The Majestic (2001) (The Majestic CD1.sub) Свали субтитрите
- Какво момче? Каква камбана?
След като мината се срутва,
то удря камбаната, за да предупреди града.
А защо да няма някаква болест?
Някакъв недъг! Шина на крака, нещо подобно.
Нали ще тича по хълма?
- Може да куца.
Като в ''Зелената долина''.
- Може ли да ангажираме Макдауъл?
Вече порасна, а е и англичанин. Действието се развива във Тенеси!
Забравете недъга. Много е подтискащо.
Шефът е прав, не ни трябва недъг.
- Мразя недъзите!
Чакайте! Май ми хрумна страхотна идея.
Ами ако... как се казваше героят?
- Флойд.
Ужасно име, сменете го.
- Да обзаведем ''безименния'' с куче.
Да, най-верният му приятел,
който се бъхти в мината редом с господаря си всеки ден.
След срутването само то се измъква.
- Да, защото кучетата са по-дребни.
Кучето ще изтича на хълма и ще удари камбаната.
По дяволите, прекрасна идея!
- Направо тръпки ме побиха!
Филмите с Ласи винаги са касови.
- Вместо недъг - куче за момчето?
Зарежете момчето. Момчето става куче!
Точно от това се нуждае филмът.
- Да попитаме сценариста.
Какво ще кажеш, Пит?
Ами...
Това е просто...
... удивително!
Тук не е както пише на картичките.
Няма ''разкош накъдето и да се обърнеш.''
Питайте мен - аз живея тук.
Това е моят град.
М А Д Ж Е С Т И К
КИТАЙСКИ КИНОТЕАТЪР ''ГРАУМАН''
Всички тук сякаш са от друго място. Причината? Киното.
Всички обичат киното,
затова са запленени от Холивуд и се изсипват тук на тълпи.
Дами и господа, следващата прожекция започва след 5 минути!
Сладки, лакомства!
За мнозина китайският кинотеатър е най-вълнуващото място на света.
За мен е и нещо повече.
В него прожектираха първият ми филм.
Не, не този. Де да беше...
Не, моят филм е евтинийка. ''Пясъчните пирати от Сахара''.
Не е лош, ако мога така да се изразя.
Все отнякъде трябва да започнеш.
Обожавам да гледам името си на плаката.
Сценарий ПИТЪР АПЪЛТЪН
Преди 4 години холивудската десятка даде показания
пред Комисията за анти-американска дейност,
разследващата комунистическата заплаха в Холивуд.
Били ли сте член на комунистическата партия?
Десетимата сценаристи предизвикаха гнева на конгреса.
След години на съдебни дела, дойде време да се плаща!
И тъй - в затвора! Обвинението: ''Обида на Конгреса''.
Тази есен започва нова кампания - ''Изгонете червените от Холивуд!''
Липсвах ли ти?
- Всяка секунда.
Приятелката ми - Сандра Синклер. Тя също живее в Холивуд.
Родом е от Кливлънд. Дошла е, за да стане актриса - и стана.
Първият филм, в който се снима, беше по първия ми сценарий.
Красивата Емили. Моята пустинна любов.
Нима мислеше, че можеш просто да ме напуснеш?
Не я докосвай, Халид!
- Роланд!
Ти! Мислех те за мъртъв!
- Сбъркал си.
Пусни я!
Упорството ти започва да ми досажда.
Често ми се случва.
Роланд, пази се!
''Този път наистина ще те убия!''
''Опитай стоманата ми, куче!''
Бяхме млади, влюбени един в друг и работехме в киното.
Животът беше прекрасен.
Луиз?
Какво става?
Дадоха на всички почивен ден.
А страниците ми? Напечата ли ги?
- Страниците ти?
Имам краен срок, трябват ми!
- Но онези мъже ги отнесоха.
Какво? Те още не са готови!
- Забраниха ми да говоря с теб.
