The Bunker (2001) Свали субтитрите
Юни 1944
- Свършвайте, всички други вече излязоха.
- Ела да ни помогнеш!
Какво става?
- По дяволите.
- Това е от генератора.
Хайде!
'БУНКЕРЪТ'
4 месеца по-късно
4 месеца по-късно Германските войски се изправиха срещу Обединените сили.
Бункер...
Не стреляйте!
Влизаме!
Германско-Белгийската граница
По дяволите, отворете.
- Кои сте вие?
- Хайдрих, тринадесети батальон.
- Остави го!
- Всичко е наред.
- Защо сте тук?
- Попаднахме в засада, спокойно.
- В засада?
- Твърде късно е да задаваш въпроси, редник. Свали оръжието.
- Каква е паролата?
- Свали оръжието!
Съжалявам, предупредиха ни за вражески патрули.
Тогава защо отвори вратата?!
Гледай си фронта.
- Какво казваш се случи?
- Засада. Американци.
По-дяволите...
Колко далече от тук се случи?
- Три, четири километра.
- Фронтовата линия трябваше да е на 30км от тук!
- И ние така си мислехме.
- Шибаните янки се придвижват напред...
- Идват насам.
- Така ли?
- Може би. Колко хора имаш?
- Само един.
- Онова дете?
- Всички останали ги изпратиха на фронта. Взеха почти всички муниции.
По цялата граница ли е така? Само неопитни хлапета?
- Предполагам.
- Обади се в щаба.
Не е за вярване, оставили едно хлапе и един старец да пазят!
Затова всичко ще е наред.
Нападат!
От нашите са, или поне каквото е останало от тях.
Как се казваш?
Льонис, сър.
- Стрелял ли си досега?
- Минал съм през школата.
Държиш целта на мушка. Ако имаш възможност - стреляш.
Казаха ако се приближат да им отдадем заслуженото.
- Това ли е всичко?
- Да.
- Излизат от дърветата!
- Кръп, Енгелс, Франк! Шенк!
Не мога да видя кой влачат?
Краитзман!
Какво чакаш?!
Наведете се! Движение, движение!
Не мога да ги чуя, къде са?!
Просто стреляй!
На два часа!
Спри да стреляш!
Спри!
Давай, давай!
Енгелс!
Главите ниско!
Хайде, отваряйте!
Отвори страничната врата.
Прикривай ме.
Открий огън!
Затваряй!
- Какво се случи с другите?
- Познай.
- Хайдрих, кой друг е тук?
- Ибърт и Бауман, сър.
Достатъчно. Спри! Задръж огъня!
Ти ли командваш тук?
Да сър, редник Майръс, сър.
Бауман...
- Обадихте ли се в щаба?
- Тъй вярно.
Докато дойдат ще е твърде късно.
Господи, няма да ни пратят помощ.
Има ли нещо друго на което да разчитаме освен бункера?
Има картечно укритие, от другата страна на пътя, но в него няма никой.
Добре, обадете се в щаба отново. Междувременно, ако нещо мръдне - стреляйте.
Разбрано.
- От колко време сте тук?
- Няколко минути преди вас.
- Зарязахте отряда много бързо.
- Търсихме ви.
Пуснете вентилаторите.
- Нека те погледна.
- Погрижи се първо за него.
- Колко янки мислиш, че участват в засадата?
- Кой знае? Достатъчно.
Стори ми се, че бяха два-три снайпера, плюс картечница на пътя.
Повече бяха.
Можеше да се разделим и да ги отблъснем.
- И щяха да ни убият?
- Бяха най-много 10-12 човека!
И Бог знае колко още идваха след тях!
Искаш да кажеш че си видял и други?
- Не сам казал такова нещо.
- Тогава кой го казва?
Не започвай, Шенк.
Изтеглихме се и не видях никой!
Как мислиш, че се измъкнахме?! Тогава кой е видял, че има още янки?!
Кръп те вика.
