Lord Of The Rings - The Two Towers (2002) (Lord of the Rings - Two Towers CD 1.sub) Свали субтитрите
Не можеш да минеш!
- Гандалф!
Аз съм служител на Тайния огън, притежател на пламъка на Анор.
Върви си в Сянката!
Не ще ти помогне мрачният огън, о, пламък на Удун!
Няма да минеш!
Гандалф!
Бягайте, безумци!
Не!
Гандалф!
Какво има, господин Фродо?
Нищо.
Просто сън.
ДВЕТЕ КУЛИ
Мордор - единственото място от Средната земя,
което не ни трябва по-отблизо и към което се стремим.
Но няма как да се доберем до него.
Приемете го, господин Фродо, загубени сме.
Едва ли Гандалф е мислел да минем оттук.
Той не мислеше много неща, Сам,
но те се случиха.
Господин Фродо?
Пак пръстенът, нали?
Става все по-тежък.
Каква храна ни остана?
Чакайте да видя.
О, да! Прекрасно! Питки от лембас. И вижте...
Още питки от лембас.
Обикновен не харесвам чужди храни,
но това не е лошо на вкус.
Нищо не може да съкруши духа ти, нали, Сам?
Тези дъждовни облаци ме тревожат.
Тук ми изглежда странно познато.
Да, защото вече сме били тук.
Вървим в кръг.
Каква е тази странна смрад?
Не ни стига противната мъгла.
Усещате ли я?
Усещам я.
Не сме сами.
Те са крадци. Те са крадци.
Те са мръсни, малки крадци!
Къде е?
Те го откраднаха от нас...
Безценното ми...
Проклети да са! Мразим ги,
защото наш е той и си го искаме!
Това е Жилото. Виждал си го и преди, нали, Ам-гъл?
Пусни го или ще ти прережа гърлото.
То ни боли, боли ни.
То смразява, хапе! Елфи са го плели. Махайте го от нас!
Кои сте това вие?
Безнадеждно е. Всички орки в Мордор ще чуят тая врява.
Да го вържем и да го оставим.
- Не!
Това ще ни убие. Ще ни убие!
Ти и не заслужаваш повече.
Може би той заслужава да умре.
Сега като го виждам, наистина го съжалявам.
Ние бъдем добри с тях, ако те бъде добри с нас.
Вземи ни с нас.
Заклеваме се да правим каквото ти иска. Заклеваме се!
Не мога да вярвам на твое обещание.
Заклеваме се да служим на Господаря на Безценното.
Заклеваме се в... Безценното.
Пръстенът е коварен,
но аз ще те държа отговорен за думите ти.
Да... На Безценното.
На Безценното.
Не ти вярвам!
Слез долу!
- Сам!
Опита се да ни измами. Пуснем ли го, ще ни нападне в съня ни.
Ти знаеш пътя за Мордор.
Да.
Бил си там и преди.
Да.
Ще ни заведеш при Черната Порта.
Мери?
Какво има? Какво помирисваш?
Човешка плът.
Арагорн.
Открили са следите ни.
Тръгвайте!
Ускориха темпото.
Явно са уловили миризмата ни.
Побързайте!
Хайде, Гимли!
Три дни преследване. Без почивка, без храна.
Един камък каменоломна не прави.
Листата на Лотлориен не падат случайно.
Значи може още да са живи.
На по-малко от ден преднина са.
Идвай, Гимли! Настигаме ги.
Дългите преходи не са за джуджета Ние джуджета сме по спринтовете.
Смъртоносни сме при късите разстояния !
Рохан - домът на роговете на Шлема.
Има нещо странно тук.
Нещо зло окриля тези създания.
Насочва волята си срещу нас.
Леголас, какво вижда елфския ти поглед?
Движат се на североизток.
Водят хобитите в Исенгард.
Саруман.
Светът се променя.
Кой сега има силата да се изправи срещу армиите на Исенгард...
... и Мордор?!
Кой се противопоставя на мощта на Саурон и Саруман?
Съюзът на Двете Кули.
Заедно, господарю мой Саурон,
ние ще властваме над Средната земя.
Старият свят ще изгори в огъня на пещите.
Горите ще изчезват.
Ще се наложи нов ред.
Ще задвижим машината на войната
с меча, копието и железния юмрук на орките.
Ще отстраним онези, които ни се противят.
Конниците, взеха земите ви.
Изгониха ви в планините да живеете между скали
Вземете земята, която ви откраднаха изгорете селата им!
Ще започнем от Рохан.
Твърде дълго тези селяни ви устояваха, но стига толкова.
Еовин!
Вземи сестра си, само двамата ще сте по-бързи!
Този кон е твърде голям за него, не можем без теб!
