмета и цял Таунсвил.
О, всичко е изгубено.
Остави скъпия порцеланов пудел!
- Реактивните момичета...
О, не!
Винаги ми е приятно да ми идвате на гости.
Трябва да го правим по-често. О, моето пуделче!
Момичета, вие отново спасихте мен и град Таунсвил.
Гордея се с вас. За да ви покажа своята признателност,
ще ви подаря безценния порцеланов пудел.
Е, кой го е грижа за някаква си стара статуетка?
Обичаме ви, момичета.
Това беше днес, когато кмета бе спасен от Реактивните момичета
и пратиха трима опасни престъпници зад решетките.
Не е честно!
Винаги се измъкват безнаказано.
- Какво ли е да си като тях, а?
Да носиш сладки опашчици и лъскави панделки.
Да можеш да притесняваш хората.
- И искрящи обувчици...
Да взимаш пари и стоки под носовете им.
Фльонги и пъстри ленти.
- Край!
Ще се превърнем в Реактивните момичета и ще се развихрим.
Но най-важното - ще станем богати.
Шефе...
Шефе...
Как ще заприличаме на Реактивните момичета?
Ще използваме всичко налично в тая дупка.
Ще е по-сложно, отколкото си мислех.
Ей, какво търсите вие трите тук?
Ами, проверявахме килиите
и, без да искаме, се заключихме. Ще ни пуснеш ли?
Разбира се. С най-голямо удоволствие.
Благодаря. Вие сте страхотни.
Фалшиви Реактивни момичета. Много неприятно!
Момичета, къде сте?!? Какво правите?
В детската градина е време за сън, но злодеите не спя т.
Хайде, момичета.
Това е обир...
- Не така, идиоти! Чуйте.
Ла-ла-ла. Здрасти, това съм аз.
Бръшлянка от Реактивните момичета.
Та се чудех... Ще ни дадете ли всички пари?
Разбира се. Естествено.
- Да не забравите и тези.
Обичаме ви, момичета. Вземете колкото ви душа иска.
Благодаря на всички.
Довиждане. Г-це Белъм, момичетата са невероятни, нали?
Ето бижутата, които искахте.
Благодаря.
- Твърде лесно е.
Здравейте. Какво правите?
- Нищо добро.
Защо не дойдете у дома на мляко и бисквити?
Стига сладураната да дойде.
- Разбира се, че и аз идвам.
Добре дошли.
Виж, от онези специални картини.
- Да, класическа творба...
Тъпа е. Не ми харесва.
- Не понасям лодки.
Ей, Буба.
- Аз съм Босилечка.
Виж тази ваза.
- Май не се казва така.
Напротив. И вече е счупена.
О, момичета...
Да, приличам си.
Сладурано, кой е твоят знак?
- ''Стоп''.
Ето ви млякото и бисквитите.
Да си обираме крушите.
- До скоро...
Какви съкровища само.
Не смятате ли, че момичетата се държаха малко странно?
В смисъл?
- Обраха банката, дома ви...
Напердашиха ви. Не ви ли стига?
- Не те разбирам.
Плътните гласове, окосмяването, ръста, а и мъжката миризма...
И какво?
- Това са предрешени мъже.
Да! Има само един изход.
Началникът на полицията ли е? Заловете Реактивните момичета.
Положението става лошо.
Събирайки пари в този буркан, можем да нахраним бездомните...
и да осиновим едбо бедно дете.
- Не мърдайте!
Реактивни момичета, арестувам ви.
Реактивните момичета в затвора?!
Защо ни хвърлиха в пандиза?
- Има нещо, което не ми харесва.
А най-лошото е, че вече не сме в състояние да спасим света.
Защо не млъкнеш, плачливке?
- Не говори така на сестра си.
Ти си виновна...
- Я млъквай!
Не, ти млъквай.
- Тихо! Имате посетител.
Г-це Белъм!
- Радваме се да ви видим.
Каквото и да е, не сме били ние.
- Знам, но само аз ви вярвам.
Трима злодеи са се облекли като вас. Ограбиха банката
и тормозиха кмета в дома му.
- Кой може да ограби банката
и да тормози кмета в къщата му?
Нещо друго, г-це Белъм?
- Да, има. Той ме нарече...
''Сладурана''.
- Само не това!
Дай ми ги, сладурано.
- Сетих се кои са.
Само тези трима разбойници са способни на подобни обиди.
Спокойно, ще се погрижим за тях.
- Да се махаме оттук.
Не можем да избягаме. Така ще нарушим закона.
