The Name Of The Rose (1986) (The Name Of The Rose CD1.sub) Свали субтитрите
се подготвям да преживея едно от онези събития,
изпълнени с чудеса и ужас, на които бях свидетел в моята младост,
през зимата на 1327 год.
Бог ме дари с мъдростта и възможността
да бъда свидетел на събитията, случили се в далечно абатство,
в тъмния север на Италия.
Абатство, чието име и до днес не ми дава покой...
ИМЕТО НА РОЗАТА
ШОН КОНЪРИ
Ф. МЪРИ ЕЙБРАХАМ
ЕЛИЯ БАСКИН
ФЬОДОР ШАЛЯПИН син
УЙЛЯМ ХИКИ
МАЙКЪЛ ЛОНСДЕЙЛ
РОН ПЪРЛМАН
ФОЛКЕР ПРЕХТЕЛ
ХЕЛМУТ КВАЛТИНГЕР
ВАЛЕНТИНА ВАРГАС
КРИСТИЯН СЛЕЙТЪР
Музика: ДЖЕЙМС ХОРНЪР
Да бъде благословен бог!
Хвала богу!
Нека десницата ми не трепери сега,
когато възкресявам тревогата свила сърцето
при навлизането ми през назъбените стени.
Да му кажем ли?
Не, ще вземе да надзърта не където трябва.
Ами... ако сам го узнае?
Надценявате уменията му, господин абате.
Само една институция
може да разследва такива дела -
светата инквизиция.
Какво е вашето мнение, преподобни Хорхе?
Скъпи братя, такива мирски дела
предоставям на по млади хора.
Адсон!
- Да, учителю?
За да заповядва на природата,
човек първо трябва да й се подчини.
Затова иди във вътрешния двор
и там ще откриеш нужното ни място -
зад третия свод.
Но нали не сте идвали в това абатство!
Видях един брат, който бързаше натам.
После обаче излезе по-бавно
и с блаженно изражение.
Благодаря Ви, учителю.
Мир вам!
- Духът му да пребъде!
От името на бенедиктинския орден
за мен е чест да посрещна вас
и вашия брат францисканец.
Останалите делегати пристигнаха ли?
Убертино от Казале е тук от няколко седмици.
Другите се очакват утре.
Сигурно сте изтощен след дългото пътуване?
Не особено.
Може би имате нужда от нещо?
Не, благодаря.
Тогава... ви желая приятна отмора.
С покруса узнавам, че един ваш брат
неотдавна е бил прибран от всевишния.
Да, брат Аделмо беше
един от най-добрите ни миниатюристи.
Аделмо от Отранто?
- Познавахте ли го?
Не, но се възхищавах от чувството му за хумор
и почти скандалните му изображения.
Разправяха, че бил много млад.
Да, наистина.
Без съмнение нещастен случай, нали?
Да, точно така - нещастен случай.
Всъщност аз...
Братко Уилям...
може ли да говоря откровено?
Явно горите от нетърпение.
Когато чух за идването ви, помислих,
че е в отговор на молитвите ми.
Рекох си: "Ето един човек,
който познава уловките на нечестивия."
Смъртта на брат Аделмо
причини голямо духовно брожение
сред моето паство.
Това е моят ученик Адсон -
най-малкият син на барона на Мелк.
Моля, продължете.
Открихме тялото след една буря,
размазано върху скалата под кулата.
Беше под един прозорец, който...
как да кажа...
Който беше затворен.
- Кой ви каза?
Ако е бил отворен,
щяхте да решите, че е паднал.
Брате Уилям,
този прозорец не може да се отвори.
Стъклото не беше счупено,
пък и до покрива не може да се стигне.
Затова монасите подозират наличието
на свръхестествена сила, нали?
Нужен ми е съветът
на прозорлив човек като вас, брате Уилям.
Прозорлив при разбулването
и ако се наложи, благоразумен при потулването,
преди да пристигне папската делегация.