Чуйте ме! Препуснете до Едорас и обявете тревога!
Разбрахте ли?!
- Да, мамо.
Не искам да тръгваме без теб!
Фреда, ще ви намеря там.
Бързо!
Мамо...
Бързо, дете!
Рохан, господарю, е готов да падне.
Теодред?
Синът ти е тежко ранен, господарю.
Попадна в засада на орки.
Ако не защитим страната си, Саруман ще ни я вземе насила.
Това е лъжа.
Саруман Белия винаги е бил наш приятел и съюзник.
Аз съм...
Орките свободно кръстосват земите ни,
непроверявани, необезпокоявани, убиващи на воля.
Орките носят бялата ръка на Саруман.
Защо заливаш с тез тревоги вече тревожния му разум?
Нима не виждаш, че чичо ти се отегчи от брътвежите ти за военни действия?
Брътвежи ли?
Откога Саруман те е купил?
Каква награда ти обеща, Грима?
Когато всички измрем, да вземеш своя дял от хазната?
Твърде дълго заглеждаш сестра ми.
Твърде дълго следваш стъпките й.
Изглеждаш твърде наблюдателен.
Прекалено.
Отсега нататък си прокуден от кралство Рохан!
Под смъртна заплаха.
Дишай, Гимли. Това е ключа.
Дишай!
Така спокойно маршируват, сякаш господарите им са зад тях.
Не продължаваме нататък, останахме без дъх!
Напалете огън!
Мери?
Мисля си, че май сбъркахме, като напуснахме Графството, Пипин.
Какво издава този звук?
Дърветата.
Какво?
Помниш ли Старата гора на границата с Букленд?
Хората разправяха, че нещо във водата карало дърветата да растат...
и да оживяват.
- Да оживяват ли?
Дърветата могат да шептят - така си говорят едно на друго.
Дори се движат.
Умирам от глад!
Не сме яли нищо друго от вкиснати питки цели три дни!
Не можем ли да хапнем месо?
Ами ония там? Те са преснички.
Не са за ядене.
А краката им? Те не им трябват.
Изглеждат вкусни.
Не ги докосвай!
Ще ги глътнем на един залък!
- Не!
Все пак ще има месо в менюто ни, момчета.
Пипин, да бягаме.
А сега... гърчи се колко щеш.
Писукай, но никой няма да те спаси.
Пипин!
Изгревът е червен.
Кръв се е проляла тази нощ.
Рохански конници, какви вести от Севера?
Каква работа имат елф, човек и джудже по тези земи?
Говорете бързо.
Кажи ми твоето име, коннико, и аз ще ти кажа своето.
Бих ти отразял главата, джудже, ако бе малко по-високо над земята.
Ще умреш, преди да си мръднал.
Аз съм Арагорн, син на Араторн.
Това е Гимли, син на Глоин.
А Леголас е от Горското царство.
Ние сме приятели на Рохан и на Теоден - вашия крал.
Теоден вече не разпознава приятелите от враговете.
Дори собствения си род.
Саруман отрови разума на краля и си присвои тези земи.
Аз и моята войска сме, верни на Рохан.
И затова ние сме прокудени.
Белият магьосник е коварен.
Казват, че броди тук денем
като старец, загърнат в наметало.
И шпионите му пускат мрежите си навсякаде.
Ние не сме шпиони.
Вървим по дирите на войските на Урук-Хай.
Държат в плен двама наши приятели.
Орките са унищожени, посякохме ги през нощта.
При тях имаше два хобита. Видяхте ли два хобита сред тях?!
Те са дребни, на ръст като деца.
Не оставихме живи.
Събрахме труповете на купчина и ги подпалихме.
Не може...
Съжалявам.
Афузел, Арад!
Дано тези коне ви донесат по-добра участ от тази на стопаните си.
Със здраве.
Потърсете приятелите си,
но не се доверявайте на надеждата.
Тя е загубена в тези земи.
Тръгваме на север!
Това е от коланите им.
Ние ги подведохме.
Хобит е лежал тук... И още един.
Пропълзели са.
Ръцете им са били вързани.
Въжетата са били срязани.
Дотичали са дотук.
Били са преследвани.
Коланът!
Това ги е отдалечило от битката.
До гората Ветроклин.
Ветроклин! Каква лудост ги е тласнала натам?
Избягахме ли му?
- Мисля, че да.
Ще ви изкормя за броени минути!
Елате ми тук!
Дървета! Да се покатерим!
Изгуби се.
Мери!
Сега ще ти направя една чудна дупка в корема!
Бягай, Мери!
Малки орки, странно.
То говори, Мери. Дървото говори!
Дърво ли? Аз не съм дърво!
Аз съм ент.
Дървесният пастир! Пастирът на гората!
