The Jerk (1979) Свали субтитрите
Не съм бездомник.
Аз съм скапаняк.
Някога притежавах богатство,
власт
и любовта на красива жена.
Днес имам само две неща -
приятели
и термос.
Животът ми ли?
Добре.
Животът ми не бе лесен.
По рождение съм беден негър.
Спомням си дните,
когато седяхме на верандата,
пеехме и танцувахме
там в Мисисипи.
-"Мили Боже.
-Вдигай балата с памука.
-Мили Боже.
-По една бала на ден."
Надявам се всички да сте гладни.
-Аз съм.
-И съм готов за обяд.
Ето царевичен хляб.
Това е зеле. Приготвих и любимото ви свинско шкембе.
Скъпа майко, не забравихме ли нещо?
Аз не. Днес е рожденият ден на Нейвин.
Честит рожден ден!
Нейвин има рожден ден!
Приготвих ти любимото ядене.
Салата с риба тон на филийка с майонеза,
кока кола и две вафлички.
-Заповядай, миличък.
-Благодаря, мамче.
Това ще ти хареса, човече.
Имам подарък за теб.
-Много мило, Елвайра.
-Сама го направих.
И ние сме ти приготвили нещо. Половинка подсилваща напитка.
Нарисувах тази картина за теб.
-Ето.
-Благодаря ти.
Подарявам ти моята запалка.
Татко, ти я пазиш от войната.
Благодаря.
Благодаря на всички.
Господ да благослови
всички нас.
Нейвин!
Би ли ми подал картофите и зелето?
-Нейвин, миличък.
-Не исках да развалям празника.
Няма нищо.
Донесох ти вафличка.
Не съм гладен в момента.
Отново ли се чувстваш различен?
Сякаш съм друг. Сякаш принадлежа другаде.
Днес имаш рожден ден и е време да научиш.
Ти не си наше дете.
Така ли?
Намерихме те на прага,
но те отгледахме като собствено дете.
Нима цветът ми ще остане такъв?
Бих те обичала дори и ако беше с цвят на маймунски задник. Ела.
Нейвин, увих сандвича в целофан, както го обичаш.
Искаш ли да дойдеш и да попеем малко блус?
Не, благодаря, Тадж.
Тези песни са особени.
Депресират ме.
Ела, миличък.
Точно така.
Виждаш ли как следваш ритъма?
С това завършва неделната ни проповед,
предавана на живо от Божията църква
на светото спасение в Сейнт Луис, Мисури.
С вас беше преподобният Уилард Уилман, пастор.
Следва музикална програма.
Музика за спокойно настроение.
-Бабо!
-Какво има?
-Виж!
-Какво се е случило?
Не пипай радиото!
Повиши го!
Никога не бях чувал такава музика!
Тя ми говори! Тадж! Татко!
Това е невероятно. Гледайте.
Нима?
След като това съществува, колко много още има като него!
Това е музиката, която ми казва да поема по пътя и да бъда някой!
-Но, Нейвин...
-Остави го.
Тъй като скоро тръгваш по пътя си,
има нещо, което трябва да знаеш.
-Виждаш ли това?
-Да?
Това е лайно.
А това е вакса.
Лайно.
Вакса.
Ще се справиш, синко.
Първо за кой град ще заминеш?
Мисля да отида в Сейнт Луис заради радиопредаването.
Не забравяй, че Бог обича работливите.
-"Бог обича работливите."
-И синко,
никога не вярвай на бял човек.
"Не вярвай на бял. Бог обича работливите, не вярвай на бял."
Миличък.
Татко.
Пиер, ела тук.
Не забравяй да пораснеш.
-Успех, братко.
-Да ми изпратиш картичка.
Оставете го да тръгва вече.
-Довиждане.
-Работа ни чака.
Дано намериш това, което търсиш.
Ще го намеря, мамо. Знам, че е там някъде.
Там ще е. Ако го пипнеш, иди на лекар да те оправи.
-"Иди на лекар да те оправи."
-Успех.
"Бог обича работливите. Не вярвай на бял.
Иди на лекар да те оправи."
Довиждане, бабо!
Колко много ми липсва Нейвин.
Ще се върне ли някога?
Разчисти мястото му. Натъжава ме като го гледам.
Чудя се дали е добре.
Нейвин, как си?
Не се тревожете за мен. Май идва кола.
Не, камион е!
Господи,
пази малкото ни момче.
-Аз съм стопаджия.
-Къде отиваш?
В Сейнт Луис. Вие къде отивате?
До края на оградата.
Става.
Аз съм Нейвин Джонсън. Как се казвате, господине?
-Стигнахме.
-Добре.
Благодаря за компанията.
Дано успея някога да ви се отблагодаря.
МОТЕЛ ФАЙЪРБЪРД СВОБОДНИ СТАИ
Какво има, момче? Загубил ли си се?
Играе ти се? Нещо е станало?
Какво?
Катастрофа ли е?
Удавяне?
Пожар?
Пожар!
Трябва да предупредим всички!
Чувал съм за кучета като теб. Ще се прославиш!
Ще те снимат и ще пишат за теб във вестника!
Колко вълнуващо!
Ти ми спаси живота! Сега да предупредим всички!
Пожар! Има пожар!
Събудете се! Ставайте! Пожар!
Има пожар! Това куче ще спаси живота на всички!
Невероятно! Какво куче! Той е спасител.
Така и ще го кръстя! Спасител! Така ще се казваш!
Фалшива тревога. Няма пожар.
Господине, не го наричайте "Спасител".
-Защо?
-Кръстете го "Лайняр".
Хубаво. "Лайняр."
