The Mummy Returns (2001) (The Mummy's Return cd2.sub) Свали субтитрите

The Mummy Returns (2001) (The Mummy's Return cd2.sub)
-Сложи си маската!
Нека не одраскваме това красиво лице.
-Учиш се бързо, Нефертири. Ще трябва да пазя гърба си.
-Да... И аз ще пазя своя.
-Браво! Браво! Koй ще защити по-добре гривната на Анубис,
от прекрасната ми дъщеря, Нефертири.
И кой ще ме защити по-добре, от бъдещата ми жена, Анак-су-намун.
Браво, дъще.
...Ако знаеш к'во ти мисля.
-Фараона!
-Анак-су-намун.
Имотеп.
Меджаи! Баща ми има нужда от вас!
Нееееееее! Иви.
-Бягай! Спасявай се!
-Не!
-Само ти можеш да ме съживиш!
-Няма да те изоставя! Махнете се от мен!
Анак-су-намун!-Имотеп.
-Тялото ми вече не е негов храм!
-Иви знам че напоследък не си на себе си, с тези сънища и видения.
-Не, не, това са спомени, от предишния ми живот.
Честно, не изгубвам ума си, всичко си идва на мястото сега.
-И поради тази причина, намерихме Гривната.
-Точно така, аз бях нейна защитничка.
-Сега вярваш ли приятелю, ясно е че ти е отредено
да пазиш тази жена.
-Да бе, тя е преродена принцеса,
а аз съм, войн за бог.
-А сина ти е пътят към Ам Шир.
Трите страни на пирамидата.
-Всичко е предопределено, преди хиляди години.
-А как свършва историята.
-Само пътешествието е написано,
без направлението.
-Убедително.
-По какъв друг начин си обясняваш виденията на Иви, че сина ти
носи гривната на Анубис, как си обясняваш знака на ръката си.
-Съвпадение.
-Приятелю,
има добре забележима линия между съвпадение и съдба.
-Не си го и помисляй.
-Спри се там човече.
-Когато времето дойде...
наистина ще ми хареса да те убия.
-Но докато дойде това време, по-добре да си малко по-добър, с мен.
Сега къде ми е водата.
Без лед.
-Изчезнали са
-Рик,
Aлекс ни е оставил вратовръзката си,
и ни е направил малък пясъчен замък.
Това е храмът на Фили.
Отишли са във Фили.
-Браво на Алекс, да вървим.
-Великият храм на Атмус.
-Това е синият Нил там долу, сигурно е излязъл от коритото си.
-В древността всичко това е било едно кралство.
Оазисът трябва да е близо, тук някъде.
-Не се притеснявай Иви, ще го намерим, той е умно хлапе, ще ни остави знак.
-Изненадан ли си да ме видиш?!
Оставяш знаци.
-Лок-На. Остави момчето на земята.
Надявам се родителите ти да са се забавлявали, по време на пътешествието.
-Нил преляяяяя.
-Хоръс лети.
-Ийзи завии на дясно, дясно, дясно.
-Има ли нещо, за което си забравил да споменеш, хм?
-Ъъъъ хора.
-Ам Шер!
-Да.
-Върна се.
Дръжте се.
-Ами тва не е хубуу.
-Мамо, Татко.
-Ако искаме да се измъкнем бързо, давай Ийзи.
-Не, не ти луд ли си, това нещо върви с газ.
От къде да взема газ от тук.
-Да не мислиш че има "Shell Helix" наоколо.
Освен това знаеш ли колко см/куб горещ въздух ми трябват.
-Ако има някой които да намери горещ въздух Ийзи, това си ти.
-Ела при татко.
-Хоръс.
-Е Рик, какъв е планът?
-Да намерим малко по-високо място.
-Хоръс!
Трябва да вървя.
-Чакай.
-Трябва да кажа на командирите къде сме.
-Не можеш да вървиш.
-Aкo aрмията на Анубис се пробуди,
-Имам нужда от теб, за да открия сина си.
-Тогава първо ще ти помогна.
-Благодаря ти.
-Виж, Римски легионери.
-И тук, войници от армията на Наполеон.
Какво, в името на Анубис, е направило това?!
