The Last Castle (2001) (The Last Castle CD1.sub) Свали субтитрите
Кои са основните неща, характерни за една крепост?
Те не са променили за хиляда години.
На първо място, местоположението. На някоя височина, за да можем да контолираме територията...
докъдето стига погледа.
На второ място, прикритието, големи стени. Стени достатъчно дебели да удържат на фронтален удар.
Трето, гарнизона. Мъже, обучени да убиват.
Четвърто, флага. Казвате на хората си:
"Вие сте войници и това е нашият флаг."
"Никой не трябва да вземе нашето знаме!".
-Една крачка напред. Марш!
И поставяте флага на високо където всички могат да го виждат.
Сега имате пред себе си крепост.
Единствената разлика между тази крепост и всички останали е,
че са направени да държат хората извън тях,
докато тази е направена да държи хората вътре.
-Ей. Подай ми топката.
-Дайте ми шибаната топка , мамка му!
-Сър?
-Сър? Заповедта за преместване на затворника пристигна.
- Дайте я на капитан Перез.
- Аз ще взема това, Шейла.
-Това е от категория А.
- Може ли да погледна?
- В 17:00 часа?
-Не, не, готови сме.
-Добре, това е точно действително бързо. Добре.
-Отлично. Благодаря Ви.
-Сър?
-Сър?
-Работата е сериозна.
-Той пристига в 17: 00 часа.
-Седемнайсет часа днес?
-Така казаха, Сър.
-Не разбирам. Процесът беше днес.
-Очевидно, признали са го за виновен и получава десет години.
-Ускоряват преместването му от уважение към него.
-От уважение?
-Не би трябвало да го изпращат така тук.
-Господи, Юджийн Ъруин!
-Добре, имаме решение. Имаме и затворник
-Нека си вършим работата, независимо дали ни харесва.
-Изправя ни на палци, нали?
-Охраната докладва, затворник на врата 18 .
-Съпровождаме затворника до врата "А".
-Давам му най-много една седмица.
-Една седмица и ще се пречупи.
-Процесът го е докарал до ръба.
- Гарантирам за това.
-Седмица?
-Да се обзаложим на шест.
- Шест? Нека са десет!
- Добре, нека са десет. Кой участва?
- Десет е хубаво число, г-н Делуу. Много особен човек.
- Някой друг? -Нямате представа за какво говорите.
- Хайде! Кой е вътре?
- Няма да се обзалагам за това, че някой иска да се убие.
-Това е лайняна работа, пилоте.
- Хайде де. Погледнете го.
-Една седмица? Този е от жилавите.
- Колко жилав? - Осем, Десет, Колко?
- Осем.
- Някой друг?
- Йейтс, студен си като лед, мамка му. Аз не се басирам...
-Той ще свърши със себе си, Аз само раздавам картите.
- А ти, Кътбуш?Знам че участваш.
-Пишете ме за седмица и половина.
- Сердмица и половина?.
-Уолс?
- Продължавай.
-Придружавам затворник категория "А" .
- Копирай това. Един портфейл.От кожа.
- Семейни фотографирания?
- Дъщеря ми.
- Внук ми - Искате ли да ги задържите?
- Нямам такива правомощия, но...
-Аз бих оценил това.
-Един комплект от ключове. Очила.
-Свалете пръстена си.
-Благодаря.
- Можете да го задържите. Пръстените от Военното училище са разрешени.
- Генералски пагони с три звезди. Два комплекта.Май че това е всичко.
- Така, хм...
- Сър? Затворник Ъруин е тук.
-Пет минути. Можете да оставите това долу, ако искате.
- На мен ли говорите ?
-Да.
- Зная какво си мислите.Аз ли трябва да го приветствам или той мен?
Ами , правилният отговор е нито вие, нито аз.
Моите подчинени ме приветстват, разбира се,приветстват се и един друг според званието си.
Но отдаването на чест сред затворниците не се разрешава.
-Добре,Всичко по реда си . Гладни ли сте?
- Сигурни ли сте?
- В понеделник сервираме бифтек.
- Това винаги е повод за празнуване.
-Наистина.
- Желаете ли лимонада?
- Благодаря Ви.
-Само минутка, сър.
-Ако застанете тук, Аз ще ви покажа...
основният план на обекта.
