The Out Of Towners (1999) Свали субтитрите
Алън, те се качват след малко. Ще отида да намеря майка ти.
- Тя не иска да видим, че плаче.
- И отиде да плаче пред непознати?
- Тъжно ли ти е, че заминавам?
- Отиваш в чужбина за пръв път.
Може да попаднеш и в...Амстердам. Европейките са по-различни.
- Откъде знаеш?
- От филмите за Джеймс Бонд.
Това беше много мило!
- Тате почна да се безпокои за теб.
- Не би признал, че ще му липсваш.
Това е разликата. Аз се изливам и ми минава. А него го заболява глава.
- Защото ти се изливаш.
- Защото не показваш чувствата си.
- Не може ли да опазим тоя момент?
- Съжалявам.
Ето ти международен повиквател.
Натискаш копчето и независимо къде си то ще ми даде сигнал.
- И аз ще ти звънна.
- Ако не отговориш, тя ще долети.
Полет 178 за Лондон предстои. Студетите от Охайо, подгответе се!
И така, мигът наближи!
Прегърни майка си здраво! Днес е много разчувствана.
Баща ти е сприхав, обаждай му се непременно!
И така, грижете се един за друг!
- Мислех, че ще се разплачеш.
- По-силна съм, отколкото изглежда.
Сега ще имаме повече време за нас. Само аз и ти.
Сами в цялата къща.
- Недей, няма нищо!
- Съжалявам.
Ако това интервю мине добре, ще отидем в Ню Йорк. С повече пари.
Не искам повече пари. Ти се задържа в Селински 23 години.
Цял живот сме живели в Охайо, а и ти мразиш Ню Йорк.
Мразех го, когато това бе модерно, но вече не е и не го мразя.
Аз работя в рекламата. Следвам тълпата.
- Ще виждаме Сюзън по-често.
- Тя няма да ми проговори.
Ами, ти се скара с нея, заради резервите й за медицинския колеж.
Аз не се скарах с нея. Аз казах, че ще я дам под съд.
- Да я съдиш за пропуснати лекции!?
- Вече е възможно.
Вече има прецедент: Г-н Браун срещу Мъфи, дъщеря му.
Изчакай малко.
Тони, благодаря ти, че организира тая среща. Заминавам. В 10 часа .
Не мога да кажа на Нанси, че съм уволнен.
Нечестно е, но така реших.
Да, но ти не си Нанси. Много съм ти задължен. Бай!
Има толкова много храна!
Не, никога не стигаше, когато Алан бе тук. Подай ми картофите, мила!
Сега можем да говорим и за друго, освен - децата.
Сега имаме шанс да говорим за себе си. Без задръжки. Страхотно!
И така...
Какво става с теб?
Нямам никаква идея какво ще правя с живота си по-нататък.
Не мога да реша дали да дойда с теб в Ню Йорк.
Само ще се мъкна след теб, просто от паника и несигурност.
Иронията е, че щом се съберем заедно, ние всъщност се разделяме.
И като се насилваме да сме заедно, вместо това да стане естествено,
- какво доказваме?
Не знам какво да ти кажа, мила.
Трябва да се приготвя.
Добро утро, господине!
Добре дошли на борда на самолета за полета до Ню Йорк.
Моля, затегнете коланите...
Изненада!
Хенри.
Хенри.
Хенри!
- Радваш ли се, че съм тук?
- Какво?
- Вълнуваш ли се, че съм тук?
- Много съм развълнуван.
Не звучиш развълнуван, Хенри.
- Въздържам се.
- Всички сме развълнувани, окей?
- Хенри, забрави си подложките.
- Какво?
Бихте ли предали това на тоя мъж?.
Той винаги ги забравя и след това се оплаква от изприщване.
Няколко дни ще има само сърбежи и белене на кожа..
- Може да седнат заедно!
- Благодаря.
- Сега всичко е наред.
- Да си вземем ли по нещо?
Чака ни вечеря в страхотен хотел. Не я разваляй със скапани сандвичи.
- Той съжалява.
- И ми е много нервно, за да ям.
Защо? Не е като да нямаш работа.
Това е старши творчески директор. Това е голямото време.
Всичко ще мине добре, скъпи.
- Страхотен град.
- Виждам само мъгла.
Лоша новина. Ню Йорк е покрит с мъгла. Ще кацнем в Бостън.
Ще проверя за полети за Ню Йорк. Ще се намерим в багажното.
Хенри?
Да, още съм развълнуван, че дойде.
Чанти.
Автобусите са пълни. Следващият влак за Ню Йорк е след 20 минути.
- Има влак... Къде са чантите?
- Нямаше ги.
- Какво искаш да кажеш?
- Точно това. Нямаше ги.
- Какво?
- Успокой се.
Трябва да бъда в Ню Йорк за най-важната...Дай ми бележките.
- Извинете! Има ли чанти...
- Ти луд ли си?
- Аз съм Хенри Кларк от полет 42.
- Ще се нараниш така.
Това не е нашата чанта.
- Може ли да опишете чантите?
- Две кафяви и три сини.
Повечето чанти си приличат. В много случаи
по-специфично описание довежда до разкриване на заподозряната.
- Чантите ни не са убийци, а загубени.
- Вижте това!
- Изглежда приблизително така.
- 24- или 26-инча модел?
- О, забравих да премеря чантите.
- Изглежда приблизително така.
- Не съвсем точно, но почти.
- О, Вие художничка ли сте?
- Работех в рекламата с него.
- Това е фантастична рисунка.
За жалост, нямаме такава. Къде ще отседнете в Бостон?
В Бостън ще отседнем в Ню Йорк!
Успокой се, има много таксита.
- Вие ми се свят от глад.
- Във влака има много храна.
- Просто се отпусни.
- Права си, ще трябва да се успокоя.
Благодаря.
Какъв е тоя дъх?. Да не си яла фастъчено масло?
- Обикновено не миришеш така.
- Добре, ще хвърля това червило.
Ти си яла фастъчено масло. Да точно така.
