Terminator 2 - Judgment Day (1991) (Terminator II.txt) Свали субтитрите
Оцелелите от ядрения ад...
нарекоха войната 'Денят на Страшния Съд'.
Те оцеляха само за да се изправят пред нов кошмар--
войната срещу машините.
Компютърът, който контролираше машините, СкайНет...
изпрати два Терминатора назад през времето.
Тяхната задача: да убият лидера на човешката съпротива.
Джон Конър, моят син.
Първият Терминатор бе програмиран да нападне мен...
през 1984...
преди да се роди Джон.
Той се провали.
Вторият беше настроен да нападне Джон...
когато беше още дете.
Както и преди, съпротивата успя да изпрати един войн...
пазител на Джон.
Въпросът беше кой от двамата ще го отрие пръв.
Трябват ми дрехите, боушите и мотоциклета ти.
Забрави да кажеш 'Моля'.
Махнете го от мен!
Разкарай го!
Вземи ги.
Не мога да те оставя да вземеш мотора на човека, синко.
Сега, разкарай се преди да те трупясам.
Това беше, мамка му.
R-31 Дейвид, Шърман код 6...
на моста на Шеста и Санта Фе електрически смущения.
10-4, R-31 Дейвид.
JMA Търсене: Конър, Джон.
Джон, влизай вътре и почисти тази кочина.
Осиновителите ти са големи задници, а?
Кълна се, писна ми от това проклето хлапе.
- Вече дори не ще да говори с мен.
- Скъпи, направи нещо.
Няма ли да си рамърдаш задника и да ми помогнеш?
- Тод!
- Какво?
Той не си почиствал стаята от цял месец.
О, спешно е. Задръж. Сега ще го оправя.
Хайде.
Докарай си задника вътре. Прави каквото ти казва майка ти.
Тя не ми е майка, Тод.
Следващият пациент е интересен.
Изследвам случая от години.
29 годишна жена...
с диагноза остра шизофрения.
Обичайните симптоми: депресия, безпокойство, буйстващо поведение...
мания за преследване.
Манията за преследване е доста уникална.
Тя вярва, че машина наречена Терминатор...
изглеждаща като човек, е била изпратена назад във времето...
- за да я убие.
- Това е оригинално.
И също че, бащата на детето и...
бил войник изпратен назад за да я защити.
Той бил също от бъдещето.
От 2029, ако си спомням правилно.
Гледайте сега.
Добро Утро, Сара.
Добро утро, Др. Зилберман. Как е коляното?
Добре, Сара.
Промуши ме в капачката...
със собствената ми химикалка преди няколко седмици.
Непрекъснато се опитва да избяга.
Да продължим нататък.
Дъглас, не искам да виждам пациентите да разрушават стаите си така.
- Провери дали си взема торазина.
- Добре. Ще се погрижа за това.
Време е да си глътнеш хапчетата, Конър..
Ти си ги глътни.
Знаеш, че трябва да си послушна, защото следобед си на преглед.
Няма да го глътна, Дъги. Не искам проблеми.
Няма проблем--
Последно повикване, скъпа.
Сладки сънища.
Вие ли сте закнния настойник на Джон Конър?
Да, г-н полицай. Какво е направил пак?
- Може ли да говоря с него, моля?
- Бихте могъл ако беше тук.
Изчезна с мотора си още сутринта. Може да е навсякъде.
Имате ли снимка на Джон?
Да. Почакайте.
Ще ми кажете ли за какво е всичко това?
Искам само да му задам няколко въпроса.
Той е добро момче. Може ли да задържа снимката?
Да, може. Сутринта, някакъв човек го търсеше.
Да, здравеняк с мотор.
Може ли да има нещо общо?
На ваше място не бих се притеснявал за него.
Благодаря за съдействието.
Моля вкарайте откраднатата карта веднага.
PlN номер.
Побързай. Много се бавим.
Давай, бебче.
Супер.
- PlN номер 9003.
- Откъде научи тоя номер?
От мама. Имам предвид, истинската ми майка.
Изтегли 300 кинта.
Хайде, бебче. Давай!
- Да!
- Ей, стана.
Супер. Лесни пари. Хайде!
Да! Фасулска работа.
- Това тя ли е?
- Да.
Много е готина, а?
Не, тя е пълно куку.
Затова е в Пескадеро. Това е лудница.
Опита се да взриви компютърна фабрика но я простреляха и арестуваха.
Стига бе.
Тя е пълен неудачник.
Хайде. Да вървим да похарчим малко пари.
Сара.
Сара събуди се.
Кайл.
Ти си мъртъв.
- Къде е сина ни, Сара?
Отнеха ми го.
- Той е целта им сега. - Знам.
Той е съвсем сам. Ти трябва да го защитиш!
- Знам.
Каза че аз трябва да го направя. Той не ми вярва вече.
Изгубих го.
- Ти си силна, Сара. По-силна отколкото мислех.
Стани, войноко!
Обичам те, Сара. Винаги ще те обичам.
И аз те обичам.
- Винаги ще бъда с теб.
Помниш ли съобщението? Бъдещето не е предопределено.
Съдбата не съществува- само това което създаваме сами за себе си.
Остани с мен.
На света не му остава много време, Сара.