-Това там е оградата ние се намираме в административната сграда.
-Това са килиите....
В който вие и другите затворници ще живеете.
Сградата в съседство е пералнята, Там ще работите.
Това е стената на старото укрепление.
Стената вляво е от оригиналния затвор от 1870.
Бих могъл да я премахна, но мисля че е важно да се съхранява историята...
Наредих на затворниците да я възстановят.
- На тях изглежда им хареса. По някакъв начин ги прави горди..
- Сър?
-Да? Сложете го на масата, моля.
-Заповядайте.
-Хайде, тръгвай.
-Аз лично се срещам с всеки нов обитател тук .
Обичайно долу.
И им задавам следният въпрос.
Какво ояаквате да ви се случи за времето, което ще прекарате тук?
-Нищо.Смятам да излежа присъдата си и да се прибера в къщи.
-Отлично. Това е съвършения отговор.
-И сега аз имам една молба, малко необичайн при тези обстоятелства.
-Аз колекционирам книги на военна тематика,
Имам и вашата "Бремето на командира".
Бихте ли се подписали на моя екземпляр?
-Разбира се .
-Благодаря Ви.
- Капитан Перез.
- Да, сър?
Две минути.
- Това е впечатляващо .
-Да. Голяма колекция, нали?
Да, несъмнено.
Това е куршум от Шайлоу, използван в сражението.
Грант е загубил 13 000 души в битката при Шайлоу.
Може би този е убил някой от тях?
Никой не може да каже.
Вие колекционирате ли нещо?
- Не
Само някои монети , от страните, които съм посетил.
Баща ми не обичаше военните колекции. Изглежда това се е предало на мен.
Според мен , всеки който събира подобни неща,никога не е стъпвал на бойното поле.
За него , куршумът от Шайлоу е играчка.
За истинския боец, това парче от метал...
би причинило на някой нещастник ужасна болка...
-Май съм загубил някъде... вашата книга.
-Ще го направим някой друг път.. Не, моля, моля. Последвайте ме.
-Сър, гасим осветлението в пет. Да отложа ли това за малко?
-Не. Не... Ние приключихме тук.
-Затворник Агюлър, какво правите? Не приветствайте този човек.
Този човек няма звание. Приветствията сред затворниците са забранени.
- Тъй вярно, сър. Но аз приветствах Вас!?
- Придружете затворниците до килиите има, капитане.
- Слушам, Сър!
Благодаря за гостоприемството, полковник.
Винаги сте добре дошли.
Затворници, крачка напред марш! Стой!
Заключи вратите!
Вие сте в килия 345.
- Имате право на баня през ден.
Ей Ще те убия мамка ти!
- Я млъквай!
Не пресичайте жълтата линия, когато сте в строя.
Денем сте свободни да ходите в тази зона, където вървим сега.
- Душовете са там.
-Генералските звезди нищо не значат сега, а ?
- Освен Библията, разрешава ви се още една книга в килията.
-Качете се тук.
-Аз заложих осем за Вас, Генерале!
-Ще видим...
-не, не, дръж се пет седмици, след това ако щеш се убивай !
- Три-четири - пет. Отворете 345!
Добре, Генерале!
Първа проверка в 6:00
Ей, Как си? За какво си тука?
- Затворете 345. Колко души си убил?
-Добре дошъл в крепостта, скъпи!
-Сър?
-Сър?
-Затворник Ъруин е в килията си.
- Има нещо в него, нали?
Искате ли доклада за деня. сър?
-Вероятно няма нищо особено?
-Няма,сър.
Тогава да го прескочим.
Много добре, Полковник. Това ли е всичко?
Утре.., Ще поиграем баскетбол.
Какво правиш?
Хайде, брато. Махни си ръцете от мене!
- Айде кучко!
- Три към едно за малкия!
-Намушкай го!
-Айде Тъмпър, убий ме!
-Айде кучко!
- какво правят тези?
- Докторе, ти не харесваш това.
-Йейтс,ти си болен, мамка ти.
Виждате ли колко лесно се манипулират хората?
Може да се напише книга за това.
Стой!
Ела! Ела кучко!
-Довърши го!
-Всички да легнат на земята!
-Всички затворници да останат по местата си в положение лежешком.
Лягай долу, по дяволите!
Лягай долу, Тъмпър!