Добре, признавам. Отидох до машината.
Поставих 75 цента и ""ги"" изядох във вид на фъстъчено масло.
Колко пакетчета бяха? Две? А на мен ми се вие свят!
- Това не значи, че не те обичам.
- Все пак, отиваме ли някъде?
Мислех, че се придвижваме. Имаме 10 минути да хванем влака.
Изпуснахме ли го?
- 3.38 за Ню Йорк? Изпуснахме го.
- Не може да бъде!
Те ще проявят разбиране.
Няма да вземат лице, дето не може да стигне от Охайо в Ню Йорк за 24ч.
Това би имало значение само ако искаше да станеш...пощальон
- Има ли време да ида до тоалетна?
- Цялото световно време!
- Ще вземем следващия влак.
- Не, ще наемем кола.
Колите не оставят пътниците, нито пък ги отклоняват за Бостън.
Каквото и да е...Пет минути.
Извинявай.
Влакът за Ню Йорк в 3.38 заминава на перон 12.
Всички на борда.
Нанси...
Извинявайте...Извинявайте.
- Къде е дамската тоалетна?
- Имате предвид - мъжката.
- Ей там.
- Все още можем да хванем влака!
Иди и доведи жена ми, моля те!
Кафяво палто, син костюм, руса коса. Благодаря!
- Аз се загубих.
- Все още можем да го хванем.
Нямаме време. Заминава след две минути.
Тя не иска да излезе.
Оттук!
- Аз ще тичам напред.
- Аз не мога да тичам на тия токове.
- О, Боже мой.
- Задръж го.
- На пълен мехур - успях!
- Прощавам ти фастъченото масло.
Хайде да седнем!
- Това ли е 3.38 за Ню Йорк?
- Не, този там.
Нито Херц нито Авис имат свободни. Трябва да намерим кола.
Но трябва да сме мили, Хенри. Оня от Авис не те хареса много.
- С какво мога да Ви услужа?
- Да, но най-напред, как сте?
- Искаме да наемем кола.
- Малка, средна или луксозна?
Малка.
- Всъщност, малките са наети.
- О, нищо! Средна ще е добре.
О-о, останало е само едно луксозно купе.
- Не разбирам защо тогава питахте...
- Ще наемем луксозното купе.
Звучи добре.
Трябва да си сменят знака с ""имаме кола''
Кредитната Ви карта, моля.
Това е последна дума на техниката, сама се движи. А застраховка?
Ако се управлява сама и стане катастрофа, значи вината е нейна.
- Колко е горещо!
- Няма указания за спиране на парно.
- Аз се сварявам!
- Има само копче за включване.
- Тук е 1000 градуса.
- Замръзвам. Затвори това!
НЮ ЙОРК СИТИ 148 МИЛИ
- Хенри, не сме ли в трап?
- Аз - може би, но ние не сме.
- Защо си в трап?
- Едно и също всеки ден.
Аз съм в по-страшен трап, отколкото ти. Откакто Алан замина,
всяка сутрин се събуждам без да знам какво да правя.
- Но това е само една сутрин.
- Да, но аз не казах дълъг трап.
- Значи, и двамата сме в трап.
- Поотделно. Но ние не сме в трап.
- Ако ние бяхме в трап, това би...
- Това би било истински трап.
Това е вилица. Накъде да карам?
Казва ли ""Пресечи експресния път за Бронкс""?
Да, мадам!
- Мини край това...
- Какво?
- Над моста - и сме в Манхатън.
- Но аз вече завих.
- Аз не съм ти казвала да завиеш.
- Но ти това имаше предвид.
- Как бих могла да внуша завой?
- Ти знаеш как да внушиш завой.
- Това карта ли е, или какво?
- Не съм картограф, но мисля, че да.
Има много разбъркани линии, виж!
Ей, това не е смешно!
- Само дръждясната страна.
- Да пуснем навигационната система
Само прекоси моста и сме в сърцето на Манхатън.
Това не е ли Ню Йорк Сити там отзад?
- Това е моста Джордж Вашингтон!
- Тази карта е...
- Продължете по Голямата улица.
- ""Продължете по Голямата улица"".
Не се засягай. Вероятно той е бил вече тук и познава града.
- Влизането ме обърка.
- Той не е объркан.
- Какво е това?
- Френски. Не го натискай!
Защо? Аз не го разбирам.
- Какво?
- Това е китайски. Намери испански.
Не мога да разбера как става.
- Ще натисна това.
- Хенри, направи нещо!
Нанси, Ахтунг! Извий!
Нанси, това е риба!
Удари спирачка!
- Как е носът ти?
- Като мен - болезнен при пипане.
- Колко е сметката?
- 2,200 долара.
Можехме да купим кола за тая сума.
- Погледни Ню Йорк.
- Къде?
- Как да стигнем до хотела?
- Улиците тук са като плетеница.
- Като някой, който познавам.
- Искаш ли да отидеш там или не?
Следваме квадратите към Парк Авеню и 64-та улица. Сега сме при...
Не гледай знаците! Ще разберат, че не сме от тук.
Нюйоркчани не се мотаят. Те винаги имат важна цел, към която отиват.
Добре е да бъдеш като...
Върви и прави смешки! Ходиш ли като турист, ще те сполети нещо.
- За мен - яйца на очи.
- За мен - пиле.
Ужасно съжалявам, че Ви безпокоя.
Забравих парите си в едно такси. Закъснявам за репетиция в Бродуей.
- Може ли да ми заемете 5 долара..?
- Очаквате ли да Ви повярваме?
- Не. Съжалявам, че Ви обезпокоих.
- За коя пиеса?
Репетиция на ""Исус Христос Суперстар"" в театър Бродхърст.
- ""Исус Христос Суперстар""?
- Вие да не сте Андрю Лойд Вебер?
Да. Следващата седмица започваме представленията.
- Ние обожаваме ""Исус Христос"".
- И ""Евита"". Страхотна е.
И ""Котки"".
