Star Wars Episode 5 - The Empire Strikes Back (1980) Свали субтитрите
Епизод V: ИМПЕРИЯТА ОТВРЪЩА НА УДАРА
Настават тежки времена за Бунтовниците.
Въпреки, че Звездата на смъртта е унищожена,
имперските сили прогонват бунтовниците
от секретната им база и ги преследват из галактиката.
Изплъзвайки се от преследването група бунтовници,
предвождани от Люк Скайуокър
установяват нова база на ледената планета Хот.
Лорд Дарт Вейдър,
решен да открие младия Скайуокър, изпраща хиляди сонди-търсачи
в дълбините на космоса...
Ехо 3 до Ехо 7. Хан, чуваш ли ме?
- Съвсем ясно, Какво има?
- Не открих форми на живот.
Какъв живот в този хладилник?! Поставих датчиците и се връщам.
Ще се видим в базата. Наблизо падна метеорит. Ще го огледам.
Леко, хубавице! Какво, надуши ли нещо?
Чюи!
Не се ядосвай де! След минутка ще ти помогна.
Няма следи от живот. Датчиците ще ни известят, ако има нещо.
- Върна ли се Скайуокър?
- Не, проверява един метеорит.
Метеоритите ще ни попречат да открием идващи кораби.
- Трябва да замина, генерале.
- Много жалко.
Ако не платя на Джаба, свършено е с мен.
Лошо е да си длъжник.
- Жалко, ти си добър пилот.
- Благодаря ви, генерале.
- Е, Ваше Височество, това е всичко.
- Така е.
Не плачи за мен. Сбогом, принцесо!
Хан!
- Да, Ваша Светлост?
- Мислех, че ще останеш.
- Щом онзи ловец на глави ме откри...
- Имаме нужда от теб!
"Имаме"? А ти самата?
Аз ли?! Не разбирам за какво говориш.
- Сигурно!
- Какво имаш предвид?
Искаш да остана заради чувствата ти към мен!
- Да, ти си роден водач...
- Не, не е това!
Хайде де, признай си!
- Въобразяваш си!
- Тогава защо ме последва?
- Искаш целувка за сбогом?
- Предпочитам да целуна уукито!
Мога да го уредя. Една целувка може да те разтопи.
Не съм те молил да включваш, нагревателя, само казах,
че в стаята на принцесата е много студено.
Как ще й изсушим дрехите? Я се изключи!
Защо го разглоби? Ще излитаме!
- Извинете, сър. Може ли две думи?
- Какво искаш?
- Принцесата ви търсеше...
- Не искам да говоря с нея!
- Господарят Люк още не се е върнал.
- Не знам къде е.
- Никой не знае.
- Как така. Дежурният!
- Извинете, мога ли...
- Знаете ли къде е Скайуокър?
Възможно е да е влязъл през южния вход.
Веднага проверете! Вече се мръква!
- Може ли да запитам какво става?
- Защо не?
Невъзможен човек! Ела, R2. Господарят Люк е в голяма беда.
- Сър, не е влязъл през южния вход.
- Готови ли са спидерите?
- Не сме ги адаптирали към студа.
- Тогава тръгваме с тонтони!
- Температурата пада рязко!
- А приятелят ми е навън!
- Тонтонът ви ще се вкочани от студ!
- Тогава ще се видим в ада!
Трябва да се прибираме. Шарнирите ми замръзнаха.
Не говори така! Разбира се, че пак ще видим господаря Люк!
Ще видиш, че му няма нищо! Глупав тостер! Нищо му няма...
Патрулите се прибраха. Все още няма връзка със Скайуокър и Соло.
R2 не откри никакви сигнали но обхватът му е ограничен.
Ваше Височество, вече трябва да затворим вратите!
- Затворете ги.
- Слушам!
Според R2 шансовете им за оцеляване са 1:725.
Все пак и R2 греши...
... от време на време. Боже, Боже!
Не се тревожи за господаря Люк. Сигурен съм, че ще се спаси.
За човек той е твърде умен.
Люк!
- Бен?
- Ще идеш в системата Дегоба.
- Дегоба?
- Там ще се обучиш при Йода,
учителят-джедай, който обучи и мен.
Бен!
Люк!
Недей така, Люк! Покажи, че си жив!
- Нямаме много време.
- Бен...
Дръж се, момче!
Системата Дегоба...
Тук може и да мирише лошо,
но поне ще си на топло, докато издигна заслона.
Мислех, че вонят само отвън!
База "Ехо", открих нещо.
Може и да е форма на живот.
Командир Скайуокър, чувате ли ме? Тук е "Роуг 2".
Капитан Соло, чувате ли ме?
Командир Скайуокър, обадете се! Тук е "Роуг 2".
Добро утро! Колко мило, че се отбихте насам!
База "Ехо", тук е "Роуг 2". Открих ги. Повтарям, открих ги!
Толкова се радвам да ви видя в пълна изправност!
