The Guns Of Navarone (1961) Свали субтитрите

The Guns Of Navarone (1961)
СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ФИЛМА БЛАГОДАРЯТ НА АДМИРАЛТЕЙСТВОТО
ЗА ВЕЛИКОДУШНИТЕ СЪВЕТИ И ПОМОЩ.
СЪЩЕВРЕМЕННО ИСКАТ ДА ИЗРАЗЯТ БЛАГОДАРНОСТ
НА КРАЛСКАТА ГРЪЦКА АРМИЯ, НА ВМС И ВВС,
НА МНОГО МИНИСТЕРСТВА, НА ГРЪЦКОТО ПРАВИТЕЛСТВО
И НА ГРЪЦКИЯ НАРОД ЗА ЩЕДРАТА ПОМОЩ, СЪТРУДНИЧЕСТВО,
ГОСТОПРИЕМСТВО И ОТЗИВЧИВОСТ
НА ВСИЧКИ ЕТАПИ ОТ ПРОДУКЦИЯТА В ГЪРЦИЯ.
Гърция и островите в Егейско море
са родили много митове и легенди за войни и авантюри.
Тези някога горди камъни, тези разрушени и разбити храмове
свидетелстват за цивилизацията, процъфтяла и умряла тук.
За полубоговете и героите, вдъхновили легендите
за това море и за тези острови.
Но макар пейзажът да е същият, нашата легенда е за днешни времена
и нейните герои не са полубогове, а обикновени хора.
През 1943 г., гласи разказът,
2,000 британски войници били изоставени на остров Херос,
изтощени и безпомощни.
Оставало им да живеят точно една седмица.
В Берлин Оста решила да демонстрира сила в Егейско море,
за да принуди неутрална Турция да влезе във войната на тяхна страна.
Мястото на демонстрацията трябвало да бъде Херос -
самият той без военно значение, но само на мили от брега на Турция.
Цветът на германската военна машина, отпочинала и готова,
трябвало да започне атаката.
Мъжете на Херос били обречени,
ако не бъдат евакуирани преди атаката.
Но единственият път към Херос и от него
бил охраняван и блокиран от две големи
модерни, управлявани с радар оръдия,
на близкия остров Навароне.
Оръдия, твърде мощни и точни,
за да може съюзнически кораб в Егейско море да им излезе насреща.
Съюзническото разузнаване научило за запланувания блиц
само седмица преди определената дата.
Случилото се през следващите 6 дни се превърна в легенда за Навароне.
ОРЪДИЯТА НА НАВАРОНЕ
Първият ден 02.00 часа
Съюзническо летище някъде в Близкия изток
Да?
Търся Комодор Дженсен.
Аз съм Дженсен.
Влезте, Малъри.
Закъсняхте.
Съжалявам. Самолетът ни беше нападнат на един час от Крит.
Влязохме в Алекс с един двигател, сър.
Германците имат цена за вас и Андреа Ставрос - по 10,000 лири за всеки.
Как го научихте?
Би трябвало. Аз съм ти шеф.
Работи за мен през последните 18 месеца.
Радвам се да се запозная с вас.
Казаха, че излизаш в отпуска, така ли?
Да, сър. Така е.
Е, съжалявам. Боя се че няма да стане.
Поне засега.
Това е старият ти приятел. Ела да го поздравиш.
Не си се променил след Атина.
Здравей, Рой.
Заповядайте, господа.
Барнсби,
тези господа се интересуват от Навароне.
Чухме ви по радиото, но може би сега ще бъдете по-конкретен.
Ще бъда конкретен.
Както виждате, беше направо ужасно!
Водачът на ескадрата "Барнсби" е австралиец.
Но ние бихме искали да се върнем, нали, момчета?
Разбира се! точно така!
-Колкото е възможно по-бързо! Но...
само при едно условие.
Искаме оня тип, който измисли това, да дойде с нас.
И когато стигнем там,
ще го хвърлим от 10,000 фута
без парашут.
Страхотно.
Толкова ли е лошо?
-Лошо?!
Не може да стане. Поне не от въздуха.
Сигурен ли сте, водач на ескадрилата? Това е важно.
Също и животът ми!
Поне за мен. И животът на тези типове тук
и на 18-те мъже, които изгубихме тази нощ!
Вижте, сър,
първо,
имате онази стара крепост на върха на проклетата скала.
След това надвисналата проклета скала.
Не можете да видите пещерата, камо ли оръдията.
Пък така или иначе, нямаме бомба, достатъчно голяма,
за да пръсне проклетата скала.
И това е проклетата истина, сър.
Знам как да ударя оръдията.
Да?
Да, сър.
Напълваш самолета с ТNТ
и след това самоубийствено връхлиташ право в пещерата.
Има само един проблем, сър.
Да се намери пилот за самолета.
Разбирам. Може би вие самият бихте помислили.
Благодаря, на водача и на всички вас.
Знам, че направихте, каквото можахте, никой не би могъл повече.
И съжалявам.
Вероятно допускате, че съм човекът, когото ще изхвърлят от 10,000 фута.
Не мога да кажа, че ги виня.
От самото начало знаех, че е безнадеждно, но трябваше да се опита.
Така или иначе, нали затова ви изтеглиха от Крит.
И не губете това!
Да, сър.
Времето ни притиска. Да вървим, господа, хайде.
КАСАТЕЛРОСО
НАВАРОНЕ
Някакви въпроси?
-Само един.
Защо аз?
Трябва ти морски таксиджия.
Други мъже познават тук морето не по-зле от мен.
Да, но вие имате специални умения.
Франклин ще обясни. Все пак идеята е негова.
Първо, говорите гръцки и немски.
Второ, година и половина сте останали жив на окупирана територия.