Не му говори, Мери. Не го окуражавай.
Дървобрад ме наричат някои.
Ти на чия страна си?
- Страна?
Аз не съм на ничия страна,
защото никой не е на моята страна, малки орки.
Вече никой не го е грижа за гората.
Ние не сме орки, а хобити.
- Хобити...
Никога не съм чувал за хобити.
Това ми прилича на оркска измама.
С огън идват те, със секири във ръце -
наред секат, рушат и пожарят!
Унищожители и узурпатори проклети!
Ти не разбираш! Ние сме хобити!
Полуръстове!
От Графството...
- Може да сте, а може да не сте.
Белият магьосник ще знае.
Белият магьосник?
Саруман!
Виждате, виждате! Изведохме ви!
Бързайте, хобити, бързайте!
Трудно ще намерят вас тук.
Върви.
Това е блато!
Набутал ни е в блато.
- Блато, да, да.
Ела, господарю. Водим те по безопасен път през мъглите.
Елате, хобити, елате. Бързо.
Аз намерил този път, сам аз.
Минава право през Блатата.
Орките не го ползват, не го знаят.
Те обикалят отдалече. Елате бързо.
Трябва като сенки бързо да се носим.
Това са мъртви твари.
Мъртви лица във водата.
Всички мъртви, всички погинали.
Елфи, хора и орки.
Велика битка много отдавна.
Мъртвите блата, да, да! Това е името им.
Насам.
Не следвайте светлинките.
Инак хобитите отиват долу при мъртвите да палнат мънички свещички.
Фродо!
Ам-гъл!
- Не следвай светлинките.
Господин Фродо!
Добре ли сте?
Толкова ярко, толкова прекрасно.
Безценното...
Какво каза?
Господарят трябва да почива, трябва да събере сили.
Кой си ти?
- Това не е работа на господаря.
Гандалф ми каза, че си бил речен жител.
Наречи ме слаб и жилав и корав, наречи ме пътник без дом и подслон.
Каза ми, че животът ти бил трагедия.
Не виждаш какво лежи пред теб, инак жив и здрав ще ходиш занапред.
Не си бил по-различен от хобит. Нали?
Смеагол.
Как ме нарече?
Това е било името ти, нали?
Много отдавна...
Моето... име...
Смеагол!
Черните конници!
Скрийте се!
Хайде, Фродо!
Трябва да го спасим! Ще ни видят!
Нали уж бяха мъртви?
Мъртви! Не, не можеш ги уби тях!
Три пъти! Трикратна е заплахата!
Те го викат, викат Безценното.
Спокойно, ще отмине.
Бързо, хобити. Черната Порта е много близо.
Оркска кръв.
Странни дири.
Да, толкова са наблизо.
Тази гора е стара.
Много стара.
Пълна е със спомени.
И гняв.
Дърветата си говорят.
Гимли, свали секирата.
Арагорн, там има нещо.
Какво виждаш?
Белият магьосник се приближава.
Не го оставяй да говори. Ще ни омагьоса.
Трябва да сме бързи.
Вървите по дирите на двама млади хобити.
Къде са те?
- Минаха оттук онзи ден.
Срещнаха някого, когото не очакваха.
Това утеха ли е за вас?
Кой си ти?
Покажи ни се!
Не може да бъде.
Но ти падна.
Никой...
През огън... и вода.
В най-дълбоките подземия и на най-високия връх
аз се борих с балрога.
Докато най-сетне надвих врага и разпилях останките му по върха на планината.
Мракът ме погълна.
И останах без мисъл и без време.
Звездите бягаха край мен
и всеки ден бе дълъг като цял живот на земята.
Но това не бе краят.
Отново почувствах живота в себе си.
Бях върнат обратно,
за да изпълня задачата си.
Гандалф!
Гандалф ли?
Да.
Така ме наричаха.
Гандалф Сивия.
Това бе името ми.
- Гандалф...
Аз съм Гандалф Белия.
И сега се връщам при вас в прелома на прилива.
Един етап от пътуването ви приключи и започва друг.
Рохан е покосен от война, трябва да препуснем към Едорас.
Това е един от Меарасите,
стига очите да не ме лъжат, подвластни на магия.
Сенкогрив.
Той е властелин на конете.
И ми е бил приятел в много опасности.
Моят е дом е тук - в Бликнидом,
в корените на Последната планина.
Гандалф рече да сте в безопасност и аз в безопасност ще ви държа.
Дърветата тук са подивели и са опасни.
Глад стяга сърцата им в юмрук, ако могат, ще ви наранят.
Аз трябва да ви държа в клоните си, да не ви изпускам като шума.
Господарю, виж! Портата на Мордор!
Провидение, спаси ни!
Старикът ми би казал това-онова, ако ме види сега.
