The Crow (1994) Свали субтитрите
ГАРВАНЪТ
Преди хората вярвали, че когато някой умре...
гарванът пренася душата му до царството на мъртвите.
Но понякога, се случва нещо толкова лошо...
причинявайки огромна скръб и душата не намира покой.
Понякога, много рядко...
гарванът може да върне тази душа обратно за да поправи неправдите.
Насам.
Има сумати парчета стъкла.
Сержант!
Да?
Шели Уебстър и Ерик Дрейвън. Сватбата е щяла да бъде утре вечер.
Че кой по дяволите се жени в нощта на Вси Светии?
Никой.
- Сър, налага се да я преместим.
- Действайте.
Хайде, момчета, да я преместим.
Шибаната Нощ на Дявола. Колко станаха до момента?
143 пожара.
- По-малко от миналата година.
- Остават още три часа.
- Може да си наваксат.
Не може да я местите просто така момчета.
Има си процедури, които трябва да се спазват. Трябваше да питате мен!.
- Това ли е жертвата?
- Не, това е Амелия Ърхарт.
- Самолетът и е зад ъгъла.
- Не ме интересува как се казва.
Не съм дал заповед да я местят. Господи, Олбрехт.
Сега разбирам защо винаги ти отнемаха значката.
Защото не бях достатъчно тъп за полицай. Хайде. Да вървим.
- Добре, разчистете.
- Шели?
- Дръпни се, хлапе.
- Къде е Ерик?
- Не се тревожи за него.
Кажете му да се погрижи за Сара.
Ще му кажа. А сега се отпусни. Хайде.
- Ти ли си Сара?
- Да.
Виж, сестра ти, ще се оправи.
Тя не ми е сестра. Тя просто се грижеше за мен.
- Тя ми е приятелка.
Както и Ерик.
Излъга я за Ерик.
Налагаше се.
И мене ме лъжеш за Шели.
Ще умре нали?
Хей, амм--
Хайде, стига. Всичко е наред.
Всичко ще се подреди.
Когато нещо изгори, от него остава само пепел.
Вярвах че този закон важи за всичко...
за семейството, за приятелите, за чувствата.
Но сега знам, че понякога, ако любовта е била истинска...
и двама души са създадени един за друг, то нищо неможе да ги раздели.
Чао.
Ти ли си нощния пазач?
Това място се нуждае от...
едно хубаво природно бедствие.
- Земетресение, торнадо, разбираш.
- Не, не, не, не.
Хайде Мики. Трябва да сложиш горчицата отдолу.
Може би и потоп, като в Библията.
Хей, дай на мен.
А така. Ще ми сложиш ли малко лук?
Хайде де. Не бъди скръндза.
- Служи ми лук.
- Добре.
Добре де.
Ето за това говорех.
Я "Сара"-ското чудовище.
- Как го караш това по мокрите улици?
- Въпрос на талант. Здрасти.
Сара е почитателка на хот-дога. Гладна ли си?
- Ти ли черпиш?
- Аз черпя.
- Само че без лук?
- Без лук?
- От него много се пърди.
Веднъж езерото Иъри се подпалило...
от боклука плуващ в него.
Искаше ми се да го видя.
Да палим! Да!
- Разкатахме ги тея машини!
- По дяволите!
По дяволите момчета. Жар птица, внимавай, ченгетата.
Лошите са наизлязли тази вечер.
- По дяволите!
- Какво беше това?
- Чакай тук.
- Пази се.
- Мики, викай подкрепление!
- Гейбриъл!
- Ерик?
- Отдел "жилища"!
Нарушение на реда? Опасно поведение?
На мен ми изглежда чисто.
Да аранжираме леко.
"Засрамен дяволът стоеше...
пред ужасяващата добрина.
и във пищните и форми, добродетелност съзря." Това е порнография.
- Добродетелност?
- Шели?
- Не! Ерик! До скоро!
Не, не, не, нека аз първи.
Заповядай.
- Шели.
- Ерик!
- Ей, страшен номер.
- Да страшен номер.
Покажи ми нещо по-добро. Можеш ли нещо по-добро?
Гледай. Гледай.
За Нощта на Дявола, моят любим празник.
Върви и поговори с приятелите си--
- Извратен шибаняк.
Съвсем ли откачи шибаната ти глава, човече?
Вижте това!
Путьовците пият последни, човече.
- Майната ти Тин Тин.