Кайл, не си отивай!
КАЙЛ!
То е като огромна мигаща светлина...
изгаряща очите ми.
Някак си още мога да виждам.
О, Боже.
Знаем, че сънува едно и също всяка нощ.
- Защо трябва да--
- Моля продължавай.
Децата изглеждат като изгоряла хартия.
Черни.
Неподвижни.
И тогава ударната вълна ги настига.
И те се разпиляват като листа.
Сънища...
за катаклизъм, краят на света...
са често срещани.
Това не е сън, тъпак. Истинско е.
- Знам кога се случва.
- Сигурен съм че ти изглежда истинско.
На 29 август, 1997...
ще го почувстваш шибано истински!
Всеки без плажно масло с фактор два милиона ще има много лош ден. Схващаш ли?
Боже, мислиш че си жив и в безопасност.
Вече сте мъртви. Всички!
Той. Ти. Вече сте мъртви.
Цялото това място, всичко което виждаш го няма!
Ти си единственият жив в съня, щото знам че се случва!
Случва се!
Чувствам се много по-добре сега.
По-чиста.
Да, твоето поведение...
много се подобри.
Помогна ми да имам цел...
нещо към което да се стремя.
Какво е то?
Ами, вие казахте...
че ако покажа подобрение след шест месеца...
ще ме прехвърлите в крилото с минимална сигурност...
и бих могла да имам посетители.
Шест месеца минаха...
и...
се надявам да видя сина си.
Разбирам.
Нека да се върнем към това за онези машини Терминатори.
Мислите че не същестуват?
Те не съществуват.
Сега го знам.
Но много пъти си ми разказвала как си разрушила една...
в хидравлична преса.
Ако бях, щеше да има някакви доказателства.
Щяха да открият нещо във фабриката.
Разбирам.
Значи повече не вярваш, че компанията го е покрила?
Не. Защо биха го правили?
Нека опитаме нов подход.
г-н. Дайсън?
Физическият отдел провежда--
- г-н Дайсън. Дайсън.
- Да?
Физическият отдел провежда други поредици тестове този следобед.
Трябва да подпишете за-- го.
- Трябва да подпишете.
- Добре. Ще го взема.
Знам че ме нямаше дълго, но се чудя, ако знаете--
Какво?
Ако знаете откъде това 'ИТ' е дошло.
Попитах ги същото преди. Знаеш ли какво ми казаха?
Не питай.
- Добро утро, г-н Дайсън.
- Как върви?
Вкарайте ключа. Наляво на три.
Две, едно, върти.
- Как са жената и децата?
- Добре. Благодаря.
Е какво мислите, Докторе?
Не показах ли подобрение?
Ами, Сара, точно тук е проблема.
Знам колко си умна.
Просто ми казваш каквото искам да чуя.
Не мисля че наистина вярваш каквото ми казваш днес.
Ако те поставя на минимална сигурност, ти просто ще се опиташ да избягаш отново.
Трябва да ми позволите да видя сина си.
Моля Ви.
Той е в голяма опасност. Той е безпомощен без мен.
Ако можех да се обадя по телефона...
Страхувам се че не. Не за известно време.
Нямам друг избор освен да препоръчам на преглеждащата комисия...
да останеш тук още шест месеца.
Ще те убия, кучи син!
Ти мръсен кучи син!
10 кубика содиев амобарбитал!
Не знаеш какво причиняваш!
Вкарайте и успокойтелни,веднага!
Не знаеш какво причиняваш!
Образцов гражданин.
Току що го изпусна. Беше тук преди 15 минути.
- Щеше да ходи до галерията.
- Да.
Галерията?
Ще взема малко монети. Връщам се веднага, става ли?
- О, не!
- Момичета, познавате ли Джон Конър?
Хей, познаваш ли това момче?
Не, не го познавам.
- Джон.
- Не сега.
Там онова ченге разпитва за теб. Погледни.
- Точно там е.
- Разделяме се, човече.
- Просто върви.
- Добре.
Видях това хлапе--
Не би трябвало да влизаш тук!
Залегни.
Господине, добре ли сте?
Добре ли сте?
Хайде!
Мамка му!
Добре, почивка. Спри мотора.
Почивка. Хайде бе, спри мотора.
Мама му стара. Сега, не ме разбирай погрешно.
- Ти си Терминатор, нали?
- Да.
Кибердайн Системс , модел 101.
Мамка му стара.
Наистина си истински.
Имах предвид--
Отвътре си машина, нали?
Но жив отвън?
Аз съм кибернетичен организъм.
Жива кожа върху метален ендоскелет.
Това е яко.
Овладей се, Джон. Добре.
Ти не си тук да ме убиеш.
Разбрах го сам. Е каква е далаверата?
Моята мисия е да те пазя.
Да бе! Кой те праща?
Ти.
След 35 години, ти ме препрограмира...
да бъда твой защитник тук, в това време.
А, това е сложно.
Ами другия, и той ли е Терминатор като теб?
Не като мен. T-1000, усъвършенстван модел.
По-усъвършенстван от теб?
Да. От подражателна много-сплав.
К'во по дяволите е т'ва?
Течен метал.
Къде отиваме?
Трябва да се махнем от града веднага и да избягваме властите.