Вълнуващо е.
Също като живота по пътя.
Мъжът с кучето.
Сейнт Луис?
Не. Нейвин Джонсън.
Не, да те закарам ли до Сейнт Луис?
-Чудесно, благодаря.
-Качвай се.
Ще сляза тук.
Благодаря.
-Къде отиваш?
-До тоалетната.
-Трябва ти ключ за там.
-Може ли ключа?
Той е за клиенти, които купуват бензин.
Аз ще купя бензин.
Не ти виждам колата.
Трябва ми за запалката.
Ама че работа!
А жена ми не ме пускаше на работа. Какво щях да изпусна!
Догоре ли да я напълня?
-На стената е.
-Благодаря.
-Не отнасяй това.
-Няма.
Шемет.
Главчо, на теб говоря!
Искаш ли да станеш президент на Тексако Ойл?
-Разбира се!
-Тогава почисти умивалника.
И ще стана президент на Тексако Ойл?
Ами трудният път към върха?
За десет минути работа иска да стане президент. Каква амбиция.
Хващай се на работа!
Но, господине, не работя тук.
Дори и за 1,10 долара на час ли?
"Мили родители, имам страхотна работа на бензиностанция.
Не искам да споменавам колко получавам,
но да кажем, че е много!
Изпращам ви 2 долара."
Доброто ми момче!
"Работата е приятна, а г-н Хартуниън е много мил.
Учи ме как да съм нетърпелив.
Трябва да вървя. Да не мислите, че по цял ден пиша писма?"
-Ти тук ли спиш?
-Да. Има ли проблем?
Ела да ти покажа една хубава малка стаичка за теб.
Запали лампата. Мястото не е лошо.
Не е лошо ли? Страхотно е!
Тук е тоалетната!
Това сигурно е кухнята. Не.
Всъщност мога
да преместя тази стена ето така,
за да си освободя повече място,
мога да направя и коридорче към дневната. Невероятно е.
Не, ще повдигна пода с 15 см,
ще създам илюзия за две стаи и ще запазя коридорчето.
Ще поставя рафтове за книги точно тук.
Не, книгите ще са там. Така ще мога да си почивам,
когато тоалетната е заета. Няма да преча и на мен няма да пречат.
Успокой се. Не е тук, а там.
И без това не мога да си го позволя.
Ето тук.
Идеално е!
Не се налагат никакви промени!
Огледай наоколо.
Няма кухня, няма прозорци, столове и маси.
Почти идеално.
Ще сложа легло и ще сменя крушката, ще донеса чаршафи.
Животът ти ще е уреден.
Колко ще ми струва?
Нищо. Ще ми пратиш картичка като станеш богат и известен.
Картичка ли?
Добре, съгласен съм.
Хубаво.
Какво е това?
Излез за малко, миличка.
Нейвин, това е жена ми Леноре. Леноре, това е Нейвин.
Приятно ми е.
Знаеш ли защо жена с такава красота се е омъжила за мен?
Защото й осигурявам всички удобства.
За пръв път те оставям сам в неделя.
Ако нещо стане тук, тази жена ще ме захвърли като...
С други думи няма повече...
-Разбираш какво искам да кажа.
-Да, господине. Няма повече...
Пази бензиностанцията с цената на живота си,
защото половият ми живот е в ръцете ти.
Мога да оправя амортисьорите.
Искаме само бензин, момче.
Добре, но днес е неделя. Приемаме само кредитни карти.
Да не би касата да е заключена?
Не е заключена. Имаме пари в брой. Но банките са затворени
и не ми е разрешено да взимам пари в брой.
За пръв път работя сам. Искам всичко да е наред.
Има хора дето ще те убият за такава пачка.
Значи трябвало кредитна карта.
Някой носи ли кредитна карта?
Кредитна карта.
Не, благодаря. Не пуша.
-Какво пушите?
-Трева.
Трева ли?
Не ги правят добре.
-Мастърчардж става ли?
-Да, приемаме Мастърчардж.
Догоре ли, г-жо Нюсбаум?
Аз съм г-н Нюсбаум.
Това е картата на жена му.
-На жена му ли?
-Да, гарантирам за него.
Добре, щом има и гарант.
Открадната!
Намерих я! Изпратете полиция.
Кредитната карта на г-жа Нюсбаум. Крадците са тук.
Момент, че ме викат! Веднага се връщам!
-Да?
-Метни и две гуми в багажника.
Пиши ги на картата. Радиални.
-С бели джанти.
-Да, г-н Нюсбаум.
Пак съм аз, положението се напича.
Не само ни източиха бензина, но задигат гуми и какво ли не.
Направо ще ни уморят.
От бензиностанцията на Хартуниън на ъгъла...
Момент, не искам да събуждам подозрението им.
Не се тревожете, ще ги задържа. Знам един номер от киното.
-Ето ви гумите!
-Браво.
-Още нещо?
-Да.
Ще вземем и онези пари от джоба ти.
Разбира се. Прибавям ги към сметката.
Знаете ли какво? Вие сте осмият ни клиент днес.
Печелите кухненска ръкохватка!
Сега ще я донеса.
Да, аз съм.
Ще ги задържа. Няма страшно. Нагласил съм ги.
Да не би да искате да си губим времето за една ръкохватка?
Един момент.
Може и да не са тук, когато дойдете,
но са със син шевролет с две врати.
Тръгнаха на юг по Хертадо Стрийт.
Не, не мога да видя номера,
но теглят малка църква.
Да, син шевролет с малка църква, ще го разпознаете.
Наистина не ти се сърдя.
