Star Trek 5 - The Final Frontier (1989) Свали субтитрите
ПЛАНЕТА НА ГАЛАКТИЧНИЯ МИР
Аз мислех, че оръжията са забранени на тази планета.
Всъщност...
... на мен не ми се вярва, че ще ме убиете за поле празни дупки.
Това е всичко, което имам.
- Твоята болка е много дълбока.
- Какво знаеш за болката ми?
Нека да я изследваме... заедно.
Всеки човек крие тайна болка.
А тя трябва да бъде показана и приета.
Трябва да бъде извадена от тъмнината и изложена на светлина.
Сподели болката си. Сподели болката си с мен.
И почерпи сила от споделянето.
Откъде имаш тая сила?
Силата беше в теб.
Като че ли някаква тежест се вдигна от сърцето ми.
- Как да ти се отблагодаря?
- Присъедини се към моето търсене.
- Какво е това, което ти търсиш?
- Същото, което и ти търсиш.
Същото, което всички хора са търсели от древни времена.
Висшето познание.
За да го намерим, имаме нужда от космически кораб.
Кораб? На Нимбус 3 няма космически кораби.
- Има начин да доставя един тук.
- Но как?
Имай вяра, приятелю! Ние сме повече, отколкото мислиш.
Ти си Вулканец.
MPEG4 WORLD представя
СТАР ТРЕК V ПОСЛЕДНА ГРАНИЦА
НАЦИОНАЛЕН ПАРК ЙОСЕМИТ ПЛАНЕТА ЗЕМЯ
ЗВЕЗДНА ДАТА 8454.1
"Ще прекараш интересно земната си почивка, Бонс."
"Ще можеш да си отдъхнеш."
Това отдих ли се нарича? Аз съм един сприхав невротик.
Ако не съм внимателен, накрая ще започна да си говоря сам.
Поздравления, капитане!
- Спок, какво правиш тук?
- Наблюдавам как напредваш.
Поласкан съм от това, но защо избра точно мен?
Няма опастност да бъде бит рекордът на качване на Ел Капитан.
Аз правя това, защото ми харесва.
Без да споменавам най-важната причина за катерене...
Това, че той просто съществува.
Опасявам се, че не осъзнаваш критичния характер на ситуацията.
Критичната роля на притеглянето е постоянно в съзнанието ми.
Опитвам се да направя намек. Иди и следвай д-р Макой.
Д-р Макой не е в най-доброто си настроение.
Дяволски безотговорно..!
Да си играеш с живота.
Концентрацията е жизнено важна. Трябва да се слееш със скалата.
Ако не престанеш да ме разсейваш...
"Съществуването" на скала може да не е само причина за катерене.
Едва ли съм в състояние да не се съглася .
Здравей, Бонс! Имаш ли нещо против да наминем за вечеря?
РАЙСКИЯТ ГРАД
Аз съм Кейтлин Дар.
Да. Нашият нов Ромулански представител.
Добре дошли в Райския Град, столица на Планета Галактичен Мир.
Аз съм Св. Джон Талбот, представител на Федерацията тук.
Моят очарователен придружител е Консулът на Клингон - Корд.
- Това "здрасти" ли е на Клингон?!
- Заповядайте, скъпи!
Преди 20 години, правителствата ни решиха да развият тази планета.
- Така се роди нова ера.
- Но умря скоропостижно.
Населяващите тая планета бяха ужасни и само се биеха помежду си.
Ние им забранихме оръжията, но те си измислиха нови.
Изглежда, пристигаме точно навреме.
Махни се от този трансмитор!
Ромулан!
Теран!
Клингон!
- Считайте се за мои пленници.
- Пленници?
Ние и без това сме пленници на тая ненужна скална буца.
- И от каква полза ще сме за Вас?
- Нимвус 3 е безполезна скална буца,
но е единственото място в тази Галактика, където сте тримата.
Правителствата ни ще направят всичко за безопасността ни.
Точно на това разчитам.
Корабна Федерацията - Ентърпрайз. Доклад за изпитанието на кораба.
Мисля, че този кораб е построен от маймуни.
Половината врати не се отварят и кой, мислите, ще ги оправи?!
Майната ти!
"Я да видим какво има тя, Скоти." И открихме, нали?
- Знаех, че ще я приведеш в ред.
- Ухура, мислех, че си в отпуск.
- А аз мислех, че ще ходим заедно.
- Не мога да я оставя в беда.
Предвиждах, че ще кажеш нещо такова.
И донесох обяд за двама.
Ти си жената с най фино разбиране, която някога съм срещал.
Червен сигнал за тревога.
Но аз току що поправих това проклето нещо!
Изключи го, моля те!
Червен сигнал.
Това е червен сигнал за тревога Ентърпрайз, потвърди!
Тук Ентърпрайз, потвърждавам. Представи се, моля!