Въпреки дълга да спасим света, ще опетним репутацията си...
Чакайте ме!
Това е друго нещо. Давайте, момичета!
Умирам от глад.
Не бързайте, Реактивни момичета.
- Да ви видим сега.
О, Босилечке, аз съм.
- Извинявай.
Босилечке, аз съм.
- Извинявай.
Шефе, аз съм.
- Извинявай.
Чакайте, така нищо не става. Да се бием с подобията си.
Добре.
- Готови ли сте?
Не съм се и съмнявал, че сте невинни.
Благодаря ви пак, че спасихте Таунсвил.
Трябва да се върнете в затвора, защото избягахте оттам.
Не се шегувам.
Отново Реактивните момичета спасиха положението.
Ще се видим на свижданията.
Вulgаriаn subtitlеs соnfоrmеd bу SОFТlТLЕR
БОБОЛИНА СЕ ОЗЛОБЯВА
Таунсвил се нуждае от сериозен санитарен контрол.
Ето я и нея.
Босилечке, стига.
Престани, Босилечке!
Вече му даде да разбере. Прибирай се.
Как беше?
- Струва ми се, че попрекали.
Беше се развихрила. А като се заклещи в оня охлюв...
Беше много гадно. А после - Прас! Бам! Бум!
След което започна да го риташ.
А после той пукна и... Да?
- Твой ред е.
Добре, готова съм.
- Не е ли сладка?
Професоре, не забравяй...
- Не се тревожи.
Ниво на опасност 9 е високо за нашата Боболина.
Готово, започваме.
Буболечка, ще я хвана. Буболечка, ще я хвана.
Буболечка, ще я хвана.
- Професоре!
Пак си го намалил. Не отстъпвам по нищо на останалите.
Увеличи го поне този път. Ще ви покажа!
Още не си готова за по-високите нива. Не се тревожи.
Един ден ще бъдеш.
- Не е честно.
Много е сладка, когато се цупи така.
Искам веднага да заспивате. Днес имахте тежка тренировка.
Лека нощ.
Професоре, остави да свети лампа в коридора заради Боболина.
Не е нужно. Вече не се плаша от тъмното.
О, Боболина, колко си храбра.
- Всички знаят, че си шубе.
Не съм.
- Стига. Лека нощ, момичета.
Не е честно. И аз съм силна и неустрашима като другите.
Но те не ми вярват и се държат с мен покровителствено.
Ще им докажа, че съм безпощадна като тях.
Мисията започва.
Не е ли сладка?
- Всички знаят, че си шубе.
Не е готова за по-високо ниво.
- Остави лампата в коридора...
На ви сега!
Да играем на гоненица. Ти гониш.
Не можеш да ме хванеш!
Да не съм твърде бърза за сладката малка Боболина?
Хванах те. Отпадаш.
Ти си победена от сладката малка Боболина!
По-кротко. Нали е само игра?
Гореща линия.
Какво искате, кмете?
Казвайте!
- Попаднах в ужасно задръстване.
И ще закъснея...
- Идвам веднага!
Умея да говоря, но не и да шофирам.
Здрасти, Боболина, как си?
Лошо куче! Лошо куче!
Имай милост, Боболина.
- Милостта е за слабаците.
Боболина!
- Да не си полудяла?
Не те познаваме като такава.
- Край с предишната Боболина!
Но ти отиваш до крайности.
- Ние не действаме така.
Аз сама решавам това.
Мога сама да оправя Таунсвил.
- Какво?!
Нали сме един отбор.
- Помагаме си.
Не искам да ви разочаровам, но вече ще летя сама.
Иска да е самостоятелна. Дано знае какво върши.
НЕ ГАЗЕТЕ ТРЕВАТА
ПАРКИРАНЕТО ЗАБРАНЕНО
Боболина!
- Къде ли може да е?
Ще продължим да търсим.
- Дано е добре.
След като те хванах, сладурче, няма кой да попречи на плана ми.
Какъв план?
- Ще те обстрелвам с моя лазер,
а ти ще зацивриш като малко бебе, което ще накара сестрите ти
да ти се притекат на помощ и да паднат в капана ми.
Когато ви отстраня от пътя си, вече няма кой да ме спре!
Не съм чувала по-тъп план. И не съм бебе!
Ще видим тая работа.
Няма да заплача, тъпоглавецо.
Тъпоглавец? Край, писна ми! Не исках да се стига дотук.
Всъщност, исках.
Да, да!
Точно така!