Какво ти става? Какво толкова съм загубил - две гуми?
Мисли позитивно. Загубихме и една църква.
Г-н Хартуниън.
Мили Боже!
Благодаря.
ТЕЛЕФОННА КОМПАНИЯ
Излязъл е новият телефонен указател!
Защо и аз не изпадам във възторг за нищо?
Нищо ли? Шегувате ли се? Страница 73!
"Джонсън, Нейвин Р."
Вече съм някой! Милиони хора разгръщат указателя всеки ден!
Това си е жива реклама,
името ти е отпечатано, така хората постигат успех!
Отпечатали са ме!
Нещата ще започнат да се развиват и при мен.
"Джонсън, Нейвин Р."
Истинско копеле.
Умри, Нейвин Р. Джонсън.
ЦЕНИ НА БЕНЗИНА - КОЙТО ПИТА МНОГО ПЛАЩА
Копеле!
Тъп кучи син, най-обикновено копеле.
-Догоре ли?
-Догоре и още малко.
-Стан Фокс, купувач на бензин.
-Нейвин Р. Джонсън, продавач!
Пипнах те, тъпо...
ти, пречкащо се, заблудено копеле!
-Проверка на маслото?
-Давай, Нейвин Р. Джонсън.
Парцалът е готов, сър!
-Да проверим заедно.
-Да, сър.
Благодаря.
Тъпо, пречкащо се копеле!
На мен ми изглежда добре, сър, а вие как смятате?
Проклети очила.
И на мен ми изглежда добре. Побързай. Времето лети.
Отивам до тоалетната. Провери гумите. Проклети очила.
Да, сър! Проклети да са!
По дяволите!
Проклети очила!
-Мога да ги поправя.
-Така ли?
Добре, оправи ги проклетниците!
Майната му!
Знаете ли, че ги оправих?
Стоях и си мислех:
"Защо очилата се смъкват и падат?"
Защото като ги слагате и сваляте,
натискате рамките.
Те се изкривяват.
Поставих една дръжка тук в средата,
която поема тежестта.
Като щангата на Буик модел '72.
Поставих и малка спирачка на носа, за да не се смъкват.
Използвайте дръжката.
Ама че работа.
Става.
С това може да се изкарат доста пари. Знаеш ли какво?
Ще разработя тая джаджа, печалбата ще делим поравно.
Какво дължа за бензина? Път ме чака.
-26,41 долара.
-Ето ти 30. Задръж рестото.
Благодаря!
Право в целта! Кажи си молитвата, недоносче!
Хари, погледни!
Какво му става на маслото?
Умри, бледолики!
Кутиите са дефектни. Целите са надупчени.
Ела да видиш.
По-добре се покрий, за да не станеш ти на дупки.
Кутиите са наред. Оня тип не е наред!
Той мрази кутиите.
Не стой близо до тях!
Умри, бензинджийо!
Не трябва да стоя до кутиите!
И тук имало!
Бягай!
Други кутии!
Умри, копеле!
Не кутиите иска да надупчи, а теб.
Какво?
Бледолико копеле!
Господи! Застрашавам живота ти!
-Прикрий ме!
-Прикрит си.
Да го духаш!
Стой тук! Ще му отвлека вниманието!
Лайняр! Хайде!
Ела, момче! Браво!
"Само за персонал на лунапарка." По дяволите!
САМО ЗА ПЕРСОНАЛ НА ЛУНАПАРКА - 15 КМ/Ч
Лайняр, хайде!
Ти не си от персонала!
Той не е от персонала!
Потегляй!
ЛУНАПАРК - ФОНТАНА, КАЛИФОРНИЯ
"Когато казах на г-н Хартуниън, че ще се върна, той рече:
'Не ставай глупав.
Опознай света. Мен вече ме знаеш.'
Последвах съвета му и започнах работа в лунапарка.
Шефът ми Фрости каза, че има бъдеще в отгатването на тегло.
Изпращам 4,75 долара за любящото ми семейство.
П.П. Баба още ли пърди?"
За 1 долар мога да отгатна теглото, ръста или пола ви.
Това е най-вълнуващото шоу тук.
Каква тръпка експерт да отгатне теглото ви.
Дори и да издуете бузи, да изпъчите гърди,
няма да заблудите този, който отгатва.
Вие, господине. Приближете се!
Скъпа, да го видим колко струва. Какво ще спечеля?
Каквото искате оттук.
Всичко под уредбата и от тази страна на юбилейните очила.
Всичко между пепелниците и напръстника.
Всичко в този участък от десет сантиметра.
Това включва дъвките, но не и гумичките.
Не, господине! Хайде, скъпа.
Тук търсят балами.
Фрости, никак не ме бива.
Стига. Добре се справяш.
Досега съм раздал осем молива, две кукли и пепелник,
а съм взел само 15долара.
Нейвин, изкарал си 15 долара,
а си раздал боклуци за 50 цента!
Това прави чиста печалба от 14,50 долара.
Добра печалба.
Човек се успокоява.
Елате да отгатнем теглото ви! Само за долар!
Колко тежите? Може да спечелите някой боклук. Елате насам...
Дами и господа,
моля за внимание, погледнете към пътеката.
Представям ви невероятната Пати Бърнстайн,
която ще премине
през Огнената врата на смъртта!
Ще отгатнеш ли колко тежа, малкия?
Гледах те снощи. Беше страхотна.
Така е. Обърни се.
Какво?
Обърни се.
Направи така.
Ставаш. Дай да си хапна.
Ами микробите?
Сложи му гума.
Качвай се.
Да не го изтощиш? Довечера е на работа.
Тук е страхотно!