-Чуваш ли това?
-Какво?
-Нищо, шашкам те.
-Абсолютно нищо.
-Господи челюсти, вижте това, какви са ми главите.
Бих искал да знам как го правят.
Просто съм любопитен.
-Добър ли си с това?
-Трикратен щампион, а ти добър ли си с това?
-Ще разбереш скоро?
-Най-добрия начин да убиеш войн на Анубис е да му отрежеш главата.
-Ще запомня това.
-Опитай се да запомниш,
дръж го здраво притиснато към рамото, води мишената за момент
и гледай да я бутнеш с един куршум.
-Няма да пропусна.
-Пирамидата!
-Пирамидата!
-Ей сега вече загазих.
-Сега може ли да го убия?
-Господарю... Сега нямаме нужда от момчето.
-Да но ни трябва гривната. Тя ще отключи армията на Анубис.
-Гривната! Гривната е ключът?!
-Вземи тази гривна.
-С удоволствие.
-Какво има?
-Нещо, пристига.
-Изкарвайте ятаганите! Отваряйте си очите! Изкавайте оръжията!
-Джонатан.
-Казвай.
-Съпругът и синът ми са там, направи ме горда.
-Днес е този ден Иви.
-Не се страхувайте. Не могат да ме наранят.
-Къде е момчето?
-Да вървим.
-Ето къде си.
-Времето дойде, малък приятелю.
-Пусни.
-Татко.
-Алекс.
-Татко.
-Време е, да премахнем тази гривна, добри ми синко.
-Татко.
Татко зад теб!
-Да вървим.
-Вие двамата трябва да се жертвате за мен.
Ще бъдете наградени в рая.
-Мамо.
-Алекс.
-Какви бяха тези, ужасяващи малки пигмей?
-Това са Логонатори.
-Сигурен ли си?
-Да. Не представляват нищо.
Хайде мамо, хайде, хайде татко, трябва да влезем в пирамидата.
Трябва да сваля гривната сега.
-Остави си я Алекс отива ти.
-Не, разбирате, той ми каза, че
гривната ще ме убие ако не вляза в пирамидата докато слънцето изгрее.
Днес.
-Господи!
-Време за тръгване.
-Мислех че каза, че това е нищо?!
-Къде е Джонатан?
-В безопасност сме, в безопасност сме.
Виждаш ли тези свещенни камъни никога няма да ги пресекат.
-Сигурен ли си?
-Разбира се че съм сигурен.
Извинявай моя грешка.
Чакайте ме.
-Побързай Джонатан.
-Чакайте.
-Какъв е този фойерверк?
-Нищо, просто нещо в случай на, непредвидени обстоятелства.
-Рик.
-Хайде Алекс.
Хайде.
-Татко гривната.
-Знаеш ли, не е лесно да си татко.
-Да, но ти се справяш наистина добре.
-10x.
-Успяха.
-Слава на бога.
-Ъъъъ даааа. Страшхотно.
Прекрасно.
-Нееееее.
-Иви, Иви.
-Джонатан, Джонатан.
-Ще се оправи нали.
-Да ще се оправи.
Джонатан отведи го.
-Господи!
Силна си ще се оправиш, ще се оправиш.
-Какво да правим, Иви?
-Грижи се за Алекс.
-Неее, моля те недей
Не, не, не Иви, Иви.
Иви.
Върни се. Върни се!
-Великият бог Анубис... отне силите ми.
Изглежда иска да се бия...
...като смъртен.
-Стой тук.
-Започна се.
-Мисли го по този начин Алекс,
тя е е на по-добро място.
Нали знаеш както се казва в добрите книги.
-Книгиа! Точно така.
Точно така.
-Какво?
-Хайде чичо Джон, хайде, точно така книгата.
-Ти закъсня О'Конъл, аз освободих армията на Анубис.
-Лорд Имотеп скоро ще убие краля на скорпионите.
И ще управлява.
-Не и ако аз направя нещо по въпроса.
-Аз трябва да се изправя срещу Краля на скорпионите, сам.
-Не. Не трябва.
-Без силите ти, той ще те убие.
-Нищо не може да ни спре. Това е съдбата ни!