Трябва да се отбия до къщи. Искам да си взема някои неща.
Няма да стане. T-1000 определено ще се опита да те залови там.
- Мислиш ли?
- Аз бих.
Гледай, Тод и Джанел са задници...
но трябва да ги предупредя.
Мамка му. Имаш ли 25 цента?
- Ало.
- Джанел, аз съм.
- Джон?
- Всичко наред ли е?
- Вие добре ли сте?
- Разбира се, скъпи, всичко е наред.
- Ти добре ли си?
- Да, добре съм.
Джон, става късно. Започвам да се тревожа за теб.
Ако побързаш към къщи, можем да вечеряме заедно.
Готвя телешко задушено.
Нещо не е наред. Никога не е толкова мила.
Къде си?
По какво, по дяволите лае проклетото куче?
Ей, млъквай, лайно смотано!
Кучето наистина лае.
Щеше да казваш на хлапето да се отърве от тоя пес.
Джон, късно е. Моля те не ме карай да се притеснявам.
Може ли вече да е там?
Добре ли си?
- Добре съм, благодаря. Добре съм.
- Сигурен ли си че си добре?
- Как се казва кучето?
- Макс.
Ей, Джанел. Какво му става на Вълчо?
Чувам го че лае. Добре ли е?
Вълчо е добре, скъпи. Вълчо си е съвсем добре.
Ти къде си?
Осиновителите ти са мъртви.
Имам нужда от една минута.
Казваш ми че онова нещо може да имитира всичко което докосне?
Всичко което копира чрез физически контакт.
Стига бе.
Може ли да се дигизира като кутия цигари?
Не, само предмети с равностойни размери.
Защо просто не се превърне в бомба или друго за да ме пипне?
Не може да се превръща в сложни машини.
Оръжията и експлозивите съдържат химикали, движещи се части.
Не става по този начин.
- Но може да създава твърди метални форми.
- Какви?
Режещи и промушващи оръжия.
Тези са заснети от охранителна камера...
в Уест Хайландската полицейска станция през 1984.
Убил е 17 полицай онази вечер.
Хора със семейства...
деца.
Тези са от магазин в Реседа...
Днес.
Г-це Конър, знаем че знаете кой е този човек.
Току що ви казах че вашият син липсва...
а осиновителите са били убити.
Знаем че този тип е замесен.
Нищо ли не означава това за вас? Не ви ли пука?
Губим си времето.
Да вървим.
Съжалявам, момчета.
С времето все повече се откъсва от действителноста.
Страхувам се че тя не може да ни помогне сега.
Ако се оправи и може да ни каже нещо ,обадете ни се.
Разбира се.
Дъглас, заведи я в стаята и.
Да, сър.
Хайде, скъпа. Да вървим.
Разбираш ли...
прекарахме много време в Никарагуа и места като това.
Там за известно време, тя ходеше с един луд бивша зелена барета...
оръжеен експерт.
След него имаше няколко други.
Жижееше незаконно е всеки от когото можеше да се учи...
за да ме направи този велик военен лидер.
След това я затвориха.
То е като, 'Съжалявам хлапе,майка ти е откачалка. Не знаеше ли?'
Като всички бах накаран да вярвам че всичко това са глупости.
Мразех я затова.
Но всичко което разправяше е било истина.
Тя е знаела...
и никой не и вярваше...
дори и аз.
Слушай. Трябва да я измъкнем.
Не.Най-високата възможност за успех на T-1000 сега е...
да копира Сара Конър и да чака ти да установиш контакт с нея.
Страхотно. Какво ще стане с нея?
Обикновено, копираният субект се терминира.
Мамка му! Защо не ми каза? Трябва да тръгваме веднага!
Не. Това не е приоритет на мисията ми.
Да те еба! Тя е приоритет за мен!
Проклятие! Какъв ти е проблема? Помощ!
Това не помага на мисията ни.
Разкарайте тоя откачалник от мен! Помощ!
Отвлечен съм! Разкарайте тоя откачалник от мен!
Пусни ме!
Защо по дяволите го направи?
Защото ти ми каза.
Какво?
Трябва да изпълняваш каквото ти кажа?
Това е един от параметрите на мисията ми.
Докажи го. Застани на един крак.
Да!
Готино. Мой собствен Терминатор. Еха.
Добре ли си, хлапе?
Разкарай се, кретен.
Да се махаме, човече.
Да те еба, ти малко лйнце!
Лайнце?
Сложи си крака долу.
- Лайнце ли ме нарече преди малко?
- Просто се опитвах да помогна на този хлапак.
Хвани го тоя.
Разкарайте го от мен!
Сега кой е лайнце...
торба с лайна такава?
Прибери пистолета!
- Да се махаме!
- Хайде. Да се разделим!
Исусе, канеше се да убиеш онзи човек!
Разбира се. Аз съм Терминатор.
Слушай ме много внимателно.
Ти вече не си Терминатор, става ли?
Разбра ли?
Не може просто да се разхождаш насам- натам и да убиваш хора.
Защо?
Какво имаш пред вид, защо? 'Защото не можеш'.
Защото просто не можеш. Вервай ми.
Скивай. Ще отида да освободя майка ми.
