The Curse Of The Jade Scorpion (2001) Свали субтитрите
THIEVERY HoldinG №1 на малкия екран {c:$00FDBE02}представя,
ПРОКЛЯТИЕТО НА НЕФРИТЕНИЯТ СКОРПИОН
Това е голям иск. Ченгетата искат да закопчаят и този, който го е откраднал.
Разликата е, че ние трябва да представим 30-те хилядарки като чисти, а те не.
За тях това е още една кражба.
Скрил ли ги е някъде собственика
или тя се опитва да ни измами с много пари?
Ако имате много пари в къщи,
ще настояваме за охранителни мерки,
които моят сътрудник ще трябва да одобри.
В такива случаи обикновено ние се заемаме с инсталирането.
Скъпа, може ли за момент? Джон, може ли за минутка?
- Не съм обядвал още.
- Какво ще искаш?
Нека да е черешов пай, сливов сладкиш и няколко парчета "Хърши".
И още нещо. Нека бъдат шоколадови стафиди.
- Открих изчезналия Пикасо.
- Не мога да повярвам.
В Галакси Оптикалс е.
Отрязали са го от рамката.
Навили са платното и са го сложили в един от телескопите.
- Как се сети?
- Не беше лесно.
Търсех картина на жена с китара.
Всичко беше на малки кубчета. Отне ми два часа да открия носа.
- Трябва да се обадиш на ченгетата.
- Да, ей сега.
Ще ме извините ли?
Роузи, би ли ми дала пръстовите отпечатъци по делото Лийланд?
- Кой спечели шестата гонка в Акведукт?
- Твоят кон финишира седми.
Седми? Никога не залагай на кон, болен от Паркинсон.
Поздравления. Чух, че си открил откраднатия Пикасо.
- Поздравления.
- Беше лесно.
Донесох ти нещо, докато ти пристигне поръчката.
Благодаря. Искаш ли да излезем довечера?
- Какво има довечера?
- Джордж има рожден ден.
- Ще изведем Джордж.
- Добре. С удоволствие.
Но трябва да ме върнеш в къщи, в леглото, до полунощ.
Точно това мислех и аз.
Господи, тялото на това момиче не е за изпускане.
Изпускане? Няма да ми отнеме повече от пет минути.
- Бригси, забравих да ти кажа.
- Какво?
- Къде са ми... Роузи!
- Какво?
- Къде са ми папките?
- Преместени са.
- Как така преместени?
- Всички са преместени.
- Защо?
- Правиха реорганизация.
- Фитцджералд ли беше?
- Кой друг?
Ти ли ми изнесе папките от офиса?
Искаш ли да излезеш и да се опиташ да влезеш като човешко същество?
- Премести ли ми папките?
- Ако не ти харесва идеята за човешкото същество, влез като орангутан.
- Това също ще е стъпка нагоре.
- Върни ги... веднага, в този момент.
Знаеше, че ще преподреждаме този етаж.
Вземи ми папките... Върни ги в офиса ми веднага.
Имаше достатъчно време да ги преместиш сам.
Фитцджералд, ако беше мъж, щях да ти избия зъбите.
Ако бях мъж, щеше да се криеш под бюрото.
- Това ли правиш, когато ти давам заповед?
- Да ми даваш заповед? Ти?
За каква ме мислиш, за някоя изрусена малка стенографка,
с мозък в деколтето й, чийто задник пощипваш?
Да го пощипвам ли? Че аз не мога да го обгърна.
Не приемам заповеди от теб. Работя за г-н Магрудър.
В момента обновяваме това място.
Работя тук от 20 години, ти си тук от шест месеца.
Не ме интересуват идеите ти за промяна...
Дай ми папките. Върни ми ги веднага.
- Или какво?
- "Или какво"?
Това ли ме питаш? "Или какво"?
"Или какво"? Да не би да ми казваш "или какво"?
Ако не се махнеш от крака ми, ще пееш като кастрат в певческо дружество.
Намразих те от първия ден, в който стъпи в този офис, Фитцджералд.
Мразиш всяка жена, която няма двуцифрен коефициент за интелигентност.
Преценявам добре хората.
Мразя теб, мразя и канцлера на Германия...
с малките мустачки, но не в този ред.
Внимавай като излизаш.
Гледай вратата да не те удари по гърба и да ти счупи таза.
Показа ли й кой е шефа?
Тя шегува ли се като ми говори по този начин?
Защото си мисли, че е по-умна.
Защото е завършила Васар, а аз съм ходил в шофьорско училище.
Изобщо има ли идея колко случая съм разрешил?
Никога не се доверявай на жена, която свирка за да хване такси.
Извинете. Г-ца Фитцджералд?
- Обядът на г-ца Фитцджералд ли е?
- Мх-хъ.
- Съжалявам, че закъсняхме. Попаднахме в задръстване.
- Няма проблеми.
- Ето. Задръжте рестото. За вас е.
- Благодаря.
Това е обядът на Фитцджералд. Доста го е чакала.
Ще и го занеса.
Трябва да се примириш с тази жена. Става все по-зле.
За какво ни е специалист по организация на труда?
Ако старчето беше тук, това никога не би могло да се случи.
Мислех, че ще я заведеш на по питие, да оправите отношенията.
Направих го. Преди две седмици я заведох в Роки бар.
Ти и Фитцджералд в Роки бар?
- Съжалявам, че закъснях.
- Няма проблем. Само с час и петнадесет минути.
- Срещата ми продължи дълго.
- Аз... разбирам.
Подновяваме офисите, отърваваме се от старата папкова система.
Така ли? Аз мога да намеря всичко, което ми е нужно.
Мога да го открия ей така. Усещам къде са всички неща в офиса.
Правим централен информационен отдел на втория етаж. Ще свикнеш.
Какво има? Изглеждаш ми зачервен.
Не, аз...горещо ми е. Това е всичко.
Всичките си бизнес-срещи ли правиш тук?
Близо до офиса е. Момичето на гардероба е хубаво. Не ти ли харесва?
Не, става. Дава ново значение на думата "долнопробен бар", но е удобно.
Мислех, че оценяваш плътния дим. Не се налага да използваш много грим.
- Какво ще пие дамата?
- Текила.
Е, ами...
Бети... Бети Ан...
Мога ли... трябва ли да те наричам...
Мога да те наричам и г-ца Фитцджералд, което не ми пречи.
Аз... Аз... Разкажи ми за себе си.
- За себе си?
- Надеждите ти, мечтите ти, знаеш.
Омъжена ли си? Очевидно не си,
защото нямаше да бъде г-ца Фитцджералд, така че имаш ли си приятел?
Затова ли ме доведе тук?
Аз само... е...
Какъв е животът ти? Имаш ли хоби?
- Имам среща след 15 минути, така че...
- Аз... аз... аз...
Не исках да те питам за семейното ти положение.
Това не е моя работа. Сигурно това е чувствителна тема за теб.
Вероятно си разведена или вдовица.
Може би съпругът ти се е самоубил. Мога да го разбера.
Г-н Магрудър ме нае, за да реорганизирам офиса и ще го направя.
Но ако нещо не е счупено, знаеш ли какво казвам? Казвам, защо да го поправяме?
Има причина защо Норт Коуст се свлече от топ пет на застрахователните компании.
Има много загубени или копирани книжа.
Да, но не и в моя отдел.
Няма друг отдел, който да е управляван толкова неефикасно и неикономично.
Дори не съм сигурна дали Норт Коуст няма да са по-богати, ако не издържат...
изследователски отдел и не разследват всеки случай отделно.
Дали ще е възможно да се срещнем някъде да пийнем и да го обсъдим?
Ние пием.
Не мисля, че знаеш за какво говориш.
Дойде като парен валяк...
И ти се почувства заплашен още от първия ден, откакто започнах работа.
Не само, че бях организационен експерт и предизвиках твоята малка държава в държавата,
но не съм и от онези стреснати момичета, които можеш да гъделичкаш край охладителя за вода.
Аз съм по-умна от теб. Аз съм по-бърза.
Виждам през теб. Прав си да се чувстваш заплашен от мен.
Аз... да съм заплашен от теб?
Учудващо е, колко мъже с крехка мъжественост срещам като жена директор.
Крехка мъжественост?
Ако направиш още една забележка за религията ми и жено или нежено...
- Трябва да тръгвам.
- Чуй ме, скъпа, нека сляза на ниво ти.
Въпреки твоите високопарни приказки за реорганизация в офиса,
това, от което наистина се нуждаеш е добро старомодно въргаляне в леглото.
Ти не би знаел кой край е нагоре.
В твоя случай ще е трудно да се каже.
Не си прави труда да ме изпращаш до врата. Някой може да си помисли, че сме заедно.
- Защо? Да не приличам на боклукчия?
- Не, само на боклук.
- Значи питието не изглади нещата.
- Не, не съвсем.
По-добре да свикваш с нея, защото ще остане.
Има нещо в тази шафрантия, което не ми вдъхва доверие. Има зла жилка.
Имаме резервация в Рейнбоу Рум в 20:00 часа за 50-годишнината на Джордж.
Ще бъде забавно. Ще си разделим таксито.
Си 2Ю, няма да имам време да се преоблека, това добре ли е?
Скъпа, без значение колко се влошава икономиката, ти никога няма да гладуваш.
Добре.
Г-це Фитцджералд? Изберете си карта.
Трябва да го видиш това, Фитц.
Добре, това е шестица купа.
- Невероятно! Как го направи?
- Магия.
- Може да го прави цял следобед.
- Искам да ме научиш.
Г-н Магрудър, ще ти предам доклада утре сутринта.
Добре. Ще дойдеш ли довечера да празнуваме рождения ден на Джордж Бонд?
Не. Затънала съм до шията в работа.
Защо не дойдеш? Ще бъде забавно. Джордж е страхотен.
Повечето от персонала изглеждат много приятни.
Единствения от когото ми се гади е Бригс.
Си 2Ю? Той е разрешил много случаи.
Разбира се, не знам как. Такъв търтей е.
Получава сведения от улични контакти с бивши мошеници и слепи просяци.
Има нещо в него, което не ми вдъхва доверие.
- Например?
- Много.
Неприятен е с тези остроумни забележки и двузначни шеги.
Кой е той, наистина?
Той е повърхностен, женкар и егоманиак, който е повече късметлия от колкото добър в работата си.
Понякога е по-добре да си късметлия. Прекалено си сурова спрямо него.
Той е повече от глупак, който е много неуверен.
Няма жена, няма семейство.
Беше женен. За кратко и бурно. Избра уличница.
- Каква изненада.
- Извинете ме, приятели.
Ела довечера. Ще имаме шанс да сме заедно,
а и ще е идеалното извинение, рожден ден на служител.
- Колко ще продължава?
