The Hole (2001) Свали субтитрите
THIEVERY HoldinG №1 на малкия екран
THIEVERY HoldinG №1 на малкия екран представя
един филм на Ник Хам
БУНКЕРЪТ
Зад мен е училището Браборн...
... където изчезналите тийнейджъри са намерени след 18 дни.
Чакането приключи.
Четиримата младежи са ходели тук на училище,..
... където таксата за 1 година е $30, 000.
По не потвърдена информация децата са отведени в местна болница,..
... където родителите им очакват резултатите.
Майкъл Стил, сина на китариста Стиви Стил, беше един от изчезналите.
Лиз.
- Лиз!
- Ще се видим вътре.
Ще ни убие!
- Не!
- Лиз...
- Не! Спри!
Здравей. Аз съм д-р Хоруд. Тук съм, за да ти помогна.
Благодаря.
Не ме слагайте на прозак или литиум. Не съм луда.
Просто майка ми няма да ме разбере.
Аз ще те разбера.
Днес ли трябва да говоря за това?
Толкова ли е било ужасно?
Ако ми се довериш и работиш с мен...
... наистина мисля, че мога да те накарам да се почувстваш по-добре.
Ще го направим както ти кажеш. Можем да спрем когато поискаш.
Няма да те лъжа: ще бъде трудно...
... но знам, че си достатъчно смела да се справиш.
Да направим едно упражнение за дишането.
Може да ти изглежда много смешно, но нека опитаме, нали?
Поеми си дълбоко въздух.
Напълни дробовете си с въздух. Добре. Отпусни раменете.
Когато издишаш, кажи на всички мускули в тялото ти да се отпуснат.
Когато се чувстваш готова започни да говориш. Ясно?
Ето как стоят нещата в Браборн.
Ако искаш да съществуваш, трябва да си красив. Трябва да си слаб.
Всички останали са просто за допълнение.
С години бях никой.
Гледах света от ръба и се учех да не сънувам.
Така ли?
Най-добрият ми приятел, Мартин, изобщо не му пукаше.
Философията му беше: "Вземи всичко, което можеш от тях".
Казваше, че алчността им ги прави лесни за манипулиране. Това го правеше силен.
Но след това света се промени.
Пригответе се, момичета. Майк Стил отново е сам.
Божичко!
Майк Стил. Американец. Син на рок звезда.
Липсващата част от душата ми.
Стани!
Моля те стани.
Моля те, бъди добре. Стани.
Извинявай, приятелю. Сега разбирам за какво са ни подплънките.
Това е хомоеротично.
Цялата тази агресия...
... и после всичката онази пара и сапуни под душовете.
Отвратителен си.
Вие двамата! Вън!
Може би Джеф ще бъде новото гадже на Майк.
Ако искаш да знаеш, Мартин излиза с един модел на име Амбър.
Вече не.
- Лъжеш.
- Не си ли оттук?
Не си ли забелязала, че изведнъж всички станаха руси?
Пълно е с двойнички на Амбър. Добре че поне теб не те е прихванало.
Ти си последното момиче с мозък в Браборн.
- Сам ли е?
- Половин мозък. Да.
О, не и ти, Лиз. Моля те недей.
Не знам.
Той е момче точно като мен. Нямаше да мислиш, че е толкова идеален, ако го познаваше.
Сере и пърди като всички останали.
Не мога да спра.
Когато погледна Майк, виждам лицето на ангел...
... и душата на поет. Имам нужда от него.
Не, не, не. Ти ме обичаш. Това си е факт.
Имало ли е поне един ден през изминалите 5 години, в който не сме си говорили?
Но ти повече ми приличаш на гей отколкото на гадже.
- Не съм гей!
- Да бе да.
Края на годината е. Ще имам доста разходи...
... и най-вече ще се махна оттук.
Има малък проблем, не мислиш ли?
Бентли, училищни врати, петък. Към Л. А. Чао! Приятно прекарване.
Ами ако баща ти разбере.
Да не мислиш, че ще му кажа? Никога няма да разбере.
Цялата преса е по петите ти.
Ще прекараш един уикенд в Уелс...
... без топла вода, с някакви смотани сандвичи.
Не е точно така, Джефри.
На мен не ми се ходи.
Трябва да се забавляваме. Сериозно.
Франки няма да ходи.
- Какво й става?
- Видяла е Мартин Тейлър.
Франки?
Франки?
Искам да поговорим.
Влез.
Какво пак е направила?
Косата ми.
Оплесках всичко.
Дай да видя.
Да не си получила някое сътресение?
Нали все пак трябва да си напиша курсовата работа.
- Какво е това?
- Наситен лосион.
Ще се оправиш за 20 минути.
- Какво използва?
- Пероксид.
- Откъде го взе?
- От лабораторията.
О, Лизи.
Реших, че ако съм руса, като Амбър...
Не искам да съм груба, но не мисля, че като си правиш разни неща на косата...
... нещо ще се промени относно Майк.
Знам.
Не се притеснявай. Повярвай ми, не е толкова прекрасен.
Франки?
Благодаря.
Знам, че не трябва да си мила с мен.
Няма нищо.
Живота ми няма смисъл.
Влизай. Чувствай се удобно.
Аз го обичам, а той дори не ме познава.
Мразя да те виждам така.
Хей, усмихни се. Имам шоколад.
Мартин, ти не разбираш. Никога не си бил влюбен.
