The Majestic (2001) (The Majestic CD2.sub) Свали субтитрите
Градският съвет реши да предприеме нещо и насрочи продажба на печива.
Предложението се прие единодушно и събранието бе закрито.''
Благодаря ти, Вера.
Председателят отбеляза присъствието на персонала на кино ''Маджестик''.
Елате, приятели.
Проявявате внезапен интерес към управлението на Лоусън?
Не, господине. Дошли сме по-работа.
Г-н кмете, сега имаме друга работа.
Ще направим изключение, Дейли.
Предложението трябва да бъде подкрепено.
Предлагам да ги изслушаме.
- Подкрепям ви.
Предложението е направено. Който е ''за'', да каже ''да''.
''Против'' няма, приема се.
Говори, синко.
Нямаме достатъчно средства за целия ремонт на ''Маджестик''.
Искаме позволение да прегледаме излишните материали,
с които бихте се разделили.
Мога да ви дам някои неща от железарията.
Спенсър също ще ви помогне.
- Много ти благодаря, Ейвъри.
Кларинетът ти е най-хубавото нещо в живота на сина ми.
Извади го от черупката му.
Предложение да насърчим гражданите да помогнат на киното.
Подкрепя се.
Предложението е направено. Който е ''за'', да каже ''да''.
Люк, Хари, моите поздравления. Откъде искате да започнете?
От мазето ви.
Боя, боя, и още боя!
Дори не знаех, че са тук. Вземете всичко, което ви трябва.
Хари, Емет, дръжте другия край.
Трябва да е отвън, за да се вижда.
- Държим здраво.
Готови ли сте? Хайде!
Готов ли си?
- Едно, две, три!
Изключи го!
ЕДНОГОДИШЕН ПРОПУСК ЗА КИНО ''МАДЖЕСТИК''
Дърпайте!
Брей, че тежи!
Май си разтегнах нещо!
Джоуи, ела да видиш!
Бързо, ела!
ГИЛДИЯ НА СЦЕНАРИСТИТЕ Питър Апълтън
Невъзможно е да е била докарана. Няма откъде да влезе.
А как се е озовала тук?
Паднала е в реката и морето я е довлякло.
Две-три реки се вливат в океана на север, по крайбрежието.
''Момчета откриват колата на изчезнал комунист.''
Благодаря, Мейбъл. Имаш ли хубава рокля за голямото откриване?
И още как!
Боб едва ли ще е зает тогава.
Разбира се, че ще съм зает.
Много жалко.
Трябва да го видите. Киното наистина се възражда.
Хайде, стига си ни мъчил!
КИНО ''МАДЖЕСТИК'' ПРЕДСТОИ ГОЛЯМОТО ОТКРИВАНЕ
Благодаря ти.
Не е ли прекрасно?
Бива си го, а?
Да.
Нека всички заедно...
почетем с минута мълчание...
любимите ни хора,
които вече не са сред нас.
ОТКРИВАНЕ - ДОВЕЧЕРА С ФИЛМА ''АМЕРИКАНЕЦ В ПАРИЖ''
Къде е? Трябва да отваряме!
- Изчакай, просто се притеснява.
Той ли се притеснява?
- Идва!
Дай му това.
- Не, нали ти го купи!
Брей!
- Добре ли ми стои?
Все едно, че не си го свалял!
- Напълнял съм, Адел го отпусна.
Справила се е отлично.
Емет...
Дължиш го най-вече на Люк.
Подарък от всички нас.
Божичко!
За да следиш винаги да започваме навреме.
Това е...
Много хубав подарък.
Наистина много хубав.
Готов ли си да заемеш поста си?
Да започваме с прожекциите!
- Добре.
Ърни.
- Добър вечер. Как си, Хари?
Благодаря.
Имам честта да бъда първият.
- Два билета?
Чудесно!
Приятно гледане.
- Благодаря.
Два, моля.
- Не си ли малък за този филм?
Добър вечер, Долорес. Как си? Фред, радвам се да те видя.
Благодаря ти, че дойдохте, Том. Как са децата?
ТРАМВАЙ ''ЖЕЛАНИЕ''
Побързайте, филмът ще започне.
Много ще ви хареса.
Два, моля.
Да, господине.
Приятно гледане.
Два билета.
- Как сте тази вечер?
ДЕНЯТ, В КОЙТО ЗЕМЯТА ЗАМРЯ
Идваме при вас с мир, в знак на добра воля.
