The Magic Sword (1998) Свали субтитрите
Татко!
Трябва ли да заминеш, татко?
Трябва, Кейли.[br]Рицарите скоро ще бъдат тук.
Кажи ми пак защо стана рицар.
Слушала си го стотици пъти.[br]- Няма нищо, скъпа.
Преди да се родиш ти, скъпо дете,
страната ни беше дива и опасна.
Хората бяха разединени,[br]брат враждуваше с брат си.
Единствената надежда за мир[br]беше легендата за меча Екскалибур.
Според нея, само истинският крал
би могъл да извади меча от скалата[br]и да обедини народа.
Мнозина се опитаха. Никой не успя.
Но точно в деня, когато се роди ти,[br]внезапно се появи един юнак.
Той се казваше Артур.
Той беше истинският крал.
С Екскалибур в ръка[br]той ни изведе от мрака
и всички заедно изградихме[br]най-великото кралство на земята.
Всички ликуваха.
Камелот!
Тези три кръга символизират[br]единството на нашето кралство.
Като рицар аз се заклех да пазя[br]Камелот, краля и Екскалибур.
Рицарите дойдоха.
Трябва да вървя. Днес кралят[br]призовава всички рицари в Камелот.
Идвам с теб, татко!
Когато пораснеш,[br]ще те заведа в Камелот.
Обичам те!
Един ден и аз ще стана рицар[br]като татко.
Да тръгваме!
В Ъ Л Ш Е Б Н И Я Т М Е Ч
Сега и завинаги единни сме ние,
делим ли се, врагът ще ни срази.
Ръка за ръка, брат до брата,
единството нашата сила роди.
Вече станаха десет години,[br]откакто кралят ни се възцари
и целият народ се радва[br]на свобода и светли бъднини.
Всеки от нас получава[br]своето парче земя
и се грижи да добруват[br]всички в нашата страна.
Свобода![br]- Правда!
Доверие![br]- Свобода!
Мир![br]- Чест!
Благородство![br]- Сила!
Храброст!
Аз!
Хубава спявка.[br]А сега да говорим делово.
Кога ще получа земите си?
Сър Рубър винаги мисли само за себе си.
Като рицари на Кръглата маса[br]наш дълг е да мислим за другите.
Земята ще бъде разпределена[br]според нуждите.
Ако знаех, че ще раздаваш милостиня,
нямаше да те подкрепям така.
Кралят вече реши![br]- Значи е време за нов крал.
Предлагам себе си.[br]- Няма да служа на фалшив крал!
Тогава ще служиш на мъртъв крал!
Един ден този меч ще бъде мой!
Всичко тук ще е мое!
Жив ли е?[br]- Сър Лайънъл?
Мамо, чуй. Това е татко.
Твоят съпруг загина,[br]за да спаси мен и Камелот.
Лейди Джулиана, вратите на Камелот[br]са винаги отворени за теб!
Сър Лайънъл беше[br]най-довереният ми рицар
и мой най-скъп приятел.
Винаги ще помним как храбро[br]той отстояваше идеалите на Камелот.
Ако беше тук,[br]бих открила себе си във теб.
Ако беше тук...
Вече никой няма да узнае[br]колко тайни имахме с теб.
Ах, как искам аз да съм достойна,[br]да живея, както ти живя.
За истината храбро да се боря[br]и да ме води вечно смелостта.
Заради теб аз вярвам, че ще мога,[br]да полетя с твоите криле.
Пътища незнайни ще пребродя,[br]за да позная този чуден свят.
И чудеса от храброст да извърша,[br]от спомена за татко окрилена.
Сама, без теб, светът не бих познала,
мечтите сбъднати не бих видяла.
Дори този кон с един ден галоп
по-далече би стигнал от мен.
В десетте години[br]след смъртта на сър Лайънъл
равенството и свободата[br]царуват по нашите земи.
Екскалибур ни даде сили[br]да се преборим с неправдите.