Боболина! Чухме те да пищиш...
Не мога да повярвам, че сама си победила Моджо.
Виж, увеличила е мощността до 11.
Боболина, подценихме те.
Знаеш ли какво?
Ти си безпощадна!
- Аз ли? А, не.
Съжалявам, че избягах. Моджо не би ме хванал, ако бяхме заедно.
Един отбор ли сме?
- Да!
Как смееш да стреляш по нас! Ето ти! И пак, и пак!
О, Боболина, колко си сладка, когато се ядосаш.
Отново Реактивните момичета спасиха положението.
Вulgаriаn subtitlеs соnfоrmеd bу SОFТlТLЕR
МАЙМУНДЖИЛЪЦИ
Град Таунсв... Извинете.
Град Таунсвил.
Един спящ, изморен град.
Всички си лягат рано. Не се стои до късно.
Трябва си отпочинем добре.
Пустите улици са спокойни.
... във въздуха...
И в покрайнините жителите спят блажено в леглата си.
Професоре, още ли не сте открили универсалната теория?
Ето ги и момичетата, потънали в сънищата си.
Дай им да разберат, Босилечке.
Всеки си почива за новия ден.
Но какво е това? Някой в Таунсвил не спи.
Да...
Музеят в Таунсвил е ограбен!
Наистина го няма. Търсихте ли улики?
Не исках тези груби полицаи да съсипят хубавия ми музей.
Глупаво! Пръснете се и търсете.
Нищо.
- Никакви следи.
Още нещо е било откраднато.
Това улика ли е?
- Скъпоценните камъни на Анубис!
Да, с тези скъпоценни камъни
древното проклятие на Анубис ще се развихри
и човечеството ще коленичи пред мен.
Моджо Джоджо.
О, не, Моджо Джоджо!
Разчитам на Реактивните момичета.
Дано намерим някаква следа.
- Вижте.
Това куче е затворено в колата.
- Сигурно се е сгорещило.
Спокойно, ще те освободим.
Помогнете ми.
- Какво? Говорещо куче?
Какво има?
- Беше...
Странна работа.
Тук става нещо необичайно.
Ей, реактивният ни сигнал. Да вървим.
Какво има, кмете?
- Радвам се, че дойдохте бързо.
Таунсвил е в опасност. Задействан е коварен план.
И злият гений, отговорен за това, е...
Г-ца Белъм!
Няма време за губене. Виновникът е Мо...
Кученце.
- Ясно. Отиваме при професора.
Боболина!
Хайде, чака ни работа.
О, не, в Таунсвил настъпва кучешки следобед. Буквално.
Ей, престани.
Бъди проклет!Да превърнеш човека в най-добрия му приятел!
Нещастни дръгливи псета. Мирно!
Аз, Моджо Джоджо, съм господар. Ще изпълнявате заповедите ми.
Защото съм ваш господар. И ще ми се подчинявате.
Ще издавам заповеди, които вие ще изпълнявате.
Седни!
Дай глас.
Добре, добре.
А сега - кради!
Професоре!
Кученце!
Май се опитва да ни каже нещо.
- Хайде, какво има?
Кажи ни.
Да не искаш вода?
- Добре, почакай.
Ето, момче.
Кой предизвика всичко това? Хайде, кажи ни.
Какво? Добре, дръж.
Да, идеално. Имам достатъчно скъпоценности за плана си.
За да го изпълня, ми трябват много скъпоценности.
И вече ги имам.
Добро момче, добро момче. Кой го направи?
О, не. Бил е Бау-уау.
- Не, Боболина.
Мисля, че каза Моджо Джоджо.
Да го спипаме!
О, да!
Имам мощност за един гигантски планетен взрив,
който ще превърне всички в кучета.
Тогава аз, Моджо Джоджо, ще стана господар на света.
В света на кучетата, аз ще съм техен господар.
Не бързай толкова.
- Моджо... - Джоджо.
Добре, Реактивни момичета. Или по-скоро Реактивни кутрета?
Вече не сте заплаха за мен.
Не ме е страх от вас, Реактивни кутрета.
Добри кученца.
Чака ме много работа по властването над света.
Какъв късмет, че улових главата на Анубис.
Иначе проклятието щеше да се развали.
Махнете се, помиярчета. Изберете си подходящ противник.
Махайте се, псета!
Не ме карайте да ви показвам мощта си.
Не можете да ме достигнете.
Колкото и да се опитвате, аз стоя по-нависоко от вас.
Ако бяхте тук горе, можехте да ме стигнете.
