Lord Of The Rings - The Two Towers (2002) (Lord Of The Rings - The Two Towers CD 1.sub) Свали субтитрите
Не можеш да минеш!
- Гандалф!
Аз съм служител на Тайния огън, притежател на пламъка на Удун.
Върви си в Сянката!
Не ще ти помогне мрачният огън, о, пламък на Удун!
Няма да минеш!
Гандалф!
Бягайте, безумци!
Не!
Гандалф!
Какво има, господин Фродо?
Нищо.
Просто сън.
ДВЕТЕ КУЛИ
Мордор - единственото място от Средната земя,
което не ни трябва по-отблизо и към което се стремим.
Но няма как да се доберем до него.
Приемете го, господин Фродо, загубени сме.
Едва ли Гандалф е мислел да минем оттук.
Той не мислеше много неща, Сам,
но те се случиха.
Господин Фродо?
Пак пръстенът, нали?
Натежава все повече.
Каква храна ни остана?
Чакайте да видя.
О, да! Прекрасно! Питки от лембас. И вижте...
Още питки от лембас.
Обичайно не харесвам храни от други земи,
но това не е зле на вкус.
Нищо не може да съкруши духа ти, нали, Сам?
Тези дъждовни облаци ме тревожат.
Тук ми изглежда странно познато.
Да, защото вече сме били тук.
Вървим в кръг.
Каква е тази странна смрад?
Не ни стига противната мъгла.
Усещате ли я?
Усещам я.
Не сме сами.
Те са крадци. Те са крадци.
Те са мръсни, малки крадци!
Къде е?
Те го откраднаха от нас...
Безценното ми...
Проклети да са! Мразим ги,
защото наш е той и си го искаме!
Това е Жилото. Виждал си го и преди, нали, Ам-гъл?
Пусни го или ще ти прережа гърлото.
То ни боли, боли ни.
То смразява, хапе! Елфи са го плели. Махайте го от нас!
Кои сте това вие?
Безнадеждно е. Всички орки в Мордор ще чуят тая врява.
Да го вържем и да го оставим.
- Не!
Това ще ни убие. Ще ни убие!
Ти и не заслужаваш повече.
Може би той заслужава да умре.
Сега като го виждам, наистина го съжалявам.
Ние бъдем добри с тях, ако те бъде добри с нас.
Вземи ни с нас.
Заклеваме се да правим каквото ти иска. Заклеваме се!
Не мога да вярвам на твое обещание.
Заклеваме се да служим на Господаря на Безценното.
Заклеваме се в... Безценното.
Пръстенът е коварен,
но аз ще те държа отговорен за думите ти.
Да... На Безценното.
На Безценното.
Не ти вярвам!
Слез долу!
- Сам!
Опита се да ни измами. Пуснем ли го, ще ни нападне в съня ни.
Ти знаеш пътя за Мордор.
Да.
Бил си там и преди.
Да.
Ще ни заведеш при Черната Порта.
Мери?
Какво има? Какво помирисваш?
Човешка плът.
Арагорн.
Открили са следите ни.
Тръгвайте!
Ускориха темпото.
Явно са уловили миризмата ни.
Побързайте!
Хайде, Гимли!
Три дни преследване. Без почивка, без храна.
Един камък каменоломна не прави.
Листата на Лотлориен не падат случайно.
Значи може още да са живи.
На по-малко от ден преднина са.
Идвай, Гимли! Настигаме ги.
Дългите преходи не са за джуджета Ние джуджета сме по спринтовете.
Смъртоносни сме при късите разстояния !
Рохан - домът на роговете на Шлема.
Има нещо странно тук.
Нещо зло окриля тези създания.
Насочва волята си срещу нас.
Леголас, какво вижда елфския ти поглед?
Движат се на североизток.
Водят хобитите в Исенгард.
Саруман.
Светът се променя.
Кой сега има силата да се изправи срещу армиите на Исенгард...
... и Мордор?!
Кой се противопоставя на мощта на Саурон и Саруман?
Съюзът на Двете Кули.
Заедно, господарю мой Саурон,
ние ще властваме над Средната земя.
Старият свят ще изгори в огъня на пещите.
Горите ще изчезват.
Ще се наложи нов ред.
Ще задвижим машината на войната
с меча, копието и железния юмрук на орките.
Ще отстраним онези, които ни се противят.
Конниците, взеха земите ви.