Камелот е по-силен и богат,[br]отколкото някога сме мечтали.
Това е грифон!
Той взе Екскалибур![br]- Артур е ранен!
Не се безпокойте за мен.[br]Повикайте Мерлин и намерете меча.
Разпратете вестта![br]Откраднаха Екскалибур!
Среброкрили, защити меча!
Откраднали са Екскалибур!
В никакъв случай![br]- Откраднали са Екскалибур, мамо!
Аз трябва да го открия.[br]- Това е работа на рицарите.
И аз ще стана рицар, ще се боря[br]със злото, ще спасявам девици...
Какво, всъщност, е девица?
Стой мирна[br]и пробвай новата си рокля, Кейли.
Не искам нова рокля,[br]а да спася Камелот, майко.
Мога да открия Екскалибур.
Рицарите сами ще открият меча.
А аз ще кисна тук, ще събирам яйца,
ще подреждам къщата. Скука![br]Къде е славата?
Някога ще разбереш[br]какво означава Камелот.
А дотогава ще стоиш тук.[br]- Добре де!
Ти как би постъпил?
Как ще върша велики дела,[br]като стоя затворена тук
с тия тъпи кокошки!
Чук-чук!
Кой си ти?
Рубър!
Бях наблизо и рекох да нахълтам.
Една целувчица? Чух, че още си сама.
Нагла свиня![br]- Това отказ ли е?
Колко неучтиво!
А аз бих толкова път заради теб.
Какво искаш?[br]- Камелот.
Да се върнем към войните,[br]дайте ми жестокости,
писна ми от мир, покой и тишина.
Страшни нощи, пълни с ужас -
кошмар за вас, за мен - мечта!
Ти си луд![br]- Радвам се, че забеляза.
От години се стремя към това.
Нека мрак отново сипе своята печал,[br]мен за злото старо време ми е жал.
Стига вече тъпа доброта!
Артур и кралството му[br]ще бъдат в моята власт.
А ти, красива Джулиана, ще ми помогнеш.
По-скоро бих умряла!
Просто ще ти е трудно да ми откажеш.
Майко!
Не я докосвай!
Прави каквото ти казвам
и тя няма да пострада.
След години няма да си спомнят[br]за добрия стар крал Артур.
Защото всичко това ще бъде мое.
Всичко това ще бъде мое.
Имам план и ти си част от него.
С твоя помощ в Камелот ще ида,
където всичко свое ще си взема.
Войниците ми ще се скрият[br]в твоите коли,
а ти отпред ще седнеш.
Сега ме виж как малката си армия[br]завчас ще сътворя,
с тази отвара от вещиците дар.
Една капка само и пилето кротко
превръща се в остър сатър.
Туй пиле вече по-страшно е от меча.
Пред вас е...
Остроклюн!
Елате по-бързо насам.
Ще превърна тази сган презряна
в храбреци, излети от стомана!
Бързо във водата! Хайде, глупаци!
Следващият! Хайде, не се мотай!
Не, това не става.
Пригответе се за зората на нова ера!
Ерата на Рубърианството! Година първа!
Тичай да предупредиш Артур.[br]- Няма да те оставя.
Рубър ще бъде в Камелот след 3 дни.[br]Трябва да го изпревариш.
Но, майко...[br]- Върви, докато още можеш.
Ти си единствената ни надежда.
Пази се, скъпа.
Един ще е до гроб боготворен,
обичан, мразен и отричан.
За ваша чест ще кажа три слова -[br]аз, мен и мой!
О, как е сбъркал този, който мисли,[br]че Рубър от боязън ще избяга.
Аз пак съм тук[br]и този път навеки ще остана!
Веднъж ви казах и сега повтарям:
всичко, което пред вас се простира,[br]всичко оттук до края на всемира
ще бъде...
... само мое!
Към каруците!
Следваща спирка - Камелот!
Вярната ми животинка...[br]Как мина полетът?
Вихри се повсеместна паника, а?[br]- Именно.