Вече не се занимавам с такива дела.
Не изпитвам охота
да ви прехвърля бремето на своята дилема,
и ако не уталожа духовете,
ще трябва да потърся помощта на инквизицията.
Адсон!
Това е Убертино от Казале -
един от духовните водачи на нашия орден.
Ела.
Мнозина го тачат като светец,
но папата би го изгорил като еретик
заради книгата му за бедността на църквата.
Затова е принуден да се укрива.
Братя францисканци,
Веднага трябва да се махнете от това място!
Дяволът обитава това абатство.
Убертино, аз съм - Уилям.
Уилям от Баскервил.
Уилям ли?
Не, не...
Уилям е мъртъв.
Уилям, сине мой!
Прости ми.
Толкова отдавна не бяхме чували за теб.
Много усилия положих да бъда забравен.
Когато чух за твоите премеждия,
се помолих на светата дева да стори чудо.
Значи тя е откликнала.
Това е моят ученик Адсон от Мелк.
Баща му ми повери неговото обучение и бъдеще.
Незабавно го изведи оттук! Нима не си чул,
че дяволът мята красиви момчета от прозорците?
Имаше нещо... женствено,
нещо дяволско...
в онзи младеж, който загина.
Той имаше очите на момиче,
което дири сношение с дявола.
Пази се от това място.
Звярът все още е сред нас.
Аз го усещам сега, тук...
сред тези стени!
Страхувам се, Уилям -
за теб, за себе си
и за изхода от тази дискусия.
Сине мой! В какви времена живеем!
Но нека не плашим нашия млад приятел.
Красива е, нали?
Когато жената,
която по природа е толкова перверзна,
се пречисти в светия живот,
тя може да стане най-висш проводник
на божията милост.
Наистина, хубави са гърдите,
които се повдигат малко нагоре.
Това място не ми харесва.
А на мен ми действува насърчаващо. Ела.
Не бива да се отдаваме
на нелепите слухове на антихриста.
Вместо това нека напрегнем мозъците си
и да решим този мъчителен ребус.
Моят учител вярваше на Аристотел
и на собствения си забележителен ум.
За жалост опасенията ми
не се оказаха плод на въображение.
Мрачен край за такъв блестящ миниатюрист.
Още едно щедро църковно дарение за бедните.
Ами ако не е паднал от тази кула,
а някъде от там
и тялото се е търкаляло чак дотук?
Вече не ми е нужен никакъв дявол.
Да, тук има още кръв.
Ето оттам е паднал.
Скочил е.
Адсон! Слушаш ли ме?
Да, скочил е...
Искате да кажете, че се е самоубил?
Да. Иначе защо би се качил там посред буря?
Очевидно не да се любува на гледката.
Може... някой да го е убил.
И после да е замъкнал трупа чак догоре?
По-лесно би било да го изхвърли през вратата за милостиня.
Не, скъпи Адсон, обяснението е твърде просто.
Самоубийство ли?Нима мислите,
че бог е отвърнал очи от това място?
Нима знаеш място,
където бог би се е чувствувал като у дома си?
Благодарим на бога за това,
че сред нас не витае зъл дух
както от този, така и от отвъдния свят.
Благодарим на бога, че дискусията,
на която имаме честта да сме домакини,
сега може да се състои
без сянка от опасения.
Благодарим на бога,
че ни изпрати брат Уилям,
чиято предишна служба и опит,
макар обременителни за самия него,
за нас тук са от голяма полза.
Нека отново в сърцата ни се възцари
душевен мир и добрина.
Деветата степен на смирение
е, когато монахът
запрещава на езика си да говори.
Десетата степен на смирение
не предразполага към смях.
Глупавият, като се смее,
извисява своя глас.
Учителю!
С ваше позволение
за каква обременителна служба
говореше абатът?
Не сте ли били винаги монах?
Дори монасите имат минало, Адсон.
А сега спи.