- Дразнещ малък копелдак.
- Кръп мисли, че ще искат да ни обградят. Вика всички.
- Спаси ли се Енгелс?
- Не.
- Какво е това място?
- Някакъв бункер.
Добре ли си?
Ситуацията е критична! Не, не знаем колко са, но...
Да.
Да!
Тъй вярно, сър.
Всички части са на фронта. Не могат да изпратят подкрепление в момента, ще ги задържим докато дойдат.
- Ще ги задържим с какво?
- Те не знаят, че нямаме амуниции.
- Този път няма да ни изненадат.
- Не им е необходима изненада.
- Ще доведат многочислена армия.
- От къде ще дойде тази многочислена армия?
От същото място от което и те! Не знаем какво става на фронта.
Командването мисли, че засадата е устроена от вражески патрул или местна съпротива.
- Какво ще кажеш, Бауман?
- Видях ги, бяха там.
Знаят, че нямаме прикриващ огън. Няма какво да им попречи да ни обградят.
И какво от това, няма да им се дадем, освен ако не сте решили да им отворите вратата!
Ибърт е прав, сър, без амуниции няма да можем да ги удържим.
- Мисля, че няма да ни атакуват.
- Защо? Видя ли как ни преследваха, лейтенант.
Опитваха се да се правят на герои, ако успеят да проникнат няма да взимат заложници.
И така, обградени сме и нямаме амуниции.
Какво предлагате да правим, сър?
Винаги има тунели.
Тунелът е зад тази врата.
- Какво има там долу?
- Предимно плъхове.
- Имам предвид за какво са строени?
- Мисля, че водят до склад за амуниции.
- Никога не са били завършени.
- Защо?
Не знам. Имало прекалено много пещери. Така казват
- Бил ли си там?
- Не много навътре.
Главният вход е от към могилата. Вижда се отвън.
- Може да държат амуниции там?
- Казах ви, че не съм ходил толкова далеч, не е безопасно.
- Нека да проверим.
- Не.
- Защо?
- Заповедите са да стоим тук.
- Да, но ако...
Ще държим позицията си, докато не получим други заповеди. Все още е твой ред да наблюдаваш.
- Погрижи се никой да не слиза, сержант.
- Да, сър.
- Нека да хвърлим по едно око.
- Чу лейтенанта.
- Да, чух го.
Днес загубихме половината от хората си, трябва да стоим заедно!
Нали така?
Иди си почини.
Благодаря.
Какво мислиш за стареца? Господи, той трябваше да е тук вместо нас...
- Никой от нас не трябваше да е тук.
- Слушай...
Държанието на Шенк беше неуместно. Винаги се опитва да се докаже.
Чул ли си какво се говори, подал молба да го преместят в СС, но не го одобрили.
Не е достатъчно добър.
Май бърза да умре. Всички ще умрем някога.
Дано да не е скоро.
Честно да ти кажа ужасно ме беше страх. Иска ми се да бях като теб.
- Какво искаш да кажеш?
- Да направя всичко възможно, и да мисля как да остана цял.
Не биха взели нещо голямо, или нещо, което няма да им потрябва.
Казах ви каквото знам.
- Сипи си.
- А аз ти казах да не пиеш.
- Знаеш повече от колкото ни казваш.
- Успокой се, Шенк.
- Не си ли любопитен къде водят тунелите?
- Забрави за тунелите.
Имаме друго, за което да се тревожим.
Благодаря.
От къде я имаш?
От фронта. Бях в 17 дивизия.
Ами ти? Знаеш ли някакви военни истории? А може би училищни истории?
Не му обръщай внимание, войната няма да продължи дълго, още преди да се усетиш и ти ще разказваш такива истории.
Знам една история.
Какво се e случило в тунелите.
Разказвай.
Слушал съм, че... станал е някакъв инцидент с работниците, които са ги строили.
- Спрели са работа защото...
- Аз ще ви кажа какво се е случило.
