The Brotherhood Of The Wolf (2001) Свали субтитрите
Тълпата иска да щурмува къщата. Ще ви хванат.
Донеси ми нещо за пиене.
Ще работя до късно тази нощ.
Малко вино, както обикновено.
"Този свят би трябвало да се промени,
но Революцията се изроди в нещо ужасяващо.
Заплашваше да отнесе и мен.
Самоувереността заслепяваше хората
и ги караше да изглеждат като луди,
разяждаше сърцата им и ги превръщаше в зверове".
"Годината бе 1764, когато звярът
се появи на нашата земя.
Година по-късно, за него се чуваше далеко извън нашите земи.
Смяташе се, че никой смъртен не може да го победи.
След нападенията на звяра,
Франция започна да потъва в мрак..."
Кои сте вие?
Какво е направил?
- Какво е направил?
- Той е върколак!
- А тя?
- Негова дъщеря е!
Проклета вещица!
Дадох им коне, а те не искаха да ми платят!
Не го слушайте. Лъже!
- Даде ли ви коне?
- Да.
Хайде. Вървете!
Добре дошли в бърлогата на Звяра и дано паднете в ръцете му!
"Грегоар дьо Фронсак беше човек, който не беше
нито ловец, нито войник.
Той беше приближен на краля
и имаше репутация на добър и свободомислещ човек.
Този, който го следваше като сянка, беше тайнствен чужденец.
Когато нощта падна, двамата пътници потърсиха подслон
в замъка на маркиза на Апже,
който им предложи гостоприемството си до края на мисията им".
Хората не се страхуват от обикновен вълк. Звярът е нещо друго...
Той ги разкъсва и обезпбразява,
и не щади нито жени, нито деца.
- Някога виждали ли сте го?
- Не.
Откъде знаете, че се отнася само за едно единствено животно?
Всички, които са го видели казват едно и също.
Звярът е по-голям от вас и не се страхува от ловците.
Разбирам скептицизма ви, Фронсак.
Както вие, така и аз не вярвам на приказките...
Приготвил съм ви описание на всичките му нападения.
Вижте сам.
Били ли сте се срещу Англичаните?
Отидох да изучавам животните, а се върнах с рани и чин капитан.
Направихме болница за жертвите на звяра.
В старият параклис.
Това е една жена от Лорсиер.
Прибирала се е, когато звярът я е нападнал.
Спасили са я двама от селото, но звярът и е отнесъл половината лице.
Кажете ми как е мосю Бифон?
Какво става из Париж?
Чели ли сте Волтер?
Маркизе, късно е за философия.
Прав сте. Да поговорим за театър?
Запознат ли сте с комедиантите? Какво се играе в момента?
Оставете ги тук.
Казват, че са жени, само, че са преоблечени.
Разкажете ми!
Ето... Това ще задоволи любопитството ви.
Великолепно! Парижки вестник! Тук има само "Гласът на Авиньон".
Ей сега ще ви покажа стаята.
- Благодаря, ще спя тук.
Добре. Лека нощ.
Не е Версай, но виното е добро.
Огромен като крава.
Казва, че е виждал много вълци,
но това не е вълк. Зъбите му били като ножове.
Ако не е вълк, какво е тогава?
Дяволът!
Благороднико!
Звярът е нападнал още едно момиче.
Там.
Там няма никого.
Стой!
Какво по дяволите търсите тук?
Добър ден, капитане.
Почитания, маркизе.
Не продължавайте, там има капан.
Това тук е Грегоар дьо Фронсак,
приближен на краля.
Ще погледне тялото, с ваше позволение разбира се.
А, вие сте този, който е пребил моите хора?
Не съм знаел, че са ваши хора и че са действали по ваша заповед.
Не са действали по моя заповед.
Добре сте направили и ви моля за извинение.
Войници са. Плаща им се да воюват, а не да ловуват.
Внимавайте, пълна е с отрова.
Какъв по-точно сте вие?
Когато вашите хора убият звяра,
Кралят иска да бъде препариран, отнесен и изучен в Париж.
Аз трябва да се заема с това.
Засега искам да се запозная със случая.
Господи, с такава захапка може да тежи около 500 ливри.
Този път ще го хвана, маркизе.
Преди първия сняг ще го хвана.
Няма да ни се измъкне.
- Виждали ли сте го? - Веднъж.
За 13 месеца веднъж. Раних го.
Прострелях го с пушката, но оживя и се измъкна.
Беше на брега на реката. Изчезна просто така.
И така ли изглежда?
Още има и черна грива и шипове.
Господа, представям ви авторът на тези скици,
Грегоар дьо Фронсак,
човек, който провидението ни изпрати, за да...
...убие звяра!
Негова светлост, епископът на Манд,
дукът на Монкан,
конт дьо Моранжас
и контесата.
Синът им, Жан-Франсоа, който е пътешественик.
