Dances With Wolves (1990) (Dances With Wolves CD2.sub) Свали субтитрите
Не мога повече. Преядох.
Нямам сили да разказвам повече.
Искаш ли да го пробваш?
Не мога. Твърде много е.
Добра сделка.
Сключихме добра сделка.
Не мога, преядох! Уморен съм!
Голям татанка.
Тази шапка е моя!
Носиш моята шапка.
Шапката е моя.
Намерих я в прерията. Тя е моя.
Моя е.
Тази шапка е на лейтенанта.
Оставил я е в прерията. Значи не я е искал.
Да, но сега виждаш, че си я иска.
Всички знаем, че това е войнишка шапка.
Всички знаем кой я носи.
Щом искаш да я задържиш, добре.
Но дай нещо за нея.
Добра... сделка!
Изглежда тук всеки ден завършва с чудо.
Благодаря на Бога за този ден.
Безсмислено беше да стоим повече.
Не можехме да носим повече месо.
Бяхме ловували 3 дни.
Изгубихме 6 коня и дадохме само трима ранени.
Не бях виждал толкова лъчезарни и всеотдайни хора.
Единствената дума, която ми идваше наум беше "хармония".
Често съм се чувствал самотен,
но едва днес се почувствах напълно самотен.
Минаха само два дни, а сякаш беше цяла седмица.
Новите приятели ми липсват.
Техните образи са пред очите ми, но това не ми стига.
Утре ще ги навестя.
Та те са мои съседи. Какво лошо има?
Върви си!
Върви си, Чорапчо!
Лош вълк!
Вече е есен
и прекарвам повече време с моите приятели.
Дадоха ми собствена колиба, чувствам се отлично.
Ритащата птица все пита колко още бели ще дойдат.
Казвам му, че белите хора само ще преминат през земята му.
Но говоря полуистини.
Един ден те ще бъдат много.
Но не мога да му кажа това.
Вдигналата юмрук усеща, че крия нещо,
но си мълчи.
Група воини тръгва на бой срещу паоните.
Помолих да вземат и мен.
Усетих, че правя грешка, но те са мои приятели,
а паоните жестоко ги тормозят.
Дано не съм прекалил.
Заповядай.
Да седна?
Ритащата птица иска да знае
защо желаеш да воюваш с паоните.
Те не са ти сторили нищо.
Те са врагове на сиуксите.
Само сиукси ще се сражават.
Кажи му, че съм воювал по-дълго от повечето млади бойци.
Кажи му.
Воинските умения на сиуксите не са като тези на белите.
Ти не си готов.
Разбирам.
Кажи му, че не мога да науча тези умения в лагера.
Той те моли да бдиш над семейството му,
докато го няма.
Тази негова молба е голяма чест за теб.
Кажи му, че... ще бъда щастлив да бдя над семейството му.
Той благодари на Танцуващият с вълци.
Кой е Танцуващият с вълци?
Това е името, с което всички тук те наричат.
Танцуващият с...
Разбира се! Онзи път...
Танцуващият с вълци.
Как е по вашему?
Говори с белия човек, ако това ти харесва.
Приятно ми е да говоря белите слова.
Днес ги обръснах.
Продължавай.
Трева расте в прерията.
Сгреши! Каза: "Огън лумва в прерията."
Не ми се смей.
Как се сдоби с името си?
Бях малка
когато дойдох да живея в племето.
Караха ме да работя по цял ден.
Имаше една жена, която не ме обичаше.
Все ме наричаше с лоши думи,
а понякога ме и биеше.
Един ден тя пак започна да ме ругае,
навела лице към моето.
И аз я ударих.
Не бях много голяма, но тя падна.
Падна тежко и повече не мръдна.
А аз стоях над нея вдигнала юмрук
и питах има ли друга жена,
която иска да ме тормози.
Оттогава никой не ме е закачал.
Има си хас!
Покажи ми.
Покажи ми къде я удари.
Защо не си омъжена?
Извинявай.
- Трябва да тръгвам.
Съжалявам. Мога ли да ти помогна?
Не.
Някои от словата ти са погрешни, но си схватлив.
Какво искаш да ти разкажа днес?
Интересува ме Вдигналата юмрук.
Защо при нея няма мъж?
Тя е опечалена.
Не разбирам.
Какво означава "опечалена"?
Тя жали за някого.
За кого жали?
Не е прилично да се говори за мъртвите.
Но ти си нов, затова ще ти кажа.
Тя жали за мъжа си. Той беше убит неотдавна.
Точно тогава ти я откри в прерията.
И докога ще жали?
Това ще реши Ритащата птица.
Той я намери, когато тя беше съвсем малка.
Хората говорят за теб.
И какво казват?
За чудото, което постигна с Танцуващият с вълци.
Аз го наскърбих и трябва да говоря с него.
Не можеш. Той си отиде.
Замина тази сутрин.