- Това така ни разчувства.
- Загубихме котка същата година.
- Хенри Кларк. Жена ми, Нанси.
- Ще бъде чест да Ви заемем нещо.
Не изваждайте портфейл в ситито! Нищо, че престъпността намалява.
Аз просто се разсеях. Елате тук. Изобщо не се притеснявайте.
Когато кажем в Охайо, че сме дали заем на Сър Андрю Лойд Вебер...
- Мисля, че е Лорд.
- Познавате ли Пол Макартни?
- Млъкни!
- Какъв е той?
- Исусе!
- Дай ми това! И чантата.
Господи! Защо правите това?
Всяко Ваше шоу е хит.
- Андрю Лойд Вебер ме окраде.
- Това е един обикновен престъпник.
Краката ми треперят. Какво ще правим сега?
Добре, погледни!
Скрих картата си тук в самолета.
Ти си гений. Прибери я! Скрий я! Може да срещнем Стефан Сондейм.
Здравейте!
- Слава Богу!
- Какво прекрасно място!
Добре би било да си вътре.
Това нова прическа ли е? Стой отзад за известно време.
Добре дошли в Гранд Марк Хотел. Как бих могъл да Ви бъда полезен?
- Имаме резервация. Кларк.
- Аз съм Мерсо, мениджър.
Ако има нещо, което мога да направя за Вас, веднага ми кажете.
- На първо време - стая.
- Умираме от глад.
Ще изпратя кошница с плодове, сирене и Мерло в стаята Ви.
Дайте ми кредитната си карта и ще Ви настаним във Вашата...
...стая незабавно.
- Полетът ни беше променен.
- За Бостън.
И бяхме обрани от Андрю Лойд Вебер.
Ще кажа това, когато отседне тук. Може би има стрес. А, известие!
""Багажът Ви е намерен и ще бъде доставен тази вечер""
- Най-после една добра новина.
- Имаме проблем с картата Ви.
- Какъв проблем?
- Финансов, предполагам.
Да, Хенри е.
Аз никога не съм имал проблем с картата си, нали?
Не, никога не съм пазарувал в Чичовото Стерео в Манхатън.
800 долара в ""Канапето, което ти харесва""? Сюзън Кларк е дъщеря ми.
Колко преразход е направила?
Разбирам. Благодаря.
Нанси, няма да повярваш. Сюзън е откраднала кредитната ми карта.
- Какво правиш?
- Отивам да звънна и да й изкрещя.
- Може ли да ползвам телефона Ви?
- На улицата има телефонна будка.
Хенри, обещай ми да не избухваш. Тя не можеше да стои в общежитие,
когато реши да стане актриса и имаше нужда от апартамент.
- Затова й дадох кредитната карта.
- Сега съм разярен и на двете ви.
- Аз просто исках да те предпазя.
- Тя се отказала и ти не ми казваш.
Аз не съм дете...
Тъй като не можете да платите, аз не мога да Ви предложа стая.
- Заповядайте, когато имате пари.
- Не може ли да ни повярвате?
- Да не би да ни изхвърляте?
- Не аз, охраната ще го направи.
Това почти не ми се вярва!
- А сега - накъде?
- Отиваме при Сюзън.
- Костваше й много да се откаже.
- С татковата карта е много лесно!
- Костваше й борба на страсти.
- Аз бушувам от страсти.
Когато аз исках да стана писател, баща ми щеше да се побърка.
- Но аз отидох да разговарям с него.
- Нека да разговаряме със Сюзън!
Не съм в настроение да виждам новите й мебели точно сега.
- Ти трябва да се оправиш с нея.
- Тя съсипа 50,000 студентска такса.
- Така не се прави в Охайо.
- Това е Ню Йорк.
Ние сме гладни и бездомни, точно както предрекоха родителите ми.
Аз тръгвам.
Какво би трябвало аз да направя?
Добре, ще те последвам до там, но след това си отивам.
Защо си толкова скептичен? Тя може да е прекрасна актриса.
- Ще си горд, като чуеш, че пише.
- Аз се разтревожих за момент,
Но ако тя ще играе и пише...
Ето го, 148.
- Кларк-Гуеро.
- Кой е Гуеро?
Не знаеш или не искаш да кажеш? Установих, че има разлика.
- Къде е тя?
- Сигурно - на новото си канапе.
- Хайде!
- Ще стоя тук и ще бъда упорит.
Отивай!
Сюзън?
Ще й оставя бележка.
- Не пипай вестника ни!
- Само исках да откъсна парченце.
- За да напиша нещо на дъщеря ми.
- Не познаваме момичето в 2-В.
- Коя сте Вие?
- Искай документ за самоличност.
- Нямам такъв документ.
- А ключове?
- Не.
- Питай я как е влязла.
- Помоли я да спре да ме пита.
- Не й позволявай да замине.
Провеждайте конференцията за лунатици на друго място. Аз работя.
- Тя ни открадна вестника.
- Аз дойдох да видя дъщеря си.
- Сюзън? Сладко момиче.
- Вие я познавате... професионално?
- Дано не, защото тя е болна.
- Ако счупиш нещо, купуваш ново!
- Беше ми приятно да се срещнем.
- Не мърдай или ще насъскам Горки.
Наистина тази сцена ми дотегна. Ако мислите, че ме е страх от куче...
- Изтъквате важен момент.
- Тя не си е вкъщи.
Нанси?
О, Господи!
Нанси!
Хвърляй!
Добре го хвана, мила!
Нищо не ги интересува, освен храна.
Направете път! Направете път!
- Идват.
- Кроасани.
- Пасти.
- Козуначени кифли.
- Не се яде преди срещата.
- Приятно ми е да видя нови лица.
Групата е страхотна. Да започваме.
Искам да посрещнем новите ни членове. Моля, представете се!
- Аз съм Нанси, а той е Хенри.
- Нанси и Хенри, добре дошли!
Миналата седмица обсъждахме проблемите на Едуард. Едуард?