Долу Тъмпър, Долу!
-Лягай, Тъмпър!
-Да, сър.
-Всички затворници да останат по местата си в положение лежешком.
-Не! Аз нищо не съм направил!
- Тъмпър, лягай долу!
-Мамка му!
- Какво правите, вашта мама?
Не се безпокой за това. Ще го оправим по-късно.
-Гаден негър!
- Как ме нерече?
- Много добре ме чу!- кажи ми го в лицето, бяла кучко!
-Ще сритам белия ти задник. Млъквай!
-Какво правиш мамка му? Хей!
-Казах: Какво правиш?
-Хоросанът е слаб.
-не се шашкай.
- Гледай си работата.
-Спокойно,човече.
-Млъквай, мамицата ти, или ше те цапна с това по врата!
-Ще те хвърлят обратно в дупката!
-Хоросана е слаб.
-не се безпокой за хоросана.
- М-Моят баща беше зидар.
-Не ми пука, даже баща ти да е построил пирамидите.
-Донеси ми камъните, преди да съм те ошамарил!
-Абе какво ви разправям аз!?
-Цялата работа е...
да баламосаме този тъпанар Уинтър.
-Не ме карай да повтарям.
-Престани!
Какво? Голям герой.
Не се трежожи за мене.
Как сте?
Вие вероятно не ме помните, но аз служих при Вас в Залива.
Д-р Томас Бернард, 33-та Медицинска част.
Точно така. В същност Ли Бернард.
-Бяхте арестувани за хашиш.. притежание на хашиш.. доколкото си спомням.
- Прави сте.
-Това бе малко количество....
не вярвам да сте тук за това.
-Не не.
За една по голяма работа.. Хей, Тъмпър!
- Намерил съм ти аспирин.
-Благодаря.
-Веднъж ме простреляха с истински куршум, докторе.
-Не болеше толкова.
-Истинския куршум преминава през плътта,без да засегне толкова много нерви.
От друга страна истинския куршум може да те убие.
Разбире се и гумения куршум понякога може да е смъртоносен...
По дяволите.
Хей, докторе, дали ще ми дадат медал за тези рани?
Разбира се, Тъмпър. Лесно ще го получиш. Даже ще се опитам да ти издействам нещо повече.
Знаете че Уинтър ни разиграва с този баскетбол? Хайде, човече.
- Господин генерал.
-Не ме наричай така. Вече не съм генерал.
- Можем ли поне да поговорим с Вас?
-За какво?
-Все още имате приятели в Пентагона,нали? Бихте могли да поговорите с тях.
Не съм много наясно за какво става дума..
Това което стана днес е ежедневие, сър..
-Според вас тук има насилие?
-Да.
-Все пак намираме се в затвор.
-Не за това става дума..
Не. Тази година имаме.... Колко, Докторе?
-Може би 13 ,от тях поне 11 са със сериозни травми..
Абе я стига. Чуйте се какво приказвате.
Оказва ни се най-много първа медицинска помощ.
Напълно нестандартна процедура.
-Нестандартна процедура?
-Да. Нестандартна процедура.
Лайняна работа.
Имах приятел в Ханой, който се опита да лекува счупване на бедрото си.
-Не може да става дума за сравнениебило е преди 30 години във военнопленически лагер.
Не, не може да се сравнява.
Аз съм изпращал войници в много по тежки ситуации о тази.
Но вие не сте истински войници, нито аз съм генерал.
Имало е убийства.
Знаете ли какво е да ви уцелят с гумен куршум в главата?
-Нека ви просветля.
Два пъти миналата година имаше инциденти....
-в които хора бяха улучени в главата и загинаха.
-Нищо не може да се докаже.
Говорим за професионални снайперисти стрелящи от много малко разстояние.
- Казват на момчето да се обърне, и стрелят .
- Това не е случайно нещо. Ако не си на едно мнение с Уинтър това те очаква.
Животът на войника, не след дълго заприличва на поредица от снимки.
Повечето от тях ужасни. Но не Всички.
Преди три години в Босна, командвах малка част в състава на IFOR.
Ведин град видях нещо много интересно.
Един старец стоеше на верандата на разрушена от бомба къща
и играеше на домино с някъкво момче, предполагам негов внук .
Това беше повратен момент в живота ми.