- Не много дълго, Бети Ан.
Ще съм свободен до края на годината и ще можем да сме заедно открито.
Обичаш ме, но прекарваш всички важни празници с нея.
Животът може да стане толкова сложен, когато си мислиш, че не е.
Ела довечера.
За да се поглеждаме и докосваме тайно, и да говорим с кодове?
Да, това е част от романтиката.
Някой ден ще си спомняме, че едно време на публични места,
когато единия от нас е повдигал тема за Париж, това е означавало, че точно в този момент
силно сме желаели да правим любов.
- Такъв си пубертет.
- Но сладък?
Вижте!
Честит рожден ден, Джордж.
За Джордж Бонд, застрахователят, бащата.
- Непрофесионален фокусник.
- Моля те, без трикове с карти.
- Честит 50-ти, Джордж.
- Благодаря.
Бих искал да вдигна тост за Си 2Ю Бригс.
Благодарение на теб, полицията има откраднатия Пикасо.
- Браво, Си 2Ю
- Си 2Ю!
Между другото, от къде ти хрумна да търсиш в телескопа?
Поставям се на мястото на престъпника.
Предугаждам, какъв ще е следващия му ход.
- Мисля като него.
- Това е удивително.
Би ми било крайно неприятно, ако си бях по петите.
Много добре.
За какво мислите, г-н Магрудър? Изглеждате унесен.
Съжалявам. Мислех си за статия, която четох във вестника,
за германците, които окупират Париж.
- Да, не е добре.
- Си 2Ю, бил ли си в Париж?
Никога не съм излизал извън страната.
0 - 6, 8 - 5,
8, 5, 7.
Точно така. Правилно.
А сега нещо, което наричам Силата на Нефритеният Скорпион.
За това ще ми трябват няколко жертви.
Имам предвид, доброволци от публиката и помощ от добри хора.
- О, да.
- Хайде.
- Сър?
- Имаме още един. Си 2Ю!
- Отивай.
- Имаме още един за теб.
Всяка минута се появява по един наивник.
- Представи ни добре, Бригс.
- Преди много години,
император в Китай получил като подарък този ценен медальон,
Нефритен Скорпион.
Говорело се, че е притежавал необикновена сила,
сила, която е замъглявала човешкото съзнание.
Аз не мога да бъда хипнотизиран. Не съм подходящ обект.
Гледайте само скорпиона, моля ви.
Слушайте само моя глас.
Слушайте само моя глас.
Моля ви, сър. Сър, погледнете скорпиона.
Съзнанието се предава.
Съзнанието се предава.
Те се съпротивляват и съпротивляват,
но скрпионът обича съпротивата.
Как се казвате, сър?
Си 2Ю Бригс.
Какво работите, г-н Бригс?
Застрахователен детектив
в Норт Коуст, Ню Йорк.
- Как се казвате госпожице?
- Бети Ан Фитцджералд.
Също работя в Норт Коуст.
- Значи работите заедно?
- Не мога да я търпя.
О, стига.
Не му обръщайте внимание.
Той е прост дребен мегаломан, който се страхува от жените.
Достатъчно. Спете.
Тишина.
Вие сте сега на транс - първо ниво,
но Нефритеният скорпион желае да отидете до най-дълбокото.
Когато кажа Константинопол,
незабавно ще потънете в най-дълбокия хипнотичен транс.
Цялата съпротива ще изчезне.
Когато кажа Мадагаскар,
веднага ще отидете до най-дълбокото ниво на хипнотичен сън
и ще се подчинявате на всичките ми заповеди.
Готови. Константинопол. Мадагаскар.
Си 2Ю Бригс и г-ца Бети Ан Фитцджералд,
обявявам ви за мъж и жена.
Когато щракна с пръсти ще се събудите. Не знаете, че сте в транс.
Лудо влюбени сте един в друг.
На меден месец сте на самотен необитаем остров.
Маестро.
Луната ви осветява с магическия си блясък,
вас, двамата младоженци.
Вие сте лудо, лудо влюбени.
Готови ли сте? Едно, две, три.
Събудете се във вашия тропически рай.
Какво си мислиш?
Мисля си,... че съм най-щастливия мъж в света,
за това, че те имам.
Аз съм щастливката, Си 2Ю.
Влюбих се в теб от първия миг в който те видях.
Люби ме тук, под звездите,
- с шума на океана.
- Г-це Фитцджералд.
Не грешиш ли? Вече не съм г-ца Фитцджералд.
- Аз съм г-жа Си 2Ю Бригс.
- О! Бети Ан!
- Люби ме тук, сега.
- Бети Ан.
Стоп. Достатъчно.
За съжаление, всеки сън трябва да се върне към реалността.
Когато щракна с пръсти, ще се събудите и няма да си спомняте за тази случка.
Ще се върнете в обикновения си живот, такъв, какъвто е,
с такива съдби, каквито ви очакват. И нека се надяваме да са приятни.
Готови ли сте да се събудите? При щракването на пръстите ми.
Едно: Започвате да се издигате.
Две: Споменът напълно избледнява.
Три: Нефритеният Скорпион създаде чудото на любовта.
И четири: Събудете се.
- Как се чувствате?
- Все още чакам нещо да се случи.
А вие, госпожице?
- Страхувам се, че не съм подходящ обект.
- Аз също.
- Казах ви, че няма да стане.
- Дадох най-доброто от себе си.
Хайде, Джордж. Подкрепи ме. Бригси, казвам ти.
Ти се вгледа дълбоко в очите й и й каза, че я обичаш.
Ти си луд. Никога не бих направил такова нещо.
Това е заговор, за да изглеждам като луд.
Надявам се някой да ми говори така някой ден.
Не мога да търпя Фитцджералд.
Като говорим за това, не е ли... Не трябва ли да се прибираме вкъщи, да нахраним котката ти?
Ще бъде забавно, но се разболявам,
така че искам просто да се настаня в леглото си с чаша чай.
Ако си се простудила, някой трябва да разтрие гърдите ти.
- Аз ще ти помогна за това.
- Ако някой ще разтрива гърдите ми, добре е да ми донесе халка.
Браво на теб.
- Лека нощ, скъпа.
- Лека нощ, Крис.
Знаех, че ще имаме малко време насаме тази вечер.
Радвам се, че дойдох.
Ало!
Константинопол.
Ти си в дълбок транс.
Ще потъваш все по-дълбоко и по-дълбоко под властта на моите думи.
Ще се подчиняваш внимателно на инструкциите ми.
Ще отидеш до имението Кенсингтън,
където ще вземеш бижутата... всички бижута от сейфа на Кенсингтън.
Ще направиш това с максимална предпазливост,
като използваш цялата информация и умения, които имаш.
Ще направиш това с голяма лекота.
После ще се върнеш в апартамента си, вземайки бижутата с теб.
Ще ги скриеш на сигурно и тайно място,
очаквайки по-нататъшни инструкции от мен.
После ще изпаднеш в дълбок сън, от който ще се събудиш освежен
и няма да помниш нищо, което се е случило.
Ще чакаш ново обаждане от мен.
Животът ти ще бъде такъв, какъвто е бил преди да ти се обадя.
Помни. Ще се подчиняваш на инструкциите ми изцяло.
Няма да помниш абсолютно нищо от това, което се е случило.
Ясно ли ти е?
Много ясно.
Тръгвай. Нефритеният скорпион ти повелява.
Много късно, г-н Бригс.
Увлечен по някой случай, а?
Сейфът на Кенсингтън е бил разбит снощи.
Някой е влязъл в имението. Липсват бижута за милиони.
Ченгетата нямат никаква представа, а Магрудър е ужасен.
Не разбирам. Аз сам направих това място недостъпно за крадци.
Кажи го на крадеца.
Става въпрос за много пари, така че по-добре отиди възможно най-бързо.
Досега камъните може да са пласирани в Танжер или Кайро.
Всичко... Изумрудената ми диадема, сапфирената ми огърлица от Индия.
Този сапфир е най-перфектният в света.
Няма отпечатъци от пръсти, но имаме частична следа от обувка.
- Мъжка или женска?
- Не съм сигурен.
Искам да разпитам всеки, който работи тук, целия персонал,
икономите, градинарите, всички.
- Нещо става тук.
- Мисля, че този път интуицията ти изневерява.
Никой от тази къща не е замесен. Залагам живота си.
Искам да огледам горе... Може ли да се кача?
Щом трябва, но може ли да стане по-бързо?
Стига ни вълнението за днес.
Г-жо Кенсингтън, знаете, че Алфи и аз, ние никога...
Лоти, разбира се, че не.
Какво правите в гардероба на майка ми?
Охо, здравейте.
Вие сте един от тези мръсни, дребни, частни детективи.
Наричат ви още частни ченгета, разследвачи.
Аз... аз съм мръсен, дребен застрахователен детектив.
Частните детективи са романтични. Аз... аз съм просто дребен.
Винаги ли получавате удоволствие, галейки дамски обувки?
От време на време галя цялата жена...
Бил си духовит. Не сигурна, че те харесвам.
Постепенно се харесвам на хората. Бихме могли да се срещнем по-късно и на теб да се харесам.
Не изглеждаш много силен, за да хващаш престъпници.
Ако те понапляскам малко, може и да си промениш мнението.
- И аз може да те напляскам.
- Започва да звучи забавно. Да пуснем малко музика?
- Защо душиш наоколо?
- Ти си Лора Кенсингтън, нали?
Да. Имам белег във формата на ягода върху бедрото си за доказателство.
- Искаш ли да го видиш?
- Може би по-късно, когато мога да направя пълен оглед.
Годеникът ми може да не одобри това.
- Така ли? Кой от всичките?
- Значи следиш живота ми.
Чета жълтата преса, ако това имаш предвид.
Значи си виждал снимките, на които се гмуркам в градския фонтан.
И арестувана за превишена скорост и поливане с шампанско в Ел Мороко.
И докато аз си живея живота, ти усилено душиш в гардеробите на хората.
Мога ли да устоя, щом ми плащат според уликите?
- Крадецът оставил ли е някакви?
- Не е, защото е още между нас.
- Кой казва?
- Малкия човек, вътре в мен.
Значи ти си Си 2Ю Бригс.
Чувам, че си много умен детектив с впечатляваща слава.
Исках да се запозная с теб.
- Казват, че винаги хващам моя човек.
- Аз също.
Добре.
Радвам се, че си поговорихме.
- Жалко, че къщата е пълна с хора.
- Къде ще ходим довечера?
Чайнатаун или Харлем?
Какво предпочиташ, джаз или опиум?
Предпочитам чергата пред камината ми.
Направо в твоя апартамент, а? Винаги ли започваш с десерта?
Зависи какво ям.
За мен ще бъде много интересен експеримент.
