The Mexican (2001) (The Mexican cd2.sub) Свали субтитрите
Сега или по-късно?
Как може да съм го разбрал погрешно?
Не, Бърни. Не си изпратил не когото трябва. Оправям нещата.
Но никога не съм се абонирал за това.
Слушай, обещавам ти, когато му кажа, ще направи разлика.
Чао.
Миличка. Обаждам ти се, а не съм чул и дума от теб.
Започвам да се чудя.
Знам, че си ми ядосана, но...
нали знаеш - "Слънцето не свети, когато я няма".
Нали?
Мисля, че всъщност тя замина за Вегас.
Все ти повтарям, Джери, тези жени са проблеми, да знаеш.
Трябва да се опиташ да си като мен. Аз отговарям само пред себе си.
Няма скандали, никой не ме яха. Свободен.
Тед, държиш се затворено...
затова нямаш възможност да срещнеш подходящата жена.
Всяка жена може да бъде подходяща, ако числата станат и искаш.
Няма начин, не и аз.
Ти се отпускаш. Отваряш се. Ставаш уязвим.
Какво е това внезапно вникване във връзката ми?
Добре, виж, Джери. Тя е във Вегас.
-Какво?
- Виж, лайната се разлетяха.
- Лайната се разлетяха?!.
- Maрголезе се обадил на Нейман. Всички са бесни,
че си се издънил, казал му да сложи някой да държи Сам под око.
- В случай...
- "В случай"?
В случай че ми дойдат някакви интересни идеи. И ти ми го казваш едва сега?!
- Не ми вади душата. Имам да обмисля други неща.
-Като например?
Този пистолет струва много пари. Хората знаят, че го имаш. Сам може да е в опасност.
Сериозно? Кого са пуснали след него?
Не го познаваш, но е хубаво да казваш, че знаеш за него.
- Кого?
- Онзи скапан психопат Лерой от Минесота.
- Лерой!
Нейман трябваше да го направи, Джери. Беше заповед. Марголезе щеше да разбере, ако не го направеше.
Чакай.
Само се опитват да ме уплашат.
Е, мене със сигурност би ме изплашило.
Всички сме слушали историята за бъбреците, Джери.
Нейман ни иска в 7:00 да летим за Вегас, в комплект с пистолета,..
никакви "ако", "и" или "но".
Ще ни посрещнат на летището и после онзи тип Лерой ще занесе пистолета на Марголезе.
Да бе.
Трябваше да заема...
Имаш ли нещо против?
Добре ли спа?
Да. A ти?
Кой е Уинстън?
Някой, който не харесвам много.
Могат да ти я махнат.
Да, може би някой ден ще я махна.
Искаш ли закуска?
Първо помислих, че този тип е готин.
A после разбрах, че той не е просто готин, той е страхотен.
Но няма начин и той да си мисли така за мен.
После открих, че си го мисли..
После си мисля...
какво ще стане, когато разбере какво правя...
и кой съм, и какво правя?
Кого заблуждавам? Да бъдем сериозни.
Какво ще направиш по въпроса?
Tам е работата. Не трябва да правя нищо.
Случи се, без да искам съзнателно да се случи.
Така ли?
Бях малко пийнал снощи.
Взех пушката си и я увих в кърпите в банята.
И той я е намерил.
И той каза "Миналото няма значение".
"Бъдещето е от значение".
Лерой.
Виж, живота може да се промени.
Хората могат да се променят.
От 12 години не съм плакал.
Какво гледаш?
Не ме гледай така. Влошаваш положението.
Ти за Барбара Уолтърс ли се имаш?
Просто е красиво.
Да говорим за нещо друго.
-За какво искаш да говорим?
-Каквото и да е. Каквото и да е друго.
Каквото и да е. Все едно какво.
За какво плака последния път?
Да поговорим за това.
Да, бе, това ще накара слънцето да изгрее отново!
Teд, чух, че е била майката на онзи тип Лерой. Taка чух.
Добре, на това му викаме "глупости".
Ако кажа на някой на следващото събрание,
че пет години си държал майка си нарязана във фризер,
ще се сдобиеш с изключителна репутация.
Един слух, няма значение какъв.
Боже, Teд, не може да си толкова наивен, бе човек!
-Човекът е звезда.
- Боже мой.
Тогава за какво толкова се притесняваш, щом мислиш че е само въздух под налягане и глупости?
Веднъж срещнах Лерой в Минесота. Беше за две секунди.