Господарят поиска пътя до Мордор и добрият Смеагол му го показа.
Така беше.
Дотук бяхме. Не можем да минем през тях.
Вижте! Портата!
Отворена е.
Виждам път до долу.
Сам, не!
Господарю.
Не те карам да идваш с мен, Сам.
- Знам, господин Фродо.
Но тази наметка може да крие двама.
Сега!
Не, господарю! Ще те хванат!
Не го носи на него!
Той иска Безценното. Винаги ще го търси.
И Безценното иска да се върне при него.
Но вие не позволявайте да си го вземе.
Не! Има и друг път! По-таен, по-тъмен...
Защо не каза преди?
Защото господарят не попита.
- Готви ни нещо!
Има друг път за влизане в Мордор?
Да, наистина има. Смеагол го откри.
Елате, елате да го намерим.
Той ни доведе дотук, Сам.
- Не, господин Фродо!
Досега удържа на думата си.
Не.
Води ни, Смеагол.
Добрият Смеагол винаги помага.
Едорас и златният замък Медуселд.
Там живее Теоден, крал на Рохан,
и неговият разум е замъглен.
Саруман е хванал в здрава примка ума на краля.
Господарю, синът ти... е мъртъв.
Господарю?
Чичо?
Няма ли да идеш при него?
Нищо ли няма да направиш?
Внимавайте какво говорите.
Не се надявайте на топло посрещане.
Вероятно е умрял по някое време през нощта.
Каква трагедия кралят да загуби единственият си син и наследник!
Разбирам, че кончината му е трудна за преглъщане
особено сега, когато брат ти те изостави.
Остави ме на мира, Змийски език.
Но ти наистина си сама.
Кой знае какво си говорила в мрака?
В горчивите бдения през нощта...
Когато целият ти живот сякаш се смалява
и стените на мощта ти се затварят над теб...
Сърцето ти копнее за нещо дивно.
Толкоз красива, толкоз хладна...
Като утрото на бледа пролет, още чисто след зимния хлад.
Думите ти са отрова.
В гробищата е по-ведро от тук.
Не мога да ви позволя да се явите пред краля така въоръжени.
Такава е заповедта на Грема Змийския език.
Жезълът ти.
Нима ще лишиш стареца от бастуна му?
Господарю, идва Гандалф Сивия.
Той само буни света.
Любезността в двореца ти е позападнала,
Теоден, син на Тенгел.
Той не е добре дошъл.
Защо да си ми добре дошъл, Гандалф Буревестник?
Право думаш, господарю.
В късен час е избрал да се завърне този скитник.
Латспил бих те нарекъл аз, Зловест. Зла вест - зъл гост.
Мълчи! И дръж зад зъбите си раздвоения си език!
Не съм минал през огън и смърт, за да празнословя с един жалък слуга.
Жезълът! Казах ви да му вземете жезъла!
Теоден, сине на Тенгел...
Твърде дълго си тънал в сенките.
На твое място бих мирувал.
На теб говоря!
Освобождавам те от магията.
Тук нямаш сила, Гандалф Сивия.
Ще те изстискам, Саруман, както се изстисква отрова от рана!
Стой.
Отида ли си, Теоден умира.
Няма да убиеш нито мен,
нито него!
Рохан е мой.
Отивай си.
Познавам лицето ти.
Еовин...
Гандалф?
Отново вдишай въздуха на свободата, приятелю.
Мрачни сънища ме мъчеха напоследък.
Ръцете ти по-лесно ще си спомнят древната сила,
щом стиснат дръжката на меча.
Та аз винаги само съм ти служил, господарю.
От твоите церове за малко да пролазя на четири крака като добиче.
Не ме отпращай от себе си!
Не, господарю!
Остави го да бяга.
Достатъчно кръв се проля заради него.
Махнете се от пътя ми!
Да живее крал Теоден!
Къде е Теодред?
Къде е синът ми?
Жалейни цветове...
Всякога са никнели по могилите на дедите ми.
Сега са прокарали и върху гроба на сина ми.
Отредено било тези черни дни да ме сполетят в края на живота.
Младите загиват, старите остават.
И аз ще живея, за да видя последните дни на рода си.
Смъртта на Теодред не е била по твоя вина.
Никой родител не бива да погребва детето си.
Той бе силен приживе.
Духът му ще намери пътя към дворците на предците ти.
Весту хал. Ферту Теодред. Весту.
Не са имали предупреждение. Нямали са и въоръжение.
Сега дивите се движат на юг и опожаряват всичко по пътя си.
Дори дървета не оставят здрави.
- Къде е мама?
Това е само привкус от ужаса, пуснат от Саруман.
Още по-голяма е лудостта му, тласкана от страха от Саурон.