- И R2 изразява радостта си.
- Как си, момко?
Виждаш ми се достатъчно силен да напердашиш някой гъндарк.
- Благодарение на теб.
- Вече 2 пъти те спасявам!
- Успя са ме позадържиш още малко.
- Аз нямам нищо общо.
Според генерала не бива да излиташ преди да активираме щита.
Аз пък мисля, че не искаш да изпуснеш красавец като мен!
Какви ги ражда гладкото ти мозъче!
Смей се, космата топко! Да ни беше видял насаме!
Тогава ми разкри истинските си чувства.
Ах ти, задръстен, безмозъчен, оръфан негоднико!
Аз ли съм оръфан?!
Май съм познал, щом побесня така, а?
Явно нищо не разбираш от жени.
- Не се надувай!
- Извинете ни.
Принцесо, имаме гост.
- Засякохме нещо в зона 12.
- Метално е.
- Значи не е тукашно.
- Може да е наш спидер.
Не. Чакайте, улавям някакъв слаб сигнал.
Този сигнал не е на бунтовниците. Може да е имперски код.
- Явно не е приятел. Ела, Чюи!
- "Роуг" 10 и 11 - в станция 38.
Не остана много от дроида. Имал е устройство за саморазрушаване.
- Имперски търсач.
- Империята знае къде сме.
Започнете евакуация!
- Адмирале!
- Да, капитане?
Мисля, че открихме нещо. Слаб сигнал от системата Хот,
но е най-добрата ни следа досега.
- Изпратили сме хиляди търсачи!
- Искам сигурни данни!
- Има следи от живот.
- Ако тръгнем след всяка следа...
- Но системата е необитаема!
- Открихте ли нещо?
- Да, милорд.
Бунтовниците са там!
Има хиляди нерегистрирани планети. Може да са контрабандисти...
Сигурен съм, че и Скайуокър е с тях. Курс към системата Хот!
Генерал Виърс, подгответе хората си!
Ние ще пилотираме спидерите.
Товарните кораби ще излитат веднага щом бъдат натоварени.
Свърших! Пробвай как е.
Изключи, изключи!
- Евакуирането на Т-47 ще се забави.
- Ще натоварим по-леките модули.
- Пазете се, сър.
- Благодаря.
Чюи, да се пазиш.
Здрасти! Трябва да има някаква причина, провери другия край.
Чакай малко.
- Добре ли си вече?
- Да.
- Бъди внимателен.
- Ти също.
Генерале, звездни разрушители в сектор 4!
Енергийният щит на пълна мощност!
Трябва да ги задържим, докато корабите ни излетят.
Готови за наземна атака!
- Какво има, генерале?
- Излязохме от светлинна скорост.
Засякохме енергиен щит на шестата планета,
който ще удържи на всякаква бомбардировка.
Открили са ни.
Адмирал Озел излезе от хиперпространството твърде близо.
Той реши да ги изненада...
Той е глупав и непохватен. Пригответе се за наземна атака.
Слушам!
Лорд Вейдър, излязохме от хиперпространството...
За последен път ме провалихте, адмирале, Капитан Пиет!
Направете десант отвъд силовото поле и разгърнете флота,
за да не се изплъзнат. Вие поемате командването, адмирал Пиет.
Благодаря, лорд Вейдър!
Всички войници на северния изход.
Товарните кораби ще излетят с ескорт от два изтребителя.
Силовото поле се отваря за кратко, летете близо до тях.
- По 2 изтребителя срещу разрушител?
- Йонното оръдие ще ви прикрива.
Когато преминете щита, насочете се към мястото на срещата. Разбрано?
- Успех!
- Всички по местата!
Главната им цел ще бъдат генераторите.
Готови за отваряне на щита!
- Сър, бунтовнически кораби!
- Първият ни улов за деня!
Готови на йонното оръдие...
Огън!
Първият кораб се измъкна!
- Как се чувствате, сър?
- Като нов, Дак. А ти?
Сякаш мога сам да победя Империята!
Познавам това чувство.
- Приближават имперски канонерки!
- Крачещи канонерки на север!
Станция "Ехо", потегляме!
- Дръжте се един до друг.
- Люк, още не съм готов!
Спокойно. Атака във формация "Делта"!
Започвам атаката.
Хоби, с мен ли си?
Бластерите не пробиват бронята!
Използвайте харпуни и кабели. Това е единственият ни шанс!
- Бъди готов, Дак!
- Имаме повреда в спусъка.
- Минавам на резервния.
- Само се дръж!
Бъди готов да изстреляш кабела!
Дак!
Да, лорд Вейдър. Достигнах енергийните генератори.
Щитът ще падне след минути.
- "Роуг 3"!
- Слушам!
Уедж, улучиха мерача ми. Трябва да стреляш.
Аз ще те прикривам. Нагласи харпуна и ме следвай!
Обръщам.
- Дръж се, "Роуг 2"!
- Активирай харпуна!
