The General's Daughter (1999) Свали субтитрите
Вече е осем часа и все още е горещо...
ДЪЩЕРЯТА НА ГЕНЕРАЛА
Мирно!
За почест!
Пропускът, моля! Първи Сержант Уайт, моля продължете.
Благодаря.
А сега ви давам един голям генерал, един голям приятел...
"Боец" Джо Кембъл.
Свободно!
Благодаря ви. Официалното ми минаване в запас е идната седмица.
Но това сега, тук, тази вечер с вас
е истинското ми уволнение. Защото с вас сме преживяли страх,
заедно сме проливали кръв, борили сме се със страданието,
... заедно с всички пехотинци.
Знаем, че в смъртта няма слава, и че във войната няма победител.
Това познание ще ни свързва винаги.
Както и любовта ни към тази страна, която оръжие не може да унищожи,
нито патрон да разкъса.
За вас!
ФОРТ МакКОЛЪМ ДЖОРДЖИЯ
- Сержант Уайт слуша.
- Полковник Кент, така че - без акцент!
Единственото, което ме държи, е този южняшки акцент.
- Как е моят любим гост дедектив?
- Кефа се с друга самоличност.
Потих се цели две седмици в тази ужасна корабна къщурка.
- Имаш ли някакви координанти?
- Тая вечер имам среща с Билинг.
Ще го арестувам, когато направим смяната.
- Много добре. И се пази.
- Благодаря. Ще се справя.
О, не...
- Спукана?
- Да.
Затова стоя вцепенен в сплескана гума с клещи в ръце.
- "Уха, тя е капитан"!
- Уха, Тя е капитан.
Изглежда като работа на десет шимпанзета.
На другите девет им писна и изчезнаха за бира.
- Аз имам ключ, може ли да опитам?
- Ако не, аз ще те накарам.
- Дай резервната!
- Слушам, мадам.
УБИВАЙКИ ЗА РАЗВЛЕЧЕНИЕ
Невероятно! Ако харесваш пина колада и ни завали дъжда...
аз просто трябва да се оженя за теб.
Вземи го, защото резервната ти ще изкара най-много 30 мили.
Ако се осмеля и реша да ти изпратя
писъмце с благодарности и кошничка с плодове, къде мога да те открия?
- Псих Оп.
- Какво значи това?
Психологически операции. Преподавам там.
Какво преподаваш?
Забиваме го в мозъците на хората.
По дяволите...
Ето ти. Истинско и направено в САЩ.
Дай ни с Далберт по 100 000 и ще видиш оръжията в неделя.
Аз получавам пушките - вие получавате парите.
Я, ме чуй, готин! Как да съм сигурен, че не си военно ченге?
- Аз съм борец за свобода.
- Тогава провери го, Далберт!
Ние си имаме и Че Шибания Гевара.
А-а, борец за свобода!
И къде ти е червената шапка, момче? Всички борци за свобода имат такива.
- Слушай, глупако...
- Далберт, май е нещо фройдистко...
- Далберт, искаш ли един майтап?
- Не.
Колко борци за свобода са нужни, за да се завърти една крушка?
- Нямам представа.
- Хайде де, отпусни се малко!
Не ми звучи като некриминален следовател.
Сега си наред, готин. Съжалявам за това.
Ние малко се разгорещяваме преди размяна.
Ще се видим в неделя.
- Ще бъда налице.
- Разбира се, ще бъдеш налице.
Отпусни си тъпото чене, Далберт, страшната част свърши.
ПЕТО ПСИХОЛОГИЧЕСКО ОПЕРАЦИОННО ОТДЕЛЕНИЕ
Да не кажеш, че сега маслото ти е за смяна?
Не, това е израз на благодарност.
- Странни шоколади!
- Това са тоалетни препарати.
- Тоалетни препарати.
- Тоалетни препарати?
-Трябва ли да го приема като намек.
- Не! Просто всеки ги харесва.
- А ти?
- Да, много.
- И какво толкова им харесваш?
- Харесва ми розовият сапун...
Омекотителят за кожа и най-вече тоалетните перлички.
Понякога пълня ваната, слагам омекотител и перлички,
паля свещите, пускам Колтрейн и това измива всичките ми грижи.
Отлично, Първи сержант! Аз те обвиних в сексизъм
и ти ми изнесе цяла лекция.
Изобщо не. Просто обичам перлите.
Всъщност, благодаря ти. Може да се засечем някога.
- Да се чувствам ли освободен?
- Имаш ли нещо против? Заета съм.
Не. Аз просто минах да ти донеса това.
Благодаря. Това е много мило. Как е гумата?
- Все още се върти, мадам.
- Радвам се.
- Довиждане, Първи Сержант!
- Довиждане, Капитане!
Генерал Кембъл е представен като кандидат за заместник президент.
Според източниците, кандидатът за президент Бил Пост го предпочита
като партньор в кампанията. Кембъл говори в Уест Пойнт.
От неполитическа проява, това се превърна в популярна реч.
Да водите напред тази страна - това е вашата съдба.
УРБАНИСТИЧНИ ВОЕННИ ЗАНЯТИЯ
ВОЕННИ ЕКСПЛОЗИВНИ МАТЕРИАЛИ
Достигни до тази кола.
Постави го във вратата.
Давам назад.
- Заклещен съм.
- В какво?
Нямам представа. Я, да видим.
Пол Бренер - на телефона!
- Как ти беше името?
- Франк Уайт.
- Военен ли си?
- Сержант съм в оръжейната база.
- Криминалният Отдел. Агент Бренер!
- И последваха гърмежи.
В историите на военните има повече дупки отколкото попадения.
Извинявай, Поп. Полковник Кент. Има ли Бренер при вас?
- Аз съм Бренер.
- Помислих, че си Уайт.
Аз съм и двамата. Сбърках ли те, шефе Ярдли?
Здрасти, Бил. Не, свършено е. Билинг е мъртъв.
Добре, ще се видим там.
Я почакай, войниче! Разкажи ми за този г-н Билинг.
Войниче? Добре, шефе, щом трябва да знаеш.
Планувах да го арестувам сутринта.
Но изглежда е надушил, че съм от Следствения Отдел. Довиждане!
- Добро утро, сър! Накъде?
- Полето за урбанистични занятия.
- По работа?
- Да.
- Здрасти, Бил!
- Здравей, Пол!
Какво е положението тук?