Тук Звезден флот. 7-ма спешност ситуация в Неутралната зона.
- Скоти, това вече е истинско.
- Не може да бъде!
Корабът е разнебитен и имаме по-малко от скелет за екипаж.
Звезден Флот, запознати ли сте с положението ни в момента?
Да. Бъдете готови да приемете оперативни заповеди!
- Да си признаем, загубихме се.
- Да, но се справяме с времето.
- Командир, Сулу, явете се!
- Това не е за вярване.
Лоша новина, земният ви престой е прекъснат!
- Спасени сме най-накрая.
- Бъдете на уговорените координати.
- Ако кажеш, че сме се загубили...
- Имате ли проблеми?
Да. Хвана ни...виелица.
Не виждаме нищо. Насочете ни към координатите.
Моят екран показва ясно небе и 22 градуса.
Виж, слънцето изгря. Това е чудо!
Не се безпокойте, тайната ви е скрита. Ще ви изпратя совалката.
Ухура, много съм ти задължен.
Ела и го вземи!
Бонс, спри !
Ние сме тук и умираме от глад.
- Двойни семена, докторе?
- Боб, Спок, но - необикновен боб.
Това е от стара рецепта, която баща ми ми даде.
И ако си навириш Вулканския нос ,
ще обидиш не само мен, но цяло поколение Макойс.
В такъв случай, нямам избор, освен да опитам боба ти.
Учудващо добър. И има някаква непозната за мен подправка.
- Това е тайна подправка.
- Има ли други тайни подправки?
Заповядай!
- Тайната ти подправка е алкохол!?
- Уиски "Тенеси".
Бурбон с боб - каква експлозивна комбинация! Ще се справи ли Спок?
С този Вулканичен метаболизъм, той може да погълне купа термити.
- Докторе, аз съм полу-човек.
- Определено това не личи.
- Благодаря.
- Този приятел не се променя.
Аз го обиждам, а той го приема като комплимент.
- Вие ще докарате човек до пиене.
- Какво направих аз?
Човешкият живот е твърде ценен, за да се подлага на луди рискове.
Щеше да се пребиеш, когато падна от скалата.
Мина ми през ума.
Но дори когато падах, аз знаех, че няма да загина.
- Мислех, че само той е безмъртен.
- Не, не е това.
Знаех, че няма да умра, защото вие двамата бяхте с мен.
- Не разбирам.
- Винаги съм знаел...
...че ще умра сам.
Ще извикам Валхала и ще ти запазя място.
През цялото време в космоса, играейки си взаимно по нервите...
Ами земната ни почивка? Пак я прекарваме заедно.
- Другите хора имат семейства.
- Другите - да, но ние - не!
Какво правиш?
Приготвям си сладки.
По дяволите, ако разбирам. Къде се научи да правиш това?
От компютърната библиотека на кораба - в "Как се живее на къмпинг".
Какво ще правим след като опитаме сладките?
- Ще ги изядем.
- Не, имам предвид - след това.
Ще трябва да изпълним ритуал, познат като "съвместно пеене".
Не съм пял около огън , от детството си в Айова.
Какво ще изпеем?
- "Състезания на къмпинг"
- "Опаковай грижите си"
- Тръгваме ли си?
- Това е заглавие на песен.
- "Луна над Ригел 7".
- "Греби, греби с лодката си"
- Знаеш ли "Греби с лодката си"?
- Не фигурираше в изследването ми.
Думите са много лесни.
"Греби, греби, греби с лодката си надолу леко по вълните сини."
" Весело, весело, весело, весело, животът е като сън в картини."
Докторът и аз ще започнем, а ти после се присъедини.
- Докторе, ако обичате!
- Не казвай, че не си предупреден.
- Спок, защо не се присъедини?
- Не разбирам смисъла на думите.
Това е песен, зеленокръвен Вулкан! Думите не са важни.
- Просто се пее за веселие.
- Съжалявам, докторе.
- Весело ли прекарахме?
- Преди да умре го харесвах повече.
Хайде да поспим.
- Капитане...
- Извън работа ме наричай Джим.
- Джим...
- Да, Спок?
Животът не е сън.
- Заспивай, Спок!
- Да, капитане.
- Лека нощ, Бонс.
- Лека нощ, Джим.
- Лека нощ, Спок.
- Лека нощ, докторе.
- Лека нощ, Спок.
- Лека нощ, Джим.
Не знам. Просто не знам.
Капитан Клаа, целта е в обхвата ни. Проба от древен произход.
- Трудноли е да яударим?
- Много трудно.
Добре. Всички оръжия под моя заповед!
Пълен обхват!
Да стреляш в космически боклук не е изпитание за военна храброст.
Нужна ми е цел, която се противопоставя.
Капитане, нови данни - на Нимбус 3 има пленници.
- Единият е Клингонавт.
- А другите?
Теранец и Ромуланец.
