Dragonheart (1996) (Dragonheart CD2.sub) Свали субтитрите
Цяла нощ ли ме наблюдава?
Мислих си.
Така ли? За какво?
Много неща. Предимно как да те наричам.
Мисля, че ти намерих име.
Каза, че си се издигнал и си го избрал от небесата.
Така е.
Там горе.
Виждаш ли онази група звезди?
Много добре познавам тези звезди.
- Виждаш ли формата, която образуват?
- Дракон.
Да.
Нарекли са ги "Драко".
Означава "дракон" на езика на учените.
Значи вместо да ме наричаш "Дракон" на твоя език...
ще ме наричаш "Дракон" на някой друг език.
Прав си. Глупаво е.
Не. За мен е чест, да бъда наречен на тези звезди.
Аз... наистина е така.
Благодаря ти, Боуен.
Драко.
Отхвърлете бремето на тиранията на Ейнън!
Трябва да се приготвим да отвърнем!
Баща ти пя тязи тъжна мелодия веднъж, и ние се надигнахме на бой.
И веднъж беше достатъчно! Няма да играем по нея пак!
Не, Хюи, само се гърчеше като куче под ботуша на Ейнън.
Поне гърчещото се куче е още живо!
Хей! Защо хабите хубавата храна заради калпавия и език?
Говоря истината.
Истината? Това е рядко вдъхновяващо, моме.
Не е достатъчно за да се надигне бунт...
но е достатъчно да ти клъцнем вратлето, ако има врат...
под тая кална глава.
Готови или не, ето ме идвам!
Дракон!
Това е Драко!
Време беше.
Изглежда твоите хора имат нужда от убиец на дракони.
Каде е господаря отговорен за това село?
Брок живее в голяма къща на шест мили от тук.
Брок ше прехвърли вината за всяка щета върху нас и ще изпразни джобовете ни, за да го платим.
Няма да ги изпразня много дълбоко. Правя ви оферта.
Приемате или го оставяте да вилнее!
Достатъчно сте се унижавали пред Ейнън.
Ще се оставите ли на някакъв разорен, изнудващ рицар?
Точно така, не ви трябвам.
Оправяйте се сами.
Разбира се, има и други начини.
Може би ще се разделите...
с една от скъпоценните си дъщери, вместо злато.
Драконите са пристрастени към девически саможертви, поне така дочух.
Не прави това! Не ми го причинявай!
Аз съм родена в това село!
Познавахте баща ми! Познавахте майка ми!
- Кое е това момиче?
- Досадница. Отърви ни от нея.
- Защо?
- Опитват се да те умилостивят с жертвопринушение.
И кой им даде тази брилятна идея?
- Няма значение. Просто се отърви от нея!
- Как?
- Изяш я!
- О, моля те!
Да не сме гнусливи? Изяде сър Ийгълмор, двуличнико.
Само го сдъвках при самозащита, но не съм го преглъщал.
Импровизирай.
Добре, добре.
Идва! бързо!
Имаш чудесен глас.
O, благодаря ти. Ние драконите обичаме да пеем когато сме щастливи.
Ти не си като другите дракони.
А ти колко дракони познаваш?
Ти си ми първият.
Не трябва да слушаш фантазиите на странстващите певци.
Един дракон никога не би наранил душа, освен ако тя не се опита да го нарани първа.
Така ли? Тогава защо беше в селото?
O! Селото!
Да, селото! Не помниш ли селото?
Остави го на мира, хулиганино! Бягай, Драко, лети! Аз ще го задържа!
- Избери си някой от твоя размер!
- Къде беше?
Дълбоко съжелявам, Боуен.
Бях объркан.
Боуен, запознай се с Кара.
- Трябваше да я изядеш.
- Не се ядосвай, Боуен.
Защо не?
Ти ме изостави. Притесних се до смърт!
Притеснил си се? За мен?
Да, за теб!
Бях нагласил всичко. Половината село беше там със мен.
Претърсихме небето за теб, и незнаех каде си.
Дали изобщо ще се върнеш, кога ще се върнеш. Ти просто...
Изчезна.
Внимавай! Той идва!
Я виж ти, не може да бъде!
Но е така!
Старият ми учител. Все още ли преподаваш уроци по дърворезба?
Слез от коня и ще ти дам един урок.
Времето не е било благосклонно към теб, Боуен.
- Не трябваше да се подиграваш с мен.
- Ти беше този който се подигра с мен!
И сега се въщаш при мен при това с момичето което изгубих.
Мисля, че тя иска да си стои изгубена.