Заповядвам ти да ми помогнеш.
Имате ли Сара Конър тук?
Малко закъсняхте.
Те са тук от час.
Чакайте малко. Ще ви отворя.
А, ето ги и вашите приятели.
- Гуен, искаш ли кафе?
- Не, благодаря.
- Какво ще кажеш за бира?
- Да, може.
- Ей, имам фул.
- Това е добре, Луис.
Трябва да е щастливия ми ден.
Прав беше за номер 24.
Увеличете лекарството до 250 миллиграма.
- Същия вид?
- Mm-хmm.
Ти!
Счупи ми ръката.
Има 215 кости в човешкото тяло.
Тази е една. Сега, не мърдай.
Какво смяташ да правиш?
Защо спираме сега?
Трябва да ми обещаеш, че няма да убиваш никого, нали?
- Да.
- Закълни се.
Какво?
Просто вдигни ръка и кажи, 'Заклевам се, че няма да убия никого'.
Заклевам се, че няма да убия никого.
Добре. Да вървим.
Времето за посещения е от 10:00 до 4:00...
Понеделник до Петък.
Какво правиш по дяволите?
Ти кучи син! Ти ме простреля!
Откачен копелдак!
Не стрелай пак. Не ме убивай.
Той ще живее.
Кучи син!
Нека опитаме да запазим спокойствие.
Отвори, Или той ще умре преди да е паднал на пода.
Няма начин, Конър. Пусни го.
- Отвори вратата.
- Няма да стане.
Спокойно, Сара.
Няма да се получи. Ти не си убиец. Не вярвам че можеш да го направиш.
Вече си мъртъв. Всички умират. Знаеш че вярвам в това.
Така че не се ебавай с мен!
Отвори вратата!
Разкарай се!
Назад!
Ще го напомпя целия с тия лайна. Кълна се!
Не мърдай!
Пусни го!
Направи го!
Влизай в кабинета.
На пода, с лице надолу. Не ти!
Отвори вратата.
На пода. Задръж я отворена.
С лице към стената!
Хвани я!
Бързо! Отвори вратата! Вратата е заключена!
Да вървим! Отваряй!
- Тя го счупи.
- Отваряй!
Да заобиколим! Хайде! Мърдай!
Мамо, чакай!
Върни се!
- Помогни и!
- Чакай тук.
- Побързай!
- Той ще ни избие всички!
Дръж я.
Той ще ни избие всички!
Мамо, добре ли си? Мамо!
Ела с мен ако искаш да живееш.
Всичко е наред, Мамо. Той е тук да помогне.
Давай.
Какво, да го еба, е това? Какво, да го еба, става тук?
Залегни.
Излизай от колата!
Веднага!
Давай!
Изчезвам.
- Хайде.
- Тук.
Презареди.
Последният!
Дръж се.
Готово!
Ето, карай.
Няма никой зад нас.
- Добре ли си?
- Да.
Може ли да вижда?
Виждам всичко.
Супер.
Ела тук.
Казах че съм добре.
Джон, беше много тъпо от твоя страна да идваш там.
Трябва да бъдеш по-умен.
Без малко да те убият.
Какво си мислиш?
Не можеш да рискуваш живота си, дори заради мен.
Разбираш ли?
Прекалено си важен.
Разбираш ли?
Но...
Трябваше да те махна от това място. Извинявай.
Нямам нужда от помоща ти. Мога да се грижа сам за себе си.
Какво ти е на очите?
Нищо.
Е, Каква е твоята история?
Добре ли си?
Чудесно.
Кажи, това е хубав мотор.
Внимавай, lug nuts.
Слушай, знеш ли какво правиш?
Имам подробни файлове за човешката анатомия.
Обзалагам се.
Прави те по-ефикасен убиец, нали?
Правилно.
Боли ли когато те прострелят?
Усещам раните. Данните могат да бъдат наречени 'болка'.
Джон, помогни ми със светлината.
- Ще заздравеят ли?
- Да.
Добре. Ако не можеш да минеш за човек, не си ни от голяма полза.
Колко дълго живееш? Имам предвид, общо. Няма значение.
120 години със сегашните ми батерии.
Можеш ли да научаваш неща за които не си бил програмиран...
за да станеш...
нали знаеш, повече човек...
а не такава надувка през повечето време?
Моят процесор е невронна мрежа, самоубочаващ се компютър.
Но СкайНет установява ключа в "read only" когато сме изпратени самостоятелно.
Не иска да мислиш твърде много, а? - Не.
Можем ли да ресетнем ключа?
Направи го!
Отвори капака на порта.
Дъпни да счупиш печата.
Добре. Сега махни shock temping assembly.
Сега имаш достъп до процесора.
Виждаш ли го?
- Да.
Дръж процесора за плочката.
Дърпай.
Виждаш ли ключетата?
Не, недей!
Пази се от пътя ми, Джон.
- Не го убивай.
Не него. "То".
Oкей, ТО. Но ние се нуждаем от ТО.
Чуй ме. ПО-добре да се оправяме сами.
Но това е единственото доказателство което имаме за бъдещето, войната и всичко това.
Може би.
Не му вярвам.
- Но той ми е приятел.
Не знаеш колко е трудно да убиеш едно от тези неща.
