Double Jeopardy (1999) Свали субтитрите
с участието на:
Томи Лий Джоунс
Ашли Джъд
Д В О Й Н О У Б И Й С Т В О
Доста съм гладна. Надявам се скоро да хванем нещо.
Завърти това. Бавно.
- По-бавно.
- Бавно го въртя.
Мати, погледни!. Виждаш ли голямата яхта?
Това е най-красивата яхта на о-в Уитби. Казва се "Утринна звезда".
Някой ден ще те науча да караш яхта. Няма по-приятно нещо.
- По-интересно ли е от риболова?
- Да. Но знаеш ли какво, хлапе?
Май не ми се иска да порастнеш. Ами ако се ожениш за някое хубаво момиче?
- Тогава кой ще плава с мен?
- Татко?
Няма начин.
- Ник, трябва да поговорим.
- Винаги се радвам да поговоря с теб Руди..
Ей, Уорън.
- Получи ли бележката от "Фърст Сеатъл Банк"?
- Да.
Тогава знаеш, че имаме проблем.
Банката не е проблем. Тези мартинита са проблем.
Нещо против? Докъде бяхме стигнали? Фърст Сеатъл...
- Мамо.
- Здравей хлапе.
- Какво става?
- Хайде слизай.
Той е чувал с картофи.
Носила си го през цялото парти? Май никога няма да те омъжим.
Да.
Пикасо, синия период.
Художникът се казва Кандински. Василий Кандински.
Германец, от руски произход. 1866-1944.
Между другото, синият период на Пикасо е фигурен и е свършил през 1904.
Тези акварели са абстрактни и са нарисувани през 1911.
Пикасо.
Моля за тишина. Искам да кажа няколко думи.
Доброто парти го познавам по това, че на мен ми е по-добре отколкото на вас.
Но сега е моментът да си платите за това, че ядохте и пиехте,
... че разливахте доматен сок по килима. Боби Лонг
Мислиш ли, че не те видях?
- Непоносим е.
- Училището Смал Фрай се нуждае от средства.
Така че докато бъркате за чековите си книжки...
ще ми бъде приятно да ви представя Ребека Тригли, нашия директор.
Благодаря Ви, г-н Парсънс.
Бих искала да започна с представянето на част от нашите ценни служители.
Нашата добра учителка и председателка на приемната комисия, Анджела Грийн.
За какво си мислиш?
- Винаги ли съм бил толкова груб?
- Абсолютно.
Здравей. Ела да седнеш.
- Да й кажем ли?
- Най-добре да го чуе от нас.
- Може би няма да й хареса.
- Какво има?
Затвори си очите. Затвори ги!
Стани.
- Либи, кое ти е любимото нещо?
- Аз?
Не позна.
Добре, отвори ги
Направих оферта на Шон.
Той се съгласи да я вземем за уикенда. Ако я искаш - твоя е.
Ако я искам?
- Не можем да си я позволим.
- Това пречело ли ми е някога?
- Ами Мати?
- Аз ще се грижа за него. Ще бъде чудесно.
- Но ти мразиш плаването
- Ще се науча.
Вино като това се нуждае от известно време за да подиша.
Не мисля, че трябва... да чакаме
Не виждам брега.
Е, къде е?
Аляска е натам, Япония е точно отпред, а Австралия е отляво.
- Къде искаш да отидем?
- В леглото.
Това може да се уреди.
- Трябва по-често да го правим.
- Кое? Да купуваме скъпи яхти ли?
Ако това се получава утре ще ти купя още една.
Не. Да излизаме само двамата. Без други хора наоколо.
Пия за това.
Тук е бреговата охрана. Пуснете ножа и се дръпнете.
Аз... аз не знам къде е съпругът ми...
Здравей Том. Намерихте ли нещо?
- Намерили ли са нещо?
- Не.
Кътър, не ги оставяй да спрат. Ник е много силен мъж.
Салът и спасителния пояс са на борда.
Момчетата провериха посоката на вятъра и теченията.
Нищо не откриха.
Температурата на водата през нощта е била 11°.
Това е доста студено.
- Не мога да дишам.
- Наведи си главата.
Дишай дълбоко. Дишай.
Мамо, виж!
Здравей, хлапе.
Здравей, Боби.
Здравей, Либи.