Федерацията ще изпрати свой спасителен кораб.
Планирай курс към Нимбус 3.
Винаги съм искал да се бия с корабна Федерацията.
Махни тая проклета светлина от лицето ми.
Г-н Скот се извинява, че изпраща космическа совалка.
Телепортьорът в момента не функционира.
- Имам да Ви предам нови заповеди.
- А що не чрез комуникатора ми?
- Вие забравихте да си го вземете.
- Чудно, защо съм пропуснал.
Оказва се, че земният отдих се прекъсва. Опаковайте си боклуците.
"Всичко, което някога съм искал е висок кораб и звезда да я задмина."
- Мелвил.
- Джон Масфийлд.
- Сигурен ли си в това?
- Аз съм много добър в класиката.
Тогава защо не знаеш "Греби, греби с лодката си"?
- Ентърпрайз, всичко наред ли е?
- Всичко е наред.
Може да се каже, че вече не правят нещата така, както някога.
Ти ми каза, че ще оправиш тоя кораб за две седмици. Аз ти дадох три? И?
Мисля, че ми дадохте твърде много време.
Колко пъти да ти казвам? Всеки инструмент - за съответната работа.
Никога не съм го виждал по-щастлив.
Командният пулт... Надявам се.
Бих могъл да взема душ.
Да.
- Нищо ли не работи на тоя кораб?
- Не могат така да ни изпратят.
-- Трансмисия от Звезден флот.
- Дай я на екран.
Може ли малко тишина, моля!
Може ли да се изчисти това?
Може ли малко тишина!
- Боб!
-Джим!
- Преобличаме се неофициално?
- Отивах към банята.
Извинявай за прекъсването на земната почивка.
Имаме опасна ситуация на Нимбус 3.
На Планетата на Галактичния Мир?
Да. Терористични сили са завзели единственото селище.
Взели са и заложници. Клингонавт, Ромуланец, Федералните Консули.
- Ентърпрайз не е на ниво...
- Ентърпрайз е просто провал.
- Има и други кораби в квадранта.
- Но няма опитни командири.
- Имам нужда отДжим Кърк.
-Заповядайте!
Насочете се към Нимбус 3 и преценете ситуацията.
Избягвайте конфронтация!
Но преди всичко - спасете заложниците!
- Клингонавтите реагирали ли са?
- Не, но сигурно ще го направят.
- Курс към Нимбус 3, г-н Сулу!
- Курс планиран.
Опасявам се, че проблемите на кораба трябва да се решат по пътя.
Разчитам всеки от вас да вложи всичко от себе си. На работа!
Джим, ако питаш мен, което ти не си направил...
Аз мисля, че това е ужасна идея. Ще се сблъскаме с клингонавтите.
- А те не те харесват много.
- Чувствата ни са взаимни.
Моторната зала, имаме нужда от пълния възможен капацитет!
Ще победим тия Клингонавтски дяволи, дори ако трябва да бутам.
Надявам се да не се стигне до това.
- Пълна скорост, г-н Сулу!
- Да, сър!
- Какво има?
- Мъчно ми е за стария ми стол.
Космическият корабЕнтърпрайз е изпратен за Нимбус 3.
Ентърпрайз? Това е корабът на Кърк.
Ако победя Кърк..
Ще бъдеш най-великият боец в цялата Галактика.
Максимална скорост! Успех!
Капитански дневник: Звездна дата 84...
ПОВРЕДА В СИСТЕМАТА
Капитански дневник: Звездна дата 84...
Добро утро, капитане!
- Забрави това.
- Информация от заложниците.
- Дайте я на екран!
Това е автентична трансмисия от паметната банка на Звезден флот.
- Само не генерал Корд!
- Той е изпаднал в немилост.
Изучаването на военните стратегии на Корд бе изискване в академията.
Когато се пенсионирам, надявам се да съм по-добре от Корд.
Това е касетата на заложниците.
Наскоро ние се предадохме на Галактичната Армия на Светлината.
Намираме се под протекционен арест на техния водач.
Ще бъдем третиранихуманно, приусловие, че им сътрудничим.
Моля, пратете космически корабза преговори за освобождаването ни.
Намираме се в добро здраве и ще оценим Вашия бърз отговор.
Съжалявам за този отчаян акт, но такива са времената - отчайващи.
Не искам да наранявам невинни, но не ме поставяйте на изпитание.
Апелирам за незабавен отговор.
Какво е това?
- Изглеждаш, като че си видял дух.
- Може и да съм видял, капитане!
Спок, какво става? Познаваш ли този Вулканец?
- Не мога да кажа със сигурност.
- Но ти изглежда познат, нали?
Напомня ми на един, когото познавах на младини.
- Не знаех, че си имал младост.
- Не мисля често за миналото.
- На кого ти прилича той?
- На един надарен млад студент.
Притежаваше изключителен ум.
Предполагаше се, че ще отиде в Научната Академия на Вулкан.