Сигурно си се чудиш: "Ама защо не пише той?"
Здравей, Чорапчо.
Няма да де нараня.
Можеш да го направиш.
Лесно е, Чорапчо.
Аз съм в траур.
Трябва да внимаваме.
Какво?
Беда!
От север идват паони! Скоро ще бъдат тук.
Каменно теле, чакай. Ще дойда с вас.
Те не идват за коне. Идват за кръв.
Вземи оръжията си.
Аз ще ида.
- Не, аз!
Каменно теле, чакай.
Аз имам оръжие. Имам много пушки.
Във форта ли?
- Да.
Далече е, нямаме излишни хора.
Пушката прави от един воин двама.
Вземи един човек и тръгвай.
Ще взема Големият смях.
Стреляй!
Трудно бе да опиша чувствата си.
Никога не съм участвал в такава битка.
Тук нямаше тъмни политически цели.
Не беше бой за земи, богатства или освобождение.
Бихме се, за да спасим запасите си
и живота на жените и децата.
Смъртта на Каменното теле бе тежка загуба,
но никой не помнеше такава победа.
Почувствах гордост, неизпитвана досега.
Никога не съм знаел кой е Джон Дънбар.
Вероятно името ми не означава нищо.
Но като чувах сиукското си име отново и отново,
за пръв път разбрах кой съм.
Къде отиваш? Ще играем комар у Конника.
Не мога, уморен съм.
Конникът и без това ми отмъкна една пушка.
Лека нощ.
Докога ще жали Вдигналата юмрук?
Не знам.
Надявам се, че няма да е дълго.
Случило ли се е нещо?
Тя отново намери любовта.
- При кого?
А ти как мислиш?
- Кажи ми.
Танцуващият с вълци.
Сигурна ли си?
Когато ги видиш заедно, ще разбереш.
Какво говорят хората?
- Радват им се.
Никой ли не се сърди?
Нормално е - и двамата са бели.
Изглежда аз трябва да кажа тежката си дума.
Тя стана твоя дъщеря.
- Знам.
Не се ядосвай, че разбираш последен.
Престани! Остави ме на мира.
Вдигналата юмрук!
Ти няма да жалиш повече.
Обърни се.
Изглеждаш добре.
Знаеш ли, мъжът, когото тя оплакваше...
беше най-добрият ми приятел.
Не знаех това.
Беше добър човек.
Не ми беше лесно да те харесам.
Аз не съм мъдрец като Ритащата птица.
Първото, което изпитвам е гняв.
Не намирах отговор на въпросите си.
Но сега си мисля, че той си отиде, защото дойде ти.
Днес е хубав ден за мен.
За мен също.
Ако искаш този мъж, вземи ръката му в своята.
Никога не бях се женил.
Не знам дали всички младоженци изпитват същото,
но докато Ритащата птица изреждаше
задълженията на един съпруг,
аз виждах само нея.
Дрехите й, очертанията на фигурата й,
блясъка в очите й, малките й стъпала...
Бях сигурен, че любовта ни ще възтържествува.
Чу ли всичко, което казах?
Да.
Тогава я заведи в колибата си.
Тя е твоя жена.
Ами добре.
Благодаря ти от сърце.
Довиждане.
Радвам се, че излязох на въздух.
Сигурно. Все вътре стоиш.
Правим опити за бебе.
Няма ли да почакате?
- Никакво чакане.
Мисля, че от всички следи в живота...
има една, която е най-важната.
Следата, оставена от истинския човек.
Радвам се, че ти си поел по тази следа.
Ние те наричаме Работната пчела.
Ти винаги ме разпитваш за белите хора.
Все искаш да знаеш колко още ще дойдат.
Ще бъдат много приятелю. Ще бъдат безчет.
Колко?
Колкото звездите.
Страхувам се за сиуксите.
Да кажем това на Десетте мечки.
Хората, които са ги носели,
са дошли по времето на дядото на моя дядо.
Ние сме ги прогонили.
После дошли мексиканците. И те не идват повече тук.
По мое време - тексасците.
И те бяха като останалите - вземаха без да питат.
Не знам дали сме готови да посрещнем тези хора.
Но вие имате право. Те ще дойдат.
Когато мисля за това, поглеждам този шлем.
Нашата земя е единственото, което имаме
И ние ще се бием за нея.
Утре ще се преместим в зимния лагер.
Взе ли всичко от форта?
Да. Нищо не оставих там.
Браво.
Дневникът!
Почакай!
Думите в книга са като диря, по която хората вървят
Там е описан целият ми живот тук.
Трябва да си го взема.
Не можем да те чакаме.
Ще ви настигна.
Индианци!
Лягай долу.
Господи.
Нещо се е случило.
Танцуващият с вълци не идва.
Сигурно е в беда.
Избери двама добри воини и ги прати във форта.
Спайви.
Да, сержант.