Изкусна ръка, господине!
- Благодаря, господине.
Мосю Лафон, кралски наместник.
Отец Анри Сардис, свещеник в "Сейнт Албан".
Разкажете ни, говори ли се в Париж за този звяр?
И песни се пеят.
- По-добре да се молят.
Как мислите, трябва ли му на капитан Диамел божията помощ?
На кого не му трябва?
Диамел облича своите войници като момичета,
за да подмами звяра. И това ако е тактика!
Прави това, което му е по силите.
Много сте снизходителен.
Диамел е неспособен!
Неговите изстрели са неточни, войската му е некадърна,
а този звяр е още жив.
Щом на Диамел му пращат подкрепа от Париж,
бих желал да му предложа услугите и на моя слуга.
Какво ще кажете?
Може да не отговаряте.
Въпреки свадливостта си, дукът е добър християнин.
Откакто сте дошли в това хубаво братство,
все ни проглушавате ушите с приказки за божията воля.
Както и че папата е изпратил свой шпионин,
за да види дали звярът не е превъплъщение на Дявола.
Извинете ме.
Мариан дьо Моранжас. Голям залък.
Много не са могли да го преглътнат.
- Кой е сега наред?
- Максим дьо Форе, театрален критик.
- Не мисля, че е толкова трудно.
- Внимавайте, тя е Моранжас.
- Госпожице.
- С госпожицата тъкмо разговаряхме...
- Вие ли сте Максим дьо Форе?
- От плът и кръв.
Радвам се да се запознаем Добрите статии са истинска рядкост.
Маркиз дьо Апже ви спомена.
Търси кой да напише фамилните му мемоари.
Наистина ли?
Има голямо желание, това е безспорно.
Той е доста нетърпелив и ви съветвам да не го карате да чака.
Госпожице, извинете ме.
- Не се ли срамувате?
- Никак.
Е, господин художник-натуралист, нашият край нрави ли ви се?
Досега не бях видял нещо хубаво, освен едно.
Така ли се говори на една девойка от кралския двор?
Не... това би вървяло пред някоя провинциалистка.
И аз щях да посещавам двора, ако знаех, че там има девойка като вас.
Сервират вечерята. Хайде, да вървим.
Ще ви придружа.
След 12 дневно преследване из Сен Лоран
хванахме най-странното животно, което някога бяхме виждали.
Индианците вече са споменавали свещена риба.
Но мисля, че става въпрос за легенда.
Беше риба по форма, приличаше на пъстърва,
но беше покрита с гъста черна козина.
- Вие се шегувате.
- Не, господине.
"Salmo truta demopilla" от Канада.
Меко е като кадифе!
Природата е невероятна!
Сигурно там водата е била много студена.
Това доказва, че и невъзможното е възможно понякога.
Добре казано.
Получихте ли признание от краля за това откритие?
Съмнявам се да е заслужил това.
Все пак да признаем, че господинът има комедиен талант!
Ако имах две ръце, бих го аплодирал!
Жан-Франсоа!
- Моля да ме извините, господине.
- Синът ви е прав.
Такова животно не съществува.
Главният балсаматор на краля го направи.
Извинете за малката шега.
И поуката трябва да е, че звяр не съществува?
А ние всички сме глупаци?
Поуката, госпожице е,
че дракони и еднорози има само в книгите и приказките.
Ако ги наречете с латински имена, те вече стават истина.
Внимавайте какво говорите, все още не сме разбрали какво имате предвид.
Какъв сте всъщност вие, художник-натуралист или философ?
По-точно: комедиант!
Мисля, че господинът е типичен парижанин.
Да се върнем на звяра. Защо напада само низшата класа.
А, започнахме с пропагандата!
Съчиних току що една любовна поема, ако контесата ми позволи?
- Само ако не е непристойна.
- Непристойна, не!
Тя е чиста и невинна.
По-скоро е етюд.
Нарича се "Хванете вълка".
Кога ще ви видя?
Имате ли някакъв друг огромен звяр да ми покажете?
Създадохте си погрешно мнение за мен. Позволете ми да го променя.
Опитайте.
Искате ли да дойдете на лова на Диамел?
Разбира се.
Забранявам. Ще бъде опасно.
Послушанието е първата добродетел на всяка девойка.
Този младеж има право.
"Този ден в Жеводон
бе организиран най-големият лов в историята на Франция.
Кралят обяви награда от 6 OOO жълтици за този, който убие звяра.
Подлъгаха се хиляди селяни,
наемници и войници,
така че навсякъде гъмжеше от ловци и авантюристи.
И повечето бяха забравили,
че всъщност звярът лови нас".
Всички имате карти. Започваме в 7 часа.
Много добре.
Благодаря ви.
Точно така, капитане! Но хората ми имат други задължения!
Вашата великодушност, господин дук, е равна на смелостта ви.