Добър изстрел!
Още един кръг!
- Кабелът свърши!
- Откачи го!
Хайде!
- Този път успяхме!
- Виждам, Уедж. Браво!
- Не можем да браним по 2 кораба.
- Няма да издържим още дълго.
Нямаме друг избор.
- Изпратете патрулите.
- Евакуирайте наземния персонал.
Не, не!
Това се слага тук, а това - там!
R2, да се грижиш добре за господаря Люк!
Грижи се и за себе си.
Боже, Боже!
Войските да започнат наземна атака. Цел - главният генератор.
- "Роуг 2", добре ли си?
- Да, с теб съм.
Нагласи харпуна, ще те прикривам.
- Обръщам.
- Пазете се от кръстосания огън!
- Позиция 3. Дръж така.
- Летете ниско над земята!
Хоби, улучиха ме!
- Добре ли си?
- Защо си още тук?
- Чух, че са ударили центъра.
- Имаш разрешение за излитане!
- Първо ще те отведа до твоя кораб.
- Трябва вече да се качваме!
Пехотата на южния хълм! Да бранят изтребителите!
Имперски войски проникнаха в базата!
- Всичко свърши.
- Дайте сигнал за евакуация.
- И се качвайте на корабите!
- Чакайте ме!
- Разстояние до генератора?
- 17.28.
Огън по целта с максимална мощност!
Тук е Соло. Тръгвайте, ще взема Лея на "Сокола".
Къде отивате? Върнете се!
Чакайте ме! Спрете!
Типично за хората...
Ей, Златния, побързай, че ще си останеш тук!
Чакайте ме!
- Как е сега?
- Да сляза да бутам?
Може и да помогне!
Може ли да предложа... Ще почакам.
- Как ще се измъкнем с тази бракма?
- Все още е способна на трикове.
По-бързо! Включвай! Дано не изгори нещо.
- Видя ли?
- Все някой ден ще сгрешиш!
Пълен напред!
R2! Подготви кораба за излитане.
На добър час! Ще се видим на сборния пункт!
Спокойно, тръгваме!
Всичко е наред. Просто поемам нов курс.
Няма да ходим при другите. Отиваме в системата Дегоба.
Да, R2.
Искам малко да полетя на ръчен контрол.
- Виждам ги!
- Кои? - Звездните разрушители!
- Сър, може ли...
- Я го изключи!
Провери дефлекторния щит!
Поне сме по-маневрени от тях!
Остър завой!
- Приготви се за хипер-скок.
- Но, сър!
- Приближават се!
- Тъй ли? Гледай сега!
- Какво да гледам?
- Май загазихме.
Хипер-двигателят е повреден! Не можем да извършим скока!
Загазихме!
Хоризонтални бустери! Алувиални овлажнители!
Не е това! Донеси ми хидро-ключовете.
Как ли ще се измъкнем...
Чюи!
- Това не беше лазер.
- Хан, ела бързо!
- Хайде, Чюи!
- Астероиди!
- Курс 271.
- Какво правиш?
- Ще влезеш в астероидното поле?!
- Ще са луди, ако ни последват.
- Искаш да ме впечатлиш?
- Вероятността да оцелеем
в астероидно поле е 1:3720!
- Не думай!
- Нали чакаше да сгреша?
- Връщам си думите назад!
- Тук неминуемо ще се разбием.
- И аз мисля така.
- Ще се приближа до един по-голям.
- Ще се приближиш?!
- Това е самоубийство!
- Този ми изглежда подходящ.
- За какво?
- Да, идеален е за целта.
Извинете, мадам, къде отиваме?
- Дано знаеш какво вършиш.
- И аз се надявам.
Да, това е Дегоба.
Не, няма да размисля.
Не засичам градове и технологии, но пък гъмжи от форми на живот.
Там долу има нещо живо...
Да, безопасно е за дроиди.
Знам, знам! Уредите отказаха, не виждам нищо!
Дръж се, започвам приземяване!
Не, ти стой тук. Аз ще огледам.
R2!
R2, къде си?
R2!
Бъди по-внимателен!
R2! Натам.
R2!
О, не!
Добре ли си? Хайде...
Добре, че не си много вкусен. Имаш ли нещо счупено?
Мислиш, че идването ни е било лоша идея? Май ще се съглася.
Какво правим тук? Прилича...
Прилича на някакъв сън.
Знам ли, може би полудявам.
- Да, адмирале?
- Открихме "Хилядолетния сокол",
но той навлезе в астероидите...
- Те не ме интересуват.
- Искам кораба, а не извинения!
- Да, милорд.
Ще изключа всичко освен аварийното захранване.
Боя се да попитам, но това включва ли и мен?
Не, ти ще разбереш каква е повредата на хипер-двигателя.
Възможно е този астероид да не е много стабилен.
Добре, че ни го казваш!
Чюи, включи професора в хипер-двигателя!
Понякога не разбирам хората! Аз само си върша работата...