Искам да започна с това колко много значи за мен вашата подкрепа.
Както знаете, аз мастурбирах по 1 7 пъти на ден.
- Ние трябва да вървим.
- Давате му негативен сигнал.
- Да?
- Седнете, моля!
- Да не пращаме негативни сигнали!
- Не толкова отблизо.
- Как беше миналата седмица?
- Наистина прекрасно!
Опитвах се да намеря други изразни форми за сексуалния ми импулс.
Работейки навън, ходейки на кино, обаждайки се на приятели.
Интегрирах тоя подтик в по-добре завършен стил на живот.
Това е всичко.
Шина, ти успя ли да ограничиш безразборните си сексуални връзки?
- Имах грип и - само доктора ми.
- Едноцифрено число - много добре!
- Да чуем новите ни приятели.
- Ние сме тук по погрешка.
Дойдохме да се помолим, но тази религия не е за нас.
- Ние не правим секс често.
- Вашият проблем е липса на секс.
В Охайо не обсъждаме публично секс. Това е нешето щатско мото.
Това е част от проблема - че не го обсъждаме.
- Ние сме от Охайо!
- Ние вече не го правим много.
- И когато го правите е рутинно.
- Да, като че ли сме два трупа.
- Нанси! Охайо!
- Не е просто отсъствието му.
А че сте приели липсата на физическа и емоционална интимност.
Ако тая скука продължава, аз ще легна с някой на момента.
- Опитвали ли сте бамбукови пръчки?
- Ние ползваме Клуба. Окей...
- Разговор може да реши проблема.
- Аз нямам проблем.
Аз изпитвам удоволствие от секса, както всеки друг човек.
Но ние не сме го правили повече от два месеца.
- Ясно е, че има проблем.
- Напоследък съм малко напрегнат.
- Защо си напрегнат?
- Защо съм напрегнат ли?
Защо? Нямам ли право да съм напрегнат?
Бихте ли споделили с групата защо сте напрегнат?
Да, ще бъде удоволствие да споделя това с групата.
Бях уволнен. Уволниха ме от работа.
Това е единственото интервю, което ми бе предложено, щото съм на 106.
- Как можа да скриеш от мен?
- Дойдох тук за работа и те лъгах.
- Това увеличава напрежението.
- Искам да спя с теб, Хенри.
- Намирам провала еротичен.
- Млъкни, Шила!
Съжалявам, че смутихме срещата. Надявам се, ще прекратите секса.
Ти си бил уволнен?
И аз научавам това заедно с група перверзни?
- Как можа да скриеш от мен?
- Ти излъга за Сюзън.
- Това беше сбор от полу-истини.
- Моето пък е разтеглена истина.
Аз можех да ти помогна. Познавам мъничко рекламата.
- Срамувах се.
- Срамно е да ме лъжеш.
Що за брак е нашето?
Такъв, в който аз не казвам, че съм уволнен, а ти - че Сюзън ме охарчва.
- Това е често явление.
- И те уволниха след 23 години?
Махат всички по-стари кадри. Не сме били на ""ръба на вълната"".
Но ти никога не си бил ""на ръба на вълната""!
Точно това им казах.
Да ги забравим. Това е ново начало за теб.
За да получа тая работа ми трябва бръснене, изряден костюм и сън.
- Утре ще съм като Кийт Ричардс.
- Не е време за отказване!
Отказване е когато можеш, но не искаш. Аз нямам тоя избор.
Това е изпитание.
Ето ни - в средата на нашия живот, изправени пред труден избор.
- Бавно да умираме или да живеем?
- Бавно умиране?
Не, ще прегърнем живота! Искам да живея и да бъда полезна.
Искам да изследвам и изживявам. Искам да пия от прашеца на живота.
- А ти какво искаш да правиш?
- И аз искам да посмуча от прашеца.
Но иначе просто искам да чета и да поправя кухненските шкафове.
Това ли е всичко? Да четеш и поправяш до края на живота си?
А аз как се вмествам в тоя план? За това ти трябва само светлина и чук.
- Може би плановете ни са различни.
- Хайде! Помисли!
Трябва да има нещо.
Искам някаква храна.
Нямаме нито пари нито багажа си.
Чантите! Помниш ли когато бяхме на Фрипорт?
Знам, че не можем да ядем чанти.
В тях сложих пътните ни бонове. Да се върнем в хотела.
- Остави ги в чантата? Колко?
- 600 долара, предполагам.
Те не могат да печелят лихва в чантата.
Ето го!
- Ние се връщаме.
- Г-н и г-жа Кларк, продължението.
- Пристигна ли багажът ни?
- Не.
- Дайте ми името на хотелчето Ви.
- Много смешно!
- Много ми е приятно да Ви видя.
- Благодаря!
- Как беше в Монте Карло?
- Не спря да вали.
Портиерът не помогна на г-жа Уелстон, когато слизаше от колата.
Помагаше на някаква огромна жена с чанта за животни.
- Всички ще ги уволня.
- Това е обслужване по мой вкус.
Такова ще получавате винаги от мен.
- Може би искате стая?
- Аз съм на Вашите услуги.
- Има ли нещо друго?
- Подсигурете време без дъжд.
Ще говоря с пазача. Страшно ми харесват тия обувки.
Не ми късайте сърцето като ми кажете, че не са истински леопард.
Да тръгваме.
- Хенри, виж.
- Мисля, че имат бюфет.
- Време за бюфет, мила.
- Поръчай ми фъстъци!
Благодаря.
Специална диета?!
- Мога ли да Ви поръчам пиене?
- Не искам да се натрапвам.
- Сигурна ли сте?
- Шампанско.
- Шампанско за дамата.
- Благодаря.
Може ли черешите? Не, цялата купичка.
Аз съм Грег от Лос Анжелос. Агент.
Проверявам една ирландска пиеса за сит-ком, който аз правя.
Имам един билет повече и лимузина, ако се интересувате.
- В хотела ли сте отседнали?
- Да, в апартамента на 14-тия етаж.
