The Name Of The Rose (1986) (The Name Of The Rose CD2.sub) Свали субтитрите
се моля на господ с цялото си францисканско сърце
да и покаже, че аз не принадлежа на това омразно абатство
което, не е позволило на нея и нейните хора
да прогледнат отвъд физическите си нужди
и ги е обрекло на духовно разложение.
Прощавай, Уйлям
Ти си необуздан...
...арогантен...,
но аз те обичам.
И никога не ще престана да се моля за теб.
Сбогом, скъпо дете.
Опитай да не повтаряш грешките, които прави твоя учител.
Той мисли прекалено много...
...и се осланя винаги на умозаключенията на своя разум,
вместо да се вслуша в гласа на сърцето си.
Научи се да усмиряваш своята интелигентност!
"Нашите съдбини са в божиете ръце!"
А..., и захвърлете тези книги...
Така стоят нещата за Убертино.
Да му завиди човек...
И помнете приятели мои, пророкът е сред нас...
ще има и други...
и скоро ще станат хиляди!
Да, да... как бихме могли да забравим?!
Кой ти се вижда най-страшен?
Всичките.
- Не, вгледай се.
Този.
- Също и на мен.
Ще минеш ли пръв?
Това са основите на кулата...
Но как да стигнем до библиотеката...
И плъховете като учените обичат пергамента.
Да го проследим.
166... залостената врата на скриптория...
169,170...
313,314...
Знаех си!
Адсон, знаех си!
Това е една от най-големите библиотеки
в целия християнски свят!
А книгата, която търсим?
Всяко нещо с времето си.
Беатус от Лиебана.
Адсон, това е шедьовър!
Вариантът с коментар на Умберто от Болоня.
Колко ли още зали има? Колко още книги?
Всеки трябва да има достъп до тези книги.
Сигурно ги смятат за много ценни
и може да се повредят.
Не, причината е друга.
Нерядко те съдържат идеи, различни от нашите,
способни да ни подтикнат да се усъмним
в непогрешимостта на божието слово...
Учителю!
А съмнението, Адсон, е враг на вярата.
Учителю!
Учителю! Чакайте ме!
Но аз те чакам!
Но аз чувам как вървите...
Не вървя, Адсон. Стоя тук долу.
Вие ли сте там горе?
Къде си, момче?
Загубих се.
Е, Адсон, май се оказахме в лабиринт.
Още ли си там?
- Да.
Как ще излезем оттук?
С известна трудност...
ако въобще излезем.
Разбираш ли,
в това е чарът на един лабиринт.
Запази спокойствие.
Разгърни някоя книга и чети на глас.
Излез от залата, в която си.
Дръж се плътно в ляво.
"Любовта не възниква като болест,
но се превръща в натрапчивост.
Ибн Хазъм твърди,
че болният от любов не желае да се излекува.
Ибн отъждествява любовната меланхолия
с ликантропията - вълче-подобно поведение.
Външният вид на влюбения
започва да се променя.
Зрението отслабва, устните се свиват,
лицето се покрива със струпеи
и с белези като от ухапване на куче.
Преди своя край започва да броди
нощем из гробищата като вълк."
Учителю, виждам светлина.
Не мърдай. Остани на място.
Виждам един мъж! Спря!
Какво прави сега?
Вдига фенера си.
Колко пъти?
Три.
Това съм аз. Вдигни фенера си.
Това е само огледало.
Спаси книгите!
Опитвам се да спася вас.
Капак на пода, огледало...
Значи, почти сме стигнали.
Ако съм разшифровал правилно
указанията на преводача от гръцки...
Не съм толкова глупав,
та да предам пергамента, без да го препиша.
Какво значи това?
"Ръката, поставена над идола...
Натиска първия и седмия... от четирите."
Много добре.
Какъв идол?
Това трябва да разберем.
И какъв първи и седми?
Ако имах готов отговор за всичко,
щях да преподавам теология в Париж
Ето пак!
Чуваш ли?
Това са зъбите ми, учителю.
Не се страхувай.
Не се страхувам. Студено ми е.
Добре, да се връщаме.
Нека не тръгваме заради мен.
Не, трябва да призная, че нещо ми убягва.
Да помислим...
За да намериш изхода на един лабиринт,
отбележи разклонението със стрелка...
Не, не е това.
Учителю?
- Моля те, сега мисля.
Ако има стрелки...
- Учителю!
Браво, момчето ми!
Класическото образование си казва думата!
Дай ми го!
Дай ми го!
Абигоре, съгреши за нас!
Амон, смили се над нас!
Хаборим, да кълнем господа!
Леонардо, поръси ме с твоята сперма...
и ме омърси!
Плюй, с'ил ву пле. Тук!
Благодаря.
Луцифер бди на моите услуги
пур л'амур с тая фемина.