Здравей.
Какво се е случило?
''Адел Луиз Стентън издържа Държавния изпит.''
Това значи ли, че ставаш за барманка?
Толкова се гордея с теб.
ПЯСЪЧНИТЕ ПИРАТИ ОТ САХАРА
Люк, трябва да поръчаме още стафиди и дъвчащи бонбони. Ще запомниш ли?
Стафиди и бонбони, ясно.
И ''Лунен пай''.
''Лунен пай''...
Много ли ги купуват?
- Хората обичат сладко в киното.
Като стана дума...
Татко, избягахме ли им?
- Мисля, че да.
Да видим как ще свалим оковите.
Къде сме?
Във Вътрешната зала. Най-сетне я открихме!
Божичко!
Кой е този?
Това, скъпа, е Хорус, небесният бог с глава на орел!
Красивата Емили. Моята пустинна любов.
Нима мислеше, че можеш просто да ме напуснеш?
Не я докосвай, Халид!
- Роланд!
Ти! Мислех те за мъртъв!
- Сбъркал си.
Пусни я!
Упорството ти започва да ми досажда.
Често ми се случва.
Роланд, пази се!
Хайде, Халид!
- Този път наистина ще те убия!
Опитай стоманата ми, куче!
''Опитай стоманата ми, куче!''
''Проклет да си, невернико!''
О, Роланд!
- О, Емили!
О, боже!
Сценарий ПИТЪР АПЪЛТЪН
Татко, добре ли си?
- Отървах се само с цицина.
А Халид?
- Мъртъв е.
Браво!
Картата у него ли е?
- Ето я.
Бил съм прав! Това е Вътрешната зала!
Значи в тази статуя е скрит скъпоценният камък на фараона.
Люк, нещо не е наред! Хари не смени ролката!
Хари не смени ролката!
Хари!
Господи!
Извикай доктора!
Докторе! Хари не е добре! Елате бързо!
О, не!
Какво, Хари?
Не можах да сменя ролката!
Няма нищо.
Само не се движи.
Лекарят идва насам.
Аз съм до теб.
Иска да идеш при него.
Как е той?
Получил е сериозен инфаркт. Дробовете му са пълни с течност.
Цялото му тяло...
престава да функционира.
Да го закараме в болница?
Дори да можехме, и там щяха да направят същото за него.
Не му остава много време.
У спя ли?
У спя ли?
С кое?
Да сложиш последната ролка?
Не.
Всички се разотидоха.
И няма да видят края на филма?
А никак не беше лош. Много жалко.
Сега няма да разбера как свършва.
Добрият побеждава.
Чудесно.
Това е хубаво.
Добрите винаги трябва да побеждават.
Не мисли сега за филма.
Само се дръж, Хари.
Няма страшно.
Ако трябва да умра, поне ще умра в леглото си...
спокоен, че синът ми е жив.
Не е чак толкова зле, нали?
Хари...
Аз не съм...
Не съм готов да се сбогуваме.
Няма нищо.
Не се измъчвай. Нали вече си у дома?
Нищо друго няма значение.
О, боже!
Обичам те, синко.
И аз те обичам...
... татко.
Стана много...
... по-светло.
''Тъй благостта и милостта Ти ще ме следват през целия ми живот;
И ще живея навеки в дома Господен.''
Здравей.
И ти здравей.
Търсих те.
Добре ли си?
Може да съм много неща...
но ''добре'' не е едно от тях.
Искаш ли да поговорим?
Люк...
Знам, че това...
Знам, че никак не ти е лесно...
- И представа си нямаш.
Баща ти каза, че постепенно ще си припомня всичко.
Е, и?
Оказа се прав.
Адел...
Хари не е мой баща.
Аз не съм Люк.
Съжалявам.
Мили боже!
Знаех си.
Знаех го от самото начало.
Но тъй ми се искаше да си Люк.
Искаше ми се да си жив.
Нямаш представа колко му приличаш!
Не знаеш какво означаваш...
какво означаваше Люк...
... за този град. Че внезапно се оказа жив.
Не знаеш какво е загубил градът.
О, боже! Чувствам се ужасно глупаво.
Знаех си, че не си Люк, но нарочно се заблуждавах!
Опитах се да не се влюбвам в теб. Та аз дори не знам името ти!
Ще ти го кажа.
- Недей! Не искам да го чувам!
Имам нужда да остана сама.