Пусни ме!
- Моля те!
- Не се възбуждай де!
Капитане, вашите лапи не са достатъчни да ме възбудят!
Съжалявам, скъпа, нямаме време за друго.
Искаш ли захранване? Добре.
Да видим... Включваме щепсела.
Сега трябва да намеря този Йода, ако въобще съществува.
Странно място за един учител-джедай.
Тук ме побиват тръпки.
И все пак... ми е някак познато.
- Не знам... Чувствам, че...
- Чувстваш какво?
Че някой ни наблюдава!
Оръжието скрий! Зло няма да ти сторя.
Питам се, защо си тук?
- Търся някого.
- Търсиш? И някого откри, нали?
Така е.
- Да ти помогна мога, да!
- Едва ли.
Търся един велик воин.
Велик воин!
Войните не те правят велик.
Остави го! Хей!
Това е вечерята ми!
Как си станал толкова голям с подобна храна?
Не исках да кацна в тази локва, но корабът ми заседна!
- А, не можеш го измъкна, значи!
- Изчезвай оттам!
Можеше да го счупиш!
Не прави така!
Всичко разхвърля!
- Дай ми я!
- Моя е! Или не ще ви помогна!
Не искам помощта ти, а да се измъкна от тази кална дупка!
Кална дупка! Мой дом е тя!
R2, дай му я.
Моя си е! Моя!
Хайде, малкия, върви си, че ни чака работа.
Не, ще ти помогна първом! Приятеля си да намериш.
Не търся приятел, а учител-джедай.
Учител-джедай? Йода... Ти търсиш Йода!
- Познаваш ли го?
- При него ще те заведа.
Да, да! Но първом ще похапнем. Ела!
По-хубава храна!
Хайде, ела!
R2...
Остани да пазиш лагера.
Защо сега R2 не е тук? Сър, корабът ви има странен диалект.
Казва, че минусовият куплунг се е поляризирал.
- Ще трябва да го смените.
- Разбира се, че как иначе!
Вземи. И, Чюи...
Смени минусовият куплунг.
- Ваше Сиятелство, само помагам!
- Не ме наричай така!
Добре, Лея.
- Понякога си ужасен.
- Така си е.
Но и ти можеш да си по-мила. Признай, че съм ти симпатичен.
Може би, когато не се държиш като негодник.
Негодник, значи?
Харесва ми как звучи.
- Престани!
- С кое?
- Ръцете ми са мръсни.
- И моите. От какво те е страх?
- Да ме е страх?
- Трепериш. - Не треперя.
Харесваш ме, защото в живота ти няма много негодници.
- Но аз харесвам добрите мъже.
- Аз съм добър мъж.
Не си!
Сър, изолирах куплунга!
- Много ти благодаря!
- Моля, пак заповядайте!
Тогава ги видяхме за последно.
Ако се съди по нашите щети, сигурно са унищожени.
Не, капитане, живи са.
Искам флотът да претърсва полето, докато не ги открие!
- Лорд Вейдър!
- Какво има, адмирале?
Императорът ви търси.
Изтеглете кораба от астероидите, за да осъществим чиста връзка.
- Каква е волята ти, господарю?
- Усетих силен трус в Силата.
- Аз също.
- Имаме нов враг - Люк Скайуокър.
- Да, господарю.
- Той може да ни погуби.
Още е момче. Оби Уан вече не може да му помага.
Той владее Силата.
Синът на Скайуокър не трябва да стане джедай.
Ако го привлечем, ще стане наш могъщ съюзник.
Да, наистина...
Ще бъде ценна придобивка. Може ли да бъде сторено?
Той или ще е с нас, или ще умре, господарю!
Защо не отидем при Йода още сега?
Търпение! И джедаите трябва да ядат.
Яж, яж, докато е горещо!
- Вкусно е, нали?
- Далече ли е Йода? На колко път?
Не е далеч.
Търпение, скоро ще те заведа.
Гозба от прораснали грудки.
Защо джедай да станеш искаш?
- Заради баща си, най-вече.
- А, баща ти...
Могъщ джедай бе той, наистина!
Откъде ще знаеш за баща ми? Дори не знаеш кой съм аз!
Само си губя времето тук!
Не мога да го уча. Търпение му липсва.
Ще се научи на търпение.
Много гняв таи, като баща си.
Нима бях по-различен когато ме учеше?
- Не е готов.
- Йода!
Готов съм! Бен, мога да стана джедай! Кажи му, че...
Готов си бил, тъй ли?
От 800 години уча аз джедаите. Сам решавам кого да обуча!
Джедаят трябва да се посвети с цялата си сериозност!
А този - наблюдавам го отдавна.
Цял живот към бъдещето гледа, към хоризонта.
И никога към настоящето, към онова, което върши.
Приключения! Ха! Вълнения!
Не се стреми към туй джедаят.
Ти си безразсъден!
И аз бях такъв, ако си спомняш.
