The Deep End (2001) Свали субтитрите
Той очаква ли ви?
Не.
Дарби.
Нечия майка иска да те види.
Да, добре.
Ясно, да. Как казахте, че се казвате?
Маргарет Хол.
След малко ще дойде.
ДУПКАТА
Я виж ти?
- Майката на Боу.
- Г-н Риис?
По млада сте от колкото очаквах. Седнете, ако обичате.
Искам да стоите далеч от сина ми.
Боу знае ли, че сте тук?
MPEG4 WORLD представя
ДУПКАТА
- Дил, къде са ти маратонките?
- Не знам.
Намери ги, скъпи. Ще настинеш.
О, Джак! Съжалявам.
Маргарет, къде по дяволите е дистанционното?
Не знам. Ъм...
Нали беше счупено? Дилан го настъпи снощи?
Да му се навиди.
Опитай с резервното. Мисля, че работи.
Къде е Дилан?
Отвън.
Дилан!
- Скъпа, знаеш ли къде е брат ти?
- Отвън.
- За Боу говоря.
- О.
Излезе с лодката. Нещо го прихвана. Не знам.
Малко навън, а?
Днес бях при Рино.
Знам. Той ми се обади.
Аз съм горе.
Може ли да вляза?
Може ли да вляза?
- Искам да поговорим.
- Напоследък с всички искаш да говориш.
- Не говори така, ако обичаш.
- Както вече ти казах, той ми е приятел.
- Това е всичко.
- Той може да не е приятеля, за когото го мислиш
Най обикновен човек е?
Трябва да поговорим за пиенето.
Не трябваше да карам, съжалявам.
Не трябваше да пиеш, нито да ходиш по нощните клубове.
- Свършихме ли?
- Не.
Можеше да загинеш.
Знам, че изпитваш трудности.
- Ако имаш някакви чувства...
- Не знам какво...
си мислиш, че изпитвам, но прекалено много извърташ нещата.
Той предложи да стои настрана от теб.
- Какво?
- За пари.
Каза ми, че ако му платя, ще се махне.
Пет хиляди долара
- Не ти вярвам.
- Съжалявам, истина е.
- Каза ми, че ще ми наговориш разни неща.
- О, Боу, престани.
- Бих ли те излъгала?
Дарби беше ли с теб в петък?
- Да.
Не искам да се виждате повече.
Точно сега ли трябва да говорим за това?
Не искам да ходиш при Рино.
Уроците по музика могат да изчакат.
Маргарет? Том е.
Да. Том, аз съм Маргарет.
И аз се радвам да те чуя.
Всичко е наред. Всички сме добре. Какво?
Не те чувам.
Да, Дилан ми помага.
Прави Х-ове на календара. Не го разочаровай.
Боу...
Изчакай секунда.
Здравей.
Да, добре съм. Същите неща.
Да, училището, водното поло.
Не, не. Още нямам отговор.
Не, Уеслин ми загуби записките.
Да.
Не свиря колкото искам, но ми е много приятно.
Не, карането е добре.
Да, и ти ми липсваш.
Тревожа се за Боу. Той има...
Луд ли си? Това е стаята на майка ми!
- Аз съм.
- Да, виждам.
- Какво ще кажеш? Искаш ли да се позабавляваме?
- Не!
- Просто се разкарай. Ще събудиш всички.
- Хайде!
Шшш! Махай се. Някой ще те види.
Хей, идвам чак от Рино.
- Хайде де.
- Добре.
Но бъди тих.
Сега идвам. Не мърдай.
... му нямаше нищо, но дойде полицията.
Ако вдигнеш шум ще те удавя в езерото.
Хайде.
Както кажеш, любовнико.
Запали клечка или нещо друго.
Така е добре.
- Съжалявам за майка ми.
Мислех си, че съм малката ти тайна.
Никой не знаеше, че съм в клупа петък вечер. Ясно?
- Тя не знаеше...
- Знае. Повярвай ми.
- Какво искаш да кажеш?
- Боу-Боу.
Тя ти е майка, не е тъпа.
Млъкни.
Рано или късно ще разбере.
Просто не искам повече да говориш с нея, ясно?
- Или с някой друг, за това.
- Добре.
- Не, никой. Сериозно говоря. Това си е моя работа.
- Добре.
- Ако реша да кажа...