Адел!
Адел!
Това е той!
- Всички назад, моля!
Ето го!
Аз съм шериф Коулман. Обяснете ми какво става.
ФБР. Ще му връчим призовка.
На Люк Тримбъл?
Не знам какво ви е лъгал, но името му не е Люк Тримбъл.
По нареждане на Конгреса на САЩ вие се задължавате
да се явите пред Комисията в Лос Анджелис, Калифорния,
за да дадете показания по обвинение в подривна комунистическа дейност.
Присъствието ви е задължително.
Арестуван ли съм?
- Ще бъдете, ако не хванете влака.
Аз гарантирам неговото връщане. Така се разбрахме.
Ако не е нарушил закона...
Според мен няма такова нещо.
Външният вид лъже. Ще поразпитаме жителите на града.
Ще зададем някои въпроси, ще проверим биографиите им.
Хайде, сине.
Ела, Мейбъл. Не си струва.
ПЯСЪЧНИТЕ ПИРАТИ ОТ САХАРА
Е, да приключваме за тази вечер.
Аз ще заключа.
Айрийн, ще те изпратя до вкъщи.
- Благодаря, Емет.
Какво очакваше? Пълен салон?
Това не е твоят град. Твоят град е Лос Анджелис.
Не и след разпита на Комисията.
- Цял ден бях при адвокатите ни.
Те пък говориха с техните адвокати.
- И какво?
С неохота си признават, че явно не си важен комунистически шпионин.
Какво облекчение.
- Все пак е нещо.
Искат да замажат нещата след истерията, която раздухаха,
тъй че са склонни на компромис.
Адвокатите на студиото изготвиха този документ.
''Аз, Питър Апълтън, разкайвайки се за миналите си провинения,
се отказвам от членството си в комунистическата партия
и съобщавам имената на други такива членове,
за да сторят същото като мен.'' Господи, Лио!
Стандартно изявление. Дори ни пратиха имената.
Но аз не познавам тези хора!
Други вече са ги назовали, тъй че е все едно.
Само ще прочетеш изявлението, ще отдадеш чест пред знамето
и всички ще са доволни.
- И вече няма да съм комунист?
Но аз никога не съм бил такъв.
- Недей така. Всичко е игра.
Но играта е тяхна. Играеш по техните правила или те погубват.
Нали уж сме демокрация?
- Независимостта? Конституцията?
Това са само листове хартия с подписи.
Знаеш ли какво е лист със подпис?
Договор, който може да бъде преразгледан по всяко време.
Просто този път Комисията по антиамериканска дейност
преразглежда договора. Винаги ще има някой такъв!
Ако искаш да си върнеш живота, прочети изявлението.
Ще се видим на гарата рано сутринта.
Дали ще се върнат? Клиентите?
Разбира се. Емет, трябва да поговорим.
Утре сутрин заминавам.
- Защо?
Ти не беше ли на главната улица, когато пристигнаха онези мъже?
Не ми е приятно точно аз да ти го кажа,
но аз не съм Люк.
Аз го знаех.
- Така ли?
Още откакто свири на пианото.
Шегуваш се!
Люк свиреше класиците като истински виртуоз,
но не разбираше абсолютно нищо от джаз.
Когато чух блестящото ти клубно изпълнение, разбрах, че не си Люк.
И не каза на никого?
- Нямаше смисъл другите да знаят.
Градът имаше нужда да бъдеш Люк, затова ти беше Люк.
Но вече не съм.
Затова се връщам в Лос Анджелис.
- За колко време?
Завинаги.
Кой ще поддържа ''Маджестик''?
Ти, Емет.
Ти и Айрийн.
Не знам какво да кажа.
Хари би искал да продължиш делото му. Вземи ключовете.
Не знаех, че си тук.
Аз просто...
се сбогувах с него.
Адел, съжалявам, че стана така.
Не исках да нараня никого, най-малко теб.
Понякога нараняваме хората неволно.
Така стоят нещата.
Ти наистина ли си комунист?
Не, не съм.
Така си и мислех.
Само закоравял капиталист можеше да възроди ''Маджестик''.
Ще свидетелстваш ли в моя полза?
- Ако ти помогне.
Благодаря.
Какво ще кажеш пред Комисията?
Онова, което искат да чуят. ''Съжалявам, няма повече...''
Не говориш сериозно.
- Че какво му е лошото?
Всичко!
Ще поясниш ли?
