Shallow Hal (2001) Свали субтитрите
Не му остава много, Г-жо Ларсън.
Много ли страда?
Не. Не, не. Страданията на съпруга ви приключиха.
Много е упоен.
Добре. Отивам да викна малкият Хал да влезе.
Не. Не, не. Не мисля, че това е добра идея.
След всички тези успокоителни...
преподобният не е на себе си.
Мисля, че синът ми има право да се сбогува с баща си.
За него татко му означава всичко.
Ами... решението си е ваше.
Сестра?
Да, преподобни Ларсън?
- Видяхте ли каубоя?
- Каубоя?
Каубоя, който ми даде пеещата стотинка в Пъдингтън?
Добре. Мисля, че е време да намалим морфина.
Преподобни Ларсън, синът ви е тук.
Ясно. Пратете я.
Дами? Оставете ги насаме.
Татко?
Аз съм, тате. Хал.
О.
Радвам се, че си тук, хлапе. Имам да ти казвам някои неща.
Първо искам да ми обещаеш, че каквото и да става...
никога няма да бъдеш посредствен.
Да, сър.
Второ, искам да си намериш идеалната жена.
А?
Не повтаряй грешката ми.
Ожених се по любов, а майка ти Бети се оказа истински кошмар.
Но, тате, мама се казва Мериън.
Слушай ме. Давам ти изключително ценни съвети.
И трето, намери си...
класическа красавица...
с перфектен задник... и страхотни цици.
Това ще зарадва Господ. Всичко това го пише тук.
Да, сър.
Става въпрос за знойна млада красавица.
Знойна... млада... красавица.
Ще се гордееш с мен, татко.
{c:$FF0000}( "Members Only" by Sheryl Crow)
СВАЛЯЧЪТ ХАЛ
{c:$FF0A0A} Uncle Larry's hooked on ice again
{c:$FF0A0A} He seems to be stuck in the '80s
{c:$FF0A0A} He wears his Members Only jacket
{c:$FF0A0A} Cos he thinks it turns on all the ladies
{c:$FF0A0A} And all the white folks shake their asses
{c:$FF0A0A} Looking for the two and four
{c:$FF0A0A} l'll have mine in martini glasses
{c:$FF0A0A} Cos l can't take it any more
{c:$FF0A0A} These are the days of empty kitchens
{c:$FF0A0A} The rise and fall of Mary Ellen's hair do...
Не ме ли разбираш, смотаняко?
Не искам да имам нищо общо с теб.
Казваш ми да се разкарам ли.
- Какво става, Маурицио?
- Хей, Хал.
- Как е тълпата тази вечер?
- Добре. Вече направих няколко бройки.
- Искаш ли да те черпя едно питие?
- Не мога да откажа.
Две бири.
- Два бъда?
- Да.
Не съм очаквал да те видя тук. Къде е момичето ти Лони?
- Линди.
- Линди.
- Тя е, ъм...
- Заповядайте.
Всъщност, не й казах, че излизам тази вечер.
Защо не? Добре ли вървят нещата между вас?
Да, малко прекалено добре, ако ме разбираш.
- Какво значи това?
- Много бързо се развалиха нещата.
Съжалявам да го чуя. Защо те зарязва?
- Не ме. Аз я зарязвам.
- Зарязваш Лони?
- Линди.
- Луд ли си? Тя е прекрасна.
На пръв поглед да, но ако я опознаеш малко по-добре, ще ме разбереш.
Така ли? Например?
Седим си ние двамата... и тя си е дигнала босия крак на канапето...
и забелязах, че вторият й пръст е поне 1 см. по-дълъг от палеца.
- Това ли е? Заради това ли ще скъсате?
- Хей, не ми трябват тези циркаджийски номера.
Не може ли да си го намали?
Та после да излизам с инвалид?
Мисля, че нямаме никакъв късмет.
- Говори за себе си, приятелю.
- Защо, да не са те повишили?
Не, но познай кой официално ходи сега с Джил.
Джил?! Съседката Джил? Ходиш с Джил, съседката ти?
Ами не се мразим.
Стига бе!
Ти си най-щастливият човек на света. Защо тогава си тук?
На работа е до 11. По-добре да тръгвам.