Обикновено предпочитам привлекателни, атлетични, мускулести мъже.
Може да направя няколко коремни преси, преди да дойдеш.
Аз... Ами годеника ти?
Ако не го поканиш, аз също няма.
- Някакви следи?
- Вътрешна работа. Няма съмнение.
- Ченгетата не твърдят това.
- Грешат. Вътрешна е. Мога да позная.
- Джайантс играят ли днес?
- Да.
Играят с Кардинълс в Сейнт Луис.
Обади се на букмейкъра ми Франки. Искам да залижа. Хилядарка за Джайантс.
- За Джайантс да спечелят.
- Да спечелят, разбира се!
Какво мислиш, да се класират ли?
Г-н Магрудър? О, поклон.
- Нещо по случая Кенсингтън?
- Вътрешна работа е.
- Залагам живота си.
- Залагаш живота си и на Джайантс, а те са 6-то място.
Може ли да поговорим без надзирателя да е тук?
Моля ви, сега г-ца Фитцджералд е част от тази компания.
Трябва да се научим да работим заедно в хармония.
Кое ви кара да сте сигурен, че е вътрешна работа?
Нямаше да е толкова безпроблемно.
Г-ца Фитцджералд предлага, имайки предвид важността на загубата,
да разширим разследването си.
- Какво трябва да означава?
- Оценявам значението на интуицията до известна степен.
Но ние навлизаме в десетилетие на научни новости.
Г-ца Фитцджералд предложи да ти помогнем малко,
като дадем част от работата на външна частна детективска агенция.
- Какво?
- Да ти помогнат, да пробваме,
да видим дали ще е различно с нов подход или техника.
Не се чувствай заплашен веднага.
Според теб, винаги съм заплашен от интелигентни жени.
Да не сте наели жена-детектив?
Норт Коуст трябва да се движи с прогреса на пазара.
Заложени са много пари.
Колкото повече време минава, толкова повече изстива следата.
Ако частна детективска агенция Купърсмит съдейства, тогава добре.
Ако не, просто губим няколко долара.
Купърсмит? Тези са като Фрик и Фрак.
- Те са безмозъчни.
- Преминаваме в ново десетилетие, 1940.
Това означава, че нещата са различни.
Направи ми услуга. Макс Беър си търси спаринг-партньор.
Защо не слезеш в гимнастическия салон?
Ти си единственият, от когото получих такава жестока съпротива.
Ти си динозавър с твоите дезорганизирани улични методи.
Моля ви. Баща ми винаги е наблягал на хармонията.
Трябва да вървя. Работя върху случай.
Ще ти се обадя да обядваме заедно.
Знам страхотен ресторант, ще ти хареса, "Гестапо Фууд"
Внимавай с уличното движение.
Да не те удари автобус, тялото ти няма да може да се разпознае.
Не съм чувал нищо за каквото и да е.
Никой не се пробвал да продава или пък се е хвалил.
Чарли, трябва да ми помогнеш. Дръж си ушите отворени.
Трябва да знам всичко, което чуеш. Много е важно.
Петдесет! Сигурно си отчаян.
Знаеш къде да ме намериш. Продължавай да ядеш моркови. Мисля, че помагат.
Мисля, че Джо каза, че всички са си отишли, г-н Бригс.
Само ще проверя нещо. Ще съм слязъл след 5 минути.
Стресна ме. Работих до късно.
Разбира се, Еди каза, че не мисли, че има някой горе.
Е, тук съм... Очевидно съм тук.
- Защо си толкова нервна?
- Не съм нервна.
Защо да съм нервна? Работих тук сама, не очаквах да те видя.
Ти не работиш ли постоянно до късно? Така ми казаха.
Какво е това, 20 въпроса? Изплаши ме.
Работя тук сама. Попълвам разни книжа.
Какво ще правиш, ще молиш Магрудър да изхвърли всички охладители за вода?
Защо не подхвърляш остроумните си забележки някъде другаде? Аз съм заета.
Аз си тръгвам. Аз... не работи до много късно,
защото торбичките под очите ти стават по-големи.
Приятна вечер и в случай, че получиш внезапна коронарна тромбоза,
вероятно трябва да караш директно към болницата.
Беше права. Не трябва да се мотаем из офиса.
- Побиват ме тръпки от него.
- Той е безобиден.
- Как влезе?
- Не беше трудно.
Наистина ли? Какво направи, баща ти е купил сградата?
Струваше ми само малък бакшиш на портиера.
За теб може би. Дам ли му малък бакшиш, той плюе на обувките ми.
Донесох много скъпа руска водка, 120 градуса.
Да не го изпуснеш. Може да взривиш сградата.
Отегчих се от чакане. Няма нищо за четене, освен детективски списания и квитанции от конни надбягвания.
Имам тесте карти с голи жени. Можеше, нали знаеш...
Нека позная. Използваш ги да редиш пасианси.
Срещах се с шестица спатия.
Харесва ми жилището ти.
Точно каквото си го представях, мръсна, малка миша дупка.
Благодаря. Ще предам на декоратора си.
Търсихме такъв ефект.
Умираш ли си да видиш ягодовият ми белег?
Ако е на същото място, както следобед, бих искал да го видя.
Това наистина е новост за мен.
Свикнала съм на вили и яхти,
великолепни европейски любовници, които ми купуват подаръци и ме докарват до екстаз.
И все пак, някак го намирам за много вълнуващо да стоя тук,
в мърлява дупка, с късоглед застрахователен чиновник.
Знам, че тук има комплимент. Само не знам къде е точно.
Ще свалиш ли шлифера са?
Тук не е валяло от 20 години.
О, ами...
Какво мислиш?
Ако се случи да умра, докато правим нещо,
искам балсаматора да остави усмивката на лицето ми.
В най-подходящия момент.
Ще нахлузя нещо по-удобно и ще те чакам в леглото.
По-удобно от това? Какво ще сложиш, лосион на Джърган?
- Ало?
- Константинопол.
Ти си във властта на Нефритения Скорпион.
Ще отидеш до имението Дилуорт.
Ще влезеш и ще отвориш сейфа.
Чувал ли си някога за индийската книга Кама Сутра?
Съжалявам, Лаура, но трябва да отложим нашето малко рандеву.
- Моля?
- Току що се сетих за друг ангажимент.
Надявам се, че нямаш нищо против. Портиерът ще ти повика такси.
- Беше прекрасна вечер. Много ти благодаря.
- Разбира се, ти се шегуваш.
Ще се обърна и можеш да се облечеш. И моля те, побързай.
- Доста съм притиснат от времето.
- Да не загуби мъжествеността си?
Тази вечер беше много пълноценна за мен. Наистина.
Винаги ще си спомням за нея като за много скъпа.
Ако наминеш в квартала, отбий се.
Какво ти става?
Искаш ли малко фъстъци за из път.
Мисля, че има цяла купа в другата стая.
Ти мразиш жените?
Изобщо не. Те са превъзходен пол.
Наистина, много приятна разновидност.
Трябваше да се досетя.
Дребен чиновнически плъх като теб, който цял живот преследва престъпници.
- Трябваше да се досетя.
- Не, Лаура, не се сърди.
Отбий се през пролетта. Олеандърът ще е цъфнал.
Тръгвам си! Махам се!
Не съм свикнала мъж да ме изритва от леглото си, но можеше да е по-лошо.
Ти си много луд!
Благодаря ти предварително за разбирането, Лаура.
Господ да те благослови. Имаш прекрасно оформен задник.
- Мама миа.
- Господ да те благослови, Лаура.
Не мога да повярвам. По същият начин е.
Да не мислиш, че някой от Кенсингтън е дошъл и е направил и този?
Ние поставихме охранителната система. Подсигурихме мястото напълно.
Някой е крачка пред теб.
Искам да говоря със семейство Дилуорт. Искам да ги разпитам.
Детективите на Купърсмит ги разпитваха цяла сутрин.
Господи. Искаш да кажеш... Не мога да повярвам.
Тя е убедила Магрудър да включи Купърсмит.
Трябва ни цялата помощ, която можем да получим по този случай.
Какво става, момчета? Искате ли да поговорим?
Здравей, Си 2Ю. Сега ние работим върху това.
Така ли? Това е мой случай, просто да сте наясно с това.
Чуваш ли го? Все едно ние сме се набутали.
- Те ни извикаха.
- Това беше първата им грешка.
Може би си мислят, че пропускаш нещо.
- Познаваш ли брат ми Джо?
- Този, който е умрял при раждане?
Чувам, че имаш малко проблеми.
- Е, момчета, открихте ли следи?
- Няколко.
Така ли? Какви? Искате ли да споделите с мен?
Ще ви кажа дали са истински следи или сте открили собствения си списък за пазаруване.
Искаме да го хванем това. Имам предвид дългосрочна сделка с Норт Коуст.
Чувам, че правят някакви промени.
Приятели, ще реша този случай,
тогава вие ще се върнете на старата си работа - да търсите изгубени пудели.
Смяхме се, когато чухме, че си помислил кражбата в Кенсингтън за вътрешна работа.
Отсега виждам, че ще се препъваме един друг навсякъде.
- Един от нас ще падне.
- Не планираме падане.
Вие се надценявате... и четиримата.
Това е много умен крадец.
Вие, момчета, се затруднявате дори и при изповед да разберете кой какво е направил.
Ще ти кажа какво сме разбрали.
Търсим висок мъж, едър, атлетичен, около 30 годишен.
С пъп навън или навътре?
С пъп навън или навътре?
Ако е нисък, тогава е дебел,
прекалено дебел, за да се промуши през кухненския прозорец.
Искаш ли да му покажеш важната улика?
Каква е важната улика? Оставил си е акта за раждане ли?
Покажи му.
Никой от тази къща не е бил в Роки бар.
Аз съм ходил в Роки бар.
Имаш кибрит. Голяма работа. 6 милиона души ядат в Роки бар.
Ще го хванем този.
Важното е да не го приемаш като състезание.
Не се притеснявай. Не ви приемам.
Защо си разстроен? Ще го хванем.
Можеш ли да повярваш, че е говорила с Магрудър да наемат двамата идиоти?
Цял ден си унил.
Не е типично за теб. Какво става?
- Ал, трябва да се изповядам.
- Какво?
Събудих се тази сутрин. Намерих това на пода в апартамента си.
- Е, и какво?
- Не си спомням да съм бил с някого снощи.
Стига. Колко пъти се е случвало на всеки?
Взел си проститутка. Ударил си бутилка алкохол. И в леглото.
- Така че, не си спомняш.
- Имаше и празна бутилка водка на пода.
- Не пия водка.
- По-голяма причина да не помниш.
Водката прави странни неща с човек. Вярвай ми.
Събуждал съм се с доста странно изглеждащи глави на гърдите ми.
