Dragonheart (1996) (Dragonheart CD1.sub) Свали субтитрите
Не е зле.
Но не е достатъчно за да останеш жив.
Нещо против ако поседна? Не съм толкова енергичен колкото теб.
Бий се с главата си.
Не със сърцето си.
Нападай.
По-добре, Ейнън.
Но все още си мъртвец.
Цел, не страст.
Никой не е намерил победата лежейки в мърсотията.
Селяните са се надигнали на бунт.
Винаги са били бунтовници, принце.
Но сега са вдигнали въстание.
Крал Фрейн иска синът му да е свидетел на величествената му победа.
Няма нищо величествено в това да разгромиш отчаяни и обречени мъже.
Те са предателска сган!
Заповед на краля! Доведи го!
Ти също можеш да дойдеш, бавачке.
Умри, куче!
- Иска ми се да сме там долу.
- Не, не ти се иска.
Напротив. Искам да те видя в истински бой, Боуен.
Най-добрия меч на бойното поле ще е твоят.
Моят меч не е направен за кръвопролитията на баща ти.
Той ми е баща, Боуен, и е крал.
Да.
Но когато ти станеш крал, помни днешния ден...
и разликата между битка и касапница.
Помни и старите правила.
Тогава ще бъдеш по-велик крал от баща си.
Обещавам, рицарю...
Ще бъда по-велик.
Фрейн!
Сега!
- Той е в капан!
- Ейнън!
Ейнън!
Ейнън, недей!
Достатъчно! Достатъчно!
Битката е ей там!
Татко?
Умри! Моя е!
Ейнън! Ейнън!
Тук съм, Ейнън!
Тук съм, кралю.
Мъртъв е, мадам.
Крал Фрейн, вашия съпруг, е мъртъв.
Тук!
Тук, на леглото.
Махайте се! Вън! Вън! Брок, излез!
Ти остани, Боуен.
Прости ми, кралице Айслин.
Няма какво да прощавам.
Тиранията на баща му го доведе до този край.
Вече никой не може да му помогне.
Има някой, който може.
Рицаря се е заклел в храброст и чест.
Заклел в храброст и чест.
- Сърцето му е добро и мъдро.
- Добро и мъдро.
Неговия меч защитава безпомощтните.
Силата му да поддържа слабите.
Трябва да останеш буден, сине!
- Трябва да останеш буден. Повтори правилата.
- Правилата.
Силата му да поддържа слабите.
От него можеш да чуеш само истината.
Гневът му...
настига грешните.
Брок, остани тук.
Господарю! Най-великият от всички!
Песента ти е тъжна!
Ще блестят ли звездите тази вечер?
Не. Няма блестящи души, които да греят в тази тъмнина.
Оставете ни. Тръгвайте.
Айслин, дъще на Келтите.
Чиито хора обичат твоя вид и те наричат тяхен приятел.
Синът на краля...
жесток и изпълнен с измама.
- За това ли дойде, съпруго на убиец на дракони?
- Вдовица на убиец на дракони!
Това момче не е като баща си.
Този рицар му е наставник. Научи го на старите правила.
Нужна ми е помоща ти.
Раната е дълбока.
Знаеш ли за какво ме молош?
Ще го уча по твоите правила.
Ще ирастне с вашето благоволение. Ще израстне справедлив и добър.
Заклевам се.
Не! Момчето трябва да се закълне. Дай ми меча си, Рицарю.
Меча ти!
Не се страхувай. Той може да те спаси.
Чуй ме сега, момче.
Закълни се, че жаждата за кръв и тиранията на баща ти умряха заедно с него.
Закълни се, че ще живееш и ще управляваш с милост.
Научи се на доброта и благородие.
Сега се закълни!
Заклевам се.
Мъртъв е!
Мир, рицарю на старите правила.
Свидетел си на чудесата на старото величие.
Дадох половината си сърце, за да направя неговото цяло.