И ако нещо не е наред това може да е последният ни шанс, така че махни--
Мамо! Ако се предполага,че ще бъда велик лидер,
може би трябва да започнеш да слушаш лидерските ми идеи веднъж завинаги.
Защото ако собствената ми майка не ще, очаквам и никой друг да не го прави.
Добре, играем по твоя начин.
Имаше ли проблем?
Не. Никакъв проблем.
Учим ли се вече?
Трябва да се разкараме колкото се може по-надалеч от този град.
Просто се насочи на юг.
Задръж под 65.
- Не искаме да ни спира полиция.
- Потвърдено.
Не не не не...
Трябва да чуеш как говорят хората.
Не се казва 'потвърдено' или такива лайна.
Казваш, 'Но проблемо'.
ако някой те приближи надъхан казваш 'Изяш ме'
И ако искаш да го светнеш, е ґАста ла Виста бейбиґ
Да, или ґДоскоро, dick-wad.ґ
Ако някой те дразни, казваш, 'Изчезвай'.
Или можеш да правиш комбинации.
Разкарай се, dick-wad.
Това е страхотно. Виждаш ли? Започна да схващаш.
Но проблемо.
Имаш ли пари?
Имам няколкостотин кинта.
Ще ти дам полвината.
Мамо!
Вземи някаква храна.
Няма чувство за хумор.
И това е другото нещо.
Можеш да се поотпуснеш малко.
Тази строга програма остарява, ок?
Имам пред вид да не бъдеш такова дърво.
Усмихвай се понякога.
Да се усмихвам?
- Да. Нали знаеш, усмивка. Гледай.
Здрасти. Хубаво място имате тук. Как е бизнеса?
Остави ме на мира.
Добре. Лош пример.
Виждш ли човека ей там? Това е усмивка.
Така е добре. Може да се поупражняваш пред огледалото.
Искш ли малко от моите картофки?
Имаш ли нужда от помощ?
Не.
- Пипнах те!
- Не, не си!
Няма да успеем, нали?
Хората, имам пред вид.
Във вашата природа е да се самоунищожавате.
Да. Основен недостатък, а?
Престанете преди да ви извия вратовете на двамата.
Трябва да знам как е бил построен СкайНет.
Кой е отговорен?
Пряко отговорен е човекът Майлс Бенет Дайсън.
Кой е тоя?
Той е директор на специалните проекти в КиберДайн Системс.
Защо той?
Преди няколко месеца той създава революционен микропроцесор.
Продължавай. И след това какво?
За три години КиберДайн се превръща в най-големия снабдител...
на военни компютри.
Всички Стелт бомбардировачи са оборудвани с компютри на КиберДайн...
превръщайки се в безпилотни.
После те летят с перфектни операционни досиета.
Основите на СкайНет са поставени.
Системата е включена за пръв път на 4 август, 1997.
Човешките решения са премахнати от стратегическата отбрана.
СкайНет започва да учи в геометрична прогресия.
Става самостоятелна в 2:14 a.m. Източно време, август 29.
В паниката, те се опитват да издърпат щепсела.
- СкайНет отвръща на удара.
- Да.
Изстрелва ракетите си срещу целите в Русия.
Защо е атакувал Русия? Нали сега сме приятели?
Защото СкайНет знае, че руската контраатака...
ще елиминира враговете и тук.
Исусе.
Какво знаеш за Дайсън?
Имам подробни файлове.
Искам да знам всичко.
Как изглежда, къде живее, всичко.
Майлс!
Майлс..
Цял ден ли ще работиш? - Извинявай скъпа, но просто не мога да се откъсна.
Майлс, днес е Неделя. обеща да заведеш децата в Рейджинг Уотърс.
Не мога-- Много съм зает, Аз--
Скъпа, Това ще ги издуха всичките. То е неврално-мрежов процесор--
- Знам, каза ми..
То е неврално-мрежов процесор. Мисли и се учи като нас,
това е свръхпроводник при стайна температура,
другите компютри са джобни калкулатори сравнени с него.
Но защо е толкова проклето важно, Майлс? Наистина трябва да знам,
защото понякога си мисля, че тук ще откача.
Скъпа ей толкова близко съм.
Ела тук.
Преедстави си самолет с пилот който никога не се уморява, никога не греши,
никога не идва на работа с махмурлук..
Запознай се с пилота.
Защо се оженихме Майлс? Защо създадохме тези деца?
Ти нямаш нужда от нас. Сърцето ти и ума ти са тук.
Но то не те обича както ние.
Извинявай. Наистина.
Защо не прекараш известно време и с другите си деца?
Ей ей..
Рейджинг Уотърс..!
Чакай в колата.
Много си нервна, Конър.
Ти също.
Ей, Голям Джон.
К'во става?
Готина е, Енрике.
Той е с мен.
Това е... чичо Боб.
Чичо Боб, това е Енрике.
Чичо Боб, а?
Добре.
Питие?
ґЧичо Бобґ?
Ей Сарита, страшно си известна по проклетата телевизия.
показват Снимки на теб, Джон, ня тоя голям приятел.
Куките са пощурели да те търсят.
Дойдох само за нещата си. Имам нужда от дрехи, храна и кола.