Можеш да разбереш много за даден човек от жилището му.
Та като гледам наоколо, мога да кажа,
че си истински мърляв човек.
Това къде?
Значи там стои.
Къде е боклукът?
Добре.
-Знаеш ли какво искам?
-Какво?
Да позная ти колко тежиш.
За мен ще е интересно.
Никой не се е опитвал да отгатне теглото ми.
-Винаги аз отгатвам и би било...
-Вдигни си ръцете.
Това ще ми даде нов поглед върху нещата.
Искаш да си много прецизна.
Тук не е ли много горещо?
Чакай малко!
Ами целта на живота ми?
Каква е тя?
Като малък мама ми казваше, че имам цел в живота
и че някой ден ще разбера каква е тя!
Настъпи този момент!
Това е като на кончето!
"Скъпо семейство, знаете ли какво?
Днес открих целта на живота си.
Колко страхотно беше.
Ще ми се всички вие да можехте да бъдете с мен.
Може би някой друг път,
защото смятам да го правя често,
при всеки удобен случай.
Другата седмица може да изпратя още пари,
защото ще имам допълнителна работа.
Приятелката ми Пати ми обеща работа с духане.
Ваш любящ син, Нейвин."
Тук е изпратил целувки.
-Пати сигурно е сладко момиче.
-Бог да я поживи.
Дали ще станем достатъчно близки, за да се целуваме?
Не се налага. Нали сме заедно.
Все едно сме женени. Вижми задника.
Татуирала си фамилията ми под букватаД.
Първо написаха името ми в указателя, а сега е на задника ти.
Тук ще го видят много повече хора, отколкото в указателя.
Край на пътуването.
Аз съм Фред Машиниста. Елате пак да ви повозя.
Били!
Има ли едно малко русо момче, на тениската му пише "тъпотии"?
Не, имаше дете с надпис "животът е смотан".
Бяхме на въртележката, а той искаше да се повози на влакчето.
Ето го! Били!
-Ела тук!
-Слез от влака!
Дръпни онзи лост!
Моля, подръжте! Това също.
Ето ключовете и портфейла ми.
Не пипай ръчката, за да не гръмне резервоарът!
Ако стрелката премине 160,
-изключи оттам.
-Повече няма да те водя тук.
Ето отвертка. Пъхни и съвсем леко завърти.
Внимавай, влизаме в тунела.
Не се изправяй. Висок е само един метър...
-Не.
-Няма нищо.
Козирката на шапката ме опази.
Благодаря, че ми оправи шапката.
Уплаши ме до смърт. Много ви благодаря.
Щеше да е много неудобно, ако се бях прибрала без Били.
Ето ви ръкавиците, масльонката и портфейла.
А това изпадна.
Тъпи шеги!
Преди малко постъпихте много смело.
Как да ви се отблагодаря?
Да се отблагодарите?
Не бих приел нищо от вас за това, че спасих детето ви.
Той не ми е дете. Аз само го гледам.
-Може ли да помоля за целувка?
-Да.
Голям калпазанин.
Благодаря.
Госпожице?
Както си стоях тук
ми хрумна, ако утре не сте заета,
бихме могли да излезем...
Моля?
Мислех си дали не може да излезем заедно.
На среща ли ме каните?
Един път значи "не", два пъти "да".
Добре.
Много сте сладък.
Утре в 15:30 при въртележката.
Добре.
Имате ли ухажори?
Не съвсем.
Те са луди. Ако бях мъж, нямаше да се отделя от вас.
Ще видим какво ще излезе.
Утре имаме среща.
Как се казвате?
Мари.
А вие?
Ще ви кажа утре. Тъкмо да имаме интересна тема за разговор.
Здравей!
Какво става, мъжле?
За теб са.
Благодаря.
Нейвин, спомняш ли си като ти показах татуировката?
Да.
Забравих да ти кажа нещо.
-Какво е то?
-Това.
Това ще се случи с теб, ако те хвана да гледаш друга кучка.
Хубаво е, че ме предупреди.
Сега бях спокойна.
Оная ти работа не пострада.
Чао, сладурче.
-Здравей!
-Какво се е случило?
Невероятна история. Едни типове ме нападнаха.
Опитаха се да отмъкнат цветята. Те бяха за теб.
Нали на среща се ходи с букет.
Да, чувала съм. Какви бяха?
Двайсетина рози.
Приличат на стъбла на маргарити.
Какво? Онзи ме е прекарал.
Сложил е дръжки от маргарити на розите ми.
Виж, тия хулигани са опасни.
По-добре да се махаме, преди тя да ни е видяла.
-"Тя" ли?
-Какво?
-Ти каза "тя".
-Не!
Имах предвид бандата, "тя."
Както корабите и тайфуните носят женски имена.
Или момичетата?
Едно момиче също е "тя". Както и много други неща.
Защо се усмихваш?
Ти си първата, която идва тук.
Тукли живееш?
Приятно е.
Ти ли си го правил?
Тук бе старата пицария преди да я затворят.
Пицата е много вкусна.
Това е най-добрата пица в чаша.
Този тип е невероятен. Заради него закриха старото заведение.
Хората се тълпят заради това.
Имаш красива кожа.
Може ли?
Толкова е гладка и еластична.
Метнала съм се на майка си.
Невероятно е как веднага се връща. Забележително.
-Манекенка ли си?
-Не.
Аз съм козметолог.
Наистина ли си козметолог?
Това е невероятно.
Впечатлен съм.
Сигурно не е лесно да понасяш безтегловността.
Може ли един личен въпрос?
Какъв?
Но ми отговори честно.