- Сам ли сте?
- Аз и сметката ми.
- Вие сте забавен.
- Здрасти, бейби!
Я се махай! На колко си? На 106?
Да се преместим на маса. На по-тихо.
- Идвате ли тук често?
- Когато мъжът ми работи до късно.
- Вие сте омъжена? О, не бих...
- Мисля, че мъжът ми ходи с друга.
- Наистина ли?
- Бих искала да излиза по-често.
Не ме мислете за тип, който долита само за среща и хубаво прекарване.
- Но ако искате да сме заедно...
- Дайте ми ключа на стаята си.
- Какво?
- Знаеш за какво става дума.
- Може ли да говоря с Вас за миг?.
- Не, нахалник!
Разговарям с господина. Престанете да ми досаждате или ще се оплача.
Махай се! Просто се махни!
Болен. На тая възраст да се опитва с Вас.
Аз трябва да тръгвам. Възрастните ми пампърси нещо се надигат.
Той ми говори така всяка вечер. Ужасен е.
И така, Грег...Дали ще се случи това, което си мисля, че ще се случи?
- Това ще е една дива нощ.
- Ще се върна към 10.30.
Ще чакам в стаята ти.
- Не знам.
- Не знаеш?
Твърде лошо, Грег.
Не знаеш какво ще пропуснеш.
Стаята ми е номер 1402. Ще те видя към 10.30.
- Аз дори не знам името ти.
- Г-жа Робинсън.
Г-жа Робинсън. Звучи сексапилно. Радвам се да се запознаем.
Ще се видим по-късно.
Искаме омар, сьомга на скара и крем брюле.
Включете и телешко печено и салата. И побързайте, моля!
- Ти беше голяма работа на бара.
- Това ще е най-хубавата ни вечеря!
Ти беше толкова анималистична, толкова хедонистична и игрива.
- Пържено! Не поръчахме пържено!
- Като евтина секс машина.
Г-жа Робинсън, тук ли сте?
- Твоят агент. Искам да те видя.
- Само след минутка...Грег!
Броя секундите с много скъп часовник.
- Скрий се! Това е негова стая.
- Но аз съм твой съпруг!
Ето тук!
- Пъхни се под леглото!
- Тясно е. Сложи камуфлаш.
- Г-жа Робинсън.
- Виждам ли се?
- Изтегли ме!
- 30 секунди.
Не му позволявай, разбираш ли? Каквото и да стане, не...
Няма. Млъкни!
- Здравей!
- Здравей!
- Чудех се дали все още си тук.
- А защо да не съм?
Друга можеше да погледне на това като заплашително.
Аз го намирам опасно в еротичен смисъл.
- Харесвам как комбинираш думите.
- Винаги съм била добра с устата си.
Моят щастлив ден.
- Не те очаквах толкова бързо.
- Забравих си телефона.
- Не мога без него!
- Сигурно си много важна личност.
После ще ти покажа телефонния си бележник. Аз не ти направих нищо.
- Какво ще кажеш за една мостра?
- Хубавите неща са за чакащите.
- Имам една изненада, но после!
- Подскажи ми малко!
По-добре донеси пожарогасител!
Не започвай сега! Ако започнеш, аз съм неудържима!
- ""Не започвай! Неудържима съм""?
- Трябваше да измисля нещо.
- За кого е това?
- За 1402.
Аз съм в 1402.
- Мисля, че ти става приятно.
- Може би.
- От глад бих съблазнила всеки.
- Това е успокояващо.
Ти ли си поръчала това? А тоя какво прави тук?
- Това е мъжът ми, г-н Робинсън.
- Ей! Тя е два пъти на възрастта ти.
- Това за трима ли е или за двама?
- Аз ще викна полиция.
Върви! Доведи охраната!
Какво ще правим сега?
Много хора съблазняват гости за ядене и секс.
Внимавай!
- Глупости!
- Хенри!
Ела тук!
- Ще се справим до балкона.
- Ще се справим до улицата!
- Просто се спусни!
- Луда ли си!
- Виж!
- Нанси!
Ще се пребиеш!
Те бяха в тази стая.
Тая жена молеше да я пусна в стаята. А аз не мога да отказвам.
Ще те проверя за тестиси!
Ако нещо е изчезнало - съд. И ще спрат клиентите Ви от Лос Анжелос.
Ти можеш да се справиш, мили!
Ето почвам, бейби!
Стъпка по стъпка.
...Аз бих знаел, ако съм искал да съблазня някого.
- Подпишете това, моля.
- Не е лесно да си глупак!
- Не се страхувай, мили!
- Аз това го правя непрекъснато.
- Аз ей сега се връщам.
- Къде отиваш?
Мерсо танцува в женски дрехи на музика на ""Бед Гърлс"".
Няма да отида в Рая, ако това е последното нещо, което видя тук.
- Бързай, трябва да видиш това!
- Ето ме!
- Ела насам! Залюлей се към мен!
- С най-голямо удоволствие.
- Дай ми крака си!
- Опитвам се.
Дай ми палтото си...А, хванах го!
Хайде, давай!
Какво по дяволите става тук?
Къде е мениджърът?
Човек не може да има малко мир и спокойствие! Идвам.
Млъкни!
Добре, не си извъртай шортите.
Не може ли едно момиче да се позабавлява малко?
Можех да си танцувам цяла нощ!
Да вървим!
Вие сте мениджърът, нали? Здравейте, Вие ме посрещнахте!
Норман Бейтс ще върши по-добра работа за хотела от Вас.
Мошеници се намъкват в стаите на хората, тъпаци им сервират вътре.
А Вие не можете дори да поддържате лампите светнали!
- Справете се с недоволството ми!
- Я млъквай!
Стара кучка.
Върви нормално, не тичай. Такси!
- Но ние нямаме никакви пари.
- Взех 20-тачка от стаята на Уелстон.
- Коя си ти?
- Ето такси!
- Какъв късмет, че Ви хванахме!
- 2-ро авеню и Сент Марк.