Казаха, че в колежа си ходил на събрания. Така ли е?
Кой го каза?
- Конгресът, ФБР, ''Червени канали''.
Има ли значение? Те си знаят кои са. Отговори на въпроса!
Събрания... Че откъде да знам? Беше толкова отдавна.
Влязох в колежа по програмата за ветерани.
Клуб ''Хляб вместо куршуми.''
Били са комунисти?
- Явно.
Не съм знаел. Не разбирах почти нищо от речите им.
А защо си ходил на събранията?
- Заради едно момиче.
Събирал си се с комунисти заради фуста?
Ходех и на поетични вечеринки, но това не ме прави поет!
Лио, аз съм аполитичен!
Републиканци, демократи, комунисти - не правя разлика.
Като юрист-консулт на студиото...
те съветвам да внимаваш с приказките.
Нали си ми агент? Измисли нещо!
Идеите ми свършиха.
Точно сега ли трябваше - когато преговарям за нов договор!
Студиото прекрати преговорите.
Сложили са ме в черния списък?!
Няма никакъв черен списък.
- Да, така е!
Студиото просто вече не те иска, след тези проблеми около теб.
Не могат да ме изхвърлят! След 3 седмици снимаме!
''На пепел'' беше свален от графика на продукциите.
Съжалявам.
И какво, трябва да дам показания?
- Ако въобще ти позволят.
Ако ме смятат за комунист, искам да се защитя!
Студиото ще лобира за теб. Само това мога да ти обещая.
Но никакви гаранции.
Наистина ли ще дадеш показания?
- Имам ли друг избор?
Комисията иска имена. Ще трябва да назовеш някои.
Нали съм сценарист? Ако трябва, ще си ги измисля.
Застрашена е кариерата ми! Ще им кажа каквото пожелаят!
Да вдигнем тост.
За ''земята на свободните и дома на храбрите''!
Пит, не прекаляваш ли с пиенето?
Кажи ми, Джери, близък ли си с Джей Едгар Хувър?
Не бих го познал, дори да влезе тук с рокля.
Жалко. Той твърди, че съм комунист.
Всъщност, точно в този момент някакъв дребен сив служител на ФБР
в сив ФБР-костюм стои прегърбен над сценария ми,
проверявайки го ред по ред
за отровната марксистка пропаганда, която несъмнено се крие там.
Дано поне ми оправят правописните грешки. Няма да им се разсърдя.
Вече говориш глупости.
- ''На пепел''! Моят филм!
Можеше да излезе хубав филм. Дори и с онова глупаво куче.
Моят ''Гроздовете на гнева'', шансът ми да направя нещо добро.
Все нещо!
За какво се разказва?
- За болка, за благородство,
за човешкия живот...
За истината.
Това бе шансът ми да премина към мащабните продукции.
Прибери се у дома. Да се обадя ли на приятелката ти Санди?
Не - тя ме заряза.
Не се безпокой за мен.
Ще ти оставя голям бакшиш...
задето рискува да говориш с мен.
Да не мислиш да караш в това състояние?
Дотегна ми да ми натякваш! Напускам те, Джери!
Тръгвам си и ще взема маймунката с мен.
Хрумна ми една идея.
Искаш ли двамата с теб да караме по крайбрежието,
докато не изгрее слънцето или не ни свърши бензинът?
Ще си сменим имената,
ще започнем нов живот...
И никога няма да се върнем.
Съгласен ли си?
Само така казваш.
Разговарям с маймунка.
ВНИМАНИЕ! МОСТ С ЕДНО ПЛАТНО!
Мили боже!
Спокойно, всичко е наред.
Ще успеем.
Всичко ще бъде...
... наред!
По дяволите! Хайде!
Пали!
Така, ще успеем!
Хайде де, мръдни!
О, боже!
Ама какво става?! Пусни ме да изляза!
Теди, престани! Дръпни се!