Боя се, че това не е нейно решение!
Готов съм за урока ми, рицарю.
Това е един урок който така и не научи!
Обръщай гръб само на труп!
Ти си труп!
Само че още не го знаеш!
Лежи, Боуен!
Ти си жалка останка от мъртъв свят и мъртви убеждения.
Не! Това бяха твоите убеждения!
Никога. Никога не са били мои.
Ти каза тези думи! Произнесе ги от сърце!
Избълвах ги, защото не можах да ги преглътна!
Казах ги, защото знаех, че точно това искаш да чуеш!
Лъжи! Лъжец! Аз те научих да вярваш в тях!
Ти ме научи как да се бия, това е всичко!
Взех от теб каквото ми беше нужно.
Научи ме да се бия!
Доста добре ме обучи.
Кой те е молил да се бъркаш?
Държах всичко под контрол!
Дай да погледна.
Добре е зашито.
Имаш ръка на лечител, Кара.
След няколко дни, ще бъде само белег.
А каво е още един белег?
Като за рицар имам предвид. Веднъж познавах един.
Опълчи се сам самичък срещу злия крал...
и дори спаси водача на бунтовниците от ослепяване.
Трябва да има много белези.
- Този рицар умря от раните си преди много време.
- Много жалко.
Неговия вид започна да чезне от този свят.
- Така е устроен този свят, момиче.
- Не е нужно да е така.
Мъже като теб могат... могат да водят останалите.
Ти можеш да дадеш на хората кураж и надежда.
Надежда? Дори ако ти можеш да събереш армия...
да не мислиш, че могат да устоят срещу тренирани опитни войници?
Последния път когато опитаха се получи масово клане.
- Помня. Бях там.
- Аз също.
Предводителя на бунтовниците ми беше баща.
Ако другите застанат зад теб и ти вярват, този път края ще е различен.
Какво гледаш?
Себе си, преди много време.
Ще се видим в селото, Драко.
Лесно е да го кажеш.
Този път аз ще събера парите, а ти можеш да умреш.
Не можем да жертваме повече прасета заради този дракон.
Почакайте!
Този мъж е измамник!
Това е тя!
Това момиче е... скитащ идиот.
Бръщолеви глупости.
Казвам ви, този рицар не е никакъв убиец на дракони.
В голяма заблуда си, чадо мое!
Той е най-великия убиец на дракони!
Може би най-великия който някога е съществувал!
- Братко Жилбер!
- Боуен!
Ти си жив.
Слава на боговете. Боговете са те благословили.
Ти си жив!
- И цял.
- Братко Жилбер.
Не можете да заложите надеждите си на подобър човек.
Лично съм го виждал да убива почти два дракона.
- О, Братко Жилбер.
- Почти.
Е, всъщност не видях точно секундата на смъртта...
но щом Боуен е тук, значи трябва да е победил.
Не виждате ли? Той е в съюз с дракона.
Дръж това тук.
Ето го идва.
Потъвай! Потъвай!
Не мога! Много е плитко!
Добра работа, Боуен! Отново се справи отлично!
Какво добиче! Този дори е по-голям от последния!
Всъщност, май са еднакви.
- Месо.
- Месо.
Месо! Месо!
O, боже.
След него! Ще се измъкне!
Какво става?
Месо!
- Месо! Месо!
- Месо!
Бягай. Това става!
- Бягай.
- Да бягам?
Кара! Кара!
Мир, братя, мир! Езичници!
Братко Жилбер!
O, милостиви господарю. Прости ми, чедо.
Лъжец! Лъжец!
Няма дракон, няма възнаграждение.
Месо. Месо.
Месо. Месо.
Месо. Месо. Месо.
Ще умрем!
Бог да ни помага! Всички ще умрем!
Успокой себе си, Братко Жилбер, няма да умрем.
Просто ще полетим.
Ако си решил да си търсиш смъртта...
по-добре го направи в бой срещу Ейнън.
Мисля, че Кара има нещо предвид.
Но по-добре да го обсъдим на твърда земя.
Драко, какво сатанинско място е това?
Сатанинско?
Това е Авалон, мястото където почиват останките на крал Артур.
Значи така е било писано...
и най-накрая те открих, смели крал Артур.
Храброст,
Целомъдрие, истина.
A, да, истина.
Амин. Готова ли си, Кара.
А ти, Боуен?
Това е Авалон, кралство на сенките на кръглата маса.
- Това е злокобно знамение.
- Знаменията не печелят битки.
Нито пък ти.
И ще го разбереш, когато се опиташ да събереш армия.