Аз не излязох в пенсия след това,както ми се искаше.. Поех още едно, последно назначение.
Това бе грешка.
Така, господа, Аз бях до тук.
Няма да воювам с никого.
Ще излежа колкото ми се полага и ако е рекъл Господ ,
Ще седна на верандата да играя на домино...
с моя внук,с който никога не съм се срещал.
Докторе, какво ти казвах, мамка му?
Вниманието, затворници, библиотеката затваря в 17:00 часа.
библиотеката затваря по-рано днес, в 17: 00 часа.
-Гледай си работата, доносник.
-Хей, Йейтс, всичко наред ли е?
- Окей.
- Моето момче казва, че имаш хубав задник.
Имам човек в 129, който ми казва разни работи.
-колко закъсня?
-Три седмици.
- Защо не си ми казал досега?
-Казвам ти го сега.
Йейтс, това не беше никакъв тъчдаун!
Шибана работа.
Как сте?
Загубихме: 22 на 20.
Играта армията срещу флота.
Випуск '92.
Срещали сме се веднъж, когато бях дете.
1981. Тържественото посрещане на военнопленниците от Виетнам в Белия дом.
- Баща ми беше с вас в Ханой.
-Как се казваш?
- Йейтс.
-Йейтс? Сам Йейтс?
Точно така.
-Баща ти беше добър човек.
-Не, не беше.
След 30 години, всеки става добър човек. Това е закон.
-Хмм.
-Как е той? Как е баща ти?
Не особено добре. Мъртъв е
Съжалявам. Как се случи?
Прибра се в къщи.
Ъруин, Джейкъбсън....
Закъсняхте. Имате 5 минути с вашия посетител.
Остават ви 5 минути...
Розали?
- Здравей.
-Здравей.
-Добре е че дойде. Благодаря.
Трудно ли ти беше да стигнеш до тук?
Хм..Пропуснах отклонението..
Радвам се че дойде..
-Как е Бен ? Добре?
-Чудесно. А-ха...
- Как е с училището? Оценките?
-Сред отличниците е.
- Добре, Имаш ли негова снимка?
-Не.
-На тази, която имам, той е на две годинки. Трябва да се е променил много оттогава-- от тогава.
- А ти как си Розали?
- Виж...татко,..--
- О-хо.. Виж татко?!
Аз не мога... Не мога да правя това...
Не мога да седя тук с теб ... и да водим този безмислен разговор...
-През целия път до тук си нислих за това-
-Какво да му кажа..? За какво може да си говорим освен за времето...
и как е синът ми Бен....Просто не знам....
Нали... Нали не се страхуваш от мен?
-Да се страхувам?
-предполагам, професията ми на военен...
това "Да, сър" "Не, Сър" опитвал съм се да не бъда баща-командир...
Ти не си ми бил никакъв баща.
- Господи, съжалявам. Аз не искам да се оплаквам. не искам да съм жестока към теб.
Ти си достоен мъж.
Направил си толкова много за тази страна.
- Но?
-Няма но.
-Просто тук не ти е мястото.
Да, но това е единственото с което разполагам в момента.
-Защо ме повика тук, татко? Защо? Аз не те познавам. Ти не ме познаваш.
Какво си мислеше че ще стане?
може би че ще идвам всяка неделя, може би ще взема със себе си и Били...
и той ще си рисува идокато ние разговаряме?
Това време отмина. когато бях на 20,
имах цял списък снеща които изках да споделя с теб.
- Това време отмина.
Времето за посещения свършва. Моля посетителите да напуснат.
Съжалявам, че си на това място. Желая ти всичко добро.
Желая ти всичко добро.
Предполагам,разбрала си какво искаш да ми кажеш?.
- Мисля, че разбрах.
-Нямаш нищо против да ти пиша? Нали?
Има някой неща които бих искал да споделя с теб.
Добър ден, сър Не ме наричай така. Аз не съм...
Свали си ръката!
- Разрешете да доложа, сър.
-Какво?
Просто исках да кажа добре дошъл в крепостта, сър.
- Добре е че сте на борда,сър.
-На борда ?
- Да не си от флота, синко?
-Не, не, сър. Аз бях в Корпуса.
Какъво звание имаше преди да те арестуват?
- Аз бях Е-Е-Е..
