Spirit Stallion Of The Cimarron (2002) Свали субтитрите
Историята която искам да ви разкажа, не може да бъде намерена в книга.
Казват че, историята на Дивия Запад е написана върху седлото на коня.
Но никога не е разказвана от сърце.
Досега.
Роден съм тук.
На това място което по късно ще бъде наричано "Старият Запад"
Но за моя вид, земята няма възраст. Няма начало, няма край.
Няма граница между небето и земята.
Като вятъра в тревата. Ние й принадлежим.
Ние винаги ще и принадлежим.
Казват че, Мустанга е духа на запада.
Обаче, дали този запад печели или губи накрая.
Това ще трябва да го решиш за себе си.
Но историята, която искам да ви разкажа
се случи там.
и аз помня...
Помня слънцето, и небето, и вятъра шепнещи името ми.
По времето когато дивите коне бяха свободни.
...и така аз порастнах от жребче до жребец
като див и безстрашен,
като гръм над земята.
Надпреварвайки се с орлите,
реещи се в небето.
Да летя? Имаше време в което вярвах че, мога.
Като баща ми преди мен
Аз станах водач на стадото от Симарон, И с тази чест,
дойде и отговорността.
Една нощ нещо се появи в земите ни.
Нещо което промени животът ми завинаги...
Така започна приключението ми.
Като мъдър кон трябваше да се обърна и да побегна,
Но аз исках да разбера какво странно създание бе дошло.
- Виж.
- Човече, виж този жребец, прекрасен е.
- Последвай го!
- Внимавай!
- Не бягай!
Бях уплашен.
Не знаех какво ще ми се случи.
Поне майка ми и стадото бяха в безопастност.
- Какъв е проблема, господа?
- Хванахме този буен мустанг, сър.
- Наистина?
- Армията и преди е ползвала диви коне.
- Този няма да направи изключение.
Помня първия път когато,
видях гърмяща змия препречваща пътя ми.
- Поемам отговорност за това животно, Сержант.
-Да сър!
Този не приличаше на гърмяща змия,
но все ми напомняше на... змия.
- Хвани го.
- Окей Мърфи, той е изцяло твой.
- Дивичък е.
- Ще видим колко е див, като приключа с него.
- Искаш да се бием, нали?
- Да.
- Постарай се да го вържеш добре.
- Мърфи, внимавай!
- Мърфи, добре ли си?
- Ефрейтор, вземи няколко души и отведете животното в конюшните.
- Размислих, не в конюшните. -Сър?
-В ограждените.
- Време е да го пречупя.
- Сержант. -Да сър. Завържи коня на стълба.
- Никаква храна и вода за три дни.
- Да сър.
Сърцето ми препускаше диво през тази нощ
назад към стадото ми.
Там където принадлежа.
Чудех се дали им липсвам толкова,
колкото те на мен.
- Имаме коняр!
- Доведи го насам.
- Така, да видим какво имаме тук?
- Хванахме го с продоволствената каруца, сър.
- А, Дакота.
- Не е висок за Чейен, но е толкова добър колкото Гарвана.
- Отведете го господа, покажете му най-добрата ни стока.
- Ефрейтор, заведи го при съндъка със стоката
- Не съндъка със стоката, а стълба.
- Без храна и вода.
- Какво зяпаш, момче?
Казваше се Малкък Криик,
и изглеждаше различен от другите.
Нямаха край чудесата в страната на двукраките.
- Полковник, разрешетe да доложа, сър. Патрул докладва за врагове на север.
- От железницата са обезпокоени, сър.
- Настояват за още патрули.
- От колко време е там, сержант?
- Сър?
-Мустанга.
- От кога е вързан там?
- Три дни, сър.
- Добре.
- Донеси ми камшика и шпорите.
- Спокойно!
- Отдръпнете се!
- Виждате ли, господа, всеки кон може да бъде пречупен.
Дори и мустанг.
Има хора във Вашингтон които смятат че, запада никога няма да бъде колонизиран.
Че, железницата никога няма да достигне Небраска.
Че, враговете в Дакота никога няма да проявят благоразумие.
Това е начина на мислене на малките хора.
Те биха казали че, този кон никога не ще бъде пречупен.
Дисциплина, време и търпение.
са трите основни принципа.
Понякога коня прави това, което трябва да прави
и това е един от тези пъти.
Слез от мен!
- Редник! Дръж коня!
Не бях сигурен какво ставаше след мен.
но и нямах намерение да спирам за да питам.
Всичко което знаех е че, си отивам в къщи.
Не можех да повярвам.
В едини момент бях свободен, а в следващия... овързан.
Не можех да разбера.
Тя приемаше мършавия двукрак като
един от вида ни.
Подскачаше около него
като влюбена.
Беше толкова неестествено.
- Велики мустанг, днес ще те яздя.
Би трябвало да бъде добра...
Кобила.
- Окей, Дъжд, да видим дали можеш да научиш
този мустанг на добри маниери.
Окей, признавам
Тя беше очарователна.
По този гаден и ужасен начин...
Че, се оставих да ми покаже нейния свят.
- Чао, конче.
За пръв път в живота си,
почувствах сърцето си разкъсано на две.
- Предай се!
- Мустанг!
Трябва да му призная на това момче.
То просто не се предаваше.
- Никога няма да те яздя, нали?
И никой никога няма да може.
Можеш да си вървиш.
Всичко е наред, тръгвай.
Тръгвай, махай се оттук.
Прибирай се в къщи.
Знаех че, и е трудно, че е изплашена.
Но повече от всичко, исках да споделя родната си земя с нея.
Легнах до нея тази нощ.
Надявайки се, молейки се тя да е добре.
- Има няколко коня там!
- Оставете.
- Няма да издържи.
- О, Дъжд!
- Спокойно, момичето ми.
Спокойно.
Всичко ще е наред.
Ти спаси живота ми.
Няма да те нараня.
Хайде, всичко ще се оправи.
Всичко ще бъде наред.
Не знаех защо ни доведоха тук.
Това което знаех
е че трябва да намерим начин да се измъкнем, и да се приберем вкъщи.
Добре, това е, парате ще се разнесе над планината
- Имаме шест дена да стигнем до Юта.
- Размърдайте се.
- Готови сме!
- Почти сме на върха!
В този момент разбрах
те отиваха в родните ми земи
Трябваше да ги спра.
Върни се!
Трябва да го задържим!
- Задръж!
- Доведи мулетата тук!
Не знам от къде дойде
нито как е стигнал до тук
но със сигурност бях радостен че го виждам
- Не мога да повярвам.
- Давай! Тичай!
- Внимавай!
- Къде са те?
- Ето ги!
О, не.
О, да.
- Ти винаги ще бъдеш в сърцето ми.
- Грижи де за нея, Дух...
...който не може да бъде сломен.
- Ще ми липсваш приятелю.
От толкова отдавна чаках да тичам свободен отново.
но това сбогуване беше по трудно отколкото някога съм си представял.
Никога няма да забравя това момче.
и как то извоюва свободата ни.
http://BinisBelev.cjb.net MMDB.hit.bg.