Lord Of The Rings - The Two Towers (2002) (Lord of the Rings - Two Towers CD 2.sub) Свали субтитрите
Поемаме по обиколния път.
А така! Дий!
- Не се раздалечавайте.
Ела да ти смажа хубавата муцунка!
Този се брои за мой!
Смрадливи твари...
Арагорн!
Арагорн!
Кажи ми какво се случи и ще улесня смъртта ти.
Леко!
Мъртъв е!
Взе че падна малко от скалата.
Лъжеш.
Качете ранените на конете.
Вълците на Исенгард ще се върнат.
Оставете мъртвите.
Хайде.
Спасени сме, милейди. Благодарим ви!
Мамо!
Направете път за краля!
Толкова сте малко! Толкова малко сте се върнали!
Поне хората са в безопасност.
Платихме за това с много животи.
Милейди.
А господарят Арагорн? Къде е той?
Загина.
Изтеглете всички части зад стените.
Укрепете портата и сложете постоянен пост за наблюдение.
А онези, които не могат да се бият?
А жените и децата?
- Скрийте ги в пещерите.
Ръката на Саруман наистина трябва да се е удължила,
за да ни достигне тук.
Шлемово Усое има една слабост.
Целите му стени са от солиден камък с изключение на едно пространство,
не по-голямо от отводнителен канал.
Как може огънят да сломи камъка?
Що за устройство ще свали стената?
Стига стената да има отвор, Шлемово Усое ще падне.
Дори да има отвор, ще са нужни повече от множество -
хиляди войници да смажат краля.
Десетки хиляди.
- Но, господарю, няма такава армия.
Нова сила се надига.
Победата й предстои.
Тази нощ...
... земята ще подгизне от кръвта на Рохан.
Ходом марш към Шлемово Усое!
Не оставяйте живи.
На война!
Няма да има зора за човеците.
Виж! Пушек на юг!
Единственият пушек се надига от Исенгард в наши дни.
Исенгард?
- Имаше времена,
когато Саруман се разхождаше в горите ми,
но сега в главата му е само метала и колела от стомана.
Не го интересува растежа на живота.
Какво има?
Армията на Саруман.
Войната е започнала.
Нека милостта на Вела те закриля.
Арвен, време е.
Корабите тръгват за Валинор. Тръгвай, преди да е станало късно.
Аз направих своя избор.
Той няма да се върне.
Защо да линееш тук, като няма надежда?
Още има надежда.
Дори Арагорн да оцелее от тази война, пак ще бъдете разделени.
Ако Саурон бъде победен, Арагорн стане крал
и всичко, за което мечтаеш, се сбъдне,
пак ще трябва да изпиташ горчивината от смъртта.
Дали от меч или от разрухата на времето Арагорн ще умре.
И не ще има утеха за теб.
Нищо няма да облекчи болката от кончината му.
Той ще намери смъртта.
Един образ на великолепието на човешките крале
в цялата му слава и чистота преди разпада на света.
Но ти, дъще моя...
Ти ще продължиш да мъждукаш в мрак и в съмнение,
с идването на нощта и новата зима, без една звезда на небосклона.
Тук ще обитаваш, отдадена на своята печал,
сред тъмата на дърветата...
И така, докато целият свят се промени
и дългите години на твоя живот се похабят безутешно.
Арвен...
Тук няма нищо за теб.
Само смърт.
Нима аз не се радвам на любовта ти?
Имаш цялата ми любов, татко.
Силата на Врага расте.
Саурон ще използва марионетката си Саруман,
за да унищожи народа на Рохан.
Исенгард е пуснат да вилнее.
Окото на Саурон сега се обръща към Гондор -
последното свободно кралство на човеците.
Войната му по тези земи бързо ще доближи.
Той долавя, че Пръстенът е близо.
Силата на приносителят на Пръстена намалява.
В сърцето си Фродо започва да разбира,
че това пътуване ще му струва живота.
Ти го знаеш.