Стига, Диамел. Надявам се този път наистина да го хванем.
Това е сигурно, господин дук.
Каква е тази врява?
Хубаво оръжие, няма спор?
Правена е по поръчка за мен.
Могат да се правят по ваша мярка, знаете.
Дори и в Париж няма такава.
Сам си ги правя.
Сребърни? Боите се от върколака?
Не, но искам да е като подпис от моята пушка.
Аз съм ловец, Фронсак и тази страст вече ми струва скъпо.
Какво ви се е случило?
Да кажем, че един хищник, който не беше много доволен,
я разкъса, а без медицинска помощ,
молете се да не гангренясва.
- Мечка ли ви рани?
- Не, лъв.
Бил съм на много места, много съм пътувал.
Познавате ли Африка?
Господа, дъщеря ми е виновна за всичко.
Ето, накажете я както желаете.
Вещица! Демон!
Тя е обсебена!
Виждате ли! Демон е!
Обсебена е от дявола!
Изгорете я!
Гледайте да не си глътне езика. Погрижете се за нея.
- Тя не е обсебена, не е!
- Знам.
Художник-натуралист, философ... и лечител! Браво!
Няма да дойде, Фронсак. Сигурен съм.
Маркизе!
Не се ли притеснявате?
Животните навсякъде са едни и същи.
Индианците ядат сърцата на животните, за да им вземат силата.
Не стават ли и те животни?
В Африка ядат сърцата на своите неприятели.
Графе, Жан-Франсоа,
кажете на хората си да поемат на изток.
Значи е там!
Майка ви ще се тревожи.
Тя винаги се тревожи. Ако я слушах, досега да съм в манастир.
Виждам, че не ми вярвате? Вие сте свободомислещ.
Никой не харесва свободомислещите.
Вие харесвате?
Смешно ли ви се вижда! Не ме познавате.
А, мислите, че говоря за вас?
Мариан!
Баща ми трябва да я научи някой ден как да язди като дама.
На тази възраст не е лошо да се поупражнява малко.
Баща ми не вижда нищо лошо в това.
Синът ми също.
Тук са умирали хора.
Как разбрахте?
Чувам виковете им.
Мани, престани.
Прав е. Тук имаше малък храм.
Бяха изгорени 25 еретика... живи.
- Той вижда това?
- Няма нужда от това.
Умее да наблюдава.
Играла съм тук с брат ми.
Не сте ли се страхували?
Той казваше, че ще ме пази от духове.
- Не харесвате ли лова?
- Прекалено много са?
Индианците мислят, че ако нарисуваш някого, му взимаш душата.
Значи ви интересува моята душа?
Защо си станала по време на лова, могат да те улучат?
- Вината е моя.
- Не питах вас.
- Какво ви прихвана?
- Това беше обикновен вълк.
- Ако беше звяра?
- Не вярвам.
Благодаря.
Капитане, надявам се, че звярът е един от тези вълци.
Всички изглеждат еднакви.
- Странен е. Откъде е?
- От Нова Франция.
А, той е... аркадианец?
Индианец. Чероки от племето Мохаук.
Истински индианец?
Елате довечера при нас в Сен Албан да се позабавляваме с вашия слуга.
- Той не ми е слуга.
- А какъв ви е?
Кръвен брат.
Как можахте да смесите кръвта си
с кръвта на този дивак?
Не е дивак този, който ти помага в неволи.
Мани ме спаси в битката с англичаните.
Винаги съм ги смятал за канибали.
Както виждате, господин наместник,
Мани не е животно.
Можеш ли да вземеш жена от нашата раса?
Всички жени са с един цвят, когато загасиш лампата.
Ето, че бил и духовит, татко.
Индианци и бели са имали деца.
- Всички сме хора все пак.
- Така си мислите вие.
Те са като негрите.
Така ли мислите, Сардис?
Нима вашият "кръвен брат" е светият дух?
- Покръстен ли е?
- Не е поискал.
Хубавo! Много модерно.
Мани има своята вяра.
Самият той е нещо като свещеник за своя народ.
Ако индианците имаха свещеници,
щяха да са загубени.
И каква е по-точно вярата им?
Духът на всеки човек отговаря на животно. Наричат го тотем.
Много забавно, но не разбирам.
Мани, ако обичаш.
Не се страхувайте, няма да боли.
Карибу,
вид граблива птица.
Как мислите, съпруго моя?
Дали съм граблива птица по рогатия добитък или по нещо друго?
Ами тотемът на моя Томас?
Плъх. Най-вероятно книжен плъх.
Змия.
Змията е олицетворение на мъдростта за индианците.
Мъдра змия.
А вие, господин наместник?
Дива свиня.
Не се мръщете.
Може пък при тези варвари това да е символ на благородството.
Кой е на ред? Сардис?
Аз съм?