Какво, за бога...
Какво ти се е случило, синко?
Не съм много сигурен.
Можеш ли да се изправиш?
- Ще опитам.
Полека. Внимателно.
Мили боже!
Чакай, май не трябва да стоиш прав.
Искаш ли да опиташ?
Всемогъщи боже!
- Леле, леле!
Ама че работа!
До града има доста път.
Ще опиташ ли да повървиш?
Добре.
- Сигурен ли си?
Полекичка. Върви бавно.
Само не бързай!
Внимавай.
Ето ти кърпичка. Мисля, че е чиста.
Странно, виждаш ми се някак познат.
Познаваме ли се?
Не знам.
Познавате ли ме?
Толкова е тихо.
- Да, наистина.
Повечето хора тъкмо се събуждат, но дори и през деня си е тихо.
Това е магазинът на Ърни Коул, нашият магазинер и кмет.
Изгуби двама сина във войната. Джо при Анцио и Уили при Бастон.
И двамата бяха добри момчета.
Колко много загинали.
Този град загуби 62-ма младежи във войната.
17 от тях при десанта в Нормандия.
Дори получихме писмо от Рузвелт. Белият дом направи военен мемориал.
От години събира прах в мазето на кметството.
Сърце не ни дава да го изложим.
Мейбъл от закусвалнята -
съпругът й Макс загина в сраженията за Окинава.
Синко, тази жена прави чудеса с яйцата.
Гладен ли си?
Да. Много.
Доктор Стентън се отбива всяка сутрин на път за кабинета си.
Да закусим, докато го чакаме.
Добро утро, Мейбъл.
Божичко!
- Докторът мина ли?
Ще дойде всеки момент. Злополука ли е претърпял?
Намерих го при устието. Лежеше като риба на сухо.
Кой е той?
Още не съм разбрал, но момчето е гладно. Тези яйца поръчани ли са?
Хари, нещо против?
- Не, ще почакам.
Рекорд ли ще поставяш?
Много са вкусни.
- Едва ли си ги усетил.
Хранил ли си се друг път тук?
- Не, щях да помня тези яйца.
Виждаш ми се...
- Познат? И аз му казах същото.
Здравей, Стен. Мейбъл, готов ли е сладкишът ми?
Трябва да видите един човек.
- Здравей, синко.
Как се случи?
- Нямам представа.
Най-добре ела с мен, за да те прегледам както трябва.
Пиши го на сметката ми.
- Разбира се.
Храната беше разкошна. Благодаря.
За мен бе удоволствие.
Пак заповядай!
Следи пръста ми.
Само с очи.
Точно така.
Мюриъл, звънни на шерифа. Кажи му, че ще ни трябва.
Добре, докторе.
Е, докторе?
Какво ще кажете?
Струва ми се странно...
- Познат?
Доста хора ми го казаха.
- Същото казахме аз и Мейбъл.
Озадачаващо, нали?
Освен че е озадачаващо, как съм?
Здравата си си треснал главата, това поне е сигурно.
Добрата новина е, че ще оживееш.
Облечи си ризата.
Или по-добре... Извини ме, Стен.
Вземи една от моите.
Ще ти е големичка, но пък е чиста.
Много сте мил. Благодаря.
Много е красива.
- Това е дъщеря ми, Адел.
Моята радост и гордост. Омайва дори рибите в реката.
Извинявай, че се втренчих така. Просто...
Лицето ти наистина ми изглежда... познато.
Да можех да кажа същото.
Сесил, изслушай ме!
Искаш да получа инфаркт пред лекарския кабинет ли?
Вътре има един младеж...
- Да, точно затова съм дошъл.
Ако има нещо интересно, ще излезе във вестника.
Чуй ме! Това е Люк!
Не помните нищо отпреди да се свестите на брега?
И не знаете кой сте или как попаднахте тук?
Помня...
как кучето ми ближеше лицето.