Видя го в бъдещето.
Беше риск, който всички поехме.
В събиращия се мрак
волята на Пръстена се усилва.
Полага големи усилия да се върне в ръцете на човеците.
Човеците, които така лесно се блазнят от силата му.
Младият военачалник на Гондор е на крачка да протегне ръка,
и да си присвои Пръстена.
И тогава светът ще пропадне.
Вече е близо. Толкоз близо... до постигането на целта.
Саурон ще има господство над целия живот на тази земя,
дори над края на света.
Времето на елфите... се свърши.
Дали да оставим Средната земя на нейната орис?
Да ги оставим ли сами?
Какво ново?
Разузнавачите докладваха, че Саруман е нападнал Рохан.
Населението се е изнесло в Шлемово Усое.
Но ние трябва да се погрижим за нашите граници.
Орките напредват, Саурон е изпратил цяла армия.
Източни жители и южняци преминават през Черната порта.
Колко?
Няколко хиляди. Всеки ден прииждат още.
Кой покрива северните земи?
Изпратихме 500 войници.
Но нападнат ли града, няма да удържим.
Саруман атакува от Исенгард,
а Саурон - от Мордор.
Хората ни ще се бият на два фронта.
Гондор е слаб.
Саурон трябва скоро да ни атакува.
Ще ни атакува здраво.
И знае, че нямаме силата да го отблъснем.
Според хората ми сте шпиони на орките.
- Шпиони ли?
Чакайте малко.
- Ако не сте шпиони, кои сте тогава?
Говорете.
Ние сме хобити от Графството.
Аз се казвам Фродо Бегинс, а това е Самознай Скенджин.
Телохранителят ти?
- Градинарят му.
Къде е потайният ви приятел?
Онова грозновато създание, дето не беше за гледане.
Нямаше друг с нас.
Тръгнахме от Ривъндел със седем спътници.
Един загубихме на Мория.
Двама бяха от моя вид.
Освен това имаше джудже и елф,
и двама човеци.
Арагорн, син на Араторн, и Боромир от Гондор.
Приятел си на Боромир?
Да... от моя гледна точка.
Тогава ще се натъжиш да научиш, че той е мъртъв.
Мъртъв ли? Как?! Кога?!
Понеже си бил негов спътник, надявах се ти да ми кажеш.
Той ми беше брат.
Капитан Фарамир?
Трябва да дойдеш с мен.
Там долу.
Влизането в забранения вир се наказва със смърт.
Чакат моя сигнал.
Да го дам ли?
Тъй е хладно, хубаво и хладно...
И рибка сладка...
Хванах аз рибка сладка!
Стойте!
Това създание е свързано с мен.
И аз с него.
Той е водачът ни.
Моля ви! Нека сляза при него!
Смеагол!
Господарят е тук.
Ела, Смеагол.
Вярвай на Господаря. Ела!
Сега ли трябва дойдем?
Смеагол, трябва да се довериш на Господаря.
Последвай ме, хайде!
Ела!
Ела, Смеагол.
Добър Смеагол. А така. Хайде.
Не го наранявайте!
Смеагол, не се съпротивлявай! Смеагол, чуй ме!
Господарю!
Не!
Къде ги водиш?
Отговори ми!
Смеагол...
Защо плаче Смеагол?
Плачем в ръцете си! Господарят ни измами!
Разбира се! Казах ти, че е коварен.
Казах ти, че е измамен.
- Господарят е наш приятел.
Приятел...
- Господарят ни предаде.
Не!
- Това му е работата!
Остави ни на мира!
Мръсни, малки хобити! Те ни го откраднаха!
Не...
Какво са откраднали?
Моето Безценно!
Трябва да се махнем оттук.
Вие бягайте! Още сега!
Ще успеете!
Използвайте Пръстена, г-н Фродо. Само този път!
Сложете си го.
Изчезнете.
Не мога.
Ти беше прав, Сам.
Опита се да ми го кажеш, но аз...
Съжалявам.