Вече знаеш храброста на твоето село
Много са смели, когато целят млади момичета със зеленчуци
Все от някъде трябва да започнем.
Ще ни пожелаеш ли късмет, Драко?
Преди много време, когато хората бяха млади а драконите вече стари...
мъдретците на нашата раса се съжалиха над човека.
Събраха заедно всички дракони...
заклевайки ги винаги да бдят над хората.
И в момента на неговата смърт...
ноща оживяваше от тези звезди.
И така беше роден рая на драконите.
Но когато умрем, не всички дракони са допуснати до това сияйно място.
Не, трябва да си го заслужим.
А ако не...
нашия дух изчезва все едно никога не сме били.
Ето защо споделих жизнената ми енергия с едно умиращо момче...
исках да събера човек и дракон...
и да осигуря мястото си сред древните ми братя на небето.
Но саможертвата ми се превърна в мой грях.
Ти си бил. Твоето сърце тупти в гърдите на Ейнън.
Да, половината ми сърце...
и това ми струваше цялата ми душа.
Дори тогава знаех за неговата къвожадна натура...
но си помислих, че сърцето ми може да го промени.
Господи, бях толкова наивен.
Не повече от мен.
Цял живот мечтаех да служа на бладороден крал...
благородни идеали.
Мечтите умират трудно...
държиш ги в ръцете си много след като са се превърнали в пепел.
Никога повече няма да бъда такъв наивник!
Кара, ще тръгна с теб.
Така да бъде.
Прощавай, Боуен.
Доблест!
Доблест!
Доблест! Рицаря се е заклел във доблест.
Рицаря се е заклел във доблест.
Рицаря се е заклел във доблест!
Неговото сърце познава само целомъдрие.
Неговото сърце познава само целомъдрие!
Неговия меч защитава безпомощтните.
Неговия меч защитава безпомощтните!
Силата му да поддържа слабите.
Силата му да поддържа слабите!
От него можеш да чуеш само истината.
От него можеш да чуеш само истината!
Гневът му настига грешните!
Гневът му настига грешните!
Сега знам, че си напълно луд.
- Искаш да последваме теб и този монах срещу Ейнън?
- Да.
- Към ада, по скоро.
- Но този път можем да спечелим. Ти не разбираш.
Не искам да разбирам! Разбирам това!
Разбрах как е шест години в каменоломната! Това е всичко което искам да разбирам!
Поварвай ми, знам какво си преживял, Хюи.
- Но този път няма да сме сами...
- Само глупак ще се присъедини към вас!
Не слушаш какво ти говоря!
До гуша ми доиде от твоите пакости!
Пази си силите за битката срещу Ейнън.
- Няма да има никаква битка срещу Ейнън.
- Аз ще започна една.
Ти и коя армия, рицарю?
Никога ли не си държал лък през живота си...
- по принцип или дефакто?
- Не.
Опъни лъка си.
Прицели се. Отпусни.
Късмета на начинаещия. Пробвай отново.
Готови.
Братко Жилбер, ти си роден талант.
Полека!
Ето, разтвори си краката.
Нагоре, надолу. Нагоре, надолу.
Един плавен замах.
Това може да разцепи човешки череп.
Като пудинг.
Дръж.
- Трябват ми още хора!
- Това са само няколко безобидни селянина размахали гребачки!
Разбрах, че всички са на твоя територия.
Май на стари години се занимаваш повече с ловуване от колкото да контролираш подчинените ти?
Ти ли ще ми казваш как да си върша работата?
Просто казвах, че всеки един от нас струва колкото сто от тях.
Смели ми Фелтън, човека армия.
Глупак!
Познавам водача им, и няма да го подценя!
Него или дракона!
Не се страхувай от дракона, сине.
От нищо не ме е стах!
Нищо!
Разбираш ли?
Подарък на майка към сина и.
Най-добрите възможни.
Най-добрите какво?
Убийци на дракони.
Мислил ли си за след утре?
Трудно е да погледна толкова надалеч.
Погледни лагера. Какво виждаш?
- Както чуваш?
- Надежда.
Точно.
Там долу има жизненост, песни и кураж.
Имаш всичко, от което се нуждаеш.
Както и аз.
Позволява си да ме предизвика пред собствените ми порти. Погледнете го!
Е, днес правилата му ще умрат веднъж за винаги!
Не! Тук сме в безопасност, ваше величество!
Тази тълпа няма да може да щурмува замъка!
Но довечера ще са премръзнали, влажни и уморени.
Вероятно просто ще се приберат по домовете.