- Само да не ме наречете лъжец след като го чуете.
- Слушаме те.
Спрели са работа, защото не им е харесвало там вътре.
На никой не му харесвало да бъде там.
Пък и местният фолклор не им помогнал много.
За какво говориш?
Хората, които живеят тук разказват странни истории за това място. Той знае...
Истории за призраци?
Казах ви, че няма да ми повярвате, но не сте били в тези тунели, в тъмното.
Смейте се, но тези истории не се разказват случайно в продължение на хиляда години.
Помнете, тези дървета са стари. По стари от Германия.
Горели са вещици тук, защото мястото е зло.
По времето, когато чумата се разпространила из континента,
хората от това селце се изолирали, мислили са си, че са в безопасност, но спасение нямало.
Заразата започнала да се разпространява в околността като див пожар.
Един ден странник пристигнал в селото.
Някой казват, че бил свещеник, и така било. Бил свещеник на нечистите сили.
Може би това било самата смърт.
Накарал хората от селото да се обърнат един срещу друг.
Приятелите станали врагове. Не минало много време.
Предложил им да ги отърве от чумата веднъж завинаги.
И хората го послушали.
Една срамна вечер той събрал хората от селото.
Накарал ги да изгонят болните и заразените от домовете им,
прогонили ги в тези гори и ги преследвали като кучета.
И когато стигнали на това място ги убили.
Били бити, тъпкани, насечени...
Когато всичко свършило отровните им тела били погребани в обща дупка.
Но не всички били мъртви.
Какво има?
Не се притеснявай за него старче, има слаб стомах.
Ако това е най-добрата ти история чуй това:
Връщайки се в Русия, един човек попаднал в малък град в Полша...
Краитзман!
Още ли са там?
- Навсякъде около нас.
- Искаш да кажеш, че сме обградени?
Няма да ни нападнат.
- Могат да ни нападнат ако искат.
- Едва ли са толкова глупави за да опитат.
Знаеш ли какво са направили с Елитната ни дивизия? Няма да ни оставят да се измъкнем.
Просто се успокой.
Има нещо странно в това място...
Нещо не е както трябва.
Не си слизал там долу, нали?
Какво да правя там?
След смъртта на другите, ...сега оставаме само ние.
Само ние седмината.
Иди си почини.
Още не си се възстановил напълно.
Бог да ни пази.
Върви.
"Бог да ни пази"
Ела тук.
Какво има?
Слушай.
Никога ли не спят?
Помогнете ми, помощ!
Помогнете...
Не. моля ви, не, не! Спрете, стига толкова, не, не, не!
Вернър!
Тук съм!
Вернър!
Събуди се!
Ибърт! Какво има?
Не мога да намеря Майръс или Краитзман.
- Кой е на смяна?
- Аз, Хайдрих и Франк, време е за смяна.
- Какво искаш да кажеш с това, че не можете да ги намерите?
- Искам да кажа, че сигурно са в тунелите.
Шенк ставай. Ставайте, ставайте. Извикайте Хайдрих и си вземете оръжията.
- Какво става?
- Просто го направете, моля ви!
- Дезертирали са.
- Не е сигурно.
А какво си мислиш, че правят, търсят път за навън?! Върнете ги обратно тук.
- Добре.
- Вземи и Хайдрих с теб.
Хайдрих е ранен, аз ще ида. Освен ако не си мислиш, че и аз няма да се върна.
Не се бавете.
- Господи, как смърди тук.
- Не са пускали вентилаторите.
Цимента се е напукал...
Това място никога не е завършено както трябва.
- Аз ще тръгна натам.
- Разделяме ли се?
- Да не те е страх?
- Не, така ще покрием повече терен.
Бауман...
Няма да ги намерим.
Намерих го на входа за тунела. На Краитзман е.
Ако Кръп разбере за това, ще прати Шенк след него, разбираш ли?
- Няма да кажа на никой.