- Хей.
Обзалагам се, че не е зареден.
Този обаче е.
С кой от вас тъпанари...
да се обзаложа, че този е?
Хей, Да палим! Да палим!
- Да палим!
- Да палим!
- Да палим!
Да палим! Да палим!
Ето ви къркачката.
- И преберете тези оръжия момчета!
- Как си?
Коте.
- Бу.
- Обичам те.
- Кажи го пак.
Обичам те.
- Опа.
На ресторант.
- Изглеждаш страхотно.
- Та-даааа!
- Супер!
- Ела тук!
- Не, не, не!
Още един пръстен. Този е 24 карата.
24 карата, а? 18 карата е. И е пълен боклук. Най-вероятно фалшив.
А за кожената чанта.
Господи. Какво е това Тин Тин?
Кръв ли?
Ще ти дам 50 долара. Мразя социалните помощи.
Взимаш ли ги, или заминаваш.
Ето ги теб чакат.
Решение да чуя.
- Ах ти стиснат плешив...
...разплут, противен педераст.
Да затвориш вратата като излезеш!
Хубавичко ще ти я затворя, господарю.
- Майната ти.
О дааа, седни отгоре и се заварти миризлив тапак такъв.
Ще ти надупча дебелия гъз.
Защо си се боядисал така, дроги?
Хелоуийн е чак утре.
Хайде ела.
Убиец!!!
Никого не съм убивал бе човек! Дори не те познавам!
- Какво по дяволите искаш от мен?
- Искам да му разкажеш една история.
За жената и мъжът на тавана миналата година.
- Ти съвсем си откачил--
- Слушай!
Сигурен съм, че ще си спомниш. Ти ги уби... точно на Хелоуийн.
Да, да сега си спомням. Някакъв, с някаква кучка, какво толкова.
- Тя се казваше Шели.
Ти я преби. А после я изнасили.
Шели, да. Раздрусах и розовото дупе и на нея й хареса!
Убиец? Убиец съм, да! Нека ти разкажа за убиването. Забавно е!
Много е лесно. Ще научиш всичко за него.
Искам да те запозная с две приятелчета.
Ние никога не пропускаме.
Опитай с нещо по-добро.
- Опитай пак!
- Ааааааа!
Жертви. Не сме ли всички, жертви?
- Гледай каква лудница! На къде отива света?
- Лудница.
Трябва да се кача горе. Да докладвам.
Разкарайте се от пътя ми, гадни червеи!
Налей ми едно от онова там!
Дами, защо не минете по-късно? Какво става.
Познай какво? Електронните игри направили Бум.
- Бум.
- Можеш ли да си представиш? Каква трагедия само.
Събери бандата. Наемаме Ви за утре вечер.
- Оня вътре ли е?
- Има важна среща.
Пак си мислиш за миналото.
Баща ми ми подари това.
На петия ми рожден ден.
Каза ми, че човек пораства, когато разбере, че някой ден може да умре.
Тя заспа ли?
Мисля, че я повредихме.
Харесват ми очите й.
Красиви са.
Ей, хлапе, разкарай се от улицата!
- Казах ти да не идваш тук.
Значи пак ще се прибереш късно нали Дарла?
Заета е в момента. Върви да си играеш с куклите или каквото и да е там?
Аз нямам кукли.
Вечеря ли?
Вече вечерях. За сметка на полицията.
- "Вече вечерях. За сметка на полицията."
30, 40 долара.
Кой пък е тоз?
Хей! Чупката! Затворено е!
Отивай да спиш някъде другаде, киртак освен ако не искаш да ходиш сакат.
Проклети твари, не се научиха.
Хей! Хей!
"Ненадейно шум дочух как някой си почуква...
вън пред моята килия."
Какви ги дрънкаш?
Не ме ли чу как почуках?
Ти си превъртял, и ми дължиш една врата!
Търся един годежен пръстен.
Златен.
Търсиш някой патолог ти, откачен шибаняк.
Дявол да ме вземе. Дявол да ме вземе!
Подяволите. Дявол да ме вземе!
- Аааааа!
- Мистър Гидиън.
Вие не внимавате.
Не!
Повтарям, златен годежен пръстен, разбра ли?
Бил Ви е продаден от един Ваш клиент на име Тин Тин.
Изповяда ми се преди да му секне дъхът.
Чии са тия лайна в торбата?
Това е Тин Тин, един от идиотите на Жар-Птица.