- Но той беше революционер.
- Какво имаш предвид.
Познанието, което той търсеше, бе забранено от Вулканските вярвания.
- Забранено?
- Той отрече логическото начало.
Той възприе анималистичната страст на нашите предци.
Той вярваше, че ключът към познанието е емоцията, не логиката.
Престави си само - темпераментен Вулканец!
Когато започна да убеждава и други да го следват, бе изгонен от Вулкан.
Изключително.
- Капитане, в командната зала.
- Идвам.
- Спок?
- Идвам, капитане!
- Наближаваме Нимбус 3.
- Стандартна орбита, г-н Сулу!
Райският град настоява да разкрием намеренията си.
Отговори, че сме в статичност, все едно имаме повреда, което е истина.
Райският град, трудно долавяме трансмисията Ви.
- Транспортна зала, статут!
- Телепортьорът още не работи.
Дори и да можехме да ги намерим, телепортация не би била възможна.
- Трябва ние самите да ги спасим.
- Клингонавтите ни приближават.
Хищната птица. До 1 .9 часа оръжията й ще ни покрият в обхват.
По дяволите! Да вървим!
Техните сканиращи устройства са примитивни, но с добър ефект.
- Приземяване в координати 856.3.
- Това е далече от Райския град.
- Иначе рискуваме да ни открият.
- Сулу, пристъпете към изпълнение!
- Тук Ентърпрайз.
- Кораб на Федерацията.
Тук капитан Павел Чехов. Вие сте в нарушение на договора ни.
Освободете заложниците незабавно, иначе ще понесете последствията.
Вашите заплахи ме забавляват. Какви последствия?
Военен корабна Клингон ще влезе в квадранта до един час.
- Клингонавтите са много яростни.
- Вероятно ще разрушат планетата.
Тогава е щастие, че Вие сте тук с кораба си да ми окажете защита.
Вие заедно с команира Ви ще се телепортирате тук.
С удоволствие ще направим това, но трябва да ни дадете гаранция.
С човешка скорост пътуването до града ще отнеме 1 .2 часа.
Не разполагаме с това време.
Момент...Идеално! Да им привлечем вниманието!
Какво е това?
Да не би да е гола?
Здравейте момчета!
Винаги съм мечтала да играя пред запленена публика.
- Спок, трябва да се слееш с коня.
- Слушам, капитане!
Отвори вратата. Това е нашият наблюдателски купон!
Федералните войски са зад нас. Затвори вратата.
Къде отиват те?
- Спок...
- Задръжте капитане, сканирам.
Заложниците са в тази сграда.
Галилео, следвай курса!
Лазер на предпазител! Сулу, прекъсни това облъчване.
- Какво става?
- Предайте се, вие сте под атака!
- Но аз не исках кръвопролитие!
- Чакай! Върни се!
- Ухура, ела тук!
- Слушам, идвам.
Нимбус 3 е известна с дивия си свят ириболовът тук е страхотен.
Просто финансиране с Федерална банка ще ти осигури това.
- Слава Богу!
- Моля, окажете ни съдействие!
Предай оръжието!
Добре се справяте, приятели!
Куал се ту?.
Спок!
Спок, това съм аз.
Сайбок. Най-сетне ти ме настигна.
Нямаш ли нещо да ми кажеш?
Вие сте под арест за 1 7 нарушения от Договора за Неутралната зона.
- Развил си и чувство за хумор.
- Съвсем не исках да те забавлявам.
Това са сериозни обвинения. Но ако се предадеш сега...
Съжалявам, Спок, аз не съм в нарушение на Договора за зоната.
Всъщност, аз току що започвам. И като следващо нарушение
имам намерение да открадна нещо.
Нещо много голямо.
Вашия космически кораб.
Вие инсценирахте всичко това, за да сложите ръка на кораба ми?
- Вие кой сте?
- Капитан Джеймс Т. Кърк.
Аз мислех, че капитан Чехов... Разбирам... много умно, капитане.
Спок давам ти още веднъж шанс да се присъединиш към мен.
- Аз съм офицер от Звездния флот.
- Разбира се!
Аз ще отвлека кораба и без твоя помощ.
- Кораб в полето ни.
- С позиция на Хищната птица, нали?
Приближава!
Предвиждан обхват на атака 8.000 келикама.
Предпазлив подход, намали до една четвърт импулса мощност.
Готови за влизане в покритие. Включи маскировъчното устройство.
- Хищната птица изглежда се прикри.
- Вдигни броните!
- А совалката..?
- Действай! Дай тревога с червено.
След като завземем кораба, ще доведем съучастниците ни.
Клингонавтите са там. Ще е късмет, ако успеем да се доберем до кораба.
Тук Ентърпрайз, под червена тревога.
Хищната птица наближава. Вдигаме броните.
Намерете безопасен пристан.
Не!
