The Mists Of Avalon (2001) (The Mists of Avalon CD2.sub) Свали субтитрите
Ако това дете умре и Гуинивиър не роди наследник на Артур,
синът ни ще е върховен крал.
Мисли за това, като израждаш бебето.
Моргана, преглътни. Напъвай!
Напъвай! Напъвай!
Моргана!
Моргана!
Защо се криеш от мен? Моргана!
Още няма да може да го кърми. Горкото. Но дойката е готова.
Да го занеса ли, милейди? Жената чака.
Не още.
Майко...
Да, дете.
Майко, прости ми.
За какво?
Артур... Той не знае.
Артур е бащата?
- Не му казвай, моля те.
Моля те, не му казвай.
Нека го взема в ръце.
Да го подържа поне веднъж.
Оставете ни.
Какво е това, жено? Детето е живо.
И ще остане живо.
- Защо?
Дете е на Артур.
Син на крал. Тя ли ти каза?
В треската си, без да разбере.
Син на върховния крал.
Колкото и синове да има, този ще е първородният.
С тая тайна имаме оръжие в ръце. Помисли, съпруже.
Негова плът и кръв,
наследник, командван от мен.
Ще го приуча да отвикне от Моргана и да търси мен.
С годините Британия все повече ще става наша.
Време е за първото му хранене.
Бе отприщена нова ужасна сила.
Съдбата на Британия щеше да се промени завинаги.
Сякаш цял живот бях прекарала изгубена в мъглите.
Изгубих всичко, което обичах и скъпях.
Мислих, че няма какво още да ми отнемат. Колко много грешах.
Но в Камелот изглеждаше, че най-сетне Британия е в разцвет.
Под управлението на Рицарите на кръглата маса
изстрадалата ни страна намери покой.
Артур бе мечтаният крал, а Гуинивиър - неговата кралица.
Липсваше ми, любима. Болна ли си?
Пърсивал, Галахад, Аколон.
Била си на острова на мъглите.
- Обучиха ме за жрица.
Копнея да ида един ден и да опозная загадките на тоя свят.
Милорд, представи и мен.
- Моята кралица.
Видяхме се за кратко, но не сме говорили.
Аз трябва да ти се поклоня. Кралят те е обичал преди мен.
Ела да си поговорим като сестри. Нали сме такива.
Не крия, че се боя от теб.
Възпитана съм в подозрение към старата религия.
Но умът ти казва, че сме еднакви.
Нещо такова, да. И все пак...
Не може да сме по-различни.
Научили са те да четеш мисли.
Умея го колкото и всяка жена.
Но обучението ти все го бива за нещо.
Учиха ли ви на наука за билки и магии?
Разбира се.
Кажи какво мисля сега.
Не мога да отгатна.
Ще го кажа гласно, щом трябва.
Има билки за зачеване, нали?
Това ли искаш?
- Не го прави още по-трудно.
Има магия, използвана понякога. Но ти не би я приела, естествено.
Кажи, че не си магьосница. Кажи, че не е дяволско дело
и няма да горя в ада за това. Този едничък път ще ти повярвам.
Ще я имаш в нощта на Белтейн.
Ще се оправиш, стари приятелю. Ще припкаш като жребче.
Бива те с конете.
- Май повече, отколкото с хората.
С всички или с някои хора?
Говоря за жените. Очаквах да си женен досега.
Или още копнееш за жената, която не можеш да имаш?
Слуховете не са верни.
- На мен можеш да кажеш.
Та нали аз ви срещнах. Аз повдигнах мъглите на Авалон.
Не знаех до какво ще доведе този миг.
Обичам Артур повече от всеки друг.
Каквото и да нося в главата и сърцето си, ще си остане там.
А знаеш ли какво аз нося в главата и сърцето си?
Мъчи ме загубата ти, братовчеде.
Никой не ме е вълнувал така.
И сега още копнея за теб.
Много битки съм водил,
но най-тежка е тази след деня в Авалон.
Ела да си легнеш, Артур.