- Както кажеш, съкровище.
За какво говорихте с нея?
- Какво й каза?
- Нищо.
Е, не много.
Успокой се, красавецо.
Тя какво ти каза?
Помоли ли те да стоиш на страна от мен?
- Мисля, че да.
- И?
И аз...
Добре де, аз...
й казах, че съм склонен...
на малки... преговори.
Приятелко предложение.
Боу?
За да спрем да се виждаме?
- Разбира се, че лъжех. Много добре знаеш.
- Какво знам?
Че си се опитал да крадеш пари от майка ми?
- Това са само пари. Не го приемай толкова лично.
- Пусни ме.
- Виж, трябват ми пари. Не си ли забелязал, че...
- Махай се от мен.
- Прекалявам ли?
- Казах ти да не ме пипаш!
Това болеше, нали?
Хей, хайде.
Съжалявам.
- Съжалявам. Боу...
- Пусни ми ръката.
Божичко, Боу, не си много гостоприемен.
Махай се. Тръгвай си.
Леко, тигре.
- Разкарай се веднага оттук.
- Това болеше.
Хей, Боу, Боу, Боу, хайде стига вече.
Боу... Боу.
Божичко, Боу.
Боу, какво...
Скъпи, какво се е случило?
Боу?
Мислех си, че само аз съм буден.
- Не искаш ли и аз да дойда?
- Не. След малко се връщам.
- Има ли някакъв проблем?
- Не, бил е вятъра.
- Това преди малко Боу ли беше?
- Не мисля.
Хайде да се лягаме? Вече е късно.
Маргарет, ти ли си?
- Подранила си.
- Не можах да заспя.
- Ще плуваш ли?
- Не. Студено ми е.
Малко ще се разходя.
Къде беше? Загубил съм си ръкавицата за бейзбол.
- Някъде тук е. Ще я намерим.
- С лодката ли беше?
- Пейдж готова ли е?
- Нямаше те доста време, Маги.
- Хареса ли ти разходката?
- Провери ли под леглото?
- Къде ходи с лодката?
- Иди да провериш под леглото. Пейдж, Лойдс са тук!
- Боу стана ли?
- Боу? Не, не съм го виждал.
Значи беше в езерото, а?
Пейдж, по бавно, ако обичаш.
- Хей, хей, сладурано.
- Скъпа, Лойдс чакат.
- Къде беше цяла сутрин?
- Мамо, не мога да я намеря.
Дилан, моля те, време е да тръгваш.
Ще вземеш ръкавица от някой друг.
- Не може просто така да взема нечия ръкавица.
- Разбира се, че можеш.
Кой ще ми даде ръкавицата си?
- Татко ми каза...
- Ще се справиш, Дил. Хората са любезни.
- Закъсняват ли?
- Да. Съжалявам. Загубих представа за времето.
Нещо против да ги вземеш? Имам тренировка и не мога да се измъкна.
- Е, ако не можеш...
- Не, ще успея.
- Няма да е проблем.
- Добре, чудесно. Чао.
ДУПКАТА
- Какво стана снощи?
- Уеслин иска нов музикална презентация.
Сега е шанса ми.
Трябват ми $50 за семестъра.
Добре. А какво стана снощи?
Ще ме закараш ли, защото вече закъснявам за водното поло.
Боу.
Добре, какво искаш да ти кажа?
Че беше права ли? Добре, права беше.
Просто искам да знам какво е станало.
- Вече закъснявам.
- Целия си в синини и белези.
- Нещо е станало и трябва да ми кажеш...
Ето те.
Мислех, че ще се разхождаме с лодката.
Току що се връщам. Трябва да закарам Боу.
- Ще ме изчакаш ли?
- Бях на дока.
Не те видях.
Намерих това на пясъка.
Изненадан съм, че не си я видяла сутринта, докато се разхождаше.
Не, не съм.
Какво е станало с лицето ти?
Няма да кажеш нищо...
на татко, за снощи, нали?
Не.
Добре. Чао.
Мисля, че момчетата балерини не изглеждат добре.
Смешни са.
Напълно съм съгласен.
Те дори не знаят как да се облекат.
Мисля, че е смешно.
- Не знам.
- Хей!
Така ли?
Хей, виж.
Какво става? Да не би някой да се е удавил?
Нещо такова, хлапе. Продължавайте.