Проява на сила е да се пречистиш от слабостите си.
Живей, и помни твоята клетва.
Служих на бащата само заради сина.
Всичките ми надежди лежат на него.
Прости на съмняващия се глупак.
Повикай ме когато се нуждаеш от мен. Поискай каквото имаш нужда.
Мечът ми, е на вашите услуги.
Само му напомняй за клетвата която е дал...
Рицарю на старите правила.
Брок.
Ваше величество?
Римляните са построили тази велика крепост.
Аз ще я издигна наново, и моята ще бъде по-велика.
Ще са нужни много хора, за да я издигнете наново, господарю.
Да.
Да, така ще е.
Не сте толкова непокорни вече.
Трябва да ми благодариш, момче. Моя удар те направи крал.
Не, Брок, Не ми трябват мъченици.
Смърта трябва да е избавление, не наказание.
Погледни ме внимателно, куче.
Аз съм последното нещо което ще видиш през живота си.
Изгорете му очите.
Не! Не! Не и очите ми! Не!
Татко!
Бягайте!
Как се осмеляваш да се противиш на волята ми!
Ейнън, ти си болен. Омагьосан си.
Огледай се! Това е лудост!
- Спомни си правилата!
- Краля е над превилата!
Нима си забравил всичко на което те учих?
Никой не е над правилата...
особенно краля.
Драконе, обичах това момче, а ти го промени!
Измами ме, Драконе!
Независимо каде отлетиш...
независимо каде отидеш, аз ще те намеря!
Днес ще дам нова клетва!
Няма да намеря покой, докато не те заловя и убия!
Авалон, o, Авалон.
Тебе диря всеки ден...
мястото където лежат останките на крал Артур...
и страрите правила важат.
И когато намеря тези свещенни камъни...
ще се моля, ще се моля, ще се моля.
O, Авалон, светъл Авалон...
не ме мисли за глупак.
Моето дирене не е от суета, а е духовно.
Духовно!
Мерлин, духовника!
Мерлин!
Мерлин!
Всички са критици!
- Дракон, дракон.
- Да, знам. Накъде отиде?
Натам, натам.
Върни се, коньо. Страхливец.
Удивително! Приличате на героите от времето на крал Артур и кръглата маса!
Никога не съм виждал такива умения!
Трябва да си живял доста закътан живот...
като за... монах.
Защо, да. Писар, учен, историк и поет.
На вашите услуги, сър, брат Жилбер от Глокенспър.
Скормния ми живор е в услуга на вашата възвишена доблест...
несломим кураж, и вашия превъзходен и бърз меч.
Имаш дарбата да преувеличаваш, както всички поети.
Сър, трябва да прочетете историите ми.
Вие омаловажавате таланта си. Сромност наред с храброста.
Правилата на стария Камелот все още са живи.
Суровото удобство на Камелот. Просто един дракон по-малко.
Добра работа, рицарю! Поздравления.
Приемете нашата признателност, моята и на крал Ейнън.
Запазете признателноста за себе си. Аз ще взема златото.
- Вашето или на краля.
- Златото, рицарю?
Имахме уговорка, не помниш ли? Един дракон свален на земята, една торба злато.
Вашата чест си има цена, сър Рицарю?
Има разходи.
Честа не ми пълни корема и не ми подковава коня.
Свешенникът е прав.
Твое задължение е да зашитаваш васалите на крал Ейнън в това царство, рицарю.
Не и в това царство. Аз не се прекланям пред Ейнън.
Трябваше да се досетя. Чуждоземен боклук!
Изчезвайте вагабонти, преди да съм ви арестувал!
Връщайте се на работа, боклуци!
Ако пшеницата на крал Ейнън не е ожъната преди да завали...
Аз лично ще пожъна малко!
Сър Рицарю! Сър Рицарю, почакай!
Сър Рицарю!
Чуй ме!