С чиста съвест можеш да го пишеш нещастен случай.
Някой от тези скапаняци нямат ли истински имена?
Това си е най обикновен труп. Не ми мяза на борба за територии.
Хайде Олбрехт, не ми губи времето. Ти вече си бита карта.
Предполагам, че трябва да ти благодаря за това, нали?
Не ставай глупав. Дръж си езика зад зъбите.
Как би определил това?
На това му викам кръв, детективе.
Но Вие предполагам ще го приемете като графити.
Я ми се разкарай от местопрестъплението, става ли?
- Горещо?
- Какво правиш?
- Незнаеш ли тази игра?
- Каква игра?
Пръстените! Ще ти кажа къде са!
В малката метална кутия са! Под етажерката!
Вземи ги шибаните пръстени! Скапан извратеняк!
- Виж води до тавана.
- Добре.
Не, не.
Не, не, не.
Прекрасен е. Немога да повярвам.
Шели.
Обичам те.
- Имаш една възможност да останеш жив.
- Вземи всичко, което искаш.
- Блягодаря ти.
- Вземи всичко!
А сега ще ми кажеш къде мога да намеря...
останалите веселяци от групичката на Тин Тин.
Ямата. Събират се в Ямата.
Всичките галфони на Жар-Птицата са там. Веселяка живее отгоре.
- Веселяка.
- О, скъпа.
- Отбор идиоти...
- Моля ти се!
- със скапани имена!
- Спри! Моля те!
- Исус Христос в такси!
- Почакай!
Всеки един от тях е човешки живот...
който е бил отнет заради теб.
Моля те. Не ме убивай.
Няма да те убия.
Твоята задача ще е да предопредиш останалите че смъртта ще ги застигне...
тази вечер.
Прати им много поздрави от Ерик Дрейвън.
Само да излезеш навън, и ще ти засвети задника.
Ти си нищо освен един уличен боклук!
На газ ли ми мирише?
Не, човече, Не! Не!
Не!
Не!
Ето ти една бира.
За сметка на заведението.
Нищо не мога да направя.
Майка ти... технически, не е тук.
Да, така е.
Полиция! Не мърдай! Казах, "Не мърдай!"
Мислех, че полицаите винаги казват, "Спри!"
Аз съм полицията и казвам не мърдай, Снежанке. Ако мръднеш си мъртъв.
А, аз казвам, че съм мъртъв и мърдам.
Нито крачка повече. Сериозно говоря.
Тогава стреляйте, полицай Олбрехт.
Ти какво, откачи ли? Има насочен пистолет сруще теб?
Друсан ли си?
- Не ме ли помните?
- За какво говориш?
Говоря Ви за Шели? Помните ли Шели Уебстър?
Шели Уебстър е мъртва, приятел.
Искам да се придвижиш към тротоара, бавно и спокойно. Движи се!
Добре, ще почакаме подкреплението.
- Стана твърде щуро за мен.
- Става по-добре.
Познаваш ли някой си Жар-Птица?
Имаше приятел, който не трябваше да си играе с ножове. Харесва ли ти якето?
Значи ти си този, който подреди така Тин Тин.
- Гледай какво става.
- Той си беше вече мъртъв.
- Той си беше мъртъв още миналата година. От момента, в който я докосна.
Те всички са мъртви. Само дето още не го знаят.
Разкарайте се оттам!
Ченгетата! Махайте се!
Зарежи го, бягай!
- Чудесно, чудесно.
Появява се като мим от ада...
а после изчезва в нищото.
Добре, че не дойде покрит с бял чаршаф. Мразя този номер.
Малко раничко е за Нощта на Дявола.
Много си неспокоен.
Просто искам поне малко да огладнея, това е.
- Внимавай какво си пожелаваш.
- Да знам, може да се сбъдне.
Има сили, които се изправят срещу теб.
Цялата сила се крие в очите, нали?
Вкуснотия.
Магазинът на Гидиън хвръкнал във въздуха.
Никой не се е съветвал с мен за това.
Нямам нищо общо с това.
Сигурно си много разочарован.
Имаме проблем. Един от екипа е сдал багажа.
- Интересно, кой ли би могъл да е?
- Тин Тин.
Някой му е надупчил органите по азбучен ред.
Господа, мисля, че трябва...
с минутка мълчание да почетем добрия стар Тин Тин.
Ще работиш ли зя мен утре вечер?
