Tarzan (1999) Свали субтитрите
Два свята Едно семейство
Довери се на сърцето си Нека съдбата решава
Живота на тези същества
Рай недокоснат от човешка ръка
И в този свят благословен с любов
Обикновен живот Те живеят в мир
Леко стъпват по пясъка
Два свята Едно семейство
Довери се на сърцето си Нека съдбата решава
Живота на тези същества
В убежището под дърветата
Може да влезе само любовта
Обикновен живот Те живеят в мир
Повдигни глава Отхвърли бремето
Почерпи сила от онези, които се нуждаят от теб
Издигни високи стените Постави здраво гредите
Чака те нов живот Но опасностите също дебнат
Няма думи, които да опишат майчините сълзи
Няма думи, които да излекуват разбитото сърце
Една мечта си е отишла Но има надежда
Някъде нещо те зове
Два свята Едно семейство
Довери се на сърцето си Нека съдбата решава
Живота на тези същества
С всеки изминал миг крачките стават по-решителни
Два свята Едно семейство
Довери се на сърцето си Нека съдбата решава
Живота на тези същества
Мамо, виж! Погледни натам!
Кала се върна
Добре ли си, скъпа?
Да, много добре. Наистина, честно.
Само малко се отклоних.
А, това не е ли-- Ами, това--
Ами , това е просто...--
Това е странно, нали ? Това е каквото е.
- Теркина ! - Да, това е !
- Всъщност, не ме е грижа какво е? - Той е бебе.
-O ! Не мога--
- И така, къде е майка му ?
Аз ще бъда негова майка сега.
Знаеш ли, не е толкова лош като свикнеш с него.
Сега Кала ще му бъде майка.
-Керчак, Спасих го от Сабор.
Кала, той не може да замести детето, което изгубихме.
Знам това. Но...той се нуждае от мен.
Но то, то , то-- Кала, погледни го
То не е от нашия вид.
Не. Ще трябва да го върнеш обратно.
Да го върна обратно? Но той ще умре!
- Ако джунглата го иска-- - Аз го искам.
Кала, не мога да допусна да поставиш семейството в опасност.
- Изглежда ли ти опасен ?
- Хм. Сам ли беше ?
Да. Сабор уби семейството му.
- Сигурна ли си ? - Да. Няма други.
Тогава можеш да го задържиш.
- Керчак, зная, че той ще бъде добър син. - Казах, че може да остане.
Това не го прави мой син.
Тази вечер ще пренощуваме тук.
И така, как ще се казва?
Ще се казва... Тарзан.
Тарзан ? Добре. Той е твое бебе.
Хайде, млада госпожице, тръгвай. Дойде време за лягане.
- О, мамо, още 5 минутки ? - Не !
- Още 2 минутки ? - Не !
Само още една ''минутки'' ?
О, не, не, не.
- Шт, шт, шт. Не плачи. Аз съм тук.
Хайде, хайде.
Хайде, спри да плачеш Всичко ще бъде наред
Просто вземи ръката ми Стисни я здраво
Аз ще те пазя от всичко наоколо
Ще бъда тук Не плачи
За такова малко същество Ти изглеждаш толкова силен
Ще те държа на ръце ще ти бъде топло и сигурно
Пропастта между нас може да бъде прескочена
Аз ще бъда тук Не плачи
Защото ти ще останеш в сърцето ми
Да, ти ще останеш в сърцето ми
От сега нататък и завинаги
Ти ще останеш в сърцето ми
Независимо какво казват другите
Ти ще останеш в сърцето ми
Завинаги
Завинаги
Tарзан?
- Tарзан?
-Със сигурност те уплаших, мамо. - Да, така е !
Не можеш ли да имитираш някое по-спокойно животно?
О, мамо, но те не са забавни. Искаш ли да стана леопард ?
- Не може ли просто да влезеш с твоите собствени звуци?
Mмм.
-Кала !
Тарзан, благодаря на бога, че си добре!
Кала и аз се притеснихме !
Благодаря. Много ти благодаря, че го намери, Керчак.
Ти си един мъдър и грижлив водач.
Бягай.
Здравей ! Толкова ли ти е дабела главата ?
- Какво? - Колко пъти трябва да ти повтарям?
Ако искаш Керчак да те хареса, стой далеч от него!
- Хайде, Терк ! Побързай ! - Последният е торен бръмбар!
- Иее ! А първият ще трябва да го изяде ! - Терк, може ли да дойда ?
Ами, да, може, ако побързаш... но ти наистина не можеш да бягаш бързо.
Почакайте , момчета. Почакайте ! Идвам след вас.
А, дръж това. Спри да се удряш.
- Спри да се удряш! Спри да се удряш! - O ! O !