Ти нали си имаш приятел?
Може да се каже.
Знам, че това е първата ни среща,
но следващия път като правиш любов с приятеля си,
би ли си мислила за мен?
-Още не сме правили любов.
-Жалко.
Мислиш ли, че ще може
някой ден
като правиш любов с мен, да си мислиш за него?
Кой знае?
А може вие да правите любов заедно и да мислите за мен.
Ще се радвам да се вместя някъде там.
Имаш ли си приятелка?
-Какво значение има?
-Искам да знам дали си свободен.
Свободен съм.
Забрави ли за задника ми?
Не, мислех си за това.
Татуирала е името ми на задника си.
Не само моето. Много имена!
Има и смешни неща. Там има един надпис "Хлъзгаво".
-Ти откъде знаеш?
-Готина пичка ли е или какво?
Никаква готина пичка не е!
Искам да кажа, чакай малко.
Ние сме големи хора. Можем да се разберем.
Мари е човек, който като го...
Ако тази мръсница не се разкара,
ще й прегазя задника с мотора!
Пати е прям човек.
А ти, селянче...
Ние сме женени!
Слушай, кукло...
Ти ме защити. Значи наистина ме харесваш.
"Знам, знам
принадлежиш
на друга.
Но тази вечер
си мой.
Дори, дори
да сме разделени,
ти си част
от сърцето ми
и тази вечер
си мой.
Долу,
край потока,
колко хубаво
би било
още веднъж
да помечтаем
на лунна светлина.
Мили мой, знам,
че на сутринта
ти ще ме оставиш.
Но тази вечер
ти си
мой, само мой."
Докато свиреше
си представих нещо лудо,
че ще стана,
ще вляза в корнета,
точно тук,
ще мина през тези клапи,
през тази цев,
ще стигна до устните ти
и ще те целуна.
Защо не го направи?
Щях да стана целия в слюнка.
Беше ли ти хубаво?
Наистина искам да те целуна,
но се боя.
-Не трябваше с език.
-Искам да кажа,
че се боя, ако те целуна,
да не се влюбя в теб.
Така ли ще стане?
А не искам.
Не искаш ли?
Майка ми направи големи жертви, за да ме изучи.
Нима?
Мечтаеше аз да постигна нещо.
Наистина ли?
Да се омъжа за човек с власт,
пари, бъдеще.
Някой, който има цел в живота.
Но аз имам!
-Имам своя цел!
-Така ли?
Да! Това е фантастично!
Страхотно! Невероятно!
Боях се да го споделя с теб. Майка ти много ще ме одобри!
Мари, спиш ли?
Хубаво.
Изглеждаш толкова красива и спокойна,
почти като мъртва.
Доволен съм, защото
искам да кажа едно нещо, което винаги ми е било трудно.
Шейсет и шест шишета се сушат на шейсет и шест шосета.
Винаги съм се притеснявал да го кажа пред друг човек.
Ти ми вдъхваш увереност.
Знам, че се познаваме едва от четири седмици и три дни,
но за мен бяха като девет седмици и пет дни.
Първият ден бе като седмица.
Вторият бе като пет дни.
Третият също бе като седмица.
Четвъртият бе като осем дни.
Но на петия отиде при майка си
и си беше един ден.
Но когато се върна, а след това
и на шестия ден вечерта, когато се срещнахме,
заприлича на два дни.
Вечерта двата дни като че се сляха със следващия
и заприличаха на четири дни. Та в края на шестия ден
към седмия, вече бяха като пет дни.
А шестият беше като седмица и половина.
Записал съм всичко и утре мога да ти го покажа, ако искаш.
Както и да е, реших утре,
когато моментът е подходящ, да те помоля да се омъжиш за мен.
Ако си съгласна, не отговаряй нищо.
Ти ме направи много щастлив.
"Отново ще се видим
като настъпи пролетта."
Пей, мила!
"Времето бавно върви,
но това, което е било,
не ще забравим.
Сладкият спомен
ще се връща при мен.
Дори светът ми да се преобърне,
сърцето ми все ще таи
ехо от въздишка.
Сбогом."
Кой е най-щастливият мъж на земята, мила?
Ти!
Точно така! А кое е най-щастливото момиче?
Браво.
Знаеш ли каква песен написах за теб днес сутринта:
"Избирам ти термос,
не обикновен термос,
а най-добрия термос,
с винил и на черти, има си и чашка.
Избирам ти термос,
а може също и барометър.
Какво мога да ти купя, за да си моя ти,
освен анален термометър."
Миличка, от доста време искам да те питам нещо,
но се боях да не ми откажеш.
Май настъпи подходящият момент за този въпрос.
Ще се омъжиш ли за мен?
Ела да го запечатаме с целувка! Влизай във ваната при мен!
Не ти, Лайняр. Къде е Мари?
Какво писмо?
"Скъпи..."
Мари!
Ела тук, Лайняр! Добро хрумване!
Защо ме напусна?
Не можах да прочета писмото! Беше много размазано.
Кротко, момче.
Къде си?
Няма да е лесно, Лайняр.
Отдавна сме заедно.
Но трябва да потегля по този път.
Ще има моменти, когато храната ще е недостатъчна.
И няма да мога...
Почакай.
Още не съм свършил.
Върни се, не съм приключил.
Имам още да ти казвам.
Ще си намериш семейство, което да ти даде истински дом,
с любящи деца и запалена камина.
И без това никога не съм те харесвал.
Сега се разкарай!
Добре, добре! Ти печелиш! Можеш да дойдеш с мен.
"И така, мамо, с вярното ми куче напред
аз тръгвам да спечеля сърцето на Мари.