- Както кажеш.
- Добре.
Това ме успокоява.
Все още се чудя защо Гидиън се е подпалил.
Това нещастен случай ли е, или дело на Господ?
От чисто любопитство искам да знам.
Пусни ме, гадино!
- Ах.
Дори не намали, тъпанар!
Неможеше да спре.
Той беше един задник. Даже аз можех да спра.
Ти какво,на клоун ли се правиш?
Понякога.
По-скоро карам сърф. Искам поне веднъж дъждът да спре.
- Неможе вечно да вали.
- Ерик?
Не ми благодари. Не се отказваш лесно, а?
Двойно убийство миналата година. Няма обвинени.
Ани... погледни това.
"Ние, долоподписаните наематели от 1929 година Съдът на Каудерън--"
Какво е това, петиция?
Едно голямо "ритни ме" подписано от едно мило момиче със кауза.
- Каузата я е погубила.
- Тя се борила със прогонване на наематели в този квартал?
Шели Уебстър и приятелят и рокаджия, Ерик Дрейвън.
Последният път, когато се ровеше така те направиха патрулиращ.
- Знам. Торес постоянно ми напомня.
- Сигурна съм, че е така.
Накрая ще свършиш като регулировчик.
Всичко е наред.
Не си взел това от мен, разбра ли? И не ми казвай, че си ми задължен.
Задължен съм ти!
Да, добре.
По дяволите.
Утре вечер ще се надрусаме...
и ще гледаме как тоя скапан град гори през прозореца.
- Има някаква птичка там.
- А?
- Това е гардже.
Ела тука пиленце.
Пили пили. Пили, пили, пили.
Пили. Пииииилии пили пили.
Ела тук, пили, пили.
Ела, пиле, пили, пили.
Пили? Хей, пиле?
Ела тук, Веселяче.
Какво по дяволите?
Не, човече! Не прави така! Щеще да ми докараш инфаркт!
Погледни го.
Не е ли сладък.
Време е да си вземаш птичката и да изчезваш тапако.
Пробвай се, Веселяк. Имаш ме на мушка.
Ти сериозно си откачил. Поглеждал ли си се в огледалото?
Нуждаеш се от професионална помощ.
- Бинго!
Той стреля! Той отбелязва!
- Исусе Христе!
- Исусе Христе?
Спри ме ако го знаеш.
Исус Христос влиза във един хотел.
Оу.
Подава три пирона на рецепцията и пита...
Абе ти няма ли да умреш?
"Ще ме настаните ли за вечерта?"
- Боли ли?
- Подяволите. Боли ли-- А? Боли ли?
О, Господи.
Виж на какво ми направи завивките.
Имам един пистолет в джоба.
Радваш се да ме видиш,нали?
Махай се! Махни се от мен!
Виж.
За всяко едно дете майката е представа за Господ.
Разбираш ли? Морфинът е лошо нещо.
Дъщеря ти е някъде по улиците и те чака.
Ако исках лед, щях да си кажа!
А сега я напълни до горе!
Напълни си я сам, тарикат такъв.
Притрябвал си ми.
Добре.
С кибрит ли си игра, че се подпали?
- Майната ти.
- Имаш уговорена среща.
- Дявол да ме вземе.
- Пий.
Това е първото. Какво да правя?
Налей на приятелят ми чаша кръв.
Хей, лека нощ, Дарла.
- По-добре стой тука.
Махни се от мен, призрако.
Шшшшшшшт.
"Спри"!
Господи. Никога не го прави повече, човече.
По дяволите.
Има прилика.
Видях трупа ти, човече. Ти умря. Беше погребан.
А ти все още си с шапка.
Трябва да седна.
Света Дево.
Ти...
нещо като... призрак ли си?
Бу!
Незнам точно какво съм. Трябва да ми разкажеш какво стана с нас.
Ти си направил цукахара-чупка от прозореца.
Тя, аа.., беше пребита и изнасилена.
Почина в болницата. Хей, ти ме попита, човече.
Хайде. Прочети какво стана.
Шели Уебстър лежа 30 часа в интензивното.
Накрая тялото й се предаде.
Аз лично го видях. Неможах да й помогна.
- Хей.
- Не ме докосвай!
- Хей.
Добре ли си?
Видях я.
Видях я през очите ти.
Бил си с нея през цялото време.
Трябва да разбереш нещо.
Надявах се рано или късно да се съвземе.