Но преди това...
Всичко ми се губи.
Един човек може да хвърли светлина по въпроса. Да го доведа ли?
Моля.
Ти си!
Наистина си ти!
О, Люк! Не съм преставал да се надявам.
Ти си жив! Момчето ми! Господи!
Моят син!
Кажи й го внимателно.
Господине?
Как казахте, че ви е името?
Хари. Хари Тримбъл.
А ти си Люк. Всички те наричат Люк, още от малък.
Къде отиваме?
- Къде мислиш?
Водя те вкъщи!
Приятен ви ден. Хари, ако ти трябва нещо, обади ми се.
Благодаря ти за всичко, Сесил.
Защо сме тук?
Това е нашият дом.
''М Джести''?
- Кино ''Маджестик''.
Има липсващи букви.
Живеем в кинотеатър?
- Не.
В апартамента над него.
Хари...
Колко време ме е нямало?
Девет години и половина.
Девет години... и половина?
Това е от гимназията. Отбеляза 11 тъчдауна през този сезон.
Майка ми?
Спомни ли си я?
Просто предположих.
Красива е.
Да, беше, мир на праха й.
Съжалявам, но... Толкова неща наведнъж...
А аз плещя като някой глупак.
Искаш ли да направя кафе?
Хари, защо си затворил ''Маджестик''?
След войната на хората не им беше много до филми.
Някои се преместиха. В Лос Анджелис...
Сакраменто, Сан Франциско...
Още ли го пиеш със сметана и без захар?
Люк?
В СЛУЖБА НА РОДИНАТА
Мили боже!
Спокойно, ние сме.
Колко време съм спал?
От вчера досега.
- Спа цяла нощ и цяла сутрин.
Но след като вече си буден, искам да ти припомня персонала на киното.
Айрийн Търуилигър, лакомства.
- Много се радвам, че се върна!
По-хубав е, отколкото го помня.
Емет Смит - разпоредител и дребни поправки.
Кажи му, че ще ми трябва часовник.
- Всичко поред, да не избързваме.
Люк...
Поговорих с тях, докато ти спеше, и...
Добра новина! След като се върна, решихме отново да отворим врати.
В смисъл?
Ще го стегнем, ще продаваме билети...
Хари, огледай се.
Това е развалина.
- Нали ти казах?
Оглеждам се и виждам само нови възможности.
Малко му остава да рухне!
Само да го бутнеш по-силно и...
- Грешиш, уверявам те.
Знам, че не изглежда много добре, но...
Едно време беше като палат! Затова го кръстихме ''Маджестик''.
Всеки мъж, жена и дете можеха да си купят билет.
Посрещахме ги: ''Господине, госпожо, приятно гледане!''
И влизаха в палата. Като в сън, като в рай!
Влезеха ли през тази врата, проблемите им вече нямаха значение.
И знаеш ли защо?
Заради Чаплин. Заради Кийтън и Лойд.
Гарбо, Гейбъл, Ломбард. Джими Стюърт и Джими Кагни.
Фред и Джинджър бяха богове!
И живееха на екрана. Той беше връх Олимп!
Спомняш ли си колко щастливи се чувствахме,
че имаме привилегията да ги гледаме? А тази телевизия...
Защо да гледаш някаква кутия?
Защото няма нужда да се обличаш и просто си седиш вкъщи?
Що за развлечение е това? Сам във всекидневната?
Къде са другите хора? Къде е публиката?
Къде е магията?
Аз ще ти кажа.
В такова място магията е навсякъде, стига само да я видиш.
Люк...
Мисля, че ти обичаше ''Маджестик'' дори повече от мен.
Не може да не помниш това!
- Не го помня!
Знам, звучи налудничаво, но можем да върнем предишния му блясък!
Не си спомням как е било. Не разбираш ли?
Не означава нищо за мен!
А преди ти беше толкова скъпо.
- Но сега не е!