Кътър ме помоли да дойда, за да поговорим.
Не като адвокат, а като приятел.
Следствието беше днес сутринта. Ник е официално обявен за мъртъв.
Либи, те смятат, че смъртта е умишлена.
И... ти си обвинена в убийство.
Тук съм, за да те посъветвам да не правиш никакви изявления пред шерифа.
Съжалявам Либи.
Кътър!
Не пред детето.
Съжалявам Либи. Съдията отказа пускане под гаранция.
Анджи ще може ли да се грижи за Мати? Добре.
Добре...
Нека пак да помислим, да видим какво може да се направи.
Боби, ето какво мисля, че стана.
Бях пийнала малко вино и съм заспала. Сигурно е било от слънцето.
Ник сигурно е искал да отреже някакъв клон,
защото ножът от кухнята беше на плубата.
и може би лодката се е наклонила и той се е наранил.
После се е опитал да слезе и да ме събуди.
Отказах ги когато срещнах Ник.
Всичко ще бъде наред. Обещавам ти.
Да погледнем тези застраховки живот.
И двамата сте се застраховали преди четири месеца.
- И ти получаваш застраховката?
- Аз съм му съпруга.
- Знаеше ли, че е застрахован за 2 млн?
- Той искаше всичко да е наред.
Страхувам се, че журито ще погледне на двата милиона като на мотив.
- Опитваш се да ми кажеш...
- Никой не казва...
че съм убила Ник за пари?
Знам, че имахме пробеми и Ник беше притеснен, но не беше чак толкова зле.
Двама от инвеститорите му са го съдили за злоупотреба със средства.
Фърст Сеатъл е издала запор над цялата ви собственост.
Смъртта на Ник оправя тези проблеми и ти оставаш с два милиона.
- Ти мислиш ли, че съм го убила?
- Това, което мислят адвокатите няма значение.
За мен има.
Разбира се, че не. Не смятам, че си го убила.
Какво беше състоянието на радоистанцията когато я проверихте?
- Слушалката беше отрязана.
- А когато приближихте яхтата
какво видяхте?
- Мисис Парсънс държеше нож.
Показвам ви улика №1.
Мейдей, мейдей. Тук е "Утринна звезда".
- Кажете какъв Ви е проблемът?
- Бях ранен с нож.
Горподи... тече ми кръв! Казвам се Никълъс Парсънс.
- Какво Ви е местоположението?
- Не съм сигурен...
Мисля, че съм на около три мили северозападно от о-в Уидби.
О, Господи!
Мисис Парсънс, чухте записа.
И вашето обяснение е, че някой се е качил на яхтата.
Точно така.
Нека разгледаме всички възможности.
Може би банда пирати? Или извънземни? Извънземни ли убиха съпруга Ви?
Не, извънземните не са наследници на застраховката на съпруга Ви.
- Възразявам. Обвинението...
- Отхвърля се.
- Казах ви какво се случи.
- Казахте, че сте заспала.
Може би сте станали насън и сте го намушкали до смърт.
- Това не е аргумент...
- Отхвърля се.
Не съм убила съпруга си! Обичах го.
Не съм го убила.
Трябва да ми повярвате.
Съжалявам Либи.
Вината не е твоя, Боби.
Анджи, искам да те помоля нещо.
Искам да осиновиш сина ми.
- Не мога да направя това.
- Доста го обмислях.
Едвам понасях да живея при родителите ми и не искам да го водят там.
Парите не са проблем. Двата милиона ще отидат във фонд за издръжката му.
- Не става дума за парите.
- Знам.
Мати те обича.
Не можем да го оставим в дом за деца.
Благодаря ти.
Ей, хлапе, ела да за малко.
Ще останеш при Анджи за известно време.
И много ще се забавлявате.
Знам, че ще бъдеш добро момче.
Да, мамо.
А когато всичко свърши
ще бъдем пак заедно.
Обещавам ти.
Обичам те.
И аз те обичам.
- Коя е тази?
- Някаква богаташка от о-в Уитби.
- Няма да се справи.
- Колко ще издържи? Година?
Давам пет пакета, че няма да изкара и шест месеца.
- Махайте се.
- Спокойно. Ние сме приятели.
Чух, че си оправила мъжа си. Сигурно си го е заслужавал.
Моят си го заслужи.