Месецът изтъня и избледня и празникът Белтейн дойде отново.
И от това ще зачена?
- Не се учудвай,
ако магията действа неочаквано. Неведом е пътят на Богинята.
Съвсем подходящо - нощта на Белтейн, но не ме е грижа.
Да си правят езическите магии, стига Богинята да ми даде дете.
Пийте, приятели. Ще си направим наш Белтейн в замъка.
Тук е безопасно.
Движиш се без светлина.
- Там има достатъчно светлина.
Опасно е да се палят огньове. На свещениците не им харесва.
Свещениците добиват все повече власт.
Но тази вечер поне можем да забравим свещениците.
Да се разходим ли, милорд?
Моята кралица...
Гуинивиър и Ланселот. Двамата, които обичам най-много на света.
Обичате ли ме и двамата?
Понякога си мисля, че Ланселот е най-добрият сред нас.
Хайде, легнете до мен.
Искам да говоря и, ако изпитото не помогне, ще остане неизречено.
Гуинивиър няма дете.
Не мислете, че не съм забелязвал как се гледате.
Ще стигна докрай и ви нареждам да мълчите.
Жена ми смята, че по нейна вина нямаме дете,
но причината сигурно е у мен.
И мъжът може да е виновен, макар този мъж да е крал.
Артур, не говори повече...
- Кралството иска наследник.
Иначе всичко, за което се боря, ще е изгубено.
Твой син, Ланселот, заченат в кралското легло,
ще е наследник на трона.
По-добре, отколкото син на Лот да управлява, нали?
Епископът ще каже, че е тежък грях,
но по-голям грях е да оставя кралството без наследник,
което ще го запрати в хаос, както преди управлението на баща ми.
Приятелю мой, братовчеде... Ще направиш ли това за мен?
Милейди ще го реши.
Не, милорд. Обрекох се на теб.
Да си моя, да ми се подчиняваш като на съпруг и крал.
Дълги години предците ни са вършили това без срам
пред лицата на същите богове, които ни гледат сега.
И двамата ще бъдем с теб.
Ако се роди дете,
няма да знаем чие е.
А ти ще можеш да се закълнеш,
че е заченато в кралското ложе.
Ще ми се да бе сестра на не тъй голям човек.
Добро утро, братовчеде.
Даде й магия, нали?
- На Гуинивиър?
Тя ми каза.
- Не беше предвидена за теб.
Не беше ли?
- Не очаквах да си ти.
Значи не разбираш Богинята.
Самият крал ме повика в леглото с кралицата.
Бяхте и тримата?
Как да върна нещата
такива, каквито бяха?
Как да седя на масата му?
Как да коленича пред него и да се наричам негов слуга?
Не се вини, че обичаш Гуинивиър.
Какво да направя?
Не се тревожи, братовчеде. Ще измислим нещо заедно.
Не смеех да се надявам, но лейди Моргана ме окуражи.
Заговорих го и той ми предложи.
Кой ти предложи?
- Ланселот.
Ваше величество, аз съм най-щастливата жена в Англия!
Ланселот те поиска за съпруга? И ти се съгласи?
Разбира се. Какво по-нормално от това?
Ваше величество.
- Браво, имаш съпруг.
А имам ли аз дете да дам на краля? Не.
Това ще си шепнеш с другите жени, нали?
Кралицата пак е с месечна болест. Махай се от очите ми!
Можем да идем на север или...
- Артур.
Замести ме.
Толкова от любовта на приятеля ти и отварите на сестра ти!
Гуинивиър, успокой се. Кое причини...
Пак месечната ми болест, Артур! Не ти заченах дете!
Но, кралице моя...
- Взех отрова от вещица,
спах с теб и приятеля ти, отдадох се на нечестивата ви страст.
И то за нищо!
Нямам дете!
Къде ми е детето?
- В Божии ръце е, не в наши.
Не плачи.
- Бог не награждава грешниците.
Всички сме грешници, любима. Той го знае и разбира.