Никакъв отговор! Останете на място!
Чуйте ме. За да може совалката да влезе в пристана за кацане,
Ентърпрайз трябва да свали броните и да задейства телепулта.
- Повторното вдигане на броните...
- ще отнеме 15 секунди.
Цяла вечност, през която ние ще бъдем уязвими за атака.
Той казва истината. Ако моите хора са с маскировка, значи ще атакуват.
- Не можем да се върнем.
- Остави ме да направя нещо!
Добре. Направи това, което трябва, но нищо повече.
Ентърпрайз, тук Кърк.
Кърк! Той е на совалката! Промени курса на атака!
Разбирам ситуацията ви. Връщането на планетата - невъзможно.
Готови за спешно кацане план...Б.
- Спешно кацане план Б?
- Б като барикада.
Какво правиш?
За да свалим и вдигнем броните бързо, няма да ползваме телепулта.
Ще се приземим вътре механично.
- Колко пъти сте го правили така?
- Всъщност, това е първият ми опит.
Той е добър... наистина.
Скоти, отвори вратите на пристана!
Готови за демаскиране и за огън!
- Скоти, свали броните.
- Свалям броните.
- Хищната птица - в позиция 105.2.
- Действай, Сулу!
Вътре са!
- Вземи Ентърпрайз на прицел!
- Ентърпрайз - на прицел.
- Завиши скоростта максимално!
- Огън!
Проследи курса й!
Много добре!
Трябва да сменим курса незабавно.
Ще Ви заведа до командния пулт.
Вземи го!
Сайбок...
Трябва да се предадеш.
Не!
- Ти трябва да ме убиеш.
- Застреляй го!
За миг...си помислих, че всъщност ще го направиш.
Поставете го в килията заедно с капитан Кърк.
Спок, ти ще дойдеш с мен до командния пулт.
Не... Няма!
Ти знаеш, че аз съм прав.
В такъв случай ще трябва да ги последваш.
- Тия двамата ще са полезни.
- Оставете ни за малко сами.
Не се страхувайте!
По дяволите, Спок. Ти ни предаде всичките.
Не се надявам да ми простите.
- Трябва да те натупам по задника.
- Ако мислите, че ще помогне.
- Искаш ли да го държа?
- Стой настрана...Защо?
- Трябваше само да дръпнеш спусъка.
- И Сайбок щеше да е мъртъв.
- Заповядах ти да защитиш кораба.
- И да убия брат си.
- Не всеки съ-Вулканец е...
- Сайбок също е син на Сарек.
Той е твой брат? Ти си измисли това сега.
- Не, не съм.
- Ти нямаш брат.
- Технически аз нямам брат.
- Виждаш ли?
- Имам еднокръвен полу-брат.
- Аз трябва да седна.
Ти и Сайбок имате един баща, но различни майки, така ли?
Майката на Сайбок бе Вулканска принцеса, но ни отгледа като братя.
- Защо не си ни казал това досега?
- Това е личен въпрос.
- Съжалявам за това.
- И това оправдава нещата, така ли!
Спок може да убие собствения си брат, толкова колкото и теб!
И е вече в килията. А ние имаме по-важни проблеми за решаване.
Как да се измъкнем оттук.
Едно нещо искам да кажа. Ти не спираш да ме учудваш.
Нито аз себе си.
- Започвах да се безпокоя.
- Сайбок ще ти разясни.
- Какво правиш?
- Планирам новия ни курс.
Ти нямаш право.
- Какво става тук?
- Павел, слушай неговите заповеди.
- Не разбирам.
- Всеки от нас има скрита болка.
Сподели твоята с мен и ще придобиеш от това сила.
Безполезно.
Неразумно.
Можеше да ме предупредиш. Трябва да има начин да се излезе.
- Тая нова килия е непроницаема.
- Откъде знаеш?
Инженерите правиха изпитание с най-умния човек, който намериха.
- Той не успя да избяга.
- Той със заострени уши ли беше?
И с безпогрешна способност да въвлича спътниците си в беда?
Той беше със заострени уши.
- Следвай нов курс. Скорост 7.
- Пристигане до 6.7 часа .
Ще съобщя намеренията си на всички тук на кораба.
Смел екипажна Ентърпрайз, преценете екзистенциалния въпрос.
Въпрос, който човекът си е задал щом е видял звездите и е замечтал.
Моите Вулкански предци са били водени от емоциите си.
Те са чувствали със сърцата си.
Правели са любов със сърцата си. Вярвали са със сърцата си.
Вярвали са, че има място, където този въпрос ще намери отговора си.
Модерната догма ни учи, че това място е мит.
Фантазия, измислена от езичници.
Това не е фантазия.
Ще ви кажа... То съществува.
Братя мои, ние сме избрани
да извършим най-голямото откритие на всички времена.
Да открием Ша Ка Ри.