- Знам колко е трудно да се стигне дотук.
- Научих го на азбуката.
- Вярно ли е?
- Да.
Наистина ли научи азбуката скъпи? Ще ми я кажеш ли?
- Стига вече. Откажи се.
- Разкарай се от телефона, кучко!
Свършиха ти цигарите? Нямаш приятели? Купи си веднага още един пакет
Щото характерът ти не е от най-добрите.
Опитваш се да намериш приятелката си, на която си дала сина си?
Да. Не мога да ги намеря. Сякаш изчезнаха.
Ако можеше да се изчезне толкова лесно сега нямаше да съм тук.
Нито пък аз.
Мисли. Използвай главата си.
Трябва да има начин да го откриеш.
- Смал Фрай Скул. Приемната.
- Здравейте. Казвам се Анджела Грийн.
- Анджи, аз съм, Дженифър.
- Много се радвам да те чуя.
Не съм получавала чекове за осигуровките от известно време.
Точния ми адрес и телефон ли имаш?
- Ще проверя. Би ли изчакала за момент?
- Разбира се, благодаря ти.
Ето го. Кажи ми дали е верен.
3321 Менсън Стрийт, Сан Франциско, 94105.
Телефонът е 415...
- Ало?
- Аджи?
- Либи, опитвах се да ти се обадя.
- Мати добре ли е? Къде е?
- Всичко е наред.
- Защо сте в Сан Франциско?
- Дай да го чуя.
- Защо се държиш така?
Изчезнахте! Не съм виждала сина си от месец.
- Щях да ти се обадя.
- Глупости!
- Как можа да се преместиш и да не ми кажеш?
- Щяхме да дойдем другата седмица.
Дай да поговоря с Мати
Мати, мама е. Ела да й се обадиш.
- Здравей мамо.
- Здравей сладурче.
Как си Мати?
Мисля си за теб през цялото време. Толкова ми липсваш. Добре ли си?
Обичам те.
Знам, че ти беше много тежко,
но Анджи ще те доведе другата седмица да се видим.
Да мамо. Татко!
Ник?
Той беше в Сан Франциско снощи. Телефонът вече е прекъснат.
Не, нямам новия му адрес. Изчезнал е.
Нямате ли детективи? Компанията ви не иска ли да си върне двата милиона?
Защо не ме слушате? Невинна съм.
Добави още малко мазнина. Никой не иска изгорял десерт.
- Не ви ли мирише на изгоряло?
- Да не си изкуфяла?
Ти си в затвора. Загряваш ли?
Така че забрави да преразгледат случая ти.
Отнема години и в 95% от случаите е безуспешно.
Така че, ако искаш съвет - излежи си присъдата.
Какво, да не си адвокат?
Бях.
Но загубих. Ето ти коледния подарък...
Слушай внимателно, защото това е най-добрият съвет, който някога ще получиш.
Чувала ли си за нещо, наречено "двойно убийство"?
Гласи, че никой не може да бъде осъден за едно и също нещо два пъти.
Казват, че си убила съпруга си, така че не могат да те осъдят втори път за това.
Когато излезеш го намери и го убий.
Можеш да отидеш при него, да опреш пистолет в главата му и да дръпнеш спусъка.
И нищо не могат да ти направят.
Загря ли?
Точно така. Помисли си.
Трябваше да ти го кажа, скъпа. Виждам как те обзема злобата
Така можеш да изглеждаш само ако залепя снимката на лицето ти.
Скъпа, осмият рожден ден на Мати.
Четох, че дори да отделят майката и детето още след раждането.
то никога не забравя гласа й.
Мислиш ли, че е вярно?
Разбира се.
- "През тези шест години аз порастнах"
- Те не искат от теб да си растение.
Повтаряй след мен: "Ако можех, бих искала да бъда на мястото на съпруга си"
И кажи нещо за пречистване и други такива.
Започни така: "Не стоя пред вас, за да се извинявам..."
Не стоя днес пред вас, за да се извинявам.
Аз убих съпруга си.
Живях с мисълта за това цели шест години.
Но съм нов човек.
Защо да ти вярваме?
Не ви карам да ми вярвате. Мога да вярвам само в себе си.
Вярвам, че ако ми се даде шанс, мога да направя нещо добро с живота си.
Да наваксам за злините, които съм извършила.