Не си изпитвал тази болка.
Имам чувството, че умирам.
Мога да ти помогна.
- Наистина ли?
- Да.
Добре дошли в офиса ми.
Това е сложно нещо.
- Можеш ли или не?
- Без пътувания...
... без родители, без папараци? Мога да направя всичко.
И, ъм...
... ще вземете още един човек с вас.
Сродна душа.
Мартин знаеше, че училището и родителите винаги са имали вяра помежду си.
Той го наричаше свещена връзка.
Ако родителите ни си мислеха, че сме в Уелс, а училището, че сме си вкъщи...
... всичко ще бъде наред.
Ето я и нея.
Закъсняваш! Видя ли те някой?
От Хималайте ли се връщаш?
Лиз. Франки я познаваш, Джеф, сигурен съм, че си чувал за него.
- Всичко са лъжи.
- С изключение на онова с маслото.
И Майк.
Не знам, приятелю, но тук няма нищо.
Няма да прекарам цял уикенд на някое дърво.
- Оттам не можеш да видиш гората.
- Той ебава ли се?
Ебаваш ли се, Мартин? Нали знаеш, че ако реша мога да те пребия.
Точно тук е. Не го ли виждаш?
Давам ти още 10 секунди.
Точно под краката ви е.
- О, да.
- О, не.
О, да! Мартин!
Внимавайте, дами.
Добре ли си? Хей, идвам.
Божичко, много е яко.
- Ехо!
- Човече.
- Колко е дълбоко?
- Божичко.
- Погледни само.
- Откъде намери ключа?
- Не ти се иска да знаеш?
- Кажи де?
- Сещате ли се за стария военен бункер там?
Това е аварийния изход.
Много си странен.
Ще трябва ли да го затвориш?
Трябва ми свеж въздух за кожата ми.
- Прекрасна е.
- Престани.
- Нали не искате да ви намерят?
- Определено не искаме.
Ще се видим после.
- Влизаш ли?
- Разбира се, че влизам!
Ще се видим вътре.
- Лампата е в ляво.
- Добре.
Каква е тази смрад?
Прилича ми на гробница.
- Е, и?
- Няма да вляза.
Все едно ми пука какво мислиш?
Не е по-добре от Уелс, нали?
- Аз съм следващата!
- Хитро, Франки
- Усети ли миризмата?
- О, човече.
- Добре ли си?
- Какво?
Добре ли си? Внимавай.
Майки, виж това. Това е огромно!
Какви са тези неща?
Дами, тук долу ще ви хареса!
Ще ти го изпратя в стаята, Франки!
- Просто бъди внимателен с него.
- Насам.
- Много е тъмно!
- Аз слизам първи.
- Надолу ли отиваш?
- Да.
- Стълбата спря.
- Какво?
Всичко е наред. Просто...
Трябва ли ти светлина?
- Да. Дай насам.
- Каква е тази смрад? Отвратителна е!
- Наслаждавай се на преживяването ти с Майк Стил.
Мислиш ли, че ще се влюби с мен?
Просто внимавай.
- Лиз, внимавай.
- Виж я тази дупка!
Подай раницата. Внимавай със стълбата, защото е много тясна.
- Добре ли сте?
- Да, страхотно.
- Затвори вратата!
- Чао, Мартин! Чао!
- Включете лампите!
- Франки, успокой се!
- Няма ли да запалите?
Не ми харесва! Не можете ли да намерите ключа за лампата?
Успокой се!
- Само вижте?
- Светлини!
Какво ще кажете, момичета? Доста добре, а?
Застрелях те в гърба 6 пъти, пич! Мъртъв си!
На пътя си!
Умри, боклук! Разкарай се оттук!
Махнете жената от пътя!
Махнете жената от пътя!
- Мъртъв си!
- Ти ще умреш!
- Не, човече!
- Ти си този, който ще умре!
Нещо против да си сваря вода за спагетите ми?
Не. Искаш ли да си пръв?
Да. Благодаря...
Много са готини и се готвят бързо.
Можеш ли да ми дадеш някакъв тиган?
- Ето ти.
- Благодаря.
- Какво ще им сложиш?
- Ами... нищо.
Не можеш да ядеш спагети без нищо.
- Имам сол. Искаш ли?
Спагети със сол? Не! Благодаря все пак.
- А ти какво ще ядеш?
- Не съм гладен.
- Все пак трябва да ядеш.
- Не съм си взел нищо.
- Не си си взел храна?
- Храна не. Малко дъвка.
И как ще оцелееш с дъвка 3 дни?
Съвсем забравих за това.
- Забравил си за храната.
- Аз имам храна.
Имам биренки, фасул и юфка.
Достатъчно за всички. Можеш да ядеш колкото си искаш.
Имаш биренки?
Имаш ли доматен сос?
- Да.
- Ти си яж спагетите?
Аз ще ям биренки...
... с Лиз... тази вечер.
Франки?
Не... не, благодаря. На диета съм. Имам тези хапчета, за да не огладнявам.
Вкуснотия.
Мой ред е.
Един приятел си вози гаджето в Ферари...
Кой познаваш с Ферари?
- Боб и Сали. Не ги ли познаваш.
Боб и кой?
- Майк, недей!
- Мамка ти.
Боб и Сали се возели, но изведнъж бензинът им свършил.
Боб отишъл да вземе. Сали останала сама. Пуснала радиото...