Препусни и го пресрещни лице в лице.
Отклони го от жените и децата.
Трябва да се биеш.
- Имаш 2 000 бойци, движещи се на север.
Еомер ти е верен. Хората му ще се върнат да се бият за краля си.
Вече са на 300 левги оттук.
Еомер не може да ни помогне.
Знам, че искате това от мен,
но няма да донеса още погибел на народа си.
Няма да рискувам с открита война.
Войната вече се откри над теб, дали искаш да рискуваш, или не.
До колкото знам все още Теоден, а не Арагорн, е крал на Рохан.
И какво е решението на краля?
По заповед на краля градът трябва да се изпразни.
Ще потърсим убежище в Шлемово Усое.
Не се товарете с ценности. Вземете само нужните провизии.
Шлемово Усое! Бягат в планините, когато трябва да се бият!
Кой ще ги защити, ако не кралят им?!
Той мисли, че прави най-доброто за народа си.
Шлемово Усое ги е спасявало в миналото.
Но оттам няма изход. Сами влизат в капан.
Мисли, че ги води към безопасност,
а ще си навлекат всеобщо клане.
Теоден има силна воля, но се боя за него.
Боя се за оцеляването на Рохан.
Ще си им нужен преди края, Арагорн. Народът на Рохан ще се нуждае от теб.
Отбраната им трябва да издържи.
Ще издържи.
Сивия Пилигрим - така ми викаха.
300 човешки живота съм бродил по тази земя,
а ето, че сега нямам време.
С повече късмет, диренето ми не ще е напразно.
Очаквайте завръщането ми с изгрева на петия ден.
На зазоряване... погледнете на изток.
Тръгвай.
Побързайте!
Имаш умения с острието.
Жените по нашите земи отдавна научиха,
че и тези без мечове пак умират от тях.
Не се боя ни от смърт, ни от болка.
От какво се боиш, милейди?
От клетка.
От плен зад решетките, докато младостта ми си отиде
и всеки шанс за смелостта е минал отвъд спомена за желанието.
Ти си дъщеря на крале.
Шлемовата дева на Рохан.
Не мисля, че съдбата ти ще е зад решетки.
Теоден няма да остане в Едорас.
Уязвим е и го знае.
Ще очаква нападение над града.
Ще бягат към Шлемово Усое -
великата крепост на Рохан.
Пътят е опасен, минава през планините...
Ще се движат бавно, пътуват с жени... и деца.
Изпрати най-страшните си ездачи.
Ей, смрадливецо, не бързай толкова.
Защо се държиш така?
- Как?
Непрестанно го обиждаш, нагрубяваш.
Ами че той си е такъв, господин Фродо.
В него не е останало нищо друго, освен лъжи и коварство.
Той иска Пръстена, друго не го интересува.
Нямаш представа какво му е причинил
и продължава да му причинява!
Искам да му помогна, Сам.
Защо?
Защото трябва да вярвам, че може да се върне в доброто.
Не можете да го спасите, господин Фродо.
Какво разбираш ти?! Нищо!
Съжалявам, Сам. Не знам защо го казах.
Аз знам.
Заради Пръстена.
Не откъсвате очи от него.
Видях ви.
Не ядете, почти не спите...
Взима надмощие у вас, г-н Фродо. Съпротивлявайте му се!
Знам какво да правя, Сам. Пръстенът бе поверен на мен,
задачата е моя и само моя!
Нима не се чувате?
Не знаете ли как звучите?!
Ние него искаме.
Нужно ни е.
Трябва да имаме Безценното.
Те го откраднаха от нас.
Прокрадващ се малък хобит е той!
Зъл, измамен, лицемерен.
- Не.
Господарят?!
- Да! Безценното е на първо място!
Те ще те измамят, ще те наранят, ще те излъжат!
Господарят ми е приятел.
Ти нямаш приятели. Никой не те харесва.
Не слушам, не слушам.
Ти си лъжец и крадец.
Не.
Убиец.
Махни се.
- Да се махна ли?
Мразя те...
Какво щеше да бъдеш без мен? Ам-гъл!
Аз спасих нас! Аз го направих!
Оцеляхме заради мен!
Вече не.
Какво каза?
Сега Господарят се грижи за нас.
Не се нуждаем от теб.
Какво?
Тръгвай си и никога не се връщай.
Не!
- Тръгвай си и никога не се връщай!
Върви си и никога не се връщай!
Ние му казахме да се махне.
И се махна той, Безценно!
Няма го, няма го... Смеагол е свободен!
Виж! Виж какво е Смеагол да е приятел!
Донесе зайци, сладки зайци. Яж ги, яж ги!
Става му лошо от теб, тъпако, като се държиш така!
Има само един начин за ядене на зайци.