Прекалено стар е.
- Прекалено възрастен за обучение.
- Но съм научил много!
- Ще завърши ли, ако започне?
- Няма да те разочаровам!
Не ме е страх!
Но ще те бъде страх, помни го!
- Сър, мнението ми е...
- Не ме интересува!
Отвън има нещо!
- Къде?
- В пещерата!
- Ето го! Чуйте!
- Излизам навън. - Луд ли си?!
- Едва поправих това корито!
- Тогава идвам с теб!
Аз ще остана да пазя кораба.
О, не!
Почвата е странна.
Изобщо не прилича на скала.
И е много влажно.
- Не знам, имам лошо предчувствие.
- И аз.
Пази се!
Всичко е наред!
Така си и мислех. Минок.
Чюи, провери дали няма още някой. Прегризват кабелите.
- Миноки...
- Влез вътре, ние ще ги очистим.
Хан!
Махай се, звяр такъв! Къш!
Чакай малко...
- Чюи, да се махаме!
- Имперските сили ни дебнат!
- Няма да го подлагаме на гласуване!
- Аз не гласувам!
- Не можеш да направиш хипер-скока!
- Сядай, скъпа, излитаме!
- Вижте!
- Виждам го!
- Пещерата се срутва!
- Това не е пещера!
Тичай!
Мощта на джедая от Силата се ражда.
Но се пази от Тъмната страна - от гняв, от страх, от агресивност.
Бързо те обземат в боя.
Но поемеш ли по тъмната пътека, навеки е съдбата ти решена!
Ще те погълне мракът, като ученика на Оби Уан.
Вейдър... По-силна ли е Тъмната страна?
Не, не.
По-лесна е, по-изкусителна.
- Но как да различа добро от зло?
- Ще ги различиш!
Когато си спокоен, хладнокръвен.
Джедаят използва Силата за познания и отбрана,
никога за нападение.
- Но защо...
Няма "защо"! Днес няма да те уча повече.
Изчисти ума си от въпроси.
Тук нещо не е наред.
Лъха на студ... и смърт!
Това място е обзето от Тъмната страна.
Хранилище на Злото.
И трябва там да влезеш.
Какво има вътре?
Само онуй, което със себе си ще вземеш.
Оръжия не са ти нужни.
Ловци на глави! За какво ни е тази измет?
Бунтовниците няма да ни избягат.
Сър, сигнал от разрушителя "Отмъстител".
Ще има солидна награда за онзи, който открие "Хилядолетния сокол".
Използвайте всички методи, но ги искам живи!
- Никаква дезинтеграция!
- Както желаете.
Лорд Вейдър!
Милорд, открихме ги.
Най сетне излизаме от астероидите!
Да се махаме. Готови за светлинна скорост!
Едно, две, три!
Не е честно!
Нали го поправихме!
- Няма светлинна скорост?
- Не съм виновен аз!
Загубихме задния щит. Още едно директно попадение и сме мъртви!
Обърни! Казах, обърни! Предния щит на пълна мощност!
- Ще ги атакуваш?!
- Шансовете срещу разрушител...
Млъкни!
Заемат позиция за атака!
Включете щитовете!
- Проследете ги!
- Капитан Нида, корабът изчезна!
Невъзможно! Толкова малък кораб няма маскировъчен щит.
Няма и следа от тях!
Лорд Вейдър иска информация за преследването!
Пригответе совалката.
Ще поема отговорността и ще се извиня на лорд Вейдър.
Междувременно, продължете търсенето.
Използвай Силата! Така...
А сега камъка.
Почувствай го!
Съсредоточи се!
- Вече не можем да го извадим!
- Тъй сигурен си ти.
Все повтаряш: "Не може".
Нищо ли не си научил още?
Едно е да местиш камъни, но това е съвсем друго!
Не! Различно е само в представите ти!
Трябва да забравиш всичко, каквото знаеш отпреди.
- Добре, ще опитам.
- Не опитвай!
Стори го или не!
Среден път няма!
- Не мога, твърде голям е.
- Размерът не е важен!
Погледни ме! И мен ли по големината съдиш?
И не бива. Защото Силата е мой съюзник.
И тя съюзник е могъщ.
От живота тя се ражда и расте.
Енергията й ни обгражда и ни свързва.
На светлината сме създания, а не на тази груба плът!
Трябва да почувстваш Силата около себе си!
Между теб, мен, дървото, камъка... Навсякъде!
Да, дори между земята и кораба!
Искаш невъзможното.
Не мога да повярвам!
Затуй и не успяваш.
Приемам извиненията ви, капитан Нида!
Не открихме нищо.
Ако са направили хипер-скок, вече са на другия край на галактиката.
Изчислете всяка възможна крайна точка на пътуването им.
Ще ги открием, милорд.
Не се проваляйте отново, адмирале!
Известете всички постове! Разгърнете флота!
Капитан Соло, този път преминахте всички граници!