Измъчвана, изнасилвана и убита.
- Кой намери трупа?
- Бомбардировачите при занятия.
Пръв на мястото дойде Частен Агент Робинс.
- Той заподозрян ли е?
- Тя. Така че искрено се съмнявам.
Шестима от моите охраняват мястото. Нищо не е докосвано.
О, не...
- Какво има?
- Аз се запознах с нея оня ден.
По дяволите... Колко жалко!
Толкова прекрасна дама!
Какво е станало? Има вкочанясване.
Спукване на очни кръвоносни съдове, значи - задушаване.
Мислиш, че е била удушена?
Допускам това, но няма разкъсване на бельото,
нито видими остатъци от сперма.
- Това нейно ли е?
- Да.
- Тя защо е тук?
- От Генералния Щаб я повикаха.
-Терапевт по изнасилвания - Сънхил.
- Мъртвият няма нужда от утеха.
Тя е и следовател по изнасилвания. Тя беше на път за друг случай.
- Но се съгласи да остане за този.
- Ама че сме късметлии!
Вземете проби, говори с Кал Сивър и блокирайте 45 метра около трупа.
Вземете отпечатъци от стъпките. Да установим кой е бил тук и кога.
Необходима ни е също личната и медицинска справка на Кап. Кембъл.
- Вече ги имаме.
- Благодаря.
- Сара Сънхил - Пол Бренер.
- И впиши С-т Елкинс - заподозрян.
Това е човекът, който започна сделката с оръжията.
Ходила е боса от тук до мястото където е умряла.
Има останки от асфалт по петите. Къде живееше?
- Къде се намира "Виктори Гардънс"
- Мисля, че извън базата.
- Аз трябва да отида там.
- Ще кажа и на шефа да дойде.
Не, не искам да работя с Ярдли.
Но ти нямаш право да претърсваш частна къща без пълномощно.
Трябват ти специални правомощия.
- Предпазваме Бренер от самия него.
- Тя има ли семейство тук?
- Разбира се.
- Съветвам те да ги уведомиш.
- Майтапиш се, нали?
- Майтап - за какво?
Това е Елизабет Кембъл. Тя е негова дъщеря.
- Мислех, че знаеш.
- Не, не знаех.
Дъщерята на генерала.
- Какво правиш?
- Гади ми се.
- Скачай и ще се уригнеш.
- Карай, Пол!
- Мислех, че ти се повръща.
- Карай колата, Пол!
-Не искам да ти бъде досадно.
- Защо досадно?
- Правиш гримаси.
- Това не са гримаси.
- Добре - дразнещо тогава.
- Отново погрешно.
Просто си мисля за Брюксел. Винаги ще имаме Брюксел.
- Къде?
- Столицата на Белгия.
Защо?
Защо столицата, или защо ще я имаме винаги?
Защо беше убита тя?
Печалба, отмъщение, ревност, прикриване на престъпление,
или мания за убийство. Както пише в учебника.
О, Господи!
Здравейте! Дошли сме да видим Генерала.
Аз съм капитан Елби, помощникът на генерала.
Полковник Фоулър, адютантът му, ще ви съпроводи. Моля, изчакайте.
- Симпатичен е.
- О, моля ти се...
Вероятно репетира козируването си пред огледалото...
Моля, заповядайте. Благодаря ви, че дойдохте.
Генерале - следователите от криминалния отдел.
Упълномощените следователи Пол Бренер и Сара Сънхил.
- Най-дълбоки съболезнования, сър.
- Съжаляваме за загубата Ви, сър.
Благодаря. Моля, седнете.
Първо, искам да знаете, че имате пълното ми съдействие.
Както и на всеки един от базата.
- Разбирате значението на времето?
- Значението на времето? Не, сър.
След 36 часа федералните ще пратят целеви отряд да разследва.
Генералът може да задържи положението така до утре.
Щом се появят федералните, медиите ще плъзнат навсякъде.
И ще превърнат смъртта на Капитан Кембъл в адски цирк.
- Ще сторим всичко възможно, сър.
- Сигурен съм в това.
Нека бъда откровен. Вие ще трябва да решите какъв сте, Пол.
Войник, или полицай?
- Аз съм войник, сър.
- Разчитам на това.
- Сър, аз познавах дъщеря Ви.
- Наистина ли? От кога?
Беше случайност. Помогна ми да сменя гума на колата.
Тя можеше да прави почти всичко. Като майка си.
Да смени гума, да направи страхотен лимонов кейк.
Говореше пет езика. Необикновена жена.
Две необикновени жени.
Страхотна загуба.
Ако има нещо, което можем да направим за вас...
Само...
- Само пипнете тоя кучи син.
- Да, сър.
Сър...
Когато постъпих, бях малолетен. Пратиха ме направо във Виетнам.
Вие ми бяхте командир. Тогава бяхте капитан.
Аз бях ужасно уплашен.
Един ден, както бях на караул, вие минахте и усетихте страха ми.
Попитахте ме: "Откъде си?" Аз казах: "Бостън".
Вие ме попитахте: "Знаете ли, че Бостън победи
срещу Сент Луис в шестия мач от серията?"
Тогава аз разбрах, че ще се справя.
- Востън загуби тази серия.
- Да, но аз се върнах у дома.
Ще хванем тоя кучи син, сър.
Г-н Бренер.
Предполагам Вие имате специални правомощия за арести,
но бих искал да ме уведомите, преди да задържите някого.
Защо така, сър?
Не обичаме външни да арестуват наши хора без знанието ни.
Има три начина на действие:
Правилен, погрешен и войнишки.
И когато правите нещата по своему, съблюдавайте и войнишкия начин.
Здачата на Психо-Отдела е да притъпи волята на врага за борба.
Трябва да познаваш навиците на врага,
терзанията и страховете му, за да определишуязвимостта му.
За да сломиш врага, трябва да го познаваш отвътре.
Трябва да предизвикаш в него страх, и то не само от смъртта.
Страхът от ужасяващирани е много по-смразяващ.
"Гротескни рани."
Аз ще ти покажа моите, ако ти ми покажеш твоите.
Мога ли да попитам какво правите в офиса на Кап. Кембъл?
- Зависи от това кой сте?
- Полковник Роберт Моор.
Командуващият офицер на Капитан Кембъл. А вие сте...?
От криминално-следствения отдел Сънхил и Бренер.
- И разследвате...?