- Добре.
Ще се видим отново тук след 10 минути.
Какво имаш да кажеш?
- Стареца започна да слиза в тунелите през последните няколко седмици
- Защо?
Не знам. Не стои много, може би иска да остане сам със себе си.
- Понякога се връща объркан.
- Едва ли.
Може Майръс да е искал да покаже тунелите на Краитзман.
- Не мисля така, сър.
- Защо?
Не мисля, че Майръс би взел някой със себе си, сър. Винаги ми казва да стоя далеч от тунелите, мисли си че му принадлежат.
И затова се опита да ни уплаши с истории за призраци, опита се да ни държи далеч от тях?
Може би.
Понякога ми се струва, че ако...
Ако какво?
Ако там долу има нещо, той не иска да знам какво е.
Какво?
Краитзман?
Майръс?
Краитзман?
По дяволите...
Какво по дяволите става?!
Фенерчето ми се развали.
- Къде е Ибърт?
- Не знам, не съм мърдал от тук.
Не работеше...
Тогава няма смисъл да те питам дали си намерил Краитзман?
- Мястото е огромно, може да е навсякъде! Освен това имам по-важна работа за вършене.
- Като например?
- Американците.
- Тук ли са?
Възможно е, сър, биха могли да влязат от другата страна на хълма.
- Видя ли нещо?
- Не, сър, но чух.
Стой!
Ето ти ги Американците.
Къде е Краитзман? Слезли сте заедно, къде е той?
- Слязох сам.
- Искам да знам какво точно става тук?
- Нищо не става.
- Тихо!
Стрелба. Бункерът!
Стой тук, пази тунелите.
- Там няма никой, спрете да стреляте, няма никой!
- Какво правиш?!
По какво стреляте?!
Господи, те са навсякъде! Опитаха се да ни нападнат...
Спокойно. Вече ги няма.
Изхабили сте всичките ни амуниции стреляйки по сенките!
- Бяха там.
- И какво уцели?! Погледни навън!
Къде са телата? Очаквах го от някакъв ученик, но не и от теб, Шенк!
- Трябва да си се научил да виждаш по какво стреляш.
- Франк също е видял нещо, сър. Не може и двамата да си измислят.
- Играят си с нас, сър. Изпробват огневата ни мощ.
- Млъквай, Бауман.
Какво ни е останало?
Пушките и гранатите, които всеки от нас носи.
- Може да са останали още патрони за картечницата?
- Ами провери, идиот?!
Няма връзка.
Не е телефонна линия, вероятно е кабел, минаващ през тунелите. Знаете, какво значи това!
Да предположим, че американците са в тунелите.
Предлагам да претърсим целия комплекс, не само бункера. И ако са там, да ги изгоним.
- С какво Шенк?
- С голи ръце, ако трябва!
Атаката е била само за заблуда! През това време те са се вмъкнали в тунелите.
- И мислиш, че Краитзман и Ибърт са мъртви?
- Дезертирали или мъртви, забравете за тях.
- Не са мъртви.
Млъквай, страхливецо! Имал си шанс да ги намериш!
Разбрах, че си предпочел да се криеш в мрака от колкото да ги търсиш.
Трябва да опиташ по-силно. Ще разбереш, че не се бием за едно и също нещо.
Така ли е. Не трябва да оставим враговете да превземат тунелите.
Знаеш нещо. Ще ни помогнеш ли да излезем от този капан?
Цялото място е един огромен капан.
Оставете го... Каквото и да има там, ще се справим.
Ако враговете са влезли, то е било през задния вход, ще го намерим и ще го обезопасим.
Ако не можем да им се противопоставим, връщате се тук. Заповедите ми са да отбранявам този бункер.
Ще бъде интересно.
- Това е за да държи тях вън, или нас вътре?
- Сам прецени.
- Може ли да дойда с теб в тунелите.
- Не.
- Моля те...
- Казах, не.