Аз само...
Добре, учителю.
И дадох сърцето си, за да узная мъдростта,
науката, заблудите и глупостта на това,
що се съдържа в чрезмерното благоразумие.
Нека е голямо възмущението.
Който добавя знание, добавя и труд.
Звярът е сред нас...
Голяма беда ни сполетя!
Падре, голяма беда в свинарника!
Признавам,че този не се е самоубил.
Вода!
Венанций-преводачът от гръцки!
Аз съм виновен. Ако не ви бях повярвал,
втората трагедия можеше да се предотврати.
Убеден съм, че брат Аделмо се е самоубил.
Ще открия дали тази смърт има връзка със...
...първият труп бе намерен след бурята.
При втората тръба морето стана на кръв.
И виж, това е кръв!
Пророчеството на Апокалипсиса!
При третата тръба
звезда, голяма като светило,
ще падне върху водните извори.
Не пропилявайте сетните си седем дни!
Господи, закриляй ни!
Звярът се е стаил в очакване!
...змийската трева лекува диария,
а стоплени и влажни глави лук
в малки количества
удължават ерекцията на мъжа - естествено, на онзи,
който не е положил клетва като нас.
Често ли прилагате арсеник, брате Северин?
Да, това е много добър цяр
при душевни разстройства,
ако се поема в малки дози.
А ако не е в малки дози?
Смърт!
С какво се занимаваше той?
Беше най-добрият ни преводач от гръцки,
изцяло посветен на Аристотел.
Бяха ли приятели с красивия Аделмо?
Да, работеха заедно в скриптория.
Като братя, разбирате ли, не като...
Плътта се поддава на изкушения
според или против законите на природата.
А тези двамата не бяха от втория вид.
Покаятелствай се!
Пази се от диаболо.
Ще сръфа той душата ти.
Ла морте е над нас.
Потръпнуваш ли пред Апокалипсиса?
Ето го там диаболо.
Грозен като Салваторе, а?
Майн малък брат, покаятелствувай се!
"Покаятелствувай се" ли?
Не съм казал...
- Не, каза. Аз те чух.
Господине монах...
аз не съм еретик и долчинит.
Целият свят трябва да се покаятелства.
Аз съм монахо от ордена на Санкт Бенедикт.
Салваторе! Ела тук!
Учителю! Какъв език говореше той?
Всички езици... и нито един.
Коя дума повтаряхте и двамата?
"Покаятелствай се".
Какво означава тя?
Че този гърбушко явно някога е бил еретик.
"Покаятелствай се"
беше бойният вик на долчините.
Кои са те?
Те вярват,че Христос е бил беден.
Също като нас франсисканците.
Но те също приемат, че може да си доста богат
и в същото време да си непокварен.
Виж Адсон, смелостта е онова,
което те превръща от съзерцател в участник.
В такъв случай... можели той да е убил преводача?
О не, жертва на долчин би бил по-скоро
някой охранен епископ,
отколкото един специалист по Аристотел.
Но ти си прав, не бива да изключваме никого.
Имаме късмет,че падна сняг.
Той е пергаментът върху който престъпникът
слага автографа си.
Е, за какво ти говорят тези следи?
Те са два пъти по-дълбоки от нормалните.
Браво! И какво е заключението?
Че човекът е бил много тежък.
Точно така! И защо е бил тежък?
Защото... е бил много дебел?
Или защото е бил натоварен
с тежестта на друг човек.
Нека запечатаме в паметта си
автографа на тази подметка.
Но стъпките се отдалечават от мястото на удара!
Зелен си още, Адсон!
Може да е ходил заднишком и да е влачил трупа.
Оттам са и браздите, направени от петите.
Къде ли ерудираният преводач
е срещнал анонимния си убиец?
Брате библиотекарю,
ще ни разрешите ли да разгледаме
творбите на двамата клетници?
Молбата ви е твърде необичайна.