Какъв съм аз? Половин лъв?
Половин орел?
Превърнете ме в гущер, за да ми порасне отново ръка.
Жан-Франсоа! Престани!
Защо? Неуместно ли беше?
Пусни ме!
Госпожице, вие искате ли?
Извинете ме, но ми омръзна от вашите номера.
Поне застанете до него и започнете да жонглирате.
Лека нощ.
Това ще ви пообърка представите, Фронсак.
Не е като в Париж, но в Манд няма по-добро.
Прилича на страноприемница.
Всички са ваши, господа. Новото момиче е много хубаво.
Скъпият ми маркиз!
Чух ви, скъпи Грегоар дьо Фронсак.
Познаваме ли се?
Погледнат оттук, Жеводон е много малък.
Италианка?
Да, откакто съм в тази страна.
Имам пари.
Въпросът не е само в парите.
Тогава?
- Кой ти направи това?
- Индианска стрела.
Близо е до сърцето ти.
Значи съм късметлия.
А това?
Мечка.
Не й се дадох.
Още нищо не си видял.
Ще бъде опасно.
Не всички са като теб.
Искам да ме запомниш.
Скандал! И то в моята къща!
- Валентин, какво има!
- Не искам да спя с този магьосник.
- Как така?
- Има змии по тялото, все едно се мърдат.
А нашата репутация!
Няма нищо, приятелят ми е индианец, а не магьосник!
- Не спя с индианци!
- Придирчива курва!
Хайде, момичета. Коя ще отиде при господин червенокожия?
Плащам двойно.
- На мен много ми харесват рисунките.
- Ето, всичко е наред.
Значи ти си магьосник?
Ще ме нарисуваш ли?
Ако не бъдеш послушна.
"Изминаха седмици без войниците на Диамел да хванат звяра.
Това беше третата зима, която прекарахме под неговото царство.
Знаехме, че студа и снега няма да попречат на никой друг,
освен на нашите пушки и кучета".
Да си припомним посланието, което господ е изрекъл
чрез устата на Мойсей:
"Ще дойде мечка, която ще роди малкото си!
Ще разкъсва децата ви като лъв,
Ще ви изпратя свиреп звяр,
който ще унищожи вас и вашите стада,
и ще ви изпрати да се скитате из пустинните пътища".
Господи, докога ще ни се гневиш?
Така е при всяка жертва. Мислите ли, че всичко ще се оправи?
Смили се над мен!
Простете!
Смили се над мен!
Благослови ме!
Какво има, сине мой?
Бог ме наказва. Децата ми изчезнаха!
Аз съм проклет! Всички сме проклети!
Съберете хората, Маркизе. Отиваме там.
Повикай Мани. Ще ви настигна по пътя.
Мариан!
Добър вечер, господине.
Имам нещо за вас.
Бих искал да ви видя, Мариан... насаме.
След 10 дни. Майка отива на почивка, баща ми на лечение.
10 дни?
Не съм толкова свободна като вас.
Донесете факла.
Да спрем за почивка. Хората са уморени.
По-добре да се връщаме.
Не, ще потърсим момичето.
Намерих детето.
Капитане, в капана, който сте поставили,
са попаднали повече селяни, отколкото вълци.
Вашите хора не въодушевяват местните.
И вече би трябвало да сте застреляли вашия вълк 12 пъти!
Не мога да разбера. Нямаше как да ни се измъкне.
Моля?
Нямаше как да ни се измъкне.
Благороднико, за какъв вълк мислите, че става въпрос?
В едно нещо съм сигурен и то е, че звярът не е вълк.
Вълците не нападат хора или го правят много рядко.
Наблюдавал съм ги в Нова Франция.
Нашите вълци са други.
Бесният вълк напада всеки!
Болният от бяс вълк умира за 2 седмици.
Вашият звяр напада вече две години.
Раните, които видях, не може да са нанесени от вълк.
Неотдавна намерих в тялото на една жертва
ето това парче метал.
- Тогава? - Тогава...
Нито едно животно няма железни зъби.
Звярът значи не е животно?
Хубаво, но как можем да го хванем?
Докато си приказваме, той ще убие отново.
Господа, мисля, че не трябва да обръщаме много внимание на г-н дьо Фронсак.
Значи казвате, че според вас,
звярът не е някакво обикновено животно.
И ние така мислим.
И ще съм много щастлив да се съгласите
с естествения му произход.
Няма с какво да се съгласявам, отче. Аз нямам никакви съмнения.
Има ли нещо друго да кажете?
Не, господа.
Получих това от Париж.
Капитане, Негово Величество бе информиран за вашите неуспехи.
Той ми нареди да иззема вашите функции.
Вие и вашите хора отивате в Лангон.
Г-н дьо Ботерн, кралски оръженосец, идва насам да заеме мястото ви.
Само той единствен има заповед да убие този свиреп вълк.