Планът ми е идеален![br]- Именно.
Без меча си Артур е нищо,[br]а Екскалибур е вече мой!
Тук вече го закършихме.
Моля? Изгубил си Екскалибур? Как?!
Нападна ме един сокол.
Моят прекрасен звяр[br]се е уплашил от един мижав гълъб?
Не беше гълъб.[br]Беше сокол със сребърни криле.
Олеле, колко страшно! Глупаво животно!
Къде е мечът?[br]- На едно крайно опасно място.
В Забранената гора!
Именно, господарю.
Казвал ли съм ти днес[br]колко възхитително и безкрайно
безполезен си ти?
Само Екскалибур може да ме спре[br]по пътя ми към Камелот!
Само не момичето!
Ти, ти и ти, бързо тичкайте след нея
и я върнете!
А ти ще ме заведеш...
... при Екскалибур.
Умолявам те да бдиш над нея.
Да я пазиш в опасния й път.
И да й дариш от мъдростта си.
Отпъди и моите тревоги.
Утеши и майчиното ми сърце.
КАМЕЛОТ[br]ЗАБРАНЕНАТА ГОРА
Бъди й пътеводна сила.
Далеч от всяко зло я отведи
и дай й вяра в собствените сили.
Бъди й пътеводна сила,[br]бъди й знак и светлина
и нека твоята закрила[br]прогони всякаква злина.
Забранената гора.
Нали няма да влизаме там?[br]- Бъзльо!
Имам жена и две яйца вкъщи!
Не ме оставяйте!
Мрежата ми!
Невероятно!
Как успя да отстраниш тези изчадия!
Ти си невероятен! Ти...
Ама ти не ме слушаш![br]- Страхотно!
Два месеца плетох тая мрежа.[br]- Мрежа? Та ти ми спаси живота!
Стават грешки.
Значи тук крал Артур праща[br]в изгнание некадърните си шутове!
Сега аз ти благодаря.[br]- За какво?
Че ми напомни, че съм отшелник.
Как се казваш?[br]- Гарет.
Аз съм Кейли.[br]Защо не ме гледаш, като ти говоря?
Не знаех, че си...[br]- Висок?
Як? Красив?[br]- Сляп.
Все забравям за това.
Ходещ храст!
Не сега, Ейдън.[br]- Соколът ти има сребърни криле.
Нима? Щом така казваш.[br]- Съжалявам.
Той знае къде е Екскалибур.[br]- Разбира се, че знае. В Камелот.
Голяма крепост, знамена...[br]- Той е някъде в гората.
Рубър го открадна и взе мама[br]за заложница. Затова съм тук.
Ако не върна меча на Артур,[br]Камелот и майка ми са обречени.
Екскалибур е тук?!
Значи отиваме да го намерим.[br]- Чудесно!
Не ти. Само аз и Ейдън.[br]Ние работим сами.
Не виждам защо да не дойда.
Познавам всеки шепот на гората.
Обичам туй, което плаши други.
Ти нямаш място в тоз забравен лес,
тук могат да се скитат само[br]несретни като мен.
Тук всеки полъх аз познавам,[br]всеки дъх,
и той за мен живот е,[br]а за други - смърт.
Царуват тук хармония и ред,
какво повече може да иска човек?
И като едно дърво[br]самотен аз стоя сред пустошта,
ръце протегнал[br]като клони към небето.
И този свят е мой и ничий друг.
Стоя самотен аз,[br]без помощ да очаквам.
Аз твоя свят с очите си съм виждал,
не идвай тук, не приближавай даже,
усетих болката му, чух лъжите,
но в моя свят те нямат място.
Стоя самотен аз и помощ не очаквам.
Аз също съм сама.
Ейдън![br]- Трябва да ми помогнеш!
Добре, де! Но не ми създавай грижи.
В хубава каша ни забърка.[br]- Тук не е чак толкова страшно.
А ти вдигна толкова шум!
По-трудно ми е било[br]да събирам яйца от полога.
