The Neverending Story (1984) Свали субтитрите
Отново сънувах мама.
Разбирам, синко.
Но трябва да преодолеем тези неща, нали?
Бристиан, отговорни сме един за друг.
Не може да позволим смъртта на мама
да е извинение за несвършена работа, нали?
Да.
Синко, време е да си поговорим.
Вчера ми се обади учителката ти по математика.
Каза, че ти...
си рисуваш коне в час.
Еднорози. Бяха еднорози.
Какво?
Нищо.
Каза също, че не си пишеш домашните навреме.
Много съм разочарован, че дори не се опита да влезеш в отбора по плуване.
Колкото за уроците ти по езда...
Ти каза, че обичаш конете, но се страхуваш да се качиш на истински.
Достатъчно си голям, за да не витаеш в облаците и...
да си винаги здраво стъпил на земята.
Добре.
И престани да си фантазираш. Изправи се пред проблемите си.
Е, мисля че се разбрахме.
Ще ни трябва още.
Приятен ден, сине. Не закъснявай пак за училище.
Но вчера не закъснях.
Това е смотаняка.
Смотаняк, имаш ли парички днес?
Дръжте го!
Не можеш да избягаш.
Ще умреш, страхливецо!
Хванахме те!
- Къде са парите?
- Нямам!
Нямаш? Момчето на мама е държеливо.
Ако не ни дадеш пари отиваш в боклука.
Може би пиленцето ще си намери яйчице вътре.
Кой ти позволи да излизаш?
Влизай обратно.
Не отново.
Не отново!
Къде хукна, мекотело?
- Тръгна натам.
- Накъде?
Изчезвай! Не обичам деца!
Още ли си тук? Не ме ли чу?
Криеш се, а?
Игралната зала е по-надолу.
Тук продаваме малки правоъгълни неща. Казват им книги.
Изискват усилие и не писукат.
Изчезвай.
Знам за книгите. Имам 186 вкъщи.
Комикси.
Не, прочетох Острова на съкровищата...
Последния мохикан, Магьосникът от Оз,
Властелина на пръстените, 20000 левги под водата, Тарзан.
От кого бягаш?
Едни момчета от училище.
Защо?
Хвърлиха ме в боклука.
Защо не ги прасна по носовете?
Не знам.
За какво се разказва тази книга?
О, това е нещо специално.
Е, какво е?
Виж.
Твоите книги са безопасни.
Но когато ги прочетеш...
ставаш Тарзан или Робинзон Крузо.
Но аз точно това им харесвам.
Но после ставаш отново малко момче.
Какво имаш предвид?
Слушай.
Бил ли си някога...
... капитан Немо...
... затворен в подводницата, докато огромен октопод я атакува?
Да.
Беше ли те страх, че не можеш да избягаш?
Но това е само една история.
Ето за това говоря.
Тези които си чел...
са безопасни.
А тази не е?
Не се тревожи за това.
Но ти каза, че...
Забрави.
Тази книга не е за теб.
Кориандърс.
Какво мога да направя за вас?
Пуснаха може би 300, 370...
Ще отнеме няколко седмици.
Тест по математика. О, не!
Не се тревожи, ще ти върна книгата.
Беше полунощ в гората Хоулинг.
Вятърът свиреше по върховете на вековните дървета.
Изведнъж нещо огромно...
с гръм и трясък се появи сред дърветата.
Какво е това?
Извинете...
...но мога ли да се присъединя към вас тази вечер?
Пътувал съм цял ден.
Сега разбирам защо сте разположили лагера си тук.
Апетитно изглежда този варовик!
Страхотен аромат!
Трябва да е била плодородна година.
Да, прав си.
Тези вкусни скали са причина да спрем тук.
- Луд ли е?
- Не, той е Каменояд.
Каменояд?
- Съжалявам.
- О, горкия.
Извинете ме.
Това беше варовик с примес на кварц.
Много вкусно.
Там откъдето идвам - на Север, ги смятаме за деликатес.