Какво правиш? Глупав дебел хобит!
Съсипваш ги!
Какво съсипвам? Бяха само кожа и кости.
Трябват ни няколко хубави картофа.
Какво е тотофа, Безценни?
Кар-то-фи.
Вариш ги, мачкаш ги, правиш ги на пюре.
Прекрасни, златисти картофки с чудни парчета пържена риба.
Дори ти няма да кажеш "не".
Ще кажа и още как! Да разваляш хубавата риба...
Дай ни я... сурова за късане,
а ти си задръж мръсните картофи!
Ти си безнадежден.
Господин Фродо?
Кои са те?
Лоши хора, слуги на Саурон.
Те отива в Мордор.
Мракът събира всичките си сили.
Остава малко, скоро ще бъде готов.
Готов за какво?
Да започне войната си.
Последната война, която ще затули целия свят в Сянката.
Да тръгваме! Хайде, Сам.
Г-н Фродо!
Вижте!
Това е земеслон.
Никой вкъщи няма да ни повярва.
Смеагол?
Твърде дълго се застояхме тук.
Хайде, Сам!
Чакайте!
Вържете им ръцете.
Истината е, че не се срещат много жени джуджета.
И всъщност те толкова ни приличат по глас и външност,
че ги вземат за мъжки.
Заради брадите.
Оттам идват и вярванията, че няма жени джуджета.
И джуджетата се множат така, от земята.
Което, разбира се, е нелепо...
Всичко е наред, без паника.
Беше умишлено, умишлено.
Светлината на Вечерницата не е угаснала.
Имам я, за да я дарявам.
Както и сърцето си.
Заспивай.
Аз спя.
Това е сън.
Но пък е хубав сън.
Заспи.
Веднъж ти ми каза,
че този ден ще дойде.
Но това не е краят... а началото.
Трябва да тръгнеш с Фродо.
Това е твоят път.
Моят път е скрит от мен.
Вече е изложен пред стъпалата ти. Няма как да се отклониш.
Ако не вярваш на друго...
повярвай на това.
Повярвай в нас.
Къде е тя?
Жената, която ти е подарила този накит.
Времето ни тук свършва.
Времето на Арвен също свършва.
Пусни я да се качи на кораба и да поеме на запад.
Нека отнесе любовта си към теб в Неумиращите земи.
Но това ще бъде само спомен.
Няма да оставя дъщеря си да умре тук.
Тя остава, защото още има надежда.
Остава заради теб, а мястото й е сред народа й!
Имаш шанс за друг живот...
... далече от войната, мъката и отчаянието.
Защо казваш това?
Аз съм смъртен, а ти си елф.
Беше само сън, Арвен, нищо повече.
Това ти принадлежи.
Аз ти го подарих.
Задръж го.
Господарю?
Тя отплава към Неумиращите земи с остатъците от своя вид.
Какво има?
Амар?
- Не съм сигурен.
Да тръгваме!
Какво има? Какво видя?
- Орки! Нападнаха ни!
Всички конници да минат отпред!
Помогнете ми да се кача, аз ще ви предвождам!
Трябва да заведеш хората до Шлемова порта.
Мога да се бия.
- Не!
Трябва да го направиш... заради мен.
След мен!
Напред де!
Поемаме по обиколния път.
А така! Дий!
- Не се раздалечавайте.
Ела да ти смажа хубавата муцунка!
Този се брои за мой!
Смрадливи твари...
Мамо!
Направете път за краля!
Толкова малко сте се върнали!
Поне хората са в безопасност.
Платихме за това с много животи.
Милейди.
А господарят Арагорн? Къде е той?
Загина.
Изтеглете всички части зад стените.
Укрепете портата и сложете постоянен пост за наблюдение.
А онези, които не могат да се бият?
А жените и децата?
- Скрийте ги в пещерите.
Ръката на Саруман наистина трябва да се е удължила,
за да ни достигне тук.
Шлемово Усое има една слабост.
Целите му стени са от солиден камък с изключение на едно пространство,
не по-голямо от отводнителен канал.
Как може огънят да сломи камъка?
Що за устройство ще свали стената?
Стига стената да има отвор, Шлемово Усое ще падне.
Дори да има отвор, ще са нужни повече от множество -
хиляди войници да смажат краля.
Десетки хиляди.
- Но, господарю, няма такава армия.
Нова сила се надига.
Победата й предстои.
Тази нощ...
... земята ще подгизне от кръвта на Рохан.
Ходом марш към Шлемово Усое!
Не оставяйте живи.
На война!
Няма да има зора за човеците.
Виж! Пушек на юг!
Единственият пушек се надига от Исенгард в наши дни.
Исенгард?