А преди сте били най-добрият алпинист на света.
"Кийт Малори, човешката муха."
На въпроса, Рой.
Въпросът е, че контактите на Съпротивата ни на Навароне
казват, че на брега само едно място, което германците не наблюдават.
Южната скала. Стръмна и висока 400 фута,
не може да бъде изкатерена нито от човек, нито от звяр.
И точно тук се намесваш ти.
Това също беше твоя идея?
Вярно е.
Искам да ме закарате с екипа ми там, на върха на скалата.
След като свършиш това, ще можеш да си вземеш напълно заслужен отпуск
и ще получиш отдавна закъсняло повишение.
Разбирам.
Можеш ли да го направиш?
Не.
При цялото ми уважение, мисля, че операцията е безумна.
Но това не е моя работа.
Работата ми е да се катеря, а не съм се катерил от пет години.
Дълго време.
Твърде дълго за тази скала.
И искате да го направя нощем.
Не бих се опитал в ярък ден.
Тогава аз самият ще опитам. Катерил съм се.
Не ставай глупак. Ще те убият. И хората заедно с теб.
Тогава се отменя?
-Не, не се отменя!
Не може.
Не сега.
Малори,
това е последната ни надежда.
Германците няма да очакват група саботьори на тази късна дата.
Онези 2,000 мъже на Херос ще умрат следващата сряда сутринта,
освен ако някой не се изкатери по скалата.
Никой друг не може да стигне навреме.
Иначе ти сега нямаше да бъдеш тук.
Май е твърде късно да извикаме Андреа Ставрос да ми помогне.
Напротив.
Мисля, че ще го намериш в твоя хотел.
Мислиш за всичко.
Трябва. Това е част от работата ми.
Благодаря, Кийт.
Няма защо.
Нищо не харесвам повече от добре организирана работа.
Сигурно се интересуваш от екипа.
Сидни, моля те, би ли ни донесла още кафе?
Франклин смята, че е най-добрият екип за тази работа. Аз съм съгласен.
Той самият е точен. Има опит и е безкрайно способен.
Не се изчервявай, Рой.
И, което е най-добре, късметлия е. Ти късметлия ли си?
Щом казвате, сър.
-Да, наистина.
Когато повишавали някого в генерал, Наполеон казвал:
"Да, знам той е прекрасен. Но късметлия ли е?"
Императорът ценял късмета. Изглежда нашият Рой го има.
Тогава, направете ме генерал, сър.
-Търпение, мило момче, търпение.
Това е нашият ефрейтор Милър. Професор по химия.
Абсолютен гений в експлозивите.
Взриви седалището на Ромел, без да засегне сиропиталището до него.
По-добър няма. Опитахме се да го направим офицер. Отказа.
Това е "Касапина" Браун, техническото ни чудо.
Гений е в двигателите, машините радиоапаратите и т.н.
И най-добре си служи с нож, от всички, които съм срещал.
Обучавал се е в Испания. Момчетата го наричат Касапина на Барселона.
Редник Спиро Пападимос.
В какво е гениален?
Роден убиец. Полезен човек за работа като тази.
Баща му е главната връзка със съпротивата на Навароне.
Момчето е било в Америка, за да получи образование.
Боя се, че е получило не което трябва.
Е, това е екипът.
Пирати е главорези до един.
Разбира се, и късметлията.
И страховитият г-н Ставрос,
и ти самият.
След като всеки от нас е гений, как можем да се провалим?
Не можете.
Следващия вторник изпращаме 6-ти разрушител през канала Навароне,
за да вземе мъжете от Херос.
Ако дотогава оръдията не бъдат извадени от строя,
на дъното на Егейско море ще има още 6 кораба.
Вашата кола, господа.
Изненада ли се?
Не очаквах да те видя отново толкова скоро.
Мислеше, че трябва да ме търсиш?
Когато му дойдеше времето, щях да те намеря.
Какво е това?
Трябва да изпратим няколко оператори на остров на име Навароне.
Знаеш ли го?
-Да.
Също знам, че имам работа на Крит.
Кой отговаря за това?
-Майор, когото познавам.
Казва се Франклин.
Мъж, който все още трябва да доказва на себе си, че е герой.
Ще говоря с Франклин. Къде да го намеря?
Това е човекът.
Можеш да говориш с него пътьом.
Мислиш ли, че имат шанс?
Честно, не.
Никакъв шанс.
Бих се учудил, ако изминат и половината път до Навароне.
Просто е загуба на шестима чудесни мъже.
Все пак, няма значение, като знаем колко вече са погубени.
Доволен съм, че решението не е мое.
Аз съм само посредник.
Все пак могат да се доберат дотам и да се справят.
Във война всичко може да се случи. В разгара на абсолютно безумие
хората проявяват изключителни качества.
Изобретателност, смелост, саможертва.
Жалко, че не можем да решаваме проблемите на мира по същия начин.
Би било много по-евтино.
Никога не ми е минавала подобна мисъл.
Ти си философ.
Не.
Аз съм просто човекът, който трябва да изпраща хора на задачи като тази.
Първия ден, 18.00 ч
КАСТЕЛРОСО
Трябва да са го задържали. Сигурен съм, че скоро ще бъде тук.
Майор Франклин?
-Да.
Казвам се Бейкър. Съжалявам, че се забавих. Моля, елате с мен.
Беше толкова удобно. Никак не ми се напуска.
Когато всички сте напълно готови...
Очарователен. Точно като английски селски хотел.
Къде спят всички останали?
Никой не спи. На крака, професоре. Имаме домашно.
Ако настоявате, майоре.
Какво правиш, приятел? Оглеждаш се за прах?
Не, приятел. Микрофони.