- Това е апартаментът на Сюзън.
- Слизайте!
- Слезте от таксито веднага!
- Няма да слезем.
Ще иде където искаме - имаме право на пътуване-без-тъпотии.
- За последен път - вън!
- Ние може да сме външни от Охайо.
Но знаем правата си и ще запиша името и номера Ви.
- Хортенз Уйлсън...
- Хортенз?
- Какво е това?
- Давай, давай, давай!
- Какво е това?
- Отказаха да слязат.
- Да, свалете ни ей там.
- Млъкнете!
Пуснете ни да слезем и няма да свидетелстваме. Нанси, кажи им!
- Ние не знаем да свидетелстваме.
- Млъквай!
- Взех го!
- Те взеха пистолета!
Навън, Нанси!
Скачай!
- Добре ли си?
- Чакай да си поема въздух.
- Аз треперя!
- Можеш ли да повярваш на това?
Господи, ти си толкова смел! Ти си герой! Ти ни спаси!
- Може би само мъничко.
- Животът ми мина като на лента.
Само си мислех, че никога повече няма да видя децата си!
- За мен не си ли помисли?
- Просто нямаше време.
Целият ти живот мина като на лента и аз не се появих изобщо?
Не ставай мнителен! Разбира се ще мисля за тях, те имат нужда от мен.
- Аз съм всичко, което те имат.
- Да не би аз да съм само донор?
- Може би - да.
- Какво имаш предвид?
Погледни само как третираш Сюзън.
Ние трябва да мислим за нас повече, защото децата са навън.
- Ние сме всичко, което имаме.
- Правиш го да звучи вълнуващо.
Ако не намерим обща платформа, ние ще трябва да...
Какво? Да се разведем?
Остави това. Надживей страха, че няма повече да играеш майчето.
- Искам развод!
- Това е абсурдно!
Аз съм абсурдна. И точно това ти харесваше в мен.
Но стана безчуствен и тръгна по свой път.
И след 27 години - на мен ми писна!
Ти наистина си третирана зле!
Другите съпрузи се напиват и спят с 18-годишни!
Но твоят съпруг е малко скучен и безчуствен. Голяма работа!
Не знам как се примиряваш с това, Мадам Бовари!
А, ето те!
Хенри...
Съжалявам, мила!
- Как се озовахме в това положение?
- Просто остаряваме, това е!
- Нямам нищо против остаряването.
- Нито пък аз.
Ние не искаме да сме на 1 7 отново.
Не. Представата, че когато си млад всичко е идеално...
- Нимам против да се чувствам на1 7.
- Нито пък аз.
Как да направим това?
Ако бяхме млади, това щеше да е авантюра.
Ние обичахме да се забавляваме. Помниш ли къщата на дядо ти?
- Правихме любов цяла нощ.
- И ти уби дядо ми!
Ти се въртя с тая дреха около човек без нито една отворена артерия!
Впитите ти шорти с апликацията на нарцис.
- Ти си спомняш това!? И друго?
- И оная блузка, като сърце.
- Изглеждаше като пациент.
- Това бе сексапилно!
Къде сме сега?
Тук няма никой.
Изглеждаш страшно сексапилна точно сега.
Ти харесваш тоя търкаляйки-се-от-такси вид!
Ухаеш сексапилно.
- Хенри, чувам музика.
- Целувка ще подхожда на това.
Благодаря. А сега кметът на Ню Йорк - Руди Джулиани!
Тази вечер не би била възможна без
благородната щедрост на г-жа Флоренс Нийдълмен,
която като част от кампанията ни ""Освети града"", посвети парка
в памет на съпруга си Мани.
С Мани имаме едни от най-хубавите ни спомени тук в Центръл парк.
Той ще бъде щастлив да научи,
че сме върнали парка на добрите, спазващи закона жители на Ню Йорк.
Той ще хареса новия паметник, който беше изграден за това.
Така че, нека да го видим!
Хенри!
Хайде, бейби!
- Това е толкова срамно.
- Оттук!
Те ни преследват!
Полово сношение на публично място не е добра биографична справка.
Имам трева, трева...в дупето!
По-бързо!
Преследваме двама заподозрени мъж ижена, бели, полуоблечени.
- Мисля, че ни изгубиха.
- Ела тук. Ние луди ли сме?
- Бяхме потънали в същността ни.
- Трябва да се снишим за малко.
- Не съм вярвал, че ще кажа това!
- Лягай долу, миличък!
Да постоим тук за минутка.
- Искаш ли бонбонче? Откраднах го.
- От Уелстон.
- От възглавницата им.
- Да бе откраднала възглавницата!
Радвам се, че най-после имаме повече време за себе си.
- В колко е интервюто ти утре?
- В десет.
- Стой!
- Не е това, което изглежда.
Публично разголване - ето какво е! Тръгвай!
- Нанси!
- Както искаш, но си сложи ципа!
- Нанси!
- Хенри!
Обадете се в ""Дън енд Брадли"". Имам интервю там тази сутрин.
Аз не съм дегенерат и не заслужавам да бъда заключен с...
...с неоформена медицинска справка. Вратът ми е схванат.
Ние ще ти го оправим!
Тук е Сержант Джордан. Къде е командващият офицер?
В обедна почивка? И вероятно. имате дълги обедни почивки.
Името на жената е Флоренс Клейн, 585 Бек авеню.
Здравейте... Имам малък проблем.
Съпругът ми има интервю за работа и трябва да се обадя за гаранция.
- Обществените телефони са там.
- Това ще отнеме много време.
- Ще се обадя за тяхна сметка.
- Г-жа, дайте ми шанс!
Да Ви дам шанс?
Аз да дам шанс на Вас ? Ей, нека да Ви кажа нещичко.
В последните 24 часа аз бях ограбена, изтикана, гонена от куче,
отвлечена и видяна от Кмета в компрометиращо положение.
Дъщеря ми е изхарчила всичките ни пари и мъжът ми е без работа.
Аз съм ядосана, уморена и гладна, и ""тичам с вълците"".