- Познах, ефрейтор.
-Да, сър.
Защо си тук? Какво какво си направил?
Ами... Аз съм невинен.
Това бе грешка.
А-ха. Добре.
Аз У-ударих един много лошо.
От колко време си тук?
- Две години.
-И колко ти остава? Колко ?
Четири години, осем месеца, единадесет дена.
И тази грешка, направил си я само веднъж?
Само-Само един път.
-Само веднъж в живота?
-Са-Са-Са--
Не. Помисли за това. Имаш много време.
Само пет секунди, сър.
Бил си морски пехотинец, колко?Една, две години?
А си бил престъпник за пет секунди?
- Да, сър.
-Добре, според моите изчисления,
от теб са останали. около 99 процента морски пехотинец, така да се каже.
- Да, сър.
-Тогава защо да не се държиш като такъв? Мирно!
Това нещо, което направи с ръка, докосвайки косата си, какво е това?
- Това е поздрав.
-Ааа, по.. Не,Не.
- Аз не мисля така. Знаеш ли от къде произхожда този поздрав?
-Не,сър.
От средновековието. Когато рицарите подхождали един към друг,
Те повдигали забралата на шлемовете си, за да покажат лицата си
Стова искат да кажат, "Това съм аз.
Не съм враг Не ме е страх."
този поздрав е израз на почит синко. Уважение към себе си, службата и флага.
Сър, искали сте да ме видите. Сър?
Ела.
Виж това.
- Ааах .
-Не, не, не.
В Военното училище, неговото много име се споменаваше...
с почит.
Като пример за това какво означава да си войник.
Сега тук той командва армия от един...
от една заекваща маймуна.
Не мога да гледам това повече.
Вече говорих с Агюлър, че приветствията са забранени, нали?
- Да, сър.
-Напомнете му още веднъж... Ефективно.
Свалете ръката си долу.
Свалете я.
- Вие не може да правите това.
-Затворник Ъруин, какво правите?
- Нямате право да правите това.
-Вижте, просто вървете сe обрано в затвора..
Синко, Аз знам не някой неща относно дисциплинарните наказания на войници.
- Затворник Агюлър, продължете наказанието.
-Наказанието приключи.
Агюлър, предупреждавам ви....
Всички да легнат на земята! Всички да легнат на земята!
Добър сте в това.
-Добре, добре. Това е достатъчно.
Всички да останат на земята в положение лежешком.
Всички да останат на земята в положение лежешком.
Стой долу! Всички долу
Какво става тук?
Този затворник пречи на изпълнението на наказанието на затворник Агюлър.
Затворник Ъруин, Аз разбираме че вашето пребиваване тук е голяма промяна за вас.
От командващ на хиляди войници в битка,
до обикновен затворник с който никой не се съобразява, сигурно не е лесно
Въпреки това аз ви моля да се съобразявате с реда тук...
и опитайте се да дадете пример на останалите с поведението си.
Приветствията между затворниците са забранени. Агюлър приветстваше.
Той трябва да понесе наказание. Несъмнено вие разбирате това.
- Капитане, придружете затворника до килиите.
-Да, сър.
Сър? Разрешете да доложа, сър?
- Да.
-Според Устава ...,
наказание, започнато през деня...
не може да продължи след сигнала отбой.
Затворник Ъруин, вие сте абсолютно прави.
Благодаря ви че ми напомнихте.
- Капитане. капитане.
-Да,сър.
Затворник Ъруин, при никакви обстоятелства...
затворниците не могат да влизат в съприкосновение с охраната.
Вие нарушавате Устава на U.S.M.C.F.
което изисква да ви се наложи дисциплинарно наказание.
Какво става тука?
-Уинтър си играе на рок-енд-рол с него.
-дали ще успее?
Няма начин. Залагам три към едно.
Хайде, момчета. Тези камъни са по 25 фунта парчето.
По пладне температурата става 85 градуса по Фаренхайт.
Влажността е 200 %.Не може да го направи до края на деня.
-кой ще заложи?
-Да, ние сме добри.
Пиши ме две към едно. Няма начин да успее.
-Бюпрее, 12.
- Две към едно.
Кой залага десет?
Пийнете малко вода. Ако се обезводните ще припаднете.
-Може ли да се съблече, шефе?
-Капитане?