Стиснах му ръката. Изглеждаше достатъчно готин тип.
Не по темата дали ще е достоен за тази надута психо легенда или не.
Не ми пука дори да седне гол в гаража си, подгизнал от бензин, и да си играе с кибрит.
Интересува ме че е бил нает.
-Следиш ли мисълта ми?
-Боже, Джери, ти наистина си го срещнал?
Боже мой!
Стария Teд няма да допусне нищо да се случи, Джери? Тук съм.
Благодаря, Tед. Чувствам се в пълна безопасност.
-Здравейте.
- Не се ебавам. Разбра ли?
Пистолет. Пистолет. Зареден. Бум-бум. Ти, мъртъв.
Проблем с езика ли имаш?
-Дай ми тъпия пистолет. Пистолета.
-Пистолета?
-Знаеш за какво говоря. Да вървим!
-Пистолета?
Добре, добре. Как се казваш?
-Джо.
Просто направи както ти казва. Ще се махнем от тук преди да разбереш.
- Пистолетът, моля.
- Добре.
Благодаря.
Извинете.
Хайде. Тръгвай.
Взех го.
Седни тук, aмиго.
Господи! Джери, да не си полудял?
За какво говореше по телефона?
-Джери, ще махнеш ли пистолета?
-Да ме пречукате?
Това ли обсъждахте вие двамата- да се оттървете от мен?
- Джери, никога не бих...
- Давай, отречи го. Давай.
- Давай!
-Добре, добре.
Джери, той каза така.
Значи си ме лъгал, когато каза, че ще ми се размине.
-Не, Джери, той каза така.
- Tогава лъжеш сега, когато казваш, че е казал да се отървеш от мен.
-Кое е вярно?
- Не, не. Нейман ми каза да го направя, Джери, но...
-Но? Но?
- Но...
Но ти си гледаш интереса.
Нали така постъпваш, Тед?
Седемнадесет процента останаха за Бока... Бока Ратън. Нали?
Не бих постъпил така. Хайде, кълна се!
Oт една страна ти казват да ме прекараш. Oт друга да ме изкараш.
Защо са ти казали две противоречащи си неща?
- Не попита ли?
- Не знам.
-Не ти ли се стори малко странно?
- Да, странно е...
Да! Защото нещо става. Какво?
Именно.Не знаеш, защото си изпълняваш шибаната задача.
Но аз няма да умирам защото ти не знаеш!
Разбираш ли затруднението ми?
Ти си ми приятел, Teд.
Ти също, Джери.
Чакай. Какво стана тук?
Самоубили са се. Скочили са право от балкона.
Хайде.
Много ви благодаря. Съжалявам, че ви обезпокоих.
Охраната на хотела.
Не.
Моля те, не.
Не. Не.
Идвам.
Здравейте, сър. Съжалявам, че ви безпокоя.
Страхувам се, че е станал ужасен инцидент. Всички ли от вашата стая са налице?
Да. Да. Само аз и жена ми сме. Скъпа!
Не, не, няма нужда, сър. Много ви благодаря.
-Какво е станало?
-Съжалявам, че ви обезпокоих.
Всичко наред ли е?
Лерой.
Събирай си багажа.
Ти си глупав шибаняк, знаеш ли?
Ти си добре облечен, признавам, но си глупав.
Носиш кевлар, а?
Да.
Лерой.
Моля те, не го прави. Моля те.
Мислиш ли, че трябва да я слушам?
- Какво мислиш?
Искаш ли да знаеш какво мисля?
Keвлара е за страхливци.
Tова е за Франк.
-Багажа ми ще бъде натоварен, нали?
-Веднага ще го взема.
- Просто трябва да видя паспорта ви.
- Страхувам се, че е станала грешка.
- Какво?
Не! Не!
Господин Шъркър най-вероятно е взел вашия.
Казах ти в началото, ако Джери успее да мине...
и нищо не се обърка, всичко ще бъде наред.
- Е, нещо се обърка.
- Защо не е тука? Защо? Защо?
Защо не ми дадеш секунда? Ще се опитам да разбера какво е станало.
Просто се успокой и престани да се държиш като отвлечено дете.
Прав си. Tова е предложение за пистолета.
Да. Виждам как изглежда.
Просто се опитвам да получа,нали разбираш, най-доброто за нас.
Нямаш намерение да дадеш пистолета на Марголезе нали, Бърни?
Виж, Боби. Знаеш, че знам, че си лоялен.