Това е постът на Британската армия. На никого ли не вярваш?
Не. Така съм оживял досега.
Г-н Ставрос е полковник от гръцкия 19-ти моторизиран полк.
Той е с най-висок ранг сред нас.
-Това няма значение.
19-ти полк вече не съществува, поне засега.
Извинете, полковник.
-Андреа.
Моля продължете.
Добре. Ако сте готов, ефрейтор.
Да, сър. Готов, сър.
Готов, желаещ и способен, сър.
Нямам търпение.
Капитан Малори и Андреа
трябва да ни отведат там, където отиваме.
Ще ти кажа къде и защо отиваме.
Тоест, ако наистина искате да знаете, професоре.
Целият съм слух, сър. Целият.
Трябва да избягвате крайбрежния път. Това означава преход от 12 мили
до Сейнт Алексис, където хората от съпротивата от Мандракос
ще дойдат и ще се срещнат с нас, ако успеят.
Въпроси?
Знам друг път до онова място.
Бихте ли услужили с молива си?
Смята ли майорът това за възможно?
ГОВОРЕТЕ СИ
-Разбирам.
Това е мисъл, нали така?
Е, нека отново да разгледаме плана и да видим дали имаме алтернатива.
Внимавай!
Откога е тук?
-Чух нещо като преди десет минути.
Мислех, не съм добре с ушите. След това отново го чух.
Десет минути? Браун, върви и доведи майор Бейкър.
Слушам, сър.
Как се казваш?
Какво правиш тук?
Майорът ти зададе въпрос! Отговори на майора.
Звучи като на кюрдски. Не разбирам.
Ще опитам на гръцки.
Превод, моля.
-Той не говори английски.
Защо слушаше?
Какво правиш на човека?
-Познаваш ли го?
Това е Николай, нашият перач. Той ли е причината да ме безпокоят?
Имах труден ден!
Работата му включва ли подслушване на ключалките?
Не вярвам.
-Заловихме го да подслушва.
Било е просто любопитство. Той не говори английски.
Защо подслушва? И защо се опита да намушка този човек?
Предполагам, че се е опитал да се защити.
В тази част на света носенето на нож не те прави престъпник.
Пусни го.
Майор Бейкър, арестувайте този човек и го изолирайте за цяла седмица.
След това ви съветвам да го разкарате от Кастелросо.
Кой, по дяволите, сте вие, за да ми давате съвети, майоре?
Тогава ви моля за услуга.
Ще си помисля.
Цялата тази испанска драма с ножове. Казах да го пуснете.
Пападимос, имаш ли заглушител?
Използвай го. Застреляй перача.
Побъркал ли си се?
И ако майорът ти се изпречи, застреляй и него.
Това е заповед.
Капитане, той е луд! Нима ще допуснете да направи това?
Не мога да го спра, той е шеф. Пък и аз съм съгласен с него.
Разбира се, не трябва да застрелва теб.
Обади ли се в щаба ни, ще се озовеш на кораб на път за вкъщи като редник,
освен ако не му обещаеш, че ще правиш точно каквото той казва.
Добре.
Ако това означава толкова много за теб, имаш думата ми.
Отведете го, сержант!
Глупаво театралничене.
Имаш право на мнение,
но току-що спасих живота ти.
ТУРЦИЯ
Втория ден, 07.30 ч
Страшно съжалявам, господа. Наистина.
Смущаващо е. Само го погледни!
Не, точно каквото искаме.
Казаха, че искате лодка, която никой няма да забележи, безобразие!
Дайте ми 36 часа и знам, че ще мога да заловя
германска Е-лодка в отлично състояние.
Обещавам ви, имала е само един собственик.
Мога да отскоча до Родос и да ви я докарам.
Няма ли германците да кажат нещо за това?
Предполагам, ако узнаят.
Но там имам добри връзки. Какво ще кажете?
Не, благодаря. Не можем да чакаме.
-Жалко.
Ще извикам приятелите си да помогнат за товара.
Не, няма нужда, благодаря.
Добре.
Специален товар и всичко това, а? Е, късмет.
Браун?
Да, сър?
Какво мислите?
Ами малко е старичка, сър.
Но мисля, че ще я стегнем.
Удобно ли е, професоре?
-Да, благодаря.
Всъщност момчетата почти свършиха.
Разрешете да говоря.
За какво?
-Ами за състоянието на този съд.
Говори с капитан Малори. Той отговаря за транспорта.
Много добре, сър.
Прегледах тази лодка и мисля, че трябва да знаете,
че не мога да плувам.
Що го имам предвид.
Точно десет, сър.
Ало, Лъки. Ало, Лъки.
Съобщи сигнала ми. Сигнала ми.
Ало, Джордж-Майк-Уилям.
Ефектив три. Ефектив три, край.
Ало, Лъки.
Висок полет съобщава за враждебни действия на ваша територия.
Затова, моля, внимавайте.
Също във вашия район се очакват силни бури довечера.
Повтарям. Висок полет съобщава за враждебни....
ЕКСПЛОЗИВ
Кораб, наблизо!
Не спирайте работа. Те имат бинокъл.
Снижете платната!
Снижете платната!
Качваме се на борда!
НАВАРОНЕ ЮЖНА СТРАНА
До колене в трюма, но мисля, че ще успеем.
Искаш ли да си отдъхнеш?
Нямам нищо против.
Странно как оня германски офицер ни говори на английски.
Сякаш знаеше кои сме.
И аз така си помислих.
Мисля, че приятелят ни Бейкър трябва да ни даде обяснение.
Не трябваше да го правя.
Какво е това?
Въвлякох те в това.
Съжалявам.
Забрави. И без това вече ми омръзваше критската храна.
Не, понякога съм глупав.