Може да си свалите ризата, ако искате.
- Хей!
- Какво е това?
- Следи от електрошок.
-Как мислиш? За колко е тук?
Шест години. Без право на помилване за 4 години.
Те му предложиха дисциплинарно уволнение, но той настоя за процес.
Казал че няма да изостави хората си.
Хайде, бейби, хвърли камъка!
Давай, генерале, можеш да го направиш!
- Хайде бейби, Хвърли камъка, войнико!
Изглеждате уморен, сър. Защо не се откажете?
Не го слушайте, сър. Не е толкова горещо.
Защо не се откажете, сър?
Хайде сър, генерале! Давай бейби!
Още един камък! Ще успеете, сър!
Това е то.Свърши. Някой ме бутна. Това е то.Няма да се изправи.
- Той не може да продължи след това. Стойте така.
-Погледнете към мен.
-Следете пръста ми.
-Много добре.
Всичко приключи,Йейтс, дължиш ми 36 пакета.
-Колко?
-Четири.
-Кой ден сме?
-Събота.
- Той е добре
Да, сър.
Наказанието продължава до отбой.
Няма значение колко са камъните. Трябва да продължите.
Какъво искате да направи, Капитане? Той премести цялата грамада.
Добре, тогава да ги върне обратно
- Седем срещу две.
-Ти си змия,мамка му.
-Не участвай в облога,ако искаш.
-Йейтс, четири на четири.
Четири на четири,Агюлър. Четири на четири!
Кой залага 10?
Тръбата, те забавят тръбата.
Уинтър закъснява с тръбата. Това не честно.
Добре, връщайте се в килиите за проверка!
- ХАйде, мърдай! Затворниците да се придвижват към килиите...
за проверка.
Затворниците да се придвижват към килиите за проверка.
Защо се трепеш да му помагаш да построи тази стена?
Това не е неговата стена. Това е вашата стена.
Затворник Ъруин, да вървим
коменданта на затвора иска да говори с вас.
-Почистиха раната ви,нали?
-Да.
Цепнатината над окото, не е нещо сериозно, надявам се.
Добре съм.
Добре, съжалявам за това.
Това е стандартнота процедура..
Надявам с да разберете... Аз направих това заради останалите затворници.
-Останалите затворници?
-Да, да им покажа...
Да им покажа че няма никаква разлика между тях и вас.
Вашия нов приятел, Агюлър, ударил с клещи командира на взвода.
Осакатил го цитирам: , "В пристъп на ярост".
Всеки път... когато се съмнявам...
всеки път, когато сантименталността надделее...
Аз отварям досието на затворника и виждам за какво е докаран тук.
Аз виждам, накакво е способен. виждам злината в него.
И това, прави работата ми по-лесна.
Това кристализира мисията ми тук.
- Върнете го обратно в килията.
-Да, сър.
Стой на място.
- Сержант, отведи го в килия 345.
-Отлично,редник.
Генерале!
Лека нощ, момчета.
-Вашият дял.
-Моят дял?
Агюлър организира залагания за Вас.
четири за седем към две, две за единайсет към едно. Това прави 36.
Бихте могли да натрупате състояние залагайки за себе си.
Ефрейтор Агюлър.
раздайте това на хората аз не пуша.
Благодаря ви, сър.
- Значи ти си комарджията.
-Не, аз не залагам. Само събирам залозите.
-Чувам, обзаложили сте се че ще се самоубия?.
-Вярно ли е.
- Колко време ми давате? Да, има такъв облог.
Девет седмици.
-С колко участваш?
-А..,няма начин.
Доколкото ви познавам не бихте се самоубили.
Наблюдателен си. Ако заложа на себе си непременно трябва да спечеля.
Да, но не може постоянно да се печели.
Разбира се, че не може.
Баща ми казваше че благодарение на вас е останал жив в Ханой.
-Благодарение на вас всички онези момчета са останали живи.
-Не.
Когато те изтезават, първото нещо което правят е да премахнат чувството за самосъхранение.
Аз се пречупих в Ханой.
В продължение на седмици последното нещо в моя ум бе самосъхранението.
Всъщност,се молих за смърт всяка нощ.
И единственото нещо което ме държеше жив
бяха виковете на моите другари в другите стаи... на баща ти също.