Забавлението пристигна Благодаря ви много.
Защо се забави ?
Имах малък проблем с вредителя, но се погрижих за него.
Здравейте, момчета.
Терк, какво е това? Някаква шега ли?
Кажи ми, че не виждам плешивото чудо.
Терк каза, че мога да дойда, ако ви настигна.
- О, не , хайде, Терк ! - Терк !
Аз ще се заема с това, момчета. ОК ?
Слушай, приятелю, ела насам. Имаме малко - мъничко проблемче...
Лично аз, бих отделил доста време за теб. Знаеш, че е така.
Но момчетата, те имат нужда от убеждаване, нали знаеш.
Добре. Какво трябва да направя?
Да направиш ? Какво трябва да направиш? Това е толкова глупаво!
- Какво ? - Ами, трябва-- Трябва да се сдобиеш с косми.
Косми?
- Да, косми.
Слонски косми.
Слонски косми ?
Както казах, това е глупаво, нали?
Чуй и ме послушай. Върни се в къщи, ОК?
Кой иска неприятности ? Нали знаеш ? Аз вероятно също ще тръгна скоро.
Ти тръгвай, аз ще те настигна. Добре ли е?
Видяхте ли? Оставете на мен. Казах ви -- Tарзан!
- Tарзан, недей !
- Това боли.
-Погледни !
-O, o, ето го там ! Жив е ! - Хей, момчета !
- Здравей!
- O, не. Не,не, не !
Върни се ! Върни се !
Той е страхотен! Ако оживее, води го по-често насам.
- Ела, да си намерим по-добро място. - O.
- Ти никога не можеш да се наспиш. - Аз се наспивам.
Мамо, сигурна ли си, че водата е чиста ?
Изглежда ми съмнителна.
Чудесна е, скъпи.
Йети ! А бактериите ?
Тантор, не виждаш ли, че мама говори ?
Внимавайте ! Нещо плува! Идва право към вас!
Скъпи, мама губи търпение.
- Но този път наистина виждам нещо ! - Ех, момче.
Пираня ! Това е пираня !
Съкровище, в Африка няма пирани.
Не говори такива неща на детето. Разбира се, че има пирани в Африка.
Не, тя е права. Те произхождат от Южна Африка.
Махни се оттук. Няма начин !
Хайде. Мислиш ли, че бих стояла тук ако имаше пирани ?
Aa ! Точно зад теб! Бягай!
- За последен път, скъпи, няма пирани в-- - Опашката ми!
- Казах ти! - Има нещо в края на опашката ми.
- Какво е това? - Има ли още такива ?
Aхххх !
- Какво е това? - Това е пираня!
- Пираня!
- Тантор, къде си --
- Мъртъв е!
Ние сме мъртви !
Не сме ние ! Те бяха !
O, благодаря ти, Керчак.
Тарзан, приятелю! Приятелю, хайде. Тарзан, не умирай.
Не умирай. Ние не искахме да ти сторим това !
Махни се оттам ! Не знаеш ли, че пиранята може да ти оглозга костите за секунди ?
Какво? Той не е пираня ! Той е--
- Той е жив !
- Той е жив ! Той е жив ! Той е жив !
Той е жив !-- Глупак такъв !
- За малко да получа сърдечен пристъп. Доволен ли си ?
Ти-- не мога да повярвам. Взел си космите ?
За това ли е цялата олелия? Аз имам цяла такава опашка.
- Тарзан ! - Теркина !
O, не !
- Кой е това? -Майка ми.
- Тарзан ! - Здравей, лельо Кала. - Здравей.
- О, изплашихте ме ! Какво се случи? - Ами, аз--
Това е дълго-- Той беше въвлечен, защото--
- Това беше съдбоносно - Ккаво се случи?
- Грешката беше моя, Керчак. - Тарзан !
Ние си играехме и...-- аз, аз съжалявам, Керчак.
Почти щеше да убиеш някого !
- Но това беше случайно. - Той е още дете.
Това не е извинение, Кала ! Не можеш непрекъснато да го защитаваш !
- Но той ще се научи! - Той никога няма да се научи!
- Не можеш да го научиш да бъде един от нас. - Защото никога не си му давал шанс за това !
Да му дам шанс ?Кала, погледни го. Той никога няма да бъде един от нас.
Керчак !
Тарзан !
Тарзан, какво правиш ?
Защо съм толкова различен ?
Защото целият си изцапан с тиня. Ето защо.
- Не ! Керчак каза, че аз не принадлежа към-- - Затвори си устата.
Керчак каза, че аз не принадлежа към семейството.
Няма значение какво казва Керчак. Успокой се сега !
Но, погледни ме !
Аз съм Тарзан. И знаеш ли какво виждам ?