Ще се опитам да я засека, докато се прибира, за да пийнем по едно.
Добре те познавам и знам, че няма само това да правите.
Чао.
- Казах не.
- Не? Защо не?
Не искам да пием. Искам да се прибирам в къщи. Толкова ли е трудно да го разбереш?
- Какво става? Да не си ядосана?
- Не, не съм. Просто...
Давай, кажи го. Каквото и да е, ще се справим с него.
Хал, не ме привличаш.
Е, и? Да не мислиш, че всички, които излизат заедно, се привличат? Стига бе!
Привързани са един към друг в началото.
Престани! Това са пълни глупости.
Може би за някои хора има някакво пламъче в началото...
но за повечето привличането започва много по-късно.
Какво? Това ли беше? Просто така, късаме?
Никога не сме излизали. Имахме една среща.
Хей, нека останем заедно 5 дни. Само това ми трябва.
- Защо са ти нужни 5 дни?
- Утре най-сетне ме повишават.
Ще има партита, вечери, това, онова. Ще ми трябваш.
Хал, ще си толкова зает, че изобщо ще ме забравиш.
Как да не мисля за теб, като живееш точно срещу мен.
Не знам, Хал. Може би... се замисли да се преместиш.
КРЕДИТИ ДЖЕЙ ПИ ЕС
Хал, взехме решение относно мястото за търговец на едро.
Да! Крайно време беше, Дейв.
Решихме да назначим момичето от Мерил.
Тя се е доказала много. Има голямо производство.
- Съжалявам, човече.
- Не, това е...
Момичето се е доказало. Какво друго да направиш?
- Хал, много съжалявам.
- Няма проблем.
- Трябваше да си ти. Заслужаваше го.
- Не е вярно.
Просто не съм ги поставил в положение, в което или да ме повишат, или да ме загубят.
Нека ти е за урок. Трябва да се представиш като необходимост за фирмата, това е начинът.
На всичкото отгоре, Джил ме заряза снощи.
Зарязала те е? Не трябва ли първо да ходиш с някой, за да те зареже?
- Какво трябва да значи това?
- Мислех си, че е било просто...
Както и да е, защо изобщо ти пука? Джил не е за теб и ти го знаеш.
Как можа да кажеш това? Беше идеална.
Кога ще го проумееш? Всички те са просто добре оформени.
И между другото, гърдите й дори не бяха истински.
Можеш да ги мачкам. Това ги прави достатъчно истински за мен.
Хал, не мога да разбера, как някой...
който е толкова мил, лоялен и щедър като теб, може да има такъв недостатък.
За какво говориш?
Никога ли не ти е хрумвало, че външният вид на момичетата не е най-важното качество?
Трябва ли да се извиня за това, че имам високи стандарти?
Високи стандарти? През петте години, през които те познавам, всяка жена -
по-точно момиче - изобщо не е за теб.
- Какво трябваше да значи това?
- Нищо особено.
Просто казва, че не си толкова красив.
О! Аз си помислиш, че казва нещо наистина лошо.
Не.
Хей, това си ти. Ти си телевизионният гуру.
- Да, Тони Робинс. Радвам се да се запознаем.
- Да!
Ти беше дал съвет на... как се казваше.
- Президента Клинтън? Мандела?
- Не, не, не.
- Горбачов?
- Не, не. Памела Андерсън.
Нали? Да! Дай пак да ти стисна ръката.
Само какви ръце! Много добро ръкостискане.
А тези крака. Кой номер са?
- 47.
- Божичко!
- Сигурно доста добре се оправяш с жените.
- Само една.
- Наистина ли?
- Да.
Сигурно е невероятна!
- Така си е.
- Сигурен съм.
- Какво правиш в нашия град?
- Ще изнасяме семинар.
Помагам на хората да се справят с трудностите в живота с повече достойнство и кураж.
Там ми е проблема, куража. Опитвам се...
Дръж се, приятелю. Асансьорът спря. Странно.
- Какво ще...?
- Дръж се.
- Добре ли си? Аз съм добре.
- А ти добре ли си?
Да. Просто малко ми се вие свят.
И после ме заряза. Просто така. Без дори една последна от учтивост.
- Една последна от учтивост?
- Нали се сещаш, една последна...