И това е добре. Никой не го оспорва.
Нека те питам нещо.
По време на промъкването ти, преглеждането на поверителна информация в офисите на хората,
успя ли да откриеш, че ни наблюдават?
Tочно така. Теб, мен, всички.
Не разбирам.
И не си взел документи, някакви папки, нещо?
-Не?
- Не. Нищо.
Да, нито пък аз. Разликата между мен и теб е, че аз знам кога ме прецакват.
a ти не знаеш, защото си от неправилната шибана линия.
Нека ти помогна да застанеш от правилната страна на линията
и да направя за тебе това, което той щеше да направи, Боби.
Той се промени в затвора.
Казвам ти, нещо го промени.
Той не е същия.
Още чакат. Какво искаш да им кажа?
Мога ли да разчитам на сътрудничеството ти?
Да, да, Боби. Тук съм. Да.
Да, това е хотела му.
Да, добре. Разбира се.
-Какво?
- План B е в действие.
Надявам се, че не ти прилошава в самолети.
Влизай в колата.
- Здравейте, здравейте, сеньор.
-Здравейте, сеньор Уелбах.
Да. Американският консул вече обади ли се?
- Не, сър, още не.
-Добре, виж.
Tова е много, много, много важно обаждане. Загубих си паспорта.
Ще стоя точно отсреща. Няма да мръдна.
Сеньор Уелбах, виждате ли онзи човек отсреща?
Да.
-Tова е господин Уилямсън.
-Е?
Той чака същото обаждане.
Наистина? Цяла сутрин?
-От март, сеньор.
- Я, стига.
Хотел де ла Плаза.
Да, всъщност той е точно тук.
Сеньор, за вас е.
Да, ало?
Ти копеле. "Ало"? Като, "Ало, животът ми е страхотен. Всичко е наред".
-Сам?
-Мислех, че може да си мъртъв.
Скъсах се от тревоги, a ти отговаряш с "Ало",
като че потвърждаваш поръчка за румсервиза.
Сам? Сам?
Свърших с господин Джери Уелбах. Господин "Здрасти". Не, не.
- Лерой пита за пистолета.
- Това Лерой ли е?
- Докосна ли те?
- Имаш ли някаква представа
какво преживях последните няколко дни, а?
Каквото ида си преживяла, умножи го по хиляда.
-Ще добиеш бегла представа какво ми е.
-Типично за теб, Джери. Това е състезание!
-Око за око, зъб за зъб!
-Спри да викаш, за Бога!
Как си? Добре си ли? Добре ли си?
-Къде си?
-Аерогарата на Тулука, Джери.
И нещата са гадни, наистина гадни!
Кажи му, че ако се появи с пистолета, всичко ще е наред.
Това не го интересува. Интересуваш се само от себе си. Същото е и с него.
Защо обсъждаш лични неща с абсолютни непознати?
Я, да видя. Не мисля, че определяш някого,
когото си се приготвил да убиеш, като абсолютен непознат!
И да ти кажа нещо. Не мога да си намеря Кортекс картата,
нито кредитните карти!
- Какво каза, Сам?
-Добре, Джери, само се успокои.
- Какво си й направил?
Джери, само се успокои.
- Добре.
- Имахме малко недоразумение, но трябва да ти е хрумнало,
че съм професионалист и знам какво правя.
- Защо не се поохладим за малко?
- Първо, какво стана? Изгуби ли се?
-Да, преди години.
-Какво... не те чувам.
- Не, нищо. Нищо.
Нищо. Надявам се, че имаш нещо.
Да, ти тъкмо... Ти не...
Само я върни цяла. Чу ли?
- Разбирам. Разбирам.
Ела долу, вземи ни. Ще уредим нещата.
Тук има една много специална жена, Джери.
- Всички знаем как можеш да я имаш, нали?
-И така, да го направим без изненади.
-Какво?
Време е за саможертва.
-Какво? Как...
Добре ли си?
Глупав пистолет.
Вън!
Трябва да ти задам един въпрос.
И е важен, така че
искам да обмислиш отговора, преди да ми го дадеш.
Добре.
Когато двама души се обичат, ама истински, но просто не могат да го споделят,
кога се стига тази точка, когато всичко свършва?
Tова... Е, това е... нали знаеш.
Нали знаеш всичко свършва, когато...
Имам такива психосоматични...
инсомниатични прояви на...
Това е нещото за мен.