Не мога да разбера. Има нещо гнило. Върнах се тук.
Исках да проверя нещо в кабинета си.
Това си го спомням ясно.
Беше около 21:00.
Чакай малко. Натъкнах се на... Чакай малко.
- За какво мислиш?
- Разбира се.
Нищо чудно, че мислех всичко за вътрешна работа.
Но не отвътре на Дилуорт или Кенсингтън.
- Отвътре на нашата компания.
- Какво?
Толкова е очевидно. Защо не се сетих веднага?
Шегуваш ли се? Кой? Майз, Бонд или аз.
Ние единствено имаме достъп до охранителните ти настройки.
Да, ами ако е даден и на друг?
Някой, който не познаваме толкова добре,
защото не е работил тук толкова дълго, колкото нас?
- Фитцджералд?
- Защо не?
Защо не? Господи. Имали сме и преди жени-крадци на бижута.
Тя винаги е твърдяла, че може да направи всичко, което може и мъж.
Не мисля, че е имала предвид кражба.
Какво знаем за нея? Нищо.
Знаеш, че има вкус към скъпото. Носи скъпи бижута.
- Трябва да вляза в офиса й.
- Недей.
- Трябва...
- Ако те хване, ще те убие.
Ще вземе пушка и ще те застреля. Тя ходи на лов за патици.
Но всичко добива смисъл. Тя е тук до късно всяка вечер.
Има папките... Дадохме й документите.
Знае цялата информация. Трябва да мина през кабинета й.
Не й тършувай из бюрото. Ще те хванат.
Какво правиш тук?
- Аз? Не, аз бях...
- Ровеше ми из бюрото.
Много ще ме извиняваш.
Целия си червен. Душеше из книжата ми.
Само някой с подозрително, параноично съзнание би казал това.
Много се съмнявам, че хората от Амиш
или Куекър стигат до такова заключения.
Ти, малък следящ червей.
Сега бъркаш метафорите, значи си разстроена.
- Знам защо ровичкаш из офиса ми.
- Не ровичках.
Търсиш доклада от агенция Купърсмит.
- Ти ги нае за да ми е трудно.
- Какво?
Точно така. Сега има твърде много ченгета и се прескачаме постоянно.
Тези момчета постигнаха повече за два часа, от колкото ти за два дни.
Плакала ли си? Грима ти...
Не се опитвай да се измъкнеш, хванах те да търсиш из бюрото ми.
Не търсех, а ровех. Не може ли колега да порови?
Махай се. Ако отново те хвана да ровиш из нещата ми...
- Какво се страхуваш, че ще намеря?
- Ти не можеш да намериш и носа си на тъмно.
Внимавай, защото те наблюдавам. Знам каква си. Знам какво целиш.
Това е глупаво. Трябва и двамата да се успокоим.
Току що обядвах, ти си предразположен към инфаркт, може да получиш удар,
който да те убие на момента или да парализира половината ти тяло.
Приятен ден.
- Трябва да вляза в апартамента й.
- Търсиш си неприятности.
- Подскочи от ужас, когато ме хвана.
- Може ли да я виниш?
Защото е виновна. Погледни в очите й. Тя е лоша шафрантия.
- Има хубави очи.
- Казах да погледнеш в тях.
Има нещо гнило... В момента, в който я видях, почувствах опасност.
Тя твърди същото и за теб.
Ако вие се интересувахте от награди, можехме да получим милиони долари.
- Трябва да вляза у тях.
- Нека да ти кажа нещо.
Да бъдеш детектив, не те слага над закона.
Ако те хване, ще те хвърли в затвора.
Това спирало ли ме е преди?
- Тя ще излиза довечера.
- От къде знаеш?
Защото рових в бюрото й. Знам срещите й.
Ще се среща със сестра си довечера за вечеря в ресторант.
Мислех, че е казвала, че сестра й е инвалид в Детройт.
Това ти казвам. Нищо, което е казвала не е проверено.
Знаеш, че не можеш да влезеш в апартамента й. Неетично е.
Ще вляза. Имам и ключ.
- Как успя?
- Откраднах го от чантата й.
Тя ще разбере, че нещо става, когато види, че липсва, нали?
Никога няма да разбере. Направих дубликат и върнах оригинала.
Господи. Имаш дарба за кражби.
От теб би станало страхотен крадец.
Трябва да си крадец за да хванеш такъв. Не го забравяй.
- Ще се видим утре.
- Да, ще се видим.
- Да ти взема ли палтото, скъпа?
- Аз ще се оправя.
Какво искаше да ми кажеш?
Без питие?
Достатъчно пих. Колко ти трябва, за да бъдеш напълно честен?
- Не ме улесняваш.
- Защо да те улеснявам?
Защото ни е грижа един за друг.
Преди ме обичаше. Сега те е грижа?
- Седни.
- Няма да припадна. Била съм зарязвана и преди.
Бих искал да не говориш такива неща.
Побърза да ме изведеш от ресторанта за да говорим,
защото се страхуваше, че ще направя сцена или ще припадна.
Ти си много емоционална жена.
Така ли? Повечето мъже се оплакват, че съм ледена.
- Знаеш, че ме е грижа за теб.
- Вече го каза. Давай по същество.
- Не, че не искам да напусна Карълайн...
- Но ти не я напускаш.
Опитах се да добия кураж хиляди пъти.
Всички тези обещания? Историите, за това колко си нещастен в къщи?
- Превръщаш това в кошмар.
- А не е ли? За мен е.
Опитай се да разбереш. Можем да си останем приятели.
- Дори може да продължим да спим заедно.
- Ти луд ли си?
Забърках се в това, защото ми каза, че брака ти е пред приключване.
Казваш, все едно съм те измамил.
- А не си ли?
- Не исках.
Твърде много те уважавам.
О, господи. Как преминахме от любов, през грижа, до уважение?
В следващия момент, ще ми купуваш шал за молитва.
- Бети Ан...
- Остави ме на мира. Моля те.
- Бети...
- Просто си тръгни. Ще се оправя. Остави ме сама.
- Скъпа, чуй...
- Остави ме на мира!
Надявам се да решиш да останеш в Норт Коуст.
Ти наистина помагаш да се промени компанията.
Предполагам няма да имаме меден месец в Позитано, а?
Чувствам се като негодник!
Не трябва. Вината е моя. Въвлякох се в това против преценката си.
- Скъпа...
- Просто тръгвай.
Довиждане Крис. Довиждане Ню Йорк.
Г-це Фитцджералд! Господи! Какво правиш?
- Какво правиш тук?
- Как така, какво правя тук?
- Какво правиш тук?
- Случи се да минавам.
- Какво?
- Аз... Какво... Аз бях...
- Крия се зад паравана ти.
- Зад кое?
Имаш приятен японски параван. Криех се зад него.
Как влезе? От кога си тук?
Аз... Какво време... Отскоро, всъщност.
- Нахлул си в апартамента ми?
- Не съм нахлул.
- Как влезе?
- Наистина ли искаш да знаеш?
- Как влезе тук?
- Направих дубликат на ключа ти.
- Какво си направил?
- Който ще имаш без да плащаш.
Добре е да имаш два ключа, защото се случват непредвидени случаи.
- Защо ми причиняваш това?
- Какво? Защо?
Защото съм убеден, че някой от Норт Коуст
е отговорен за кражбите на бижута.
- Кой, аз?
- Ти беше главния заподозрян, да.
- На какво основание?
- Познавам всички по-добре от теб.
- Имаш достъп до цялата информация.
- Е, и? Ти също.
Беше толкова нервна оня нощ, когато те хванах.
Държеше се толкова странно.
Имаше кибрит от Роки. Видях те да го слагаш в...
Помниш ли,че пийнахме в Роки бар? Не протече много добре.
Така че нахлу в апартамента ми незаконно и ме шпионираше?
Не шпионирах. Какво ти има? Тършувах.
- Аз съм голям тършувач.
- Какво си?
Тършувах следобед. Видях "вечеря със сестра ми".
Всички тези сестри, всички вечери. Бяха с Магрудър, нали?
О, господи! Аз съм унижена!
Престани. Ако не бях тук, щяха да те събират с лъжица.
Това не е твоя работа, гадна малка невестулка.
Да си паднеш по негодник като Магрудър.
Той не е негодник. Чудесен е. Той е два пъти повече мъж от теб.
Не разбираш ли? Той ти говори това за да ти влезе в гащите.
- Няма да напусне жена си.
- Ти си видял унижението ми.
Унижаване е, как този тип се възползва от умна жена като теб.
Не си достоен да говориш за Крис Магрудър.
Виж ти. Тя все още го обича. Не мога да повярвам.
Изчезвай, преди да съм повикала полицията да те арестува за влизане с взлом.
Няма да те оставя сама тази вечер. Луда ли си? Виж се.
Бих те попитал дали имаш някакви приятели, но знам отговора.
Дай ми го. Господи. Какво...
Какво... Страхотно.
Добре ли си.
Ехо?
Господи.
Какво, по дяволите, правиш тук?
Кафе.
Господи, сетих се.
Снощи дойде, защото си мислил, че съм откраднала бижута!
Това е доста объркващ случай.
Бих казала, че ти си объркан. Защо не отиде да спиш у вас?
- Шегуваш ли се? И да те оставя да направиш нещо откачено?
- Като какво?
Като да се гмурнеш от прозореца.
От къде знаеш, че нямаше да скоча и до като си тук?
- Защото те наблюдавах.
- Стоял си буден цяла нощ за да ме наблюдаваш?
Точно така. Да.
И хъркаше като мечка гризли със синузит.
Не ми беше добре снощи. Сега съм добре.
- Говореше на сън.
- Вероятно си водеше бележки, ти подозрителен малък червей.
- Коя е Рита?
- Рита е жената, която избяга с бившия ми съпруг.
- Нещо друго?
- Определено знаеш как да си избираш мъжете.
А ти провери индивидите от твоя пол. Няма голям избор.
Спомена и името ми. Мислех, че си будна.
- Каза, че трябва да гния в ада.
- Вероятно съм била будна тогава.
Разбрах, че си по-добре.
Сега, ако обичаш си върви, трябва да бъда на работа след 30 минути и не разправяй какво си видял.
Никой няма да разправя. Въобще не ме е грижа за живота ти.
Не можех да те понасям, когато те срещнах, не мога да те понасям и сега.
Мисля, че си противна и надута... Направи ми услуга.
Когато ме видиш в офиса... тръгни в обратна посока, става ли?
И ако Магрудър ти каже, че ще напуска жена си,
ако бях на твое място, щях да си държа краката затворени.
Гледай да не се задавиш докато закусваш и да умреш от задушаване.
Няма да успееш да изкараш парчето филия, независимо колко усилено кашляш.