За да облекчи болката. Някои винаги така правят.
Мисля, че си имал много странни връзки.
Да. Проблемът е, че съм много капризен.
- Какво искаш да кажеш - "капризен"?
- Ами, например обичам да са много млади.
Виждал ли си Паулина в първата й спортна реклама?
- Търсиш младо момиче, като Паулина?
- Това лице, но не с тези гърди.
Нещо по добро, нали се сещаш?
Тези на Хейди Клъм ще свършат работа. Зъбите й също.
Или тази Бритни Спиърс. Тя е много модерна.
Но е много мускулеста.
Всъщност, знаеш ли какво? Задникът й би свършил работа, ако имаше по-готин тен.
Като на Мишел Пфайфър.
Но трябва да се усмихва малко повече от нея.
Като Ребека Ромин-Стеймъс, но преди да стане Стеймъс.
Но да не е толкова кльощава. Някоя като Хейди, но без акцента.
Нали се сещаш: я-я-я-я.
Това наистина е гадно. Разбираш ли ме? Някой такъв.
Не мислиш ли, че гледаш на жените много повърхностно?
Ами, не. Искам да бъде и добре образована.
Представи си следната ситуация.
Кое ще предпочетеш, приятелка без едната си гърда или без половината си мозък?
Труден въпрос.
А каква е другата гърда? Голяма ли е?
- В какви отношенията си родителите ти?
- Отлични. Майка ми е много весела.
Играе голф всеки ден.
Всъщност, не си спомням баща ми. Починал е, когато съм бил на 9, така че...
Ако си бил на 9, би трябвало да си спомняш доста.
Да, но не си.
Майка ми мисли, че съм се травматизирал от случая.
Всичко, което си спомням е че той беше велик човек.
И аз наистина го обичах, но...
Съжалявам, че си го загубил. Хей, знам, че имаш страхотно сърце.
Ти гледаш само външния вид на хората.
- Хал Ларсън, ще ти направя огромна услуга.
- Наистина ли?
От този момент нататък, щом срещнеш някой...
ще виждаш само тяхната същност.
Там лежи истинската красота, приятелю.
Добре, Тони, мисля, че нещо си настинал.
Почакай. Ами, ако ти кажа, че по този начин...
можеш да имаш най-прекрасната жена на света и тя да те желае?
- Така ли правиш на семинарите си?
- Не, не, това е нещо много специално.
Това е само между теб и мен. Да станем и ще ти кажа какво трябва да направиш.
Ти съдиш за жените по външният им вид.
Трябва да се преборим с това. Имало ли е момент...
в който си бил изключително повърхностен към някоя жена?
- Винаги.
- Винаги.
А имало ли е момент, в който си бил много повърхностен?
- О, да, има един.
- Помисли за него.
Излезте, дяволи!
- Какво, по дяволите, правиш?
- Нищо.
- Трябва да разтърся нервната ти система.
- О, добре. Съжалявам.
Ето какво искам от теб. Отпусни се за момент.
- Няма да правя пак така.
- Не исках така да ти се развиквам.
Затвори си очите. Отпусни се. Искам да си представиш, че си на плажа.
Един прекрасен ден е и слънцето преди малко е изгряло.
Гледаш в очите една жена и чувстваш сърцето й.
Виждаш душата й.
Усещах духа й.
Точно така. Точно така.
Отлично. Отлично.
Такси!
Съжалявам. Аз... помислих си, че...
Не, вината е моя. Не те видях. Това си е твоето такси. Аз ще хвана следващото.
- Добре.
- Добре.
Вижте, аз... аз отивам на изток.
- Искате ли да се возим заедно?
- Да!
Да се качваме. Бладодаря ви. Страхотно.
- Накъде?
- Източният площад за мен.
Ликеуайс.
- Какво?
- А? Съжалявам. Просто...
Искам да кажа, да, вие сте... наистина хубава.
Да бе. Божичко, всички в този град ли са такива ласкатели?
Предположих, че не си оттук. От къде си?
- Бостън.
- Фасуловият Град.
Музикалната мека.
Колкото повече ядеш, толкова повече... акаш.
За снимки ли си дошла тук?
- Снимки?
- Ами, приличаш ми на модел.
