Night Of The Living Dead (1990) Свали субтитрите
петролодобивни установки, затвори и училища. Всяко неавторизирано копиране, монтиране, показване, даване под наем на този Digitаl Vеrsаtilе Disс или част от него е абсолютно забранено и всяко подобно деяние представлява отговорност, и дава възможност за възбуждане на гражданско дело, както и за криминално преследване.
- Те идват за теб, Барбара.
- Престани!
Не обичат да ги събуждат така.
Защо трябва да си толкова гаден?
Аз съм по-големият ти брат.
Длъжен съм да съм гаден.
Те идват да те хванат, сестричке.
Не усещаш кога прекаляваш.
Какво има? Плашиш ли се?
Още те е страх от нея, нали?
Точно затова сте тук.
Не, не затова сме тук.
Защо трябва да се подлагаме на подобна идиотщина?
Защото тя е нашата майка.
Не можеш ли да и дадеш ден от живота си?
Един ден? За три месеца
вече за четвърти път умира.
Вече прекарвам повече време с нея.
И знаеш ли защо?
Не можем да я погребем в града.
Знаеше, че трябваше да те докарам тук.
На 200 мили сме от най-близката бира.
Джони, тук сме. Спри се.
Какво да спра? Истината ли?
За малко да те подлуди.
Кога за последно си имала гадже?
Не е твоя работа!
Обаче тя никога не е минавала 200 мили,
за да посети някого.
Държа да спреш да приказваш така.
Не говори така, не и тук.
Не и на това...
Какво?
Покажи малко уважение.
Ти наистина се ужасяваш от това място.
Боже! Никога не млъкваш.
В името Господне, Джони. Идиот!
Господи, адски си странна.
Хайде просто да приключваме и да си тръгваме.
Те идват за теб, Барбара.
За Бога, Джони.
Възбудени са, Барбара. Мъртви са от много време.
Виж! Ето един от тях. Той те желае.
Приближава се.
- В опасна близост е!
- Джони, престани!
Ще те чуе.
Но няма значение. Знае, че сме тук. Твърде късно е.
Не можеш да избягаш. Не-е-е, мамо!
Кретен.
- Джони!
- Извинете, съжалявам.
Простете.
Човече, добре ли сте?
С нещо да помогнем?
Странно, нали?
Джони!
Помощ!
Моля ви, брат ми!
Хей, господине!
Моля ви, имаме нужда от помощ!
Моля ви, помогнете ни.
Има ли някой тук?
Ехо?
Ало?
Има ли някой друг вътре?
Имате ли някакви пушки? Ловджийски, каквито и да са.
Не знам.
Не знаете?
Хей, стегнете се!
Хайде, да влезем.
Не!
Хайде!
Умри! Проклет да си!
Кой е този? Познавате ли го?
Всичко е наред. Направихте каквото трябваше.
Познавате ли някой от тях? Онези отвън.
Къщата не е ли ваша? Не живеете ли тук?
Кажи ми нещо, момиче.
Имаш ли кола?
С кола ли си?
Прозорците.
Не могат да влязат през вратата, но могат да счупят стъклата.
Проклет да си!
Господ да ви прокълне всички вас!
Свърши ми бензина.
Не можем да рискуваме да спрем насред пустошта.
Ще се барикадираме тук с надеждата, че ще дойде помощ.
Аз съм Бен. Ти как се казваш?
Барбара.
Слушай, Барбара. Не искам да губиш самоконтрол.
Видях те, знам, че можеш да се бориш. Искам да се стегнеш.
Бори се с чувство и мисъл.
Борбата те зарежда със сила и избистря съзнанието ти.
- Какво става?
- Не знам.
Никой не знае.
Радиото в джипа...
Чух само глупости. Като всеки път.
Хората се опитват да разберат, но изобщо нищо не проумяват.
Един човек каза,
че са избягали затворници от Тенеси.
Друг твърди, че е някакъв химикал, който побърква всички.
Нищо не разбират.
Как ще обяснят ходещ мъртвец със счупен врат?
Или човек, надупчен на решето,
който продължава да те напада?
Идиоти...
... излезли в Еванс, за да се забавляват.
Идиоти, които ги хващат и ги товарят на колите.
Едва ли знаят какво ще правят с тях.
Бяха качили 10 - 20 в един камион.
Отвориха за да вкарат още един.
А онези се изсипаха от каросерията.
Като насекоми.
Бях в една закусвалня.
Потрошиха прозорците.
Простреляха дамата до мен.
И други също...
Видях как 6 - 7 души паднаха.
Една кола отвън избухна.
Моята кола се запали.
Беше като на... на война.