И като дете очаквах хората да играят игрите, които аз харесвах.
И побеснявах, когато не искаха.
Е, сега ще ги играят, защо се тревожиш?
Горещо кафе!
Това е добре.
Съжалявам, капитане.
Има сериозен недостиг на чаши на кораба.
Изтъкнах недостатъците на този съд.
Спомням си.
Благодаря.
-Няма защо.
Винаги когато искате да поговорите за тази лодка, съм на разположение.
Добре.
И все още не мога да плувам.
Не му обръщайте внимание.
Не му обръщам толкова внимание, колкото той, изглежда, на мен.
Отдавна ли сте заедно?
От началото тук.
Той е най-добрият ми приятел в тази част на света.
Доста добър партньор сте си намерили.
Да.
И ние отдавна сме заедно.
-Имаш късмет.
Той ще ме убие, когато войната свърши.
Шегуваш се.
-Напротив.
И той не се шегува.
Преди една година дадох на германски патрул сигурен конвой,
за да отведат ранените си в болница.
Все още имам някакви романтични представи за цивилизовано воюване.
Както и да е, дори тогава много искали Андреа.
Избили ранените, отишли в къщата му и я взривили.
Той бил на работа, но жена му и трите му деца били в къщата.
Всички загинали.
Помогнах му да ги погребе.
Не ми продума и дума. Изобщо не ме погледна.
Но след като всичко свърши, ми каза, че според него
не германците били виновни, а аз.
Аз и глупавото ми англосаксонско благоприличие.
Каза ми какво ще направи и кога.
Мислиш ли, че все още смята да го направи?
Той е от Крит. Тези хора не заплашват напразно.
Мислех, че получавам отпуск.
Щях да помоля за трансфер в друг район.
Да си помисля малко, да се подготвя за него.
И обърках всичко.
Съжалявам.
Няма нищо.
Ще бъде дълга война.
Защо си сигурен, че той ще чака толкова дълго?
Не съм. Не и ако му се открие добра възможност.
Разчитам на това, че той сега иска само да убива германци.
Докато има полза от мен,
ще прави всичко възможно да остана жив.
Надявам се.
Мило от негово страна.
Е, разбирам го.
Война може да се спечели само ако си толкова лош, колкото врагът.
Тревожа се само, че може да се окажем по-лоши от тях.
Не бих казал, че това ме тревожи.
Е, ти си щастлив.
Мисля, че е по-добре да надникна в трюма.
Преди Милър да ми нареди!
Помощ!
Спасихме експлозивите,
пушките
и повечето муниции.
Боя се, че загубихме храната и медикаментите.
Но ако се срещнем със Съпротивата...
на Сейнт Алексис, ще ни доставят и двете.
Да се махаме оттук колкото може по-бързо.
Пападимос и Милър, имате първата смяна с носилката.
Официално ли поемате командването, сър?
Да, предполагам. Защо?
Просто за сведение.
Този следобед на лодката
изпортихте работата.
Как се случи?
Не знам, сър.
Човекът беше на крачка от теб. Ти само го рани.
Как можа да не улучиш?
Сигурно съм се поколебал, сър.
Поколебал си се?
Човек с твоя опит?
Касапина от Барселона?
Как можа да се поколебаеш?
Е, бях изморен.
Изморен съм и ми е писнало.
От дълго време воювам.
Убивам германци от 1937 г. Те не свършват.
Да застреляш човек от 200 ярда. Той е просто мишена.
Убиваш го с нож.
Достатъчно близо си да го подушиш.
Подушвам ги в съня си.
След миналия път реших да си върша работата.
Но повече няма да върша другата.
Не, ако мога и да не я върша.
И кой ти даде право да сключваш такъв мир?
Мислиш, че само на теб ти е писнало ли?
Ще си върша работата, сър!
Работата ти е да убиваш вражески войници.
Разбира се, ще има парола.
Ако не отговорим, патрул ще се яви тук за нула време.
Да се стягаме и да тръгваме.
Да вървим.
Е?
Кракът на майора е счупен на две места.
Може и да е ранен. Нуждае се от лекарска помощ.
Какво предлагаш?
Да го оставим на германците.
-Те ще го заведат в болница.
Ако не вземе сулфаниламид, няма шанс.
Естествено, всички мислите много за майор Франклин. Аз също.
Имаме две възможности.
Можем да го вземем и ако не получи помощ, ще умре.
Или можем да го оставим и той ще разкаже всичко на германците.
Рой? Никога!
Навярно няма да може да си помогне.
Те имат и други лекарства освен сулфаниламид.
Само да използват скополамин, и той ще им издаде плана ни.
Разбира се, има и трета възможност.
Един куршум сега. По-добре за него. По-добре за нас.
Отведи този човек. Поставяш всички ни в опасност.
Защо не го хвърлиш от скалата и да спестиш един куршум?
А ти защо не млъкнеш?
Да, има и трета възможност.
Ще я използваме, ако е нужно.
Когато е нужно.
Не преди това!
Сега да вървим!
Браун, отсега нататък работата ти е да се грижиш за майор Франклин.
Казах, движение!
ВРЪХ КОСТОС
Третия ден, 09.30 ч
Добро утро!
Съжалявам.
Не ставай глупав. Просто лош късмет.
Е, какво правим сега?
Къде сме?
На път.
Ще те забавя.
-Не, няма.
Така или иначе, професорът спечели ези-турато и умира да те носи.
Точно така. Далеч не тежиш толкова, колкото мислех.
Виж,
трябва да ме оставиш.
Побъркал си се.
Време за радиото.
Е, сега всичко зависи от теб.
Никога няма да можеш да ми благодариш достатъчно.
През цялото време исках работата.
Ало, Лъки. Ало, Лъки.