Аз съм продукт на емоциите си, а не съм продукт на средата си, като него,
който е, точно само на средата...
Трябва ми слънце, за да раста. Taкава съм.
И обмислям всичко, ко...
Имам цели.
-Tова ли е отговора ти?
-Да.
Не е точен.
Искам да кажа, че има правилен отговор, но не е този.
Виж. В моя бизнес си заобиколен
от самота и безвъзвратност.
Не ме интересува какво е мнението ти за задгробния живот. Когато хората умират, е страшно.
И отиват сами.
Хората, които изпращам,
които са изживели любов,
са малко по-малко уплашени.
Пак са си уплашени, но в тях има... спокойствие.
И мисля, че то идва от знанието, че някой някъде ги е обичал
и не са му били безразлични и ще му липсват.
Виждам го от време на време и изпитвам почит.
Не мисля, че бих ти казал нещо такова, ако не беше Франк.
Все пак това е... това е риторичен въпрос.
Когато двама души се обичат
напълно, истински, през цялото време,
отговорът на този въпрос е прост, особено в твоя случай.
Кога стигаш до точката, когато всичко свършва?
Никога.
Никога.
Само се надявам Джери да не е глупав.
Какво кара?
Кола под наем.
Знам, че в момента всички сме малко кисели.
Ще вземем нещо за ядене
ти ще донесеш пистолета и тогава всеки ще тръгне по пътя си.
- Наистина по пътя си.
- Не започвай, Сам.
Знаеш ли какво. Млъкни. Ще започна, защото имам право.
Защо го правиш? Не ми казвай да млъкна.
Имахме уговорка, не помниш ли?
- Млъкни.
- Защо всички не млъкнем за малко?
- Кълна се в Бога, че след малко ще разбия тая тъпа кола.
- Джери, недей.
Ще го направя. Още една дума от теб. Още една дума, Сам. Още една дума.
- Кълна се в Бога.
-Наугахайд.
-Добре.
- Добре, Джери.
-Свърши ли?
- Да!
- Ще млъкнеш ли?
- Да, да, да.
Джери, ще млъкна, ще млъкна!
Спри колата, Джери. Спри колата.
Спри, спри, спри!
Боже мой!
Джери, искам да знаеш,
че ти си най-лудия шибаняк, който съм срещал.
Знаеш ли какво? Върви! Иди във Вегас. Стига ми толкова!
Кучи син!
Един път спуках гума във Флорида,
някъде насред нищото, а нямах резервна.
Четири часа на слънцето в чакане да мине камион.
Вече винаги проверявам.
Дай аз да опитам.
Понякога ти трябва малко хитрост, нали знаеш какво имам предвид?
Нищо няма да му стане на копелдака, ако ги омаслява от време на време.
Шибани коли под наем.
Да.
-Махни се, бейби. Махни се.
- Какво направи?
- Ще ни убие, Сам.
- Защо го направи на Лерой? Виж му главата!
Спри! Спри! Слушай, слушай. Срещнах Лерой през 1997 в Минесота.
- И това не е той!
- Не, не, Джери.
- Джери, ти направи ужасна грешка.
-Скъпа.
Той ми беше приятел! Направи ужасна грешка!
Скъпа, Лерой е черен. Лерой е черен.
-Разбираш ли?
- Не.
- Да! Черен е.
- Не.
Aфроамериканец. Човек с цветна кожа.
Човекът, който уби във Вегас, това е истинския Лерой. Tова е Лерой на Марголезе.
Значи той...
Боже, какъв съм идиот! Такъв идиот! Разбира се.
"Дай пистолета на Лерой. Той ще го даде на Марголезе."
Видя ли? Видя ли?
Натопили са ме.
Нейман наема този за да убие Лерой,
да вземе пистолета и да го припише на Джери глупака.
Не е ли така, господин Уинстън Болдри?
Срещнах Лерой, Уинстън, и няма начин да си го знаел.
Грешката си е твоя. Ти се издъни.
Не мога да повярвам.
Всеки път. Всеки път.
Не и този път. Tози път аз печеля.
Tози път аз печеля!
Аз печеля!
Боже мой!
Късметлия съм, че не те загубих преди три дни.
Искам да си отида вкъщи.
Обади ли се за паспорта си? Обади ли се на консулството?
Да.
Имаш ли достатъчно пари?
Да, добре съм.
Искам да те питам нещо.
Въпросът е добър, така че помисли върху него.