Част от онези същества влязоха в закусвалнята.
Тръгнаха заплашително срещу нас.
Някакъв тип се появи след тях.
Гаднярът носеше някакъв автомат, приличаше на М-16.
И започна да сее куршуми. Оловото разкъсваше всичко наоколо.
Видях как едно от онези неща отнесе поне 30, но не се спря.
Проклетото нещо трябваше да е умряло, но не се спря.
Докато не му пробиха главата. Това го свали.
Можеш да ги спреш само ако...
... им строшиш главата.
Не знам какво става, но съм сигурен, че не са избягали затворници.
Никой познат химикал не може да изправи мъртвец на крака.
Това е нещо, което никой не е виждал, нито е чувал досега.
Това е ад на земята.
Ад на земята в чист вид.
По дяволите!
Светът бързо може да се разпадне, нали?
Тук не може да няма оръжие.
Може би горе.
Ще отида да огледам. Нещо против да останеш сама?
- Горе има нещо.
- Какво?
Какво е?
Спокойно, нищо страшно.
- Какво е?
- Нищо, всичко е наред.
Бен!
Спокойно, не стреляйте! Само ние сме.
- Кои сте тези "ние"?
- Том Битнър.
Това е Хари Купър. Жена му вика от мазето.
Долу има ранено момиче. Жена ми също е там.
- Нещо против да питаме кои сте?
- Тя е Барбара, а аз съм Бен.
- За малко да ми счупиш ръката.
- Хари! За Бога!
- Няма ли да й кажеш нещо?
- Спокойно, има едни хора тук.
Не чухте ли шумотевицата? Можехте да помогнете.
Ако вие виждате през стените, аз - не.
Чухме някакъв тропот. Можеше да е от онези създания.
Не, не е така.
Чухме виковете на момичето, но бяхме вцепенени от страх.
Искате ли да знаете истината? Умирахме от страх.
Том, тук ли живееш?
Не, това е домът на чичо ми Ридж.
На него и братовчед ми Сачел.
Чичо ми е мъртъв, кълна се. Пипнах го, беше студен като камък!
- Това е самата истина.
- Ще поговорим в мазето.
Дойдохме, за да сме със Сачел.
По радиото съобщиха за проблемите. Ние не видяхме нищо.
- Вече чухме това.
- Аз не съм го чувал, Купър.
Слушам те, Том.
Дойдох с Джуди Роуз.
След 10 мин. г-н Купър заблъска по вратата.
Как се добрахте дотук?
Искате да разберете дали някой има кола?
Моята е повредена на шосето, а хлапето просто няма.
Ами вие, г-н Бен? Не приличате на добър комшия.
Имам джип. Отвън е, но няма бензин.
Бензин ли? Еванс е на 5 мили, няма как да ги минем на пари.
Ами ако можем? Ще поемеш ли този риск?
А и Еванс е военна зона, бях вече там.
И на десет мили няма да намерим помощ.
В бараката има бензиноколонка. Чичо ми я държи заключена.
- Знаеш ли къде е ключът?
- Не, но мога да го потърся.
Само че не сега. Може да отнеме много време.
Трябва да решим какво ще правим. Том, довърши приказката си.
Това са глупости! Ако ще вършим нещо, да го вършим.
Но ако ще се помайваме, по-добре да сме в мазето.
- Не смятам, че е мъдро.
- Какво искаш да кажеш?
Не смятам, че като се залостим в мазето, ще постъпим мъдро.
Искам да знам какви са възможностите.
Какви възможности? И кой ти даде право да решаваш вместо нас?
Не решавам вместо вас. Загрижен съм за кожата си.
- Щом искаш долу, върви!
- Хари, какво става?
Хелън, стига си крещяла! Не мога да мисля!
Знаеш ли, Купър....
Отскоро съм тук, обаче изобщо не ми харесваш.
Убеден съм, че и ти мислиш така за мен, затова да не си пречим.
Слушам те, Том, какво още имаш да казваш?
Ами... както споменах,
след десет минути г-н Купър потропа на вратата.
Пуснахме вътре него и жена му. Видях, че момиченцето е ранено.
Опитах се да повикам помощ, но телефонът не работеше.
Не можах да се свържа с никого. Точно тогава чичо Ридж...
Появи се от спалнята. А беше умрял преди минута.
Не е бил мъртъв. Няма как да е бил.
Объркал си се, това е.
Беше мъртъв, сигурен съм.
Какво е станало?
Чичо Ридж тръгна след братовчед ми.
Тръгна след него като...
Не знам.
- Има ли друг в къщата?
- Не, само те.
Том...
Братовчед ти е мъртъв.