Да ми даде нещо върху, което да работя.
Да.
Виж, аз--
Защо не направи нещо по въпроса?
Да не мислиш, че някой от тази сграда, дори и подписалите петицията...
щяха да се обадят, след всичко, което се случи с Вас?
Продължавах да разпитвам...
накрая ме прецакаха заради това, че с врях носа навсякъде.
Това ли е жена ти?
Да, ние, аа-- Ще се развеждаме.
Колко е странно.
Малките неща винаги са били от значение за Шели.
Аз си мислих, че са някак тривиални.
Повярвай ми, нищо не е тривиално.
Не бива да ги пушиш. Ще те погубят.
Пак ли смяташ да се изпариш?
Не, мислех да използвам този път вратата.
Виж, човече, съжалявам за това, което се случи с теб и с приятелката ти.
Знам.
- Да.
Бях объркан! Застрелях го кучият му син!
Видях дупката от куршума как се запълва сама.
Бизнесът ми хвръкна във въздуха.
- И без това, денят ми беше кофти.
- Разбирам.
Аз също го видях. Носеше китара.
Намигна ми и скочи от четвъртия етаж, сякаш имаше крила.
Намигащи музиканти?.
- Какво друго видя?
- Надявам се че...
ще вземеш разумно решение как да оправиш всичко това!
Какво друго ми остана? Всичко отиде по дяволите и изгоря.
Не си загубил кой знае какво.
Така ли ? А може би ти не си чак толкова голяма работа! Исусе Христе!
Достатъчно. Дръж.
Господи.
Кажи здравей на последния, който не искаше да сътрудничи.
Какво,да не би да е истинско?
Всичката мощ на света е събрана в очите, приятел.
Понякога са много по-полезни, от самите хора, които ги носят.
Ти съвсем си превъртял! Знаеш ли ?!
Да.
Очите виждат. Едно от важните неща, които научих от сестра ми.
Сестра ти? Това ли е сестра ти?
Дъщеря на баща ми е. Точно така.
Невиждаш ли приликата?
Сега нека да започнем от начало.
Много по-подробно. Какво казваше?
Имаше една птица с него. Почти не ми изкълва очите.
Каза ми да предам на Жар Птица, че смъртта ще го застигне.
Каквото и да означава това.
Дрейвън. Каза ми, че името му е Ерик Дрейвън.
Сега поуспокои ли се малко?
И той, просто те остави да живееш?
Нали не си го направил само за да си спасиш задника?
Нищо не съм му казал.
Не съм извратен като вас тапанари такива.
Добре.
Момчето с птичката. Трогателна история.
Точно така.
За Бога, няма ли да умреш? Подай ми това.
Благодаря ти.
Веселяка каза, че също е видял голяма черна птица.
Много голяма.
Преди да се удави в собствената си кръв.
Ще кажа на управителя да се качи и да почисти.
Пак ли ти.
Изгуби ли се или си гладен?
- Здравей.
Незнам колко пъти съм ти го казвал. Ние сме едно цяло!
Ако един замине, всичко се разпада!
- Знаеш ли колко време ни отне да постигнем това?
- Да, доста време.
Този тапак превърна Тин Тин във Вуду кукла!
Тин Тин беше тапак.
Тин Тин. Господи.
Да палим! Да палим! Да палим! Да палим!
Да палим!
Няма никакъв Веселяк.
Най-вероятно... още се яздят с Дарла.
Цигари и бира. Побързай.
Отивам.
Какво по дяволите си ти, човече?
- Аз съм твой пътник.
Карай.
Какви са всичките тези простотии?
- Ей, Жар Птица! Жар Птица!
- По дяволите!
- Какво ти става?
Тъп пънкар! Потроши ми колата!
Какво искаш от мен, човече? Пари? Дрога? Имам всичко.
Можем да те използваме. Ти подреди Тин Тин.
- Прецакал те е в бизнеса, нали?
- По-бързо.
Сложи ли си сметана?
Не обичам. А пък и най-много да ми тикнат кокаин вътре.
- Какво подяволите--
Виж. Ставаме известни.
Когато святкат така, вече не са ни приятели.
Тук Вехайкъл 48. Преследваме голям, стар, червен шевролет.
Ако е нещо лично, приятел, можем да го оправим.
- Нали? А?
Мама му стара! Няма път!
- Внимавай!
О, Боже! Махнете се от пътя!