- Имаше времена,
когато Саруман се разхождаше в горите ми,
но сега в главата му е само метала и колела от стомана.
Не го интересува растежа на живота.
Какво има?
Армията на Саруман.
Войната е започнала.
Нека милостта на Вела те закриля.
Арвен, време е.
Корабите тръгват за Валинор. Тръгвай, преди да е станало късно.
Аз направих своя избор.
Той няма да се върне.
Защо да линееш тук, като няма надежда?
Още има надежда.
Дори Арагорн да оцелее от тази война, пак ще бъдете разделени.
Ако Саурон бъде победен, Арагорн стане крал
и всичко, за което мечтаеш, се сбъдне,
пак ще трябва да изпиташ горчивината от смъртта.
Дали от меч или от разрухата на времето Арагорн ще умре.
И не ще има утеха за теб.
Нищо няма да облекчи болката от кончината му.
Той ще намери смъртта.
Един образ на великолепието на човешките крале
в цялата му слава и чистота преди разпада на света.
Но ти, дъще моя...
Ти ще продължиш да мъждукаш в мрак и в съмнение,
с идването на нощта и новата зима, без една звезда на небосклона.
Тук ще обитаваш, отдадена на своята печал,
сред тъмата на дърветата...
И така, докато целият свят се промени
и дългите години на твоя живот се похабят безутешно.
Арвен...
Тук няма нищо за теб.
Само смърт.
Нима аз не се радвам на любовта ти?
Имаш цялата ми любов, татко.
Силата на Врага расте.
Саурон ще използва марионетката си Саруман,
за да унищожи народа на Рохан.
Исенгард е пуснат да вилнее.
Окото на Саурон сега се обръща към Гондор -
последното свободно кралство на човеците.
Войната му по тези земи бързо ще доближи.
Той долавя, че Пръстенът е близо.
Силата на приносителят на Пръстена намалява.
В сърцето си Фродо започва да разбира,
че това пътуване ще му струва живота.
Ти го знаеш.
Видя го в бъдещето.
Беше риск, който всички поехме.
В събиращия се мрак
волята на Пръстена се усилва.
Полага големи усилия да се върне в ръцете на човеците.
Човеците, които така лесно се блазнят от силата му.
Младият военачалник на Гондор е на крачка да протегне ръка,
и да си присвои Пръстена.
И тогава светът ще пропадне.
Вече е близо. Толкоз близо... до постигането на целта.
Саурон ще има господство над целия живот на тази земя,
дори над края на света.
Времето на елфите... се свърши.
Дали да оставим Средната земя на нейната орис?
Да ги оставим ли сами?
Какво ново?
Разузнавачите докладваха, че Саруман е нападнал Рохан.
Населението се е изнесло в Шлемово Усое.
Но ние трябва да се погрижим за нашите граници.
Орките напредват, Саурон е изпратил цяла армия.
Източни жители и южняци преминават през Черната порта.
Колко?
Няколко хиляди. Всеки ден прииждат още.
Кой покрива северните земи?
Изпратихме 500 войници.
Но нападнат ли града, няма да удържим.
Саруман атакува от Исенгард,
а Саурон - от Мордор.
Хората ни ще се бият на два фронта.
Гондор е слаб.
Саурон трябва скоро да ни атакува.
Ще ни атакува здраво.
И знае, че нямаме силата да го отблъснем.
Според хората ми сте шпиони на орките.
- Шпиони ли?
Чакайте малко.
- Ако не сте шпиони, кои сте тогава?
Говорете.
Ние сме хобити от Графството.
Аз се казвам Фродо Бегинс, а това е Самознай Скенджин.
Телохранителят ти?
- Градинарят му.
Къде е потайният ви приятел?
Онова грозновато създание, дето не беше за гледане.
Нямаше друг с нас.
Тръгнахме от Ривъндел със седем спътници.
Един загубихме на Мория.
Двама бяха от моя вид.
Освен това имаше джудже и елф,
и двама човеци.
Арагорн, син на Араторн, и Боромир от Гондор.
Приятел си на Боромир?
Да... от моя гледна точка.
Тогава ще се натъжиш да научиш, че той е мъртъв.
Мъртъв ли? Как?! Кога?!
Понеже си бил негов спътник, надявах се ти да ми кажеш.
Той ми беше брат.
Капитан Фарамир?
Трябва да дойдеш с мен.
Там долу.
Влизането в забранения вир се наказва със смърт.
Чакат моя сигнал.
Да го дам ли?
Тъй е хладно, хубаво и хладно...
И рибка сладка...
Хванах аз рибка сладка!
Стойте!
Това създание е свързано с мен.
И аз с него.
Той е водачът ни.
Моля ви! Нека сляза при него!
Смеагол!
Господарят е тук.
Ела, Смеагол.