Няма да млъкна! Защо никой не ме слуша?
Флотът се разделя. Приготви се да освободиш захващащата скоба.
Това няма да помогне! Да се предадем е приемлива алтернатива.
- Империята ще прояви снизхождение...
- Благодаря.
- Какво ще правим сега?
- Ако следват процедурата,
ще изхвърлят боклука си. Тогава ще отплаваме с него.
А после?
После ще потърсим безопасно място. Някакви идеи?
- Къде сме?
- В системата Аноа.
Не е много населена.
Чакай! Това е интересно. Ландо!
- Система Ландо?
- Ландо е човек. Ландо Калрисиан.
Картоиграч и негодник. Ще ти хареса.
Беспин. Далечко е, но ще успеем.
- Миньорска колония?
- Добиват газ Тибана.
Ландо я спечели с измама. Стари приятели сме.
- Имаш ли му доверие?
- Не.
Но съм сигурен, че не обича Империята.
Готови, Чюи. Откачи ни!
И ти имаш силни моменти. Не са много, но ги имаш.
Съсредоточи се! Почувствай Силата! Така...
Точно така, спокоен.
Чрез силата места различни ти ще видиш. Бъдещето, миналото.
Старите си приятели...
Хан? Лея!
Трябва да се научиш да се владееш!
Видях град в облаците.
- Приятели там имаш.
- Те страдаха!
- Ти виждаш бъдещето.
- Бъдещето?
Ще умрат ли?
Трудно е да се предвиди. В движение вечно е бъдещето.
Трябва да ида при тях.
Ти решавай кое е най-добро.
Ако тръгнеш сега, може и да им помогнеш.
Но ще унищожиш всичко, за което са се борили.
Нямам разрешение за кацане. Отивам при Ландо Калрисиан.
- Чакайте, нека ви обясня!
- Не се отклонявайте от курса!
- Доста са нервни.
- Нали уж го познаваше?
Това беше отдавна. Сигурно го е забравил вече.
- Имате разрешение за платформа 327.
- Благодаря.
Не се тревожи. С Ландо сме стари приятели.
Кой се тревожи?
- Никой не ни посреща.
- Това не ми харесва.
- А какво би ти харесало?
- Поне ни разрешиха да кацнем.
Всичко ще бъде наред, вярвай ми.
Видя ли? Моят приятел.
Отваряй си очите на четири.
Ах, ти, долен мошенико!
И имаш нахалството да идваш след всичко станало!
Как си, стари пирате? Радвам се да те видя!
- Изглежда много дружелюбен.
- Да... много дружелюбен.
- Какво търсиш тук?
- Нужен ми е ремонт.
- Какво си направил с кораба ми?
- Твоят кораб ли?
Честно си го спечелих на карти!
Как си, Чюбака? Още ли си с тоя неудачник?
О, какво имаме тук?
Добре дошли. Ландо Калрисиан, управител на колонията.
- А вие сте?
- Лея.
Добре дошли, Лея.
Хайде, стар свалячо!
Здравейте, аз съм Трипио, връзки човек-киборг, на вашите...
- Какво му е на "Сокола"?
- Хипер-двигателят.
Ще го оправим. Този кораб неведнъж ми е спасявал живота.
Най-бързото корито в галактиката!
- Печеливша ли е мината?
- Не колкото ми се иска.
Колонията е малка, имаме проблеми с провизиите,
а и недостиг на работна ръка... Защо се смееш?
Чуй се само! Говориш като бизнесмен!
- Кой би си помислил!
- Да, ти събуди стари спомени.
Така е, имам отговорности. Това е цената на успеха.
О, познато лице!
Колко грубо!
Тук май има и друг R2! Дали пък... Ало!
- Колко интересно!
- Кой си ти?
Ужасно съжалявам, не исках да се натрапвам...
Трябва да завършиш обучението!
Трябва да помогна на приятелите си!
- Не бива да отиваш!
- Но иначе Хан и Лея ще умрат!
Не можеш да си сигурен.
Дори Йода не може да го предвиди.
Ще им помогна! Силата е с мен!
Но още не я владееш. Моментът е опасен за теб.
Ще бъдеш изкушен от Тъмната страна.
Да. Оби Уан послушай!
В пещерата грешката спомни си!
Но оттогава научих много! Обещавам да довърша обучението!
Императорът иска теб и твоите способности.
Затова ще измъчват приятелите ти.
Затова и трябва да отида!
Люк, не искам да те загубя като Вейдър.
Няма да ме загубиш.
Да бъдат спрени трябва те! От това зависи всичко.
Само обучен джедай в съюз със Силата
може да победи Вейдър и Императора.
Ако прекъснеш обучението, и избереш лесния път, като Вейдър,
ще се превърнеш в проводник на Злото!
- Търпение!
- И да пожертвам Хан и Лея?
Ако цениш онова, за което се борят - да!
Ако решиш да се биеш с Вейдър, ще бъдеш сам. Не мога да се меся.