- Убийството на Кап. Кембъл.
А сега след като знаем кой сте, трябва да говорим с Вас, Полковник
Аз просто имам... Аз имам среща тук.
Може да впишем Полк. Моор под графата "научил последен".
- Омъжена ли си?
- Това не е твоя работа.
Не е била хипохондрик, не си е боядисвала косата.
и пази метода си за контролиране на раждаемостта другаде.
Или е изисквала от мъжете да си слагат презервативи.
Не си ли чула, че те пак са на мода поради разните болести?
Днешно време трябва да изваряваш хората преди да спиш с тях.
О-о... Това е бил един изряден войник.
Еднакво подготвен както за военен бал, така и за война в джунглата.
Лиз, здрасти! Вдигни, Роберт е.
Не съм те чувал, така че, обади ми се, моля ти се!
Роберт. Каква изненада...
Пол.
Отстрани се! Човек с пистолет.
Тук няма нищо. Да се махаме.
Има фалшива стена.
ДОМЪТ НА СМЕЛЧАГАТА
Ето ти сега.
О, Господи...
Какво имаме тук сега?
Десет мъжкари казват, че това не са епизоди от "Сватбено Пътешествие".
Начинът по който е умряла, явно е свързан с начина й на живот.
Трябва да задържим тези касети, докато ни потрябват.
Това всичко отива в лабораторията,
запечатваме тук и се надяваме местната полиция да не го открие.
- Това Пол Бренер ли го казва?
- Армейският офицер, не ченгето.
- Убиецът й може би е заснет тук.
- Това може да съсипе нечий живот.
Включително и този на генерала.
Вземаме касетите за всеки случай, оставяме следствените да действат
и държим всички цивилни извън това.
Добре. Ще се обадя на Кент.
- Добре.
- Благодаря.
Телефонът не работи. Ще отида да се обадя от колата.
Пол?
- Направи ли физиономия?
- Плоска, желязна като снегориначка.
Стига, моля ти се!
Ти омъжи ли се за оня тип, с който ходеше в базата?
- Не е време за такива въпроси.
- О, смили се! Имам сътресение.
- Омъжи ли се, или не за него?
- Аз ходех с теб на базата.
Чудесно... И как е майорчето?
Беше вбесен, когато го видях в Брюксел с пистолет в ръце.
Направи място!
Пропуските, моля.
- Работите по смъртния случай?
- Да, и това е баща ми.
- Какво се е случило с теб?
- Излязох извън базата самоволно.
- По твое искане.
- Това цялата справка ли е?
- Това е. Стигнахте ли до нещо?
- Пробен списък на заподозрените.
- Вече? Кой?
- Всички.
- Трябва да си търсиш алиби.
- Да, а ти?
Бях в леглото, когато ме извикаха от Кулата. А ти къде беше?
- Бях се заел да убивам друг.
- Напълно допустимо. А ти?
Работих по доклада си до полунощ и после се прибрах в къщи.
- Без свидетели.
- Жалко и за двама ви!
Ако ме беше поканила в стаята си сега щяхме да имаме алиби.
Предпочитам да съм заподозряна в убийство.
- Не я окуражавай!
- Впрочем, Полк. Сивър е тук.
Не казвай нищо за косата му. И без това няма много.
- Кал, не трябва ли да си с шапка?
- Какво, по дяволите, става с теб?
Не всеки ме обича както теб. Това е Сара Сънхил.
Целият свят е минал край това тяло. Има към 50 отпечатъка от обувки.
- Намерихте ли вече дрехите?
- Не. Разпоредих да опразнят хангара.
- Добре. Отнесете всичко там.
- Някакви следи от сперма?
Не намирам нищо. Ще вземем вагинални, орални и анални проби.
- Много странно изнасилване.
- Защо казваш това?
Този тип не е бил само изнасилвач. Това е предумишлено убийство.
Той си е подготвил комлект с клинове и въже и ги е ползвал.
Няма следи от съпротива.
Тя беше силна, но под ноктите няма мърсотия.
А как е държа пистолет и е вързал въжетата? Освен да не е бил сам.
Какви са тези петна по бузите й?
От сълзи. Гащетата под въжето, да предпазят врата...
Но какво значи едно ожулване, ако си тръгнал да убиваш някого?
- Сънхил е добра.
- О, да. Сънхил се произнесе.
ЕЛИЗАБЕТ КЕМБЪЛ
- Виждаш ли трупа от тук?
- Не, но видях фаровете.
- Фаровете?
- Тежко бе, че се случи с нея.
- Ти я познаваше?
- Не, но...
Капитан Кембъл бе страшно добра към жените - новобранци.
- Как по-точно?
- Организираше срещи за нас...
Защото има много гадости, ако си жена в армията,
с които трябва да свикнеш. На някои не им харесва, че сме тук.
Но Кап. Кембъл ни даваше кураж...
- Извинявайте.
- Можеш да плачеш.
Не помисли ли, че фаровете бяха на някой, който се връща в къщи?
Понякога ходят там да се натискат.
Извинете моя френски.
Това си помислих първия път.
Това беше към 3 часа.
После изгаснаха и след това се появиха пак към 3.30.
После отново изгаснаха и пак светнаха в 4 часа.
Благодаря.
Какво става, Бил? Какво правиш тук, Ярдли?
- Ти имаш доста да обясняваш.
- Каква е официалната ти работа?
Работата ми е да попитам защо военни полицаи вадят мебели
от извънбазов дом, принадлежащ на убита жертва.
Семейството на починалата ме помоли да направя това.
Напомни ми да се обадя на Генерал Кембъл и да дам препоръката си.
- Господи, Пол...
- Знаеш ли какво ви липсва, шефе?
По едни огледални слънчеви очила за теб и за малкия.
Това наистина ще завърши картинката.
И така, омъжи ли се изобщо за майорчето - как му беше името?
Да, омъжих се.
Поздравления. Много се радвам за двама ви. И - всичко хубаво!
- Аз подадох молба за развод.
- Браво.
Благодаря. Две соди, моля!
- Трябва да видиш справката й.
- Ето там е твоят нов приятел.
Отличничка на гимназията. Супер атлет. Избира Уест Пойнт.
Някои хора знаят как да си прекарват времето приятно.
Пол, погледни ме.
Мисля, че тук обаче е станало нещо Тя проваля втората си година.
Почти не ходи на лекции.