Усещам бедата с голямо ''Б''!
Ах ти, жалък митологичен тъпанар!
Къде изпусна меча?
Оттук изглежда различно.
Ей, ти! Докладвай!
Момичето и слепият воин[br]следват среброкрилия сокол,
който знае къде е Екскалибур.[br]- Значи ще ни заведат право там.
Тръгваме след тях.
Мен ли гледате?
Какво ме гледате, бе?
Трябва да поправим кулата.
Има ли новини, Мерлин?[br]Рицарите намериха ли Екскалибур?
Боя се, че не.[br]- Тогава тръгвам да го търся.
Трябва първо да оздравееш.
Помогни с някоя магия!
Ще трябва да се осланяш[br]на храбростта на хората си.
Настинал ли си? Какво има?[br]- В страната на драконите сме.
Да, вярно.
Сигурен ли си,[br]че това е страната на драконите?
Защо никъде не пише:[br]''Добре дошли в страната на драконите''?
Няма да срещнем дракони, нали?
Много дракони стадо ли са, или ято?
Или може би са рояк? Или глутница?
Тихо![br]- Чу ли нещо?
Не. Просто искам да млъкнеш.
Гарет, къде си?
Дракони![br]- Къде? Не ги виждам!
Вие сте дракони.[br]- Господи! Откриха скривалището ни!
Млъквай, кюфте! Аз ще се оправя.[br]Ние сме дракони!
Свирепи, гладни дракони![br]Махайте се, преди да сме ви изяли!
Браво, Корни! Много хитро.
Чакай сега да опитам аз.
Страхотно! Зайчето си отиде.
Те сигурно умират от страх.
Моля те, не ни наранявай.[br]- Нали бяхте свирепи дракони?
Свирепи са ония гадняри,[br]които бълват огън.
Те ни закачат, бият ни,[br]обиждат ни. Мразя ги!
По-леко с тази пръчка![br]- Какво сте вие?
Ние сме причината, поради която[br]братовчедите не трябва да се женят.
Аз съм Девън, а израстъкът[br]на врата ми се казва Корнуол.
Можете да ми викате Корни.
Можете да му викате също[br]невъзпитан, грозен и глупав.
Той е пълната ми противоположност.[br]- Защо не млъкнеш?
Къде отивате?[br]- Да спасим Камелот.
Камелот? Ресторанти, театри...
Сервитьорки, актриси...[br]- Дракони...
Драконите?!
Чакайте! Какво е това?
Спокойно. Няма нищо страшно.
Няма страшно ли?[br]- Само не стъпвайте вътре.
По-бързо, Гарет![br]- Да не мислиш, че ми е лесно?
Още един дракон![br]- Това не е дракон! Това е грифон!
Рубър! Откриха ни!
Насам!
Тук не е ли опасно?[br]- По-безопасно е от навън.
Знаем всички скривалища.[br]Крием се, откак бяхме 200-годишни.
Били ли сме толкова млади?
Естествено, глупако.[br]- Не съм глупак!
Чудно как още не сте се изгорили.[br]- Да се изгорим ли?
Ние не можем да запалим и клечка.
За разлика от другите дракони,[br]не бълваме огън и не летим.
Извинявай, г-н Самосъжаление,[br]но ние не можем да летим,
само защото ти ме спъваш.
Ако те нямаше теб, щях да мога много.
Щях да танцувам с динозаврите,[br]щях да си пея с носорозите,
драконизирал бих и тази пещера.
Всички Корнуол щяха да хвалят,[br]на драконите щях да съм царят.
Прекрасен би бил този свят,[br]ако те нямаше теб.
Ако ме нямаше мен...[br]- Ако те нямаше теб!
Ами ако те нямаше теб?
Бих дал какво ли не, за да съм сам.
Бих направил чудеса,[br]ако те нямаше теб.
Престанете с тези сцени.[br]- Сцена ли?
Кой каза сцена? Аз обожавам сцената!