Виждам две очи, като моите.
И нос... някъде.
A... тук !
- Две уши !
- И, да видим, какво друго ? - Две ръце ?
Така, добре.
Затвори очи.
Сега забрави какво виждаш. Какво чувстваш?
Сърцето си.
Ела тук.
- Сърцето ти. - Виждаш ли ?
Ние сме съвсем еднакви.
O ! Керчак просто не може да види това.
Ще го накарам да види !
Ще бъда най-добрата маймуна на всички времена!
O, обзалагам се, че ще бъдеш.
Силата да бъдеш силен
И мъдростта да бъдеш мъдър
Всичко това ще постигнеш след време
През това пътуване, което започваш
Ще има отговори, които търсиш
Ти си този, който ще изкачи планината
Ти си този, който ще стигне върха
Човешко дете, погледни към небето
Повдигни духа си И го освободи
Един ден ти ще вървиш гордо изправен
Човешко дете след време ти ще бъдеш мъж
Няма кой да те води, обаче
Няма кой да ти подаде ръка
Но с вяра и разбиране
Ти ще се превърнеш от момче в мъж
Човешко дете, погледни към небето
Повдигни духа си И го освободи
Един ден ти ще вървиш гордо изправен
Човешко дете след време ти ще бъдеш мъж
Докато се учиш ти ще учиш другите
И докато учиш другите ти ще се учиш
Ще намериш своето място сред тези, които обичаш
Всички неща, за които си мечтал
И които си виждал във въображението си
С времето се доближават до теб
Протегни ръка към тях
Човешко дете, погледни към небето
Повдигни духа си И го освободи
Един ден ти ще вървиш гордо изправен
Човешко дете след време ти ще бъдеш мъж
Човешко дете В теб всички виждат мъж
Дори не си и помисляй.
- Как разбра, че съм аз ? - Аз съм ти майка и знам всичко.
- Къде беше ? - Мислех, че знаеш всичко.
Хей, лельо ''K.'' Изглеждаш забележително добре днес.
Здравей, Терк.
Не врата. Не там врата, ''T.''
ОК. Всичко е забава и игри докато някой не загуби едно око.
Престанете моля. Някой ще се нарани.
- И това винаги съм аз. Моля. -Сви ми се прасеца !
Добре, печелиш ! O, o ! Добре ! Печелиш. Здравей ?
Йо, йо, хайде да вървим !
- О, съжалявам, Терк. - Какво животно сте вие ?
Напоследък си меслех, че може би Тарзан е някакъв подвид слон.
Ти луд ли си ? Слон?
Чуй ме. Помисли за това. Той харесва фъстъци.
- И аз харесвам фъстъци. - Той изобщо не прилича на теб !
Добре, всички да се отместят. Махнете се от пътя ми !
Най-добрият приятел идва все пак. И това може би съм аз.
А ти, това няма да ти става навик, нали ?
Има и други начини да привлечеш внимание, нали знаеш ?
- Ще се опитам да запомня. - Добре.
Бях точно зад теб, в случай че се нуждаеше...
Какво беше това?
Не бях аз. Кълна се !
- Добре, може би беше. -Всички!
Да се махаме.
Това ми напомня на сафарито в Замбези.
Назад, назад, назад, назад, назад.
Oo, беше ли страшно там?
Двамина само с три пушки. Разбихме ги.
Тогава разбрах, че съм роден за Африка !
А Африка е създадена за--
Клейтън !
Клейтън ! O, ето къде сте.
Какво има ? Какво има, Клейтън ? В опасност ли сме?
Стори ми се, че видях нещо.
Това е Хипопотамус Амфибиус, или Риносерос Бихорнус ?
- Професоре, не мърдайте ! - Добре.
Татко ?
Татко, за какво е цялата тази врява?
Какво има, татко ?
Господин Клейтън ме помоли да не се движа. Той е видял нещо.
O, мръднах.
Съжалявам, господин Клейтън. Извинете ме --
Но ние с баща ми дойдохме на тази експедиция, за да изследваме горилите.
А вашите изстрели вероятно вече са ги изплашили.
Наехте ме да ви пазя, госпожице Портър. Това и правя.
Справяте се чудесно.
- Само че имаме съвсем малко време преди да се върне корабът.
Джейн ! Джейн, погледни къде си застанала ?
- Леговище на горила ! - O, татко !
Най-после, първата следа от дни насам !
- Мислиш ли, че животните са някъде наблизо ? - Възможно е.
Ето там доказателството. Във всеки случай не са много далеч.
Татко, погледни ! Ето там и там !
Къде ? O, да, още леговища ! Виждам ги !
-Точно както казваше. - Цели семейни групи ! Джейн, обичам те !