Само че сега...
сега...
ги няма.
Знам какво се е случило.
Кълна се не съм виновен.
Мисля че знам какво е. Разкажи още.
Близо до дома ми имаше красиво езеро...
но после...
...после изчезна.
Да не е пресъхнало?
Не. Просто вече там няма нищо.
Няма нищо. Дори пресъхнало езеро.
Дупка?
Дупката е нещо. Не, това е Нищо.
И става все по-голямо и по-голямо.
Първо изчезна езерото.
А накрая и скалите.
Ако продължи да се тъпче така, скоро всички скали ще изчезнат.
Нощно Духче това май е сериозно!
Каменояд.
...това което ни разказа вече се случи на Запад, където живея.
Странен вид Нищо разруши всичко.
Да. Ние Нощните Духчета живеем на Юг, но и там е същото.
Значи не е само в нашата част на Фантазия?
Може би вече е навсякъде.
Може би цялата ни страна е в опасност.
Какво можем да направим?
Моите хора ме пратиха в кулата Айвъри при императрицата за помощ.
И сме със същата...
И сме със същата мисия. Все пак ако Императрицата не ни спаси...
кой би могъл?
Тогава защо всички стоим тук...
вместо да потеглим към Айвъри.
Какво чакаме?
Да. Да тръгваме веднага.
Събуди се!
Хайде, бабичко.
Не може само да се моткаме тук.
Ставай! Готови за тръгване.
О, глупав прилеп!
Не можем да чакаме охлюв. Да ви нося ли?
Не се тревожи. Този е състезателен.
Но не можем да чакаме дори състезателен охлюв.
Той наистина е състезателен.
Никой да не се подиграва с мен и глупавия ми прилеп.
Може би ще взема от тези вкусни скали за из път.
Нищото!
Виж!
Това е!
Сърцето на Фантазия!
Не съм знаел, че е толкова красиво.
Не заспивай!
Казах ти да не заспиваш.
Дома на Императрицата.
Тя е единствената ни надежда.
Приятели, знам защо всички вие сте тук.
Нищото...
разрушава света ни.
Вече знам, че...
си дошъл да молиш...
Императрицата за помощ.
Но имам ужасни новини.
Императрицата е смъртно болна.
Изглажда има мистериозна връзка между болестта й и Нищото.
Тя умира.
Е, значи не може да ни спаси.
Но това е единствения ни шанс.
Тревните хора, които преследват пурпурните бизони...
имат велик войн.
Само той има шанс да се пребори с Нищото и да ни спаси.
Той е единствената ни надежда.
Името му е Атрею.
Атрею.
Императрицата вече била изпратила хора за великия войн.
Когато той най-накрая се появил на терасата на Айвъри...
... носел със себе си надеждите на цяла Фантазия.
Момченце!
Съжалявам, но не е нито време, нито място за деца.
Трябва да напуснеш.
Ако не си ме искал тук да не си изпращал хора да ме повикат.
Луд ли е?
Не си този, който ни трябва. Търсим Атрею.
Аз съм Атрею.
Не детето Атрею.
Война Атрею.
Аз съм единствения Атрею сред Полския народ.
Но ще се радвам да се върна и да ловувам.
Почакай!
Върни се, моля те!
Ако наистина си Атрею, който повикахме...
би приел това приключение.
Да, разбира се.
Какво приключение?
Да намериш лек за Императрицата...
и да спасиш света ни.
Няма кой да ти даде съвет, освен този:
Трябва да тръгнеш сам.
Трябва да оставиш всичките си оръжия.
Ще бъде много опасно.
Някакъв шанс за успех?
Не знам.
Но ако се провалиш...
Императрицата със сигурност ще умре...
и целия ни свят ще бъде унищожен.
Кога тръгвам?
Веднага. И трябва да бързаш, Атрею.
Нищото се разраства бързо.
Вземи.
Аурина!
Ти, който носиш Аурина, в името на Императрицата.
Той ще те насочва и закриля.
Събуди се.