Мамо, кажи нещо.
Човече, видя ли това?
- От другата страна на залата.
- Благодаря.
Влез.
- Аз съм Елизабет Парсънс.
- Какво имаш в кутията?
Елизабет Парсънс...
щата Вашингтон те пуска условно.
Три години никакви сбивания, проституция, алкохол или наркотици.
- Без изключения. Разбра ли?
- Да.
Това ти е социалната осигуровка. Ще си потърсиш работа.
Не може да носиш каквото и да е оръжие, особено пък нож.
Прибираш се до 20:30.
Номерът на мобилния ми телефон. Ако закъснееш дори и пет минути
ми се обаждаш. Аз ще уредя да те приберат.
Ако нарушиш тези забрани, ти спирам условното освобождаване.
Ще се върнеш в затвора, за да излежиш остатъка от присъдата си.
- Детето проблем ли е?
- Не.
- Напротив, проблем е. Ще ми кажеш ли?
- Не.
- Ще имам проблеми с теб.
- Не, научила съм си урока...
Интересува ме само твоето поведение. Дръж се прилично. Отиваш в стая №8.
Доникъде няма да стигнеш така. Ето...
Хубав шампоан. Какво търсиш?
Приятел, когото не съм виждала от години.
Гадже...?
- Жена.
- Тогава ще ти помогна.
- Приятелката ти има ли e-mail?
- Нямам представа.
Добре тогава, да се поразровим. Как се казва приятелката ти?
- Анджела Грийн
- Пощенски код?
Номер на социалната осигуровка? Можем да й проверим сметката и да й намерем адреса.
- Тя беше учителка.
- И това става.
Ето.
Може би, когато това свърши с търсенето
ще можем да отидем до един бар наблизо да пийнем по едно?
- Какво ще кажеш?
- Трябва да говоря с наставника си.
- Била си в дранголника?
- В затвора. Дранголника е друго.
Какво направи - не си плащаше таксата за паркинг?
Обвиниха ме, че съм убила съпруга си.
- Шегуваш се, нали?
- Не.
Накълцала съм на го на ситни парченца. Можеш ли да повярваш?
- Не се шегуваш май.
- Не, казах, че не се шегувам.
Но ще ми бъде приятно да пийнем по едно. Не съм излизала от доста време.
- Имам една уговорка...
- Ще се видим
Ще се видим.
О, книгата. Довиждане.
О, Господи!
Значи, излизаме и той ме черпи пържени охлюви. Охлюви!
Както и да е, след като се съблякохме той ме хвърли в леглото.
- Шибан женкар!
- Не викай! Обиждаш ме!
Не обичам да ме наричат с мръсни думи.
- На ми причинявай това.
- Къде беше днес следобяд?
- Видели са те на Св. Пайк с къса пола.
- Отивах на работа!
Не си била на работа от седмица. Събирай си нещата.
Съжалявам. Няма да се повтори
Свърши ти условното. Връщаш се. Толкова е просто.
- Ти гадно копеле!
- Много мръсна уста имаш Руби.
Просто искам още един шанс! Върви по дяволите, кучи сине!
Гадняр. Ако ме върнеш обратно ще ме убият.
Шибан задник!
Шоуто свърши. Прибирайте се.
- Наистина ли съм гадно копеле?
- Може би ще й дадеш втори шанс?
Няма втори шанс. Тук е мястото на последния шанс.
- Какъв му е проблема?
- Работил е в някакъв колеж.
- Учител по право?
- Как може професор по право да свърши тук?
- Животът е гаден.
- Карал пиян и катастрофирал.
- Жена му и дъщеря му били с него.
- Останали живи.
След като жена му е свършила с него вече предпочитал да бе умряла.
И тя, и детето. Не е виждал дъщеря си от години.
- Либи, не трябва да си тук.
- Съжалявам, но това е единствената ми надежда.
Шарън, слез от там, моля те.
- Либи, съжалявам, но не мога.
- Искам да намеря сина си.
Мати е живял шест години с Анджи. Помосли си - цели шест години.
Бенджамин, това е страхотен пясъчен замък.
Ако сега се върнеш в живота му ще му донесеш повече мъка.
Моля те, помисли си.
Но, Ребека, аз искам само да го видя.
Можеш ли да ми дадеш адреса на Анджела, за да го видя?