Изгониха ви в планините да живеете между скали
Вземете земята, която ви откраднаха изгорете селата им!
Ще започнем от Рохан.
Твърде дълго тези селяни ви устояваха, но стига толкова.
Еовин!
Вземи сестра си, само двамата ще сте по-бързи!
Този кон е твърде голям за него, не можем без теб!
Чуйте ме! Препуснете до Едорас и обявете тревога!
Разбрахте ли?!
- Да, мамо.
Не искам да тръгваме без теб!
Фреда, ще ви намеря там.
Бързо!
Мамо...
Бързо, дете!
Рохан, господарю, е готов да падне.
Теодред?
Синът ти е тежко ранен, господарю.
Попадна в засада на орки.
Ако не защитим страната си, Саруман ще ни я вземе насила.
Това е лъжа.
Саруман Белия винаги е бил наш приятел и съюзник.
Аз съм...
Орките свободно кръстосват земите ни,
непроверявани, необезпокоявани, убиващи на воля.
Орките носят бялата ръка на Саруман.
Защо заливаш с тез тревоги вече тревожния му разум?
Нима не виждаш, че чичо ти се отегчи от брътвежите ти за военни действия?
Брътвежи ли?
Откога Саруман те е купил?
Каква награда ти обеща, Грима?
Когато всички измрем, да вземеш своя дял от хазната?
Твърде дълго заглеждаш сестра ми.
Твърде дълго следваш стъпките й.
Изглеждаш твърде наблюдателен.
Прекалено.
Отсега нататък си прокуден от кралство Рохан!
Под смъртна заплаха.
Дишай, Гимли. Това е ключа.
Дишай!
Така спокойно маршируват, сякаш господарите им са зад тях.
Не продължаваме нататък, останахме без дъх!
Напалете огън!
Мери?
Мисля си, че май сбъркахме, като напуснахме Графството, Пипин.
Какво издава този звук?
Дърветата.
Какво?
Помниш ли Старата гора на границата с Букленд?
Хората разправяха, че нещо във водата карало дърветата да растат...
и да оживяват.
- Да оживяват ли?
Дърветата могат да шептят - така си говорят едно на друго.
Дори се движат.
Умирам от глад!
Не сме яли нищо друго от вкиснати питки цели три дни!
Не можем ли да хапнем месо?
Ами ония там? Те са преснички.
Не са за ядене.
А краката им? Те не им трябват.
Изглеждат вкусни.
Не ги докосвай!
Ще ги глътнем на един залък!
- Не!
Все пак ще има месо в менюто ни, момчета.
Пипин, да бягаме.
А сега... гърчи се колко щеш.
Писукай, но никой няма да те спаси.
Пипин!
Изгревът е червен.
Кръв се е проляла тази нощ.
Рохански конници, какви вести от Севера?
Каква работа имат елф, човек и джудже по тези земи?
Говорете бързо.
Кажи ми твоето име, коннико, и аз ще ти кажа своето.
Бих ти отразял главата, джудже, ако бе малко по-високо над земята.
Ще умреш, преди да си мръднал.
Аз съм Арагорн, син на Араторн.
Това е Гимли, син на Глоин.
А Леголас е от Горското царство.
Ние сме приятели на Рохан и на Теоден - вашия крал.
Теоден вече не разпознава приятелите от враговете.
Дори собствения си род.
Саруман отрови разума на краля и си присвои тези земи.
Аз и моята войска сме, верни на Рохан.
И затова ние сме прокудени.
Белият магьосник е коварен.
Казват, че броди тук денем
като старец, загърнат в наметало.
И шпионите му пускат мрежите си навсякаде.
Ние не сме шпиони.
Вървим по дирите на войските на Урук-Хай.
Държат в плен двама наши приятели.
Орките са унищожени, посякохме ги през нощта.
При тях имаше два хобита. Видяхте ли два хобита сред тях?!
Те са дребни, на ръст като деца.
Не оставихме живи.
Събрахме труповете на купчина и ги подпалихме.
Не може...
Съжалявам.
Афузел, Арад!
Дано тези коне ви донесат по-добра участ от тази на стопаните си.
Със здраве.
Потърсете приятелите си,
но не се доверявайте на надеждата.
Тя е загубена в тези земи.
Тръгваме на север!
Това е от коланите им.
Ние ги подведохме.
Хобит е лежал тук... И още един.