И аз съм на път. Имаш ли нещо против ако пътуваме заедно?
Този път все още е свободен, освен ако Ейнън не е сложил пътна такса и за него.
Пътна такса, крал Ейнън?
Пътна такса.
Това са вашите пътища, все пак.
Хората са длъжни да плащат за привилегията да ги използват.
- А тези, които не могат да си го позволят ще трябва да си го отработят.
- Много оригинално, Фелтън.
Само ти можеш да поддържаш такъв блестящ мозък под толкова лоша шапка.
Това беше много добро, "лоша шапка".
Махни се от пътя ми, надут паун.
Брок, някой са добри в лова на животни, някои са добри в лова на пари.
И двата вида са ценни за мен.
Кара?
Кара, казах ти...
- Казах ти да не идваш тук повече.
- Аз съм непослушно дете.
Давай. Пийни си.
Великолепен изстрел, ваше височество!
- Да удвоим облога?
- Да, с удоволствие.
Да кажем кофата с вода?
Стой мирно. Стой мирно.
Превъзходно!
Да удвоим отново?
Да удвоим отново. Защо не?
Бих казал...
движеща се цел.
Селски боклук.
Имаш нахалството, да прекъсваш забавлението на краля!
Няма нищо забавно в това да тормозиш един болен, стар човек.
Умолявам ви ваше величество, пуснете го.
Минаха вече 12 години. Замъкът ви е построен.
Не може да ви навреди с нищо вече.
За бога, освободете го.
Татко!
Винаги съм казвал, че смърта е избавление, не наказание.
Давай.
Кара.
Реших да композирам "Балада за Боуен"!
- Как предпочитате да я напиша?
- Колкото се може по-далече!
Не тревожете особата си с моята безопасност!
Имах предвид стихотворната форма.
Да я поукрася ли малко с поетически фрази...
или само твърдите, студени факти?
Ако не си затвориш устата...
ти и аз ще сме единствените твърди и студени неща наоколо.
Искам да кажа, че е много добре, дето биеш и накълцваш драконите.
Но ако някой дракон падне в гората и никой не разбере за това, струва ли си целия тупаник?
- Братко Жилбер.
- Какво?
Малката игла е по-силна от...
Малката игла е по-силна от...
Това остана от последния убиец на дракони...
които си имаше работа с мен!
Ако бях на твое място, щях да се откажа преди още да съм започнал.
Това ли е най-доброто на което си способен?
Дръж!
Знаеш ли, имам чудесна колекция от жертви тук вътре.
Няма да ме причислиш към нея!
Предупреждавам те за последен път.
Към устата на смъртта той крачеше.
С усмивка в мрака той навлезе.
Към пъкъла, без да знае що е страх...
очкаващ своята съдба.
Това беше добро.
Какво казах? Какво казах?
Малко е влажно за огън, не мислиш ли?
Защо странстващи рицари като теб за да се прославят...
винаги стават убийци на дракони?
Не ми е нужно да се прославям!
И също си имам колекция!
Нима? Ти си този, който убива дракони за пари.
Това е честна и почтенна работа.
Все трябва да преживявам някак.
О, да, трябва да преживяваш.
След като си дошъл за плячката си, можем да започваме.
Не се ласкай.
Това не е плячка. Това е удоволствие.
Може би ще ти е малко по-малко удоволствието и по ценна плячката от колкото си мислиш!
Боуен! Боуен, пази се!
Той замина натам!
Пази се, Боуен!
Не можеш да летиш вечно!
- Нито пък ти!
- Намали малко!
Ела, посети гората!
Внимавай! Добра работа!
- Oх!
- Съжалявам. Сигурно те заболя.
- Да!
- Отново?
- Oх!
- И отново?
Харесва ли ти пътуването?
В момента си заработваме парите, нали?
Има ли някъде място, където искаш да те оставя?
Меч срещу зъби и нокти. Пламък срещу щит.