Тук сме в безопасност, Ейнън!
Спомни си баща си!
Хванах те!
Минете от дясно!
Нека да ги колим като овци, каквито всъщност са те!
Към гората!
Прегрупирайте се!
Прегрупирайте се!
Чакайте! Чакайте!
Втората линия!
Десния фланг, напред!
Влизайте там, втора линия!
Напред!
Бийте се или умрете!
Бийте се или умрете! Давайте!
Като пудинг.
Гордоста умира преди падението.
Помощ! Помощ!
Помощ! Помощ!
Обърни и другата буза, братко.
Отстъпление! Отстъпление!
Отстъпление!
Връщайте се към замъка! Отстъпление!
Братко Жилбер,това е Ейнън! Спри го!
Сега...
трябва...
да не...
убивам!
Убийците на дракони.
Отваряйте! Това е краля!
Спрете!
Не! Искам го жив!
Жив и невредим.
Невредим завинаги.
О, не.
Отивам да спася дракона!
Кой ще дойде с мен?
Излез от сенките, Айслин. Излез за да те видя.
- Знаеш защо съм дошла.
- Знам.
Давайки сърцето си, аз поех всички отрови от неговата зла гръд.
Дори болката от смъртта му трябва да бъде моя.
Не можеш да се самообвиняваш.
Смърт без безсмъртие?
Това не е единствената причина.
Трябваше да дочакам времето, когато човешкия род...
няма да повтори моята грешка и да остави тиранията да властва.
Когато светът ще бъде този, когото помня от едно време...
запомни, даже и в мрака все пак има светлина.
Не мога да видя. Блестят ли звездите тази нощ?
Ярко, господарю.
Ярко.
Тогава да свършваме.
Прости ми!
Знам защо ми доведе убийците на дракони.
Искаше да го убият, защото искаш мен мъртъв.
Исках да поправя грешката, която направих преди много години...
когато спасих една същество, не заслуважащо спасение.
Колко неблагородно от твоя страна.
Трябва да отворим вратите.
Останалите чакат отвън.
Върви да спасиш своя дракон, Боуен.
Побързайте, всички.
От тук.
Я виж ти, каква приятна изненада.
Очаквах те, Боуен, но не и с бъдещата ми невеста.
- И със свещенник, който да ни венчае.
- Не, да те погребе.
Да погребе един от нас.
Кара, вратата, бързо!
Побързайте. От тук. От тук.
Побързайте, от тук. От тук.
Хайде. По-бързо.
Незнам как всички вие сте се вмъкнали тук...
но ще ти кажа едно: ти ще ме изведен навън.
Хюи, благодаря ти.
Нека да ти я скъся, за да ти е по мярка.
Момиче.
Момиче!
Боуен!
Ло, Аз съм безсмътен.
- Да!
Сега всичко зависи от теб Боуен. Ти си този, който трябва да го направи!
За какво говориш?
Сърцето ни свързва както в живота, така и в смъртта.
- Това не е вярно!
- Ще видиш, че е така!
Чрез това сърце, ние делим болка и сила.
Но в моята половина бие източника на живота.
За да умре Ейнън, аз трябва да умра!
Ейнън е мъртъв.
- Жив е!
- Няма значение.
Не чуваш ли? Бунтовниците са превзели замъка.
Жив или мъртъв, Ейнън е победен. Ние победихме!
Никога няма да победиш докато злото на Ейнън не бъде унищожено...
а за да направиш това, ти трябва да ме унищожиш!
Веднъж се закле, че мечът ти и услугите ти са мои...
и да те повикам, когато имам нужда, да те помоля за каквото и да е.
Изпълни клетвата си, рицарю!
Той идва, връща се за да те спре!
Удрай преди да е твърде късно!
Ти си последния.
Времето ми изтича. Удряй!
Ти си ми приятел.
Тогава, като приятел те моля, удряй!
- Не мога.
- Тогава аз ще те накарам.
Отбранявай се, убиецо на дракони! Защитавай се!
Вдигни го!
Мръднеш ли, тя умира!
А сега какво, Драко?
Без теб...
какво ще правим?
Накъде ще се обърнем?
Към звездите, Боуен.
Към звездите.
В деня след саможертвата на Драко...
Боуен и Кара поведоха хората във времена на братство и справедливост.
Това бяха златни години...
озарени от божествена светлина.
И когато нещата станеха непоносимо трудни...
звездата на Драко заблестяваше още по-ярко...
за всички от нас които знаеха накъде да погледнат.
Превод и субтитри: Blink182