Ех, да имах отделни крака,
всяка сцена бих завладял!
В Камелот бих бил звезда!
Би те забравил светът.
Ако те нямаше теб...[br]- Де тоз късмет!
Ако те нямаше теб...[br]- Закъде си без мен?
Бих сътворил чудеса,
бих завладял аз света,
ако те нямаше теб!
Чувствам се като в капан![br]- Залепен за теб от 500 години!
Ама ти си можел да броиш?!
Ако имах добър адвокат, вече[br]400 години щяхме да сме разделени.
Бих бълвал огън като хала![br]- Като волна птица бих летял!
Да живееш без мен си навит?[br]Та ти би изчезнал като вид!
От сарказма ти ми писна![br]- От хвалбите ти се вкиснах!
Без мен ти нямаше изобщо...[br]- ... да имаш с какво да мислиш.
Насам! Аз ще водя.
Не натам! Насам!
Би бил животът ми мечта,[br]да имах собствени крака!
Ех, да бях само аз...[br]- Само ти, скъпи мой!
Ако те нямаше...
Нямаше...
Теб!
Девън слезе от сцената.[br]- За първи път пееш, нали?
Хайде, Гарет.[br]- Той не ти трябва, скъпа.
Корнуол ще се грижи за теб.
Хубавото е,[br]че страната на драконите свърши.
А още по-хубавото е,[br]че тук се разделяме.
Не можете да ни оставите.
Ако се върнем, ще ни изгонят,[br]ще ни прокудят, ще ни отлъчат!
А освен това ще ни изритат.[br]- Защо?
Нарушихме основния закон.
Никога не носи[br]кафяви обувки със син костюм.
Не, глупако.[br]Никога не помагай на хората.
Хайде! Трябва да направим лагер.[br]- Лагер ли?
Нека ги вземем с нас, моля те![br]- Добре де.
Но повече никакво пеене![br]- А един малък авторски танц?
Дракон по царски.
Малко разтоварване[br]от постоянното пилешко меню.
Унижавам се да преследвам[br]едно момиченце,
един слепец и един гълъб!
Открийте ги и ми докладвайте!
Защо не ми отговаряш?[br]- Устата ми беше пълна.
Естествено! От всички зверове[br]избрах точно най-възпитания.
И никакви грешки, ако не искаш[br]и ти да свършиш на печката!
Ей, нищожество! Върви и кажи[br]на войската ми да не спира.
Ще ги настигнем,[br]веднага щом намерим Екскалибур.
Кралството ще бъде мое!
Умирам от глад.[br]Героизмът обостря апетита ми.
Мирише на нещо вкусно.
Бих сготвил нещо набързо.
Тук ще нощуваме.[br]- Ще нощуваме? Ами Екскалибур?
Не се върви нощем през гората.[br]- Баща ми, сър Лайънъл, би вървял.
Хайде, скъпи, запали се!
Няма нищо по-жалко[br]от дракон - огнен инвалид.
Я, ти издиша огън!
Или по-скоро въздух под налягане.
Аз познавах баща ти, Кейли.[br]- Така ли?
Преди живеех в Камелот.[br]Работех в оборите.
Мечтаех един ден да стана рицар.
Една вечер избухна пожар.
Опитах се да спася конете, но...
Пострадах.
Първо виждах силуети,[br]после само сенки.
Накрая целият ми свят потъна в мрак.
След като ослепях, само баща ти[br]продължи да вярва в мен.
Той ме учеше, че силата на рицаря[br]идва от сърцето
и от верността му към Камелот.
Единни сме ние.[br]- Сега и завинаги.
Надеждите ми да стана рицар[br]умряха заедно с него.
И аз бях отчаяна,[br]но той никога не би се отказал.
Не би позволил и на теб да се[br]предадеш. Ти си достоен за рицар.
Наистина ли мислиш така?
Ела тук, пръчице![br]- Върни се.
Ще ти кажа само три думи, пиленце.[br]Вечерята е сервирана!