Какво ще кажеш и за пломбите на зъбите ми?
Веднага, Енрике.
Вие двамата, сте на оръжията.
Айде, да вървим.
Още нещо за мама--
винаги планира бъдещето.
Отлично.
Това е най-добрия ми камион, но стартера на мотора е скапан.
Имаш ли време да го сменим?
Да. Ще чакам да се стъмни за да пресека границата.
Енрике, за теб е опасно да оставаш тук. Ще се махнеш още тази вечер, става ли?
Добре.
Просто се отбивай по всяко време и напълно преебавай живота ми.
Гледай, израснах по места като това,
и си мислех, че това е начина по който живеят хората...
возейки се в хеликоптери. Тренирайки да взривяват нещата.
Но тогава закопчаха мама и трябваше да постъпя в нормално училище.
Другите деца бяха като от Нинтендо.
Страх ли те е?
- Не.
Дори и от смърта?
- Не.
Не изпитваш ли никакви чувства по някакъв начин? - Не.
Трябва да остана функциониращ докато мисията ми не приключи.
Тогава няма да има значение.
И аз трябва да остана функциониращ. "Аз съм твърде важен"...
Точно такъв си.
Повечето мъже с които се занасяше мама бяха смотаняци...
но имаше един, който беше готин.
Научи ме да пемонтирам двигатели.
Дръж тук.
Мама го разкара, разбира се.
Винаги им разказва за Деня на Страшния Съд...
и как ще стана световен лидер.
Това е всичко което е написала.
Подай ми френския ключ.
Ето.
Бих искал да съм срещал истинския си баща.
Ще го срещнеш.
Да, предполагам.
Мисля че когато стана на 45.
Изпратиха го назад във времето към 1984.
Човече.
Тогава дори не е бил роден.
Това ти обърква главата.
- Другия болт.
- О. Ето.
Той и мама са били заедно само за една нощ.
Предполагам че тя още го обича.
Понякога я виждам да плаче.
Тя напълно отрича, разбира се, казва че нещо и е влязло в окото.
Вие защо плачете?
- Имаш предвид хората?
- Да.
Не знам.
Просто плачем...
когато те боли.
Болката ли го причинява?
Не. Различно е.
То е когато нищо ти няма но пак си наранен.
- Вдяна ли?
- Не.
Добре, мой човек!
Дай лапа.
Просто си постави ръката ето така.
Добре! Сега ме удари. Дай лапа. Направи същото.
Добре, беше добре. Ръката горе.
Ръката долу.
Твърде бавно.
Майтап бе. Хайде още веднъж.
Добре. Сега го пробвай.
Сега прави като мен. Дай лапа.
Наблюдавайки как Джон си играе с Машината, внезапно ми стана ясно.
Терминатора никога не би спрял.
Никога няма да го изостави, никога няма да го нарани...
няма да му крещи или да се напие и да го удари...
или да е твърде зает за да бъде с него.
Винаги ще бъде с него...
и би умрял за да го защити.
От всички кандидат-бащи които идваха и си отиваха през годините...
това нещо, тази машина...
беще единствената who measured up.
в един побъркан свят...
беше най-разумния избор.
Ей, дай да опитаме това.
Ето тук отиваме.
Тя каза да отидете на юг както сте планирали.
- Ще се срещнете утре.
- Мамо!
Мамо, чакай!
'НЯМА СЪДБА'.
Няма съдба- само това което създаваме.
Баща ми и казал това.
Накарах го да го запомни в бъдещето като съобщение за нея.
Няма значение.
Добре, цялата работа отива--
Бъдещето не е предопределено.
Няма съдба, само каквото създаваме за самите себе си.
Тя се опитва да промени бъдещето.
Да, предполагам.
Мамка му!
- Дайсън.
- Да.
Това трябва да е. Майлс Дайсън.
Тя ще го пречука.
Хайде, тръгваме! Да вървим!
Това е тактически опасно.
Карай по-бързо.
T-1000 притежава същите файлове като моите.
Знае каквото аз знам. Може да предвиди този ход.
Не ми пука. Трябва да я спрем.
Убийството на Дайсън би могло да предотврати войната.
Не ми пука!
Нищо ли не успя да научиш?
Не разбра ли защо не може да убиваш хората?
Разбери, може би не ти пука дали ще живееш или умреш. Но не всички са като теб.
Ние имаме чувства. Нас ни боли. Ние се страхуваме.
Трябва да научиш тези неща, не се шегувам. Важно е.
Дани. Дани, казах ти да си лягаш като сетра си.
Само няколко минутки, Мамо!
Дани, времето ти изтече!
Измий си зъбите и си лягай.
Дани!
Тате!
Дани, бягай! Бягай!
Майлс?
- Тариса, бягай!
- О, Боже!
Вземи Дани и бягайте!
Бягайте!
О, Исусе! Майлс!
Тате!
Мамка ви, никой да не мърда!
Не наранявайте татко!
На пода, кучко.
Лягай мамка ти!
Пази се от пътя ми!
Не го наранявайте!
Лягай веднага на пода!
Пуснете момчето.
Млъкни. Млъквай.
Млъкни!
Всичко е заради теб, кучи сине.
- Ти си виновен!