Възможно ли е да е открил Ша Ка Ри
- причината да напусне Вулкан?
Нашата цел е планетата Ша Ка Ри.
Тя отстои отвъд Великата Бариера.
...в центъра на Галактиката.
- Центърът на Галактиката?
- Както се разказва в легендите.
Центърът на Галактиката е недостъпен за никакъв кораб.
Сайбок притежаваше най-развития интелект, който съм познавал.
Когато си взема кораба обратно и Сайбок е тук,
може да дискутирате Ша Ка Ри до позеленяване.
Но сега - или с мен или - не!
- Аз съм тук, капитане.
- Това е малко смътно, Спок.
Какъв е тоя шум?
Примитивна форма на комуникация, наречена Морзов код.
Ти си прав. Забравил съм я. Това е С.
- Т...
- О...
Й...Край на думата.
- Стой
- Нова дума.
Н...А...
З...А...Д
- Назад.
- Стой назад!
Защо стоите тук? Това е затворорушител.
Тези тримата са силни. Това ще бъде предизвикателство.
Трябва да ги намерим.
- Не можем да вярваме на никого.
- Да изпратим сигнал за помощ.
В наблюдателницата има апаратура за спешни сигнални връзки.
Може да се достигне през Турбо-шахта 3.
- Това е дълго и опасно катерене.
- Някои от нас харесват това.
Приготви телепортьора за работа и се свържи със спасителния кораб.
- Кой път е за турбо-шахтата?
- Надолу през тунела и наляво.
- Не може да го пропуснете.
- Г-н Скот, Вие сте невероятен.
Познавам тоя кораб като дланта си.
- Ще получим мускулна треска.
- Или сърдечен удар.
Занесете г-н Скот в болничния пристан.
Това ще отнеме цяла вечност.
Къде е Спок?
Мисля, че намерих по-бърз начин.
- Бонс?
- Ще чакам следващия тур.
Няма да се делим.
- Доста сме тежки.
- Сигурно е от сладките.
- Спок, изтласкващите ракети!
- Не мога да ги контролирам.
Изстреляй ракетите!
Капитане, моля Ви елате долу!
Удари спирачки!
- Ударих една степен по-силно.
- Никой не е идеален.
Спок.
Спешният канал е отворен.
До всеки в обхвата ни: тук е капитан Джеймс Т. Кърк.
Ако ме чувате, потвърдете!
Потвърждавам.
Тук Звезден командирски щаб: чуваме Ви. Край.
Неприятелска сила завзе нашия кораб.
Координатите ни са 000.2. Нуждаем се от спешна помощ.
Разбрано, Ентърпрайз. Пращаме спасителен кораб веднага.
Планирай курс 000.2.
Капитане, но тоя курс ще ни вкара в Бариерата.
Където Кърк отива, там - и ние.
- Надявам се сигналът ви е получен.
- Не можем да стоим безучастно.
Вие се страхувате от неизвестното.
Хората от вашата планета вярваха, че земята е плоска.
Колумб доказа, че е кръгла.
Твърдяха, че звуковата бариера няма да бъде преодоляна. Но беше.
Казваха, че свръхзвуковата скорост е невъзможна.
Великата Бариера е върховният израз на този универсален страх.
Той е продължение на личния страх.
Капитан Кърк, аз искам толкова много Вашето разбиране.
Вашият респект. Страхувате ли се да ме чуете?
- Не се страхувам от нищо.
- Чакайте отвън.
Сигурен съм, че имате много въпроси.
Тук сред звездите на нашата Галактика,
ще търсим отговорите заедно.
Леко, Скоти. Отново си обратно с нас.
Сънувах, че някакъв луд е завзел Ентърпрайз.
- Той не е луд.
- Така ли?
Сайбок ни помогна да осъзнаем чувства, които не сме изразявали.
- Трябва да отида до телепортьора.
- Скоти!
- Имам да ти казвам много неща.
- Чакай малко да се съвзема.
Не мисля, че мога да поема нещо такова в това си състояние.
...нито пък ти в твоето.
Ша Ка Ри. Източникът.
Небесата.
Еден. Наричайте го както пожелаете.
Клингонавтите го наричат Куи Ту.
Ромуланците - Ворта Вор. Андорийското име е непроизносимо.
Всички култури имат тая обща мечта.
Източникът на творението. За нас това скоро ще стане реалност.
Единствената ми реалност е, че съм затворник на собствения си кораб.
Каква е тая твоя сила, с която контролираш съзнанието на хората?
Аз не контролирам съзнания... Аз ги освобождавам.
Как?
Поставяйки ги лице в лице с болката им, за да почерпят сила от това.
Един път като се постигне това, вече няма страх, който да ги спре.
Звучи ми като промиване на мозъци.
Личната Ви болка е най-дълбоката от всичко.
Аз я чувствам, а Вие?
Леонард.
Това е някакъв трик.
Леонард.