Пръстенът ме завладява, Сам.
Ако го сложа, Той ще ме намери.
Ще ме види.
Господин Фродо...
Значи това е отговорът на всички гатанки?
Бродели сте в пустошта, нали?
Двама полуръстове и едно човекоподобно.
Пръстенът на силата е в моя власт.
Шанс за Фарамир - военачалникът на Гондор,
да покаже достойнствата си.
Не!
Престанете!
Оставете го на мира!
Нима не разбирате?
Той трябва да го унищожи.
Затова отиваме в Мордор.
В Планината на Огъня.
Осгилиат е атакуван. Искат подкрепление.
Моля ви!
Такова бреме е!
Няма ли да му помогнете?
Капитане?
Пригответе се за тръгване.
Пръстенът ще иде в Гондор.
Жив е! - Къде е той? Къде е?
Дайте път! Ще го убия!
Ти си... най-щастливият, най-коравият,
най-безразсъдният човек, когото познавам!
Благословен да си, момче.
Къде е кралят?
Закъсня.
Изглеждаш ужасно.
Благодаря ти.
Голяма армия, казваш?
Цял Исенгард е на крак.
- Колко души?
Десет хиляди души най-малко.
Десет хиляди?!
Това е армия, създадена само с една цел -
да унищожи света на човеците.
На здрачаване ще са тук.
Нека дойдат!
Искам всеки мъж и по-силно момче, въоръжени с каквото имат,
до довечера да са готови за бой.
Тук е най-слабата точка.
Ще покрием близкия прицел и портата отгоре.
Никоя армия не е превземала Стената,
нито пък е прониквала в Рогоскал.
Това не е сбирщина безмозъчни орки.
Това са Урук-хай.
Броните им са яки, а щитовете - несломими.
Водил съм много войни, господарю Гимли.
Знам как да отбранявам собствените си крепости.
Ще се разбият в тази крепост като вода в скала.
Ордите на Саруман ще изгорят тук.
Виждали сме го и преди.
Укрепленията ще се съградят наново, стените ще се заздравят.
От тази твърд... ще ги надвием.
Те не идват да унищожават рохански посеви или селища,
идват да унищожат целия народ - до последното дете.
Какво искаш да направя?
Виж хората ми!
Смелостта им виси на косъм!
Ако това ще е краят ни,
ще ги накарам да го достигнат така, че да си струва да се помни!
Изпрати конници, господарю.
Трябва да призовеш помощ.
И кой ще дойде?
Елфи... джуджета?
Ние нямаме късмет с приятели като твоите.
Старите съюзници са мъртви.
Гондор ще откликне.
- Гондор?!
Къде бяха от Гондор, когато Западната стена падна?
Къде бяха от Гондор, когато ни обграждаха отвсякъде?
Къде бяха...
Не, господарю Арагорн.
Ние сме сами.
Жените и децата в пещерите!
- Нямаме достатъчно време!
Нямаме никакво време! Във война сме!
Укрепете портата.
Ние, ентите, не се безпокоим от войните на човеците и магьосниците.
От много отдавна е така.
Но сега ще се случи нещо,
което не е ставало от векове.
Благодарение на вас.
Какво е то?
- Сбор.
Сбор на какво?
Ветроклин, Кристалан, Равношир, Листовлас, Брегелад...
Сега трябва да решим дали ентите ще тръгнат на война.
Придвижете се към портата.
Побързайте.
Хайде!
Фермери, каруцари, конярчета...
Те не са войници.
Повечето са много стари.
- Или много млади.
Вижте ги. Те са уплашени, по очите им го чета.
И ще бъдат...
Триста... срещу десет хиляди!
Тук имат по-голяма надежда да се защитят, отколкото в Едорас...
Те не могат да спечелят тази битка.
Всичките ще умрат!
Тогава и аз ще умра с тях!
Остави го, друже.
Не го закачай.
Всеки селянин, умеещ да върти меч, бе изпратен за въоръжение.