Пропълзели са.
Ръцете им са били вързани.
Въжетата са били срязани.
Дотичали са дотук.
Били са преследвани.
Коланът!
Това ги е отдалечило от битката.
До гората Ветроклин.
Ветроклин! Каква лудост ги е тласнала натам?
Избягахме ли му?
- Мисля, че да.
Ще ви изкормя за броени минути!
Елате ми тук!
Дървета! Да се покатерим!
Изгуби се.
Мери!
Сега ще ти направя една чудна дупка в корема!
Бягай, Мери!
Малки орки, странно.
То говори, Мери. Дървото говори!
Дърво ли? Аз не съм дърво!
Аз съм ент.
Дървесният пастир! Пастирът на гората!
Не му говори, Мери. Не го окуражавай.
Дървобрад ме наричат някои.
Ти на чия страна си?
- Страна?
Аз не съм на ничия страна,
защото никой не е на моята страна, малки орки.
Вече никой не го е грижа за гората.
Ние не сме орки, а хобити.
- Хобити...
Никога не съм чувал за хобити.
Това ми прилича на оркска измама.
С огън идват те, със секири във ръце -
наред секат, рушат и пожарят!
Унищожители и узурпатори проклети!
Ти не разбираш! Ние сме хобити!
Полуръстове!
От Графството...
- Може да сте, а може да не сте.
Белият магьосник ще знае.
Белият магьосник?
Саруман!
Виждате, виждате! Изведохме ви!
Бързайте, хобити, бързайте!
Трудно ще намерят вас тук.
Върви.
Това е блато!
Набутал ни е в блато.
- Блато, да, да.
Ела, господарю. Водим те по безопасен път през мъглите.
Елате, хобити, елате. Бързо.
Аз намерил този път, сам аз.
Минава право през Блатата.
Орките не го ползват, не го знаят.
Те обикалят отдалече. Елате бързо.
Трябва като сенки бързо да се носим.
Това са мъртви твари.
Мъртви лица във водата.
Всички мъртви, всички погинали.
Елфи, хора и орки.
Велика битка много отдавна.
Мъртвите блата, да, да! Това е името им.
Насам.
Не следвайте светлинките.
Инак хобитите отиват долу при мъртвите да палнат мънички свещички.
Фродо!
Ам-гъл!
- Не следвай светлинките.
Господин Фродо!
Добре ли сте?
Толкова ярко, толкова прекрасно.
Безценното...
Какво каза?
Господарят трябва да почива, трябва да събере сили.
Кой си ти?
- Това не е работа на господаря.
Гандалф ми каза, че си бил речен жител.
Наречи ме слаб и жилав и корав, наречи ме пътник без дом и подслон.
Каза ми, че животът ти бил трагедия.
Не виждаш какво лежи пред теб, инак жив и здрав ще ходиш занапред.
Не си бил по-различен от хобит. Нали?
Смеагол.
Как ме нарече?
Това е било името ти, нали?
Много отдавна...
Моето... име...
Смеагол!
Черните конници!
Скрийте се!
Хайде, Фродо!
Трябва да го спасим! Ще ни видят!
Нали уж бяха мъртви?
Мъртви! Не, не можеш ги уби тях!
Три пъти! Трикратна е заплахата!
Те го викат, викат Безценното.
Спокойно, ще отмине.
Бързо, хобити. Черната Порта е много близо.
Оркска кръв.
Странни дири.
Да, толкова са наблизо.
Тази гора е стара.
Много стара.
Пълна е със спомени.
И гняв.
Дърветата си говорят.
Гимли, свали секирата.
Арагорн, там има нещо.
Какво виждаш?
Белият магьосник се приближава.
Не го оставяй да говори. Ще ни омагьоса.
Трябва да сме бързи.
Вървите по дирите на двама млади хобити.
Къде са те?
- Минаха оттук онзи ден.
Срещнаха някого, когото не очакваха.
Това утеха ли е за вас?
Кой си ти?
Покажи ни се!
Не може да бъде.
Но ти падна.
Никой...
През огън... и вода.
В най-дълбоките подземия и на най-високия връх
аз се борих с балрога.
Докато най-сетне надвих врага и разпилях останките му по върха на планината.
Мракът ме погълна.
И останах без мисъл и без време.
Звездите бягаха край мен
и всеки ден бе дълъг като цял живот на земята.
Но това не бе краят.