Завършва, взема диплома, но вече не е същата.
- Знаех,че не обичаш такива места?
- Да, но убиецът може да е тук.
Седи си доволен и лъснат, докато се появим ние.
Сега той е вече не толкова самодоволен и лъснат.
И това е доста добре. Не мислиш ли?
А ти? Предполагам, Брюксел не е последното ти общуване с жена.
Ти избегна конфронтацията с годеника ми, щото не заслужавах.
Той ме заплаши, че ще ме убие. Тактичността е по-добра храброст.
- Нямаше ли нашивки за храброст?
- О, моля ти се...
Понякога трябва да се бориш за това, което искаш... Ако го искаш.
Имах нашивки за атака на хълм, който нито исках, нито ми трябваше.
И не си спомням ти да ми даваше някакви окуражителни знаци.
Може би аз исках ти да ме отнемеш от него.
Това е телепатия, не комуникация. Да говорим за тази идна седмица.
- Само още едно нещо.
- Вече следващата седмица ли е?
Ти си много умен дедектив, но не разбираш нищо от жени.
Знаеш ли, много си сладка, когато аз съм ядосан.
Но ако позволиш, ще си излея гнева на някой друг.
- Недопустимо държание преди!
- Не можахме да Ви предупредим.
Лиз беше мое протеже. Така поне си мисля аз.
Ние бяхме много близки.
- Моля, седнете!
- Редовно ли работехте заедно?
- Абсолютно.
- А играехте ли заедно?
Какъв наистина отличен въпрос.
Това е едно от нещата, които преподаваме тук в Психо-Отдела.
Тиха заплаха. Мисли за ехото, отекващо в тези три думички.
"Играехте ли заедно?"
Излизахте ли с нея? Спехте ли се с нея?
Обичахте ли я? И ако сте я обичал, достатъчно ли, за да я убиете?
Имах предвид - голф или тенис?
- Не, нямахте предвид това.
- Не, наистина.
Сега и двамата знаем, че сме умни. Допускате ли, че съм въвлечен?
- По един или друг начин - да.
- Познавам един добър следовател.
Два проблема: Първо - очевидният. Няма добри следователи.
Второ - Вие не сте цивилен.
Вие нямате право на адвокат. Вие нямате право на мълчание.
Ако не ни сътрудничите, ще Ви тикна в затвора.
- Осъзнавате ли какво правите тук?
- Търся отговори.
Но как?
Опитвате се да ме направите като Вас.
И знаете ли - получава се.
Но не виждате ли, че и аз се опитвам да Ви направя като мен?
- Харесвате ли ме вече?
- Защо я удушихте?
Грешка, жалко. Не е за Вашия стандарт.
- Учили ли сте в колеж?.
- Вие как мислите?
- Мисля, че не сте.
- Нима направих граматична грешка?
Не, но дори и да бяхте, нямаше да имам наглостта да Ви я посоча.
Този чип го имате в поведението си.
Доста голям. Той Ви прави добър в работата Ви, предполагам.
Той Ви държи в добра форма, когато се изправите пред тия офицери,
тия лъснати ,чакащи точно Вас, чудовища в униформи,
за да ги повалите долу. Да?
Не, аз просто се мотая наоколо.
И прикривате недостатъците си с нетърпимост към по-силните.
- Как се справям?
- Не зле. Дори ударно.
- Кога стана известно случилото се?
- В 4 часа, мисля.
- Това бе моето връщане в случая.
- Много фино. Къде бяхте тогава?
- В леглото.
- С жената, приятелка, проститутка?
Аз съм разведен. Нямам приятелка и не използвам проститутки.
Всъщност аз нямам никакво алиби.
- Това прави ли ме убиец?
- Прави Ви самотен и непопулярен.
Много добре. Нахално и умно.
Не, благодаря.
И така - обадихте й се, бяхте загрижен. Вероятно от ревност?
Вероятно не.
Лиз ми бе приятел. Не бях я чувал от няколко дни...
Тя беше ли свързана с някого?
Имате предвид - сексуално?
Срещаше се с един цивилен. На име Ярдли.
Полицейският шеф Ярдли?
Не... Не.
Синът. Заместникът му, Уес.
Уес. Окей.
Виждаха се от време на време.
Явно сте бил много близък с нея. Какво значи "много"?
Значи... много.
Аз бях неин ментор. Между нас имаше доверие.
Тя беше темпераментно момиче,
но ако аз се бях възползвал от това,
щях да загубя доверието й. Аз ли съм убиецът? Разбира се - не.
Обичах ли я? Обичах я много.
Правете от това каквото искате!
СВИДЕТЕЛСТВА
ПСИХО ОТДЕЛ Това е мозъчна мина.
- Това го направи известен, нали?
- Да, бунтът в Леджууд.
Целият град бе в хаос. Генералът го смаза.
След това отведе дъщеря си и доказа, че е безопасно.
Тя изглежда ужасена.
- Добра работа.
- Аз отивам в моргата.
- Докладът трябва да е вече тук.
- Трябва да говоря с Кал
- Е как е Моор?
- Сложно.
- Кал, имаме доклада от пробите. Отпечатъците са на друг.
- На кого?
-Роберт Моор.
Мирише пикантно.
- Какво правите тук?
- Да ти задам един въпрос, Боби.
И въпросът е?
Защо беше толкова глупав и остави отпечатъци навсякъде?
- Моят отговор е - от паника.
- Аз преподавам паника, помниш?
Очевидно, аз не планувах нещата да се развият по този начин, Пол.
Мога ли да те наричам Пол? Толкова приятно бе твоето Боби.
Ние все още се опитваме да се надхитрим.
Очевидно, аз не мога да излъжа, че не знам нищо за това.
За съжаление, обаче не мога да кажа и истината.
Мълчание няма да ти спаси кожата.
Вече съм загазил, така ли?
Имаш предвид касетите със секс?
Ти си добър.
Страхотен въпрос. Всякакъв отговор би ме уличил.
Така че да спрем с глупостите. С мен почти е свършено.
Дай ми един довод защо Лиз да бъде унищожена заедно с мен?
Можеш ли? Аз не мога, Пол.
Гледах ви двамата на една от касетите й.
Не вярвам. Блъфирането е последното средство на слабия.
Няма да ти помогна да унищожиш това момиче. Спри до тук.
Аз съм всичко, което имаш.