... и там казали, че някакъв луд бил избягал.
- Била много уморена...
- Да не е бил луд с кука.
- На покрива на колата.
- С главата на Боб на куката.
- На куката!
- Не, това наистина се е случило!
О, да, да, да, Франки
И аз имам една история за вас. Направо ще ви побият тръпки.
- Какво?!
- Млъквай човече.
Нещо му се случва на Мартин и не се връща да ни вземе.
Казах ви.
Това е извратено.
Но е възможно.
Не бъди глупав.
Джеф, не говори така. Ами ако наистина стане?
Как мога да предизвикам нещо, щом съм с вас?
- Може да си карък.
- Как така?
- Съдба!
- Стига глупости.
- Лизи?
- Аз съм човек на науката. Не вярвам в съдбата.
- Майк?
- Аз също съм учен, като Лиз.
- О, да!
- Добре!
Но ако нещо стане с Мартин, Джеф ще е виновен, става ли?
Ако това ще те накара да млъкнеш, да.
- Добре. Добре.
- Моята история беше най-добрата?
- Лиз.
- Бингам, Бингам
- Лиз.
- Какво стана на третия ден?
- Не искаш ли да знаеш какво правихме?
Мартин е трябвало да ви отключи, нали? Лиз?
- Лиз.
- Не знам!
- Защо не знаеш?
- Не знам какво стана.
Хайде, тук си в безопасност. Дишай дълбоко. Погледни ме.
Третия ден. Готови сте да тръгвате.
Колко е часа?
Колкото, когато попита преди 2 минути.
Значи не може да е пак толкова, щом са минали 2 минути, нали?
Добре, 3. 32.
Къде е? Групата ще се върне в училището след 30 минути.
Шофьора ме чака. Толкова е...
Ами, ако го е блъснал автобус и е в кома и не може да каже на никой, че сме тук?
- О, стига.
- Божичко. Ами, ако е мъртъв?
Не е мъртъв!
Ще му звънна. Как му беше номера?
- Нямаш обхват тук!
- Дай ми телефона си.
Успяваш ли?
Не.
Опитай горе до вратата.
- Работи ли?
- Не.
- Ти си виновен. Знаех си, че така ще стане.
- Просто съвпадение.
Не, ти си виновен! Не трябваше да казваш онези неща!
Хей! Замисляли ли сте се, че може да има задръстване?
Всичко е наред, не съм притеснен.
Помощ! Помощ!
- Джеф! Отвори вратата!
- Всички се успокойте...
- Просто се опитва да помогне!
- Какво си мислиш, че правя?
Моля те! Млъкни и ме остави на мира!
- Ти си луд.
- Хей! Хей.
- До никъде не сме стигнали!
- Пробвай да го удариш по-силно.
Ето какво ще ти кажа. Защо не пробваш ти, скъпа? Давай!
Знаят, че не сме ходили в Уелс.
Знаят, че имаме 3 дни преднина,..
... което означава, че ще ни търсят в такова разстояние.
Това означава...
... целия свят.
Какво ще правим?
Като заложници сме, докато Мартин реши. Нищо не можем да направим.
Не говори така! Може просто да се е разболял.
Нали така, Лизи?
Не знам.
Защо би направил това? Ние сме негови приятели!
Така ли?
Той истински приятел ли ти е, Франки? На мен не ми е.
Замисли се. Нищо не знам за него.
За него няма морал, нито етика. Всичко е игра според него.
Значи това е игра? Чудесно!
Просто чудесно. Божичко, дори си платихме.
Да, но той е предпазлив.
Не е оставил нищо на случайността.
В момента сме в капан, защото той така иска.
Защо?
Предполагам, че ще разберем.
Лиз. Погледни ме.
Не се върна.
Мартин не се върна.
Ти успя! Знаех си.
Казах и на момчетата.
- Добра работа, д-ре.
- Благодаря.
Издирването на похитителя на децата от Браборн...
... се обърна на 180 градуса...
... след като бе съобщено, че полицията е арестувала техен съученик.
Момчето, чието име бе запазено в тайна...
... е било в Доминиканската Република,
... където се предполага, че е бил на почивка със семейството си.
Направих бегло описание на виновника.
Това, че е заключил децата означава, че е социопатическа личност.
Той не мисли, че това което е направил е лошо. Сигурно си мисли, че е над закона.
В момента вероятно си изготвя много силно алиби.
Това значи, че колкото повече се бавим, толкова по-трудно ще ни е да го хванем.
Ако искаме признание, трябва да побързаме.
Когато арестуват Мартин, ще го сложат ли в килия?
Мисля, че да.
Добре. Надявам се да е така.
Да видим дали ще му хареса.
- Добре, да започваме.
- Само секунда.
- Добре, готов съм.
- Искаш ли да си поговорим?
- Разбира се. Да дойда ли при теб?
Да.
Може ли да легна при теб?
Какво става? Не можеш да спиш ли?
Заради Мартин.
Мисля, че ни наблюдава.
Видях.. една сянка да минава пред вратата. Може би е нищо, може да греша...
... но мисля, че може да ни проверява.
Сигурно е той.
Стиви ме прати тук, за да ме предпази от лудите у дома.
Мисля, че знам какво цели Мартин.
Какво.
Мартин иска да ми покаже...
... че беше глупаво от моя страна да те харесвам без да те познавам.