Да, опитвам се да се свържа с капитан Томас Хол.
От правителството.
Жена му, Маргарет.
Моля ви не ме карайте пак да чакам.
- Искам днес да говоря с него. Сега.
Да, разбирам, че са навън. Казах ви, аз съм жена му.
Ами, не, не е спешно.
Жена му, Маргарет.
Добре. Не, без съобщение.
Благодаря ви.
РИНО Е НАМЕРЕН МЪРТЪВ ПОЛИЦИЯТА Е ОБЪРКАНА
Мъртъв е.
Дарби е мъртъв. Бил е убит понеделник вечерта.
- Нощта в която беше тук. Във вестника е, виж.
- Боу...
Имал ли е други познати в Тахо?
От къде да знам? Всички го познаваха.
Полицията мисли...
Казват, че някой го е убил.
Някой друг знаеше ли, че ще идва?
Знаеше ли някой, че сте приятели?
Има ли значение? Мамо, той е мъртъв.
Не знам. Мислиш ли, че полицията ще иска да разговаря с теб?
Не знам.
Не знам.
Сигурно сега си много щастлива след като той е мъртъв.
- О, Боу, моля те. Не.
- Трябва да го отпразнуваме.
- Нито ще те притеснява теб, нито мен.
- Престани, за Бога!
Беше права, мамо. Той беше загубеняк.
Мамо?
Долу чака някакъв човек. Иска да говори с татко, но му казах, че...
- Каза ли кой е?
- Не.
Добре, идвам.
- Мога ли да ви помогна?
- Да.
- Търся Том Хол.
- Няма го.
Ще го изчакам. Казах и на момиченцето.
Аз съм жена му.
- Той кога ще се върне?
- Няма да се връща.
Не днес.
Какво точно искате?
Дойдох да поговорим за Дарби Риис...
и сина ви.
- Дилан?
- Какво, мамо?
- Върви да си играеш на друго място
- Какво?
Искам да поговоря с този господин.
- Обещаваш ли, че няма да пипаш компютъра?
- Да, обещавам.
Мисля, че познавате Дарби Риис.
Сигурно знаете, че е мъртъв.
Убит.
Сина ви е прекарвал доста време г-н Риис.
По-специално време. Интимни контакти.
Забравих си книжката.
Дил? Дил? Без повече прекъсвания.
- Разбра ли ме?
- Да. Съжалявам.
Знаем, че Дарби е бил тук в понеделник вечерта за да се види с Боу.
Нощта в която е бил убит.
- "Знаете"?
- Да, имам партньор.
- Партньор?
- Да.
- Боу не е направил нищо.
- Може би.
- Казах, че не е направил нищо
Защо тогава не сте отишли в полицията?
- Те защо не знаят, че сина ви и Дарби са били...
- Има ли някакъв смисъл в това?
Смятаме, че сина ви е замесен в убийство. Това е смисъла.
- Мисля, че трябва да си тръгвате вече.
- Слушате ли ме изобщо?
Не, аз... наистина мисля, че трябва да си тръгвате.
Няма ли да млъкнете? Какво ви става? Да не си мислите, че това е някаква игра?
Че съм дошъл да си поговорим? Да ви посъветвам нещо? Или да ви предупредя?
Работи ли видеото?
-Сложете това.
- Аз...
Казах да го пуснете!
Беше на Дарби.
Той ни дължеше пари. Мислехме касетата за безполезна.
Но вече не е.
Сега има стойност.
Вече сме сигурни, че има стойност.
- Пуснете я.
- Пуснала съм я.
Харесвате ли филми?
- Изключете я, моля ви. Моля ви.
- 40 минути...
полов контакт.
$50, 000 до утре...
или ще има копие в полицията на Тахо.
От къде си мислите, че ще ги намеря до утре.
- Това не е наш проблем.
- И от къде да знам, че това е единственото копие?
Не знаете. Това е позицията ви.
Дайте парите и касетата е ваша.
Не искате да намесваме полицията, нали?
Маргарет? Трябва да поговориш с чистачката за тези петна.
Съжалявам. Не знаех...
- Джак Хол.
- Алек Спера.
Джак, г-н Спера...
помагаше на Том с едни неща.
Спера? От аерогарата ли?
Моля ви не се връщайте отново тук. Ще се видим в града, където и да е.
Само да не е тук около семейството ми.