Живеем в свободна страна и ако искаш, можеш да си комунист.
А ако те обвинят несправедливо,
имаш не само право, но и дълг да им кажеш да се застрелят!
Виждам духът на Емил Зола!
Напълно си прав!
Играта обаче е жестока. Затова я наричат ''лов на вещици''.
Има един термин - ''невинен до доказване на противното.''
На теория - да, но все пак живеем в реалния свят.
Ако се изрепча, отивам в затвора.
- Още една причина да го направиш!
Както би сторил Люк? Хайде, кажи го.
Да, както би сторил Люк.
Започва се! Кажи ми пак какъв страхотен човек е бил!
Не се уморих да го чувам!
- Той щеше да им се опълчи!
Но го няма, за да потвърди, нали?
Трябва просто да ти се доверя!
Честно казано, спомените на целия град са малко идеализирани.
Не съм Люк! Докато е освобождавал Европа, аз бях писарушка!
Бях щастлив, че не ме пратиха да воювам!
Защо?
- Не исках да свърша като него!
Исках да оцелея!
Който се бори за някаква кауза, бива съсечен!
Погледни!
Това е истинският свят!
Искам да си върна предишния живот! Толкова ли е трудно да разбереш?
Как съм могла да те взема за него?
Къде се губиш?
Разхождах се.
- Цели два часа?
Не ме мъчи така. Нервите ми не са в ред.
Хайде.
Как е тя?
Върна се от гробището малко разстроена,
но ще се оправи.
Поръча да ти предам това.
Какво има вътре?
Не се сетих да я попитам.
КОНСТИТУЦИЯ НА САЩ
''На Адел, която знае всички отговори. С любов: Люк''
''Скъпа Адел, чувствам, че скоро ще минем в настъпление,
тъй че за известно време няма да мога да ти пиша.
Първо - благодаря ти за писмата. Те ме карат да мисля за дома.
Не се опитвам да те плаша,
но знай, че съм приел факта, че може и да не се върна.
Ако това се случи, обещай да не оплакваш смъртта ми,
а да живееш живота си пълноценно, за да е имал моят живот смисъл,
и в чест на бъдещето, за което сега се борим.
Когато побойниците се надигнат, трябва да им дадем да разберат.
Представям го много опростено, но си заслужава да се бориш за това.
Единственото, което ме натъжава, освен мисълта за поражение,
е че може да не те видя повече.
Няма да те прегръщам, да гледам как растат децата ни,
няма да прекарам живота си с теб.
Но ако не се върна, знай, че никога няма да те изоставя.
Ако след години се разхождаш в някой прекрасен пролетен ден,
и топъл бриз погали бузите ти, този бриз ще бъде моята целувка.
И помни най-важното - че те обичам. Люк.''
Г-н Апълтън?
Моля залата за тишина!
Тишина в залата!
Денят ни е доста претоварен.
Призовавам присъстващите да спазват реда и благоприличието,
иначе ще опразня залата.
Моля свидетелят да стане и да вдигне дясната си ръка.
Заклевате ли се, че показанията ви пред тази Комисия
ще бъдат истината и нищо друго, освен истината?
Заклевам се.
- Моля, седнете.
Трите ви имена и адресна регистрация.
Питър Апълтън, Холивуд, Калифорния.
Уведомиха ме, че желаете да прочетете свое изявление.
Да, господине.
Преди изявлението искам да задам няколко въпроса на свидетеля.
Само за да изясним нещата.
Американският народ заслужава да знае размерите
на комунистическия заговор, застрашаващ начина ни на живот.
Казаха ни, че ще му позволите да прочете изявлението!
Ще го прочете, но първо ще отговори на някои въпроси.
Г-н Апълтън, казахте, че сте от Холивуд, Калифорния,
но през последните няколко месеца сте живели в град Лоусън.
Вярно е.
Познавате ли Албърт Лукас Тримбъл?
Не, господине, не би било възможно. Той е мъртъв.
Но това не ви е попречило да се представяте за него.
Тишина!
Не съм се представял, а ме сбъркаха с Люк. Претърпях злополука.
Всички вече са осведомени за тази злополука от вестниците.
Интересно защо тя ви сполетя веднага щом Комисията ви призова.
Трудно ми е да разбера
защо толкова сте бързали да напуснете Лос Анджелис.
Това би могло да се възприеме като бягство от властите.
Не съм бягал.