Хайде, можем ли да го задържим? Много ти се молим.
Да държим вкъщи такъв злодей е огромна отговорност.
Трябва да го храните, поите, да внимавате да не прави бели
и да не дъвче мебелите.
Ха, заблудих ви.
Отново Реактивните момичета спасиха положението.
Вulgаriаn subtitlеs соnfоrmеd bу SОFТlТLЕR
ТЕЛЕФОННИ ПИРАТИ
Град Таунсвил. Какво идилично място!
Пълно с... О, извинете.
Ало?
- Слушай, нещастен гаднико!
Не можеш да ми говориш така.
- Според мен смърдиш.
Усещам го дори по телефона.
- Но защо... Кой се обажда?
Ало! Ало!
Инфекциозната банда.
Мизерни негодници, веднъж да ви хвана...
Ама че тъпак.
- Да, абсолютен.
Ей, шефе, хайде пак, а?
Да, давай отново.
Добре, да видим.
''Кафе дьо Пари''.
- Имате ли жабешки бутчета?
Разбира се.
- Значи подскачаш до работа, а?
Артуро, твой ред е.
Тихо, даде сигнал.
Със стопанина ли говоря?
- Да, точно така.
Току-що спечелихте 10 милиона.
Десет милиона долара!
Досега не съм печелил нищо.
- Моля, изчакайте.
Кой е следващият?
Аз.
- Дай ми телефона.
По дяволите.
Ало?
- Здрасти.
Кой се обажда?
- Били.
Кой Били?
- Големия Били.
Тормозите хората по телефона ли?
- Да.
Не е особено смешно.
- Съжалявам.
Хайде, дай ми го.
Принц Албърт е в хладилника.
Нищо не струваше.
- Можем да се майтапим по-добре.
Не, твърде незначително е. Нали сме Инфекциозната банда.
Трябва ни нещо по-сериозно, което да не забрави целият град.
Момчета, май се сетих.
Ало? О, г-це Белъм!
Искате да изляза от кметството?
- За да откриете новия магазин.
Тълпата става неспокойна.
Искаме да пазаруваме!
Побързайте.
Да вървим.
Много странно.
- Просто стои там.
Да проверим ли дали е добре?
Спешен случай. Професорът ще трябва да почака.
Какво има, кмете?
Моджо Джоджо пак се вихри?
- Побързайте.
Какво означава това?
Не се прави на ударен. Знаем, че кроиш някаква злина.
За какво говорите?
Нямаш ли робот-разрушител?
- Нямам.
И не искаш да унищожиш света?
- Не.
И да превърнеш всички в зомбита?
- Не, за бога.
Нямах намерение да върша престъпления... днес.
А какво прави, преди да дойдем?
- Спях.
А преди това?
- Четях си вестника.
Дръж се добре, да не дойдем пак!
- Ще се старая да не хъркам.
Изложихме се.
Професоре, какво...?
Горещата линия.
Мъхнатия Лъмкинс е превъртял. Сигурно ли е?
Веднага идваме.
Мъхчо, приготви се за нападение.
Ето ти за всичко, което си счупил.
И за всеки, когото си наранил.
И за това, че се къпеш.
Той май просто се къпеше.
Мъхчо...
- Без да искаме.
Явно не си превъртял, а просто си се къпел.
Кметът се издънва втори път.
- Моджо и Мъхчо са невинни.
Какво ли следва?
Ало, кмете?
Сигурен ли сте?
Наистина ли?
Добре, ще се заемем.
- Пак ли ни будалка?
Този път е сериозно. ''Той'' е.
Най-злият ни враг?
- Най-жестокият в света?
Кметът не би се шегувал с това. Да вървим.
Ето така. Приклякване, изправяне...
Приклякване, изправяне...
Краката горе, две, три... Разтворете широко ръцете.
Кръг с краката...
Каква изненада. На какво дължа честта?
Чудехме се...
- Как поддържам форма?
Вече знаете.
Не, извършил ли си нещо лошо днес?
Днес не. Защо питате?
Без причина. Ей така.
- Тази фигура не се запазва лесно.
Взех си почивка за тази цел.
Значи нищо не си...
- Не.
Е, ще се видим друг път.
- Сигурно.
Довиждане тогава.
- До скоро, момичета.
Добре, Мъхчо, чух те първия път.
Чакай, търсят ме на друга линия.
- Моджо, аз съм - ''Той''.
Да, какво има?
- Няма да повярваш какво стана.
Дошли са Реактивните момичета?