Иска да те намразя.
Още сме тук, защото е сгрешил. Той мрази да е сгрешил...
... затова сме тук докато не излезе прав.
Почакай малко. Ти си знаела, че така ще стане още преди да дойдем?
Не, разбира се, че не.
Но е единственото обяснение, за което се сещам.
Но какво значение има?
Той те харесва, нали?
Да. Откакто сме на 11.
Ясно.
Да.
Но ти...
... ме харесваш мен?
Да.
Съжалявам.
Не се притеснявай.
Но... той откъде знае, че не ме мразиш?
Тоест... Не знам...
Как го разбира?
Не знам.
Какво е това?
Какво?
- Това, което си мисля ли е?
- Да.
Има ли още?
Опитай с това тук.
- Кое?
- Това.
- Покрил е цялото място.
- Божичко!
- Какво става? Какво има?
- Лиз, посред нощ е! Какво?
НА ФРАНКИ Й Е ЛОШО
Много съм притеснен за нея. Трябва й лекар.
Това е очевидно. Мислех те за по-умна.
Това е очевидно. Мислех те за по-умна. ТОАЛЕТНАТА
Сигурен съм, че това е от лошата вода.
- Не съм аз виновна!
- Напротив!
Глупости!
Това беше най-гадното време, което съм прекарвал! Надявам се повече да не те видя.
- Не е толкова лошо!
- Напротив. Нещата са много зле!
Да не би да съм единствения, който подушва миризмата?
Да не би да съм единствения, който подушва миризмата? ТОАЛЕТНАТА
Кой остави онази черна боа, която не можем да разкараме?
ВСИЧКИ ОБВИНЕТЕ ЛИЗ
Прецакани сме, и ти си виновна!
Защо аз?
- Защото е най-добрият ти приятел!
- Да!
Изобщо не трябваше да идвам тук. Още когато те видях...
... смотана грозна кучко...
... трябваше да си тръгна!
Стой на страна от мен пикло!
И ти не си толкова велик. Смотаняк!
И какво толкова си? Само лице... и коса!
Няма ли да млъкнеш...
... шибана...
... пачавра!
Чакахме, чакахме, но нищо не стана.
Но се получи.
На следващата сутрин Майк ме събуди и вратата беше отворена.
Бяхме толкова щастливи.
Измъкнахме се.
Всички се прегръщахме и се радвахме.
Беше свършило. Бяхме го победили.
Спечелихме.
Това, което Мартин не знаеше беше, че аз дори спечелих Майк.
Избягахме възможно най-бързо.
Майк ме прегърна силно и каза "Ти ни спаси".
- "Ти ни спаси всичките".
- Ти ни спаси всичките.
Ето ме сега тук.
Да.
Браво. Казах ти, че ще се справиш. Как се чувстваш.
По-добре.
Снощи дори затворих вратата без да се страхувам.
Чудесно. Много бързо напредваш.
- Имаме още работа.
- Така ли?
Да, но ще се справиш. Наистина се радвам.
Ще се видим по-късно.
Нали? Чао.
Чао.
Да, Том на телефона.
- Том, аз съм Филипа.
- Какво мога да направя за теб?
Тя си мисли, че е прекарала изминалата седмица в Дисниленд!
- Така ли?
- Съжалявам.
Няма значение, ще изкопча признание от Мартин, няма проблем.
Колко заблудена може да бъде?
Предполагам, че имате отпечатъци?
ДНК?
Отпечатъци от обувките ми около мястото или дузина свидетели.
Имате ли дори мотив?
Някаква добра причина защо да заключа тези деца...
... и да изхвърля ключа, колкото и изкушаващо да изглежда?
- Какво прави последния ден от срока?
- Тя глуха ли е?
Тъпа ли е? Как може часове наред да ми задава един и същи въпрос?
Ако обичаш. Да приключим с това.
Станах в 7: 00 както обикновено.
Измих си зъбите и се изсрах.
Отидох на закуска в 7: 20, както обикновено.
Отбелязаха ме в списъка...
... закусих 2 препечени филии с масло и чай, както обикновено.
Върнах се да си взема нещата, след което отидох да чакам автобуса в 8: 00,..
... качих се в 8: 05.
Седнах до шофьора, защото исках да седя сам.
Тръгнахме към гарата в 8: 30 и съвсем нормално пристигнахме в 8: 45.
Купих си вестник и Кит Кат...
... и после веднага си хванах влака в 9: 05 и втори коловоз.
Бях сам до Черинг Крос, където се видях с майка ми,..
... която отново беше паркирала неправилно и я глобиха, както обикновено.
Мартин. Знам защо си го направил и как си го направил. Знаем всичко.
Елизабет ни разказа всичко. Хей?
Знаех си, че нещо не е наред, но не знаех, че е чак толкова изперкала.
Вие знаете, че Лиз ме мрази. Знаете го, нали?
Благодаря че ме докара до къщи. Не мога да дочакам да си легна.
Ще се почувстваш по-добре щом се върнеш към ежедневието си.
Ако имаш нужда от нещо, когато и да било, ми звънни, ясно?
Можеш да върнеш когато си поискаш.
Трябва да се върна в истинският свят. Нали ти ми го каза.
Наистина нищо не знаете, нали?
Лиз и Франки са най-добри приятелки! Винаги са заедно!
Сигурен ли си?