Просто претърпях катастрофа, която засегна паметта ми.
Тишина!
А сега как е паметта ви?
- Напълно възстановена.
Радвам се да го чуя. Значи помните списъка пред вас.
Това са присъствалите на сбирката на клуба ''Хляб вместо куршуми''
на 3-и октомври, 1945 година.
Вижте ред 37. Това не са ли вашето име и подпис?
Те са.
- Разкажете ни за този клуб.
Нека Комисията погледне ред 36 от списъка.
36? Лусил Ангстрьом?
- По онова време я ухажвах.
Присъствах на сбирката само за да бъда с нея.
Искате да повярваме, че сте участвали в комунистическа сбирка
само заради едно момиче?
- Да, господине.
Дори важен прокурор като вас сигурно знае как се сваля момиче.
Отговаряйте само на зададените ви въпроси!
Извинявам се.
- Показанията ви не съвпадат.
Искате да заявите, че се отказвате от връзките си с комунистите,
и въпреки това твърдите, че не сте били там като член?
Не съм бил член.
- Тогава като какъв сте отишли?
Неудобно ми е да кажа.
Обещахте да бъдете искрен. Настоявам да бъдете.
Отидох в качеството си на...
Похотлив младеж.
Тишина в залата!
Не бива да се закача с тях. Жив ще го изядат.
И още как!
- Нека!
Това е законно назначена Комисия. Не предизвиквайте гнева ни.
Каква е целта на въпросите ви?
Г-н Апълтън желае да ви съдейства, а вие го третирате като обвиняем!
Взимаме си бележка. Нека г-н Апълтън прочете изявлението си.
Ако свидетелят не се позове на Петата поправка, имам още въпроси.
Елвин! Да не се ровим повече.
Нека това лайно да прочете изявлението и да изчезва.
Няма повече въпроси. Г-н Апълтън може да прочете изявлението си.
''Аз, Питър Апълтън,
разкайвайки се...
за миналите си провинения...''
Г-н Апълтън?
- Извинете, г-н Председател.
Може ли да пийна малко вода?
- Заповядайте.
Не мога да го направя.
- Ще ти го обясня простичко.
Ако не го прочетеш, отиваш в затвора за обида на Комисията.
В затвора?
- Да!
Прочети проклетото изявление!
''Аз, Питър Апълтън...''
Г-н Апълтън, търпението на Комисията се изчерпва!
Разбирам, г-н Председател.
Извинете ме.
Съжалявам, но според мен...
има по-важен въпрос от този дали съм комунист или не.
Няма по-важен въпрос!
Не искам да ви противореча, но според мен има.
Не знам какво точно да кажа...
Всъщност аз...
никога не съм вярвал в нещо.
Не виждах полза от това.
И честно казано,
мисля, че просто...
ми липсваше кураж за това.
Аз не съм като Люк Тримбъл. Той е заел тази пазарна ниша.
Никога не съм го срещал, но ми се струва, че го опознах.
И все се питам какво би казал,
ако сега присъстваше тук.
Сигурно би ви казал,
че онази Америка, която вие олицетворявате,
не е страната, за която е дал живота си.
Щеше да ви каже, че вашата Америка е злобна,
жестока и дребнава.
- Тишина в залата!
Знам със сигурност, че неговата Америка е невъобразимо голяма!
С открито сърце! И в нея всеки се изказва свободно!
Дори и да не ви харесва онова, което иска да каже.
Стига! Вие не се владеете!
Ако беше тук, чудя се как ще му обясните къде е неговата Америка.
Г-н Апълтън, на крачка сте от обвинение в обида!
Това е първото нещо днес, с което съм напълно съгласен!
Клиентът ми е под огромно напрежение
в резултат на злонамерените въпроси на г-н Клайд!
Той не е отговорен за думите си. Позоваваме се на Петата поправка!
Не!
- Да.
Престани, не се позовавам!
Млъкни и ме остави да свърша. Не искам никаква Пета поправка.
Но има друга поправка, на която ще се позова.
Чудя се дали някой тук е запознат с нея.
''Конгресът няма да издава закони, възпрепятстващи религиозни или...''
Нарушавате реда!
''Конгресът няма да издава закони, възпрепятстващи религиозни...
или други убеждения,
цензуриращи свободата на словото и пресата,
или правото на хората на мирни събрания
и петиции до правителството, изразяващи техните оплаквания.''
Не можете да поучавате Комисията!