Знам, нали се застреля.
Когато чичо Ридж тръгна след него, изтичах долу за пушката.
Не си представях как ще убия чичо.
Не си представях как ще направя нещо подобно.
Тогава казах на всички да слязат в мазето.
- Идеята беше моя.
- И добра при това.
Погледнете отвън.
- В мазето.
- Не, там е смъртоносен капан.
Може да успеят да разбият вратата.
Няма да можем да се измъкнем.
- Не може да няма изход.
- Както се влиза, така се излиза!
- Можем да заковем прозорците.
- Няма време...
Само трима са. Справял съм се и с повече.
- Вратата на мазето няма да издържи.
- А прозорците ще издържат?
Това не ми трябва. Щом искаш долу, върви!
Долу ти ще си шеф, а тук горе - аз.
Какво решаваш?
- Ела, трябва да помогнеш.
- Вие сте луди!
Загубили сте разсъдък!
Това е Джуди Роуз. Докарайте дъските от кухнята.
- Ще заковем прозорците.
- Томи, ще се спасим ли?
Навън има създания като чичо Ридж.
Хайде, прави каквото ти казвам!
Ще залостя вратата, докато дойде някой да ни измъкне.
Ако някои се появи, ще гледаме да ти се обадим.
Глупаци такива!
Ще умрете тук горе.
- Какво става?
- Решиха да останат горе.
- Ами ние?
- Тук е по-безопасно.
- Ами Сара?
- Тук долу е по-безопасно, Хелън!
Само този чук е. Дръж, използвай това.
Заковете ги бързо и здраво. Покрийте прозорците.
Ще ги укрепим после. Ако намерите ключове, вземете ги.
- Колко души са горе?
- Двама.
- И пушката е у тях?
- Не, имат две.
И сто пушки да имат, тук долу е по-сигурно!
Трябва да намерим лекар за Сара.
Нито ти, нито аз ще отваряме тази врата. Само да опиташ...
Какво? Твоята дъщеря лежи тук. Трябва да я заведем на лекар.
Горе няма лекари, няма и изход оттук.
Никой от двамата няма кола! Какво ужасно място!
На края на света сме с двама ненормалници.
Треската се засили.
Виж, тя ще се оправи.
Все някой ще дойде и ще се измъкнем.
Никой няма да пострада.
Тия са луди. Съвсем са изкуфели.
Ненормалници!
Тази е последната голяма дъска. Няма да свърши работа.
Хей, Том, помогни ми.
Обърни я. Хайде!
Откърти краката.
Сега вдигай. Хайде, хайде!
Донеси пушките, като се върнеш!
Закови я.
Просто я закрепи. Ще я укрепим после.
Много са бавни.
Можем да се промъкнем покрай тях. Дори не е нужно да тичаме.
Пушките са у нас. Ако сме предпазливи, ще се измъкнем.
Каза ми да се боря. Ето, боря се, не се паникьосвам.
Това място не е безопасно.
Да се махаме преди да е станало късно.
Зная, че искаш да се измъкнеш. Аз също. И ще го направим.
Ще се доберем до бензина и ще се махнем.
Добре се справяш. Всички се справяме.
Ще успеем, ако сме внимателни. Както каза, трябва предпазливост.
- Можем да заковем вратите.
- Браво на теб, Том!
Тая луда ли е?
О, Господи!
О, Боже мой! Томи!
Чакай малко. Заковете я!
Забийте няколко пирона, Сложете и в горната част.
Всичко е наред! Забивайте пироните!
Хайде, Том! Насам!
Дай да свалим това бебче.
Полека.
Удряй!
Качваме се горе за минутка. Ще оставим оръжието тук.
Том, чакай малко.
Изчакай! Не се качвай.
Спокойно. Ела. Но не гледай.
Тези неща нови ли са?
Чичо Ридж правеше ремонт.
- Не става.
- По-добре е от нищо, Бен.
Никак не става.
Хей, Том, телевизор. Виж дали дават нещо.
Намерих нещо.
Мисля, че са някакви инструкции.
По дяволите! Работата е сериозна.
Станцията е в Зелионопол. Само на 20 мили оттук е.
Където 20, там и 100.
- Сигурно ще се включат директно.
- Не можем да чакаме.
Помогни с тези дъски. Ще покрием прозорците с тях.
Много съм глупав. Старите врати са в мазето.
Вие долу, пазете се.
Идиоти!
- Какво става горе?
- Откъде да знам?
Искаха да сложим дъски. Да сложим дъски...
- И ти отказа да им помогнеш.
- Точно така.
Отказах и знаеш ли защо? Защото грешат, Хелън.