Семейни групи ? Извинете, но това са диви животни...
които по-скоро ще ви откъснат главата отколкото да погледнат към вас.
Точно обратно. Според теорията на татко това са социални същества--
Господин Клейтън, моля ! Ами ако е горила ?
Не е горила.
Хм.
- Но може би ще трябва да побързаме. - Да, действително.
Ще държим курс на запад като следваме Ганодерма Аблонатум.
Отлично, професоре! Трябваше да използувам познанията ви по време на моето последно сафари.
За какво беше цялата тази бъркотия?
Татко ! Татко, бързо !
Не, чакай, чакай. Задръж така.
O, господи--
Вие не сте горила,
ами една малка сладка--
Ето къде сте. Какво мислите ?
Какво ? O !
Защо, малка сладка--
Но това е направо отлично !
Тръгваш да изследваш горилите, а вместо това бабун ти открадва бележника!
Дай ми това !
Хайде ела, стига толкова. Искам този лист докато преброя до три.
Едно, две--
Я виж, банани !
Не мога да повярвам, че се подлъга !
- Не, не, не проливай сега крокодилски сълзи.
- Какво ли биха казали родителите ти ?
O ! Видя ли, казах ти, че ще се ядосат.
Иди бавно при него. Децата са си деца.
O ! Летя ! На какво съм се--
Махни се ! Махни се!
O ! Пусни ме ! Пусни ме !
Не ! Вдигни ме, вдигни ме !
Aa! O, не !
Махни си ръцете от мен !
- A, ето там !
Аз съм на дърво с човек, който говори с маймуните.
Ooх, не мога да го направя ! Не мога-- Oх !
Така е добре. ...много добре.
Почакай. Едно, две--
Oоо !
- Не може да стане по-лошо, нали?
Очевидно може.
Назад. Не, недей. Не се приближавай. Моля те, недей.
Какво-- Какво правиш ?
Моля те, недей. Гъделичкаш ме.
Не, махни се, махни се-- Махни се !
Пада ти се.
Стой далеч от мен като добър дивак. Далеч.
Предупреждавам те. Баща ми няма да бъде мил с теб--
Не. Това е-- Прекалено близо си.
Как смееш ?
O, скъпи. O, скъпи. O, скъпи !
Да, благодаря. Прекрасно сърцебиене. Много хубаво.
Много хубаво.
O, благодаря. Нищо не мога да направя в тази влага. Това е--
Ти-- Ти говориш.
А аз през цялото време си мислех, че си просто един голям, див, спокоен и мълчалив човек-същество.
Защо не ми каза ? По-скоро съм любопитна кой си ти. Бих желала--
Тарзан.
Тарзан.
Тарзан.
O, разбирам !
O, разбирам !
Тарзан.
O, разбирам.
Не, не, не. Не.
Аз съм Джейн.
Не, не, не. Не. Аз съм Джейн.
Не, не. Джейн. Тарзан.
Джейн.
-Джейн. - Точно така.
- Клейтън !
- Клейтън !
Забележително !
Моля те, заведи ме до лагера ми ?
Да ! Клейтън ! Чудесно !
Може ли-- Не може ли да вървим ?
Не може ли да вървим ?
- Тарзан ! - Тарзан, къде си ?
Надявам се да го намерим преди Керчак.
- Може да се е загубил. -Или да е намерил нещо по-интересно.
Какво, полудяхте ли ? Какво може да бъде по-интересно от нас ?
Какво гледате всички?
Ужас! Това е ужасно ! Скрийте ме !
- Издърпай се сам. Объркваш ме.
- Тези неща не са живи. - Знам това.
- Тарзан ! - Тарзан ? - Тарзан ?
Здравейте ?
Какви ли примитивни животни са сътворили тази бъркотия?
Насам, момчета ! Елате, елате, елате. Погледнете !
- Какво е това ? Забавно. Това е-- - Какво е това нещо ?
Хей, направи го пак. Хайде пак.
- Като това?
Йеее, скъсай го !
- Обичам тази част!
- Нека пак да го чуя, големи приятелю.
- Сега го удари!
- Супер !
Много ме е грижа? Чао.
- Терк !
- Лельо??
Сега ! Удари го ! Хайде, Тантор !
- Обичам това !
Останете при мен, приятели. Усещам, че става нещо тук.
Aа, горили !
Той е един от тях !
Ooo.
-Джейн!Джейн! - [Клейтън] Джейн!
Джейн, where are you ?
Джейн ! O, Джейн ! O, благодаря на господа.
Небеса, какво се случи ?
Добре ли си? Търсихме те къде ли не. Аз--
- O, боже ! Татко ! Аз се поразходих. Бях-- - Да, да.