Простихте ли ми?
Питах се какъв ли е този мой тотем. Вие какво бихте казал?
Бих казал, че е...
сирена.
Винаги сте несериозен. Ще попитам вашия червенокож приятел.
А звяра? Видяхте ли го най-накрая?
- Не.
- Не искате да говорите за това?
Моите предположения им се струват абсурдни.
Обявиха ме за луд!
Ако ви кажа, че този звяр
е от плът и метал,
какво бихте си помислили?
Че вярвате в привидения така, като и в чистия въздух.
Звярът бяга от мен!
Тук сте едва от 3 месеца.
Не мислите ли, че ви пречат?
Може би се боят от вас.
Толкова ли съм страшен?
Чухме за тежките битки, които сте спечелили.
Жан-Франсоа ми каза, че искате да заминете за Африка.
Това са само мечтите през зимата на един художник-натуралист.
А вие? Оглеждате ли се за нови хоризонти?
Засега имам повече задължения, отколкото желания.
Виждате ли Сардис на кулата?
Наслаждава ви се?
Не, бди над мен.
Сама с вас, само Бог знае какво може да ми се случи.
Хайде, да не караме свещеника ни да замръзне.
Добър вечер, благороднико.
- Влюбен си.
- Не знам.
- Аз знам.
- От картите ли?
За теб не са ми необходими.
Да пием...
за госпожица дьо Моранжас.
- Моля?
- Брат й беше тук.
Спала ли си с него?
С него? Той не търпи някой да го докосва.
Гледа, пие,
а като се напие заспива и хърка, като всички.
И аз ли?
Какво да кажа?
Още! Още!
Знаеш ли как флорентинките запазват мъжете си в къщи?
Всяка сутрин им дават бавна отрова,
а всяка вечер противоотрова.
Ако мъжът не се върне, чака го тежка нощ.
На теб не ти трябва такова нещо.
Не, а и не сме женени.
Път за Антоан дьо Ботерн, кралски оръженосец,
който ще ни освободи от звяра.
Аз съм Грегоар дьо Фронсак...
А, да, чух за вас...
художник-натуралист... балсаматор...
Господин дьо Ботерн ви чака в 2 часа при наместника.
Кралят поиска да дам мнението си за вашия рапорт.
Всичко тук е толкова объркано.
Аз мисля, че звяра е вълк.
Утре ще отидем на лов.
Не искам вие да идвате.
Защо?
Кралят нареди аз да свърша това, младежо,
при това сам.
Не сте ми нужен, за да приключа това.
На масата ще намерите писмо от Бифон.
Повярвайте ми...
Оставете, не се опитвайте да хванете звяра.
Можете да си вървите.
Жена от Лорсиер...
Прибирала се вечерта...
Изчезна на брега на реката,
като че се изпари.
Звярът нападна момиче до Сен Албан!
Бог ме наказва за греховете ми. Децата ми изчезнаха.
Както вие, така и аз не вярвам в дракони...
Звярът значи не е животно?
Бесният вълк напада всеки.
Как да го хванем?
Нито едно животно няма железни зъби.
Благороднико, трябва да дойдете.
Видях го!
Даваше й отрова и произнасяше сатанински строфи.
Бог знае за това!
Пуснете го.
Това е индиански лек, отче.
Само молитвите ни могат да я спасят.
Но, тя беше...
Това е чудо!
Какво се случи с брат ти?
Човек със звяра?
Малката не знае какво говори.
Да, господине! Звярът е мъртъв!
10 куршума, не може да оживее.
Донесли сме всичко, което ви е необходимо.
- Това не е звяра.
- На работа!
Ще повикам господин дьо Ботерн.
Това е смешно! Това животно не е звяра!
Трябва да повикам господин дьо Ботерн.
Слушай, задник такъв...
Добър ден, благороднико. Остави ни.
Не ви ли харесва моя звяр?
Какво означава това? И вие сам знаете, че това не е звяра.
Звярът има два пъти по-голяма захапка!
Вие също може да грешите.
Моля?
Както знаете, трябва да занеса звяра в Париж, а имам само този вълк.
Направете ми звяр.
Искате да измамите Краля?
Не! Изразявам неговата воля.
Направете го и вие. Би било мъдро.
Заплашвате ли ме?
На моите години? Това е немислимо.
Прекалено сте интелигентен и знаете, че не мога да ви заплашвам.
Ако изпълните задължението си, Кралят ще бъде много доволен.
В противен случай, ще е много недоволен.
Имате всичко, което ви е необходимо. Разчитам на вас, приятелю.
До скоро виждане.
В този исторически ден,
най-напред бих искал да благодаря на Грегоар дьо Фронсак от кралския двор.
Звярът от Жеводон вече го няма и това е негова заслуга.
Ние всички служим на Ваше Величество.
Трябва да кажем,
че вашата личност представлява върховната власт.