Г-н Магрудър, изпратили сте да ме...
Защо не отворите песнопенията си на 90 страница...
Седни Си 2Ю. Имаме проблем.
Брат ти изглежда добре. Балсаматорът е свършил добра работа.
Ще оставя момчетата от Купърсмит да ти разяснят.
След внимателно претърсване, като използвахме някои от най-модерните техники,
открихме някои интересни улики.
Така ли? Уличаващи кого, Елинор Рузвелт?
Открихме отпечатък от обувка при Кенсингтън.
Е и?
Флоршайм, осми номер, кожени.
Които се носят само от 20 милиона американци.
Аз нося същите.
За тези пари не можеш да си купиш по-добри.
Намерихме също и няколко косъма.
Един на килима в Кенсингтън, другият в сейфа на Дилуорт.
Съвпадат.
Простете ми, че не съм изненадан.
Нямаме предвид, че просто съвпадат един с друг. Съвпадат с твоите.
Също както и обувките.
Приятели, знам, че искате да ми вземете работата...
Снели сме отпечатък от кибрита.
Снели сте отпечатък от кибрит?
Лабораториите на Купърсмит използват високочувствителна апаратура.
- Няма да ми кажете, че е мой?
- Твой е, Си 2Ю.
И какво? Оставил съм следа върху парапета
или случайно съм изпуснал кибрита.
Кибритът е намерен преди да отидеш на мястото.
Момчета, не се съмнявате в честността ми, нали?
Нека ви кажа, бил съм 3 години бойскаут.
Имам редица почетни значки и моят водач,
който сега е съден за педерастия, ще го потвърди.
Никой не отправя обвинения.
Имаш огромни дългове на залагания,
бейзбол, надбягване с понита.
Вие разследвате ли ме?
Си 2Ю, уверявам те, засега това е само вътре в компанията.
Не искаме полицията да знае, не търсим лоша реклама.
Фитцджералд, какво мислиш? Кажи нещо.
Ти си умна жена. Мислиш ли, че съм го направил?
Моля те Си 2Ю, нека не намесваме ежедневните ви дрязги с г-ца Фитцджералд.
- Тя не е детектив.
- Но тя е умна жена. Има много идеи.
Тя докара тези двама празнодумци на този случай.
Не е нищо лично. Просто разследваме.
Всички искаме да хванем крадеца. Аз съм на ваша страна.
Приятели, мисля, че трябва да си вземем еднакви якета.
Искам списък на всички, които са посещавали апартамента ми.
Не се притеснявай, Си 2Ю. Ние ще разнищим всичко.
Г-це Фитцджералд, исках да се видим с вас по-късно.
- За какво, г-н Магрудър?
- За нашата сметка в Париж.
Доколкото си спомням, тази сметка е закрита.
Трябва да се видим по-късно. Само да поговорим.
Държах се като глупак. По-късно, за питие. Само за питие.
Я виж ти!
Може ли да вляза?
Разбира се. Шокиран съм.
Тук е малко разхвърлено.
Ако знаех, че ще идваш, щях да пренаредя мърсотията.
Сам ли си?
Сам? Да, разбира се.
Щях да се обадя, но реших, че ще е по-безопасно, ако говорим лично.
- Как така "по-безопасно"?
- Не мога да остана дълго.
Защо? Имаш среща с Магрудър в Париж?
Не е твоя работа.
Благодаря ти, че дойде в офиса, за да ме защитиш. Много мило от твоя страна.
Затова исках да поговорим.
Братята Купърсмит днес са разпитвали Лаура Кенсингтън.
Казала им е, че е била с теб онази нощ
и че са ти се обадили по телефона посреднощ, и си започнал да се държиш странно,
и си се отървал от нея, защото е трябвало да ходиш някъде посреднощ.
Нека ти кажа, тя лъже.
- Защо би лъгала?
- Помисли.
Бих ли изритал Лаура Кенсингтън от леглото си?
Дори и ако президентът имаше нужда от мен.
- Защо ме лъжеш?
- Защо дойде тук, с тази налудничава история?
Защото трябваше да проговоря днес, на срещата.
Защото докато аз си мисля, че си лицемерно малко...
- Влечуго.
- Влечуго, благодаря ти. Не мисля, че си крадец.
- Какво те кара да си толкова сигурна?
- Прекалено смело е за теб.
Не си достатъчно романтичен. Това изисква пламенност и въображение.
Инстинктът ми подсказва, че не си ти.
- Не мислех, че имаш инстинкти.
- Имам.
Обикновено не им се доверявам, особено, когато се отнася до мъже,
но този път мога да го почувствам.
Добър си в хитринките, като душене и шпиониране.
Не си достатъчно смел, за да бъдеш крадец.
- Явно те привличат мъже извън закона.
- Не сме тук, за да го дискутираме.
Тук сме, за да говорим за това, което е казала Лаура Кенсингтън пред Купърсмит.
Лаура Кенсингтън не е била тук.
Тя... Ти се... Лаура Кенсингтън не е била тук.
Тя е казала, че е оставила тук чорапогащника си.
Това може да е всеки. Не знам...
Много жени минават през този апартамент.
Не казвам, че всички печелят, но има доста действие.
Сигурна съм, че не си достатъчно претенциозен.
Какво искаш от мен?
Наслаждавам се на близостта на добре сложените членове на противоположния пол.
Така ни е създал господ и защо аз трябва да критикувам идеите му?
Дойдох, за да ти кажа, че те разследват. Бъди честен с мен!
- Честен съм.
- Откъде имаш този чорапогащник?
На някоя проститутка е.
Жените, които идват, си губят обици, чорапогащници, не знам.
Лаура Кенсингтън казва, че е нейн. Казала също, че дала бакшиш на портиера.
Той я пуснал и тази версия се потвърди.
- Който и да е, няма ме.
- Какво?
- Кой е?
- Хърб и Джо Купърсмит.
Не искам да ме видят тук!
Защо? Какво има? Да не съм просяк?
Ти си заподозрян. Трябва да обяснявам много.
Мисля, че все още си влюбена в Магрудър.
Ето защо не искаш... Отиди в края на коридора.
Там е спалнята. Затвори вратата. Отивай в спалнята.
Може ли да седна или ще пипна нещо?
Микробите не могат да живеят в кръвта ти. Прекалено е студено.
Хайде, Си 2Ю. Отвори.
Идвам!
Сигурни ли сте, че не сте сбъркали апартамента?
Капаните със сиренцето са в мазето.
- Може ли да влезем?
- Чакайте малко.
Имам една хористка отзад и ако не побързам...
Не е Лаура Кенсингтън, нали?
Лаура Кенсингтън? Не знам.
Всички изглеждат еднакво с краката нагоре. Никога не мога да разбера.
Тя твърди, че е била тук онази нощ,
докато не си я зарязал, за да излезеш по някаква мистериозна среднощна работа.
Бих ли зарязал Лаура Кенсингтън? Да не лапам мухи.
Проблемът е, че Еди, нощният пазач от Норт Коуст, казва,
че си правил странни среднощни посещения в офиса си,
през двете нощи на обирите.
Приятели, много ми харесва да си говорим , но
в другата стая има една медицинска сестра, и...
Мисля, че каза хористка.
Която се грижи за мен. Оставете ме.
Хайде. Може да говорим утре, нали?
Не знам как все още можеш да се любиш с това в главата.
Изправен си пред присъда и ще влезеш за дълго в затвора.
Затова трябва да си получа всичко сега.
Така ли? Ще прехвърлим утре това на полицията.
Има случай, който се развива, това е доста уличаващо.
Това е косвена улика. Само това имате.
Много хора са отишли на бесилото заради косвени улики.
Е, приятели, бесилото ще трябва да почака,
защото ме чака в стаята една сервитьорка, и аз...
- Сервитьорка?
- Да, медицинската сестра,
която е... която си пада малко хористка
и работи хотел от време на време.
Ако хванете крадеца, обадете ми се.
Ще ви купя нови йо-йо.
Те си...
- Какво е това?
- Аз...
разглеждах рафтовете ти
и открих това тесте карти с голи жени и това.
Това са... Какво...
Това са... бижутата на Кенсингтън.
Това са... Бижутата на Дилуорт и...
Това са... Защо...
Защо ме гледаш така?
Защото си ги намерила между колекцията ми от мъжки арт произведения?
Каква е връзката?
Излизах с шестица пика.
Тогава четворка каро ни хвана заедно и...
Бях наясно, че се прокрадваш мистериозно в офиса посреднощ
и че пазачът те е видял.
Знам, че имаш чорапогащника на Лаура Кенсингтън, а тя се кълне,
че си я изритал от леглото, за да се погрижиш за спешна работа, което портиерът потвърди.
Имат отпечатъци от обувките ти, от пръстите ти,
а аз все още вярвах, че не си го направил.
Но сега откраднатите вещи се оказват скрити в спалнята ти.
Какво искаш да кажеш? Това те кара да се съмняваш в мен?
Бях трогната, че си останал да ме гледаш цяла нощ.
Започнах да си мисля, "може и да не е малък, гаден паразит, на какъвто прилича".
Може да съм гаден паразит, но съм честен гаден паразит.
- Не съм взимал бижутата.
- Как можеш да го отричаш?
- Хванат си на местопрестъплението.
- Да, аз...
Какво... аз... Съгласен съм, може да има отпечатъци от мен,
може и бижутата да са в спалнята ми.
С това съм съгласен.
- Започвам да си мисля, че съм в огромна беда.
- Ще се обадя на полицията.
Не, ще забравиш ли малко логиката и дай предимство на съмненията?
- Това ме прави съучастник.
- Не и ако съм невинен.
Невинен! Ти нямаш нищо еврейско в теб.
Затова имаш тези проблеми.
Затова Магрудър те чака.
Вземаш все грешни решения, защото ги вземаш тук, а не тук.
Решенията, взимани тук, не са толкова надеждни, колкото тези тук,
защото това са сиви клетки, а това е кръв,
а кръвта циркулира из тялото.
Циркулира и знае каква е целта.
Но тук, сивите клетки просто си лежат и си мислят.
Разбираш ли какво казвам?
Разбираш ли какво казвам?
- Ало.
- Константинопол.
Ще вземеш бижутата, всяко от тях.
Ще вземеш бижутата, всяко от тях.
Увери се, че са всичките.
Увий ги в кафява хартия, така че никой да не разбере какво е.
Отиди на Централна гара. Наеми сейф. Заключи ги вътре.
Прибери се, вземи ключа с теб и го сложи в пощенската си кутия.
Остави кутията отключена.
Тогава ще заспиш дълбок, освежаващ сън и когато се събудиш,
няма да си спомняш нищо.
Ясно ли е?
Г-це Фитцджералд?