Бла, бла, бла, кой ще спечели?
Бла, бла, мит, щит, вид.
Чия плът, от костите ще бъде обелена. O, не.
Чия съдба скоро ще бъде решена.
Чия съдба скоро ще бъде решена?
Чия съдба скоро ще бъде решена!
Добър си. Не съм имал такива предизвикателства от доста време.
Нито пък ще имаш занапред!
По дяволите!
Малко си се надценил, не мислиш ли?
Малко вероятно. Но ако победиш, няма да имаш работа повече.
Няма да спра докато не изчистя света и от последния от вас.
Аз съм последния!
Опитваш се да спасиш люспите си с изтъркани номера.
Не си ли чул, че реколтата е доста оскъдна напоследък?
Пречуках един като теб точно преди няколко дни.
Значи ти си убил Белязания. Тя и аз бяхме последните.
Трябва да си горд с това убийство, боецо.
Колко злато прибра в торбата си за опърпания и труп?
Това не е твоя работа.
Не може да е било много. Ще ме убиеш за забавление?
И когато не останат повече дракони за убиване...
как ще преживяваш, рицарю?
Млъквай!
Ако устата ти се затвори, мечът ми ще те прониже, точно в мозъка!
Ако мечът ти ме прониже, устата ми ще се затвори!
И под лунните лъчи озаряващи ноща, титаните продължаваха своята схватка...
в битка на живот и смърт.
Кой ще направи фаталнате грешка и ще заспи?
Чия кръв ще оцвети земята?
О, Господи. Сър Егламор.
Много ти благодаря.
Беше се заклещила там от месеци.
Можеш ли да си разкараш бутовете от езика ми?
Защо да те карам да се чувстваш удобно?
Бронята ми ръждяса от твоите лиги, а дъхът ти е толкова отвратителен.
А ти какво очакваш...
с останки от рицари гниещи между зъбите ми?
О, Господи, устата ми пресъхна.
Не, не, не, спри!
Не, спри!
Съжалявам.
Май сме на крачка от финала, какво ще кажеш?
Аз мога да изкарам три дни без да спя.
А аз мога три седмици.
Ще те промуша преди да заспя.
А аз ще те сдъвча. Чудесно, ще се избием един друг.
- Какво предлагаш?
- Примирие.
Излез от устата ми и нека да поговорим.
От къде да знам, че мога да ти се доверя?
Давам ти думата си.
Думата на дракон. Не струва.
Упорит простак!
Трябваше да се досетя!
Давай. Убий ме!
Не искам да те убивам! Никога не съм го правил!
И не искам и ти да ме убиваш!
Как ще се разберем?
Ако ти спечелиш, губиш бизнеса си.
Ако аз спечеля, ще чакам следващия глупак с меч...
желаещ да изреже репутацията си от моята кожа.
Уморих се да се спотайвам е дупки...
и да дебна в тъмнината.
Сега ще те пусна.
И ако настояваш...
може да продължим тази глупава караница до края.
Или можеш да чуеш моето предложение.
Какво е предложението?
Татко, Татко, виж!
Дракон!
Направете път! Махни се от пътя ми!
Направете път!
Проклет, дракон.
Ти!
Обичаш ли големи плъхове. Май никога няма да се оттървеш от тях.
Поне докато не ми платиш две торби злато, в аванс.
Хайде, драконе.
Хайде, драконе.
Да!
Ох!
Здравейте.
Двадесет и осем, двадесет и девет.
Доста доходно,драконе. Трябваше да те срещна преди много време.
Толкова много злато има по света.
Може би когато му се наситиш, няма да имаш повече нужда от мен.
Аз съм рицар на старите правила. Думата ми е закон.
- Нима нямаш угризения тогава?
- За какво?
Така да лъжеш хората не подхожда на един рицар на старите правила.
Да скубя лакеите на Ейнън. Това е благородно дело.
Нима?