- По дяволите! Скапани вносни коли!
По дяволите! По дяволите!
Мразя такива неща. Не е на хубаво.
Жар Птица! Ще те хвана, човече!
- По дяволите!
Спомням си. Да, всичко си спомням.
Но не знам точно за какво-- Кажи! А? За какво?
За какво става въпрос? Не, не, не, не, не.
Говориш за центъра, нали? Да, спомням си я.
Трябваше само да посплашим малката.
Не влизаше в програмата.
Но тогава нейния приятел се появи...
и прецака абсолютно всичко! На кой му пука?
Това е минало! Защо? Какво искаш?
Кажи какво? Какво? Кажи нещо. Говори ми!
Ти ли подаде тези оплаквания?
Ела тук! "Засрамен дяволът стоеше."
Харесва ли ти?
Познавам те. Знам те кой си. Знаех си, че си ти.
Знаех си, че си ти. Но не може да си ти.
Не може да си ти. Ние те изхвърлихме през прозореца. Няма връщане от там.
Това е реален свят. Няма връщане от там.
Ние те убихме. Няма връщане от там.
Няма връщане от там! Няма връщане от там!
- Жар Птица.
- "Засрамен дяволът стоеше...
пред ужасяващата добрина."
"Пред ужасяващата добрина."
Жар Птица. Жар Птица.
Как ги предпочиташ рохки, или добре сварени? Вече не помня.
Какво правиш? Аз дори не обичам яйца.
- Но ти обичаше яйца.
- Да, когато бях на пет.
Какво закусваш сега? Кафе и цигари?
Какво те накара да се промениш?
Не са наркотиците. Някой ми отвори очите.
- Кой?
- Беше лудост.
Държиш се странно. Да не си спечелила от тотото, Дарла?
Забрави. Никога не съм била добра майка.
Рохки.
Обичам ги рохки... Мамо.
Ей, Олбрехт.
Това е трети случай в твоя квартал за последните 24 часа.
Току що го изкарахме от реката. Изгорял е в собствената си кола.
- Ще го идентифицираме по зъбите.
- Казва се Жар Птица.
Специалност палежи.
Изглежда си е играл с огъня в много неподходящ момент.
- Случаят преключен.
- Пълни глупости.
Ела тук.
Държиш ме настрани от нещо.
Имаме си убиец, който ходи наляво и надясно и изчиства утрепките...
и ти го прикриваш.
Кой е анимационния герой с маска на лицето си?
- Ти си детективът. Ти ми кажи.
- Добре.
Гидиън се е подпалил, а ти си си говорил с някакъв странен тип...
койт се е намирал в колата на Жар Птица преди да изгори до основи.
После открадна част от документите ми...
и искаш да ми кажеш, че това е просто един нещастен случай?
- О, я стига!
- Да. Много добра реч.
Сърце не ми даде да те прекъсна. Звучеше чудесно.
Трябва да го запишеш някъде.
Добре, задник такъв.
Капитана има едно малко любовно писмо за теб.
- Честит ти първи ден от оставащите до твоето преустановяване.
- Преустановяване?
- За какво?
- Точка по въпроса.
Свържете ме с лабораторията.
Едно за тъгата, две за радостта...
- Ела тук.
- ...три за момиче, четири за момче.
Ерик?
Господи, Сара, ти направо откачаш.
- Гейбриъл.
Мислех те за мъртъв.
Жив си, нали?
Знаех си, че си ти.
Познах те дори и с гримът.
Спомням си песента ти.
Ти каза, "Не може вечно да вали."
А това е от песента ти, нали?
- Хайде Ерик. Знам, че си тук.
Липсваш ми... както и Шели.
Чувствам се съвсем сама.
Майната ти. Мислех, че ти пука.
Сара, на мене наистина ми пука за теб.
Това е той. Това е той!
Но изглеждаше различно. Приличаше на боядисана в бяло мъртва курва.
Виждал съм го. Жар Птица ме изпрати за няколко бири, нали така?
После той го отвлече. Но аз ги проследих.
Той подпали Жар Птица в шибаната му кола!
О, Жар Птица! Това е за теб, приятел.
Трябваше да го запишем на касета. А после да го гледаме на бавни обороти.
- Да палим! Да палим!
- Видя ли гроба?
- Празен е.
Гроб? Какъв гроб?
А моят гроб?
- От четиримата остана само той.
Той ще направи всичко възможно за да убие този идиот.