Някога казвал ли съм ти,
че си една от най-красивите жени, които съм срещал?
- Ще те предам.
- Не, наистина го мисля.
Това, което ме накара да се влюбя в теб, бяха твоите красиви очи.
Не мога да повярвам. Ти действително се опитваш да ми се подмазваш?
Устоявах ти, защото тук, дълбоко,
си мислех, че можеш да ме нараниш,
а не исках отново да се поставя в това положение.
Си 2Ю, нека да се изясним веднъж завинаги.
Не бих се заинтересувала от теб, дори да беше последният мъж на земята.
Не само това, но за мен е обидно, че може да си помислиш,
че бих могла да се хвана на такъв нескопосан трик.
Толкова ли ниско мнение имаш за мен.
Благодаря ти, че се отби.
Точно сега съм малко зает, но утре можем да отидем на вечеря.
Знам един ресторант, осветяван от свещи.
Мога да гледам в очите ти и да казвам колко влюбен съм в теб.
Ако не знаех какъв гърчещ се, малък, гаден плъх си,
щях да си помисля, че имаш мозъчен тумор.
- Закъсня.
- Господи, все още треперя.
Заради снощи ли? Не можах да мигна.
Не е за това, Крис. Заради Бригс е.
Виновен е, нали? Тъжна история.
Моля те, не ме карай да се впускам в подробности,
но се чудя дали няма някакво мозъчно разстройство.
Може би осъзнава последствията от действията си.
- Купърсмит затягат кръга около него.
- Може ли да има...
раздвоение на личността?
Много престъпници са играли мръсни игрички, когато това им изнася.
Трябва да пийна.
Ако ти кажа нещо, обещаваш ли да не действаш прибързано?
Добре, но побързай. Имам страхотни новини.
- Открих бижутата.
- Какво?
Дръжте ме в течение. Благодаря.
Полицията е на път, слава богу.
Случаят е решен.
Колкото се страхувах от обществеността, толкова съм щастлив за разрешаването.
Ясно е, че има нещо повече от това, Крис.
Виждал съм и преди мъже, които са докарвани до лудост при вида на много пари.
Те се изхранват, като измислят
всякакви видове екзотични планове за да измамят и ограбят хората.
Понякога си мислят "Аз съм вътре, знам защо се провалят плановете.
Няма да направя същата грешка".
Да не казваш, че се е побъркал от работа?
Той е изтощен човек. Имал е ужасен брак.
Това го е отблъснало от жените, с изключение на малките безопасни секретарки
и проститутките, които си наема.
Бил съкрушен, когато хванал жена му да го мами.
Почувствал се по-възрастен, огледал се наоколо и си е казал,
"Може би е време да си взема своето и да се махам".
Един тип, Питърсън, преди няколко години опита същото.
Разбира се, сега е почетен гост на затвора Синг Синг.
Сигурна съм, че го познаваш по-добре от мен.
Ще се разреши от самосебе си.
Бети Ан, говорих с Карълайн.
- Така ли?
- Казах й, че искам свободата си.
- Наистина?
- Не е ли прекрасно?
Изненадващо е.
Мислех, че ще си зашеметена.
Вчера бях.
- Нещо като увеселително влакче.
- Забрави за снощи.
Знаех, че съм направил грешка веднага щом напуснах апартамента ти.
Тя какво каза?
Мисля, че е почувствала, че сме се отдалечавали един от друг.
Беше много спокойна.
Попита дали съм сигурен, че това искам...
Благодаря. Още едно от това, моля.
Разбира се.
Определено не си толкова възбудена, колкото очаквах.
Не може да очакваш, че ще превключа на скорост и ще продължа.
Променила ли си намеренията си?
- Не.
- Не си срещнала някой друг, нали?
Не, не съм.
Не разбирам. Какво... Какво става? Какво съм направил?
Да, тези са. Бяха на библиотеката му.
Залага всеки ден и обикновено губи.
Знам, че е бил при букмейкърите за някакъв пакет.
Бях с него във вторник вечер до полунощ.
Тогава внезапно му се обадиха и той изведнъж се промени.
Ако беше някой друг, а не Си 2Ю,
нямаше дори да го обсъждаме.
Бижутата бяха в сейфа му. Случаят е ясен.
Знам, че искахте работата ми,
но мога да получа 30 години за това.
За добро поведение може да те пуснат след 20.
Ще ви хвана. Без значение къде сте.
Ще проверя всички клубове за ниско интелигентни в града. Ще ви намеря и ще ви убия.
- Ниско интелигентни ли.
- Ще ги убия тези.
- Спокойно.
- Не съм човекът, който ще те поучава,
но ако се нуждаеше от пари, можеше да се обърнеш към мен.
Щях да те изслушам. Предупредих те за комарджийската ти страст.
Не можете ли да разберете, че това е конспирация?
Поставят мои отпечатъци,
а пазачът ми подправя подписа.
Лесно е. Лудото момиче, което пуши опиум си измисля историята.
Фитцджералд поставя бижутата в апартамента ми.
Има си дума за хора, които си мислят, че всички са в конспирация срещу тях.
- Точно така, схватливи.
- Си 2Ю,
опита се да глътнеш ключа на сейфа,
където намерихме откраднатите бижута.
- Имаш ли свидетели?
- Да, аз!
И ще повярваш на твоите думи пред моите?
Да го водим в съда.
По-добре си намери адвокат, Си 2Ю.
Шокиран съм. Това е един от най-добрите ми хора.
Знаете ли колко дълго го познавам? Томи, ела с мен.
Майк, след теб съм. Съжалявам, Си 2Ю.
Ще уредя нещата. Не мърдай оттук.
Я виж ти.
Това не е ли г-н бързоговорещ детектив,
който е хванат с ръка в буркана със сладко?
Наистина ли съм те изхвърлил от леглото си?
Защо? Искаш да пледираш за невменяемост ли?
Виж, скъпа, трябва ми помощ и ти ще ми я окажеш.
- Така ли?
- Да.
Кое те кара да мислиш така?
Това е по твоята част.
Ще изглежда добре в биографията ти.
Заподозрян престъпник, смело бягство от полицейското управление посред бял ден.
Ти обичаш такива неща.
Отиди до онова чекмедже там.
Оставиха белезници във второто чекмедже отляво.
- Там трябва да има и ключ.
- Май си нервен.
Виж дали има ключ. Хайде, побързай.
Трябва да побързаш.
Иначе, ще бъда... ще ме затворят.
Ще се къпя само с мъже до края на живота си.
Госпожице, съжалявам. Не е позволено да стоите тук.
Бихте ли дошла с мен?
Да вървим, госпожице. Не е позволено да сте тук.
Хайде, освен ако не искате и вас да затворят.
- Съжалявам, че нещата не потръгнаха.
- Хайде, да вървим.
- Искаш да ме затвориш ли?
- Какво ви става?
- Махни си ръцете от мен!
- Има ли нещо?
Карълайн и аз уточняваме подробностите по бракоразводното споразумение.
Ще се изнеса от къщи до две седмици. Но разводът ще отнеме повече.
Затова споразумението трябва да бъде гарантирано.
Иначе, всичко ще се провали, ако ни открият заедно.
- Къде витаеш?
- Мислиш ли, че наистина е виновен?
- За това ли мислиш?
- Не мога да се отърся от онова чувство.
Какво? Че е невинен ли? Той е заловен на местопрестъплението.
Вярвай ми, има нещо нередно.
Не си представям този душещ малък термит като романтичен крадец.
Трудно бих нарекъл прекрачването на закона романтично.
Не си го представях така.
Какво имаш предвид? Уликите са срещу него.
Вече не знам какво имам предвид.
Ало? Да.
Да, тук е. Почакайте.
- Купърсмит е.
- Благодаря.
Ало. Не.
Наистина ли? Как?
Добре. Да, определено.
Ако имаш някакви съмнения за вината му, това трябва да ги разсее.
- Избягал е.
- Избягал?
Смъкнал си е белезниците и е скочил на съседната сграда.
- Си 2Ю Бригс?
- Като най-обикновен престъпник.
Осъзнавам, че никой не го е познавал истински през тези години.
Трябва да отида до полицейското управление.
Изглежда малкият ти термит си е изгризал път за навън.
- Забрави ли...
- Устой на изкушението да крещиш.
- Какво правиш тук, ти малък крадец?
- Не, не съм крадец.
Аз... Аз съм заподозрян. Това е изцяло различно.
Аз съм многообещаващ заподозрян, но не съм го направил
и трябва да имам време, за да го докажа.
Иначе ще ме заключат в бетонна сграда
и ще можеш да ме обиждаш само в дните за посещение.
- Защо дойде тук?
- Защото нямам към кого да се обърна.
Всички знаят колко ме мразиш,
така че никой няма да ме търси тук.
Трябва да спя някъде. Изтощен съм.
Не можеш да спиш тук. Не мога да си позволя сметки за дезинфекция.
Ако искаш да се обадиш на полицията, обади се.
Не ме интересува. Да знаеш, че вече спя.
Ако искаш да им се обадиш, обаждай се.
Дайте ми Пресинкт 11.
- Ало?
- Г-ца Фитцджералд?
- Да?
- Мадагаскар.
Вие сте в дълбок транс
и ще се подчинявате на всяка заповед на Нефритения Скорпион.
Ще се сдобиете с цялата охранителна информация,
отнасяща се до имението на Ейдриан Грийнууд.
Ще отидете там и след като дезактивирате охранителната система,
ще вземете всички бижута от сейфа,
всяко едно от тях.
Тези бижута ще скриете в апартамента си. Ясно ли е?
Да.
Какво има? Не можеш да спиш?
Не, имах най-странният сън.
Интересно, защото аз самият имах доста странни сънища.
Сънувах, че сме най-после заедно.
Наистина? Ти и Магрудър? Това е женитба, направена в рая.
От пенсиониран ангел, но в рая.
Ти не ме разбра. Сънувах, че ти и аз най-после сме заедно.
Това е странно, защото не чух никакво пищене.
От първия миг, в който те срещнах,
вътрешен глас ми каза, че съм срещнала това, което съм търсила цял живот.
Какво? Хлебарка, паразит, малък червей?
Черна... или аз те нарекох черната вдовица?
Знаех, че рано или късно, ти и аз, ще се прегърнем.
Да не си си правила гаргара с текила?
Ти си много романтичен мъж.
Да не си пушила преди да се събудя?
Предполагам съм ти казвала, че съм се влюбила страстно в теб.
Бих се страхувал за живота си, защото прилича на нагласена работа.
Свириха тази песен, когато двамата бяхме заедно в Роки бар.
Помниш какво са свирили в Роки бар?
Не че си прекарах лошо... а, лошо беше.
Страстта ми по теб е толкова силна, че ме плаши.