Първата поправка е нашият най-важен закон, стига да го спазваме!
Сам си слага въжето.
Най-важната част от договора на всеки гражданин с държавата.
И макар тези договори и Конституцията
да са само хартийки с подписи върху тях,
те са единствените ни договори,
които изобщо не подлежат на преразглеждане.
Нито от вас, г-н Председател, нито пък от вас, г-н Клайд!
Нито от когото и да било!
Твърде много хора са пролели кръвта си за този договор.
Стига! Нарушавате реда!
Хора като Люк Тримбъл...
и всички синове на град Лоусън, Калифорния!
Точно така! Те заслужават нещо по-добро.
Всички го заслужавате, момчета.
Тишина или ще опразня залата!
Като се позамисля...
Това е всичко, което исках да кажа пред тази Комисия.
Не сте освободен!
Върнете се на мястото си! Не сме ви освободили!
Върнете се на мястото си!
Отивам към студиото. Къде да те оставя?
У дома. Трябва да си събера багажа.
Багажа?
В затвора ще ми трябва поне четка за зъби и бельо.
Защо мислиш, че отиваш в затвора?
- Нали им казах да си го начукат!
Това е твоята гледна точка.
- А има ли друга?
Тези глупаци без да искат те направиха герой.
Едва ли им се иска да те издигнат до мъченик.
Ще гледат да замажат нещата. Щом си герой, ще бъдеш техен герой.
Един от адвокатите им предложи сделка.
Каква сделка?
- Ами, сделка.
Комисията се храни с имена. Всяко име ще свърши работа.
Не съм им давал имена.
- А Лусил Ангстрьом?
Не аз, а те ми дадоха името й. Беше в документа пред тях.
Те обаче мислят другояче.
Тя е просто моя позната от колежа, дори не е в шоу-бизнеса.
Или греша?
Сега се казва Лусил Х ършфилд и е продуцентка в Си Би Ес.
Мили боже!
- Което те спасява.
В този момент Дойл ти благодари пред пресата
за показанията, с които си се покаял.
За какво? Че съсипах живота й?
Не съсипваш ничий живот. Комисията вече знаеше за нея.
Призоваха я още преди шест месеца.
Кой мислиш назова твоето име?
Тя ме е назовала?
- Това вече не е важно.
Важното е, че студиото поднови работа върху филма ти.
Поздравявам те. У спя да си върнеш живота.
Ами краят на филма? Не е достатъчно емоционален.
Героят сякаш не е минал през достатъчно премеждия.
Появява се на събранието, дръпва пламенна реч,
но не трябва ли да страда повече?
Чупи си ръката, но може да измислим нещо по-сериозно.
Да си счупи крака.
- Ще се получи лош каламбур.
Ами ако се парализира?
Да се появи на събранието в инвалидна количка?
Чакайте, хрумна ми идея.
Как се казваше главният герой?
Хейууд.
- Пак ужасно име. Сменете го.
По време на срутването ''безименния'' е треснат по главата и ослепява.
Така по време на събранието вярното куче, което го е спасило,
ще го заведе до трибуната за голямата реч.
Нямам думи!
- Просълзих се. Велико!
Не само е велико, а и емоционално!
- Всички в салона ще се разплачат.
Да попитаме сценариста. Какво ще кажеш, Пит?
Това е...
Най-голямата глупост, която съм чувал.
Хей...
И на мен ми хрумна идея!
Какво обичате?
- Искам да изпратя телеграма.
Диктувайте, моля.
''Скъпа Адел, стоп.
Идвам в Лоусън да върна взетото назаем, стоп.
Много искам да ти задам един въпрос, стоп.
Ако не дойдеш на гарата, ще те разбера, стоп.
Ще оставя Конституцията и медала на Люк при началника,
ще се кача пак на влака и ще продължа нататък, стоп.
ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА, ПИТ! ЛЮБИМИЯТ СИН НА ЛОУСЪН
Дай да ти помогна.
Добре дошъл отново!
Здравей, толкова се радвам!
През цялото време си знаех, че ще се върнеш!
Виж го ти!
Добре дошъл у дома.
Добре дошъл и на теб.
Добре дошъл отново!
Е, какъв е въпросът ти?
Забравих го.
Приятно гледане!
Два билета?
Превод: ЖИВКО ТОДОРОВ
Адаптация: SDI Меdiа Grоuр
[ВULGАRIАN]