Наистина съжалявам.
- Къде е Парсънс?
- Не знам. Тук я няма.
Видях я! Нагоре!
Намерих я!
Ето я!
Господи, Либи! Какво правиш тук?
Добре ли изкара на плажа?
Писна ми от теб, Парсънс.
Анджела Грийн. Жената, която е взела сина ти, нали?
- Леймън, може ли да не говорим.
- Добре.
Защо ще бяга от града?
Със съпруга ти, който не е мъртъв, понеже ти не си го убила. Глупости.
Накълцах мъжа си и го изхвърлих в океана. Доволен ли си?
Не! Преди три дена беше по-близо до сина си, отколкото си сега.
Само трябваше да изчакаш три години. Това е всичко. Глупачка.
Шест години в затвора мислех само за сина си.
Дали съм направила правилния избор? Аз нямах избор. Върви по дяволите.
Това кой е? Дъщеря ти ли?
Това проблем ли е за теб, Леймън?
Качвам се горе.
Никъде няма да ходиш.
По дяволите.
- Ти ли й даде пистолет?
- Стига бе, за какъв ме мислиш?
Пил ли си? Знам, че се е случвало.
Имаш ли идея къде може да отиде? Тогава това е всичко за сега.
За твоите действия днес ще има разследване.
И има вероятност да загубиш работата си.
Много съм ти благодарен.
Пратих баща ти да гледа състезанията. Ще си пийва с часове.
- Някои неща не се променят.
- Не е толкова лош вече.
Радвам се за теб, мамо.
Винаги съм казвала, че има добри пари в доматите.
- Е, търсите си BMW?
- Че кой не си търси?
- Най добрите са.
- Реших, че е време да си купя и аз.
Защо не проверите баланса ми, да видите дали ще мога да си я позволя?
Разбира се. Само ми дайте номера на социалната си осигуровка.
20 Oriole Terrace, Евъргрийн, Колорадо?
20 Oriole Terrace, Евъргрийн, Колорадо, това е.
- Казахте Грийн. Тук пише Райдър.
- Не, казах Райдър, Анджела Райдър.
Ами колата?
Попълнете това и елате пак.
- Как върви Орби?
- Не може да бъде. Не!
- Чиста съм г-н Травис.
- Вярвам ти.
Искам проверка за Анджела Грийн. Ето номера на социалната й осигуровка.
- Не ми е позволено да давам такава информация.
- Не трябваше да те моля.
Шефът ти знае ли, че си правила свирки,
и че си в изпитателен период? Длъжна си да му кажеш.
- Добре изглеждаш Орби.
- Знам.
Скъпи, ще отвориш ли?
Здравейте.
- Сам, кой е?
- Една дама.
- Мога ли да Ви помогна?
- Това нали е адресът на Анджела Райдър?
Не съм чувала за нея. Но ние скоро се нанесохме.
Попитайте съседката. Живяла е тук 40 години.
- Извинете.
- Каквото и да продаваш, вече имам по две.
Търся една приятелка, Анджела Грийн. Била Ви е съседка.
Съжалявам, че аз ще ти кажа това, на Аджи загина при един нещастен случай.
Беше преди три или четири години едно от онези ужасни неща...
Газовата печка изпускала
Експлозията счупи и някои от моите прозорци.
- Ами момчето?
- Мати. Такова добро дете.
Той и Саймън ги нямаше когато се случи. Горкия Саймън...
Никога не съм виждала толкова сломен от мъка човек.
Помогни ми, хлапе.
Ще ми помогне, ако си спомните каква кола караше тя.
Беше стар пикап.
- Не знам нито година, нито модел.
- Какъв цвят беше?
Кандински е малко извън нашата дейност. Имаме някои репродукции на Пикасо.
Не, интересува ме Кандински, по точно неговия Син период.
Нека проверим в компютъра тогава.
Страхувам се, че Кандински не се продава често.
- Ето един прекрасен малък Миро...
- Трябва ми точно Кандински.
А, ето скъпа. Репродукция на Кандински от 1922.
- Интересува ме 1911.
- 1911...
Чакайте. Тук. Това е.
Страхувам се, че е бил продаден на музей преди шест месеца.
Можете ли да проверите кой го е продал? Може би имат още.
Да видим.
Извинете за момент.