На добър час, Атрею.
Пази се.
В същото време
някъде във Фантазия, Създанията на Мрака
също тръгнали на поход.
Лутали се безцелно почти седмица,...
но не открили лек за Императрицата.
Нито Атрею, нито коня му Артакс, имали и най-бегла представа,
че Създанието на Мрака - Гморк...
бил вече по петите им.
Какво има Артакс?
Стана ли време да тръгваме?
Знам какво искаш. Време е за ядене.
Добра идея.
Не, велика идея!
Не, стига толкова.
Все още имаме много път.
Атрею и Артакс търсили в Сребърните планини,...
Пустинята на Разбитите Надежди и в Кристалната кула,...
но без успех.
И имали само един шанс.
Да намерят Морла, най-старата,
най-мъдрата в цяла Фантазия...
чиито дом била Черупката Планина...
някъде в смъртоносното блато на Скръбта.
Хайде, момче. Хайде.
Това е.
Всичко е наред.
Всеки знае, че който позволи да го обхване тъга,
затъва в блатото.
Добре се справяш, Артакс.
Хайде, Артакс.
Какво има?
Какво ти е?
Хайде, момче.
Какво има?
Разбирам.
Много е трудно за теб.
Артакс, затъваш! Хайде!
Обърни се! Трябва! Веднага!
Бори се срещу тъгата.
Артакс, моля те.
Не позволявай на тъгата да те повлече.
Трябва да опиташ.
Заради мен.
Ти си ми приятел. Обичам те.
Артакс, глупав кон.
Трябва да се размърдаш, иначе ще умреш.
Размърдай се. Моля те.
Не се предавай. Не ме изоставяй.
Артакс!
Черупката планина.
Морла, най-старата.
Морла.
Но това е невъзможно. Те няма да ме чуят.
Ти ли си Морла, най-старата?
Не е в това работата, но да.
Моля те, помогни ми. Познаваш ли това?
Добре...
не сме виждали...
Аурина от много време.
Ние?
Има ли някой друг тук?
Не сме говорили с някой друг...
от хиляди години.
Така че започнахме да говорим...
със себе си.
Морла, нося ужасни новини.
Знаеш ли, че Императрицата е болна?
Не е в това работата, но да.
Всъщност, не ни интересува.
Ако не я спасим ще умре.
Ужасяващо Нищо се разпростира над земята.
Не те ли е грижа?
Дори не ни е грижа...
дали ни е грижа.
Да не си настинала?
Не. Алергични сме...
към младостта.
Знаеш как да помогна на Императрицата, нали?
Не е в това работата...
но да.
Ако не ми кажеш и Нищото продължи да се разраства, ти също ще умреш. И двете.
Да умра?
Това поне може да е нещо.
Моля те, помогни ми. Каза, че знаеш отговора.
Уморихме се да кихаме.
Изчезвай! Няма значение.
Не е вярно. Ако нямаше значение щеше да ми кажеш.
Умно момче.
Моля те, кажи ми.
Ние не знаем.
Но може да попиташ...
Северния Оракул.
Как да стигна там?
Не можеш.
Това е на 10000 мили от тук.
Но това е много далеч.
Така е.
Забрави.
Откажи се.
Не.
Атрею не би се отказал точно сега.
О, момче!
След дни и нощи в безсъзнание
Атрею бавно отвори очи
и се намери в странно обкръжение.
Беше чист и раните му бяха превързани.
Толкова скоро ли ме напускаш?
Аз само отивах до...
Трябва...
- Опитвах се да...
- Да се измъкнеш?
Да. Искам да кажа не.
Обичам деца.
За закуска?
Никога. Аз съм късметлийски дракон.
Казвам се Фалкон.
- А моето име е...
- Атрею. И ти имаш задача.
Откъде разбра това?
Ти беше в безсъзнание.
И бълнуваше.
Би ли дошъл...
да ме почешеш зад дясното ухо?
Все не мога да го стигна.
Тук?
Много добре.