Знае също, че слагаш християните заедно с езичниците
и се биеш под знака на богинята, сякаш е равна на Небесния отец.
Баща ни може да е в небесата, но Богинята е майка на всички ни.
На мен не е майка. Не ще да ми даде дете!
А докато я почиташ, и Бог няма да ми го даде.
Казваш, че си добър човек, а обрече жена си на безплодие!
Заради една клетва пред боядисани диваци!
Презирам те, Артур Пендрагон.
Не си добър християнин, нито добър езичник, или добър съпруг!
И тъй, Ланселот се ожени за лейди Илейн.
Щом не можеше да направи мен щастлива,
нека изпълнеше с възторг простичката й душа
и изцелеше раните, нанесени му от магията на Авалон.
Дойде ли майка ми, стари друиде?
Праща благословията си, синко.
Не би понесла да види как се жениш под християнско знаме.
Ще я посетим на път за Пелинор.
- Благодаря ти, Моргана.
Моргана, Господарката на езерото тъжи, че страниш от нея.
Често мисля за нея, но имам свой път.
Как е Вивиан?
- Копнее да си до нея.
Направи всичко това в служба на Богинята.
И макар да отхвърляш нея, не отхвърляш старата вяра.
За което те почитам.
Това е Аколон от Уелс.
С баща му Уриенс са следовници на старата вяра.
Вече се познаваме, Мерлин.
Ще танцуваш ли с мен, милейди?
Докарай конниците си от Уелс и ще спрем врага преди Ейвън.
Ще стане, Ваше величество. А мислихте ли за моята молба?
Крал Уриенс отдавна е вдовец и иска да се ожени повторно.
Питах краля дали някоя дама тук не ще да стане кралица на Уелс.
Моргана.
Моргана? Не е ли твърде млада?
Ще й допадне по-възрастен мъж.
Не е лекомислена кокетка. Какво ще кажете, крал Уриенс?
Самата сестра на върховния крал?
Чест ще е за мен, ако ме приеме.
Ще говорим пак, приятелю.
- Благодаря, милорд.
Моргана за Уриенс?
Той е добър, от старата религия и важен съюзник. Но да я питаме.
Знам какво ще отговори.
Моргана, имаме предложение за женитба за теб.
Просто стана дума.
Канят те в кралството на Северен Уелс.
Диво място е. И ще си далеч от Камелот.
Един староверец там иска да се ожени за теб.
Не мога да се преструвам на изненадана, братко.
Ах, хитрецът! Не ми каза, че е говорил с теб.
Какво да му отговоря?
Че ще се радвам да живея в Северен Уелс.
Щастлив съм за теб, Моргана.
Много щастлив.
Приятели, в този знаменателен ден има още една радостна вест.
Скъпата ми сестра се омъжва за крал Уриенс от Северен Уелс.
За миг не го възприех. Чак по-късно осъзнах.
Измамена бях да се омъжа за бащата, вместо за сина.
И нищо не можех да сторя.
Да отблъсна Уриенс, значеше да го унижа пред цялата страна.
Брат ми би изгубил подкрепата на Северен Уелс.
Уловена бях като муха в паяжина.
Как можа да допуснеш това?
- Не можех да сторя много.
Първо смъкват знамената на Пендрагон,
Моргана, която би поддържала духа на Богинята в Камелот,
е пратена в Северен Уелс. И защо? Заради една глупава християнка!
Изгубих силата си, Вивиан.
Усещам, че мощта на Богинята вече не е с мен.
Просто си уморен, Мерлин. Пътят от Камелот е дълъг.
Нещо повече от умора е.
В Авалон има достатъчно билки да ти върнат силата.
Ще пратя Рейвън да ти донесе.
Моля те, не ме оставяй.
Горкият Мерлин.
Аз също взех да се уморявам. Надявах се Моргана да ме смени.
Може би никой няма да те смени, Вивиан.
Може би Авалон ще умре с нас.
Не забравяй младия Мордред. Вече възмъжава.
Той е най-голямата ни надежда.