- Да сър, с какво мога да Ви помогна?
- Казвам се Травис Леймън...
- Изглеждаше толкова изискана...
- Какво търсеше в галерията Ви?
Мога ли да Ви помогна?
- Джонатан Деверо тук ли е?
- В момента не, но ще се върне за партито.
- А Мати тук ли е?
- Не мисля, че Ви познавам, госпожо.
Може би ще желаете да оставите съобщение?
Мисис Крич, удоволствие е да сте тук.
- Стаята ми хубав изглед ли има?
- Изглед към Мисисипи.
- Имам нужда от масаж.
- Ще Ви изпратя Джером веднага. Брус...
1420, Мисис Крич.
Здравейте.
Да не сте се загубили?
Не, всъщност се намерих. Тъкмо прекарах един час с Джером.
О, чух че бил майстор.
Не съм се чувствала толкова добре откакто почина мъжът ми.
Имам нещо за довечера, но мисля, че ми трябва Армани.
- Разбира се. Мисис...
- Крич.
Разбира се.
Прибавете го към сметката ми.
Мисис Крич, бих казала, че сте размер 4?
- 2.
- Разбира се.
Някакъв човек те чака.
Това Вие ли го уловихте? Каква примамка използвахте?
Нещо, което баща ми ми остави преди доста време.
Но също така и бомбички, капсули и други ловни принадлежности.
- Аз съм Джим Манголд
- Леймън, от Изправителния дом във Вашингтон.
Мога ли да Ви помогна? Коя е тази?
- Трябва да я намеря.
- Красиво момиче.
Прекалено дори. За доказан убиец.
Избяга от мен, докато беше в изпитателен период.
- Наистина бих искал да мога да Ви помогна.
- Пазете се от неприятности.
Казвам ви като на колега. Тя е тук, за да убие един честен гражданин.
Как?
Сигурно ще използва 38-калибровия, който ми открадна.
Рой Ли! Вземи това и се захващай за работа.
- От къде имаш това колие?
- Първата Дама ме попита същото.
- Но не бих й казала.
- Поканите, сър?
- Добър вечер, мадам.
- Добър вечер.
Добър вечер. Много се радваме, че сте с нас тази вечер
по този специален повод. Както е обичаят в Ню Орлеанс,
още от преди Гражданската война
предлагаме на дамите нашия първи ерген на търг.
Нашият домакин, Джонатан Деверо!
Къде е този мъж?
- Здравей Джонатан.
- Благодаря ти Луис.
Добре ли си прекарвате?
Пред вас стои уравновесен, представителен мъж на около 30.
Отдаден на нездрави мисли и лош начин на живот.
И което ще Ви струва наистина много пари...
без абсолютно никакви морални ценности.
- 500.
- Копчетата ми за ръкавели струват повече.
Чух ли 1000? Благодаря Ви.
2000.
Чух ли очарователната Мис Монро? Бях започнал да се претеснявам.
- Мислех, че не ти пука.
- 2500.
2500. Имаме нов участник.
3000.
5000.
5500.
Имаме 5500. Дамата ще ни доведе ли до 6000?
10000.
Най-накрая, някоя, която знае истинската ми цена.
Мис Монро, наддаването стигна до 10500.
Ваш е. От личен опит, обаче, знам, че не струва толкова много.
Благодаря, скъпа. Добре, 10000 първи път...
втори път... Продаден!
Дамата в черно. 10000.
Бихте ли излязла отпред да вземете наградата си?
Здравей Ник.
Няма ли да ме целунеш? Мисля, че си заслужих.
Ше те улесня Ник. Предложение, което не можеш да отхвърлиш.
- Ти обичаше хубавите сделки.
- Хайде да отидем някъде насаме.
Помня какво стана последния път когато бяхме сами.
- Аз съм Сюзън Монро.
- Аз съм Либи. Съпругата му.
Е, Джонатан, преди малко беше ерген, а сега вече си женен.
Не си губиш времето. Отдавна ли сте в Ню Орлеанс?
Само ще си взема детето. Скоро си тръгвам.
Ще забравим миналото. Нали, Джонатан?
Но колко време чукаше Анджи, преди де се отървеш от нея?
- Ще ни извините ли?
- Разбира се.
Къде е той, Ник. Ти разруши живота ми
и аз ще разруша твоя, освен ако не ми върнеш Мати. Само това искам.