Татко? Боже мой! Не прави това с мен!
Ленард.
Аз съм тук. Тук съм с теб, татко.
Болката. Спри болката.
Направих всичко, което бе възможно. Трябва да потърпиш.
Не мога да издържам на тая болка.
Помогни ми.
С всичките ми знания и не мога да му помогна.
Ти направи всичко възможно. Системата ще го поддържа жив.
- Наричаш това жив?
- Сине...
- Освободи ме.
- Не мога да направя това, татко.
Но как можех да го гледам да страда така?
Ти си доктор.
Аз съм негов син.
Защо го направи?
За да съхраня доблестта му.
- А това не беше най-лошото, нали?
- Не!
Сподели го!
Малко след това откриха лек за болестта му. Проклето лекарство!
- Ако не бе го убил, щеше да живее.
- Аз го освободих.
- Стори, което мислеше че е добро.
- Да! Не!
Освободи тая болка!
Тая болка ти отравя душата от много отдавна.
Сега ти направи първата стъпка.
Следващите ще ги направим заедно.
Болката на всеки човек е уникална.
Аз не крия никаква болка.
- Аз те познавам повече от това.
- Наистина ли?
- Спок, недей!
- Няма нищо, капитане.
Продължавай!
- Какво е това?
- Предполагам, раждането ми.
Сарек, синът ти!
Толкова човешки!
Спок?
- Какво направи с приятелите ми?
- Нищо. Това е тяхната същност.
- Не знаеше ли това?
- Не, не го знаех.
- А сега, научи нещо и за себе си!
- Не, отказвам.
- Джем, опитай се да си открит.
- За какво?
Как съм правел грешни стъпки в живота си? Наляво вместо надясно?
Нямам нужда Сайбок да ме води на тур из моите слабости.
Да бъде промит мозъка ми от един шарлатанин.
- Тоя шарлатанин отне болката ми.
- С махване на магическа пръчка?
Нещата, които носим в нас ни правят това, което сме.
Ако ги загубим, губим себе си.
Аз не искам болката ми да ми бъде отнета. Тя ми е нужна.
Капитане, Вие останете тук. Спок, д-р Макой, елате с мен.
- Спок?
- Аз не мога да дойда с теб.
- Защо - не?
- Аз принаблежа тук.
- Не разбирам.
- Сайбок...
Ти си мой брат, но не ме познаваш.
Аз не съм отритнатото момче, което ти остави преди много години.
Аз си намерих мястото и познавам себе си.
Аз не мога да дойда с теб.
По-добре отпиши и мен.
- Ще се видим от другата страна.
- Чакай!
Никога няма да можем да преминем Великата бариера.
А ако стане, това ще Ви убеди ли в истинността на прозрението ми?
То ми бе дадено от Бога. Той ни очаква от другата страна.
Вие сте луд.
Така ли!?
Ще видим.
Казват, че никакъв кораб не може да оцелее там.
Грешат. Опасността е илюзия.
Апаратурата отказа да работи.
- Г-н Сулу, пълен напред!
- Пълен напред.
- Нима е възможно?
- Невероятно!
Не сънуваме ли?
Ако сънуваме, тогава животът е сън.
СМЕЛО ДА ОТИДЕМ ТАМ КЪДЕТО, ЧОВЕК НЕ Е СТЪПВАЛ
Апаратурата е отново в изправност.
Невероятно.
От планетата се излъчва такава сила, каквато никога не съм усещал.
- Ша Ка Ри.
- Куи Ту.
Ворта Вор.
Еден.
- Относно кораба...
- Корабът се нуждае от капитана си.
- Без специални условия.
- Без условия.
- Мога да обърна обратно.
- Не, ти също трябва да знаеш.
Ако трябва да го правим, ще го направим както пише в книгите.
Стандартен орбитален подход. Подсигурете готовност на совалката!
Сайбок, Спок, Макой, елате с мен. Другите - останете на борд.
Докато определя с какво ни предстои да се занимаваме.
Но не стойте просто така! Господ е зает човек.
Корабът е вече извън мой контрол.
Добре, ще го направим както искаш.
Невероятно! Небето. Земята.
Точно както знаех, че е.
- Трябва да видиш това.
- Нямам време.
Капитанът ми разпореди да подготвя телетранспортьора.
Пътувахме много дълго.
С космически кораб.
Ентърпрайз, тук Кърк.
Ние имаме...
Сайбок.
Може би...
Смели души, добре дошли!
Това гласът на Бога ли е?
Един глас, много лица.
Това по-точно ли отговаря на очакванията Ви?
- Куал се ту?
- Това съм аз.
Пътуването ви едва ли е било лесно.
Не, никак. Трябваше да преодолеем Бариерата.
Прекрасно. Вие сте първите, които ме намират.
- Търсехме вечната Ви мъдрост.
- Как прекосихте Бариерата?
- С космически кораб.