Пусни ме!
Момиче скъпо... Салваторе теб лийбе.
Апокалипсум!
Вижте какво намерихме!
Претърсете това създание!
Не съм сторила грях!
Г-н абате, помолихте ме да открия
присъствието на нечестивия в абатството ви...
Вече го открих.
Отвратителните обекти
на преклонение пред дявола -
черният петел и черната котка!
Но тя го е направила от глад!
Уилям оглавяваше процеса срещу една жена,
сношавала се с демон във вид на черна котка.
Не е нужно да прибягвате към моето минало,
за да формулирате заключенията си.
Наистина не е нужно
при такива доказателства:
вещица, прелъстен монах и сатанински обреди.
Утре ще се опитаме да узнаем
имат ли те връзка с по-сериозната загадка,
която измъчва вашето абатство.
Затворете ги, за да спим спокойно тази нощ.
Вие нищо не им казахте!
Защото нямаше нищо за казване.
А когато става дума за книги и идеи,
с готовност казвате истината.
Тя вече е изгорена плът.
Бернар Ги вече каза: тя е вещица.
Но вие знаете, че не е вярно!
Да, знам.
Но освен това знам, че този,
който оспорва присъдата на инквизитор,
се обвинява в ерес.
Изглежда, доста знаете за тези неща.
Да.
Няма ли да ми кажете?
Като на приятел?
Няма много за разправяне.
И аз бях инквизитор, но в ранните години,
когато инквизицията се стремеше да води,
а не да наказва.
Веднъж трябваше да осъдя един мъж,
чието единствено престъпление беше,
че е превел гръцка книга,
противоречаща на Светото писание.
Бернар Ги искаше
да го заклеймим като еретик.
Но аз оправдах този човек.
Тогава Бернар Ги ме обвини в ерес за това,
че съм го защитил.
Обърнах се към папата.
Хвърлиха ме в затвора.
Измъчваха ме...
И аз се отрекох от думите си.
И после?
Онзи човек изгоря на кладата...
А аз съм още жив.
Брате Салваторе!
Когато ти се измъчваш, аз страдам не по-малко.
Но можем да избегнем мъченията.
Разтвори сърцето си,
претърси кътчетата на душата си... Търси!
Търся, пресветли господине...
Шерше... търся.
Тогава кажи ми...
кой сред твоите братя е еретикът,
отговорен за тези убийства.
Не знам, пресветли...
Нищо не знам...
Глупак... аз не зная нищо
Дали онази нощ, лежейки буден,
аз страдах заради момичето
или заради себе си? Не знам.
Призори пристигнаха папските пратеници -
наши опоненти в предстоящата дискусия.
Но тогава това малко ме интересуваше...
Ваше високопреосвещенство,
преподобни братя,
най-сетне се срещаме за тази дискусия.
Пропътувахме огромни разстояния,
за да сложим края на спора,
нанесъл тежък удар на нашата обща майка -
светата църква.
Всички добри християни
сега са отправили взор към тези свети стени
и чакат отговор на многоразисквания въпрос:
дали дрехите, които е носил Христос,
са били негова лична собственост?
Обични братя от францисканския орден,
нашия свети отец папата
упълномощи мен и тези верни негови слуги
да говорим от негово име.
Въпросът не е дали Христос е бил беден,
а дали църквата трябва да бъде бедна.
Вие, францисканците,
искате тя да раздаде богатствата си,
а абатствата да дарят плодоносните си земи
на крепостните селяни...
Уилям! Намерих книгата в аптеката.
На гръцки е! Беше скрита под една стъкленица.
Не я докосвай! Заключи се в аптеката.
Ще дойда веднага щом мога.
...и да се отнемат от църквата средствата,
необходими й, за да се сражава
с враговете на вярата.
Дори най-внушителният паметник на бога
е бледа сянка на необозримата му слава.
Трябва не да отнемаме на църквата
нейното великолепие и мощ,а, напротив...
Салваторе призна,
че в миналото и двамата сте били еретици!
Бягай, за да се отървеш от кладата!
Благодаря ти, брате.
Къде отиваш?
- Аз съм иконома...
Наричате онзи папски вертеп божа обител?
Тези убийства са знак,
че съюзът с вас е светотатство!
За вас бог е бил с кесия дори на разпятието!
В Евангелието пише, че Христос е имал кесия.
Опашата лъжа!
Заповядал е на апостолите си
да не носят нито кесия нито обувки!
Братя, моля за тишина!
Възникна много сериозен въпрос.
Пуснете ме! Кълна се, не съм го убил!
В живота си не съм убивал човек.
Тогава защо си бягал, Ремиджо от Вараджине?
Вече бях заповядал да те арестуват
по друго обвинение.