Нека ти обясня нещо. Щяхме да загубим всичко.
Ако ми стискаше, щях да се самоубия. Застраховката беше за теб.
Така че аз щях да съм извън играта, а ти и Мати щяхте да сте добре.
Просто не вярвах, че ще те обвинят.
Осъдиха ме, Ник.
Случката с Анджи стана по-късно.
Беше кошмар. Най-тежкото беше да съм далеч от теб.
За това ли я уби?
- Беше нещастен случай.
- Глупости.
- Ще се закълна в сина ни...
- Да не си посмял!
Дръж си хотела, тъпия акцент и новото име. Само ми дай Мати.
- Разбирам...
- Веднага. Искам да го видя веднага.
- Не мога просто да си тръгна сега.
- За толкова глупава ли ме имаш?
- Няма да те пусна да се измъкнеш отново.
- Училището му е далеч. Трябва да почакаш.
Чаках шест години. Искам си детето.
Ще ти се обадя утре. Да не изчезнеш.
- Извинете, къде е г-н Деверо?
- На бара, сър.
Съжалявам. Да ви предложа нещо за пиене?
- Не, блаодаря.
- Да позная. Скоч и сода?
Диетична Кола, моля.
На бас за $10, че карате само на сухо.
- Никога не сте я виждали?
- Никога.
Тя мисли, че аз съм съпругът й, когото е убила.
- Не мога да разбера.
- Тя има пистолет и няма да Ви остави.
- Благодаря Ви. Ще предупредя охраната.
- Предупредете ги.
Полицията разпространява това.
Няма награда. Мизерници.
- Ще бъдат във всички хотели.
- Значи няма да се спи днес.
Вземи това и изчезвай.
Много благодаря.
Хайде да тръгваме Леймън. Забелязахме момичето.
Къде е тя, Дилберт?
- Какво си мислите, че правите?
- Припознах се.
- Лека вечер.
- Май това не беше тя.
Г-н Леймън, заповядайте.
- Да Ви предложа пура?
- Не, благодаря.
Както виждате съм жив и здрав.
- Какво мога да направя за Вас?
- Видяхме Парсънс
Измъкна се, и се отбивам да проверя дали сте се видяли.
- Не.
- Знаете ли защо се е спряла на Вас?
Светът е пълен с ненормалници, не съм ли прав?
Прав сте, наистина.
Хубави картини. Децата Ви ли ги рисуват?
Не... Картините са на много известен художник. Казва се Кандински.
Но ми се струва, че Вие знаете това.
Извинете ме за момент.
- Това е служебен разговор.
- О, извинете.
Тази врата води до кухнята.
Кажете на готвача да Ви проготви закуска. Бий Ви препоръчал яйца по Св. Жакс.
Имам номера Ви.
Добро утро. Надявам се, че прекара добре вечерта.
Искам да доведеш Мати на гробището Лафайет, №3.
Странен избор за място на среща.
Мястото е забележителност. Има много туристи там.
Умно момиче си. Ще го доведа до четири часа.
- Къде е Мати?
- Успокой се. Нервен е.
Пуснах го да си играе вътре.
Ето го.
Мати, ела тук, сине.
- Ще ти го доведа.
- Не.
Това е нещо, което трябва да направя сама.
Май трябва да си починеш малко.
Имаш ужасен вид.
Да си арестувал някого, когото мислиш за невинен?
Не.
Информацията ни за Деверо е само за последните три години.
Значи си е сменил името. Много хора го правят.
- Но аз се обзалагам, че той е Ник Парсънс.
- Но не можеш да го докажеш.
- Хей, това междуградски ли е?
- Накарай ме да си платя.
Люси, Травис е. Искам да ми изпратиш шофьорска книжка от щат Вашингтон
на Никалъс Парсънс. Аз съм в районното в Ню Орлеанс.
Най-добре говори с г-н Карутърс. Станал е като шесторъката богиня.
Дай ми това. Трябваше да работя вместо теб.
- Мисля, че Парсънс не лъже.
- Отдавна не си професор по право.
Почти и не работиш в отдела. Престани да си играеш на Невъзможна Мисия.
Искам само снимка на Никалъс Парсънс.
Прибирай се днес, защото утре си пред комисията
Карл, знам, че съм прав. Дай ми шанс.