Не виждаш ли, че я прикривам
зад маската на враждебните действия и злите думи?
Не се притеснявай, защото никога не съм го взимал на сериозно.
Когато казваш, че искаш да ме смачкаш като насекомо,
това е твоят начин да кажеш, "Отдръпни се малко".
Не забеляза ли, че се защитавам?
- Г-це Фитцджералд...
- Наричай ме Бети Ан.
Бети Ан, не искам да ти развалям удоволствието, но...
ако това е някакъв план да се възп... не е много умел.
Ти си мъжът, за който ще се омъжа. Знам го от първия миг, в който те видях.
Ако ще се омъжиш за мен, по-добре да повикаме Белвю.
Трябва ти електрошок, скъпа.
- Би ли ме целунал?
- Аз?
Искаш да ти лепна една мокра ли?
Винаги съм си представяла как ме взимаш в ръцете си и ме целуваш,
така че най-накрая да почувствам тези фойерверки, за които хората говорят.
- Такава ли си извън офиса?
- За какво мислиш?
Мисля, че е жалко, че се мразим.
- Досега щяхме да имаме голямо семейство.
- Ще припадна.
Спокойно. Понякога така действам на жените.
- Не мога да стоя будна.
- Спокойно.
- Имам нужда да положа глава на рамото ти.
- Спокойно...
Трябва да си спомня какъв сапун съм използвал тази сутрин.
- Какво, по дяволите, правиш тук?
- Добро утро, скъпа.
Не ме наричай "скъпа". Какво става?
Бях буден цяла нощ,
мислейки върху всичко, което каза.
Това ме разтресе много дълбоко.
- Какво?
- Толкова често
спорехме в офиса
и имах чувството, че някъде долу,
под всичко това, ти всъщност си луда по мен.
Луда по теб? Какво, да не си се побъркал?
Ще ти кажа, сладурче,
снощи, за студена риба, каквато си мислех, че си, се справи много добре.
Слушай, господинчо, не ме наричай "сладурче"!
Не ми харесва повече от "скъпа".
Не съм някоя от тези Анита, които седят в скута ти докато им диктуваш.
Какво си направил, промъкнал си се и се плъзнал под ръцете ми?
Какво става? Вчера се опита да ме съблечеш и целунеш.
- За какво говориш? Ти дойде и заспа.
- Сега новините.
- Объркана съм.
- Неуловимият крадец,
ограбил богатствата на Кенсингтън и Дилуорт, тази седмица
отново направи удар.
Си 2Ю Бригс, бивш служител на Норт Коуст от Ню Йорк,
е главния заподозрян за грабежа на последната жертва,
Ейдриън Грийнууд от Манхатън.
Престъплението е направено по същия начин, както другите две.
В допълнение към милионите в бижута,
крадецът се е сдобил със състояние в брой.
Полицията откри бижутата от предишните обири,
което довело до залавянето и арестуването на заподозрения Си 2Ю Бригс.
Ето защо си избягал от полицията.
Не за да докажеш невинността си, а защото си имал недовършена работа.
Каква работа? Бях тук, с теб!
Поради някаква причина не мога да си спомня всичко, но бях заспала.
Но ако си дошил да спиш тук, може да си се събудил,
ограбил хората и след това да се върнеш.
Използвал си ме само като сигурно убежище!
Можех, но не го направих.
Ти се опита да ме съблечеш и целунеш.
Казваш ми неправилната лъжа.
Никога не съм се опитвала да те съблека в живот си
и няма да те целуна, дори да бяхме изоставени на безлюден остров за 20 години.
Никога няма да бъдем изоставени за 20 години, защото след 20 минути,
ще направя лък и стрела и ще те убия.
Какво си си мислил? Ще се омъжвам за Крис Магрудър, за бога.
- Така ли?
- Да.
Насрочихме дата за пролетта, веднага след като му приключи развода.
Така че, ако съм се опитвала да те събличам или да те целувам,
трябва да страдам от раздвоение на личността.
Ако се омъжваш за Крис Магрудър, страдаш от раздвоение на глупостта.
Трябва да е било от алкохола снощи,
но ти беше като различен човек, много по-добър.
Ще си взема душ и ако не си си отишъл когато изляза ще се обадя в местното полицейско управление.
За минута си беше свали защитата.
Ти беше всъщност секси,
въпреки, че когато светлината те освети по определен начин,
напомняш Мусолини.
По д...
Доста шикозно за чиновник.
Магрудър сигурно наистина те обича, по екстравагантен начин.
Сигурно обича да ходи в Париж повече от колкото с жена си.
Разбрах, че ти и Чарли имате нещо за мен.
Не знам за Чарли, но аз се натъкнах на едно име.
Наистина ли? Е, давай. Казвай.
Еди Полгар.
Еди Полгар. Кой е той?
Нищо не ми говори, но се появи два пъти.
- Еди Полгар?
- Да, да. Няма полицейско досие.
Може да е псевдоним. Не знам. Само това намерих.
Хей, хей. Мъже в синьо идват.
Продължавай да вървиш!
- Чарли.
- Си 2Ю, ти ли си?
- Получих съобщение, че ме викаш.
- Горещ си като пистолет.
"Горещ"? Ню Йоркската полиция искаше да ме награди до живот за постижения.
Името Еди Полгар говори ли ти нещо?
- Нула.
- Нищо. Каквото и да правя, не е лесно.
- Бръкни в чашата.
- В чашата?
В чашата. Да, да.
38 цента и късче от вестник.
И някои са си изхвърлили дъвките във фирмата ти.
Разтвори късчето вестник.
- Защо?
- Това е улика.
- Каква улика?
- От снощната кражба.
Купърсмит я намерили на алеята на собственика.
- Чарли!
- Крадецът я е изпуснал на излизане.
- Откъде я взе?
- Имам приятел, който има приятел,
който работи в същата сграда, в която е агенция Купърсмит.
- Мислех, че може да я искаш.
- Чарли, това е...
Тези обеци са едра кражба.
По израза на лицето ти виждам, че може да съм ти помогнал.
"Шерше ла фам". Знаеш ли какво означава, Чарли?
- Какво?
- Намери жената.
- Има ли жена?
- Първо мислех, че има.
После не. Сега мисля, че я пипнах.
Работиш с някого от години,
а един ден изкушението става много силно.
- Не вярвам, не Си 2Ю. Няма смисъл.
- Защо не?
Джил, не мисля, че някой от нас го е очаквал, но има доказателства.
Нали чу, че Фитцджералд видяла бижутата в апартамента му?
И се е съпротивлявал на ченгетата, когато са го хванали с ключа.
- За мен това е ясен случай.
- Какво?
- Не бягаш от полицията, ако си невинен.
- Това казвам и аз.
Представяте ли си какво хладнокръвие е необходимо за два удара. Хайде.
Си 2Ю заслужава малко доверие. Оказа се голям куражлия.
Ало. Къде си?
Ало. Къде си?
Няма значение къде съм. Трябва да стигна до офиса.
Мисля, че са въвлечени повече хора.
Мисля, че Фитцджералд стои зад това.
Името...
Еди Полгар говори ли ти нещо?
Не.
Трябва да се кача до офиса.
Трябва да видя доклада на Купърсмит.
Искам да го разгледам и искам отново да разгледам бюрото на Фитцджералд.
Няма съмнение.
Фитцджералд е затънала до врата в тази работа.
Не може да позволиш на чувствата ти към тази жена да влияят на преценката ти.
Това няма нищо общо с чувствата ми към нея.
Само така има смисъл.
Аз отидох в къщата й, защото си мислех, че никой няма да ме търси там,
защото тя ме мрази.
Заспивам. Посреднощ, чувам шум и се събуждам.
Виждам я. Мисля си: "Добре, тя също не може да спи".
Но не. Не е било това.
Тя е ограбила Грийнууд и се е връщала, когато я хванах.
Тя естествено започва да се държи много странно.
Започва да... Аз я хванах.
Така че започва да ме прелъстява с женските си хитринки.
- Като какви?
- Като изведнъж станах привлекателен,
очарователен и тя не може да ме пусне.
Това звучи ли ви като Фитцджералд,
или като план, с който ме правят на глупак?
Това ми звучи като магия на Волтан Полгар.
Точно така. Беше нощта на първия обир.
Не знам, Си 2Ю, мисля, че чувствата й са истински.
Не бъди смешен. Тя ме мрази.
Какво беше името, което спомена... на магьосника,
който съм забравил?
Волтан.
Волтан Загадъчният. Нефритеният Скорпион.
- Как се казва?
- Волтан Полгар.
Илай Волтак Полгар.
Аз... просто обобщавам
невероятните последствия от събитията.
Приличаш на чичо Джери, точно след като го сгази камион.
Какво се случи? Знам, че сте ми го описвали и преди, но какво се случи?
Изкараха ме на сцената... изкараха ме на сцената.
Хипнотизира те... доста лесно, въпреки съпротивата ти.
Добре. И после.
И после хипнотизира и Фитцджералд, която е била с мен.
После той ви събуди в постхипнотично състояние
с дума, която би те хипнотизирала отново.
Константинопол. Да. И после започна да прави така...
Си 2Ю?
Да?
Добре ли си?
Добре съм, Алвин. Как е възрастната ти майка?
Очевидно никога не е бил освобождаван от ключовата дума.
Събуди го, Джордж. Това е страшно.
Не се плаши. Това е точно по моята част.
Когато щракна с пръсти ще се събудиш.
Няма да си спомняш нищо. Ясно ли ти е?
- Да.
- И ще се събудиш
щастлив и освежен.
- Ясно ли е?
- Да.
Значи онзи ме изкарва на сцената.
- След това какво? Какво се случи?
- Чакай малко.
Имам идея. Константинопол.
Господи, какво усещане за сила.
Мислиш ли, че можеш да го накараш да си спомни всичко
- и после да го освободиш от хипнозата?
- Добре.
Когато щракна с пръсти ще се събудиш.
Спомените ти ще бъдат чисти... кристално чисти.
Всички събития от седмицата ще се възвърнат ясно
и с всички подробности.
Ще бъдеш напълно свободен от хипнозата
и споменаването на думата Константинопол
няма да означава нищо за теб.
Няма да те върне в хипнотичното ти състояние.
Едно: Започваш да излизаш.
Две: Спомените от седмицата се връщат.
Три: Ти си напълно буден.
- Аз взех бижутата! Бижутата на Кенсингтън.
- Какво?
И на Дил... Да, да, разбира се.
И после вероятно се е опитал да ме... но не е могъл, така че...
Тя го е направила в Грийнууд. Как...
Каква е ключовата дума на Фитцджералд?
Мадагаскар.
Нефритеният Скорпион иска да вземеш бижутата.
Опаковай ги в обикновена кафява хартия и му ги донеси.