Когато двама души се обичат,
напълно, истински, през цялото време,
кога стигаш момента, когато всичко свършва?
Никога.
Ще се обадят.
Оставих 60 съобщения. Казах, че е спешно.
Защо Нейман ще те пита дали обичаш секса и пътуванията?
Какво изобщо иска да знае?
Дали се мотаеш наоколо ли? Това... това...
Казвам ти, че това е заговор, защо пак започваш с това?
Да. Да, всъщност, защото мисля, че когато питаш някого,..
който има сърдечна връзка... Да?
дали обича секса и пътуванията, това, това... това е подло.
Глупаво е. Ще ти кажа нещо. Вече не бягаме.
Не, не, не. Значи сме свършили с бягането.
Със събирането на багажа, и бягането, и...
Рано или късно телефонът ще звънне.
Ще решиш проблема с паспорта,
и ще сложиш пистолета в ръката на Марголезе, където му е мястото.
Нейман се опитва да преметне Марголезе. Tова няма нищо общо с нас.
По божията милост, скъпи,
си преминал невредим през всичката мръсотия.
И ако сега избягаме,
ще бягаме до края на живота си.
Искаме си живота обратно.
Да, скъпа, искаме си го.
Не, не, не може да е така. Бихте ли проверили отново?
Скъпа, недей. Maрголезе.
"M" като Мери.
Скъпа, може ли да го намалиш? Ти не говориш испански, скъпа.
Истинските чувства не се нуждаят от думи, Джери.
Не е нужно да разбираш думите, за да усетиш болката им.
Не, не е възможно. Tова...
Знаете ли кога?
Не, не, добре. Добре.
Maрголезе е излязъл. Излязъл е тази сутрин. Навън е.
Какво става по дяволите? Не трябваше да излиза до четвъртък.
Днес е четвъртък, скъпи.
-Какво става?
-Тихо. Ела.
Стой далеч от прозореца.
Мамка му. Мамка му.
Дай ми това.
Човече, махни се оттам.
Хайде, бе човек. Побъркваш ме.
Къде ме водите?
Не е твоя вината, че не знаеш нищо за пистолета.
Ти си американец. Пистолетът не ти принадлежи.
Господин Maрголезе.
Не разбирам.
Какво ще ти струва, Джери?
Какво?
За пистолета, Джери.
Какво ще ти струва да го дадеш на мен, а не на друг?
Ти не... човече!
Какво ще ти струва?
Знаеш ли, не знам. Нов съм в бизнеса с надлъгването.
-Ти ми кажи, господин Maрголезе.
-Аз не те прецаках, Джери.
Нейман те изпрати тук, но не знаех, че търси купувач.
Когато разбрах, че търси купувач, не знаех кой от екипа ми
е още в него, нито дали изобщо още има екип.
Кои са тия?
Работят за този човек, Tропило.
И кой по дяволите е Тропи... Знаеш ли какво? Не е важно.
Дай ми една причина, поради която да не се боря до смърт да не ти дам пистолета.
Повярвай ми, ако се стигне до там, някой ще си тръгне оттук без ...
без да е в състояние да чука повече.
Още една причина, поради която ще ми кажеш от какво мислиш, че съм направен.
Фаталист ли си, Джери?
Никога не съм мислил за това.
Моля. Благодаря.
Когато се замислиш за това, за онзи следобед, когато се блъсна в живота ми,
в колата ми,
всичко оттогава до този момент?
Наистина никога не съм мислил за това.
Заради този следобед, който съм обречен да помня...
обикновен закъснял наемател с изрезка от вестник.
Когато си в затвора, малка килия,..
научаваш много за съкафезника, с който си.
Започнах да харесвам това момче като мой син.
Но той беше негов син.
Един ден момчето идва при мен с изрезка от вестник.
"Tова е съдбата ми. Tова е наследството ми."
Това беше история за пистолета,
как са го намерили скрит в мините.
Когато го попитах защо той означава толкова много за него,
това което ми разказа, промени живота ми.
Нощта преди идването на благородника,
помощника не могъл да спи,
сърцето му се свивало от болка.
Денят вече чукаше на вратата ,когато оръжейния майстор щеше да представи
зестрата си на благородника и сина му.
Синът на благородника бил всеизвестен жесток воин,
светски и порочен.
За него баща му, поискал нещо по-красиво,
по-идеално от всичко, което бил виждал.
Но нищо, нито думи, нито картини, биха могли да го опишат подобаващо
нито да го подготвят за безукорната красота на оръжието.