Моля те учтиво. Прати ми проклетата снимка.
- Не е той.
- Понякога на всички ни се иска да вярваме.
Забравяме, че в 99,9% от случаите животът просто си върви безинтересно.
- Благодаря. Сега ми е по-добре.
- Няма за какво.
Спри тук.
Всичка свърши, Либи.
О, Травис...
Някакви съобщения?
- Г-н Деверо?
- Г-н Леймън...
- Наистина, моментът не е подходящ.
- Разбирам.
Много хора мислят така зе мен, но нося добри новини.
Няма да Ви отнеме много време.
Е?
Оказа се, че Ви дължа извинение.
След последният ни разговор си помислих, че тя казва истината за Вас.
Така че се обадих във Вашингтон да ми изпратят
снимка от шофьорската книжка на Никалъс Парсънс.
- И?
- И това дойде.
Е, всички правим грешки. Нали няма потърпевши.
Тогава ми хрумна, че Никълъс Парсънс е много често срещано име.
Оказа се, че има шестима. И това...
...е номер три.
Никога не съм харесва тази снимка.
Значи дойдохте да направим сделка?
Иначи щяхте да отидете в полицията. Колко искате?
Един милион долара.
Хубаво, кръгло число.
- Добре, но ми трябват няколко дни.
- Не. Един милион веднага.
Девет часа вечерта е. Не мога просто...
Чакайте. Момент. Чакайте!
Имам 100 000 в сейфа.
Можете да ги вземете сега. Утре ще Ви дам останалите.
Споразумяхме се.
Мисис Парсън може да ни създаде още неприятности, дори и от затвора.
- Не ми трябва това.
- Мисля, че реших проблема.
Да кажем, че проблемът беше погребан. Няма я. Обещавам Ви.
Май не можеш да спазваш обещания?
- Няма ли да направите нещо?
- Аз? Тя държи пистолета.
В Луизиана законите са строги. Застреляй ме и отиваш в газовата камера.
Не няма. Чувал ли си за "двойно убийство"?
Мога да те застрелям насред Мардис Грас и дори няма да ме докоснат.
Като бивш професор по право те уверявам, че е права.
Къде е синът ми?
В Джорджия. Училището Св. Албан.
Върна си сина, получи това, което искаше.
Не съм се чувставала толкова добре от шест години.
Искам да страдаш както аз страдах.
Което означава, че отиваш в затвора за убийство.
- И кого съм убил?
- Мен.
- Имате само стара снимка
- А мотив?
Жена ти, която си натопил те открива и ти я убиваш.
- Няма да ви се размине.
- Мисля, че реших проблема.
Да кажем, че проблемът беше погребан. Няма я. Обещавам Ви.
Записаните на касета признания са много спорни в съда, но
имаме и физическите доказателства, които ще сложим в колата.
- Кърпа, косми, отпечатъци, кръв.
- И бензин.
Ще изглежда сякаш си ме изгорил и заровил. Точно както каза на касетата.
Прокурорът спи в момента. Най добре да си тръгваш.
Не можеш да си тук, когато го арестуват за твоето убийство.
Почакай. Аз ще взема това.
- Е, Леймън, ще оживееш ли?
- Съмнявам се.
Тъй като все още си негова съпруга наследяваш хубав малък хотел.
Не ме интересува.
- Мисля да си тръгвам.
- Не, няма.
Наруши си пробния период. Идваш с мен в Сеатъл
където ще настоявам за пълна амнистия,
и парад, и малък розов пудел на верижка.
Какво чакаш? Отивай.
Не знам някога да съм била по-изплашена.
По-голяма част от мен не вярваше, че някога ще го намеря.
Ами ако не ме познае? Ако след толкова време...
Заради теб загубих една хубава кола и една не толкова хубава работа.
Ако не отидеш сега при него ще те арестувам за ... глупостта ти.
Върви.
Благодаря ти, Леймън. Ти ми спаси живота.
И ти моя.
- Треньор Матюс, здравейте.
- Приятно ми е да се запознаем.
Скоро е почивката.
Мати...
Мати.
Здравей.
Знаеш ли коя съм аз?
- Казаха ми, че си умряла
- Не, скъпи.
Превод и субтитри: PC Man pc_man@abv.bg