Само едно животно може да я пренебрегне.
А това животно вече го няма.
Моите заслуги са малки.
С вашата благословия, на мен не ми остана нищо друго,
освен да се появя в Жеводон и звярът да се предаде.
Господин дьо Бифон, какъв е този маскарад?
Ботерн изпълнява заповеди. Би трябвало и ние също.
- Чии заповеди?
- Мои.
Представям ви г-н Мерсийе, съветник на Негово Величество.
Негово бе предложението
да изпратят Ботерн в Жеводон
- Значи на вас да благодарим за бързата победа?
Това може и да не ви харесва, Фронсак,
но се отнася за държавни интереси.
Чели ли сте това?
Няма да я намерите по библиотеките. Можете да я задържите.
Забранена ли е?
По причини, че подбива авторитета на Краля.
Би могло да стане опасно. Знаете, хората са лековерни.
Значи е по-добре да излъжеш, отколкото да даваш празни обещания?
Истината е много по-сложна.
За да управляваш, трябва да спазваш обещанията си.
Звярът ни беше проблем. Няма звяр, няма проблем.
- Но все пак трябва да го убием.
- Никой не го е споменал.
А това трябва да се направи!
Замалко да забравя. Кралят ви е много благодарен за всичко.
Разбра за желанието ви да изследвате Африка.
След 6 месеца от Нант заминава кораб за Сенегал.
Ако желаете, можете да отидете.
И няма да споменаваме повече Жеводон, нали?
Добре, Фронсак.
"Официално звярът беше мъртъв.
Но истината не беше в историческите книги.
Тя беше в легендите".
Дошъл е да ни каже добре дошли?
Дошъл е да ни помогне.
Отидете в замъка. Аз ще дойда по-късно.
"Фронсак и Мани се приготвяха за лов.
Звярът не беше единствената причина
за звръщането им в Жеводон".
Кой е там?
Знаеш ли къде е къщата на Рюлие?
Право напред. Тя е последната къща в селото.
Това е Жана, дойката ми, това е Грегоар дьо Фронсак.
Пиер, донеси вино.
Майка ми може да дойде. Сигурно вече е разбрала, че си се върнал.
Опълчи се малко на твоите родители.
Вече не понасям нито майка ми, нито Жан-Франсоа.
Искам да замина някъде далеко!
След седмица ще те заведа в Париж.
Защо да чакаме?
Отиваме на лов. Обещал съм на маркиза.
Мислех, че си се върнал заради мен?
Мариан, бягай. Не се бави.
Хей. Тук съм.
Спасявай се, Мариан!
Какво става тук? Отворете!
Пиер! Пиер!
Как мислите да хванем нашия звяр?
Нямаме достатъчно хора.
Мани знае какво да прави.
Ще гоним човек.
Човек?
Звярът е само оръжие в ръката на болен мозък.
- Един убиец би бил по незабележим.
- Прав сте.
Тайната на звяра е в неговата слава.
Господарят му иска всява страх и ужас в хората.
Как така?
Тази книга е забранена да се продава.
Авторът й твърди, че звярът е дошъл да накаже Краля
заради снизходителността и философията му.
Кой е написал това?
Не знам. Но звярът има господар. И точно него ще хванем.
Може би вашето оръжие все пак ще ни е от полза.
Ако успеете да го вдигнете.
А ти Мани, какво оръжие ще вземеш?
Мани не обича огнестрелните оръжия.
Много шум, много дим, лоша миризма!
Всичко ще е наред, дядо.
Не се притеснявайте.
Подготвили сме се.
Разкажете ми за Америка.
- А, Америка?
- Никога не сте споменали нищо за нея?
- Нямам добри спомени оттам.
- А Мани?
Липсва ли му неговото племе?
Племето му не съществува повече.
Беше ни наредено да атакуваме селото им.
Трябваше да ги избием всички.
И жени, и деца. Мани единствен избяга.
Как?
На капитанът му трябваше преводач.
Взе го да учи нашия език. След три седмици преряза гърлото на капитана.
Защо не го издадохте?
Знаете ли как капитанът водеше битките?
Вземаше заразени одеала от болниците,
индианците ги купуваха, а след това ние довършвахме работата.
- Така ли сме воювали?
- Също така и загубихме войната.
Къде отиде той?
- Отиде да си поговори с дърветата.
- С дърветата?
Дърветата говорят.
Белите не умеят нито да чуват, нито да виждат.
Да виждат какво, Мани?
Искаш ли отговор?
- Какво е това?
- Индиански билки.
Няма да ви навреди, маркизе.
Какво прави?
Зависи от човека.
Индианците казват, че могат да видят дори и невидимото.
Е, Мани...
Звярът е в гората. Вълците ще ни помогнат.
Нищо не виждам.
Виждам танци, кървави танци.