- Какво?
Няма да ти позволя да го направиш.
По дяволите! Закъсняхме!
Провери ги.
Погледни ме, Мамо.
Ранен ли си?
Аз почти--
Ще се оправи.
Ще измислим нещо. Става ли?
Обещавам.
Дойде тук за да ме спреш.
Да.
Обичам те, Джон.
Винаги съм те обичала.
Знам.
Проникнал е дълбоко.
Не е засегнал костта.
Дръж тук. Натиска трябва да спре кървенето.
Кои сте вие хора?
Покажи му.
Дани, искам да дойдеш с мен веднага. Покажи ми стаята си.
О, Боже.
Сега ме слушай много внимателно.
Дайсън слушаше докато Терминатора я свали цялата.
СкайНет. Деня на Страшния Съд.
Историята на неща които ще се случат.
Не всеки ден разбираш че си отговорен...
за три милиарда убити.
Разбра го много добре.
Мисля че ще повърна.
Съдиш ме за...
неща, които още не съм извъшил.
Как бихме могли да знаем?
Да.
Правилно.
Как бихме могли да знаем?
Шибан човечец като теб...
е създал водородната бомба.
Човек като теб...
я е използвал.
Мислиш си че си толкова съзидателен.
Нямаш представа, какво е наистина да създадеш нещо...
да създадеш живот...
да го чувстваш че расте в теб.
Всичко което можеш да създаваш е смърт и разруха.
Мамо!
Трябва да сме малко по-конструктивни. Става ли?
Все още трябва да го предотвратим.
Но аз мислех--
Не променяме ли нещата точно сега, променяки начина по който стават?
Точно така. Няма начин да довърша новия процесор. Не и сега.
Забравете го. Отказвам се от него. Ше напусна КиберДайн още утре.
Това не е достатъчно.
Никой не трябва да продължи работата ти.
Правилно.
Добре, тогава ще трябва а унищожим всички неща в лабораторията--
файловете, дисковите устройства...
всичко тук.
Всичко.
Не ми пука.
Чипът.
- Знаеш ли за чипа?
- Какъв чип?
Той е в КиберДайн. От друг като теб е.
Процесора на първия Терминатор.
Кучи син! Знаех си!
Казаха ни да не питаме откъде го имат.
Тези лъжливи педерасти.
Стршно нещо е. Напълно напреднала технология.
Беше разбит.
Не работи, но ни дава идеи, води ни по нови пътища.
Неща които никога не бихме--
Цялата ми работа беше базирана на него.
Трябва да бъде унищожен.
Можеш ли да ни вкараш? Покрай охраната?
Така мисля, да. Кога?
Сега?
Бъдещето, винаги толкова ясно за мен...
се превърна в тъмна магистрала в ноща.
Бяхме в неизследвана територия...
създавайки Историята каквато бихме искали.
Карл, нали?
Приятели от провинцията. Мислех си че бих могъл...
да ги кача горе и да ги разведа наоколо.
Г-н Дайсън, знаете правилата относно посетители в лабораторията.
Нужно ми е писмено разрешение--
Настоявам.
Дори не си го помисляй.
Всичко е наред.
Нужни са два ключа, завъртени едновременно, за да се отвори сейфа.
Другият е в шкаф в станцията за сигурност.
Гибънс?
Гибънс! Хайде, човече!
Не можеш да оставиш бюрото така!
О, мамка му.
Картата ми би трябвало да го отвори.
- Какво е това?
- Проклятие.
Тихата аларма се е задействала.
Неутрализира всички кодове в цялата сграда.
Нищо няма да се отвори никъде от сега нататък.
Трябва да прекъснем.
Ще продължим. Става ли?
Вие почвайте в лабораторията. Аз мога да отворя това.
- Мисля че е онзи от магазина.
- Той е.
Той и жената.
Просто изпратете всички с които разполагате в района.
Имам личен код за достъп за лабораторията. Може още да работи.
Не става.
Нека да опитам моя.
Джон, стреляй!
Чакай! Не може да влизаш там. Огънят задейства противопожарната система.
Трябва да почакаме докато газът се разнесе.
Сложи си това.
Добре, да се хващаме за работа.
До всички единици в съседвтво и всички с възможност да отговорят...
протича 211 , 2144 улица Крамър, сградата на КиберДайн.
Първия заподозрян е бяла жена...
идентифицирана с фамилия Конър, малко име Сара.
Избягала снощи от щатската болница Пескадеро.
Вторият заподозрян: бял мъж--
..всички дискове в моя кабинет-- след този до следващия ей там..
..всичко зад бюрото ми и всички процесори от ме ляво--
- Ще ги гръмнем с CPR'то.
Мога ли--
Извинете.
Мога ли да заема това?
Работих много години над това нещо.
1-М-23 дай ми местоположението отново.
- 2111 Крамър.
Заподозрените са въоръжени и се считат за особено опасни.
Добре.
7-2-5-6.
Да!
Лесни пари.
Ъх-ох.
О, мамка му. не е добре.
Как се справям?
Главния шнур е сложен.
Още един заряд, още две минути.
- Как ще ги изключим?
- С дистанционно.
Фасулска работа.
- Имаме си компания.
- Полицията?