- Добре.
- Пощата става ли?
- Да, добре.
Добре. Утре в 5: 00.
И запомнете, г-жо Хол, $50, 000.
4: 00. Трябва да взема децата.
Добре, 4: 00.
Мамо?
Днес няма да ходя на училище.
Просто не мога.
Ще звъннеш ли в училище...
за да им кажеш?
Не ми се говори с никой.
Не сега.
Както вече ви казах, съпругът ми е...
моряк и в момента пътува.
Сега е някъде в средата на Северният Океан.
Просто не мога да взема подпис от него.
Какво да кажа?
Подписали сте заедно ипотеката...
затова и за напред ще трябва винаги заедно да се подписвате.
Ако нямате възможност да се свържете със съпруга ви чрез факс, вероятно можем...
Парите ми трябват за утре.
Съжалявам.
Ехо?
- Заповядай, приятелю.
- Благодаря ти, Боу.
Ти си страхотен.
Да, съжалявам. Не, разбира се, че говоря за баланса в момента.
Не, не, 3-0-1-5-5,
Номера на сметката е 4-8-7-4-3-9...
2-0-1-1-7-9...
2-2-9-1.
Не, искам да разбера кредитния ми лимит.
Кредита ми, ако обичате.
3-7-8-3...
5-4-9-6.
Не, не, 3-3-0-1-5-5...
Джак, не знаех, че... Бихте ли изчакали за момент? Прането ти.
Ах тези пинсети.
- Мислех си да обядвам по рано.
- Добре, ще ги взема със себе си.
Можем ли да свършим всичко по телефона?
Добре, довиждане.
- Съжалявам.
- Добре ли си, Боу?
- Може ли да започнем отново?
- Отпусни се, хлапе. Ще те харесат.
- Божичко, толкова е грозно.
Не, трябват ми веднага, днес.
1-9-7-7-3-4...
- Просто искам да знам колко бързо мога да имам парите.
Х-О-Л. Ще изчакам.
Да? Хол,
Не, парите, не кредита. Не ме прехвърляйте, ако обичате.
Не ме интересува малък лимит.
Лонерган, Мери Лонерган, бихте ли повторили?
Благодаря ви.
Хол. Х-О-Л.
Не, трябват ми веднага.
Моя? 5 ноември, 1960.
- Маргарет.
- Не мога да се свържа с него.
- Номера на сметката е 6-0-1-1...
- 3-1-6-3.
- Да, това означава, че не мога да взема подписа му.
- 0-0-9-7...
Адреса ми е...
7087 Лейкшор,
Тахо, Калифорния, 96 145.
Не, няма нужда да ми звъните пак.
Няма да ни трябва за Коледа.
Благодаря ви.
Джак? Остави това на Боу. Скоро ще се прибере.
Няма нужда. Просто една бутилка вода.
- Благодаря.
- Добре е за гърба.
- Така мисля.
- Джак...
може ли да поговорим?
Разбира се.
Имам проблем.
Трябват ми пари.
- Знам, че звучи странно.
Не бъди глупав. Колко ти трябват?
- Не, това...
- Кажи?
Работата е там, че...
Хайде, Маги. Кажи ми. Гърба ме стяга.
Не съм сигурна.
- Ще отида пак да си проверя чантата.
- Ето ти.
Вземи...
$80. Ако ти трябват още...
ми кажи.
Добре, Джак.
Тази е последната.
Джак, не мисля, че трябва...
Джак? Джак!
- Маргарет...
Джак?
Джак? Джак?
- Чуваш ли ме, Джак?
Пак ли идваш при мама?
Да.
Влизай. Мамо!
... две, три, четири,
Дилан, обади се на 9-1-1.
Върви. Кажи им, че ни трябва линейка.
Две, три, четири, пет,
- Джак?
- По-силно.
- Трябва да натискаш повече.
- Знаеш ли как се прави това? Можеш ли?
Изпъни му главата назад. Вдишвай му на пет.
Едно, две, три, четири, пет.
Едно, две, три, четири, пет.
- Едно, две, три, четири, пет,
- Мамо, казаха, че идват след 5 минути.
- Едно, две, три,
- Дилан, трябва ми помощта ти.
Четири, пет.
- Ще отидеш ли до горе да донесеш една възглавница?
- Дилан, моля те?
- Пет! Давай!