Благодаря.
Е, малки приятелю, тръгнал си към Северния Оракул?
Да, но е безнадеждно.
- Много е далеч.
- Не бих се изразил точно така.
Знаеш ли къде е това?
Естествено. Ей там зад ъгъла.
Как е възможно?
С късмет.
Ти си ме пренесъл на 10 000 мили?
Не. Само 9 891...
колкото е един драконов полет.
Ти си невероятен.
Да имаш късметлийски дракон до себе си е единствения начин да започнеш едно приключение.
Всичко ще е наред.
Не се предавай и късмета ще те споходи.
Хубаво е отново да имаш приятел.
Ти имаш повече от един.
Виж.
Затъмняваш, момиче.
Пречиш ми на научната работа.
Ти и твоята научна работа.
Това от което се нуждае момчето е едно от лекарствата ми.
Момчето ще има по-голяма нужда от научния ми съвет.
Да, но не и докато не се оправи.
Изчезвай в твоя ъгъл, Енджи.
Винаги те намирам на моето място.
Той е добре.
Е, сега е мой ред.
Не, не е!
Аз ще реша дали е добре. Ще е твой ред, когато ти кажа.
Е, момче, имаш ли болки?
Всичко е наред.
Добре. Пациента казва на лекаря, че всичко е наред.
Трябва да те боли ако ти минава.
Изпий това.
Е?
Това е бульона ми от крила на прилеп.
Има око от тритон, дървесен мъх, мозък от стар гущер...
люспи от плесенясала морска змиорка.
А откъде идвате ти и дракона ти?
Какво те води насам?
Интерес към научната общност?
Казвам се Атрею. Идвам да намеря Южния Оракул.
Пак се започва.
Дошъл си на точното място, момчето ми.
Аз съм нещо като експерт по Южния Оракул.
"Това е научната ми област."
Това е научната ми област.
Защо не седнеш и не вземеш да млъкнеш най-накрая?
Ти млъкни, момиче.
Мой ред е.
Казвам се Енгиуук. Тя е Ъргл. Чувал ли си за мен?
Не мисля.
Не се движа в научните среди.
Аз съм експерт по Южния Оракъл.
Попаднал си на точното място.
Няма други глупаци, като дъртите глупаци.
Чакай. Стой тук.
Обсерваторията. На лебедката, момиче.
Хайде, мързелано. Не можеш ли малко по-бързо?
Изучавам Южния Оракул от години.
Някой ден ще издам книга:
Века на проучване на Южния Оракул, от професор Енгиуук.
Том I: Ранните години.
Бил ли си някога при Южния Оракул?
Какво си мислиш?
Аз работя научно.
Виж.
Това ли е Южния Оракул?
Не. Това е първата от двете врати, през които трябва да минеш...
преди да стигнеш до Южния Оракъл...
и да ми дадеш последна информация за книгата ми.
Разбира се, повечето хора...
никога не са се върнали.
Защо?
Очите на Сфинкса...
са затворени, докато не реши да мине някой,
който не познава достойнствата си.
Идва един, който изглежда надежден.
Нека видим какво всъщност мисли за себе си.
Продължавай, пъзльо!
Мой ред е. Нека видя. Аз съм ученият.
Отиде си.
Мисля, че може да го направи.
Очите на Сфинкса, отворени ли са или не? Дай да видя.
Затворени са.
Очите са отворени!
Мина ли? Направи ли го?
Оръжието не помага.
Сфинкса вижда право в сърцето ти.
Виж.
Следващия път дай да видя какво става. Това си е моя телескоп.
Ще опитам.
Не тръгвай още. Не съм ти разказал за следващата врата.
Тя е дори по-лоша от тази.
Никога няма да успееш.
Не се съмнявай в себе си. Бъди уверен.
Бъди уверен.
Тичай, Атрею!
Тичай, Атрею!
Тичай! Веднага!
Той успя.
Той успя.
Той успя!
Трябва ти една доза пресни витамини.