- Откъде знаеш?
Същото стана с мен и Мъхчо. Той е на другата линия.
Свържи ме.
- Сгащиха ме гол-голеничък.
Възмутително.
- Да, всички сме граждани.
Злодеи, но граждани.
- Гол-голеничък!
Трябва да се оплачем.
- Но на кого?
Ало?
- Искам да говоря с кмета.
Няма го. Да му предам ли нещо?
- Знаете ли кога ще се върне?
Грубър го подлъга да излезе, за да се вмъкнем тук
и да си правим майтапи по горещата линия.
Виж ти. И с кого говоря?
С Били.
- Кой Били?
Големия Били, от Инфекциозната банда.
Кой се обажда?
Значи обичате да се майтапите по телефона, а?
Какви дивотии, че трябва да откривам магазин? О, Боже!
Ало?
- Няма да повярвате.
Инфекциозната банда, Моджо Джоджо, Мъхнат Лъмкинс и ''Той''
се бият насред кабинета ми.
- Много смешно, кмете.
Лека нощ, професоре.
Отново положението бе спасено
от Моджо, Мъхчо и ''Той''?
Вulgаriаn subtitlеs соnfоrmеd bу SОFТlТLЕR
УЖАСНАТА МАЙКА
Таунсвил, който е предпазен от престъпността, докато...
Бум, бум.
- Кой е там?
Бум.
- Кой Бум?
Просто Бум.
Седем часът е. Време е да лягате.
Бръшлянке, Босилечке...
Боболина...
Върни се тук, млада госпожице.
В леглото.
Лека нощ, момичета.
Да се почисти осма алея.
Искам тези.
- Не, тези са по-хубави.
Не, тези...
- Професоре!
Всяка ще вземе каквото иска, но така не виждам къде...
Извинете, не ви видях. Аз, аз, аз, аз...
Право в целта, Купидон.
Аз, аз, аз...
Здравейте, как се казвате?
- Г-ца Добрина.
Ние сме Реактивните момичета.
Знам кои сте, прекрасни момиченца.
Но кой е снажният господин зад вас?
Аз, аз, аз...
Това е професорът.
- Ерген е.
Ще излезете ли някой път с него?
- С голямо удоволствие.
Събота вечер?
- Не, неделя.
По-добре петък.
- Тогава петък.
В 8 часа?
- Не, в 10.
По-добре в 7.
- Идеално.
Значи петък в седем!
- Ще се видим тогава.
С вас също, професоре.
- Аз, аз, аз...
Този професор е обигран ухажор.
Голямата вечер дойде!
- Намерих ти панделка!
Изглежда прекрасно.
- Папийонката се слага тук.
Е, и така е хубаво.
- Гелът за коса.
Одеколон.
- Ментови бонбонки.
И не забравяй цветето.
Всичко е точно, професоре. И скоро часът ще бъде точно 7.
Няма да се бавя. Кмете, благодаря, че ще ги гледате.
Приятно прекарване, професоре.
Кмете, върнах се. Можете да си вървите.
Животът ми е една лъжа...
Лека нощ.
Събудете се, момичета. Имам изненада за вас.
Толкова се вълнувам, че ще помагам в грижите за вас.
Ще помагате?
- С какво?
Остави ме аз да им обясня.
- Разбира се.
Насаме.
- На твоите заповеди.
Ах, ти!
Просто е, момичета. Професорът е много зает...
и има нужда от женска ръка наоколо.
Но ние нямаме нужда от помощ.
- Ние сме Реактивните момичета!
Това отношение скоро ще се промени!
Нещо не е наред. Може би скоро ще има сватба.
На другата сутрин...
- Таунсвил е в беда.
Къде си мислите, че отивате?
- Да се борим с престъпността.
Не и днес. Снощи сте оставили дневната в пълен безпорядък.
Никаква борба с престъпността, докато не я почистите идеално!
Няма проблеми.
Готово.
- Добре.
Само че забравихте това.
И това! И това, и това, и това...
Забранява ви се да използвате свръхспособностите си.
Ще бъдете обикновени момиченца.
Реактивните момичета чистят като всички деца.
Отегчително.
Момичета, време е за...
Лягане.
- Какво?
Те растат. Имат нужда от почивка.
Нали така?
- Ами, аз, аз...
Но, професоре!
- Щом тя смята, съгласен съм.
Големите момичета не си играят с глупави кукли.
Лека нощ.
Ама че гадост.
- Има нещо подозрително...
Няма значение. Градът се нуждае от нас.