Едно, две, три, четири, пет.
Едно, две, три, четири, пет.
- Джак? Джак?
Джак, чуваш ли ме? Джак?
- О, Маргарет...
- Стой така.
Всичко е наред.
- Всичко е наред.
- Мамо?
- Дил. Всичко е наред.
Мамо? Мамо, там ли си? Вдигни, ако си там.
Къде си?
Аз съм в Амбър. Утре трябва да ни закараш на балет.
Ще остана тук за вечеря.
Добре, чао.
Добър ден?
Къде е майка ми?
Тя е, ъм...
Дядо ти получи...
По-добре се обади в болницата.
А ти кой си?
Аз съм...
Познавам баща ти. Негов приятел съм...
и тъкмо...
си тръгвах.
Цял ден ти звъня на мобилния.
Защо не ми се обади?
Няма какво да ти кажа.
Ясно.
Трябваше да ми обадиш. Къде са парите?
Защо?
- Ще ги взема утре.
- Защо утре?
- С какво е по-различен утре денят?
- Такъв е. Не успях да ги взема днес.
Разбира се, че си успял. Могъл си, но не си.
- Искам тези пари.
- Да.
Както и ти. Разбираш ли ме?
- Казах ти, че ще се погрижа.
- Добре.
Вярвам ти, Алек, както вярвам на себе си.
Каза, че ще вземеш парите.
Но по дяволите, вземи тези шибани пари...
защото това е добър бизнес и няма да се откажа от него.
Не знам какво ти става.
Добре. Утре, Алек, нали? Вярвам ти.
И ако ти не можеш да се справиш, аз ще го направя.
Да, Джак Хол, аз съм му снаха.
- Току що се връщам от болницата.
Каза след два дни.
Добре. Ще ми се обади ли някой?
Моля ви. Тази вечер. Благодаря ви.
Мамо?
- В болницата ли се обади?
- Да.
- Как е той?
- Не знам. След малко се връщам. Има някой...
Трябва да говоря с един човек отвън.
- Вчера исках да дойда.
- Чаках почти час пред пощата.
- Съжалявам за това.
- Нямаше да дойдете, г-жо Хол.
- Нали видяхте какво стана.
- Нямаше да дойдете.
- У вас ли са парите?
- Не.
- Не мисля, че осъзнавате ситуацията.
- Нямаме тези пари.
Трябва да ги намерите. Толкова ли е неясно?
Това са $50, 000. Не са такова нещо, което някой може просто ей така да намери.
- Говорихте ли със съпруга си?
- Не мога да се свържа с него.
Той е на самолетоносач някъде в сев...
Това не ваша работа.
Ами стареца?
Трябва да опитвате повече.
- "Да опитвам повече"?
- Не мисля, че се стараете.
- Наистина ли?
- Да.
Може би трябва да ми обясните как да се "старая", г-н Спера,
Кажете ми как бихте се "старали" на мое място?
Но не сте на моя място, нали?
Нямате жалките ми притеснения, които да объркват живота ви и да ви пречат да се "стараете".
Нито имате да храните 3 деца...
или да се грижите за бъдещето на 17-годишен тийнейджър...
който едва не загина...
връщайки се от някакъв нощен клуб...
с 30-годишния му пиян приятел седнал до него.
Не, това не са вашите грижи. Разбирам ви.
Но може би сте прав, г-н Спера. Може би трябва да се старая повече.
Може би утре някъде преди да оставя Дилан на бейзболна тренировка...
и да взема тъста си от болницата...
ще намеря начин да се постарая малко повече.
Вероятно трябва да ви послушам.
Да ида някъде...
да поиграя малко карти.
Или пък да поизнудвам някой.
Или може би имате друга идея.
Която е по-добра от тази...
за това как да се постарая повече...
за да намеря тези $50, 000, които сте дошъл да откраднете от мен.
Права сте. Аз не съм на вашето място.
Не мисля...
Това е просто бизнес. Само толкова.
Що за безсърдечен човек сте?
Отделяли ли сте се някога от семейството си, г-жо Хол?
Ще говоря с Нейгъл за срока.
- Може да ме послуша.
- Мамо!
Съжалявам, но не знаете що за човек е Нейгъл.
Моля ви, тръгвайте си. Не замесвайте семейството ми.
- Става късно. Пейдж трябва да тръгва.