- Грешка отново.Здравей, Капитане!
- Здравей.
Капитан Гудсън е моят адвокат.
- Каквото искате да му кажете...
- ...ще го кажа на него.
- Не можете да пресирате клиента ми.
- Ти си арестуван, Боби.
Неправомерно държание с офицер, изопачаване на фактите,
конспирация, лъжесвидетелство.
А вие сте близо до несъобразяване с процедурни правила.
- Как мога да Ви помогна, мадам?
- Искам да погледна отново.
Щеше ли чантата с дрехите на жертвата
да бъде прибрана от убиеца, или от трето лице?
- Файв Чарли, чувашли?
- Файв Чарли слуша.
Може би тя е била тук за тайно рандеву.
Любовна среща...
Може би въображаемото изнасилване е било част от това.
Знаем, че е имала слабост към сексуалните игри.
Дали е избрала публично място, защото в него има елемент на...
Дръж тая кучка долу!
Това е армия, така че кажи на Бренер да не закача братята си.
Следовател по изнасилвания, а? Искаш да знаеш как се чувства?
Може и да те направи по-добра работата ти.
Номер пет.
- Този път си имаш полковник?
- Млъкни, Елкинс!
Действал си като неин тъпкач, нали?
Елизабет, която аз срещнах, не беше жената на касетата.
Има пряка връзка, нали?
Ноктите ли ще се опитваш да ми извадиш?
Какво стана втората година в колежа?
Убиец, или съучастник! И в двата случая си изгорял.
Никой няма да ти даде гаранция.
Беше ужасно.
Беше ужасно. Продължавай.
- Тя те измами, излъга - какво?
- По-лошо.
- Наркотици?
- По-лошо.
Изнасилване.
- По-лошо.
- Какво може да е по-лошо от това?
Когато откриеш това, ще знаеш всичко.
Кажи ми какво, по дяволите, се случи, Бил?
Било му заповядано да напусне поста, но няма запис от обаждане.
- Аз няма да оставя това до тук.
- Потеглям, обади ми се по-късно.
- Тя е добре.
- Кой го направи?
Глупак! Сваляй уличаващите бижута преди атака.
За какво говориш? Аз бях в "О" клуба цяла нощ.
Тя е луда и ти също.
Съжалявам. Днес не може да се намери добър стерофом..
Да сменим темата. Какво знаеш за Капитан Кембъл?
Тя беше изнасилена и убита. Знаеш какво е това.
Жена, която си променя мнението след това.
Би ли окачествил отношенията си с нея като интимни?
- В смисъл - дали съм спал с нея?
- Да, това имам предвид.
Да.
За мен това беше спортно чукане. Не мислех, че тя ще му каже.
Тя, кучката, казваше на Генерала. Тя беше смахната.
- Те бяха ли близки с Генерала?
- Не. Ти харесваш ли баща си?
Баща ми беше пияница и играч и аз го боготворях.
Мисля, че казах достатъчно неща.
Ако ни сътрудничиш, може и да не те включа в доклада.
След Елизабет, Генералът има шанс да си разчисти сметките.
А аз ще мога да напусна.
Може да успея да спася брака си.
Страхотно, има г-жа Елби! И какво прави тя освен да се буди и пищи?
- Какви сметки да разчисти?
- Аз съм свършен, ако говоря с теб.
Ще те подведа под отговорност за нападение на следовател.
Да видиш как ще ти харесат 40 години спортно чукане в затвора.
Хайде-де, давай!
- Хайде, мамка ти! Ще те попитам още веднъж.
- Какви сметки да разчисти?
- Добре, добре.
Когато беше жива,
той не можеше да я закачи за нищо без да се посрами.
Той не можеше да закачи и никой от нас,
защото знаеше, че тя ще вдигне врява.
Що за положение! Генералската дъщеря спи с целия му състав.
- С всички. Или - с повечето!
- Ами сина на шерифа?
Не. Това беше просто за показ.
Нейният военен "влак" минаваше през генералския щаб.
Военният съдия и хора като мен - на ключови позиции.
Ами Полковник Фоулър?
Той веднъж ми каза, че знае за всичко това.
И че аз съм част от проблема. Искаше да каже, че той не е.
- Какво мислиш за това?
- Мисля, че беше лудост.
Елизабет веднъж ми каза,
че провежда експеримент относно психологическата война.
И че врагът е татето.
- Добре ли си?
- По-добре.
Разбирам. Повечето са женени, а това е мотив за съдебно дело...
С тях е свършено. Но това е и мотив за убийство.
- Списъкът на заподозрените расте.
- Знаем кои са хората на касетите.
Да, група идиоти, готови да рискуват всичко за парче плът.
Извинявай, щом стъпя на базата, алфа поведението ми се възбужда.
- И после си запалваш газовете?
- Може би, след като видим още нещо.
Къде е той?
- Бил, къде е Моор?
- Беше освободен.
- С ограничени права.
- По чия заповед?
Моя. Изглеждаше като в прединфарктно състояние.
Той е заподозрян в убийство. Неговите отпечатъци са навсякъде.
Ти не ни предупреди. Той беше вътре за неправомерно държание.
Нямах избор.
Моор?
Аз влизам.
О, господи!
Химическите проби от Кембъл не показват следи от изнасилване.
- Какво мислиш за това?
- Възможно самоубийство.
Рани от близък контакт... и аз не се хващам.
Ще проверя ръцете му за остатъци от барут.
Ще те уведомя, ако открия нещо несъстоятелно.
Полковник Кент!
Знаеше ли за извънучебната дейност на Капитан Кембъл?
- Какво искаш да кажеш?
- Ти знаеш какво искам да кажа.
Имаше слухове, но аз винаги съм ги вземал за фалшиво бравадо.
Войниците се хвалят.
Имаше и нещо друго към това.
Г-н Бренер.
Трябва да говорите с Генерала за официалното съобщение.
- За какво говорите?
- Моор изпитваше чувство за вина.
Трябва да свършим. С изявление за самоубийството на Моор.
Вие не разбирате. Това е мое разледване и още не е приключило.
Кой, по дяволите, мислите че сте? Всичко е свършено. Свършено е.
- По-добре мислете за кариерата си!
- По-добре Вие мислете за Вашата!
Вие командвахте една лунатична база. Искате да се месите и сега?
Хайде да видим какво ще стане!
Вече сте предупреден.
Движение!