Както и обстоятелствата около смъртта им.
Брат Аделмо седеше тук.
Стъклени очи в рамка!
Едно магаре учи епископите на Светото писание.
Папата, изобразен като лисица,
а абатът - като маймуна.
Наистина е имал талант
за дръзки и комични изображения.
Един монах не бива да се смее.
Само глупецът извисява глас в смях.
Дано не се обидите, брате Уилям,
но чух тук някой да се смее на нещо смешно.
А вие, францисканците,
гледате на смеха с благосклонност.
Да свети Франциск е обичал да се смее.
Смехът е дяволско дихание,
което изкривява чертите
и човек заприличва на маймуна.
Маймуните не се смеят.
Смехът е присъщ на човека.
Грехът също. Христос не се е смял.
А сигурни ли сте?
- В Библията не пише...
Но не пише, че не се е смял.
Дори светците са осмивали враговете на вярата.
Езичниците потопили св.Мавър във вряла вода,
а той се оплакал,че е студена.
Султанът си потопил ръката и я изгорил.
Светецът потопен във вряла вода,
не играе детински номера,
а страда в името на истината.
Аристотел посвещава
втората книга на "Поетика"
на комедията, като оръжие на истината.
Вие сте я чели?!
Не. Тя е изгубена от векове.
Не, въобще не е била написана!
Божествената промисъл отхвърля лекомислието!
Бих оспорил това.
- Стига!
Абатството ни е потопено в скръб,
а вие ни натрапвате празните си шеги!
Простете, преподобни Хорхе.
Забележките ми наистина бяха неуместни.
Кое беше писалището на преводача от гръцки?
Ето това.
Ела, Адсон.
Е, Адсон, какво заключи от тази визита?
Че там не бива да се смеем.
А видя ли колко малко книги има в скриптория?
При толкова много писари, преписвачи,
преводачи, изследователи...
Къде са книгите, от които имат нужда?
И с които абатството се слави?
Къде са тези книги?
Изпитвате ли ме?
- Какво искаш да кажеш?
Струва ми се, че когато ми зададете въпрос,
вече имате готов отговор.
Знаете ли къде са книгите?
- Не.
Но залагам честта си,
че тази кула съдържа нещо повече от въздух.
Забелязахте ли онази вратичка,
която библиотекарят затвори...
Учителю, бързо! Хванах го!
Спрете!
Той се опита да ни убие!
Салваторе!
Моля ви, господине,
не казвайте не абата за неговото минало.
Кълна се, той няма вина за убийствата тук.
Брате Ремиджо,
с някои факти ще спечелите благоволението ми.
Не разбрах защо моят учител
отхвърли съмненията ми към гърбавия еретик
и защо толкова бързаше за кулата.
Реших,че не може да устои на изкушението
да разгледа книгите.
Няма ключалка. Залостена е отвътре.
Как ще влезем?
- Явно има друг вход.
Да видим какво се опитваше да укрие
кръглоликият библиотекар тази сутрин.
Дребни гръцки букви.
Сякаш е писала мравка с мастилени крачета.
"Осмива несъвършенството..."
Писано е с лимонов сок.
Стрелец... Слънцето...
Меркурий... Скорпион...
Някакъв зодиакален знак, който дава указания.
Но за какво?
Кой е там?
Къде са очилата ми?
- В онази книга.
Върви натам!
Къде си, малка кучко?
Знам, че си тук. Подушвам те.
Какво ти става?
Страх ли те е от мен?
Ела, красавице.
Ще те намеря.
Кое беше това създание,
дето сияеше като зора,
прекрасно като луната,
ослепително като слънцето
и страшно като стегната за бой войска?
Добър вечер, Салваторе.
Значи тук ги ловиш, а?
Тук са най-грос.
И ги ядеш, така ли?
Искате?
- Не, благодаря.
Освен по пости. Их бин добър католико.
Щом си добър християнин, кажи ми...