И как да ми е скъпо? Хари, аз дори не знам кой съм!
Не...
Не.
Ела с мен.
Боби Рилке, червенокос, луничав.
Все хвърчеше по улицата с колелото си, крещеше като див
и стряскаше стариците.
Брад Хендерсън.
Върджил Тойнби и Патрик Витгър. Беше във футболния отбор с теб.
Стиви У ордлоу.
Баща му беше пияница, биеше го.
Ти го водеше у нас, измивахме го и му давахме топла храна.
Буквално живя у нас няколко години.
Загина при Сайпан. Сребърна звезда за храброст.
Теди Паркър. Джими Траск.
А това момче тук...
Беше много умен.
Отличник. Записа се веднага след Пърл Харбър.
Скочи с парашут във Франция в деня на десанта - 6 юни, 1944 г.
3 дни след десанта взводът му бил покосен от немската артилерия.
Загинали почти всички. Мъртви или ранени, разкъсани от снарядите.
Но той пренесъл ранените - на сигурно място, един по един.
Връщал се докато не спасил и последния човек.
Дори не трепнал.
Вършил онова, което се налагало, докато не приключил.
Месец по-късно изчезна при бойни действия край Сен Ло.
Тялото му не бе открито.
Конгресът го удостои с Медал за храброст
за това, че спаси осем души без дори да помисли за себе си.
Името му беше...
Албърт Лукас Тримбъл.
Наричахме го Люк. Той беше моят син.
Ето кой си ти.
Да му се не види!
- Добро утро, Ърни.
Чух, но не можах да повярвам. Трябваше да го видя с очите си.
Ето го, а още не ми се вярва.
Наистина е той!
- И сам виждам!
Господи, Люк,
толкова се радвам да те видя отново!
Това е Ърни Коул, нашият кмет.
- Г-н кмете...
Не бъди толкова официален. Наричай ме Ърни.
Хайде да обядваме при Мейбъл.
- С удоволствие!
Чудесно.
Мили боже!
Внимателно.
Липсваше ми.
- Не колкото ти на мен.
Е, как мина?
Добре. Мисля, че взех изпита.
Браво, момичето ми! Ами...
- Х ълцането ли? Ни следа от него.
На кой му трябва адвокатка, която хълца, щом е притеснена?
Нали ти казах - волята преодолява всичко.
Хубаво е да се прибереш у дома.
Татко, какво има?
Господи, да не е умрял някой?
- Ами...
Всъщност точно обратното.
Виж го ти!
Радвам се, че се върна, синко!
Хей, Люк!
Помниш ли онзи път, когато си играхме с фойерверките?
Една фойерверка гръмна по-рано и опърли цялата ми коса.
Не помня. Какво стана тогава?
Ами... Опърли ми цялата коса.
Беше много смешно.
Наистина ли не помниш?
Съжалявам.
Нищо, не се притеснявай. Много се радваме, че пак си тук.
Нали, Боб? Помниш ли братовчед ми? Заедно се записахте в армията.
Боб, приятно ми е.
Добре дошъл у дома.
Благодаря.
Още кафе?
- Люк, какви са плановете ти?
Ще отворим отново ''Маджестик''!
Наистина ли?
- Е, поне го обсъждахме.
Само така! Точно такъв ентусиазъм ни трябва!
Къде е Спенсър Уайът?
- Спенс!
Ето ме, г-н кмете!
Здравей, Люк.
- Здравей, Спенсър.
Оркестърът ти готов ли е?
- Какво си намислил, Ърни?
В града ни изгря лъч надежда след дългия мъчителен период.
Трябва да го отпразнуваме!
В събота вечер, край океана - голямо празненство в чест на Люк!
Не, това е прекалено!
Люк?
Адел...
Видях те на снимка.
А помниш ли ме?
Не, но здравата ще си понапъна мозъка.
Адел?
- Да?