Съобщи сигнала ми.
Ало, Джордж-Майк-Уилям.
Ефектив 4. Ефектив 4. Край.
Ало, Лъки. Това е много спешно.
Станция Падингтън ще бъде затворена в полунощ, Х минус едно.
Разбираш ли? Х минус едно, край.
Загубихме цял ден.
Германците ще ударят Херос един ден преди срока.
Разполагаме до вдругиден полунощ.
Съобщението разбрано. Съобщението разбрано. Край.
Бих искал да остана сам с майора.
Рой, това беше глупаво.
За малко не провали всичко. Току-що чух, ние сме отстранени.
Отхвърлени.
Какво?
Пристъпват към комбинирана операция, ще се приземят вдругиден
на източния бряг.
Турската страна.
Турската страна?
И идват в пълен състав.
Колкото до нас, напрежението отпада.
Само трябва да създаваме колкото се може повече пречки.
Надвечер ще те предадем на нелегалните.
Ще поискаме да се погрижат за теб.
Само пак се опитай, и ще накарам Андреа да ти счупи и другия крак.
Късмет.
Не се тревожи.
Ще се видим довечера на Сейнт Алексис.
РУИНИТЕ НА СЕЙНТ АЛЕКСИС
ТРЕТИЯ ДЕН, 20.00 Ч
Добър вечер, господа.
Очевидно мястото вече е използвано.
Да се намира храна наоколо?
Съжалявам, не.
Не беше ли непредпазлив? Можехме да бъдем които и да са.
Чух ви да идвате преди пет минути.
Не!
Пападимос, време е да сменим Андреа.
Аз ще го сменя.
Не.
Пападимос,
ти върви.
Може би той е донесъл храна.
-Задръж.
Той може би лъже.
Спасени сме!
Не мърдай!
Горе ръцете!
Горе ръцете! Високо!
Всички!
Ти там, с храната, говори!
Не сте германци.
Кой от вас е майор Франклин?
Мъжът на носилката. Ти кой си?
Казвам се Мария Пападимос.
Можете да си свалите ръцете, господа.
Пападимос?
Казаха, че Пападимос е мъж.
Баща ми. Отведоха го преди два дни.
Отвели са го?
Не им е казал нищо.
По-скоро би умрял.
Имаш ли сестри или братя?
-Брат, Спиро, в Америка.
Е, не е чак толкова далеч.
Той е онзи красив дявол, ей там.
Спиро!
Защо направи това?
За да ти напомня от време на време да пишеш писма.
Има война!
-Искам да кажа преди войната!
Обещах си да го направя веднага щом отново те видя.
Е, съжалявам, братле.
Кой го направи?
Е....
Боя се, че бях аз.
Коя е тя?
-Приятелката ми Анна. Тя е от нас.
Лошо, че това се случи на нея.
Преди да дойдат германците, беше учителка в Мандракос.
Миналата година я заловиха. Измъчвали са я, за да я накарат да ни издаде.
Били са я, докато блеснали костите й.
Някои нощи я чувахме как пищи.
Задържаха я в крепостта шест месеца.
Когато я пуснаха,
не можеше да говори.
Оттогава не е продумала. Дори насън.
Дори на мен не ми е разрешила да видя белезите на гърба й.
Но е добър боец. Толкова добър, колкото всеки от вас.
Като призрак, ходи навсякъде с тях!
Достави ни пушките. И безмилостно убива.
Късметлия си, братле.
Не, те са приятелите! Нашите приятели!
Четвъртия ден, 08.00 ч
НАВАРОНЕ
МАНДРАКОС
Гангрена е, сър.
Ако кракът не се отреже, ще умре.
Той знае ли?
Не мисля.
Сър,
извинете, но не съм имал възможност да говоря с вас насаме.
Повече не искам да ме изоставяте. Искам пак да съм част от екипа.
Моля ви, дайте ми шанс. Можете да ми вярвате.
Ще си помисля.
Гангрена е! Сега какъв избор имаме, капитане?
Кой те освободи?
-Тя.
В бъдеще ще слушаш само мен.
-Зададох ви въпрос, сър!
И аз те чух, ефрейтор.
Вземи нещо да хапнеш. Това е заповед.
Благодаря, сър.
Там долу има голямо движение. Чувам.
Преобръщат Мандракос надолу с главата.
Веднага щом като излязат, ние ще влезем.
Ще ти намерим доктор.
Браун казва, че добре се справяш.
Браун е лъжец. Вие също.
Не съм загубил обонянието си, нали разбираш.
Просто се надявам, че лекарят е добър хирург.
Чудя се какво ли ще каже Дженсен?
Късметът, изглежда, се е обърнал, нали?
Предполагам, че вече никога няма да бъда генерал.
Този Франклин...
Той не е лош човек.
Не, съвсем не е лош.
Сигурен ли си, че там има тунел?
-Никога няма да ни открият.
Е, тук ни откриха. Да вървим. Да вървим!
О, извинете.
Къде е този тунел?
-Ей тук, сър.
Къде води?
Ще излезем точно зад Мандракос.
Добре.
Да не спираме.
Анна?
Анна?
Куцаш. Ранена ли си? Трябва ли ти помощ?
Четвъртия ден, 15.00 ч
Благодаря ти, стара кратуно.
Надигайте си задниците.
Мислите ли, че има пожарна стълба?
Това са мили хора.
Предайте се, господа.
Иначе много невинни ще бъдат избите, както и вие самите.
Четвъртия ден, 21.00 ч
Моля, обърнете се.
Капитан Малори, вие положихте забележителни усилия.
За нещастие, това беше обречено от самото начало.
Ще ми кажете ли къде сте скрили експлозивите си?
Не.