Разбирам.
R2, включи двигателите.
Люк! Не се поддавай на омразата! Тя води към Тъмната страна!
Силен е Вейдър, но да те спаси наученото може!
Ще го запомня. И ще се върна, обещавам!
Казах ти - безразсъден е.
Сега стана по-лошо.
Той е единствената ни надежда.
Не. Има още една.
- Корабът в почти готов.
- Дано стане по-бързо!
Тук нещо не е наред. Никой не е виждал Трипио!
- Едва ли се е загубил.
- Успокой се.
- Ще поговоря с Ландо.
- Нямам му доверие!
Нито пък аз, но ми е приятел. Пък и скоро ще си заминем.
И ти ще заминеш, нали?
Какво е станало?
Къде? Намерил си го на боклука?
Каква бъркотия! Чюи, можеш ли да го поправиш?
Хората на Ландо ще го оправят.
- Не, благодаря!
- Извинете, прекъснах ли ви?
- Не бих казала.
Изглеждате прекрасна! Мястото ви е тук, сред облаците.
- Благодаря.
- Ще дойдете ли да пийнем нещо?
Поканата в към всички, разбира се.
- Проблеми с дроида?
- Не, няма проблеми. Защо?
Тъй като сме малко предприятие, не сме под властта на Империята.
- Значи членувате в гилдията?
- Всъщност не. Не ни забелязват,
което е изгодно за клиентите ни. Не искат да привличат вниманието.
Не се ли боите, че Империята ще научи за вас и ще ви закрие?
Тази опасност е надвиснала като тъмен облак над нас.
Но току-що сключих сделка, която ще ни отърве от Империята.
Присъствието ви е чест за нас.
Нямах избор, дойдоха преди вас.
Съжалявам.
И аз съжалявам.
Не. Трипио е с тях.
Търпение, почти стигнахме.
Щурмоваци тук? Ние сме в беда! Трябва да предупредя останалите!
О. не. простреляха ме!
Лорд Вейдър...
Ще предадете Соло на Джаба, след като получа Скайуокър.
- Не ми трябва мъртъв!
- Няма да бъде сериозно увреден.
- А Лея и уукито?
- Те ще останат тук завинаги.
Това не влизаше в сделката, нито пък този ловец на глави!
- Смятате, че съм постъпил нечестно?
- Не.
Добре! Ще бъде жалко, ако трябва да оставя гарнизон тук.
Тази сделка ще ми излезе през носа!
Така е добре, харесва ми.
Нещо не е наред, не виждам.
Така е много по-добре.
Чакай! Боже, какво си направил?!
Обърнал си ми главата, космата топко!
Само губер като теб може да е толкова глупав...
Чувствам се ужасно!
Защо го правят?
Дори не ме разпитваха.
Ландо.
- Разкарай се!
- Млъкни и слушай!
Вейдър се съгласи да остави Лея и Чюи при мен.
- Поне ще са в безопасност.
- А Хан?
- Вейдър го даде на наемника.
- Той ще ни погуби!
Не, иска да пипне някой си Скайуокър.
- Устроил му е капан.
- И ние сме примамката?!
- Той вече лети насам.
- Добре ни нареди, "приятелю"!
Спрете!
Направих каквото можах. Имам си собствени проблеми.
Да, ти си истински герой!
Подходът ти е забележителен.
Устройството е грубо,
но ще можем да замразим Скайуокър за пътуването му до Императора.
- Приближава бунтовнически кораб!
- Позволете на Скайуокър да кацне.
Тук замразяваме само въглерод. Човек може и да не издържи.
Не искам подаръкът за Императора да пострада.
Ще го изпробваме върху капитан Соло.
Ако беше сглобил краката ми, нямаше да съм в това положение!
Помни, че отговаряш за мен, тъй че не върши глупости!
Какво става, "приятелю"?
Ще те замразят във въглерод.
А ако не оцелее? За мен той е доста ценен.
Империята ще ви компенсира, ако умре. Вкарайте го!
Не, Чюбака, спри!
- Чюи, престани!
- Да, спри, не съм готов да умра!
Чуй ме, Чюи! Така няма да ми помогнеш.
Пази си силите за друг път.
Трябва да се грижиш за принцесата.
Разбра ли ме?
- Обичам те!
- Знам.
Какво става? Обърни се, не виждам!
Замразили са го във въглерод! Ако оцелее, ще се съхрани добре.
- Е, Калрисиан, жив ли е?
- Да, жив е.
- И при това в идеална хибернация.
- Твой е, наемнико.
Подгответе камерата за Скайуокър.
- Скайуокър току-що кацна, милорд.
- Чудесно! Насочете го насам.
Калрисиан, отведете принцесата и уукито на кораба ми.
- Казахте, че остават при мен!
- Променям сделката.
Молете се да няма повече промени!
Люк, това е капан!
Капан!
Силата е с теб, млади Скайуокър.
Но все още не си джедай!