Значи Аделмо даде пергамента на Беренгарий?
Не,даде го на пре... прове... прево...
На преводача Венанций ли?
И какво се случи после?
- После...
Учителю! Елате бързо! Намерих още един!
Къде ти е умът, момче?
Нима в човешки гръден кош
може да се побере такова сърце?
Не.
Това е волско сърце.
Някой монах го е дал на селското момиче
в замяна на... нейните услуги.
Момиче ли?Какво...
Видях я как изприпка оттук.
Монахът трябва да е бил грозен.
Защо грозен?
Ако е бил млад и красив,
тя би го дарила с плътска наслада безплатно.
Каквото и да е станало в тази ужасна кухня,
то няма отношение към разследването ни.
Гърбушкото ме убеди, че ключът към енигмата
е у брат Беренгарий.
Какво каза?
- Нищо учителю.
Добре.
Учителю...
Трябва да ви кажа нещо.
Знам.
Значи мога да ви се изповядам?
Предпочитам да ми кажеш първо като на приятел.
Учителю...
Някога били ли сте...
Влюбен?
- Влюбен ли?
Много пъти.
- Наистина ли?
Да, в Аристотел, Овидий... Тома Аквински...
Не, исках да кажа във...
Да не бъркаш любовта с плътското желание?
Аз ли?
Не знам.
Просто искам тя да е добре...
Да е щастлива.
Искам да я избавя от бедността.
Господи!
- Защо "господи"?
Ти си влюбен.
Това лошо ли е?
За един монах създава известни затруднения.
Но св.Тома Аквински въздига любовта...
Да, но любовта към бога, Адсон.
Ами любовта към... жената?
За жената Тома Аквински е знаел малко.
Но в Светото писание пише ясно,
че жената обсебва много ценната душа на мъжа,
а в Еклисиаста пише:
"По горчива от смъртта е жената".
Да, но...
Вие как мислите, учителю?
Разбира се, аз не се ползувам с твоя опит,
но ми се струва трудно да повярвам,
че бог би сътворил
едно такова гнусно същество,
без да го дари и с някои добродетели.
Колко спокоен би бил животът без любов!
Колко безопасен, безбурен...
и колко скучен!
Каква красота! Господи, ти ни насочи
към този пристан на душевен мир,
защото и ти като нас францисканците,
желаеш помирението.
Да вървим, братя!
Брате Беренгарий.
Сигурно се крие някъде
с книгата и увеличените ми стъкла.
Брате Беренгарий!
Учителю, вижте - вратата.
Брате Михалий!
Тук ли е вашият помощник брат Беренгарий?
Не.
Разбирам. Знаете ли къде може да го открием?
Не.
Да не е горе, в библиотеката?
Не.
Може ли да разгледам библиотеката?
Не.
Защо?
Абатът е издал нареждане
да не се допуска никой
освен мен и моя помощник.
Разбирам.
Благодаря ти за втори път.
Може би ще го открием някъде във вода?
Третата тръба, така каза Убертино...
Книгата Апокалипсис.
- Не нея търсим.
И това му викаш пиле? Прилича на врабче.
Спазвайте реда!
Франчискани!
Добре дошли, братко Микеле, и вие, братя...
Хей пейзан! Нареди се на опашка!
Салваторе, пусни го!
Кътбърт от Уинчестър
е почитан францисканец.
Ваше преосвещенство,
трябва да обсъдим нещо спешно.
Но, абатът, изглежда, е уверен,
че дяволът е сред тези стени.
Той наистина е тук!
Единствено го доказва
желанието на всички да е дяволът.
Ами ако е той?
Тази дискусия е съдбоносна...
Папата иска да смаже нашия орден.
И да ни обяви за еретици.
Всичко ще се реши, щом разпитам един брат.
Уилям, на теб възлагаме надеждите си.
Дано не ни разочароваш!
Брате Уилям...
Открихте ли някаква книга на гръцки?
Имах право.