Имам нужда тук да остане някой, на когото мога да разчитам.
Добре се справи преди малко, давай в същия дух.
Хайде, хлапе.
Дръж стареца под око.
Да, сър.
Отиваме право към задния вход. Ще ви чакаме там...
- Гледайте да не уплашите и да избягате.
- Успокой се, Шенк.
Не забравяй Шенк, две пресвяткания с фенерчето значи че сме ние.
- Защо Кръп избра Шенк?
- Шенк не може да се контролира.
- Защо остави това малко копеле да те удари?
- А ти какво би направил?
- Можеше да го спреш, и да му кажеш какво наистина се случи при засадата.
- Защо?
Понякога си мисля, че ти харесва когато те мразят.
- Защо не гледаш фронта?
- Какъв е смисълът?
Сега ние отговаряме, имаме своите отговорности...
Нямаме амуниции. Идеално се справяхме, преди те да се появят.
Ако Американците атакуват, нека атакуват. На мен ми писна.
Видях, как избиха ротата ми преди 25 години.
Виж...
Не можеш да се откажеш точно сега. Трябва да направим, каквото можем, дори и да атакуват.
Опасността не е навън, тя е в тези тунели.
- За какво говориш?
- Вернър ми каза.
- Вернър?
- Синът ми.
Синът ти е мъртъв, Майръс. Умрял е в Нормандия, ти сам ми каза.
Не ме гледай така, не можеш да разбереш, той ми говори.
Не, не ти говори.
Отново си объркан. Погледни ме. Синът ти е мъртъв Майръс, няма го вече.
Мислиш си, че съм изкуфял дъртак, всички си мислят така, но в тези тунели има нещо.
Карат те да виждаш неща, да правиш неща...
Там долу Вернър дойде при мен.
Но тази вечер беше различен.
Когато тази вечер дойде при мен... И другите дойдоха с него.
Не е за вярване...
- Има много амуниции!
- Безполезни са. Да вървим.
И да ги оставим на враговете?
Ще се върнем по-късно, хайде.
Прикривай ме.
Врата е залостена. Никой не е влязъл вътре, но отвън има някой.
Дано да си стоят отвън.
Може да има и друг вход, за който не знаем. Вентилатори, отдушници или нещо друго...
Трябва да чакаме другите, такъв е плана.
- Вероятно вече са се предали.
- На кой ще се предадат, след като тук няма никой друг освен нас?
Шенк!
Това е Ибърт.
Май е бягал от нещо...
Мъртъв ли е?
Мили Боже...
Изглежда ми мъртъв, лейтенант.
Това не е случайно. Може да е път за навън?
Вие двамата проверете, аз ще ви пазя гърба.
Нещо е минало от тук.
Исусе Христе...
Прилича на историята на Майръс. Може тук да са изхвърлили труповете?
Невъзможно, трябва да са станали на пепел за толкова години...
Не ми харесва тук.
Да се махаме.
Това е Краитзман!
Не, не, не!
Какво ти има?
Ранен ли си?
Тук са! Враговете! Те са тук!
- Кърви.
- Не е негова.
- Убиха го, убиха го.
- Кой убиха?
Искаш да кажеш Енгелс?
- Да се махаме от тук.
- Не! Не!
Не! Не, не!
Играят си с нас.
Навсякъде са.
Какво правиш? Не можем да оставим амунициите!
- Не можем да ги удържим, хайде!
- Стой и се бий!
- Тогава, ще го направя сам!
- Не се прави на герой, хайде!
Стой!
Спри!
Какво ще правим сега?
Всяко нещо по реда си. Да го занесем в бункера.
Не бъди глупав!
Мисли трезво!
Не можеш да им помогнеш!
Защо никога не ме слушаш, малък идиот!
Добре, иди да те убият.
И защо?
Вернър?
Вернър, какво става?
Опитах се да ги спра, но те не ме послушаха.
Мили Боже...
Прости ми.
Майръс! Отвори!