Звярът ще дойде с изгрева на слънцето.
На мен не ми подейства.
"Същата нощ Мани призоваваше духовете на гората
на някакъв странен език, който и дьо Фронсак не разбираше.
А вълците им водеха звяра".
Не се страхувай, ще се оправиш!
Добре се справи.
Ще се погрижа за теб.
Томас заспа. Едва е оцелял.
Съжалявам за индианеца.
Какво има тук?
Каква е тази сграда? Искам да знам.
Това е къща... къща на ловци.
Благороднико, трябва да си отпочинете.
Бързо! Конете!
"Дьо Фронсак се зае с тялото на Мани.
В този момент отмъщението не беше най-важното нещо.
По стар индиански обичай,
с изгрева на слънцето, той застана до своя приятел,
за да го изпрати във вечните ловни полета".
Какво искате?
Тази земя е пропита с много кръв.
Може и вашата да се смеси с нея, ако не заминете.
Нечия друга ще е преди моята.
Тя може би ви иска жив?
Откога знаете?
Не ви разбирам.
Хайде, Сардис! Как?
- Как е дошъл тук?
- Никой няма да ви повярва.
Махайте се, Сардис.
Нека Бог да ви пази.
Вас нека дяволът ви отнесе.
Арестуван сте по заповед на наместника. Не оказвайте съпротива.
Но това е смешно.
- Търси ви една дама.
- По-късно. Вечерям.
- Ставай! Имаш посетител!
- Значи вече не съм в неизвестност?
Зависи за кого.
Мариан?!
За съжаление не.
Донеси вечеря за нашия гост.
- Откъде разбрахте?
- Имам много длъжници.
Помогни ми, можем да пишем до Краля.
Дори и да ви помогна, те ще ви обесят преди писмото да е стигнало.
Не могат. Още не са ме съдили.
Ето.
- Какво знаеш за звяра?
- Това е дресирано животно.
Покрито е с метал. Раних го.
Защо се интересуваш?
Преди две години, Папата получи
поверително писмо от Сардис.
В него се съобщаваше за създаването на тайно общество,
чиято цел беше да защитава с всякакви средства интересите на Църквата.
"Пактът".
Сардис си служи със звяра.
Звярът е предупреждение за Краля:
"Почитайте божията мощ или е дойде апокалипсиса".
Тайното общество се нарича "Божиите вълци".
Пактът работи за Църквата?
Сардис работи сам за себе си.
Просветителите го докарват до лудост.
Рим няма никакъв контрол върху тази организация.
За кого работиш ти?
Моите клиенти плащаха, за да не се знае кои са.
А ти? Ти знаеше прекалено много.
Госпожице дьо Моранжас. Каква чест!
Как е госпожа контесата? Моля, седнете.
А баща ви? Още ли е на лечение?
Трябва му добра храна.
Хванали сте дьо Фронсак.
Да, кой би помислил, че ще падне толкова ниско.
Не е нито върколак, нито убиец.
Слушайте,
той сигурно е знаел какво прави,
ако онези хора са убили индианеца.
Това вече е друг въпрос.
И все пак, не може да се пролива християнска кръв, заради тази на дивак!
Може ли да го видя?
Невъзможно
Добре.
Да видим какво мислят за всичко това в Париж.
Не ме разбрахте. Дьо Фронсак е мъртъв.
Така или иначе щяхме да го обесим. Нямаше шанс.
Но той ви беше поверен.
Може да се е задавил.
Или пък се е заразил от нещо.
Всички лъжете!
Бъдете храбра. Такава е божията воля.
Отче...
Мариан. Хайде, ще те заведа в замъка.
Госпожица дьо Моранжас трябва да си почива.
- Не! Пусни ме!
- Не можеш да му помогнеш.
Вече се досеща. Да го погребем още тази вечер.
Решила да уведоми Краля.
Това момиче е опасно.
"Погребаха дьо Фронсак още същата вечер,
преди още вестта за неговата смърт да е достигнала до Париж.
Никой не знаеше какви тайни е отнесъл в гроба със себе си благородника.
Няколко дни звярът не нападаше,
но тайнственото изчезване на неговия най-върл противник,
носеше със себе си мрачно предчувствие.
Последвайте ме!
Отче, грешен съм. Простете ми.
Постоянно мисля за Мариан!
Постоянно чувам как нейното сърце бие в гърдите ми.
Искам тя да бъде с нас, Сардис.
Това е божие изпитание за теб.
Не знаете какво изпитвам.
Тези привидения...
проклети привидения, постоянно ме измъчват.
Освободете ме от тях, отче.
Умолявам ви.
За това, което те мъчи има само един лек.
Не, не пий това, сестричке.
Иска да те убие.
Но аз ще му попреча.
Кой, Жан-Франсоа?
Кой?
Да заминем, Мариан. Само ние двамата.
Какво ще кажеш за Америка?