- Малко бебе-маймунче. Нарисувах го на лист. - Да, продължавай.
- Изведнъж маймунката започна да плаче. - O, горкото.
- Огледах се наоколо, а там имаше цяла флотилия ! - От какво?
- Армия от маймуни. Огромно дърво почерняло от маймуни. - Маймуни ? Маймуни !
Те крещяха срещу мен ! Ooo-ooo-ooo !
- Това са рипитикус бабуинос. Много са добри по тази част. - O, така ли ?
- Бях ужасена. Изведнъж, усетих, че летя през клоните. - С маймуните ?
- Подскачах, летях. Бях във въздуха. - Във въздуха, да, разбирам.
- И те отвсякъде ме заобикалят. - Какво направи ?
- Татко, те ми взеха обувката. - Те взеха-- Онези, които аз ти купих.
И бях спасена ! Бях спасена от летящия човек с препаска.
- Препаска ? Господи. - За какво говори тя?
Нямам ни най-малка представа. Прилича на майка си, знаеш ли.
Тя разказваше такива истории. Е, не за мъже с препаска, разбира се.
- И там имаше горили. - Горили?
- Те правеха-- - Ти си видяла горилите ? Къде, Джейн, къде?
Той остана с тях.
Кой, скъпа, кой ?
Тарзан.
- Тарзан ? - Човекът-маймуна.
Внимавайте всички, ще отбягваме чужденците.
- Не позволявайте да ви видят и не ги търсете. - Те не ни мислят злото, Керчак.
- Тарзан, не съм сигурен в това. - Но аз съм. Прекарах известно време с тях.
Ти може би си готов да рискуваш нашата сигурност, но аз не съм.
Защо мислиш, че ако някой е различен от теб, то той представлява заплаха ?
Защитавай семейството и стой далеч от тях.
Тарзан, поне веднъж послушай Керчак.
Защо не сте ми казали, че има създания, които приличат на мен ?
Ами, той не стоеше изправен, а по-скоро приведен, ето така.
- Наистина ли? - Част от тежестта му падаше върху пръстите.
- Върху пръстите ! - Виждаш ли ?
- Точно като горила! - Необичайно!
A, това беше забележително !
Прегъваше коленете си навън, а след това вървеше ето така.
O, разбирам ! Като леля Изабел !
- Това е важно!
O, Джейн, Джейн ! Какво откритие !
Човек, без говор, без човешко поведение
Без зачитане на личното пространство.
- Какво имаш предвид ? - Той беше съвсем близо, татко ! Вторачен в мен.
В началото изглеждаше объркан,
като че ли никога преди не беше виждал човек.
Очите му бяха напрегнати,
и съсредоточени--
Никога не съм виждала такива очи.
O, трябва ли,
да те оставя насаме с дъската за момент ?
Татко, престани. Въпросът е , помисли само какво можем да научим от него.
- Трябва да го намерим. - Oo !
Професоре, вие сте тук, за да намирате горилите,
а не, за да се отдавате на момичешки фантазии.
Фантазии ? Но аз не съм го измислила ! Тарзан е...
- истински.
A ! Това е той ! Това, това, това е той. Тарзан !
- Професоре ! Джейн ! Стойте назад ! - Чакайте !
- Не !
Клейтън.
- Клейтън.
Срещали ли сме се....вече ?
Откъде знае името ми ?
Той си мисли, че означава звук от изстрел.
-Джейн. - Да, здравей, Тарзан.
Разбирам какво имаш предвид по повод личното пространство.
- Какво прави ?
- Погледни го, Джейн.
Движи се като маймуна, но прилича на човек.
Би могъл да бъде липсващото звено!
Или вашата връзка с горилите.
A, да, да.
Къде са горилите ?
Го-ри-ли !
Го-ри-ли !
Крясъците няма да помогнат, господин Клейтън. Той не разбира английски.
Тогава ще го накарам да разбере.
Щом успях да науча един папагал да пее ''Бог да пази кралицата,''
Със сигурност мога да понауча този дивак на едно -две неща.
Го-рила.
- Го-рила. - O-хоo ! Схвана го!
Горила. Горила !
- Може би не. - Не, не, не, не !
- Не, не, не, не, не ! - Не, не, не. Дай ми това.
Не, не. Остави го. Не.
Господин Клейтън, Мисля да го отведа от тук.