Отлично!
Отведи ги в ареста, без много шум.
- Какво правиш?
- Да изчезваме оттук.
- Знаех си, че има грешка!
- И смяташ, че ще ти се доверим?
- Нямах избор...
- Какво правите! Доверете му се!
Значи нямал избор, а?
- Искам да помогна...
- Не ни трябва помощта ти!
- Какво?
- Май казва "Хан".
Можем да спасим Хан!
На източната платформа!
Чюи!
Ужасно съжалявам! Все пак той е само едно ууки!
Сложете капитан Соло в товарния отсек.
R2! Къде се загуби? Обърни се, рошльо!
Побързай! Искаме да спасим Хан от ловеца на глави!
Ти поне си още цял. Виж какво стана с мен!
Чюи, зад теб са!
- Научил си много, младежо.
- Пълен съм с изненади!
Мястото ти е до мен, Скайуокър. И Оби Уан го знаеше.
Не!
Твърде лесно.
Явно не си толкова силен, колкото смяташе Императорът.
Впечатляващо!
Много впечатляващо!
Оби Уан е бил добър учител. Подтиснал си страха си.
А сега дай воля на гнева си!
Само омразата ти може да ме унищожи.
Променили са кода!
R2, накарай компютъра да блокира системата за сигурност. Побързай!
Внимание! Говори Ландо Калрисиан. Империята завладя града.
Напуснете преди да са пристигнали още войски!
- Насам!
- Аз съм само преводач!
Откъде да знам разликата между щепсел и компютърен вход?
Не ни интересува хипер-двигателя, вече го поправиха!
Отвори вратата, глупав миксер!
Никога не съм се съмнявал в теб! Прекрасен си!
Ох! Боли! Наведи се, безмозъчен...
Лея! Тръгвай!
Мислех, че този космат звяр ще ме довърши.
Разбира се, че съм изглеждал и по-добре!
Съпротивата ти е безсмислена!
Нали не искаш да загинеш като Оби Уан?
Не можеш да избягаш. Не ме карай да те унищожа!
Още не осъзнаваш важността си.
Едва започваш да откриваш мощта си.
Ела с мен и аз ще довърша обучението ти.
С общи сили ще сложим край на този убийствен конфликт
и ще въведем ред в галактиката!
- Никога няма да дойда с теб!
Ако знаеше колко силна е Тъмната страна!
Оби Уан не ти е казал за баща ти.
Каза ми достатъчно!
- Че си го убил!
- Не. Аз съм твоят баща.
Не! Не е вярно!
- Това е невъзможно!
- Послушай сърцето си. Вярно е!
Не!!!
Ти можеш да погубиш Императора. Той го предвиди.
Такава е съдбата ти.
Ела с мен и заедно ще властваме над галактиката като баща и син!
Ела с мен! Това е единствения път,
Бен, моля те!
Бен...
Лея!
Чуй ме, Лея!
Люк!
Трябва да се върнем. Знам къде е Люк.
- А изтребителите?
- Чюи, обърни!
Ами Вейдър? Добре де!
Подгответе звездния ми разрушител за пристигането ми.
Там горе има някой!
Това е Люк. Чюи, намали! Ще застанем под него.
Ландо, отвори горния люк.
Внимателно, Чюи.
- Ландо?
- Да тръгваме!
- Лея!
- Чюи, да се махаме!
Веднага се връщам.
Разрушител.
- Чюи, готови за светлинна скорост.
- Ако хората ти са я поправили.
- Сега или никога.
- Включи!
Казаха, че са го поправили! Аз им повярвах! Вината не е моя!
След секунди ще са в обсега на лъча.
- Хората ви деактивираха ли хипер-двигателя им? - Да, милорд.
Добре. Щурмоваците да нагласят оръжията на "зашеметяване".
Слушам! Лейтенант!
Шумен грубиян! Защо не направихме скока?
Не можем? Откъде знаеш, че е деактивиран?
От централния градски компютър?
И се доверяваш на непознат компютър?
Ох! Внимавай какво правиш!
- Люк...
- Татко?
Ела с мен, сине.
Бен... Защо не ми каза?
Чюи!
Това е Вейдър,
Това е съдбата ти, Люк!
Бен, защо не ми каза?
До всички постове - готови за привличащия лъч.
R2, върни се! Не си свършил с мен!
Не можеш да поправиш хипер-двигателя! Остави на Чюбака!
Аз съм на парчета, а теб те е обхванала мания за величие!
Успя!
- Люк, готови сме за излитане!
- Успех, Ландо.
Когато открием Джаба и наемника, ще ти се обадим.
Ще се срещнем на Татуин.
Принцесо, ще намерим Хан. Обещавам.
Чюи, ще чакам сигнала ти. И да се пазите.
Нека Силата бъде с вас!
Субтитри Георги Йорданов
Режисьор ЪРВИН КЪРШНЪР
Превод: Живко Тодоров Редактор: Христо Христов