Дълга борба преживяхме двамата с теб.
Ти бе достоен партньор.
Всичко, което знам, научих от теб, Мерлин.
Ще се борим още много години.
Не, за мен войните свършиха.
Но ти ще продължиш.
Винаги си жертвала всичко за Авалон.
И то на драго сърце.
Мерлин...
Мислиш ли, че пропилях живота си?
Не!
Дадохме всичко за Авалон,
защото нямахме избор.
Но се провалихме.
- Не се провалихме.
Винаги правехме това, което смятахме за правилно.
Понякога бяхме упорити,
но изживяхме живота си със страст и отдаденост.
Нека сме благодарни за това.
Вивиан, намери щастие за себе си.
Открий кратък миг на щастие,
който да е само твой.
Мисля, че Богинята живее
в нашата човечност,
никъде другаде.
Мерлин!
Мерлин!
Колкото и да е странно, с брака си за крал Уриенс
и заминаването за Уелс,
си спечелих малкото щастливи години, които ми бяха отредени.
Аколон дойде при нас и за кратко бяхме истинско семейство.
Но на север под наставничеството на Моргоз, Мордред възмъжаваше.
И възмъжаването му щеше да съсипе всички ни.
Спрете конете.
- Какво има, милорд?
Върни хората в Оркни. Хванете пътя покрай реката.
Ще се видим довечера.
След мен.
Вивиан.
- Значи ме познаваш.
Разбира се.
Добре дошла в Лотиан, Господарке на езерото.
Сякаш си ме очаквал.
Усетих те още преди да те видя. Като че имаш план за мен.
Ида в името на Богинята, Мордред. Трябва й защитник.
Въпросът е, искаш ли да си ти?
Вече си имаш. Казва се Артур.
Авалон вече не разчита на Артур. Отмени присъствието в Камелот,
няма наследник. Ще бъдеш ли ти този наследник?
Защо мен да направи такъв?
- Защото си негов син.
Негов син?
Но моята майка му е сестра.
Кръвта на двама родители от род с магически дарби
тече у теб, Мордред. И ти имаш силата, знаеш го.
Негов син. Син на Артур.
От собствената му сестра.
Имам силата. Винаги съм знаел. Подчинявам хората на волята си.
Поставям бъдещето на тази земя в ръцете ти, Мордред.
Ще направиш ли крачката или ще останеш никой в тая пустош?
Ти сама си ме създала, лельо, като да си ме изваяла от глина.
Какъв отговор очакваш?
Оставете ни! Напуснете!
Защо не ми каза?
- Тя е дошла при теб, нали?
Защо не ми каза кой е баща ми?
Чаках да бъдеш готов.
- Вивиан вярва, че съм готов.
Вивиан... Не виждаш ли колко е безпощадна?
Създаде те от собствените си племенници.
Още преди 20 години е замислила да те използва.
Но в замяна ми дава власт.
Не само тя, Мордред.
Аз се погрижих Артур и Гуинивиър да нямат свой син.
Аз проклех утробата й.
Ти искаш да ме видиш на трона, а себе си като кралица-майка?
Да, но сега нищо не може да се направи.
Славата на Артур е голяма.
Който вдигне ръка срещу него, ще бъде разкъсан на парчета.
Мога да го победя в двубой!
- Властта ти няма да трае.
Чуй гласа на мъдростта. Врагът ти е обичан крал.
Значи Британия трябва да изгуби обичта си към краля.
Как?
- Трябва да бъде опозорен.
Никой не е съвършен. Слабото място на краля е кралицата.
Не ми се иска да мисля, че този велик крал,
тази велик човек, баща ми, е мой враг
и че заради Авалон трябва да го съсипя.
Бих предпочел да го обичам както всички останали.
Бих искал да гледам на майка си, лейди Моргана,
тази, която ме е родила, като на своя майка,
не като на жрица или богиня.
Така ми омръзна от богове и богини.
Омръзна ми от съдбата ми.