Кажи на майора, че тоя се свести.
Размърдай си задника.
Добре те светнахме по окото, а?
Говори ли английски?
- Не знам сър.
Говориш ли английски?
Кажи!
Говоря английски.
Кой сте вие?
Лейтенант Джон Дънбар. Този пост е мой.
Защо сте облечен така?
Пристигнах миналия април, но тук нямаше никого.
Имате ли доказателства?
Дневникът ми е в помещението.
Заповедта ми е в дневника.
Спайви, вие с Едуардс пристигнахте първи.
Намерихте ли дневник?
- Не, сър.
Къде е Едуардс?
- Отвън.
И той не е намерил нищо.
Станал си индианец, а?
Той е войник.
- Офицер е.
Чест ли да му отдадем или да го гръмнем?
Гледай напред.
Напред гледай!
Защо сте без униформа?
Защо е тук войската?
Въпросите задава лейтенантът!
Арестуваме вражески елементи,
издирваме откраднато имущество
и спасяваме отвлечени от червенокожите.
Тук няма врагове.
- Това ще преценим ние.
Ако ни заведете в лагера им, ще облекчите съдбата си.
Може да ви простим предателството.
ако съдействате на армията на САЩ.
Нямате работа тук.
Желаете ли да ни сътрудничите?
Говори!
Аз съм Танцуващият с вълци.
Нямам какво да ви кажа.
Вие не заслужавате човек да си хаби думите заради вас.
Сержант, отведете този човек на реката.
Нека си измие лицето.
Не ти, Спайви.
Ей, Спайви. Имаш ли хартия?
За какво ти е?
- Дай ми малко де.
Можеш ли да четеш?
- Не мога.
Ти също не можеш. Дай сега малко хартия.
Дай де!
- Задръж малко.
Лапай, индианецо. Лапай!
Негодник! Ще те убия!
Твоя си работа.
Така още повече ще огладнееш.
Но това е без значение. Ще те върнат в Хейс.
А щом пристигнеш там, ще те обесят.
Зарежи го тоя.
Ей, Спайви, какво е това?
- Май върви след нас.
Ще го застрелям.
Не го уцели.
Не стреляй. Мой ред е.
-Аз пръв го видях!
Тая глупава твар дори не помръдва.
Чакай, мой ред е.
- Застреляй го!
Ето го там!
- Застреляй го!
Щеше да те убие.
Уцелих го!
Цар съм в стрелбата.
Ставай!
Ставай! Ще те убия!
Ставай!
Удариш ли го още веднъж, теб ще окова.
Връщайте се!
По дяволите!
Да тръгваме.
Никого не виждам.
Индианци!
Танцуващият с вълци е мълчалив напоследък.
Душата ли го боли?
Това, че убихме войниците при реката,
беше добро дело.
Не се погнусих да убия тези хора.
Но войниците сега ме мразят повече от всеки друг.
Те смятат, че съм предател и ще ме преследват.
А когато открият мен, ще открият и вас.
Мисля, че е разумно да преместим селото.
Аз ще ви напусна.
Трябва да се опитам да говоря с онези бели,
които ще ме изслушат.
Тишина. Заболяха ме ушите от вас!
Остави ни сами.
Ти си единственият бял, когото съм познавал.
Много съм мислил за теб. Повече отколкото смяташ.
Мисля, че грешиш.
Човекът, когото войниците търсят вече не съществува.
Сега има само един сиукс, наречен Танцуващият с вълци.
Да попушим малко.
Десетте мечки никога не правеше
нещо лишено от смисъл.
Искаше да остана.
Но аз знаех, че ще послужа за оправдание на войската
да разруши селото.
Убеждавах го да премести лагера.
Той само се усмихна
и каза, че на неговата възраст
няма по-хубаво нещо от огъня.
Десетте мечки беше изключителен човек.
Нищо ли няма да ми кажеш?
Какво мога да ти кажа?
Каквото ти е на сърцето.
Ти си взел решение.
Моето място е при теб.
Където си ти, там съм и аз.
Не се ли страхуваш?
Не.
Казах на Десетте мечки,
че ще тръгнем, когато спре да вали.
Каза ли на всички?
Не.
Успокой се.
Завършил си лулата си?
Добра е...
...как пуши?
Не съм пушил с нея.
Далеч стигнахме двамата с теб.
Никога няма да те забравя.
Танцуващият с вълци.
Това съм аз, Вятър в косите.
Разбра ли, че съм ти приятел?
Разбра ли, че винаги ще бъда твой приятел?
Аз винаги ще бъда твой приятел!
13 години по-късно,
след като домовете им бяха разрушени,
а бизоните избити,
последните свободни сиукси се предадоха на властите
във форт Робинсън, щата Небраска.
Това беше краят
на великата цивилизация на прерийните ездачи.
Дивият Запад скоро щеше да изчезне безвъзвратно.