Какво правиш тук, Ярдли?
Не трябва ли да си навън да натискаш шарения народ?
Чакай ме в колата, искам да говоря с него.
Твоят син Уес, трябва да говорим с него.
Той е бил свързан с жертвата, но ти пропусна да споменеш това.
Той е бил дежурен, по това време.
Имаме записи от неговите радио-обаждания.
Все едно, Ще го потърсим.
- Лека нощ!
- Задник такъв!
- Какво е това?
- Боговете ти се усмихват.
Психо-докладът на Уест Пойнт и страници от медицинското й досие.
- Какво се казва там?
- Че отиваме в Уест Пойнт.
Да?
- Бренер и Сънхил, сър.
- Влизайте!
И говорете високо. Най-ужасното, което доктор може да загуби.
Трудно чувам какво ми казват пациентите. Но като знаем какви са,
това е може би благословение.
Как предпочитате да Ви наричаме - Полковник или Доктор?
Доналд. И предполагам не сте тук за глупости.
Не, сър. За което говорихме по телефона.
И аз казах, че не мога да говоря за Кап. Кембъл. Нищо не се е изменило.
- Вие бяхте неин психиатър?
- И доста лош, при това.
Тя дойде при Вас в края на втората година.
- Беше в сериозна депресия.
- Отново ли е в криза?
- Не сега.
- Това е добре.
Тя е твърде млада, за да умре.
Тя е удушена, сър. След инсценирано изнасилване.
По дяволите! По дяволите!
Аз не можах да й помогна.
Опитах, но не можах изцяло да я предразположа да ми се довери.
Но още не мога да говоря за нея.
Не, не можете.
- Но сте разгневен, да?
- Естествено.
Понякога когато аз съм разгневена, говоря на себе си на глас.
Вие не правите ли понякога това, нещо като тирада.
Да, понякога.
Ако започвахте тирадата си и бяхме някъде в околностите...
- Свободна страна.
- Взехте ми мисълта.
Тя "подпалваше" всяко място.
Първа тук.
Адски хубава. Надминава повечето от мъжете в занятията.
В края на втората й година тук
имаше масивно нощно занятие.
Може би включваше хиляди войници.
Лизи се оказва отделена от групата.
Изведнъж се намира заобиколена от около шестима мъже.
Ужасно тъмна нощ. Не само не познава мъжете,
но те са били в пълно бойно снаряжение.
Изнасилват я до смърт. Изнасилат я цяла нощ.
На смени.
Разсъбличат я.
Разчекват я.
Приковават я с клинове за палатка. Отвратително нещо.
Заплашват я с убийство, ако проговори.
Връзват бельото й около врата й.
Лизи влезе в болница. Бе лекувана от венерическо заболяване.
и срещу забременяване.
Когато аз отидох при нея, тя вече беше затворена дълбоко в себе си.
- И никога не ме допусна близо.
- Кои бяха те? Трябва ми име.
Не. Това е медицинска етика.
Аз трябва да свърша тук. Не знам вие какво ще правите...
По-добре отидете в кабинета ми. Ключът е под изтривалката.
В папката й има бележка с едно мъжко име.
Може да ви е полезно. Както решите. Свободна страна.
Съжалявам, че не можах да помогна.
Вече кацаме във Форт Бенинг, мадам.
Сега, командос, тръгвай!
Жена в помещението!
- Капитан Брансфорд?
- Това би трябвало да съм аз.
Какво мога да сторя за теб, сладур? Или по-добре - ти за мен?
Трябва, миличък, да помолиш останалите да ни извинят.
Да, това което виждаш е карта на Следствения Отдел.
Изглежда избрах погрешната сладка жена.
Аз съм Сара Сънхил. Следовател по изнасилвания.
Трябва да говорим за Елизабет Кембъл.
Лиз и аз бяхме състуденти в Уест Пойнт.
Аз имам само един въпрос: Колко си уплашен в момента?
Извинете, г-це Сънхил, не е ли възможно да сте сбъркали адреса?
Сърцето ти бие ускорено. Имаш "топка" в гърлото.
- Мисля, че това е достатъчно.
- Я, седни обратно долу!
Знам, че ти не си бил лидерът.
- Не разбирам за какво говорите.
-Твърде си слаб, за да си ти.
Ти си просто едно момче залагащо на усмивката и чара си.
- Ти не ставаш за такъв главатар.
- Това е добре да се знае.
Елизабет бе убита преди 36 часа.
Прикована с клинове за палатка и удушена.
Ще те попитам още веднъж:
Колко си уплашен в момента?
- Аз бях тук, мадам.
- Но си бил там за изнасилването.
- Не можете да докажете нищо.
- Според лекарските бележки - мога.
Да, аз отидох при Слезингер.
И му разказах история, която бях чул.
Това казват неговите бележки. Просто една история.
Чужда история. И толкова. Ясно?
- Какво е това?
- На какво прилича?
Прилича на бельо. Дамско бельо.
Удивителни научни открития през последните години, Капитане.
В някои сфери е направо невероятно.
- Щом ти го казваш.
- Като ДНК.
Щом се установи, остава завинаги.
Но ти вероятно си знаел всичко това.
Това е нейно, нали?
Аз се опитах да ги спра.
Направих всичко възможно. Но те я мразеха.
Мразеха я страшно.
Мразеха я, че бе по-умна от тях, за това че клякаше, за да пикае.
Опитах се да я спася, но не успях да ги накарам да спрат.
Кои бяха останалите?
Това беше моят отряд.
Имената им са в годишника. Лиз беше мой приятел.
Благодаря за съдействието. Някой от Следствения ще се обади.
Какво правиш? Ами ДНК?
Каква ДНК? Купих това преди един час.
До скоро, сладур.
- Това е точна идентификация?
- Това е частичен отпечатък.
Но е със сигурност на Фоулър и е непосредствено до трупа.
Имаме само днешния ден, после федералните ще плъзнат...
- Виж, аз съм затрупан с работа.
- Само искам да ти благодаря.
За това, че беше оставил медицинската справка в колата.
- Той ли те бе инструктирал така?
- Не с такова многословие.
Аз знаех желанията му. Да се помогне. Знаеш колко я обичаше.
- Не толкова, колкото обичаше теб.
- Какво искаш да кажеш?
Начинът, по който ти дойде оная нощ, грижата да приготви вечеря.
- Какво планираш да направиш?