Кой древен римлянин бе казал:
"Не наричай някого щастлив, докато не умре"?
Тогава задачата ми е да даря най-голямото щастие на баща си.
Ще се напиеш, скъпи.
- Нека се напия.
Пия за смъртта и безчестието.
"И Бог каза на Авраам: Ти си на 90 години, но аз ще ти дам син
и от него ще се роди народ, многоброен като звездите в свода
и той ще наследи земята."
Простете, милорд, че дойдох без предизвестие.
Мордред от Лотиан. Желая само да ви служа.
Чух за теб, момко. Надвили сте саксонци, 7 пъти повече от вас.
Разпитах пленниците, милорд. Те готвят нападение.
Мируват от 10 години.
- Защото строят стотици кораби.
Ако познавам саксонците, сега са решили да завладеят страната.
Как е възможно?
- Може да е вярно.
Саксонците никога не са били тъй кротки.
Моля да ме направите рицар. Нека предам опита си на армията ви.
С моята тактика ще ги разбием.
Чувал съм, че най-добрият трябва да премери сили с всички.
Ще накажа това нахалство!
Къде се научи да се биеш тъй? Да не си син на някого от хората ми?
Не, баща ми си е отишъл, преди да го позная.
Но ако съм ви познат, сигурно виждате майка ми в мое лице.
Тя е сестра ви, лейди Моргана.
Син на Моргана.
Не мога да повярвам. Би го споменала.
Сигурно, милейди, но зачеването ми е било злощастно събитие.
Отгледан съм от леля си Моргоз в Оркни.
Но имаш царствените маниери на Моргана.
Кой освен син на сестра ми би влязъл тук така?
По лицето ти виждам без съмнение, че си неин.
Добре дошъл в двора ми и на масата ми.
Седни и ми разправи всичко. Има да се опознаваме до утринта.
Приемете племенника ми. Той е един от нас.
Когато крал Уриенс почина, взех да мисля само за Авалон.
Знаех, че един етап от живота ми е приключил и започва нов.
Обичах Аколон, но разбирах, че той няма място в него.
Моргана.
Това бе любимата гледка на баща ти.
Скоро заминавам.
Можеш да останеш.
Благодаря ти.
Но всеки път, като те погледна, ще виждам него.
Къде ще идеш?
Трябва да се върна в Авалон.
Ако очаквах Богинята да улесни сдобряването с Вивиан, бърках.
Саксонците ни нападат.
Бийте се!
Според хората ми ще ни нападнат преди следващата пълна луна.
Готови сме за тях.
Освен в едно отношение.
- Какво е то?
Може да паднете в бой.
Ти ще продължиш да се биеш. Ланселот също.
Всичките ми храбри приятели ще продължат да се бият.
И кой ще е върховен крал? Не сте посочили наследник.
Не мога, докато още има време кралицата да ми роди син.
Тя се е вкопчила в тази надежда. Няма да й я отнема.
Дори с цената на кралството?
Ако избера не свой потомък, хората ми ще се разединят
и саксонците ще ни надвият.
Тогава изберете свой потомък.
Аз съм ваш син.
Аз съм ваш син.
Но твоя майка е Моргана.
Тя е спала с вас при церемонията. Била е девицата-ловджийка.
Имали сте съвкупление и заедно сте заченали дете.
Аз съм това дете и дойдох да си искам своето!
Не, не е истина. Не е истина.
Лъжеш, за да принудиш Артур да те издигне незаслужено.
Артур, кажи ме, че не е вярно. Кажи му, че никога не си...
Ти никога не си...
Няма да го каже,
защото знае, че думите ми са истинни.
Тогава всичкото това време, когато не можех да ти дам дете...
Мордред е негов син.
Години наред се отдавах на мъжа си в името на нашия бог.
Години се молихме да насади живот у мен.
Но бог не е чул тези молитви.
Може би Той ги е чул,
но не е било по волята му.
- А каква е волята му?
Един незаконороден, плод на кръвосмешение,
да триумфира пред неуморната ни преданост?