Те практически са един и същи човек! Скучни, лъжливи и много повърхностни.
Но Лиз е наистина лошата.
Имате ли химикалка?
Ето как стоят нещата в Браборн.
За да съществува едно момиче, трябва или да е кучка или истинска курва.
Какво?
Амбър е зарязала Майк преди половин час.
Мамка му.
Хайде.
Това е големият шанс, който чакаше!
Божичко, ще повърна.
Действай бързо или ще ти се наложи да се състезаваш със всяка кучка в Лондон.
Аз не само го искам.
Наистина го желая, Франки.
- Имам план.
- Да го чуем.
Отиваме на плажа, като миналата година. Но този път сме на палатки.
Ще бъде чудесно. Морският въздух, звездите...
Мразя плажовете. Всичкия този пясък и няма къде да си изпикаеш освен в морето.
Плюс това изсушава кожата.
Ще изглеждам на 40 след 10 минути а ти искаш да отида за седмица?
Помниш ли онова място, което бяхме намерили за купони?
Подземието на SM, където Мартин се опита да те заведе?
Именно. Какво ще кажеш да отидем там?
Ще бъдем с Майк за няколко дни...
... и дори ще вземем Джеф... за теб.
- Само ние четиримата?
- Да.
Частно парти, края на срока е. Аз, ти, Майк и Джеф.
О, Франки!
- Опасно място за момиче.
- Щом казваш.
- Вън. Нийл, вън! Не е дошла за теб.
- До скоро, Джеф.
Не можа да уцелиш по-добър момент. Готов съм, ако и ти си готова.
Какво ще кажеш да дойдеш на най-якия купон в живота си?
- Ти ще ходиш ли?
- Това е моя купон.
- Кой ще идва?
- Ти, аз...
... Майк и Лиз.
- Майк не ми е споменавал.
- Защото ти ще му споменеш.
- Не знам дали ще се справя.
- За 3 дни.
Напълно извънучебно.
Родителите ти не знаят и училището не знае.
Какво ще правим си е наша работа.
Но ако те е страх, ще поканя някой друг.
- Не съм казвал, че не искам.
- Да или не?
- Да.
- Но трябва да вземеш Майк.
Ще говоря с Негово Височество. Нещо друго?
Обуздай си оная работа.
Махай се.
- Успя ли?
- Да.
Ще бъде чудесно.
О, стига
Човече, казвам ти, това е различно. Това е 10 от 10.
Франки и Лиз. Наистина 10 от 10.
Отиваш в празна къща и чукаш момиче?
Но не си я виждал.
Плюс това...
... Амбър няма да знае къде си.
Няма да може да те открие.
Ще реши, че имаш срещи с важни хора.
Ще полудее от това.
Добре. Вътре съм.
Когато си убеден в превъзходството си...
... нямаш нужда от помощ от обикновените хора.
Можеш сам да се оправяш в живота.
- Благодаря ви.
- В колко часа ги заключи в дупката?
Знам че си го направил.
Как е възможно да сте толкова заблудени!
Как може да подлагате майка ми на това? Откъде знаете, че съм аз?
Умирам от любопитство! Хайде!
Един от тях лъже. Трябва да говоря с нея.
- Тя може да ми каже това, което ме интересува.
- Разбирам.
Но ако започнеш да изискваш неща...
... може отново да спре да говори.
Това е риск, който трябва да поема. Нямам нищо срещу Мартин. След 12 часа, трябва да го пусна.
Том, ако й кажеш дори 1 дума, ще те убия!
Остави на мен. Аз ще взема отговорите.
Ще му се размине, нали?
Не. Не трябва да мислиш така.
Имаш ли си дневник, или нещо подобно?
Не мисля.
Имаш ли някакво тайно място?
Не, не знам.
Защо?
Какво има?
Няма да го пуснеш, нали?
Мисля, че това не е мое решение.
- Той ще дойде при мен!
- Няма, Лиз. В безопасност си.
- На свобода ли е?
- Не, но ще бъде след няколко часа.
- Часа!
- Точно затова искам да си спомниш.
- Каза ми, че ще съм в безопасност.
- Ти си в безопасност.
Аз ти се доверих! Мислех си, че сме приятелки! Разказах ти всичко!
През цялото време си се преструвала, защото затова ти плащат!
- Това не е вярно.
- Остави ме на мира!
Мога да ти помогна.
Добро е.
Не искате да ви намерят, нали?
Джеф, дай насам!
Заповядай, скъпа!
Здравей.
Кога искаш първо?
За какво говориш, Майки?
Не се прави така, човече. Франки, ела имам нещо за теб.
Мамка ти, Джефри!
- Стига си се държала като туристка.
- Не съм.
- Божичко.
- Ще има ли секс или не?
Не. Особено не с теб.
Още повече тук. Не виждаш ли колко е мръсно?
Да, виждам.
И защо да правим секс? Ти какво си направил за мен?
Не мисля.
Съжалявам.
Виж, Франки, отдавна сме чакали това.
Знаеш предполагам, че дразненето направо съсипва мъжа.
И преди съм ги чувала тея глупости!
Значи трябва да...
Мамка му!
Здравей!
Добре ли си?
Трябва ми още!
Аз съм първи!
Хайде, съблечи го. Хайде!
Внимателно. Скъпо е! !
Искам да видя това последните 4 години.
Франки.
Това го знам.
Кажи, седем? Осем или 10?