Каквото и да направиш
Ще направя и аз
Покажи ми всичко Кажи ми как
Всичко означава нещо
Но все още нищо за мен
Виждам, че има толкова много да се учи
Всичко е толкова близо, но все още толкова далеч
Виждам себе си както хората ме виждат
O, просто знам, че отвъд има нещо голямо
Искам да знам Ще ми покажеш ли
Искам да опозная тези странници, които приличат на мен
Разкажи ми повече Моля те, покажи ми
Има нещо познато в тези странници, ктоито приличат на мен
Всеки жест
Всяко нейно движение ме кара да се чувствам както никога преди
Защо изпитвам
нарастващо желание да бъда близо до нея
Ooo, такива чувства никого преди не съм познал
В другия свят далеч, далеч от това място
Сред дърветата под облаците
Виждам пред себе си нов хоризонт
Искам да знам Ще ми покажеш ли
Искам да опозная тези странници, които приличат на мен
Разкажи ми повече Моля те, покажи ми
Има нещо познато в тези странници, които приличат на мен
Ела с мен сега да видиш моя свят
Където цари красота несравнима с твоите мечти
Можеш ли да почувстваш Аз усещам
Сега с теб
Вземи ръката ми
Съществува свят, който искам да опозная.
Пропиляхме цялото това време, за да му угаждаме.
Корабът може да пристигне всеки момент. А сега го попитай направо.
Тарзан ?
Ще ни заведеш ли при горилите ?
Разбираш ли?
Разбирам.
- Oo ! Добра работа, Джейн. - Е ?
Не мога.
- Какво ? - Какво ? - Защо не, Тарзан ?
Керчак.
Искам да знам Ще ми покажеш ли
Искам да опозная тези странници, които приличат на мен
Разкажи ми повече Моля те, покажи ми
Има нещо познато в тези странници, ктоито приличат на мен
Искам да знам
O, Терк, Никога не съм го виждал толкова щастлив.
E,давам му една седмица.
Давай, по-живо!
-Добре, премести го, полски плъх такъв.
Подложи си гърба.
Чакайте, моля. Недейте-- Чаках 30 години този момент
и не искам да тръгна докато не видя една горила.
O,това не е ли ужасният Тарзан ?
Не, не. Почакайте.
Вие сте капитанът.
Просто им кажете, че имате проблем с машината и ни дайте още два дни.
И да закъснявам на всяко пристанище от тук до Лондон?
Иначе ще сме пропътували целия този път за нищо.
Съжалявам, госпожице Портър, но просто не мога да направя това.
Грешката е ваша.
Трябваше да следвам инстинктите си и да заложа капани за тези зверове.
Не мислите ли, че и аз съм разочарована за горилите ?
- Вие сте напълно ...--
Тарзан ! Толкова се страхувах, че няма да дойдеш навреме.
Корабът пристигна. Корабът дойде...
да ни отведе в къщи, в Англия.
И татко и аз се чудехме-- Всъщност, аз се питах--
Ами, ние се надявахме да дойдеш с нас. Искаш ли ?
Идва види Англия днес, Връща се къщи утре.
O, не.
Виждаш ли, ще бъде твърде трудно да се върнеш ....някога обратно.
Не върна обратно ?
O, не, не. Знам, че звучи ужасно, но ти си един от нас, от хората.
- От хората. -Джейн трябва остане с Тарзан.
Да остана тук ? O, не, не. Бельото ми.
Не, не мога да остана. Виж, имам--
Аз имам своя баща и--
Джейн, остани.
-Но-- - Моля.
Но ...Не мога.
Жени !
Колко типично ! Благодаря, Джоунс.
Дори да не беше израстнал като дивак, пак нямаше да привлечеш вниманието й.
В женското сърце следи не остават.
Джейн си тръгна.
Да. Само ако беше прекарала повече време с горилите.
Толкова е разочарована.
Съсипана, наистина.
Съжалявам, старче.
А, да. Най-добре да отнеса багажа на Джейн до кораба.
Клейтън !
Ако Джейн види горили,
тя остане ?
Виж, тя затова дойде, нали така?
Аз ще направя това.
-Добро момче ! Снайпс ? - Господине ?
Събери момчетата. Има промяна в плановете.
Терк, всичко, което трябва да направиш, е да държиш далеч Керчак.
- Какво? - Аз се разбирам добре с Керчак--
Затваряй си хобота и да се махаме оттук.
Можеш ли да повярваш на тоя приятел?
Зарязва ни като новороден жираф--
Сега се завърта наоколо и очаква от нас просто-
Терк, моля те като приятел.
С тази физиономия и очите, и--
Aa ! Добре !
Но не ме карай да правя нищо обезпокоително.
Ще го убия !
В-всъщност, мислех, че тази рокля е долнокачествена за теб.
O, наистина ли? А аз си мислех, че е малко показна и някакси--
- Тя как се придвижва с това нещо ?
- O, виж, татко. - Къде ?
Джейн !
Внимавайте, професоре.
Тя е красива.
Тя ми е майка.
Тя-- Тя ти е...
майка.