Може и да си въобразявам...
но ми се струва, че не сме сами.
Вървете да си гледате работата. Той няма да ви избяга.
Хайде, приятели, вървете си. Благодаря ви за посрещането.
Да, вие двамата имате много да наваксвате.
Хайде, да си вървим.
Добре се справи с проблема.
Благодаря.
Е, къде да идем?
В кметството?
Ела.
Първо ти.
- Защо аз?
В случай, че свирепите кучета-пазачи не са нахранени.
За да бъдеш кавалер и да ми помогнеш да сляза.
Внимателно.
Държа те.
Голямо, мрачно мазе.
Приятно е тук.
Беше доста по-просторно, преди да вкарат паметника.
Подаръкът от Рузвелт. Стен Келър ми разказа за него.
В ПАМЕТ НА СИНОВЕТЕ НА ЛОУСЪН
Името ти е там.
Там са и всички останали.
- Всички ли съм познавал?
И двамата ги познавахме. Бяхме съученици с повечето от тях.
Наистина ли нищо не помниш?
Съжалявам.
Постоянно се промъквахме тук.
Това беше тайното ни скривалище.
Ти, аз, Стиви У ордлоу...
Тъли У ентуърт.
Затова ли ме доведе?
- Разходка по улицата на спомените.
Татко каза, че ако те заведа на познатите места
и ти покажа неща, за които само ние сме знаели, може и да си спомниш.
Значи сме тук...
по чисто медицински причини?
Не съвсем.
Опитвам се да реша... дали наистина си Люк.
И ти ли!
И какво е заключението ти?
Журито още заседава.
Добре.
Имаме ли и други тайни места?
Решила си да следваш право заради кино ''Маджестик''?
Като малка ходехме редовно на кино.
Когато бях на 11, гледах ''Животът на Емил Зола''.
С Пол Мюни, за аферата ''Драйфус''. Страхотен филм.
Помниш филмите, но не помниш живота си?
Да.
Странно, нали?
- Не е за вярване.
Както и да е.
Във филма Зола се изправя пред съда и обвинява френското правителство,
че е погазило честта си, обвинявайки невинен човек.
Зола, разбира се, не е бил адвокат, но начинът, по който говореше...
Тогава реших, че като порасна, искам да стана такава.
Само заради филма?
- ''Само''? Беше страхотен!
''В присъствието на този трибунал, символ на човешката справедливост,
пред вас, г-да съдебни заседатели, пред Франция и пред целия свят
се заклевам, че Драйфус е невинен!
Кълна се във всичките си творби, разпространяващи френския дух,
че Драйфус е невинен!
Нека името ми бъде забравено, ако Драйфус не е невинен!
Казвам ви, невинен е!''
Впечатляваща реч, нали?
- Да, никак не е лоша.
Слънцето залязва. Ела.
Пази си очите.
Това друго тайно място ли е?
- Най-скъпото ни.
Много често идвахме тук да гледаме залеза.
Затова ли ни е толкова скъпо?
На това място бе и първата ни целувка.
Бяхме 14-годишни.
Това наистина е ценно. Иска ми се да го помнех.
На мен също.
Били сме влюбени, нали?
Да.
Какво беше това?
- Нищо.
Добре съм, наистина.
- Не ми звучиш добре.
Не обръщай внимание, ще ми мине.
Щяхме ли да се женим?
Когато се върнеше от войната.
Сгодихме се точно преди да заминеш.
Мога ли да ти помогна някак?
Да. Но само ние двамата знаехме как.
Кажи ми.
- Не!
По-скоро бих предпочела да умра.
Нещо дребно, за да си припомня!
Все още действа.
Намери ме.
- Извинявай, не знаех кой е долу.
Само аз и кучето.
Как му е името?
- Куче.
Простичко. Харесва ми.
- Заповядай, влез.
Това ти ли си? В Първата световна?
- Да, мисля, че е от 1917-а.