Господарю?
Какво залагам?!
Вие сте нашият крал, господарю.
И вие вярвате на своя крал?
Вашите войници, господарю,
ще ви последват към какъвто и да е край.
Какъвто и да е край...
Къде е конят с ездача?
Къде е рогът да го надуем?
Те прекосиха сивотата на планините,
както вятър - ливада.
Дните на Запада се свършиха...
Отвъд хълмовете...
... в Сянката.
Как се стигна до това?
Изтеглете се на предната порта.
Подай ми меча си.
Как се казваш?
Халис, син на Хама.
Мъжете разправят, че няма да изкараме нощта.
Казват, че е безнадеждно.
Това е хубав меч...
Халис, сине на Хама.
Винаги има надежда.
Дотук ти се доверихме и ти не ни подведе.
Прости ми.
Не беше редно да се отчайвам.
Няма какво да ти прощавам, Леголас.
Опитвам се да си натъкмя това чудо!
Малко ме стяга в гърдите.
Това не е оркски рог!
Извикай краля! Отворете портата!
Как е възможно?
Нося ви вест от Елронд от Ривъндел.
Едно време е имало съюз между елфи и човеци.
Много отдавна сме воювали и сме умирали заедно.
Дойдохме да почетем този съюз.
Халдир радвам се да те видя!
Повече от добре дошли сте!
Горди сме, че още веднъж ще се бием редом с човеците.
Можеше да избереш по-добра позиция!
Друже, дано твоят елф има късмет да издържи нощта.
Имаш хитроумен приятел, Арагорн.
- Дано и той изкара нощта.
Не проявявайте милост...
защото няма да получите такава!
Какво става оттатък?
- Да ти го опиша ли?
Или искаш да те покача на сандък?
Стойте!
Започва се.
Приготви се за стрелба!
Броните са им слаби във врата...
и под ръката.
Пускай стрелите!
Следващия път по-добра стрелба.
Обстреляйте ги.
Огън!
Огън!
Засипете ги!
Стълби!
Дайте ми ги насам!
Леголас, 2 вече ги обърнах!
- Моите са 17!
Няма някакъв си дългоушко да ме надмине!
19!
Мери?
Току-що взехме единодушно решение.
Да?
Тъкмо смятах да довърша. Ние стигнахме до решение,
че вие не сте орки.
Чудесна новина.
А Саруман? Взехте ли решение за него?
Не бъди припрян, млади господарю Мериадок.
Припрян ли?!
Нашите приятели са там. Нуждаят се от помощта ни.
Не могат сами да водят тази война.
Да, отразява се на всички ни.
Но ти трябва да разбереш, млади хобите,
дърветата се нуждаят от свое време да кажат нещо.
И много рядко казват нещо,
освен ако не си заслужава...
... дългото казване.
17! 18!
19! 20!
21...
Натам!
Нима е това?
Само толкова ли можеш да измислиш, Саруман?
Свали го, Леголас!
Убий го!
Дръжте портата!
Удържайте! Отблъснете ги!
Арагорн!
Гимли!
Огън!
В атака!
Ентите не могат да удържат на тази буря.
Трябва да се придържаме към нещата, които винаги сме правили.
Как може това да е решението ви?!
Това не е наша война.
Но вие сте част от този свят!
Нали?!
Трябва да помогнете. Моля ви!
Трябва да направите нещо.
Ти си млад и смел, господарю Мери,
но твоето участието в това дело приключи.
Връщай се у дома.
Може би Дървобрад е прав.
Нямаме място тук, Мери.
Твърде могъщо е за нас. Какво можем да направим ние?
Но си имаме Графството.
Може би трябва да се приберем.
Пламъците на Исенгард ще се разпрострат
и горите на Тъкбъроу и Бъклинд ще изгорят, и...
Всичко зелено и добро на този свят ще изчезне.
Няма да го има и Графството, Пипин.
Арагорн, изтегляй се към вътрешността!
Измъкни хората си оттам!