Какво правиш тук?
Чух стрелба, дойдох да помогна.
Защо не си на поста?
Вали като из ведро, нищо не се вижда.
Майръс гледа фронта, мислех, че ще съм по-полезен тук, на теб.
Готов ли си да ми помогнеш? Да направиш каквото се налага?
Да.
Готов ли си да приемеш отговорностите, които изисква тази униформа?
Тъй вярно.
Ще правиш каквото ти кажа, без да оспорваш. Разбра ли?
Врагът ни прави номера. Опитват се да ни объркат. Искат да ни изкарат от играта един по един.
Лейтенантът е мъртъв, на другите не може да се вярва.
Всичко зависи от нас, няма да дадем на враговете ни нищо.
- Каква е ситуацията?
- Не знам
Има газове в тунелите, карат ни да халюцинираме, това е единственото разумно обяснение.
- Обяснява доста.
- Къде са другите?
Чу се стрелба и после нищо, вероятно вече са мъртви?
Значи, може да има американци от другата страна на вратата.
Или може би идват право към нас от тунелите.
Почакай.
Ще им дадем добър урок.
Какво ще се случи с нас, когато това гръмне?
Не се тревожи, няма да сме тук. Имаме други неща, за които да се притесняваме.
Идват отново.
- Чухте ли това?
- Да.
- По дяволите...
- Сигурно Американците се опитват да ни паникьосат.
- Какво ще правим сега?
Ще взривим вратата на бункера, ако са там, ще се бием.
Нямаме шанс!
Искаш да останеш тук долу ли?
Това е капан. Идват и от двете страни.
Готов ли си?
Това е.
Ако нещо мръдне - стреляй.
По дяволите.
- Вратата не е мръднала.
- Мамка му.
- План Б.
- Който е?
Намираме другия вход.
Прикривай ме!
Мамицата му.
Навсякъде са. Нямаме шанс.
- Няма нищо.
- Край, ще ни избият.
- Млъкни!
- Франк, чакай!
- Достатъчно!
Предаваме се. Не стреляйте! Чувате ли?
Чух.
- Шенк! Мили Боже...
- Намери ли изход, Шенк?
Никой няма да се измъкне, нито те, нито ние.
- Какво става?
- Ето какво става. Кръп е мъртъв, Ибърт и Краитзман също.
Като следващ по чин, аз поемам командването.
- Какво става?
- Вие тримата няма да се измъкнете, това става.
- Почакай Шенк.
- Досега те слушах Бауман, но вече край!
- Погледни хлапе, ето защо губим войната!
- По дяволите Шенк, те са зад ъгъла!
Ето защо губим битките през последните шест месеца, заради такива страхливци!
Няма с какво да се бием. Покажи ни изхода.
Не се тревожи за Американците, погрижил съм се за тях. Време е да се погрижа за предателите.
- Не го слушай, той се е побъркал!
- Докажи се.
Те не заслужават да носят тази униформа. Докажи, че ти заслужаваш.
- Буква по буква ли да ти го кажа?!
- Шенк, аз...
- Не го слушай!
- Страхливците са предатели, застреляй ги!
Не мога просто да ги убия!
Ето така се прави. Сега стреляй.
Назад, назад!
Продължавай!
Насам!
Хайде!
- Да го запечатаме.
- Добре.
- Бауман, в капан сме.
- Не, ще прокопаем пътя си нагоре.
- Нищо не се вижда.
- Почакайте
Мили Боже...
Ела тук.
Пусни пистолета, Шенк!
Хайде!
Копайте!
Първо ти.
Давай!
Бягай! Измъквай се!
Безопасно е...
Вземи това.
Тръгни право надолу, не се опитвай да се криеш, всичко ще е наред.
- Няма ли да дойдеш?
- Няма да ми се размине толкова леко.
Имаш шанс, върви.
Тръгвай.
Хайде, върви!
Превод и Субтитри: Blink182 и LameMaster