-Не. Не искам да те губя отново.
-Не, неее.
-Разбираш разбира се, че това може да се направи само,
от някой който може да чете, древноегипетски.
Не знам за теб, но аз не мога да се спрявя.
Сега накъде?
Отиваме на дясно.
-От къде знаеш?
-С други думи, "От тук за Краля на скорпионите".
Мама ме научи.
-Това е, чисто мое творение.
-Време е, някой да ти даде урок вещица, хайде.
Това е за сестра ми.
-Значи, искаш да ме убиеш!
И тогава ще убиеш него...
...и ще изпратиш армията му в подземния свят.
Това, не мога да позволя.
-Да им ебем майката!!!
Ти луд ли си ве... ...аз съм Анубис.
-Това ли е всичко което можеш?
-Ся ша барат меча!!!
-Побързай, Алекс.
-Да му еба майката, к'во пише тук бе!
Някой си е писал с краката.
-Чичо Джон, не знам какъв е последния символ.
-На какво прилича?
-На птица.
-Това го знам, това го знам.
-Тогава, какво е?
-Amenophus!
-Точно така.
-Защо не се закачаш с някой, от твоя калибър.
-Господи, Иви!
-Вземи Алекс и помогнете на Рик.
-Но мамо.
-Без "но" Алекс.
-Ще се оправя.
-Успяхме чичо Джон, успяхме.
-Да, а сега да помогнем на баща ти.
-Аз съм твой служител!
-Ще видим.
-Но той е изпратен да те убие!
-Нефертири.
-Анак-су-намун.
-Убуу.
-Припомнила си си старите времена.
-Това е нещо ново.
-Господарю, спаси ме, спаси ме.
-Защо?
-Спаси ме, спаси мееее.
-Бог да ни е на помощ.
-Добре, сега повярвах.
-Рик.
-Джонатан.
-Татко
-Това е копие, златнaтa пръчка е копие.
-Така ли? Не изглежда като копие.
-По някакъв начин се отваря.
-Отваря се и става копие.
-До смъртта!
-Риииик!
-Иви!
-Да ето го, ето го, натискай.
-Трябва да дърпаш.
-Копието на Осирис!
-Джонатан бързо.
-Джонатан, хвърли го, убии краля на скорпионите,
изпрати армията му обратно в подземния свят.
-Отдръпни се Алекс, аз съм професионалист.
-Сега армията на Анубис ще бъде МОЯ!
-Риииик.
-Не!
-Неее!
-Неее!
-Върви в ада и вземи приятелите си с теб!
-Tатко.
-Иви.
-Вървете, махайте се от тук.
Просто се махайте, вървете.
-Мамо.
-Дръж се Рик.
-Анак-су-намун, ПОМОГНИ МИ! ПОМОГНИ МИ!
Анак-су-намун,
Анак-су-намун.
-Да вървим
-Цялото място ще се засмуче.
Бягайте към върха.
-Рик, в капан сме.
-Хей.
-Ийзи.
-Хайде, хайде, размърдайте си задниците. Побързайте, побързайте,
нямам цял ден на разположение.
-Издърпай го, издърпай го.
-Издърпай ме, издърпай ме.
Чакайте, чакайте, пуснете ме.
-Това ли е което искаш?
-Да, да.
-Издърпайте ме, издърпайте ме.
-Ухууу.
-Мерси.
-Даа. О'Конъл почти ме убиха заради теб.
-Поне не те стреляха.
-Ийзи, благодаря ти, благодаря ти.
-О'Конъл с кой се замеси този път?
-Обикновенното.
-Мумии, пигмеи, големи буболечки.
-Ала Бала, как е хавата, там горе?
-Помислих, че почти съм те изгубил.
-За момент наистина беше.
-Искаш ли да ти кажа как изглежда рая?
-По-късно.
-Стига бе.
-Стига бе.
-Това е мое да знаеш.
-Какво?
-Това е мое.
-Нямам си и представа за какво говориш.
-Ти ми открадна златната пръчка.
-Заклевам се, в главата на жена си, че не знам за како говориш.
-Ама ти нямаш жена.
Превод и Субтитри Атанас Стоянов