Отново почувствах живота в себе си.
Бях върнат обратно,
за да изпълня задачата си.
Гандалф!
Гандалф ли?
Да.
Така ме наричаха.
Гандалф Сивия.
Това бе името ми.
- Гандалф...
Аз съм Гандалф Белия.
И сега се връщам при вас в прелома на прилива.
Един етап от пътуването ви приключи и започва друг.
Рохан е покосен от война, трябва да препуснем към Едорас.
Това е един от Меарасите,
стига очите да не ме лъжат, подвластни на магия.
Сенкогрив.
Той е властелин на конете.
И ми е бил приятел в много опасности.
Моят е дом е тук - в Бликнидом,
в корените на Последната планина.
Гандалф рече да сте в безопасност и аз в безопасност ще ви държа.
Дърветата тук са подивели и са опасни.
Глад стяга сърцата им в юмрук, ако могат, ще ви наранят.
Аз трябва да ви държа в клоните си, да не ви изпускам като шума.
Господарю, виж! Портата на Мордор!
Провидение, спаси ни!
Старикът ми би казал това-онова, ако ме види сега.
Господарят поиска пътя до Мордор и добрият Смеагол му го показа.
Така беше.
Дотук бяхме. Не можем да минем през тях.
Вижте! Портата!
Отворена е.
Виждам път до долу.
Сам, не!
Господарю.
Не те карам да идваш с мен, Сам.
- Знам, господин Фродо.
Но тази наметка може да крие двама.
Сега!
Не, господарю! Ще те хванат!
Не го носи на него!
Той иска Безценното. Винаги ще го търси.
И Безценното иска да се върне при него.
Но вие не позволявайте да си го вземе.
Не! Има и друг път! По-таен, по-тъмен...
Защо не каза преди?
Защото господарят не попита.
- Готви ни нещо!
Има друг път за влизане в Мордор?
Да, наистина има. Смеагол го откри.
Елате, елате да го намерим.
Той ни доведе дотук, Сам.
- Не, господин Фродо!
Досега удържа на думата си.
Не.
Води ни, Смеагол.
Добрият Смеагол винаги помага.
Едорас и златният замък Медуселд.
Там живее Теоден, крал на Рохан,
и неговият разум е замъглен.
Саруман е хванал в здрава примка ума на краля.
Господарю, синът ти... е мъртъв.
Господарю?
Чичо?
Няма ли да идеш при него?
Нищо ли няма да направиш?
Внимавайте какво говорите.
Не се надявайте на топло посрещане.
Вероятно е умрял по някое време през нощта.
Каква трагедия кралят да загуби единственият си син и наследник!
Разбирам, че кончината му е трудна за преглъщане
особено сега, когато брат ти те изостави.
Остави ме на мира, Змийски език.
Но ти наистина си сама.
Кой знае какво си говорила в мрака?
В горчивите бдения през нощта...
Когато целият ти живот сякаш се смалява
и стените на мощта ти се затварят над теб...
Сърцето ти копнее за нещо дивно.
Толкоз красива, толкоз хладна...
Като утрото на бледа пролет, още чисто след зимния хлад.
Думите ти са отрова.
В гробищата е по-ведро от тук.
Не мога да ви позволя да се явите пред краля така въоръжени.
Такава е заповедта на Грема Змийския език.
Жезълът ти.
Нима ще лишиш стареца от бастуна му?
Господарю, идва Гандалф Сивия.
Той само буни света.
Любезността в двореца ти е позападнала,
Теоден, син на Тенгел.
Той не е добре дошъл.
Защо да си ми добре дошъл, Гандалф Буревестник?
Право думаш, господарю.
В късен час е избрал да се завърне този скитник.
Латспил бих те нарекъл аз, Зловест. Зла вест - зъл гост.
Мълчи! И дръж зад зъбите си раздвоения си език!
Не съм минал през огън и смърт, за да празнословя с един жалък слуга.
Жезълът! Казах ви да му вземете жезъла!
Теоден, сине на Тенгел...
Твърде дълго си тънал в сенките.
На твое място бих мирувал.
На теб говоря!
Освобождавам те от магията.
Тук нямаш сила, Гандалф Сивия.
Ще те изстискам, Саруман, както се изстисква отрова от рана!
Стой.
Отида ли си, Теоден умира.
Няма да убиеш нито мен,
нито него!
Рохан е мой.
Отивай си.