Имаш ли нещо против, че живея тук?
- Не, разбира се.
Само питам. А ще получа ли часовник?
Вярно, часовникът. За какво ти е всъщност?
За да следя прожекциите да започват навреме. Това е важно.
Ще измисля нещо.
- Благодаря ти.
Някога имах хубав часовник.
Джобен, с верижка.
Беше много точен, но се счупи. Нямах пари да го поправя.
Пък и тогава затворихме киното и не мислех, че ще ми трябва.
Още го пазя някъде.
Но това беше преди толкова години. Вече съм забравил къде е.
Изгубих и един медал за храброст от Първата световна война.
Мисля, че го загубих, докато бях в болницата.
Понякога забравям разни неща.
От войната насам.
Да, и с мен се случи.
НА ПЕПЕЛ
Боклук! Долен, отвратителен боклук!
За стачката на миньорите в Западна Вирджиния през 1920 г.
''Тежката участ на работниците''! Чиста комунистическа пропаганда!
Толкова ли е зле?
- Кучето ми харесва, но другото...
Разкажи ми за този Апълтън.
Агентът му съобщи, че е изчезнал. Никой не го е виждал от 4-5 дни.
4-5 дни? Господа, изглежда сме на вярна следа.
Кой американец изчезва след като са го обвинили?
Може би този Апълтън има таен живот?
Не е някакъв левак, а важен комунистически функционер,
който знае важни тайни.
Червените ще направят всичко, за да не попадне в ръцете ни.
Има две възможности.
Или ''другарите'' му са го убили, за да му затворят устата...
Или в момента се опитват да го измъкнат от страната.
Не искам да отворя вестник ''Правда''
и да видя как го посрещат като герой на Червения площад.
Какво да кажем на г-н Хувър?
- Че е от първостепенна важност.
Намерете го жив или мъртъв. Използвайте всякакви средства.
Обещавам ви, че той ще ни отведе до комунистическо гнездо,
пред което Розенберг са като невинни овчици.
Адел!
- Ще отворя!
Здравей.
Да не съм се окапал?
- Не.
Но като те видях, изпитах странно чувство.
Така бе облечен и последния път.
- Мога да се преоблека.
Не ставай глупав. Все още ти стои добре.
Готови ли сте, деца?
- Ще тръгваме ли?
Добър вечер.
- Как сте?
Люк дойде!
Ето го!
Ей сега ще дойда.
Остави на нас, приятелю.
Тъпкано ще ви го върна!
Мисля, че Люк и Адел трябва да открият танците.
Искаш ли да танцуваме?
Няма да е зле.
Доста си добър.
- Благодаря.
Ти също.
Кога си се научил да танцуваш?
Нервите ми се изопнаха.
Бих убил този Спенсър, ако не беше толкова добър музикант.
Направил си добра инвестиция.
- Каква инвестиция?
В гимназията спести пари и си купи кларинет.
Ужасно ти се искаше да си като Бени Гудман.
И какво?
- Беше един ужасен Бени Гудман.
Затова подари кларинета на Спенсър.
Беше ти писнало да те следва навсякъде като изгубено кутре.
Затова го подкупих с кларинета и той ме остави на мира?
Спомни ли си го или...?
- Само попълвам празните редове.
Нали са прекрасна гледка?
Така е.
Нещо не е наред ли?
Нещо ме притеснява.
В такава вечер? Какво?
Погледни - дъщеря ти танцува със сина ми. Всичко е идеално.
Бог ни се усмихна, Бен.
И все пак се питам къде ли е бил Люк толкова време?
Това са девет години и половина!
- Има ли значение? Вече е у дома.
Изчезна през войната, нали?
Логично е да е бил ранен в Европа и да си е изгубил паметта.
Но какво е станало, когато се е върнал без да знае кой е?
Дали не е започнал нов живот? Нова кариера?