- Благодаря ти, скъпи.
- Всичко наред ли е?
- Да.
- Аз ще вдигна!
- Дилан... мамо.
Домът на семейство Хол, Дилан на телефона.
Един момент, ако обичате. За теб е... г-н "Спароу"?
Ще говоря горе.
Добре, Дилан. Затвори, ако обичаш.
- Защо ми звъниш тук?
- Трябва да поговорим.
Съжалявам. Моля те, изслушай ме.
Ще ти трябват само $25, 000. Казах на Нейгъл, че се отказвам от моя дял.
Не го искам сега.
Така ще го разкараш и няма да те притеснява.
Искаше ми се да... върна нещата, но... но не мога.
Иска си парите и ще направи живота ти ужасен, ако не му ги дадеш, уверявам те.
Чуваш ли ме? Не са толкова много.
- Защо го правиш?
- Прави както ти казвам.
Намери парите. Там ли си?
- Разбираш ли ме?
- Да, струва ми се.
Ще се срещнем в Рино утре, 3: 00.
Хара е отпред.
- Добре.
- Ще го намериш ли?
- Казиното Хара?
- Да.
Утре. Знам, че времето е малко.
Не.
Като продължаваш да даваш газ няма да стане.
- Пейдж, можеш ли да го оправиш?
- Къде отиваш?
- Колата, скъпа. Закъснявам.
- Добре. Отвори.
Проблем?
Нищо особено. Дъщеря ми ще се справи.
- Някога ще стане добър съпруг от нея.
- Мога ли да ви помогна?
- Надявам се.
Разпитваме семействата около езерото за убийството край Бъкс Коув.
- Чухте ли за него?
- Добре, опитай сега и недей да...
- Знам.
Добре!
Да, чухме.
Изглежда, че жертвата е убита с котва.
Предполагаме, че въпросната котва може да е на някоя от къщите наоколо.
На нашата лодка не й трябва котва. Връзваме я за кея.
- Винаги ли?
- Да.
Добре. Както казах, просто проверявам.
Ако се сетите за нещо, звъннете ни.
Добре.
Не става. Какво искаше той?
- Не можеш ли да го поправиш?
- Не знам.
Не мисля. Вероятно си задръстила бензиновите помпи.
- Колата на Боу...
- Ще си викна такси.
- Къде отиваш всъщност?
- Имам малко работа.
- Ще се върна за вечеря.
- А аз как ще ида на балет?
Нали Сю ще намине оттук.
7087 Лейкшор.
- Тахо.
Да. Ще изчакам отвън. Благодаря ви.
- Добре изглеждаш.
- Какво става?
- Нищо, просто имам малко работа в града.
- С такси ли ще ходиш?
- Да. Джипа на иска да пали.
- Ако искаш мога да те закарам.
Не, искам да съм сама.
Сигурна ли сте, че искате да го продадете?
Да, колко му давате?
Мога да ви дам 8, 500,
Може би 8, 600.
Надявах се на повече.
8, 600 е повече.
- Маргарет, спри!
- Къде ти е колата?
- Не искаше да запали.
Нямам всички пари. Успях да събера 12, 000, малко повече от 12, 000.
Ето. Моля те ми кажи, че са достатъчно.
- Трябва да поговорим. Само минутка.
- Трябва да вървя.
- Джак ме чака да го взема. Вече закъснявам.
- Ще те откарам до Тахо.
Не, благодаря. Ще ми хванеш ли такси?
Трябва да поговорим, моля те. Нещата се промениха.
Колана е над вратата.
- Към болницата ли?
- Да.
Не.
Помислих си, че пушиш.
Арестували са някой за убийството на Дарби.
- Невъзможно.
- Възможно е.
- Кой?
- Няма значение.
Кой е?
- Казва се Донъли, Мартин Донъли.
- Той не е виновен.
Както казах, няма значение. Нейгъл загуби предимството си и ще направи някаква сделка с теб.
- Ще иска да се уговорите нещо.
- Донъли не е убил Дарби.
- Какво?
- Сигурна съм.
- Не си.
- Съм.
- Как?
- Не е важно.
Дарби...
Дарби дойде в къщи онази вечер, да се види с Боу.
Аз ходих до клуба му същият ден.
Боу катастрофира.
Бяха пили заедно с Дарби.
Разбираш ли.