Не е честно. Беше по вина на Веселяка.
Той направо излезе от контрол. Жар Птица дойде и каза...
..."Затрийте ги." А сега този призрак ще убие и мен!
Този призрак ще убие и мен.
- Този призрак ще убие--
- Ей.
Няма никакъв призрак.
- Всички пристигнаха.
- Наблюдавай го.
Може да ни потрябва.
Призрака ще убие и мен--
Със или без лук?
Добре. Ако искаш недей да ми говориш.
Когато някой умре, неможе да се върне, нали?
И аз така си мисля.
За някой определен ли говориш?
Сигурно ще ме помислиш за луда.
В такъв случай трябва да заключат и двама ни.
- И ти ли го видя?
- Видях някой.
Може би беше твоя Ангел-пазител.
Ерик не се е върнал за мен.
Той не може да ми бъде вече приятел, защото аз съм жива.
А искаш ли един приятел да те изпрати?
Момчета.
Изглежда нашия приятел Жар Птица няма да ни удостои с присъствие тази вечер...
поради лека форма на смъртен случай.
- Няма ли да седнеш?
- Така, добре.
Нощта на Дявола е пред нас.
Мисля да си спретнем един малък купон...
да запалим огромен огън, и да спечелим нещичко.
Харесвам красивите светлини.
Проблема е там, че вече сме го правили. Разбирате ли ме на къде бия?
- Което не е причина да го направим отново.
- Грешка. Добра причина е да не го правим.
Единствената причина.
Човек се ражда с идея.
Тя впечатлява много хора...
благосклонни да го последват.
Тази идея се разраства.
Идеята се превръща в една институция.
Каква е идеята?
Вижте, това ме притеснява, момчета.
Но ще Ви кажа, когато разгледах същността на тази идея...
това ме накара да се усмихна.
Слушате ли, господа...
алчността е за аматьори.
Бедствия, хаос, анархия...
Ето това е забавно!
- А какво ще кажеш за Нощта на Дявола?
- Какво за нея?
Аз причиних първият пожар в този проклет град.
Преди да се осъзная, всеки шарлатанин започна да ме имитира.
Знаете ли какво правят в момента?
Поздравителни картички за Нощта на Дявола.
Не е ли красиво?
Да.
Идеята се превърна в институция, момчета.
Време е да се раздвижим.
Не искаш просто да палнем тук и там в града, нали?
Не.
Искам да запалите такъв голям пожар...
че чак на Господ да му стане горещо. Това имам предвид.
Искам всички да ме погледнете в очите...
за последно и да кажете, "Голямо забавление пада, а?"
- Ей, ти! Как ти е името?
- А?
Сканк! Как се чувстваш?
- Чувствам се като малко червейче на голяма кука.
"Малко червейче на голяма кука."
Е, момче, майка ти сигурно е много горда с теб!
Как влезе това тук?
- Господа.
Пуснете ме! Пуснете ме! Трябва да се махна!
Това си ти, а? Отмъстителят.
Убиецът на убийците.
- Хубаво облекло.
Но не мога да кажа същото за лицето ти.
Искам само него.
- Е, това няма да стане.
Ами...
Виждам, че взехте решение.
Сега да видим как ще го защитите.
Този вече започна да ме дразни. Убийте го!
Ох, това сигурно боли.
- Е, това е всичко.
- Тоя не беше с всичкия си.
Няма го.
Хванете го!
Тука! Помогнете ми! Той ще ме убие!
Исусе Христе!
Ей!
Вие всички ще умрете.
Разкарай се, по дяволите!
Май днес не е добър ден да бъдеш от лошите, а, Сканк?
Аз не съм Сканк. Сканк е ето там.
- Сканк е мъртъв.
- Точно така.
Не!
- Какво за Бога--
- Не мърдай!
- Стой!
Само да мръднеш! Мръднеш ли, започваме да стреляме!
- Престани да бягаш.
- По дяволите!
- Хайде! Качвай се!
Съветвам те, следващият път клякай.
Колко много полицаи, сякаш раздават понички.
- По дяволите!
Ох. Знаех си, че пак ще го направиш.
Погледни навън.
Целият град трябваше да е в пламъци вече.
Небето да бъде червено.
Значи това беше великият Ерик Дрейвън.
Той има сила, която може да му бъде отнета.
- Тъкмо взе да ми харесва.
- Гарванът...