Ами ако през това десетилетие Люк се е мислил за някой друг?
Не ме интересува предишният му живот, интересува ме сегашният.
Не разбираш ли, че може някой да го търси?
Хора, които го обичат. Може да има жена и семейство.
Може дори да си станал дядо и да не знаеш!
Не искам да ти развалям радостта. Нито пък моята радост.
Но ако паметта му се върне?
Кой живот ще си спомни?
Кой от двата ще избере?
Гордееш ли се със сина си, Ейвъри?
- Какво?
О, да! Много съм горд с него!
Мисля, че Спенсър има обещаващо бъдеще, нали?
Приятели...
Град Лоусън даде много на родината.
Наистина много.
Но никога не сме се оплаквали или колебали.
И никога не сме забравяли.
Не сме забравяли.
Затова, когато едно от нашите момчета се върна, бе истинско чудо.
Люк...
Когато те видях да вървиш по улицата...
Все едно видях един от синовете ми отново жив.
Мисля, че говоря от името на всички,
казвайки, че не минава нито ден,
в който да не си спомняме за нашите момчета.
Но, Люк, това, че отново си между нас,
ни помага да запазим жив и техния дух.
Бог да те благослови, синко.
А сега - нещо по-весело.
Получихме специална молба от един от най-будните умове на Лоусън -
Айрийн Търуилигър. Качи се при мен.
Не бих искала да казвам колко дълго преподавам музика в този град.
Всъщност, много от присъстващите са били мои ученици през годините.
И макар че всички бяхте талантливи,
най-талантливият ми ученик беше...
Люк Тримбъл!
Люк, ти свиреше на пиано като ангел.
За мен ще бъде истинска радост да те чуя отново. Ела на подиума!
Нищо не ми каза за пианото.
- Надявах се да си припомниш.
Точно така!
Не съм сигурен, че си спомням да съм свирил.
Музиката е в душата.
Сложи пръсти върху клавишите... и нека паметта ти намери пътя.
Ференц Лист, ''Унгарска рапсодия номер две''.
Ето така. Следвай ме.
А сега ти.
Но, Люк, що за отношение към Лист!
Спри веднага! Казах, престани!
Кой те е учил да свириш това? Искам да знам!
Къде си се учил да го свириш?
Аз го учех, тайно от вас!
Спенсър май фалшивеше.
- Сериозно?
Да, към края свиренето му се влоши.
Лека нощ.
Лека нощ.
Боб?
Боб Лефърт? Работиш при Мейбъл?
Същият. Въпросът е - кой си ти?
Не те разбирам.
Аз познавах Люк Тримбъл. Не го харесвах особено.
Не казвам, че е бил лош човек, но просто ме дразнеше.
Случвало ли ти се е някой просто да те дразни без да знаеш защо?
И ти ме дразниш по този начин. Не че това те прави Люк.
Искам да знам що за игра играеш. Кой си в действителност?
Просто човек, търсещ истината.
Градът преживя много страдания.
Прекалено много.
А ти го подготвяш за още.
Надявам се да греша. Не съм убивал никого от войната насам!
Защо не танцува с нея?
Моля?
Мейбъл. Защо не танцува с нея?
Щом отказваш танц на красива жена,
явно си по-сакат, отколкото си мислиш.
Герой!
Добре дошъл у дома, Люк.
''Ще се върна! Помни - ще се върна!''
Първият филм, който прожектирахме.
Купих копието заради майка ти.
Струваше колкото печалбата ни за първия месец. Беше 1925 година.
В ерата на нямото кино. Ти беше още съвсем малък.
Татко...
Какво?
За пръв път откакто се върна ме наричаш ''татко''.
Знаеш ли...
Хари...
Татко.
Събуди се.
Колко е часът?
- 6,30.
Исках да започнем рано.
Лавката с лакомства.
Лампите се нуждаят от поправка.
Трябваше да си остана в леглото.