К-Какво става ?
Не знам, татко.
- O, тръгва си ! - Не ! Само ще я изплашиш повече.
O, да. Точно така, скъпа. Добра идея.
Какво правиш ? Съвсем ли искаш да ги изплашиш?
Ставай ! Ста--
Не ставай.
Здравей.
Аз също се радвам да те видя.
O, Ваше Величество, вие сте такъв ласкател.
Здравей. Здравей. Ух, Архимеде. Портър е на вашите услуги.
Aa ! Вие имате най-добрия захват, който съм виждал.
O, благодаря.
- Този от моите ли е ?
O, чудесно е, господин Клейтън !
Виж ! Виж ! Социално израстване.
Поздравления, професоре.
Мечтата ни се сбъдна.
-Дай ми това ! Хей, какво правиш?
Престани! Спри ! Спри веднага ! Остави това !
С това не се играе !
- Ще ме научиш ли ? - Говори горила ?
Mмм,да.
Небеса ! Какво казах ?
Джейн остава с Тарзан.
Остава ? Но мислех, че ние вече--
- Но, Тарзан,аз, аз--
Внимавай!
- Това моята рокля ли е ? - O, не.
- O,татко. - Ooo-ooo.
Дай ми я!
Не !
Тръгвай !
- Почакай ! Почакай ! Тарзан ! - Тръгвай сега!
Джейн, бързо ! Побързай ! Следвай ме.
Керчак, аз не съм--
- Съжалявам, аз-- - Помолих те да защитаваш семейството ни,
а ти предаде всички ни.
Объркан съм.
Ела с мен.
Има нещо, което отдавна трябваше да съм ти показала.
Това аз ли съм ?
А това е баща ми, и,
и моята--
Сега знаеш.
Тарзан, искам само да бъдеш щастлив,
каквото и да решиш.
Без значение къде ще отида, ти винаги ще останеш моя майка.
А ти завинаги ще останеш в сърцето ми.
O, довиждане, Тарзан.
Тарзан ! Радвам се, че ни намери навреме.
Хайде да се качваме на кораба, отиваме ли ? Не бива да караме капитана да чака.
Тарзан !
Закъснели сме ! Не мога да повярвам!
Ако беше се придвижил бързо и ако беше попитал за посоката--
Не успяхме да кажем "довиждане".
Ами , прав му път ! Добре ? Кой има нужда от него ?
Тръгвай, махай се оттук, плешивецо ! Неблагодарник ! Плешив неблагодарник!
Върви и разпилявай , всичко, което обичам !
Отивай !
- Ти пък какво гледаш? - И на мен ще ми липсва.
Тарзан, не можеш да си представиш какво те очаква.
Ще видиш света. Всички ще искат да се срещнат с теб.
Крале, учени и известни писатели.
Да, Дарвин и Киплинг. Кралица Виктория.
Аз не съм се срещала с нея, но казват, че е много приятна жена.
- И аз ще бъда с Джейн ?
Да, с Джейн.
Oo ! Хлъзгаво е.
- Тарзан !
- Тарзан !
Хвани го !
Хвани го !
- Тарзан ! -Джейн !
- Какво става тук ? - Клейтън. Клейтън, помощ.
- Срещали ли сме се ?
A, да.
Човекът-маймуна.
Клейтън, ти-- Ти--
Съжалявам за грубото посрещане, старче.
Но не мога да те оставя да ни попречиш...
докато затваряме косматите ти приятели в клетките им.
- Защо ? - Защо ?
За 300 лири стерлинги на глава.
Всъщност, трябва да ти благодаря, момчето ми.
Не бих се справил без теб.
Заключи го при другите.
Това приличаше на гласа на Тарзан.
Звучеше, като че ли е в беда.
Дааа, а защо не повика новите си приятели да му помогнат ? Не ме интересува.
Това е то !
До гуша ми дойде от теб и твоето емоционално задръстване !
Тарзан има нужда от нас и ние ще му помогнем !
Ясно ли е ? А сега, без крясъци и се дръж здраво.
Трябва да настигнем кораба.
Никога не съм се чувствал толкова жизнен !
Добрее ! Защото аз ще те убия !
Сега няма време за това, госпожичке.
Няма смисъл, Тарзан. Недей !
- Клейтън. - Да, Клейтън.
Клейтън предаде всички ни.
-Съжалявам, Тарзан. - Не.
Аз извърших това. Аз предадох семейството си.
Керчак беше прав.
O, онези прекрасни създания, треперещи в клетки !
Докъде ще стигне този свят ?
O, бога ми, май не си знам силата.
Какво беше това?
- Ти си животно !
- Звучеше точно като слон.
- Тантор !