Когато изцедиш благородниците, селяните ще са тези които ще бъдат ограбени.
Това не е моя работа.
Защо да рискувам живота си за хора които се страхуват да рискуват своя собствен?
Не бъркай хитро замислените планове с морала.
Така да бъде...
Рицарю на старите правила.
Ако исках съвеста ми да е чиста, щях да остана с монаха!
И между другото, какво знаят драконите за старите правила?
Неговия меч защитава безпомощтните.
Силата му да поддържа слабите. От него можеш да чуеш само истината.
Млъквай! Помня.
Това е всичко, което е останало, само спомен. Нищо не може да го върне.
Звучиш, като някой който е опитал.
И се е провалил.
Затова повече няма да се опитвам да променям света, драконе. Просто ще се опитам да се впиша в него.
Да, по-добре е от смъртта, предполагам.
О, така ли? караш ме да мисля, че би приветсвал смъртта.
Нали знаеш, последния от своя вид, всичките ти приятели са мъртви, преследват те където и да отидеш.
Доставя ли ти удоволствие, постоянно да ми го напомняш?
Да, рицарю, копнея за смъртта.
Но се боя от нея.
Защо? Ще те изведе от нищетата ти, какво имаш за губене?
Душата ми.
Довърши го, Брок!
Покажете дали сте мъже?
Да продължим ли, Майко?
На бойното поле явно няма равна неизчерпаемата енергия на сър Брок, сине.
Момичето от каменоломната!
Първо просиш милост за съдбата на баща си.
После тръгваш да отмъщаваш.
Сега ще споделиш участа на баща си.
В твоето кралство, Ейнън, има и по-лоши съдби от смъртта.
Ще измисля една и за теб.
- Отведете я.
- Не! Не!
Той уби баща ми!
Той уби баща ми!
Той уби баща ми!
Сега си те спомних.
Помня те.
С коси, като огън.
Ти ми остави този белег.
Помниш ли?
Длъжник съм ти.
Мога да...
Наистина мога.
Извинявай, Боуен. Надявам се го обичаш добре препечено.
Трябва много да ни мразиш.
Само един от вас.
Другите ги убих защото исках да убия него. Но така и не го намерих.
И май никога няма да го намеря. Щом ти си последния, той трябва вече да е мъртъв.
О, да.
Кажи ми, как изглеждаше...
този.. дракон, дето толкова го мразиш?
Има половин сърце.
Но дори и то му е достатъчно, да оскверни едно невинно момче.
Ейнън не е бил невинен! Той оскверни сърцето!
От къде знаеш това?
От къде знаеш това, драконе?
Всички дракони знаят тази история.
Това, което било тяхна надежда се превърнало в тяхна гибел.
На едно разглезено, неблагодарно дете бил даден невероятен подарък, а то го разрушило!
Не! Аз познавах Ейнън. Бях негов учител.
Учих го на целомъдрие и чест.
И той те предаде...
както предаде и дракона, чието сърце беше разделено.
Това е лъжа, драконе!
Престани да ме наричаш "драконе"! Имам си име.
И какво е то?
Не би могъл да го произнесеш на твоя език.
- Опитай.
Следващия път гледай да разкъсаш повече плът и по-малко дрехи.
Ще пробода сърцето ти!
Вече го направи.
Моето сърце е много специално, като на никой друг.
Черно, изгнило нещо, без капка жалост.
Тогава ме научи.
Съжали ме.
Ще ти дам всичко.
Дори власт.
Толкова си красива.
Дори власт.
Дори трон.
O, приятелю.
Благодаря ти. Вече ми мина.
Какво беше това?
Стара рана, която се обажда от време на време.
Прости ми, ако съм те разстроил с нещо.
Не беше ти.
Не се страхувай.
Няма да те оставя да страдаш, както аз страдах.
Дойдох да ти помогна.
Този тунел ще те отведе навън, под стените на замъка.
Благодаря...