Съпруга ми...
няма да разбере, че сина му е...
Не знам как да му го кажа.
Толкова често го няма.
Не е това...
Сигурно звуча много глупаво.
От него исках просто да стои настрана от Боу...
но се провалих.
Дойде в къщи онази нощ.
Сбиха се в хангара. Не знам защо.
Чух шума и отидох да проверя какво става.
Боу се прибра.
Аз срещнах Дарби на дока. Започнахме да спорим.
Аз го бутнах и той падна през парапета.
- Бутнала си го?
- Да.
- И?
- И парапета...
се счупи и той падна... върху котвата.
- После преместих тялото.
- Ти?
Да. С лодката на другата сутрин.
- Сама?
- Разбира се, че сама.
- Престани. Не ти вярвам.
- Не ми пука на какво вярваш.
Така беше.
- Трябва да им кажа.
- Какво да им кажеш...
-... че си убила човек ли?
- Да!
Това е лудост. Случилото се онази нощ е приключило.
- Не може да се върнем назад.
- Не да се връщаме, но...
мога да сложа край на това, на заплахите на Нейгъл и на всичко!
Престани! Просто престани!
Вече е твърде късно за това. Станалото станало.
Чуй ме. Имаш семейство за което да се грижиш...
живота на семейството ти, не този на Донъли,
Забрави за всичко това. Забрави за Донъли, забрави Нейгъл... и мен.
Прибирай се.
Остави всичко зад теб.
Чуваш ли ме, Маргарет?
Маргарет.
Това е телефонният секретар на семейство Хол.
Оставете ни името и номера си, и ще се свържем с вас. Благодаря ви за обаждането.
- Здравейте, мама е. Малко закъснявам.
Ако се обадят от болницата, просто...
Няма значение, прибирам се... скоро.
- Получих обаждане, че дядо ми ме чака.
- Да?
- Да го взема.
- Име?
Джак Хол. Мисля, че майка ми трябваше да го вземе. Той...
Чудесно, благодаря ви.
- Сигурен ли си, че не искаш да задържиш стола?
- Не ставай смешен.
Достатъчно е, че ми дадоха това.
Това е пълна глупост.
- Искаш ли да сложа бастуна в багажника?
- Не.
- Как ще се прибереш?
- Ще си хвана такси.
Така и не ти благодарих за помощта ти с Джак.
Бях там. Това е всичко.
Сърцето му беше спряло
Случва се.
Нейгъл, аз съм Алек.
Не знам кога ще го чуя. Колумбия ми върна записите...
и Уеслин поиска още...
- Какво ще кажеш за Анаполис?
- Не съм кандидатствал за Анаполис.
Жалко. Добро учи...
Защо не идем да седнем.
Мисля, че беше в 3-1-3.
Вече ми казахте това.
Не може да е изчезнал.
Изчакайте секунда.
Изписан е с Боу Хол.
Време е да прекратим това.
Даде ми 12, 000. Няма повече.
Не, някъде в морето. Няма да стане чрез него.
Взехме каквото можахме.
Бойни кораби, никога не съм харесвал самолетоносачите.
Кой беше онзи който ме караше с хеликоптер?
- Сещаш ли се, в Вирджиния.
- Никой не те е возил с хеликоптер.
- Не си ли спомняш? Онзи високия?
- Това беше Хогуаш!
- Сега се връщам?
- И без хеликоптери!
Поне не в моята смяна.
Обясни ми отново. Може би съм глупав.
Да, вече ти казах. Утре Донъли ще бъде пуснат...
което означава, че пак сме на линия.
Получи почти всичко което искаше. Всичко свърши. Достатъчно.
Не искам почти всичко. Искам всичко.
Защо ти е толкова трудно да го разбереш?
Предупреждавам те, не бъди алчен.
Не си в позиция да ме предупреждаваш. Трябва да го знаеш.
Не си в позиция.
Божичко. Какво прави в такси за Тахо?
Помолих те да се справиш с това. Ти не успя.
Не знам защо. Объркан съм.
Но сега аз ще го направя.
- Кой сте вие?
- Мисля, че познавате партньора ми.
Моля ви махнете се оттук. Не мога да говоря с вас... не тук.
Ще говорим.
- Какво искате?
- Просто парите. Нищо друго.
- Дадох ги на Алек.
- Част. Дала си му част. Не искам част.