- Благодаря, момчета. - Мислех, че никога повече няма да те видя, а ето те и теб !
- Понякога съвсем ме объркваш.
Aааа, помня те.
Мисля, че най-добре е този да бъде препариран.
- Ти се върна. -Върнах се в къщи.
Огън !
Ей, ти там ! Вземай каквото можеш и носи към лодката!
Аз трябва да довърша лова.
- Не се безпокой.
Ще те измъкна оттук след секунда.
Точно така. Това ще свърши работа.
Крием се, така ли ?
- Давай ! - Клейтън, ти--
Мога да те предизвикам на битка и след като се оттърва от теб
и подбера твоето малко маймунско семейство всичко ще бъде толкова по-лесно!
Хайде давай, застреляй ме.
Бъди мъж.
- Но не и мъж като теб !
Клейтън !
Клейтън, недей !
Oоо, не.
Тарзан.
Керчак... прости ми.
Не. Прости ми, аз не исках да приема ...
че ти винаги си бил един от нас.
Семейството ще следва теб сега.
Не, Керчак.
Грижи се за тях,
синко.
Грижи се за тях.
Лондон ще ми се види съвсем малък в сревнение с всичко това.
Ще ми липсваш, Джейн.
- Госпожице Портър! - Да, идвам.
Ами, предполагам, че трябва да се сбогуваме.
Сбогом.
Сбогом, Тарзан ! Сбогом.
Ще ми липсва това момче.
Джейн, скъпа, не мога да подтисна усещането, че трябва да останеш.
Татко, недей, моля те. Та ние причинихме всичко това. Вероятно не мога да--
Мястото ми е в Англия, при хората и--
Но ти го обичаш.
Върви.
Благодаря. Благодаря, че ми върна ръкавицата.
Благодаря.
- Ами--
Но, какво-- Какви ги върша ? Капитане ?
Кажи им, че изобщо не си ни намерил. Става ли ?
Така или иначе, хора се губят в джунглата всеки ден. Нали ?
Довери се на онова, което е най-истинско за теб
Два свята Едно семейство
Довери се на сърцето си Нека съдбата решава
Живота на тези същества
Довери се на онова, което е най-истинско за теб
Два свята Едно семейство
Ела, спри да плачеш и всички ще бъдем добре
Вземи ръката ми Стисни я здраво
Аз ще те пазя от всичко наоколо
Ще бъда тук Не плачи
За такова малко същество Ти изглеждаш толкова силен
Ще те държа на ръце ще ти бъде топло и сигурно
Пропастта между нас може да бъде прескочена
Аз ще бъда тук Не плачи
Защото ти ще останеш в сърцето ми
Да, ти ще останеш в сърцето ми
От сега нататък и завинаги
Ти ще останеш в сърцето ми
Независимо какво казват другите
Ти ще останеш в сърцето ми
Завинаги
Защо те не могат да разберат как се чувстваме ние
Те просто не вярват на онова, което не могат да си обяснят
Да, зная, че сме различни, но дълбоко вътре в нас
Не сме чак толкова различни
И ти ще останеш в сърцето ми
Да, ти ще останеш в сърцето ми
От сега нататък и завинаги
Не ги слушай, какво знаят те
Ние се нуждаем един от друг
Те ще разберат навреме
Зная това
Когато съдбата те повика трябва да си силен
Може аз да не съм до теб, но ти ще се държиш
Те ще разберат навреме
Зная това
Ще им покажем заедно
Защото ще останеш в сърцето ми
Повярвай, ще останеш в сърцето ми
От сега нататък ще бъда тук
Сега и завинаги
- O, ти ще останеш в сърцето ми - Ти ще останеш в сърцето ми
Без значение какво казват другите Аз ще бъда с теб
Ти ще бъдеш тук в сърцето ми
Винаги ще бъда тук
Винаги
Ще бъда с теб
Да, аз ще бъда тук за теб и завинаги
Винаги и завинаги
Само погледни през рамо
Само погледни през рамо
Само погледни през рамо
Винаги ще бъда тук
Довери се на онова, което е най-истинско за теб
Два свята Едно семейство
Довери се на сърцето си Нека съдбата решава
Живота на тези същества
Рай недокоснат от човешка ръка
И в този свят благословен с любов
Обикновен живот Те живеят в мир
Повдигни глава Отхвърли бремето
Почерпи сила от онези, които се нуждаят от теб
Издигни високо стените Постави здраво гредите
Чака те нов живот
Но опасностите също дебнат
Няма думи, които да опишат майчините сълзи
Няма думи, които да излекуват разбитото сърце
Една мечта си е отишла Но има надежда
Някъде нещо те зове
Два свята Едно семейство
Довери се на сърцето си Нека съдбата решава
Живота на тези същества