Като ваш командващ офицер, капитан Малори ще изиграе героична роля.
Няма нужда да носиш такъв товар.
Всички много страдахте. Защо да продължавате страданието си?
За вас войната е свършила.
Идва друг офицер да ви разпита. Капитан от С.С.
Методите му, съвсем честно, са изключително строги.
Никой от вас не е с униформа. Следователно сте шпиони.
Знаете наказанието за шпионаж.
Но ако някой от вас има куража да ми каже къде са експлозивите,
обещавам ви, че не само ще спасите собствения си живот,
но и живота на другарите си.
Това е единственият ви шанс.
Съветвам ви да го използвате.
Моля ви, сър! Не съм шпионин! Не съм от тях!
Ти страхли...
Продължавай.
Сър, кълна ви се, сър...
Аз съм просто един беден рибар.
Преди два дни тези мъже убиха моряците ми и откраднаха лодката ми.
Принудиха ме да се присъединя към тях.
Сър, аз съм техен пленник!
Къде си научил английски, рибарю?
В Кипър, сър.
Кълна ви си, вярно е.
Не си ли Андреа Ставрос?
Полковник Ставрос?
О, не. Не, сър. Казвам се Нондус Салоникус.
Казах ви, че съм рибар от Кипър.
Тогава как така носиш кобур?
Принудиха ме да го нося
и се шегуваха с това.
Къде са експлозивите?
Кълна се, сър,
щях да ви кажа, ако знаех.
Но виждате ли, те не казаха.
Истината, сър, е, че те не ми вярват.
Не ги обвинявам.
Комендантът ще телефонира, за да поздрави теб, Мюезел.
Благодаря.
Разпитах ги за експлозивите, но те отказват да отговарят.
Гъркът твърди, че не е от тях.
Сега ти! Не си от тази рота, така ли?
Не, сър, не съм.
Ти си лъжец!
Но Ваше Превъзходителство...
-Лъжец!
Хайде, хайде. Не те заболя.
Къде са експлозивите?
-Не знам, Ваше Превъзходителство.
Ваше Превъзходителство, кълна се, не знам.
Не съм от тези мъже! Те ме принудиха да се присъединя към тях.
Както обясних на капитана,
аз съм просто
беден рибар от Кипър.
Казвам се
Нондус Салоникус.
Кълна ви се.
Тези мъже откраднаха лодката ми и ме принудиха да се присъединя към тях.
Ваше Превъзходителство...
Ваше Превъзходителство, аз съм техен пленник!
Къде са експлозивите?
Искам отговор сега или лично ще подредя добре този офицер.
Хубаво.
Не мога!
Моля ви, не мога.
Не мога!
Стани!
-Лошо ми е! Лошо ми е!
Стани!
-Моля ви! Лошо ми е!
Но лошо ми е! Не, моля ви!
Моля ви, лошо ми е!
Лошо ми е! Лошо ми е!
Извикайте часовия.
Сега. Оберлейтенант,
обадете се по телефона.
Кажете им, че не трябва да ви смущават до следващите ви заповеди.
Помни.
Аз говоря немски
отлично.
Не е много хигиенично, бих казал.
И бельото му мирише ужасно.
Ах, добре....
Хайл, всички!
Рой,
ще те оставим тук.
Разбирам.
Ще ги накараме да ни гонят известно време.
Но това, което не трябва да знаят,
е за приземяването утре вечер.
Разбира се.
Не се тревожи.
О, благодаря.
Късмет.
Спрете.
Ще оставим майор Франклин.
Той е ранен офицер.
Надявам се да получи медицинска помощ.
Не воюваме срещу ранени мъже.
Не сме всички като Хауптман Сеслер.
А сега, къде е радиостанцията?
Няма да ви кажа.
Няма да се поколебаете да ме убиете по каквато и да е причина.
Но не и за тази.
Във всеки случай, няма да ви кажа.
До скоро, Рой.
-Късмет, Кийт.
Е, Лъки, ще ми липсваш.
Опитай се да бъдеш лош пациент, ясно?
Не преставай да искаш подлоги. Доведи ги до лудост.
Няма да забравя.
Когато това свърши, ще ми купиш обяд.
Ростбиф, йоркширски пудинг, хубаво червено винце....
Пържола и пирог.
Каквото кажеш. Ти черпиш.
А вие, полковник, какво изпълнение!
Добре.
Надявам се, че си бил прав да оставиш Франклин на германците.
Сър?
Да?
-Не не вие, сър. Г-н Ставрос.
Разкажете ми за себе си.
Какво искате да знаете?
-Женен ли сте?
Бях.
Убиха жена ми и децата ми.
Много хора ли си убил?
Само германци.
О, и няколко италианци.
Капитан Малори?
-Да?
Вие сте късметлия.
Да, знам.
Г-н Ставрос?
Да?
Харесвате ми.
И аз ви харесвам.
Не знам.
Е, бебешко лице, никога нямаше да те позная.
По-добре махни тоя мъх под носа си.
Не, аз съм офицер, не забравяй.
Просто си избрал погрешната униформа.
Лампите угасват след 5 минути. Трябва да си отпочинете възможно най-добре.
Първата ни работа сутринта
е да захвърлим камиона и да намерим друга кола.
След това ще вземем експлозивите и ще отидем на Навароне.
Трябва да бъдем в крепостта към 10:00 ч утре вечер.
Може ли да попитам как?
Пеша.
Само заради този маскарад?
Не.
Защото казах на Франклин, че заповедите ни са променени.
Че не отиваме за оръдията.
Че трябва просто да създадем диверсия за нападение
утре вечер на турската страна.
Сега, ако правилно предполагам,
германците ще му дадат скополамин и той ще им каже именно това.