Това е друго нещо.
Момичетата се прибират, след победата над престъпниците.
Къде се губите вие тричките?
Е?
- Борихме се с престъпността.
Край! Забранено е да излизате!
Какво става тук?
Професоре, така се притесних. Не намерих момичетата в леглата.
Чаках ги толкова време.
Толкова се обезпокоих. Те нарочно не ме зачетоха.
И изчезнаха да се борят с престъпници.
Искам само да съм добра с тях, затова ги наказах.
Аз просто...
Тя го прави за ваше добро.
Но, но...
- Никакво ''но''. Няма да излизате.
Момичетата са затворени вкъщи. Как е възможно?
Какви беди ни очакват?
И къде е тръгнала тя, по дяволите?
Ало?
- Бръшлянке, тук е кметът.
Здравейте, кмете.
- Трябва ми веднага помощта ви.
Забраниха ни да излизаме.
- Хубав момент сте избрали.
Вендуза в момента отмъква скъпоценностите от моя сейф.
Какво странно съвпадение!
Спокойно, ще я хванем, кмете. Щом се прибере у дома.
Къде се губите, а?
- Е, г-це Добрина?
Бях ви забранила да излизате. Ще повикам професора.
Няма начин. В момента отсъства.
А ти въобще не си толкова добра.
- Какво има в чантата, Вендуза?
Вендуза! Кой би се досетил?
Пуснете!
Виж ти! Диамантите на кмета. Добър опит, но играта свърши.
Ще омая с чар лековерния професор.
Той ще ми повярва.
А вие, малки досадници, ще си изгниете вкъщи.
Ето ти!
Момичета, върнах се от магазина. Какво става тук?
Професоре, слава Богу, че сте тук.
Момичетата ме нападнаха.
Не е вярно.
- Всъщност тя е Вендуза.
Забрани ни да излизаме, за да избяга с бижутата на кмета.
Лъжкини! Професоре, миличък, вярваш ми, нали?
Моля те, помогни ми...
Моля те...
Момичета, извикайте полиция. Мошеничката няма вече да мами.
Изглежда, че животът в дома на момичетата потече по старому.
Здравейте, аз, аз...
Живея малко по-надолу. Чух, че сте хванали опасен престъпник
и ви опекох пай.
Аз, аз, аз...
Пак се започва. По-добре му сложете край в самото начало.
Отново Реактивните момичета спасиха положението.
Вulgаriаn subtitlеs соnfоrmеd bу SОFТlТLЕR
КЛОУНЪТ СТАВА МИМ
Таунсвил - една пулсираща и колоритна общност.
Не чувате ли радостта им?
Честит рожден ден, Джим.
Аз съм Пъструшко, шареният клоун.
Рожден ден празнуваме тук, обичам ви дори напук.
Туй е твоят ден рожден, Джим.
Вижте всичките ми цветове. Нима усмивки не събуждат те?
Всичките ми райета и петна безспорно са по модата.
Честит рожден ден, Карл... Джим.
Днес добре се забавлявахме, чудесно времето прекарахме.
И така, довиждане, довиждане...
БЕЛИНА
О, замалко да ме прегази.
Ей, приятел, добре ли си?
Беше много...
Пъструшко, добре ли си? Защото се ужасих и...
Клоунът Пъструшко се превърна в г-н Мим.
Първо вземаш розово, след това - синьо.
После зелено, още розово.
И пак малко синьо. Оцветявам...
Още един цвят.
Вижте, нарисувах ни.
Шофьор, пристигаме ли?
Само още един светофар и сме в училището.
Браво, момичета. Заслужавате похвала.
Какво е станало с цветовете?
Вратата трябваше да е зелена, цветето - жълто, тухли - червени.
Какво става?!
- Много странно. Какво ще кажеш?
Все едно.
- Няма да живеем в такъв свят.
Майката Природа е дала предназначение на цветовете.
Да не говорим колко опасно може да бъде.
Не паркирай до пожарен кран.
- Не знаех.
Не стой така. Оцветявай!
Боболина е откачила.
- Но има право. Да търсим улики.
Зелено, оранжево...
Бръшлянке, виж това.
Браво! Тези следи ще ни отведат до виновника за тази каша.
А това трябва да е синьо.
Стой или ще стреляме. Сложи ръце на земята.
Много съм притеснен. Таунсвил стана черно-бял.
Това е обезпокоително.
- Бръшлянке, виж!
Значи ти харесва всичко да е черно-бяло?
А не искаш ли да те посиним?