А как откри Ейдън?
Той ме откри,[br]когато дойдох да живея тук.
Един ден се появи[br]като неочакван дар от съдбата.
Той ми разкри тайните на гората.[br]Показа ми кое е опасно
и кое - лековито.
Ейдън е моите очи.[br]С него не ме е страх от нищо.
Сега ще ти покажа.
Заемам позиция[br]и се изправям срещу опасността.
Стоя неподвижен до последния момент
и чакам сигнала на Ейдън,
за да реагирам.
Просто е. Опитай и ти.[br]- Няма проблем.
Заемаш позиция.[br]Изправяш се срещу опасността.
И стоиш неподвижна[br]до последния момент.
Реагира твърде рано.
Зад вас сме.[br]- Идваме. Не си лош, приятелю.
Случайно да имаш огънче, Кейли?
Само да хвана това момиченце...
Ейдън е видял Екскалибур.
Сигурно е наблизо. Да тръгваме.
Вижте! Това е от Екскалибур.
Но къде е мечът?[br]- Някой го е взел.
Или пък нещо.[br]- Няма да го открием навреме.
Трябва да вървим по следите.[br]- Ти си виновен!
Ако не бяхме спрели...[br]- Тихо!
Трябва да спася майка си.[br]- Трябва да чувам.
Дръжте ги!
В капан сме!
Моля те, дъще, бъди предпазлива!
Никой не може да спре Рубър[br]по пътя му към Камелот.
Ти не познаваш дъщеря ми.
Моля те, не умирай.
Не мога да се справя сама.
Съжалявам.[br]Аз съм виновна, че те раниха.
Мърморех, а трябваше да мълча.
Само ти пречех.
Грешиш.
Погледни небето ясно.
Просто погледни.
После затвори очи и ми го опиши.
Тази вечер небосводът[br]е обсипан със звезди.
Виждам колко е красив[br]светът през твоите очи.
В твоята усмивка само[br]щастието е за мен.
Със добро сърце и смелост[br]ти си надарен.
Нов и по-красив животът[br]стана вече от преди.
Сега, когато аз видях го[br]през твоите очи.
Аз за първи път прогледнах[br]с твоите очи.
Във сърцето на нощта[br]виждам хиляди слънца.
В царството на тъмнината[br]в ритъм бият ни сърцата.
То по-силно е от нас[br]и не можем да го спрем.
Неочаквано плени ме любовта.
Аз за първи път прогледнах[br]с твоите очи.
Защо ли тази нощ не може[br]завинаги да продължи?
Как искам в този свят да можем[br]да бъдем само аз и ти.
От този ден нататък[br]не ще цари печал.
От този ден нататък...[br]До днес не бях живял.
Отново ни избягаха, господарю.
Тръгнали са натам.
Какво има?[br]- Следите свършиха.
Това стомахът ти ли беше?[br]- Не, великанът.
Сбогом! Желаем ви щастлив живот.[br]Колкото е останал...
Защо се плашите от великани?[br]- Защото ядат всичко!
О, не! Това е чичо Йорик.
О, бедни ми Йорик! Аз го познавах.
Бързо! Пазете се!
Това е ножницата на Екскалибур.
Мечът е у него.
Великаните спят през деня.[br]Щом заспи, ние ще вземем меча.
Кои сме тия ''ние''?[br]- Тихо!
Не издавайте нито звук![br]- Симпатично местенце.
Кой ли го е обзавеждал?[br]- Къде отиде?
Тук е. Надушвам го.
Прав си. Тук е.
Къде е Екскалибур?
Използва го като клечка за зъби.[br]- Кажи ми, като заспи.
Сигурно вече е заспал.
Опиши ми обстановката.[br]- Точно над меча има скала.
Висока е около 6 метра.
Спусни ме по-ниско! Още!
Шефе, виж! Екска...
Мразя великани. След мен.
Рубър!
Край на дрямката.