Те може да не му повярват, но ще са изправени пред факта, че той вярва.
Залагам на това, че те ще се махнат от Навароне
и ще заемат позиции на брега.
Много умно.
Но гарнизонът вътре в крепостта все пак остава
и ще ги заблудим, като накараме Андреа, Пападимос и Браун
да започнат диверсии по целия Навароне.
Ако създадем достатъчно объркване,
Милър и аз ще имаме шанс да влезем вътре.
А момичетата ще откраднат най-бързата лодка, която намерят,
така че ще имам шанс да се измъкнем с нея, когато всичко свърши.
Много умно, наистина.
Ами ако нямат скополамин? Тогава какво?
Да предположим, че приложат старомодните методи?
Ами ако твоето чучело вентрилоквистът не иска да говори,
защото е добър човек? Той няма да поддаде лесно!
Ще изтърпи много наказания, преди да им издаде плана ни!
Дори може да умре и нищо да не им каже!
Помислил ли си за това?
Да.
Сигурно!
Мисля, че си го обмислил още там, на скалата!
Ти и твоите
три възможности.
Обзалагам се, че затова си го влачил с нас през цялото време!
Ако оживее, той никога няма да бъде същият!
Знаеш ли какво си направил?
Използвал си важно човешко същество!
О, грешно съм те преценил.
Ти си безмилостен човек, капитан Малори.
Не го измислих на скалата.
Но ако бях,
щях да направя същото. Това е единственият ни шанс!
Е, точно сега проклинам тази работа!
Бил съм на 100 места, нито едно не промени войната.
Имало е 1,000 войни и ще има още 1,000, преди всички да измрем.
Вече не ме е грижа за войната. Грижа ми е Рой!
Ами ако турците влязат откъм грешната страна?
Е, какво? Нека светът се пръсне на парчета, както му се пада!
Ами 2-те хиляди мъже на Херос?
Не ги познавам. Но познавам човека на Навароне!
Г-н Милър, с човека беше свършено, когато падна.
Лесно ти е да го кажеш, седейки там, пиейки си кафето!
Странно. Бях доволен, когато го изостави днес.
Просто се надявам преди тази работа да свърши,
да имам шанс да използвам теб така, както ти използва него.
Съжалявам, не можах да измисля друг начин.
Всички да се наспят добре.
Каквото и да стане утре,
ще ви е нужен сън.
Аз ще поема първото дежурство.
Здравейте.
Кажете ми, учителко,
от чисто морална гледна точка,
като се знае, че представляваме добротата и цивилизацията,
мислите ли, че това, което направих, беше цивилизовано?
Последния ден, 06.30 ч
Изгарят Мандракос.
За наказание.
Тази част на града е евакуирана,
защото вибрациите от оръдията се отразиха зле върху къщите.
Последния ден, 21.00 ч
Къде ще бъдат атаките?
На турската страна.
По кое време?
По кое време?
Графикът ясен ли е? Въпроси?
Късмет.
Това няма да ми трябва. Ти го вземи.
Спиро.
Андреа.
Всеки да остане където е.
Забавлението свърши.
Някой настъпи кейка.
Експонат А: Фитил с часовник.
Елементарни и архаични, но работят.
Този вече няма да работи. Знаете ли защо?
Часовникът си е добре, но рамото на контакта е счупено.
Може да си тик-така до Коледа, но няма да взриви и фойерверк!
Експонат Б: Експонат Б липсва.
Всичките ми бавно горящи фитили ги няма! Изчезнали са!
Експонат В: Моливите ми...
75 грама живачен фулминат във всеки от тях.
Достатъчно да откъсне ръката ми. И много нестабилно, много деликатно.
Което означава, че в тази стая има предател.
Ти си луд. Случило се е в базата.
Не, не съм луд! Проверих всичко, преди да напусна базата.
Не, тук.
Тук!
Някой тук.
Но кой?
Кой?
Това нещо е било извън полезрението ми само два пъти.
Веднъж когато Андреа и Мария го взеха, за да го скрият.
Но всичко беше наред, след като го прибрахме.
Вторият път беше, когато го оставихме в камиона
и отидохме да огледаме вратите.
Всички!
Освен нея.
Оставихме я на пост в камиона.
Сама.
Вие сте луд, сър!
Нека помисля за момент.
Откакто сме тук, скачаме от трън, та на глог.
Просто помислете...
Ние се скрихме в рожкова горичка,
а тя се беше качила на едно дърво. Помните ли?
Всеки може да сигнализира на самолет с тенекия или огледало.
И ни откриха, така ли?
След това - в тунела.
Там тя много изоставаше със странно куцукане.
Виждали ли сте я да куца напоследък?
Изоставайки зад нас, е могла да остави някои съобщения.
Когато заведе Рой при лекаря, германците те чакаха.
Когато тя ни заведе до къщата си, те дойдоха там.
Но ни измъкна.
Разбира се! Къщата щеше да бъде в руини и тя - мъртва. Както и ние.
И какво прави тя?
Изчезва в спалнята да се преоблече
и да остави бележчица.
Води ни на сватбата и ни залавят,
защото не можем да се доберем до пушките си!
Но дори да можем, изтребваме половин Мандракос!
Ти си луд човек!
Така ли?
Може би.
Вече нищо не ме учудва.
Можем да уредим това нещо много лесно.
Да видим онези белези, които германците са направили на гърба й.
Онези страхотни белези.
Какво ще кажеш, Мария?
Не искаш ли да видиш белезите?
Трябваше да се докаже.
Не можете да го повярвате?
Повярвайте го.
Не издържам на болка.
Лесно е да си смел, когато си свободен, с приятели.
Но бях заловена.
Другите бяха свободни, но не ми помогнаха. Бях сама.