Все едно какво сте чули, Йейтс. Те ме поддържаха жив.
Не обратното.
Хей!Сър?
Вие ми коствахте всияки запаси от цигари.
О, съжалявам за това.
Е,веднъж печелиш, друг път губиш.
Какво искахте да кажете с това че стената е наша?
Аз мисля, че това е стената на Уинтър. Кара ни да правим това за да ни унизи.
Мисли си че сме малки деца или нещо подобно.
През 1870 тук е било голо поле.
Оригиналният затвор е построен от затворници. Искам да ви покажа..
Аз искам да ви покажа нещо което намерих онзи ден.
Къде?
А, ето го.
Виждате ли?
"Редник A.Дж. Бек, 1912-1923".
Кажете сега защо редник Бек..
Как мислите се е чувствал той, строейки своя собствен затвор?
-Откъде да знам, мамка му?
-Аз също не зная, но мога да предположа.
Моето предположение е че за него това не е ограда на затвор.
Аз предполагам че тази ограда е за нещо друго.
може би са му казали че строи затвор, но в неговият ум,
той е градил тази стена за да предпази себе си.
Според мен, за него това е било стена на крепост.
Крепост?
Да, може да бъде. Може да бъде.
- Ако някой я възстанови.
-Как мислите да направим това,сър?
Как мислите да стане? Аз не разбирам нищо от стени.
Защо не попитате ефр... Попитайте Агюлър.
Баща му е зидар.
Добро утро, сър.
- Какво става тук?
-Затворниците, го събориха, сър.
-Защо?
-Ъруин, той ги накара.
Благодаря Ви.
Бю..Бюпрее?
Какво има, Агюлър?
Камъкът. Това не е нужният камък.
Вярваш ли на този хлапак, Кътбуш?
Да, изглежда че разбира от тези работи, нали?
Много добре, Агюлър. Захапвам.
- Донеси ми правилния камък.
-Д-добре.
Трябва ви камък с плосък край,
З-Защото този е назъбен.
-Н-Назъбените-са в средата.
- В средата? Много добре.
Донеси ми друг.
ще ти донес още един, ОК, Бюпрее?
Г-н Агюлър? Изглежда добре.
Благодаря, Вожде.
-Добрутро,Вожде.
- Molly be damned
Smote Jimmy the Harp with a horrid little pistol andalariat
She's goin' to the bottom She's goin' down the drain
Said she wasn't big enough to carry it
She said, ’Get behind the mule’
- Gotta get behind the mule
- Pu-Put that on the outside.
You gotta get behind the mule
In the morning and plow
You gotta get behind the mule
In the morning and plow
Забележително. Добре се справяш с с мистрията.
- Добра работа.
-Вие знаете, Вожде.
- Добра работа.
-Благодаря, Вожде.
- Ти какво мислиш?
-Според мен е красива.
- Това е да се чува.
-Осемнайсет реда за една седмица.
Агюлър...
Гордея се с теб. Ти също би трябвало да си доволен от себе си.
-Момчетата се справят добре, а?
-Те я направиха.
Сега, слушайте. Трябва да се остави място за врата, портал. Всяка крепост има.
Агюлър? Извинете ме, Вожде. Агюлър, ела за малко.
-Ела тука.
-Момчетата, спрете за малко.
Спрете работата.
Спрете.
Може би ти трябва да си пръв.
Напиши името си на стената. Хей, спрете работа.
Хайде. Напиши името си тука.
Кажи го буква по буква А Г
- Тези отрепки кроят нещо, сър.
- Наистина ли?
Наричат Ъруин "Вожд". Тази дума използват за Генерал.
Измислили са имена за другите звания, сър.
Капитаните са "Началник". Сержантите са "Спортист", Редниците са "Приятел".
Играят си на войници, сър.
-Сърца и умове.
-Сър?
Разчита на лоялността. Предлага им самоуважение,
в замяна за подчинение.
генералът изгражда своята армия.
Той притежава техните сърца и умове, сър. Още малко и ще го хванем за оная работа.
- Отлично, Ефрейтор.
-Благодаря сър.
- Капитане?
- Доведете го тука.
-Кой, сър?
- Кой си мислите, Уелския принц?
-Генерал Ъруин?
ГОСПОДИН Ъруин.