Пътищата му са неведоми.
- Разбира се.
Твърде нищожна съм, да разбера божията воля.
Дали съм наказана за нощта, когато бяхме заедно?
Не мисля, че Бог ни наказва.
По-скоро ние се наказваме.
Няма ли да е утеха да повярваме поне за малко,
че сами създаваме своя рай и своя ад?
Ще бъде утеха.
Да, ще бъде, Ланселот.
Може би Бог не ти дава всички блага, които му искаш,
а ти предлага други, които просто не виждаш.
Открий благата, които ти предлага,
скъпа моя, и ги приеми.
Ранена и изтощена, най-сетне стигнах пред Авалон.
Имах чувството, че не съм си тръгвала.
Но после разбрах, че някогашната сила ме е напуснала отдавна.
Стоях отвън като дете пред заключена врата.
Вивиан ме бе изоставила.
Тогава чух забравен звук - камбаната на Гластънбъри.
Моята дъщеря!
Дъще!
Къде беше, детето ми?
- Преживях такава мъка.
Ела.
Ланселот?
Грешиш.
Бягай!
Мордред, достоен номер за теб.
- В името на краля, Ланселот,
обвинявам те в измяна.
Гавейн, как се поддаде на това?
Не го допусках за теб. Да бе паднал в битка,
та да не дочакам този ден. Облечи се.
Няма да те заведа при Артур в този срамен вид.
Достатъчно хора видяха позора ти.
Радвам се заради теб, че тръгваш кротко с нас.
Майко?
Погрижи се за кралицата, докато Артур се заеме с нея.
Ела, милейди. Облечи си роклята.
Не искаш да си разголена пред краля, нали?
Дай ми меча си, Ланселот.
Ела.
Стойте, нека бягат.
Сега кралят ще реши съдбата им.
Никой в Британия не би ги скрил.
Измамиха те. Той уби един от най-верните ти хора.
Обичам ги и двамата. Не мога да ги преследвам.
Милорд, Ланселот извърши измяна срещу Короната,
на която съм се клел във вярност.
Ланселот и Гуинивиър са част от мен.
Не искайте да късам от собствената си плът.
Ако не направиш нищо, татко, ще изгубиш доверието на армията.
Ще останеш върховен крал само по име.
Сърце не ми дава.
Нямам избор, оставям това в твои ръце.
Непоносимо ми е тук да се сбогувам с теб.
Вече не съм съпруга и любима на никой мъж.
Отсега нататък сърцето ми принадлежи само на Бог.
Изгубих своя крал. Изгубих и честта си, а сега...
И в деня, когато те видях при камъните, камбаната биеше.
Помниш ли?
Как да го забравя?
Бяхме тъй невинни.
Моля се да има рай
и ти да си ангел в него,
та като умра, най-сетне да сме заедно.
Знаех, че ще дойдеш.
Света майко, дойдох да търся прошка.
И тук е мястото да я намериш.
Страданието води жените при Бог.
Когато напусна Камелот, толкова липсваше на Артур.
Често мисля, че най-големият ми грях е,
дето се изпречих пред обичта ви с Артур един към друг.
Как е скъпият ми брат?
- В голяма опасност е.
Има нужда от теб.
- Защо? Какво се случи?
Синът ти Мордред...
Втурнах се обратно към Камелот, за да съм с брат си в тежкия час
и видях хора да бягат откъм брега.
Нападението на саксонците бе започнало.
Тогава най-сетне срещнах човека, когото не се надявах да видя.
През повечето от пътя те следвах.
Бях горда и не знаех прошка.
Обърнах ти гръб, но сърцето ми никога не се отвърна.
Унищожих нещо помежду ни в името на Богинята.
Сега се боя, че и друго съм унищожила в нейно име.
Ще изчезнат ли Камелот и Авалон в мъглите?
Виждам страна, почервеняла от кръв и завладяна от хаоса.
Това е краят на една епоха.
Мислих, че знам какво очаквам, щом бяхме с Вивиан в Камелот.