Вярвай на Господаря. Ела!
Сега ли трябва дойдем?
Смеагол, трябва да се довериш на Господаря.
Последвай ме, хайде!
Ела!
Ела, Смеагол.
Добър Смеагол. А така. Хайде.
Не го наранявайте!
Смеагол, не се съпротивлявай! Смеагол, чуй ме!
Господарю!
Не!
Къде ги водиш?
Отговори ми!
Смеагол...
Защо плаче Смеагол?
Плачем в ръцете си! Господарят ни измами!
Разбира се! Казах ти, че е коварен.
Казах ти, че е измамен.
- Господарят е наш приятел.
Приятел...
- Господарят ни предаде.
Не!
- Това му е работата!
Остави ни на мира!
Мръсни, малки хобити! Те ни го откраднаха!
Не...
Какво са откраднали?
Моето Безценно!
Трябва да се махнем оттук.
Вие бягайте! Още сега!
Ще успеете!
Използвайте Пръстена, г-н Фродо. Само този път!
Сложете си го.
Изчезнете.
Не мога.
Ти беше прав, Сам.
Опита се да ми го кажеш, но аз...
Съжалявам.
Пръстенът ме завладява, Сам.
Ако го сложа, Той ще ме намери.
Ще ме види.
Господин Фродо...
Значи това е отговорът на всички гатанки?
Бродели сте в пустошта, нали?
Двама полуръстове и едно човекоподобно.
Пръстенът на силата е в моя власт.
Шанс за Фарамир - военачалникът на Гондор,
да покаже достойнствата си.
Не!
Престанете!
Оставете го на мира!
Нима не разбирате?
Той трябва да го унищожи.
Затова отиваме в Мордор.
В Планината на Огъня.
Осгилиат е атакуван. Искат подкрепление.
Моля ви!
Такова бреме е!
Няма ли да му помогнете?
Капитане?
Пригответе се за тръгване.
Пръстенът ще иде в Гондор.
Жив е! - Къде е той? Къде е?
Дайте път! Ще го убия!
Ти си... най-щастливият, най-коравият,
най-безразсъдният човек, когото познавам!
Благословен да си, момче.
Къде е кралят?
Закъсня.
Изглеждаш ужасно.
Благодаря ти.
Голяма армия, казваш?
Цял Исенгард е на крак.
- Колко души?
Десет хиляди души най-малко.
Десет хиляди?!
Това е армия, създадена само с една цел -
да унищожи света на човеците.
На здрачаване ще са тук.
Нека дойдат!
Искам всеки мъж и по-силно момче, въоръжени с каквото имат,
до довечера да са готови за бой.
Тук е най-слабата точка.
Ще покрием близкия прицел и портата отгоре.
Никоя армия не е превземала Стената,
нито пък е прониквала в Рогоскал.
Това не е сбирщина безмозъчни орки.
Това са Урук-хай.
Броните им са яки, а щитовете - несломими.
Водил съм много войни, господарю Гимли.
Знам как да отбранявам собствените си крепости.
Ще се разбият в тази крепост като вода в скала.
Ордите на Саруман ще изгорят тук.
Виждали сме го и преди.
Укрепленията ще се съградят наново, стените ще се заздравят.
От тази твърд... ще ги надвием.
Те не идват да унищожават рохански посеви или селища,
идват да унищожат целия народ - до последното дете.
Какво искаш да направя?
Виж хората ми!
Смелостта им виси на косъм!
Ако това ще е краят ни,
ще ги накарам да го достигнат така, че да си струва да се помни!
Изпрати конници, господарю.
Трябва да призовеш помощ.
И кой ще дойде?
Елфи... джуджета?
Ние нямаме късмет с приятели като твоите.
Старите съюзници са мъртви.
Гондор ще откликне.
- Гондор?!
Къде бяха от Гондор, когато Западната стена падна?
Къде бяха от Гондор, когато ни обграждаха отвсякъде?
Къде бяха...
Не, господарю Арагорн.
Ние сме сами.
Жените и децата в пещерите!
- Нямаме достатъчно време!
Нямаме никакво време! Във война сме!
Укрепете портата.
Ние, ентите, не се безпокоим от войните на човеците и магьосниците.
От много отдавна е така.
Но сега ще се случи нещо,
което не е ставало от векове.
Благодарение на вас.
Какво е то?
- Сбор.
Сбор на какво?
Ветроклин, Кристалан, Равношир, Листовлас, Брегелад...
Сега трябва да решим дали ентите ще тръгнат на война.
Придвижете се към портата.
Побързайте.
Хайде!
Фермери, каруцари, конярчета...
Те не са войници.
Повечето са много стари.
- Или много млади.
Вижте ги. Те са уплашени, по очите им го чета.