Към вътрешността!
Изтегляй се към вътрешността!
Халдир към вътрешността!
Оставете ме да се бия!
Дръжте!
Към портата! Вадете мечове!
Няма да ги удържим дълго.
Удръж ги!
- Колко време ти трябва?
Колкото можеш да ми дадеш.
Гимли!
Укрепете портата.
Хайде, ще ги премажем!
Доста път е дотам.
Хвърли ме.
Какво?
- Не мога да скоча дотам, хвърли ме!
Не казвай на елфа.
- Нито дума.
Укрепете портата!
- Барикадирайте!
Още едно дърво насам!
- По-високо!
Гимли, Арагорн, изчезвайте оттам!
Арагорн!
Изтегляйте всички!
Изтеглете ги!
Изтегляй се!
Те преминават! Отстъпление!
Побързайте! Всички вътре!
Ще ви оставя на западната граница на гората
и оттам можете да продължите на север към родната си земя.
Чакайте, стойте!
Обърни!
Занеси ни на юг.
- На юг ли?
Но така ще... минете точно покрай Исенгард.
Да, именно.
От юг можем да се промъкнем покрай Саруман незабелязани.
Колкото по-близо сме до опасността, толкова сме по-защитени.
Това е последното, което би очаквал.
Аз не виждам логика,
но все пак... вие сте доста дребни.
Може би си прав.
Така да бъде, обръщаме.
Продължаваме на юг, малки хобити.
Винаги съм обичал да пътувам на юг.
Незнайно защо ми се струва, че се спускам.
Да не си луд? Ще ни хванат!
Няма.
Не и днес.
Вижте!
Осгилиат гори...
- Мордор дойде.
Пръстенът няма да спаси Гондор.
Силата му е само да унищожава.
Моля те, пусни ме!
Побързайте!
Помогни ми! Трябва да ме пуснеш!
Вече не си спомням откога не са ми се катерили така.
Толкоз ме гъделичка... Винаги ти се ще да си имаш някой.
Много от тези дървета ми бяха приятели.
Създания, които познавах още от време когато бяха фиданки.
Съжалявам, Дървобрад.
- Те си имаха собствени гласове.
Саруман...
Магъосник не би трябвало да постъпва така!
Няма достатъчно зло проклятие за подобна измяна
нито в етническия, нито в елфическия, нито в човешкия език.
Тази нощ ще срутим Исенгард със скали и камъни.
Да!
Хум-рум, идвайте, приятели!
Ентите отиват на война.
Много е вероятно да вървим към своята гибел -
последния щурм на ентите!
Фарамир, орките са завзели източния бряг. Твърде много са.
До довечера ще ни надвият.
Фродо...
Той идва, Сам. Окото му почти ме гледа.
Дръжте се, г-н Фродо. Ще се справите.
Отведи ги при баща ми.
Кажи му, че Фарамир им изпраща могъщ дар.
Оръжие, което ще промени силата ни в тази война.
Искаш ли да знаеш какво стана с Боромир?
Искаш ли да знаеш защо умря брат ти?
Опита се да вземе Пръстена от Фродо, след като се бе клел да го брани!
Опита се да го убие!
Пръстенът подлуди брат ти!
Пазете се!
Господин Фродо?
Тук са.
Дойдоха.
Черни рицари!
Стой тук и не се показвай.
Хайде!
Крепостта е превзета. Свърши се.
Ти каза, че никога няма да падне, ако хората я отбраняват.
Те още я отбраняват! Умират, отбранявайки я!
Влизат!
Няма ли друг изход от пещерите за жените и децата?
Няма ли друг изход?
Има един проход. Ще ги отведе в планината.
Но няма да стигнат далече. Урук-хаите са твърде много.
Предай на жените и децата да тръгват към планинския проход
и барикадирайте входа.
- И само толкова?
Какво може да направи човек срещу такава безразсъдна омраза?
Излез с мен насреща им.
Изправи се срещу тях.
За смърт и слава.