Ала завареното надхвърляше въображението ни.
Аз съм Моргана, сестра на краля.
Къде е брат ми?
Къде е Артур Пендрагон?
Майко.
Каква изненада...
Значи идваш при Артур, не при мен.
Дойде да видиш брат си, а не сина, който му роди.
Добре дошла в новия Камелот.
Това е позор.
- Мислих, че ще си горда.
Тачим вярата на Богинята.
- Това не е вярата на Богинята.
Мислиш, че разбираш тази религия повече от мен.
Винаги си имала всичко, а аз - нищо.
Но някой бдя над мен и кой е този бог, не ме засяга.
Следват те само защото развяваш знамето на Пендрагон.
Аз съм Господарката на езерото.
Аз съм висшата жрица на Авалон.
Знайте, че тя ви мами.
Това не е Авалон.
Това не е волята на Богинята, на която служа.
Ето това е волята й,
а това тук е убийство и извращение.
Сестра ми е зла магьосница, решена да унищожи Камелот.
Сега ме заведете при краля!
Ти ли си това?
Наистина ли си ти?
Ти се върна при мен.
Сестро, защо не ми каза за нашето дете?
Защо носи сама бремето?
Болката нямаше да е по-малка, ако я бях споделила с теб.
Винаги си се грижила за мен.
- Изпълнявах дълга си.
Сега ти изпълни своя.
- Какъв дълг ми е останал още?
Трябва да защитиш земята си от саксонското нападение,
каквото не сме виждали досега.
Аз съм грешник, слаб съм.
- И двамата грешихме.
Нима ще оставим греховете ни да ни свалят на колене,
както искат някои свещеници, та да молим за прошка?
Или ще се издигнем и ще направим това, за което сме призвани?
За какво сме призвани?
- Ти - да водиш народа си.
Стани! Саксонците са по бреговете ни.
Ще превземат Камелот.
Тръгни, дори да е последният ти бой!
Добави още слава на Авалон.
Артур и останалите от Кръглата маса поеха на последна битка.
Ще се бием, както сме го правили винаги.
Както сме го правили винаги, приятелю.
Преминал е към саксонците.
Отче наш в небето и наша майко на земята, скоро ще съм при вас.
Нека съм достоен за Вас.
Нека мечът, от който ще умра, ме пречисти.
Ако има чест в отредения ми път, нека я спечеля днес.
Артур!
Артур!
Мордред!
Татко.
Богинята поддържа всичко в равновесие.
Без нея ще настанат разруха и хаос.
Докарайте ми коня.
Артур!
Татко.
Защо стана мой враг?
Нима мислиш, че някога съм бил нещо друго, татко?
Артур!
Майко.
Ланселот.
Отведи ме у дома, сестро.
Отведи ме в Авалон.
Макар Авалон вече да ме бе отблъснал,
усещах как странната му мощ ни привлича с умиращия крал
към свещените му брегове. Вече не вярвах, че ще стигнем Авалон.
Може би заради непокорството си щяхме да се изгубим в мъглите.
Или със смъртта на Вивиан той просто бе изчезнал.
Не ни ли допуска Авалон, сестро?
Боя се, че Богинята ни отблъсква, Артур, както ние я отблъснахме.
Може би иска дар.
Върни го на Богинята, Моргана.
Сега той й принадлежи.
У дома сме, Артур.
Малкото ми братче...
Любов моя...
Вече сме у дома.
Авалон се изгуби от света на хората
и само Гластънбъри бележи къде са били чудесата му.
Саксонците завзеха Британия и я направиха своя.
Богинята бе забравена или така поне мислих задълго.
Дева Марийо, Божа майко, моли се за мен...
Докато най-после разбрах, че Богинята се е запазила.
Не бе унищожена, а бе приела друго превъплъщение.
Може би един ден бъдните поколения ще я върнат обратно
такава, каквато я познавахме сред славата на Авалон.
Превод и субтитри - S7 TEAM
Редактор Атанас Ненов