Когато синът на благородника видял избраната си бъдеща булка,
това била любов от пръв поглед.
Синът на благородника взел мощното оръжие в ръце.
Идеално прилягане.
Не проработило.
Благородникът го приел като лоша поличба.
Проклятието се оказало негодно в недостойни ръце.
Оръжейният майстор настоял да го опита още един път и той го опитал.
Благородникът бил обиден от негодността, бил ядосан на бедния оръжеен майстор.
Tе се скарали.
Когато синът на благородникът разбрал, че сърцето й принадлежало на бедния помощник,
човек много под него, той загубил ума си от гняв.
Не могъл да го има.
Помощникът разбрал, че дори и пистолетът да проработи,
тя ще е следващата, която ще умре,
умолявал любимата си да се откаже и да приеме съдбата им.
Някои казват, че наистина могло да се чуе как сърцето й се разбило.
Тя безстрашно предала огорчения си дух в Чистилището.
Пистолетът съдържа прокълнатата й душа.
Ден след ден трябваше да слушам тази история.
И той винаги ми казваше:"Когато изляза,
ще намеря този пистолет и ще го върна на баща си,
чийто дядо го е изработил".
Осемнадесет месеца по-късно го наръгаха в стомаха заради мен.
Умря.
Заклех се да търся, придобия и върна пистолета на баща му.
Внукът ми Бек, вироглаво момче.
Разбира се, беше объркан. He виждаше честта
в това, което правех.
Tогава ми стана ясно, че трябва да те изпратя тук.
Защото ти си инструмента на положението, Джери.
Синът му е мъртъв.
Внукът ми е мъртъв.
Всичко това бе събрано онзи следобед на пресичането на пътищата ни.
Ами, това...
това е... доста добра причина.
Ти си войник, на Бога.
Тя ще е в безопасност там, точно там,
и ще може да лети с ангелите.
Никой дявол няма да може да я стигне там, точно там,
и сега тя ще може да лети с ангелите.
Оправихме ли сметките?
Длъжник съм ти.
Джери, скъпи?
Нейман обзалагам се, че това е кралицата на идиота. Прав ли съм?
Tова трябва да е Сам. Tова е Бърни Нейман.
Къде е тъпия шибан Джери? С Лерой?
Искаш да кажеш Уинстън.
Надявам се не, защото той е мъртъв.
Tогава си загазила доста.
Особено ако Джери е продал пистолета.
- Джери го скри.
- Стъпка в правилната посока.
Там ли си, Сам?
Да, тук съм.
И аз.
Нейман!
Тя къде е? Какво си направил с нея?
Сам?
- Джери пусни ме.
- Не стреляй. Тя е в багажника!
- Кълна се в Бога, ако я нараниш...
- Вътре е горещо.
- Пусни я!
- Дай ми пистолета, и ще я пусна.
Добре. Добре, Нейман, къде са ключовете?
Може да съм ги загубил.
Май нямаш късмет, защото единствено тя знае къде е пистолета.
Сам, не!
- Свали това. Ще го повредиш.
- Затвори си устата!
Сам, недей... повтарям... не натискай спусъка, миличка. Не, не, не.
Ще натисна спусъка.
Ако стреляш, той ще умре веднага след това.
Скъпа.
Свали пистолета.
Свали го.
Не си струва.
Прав е, не си струва.
Не знаеш ли кога всичко свършва?
Скъпа.
- Обичаш ли секса и пътуванията?
Всъщност ги обичам.
Грешен отговор.
Скъпа?
Току-що станахме свидетели на чудо.
Боже мой.
- Добре ли си, скъпи?
- Добре ли си?
Дали съм добре? Да, добре съм. А ти?
Да?
- Mоже ли?
- За мен ще е чест.
Да.
Запечатай го.
Обичаш ли ме, Джери?
Обожавам те, скъпа.
Tогава ми го кажи пак.
- Скъпа, вече ти го казах три пъти.
- Само още един, моля те.
Моля те! Моля те!
Пистолетът бил изработен за благо родник от беден мексикански оръжейник.
- Благородник.
-Какво?
- Казва се "благородник", не "благо родник". Една дума, не две.
-А аз какво казах?
Каква е разликата?
-Няма разлика, скъпи. Продължавай с историята.
-Защо трябва да ме поправяш?
-Английския ти е роден език.
- Обявявам почивка!
Субтитри: THIEVERY StudiO