Ако някой тогава не си беше затварял очите,
сега неколцина божи служители щяха да са живи.
"Ръката, поставена над идола...
натиска първия и седмия от четирите."
"...като представя груби характери
и осмива несъвършенството."
Моля те, мило момче. Мисля!
Аз също, учителю!
Тръгни по пътя на разума, а не на чувствата.
Книгите по ли са важни за вас от хората?
Нима съм казал такова нещо?
За никого не ви е грижа.
Не може ли да изразите малко състрадание?
Вероятно го изразявам по този начин.
Но то няма да я спаси от пламъците.
Напомням на всички присъствуващи,
че под заплаха от отлъчване от църквата,
трябва да подпомагат инквизитора.
Нужно ми е мнението на още двама съдии,
които да седнат до мен на този трибунал
и да споделят с мен
отговорността на присъдата.
Вие, господин абате, и...
брат Уилям от Баскервил.
Салваторе!?
Салваторе!
Салваторе.
Ще повториш ли снощното си признание,
че с Ремиджо от Вараджине сте били членове
на еретичната секта на долчинитите?
Да, пресветли господарю.
Херетици всички!
Патарени, целанези, обрязани...
Но аз бизписмен. Грешал, но без зломисъл.
Моля Ви, Ваше светосиятелство...
в името на отца и сина, и светаго духа!
Простете ми!
- Достатъчно!
Ремиджо от Вараджине,
отричаш ли признанието на своя съучастник?
Не, не го отричам.
Гордея се с него!
През всичките 12 години, когато живях тук,
аз само си тъпчех търбуха
и изцеждах десятък от гладните селяни.
Но вие ми вдъхнахте смелост да си припомня,
че някога с цялата си душа вярвах...
и съм ви благодарен за това.
Плячкосвал ли си църковно имущество?
Да! Но за да го върна на хората,
от които вие сте го ограбили!
Избивал ли си епископи и свещеници?
Да. И вас бих избил до крак
при първа възможност!
Пресвета дево, божа майко,
чуй смирената ми молитва.
Знам, че грехът ми е много голям...
но аз те моля: Не позволявай тя да страда
заради злото сторено от мен!
Преди години ти стори чудо,
като спаси моя учител.
Няма ли и сега да го сториш за това момиче?
Моят учител казва,
че обикновените хора плащат за всичко,
но моля те, света майко,
не допускай това да става!
Признавам за виновна тази вещица...
която е прелъстила един монах
и е вършила сатанински ритуал на свето място!
Признавам за виновен Салваторе,
който потвърди еретичното си минало
и бе заловен с тази вещица!
Признавам за виновен Ремиджо от Вараджине,
който, освен че някога е бил еретик,
е убил билкаря Северин...
Лъжа! Не съм убивал никого в това абатство!
Моля ви да потвърдите присъдата ми,
господин абате.
Сърцето ми е изпълнено с мъка,
но аз не мога да оспоря справедливата присъда
на светата инквизиция.
А Вие, Уилям от Баскервил?
Да, виновен е.
Виновен е, че на млади години
е изопачавал смисъла на Светото писание...
Виновен е, че е бъркал
любовта към бедните
със сляпото унищожаване на имуществото.
Но, господин абате,
той не е виновен за престъпленията,
които окъпаха в кръв вашето абатство.
Защото брат Ремиджо не може да чете гръцки,
а в дъното на тази мистерия
е една гръцка книга,
скрита в някое тайно кътче на библиотеката.
Тъй като присъдата се оспорва,
нужно ни е самопризнание за убийство.
Покажете му инструментите.
Ще призная, само не ме измъчвайте!
Не бих издържал като Салваторе една такава нощ!
Защо ги уби?
Защо ли?
Не знам защо...
Защото си бил обладан от дявола, нали?
Да, бях обладан от дявола.
И сега съм обладан от дявола!
Адрамелех, Луцифер, призовавам ви,
предводители на мрака!
Аластор... Азазел...
Пастирът изпълни дълга си,
а заразената овца
трябва да се пречисти в пламъците!
Може да изгорите брат Ремиджо,
но няма да пресечете престъпленията тук!
И други монаси ще умрат
с катранени пръсти и езици!
Ние францисканците, споделяме вашия ужас
от изблика на брат Уилям.
Вашите теории защитават убийците.
Дискусията приключи!
Брат Уилям отново е изпаднал в заблудите,
от които се беше пречистил.
Тъй като пак се опита да избави един еретик
от наказанието на инквизицията,
сега ще ме придружи до Авиньон
за потвърждение на присъдата от папа Йоан.
Аз съм прав!
Само ако можех да намеря онази книга,
за да оборя Бернар Ги!
Но антихристът отново удържа победа
и, изглежда вече нищо не можеше да го възпре.
Когато довечера лумнат кладите,
нека пламъците пречистят сърцата ни.