Ти ме караш да страдам, но аз ти прощавам.
Какво правиш?
Какво правиш? Остани!
Мислиш, че ще те нараня?
Не се приближавай! Моля те!
Мариан, имам нужда от теб.
Ти ме спаси, когато бях болен.
Видях твоето лице, когато се събудих от кошмара.
Твоята ръка отпъди демоните.
Не знаеш какво бих дал, за да си с мен.
Моля те, не ме отблъсквай.
Защо?
Защото те отвращавам?
Не се страхувам от теб. Махай се!
Заради това ли е?
Не се притеснявай. Отсега нататък аз ще се грижа за теб.
Гледай.
Никой не знае.
Само Сардис и аз.
Махни се! Махай се!
Защо?
Ти не си моят брат.
От Африка се е върнал някой друг.
Да, точно така!
А заради теб заминах.
Без теб нищо нямаше да се получи.
Тази миризма! Същата е, която усетих от звяра.
Да, имаме една и съща, Мариан, една и съща.
Когато татко се върне... ще те убие.
Ако не го убия аз.
И без това отдавна ни пречи.
Хайде! Направи го!
Хайде!
Защо не го направи? Не е толкова трудно?
- Престани!
- Знам, че ме искаш.
Мариан, обичам те.
Братя, Господ ми се яви и каза, че звярът ще се върне,
за да покаже слабостта и безпомощността
на това упадъчно кралство.
Ще се роди нова Франция.
А ние ще сме невидимите принцове, защото Бог ще е с нас.
Народът още не видял нищо от гневът божи.
Неправилната кралска забрана
само ще отприщи народното недоволство.
И когато това недоволство достигне апогея си,
ние ще държим Краля в наши ръце.
Ние успяхме да създадем един единствен звяр.
Помислете си, братя, какво щеше да стане,
ако в цялото кралство имаше по един звяр.
Ще пожънем това, което сме посели.
Пророк Малахия казва:
"Свещеникът трябва да е източник на знанието,
а от неговата уста трябва да излиза познанието на закона,
защото той е върховен господар на войската".
"А онзи, който почита звяра и служи на него,
ще изпита върху себе си гнева божи,
ще бъде хвърлен в огъня.
И неговите страдания
ще продължат во век и веков"!
Дошъл съм да ви посоча пред Бога!
Пиер-Жан Лафон!
Женевиев дьо Моранжас!
Максим дьо Форе!
Контран дьо Монкан!
Анри Сардис!
Жан-Франсоа дьо Моранжас!
Амин!
Огън!
Гадни кучи синове, всички сте арестувани!
Ако си дух, предизвиквам те на двубой!
Ти закъсня, Фронсак! Сега звярът е безсмъртен.
Той може и да е, но ти не си.
- Сардис те е дресирал, както ти звяра.
- Как разбра?
По подписа ти, сребърният куршум.
Мариан! Гледай!
Тя нямаше как да види.
Откъде си толкова сигурен, благороднико!
Наредете се!
Какво си въобразявате?
Стойте там!
Това е несправедливост.
Не сме вече толкова горди, а?
- Мъртъв е.
- Сега вече със сигурност.
А Сардис?
Никога няма да се измъкне оттам, където е.
Планината ще се погрижи за него.
Да отпразнуваме ли победата.
Веднъж вече ме уби.
За да мога да те преродя.
Мога да те представя в Рим. Ще дойдеш ли с мен?
Късно е.
Обичам те, Фронсак. Караш ме да забравям всичките си задължения.
Върви, преди да съм размислила.
Маркизе, какво се е случило?
Мариана е при нас. Умира.
Излезте! Навън! Излезте всички!
Мариан, събуди се.
Прости ми.
Обичам те.
"Минаха много години, но Грегоар дьо Фронсак
и Мариан дьо Моранжас никога не напускаха спомените ми.
Онзи свят, който създаде звяра, беше на път да умре,
а и моята история е към своя край.
Отново се виждам, редом с Фронсак, да разгадаваме тайната на Жан-Франсоа,
и звярът, чакащ последния си час.
Старецът ни разказа всичко, което знаеше.
Жан-Франсоа донесъл от Африка някакъв странен звяр, който щял да ражда.
Избрал само едно от малките, най-силното.
С търпение и жестокост,
го дресирал да бъде много зло.
Така умря звярът от Жеводон.
А аз, Тома д'Апже,
останах последният, който знаеше цялата истина.
Фронсак ми предложи да замина с него за Африка.
Но аз бях необходим на моите хора в моите земи.
Винаги съм си мислил за Грегоар и Мариан
през всичките мирни и спокойни години, които ме доведоха до старини.
Повече не ги видях, но си мисля, че са щастливи някъде далеко..."
БРАТСТВОТО НА ВЪЛКА
Превод: MAD ZAK Редакция: THE LOSER