- Този кораб...
Той може ли да пренесе мъдростта ми през Бариерата?
- Може, да.
- Тогава аз ще го използвам.
- Той ще бъде колесницата Ви.
- Извинете...
- Ще стигна до всеки ъгъл на света.
- Аз искам да задам един въпрос.
- Защо Господ се нуждае от кораб?
- Докарайте космическия кораб тук.
За какво му е нужен космически кораб на Господ?
- Какво правиш?
- Задавам въпрос.
- Какво е това създание?
- Нима не знаеш? Нали си Бог!
- Той има съмнения.
- Ти се съмняваш в мен!?
- Аз търся доказателство.
- На Всемогъщия не се иска паспорт.
В такъв случай, ето ти доказателството, което търсиш.
- Защо е разсърден Господ?
- Защо направихте това?
- Той се съмнява в мен.
- Вие не отговорихте на въпроса му.
За какво му е нужен кораб на Господ?
И ти ли се съмняваш в мен?
Съмнявам се във всеки Бог, който причинява болка за удоволствие.
Спри! Богът на Ша Ка Ри не би направил това.
Ша Ка Ри - образ, който вие си създадохте.
Цяла вечност съм затворен тук.
Кораба. Аз трябва да притежавам кораба.
Сега...дайте ми каквото искам.
Сайбок...
Това не е Богът на Ша Ка Ри, нито който и да е друг Бог.
Не разбирам. Разкрийте ми кой сте Вие!
Какво има? Не ти ли харесва това лице?
Аз имам много, но това ти подхожда най-добре.
Не, това не е възможно!
- Корабът! Или ще Ви унищожа!
- Корабът!
Докарайте го по-близо, за да мога да се съединя с него.
Направете го, или ще станете свидетели как това нищожество
ще го сполети страшна смърт.
- Какво Ви сторих?.
- Ентърпрайз, слушай внимателно.
Това са моите дела. Моята арогантност. Моята суета.
- Сайбок, трябва да намерим начин...
- Не! Спасявайте себе си!
Прости ми, братко!
Не можах да подмина болката Ви.
Тя е дълбока. Споделете я с мен!
- Ентърпрайз, готови ли сте?
- Торпедо в готовност.
- Но вашата позиция е на прицел.
- Свали я ниско веднага!
Бягай!
Сайбок...
Да се махаме от тук!
Сулу, загубих ги.
Спок, изведи ни от тук.
Изтласкващите ракети не действат.
Г-н Скот, моля те, кажи ми, че телетранспортьорите работят.
Вероятно ще мога да телепортирам двама от вас.
- Вземи Спок и д-р Макой.
- Само една проклета минутка!
Пренеси капитана!
- Не можем да оставим Джим там.
- Овладей се! Докладвайте!
Клингонавтският капитан иска да изложи условията си.
Тук капитан Клаа от Империята Клингон.
Не правете опит да зареждате оръжията си, щото ще виунищожа.
Вие стеживи по една единствена причина: РенегатаДжеймс Т. Кърк.
Предайте го и ще ви пощадяживота.
- Готов съм да го телепортирам.
- Капитан Кърк не е тук.
- Лъжеш.
- Вулканците не лъжат.
- Кап. Кърк е на долната планета.
-Дайте ми координатите му!
- Имам нужда от помощта Ви.
- От моята помощ?
- Вие сте негов висш офицер.
- Аз съм един стар глупак.
По дяволите, сър. Вие трябва да опитате!
Командирът на Клингон, искаме да разговаряме с Вас.
Значи вие преследвате мен, мръсници такива!
Какво чакате?
Освободете го!
Моят младши офицер иска да Ви каже нещо.
Аз...се извинявам.
Атаката върху кораба Ви не беше съгласувана с правителството ни.
А сега, да Ви представя новия ни картечар.
- Спок!
- Добре дошли на борда, капитане!
Мислех, че ще умра.
Невъзможно, ти не беше сам!
Моля Ви, капитане, не пред клингонавтите!
Искате ли малко шотландско уиски?
Никога не съм мислел, че ще пия с Клингонавт.
- Какъв заговор замисляте вие?
- За прогреса, който постигнахме.
Тя има прекрасни мускули.
Космически мисли, господа!
Спорим...дали Бог е наистина там?
Може би не е там.
Може би е тук, в човешкото сърце.
- Спок?
- Мислех си за Сайбок.
- Загубих брат.
- Да.
Аз също съм загубил брат.
Но бях късметлия. Върнаха ми го обратно.
Мисля, че ти каза, че хора като нас нямат семейства.
Сгреших.
Няма ли да изсвириш нещо най-сетне?
Греби, греби, греби с лодката си
надолу леко по вълните сини.
Весело , весело, весело, весело
животът е като сън в картини...
ПРЕВОД И СУБТИТРИ: ЕКАТЕРИНА ДИМИТРОВА