И книгата Апокалипсис има право.
Трябва да поговорим.
- Да, наистина.
Имам много да ви разправям.
Веднага щом с него огледаме този труп...
Ваната с липов цвят облекчава болката.
Левак ли беше?
- Да.
Беренгарий в много отношения беше обратен.
Тук има ли и други леваци?
Не, доколкото ми е известно.
Мастилени петна.
Предполагам, че не е писал с езика си, нали?
Няколко реда на гръцки?
Да, написани са от Венанций.
Бележки от книгата, която е четял точно преди да умре.
Виждате ли как почеркът се разваля?
Тук е започнала агонията.
А за това какво мислите?
Петно от синя боя.
Да, но уникално.
Нанесено от най-добрия ви миниатюрист Аделмо,
който е притежавал пергамента преди Венанций.
Бележките са върху петното да Аделмо,
а не обратното.
Брате Уилям,
абатството е забулено в ужасяваща мистерия,
а в неясната си хипотеза не виждам нищо,
което да хвърля някаква светлина.
Адсон, светлина!
Някой е полагал неимоверни усилия
да укрие извънредно важна тайна.
Почеркът несъмнено е на левак,
а единственият левак сред вас
беше брат Беренгарий - помощник-библиотекарят.
И така, в каква тайна е бил посветен?
Имам чувството, че вие ще ми кажете.
Книги с ограничен достъп,
духовно опасни книги...
Всички тук са знаели,
че Беренгарий обича красиви момчета.
Той посочва на Аделмо
как да скрие забранена книга
чрез кода на този пергамент...
в замяна на някои противоприродни ласки.
Достатъчно!
Аделмо се поддава на похотта му,
но след това, измъчван от угризения,
среща на гробището преводача от гръцки.
Откъде знаете?
Има свидетел - Гърбушкото.
Той вижда Аделмо
да дава пергамента на Венанций,
а после да се хвърля от прозореца на кулата.
докато Беренгарий наказва греховната си плът,
Венанций прониква в забранената библиотека
и намира книгата.
Започва да я чете в скриптория.
Нахвърля тези мистериозни бележки
и умира с черно петно на пръста.
Беренгарий открива тялото
и го замъква в свинарника,
за да отклони съмненията от себе си
Но оставя автографа си.
Книгата остава на писалището на преводача.
Беренгарий я чете там снощи.
Не след дълго, обзет от неописуема болка,
решава да се изкъпе... и се удавя.
И неговият пръст бе почернял.
И тримата умряха заради книгата, която убива,
или заради която хората убиват.
Затова ме пуснете в библиотеката!
Брате Уилям, вашата гордост ви заслепява!
Като въздигате разума в идол,
пропускате да забележите
очевидното за всички в абатството.
Папската делегация пристигна...
Бернард Ги.
Благодаря, брате Уилям.
Няма да забравим вашите усилия,
но ще ви помоля
да преустановите издирванията си.
За наша радост
с папската делегация пристига един човек,
който знае уловките на нечестивия.
Предполагам, че го познавате твърде добре.
Бернар Ги...
от инквизицията.
Учителю, кой е Бернар Ги?
Уилям, търсих те из цялото абатство.
Микеле иска незабавно да говори с теб.
Насаме.
Знаеш ли кой е тук?
- Да, Бернар Ги.
Трябва да преместим Убертино.
Сторихме го. Сега ти си нашата грижа.
Зарежи тези безпредметни издирвания.
И погрешни заключения!
Но аз съм прав!
- Уилям винаги е прав!
Независимо от последствията за него
или за всички други Уилям от Баскервил
трябва винаги да докаже, че е прав.
Та нали интелектуалната ти гордост
те въвлече в конфликт с Бернар?
Не предизвиквай пак съдбата.
Сега и императорът не ще може да те спаси!
Господи, опитвах се да забравя удоволствието, което бях преживял
но сърцето ми не позволяваше...