Къде изчезна?
- Не е бил тук. Има цветове.
Това трябва да е зелено. Така е по-добре.
Изглежда сама успях да спася положението.
Момичета? Бръшлянке? Босилечке?
Къде сте?
Момичета? Бръшлянке? Босилечке?
Момичета!
О, Бръшлянке, Босилечке. Само не вие двете.
Чакайте малко. Имам пастели.
За нула време ще ви оправя. Ще станете чисто нови.
Пастелите ми са прекрасни, но не са вълшебни.
Не!
Боболина, в този мрачен град ти си сама и потисната.
Какво ще правиш?
Сетих се.
Отвори очи и наоколо ти погледни.
Цветовете виж - жълто, синьо и зелено.
Ние помагаме на самолета да прелети през цялата планета.
Хайде, всички, цветовете погледнете!
Защото...
- Любовта, любовта...
Около нея се върти света.
Любовта, любовта... Около нея се върти света.
Наостри уши и чуй песен край теб как се лей.
Чуй камбанките и птичките и денят ти ще развиделей.
Всеки в себе си дълбоко своя песничка таи.
Ако искаш, пей със нас, душата си излей и ти.
Любовта, любовта... Около нея се върти света.
Дори да бъдеш груб със мен, цветя в ответ ще ти даря.
Не можеш да ме нараниш.
Любовта, любовта... Около нея се върти света.
Момичета, покорно ви благодаря, че ми върнахте цвета.
Длъжник съм твой, и твой, и твой. Клоунът Пъструшко е отново тук.
Явно мястото ти е в затвора!
- Но...
Шареният ти живот ще стане черно-бял, Пъструшко.
Отново Реактивните момичета спасиха положението.
Вulgаriаn subtitlеs соnfоrmеd bу SОFТlТLЕR
ГОЛИТЕ ФАКТИ
Таунсвил е изцяло мой.
Обичам работата си на кмет.
Срещам се с нови хора, посещавам екзотични места.
Обичам кабинета и телефона си.
Кметът е. Искам да поръчам пица. Пишете я на сметката ми.
Обичам властта. И жена си.
Обичам... писалката си.
Обичам отговорността, свързана с управлението на един цял град.
Г-це Белъм, какво имам да правя?
Добро утро. Можете да почнете подписването на документите.
Важни документи?
Къде ли са важните документи?
''Важен закон''.
Чудно за какво ли е. Сигурно е важен. Да го подпиша...
Г-це Белъм...
- Пише се ''к-м-е-т''.
Благодаря, г-це Белъм.
Какво правят тия стъкла на земята?
Какво?!
О, ти си бил.
Няма да ти се размине, Моджо Джо...
Главата ми я няма. Къде ли съм?
Защо не виждам нищо и не мога да мърдам ръцете и краката си?
Я да мълчиш!
- Кой е? Ти ли си, мамо?
Не, тъпчо, аз съм: злият Моджо Джоджо.
Завързах ти очите, за да не видиш къде е тайното ми свърталище.
Имаш предвид обсерваторията на върха на вулкана в парка?
Млъквай! Аз ще стана могъщ. Трябва да ме приемаш насериозно.
А единственият начин е да стана кмет на Таунсвил!
Затова ти не бива да бъдеш кмет. Ето защо ще те лиша...
Не бързай толкова.
- На ви, Реактивни момичета!
Вече прекали. Сега ще видиш ти.
Да спасим кмета. Добре ли сте, кмете?
Добре ли сте?
Какво толкова смешно има?
- Нищо. Да си вървим.
Здрасти. Къде съм?
- Невредим в кабинета.
Добре ли сте?
- Да. Май беше сериозна битка.
Благодаря, спасихте ми живота. Но какво беше толкова смешно?
Едва ли ви интересува. Дълга история е.
Да, дълга история.
- Имам достатъчно време.
Започва ето така.
Бяхме на училище. Рисувах червена маргаритка.
Но после Бръшлянка каза, че червената маргаритка е...
невъзможна биогенетически. Затова нарисувахжълта.
Може би трябваше да са две.
Една червена и една...
- Кметът иска само основното.
На кого му пука за тъпото цвете? Аз ще ви разкажа какво стана.
Тъкмо опреснявах китайския си, когато телефонът иззвъня.
Знаех си, че трябва да действам бързо, изтичах до него...
Май забравяш, че и ние бяхме там.
- А аз рисувах важна картина.
Не помня дали беше жълто или розово цвете. Ти помниш ли?