Бях сама в ръцете им.
Казаха, че ме ще ме вкарат в бордеите си.
Казаха, че ще ме измъчват.
Видях какво правиха на други хора.
Съжалявам. Не издържам на болка.
Когато стигнахме тук,
защо не се промъкна при нас?
Можеше да дойдеш с нас.
Беше единственият ти шанс да се освободиш от тях!
Никога не е имало шанс.
Никога не сте имали шанс!
Беше безнадеждно от самото начало.
Никога няма да се измъкнете оттук! Никога!
Опитах се да ви го кажа снощи.
Можеш ли изобщо да направиш нещо?
Не знам.
Винаги има начин да се взривяват експлозиви.
Номерът е да не си наоколо, когато избухват.
Но не забравяте ли нещо, капитане?
Дамата.
Изглежда имаме три възможности.
Първо, да я оставим тук. Но може да бъде намерена.
А в нейния случай няма да се нуждаят от лекарство за истината.
Второ, да я вземем. Но това още повече затруднява нещата.
И трето....
Е това е изборът на Андреа. Нали помните?
Наистина ли искаш да си получиш своето?
Да.
Да, искам.
Снощи просто не можах да заспя.
Ако толкова държиш да я убиеш, давай!
-Не държа да я убия.
Не държа да убивам никого.
Виж, не съм роден войник. Вербуваха ме.
Може да ме намираш за шегаджия,
но ако не си правех лоши шегички, щях да откача.
Не, предпочитам да оставя убийството на теб.
Офицер и джентълмен. Водач на хора, герой.
Ако мислиш, че това ме забавлява, ти си луд! Никога не съм го искал.
Бях вербуван като теб или който и да е с униформа.
Ти го искаше. Нали си офицер?
Никога не бих искал отговорността на офицер.
Значи си имал свобода на действие през цялото време.
Някой трябваше да бъде отговорен. Да не мислиш, че е лесно?
Не знам!
Започвам да се чудя кой отговаря за свършването на мръсната работа.
Който дава заповеди ли е виновен, или който трябва да ги изпълни?
Нямаме време за това.
-Сега, само минутка!
За да свършим тази работа, тя трябва да бъде убита.
А ние всички знаем колко много искаш работата да бъде свършена.
Никога не съм убивал жена - предателка или не,
и съм педант.
Тогава защо не го направиш? Защо поне веднъж не ни облекчиш?
Хайде, бъди приятел. Бъди баща на мъжете си.
Хайде слез от кръста, затвори очи и натисни спусъка!
Какво казвате, сър?
Всички знаете какво да правите. Започвайте.
Браун, ти върви с Мария.
Сега знаете, когато облечете униформа и се научите как да го правите,
никак не е трудно да убиете някого.
Понякога е по-трудно да не го убиете.
През цялото време си мислеше, че ще се измъкнат, като си стоиш.
Е, синко,
дните на "стоенето" ти свършиха.
Сега си вътре, до врата си!
Казват, че си гений с експлозивите. Започни да го доказваш!
Хвана ме в настроение да използвам това.
За Бога, ако не измислиш нещо, ще го използвам върху теб!
Не се шегувам.
Давай.
ВХОД КЪМ ПЕЩЕРАТА С ОРЪДИЯТА
Ти стой тук. Ще те извикам, ако ми потрябваш.
Както кажете, сър.
Спиро!
Детонатори, сър, моля.
Ще свърша тук за около 30 секунди.
Милър?
Милър!
Да, какво има?
Какво правиш?
Те първо ще търсят онези оръдия и ще намерят моите неща.
Не са глупави.
Но ако го преместят невнимателно, може да получат същия резултат.
Аз разчитам на това, че тази работа е нашата застраховка.
Какво става?
-Би ли свалил скрипеца?
Достатъчно!
Виждаш ли плъзгача долу?
Когато пуснат скрипеца за гранати или заряди, той ще дойде тук.
Ще удари две жици и ще затвори веригата...
Всичките ми пластични експлозиви ще се взривят...
Плюс това малко нещо,
което взех оттук.
Те няма да видят жиците под смазката.
Сигурен ли си, че ще работи?
Няма гаранция, но теорията е идеално приложима.
Ако това нещо избухне,
всичко наоколо ще се пръсне заедно с него.
Ами ако не се получи контакт?
Тогава ще съм виновен за потопяването на един от разрушителите.
А може би на всички.
Съжалявам, сър. Това е единственият начин работата да бъде свършена.
Както казах, вече съм затънал
в нея до гуша.
Побързай.
Напред.
-След теб.
Нали помниш? Не мога да плувам.
Нали няма да ме оставиш да се удавя?
Не мога да го направя.
Ръката ми....
Хайде, човече. Вземи го!
Сграбчи го!
Спиро е мъртъв, нали?
Какво се случи?
Забрави защо сме дошли тук.
А сега се връщате на Крит?
Да.
Ела с нас.
С нас?
С мен.
Аз трябва да се връщам.
Видяхте какво направиха германците с Мандракос.
Навароне ще плати скъпо за успеха ви тази вечер.
Хайде, ще ти подам ръка.
Връщам се.
Задачата е изпълнена.
Твоята задача е изпълнена.
Какъв шанс имаш да останеш жив там?
Не могат толкова лесно да ме убия.
Е, момчетата на Херос скоро ще бъдат щастливи.
Ще бъде пренаселено, но нищо не може да се сравни с пътуване през океана.
Свеж въздух, добра храна, спорт на палубата, хубави момичета....
Бих искал да ти поднеса извиненията си...
И поздравленията си.
Истината е, че не мислех, че ще успеем.
Да ти кажа истината, аз също.
Субтитри: GеIuIа/SDI