Тя ще ти хареса. Толкова прилича на теб, само дето е бяла и руса.
За да я спечеля, заклех се да постигна нещо голямо.
Дойдох в Лос Анджелис и наех апартамент със спестяванията си.
Нямам вести от Мари.
Нещата изобщо не вървят. Тази седмица пращам само 49 цента..."
-Бог да го поживи.
-Доброто ми момче.
"...тъй като съм без работа.
Храня се добре. От болницата дават безплатен сок и сладки
само срещу половин литър кръв.
Цяла седмица се храних там три пъти дневно."
Колко кръв?
"Но се порязах при бръснене и от мен излезе само въздух.
Трябва да прекъсвам, защото някакъв ме гледа през бинокъл.
Твой любящ син, Нейвин."
Това е той.
Той е.
Какво прави тук? Лайняр!
Дръж!
Не мен!
Пусни ме, Лайняр!
Трябва ми подписът ви.
Да се подпиша преди да ме застреляте ли?
Няма да те застрелям!
-Защо?
-Сега съм нов човек.
Тогава бях малко объркан.
Имах несполучлив брак, отказвах цигарите.
Вече съм добре.
Аз съм частен детектив.
-Довиждане.
-Благодаря.
"Уважаеми, г-н Джонсън,
елате в апартамент
2655 на Сенчъри Плаза Тауър
в Лос Анджелис.
Трябва да ви предам нещо много важно."
Нейвин! Помниш ли ме?
-Не, но да не се обидите.
-Фокс.
Стан Фокс!
Помниш ли бензиностанцията?
Човек не може да те открие, бе, момче!
Не ме ли позна?
Дръжката за очила! Виж!
Да.
-Дръжката ми за очила.
-Използвайте опти-дръж.
-"Опти-дръж"?
-Нарекохме я опти-дръж.
-Опти-дръж.
-"Опти" от "око"
и "дръж" от "дръжка"!
Опти-хванахме го!
Нейвин, момчето ми, успяхме!
Наполовина както се разбрахме.
Давам ти първия чек
за двеста и петдесет бона.
Двеста и петдесет?
Това е само началото. Ще има още. Още много!
Може ли да го осребря?
Прави каквото искаш. Парите са си твои. Това е банков чек.
Имам пари!
Имам банков чек, искам да го осребря в банката.
На каква сума е?
Двеста и петдесет бона.
Двеста и петдесет зеленички.
Двеста и петдесет зеленища.
Искате да го осребрите ли?
Ще взема петдесет душички,
а останалите двеста ще внеса.
-Моля, седнете, г-н Джонсън.
-Благодаря.
Трябват ми два документа за самоличност.
Ето временната ми шофьорска книжка
а това е заявлението ми за космонавт.
Обаче не ме приеха. Издържах само на датата на раждане.
Не спечелих работата.
Всичко е точно. Моля, подпишете тук.
-Нямам писалка.
-Писалка. Добре.
-Тук.
-Благодаря.
Попълнете формуляра за влога.
Подписвам и попълвам формуляра за влога.
Двеста и петдесет
хиляди...
"Скъпи Хари, знаеш ли какво?
Станах невероятно богат.
Но помня обещанието си. Изпращам ти картичка.
Едва ли си очаквал да я получиш.
Вечно твой приятел, Нейвин."
Какво ще кажеш?
Обеща ми картичка и ми изпрати картичка.
Момчето е свястно.
Млад изобретател става богат
Хайде, Лайняр.
Ало? Да?
Кой? Госпожа Кимбъл?
Вие сте майката на Мари!
Прочели сте за мен във вестника?
Отдавна я търся, не знам къде е.
Бих дал всичко да разбера.
Това звучи прекалено.
Какво ще кажете за 75 долара?
Добре, кажете.
Магазини Мей в Лос Анджелис.
Лайняр! Разбрах къде е тя!
Нали е приятно?
С това приключихме.
Поставянето на маската отнема няколко минутки,
а когато я свалим, ще изглежда с 20 години по-млад.
Дано.
Така е.
Да оставим да изсъхне. Сега да изберем сенки за очи и червило.
Последвайте ме насам,
защото това е много интересна серия. Ще ви хареса.
Дълбокият нюанс ще очертае устните при неговия тен.
Това натурално бежово идеално ще подхожда на очите му.
Да опитаме от всичко.
Какво?
Да свалим маската на Ървинг. Заповядайте обратно.
Сега ще свалим козметичната ни маска.
Кожата на Ървинг ще е стегната и силна, ще стане друг човек.
Ще бъдете изненадани.
Приготви се, Ървинг.
Този боклук наистина подейства.
Любими мой.
Какво правите със съпруга ми, русокоса госпожице?
Ървинг, да не си полудял?
"Мила мамо, голямата новина е, че с Мари се оженихме.
Нямахме търпение.
Намерихме един човек в Холивуд, който да ни венчае незабавно.
Беше дипломиран свещеник.
И двамата се радваме, че сключихме църковен брак.
Парите почти не промениха живота ни.
Единствената ни глезотия бе да вземем иконом и прислужница."
-Още един чек!
-Така си и знаех.
Виж само. Почти 750 000 долара.
Сега можеш да купиш по-голяма къща с помещения за прислугата.
"Мамо, спомняш ли си мечтата ми за голяма къща на хълм
и как исках да имам хол с гипсов лъв от Мексико?
И как винаги съм искал маса с 24 стола
в трапезария с оригинали на Микеланджело и Рембрант?
И как винаги съм искал въртящо се легло
с розов шифон на райета?