Аз съм една луда кучка от Охайо, и защо Вие не ми дадете шанс!
9-ка ли да набера за външна линия?
- Имам важна среща...
- За какво е тоя шум? Забрави я!
- От крясъците ти ме заболя глава.
- Мен също ме боли глава.
Вземи един аспирин. Нещо, което да ти затвори устата.
- Никой ли няма вкъщи?
- Да. И не познавам никой тук.
Не може ли от хотела да Ви дадат заем?
Мениджърът ни изхвърли. Той ни мрази. Той не би...
Ти си видял знака ""Не ни безпокойте""
и си почукал да видиш дали е тук.
- Повикване за Вас.
- Ще ти разкрия живота след това.
- Благодаря. Добро утро!
- Г-н Мерсо?
Тук е Нанси Кларк от Охайо. Вие ни изгонихте снощи. Как сте?
Хубаво е, че поддържате връзка. Ако можеше всички да са като Вас.
- Имам нужда от Вас за една услуга.
- Нека да обясня.
Ако сте платежноспособен гост, аз лаская, роболепнича - Ваша играчка.
Но ако не сте такъв гост, Вие не съществувате.
- Вие ще говорите с мен.
- Защо?
Снощи изглеждахте страхотно в това прекрасно кожено палто.
- И обувките с високи токове бяха...
- Махнете се!
- Да?
- Не съм виждала мъжда скача така.
В пандиза ще може да играете пред всички затворници.
Знаех интуитивно, че можеш добре да изнудваш. Как мога да ти услужа?
Имам нужда от пари за гаранция в 15-то Районно и от малко кейкчета.
Разбира се. И кейкчета...
Президентският апартамент за Вас е безплатен както и лимузината.
Но първо подпишете тоя документ, че никога няма да излагате случката,
защото, всъщност, аз репетирах за хотелския ни карнавал.
- Много добре.
- Изглеждаш страхотно! Наистина.
- Не изглежда ли страхотно?
- Не бих отказал блузката й.
- Не блузата. Тя има страшно дупе.
- Хенри!
То е винаги там за мен. То е извор на радост.
- Ти какво мислиш?
- Това са лични работи.
- Всички обичат да говорят за това.
- Какво ти става?
Нищо. Просто се чувствам дързък, това е.
- Ти чувстваш ли се дръзка? Кажи?
- Дръзка.
Кажи ""дръзка"" отново. Кажи за нас ""дръзки"".
- Дръзки.
- Кажи ""дръзки"".
- Кажи ""дръзки"". Колко весело!
- ""Дръзки"". Да, доста весело!
Няма ли игрище наблизо? С люлки и място за катерене.
Може да ползвате хотелския здравен клуб щом се настаните...
- Здравен клуб!
- Хенри, погледни ме!
- Яде ли нещо в затвора?
- Не. Само взех един аспирин.
- Сигурен ли си, че беше аспирин?
- Един затворник ми го даде.
Ако му го е дал затворник..!
- Може ли да спреш? Спри!
- Не, не спирай!
Пул овер (спри). Като пуловер. Същото като пул овер.
Да спира... и въпреки това да е пуловер.
Бихте ли спрели? В момента.
- Колко подтискащо е тук!
- Хенри!
Погледни чудесното единство на туй дърво! То е наше олицетворение.
Чувстваш ли онтологичната му същност? Какво?
- Познай чий глас чувам!
- На земята?
На Баба Рам Дас. Помниш ли неговата вдъхновяваща касета?
Ние никога не можахме да я чуем, защото тя се стопи в колата.
- Важните неща ни се разваляха.
- Да. Трябва да обичаме повече!
Трябва да даваме и да правим повече за другите хора.
Давай, хайде да я оправим!
Погледни това! Пристигнахме! Това е президентският апартамент.
- Интервюто е след 18 минути.
- Кому е нужна работа при това?
Нямаме нищо. Ще извадя багажа, а ти искам да мислиш за реклама.
Добре, ще се съсредоточа върху рекламирането.
Аз съм рекламен...
Не, трябва да се облечеш. Сега. Мисли!
Идея - кое е най- неизползваното рекламно пространство в света?
Езикът. Той винаги виси навън. Хора, лигавещи се в ресторантите.
Ще бъде лесно да се пише върху него. За някой, който продава дъвки.
Кучешките езици винаги висят. Искаш ли да запишеш това?
Не се безпокой! Аз никога не забравям добра идея! Време за душ!
Добре, бейби! Твоят малък гений ще вземе един душ.
Мисля, че намирам още неоткрити рекламни пространства.
Господи!
- Хенри, не!
- Ще ти изгладя панталона.
Нещо да желаете? Кошница плодове? Банани?
- Такси.
- Обуй си панталона, за Бога!
Ще хванем такси тук. Сложи си панталона! Палтото ти е в мен.
Обуй си обувките! Ще успеем. Задръж, бейби!
Имаме много време.
Почти стигнахме. Имаме две минути.
Ето го - 590.
- Върви, върви!
- Да вървим, скъпи!
Хайде, Хенри!
- Ето тук, идвай!
- Съжалявам!
Хайде! Изглеждаш страхотно! Мисля, че ще вземеш тая работа.
- Да взема работата?
- Да.
Изглеждаш добре, скъпи. Закопчай си сакото.
ДЪН И БРАДЛИ РЕКЛАМНА АГЕНЦИЯ
Окей, ние сме тук. Хайде!
- Хенри?
- Това не е правилно.
- Да, правилно е, това е етажът.
- Аз не мога да направя това.
Ти си се стреснал. Всичко е наред! Но не споменавай идеята за езика.
Вземи ръката ми, мили!
Представи си, че излизаш от асансьора.
Представям си, че излизам от асансьора. Ръката ми вече е вън.
- Чувства се добре.
- Ще се справиш.
- Косата ми е вън.
- Добре. Кракът ти е вън.
Аз идвам... Не, не мога да го направя.