- 4.
- Благодаря ти
- Франки!
- Бяхме на колко, 13?
Беше само 1 нощ. Не беше нищо особено.
Беше много отдавна и сега съм по-добър.
- Но ти хареса.
Какво ти има по дяволите?
Ти си луда!
Да, о, да! Лизи!
Благодаря ти!
Как е?
Това е, без повече безплатни работи.
Сигурно се шегуваш. И какво да правя с малкия пичага?
Осмучи го, жребецо.
- 10 от 10!
- Какво? Какво направи?
- Хайде, дай да видим, Франки.
- Какво направи?
- Нищо.
- Хайде де, направи го пак!
- Забрави, трябваше да стане купон.
Тъпо е но все пак е купон.
Винаги виждаш всичко.
Защо винаги ти? Аз всеки път изпускам.
- Може ли да запалим?
- Не! Не мога да спя на лампа.
- Да, но сега е твърде тъмно за да спя!
- Как така? Затвори си очите.
Толкова е тъмно, че не знам кога са затворени и кога не!
- Мамка му!
- Шшш!
Аз съм.
- Не се плаши, Джеф е тук.
- Какво?
- Може ли да поспим!
- Млъкнете!
Какво правиш?
Загаси лампата.
Прекарала е дни, но е успяла.
Тя го е победила, значи и аз мога.
Уебсайта му, "Последователи на Хаоса"...
... е пълен с анархически глупости за спадането на акциите, въздушния контрол...
... за самата мрежа.
Ще го закова.
Не мисля, че е достатъчно ядосан за да го направи.
Здравей.
- Благодаря ти, че ме извика.
- Няма проблем. Ще отидем ли?
- Да.
- Не е далеч, нагоре по хълма е.
- Не обичам малките пространства.
- Аз също. Не ги понасям.
Това, обаче, ще е най-малкият ти проблем, когато отидем там.
- Какво са правели тук?
- Опитвали са се да си прекарат добре.
Имали са предостатъчно алкохол и трева.
Главният заподозрян бе освободен без повдигнати обвинение срещу него.
Полицията все още не е направила официално изявление...
... но е известно, че разследването продължава.
Семействата изискаха от пресата да...
Божичко.
Не можеш да си тръгнеш! Екскурзията на училището не е приключила!
- Човече, нали каза, че ще го направим.
- Майната й на екскурзията.
О, да, и за това прецакваш всички.
- Направи нещо! Накарай го да остане!
- Не знам какво да направя!
- Няма да кажа на никой.
- Моля остани. Ще провалиш всичко.
Няма да стоя тук и да ви слушам как се чукате.
Опитвам.
- И аз си тръгвам!
- И ти ли
Няма да ви светя.
Няма да остана тук.
Направо ли ще се прибереш?
Можем хапнем по една пица на гарата. Умирам от глад.
- Не. Благодаря, все пак.
- Хайде де. Влаковете за Лондон са непрекъснато.
Да. Знам.
Отивам при Амбър да видя дали можем да оправим нещата.
Амбър? Но тя те унизи.
Ти какво разбираш от това?
Забавлявайте се. Аз се махам.
Хей, Майки? Тревата ти, човече.
- Нали каза, че ще го направим.
- Ти каза, че ще е забавно.
- То е!
- За теб. Приятен уикенд.
- Ще си прекараме чудесно. Моля те.
- Ще правиш секс.
Хайде, Майк. Моля те. Остани.
Ще си прекараш чудесно.
Ще бъдете тук сами. Наслаждавайте се?
Мразя го.
- Какво става, Лиз?
- Има ли проблем! Не мога да отворя вратата!
Направи ми място да мина?
Гледай сега.
Мамка му! Не иска да се отвори.
- Пробвай по-силно.
- Дръжката заяжда.
Голям слабак си, човече. Лиз! Слез да се кача.
- Пълен кретен си.
- Не съм слаботелесен, ясно?
- Вратата не иска да се отвори!
- Махни се!
- Кой влезе последен?
- Джеф.
- Колко силно си я затворил?
- Не бях аз, Лиз беше последна!
- Вратата е тежка! Сама се затвори.
- Вратите не се заключват сами.
Съжалявам! Не съм знаела, че ще се заключи, нали?
- Това са глупости!
- Съжаляваш?! Просто чудесно
Какво ще правим? Ще копаем ли?
Така мисля... ще изчакаме да ни намерят.
След 2 дни родителите ми ще ме чакат там горе.
Ако ме няма там ще разберат, че съм ги излъгал и ще стане много лошо за мен!
Моя случай е същия!
Добра работа, кучко!
- Кога ще ни намерят?
- Не знам!
Така съм загазила!
Чудесно.
Помощ! Някой! Помощ!
- Някой да опита със стъклото.
Трябва да направим нещо, което ще отвори вратата!
Какво ще правим по дяволите?
Тъпа кучка! Ти си една курва!
Добре ли си? Защо не поседнем?
Благодаря.
Това е пълен кошмар за експертите ни. Едва ли могат да вземат пълен отпечатък.
Ще ни отнеме 6 месеца докато изследваме и отсеем всичката коса и тъкани, които събрахме.
Ами подслушващите устройства?
Децата са помислили малките вентилационни шахти за микрофони.
Липсата на храна и вода ги е направила объркани и параноични.
Имате ли нещо, което свързва Мартин Тейлър с това?