Когато пристигнахте тук, аз ви зададох въпрос. Ще ви попитам отново.
Какво възнамерявате да правите тук в крепостта, Г-н Ъруин?
И моят отговор е същия като преди.
Излежавам присъдата. Прибирам се в къщи.
Така казахте но всичко което вършите го опровергава.
Тези хора не са тук за неплатени глоби за паркиране...
Не си правя никакви илюзии за хората тук, полковник.
Аз мисля че трябва да им се покаже...
доброто в тях не само лошото.
Да, това е... това е нещо в което моя предшественик вярваше.
За последните две години имаше 7 опита за бягство,
12 нападения на охраната включително един убит.
Откакто поех командването, няма опити за бягство,
няма нападения, няма смъртни случаи.
Някои може да не одобряват моите методи, но те действат.
Няма войник, загинал под моето командване, Г-н Ъруин.
Вижте, аз също нося част от бремето на командира.
може да си мислите, че никога не съм стъпвал на бойното поле,
но това е заради това че вие не сте седяли зад това...това бюро.
Аз и моите хора носим голяма отговорност.
Ние ежедневно сме на фронтовата линия.
И аз нямам никакви съмнения, г-н Ъруин, те са врагове.
Според мен няма никаква нужда да се самоосъждам, нали?
Не знам.
Вие как мислите?
Тази стена.....
която стана център на толкова...напрежение...
и безпорядък...
Добре...примерно след две минути, няма да има повече стена.
- Дръпнете се от стената...
Махайте се!
-Давай!
Махнете се от стената.
Давай!
Агюлър! Агюлър, по дяволите!
Какво прави той?
Пуснете сирената.
Aгю... Слизай!
-Всички затворници легнете на земята..
- Агюлър, слизай!
Какво правиш? лягай, Агюлър.
-Не!
-Лягай!
- Хей, какво правиш, Рамон? Лягай!
-Агюлър, лягай!
- Агюлър, лягай,мамка му!
-Заморо.
-Да, сър.
-Слушам, сър.
-Какво правиш, по дяволите?
- Лягай!
-Лягай! Лягай!
- Агюлър, лягай!
-Лягай!
-Агюлърr?
-Сър, разрешете да погледна затворника, сър.
-Докторе! Бързо!.
-Делуо.
-Сър?
- Вие сте главен сержант?
-Бях.
Затворници! Строй се!
Казах, Строй се!
Хайде, госпожици! Бързо! Бързо! Бързо!
Много добре! Строй се!
Строй се! Няма да чакам цял ден!
Давай. Строй се !
Мъкнете се като баби!
Строй се, по дяволите, строй се!
Бързо! Бързо! Бързо!
- Плъховете напускат кораба?- Може би.
Някои си мислят че да бъдеш запомнен по този начин...
би било недостойно.
Но това не е позор.
най-големите паметници на загиналите в боя...
не са направени от мрамор.
Те са бездната на морето, в мрака на джунглата,
по бойните полета,
Пушка или каска
са техния надгробен знак..
И това е най-голямата почест която този мъж заслужава.
Господа, Ефрейтор Рамон Агюлър,
Морска пехота на САЩ.
From the halls of Montezuma
To the shores of Tripoli
We fight our country's battles
In the air on land and sea
First to fight for right and freedom
And to keep our honor clean
We are proud to claim the title
Of United States Marines
Duh-duh, da, da, da, da Da, duh-duh
La, la-la, la La-la, la
-Сър, имате..
Da-da da Da-da da da Da-da da
Da-da da da Da-da da da-da
Свирете сбор.
Сър, има още около десет минути.
- Свирете.
- Слушам,сър.
- Da da-da da...
- Свобод...
Но!
Свобод...но!
Всички затворници да се придвижат към столовата.
Всички затворници да се придвижат към столовата.
Ще ми кажете ли сега...
за какво загина Агюлър?
- Сега вярвате ли ни?
-Вярвам ви.
Много добре.
Ще ви матирам в пет хода.
Вижте, сър.
Защо местите след като сте мат след пет хода?
Защото имам намерение да ви матирам с три хода.
Може ли да ви прекъснем господа?
Бихте ли ни извинили, господин...
Енрикес. Хайде, излизай.
Вашия ааа....
внук?
Да.
Много е сладък.
- Пет годишен?