Запиши си следния адрес в Чайнатаун.
Г-це Фитцджералд?
Г-це Фитцджералд?
Г-це Фитцджералд?
Сержант, името му е Волтан Полгар.
Някой току що ми даде адреса му.
О, г-ца Фитцджералд.
Нефритеният Скорпион те приветства.
- Носиш ми пакета.
- Да.
Благодаря ти.
Ще се върнеш в къщи и ще заспиш.
Ще бъде прекрасен сън, от който ще се събудиш щастлива
и няма да си спомняш нищо от събитията.
Всъщност, няма да си спомняте никога това.
Просто минавах. Исках... да кажа... здравей.
- Си 2Ю Бригс.
- Да.
Изглежда те подцених.
Историята на живота ми. Всички ме подценяват.
Те ме мислят за слаб противник.
Това улеснява работата ми.
Виждал съм доста интересни планове, Полгар, но това беше красота.
Но го разкрих. Затова ми плащат.
Не ме карай да прибягвам до крайни мерки, г-н Бригс.
Не ме карай да прибягвам до крайни мерки, г-н Бригс.
Никога няма да дръпнеш този спусък.
Наистина ли? Така ли мислиш. И защо?
Убийството не е част от играта ти. Инстинктът ми го подсказва.
Ти си крадец на бижута.
Има голяма разлика между това, да излежиш малко за крадени бижута
и изпържване на електрическия стол.
Като ти пуснат 200 милиона волта през тялото,
има вероятност да прекараш остатъка от дните си в пепелник.
За момент си помислих, че съм си проиграл шанса.
Ти си най-смелият, най-брилянтният,
най-безстрашният мъж, който съм срещала,
и аз бих отишла с теб и на края на света.
Всеки трябва да има такива чувства към някого.
Колко жалко, че трябва
да се събудиш от тази прекрасна илюзия.
Само веднъж...
преди грозната картина на действителността
да се спусне над двама ни.
О, целуваш чудесно.
- Каква развръзка, а?
- Видяхте ли лицето на Хърб Купърсмит?
- Отива му.
- Хей, Ал.
Къде мислиш, че г-ца Фитцджералд и г-н Магрудър
ще отидат на романтичното си бягство?
Разводът му няма да приключи още месеци. Чувам, че жена му изобщо не се интересувала.
- Чух, че ще се женят през юни.
- Не.
Мисля, че го чух да говори за Париж.
Париж?
Г-н Магрудър, дойдох да кажа, че напускам.
Какво мога да кажа? Всички правим грешки.
Трябва да признаеш, че имаха доста силни доказателства срещу теб.
- Не знам.
- Знам, че навсякъде можеш да си намериш работа.
Ако решиш да си тръгнеш, имаш благословията ми.
Ако останеш, ще бъдеш повишен,
а аз ще гледам г-ца Фитцджералд да не ти се мярка пред очите.
Веднъж да се оженим, тя ще се оттегли, независимо иска или не.
Не искам жена ми да работи в офиса ми.
Мисли позитивно. Аз самият няма да съм тук за няколко седмици.
Г-ца Фитцджералд и аз отиваме в Париж.
- Така ли? В истинския град ли?
- Моля?
- Не, нищо.
- Нуждаеш се от почивка.
Защо не видиш дали Лаура Кенсингтън няма да дойде с теб?
Аз самият нямам нищо против да направя това.
Тя изглежда впечатлена от теб.
Тя е малко луда, но в хотелска стая това може да бъде много забавно.
Дойдох да се сбогувам.
Да, Крис и аз трябва да хващаме самолет.
Не, имам предвид, че напускам. Оттеглям се.
Трябва да си много щастлива. Можеш да се наслаждаваш на почивката си.
Защото, когато се върнеш, вече няма да ме виждаш.
Можеш да подновиш всичко тук. Няма да е еднообразно.
Искаш ли да пийнем за довиждане?
В 10:00 сутринта?
Това е просто текила.
Какво да кажеш за жена, която държи бутилка мексиканска ракия под бюрото си?
Нека да бием за бъдещето ни.
Така ли?
Днес, г-н Магрудър. Утре, целият свят.
Ще се направя, че не съм чула, защото това е за довиждане.
Наистина ли ще се омъжиш за него?
Знаеш ли?
Трябва да кажа, че за умна жена,
имаш ужасен вкус за мъже.
Не съм с теб. Значи не е чак толкова лош.
Знаеш ли, зад всички тези злобни забележки,
има една много крехка, сладка, секси жена.
Но не позволявай това да излиза наяве,
защото рискуваш да бъдеш щастлива,
а аз знам, че това би те убило.
С Крис планираме да сме много щастливи.
Инстинктът ти подсказва, че той никога няма да напусне жена си.
Инстинктите ми са добри, но не са безпогрешни.
Ето ти един, който е бил грешен.
Прекарай прекрасно остатъка от живота си
и се опитай да не скачаш от прозорци.
Увери се, че асансьорът е там, пред да се качиш в него,
защото чух за един, който падал 15 етажа и свършил като пюре.
Ще се направя, че не съм чул, защото това е за довиждане.
- Тя така каза.
- Бригси, току що им казвах.
Ако напуснеш, тръгвам си с теб.
Точно така Си 2Ю, ти си нашия герой. Този случай беше твърд орех за чупене.
Не, беше чист късмет.
Ако Джордж не знаеше магия или хипноза,
никога нямаше да узная нищо.
Това е невероятно.
Действително може да хипнотизираш някого и после да го накараш да направи най-невероятното нещо.
Абсолютно невярно.
Човек никога не би направил нещо под хипноза, което не би направил и в живота.
- Вярно ли е?
- Да.
- Какво казваш?
Че, в сърцето си, съм крадец?
Знаем, че в теб има заложби на крадец.
Ти все казваш, че за да хванеш крадец, трябва да си такъв.
В г-ца Фитцджералд също има заложби за крадец.
Това беше някак шокиращо.
- Оказа се, че в нея има много изненади.
- Хей, ела тук.
Хей.
Хей.
Малко си си паднал по нея, нали?
По кой? Фитцджералд? Какво, да не си...
- За какво говориш?
- Хайде. Винаги съм го знаел.
Не може да мразиш някой толкова много, без да има
поне малко привличане, под всичко.
- Кой го казва?
- Инстинктът ми. Противно на всякаква логика.
Хайде, Бригси. Ти ме научи да му се доверявам.
Мисля,че съм влюбен в нея, но аз...
Това е най-глупавото нещо, което ми се е случвало. Толкова е неловко.
Тогава, по-добре хвани бика за рогата.
Тя ще тръгне след три минути. Виж.
тя ще тръгне след три минути. Виж.
Върви!
Г-це Фитцджералд, омъжи се мен.
- Какво?
- Предполагам, че Си 2Ю е обърнал няколко.
- Доста е рано, не мислиш ли?
- Пийнах малко текила, но...
Иначе нямаше да имам смелост да го кажа.
Влюбен съм в теб. Искам да се омъжиш за мен.
Г-н Бригс, смущавате ме.
Не искаш да прекараш живота си с грешния човек,
- когато обичаш мен.
- Си 2Ю, караш я да се чувства неудобно.
Какво те кара да мислиш, че аз бих могла да мисля за теб, дори и в най-лудите си мечти, ти...
Да, знам, "късогледа малка хлебарка" или нещо подобно.
Но не можеш ли да видиш под това? Това е красотата.
Бети, да тръгваме. Си 2Ю, остави я.
Мисля, че идеята ти за преместването не е чак толкова лоша.
Виж, аз ти се разкривам.
Полагам сърцето си в ръцете ти.
Беше ми трудно, защото се страхувах от теб, също както ти от мен.
Защото под всичко, ние знаем, че има нещо истинско, което ни ужасява.
Да, страхувам се от теб и от Борис Карлоф.
Махни се оттук, Си 2Ю.
Геройствата ти не ти дават правото да бъдеш неприятен грубиян.
Как може мъж, който признава любовта си да бъде неприятен грубиян?
Страхувам се, че Бети и аз имаме големи планове,
а ти не се вписваш в тях.
Искаш ли да прекараш остатъка от живота си, омъжена за неподходящия човек?
Какво те кара да мислиш, че бих се омъжила за теб, дори и да не се омъжа за него?
- Спрете да говорите за мен, все едно ме няма.
- Ти обичаш мен.
Ти си твърде стар за мен. Твърде късоглед за мен.
- Твърде нисък за мен.
- Забравяш най-хубавата част.
- Също и оплешивявам.
- Добре, Си 2Ю, довиждане.
- Искам да кажа, че е за добро.
- Чакай... чакай малко.
Бети Ан, къде отиваш?
- В Мадагаскар ли?
- Някой да се обади на летището и да им каже, че закъсняваме.
Ти върви, Крис.
Аз оставам.
Какво?
Оставам със Си 2Ю.
Трябва да направим изявление.
Бети Ан, имаш налудничав поглед.
Никога през живота си не съм се чувствала толкова добре.
Не гарантирам, че всеки път, когато те целуна, ще има фойерверки.
Влюбих се в теб в първия момент, когато те видях.
Помогнете на тази жена! Повикайте линейка!
Г-це Бурк. Обадете се на адвоката на жена ми. Кажете му да спре развода.
- Виждам беда на хоризонта.
- Не се тревожете, г-н Магрудър.
Тя ще ви приеме обратно. Ще има някои нови правила, но ще ви приеме.
- Господи, толкова много страст в скучен застрахователен офис.
- Знам.
- Без майтап.
- Никога не се знае.
Поздравления.
Имам малък подарък за теб.
Е, да...
да се махаме ли оттук и да намерим някое местенце, където можем да наваксаме пропуснатото време?
Какво ще кажеш при мен?
Мисля, че мога да го преживея.
Господ да благослови всички
и господ да благослови малкото приятелче.
- Да тръгваме?
- Късмет и на двамата.
Какво ще стане, когато тя, нали знаете,
се събуди и стане пак същата?
Предполагам, че първата му дума всяка сутрин ще е Мадагаскар.
Господи, кой би си го помислил.
Какво щастие за Си 2Ю, че в цялата суматоха
забрави да отхипнотизираш г-ца Фитцджералд.
Какво говориш? Нищо не съм забравил. Отхипнотизирах я снощи.
Не трябва да се тревожиш. Никога няма да те напусна.
Това е нещо, за което не трябва дори да мислиш.
Какви са чувствата ти към мен.
Ти си най-прекрасният мъж на света, най-красивият, най-брилянтният, най-секси.
Някой ден ще те накарам да ги почувстваш тези неща.
Наистина да ги почувстваш.
Всичко е възможно.
Аз те накарах да се чувстваш така, а дори не трябваше да казвам Константинопол.
Точно така...