Все още не.
Но сигурно е оставил нещо някъде.
Ще го намерим.
Добре. Благодаря.
Отвори вратата! Кучка! Отвори я!
Лиз! Лиз!
Лиз!
- Съжалявам! Съжалявам! Съжалявам!
- Глупости!
- Глупости!
- Съжалявам!
Как можа да ми причиниш това, Лизи? Ти ме предаде!
Не! Те те пуснаха! Знаех си, че така ще стане!
Подслушват ми телефона, опитаха се да ме проследят тук!
- Набедиха ме за всичко това!
- Нищо не могат да докажат!
- Ако можеха, вече щяха да са го сторили!
- Предаде ме, кучко!
Ехо?
Ехо?
Какво стана?
! Трябва да ме изведеш оттук Моля те. Не се чувствам в безопасност.
Не искам да съм сама. Не се чувствам в безопасност.
- Добре. Добре. Лиз...
- Моля те. Моля те!
Лиз, хайде. Успокой се. Поеми си въздух. Хайде. Успокой се.
Мога да ти помогна, но трябва да престанеш да си играеш игрички.
Някой хора имат нужда да знаят какво се е случило.
Не ги интересува колко ужасна е историята ти. Просто искат истината.
И аз искам да я знам!
Искам да се върна в дупката.
Не! Няма начин.
Непрекъснато получавам някакви отрязъци на това, което е станало.
Може да си връзвам връзките и изведнъж да видя Франки.
Но когато се опитам да си спомня, не мога. Няма нищо.
Нищичко.
И не знам какво е станало.
Искам да разбера, но не мога да си спомня.
Искаш ли отново да дадеш показания? И ще се справим с този проблем.
Не.
Искам да се върна в дупката.
Не можеш да се измъкнеш, Том.
Г-жа Дън отново се обади...
... да се оплаква, че д-р Хоруд е избягал с детето й.
Заплаша, че ще се обади в пресата и ще подаде жалба, ако не я намерим!
Добре. Но аз съм сигурен, че в момента някъде яде пица.
- Има още?
- Казвай. Впечатли ме.
Става въпрос за Мартин Тейлър.
Хайде.
Ела!
Изглежда различно.
Дори не мисля, че съм била тук преди.
Лиз.
Лиз.
Хей, Майки? тревата ти, човече.
Ти си кретена.
Ще се чукаме. Хубаво ще си прекараме.
Да, да, да, да, да!
Не бяхме заключени отвън.
Така съм загазила!
Не мога да повярвам! Тъпата...
Опита ли стъклото?
Какво можех да направя?
Не можех да го оставя да си тръгне.
Продължавай.
- Хей! Водата свърши.
- Сигурен ли си?
- Току що отидох да пия и нямаше вода.
- Какво?
Какво? Какво става?
След като ожаднеете...
... започвате да ставате нетърпеливи.
Дори малко ви се гади.
После пулса ви се покачва.
Започва главоболието, замаяността...
Когато стане още по-зле, погледа ви ще се замаже и ще ви е трудно да говорите и ходите.
Езика ви ще се надуе.
Кожата ви се съсухря.
Започвате да треперите.
Оглушавате.
И умирате.
Колко време ни остава?
След като ни свърши водата, 3 или 4 дни.
- Откъде знаеш всичко това?
- Бях кадет.
Лиз! Лизи!
Лизи, всичко ще бъде наред! Всичко ще се оправи, Лиз!
Ще ни спасят!
Ще ни открият. Другата седмица в дискотеката ще бъде много яко.
Обещавам ти.
Аз също. Всичко ще се оправи.
Ще отидем да си купим много нови неща.
Идват и много вълнуващи изпити.
Може ли да гледаме от добрата страна?
Аз мен наистина ми харесват тези изпити. Чудесни са.
- Теб всичко ти харесва.
- Без теб.
Добре съм.
Обичала ли си някога някой толкова много...
... че да не ти пука какво ще ти се случи?
Просто трябва да си с него.
Ако те погледне...
... сърцето ти спира.
Ако усетиш дъха му върху кожата си...
... копнееш за него.
Копняла ли си някога толкова много по някой...
... че да спреш да съществуваш?
Не.
Е, аз съм.
Хей!
Хей! Лиз!
Хей! Лиз!
На Франки й е лошо.
Сериозно говоря. Много й е лошо. Не спира да повръща.
Значи я чукаш, а?
Не се целува така, както си го представях.
Винаги съм си мислела, че ще ме целуне много нежно...
... но той целува силно.
Можеше да ми кажеш за теб и Майк.
Но предполагам, че вече няма значение.
Добре се разбираме!
Като че ли сме заедно от години.
Мисля, че се влюбва в мен.
Така е. Да, мога да го усетя.
Довечера сигурно ще спим заедно.
Сигурна съм, че утре ще се измъкнем.
Имам много силно чувство, че ще се измъкнем. Мисля, че някой ще ни намери.
Мислиш ли, че ще издържиш?
Франки?
Франкс? Франки?
Франки!
- Франки!
- Разкарай се от нея!
Франки...
- Франки, събуди се!
- Франки, кажи нещо!
- Божичко!
Какво става?
Какво си й направила?
Франки, какво става? Събуди се!
Какво има?
- Франки...
- Джеф. Божичко. Мамка му.
Ти си я убила!
Какво си направила? Какво си й направила?
- Не съм...