- Коко са?
- Всичките, мисля.
Върви. Аз ще довърша тук.
Хайде.
Аз ще се погрижа за полицията.
Чакай! Ти се закле!
Вярвай ми.
Ти на прозореца!
Хвърли оръжията и постави ръце на главата!
Мама му стара!
Това е проклета картечница!
- Хайде!
- Мамка му!
Давай! Давай! Давай!
Огън!
По същото време, в ляво.
Едно, две, три, Давай.
Накрая за да завършим--
Пипнахме СкайНет за топките.
Хайде, да изчезваме.
Не стреляйте!
- Готови ли сте?
- Готови.
Време е тръгване.
Сега.
- Вземи това. Ще използват газ.
- Хайде.
Започвай с вратата. Майлс подай ми детонатор.
Мамо! Мамо!
Мамка му!
Тя е в банята. Няма път навън.
Залегни!
От тук.
Не знам колко дълко още мога да задържа това.
Изтегляй се!
Всички навън!
Изтегляй се веднага! Давай! Давай! Давай!
Имаме си военна зона тук!
Затвори очи.
Стой тук. Ще се върна.
Легни на пода! С лицето надолу!
Веднага на пода!
Добре, пусни го!
Ето, дръж това.
Мама му стара!
Давай!
Мамка му!
Изчезвай.
Слушай.
Без значение какво става, стой под жилетките.
- Разбра ли?
- Да.
Добре.
Хеликоптера пристига!
Това е той.
Мамка му!
Стой долу!
Проклятие!
Добре ли си--
Хайде, Мамо, трябва да се измъкнем от тук.
Вземи пушката.
Ранен ли си?
Мама му стара.
Хайде, Мамо. Давай!
Имаме нужда от камиона ти.
Бързо!
- Давай. Бързо.
- Влизай.
Давай!
Какво по дяволите--
- кървя лошо.
- Натисни го.
Ето. Така ще стане.
Приближава се.
Настъпи го!
- Това е максималната скорост.
- Аз мога да бягам по-бързо от това!
Идва, отдясно.
Пази се! Пази се!
- Карай ти.
- Къде, по дяволите, отиваш?
Свали платформата.
Мамка му!
Дръж се!
Не спирай!
Давай направо!
Пази се!
Патка!
Ракарай се по дяволите!
Да се махаме! Да вървим! Хайде!
АСТА Ла ВИСТА, бебче.
Нямаме много време.
Да вървим.
Трябва да се махаме от тук.
Хайде! Ставай!
Дай ми пушката.
Подпри се на мен, Мамо.
Бързо!
Хайде, мамо.
Ставай!
Насам. Хайде.
Чакай! Не. Не. Твърде е горещо.
Назад.
- Давай. Бягай.
- Не! Трябва да останем заедно.
Джон, трябва да вървиш сега.
- Джон!
- Тръгвай! Веднага!
Качвай се.
Тръгвай.
Ставай.
Хайде, Мамо. Държа те.
Хвани веригата. Хвани я.
Хвани я. Давай. Давай!
Мамо, хайде! Мамо!
Извикай Джон.
Знам че боли.
Извикай Джон.
Извикай Джон веднага.
Да те еба.
Джон, помощ!
Мамо.
Помогни ми.
Махни се от пътя, Джон.
Залегни!
Ставай. Хайде.
Мама му стара.
Искам почивка.
Мъртво ли е?
Терминиран.
Това ще се разтопи ли вътре?
Да. Хвърли го.
И чипа.
Свърши.
Има още един чип.
И също трябва да бъде унищожен.
Ето.
Не мога да се самоунищожа. Трябва да ме спуснеш в стоманата.
Съжалявам, Джон. Съжалявам.
Не, всичко ще е наред. Остани с нас.
- Няма нищо.
- Трябва да си отида.
Не, не го прави. Моля те, не го прави.
Трябва да си отида, Джон.
Не, чакай.
Не трябва да го правиш.
Съжалявам.
Не, не го прави! Не си отивай!
Всичко трябва да свърши тук.
Заповядвам ти да не отиваш!
Знам защо плачете.
Но това е нещо което никога не правя.
Сбогом.
29'ти август 1997 дойде и отмина. Нищо не се случи.
Майкъл Джаксън нафърши 40. Нямаше Ден на Страшния Съд.
Хората отидоха на работа както винаги, смееха се, оплакваха се,
гледаха телевизия, правеха любов.
Искаше ми се да побягна по улицата крещейки...
Да ги сграбча всичките и да им кажа:
"Всеки ден от тук нататък е подарък. Използвайте го добре!"
Вместо това се напих.
Това беше преди 30 години. Но тъмното бъдеще което не дойде...
все още съществува в мен, и винаги ще съществува, като спомен от сън.
Джон се бие с войната по раличен начин от предсказания.
Тук, на бойното поле на Сената, неговите оръжия са състраданието...
и надеждата.
Завържи ме, бабо, завържи ме.
К'во ше кажеш?
- Благодаря, бабо.
Лукса на надеждата ми беше даден от Терминатора.
Защото щом машина може да научи стойноста на човешкия живот...
може би и ние можем.
Subtitles for GOLD version translated by Paul Lee Kane (budha@abv.bg)