Бързо, залюлей ме!
Клепачите ти натежават. Спи ти се.
Достигаш ли меча?[br]- Взех го!
Задникът на великана!
Поне не може[br]да стане по-лошо, господарю.
Обзалагаш ли се?
Внимавай!
Дръж ги![br]- Да, господарю.
Оттук няма спасение.[br]- Трябва да полетите.
Не можем да летим. Изяснихме го[br]в предпоследната песен.
Хюстън, имаме проблем.
След вас.
Дами и господа, затегнете коланите.
Заемете аварийна поза и се молете[br]да не ви миришат чорапите.
Приберете масичките.[br]- Въздушни ями!
Дръжте се, кацаме. Помощ! SОS!
Благодарим ви, че избрахте[br]да летите с ''Дракон еър''!
Другия път вие ще летите,[br]а ние ще се возим.
Успяхме! Не мога да повярвам! Успяхме!
Поздравления.[br]- Значи това е Екскалибур.
Може ли да го подържа?[br]- Дай го на мен, моля те!
Само Артур може да го държи.[br]Хайде, Кейли.
Дали майка ми е добре?
Ако прилича на теб, нищо й няма.
Трябва да побързаме.
Първият двуглав дракон в Камелот![br]- Вече виждам плаката:
''Пред вас е прекрасният Девън[br]и малката му главичка Корнуол.''
Гарет, виждам небето.
Краят на Забранената гора.
Хайде, върви.
Аз идвам след теб.
Я млъкни!
Или пък: ''Корнуол и[br]неговият гаден говорящ израстък''!
Какво му става пък на тоя?[br]- Сигурно ни завижда, бедничкият.
Камелот.
Прекрасен е!
Да можеше да го видиш.
Виждал съм го. Там няма място за мен.
Гарет, какво ти е?[br]- Отнеси меча на Артур.
Нямаш много време.
Ще го отнесем заедно.[br]- Не.
Ти ще го отнесеш.
За мен няма място в този свят.
Хайде, Ейдън.
Но имаш място в моя свят.
И като едно дърво[br]самотен аз стоя сред пустошта,
ръце протегнал[br]като клони към небето.
Ти не разбираш. В Камелот[br]тя ще ме вижда през техните очи.
Нито рицар, нито мъж... Нищо!
И този свят е мой и ничий друг.
Стоя самотен аз,[br]без помощ да очаквам.
Без него ще ти е по-добре.
Той ходи смешно. Изглежда смешно.[br]Хората го замерят със стрелички.
Как може да си така студенокръвен?[br]- Нали съм влечуго!
Слушай, юрски досаднико,[br]Кейли заслужава някой да я обича,
да я държи в прегръдките си,
да я гали по косата,
да се взре дълбоко в очите й
и да я накара да се почувства[br]истинска жена.
Езикът ти ми стигна до небцето!
Връщам се за Гарет.
Аз ще взема това.
Екскалибур! Мой завинаги!
Доста си досадна за момиче.
По-весело! В Камелот ще ни целуват[br]най-красивите жени на света.
Да, ние сме гигантски гущер с две глави.
Помощ!
От десет години мечтая за този меч.
Сега ще се свържа завинаги с него.
Настъпва зората
на една нова ера!
Не!
Бъзльо!
Горещ е.
Не се тревожи, момиченце.[br]Артур ще си получи меча.
Най-вероятно в гърба.
Хвърлете я при майка й.
Господи, ти си жива![br]- Провалих се, майко.
Камелот е обречен.
Ти беше много смела, скъпа.
Вълнуваща сцена!
Но от толкова любов ми се повръща.
Имаш работа, Джулиана.[br]Ако не я свършиш...
Аз ще свърша с нея!
Не губи надежда!
Случи се нещо ужасно![br]- Трябва да дойдеш с нас.
Хванаха Кейли.[br]- Рубър взе Екскалибур.
Водете ме при нея. Хайде, Ейдън.[br]- Сигурно вече приближават Камелот.