- Какво ти е направила?
Джеф.
Джеф.
Джеф, това е ужасно. Моля те престани да я докосваш. Моля те, Джеф.
Мъртва е! Престани да я докосваш!
Съжалявам, Франки. Франки, много съжалявам.
Какво... какво... какво стана, какво съм направих?
Ти беше най-добрата ми приятелка.
Какво ще правя сега? Съжалявам, Франки...
Франки...
Не ме гледай така по дяволите! Мразя, когато хората ме гледат така.
Не съм виновна, че не ти харесва, това което казвам.
Франсес е страдала от постоянен глад. Разбрахме го от емайла на зъбите й.
Кръвотечението е дошло от хранопровода й.
Умряла е на 10-тия ден от сърдечна недостатъчност.
Продължавай.
Мислиш ли, че ни се сърди?
Само на теб.
Защо на мен?
Защо не теб ли?
Тъпа кука! Защото грешката е твоя!
Идеята беше твоя, и вината е твоя! Ти!
- Това няма да ни доведе до никъде.
- Ти!
Тя съжалява! Не е ли очевидно? Не го е направила нарочно! Просто я остави!
Изобщо не ти пука за Франки!
Прав си. Не пука за Франки. Ние сме задници.
Не спирам да мисля за майка й и баща й...
... и как ще се почувстват когато разберат.
Аз съм виновна за всичко! Убих...
- Не, не си.
- Аз съм виновна! Съжалявам!
Не си виновна, ясно?
Не знам какво й се случи на Франки, но не си виновна ти.
- Така ли?
- Да.
Това, което трябва да направим сега е да сме силни.
Не те виня, Лиз. Просто полудявам.
Продължавам да усещам миризмата й.
Мисля, да си одера лицето...
... и да го помириша.
Имам ужасно главоболие.
Всичко ми се размазва.
Знам какво означава това.
Всичко е наред, Джеф. Не мисли за това.
Вземи.
Изпий я.
Благодаря ти.
- Добре ли си?
- Съжалявам... Майк...
- За какво говориш?
- Съжалявам.
- Не си добре. По-добре си полегни.
Трябва да ти кажа нещо.
- Лизи, от дехидратацията е.
- Не. Майк... Не, Майк.
Не. Майк, чуй ме.
Моля те престани да се измъчваш.
Моля те. Вече нищо няма значение. Не си виновна.
Не, трябва да ти кажа нещо.
Какво?
- Шибаняк!
- Не, Майки! Ще го разделим!
Не спри!
Джефри Бингам. Сериозни наранявания по главата.
Бил е убит.
Божичко.
Виж. Можем да го направим заедно.
Не по дяволите.
Не издържам вече.
С тази храна ще издържим още. Все още могат да ни намерят.
Няма да ни намерят. Трябваше вече да са ни намерили.
Виж. Майк, ще стане много бързо.
- Ще припаднем и всичко ще свърши...
- По-силна си!
Оцеляхме толкова дълго, ще успеем още. Моля те!
Заслужава си.
Лизи, няма да се справя без теб.
Ти ми даваш сили. Ако те няма, оставам без нищо.
Нужна си ми.
Обичам те, Лиз.
Обичам те.
Как по дяволите направи това?
Ключа.
Винаги е бил у мен.
Но не можах да ти кажа.
Но... всичко беше заради теб.
Заради мен?
Защото те обичам.
Всичко това беше за теб.
За мен?
Убих най-добрият си приятел.
Остави ме да мисля, че ще умра, и видя как убивам най-добрия си приятел.
Убих го за една шибана кола!
Остави Франки да умре! Дори й държа ръката...
... и мен ме остави да умра!
Тъпа курва!
- Не, Майк...
- Тъпа кучка!
Ти не разбираш! Не съм искала...
Майк, не! Какво правиш? Ти не разбираш!
Какво правиш? Спри! Недей, Майк!
Недей!
Той беше причината, поради която дишам.
Стоях там...
... и усещах как сърцето ми умря...
... и душата ми с него.
Толкова много исках да съм с него...
... че усещах как отлитам във въздуха.
После реших, че по този начин поне...
... няма да остарее и няма да ми изневери.
Няма да си тръгне.
Така просто... си остава идеален.
Трябва да кажеш всичко, което сега ми каза, но пред камерата...
... в присъствието на адвокат и родителите ти.
Защо?
Показанията ти трябва да са официални.
- Няма да давам показания.
- Трябва.
Това е, което семействата, полицията, и всички останали чакат.
Нали ти казах: няма да го разберат.
Дори ти не разбираш.
Не разбирам защо трябва да бъда наказана. Беше инцидент!
- Въпреки това си отговорна.
- Няма да си съсипя живота заради това!
Не зависи само от теб. Мартин ще потвърди това, което ми каза.
Всички са мъртви, а ти си им казала, че аз съм те заключил!
Аз не бях тук! Изобщо не знаех, че не можете да излезете!
Вече е късно.
Не!
- Филипа! Какво по дяволите правиш?
- Помощ! Помощ!
- Слава богу.
- Какъв е проблема?
- Помощ! Помощ!
- Всичко е наред.
- Помислих си, че ще ме нарани.
- Всичко свърши. Хванахме Мартин.
Много си загазила.
- Хванали сте Мартин?
- Да.
Самоубийство от разкаяние.
Виновен е.
Превод -=Fenix=-