Само в мазето е безопасно. Сама ще видиш.
- Ще ни молят да ги пуснем.
- Какво ще направиш тогава, Хари?
- Ще им отвориш ли?
- Г-н Купър?
Трябват ни вратите, за да покрием прозорците.
За, Бога, Хари!
Г-н Купър, чувате ли ме?
Купър! Веднага отваряй!
Трябват ни старите врати.
Държа пушка. Отвори вратата или ще я направя на трески!
Какво правиш? Какво се надяваш да постигнеш?
Млъквай!
- Ще броя до три.
- Ще отворим!
Започвам да броя. Едно.
Какво решаваш? Две!
Купър, по-добре отвори.
Спечелих! Не затваряй вратата. Може да пожелаем да слезем.
Подсигуряваш се, а? Искаш да имаш възможност да слезеш.
Ако искате да сте в мазето, моментът е сега или никога!
Ще се затворя в този кафез, когато нямам друг избор.
А аз няма да застрашавам живота на дъщеря си!
- Не разчитайте на мен.
- За нищо не разчитам на теб!
Щом искате да се карате, давайте! Но това е нашата къща.
Какво сте взели да се надувате?
Къде щяхте да сте сега, ако не бяхме ви приели тук?
Къде щяхте да сте, ако ви бяхме изритали?
Никого няма да изритваме.
Да се опитаме да действаме задружно и да свършим нещо!
Трябва да я завиете. Вземете одеяла от горе.
Как получи раната?
Един от онези... хора я ухапа по ръката.
Какво? И вие ли искате?
Трябва да викнем помощ. Сара има нужда от лекар.
Ще опитаме.
Тъй като нищо не вършиш, може да потърсиш ключовете.
- Какви ключове?
- За бензиноколонката отзад.
- Имаме кола?
- Джип, но бензинът е заключен.
Ключовете може да са къде ли не!
Къде са... ключовете...
Търся... Господи!
О, Боже!
Трябва ми чукът.
Донеси чука...
Спокойно! Спокойно!
Хелън, бързо трябва да слезем!
Купър, подай ми пироните оттам. Не мога да пусна.
Длъжен си да ми помогнеш! Човече, дай ми чука и пироните!
Купър!
Така определено няма да стане.
Дръпни се!
- Трябва да слезем долу.
- Махни си ръцете от мен!
Не стреляйте! Това е г-н Макгрудър.
- Ти застреля Макгрудър!
- Погледни гърба му.
Погледни му гърба. Не е от мен.
Точно като чичо Ридж. Умрели са, но не спират да нападат.
Това е невъзможно, не е истина.
Хвани го! Ще го изхвърлим през прозореца.
Мъртъв ли е?
Мъртъв ли е? Всички виждате! Мъртъв ли е?
Престани! Губиш контрол, момиче.
Мислиш ли?
Каквото съм загубила, съм го загубила отдавна. Не желая да губя повече.
Ще ми говориш за загуби, когато престанем да си крещим.
Добре ли си?
Всичко ще се оправи, разбираш ли?
- Колко патрона е пълнителят?
- 15. В бюрото има още.
Останаха още няколко прозореца. Хващай дъски и се захващай.
... насилствени действия, извършени от хора в транс,
които са загубили способността да разсъждават трезво.
Армията е мобилизирана, но насилието се е разпростряло така,
че е невъзможно спасителите да се отзоват навсякъде.
Хората сами се отбраняват ...
Гражданите, видели колапса на местната полиция,
са взели закона в свои ръце.
Повечето области са без телефони, много са без ток и вода.
Учените търсят обяснение за това подобно на транс състояние.
Несъмнено то е поведенческо разстройство,
но какво може да е причинило такава повсеместна епидемия?
Чухме всякакви предположения - от озона и химическите оръжия
до вуду мистицизма и организми от космоса.
Биолозите в Калифорния са разпространили съобщение,
че труповете на скоро починали хора отново се съживяват,
движени от непозната сила, която кара мозъка да функционира.
Лекарите от Епидемиологията в Атланта отхвърлят хипотезата,
наричайки я "плод на болна фантазия".
Единственото разумно обяснение е, че това е микроб, бактерия, вирус,
който видоизменя съзнанието.
Но как се е разпространил този бацил остава пълна мистерия.
Случаят е наречен Страшния съд...
Къде ще го носиш? Не, това остава тук.
Остави ме на мира, по дяволите!
- Тъп ход, идиот!
- Сваляше го долу.
Глупак...
Проклет да си!
Гнусен кучи син!
Само с него щяхме да разберем какво става.
Не го свалях долу. В мазето не се хваща сигнал!