Както казвах, вдигнах телефона. Сестрите ми май също бяха там.
Обади се г-ца Белъм. Съобщи ми, че са ви отвлекли.
Да, отвлекли са кмета, а не хлапе.
- Да, не е първа младост.
В никакъв случай.
- Намерила дълга бележка,
че сте вкъщи и пишете речта си.
- Така ли? Колко умно.
Всъщност не сте я писали вие.
- Току-що каза друго.
Според г-ца Белъм е невъзможно, защото тя пишела речите ви.
Тя ли е написала бележката?
- Не!
Нито вие, нито тя сте я писали.
- А кой тогава?
Извинявай, но е много объркващо.
- Знаех, че само един злодей,
е способен на това.
- Моджо Джоджо.
Моджо Джоджо е писал речта ми? Трябва да му благодаря.
Моджо е написал бележката! Нахлухме в обсерваторията,
надвихме Моджо и ви спасихме.
Може ли вече да си вървим?
- Не беше само това.
Защо се смеехте като луди? Животът ми беше в опасност.
Опитвам се да стигна дотам, но непрекъснато ми пречат.
Бързо се втурнахме да победим Моджо Джоджо в бойна формация.
Прелетяхме до дома на Джоджо. Имаше много сладки облачета.
Едно имаше формата на сърце, а друго - на сладко пони.
Едно пък приличаше на облак.
Съставих тактически план въз основа на минали премеждия.
Придържайки се към него, обкръжихме периметъра му,
който е описан в раздел 10А.
Какво говориш?! Нахлух вътре. Тряс! Там беше Моджо. ''А-ах!''
Казах му: ''Не бързай толкова.'' Бяхме само ние двамата.
''Ха-ха'', каза той. Изведнъжнасочи един лазер.
Бум! И стреля.
- Появи се яркосин цвят.
Бръшлянка беше безпомощна. Фрас! - удари се в стената.
Моджо направи голяма глупост. Проби дупка в къщата си.
Беше подивял.
Но знам, че дълбоко в себе си е едно тъжно маймунче.
Стига! Нищо не ти се разбира. Кметът няма да схване нищо.
Ако не ме прекъсваш, ще успее.
- Аз най-добре умея да разказвам.
Пък и помня всичко, сякаш е било вчера.
Беше днес. Какво ви казах?
- О, млъквай!
И приказки не умееш да разказваш.
Просто ми кажете защо се смяхте.
- Твой ред е, Бръшлянке.
Моджо ме изненада с по-различен подход - използва робота си.
Беше голяма машина. По-грамадна и от лазера му.
По-гигантска и от най-гигантската машина.
Насочи ракетите си...
- Но бях готова. После стреля.
Идваше към мен и аз скочих - Тряс!
После му се хвърлих - бум, фрас! Ударих му едно кроше.
Дум! Ритник! Право в главата. Нещастник.
Бръшлянка го удари по главата. Щях да целуна цицината му,
но се сетих, че е лоша маймуна, и го изритах в лицето.
Изневиделица Моджо Джоджо извади онези неща на нинджите.
Нунджако.
- Фиу-фиу! Почна в стил кунфу.
После отново го атакувахме. Аз ги водех, естествено.
Но после Бръшлянка я фраснаха право в мутрата.
Едва не ме надви.
После Моджо се извъртя и зашемети с един удар Босилечка.
Тогава разбрах, че от мен зависи да спася положението.
Не ме удари толкова силно.
- Ами аз, а?
Ти рисуваше онази картина.
- Вярно.
Но защо се смеехте?
- Тогава се вбесих.
Моджо щеше да си го получи.
- И аз го фраснах здравата.
И аз се включих.
- Босилечка го налагаше яко.
Изтекоха му червата. Хич не ми хареса.
Задържах Моджо, за да попреча на Босилечка да го пребие,
после ви спасих и дотърчах тук.
- Махнахме ви превръзката,
а вие ни питахте какво е станало. Казах за моята рисунка, после...
Почваш всичко отначало!
- Извинете.
Момичета! Всичко това е супер, дори страхотно,
но не ми обяснихте на какво се смеехте като луди!
Трябва да си тръгваме.
- Довиждане!
Чакайте, защо се смеехте? Защо се смеехте, момичета?
Изглежда Моджо ви е лишил не само от мощта ви, кмете.
Но момичетата не можеха да ви кажат голата истина.
Отново Реактивните момичета спасиха положението.
Ах, ти, нахалнико!
Subtitlеs bу vex mail: vex@mail.bg