- Изобщо нищо.
Освен да ти кажа, че съжалявам и да те помоля за помощ.
- За какво по-специално?
- Възстановката на изнасилването.
- Предполагам, че е така.
- Идея на Моор ли беше?
- Да се пречисти от миналото си?
- Господи, не. Тя го измисли.
- Той не можа да я разубеди.
- Чувстваше се така зле, че се уби?
И двамата знаем, че това не е станало така.
И тук те се омотаха, тези, които са го направили.
Те не знаеха за Боб и мен.
Боб никога нямаше да се самоубие.
Тези типове не разбират това.
Сърдечните работи са далеч над тях.
Добре, той инсценира това. Завърза я, съблече я?
И трябваше да извика генерала, да му пусне касетата.
Касетата?
Генерале... Бренер.
Пол, заповядайте!
Само да Ви кажа довиждане, сър. Заминавам утре.
Аз също заминавам утре. Да закарам Елизабет в Мичиган.
Да бъде погребана до майка си.
Благодаря Ви за всичко.
Разбирам, че не сте се отказали от политиката, сър.
Още не съм решил. Ще видим.
Когато ми благодарихте, исках да кажа,
че аз всъщност не направих нищо.
Нищо правилно. Направих много грешки.
Вие не сте отговорен за смъртта на Моор. Следвахте инстинкта си.
Бих искал да поговорим за това, сър.
- Знаем, че Моор е извършителят.
- Значи сме на едно мнение.
Но ако не е била една кола три пъти, а три различни?
Какво значение има това, след като Моор е мъртъв.
Кара ме да си мисля за дъщери Ви и за това какво тя мислеше.
" Забиваме го в мозъците на хората" ми каза тя.
Благодаря Ви, Бренер. Можете да си отивате.
- Разкажете ми за изнасилването.
- Тя не бе изнасилена.
Беше направено да изглежда така.
Изнасилването в Уест Пойнт.
То бе пазено секретно за доброто на Академията.
И на Армията. Така беше най-добре и за Елизабет.
- Вие бихте в Германия.
- Берлин. Бях изпратен там.
- Дойдох веднага, щом разбрах.
- Отидохте там направо от летището
- Разбира се.
- Никакви срещи преди това?
- Г-н Бренер е добре информиран.
- От нейната психо-справка, сър.
Това не стана по този начин.
Джордж, той е прав. Срещата стана преди това.
Беше преди седем години. Подробностите се объркват.
Това бе само кратка среща в един хотел наблизо.
Генерал Соненберг. Той много ми съчувстваше.
Искам справедливост за дъщеря си.
Бих дал всичко това никога да не бе се случвало. Но се случи.
Казвам Ви реално как стоят нещата. Ние никога няма да ги хванем.
Но всички сме убедени, че смесена Академия с жени е необходима.
По-добре едно необявено, неосъдено изнасилване,
отколкото да разклатим основите на Уест Пойнт.
Да се заподозрят хиляда войника, в нещо което не всички са извършили...
Това, което трябва да направим, е да убедим дъщеря Ви,
че за нея, за Академията, армията и каузата за равенство
ще бъде най-добре, ако тя просто забрави случилото се.
Такива са времената, в които живеем, Джо.
Той беше прав. Ако това бе обявено,
то завинаги щеше да навреди на каузата на жените в армията.
- Щеше да разруши Уест Пойнт.
- Това ли казахте на Елизабет?
Не така многословно.
Тя не бе в състояние да разбере това тогава.
Аз просто се опитах да й кажа, че я обичам.
Аз я обичах много.
Татко те обича. И е толкова горд с теб.
Почивай си сега. Опитай се да не мислиш повече за това.
Чуй ме, аз желая само това, което е за твое добро.
Вярвай ми. Вярваш ли ми? Както винаги?
Тогава не мисли за това никога повече.
Знам. Ужасно е. Страшно нещо.
Но мислейки за него, няма да помогне.
Затвори очи!
Това никога не се е случвало.
Нищо такова никога не е ставало.
Не беше най-приятният момент.
Вие просто правехте това, което казахте - предпазвахте я.
Направих това, което бе необходимо.
Това, което мислех, че е в полза на всички въвлечени.
Нищо друго не можеше да се направи. Нямаше да ги хванат.
- Заповядайте, сър!
- Какво е това?
Имената на извършителите, намерени със минимални усилия.
- Чудесно!
- Всеки ще получи по 20 години.
- А сега, по-добре тръгвайте!
- Добре.
Ще се занимаем с телефонното обаждане утре преди полета.
Какво обаждане?
Имам основание да вярвам, че Моор Ви се е обаждал тая нощ.
И по каква причина?
Мисля, че цялата идея за възстановката е на Елизабет.
Вие се насочвахте към политиката. Мислела е, че е последният й шанс.
Тя е накарала Моор да я постави в същото положение, както преди.
Тя е искала да видите, това което някога Вие скрихте.
- Такова нещо не се е случвало.
- Подарък от адвоката на Моор.
Татко, това е Елизабет. Трябва да разговарям нещо спешно с теб.
Ела да се срещнем на хълма не по-късно от 03.30.
Имам отговор на твоя ултиматум.
Не може да се спори със запис. Вероятно, това е било част от плана.
Какво иска да каже тя с това "ултиматум"?
Аз й дадох две възможности -
или да напусне поста си, или да започне терапия.
Ако тя отхвърлеше и двете, аз щях да инструктирам военния съдия
да я подведе под отговорност.
- Това може да Ви се струва ужасно.
- Вие отидохте до хълма.
Разбира се. Аз очаквах отговор.
Ето отговорът на твоя проклет ултиматум.
Виждаш ли какво ми бяха направили те? Виждаш ли?
Не се обръщай! Ела по-близо! Виж какво съм преживяла!
Какво,по дяволите, се надяваш да постигнеш?
Има връзка около врата ми. Удуши ме и го прикрий пак!
Напълно ли си обезумяла?
Това се случи.
Случи се! Искам да кажеш, че се е случило.
Не давам пет пари какво се е случило с теб преди 7 години.
Това, което те наранява, ме прави по-силна.
Ти не можеш да ме нараниш повече.
- Ние сме квит.
- Добре.
Ти никога не си ми помогнал!
Тате, моля те, не си отивай!
Върни се. Моля те!
Моля те...
Татко...
И така Вие бяхте във вторвтв кола.