И спомняш ли си как си приказвахме с татко,
че винаги съм искал вана с форма на мида
и кабинет на оранжеви и бели черти?
Помниш ли колко исках стая за билярд с препарирана камила
и дискотека с лични танцьори,
и салон с изискани гости?
Помниш ли колко исках голям заден двор с гръцки статуи,
Г-образен плет и три басейна?
И това имам.
С Мари се разбираме чудесно,
но трябва много да внимавам в паричните и банковите дела.
Човек трябва да е предпазлив.
Бедният Хобарт.
Скъпата мужена Хестър изтеглила пари от сметката
и й наложиха наказателни мерки заради тази операция.
Прилагам поредния чек. С обич, Нейвин."
Съжалявам за жена ти, Хобарт.
Федерални разпоредби, сър.
Мили Боже.
Жена ви изпраща поредната златна верижка.
За малко да забравя.
Вероятно още не съм преживял смъртта на Хестър.
За това трябва време.
Всички го казват.
Напитката ви, сър. Като тази от списанието.
Сложил си бамбуково чадърче и каквото трябва.
Виждаш ли? "Бъди личност."
БЪДИ ЛИЧНОСТ! "Пий ром Мейпълс"
Много добре, сър.
Дошли са едни хора за благотворителност, сър.
Не! Отпрати ги!
Има по-нуждаещи се от мен!
Но те искат вие да направите дарение.
Добре.
Казвам се отец Карлос Лас Вегас Де Кордоба.
Отче, имате вид на религиозен човек.
Какво да направя за вас?
Отделете ми три минути, за да видите един филм,
разкриващ грозните сцени, които се разиграват в страната ми.
Сигурно са отвратителни.
-Хобарт?
-Да, сър?
Надмогна ли болката, за да изгасиш лампата?
Разбира се, сър. Човек не може вечно да е в траур.
Няма да повярвате на това, което следва,
че човешки същества могат да паднат толкова ниско,
че да изпитват удоволствие от това, което причиняват на други.
Надявам се, че имате здрав стомах, сеньор.
Завъртай грозните сцени.
Господи. Само бях чувал за това. Жонглиране с котки.
Спри го!
Добре.
Отче, как може Бог да позволява такива неща?
Колко искате?
При първоначална вноска от 500 000 долара
и апартаменти, които ще са готови до март,
в края на годината ще имаш сума от "хикс" долара.
Значи "хикс" долара. Това е добре, нали?
Можеш да направиш преоценка за цялата сума.
Преоценка! Добре. Харесва ми.
Има начин да заобиколим наредбите срещу сегрегацията.
Чудесно! Да ги заобиколим. Добре.
Като поддържаме високи наеми ще привлечем подбрани клиенти.
Подбрани клиенти. Идеално.
Ще разкараме черните овци.
Не ни трябват домашни животни.
Говоря за африкански животни.
Разбира се. Те ядат домашните животни.
Шефе, нека аз да му обясня.
Искаме да разкараме негрите.
Кого?
Негрите. Ще ги разкараме.
-Да.
-Господине,
пред себе си имаш жив негър!
Не бъди суров към себе си.
Откъде да знаеш, че това е Макгинти с железните топки?
Ескарго. Салата.
Дали мосю ще желае още една бутилка шато латур?
Да, но не от 1966-та.
Да се отпуснем. Донесете прясно вино.
Най-прясното, което имате.
От тази година. Не искам повече стари боклуци.
Уи, мосю.
Не разбира, че си има работа с изискани хора.
Мари, стой спокойно.
Не поглеждай надолу.
Не гледай надолу. Само нагоре. Не свеждай поглед.
Келнер.
В чинията й има охлюви.
Махнете ги оттам преди да ги е видяла!
Не поглеждай! Гледай в друга посока!
Човек мисли, че в такъв скъп ресторант няма да има охлюви
в храната!
Охлювите са толкова много, че храната не се вижда.
Махнете ги! Искам сандвичите, които ме разубедихте да поръчам.
Уи, мосю.
Не е за вярване!
Първо нямат чадърчета за виното, после намираме охлюви в храната.
За балъци ли ни вземат?
-Здравей, миличка.
-Здравей, писанчо.
Всичко наред ли е?
Помниш ли, че ми каза да взимам ненужни уроци?
Току-що имах урок.
Тя е много добра ученичка. Адиос, сеньора.
С корида ли се занимаваш?
Не, с хвърляне на ножове.
Та това е страхотно!
-Почти се научих.
-Покажи ми какво можеш!
Добре.
Това е отлично за начинаещ.
Толкова е вълнуващо. Много ми харесва!
Хайде.
-Обърни се настрани...
-Добре.
...и започни да надуваш балон.
Имаш ли балон?
Не. Всъщност, да!
Добре.
Готов ли си?
Хвърляй силно, за да се забият.
Добре.
Едно,
две,
три!
Четири, пет, шест!
Пропуснах.
Миличка, не беше зле.
За нищо не ме бива.
Само се притесняваш.
Да погледнем нещата от друг ъгъл.
Ясно ли ти е, че само за два месеца
придобихме такъв финес, за който на някои им трябва цял живот.
Хайде!
Да вдигнем тост!
Дават Нейвин по телевизията. Мари, дават Нейвин.
Миличък, излъчват интервюто ти по телевизията.
Спрете музиката!
Ще гледаме Нейвин по телевизията.
Сядайте. Разполагайте се по пода.
Нашето предаване насочва вниманието си
към НейвинДжонсън, изобретателят на опти-дръж,
малката дръжка, от която се продадоха 10 милиона броя.
Г-нДжонсън, за една нощ станахте милионер. Кой сте вие?