Той успя! Атрею мина през вратата със Сфинкса.
- Винаги съм казвал, че ще успее.
- Добре.
Но това не е причина отново да се изтърсиш от кошницата.
Знаех си, че ще се спаси.
Глупости. Нищо не разбираш.
Най-лошото тепърва предстои. Следващата е вратата на магическото огледало.
Атрею трябва да се срещне с истинското си аз.
Е, и? Това няма да го затрудни.
Всеки така си мисли.
Но милите хора откриват, че са жестоки.
Смелите, че са страхливци.
Сблъсквайки се с истинското си аз...
повечето хора бягат пищейки.
Сега вече прекали.
Ами ако...
наистина знаят за мен във Фантазия?
Южния Оракул?
Не се страхувай.
Няма да те нараним.
Отдавна те очакваме.
Вие ли сте Южния Оракул?
Да, ние сме.
Тогава трябва да знаете как да спася Фантазия.
Да, знаем.
Е, как? Трябва да знам.
Императрицата...
се нуждае...
от име.
Ново име? Това ли е всичко?
Но това е лесно.
Мога да й дам каквото име си пожелае.
Никой във Фантазия...
не може да го направи.
Само човек...
може да й даде ново име.
Човек? Къде да го намеря?
Само ти можеш да го откриеш...
отвъд границите на Фантазия.
Ако желаеш да спасиш света ни...
трябва да побързаш.
Не знаем колко дълго...
ще устоим на Нищото.
Фалкор!
Бързай, Фалкор! Нищото е навсякъде.
Не се тревожи.
Ще стигнем до границите на Фантазия.
- Знаеш ли къде са?
- Нямам представа.
Тогава как ще намерим човек?
С късмет.
По-бързо, Фалкор! Трябва да побързаме.
Добре, дръж се здраво.
Какъв срам, да не ме попитат.
Мама...
имаше толкова красиво име.
"Още и още те летяха, докато не стигнаха до морето на възможностите...
"...където нямаше нататък."
Виж, Атрею. Нищото.
Атрею.
Фалкор!
Къде си?
Атрею! Къде си?
Изглеждат големи...
добри, силни ръце, нали?
Винаги съм казвал, че са точно такива.
Малки приятелю.
Малкия човек със състезателния му охлюв...
Нощното Духче...
дори глупавия прилеп.
Не можах да ги задържа.
Нищото...
ги измъкна от ръцете ми.
Провалих се.
Не си се провалил. Аз съм този, който се провали.
Аз бях избрания да спре Нищото.
Но загубих Аурина.
Не мога да намеря късметлийския си дракон.
А аз не мога да премина границите на Фантазия.
Чуй.
Нищото...
ще дойде всеки миг.
Ще си стоя тук...
и нека отнесе и мен.
Изглеждат...
добри...
силни...
ръце, нали?
Морла?
Артакс!
Ако се приближиш...
ще те разкъсам на парченца.
Кой си ти?
Аз съм Гморк.
А ти който и да си...
имаш честта да бъдеш последната ми жертва.
Няма да умра лесно.
Аз съм войн.
Смел войн.
Тогава победи Нищото.
Не мога. Не мога да прескоча границите на Фантазия.
Какво е толкова забавно?
Фантазия няма граници.
Не е вярно.
- Лъжеш.
- Глупаво момче.
Не знаеш ли нищо за Фантазия?
Това е света на човешките фантазии.
Всяка част...
всяко същество...
е част от мечтите на човечеството.
Затова...
тя няма граници.
Защо тогава Фантазия умира?
Защото хората започнаха да губят надеждите си...
и да забравят мечтите си.
Затова Нищото се разраства бързо.
Какво е Нищото?
Това е пустота, която е изпразнена.
Като отчаяние...
което руши света.
Но аз опитах да го спася.
И защо?
Защото хората без надежди...
е лесно да бъдат контролирани.
И кой има този контрол...
и сила.
Кой си всъщност?
Аз съм служител...
на силата зад Нищото.
Изпратен съм да убия единствения...