Което значи, че полковник Фоулър е бил в третата.
Не може да се очаква човек да се справи сам със собственото си дете.
Тя крещеше какви ли не гадости срещу него.
Разбира се не.
Той ме повика. И ме помоли да се справя с положението.
Отидох... и я намерих мъртва.
- Намери я мъртва?
- Разбира се.
И никога няма да свидетелствам срещу генерала.
Какво?
Аз съм стоял на страната на Джо Кембъл много пъти.
Гледал съм смъртта в очите заедно с него много пъти.
- Няма да се отметна сега.
- Какво говориш, за бога?
Не, че тя не му даваше поводи.
Джордж, за бога!
И когато разбрахме, че тя се търкаля с всеки -
от Бил Кент до Джейк Елби...
Полковник Фоулър!
Трябваше да изискаме всички да бъдат уволнени!
- Удушаване, предполагаш?
- А ние - да подадем оставка.
Трябват ти специални правомощия. Какво е станало с теб?
- Нямате избор, сър.
- Мислиш, че съм убил дъщеря си?
- Това ще умре с мен, Джо.
- Ти ще съжаляваш, кучи сине!
- Бил, къде е Моор?
- Той бе освободен.
Кал, аз съм. Дай ми Сънхил!
Тя дойде преди един час, но отиде на мястото на произшествието.
Взе голямото куче. Самата Капитан Америка.
Кент. Това бе негова идея. Той иска да се срещнете там.
Разбира се ще иска.
Сънхил?
Били сме тук толкова пъти.
- Пол?
- Да, да... Пол.
Тримата трябва да отидем обратно в офиса и да разговаряме.
Защо да не говорим тук, ако е толкова важно.
Мислех, че ще стовариш всичко върху Моор и ще приключиш.
- О, Господи!
- Но забравих, че ти си гаден плъх.
- Просто идва да покаже.
- Защо го направи?
Защо? Кажи ми ти, нали си експерт!
Тя се раздава на цялата база. И единственият, който е загрижен,
който е готов на всичко за нея, е този, който тя не желае.
И това е, защото тя просто не може да желае никой.
Аз просто исках да съм с нея. Тя притежаваше сърцето ми.
Тя ме тероризираше. Аз бях обсебен от нея.
Затова я преследвах и така я намерих на полосата.
Както беше изложена.
- Елизабет?
- Махай се от тук!
Той ще се върне. Ти не можеш да стоиш тук. Ще провалиш всичко.
- За какво е всичко това?
- Баща ми ли те прати?
- Да ме въдвориш ли те изпрати?
- Не.
Този път аз няма да мълча. Този път ще кажа всичко.
За него, за теб. Ще кажа на жена ти, на децата ти.
Не ме докосвай! Махни мръсните си ръце от мен!
Ти ме отвращаваш. Ти си непоносим.
Ти не си войник. Нито - мъж. Ти си просто един тъпкач.
Да ти го начукам!
О, боже!
Бил, хайде да тръгваме! Хайде!
Аз съм напълно в ръцете ти, Пол.
Преди да дойдеш по-близо, не искаш ли да знаеш къде стоиш?
- Къде стоя?
- Върху минирано поле.
Аз зарових няколко полеви мини.
Ти си в по-безопасно положение, но малката Мис Безпогрешна...
Тя е вътре.
Помниш как действат полевките? Първият настъпва главната -
и колоната "влиза" в кратера. Летят глави, ръце...
Обратно назад!
Това, което шрапнелът може да направи на плътта и костите...
- Сара, ти си добре.
- Господи!
- Уплаших те, нали?
- Ти си един идиот, Кент!
Хайде, Бил, всичко е свършено.
Да, свършено е.
Но не по начинът, по който ти си мислиш.
Мирно! За почест!
Човешкото око може да различи 16 нюанса сиво,
а компютър, анализиращ отпечатъци,
е пособен да различи 256 нюанса на сивия цвят. Впечатляващо!
Но човешкото сърце, ум и душа
имат способността да различават безкраен брой емоционални нюанси.
В Психо-Отдела ние се занимаваме и с най-черното и с най-бялото.
Свободно, войнико!
- Ще дойде ли Полковник Фоулър?
-Той е в отпуск.
Той е добър човек. Добър човек и добър войник.
Понякога границите се размиват,
но когато се налага, той ще стори всичко необходимо.
И какво е това, Сър?
Да кажем, че Моор го викнеше, и аз никога не бях отивал там,
той щеше да направи това, дори и да му костваше кариерата.
Като добър войник. Нищо не е постигнал чрез мен.
Похвално писмо ще бъде приложено в досието Ви.
С висока оценка за работа Ви по случая.
Помните ли, че Ви попитах дали сте ченге или войник?
Вие сте войник, Пол. И то страшно добър.
Генерал Кембъл...
- Грешите. Аз съм лош войник.
- О? И защо така?
Вие наистина ли не схващате за какво става дума?
Мозъкът, на който Елизабет искаше да го забие, бе Вашият.
- И Вие още не го разбирате.
- Не съм направил нищо погрешно.
- Вие я убихте.
- Какво казахте?
Преди седем години, когато й казахте да забрави, Вие я убихте.
- Кент я уби.
- Той просто я избави от ужаса й.
Веднъж попитах Моор какво е по-лошо от изнасилване. Сега знам.
Предателството.
Аз обичах Елизабет, но се съобразявах с по-големи неща.
Вие изтъргувахте доверието й за кариерата си. Сделка.
Вие си мълчахте и те Ви даваха звезда след звезда.
Аз ще напиша в доклада си, че Вие я оставихте там да умре.
- Нямаш смелостта.
- О, грешите, сър.
- Това е всичко, което ми остана.
- Може да се сбогуваш с кариерата.
Аз ще Ви подведа под отговорност. За прикриване на престъпление.
Когато започнахме, аз Ви казах, че ще хванем тоя кучи син, сър.
Но никога не подозирах, че тоя кучи син, ще бъдете Вие.
Генерал Джозеф Кембъл бе даден под съд и осъден.
За съучастие в прикриване на изнасилването.
В последствие той се оттегли от обществена дейност.
Днес около 200 000 жени служат активно в армията.
Уверен съм, че са преброени дните,
когато няма да има пост в армията, който жена да не може да заеме.
Началник на Съвместния Командващ Щаб.
Subtitles RIP by: !vo www.dvdzero.net