Кой е НейвинДжонсън?
Нейвин е сложна личност, както повечето
от малката група съвременни милионери.
Искахме да ви покажем цялото интервю сДжонсън.
Но като се върнахме в студиото, новинарският екип ни съобщи
за сензационно развитие на историята сДжонсън.
Изглежда, че гневна група граждани,
оглавявани от известния г-н Карл Райнер,
са предявили групов иск срещу г-нДжонсън и неговия опти-дръж.
Ето какво каза г-н Райнер на пресконференцията:
Когато излезе опти-дръж, реших, че е най-великото изобретение.
Купих си един чифт. Това е резултатът.
Малката дръжка е като магнит. Привлича очите
и накрая се оказваш кривоглед.
Като директор непрекъснато използвам очите си,
а това приспособление нанесе непоправими щети на работата ми.
Вижте част от последния ми филм,
когато поради грешна преценка, не извиках навреме "стоп".
Стоп!
Ако бях извикал "стоп" навреме, тези актьори щяха да са живи.
Затова съм начело на този иск за 10 милиона долара
срещу г-нДжонсън и безотговорната продажба на нещо,
което не е изпитал дори върху затворници!
-Благодаря.
-Край на забавата!
Почакайте. Къде отивате?
Ще се свържа с онзи Райнер.
Горе имам дребни.
Ще си вземем чипс и бира.
Ще направим по-неофициална забава.
Да отидем другаде.
Миличка! Защо си тъжна?
Не е настъпил краят на света.
Аз съм Нейвин Джонсън, изобретател!
Голяма работа. Все едно е глоба за неправилно паркиране.
Само че не за 5 долара, а за 10 милиона долара.
Не ми е за парите.
А за всичко това.
Няма да ни го вземат.
Това е Америка!
Ще има справедлив процес с безпристрастни заседатели!
Ваша чест, съдебните заседатели отсъждаме в полза на ищеца.
Присъждам на г-н Райнер
и на останалите 9 милиона
987 хиляди
652 ищци
пълната сума по иска.
Заседанието се закрива.
-Нейвин.
-Не виждаш ли, че пия?
Да се изплати на
г-жа Уилбър Старк
един долар и девет цента.
Де се изплати на
Макгинти с железните топки
един долар и девет цента.
Защо плачеш? И защо си облякла тази стара рокля?
Защото чух една песен, която ми припомни какви бяхме някога.
-Коя песен?
-Какви бяхме някога.
Стигнахме дъното.
Ти може и да си стигнала дъното, но аз още не!
Имам още много дотам!
После ще се отблъсна от него
и ще ти купя толкова голям диамант,
че ще повърнеш!
Не искам да повръщам! Не искам богатство!
Искам те какъвто беше.
Какво стана с този човек?
С мен?
Какво стана с момичето, в което вярвах?
С момичето, в което се влюбих?
С момичето, което вярваше в мен?
Мога да отида на много места,
където хората ми вярват.
Тръгвай. Колкото по-бързо изчезнеш от живота ми,
толкова по-бързо ще стана момичето с рокля на цветя,
на което изпя "Песента за термоса".
Тръгвам тогава.
Нищо не ми трябва! Не ми трябват тези вещи!
И ти не ми трябваш! Нищо не ми трябва!
Овен това.
Този пепелник. Само това ми трябва!
Не ми трябва това или онова!
Само този пепелник!
И ракетата за пинг-понг.
Пепелникът и ракетата, само те ми трябват.
И това дистанционно.
Пепелникът, ракетата и дистанционното. Само това.
И този кибрит.
Пепелникът, кибритът, ракетата и дистанционното.
И тази лампа.
Пепелникът,
ракетата, дистанционното,
лампата и нищо повече.
И това също!
Нищо друго не ми трябва!
Нищо. Само това.
Ракетата, столът,
дистанционното и кибритът, разбира се.
Какво гледаш?
За какъв ме смяташ, за откачен ли?
И това.
Друго не ми трябва.
Освен пепелника, дистанционното, ракетата,
това списание и стола.
Друго нищо не ми трябва. Освен кучето.
Кучето не го искам.
САНТА МОНИКА
Това е всичко.
Позната история, чували сте я и преди.
Никога не съм подозирал, че ще се случи и с мен.
Някой от вас да е чувал за Нейвин Р. Джонсън?
Аз.
Дето е от Мисисипи ли?
Изобретателят на опти-дръж?
Тъкмо им разправях на тези!
Синко!
Татко!
Нейвин.
-Мамо!
-Детето ми!
Знаех си, че ще те намерим.
-Тадж!
-Не ме целувай!
Обадих им се вечерта, след като замина.
Как ме открихте?
Не знам. Тук бе първото място, където спряхме.
Ще те заведем вкъщи и ще живееш с нас.
Татко се оказа финансов гений.
С парите, които изпращаше,
направих изгодни инвестиции в лихвоносни фондове.
Заби се във фючърсни операции със соя и какао.
Точно така.
Избрах този термос за теб.
-Бих те целунал, но съм мръсен.
-Мръсотията не ме притеснява.
Но миризмата да.
Синко, по-добре се качете отзад с кучето,
докато не ви полеем хубаво.
-Обичам те, Нейвин!
-И аз те обичам!
Някой да отвори прозорец!
Отворете всички прозорци.
Толкова е хубаво да си у дома.
Спомних си времето, когато пеех и танцувах
със семейството ми на верандата на старата къща.
Но нещата се променят, семейството се разрасна
и се наложи да съборим старата къща, колкото и да я обичахме.
Но си построихме по-голяма.