- За Рохан.
За народа ти.
Слънцето изгрява.
Чакайте ме с първата светлина на петия ден.
На зазоряване... гледайте на изток.
Да.
Рогът на Шлем ще затръби в Усоето...
... за последен път!
Нека това бъде часът, когато заедно ще извадим мечове.
Конете оседлайте, рог да свири!
Напред, Еорлинги! Кървава зора зове ви!
Напред, Еорлинги!
Гандалф.
Крал Теоден се възправи сам.
Не е сам.
Рохирими!
Еомер!
За краля!
А така!
Пипин!
- Прасни го!
Енти, напред! Освободете реката!
Пипин, дръж се!
Дръжте се, малки хобити! Не се пускайте!
Какво правите?
Къде отивате?!
Аз съм.
Вашият Сам.
Не познавате ли своя Сам?
Не мога да го направя, Сам.
Знам.
Всичко се обърка.
Въобще не биваше да сме тук.
Та кои сме ние?
Също като в митичните истории, г-н Фродо.
Едно време те наистина били важни, изпълнени с тъмнина и опасности.
Понякога не ти се иска да знаеш края,
защото как краят може да е щастлив...
Как може светът отново да бъде същият, когато толкова лошо се е случило?
Победа!
Но накрая всичко е преходно - просто сянка.
И дори Мрака трябва да премине.
Нов ден ще дойде.
И когато слънцето блесне, ще открие яснината напред.
Ще ни изпълни с истории, които остават
и които са означавали нещо,
дори да си твърде нищожен, за да разбереш защо.
Мисля си, г-н Фродо, че разбирам.
Вече знам.
Героите в тези истории са имали много шансове да се върнат,
но не са го направили. Продължили са напред,
защото са се осланяли на нещо.
А ние на какво да се осланяме, Сам?
Че има добро на този свят, г-н Фродо,
и то си заслужава да се бием за него.
Мисля, че най-сетне се разбираме, Фродо Бегинс.
Знаеш законите на страната ни - законите на баща ти.
Ако ги пуснеш, животът ти ще бъде погубен.
Така да бъде.
Освободете ги.
Никой...
Загубата на Сауран ще бъде ужасна, а отмъщението му - бързо.
Битката за Шлемово Усое приключи.
Войната за Средната земя сега започва.
Всичките ни надежди зависят от двама малки хобити...
... някъде в необятното.
Дали някога и нас ще ни възпеят в балади и легенди?
Какво?
- Дали хората нявга ще казват:
"Да чуем за Фродо и Пръстена." Аз ще река: "Това ми е любима история."
"Фродо е бил много смел, а, тате?"
- "Да, сине,
и най-славният сред хобитите."
- Забравяш един от главните герои.
Самознай Смелия!
Искам да ми разказваш за Сам.
Фродо не би стигнал далече без Сам.
Г-н Фродо, не се шегувайте Говорех сериозно.
Аз също.
Самознай Смелия.
Смеагол? Няма да те чакаме, хайде!
Господарят... Той се грижи за нас.
Господарят е мой приятел.
Той наруши обещанието си!
Не мъчи Смеагол!
Господарят ни предаде.
Зъл, коварен, измамен...
Ще му извием мръсния малък врат!
Да го убием, да го убием!
Да ги убием и двамата,
и после ние ще вземем Безценното
и ние ще бъдем Господаря!
Но дебелият хобит всичко знае, винаги гледа.
Тогава ще му избодем очите,
ще го ослепим и ще го накараме да пълзи.
Да!
Ще ги убием и двамата!
- Да! Не, не!
Твърде е рисковано!
Къде изчезна?
Ам-гъл, къде си?
- Смеагол?
Ще повикаме Нея да го направи.
Тя може да го стори.
Да, безценни, тя може.
И после ще вземем Безценното, след като са мъртви.
След като са мъртви.
Хайде, хобити! Губите ценно време. Смеагол ще ви покаже пътя.
Следвайте ме.