е неговата връзка между света на живите...
и царството на мъртвите.
Убием ли птицата, заминава и той.
Идвам си у дома, Шели.
Сигурно ще кажеш, че не трябва да съм на гробищата...
по това време на нощта, нали?
Това би трябвало да е най-безопасното място на света.
Понеже всички са мъртви. Знаех си, че ще дойдеш тук.
Стана късно, Сара.
Не ми каза довиждане.
Просто трябва да ме забравиш, затова.
И няма да се върнеш повече.
Веднъж дадох това на Шели.
Сигурен съм, че няма да има нищо против да го носиш.
По този начин винаги ще си спомняш за нея.
Никога няма да го сваля.
По-добре да се връщам обратно в къщи.
Сбогом.
- Шшшт! Тихо!
Шшшт. По-спокойно, миличка.
Хайде. Хайде.
Какво е това? Някакъв сувенир от твоя приятел?
Ще го запазя за да ми носи късмет. Имаш ли нещо против?
Очите и са толкова невинни.
- Ерик!
Ерик, помощ! Ерик!
Много впечатляващо.
Га! Га! Бум! По дяволите, мъртъв съм!
Пусни момичето и ще те пусна да си вървиш.
Да видим.
Ще ми дадеш ли минутка да си помисля?
Не. Майната му.
Ах, по дяволите.
Много добре. Изглежда животът ти коренно...
се промени през последните няколко минути. Не мислиш ли?
Доста добре си кървиш за призрак.
- Още е жив.
- Е, тогава го убийте!
Чао-чао, пиленце.
По дяволите.
А така, идвам уж да се изповядам...
а виждам отново теб и то в престрелка.
- Отвлякоха Сара.
- Колко са?
Останаха двама.
Ще се справя. Не се притеснявай.
Никак не съм притеснен. Даже имам план.
Ще стоиш пред мене и ще обираш куршумите,а като им свършат ще ги арестувам.
Звучи добре. Само, че има един проблем.
По дяволите. Кървиш си съвсем прилично.
Мислех, че,нали знаеш, че си безсмъртен.
Бях. Сега вече не съм.
В такъв случай мисля, че се нуждаеш от моята помощ, нали?
- Хайде.
Вземи това.
- Нали щеше да стоиш зад мен.
- Мисля, че оплесках нещата.
Тук е цялата мощ която имаш.
Сега тя е моя.
Жалко, че нямахме достатъчно...
- ...време за нас.
Помощ, Ерик! Страх ме е!
Пусни ме!
Пусни я!
Вземи мен. Няма да се съпротивлявам.
Добре.
- Не!
Ерик!
- Сара?
- Внимавай!
- Ерик!
Знаеш ли, баща ми обичаше да казва...
"Във всеки човек се крие дяволът...
и не можеш да бъдеш спокоен докато не го откриеш."
Относно това което се случи с теб и приятелката ти--
Просто прочиствах сградата.
Нищо в този град не се случва без моята благословия.
Съжалявам, че ти провалих сватбените планове, приятел.
Но ако е от значение за теб...
ти наистина ме позабавлява.
Имаш силен дух, синко.
Ще ми липсваш.
И аз имам нещо за теб.
Вече не ми трябва.
Тридесет часа болка!
- Наведнъж!
- Само за теб.
Да.
Върви да му помогнеш.
Жив ли си?
Господи, нуждая се от една цигара.
Всички ли са мъртви?
Ти ми помогна.
Всичко, което си запазил тук ме спаси.
- Благодаря ти.
- За нищо.
Рано или късно мислех да посетя църквата.
Гадост.
От сега нататък ги отказвам... Ако оживея.
Остани с него докато пристигне помощ.
Той ще се оправи, нали?
Ерик?
Редовният му номер.
Шели.
- Добре, какво по дяволите става тук?
- Масови убийства.
Поне спря да вали, а?
- Не може вечно да вали.
- Не, не мога да повярвам.
- Ти ли си виновен за този кошмар, Олбрехт?
- Виж, отивай си.
- Ще ми кажеш ли какво става тук?
- Твоя човек беше на покрива.
Изпусна го.
Разкарайте го от тук!
Благодаря.
Ако ни бъдат отнети хората, които обичаме...
единственият начин те да са до нас е да продължаваме да ги обичаме.
Сградите горят, хората умират, но истинската любов е вечна.
* За Брандън и Елайза *
* Превод : Birata™ *