Аз горя, аз потъвам, вътрешностите ми треперят.
- Знам какво има предвид.
- Ние не можем да направим това.
Не бъди безотговорен. Знам, че си взел халюциноген в затвора.
- Но можеш да направиш усилие.
- Не можем!
Ще слушаш обичната ти от 27 години жена или тоя тип?
Той ме разбира. Ти просто не можеш да се справиш с това. Ние сме едно.
Да вървим, мила!
Да вървим.
Аз отивам в ""Без път"", а той - в "Тоз път"" и после - в"" Крайно глупав"".
- Извинете!
- Хенри Кларк за среща с Лиза Тобин.
О, Вие сте Хенри Кларк. Търсих Ви и вкъщи и в хотела.
- Срещата бе променена за 9.
- Вие шегувате ли се?
Ние не сме получили такова съобщение.
Имахме проблеми с хотела, мениджърът е травестит...
Г-ца Тобин се готви за съвещание, преди пътуването й за Лондон.
- Трябва да има някакъв начин.
- Това е знак. Свършено е.
Целият град казва ""Идете си у дома"". На статуята на Свободата пише:
""Дай ми слабите, дай ми бедните, всеки, но не Нанси и Хенри Кларк!""
- Солетка ще те изпълни с желание!
- Не, ще ме изпълни със солетка.
- Ами пиенето на прашец?
- Много сме стари за това.
Добре, Хенри. Самолетът излита в 2.30. Ще бъда в него.
Връщам се в хотела. Имам енергия само да отвлека няколко кърпи.
Е, Хенри, явно Ню Йорк победи. Мисля, че Ню Йорк победи.
Ню Йорк победи?
Ню Йорк победи?
И никога няма да има нужда да се изкачваш нависоко. Но боли.
Струва си. При това затопляне, ще си стоиш в хавлия цяла година.
- Вижте, това е спешен случай.
- Дайте ми шанс!
Да Ви дам шанс? Да Ви дам шанс?
Вижте! В последните 24 часа аз разбих кола, бях изхвърлен,
принуден да разкрия най-интимните си тайни пред група нимфоманиаци,
да наблюдавам как жена ми съблазнява друг мъж,
бях арестуван за уриниране на публично място и дрогиран от Джак.
Имам къща на изплащане, син - в колеж и дъщеря - в театъра.
Аз съм тих мъж и никой не мисли, че избухвам. Но когато това стане...
Стой та гледай!
Запознайте се с екипа. Хенри Кларк, бивш шеф при Селински в Охайо.
- Той беше за 9 часа.
- Още ли сте на централно време?
Охайо е на източно време, но хората мислят, че е централно.
Но централното време е чудесно. Нито много рано, нито много късно.
- То е просто - централно.
- Не схващам шегата.
Вашият опит е великолепен.
Но до един час трябва да подготвим продължение на ""Обичам Ню Йорк"".
Благодаря за посещението и на добър час!
Благодаря.
Да започнем с ""Ню Йорк, Ню Йорк"" и после да се върнем на...
- Знаете ли какъв Ви е проблемът?
- Какво казахте?
- Знаете ли какъв Ви е проблемът?
- Не, какъв ми е проблемът?
Като местни сте преситени. Нужна ви е свежа перспектива на външен
от...Охайо. Вие сте забравили колко изумителен е тоя град.
Аз преживях повече неща, отколкото хора, които прекарват тук живота си.
Срещнах интересни характери, имах диво пътуване с такси в Парка.
Качих се на върха на луксозен хотел. Не с асансьор, по хотела.
И после изпаднах в...любовна треска. Влюбих се отново в жена си.
При Таверната, на зеленото. На самото зелено.
И правихме любов пред очите на Кмета. Къде може това да се случи?
Само в Ню Йорк!
- Какво казахте?
- Мотото е ""Само в Ню Йорк"".
Което вече съм регистрирал за авторски права -
заедно със Статуята на Свободата, махайки на семейство туристи.
- Той е много добър.
- Може ли една поничка?
Не се удивлявайте от ужасния вид на принцесата.
- Това ли е всичкият багаж на Кларк?
- Има още една чанта.
Ако не е тук до 60 секунди, сестрата ще ти сложи смъртоносна инжекция.
Г-жа Кларк, жълтата Ви карета чака, денят е прекрасен за полети нагоре.
- Чак да ти се повдигне!
- Точно като моите усещания.
- Моля, дайте на мъжа ми тоя билет.
- Добре, Вие водите за летището.
- Вижте магазините, Харе Кришна.
- Затворете вратата, моля.
Бейби, чакай! Не тръгвай!
- Тръгвай, Тръгвай!
- Не тръгвай!
- Ела тук, ела!
- Какво има?
Това е шампанско, това е лимузина и това е, което празнуваме.
Ключът за новия ми офис. Ние сме вече Нюйоркчани.
- И никога няма да напуснем!
- О, Боже!
- Имам нещо и за теб.
- О, не трябваше да правиш това.
- Резервен ключ?
- Това е ключ за твоя офис.
- На висока длъжност ли си?
- Мога да назнача, който пожелая.
Но искам отново моят предишен партньор.
Най-хубавото в живота ми е благодарение на теб. Деца, работа.
- Това е невероятно.
- Какво е за мен пиене на мед?
- Да бъда с теб. Така аз пия мед.
- О, Хенри!
- Каква е заплатата?
- Ще пътувате ли за аерогарата?
Защо? Ние живеем тук.
Само в Ню Йорк.
Както разбирам, Вие няма да напускате хотела днес. И никога.
- Марио, вземи чантите!
- Чантите! Те са в таксито.
Боже мой. Мисля, че започват да ми харесват.
- Здравей, мамо. Здравей, тате.
- Здравей, миличка!
Поздравявам Ви. Трябва да сте горда с нея!
- Не е ли театърът магия?
- А не са ли това моите обици?
Браво!
ПРЕВОД И СУБТИТРИ: ЕКАТЕРИНА ДИМИТРОВА
ВULGАRlАN