- Той каза, че Донъли...
- Донъли не е убил Дарби. Смешно е.
- Полицията скоро ще разбере.
- Просто се махнете от дома ми!
Това е проблем, и бих искал да го разрешим веднага.
Ще бъда точен и ясен. Мисля, че си излъгала Ал.
Мисля, че си му наговорила куп глупости. Мисля, че имаш парите.
Мисля, че си ни лъгала.
Така мисля.
Що за глупачка ме мислиш?
- Щях ли да рискувам, ако можех да намеря парите?
- Може би.
Къде е съпруга ти?
Искам да говоря с него, защото не искам това да продължава повече...
и не виждам да получавам отговор.
Чарли.
Алек, махни се.
- Добре ли си?
- Да.
- Казах ти да не идваш тук.
- Нямаш право да ми говориш така.
- Загубил си контрол.
- Това не е от значение.
Ал, моля те. Моля те, махай се.
- Тази жена те прави на глупак.
- Мисли каквото си искаш.
Да, глупак.
- Слабак... държиш се като слабак.
- Млъквай.
Чукаш ли я? Това ли става?
- Така ли е? Чукаш ли я?
- Казах ти да млъкваш.
Не ми говори така!
Махай се оттук.
- Не прави така, Ал.
- Махай се.
Алек.
Алек, аз...
Алек, моля те...
аз...
- Алек...
- Тихо.
- Не!
- Алек, умолявам те, недей.
Ще отида в полицията.
Ще им кажа за Дарби. Ще им кажа, че си убил Нейгъл при самозащита.
- О, Маргарет,
- Ще отида в полицията, Алек.
Съжалявам.
Не трябваше да се стига до тук.
Алек.
Алек.
Вече нямаме избор.
Моля те. Трябва да ме оставиш да им кажа.
Моля те.
Чуй ме. Влез вътре.
Никой не трябва да е близо до прозорците. Измисли нещо... каквото и да е.
Просто дръж семейството си на страна. Среща на пътя.
Ще отидем заедно. Вземи ми ключовете. В сакото ми са. В десния джоб са.
Аз ще карам колата на Нейгъл. А ти ще ме следваш с моята.
Но трябва да влезнеш вътре. Чакам ме отпред.
- Разбра ли ме?
- Да.
Не.
Не.
Мамо?
Какво става?
- Устната ти, Божичко...
- Боу, трябва да ми помогнеш.
- Къде отиваш?
- Не мога да карам това. Скоростите...
- Мамо. Мамо...
- Искам да караш колата.
Моля те, трябва да тръгваме веднага. Ще ми помогнеш ли? Аз просто... Моля те, помогни ми.
Сива кола. Виждаш ли я?
Не.
Ето. Това ли е?
Не трябваше да тръгва така. Трябваше да ме изчака.
- Не е това, което си мислиш.
- От къде знаеш какво си мисля?
- Той е приятел.
- Да.
Само приятел.
Видя ли това?
Боу! Боу, извикай помощ!
Алек! Алек!
- Не трябваше да ме следваш.
- Алек, Божичко!
- Защо ме проследи?
- Ти не ме изчака! Защо не ме изчака?
Изгубих контрол, Маргарет,
Ръката ми, Маргарет, спри. Спри!
Маргарет, престани. Спри!
- Ще те измъкна оттук.
- Не. Недей! Тръгвай си.
Някой ще дойде.
О, Алек.
Ще си помислят, че е умрял при катастрофата.
- Моля те върви.
- Не мога да те оставя.
Така трябва. Не могат да те намерят тук. Помисли!
Моля те, недей.
Маргарет, касетата...
и парите... вземи ги.
На седалката са. Виждаш ли ги?
Вземи ги.
- Не виждам...
- Просто опитай.
- Сега върви.
- Не, Алек.
Не мога.
Моля те върви.
Съжалявам, Маргарет.
Съжалявам за всичко това.
Маргарет?
Да?
Мисля, че не съм...
Не съм...
Алек?
Мамо?
Искаш ли да се обадя на някой?
Не.
Ще останеш ли с мен?
Добре.
Тук съм.
Не знам как...
Не знам какво да кажа.
Недей.
Не искам да знам.
Важно е.
Обичам те, Боу.
Да.
Аз също.
Мамо, татко е, Ще се обадиш ли?