Корнуол е прав. Ще трябва[br]да летим, за да ги стигнем.
Тоя Рубър много ме ядосва![br]Направо ме подлудява!
Той е един огромен гадняр!
Тъп варварин!
Само да го пипнем! Ще го разкъсам!
Ще му покажем това-онова!
Повече от сигурно![br]- Вие летите!
Той е прав. Летим!
Успях! Велик съм!
Страшен съм! Успях![br]- Самовлюбен тип!
Аз успях.
Не разбрахте ли? Не можете[br]да летите, защото само се карате.
Важното е да мислите еднакво.[br]Нали и двамата обичате Кейли?
Приближават каруци!
Нито дума!
Стой мирно и всичко ще е наред.
Това е лейди Джулиана. Спуснете моста!
Извини ме, кралю.[br]Лейди Джулиана пристигна.
Чудесно! Ще я чакам при Кръглата маса.
Спокойно!
Остроклюн на вашите услуги.
Това е капан![br]- Нападайте!
Пазете портата на замъка!
Рубър завзе замъка![br]- Кралят е още вътре!
Трябва да помогна на краля.[br]- Не се безпокойте!
Ще се справим!
Ти се върна, Гарет![br]- Бъдете готови!
Извинявай, че закъснях.[br]Летях втора класа.
Вие летите?![br]- Вече летим редовно.
Радваш ли се да ме видиш?
Копие? Колко старомодно!
Един крал се бие[br]с по-благородно оръжие.
Един крал се бие с Екскалибур!
Къде е Рубър?[br]- Вътре. Не можем да влезем.
Кралят! Знам един таен вход.[br]През оборите.
Дай ръка! Скачай!
Какво правиш?[br]- Карам.
Дали е разумно?[br]- Няма проблеми. Дръж се!
Наляво, Гарет! Другото ляво!
Сега надясно!
Внимавай!
Видя ли? Не беше чак толкова зле.
Тази стая ми навява много спомени.[br]Направо ми се повръща.
Ти каза, че всички[br]около тази маса са равни.
Но за мен има нещо[br]много по-примамливо.
Отмъщението!
Тунелите водят към Кръглата маса.
Нищо не виждам.[br]- Аз ще гледам вместо теб.
Най-накрая! Среброкрилият!
Я се заяждай с някой[br]голям колкото теб!
Да изпържим тоя гадняр![br]- С най-голямо удоволствие.
Дръж се, птиченце.
Ако бях на теб, щях да се запитам:[br]''Днес щастлив ден ли ми е?''
Е? Как се чувстваш, боклук?
Твоята смърт ще ми е по-приятна[br]дори от тази на сър Лайънъл.
Аз може и да умра,
но идеите на Камелот ще живеят вечно!
Все пак трябва да започна отнякъде.
Кажи ''здравей'' на новия крал!
Ти не си крал.[br]- Прав си.
Може би повече ще ми отива да съм бог!
Ти?![br]- Няма да служа на фалшив крал!
Ти ми пречиш![br]Точно както ми пречеше и баща ти!
Явно умираш да си като него.
Ще видя с какво мога да ти помогна.
Опала! Това май ти трябваше.
Къде отиде гълъбчето ти?
Стой неподвижен до последния момент.
Ти ще дадеш сигнала.[br]- Двама с един удар!
Днес имам голям късмет.[br]- Сега!
О, не! Камъкът!
Забрави това.
Той е твой.
Посвещавам те в рицарство, сър Гарет.
Посвещавам те в рицарство,[br]лейди Кейли.
Благодаря ви, че спасихте Камелот.
Вие ми припомнихте,[br]че силата на едно кралство
не е в силата на краля,[br]а в силата на народа.
От този ден нататък вие ще седите[br]около Кръглата маса.
Това не е ли всичко, което искаше?
Не всичко...
Хич не си го и помисляй!
Браво, Ейдън.
НОВОИЗЛЮПЕНИ РИЦАРИ