способен да спре Нищото.
Изгубих го в Блатото на Тъгата.
Името му...
беше Атрею.
Ако трябва да се умира, предпочитам да умра в битка.
Ела, Гморк. Аз съм Атрею.
Фалкор!
Атрею!
Това беше краят на Фантазия.
"Само няколко парченца от този
"... красив и богат свят бяха пропуснати от Нищото."
Добрия стар Фалкор.
- Виждаш ли нещо? Каквото и да е?
- Не.
Цялата страна е изгубена.
Знам. И всичко това, защото се провалих.
Поне опита.
Дали Айвъри Тауър все още е там?
Да се надяваме, Атрею. Да се надяваме.
Нека Аурина те води.
Ако Айвъри Тауър си е все още на мястото, заведи ни там.
Айвъри Тауър!
Императрицата!
Продължавай.
Защо изглеждаш толкова тъжен?
Провалих те, Императрице.
Не си.
Доведе го със себе си.
Кого?
Земното дете.
Единствения,
който може да ни спаси.
Нали знаеш за земното дете?
Разбира се. Знам всичко.
Коня ми умря, почти се удавих.
Едва се спасих от Нищото.
И за какво?! За да открия нещо, което сте знаела?
Това беше единствения начин да повикаме човешко дете.
Но аз не съм се свързвал с човешко дете!
О, напротив.
Той страда заедно с теб.
Той мина през всичко, през което мина и ти.
И сега той е дошъл...
с теб.
Съвсем близо е...
и чува всяка наша дума.
Какво?
Къде е? Щом е толкова близо защо не е пристигнал?
Все още не е осъзнал, че е част от Приказката без край.
Приказката без край?
Какво е това?
Както той преживяваше приключенията ти,
така и останалите преживяваха неговите.
Бяха с него, когато
се скри от момчетата в книжарницата.
Но това е невъзможно!
Бяха с него, когато взе книгата
със символа на Аурина
от която в момента чете
собствената си история.
Не мога да повярвам.
Не може да говорят за мен.
И какво ако не се появи?
Тогава нашият свят ще изчезне.
Аз също.
Как да го накараме да се случи?
Той не разбира, че е единствения, който може да спре това.
Той просто не може да си представи,
че едно момче може да е толкова важно.
Наистина ли съм аз?
Може би не знае какво да направи.
Какво трябва да направя?
Трябва да ми даде ново име.
Вече го е избрал.
Само трябва да го каже.
Но това е само приказка. Не е истина.
Само приказка.
Атрею, не!
Бастиян!
Защо не направиш, каквото сънува, Бастиян?
Не мога. Трябва да съм здраво стъпил на земята.
Изречи името ми.
Бастиян, моля те!
Спаси ни!
Добре! Ще го направя!
Ще ви спася. Ще направя каквото сънувах.
Защо е толкова тъмно?
В началото винаги е тъмно.
Какво е това?
Песъчинка.
Това са единствените останки от необятната ми империя.
Фантазия завинаги ли изчезна?
Да.
Значи всичко е било напразно?
Не, не е.
Фантазия ще се възроди отново
от желанията и мечтите ти.
Как?
Отвори ръце.
За какво си мечтаеш?
Не знам.
Тогава няма да има вече Фантазия.
Колко неща трябва да си пожелая?
Колкото си поискаш.
И колкото повече са желанията,
толкова по-великолепна ще е Фантазия.
Наистина ли?
Опитай.
Тогава първото ми желание е...
Фалкор, дори е по-красиво, отколкото си представях.
- Така ли?
- Фалкор, прекрасно е.
Фалкор, сякаш Нищото никога не го е имало.
Атрею и Артакс!
Какво ще е следващото ви желание?
Виж ги.
Това е чудовище!
Дръж ги Фалкор! Да видим дали ще ви хареса, пиленца.
Долу.
Ще ви хванем.
Бастиян имаше още много желания
и много вълнуващи приключения
преди да се завърне в нормалния свят.