По дяволите! Какво прави тя?
Това чичо ти Ридж ли е? Дали ключовете са в джоба му?
- Трябва да вземем ключовете.
- По дяволите! Стой тук.
Можем да се измъкнем.
- Твърде опасно е.
- Ще успеем.
- Пет мили. Ами детето на Купър?
- Ще стоят тук. Ние ще пратим помощ.
Да се махаме, цяла тълпа събрахме.
Знаеш, че съм права.
Можем да минем покрай тях.
Намерих ключовете.
Трябва да стигнем до бензина. Това е най-добрият ни шанс.
Всички обратно вътре! Бързо!
По дяволите! Влизай вътре.
- Стой вътре и дръж пушката.
- Не излизайте без оръжие.
Пушката на Том е у нас. Искам да ти оставя тази.
Не искам да има заключени врати между мен и него.
- Какви ги приказваш...
- Не желая да чувам и дума повече.
Ще изляза, само ако държиш нещата под контрол.
- Идвам с теб.
- Не, остани тук.
Един да кара, друг да сипва бензин и трети за пушката. Значи трима.
Томи, кажи му, че мога да карам.
Баща й имаше камиони, още от малка умее да шофира.
- Добре. Пушката заредена ли е?
- Да, в джоба имам патрони.
Не знам колко от тях са пред входа. Това ще е най-трудната част.
Стигнем ли двора, би трябвало да сме в безопасност.
Няма да стане. Никога няма да успеете.
Не ни изпускай от поглед.
Щом тръгнем обратно насам, донеси детето горе.
Качи се в джипа и го запали. Не спирай каквото и да става.
Просто карай!
Горе главите!
Хайде, де, по дяволите!
Пазете се!
Хелън, по дяволите...
Разкарай се!
Затваряй вратата!
Запали, бракма прокажена!
Хайде!
Какво става?
Намали, Бен падна.
Спри колата! Бен падна, върни се.
- Бен падна!
- Какво? Защо не ми каза?
Че аз ти крещях. Върни се!
- Ето го. Какво да направя?
- Върни се да го вземеш.
Не са тези ключове.
Тези ключове не стават!
По дяволите, какво правиш?
Искам да слезеш в мазето, Хелън. Нищо не можем да направим тук горе.
Прави каквото казва. Ще се опитам да стигна до града.
Ако намеря помощ, ще се върна.
- Хайде.
- Не бива да ги оставяме.
- Да изчакаме, докато Бен се върне.
- Искам да слезеш долу.
В мазето, веднага! Дъщеря ти има нужда от теб.
Сара?
О, миличката ми...
- Дай ми пушката.
- Върви по дяволите!
- Дай ми пушката.
- Престани и се връщай долу...
Помощ!
Купър! Отвори, по дяволите!
Кучи син!
Отваряй!
Отвори вратата! Мамка му!
Дай това! Дай ми я!
Купър! Кучи син!
Отвори вратата!
Хайде! Бутай!
Бутай!
Вземи му пистолета!
Сара?
Застреляй я.
Не.
- Стреляй, Купър.
- Не.
Но това е моят...
Не!
Спри! Бен, луд ли си?
Купър, не!
Лудост.
- Идваш ли?
- Не.
- Все още можем да успеем.
- Не, зле съм ранен.
Хайде, спасявай се оттук.
Ще доведа помощ, ако мога.
Тръгвай!
О, Господи!
Не търсете близките си.
Не търсете спасителните служби.
Може би вече не функционират.
Повтаряме съобщението от Службата по бедствията.
Мъртъвците възкръсват от някаква непозната сила.
Правилно сте разбрали.
Телата са слаби и некоординирани,
но са способни да нанасят щети на хората и вещите.
Трябва да се смятат за изключително опасни, особено на тълпи.
Могат да бъдат унищожени само ако мозъкът им бъде разрушен.
И това сте разбрали правилно.
Възкръсналите трупове нападат всякакви топлокръвни животни,
без никакъв повод, и поглъщат плътта.
Случаите на убийства и канибализъм днес следобед
се свързват, в по голямата си част, с тези възкръснали трупове.
Не стреляйте!
Джони...
Господ с гръм да ме порази!
В името на Юпитеровите топки какво търсите тук сама?
- Кажете, бавно ли се движат?
- Да, като разглобени са.
Застреляй изрода!
Те са като нас. Ние сме като тях и те - като нас.
Какво каза?
Нищо.
- Забавляваме ли се?
- Моля те, престани.
Изкарайте това оттук.
Влизам вътре. Пази си гърба. Възможно е да има още от тях.
Ти се върна.
Още един за кладата.