И нека се завърнем
към извечния дълг на нашия манастир -
съхранението на знанията.
Казах съхранението,
а не диренето,
защото в историята на познанието
няма прогрес,
а само нескончаемо
и величествено повторение.
Нека възхвалим всевишния,
че антихристът
с кръвясали очи и разцепени копита
бе прогонен от нашите предели
и в нашия манастир отново се възцари мир.
Петата тръба...
Това има силата на хиляда скорпиона...
Той ми каза.
- Кой Ви каза?
Езикът и пръстът му са черни -
също както предсказа брат Уилям!
Това е брат Махалий, отче.
Господи, защо и Махалий!
Няма ли да има край?
Махалий!
Уилям от Баскервил беше прав...
Да, той е знаел.
И аз щях да зная, ако бях убиецът!
Намерете Уилям!
Как се завърта огледалото?
Може би като натиснем I и VII буква
на "кватуор", което значи "четири".
Надписът над огледалото.
Но там пише "над идола"!
Не, "идолум" на латински,
а "ейдолон" на гръцки - "отражение".
Нашето отражение!
Насам, учителю.
- Не, насам, Адсон.
Ето двете букви.
Моли се на бога да не сме сбъркали.
Ела!
Добър вечер, преподобни Хорхе.
Очаквах те още преди няколко дни, Уилям.
Сигурно сте прелетели, за да ни изпреварите.
След идването си в абатството
ти разкри много неща.
Но не и прекия път през лабиринта.
И така, какво желаеш?
Да видя книгата,
за която казахте, че не е написана.
Книга, посветена на комедията,
която вие мразите почти колкото смеха.
Искам да видя
може би единственото оцеляло копие
от втората книга на "Поетика" на Аристотел.
Какъв чудесен библиотекар би станало от тебе!
Ето я заслужената ти награда.
Прелисти страниците, изпълнени с тайни.
Ти спечели!
"Ще разгледаме по какъв начин
комедията предизвиква наслада,
като осмива несъвършенството."
Продължавай, Уилям.Чети.
Учителю, да побързаме!
Ако светлината е слаба за теб,
дай на момчето да чете.
Не бих искал моят верен ученик
да разгръща вашите отровни страници.
При това без защитна ръкавица.
Вратата!
Бързо, преди да ни е затворил!
Преподобни брате!
Има много книги за комедията.
Защо точно от тази се страхувате?
Защото е от Аристотел...
Насам!
Салваторе, отричаш ли се от дявола
и приемаш ли Исуса за свой спасител?
Нани-на, нанкай, детенце, и сънувай.
Ремиджо от Вараджине, отричаш ли се от дявола...
Защо? По-добре да умра бързо!
Дяволът, от който се отричам
си ти, Бернар Ги!
Отричаш ли се от дявола
и приемаш ли Исуса за свой спасител?
Но какво толкова смущаващо има в смеха?
Смехът убива страха,
а без страх, не може да има вяра.
Защото без страх от дявола
човек не чувства нужда от бога.
Но ти няма да унищожиш смеха,
като унищожиш тази книга!
Не, разбира се. Смехът ще остане за тълпата.
Но какво би станало ако заради тази книга
учените люде обявят за допустимо
да се присмиваме на всичко?
Нима можем да се присмиваме на бога?
Светът ще се върне към хаоса.
Затова аз запечатвам забраненото слово...
в гробницата на своето тяло.
Там! Зад свода!
Кошницата не е стихия
и животът не е смърт...
Отче наш, който си на небето...
Спасете ме!
Вижте там!
Ремиджо!
Кураж, брате. Помни Долчино!
Адсон!
Учителю!
Бягай! Заповядвам ти!
Махай се оттук! Заповядвам ти!
Моля те, господи, спаси го!
Отблъснете ги!
Изгорете вещицата!
Нима смееш да вдигнеш ръка срещу църквата?
Няма да си тръгнете! Това е ваше дело.
Моят учител откри истинския убиец...
Помощ!
Учителю!
Адсон!
Никога не съжалих за решението си,
защото научих от своя учител
мъдри, добри и верни неща.
На раздяла той ми подари очилата си.
Каза, че съм още млад,
но един ден ще ми служат добре.
И наистина сега, когато пиша тези редове,
те са на носа ми.
После ме прегърна нежно, бащински
и ме изпрати по пътя.
Никога повече не го видях,
но се моля на бога
да му прости дребните прегрешения,
към които го подтикваше интелектуалната му гордост.
И все пак сега, когато съм много стар,
трябва да призная,
че сред всички лица от миналото,
най-ясно виждам това на момичето.
Никога през всички тези дълги години
не престанах да бленувам за нея.
Тя беше единствената ми земна любов,
но никога не дочух,
никога не узнах името и.