Баба ми не е много добре, затова си взех отпуск, за да дойда да й помогна.
О. Ще помагаш на баба ти. Страхотно!
- Благодаря.
- Да.
Чао.
Радвам се, че се запознахме.
Знам, че ще ме помислиш за луд задето те питам, но, ъм...
Какво?
Ами, докато си тук в града...
ако решиш да спреш за малко да се грижиш за болната ти баба...
бихме могли...
- Добре. Искам да кажа...
- Наистина ли?
Шегуваш ли се? Да! Би било...
С удоволствие...
Добре. Ще ми дадеш номера си тогава.
Не, не. Аз ще взема твоя, защото...
- С моя късмет ти ще го загубиш моя...
- О. Сега разбирам.
Много смешно. Хвана ме. Това беше... Не, добро беше.
Можеше просто да кажеш не, но ти проточи малко нещата. Много жестоко.
- Не ми трябват тези глупости.
- А...
Какво?
- Аз... наистина ти искам номера.
- О, съжалявам!
Не знам какво... Това беше тъпо. Казвах нещо...
Мислех, че имаш предвид... Няма значение. Да. Да.
Това е телефона ми, а това ми е имейла.
- Имейл. Това е...
- Да. Смешно е.
- Ало?
- Обличай се. Излизаме.
({c:$FF0A0A} "Roy's Toy" by Jeff Beck)
Онзи Робинс ти е направим безплатна терапия, докато сте били в асансьора?
Да. И след това - слушай какво се случи -
значи направи го това, за да имам по-добър успех с жените.
В началото си мислех, че е някаква шега.
Но днес следобед, още първата красавица, която видях, си падна по мен.
- Сигурно е съвпадение.
- Да, но не е. Беше различно.
Сякаш полудя по мен.
Мисля, че разговорът с него ме направи по-уверен.
Виж кой е тук.
Какъв е проблемът? Имаш ли нещо против, Уолт?
- Ти нямаш ли?
- Не. Защо да имам?
- Не ти ли писва от него по някой път?
- От кое да ми писва?
Цялото това "Ходя на 4 крака, значи съм най-великият".
Плюс целия този фалшив протест.
Божичко... Остави човека на мира!
- Просто си е такъв.
- Да. Идва насам.
- Ето някой познат.
- Хей, Уолт. Как си?
Според теб има ли от какво да се оплаквам?
Ако не броим подутите ти пръсти, няма.
Отивам до тоалетната.
- Хей, човече, радвам се, че се видяхме.
- И аз.
- Как я караш?
- Добре.
Тебе те познавам, сладурче. Как си, Деб?
Добре, умнико, какво ще искаш?
- Какво ще кажеш за една бутилка Дом за моя приятел тук?
- Още една ли? Както кажеш.
- Не спирай да ми ги носиш.
- Какъв е случаят?
- Не следиш ли бизнес новините?
- Какво съм пропуснал?
- Продадох си компанията на Майкрософт.
- Така ли? Приключил си?
Ако искам, мога да си бърша задника с двайсетачки.
Браво! Поздравления!
Вече съм официално пенсиониран.
- Хей, Уолт.
- Хей, Сали.
Имам каишка. Искаш ли да ме заведеш на разходка?
Хайде, момче.
Ще се видим по късно.
Здравей.
Здравей.
- Хал.
- Аз съм Бела.
- Какво става?
- Нищо особено.
- Приятелите ми са на дансинга.
- Така ли?
- Защо не си при тях?
- Не знам.
С тях ли живееш, или...?
Не, работим заедно във Фондацията за Слепите.
- Страхотно. Аз познавах един слепец преди.
- Искаш ли да потанцуваме?
- Да!
Добре.
({c:$FF0A0A} "Too Young" by Phoenix)
Baby, when I sawyou {c:$FF0A0A}turning at the end of the street
{c:$FF0A0A}I knew a time was gone {c:$FF0A0A}and it took me like ages
{c:$FF0A0A}Just to understand that {c:$FF0A0A}I was afraid to be a simple guy
{c:$FF0A0A}I tried my best to smile
{c:$FF0A0A}But deep inside my heart
{c:$FF0A0A}I felt it was shouting {c:$FF0A0A}like a crowd dancing
{c:$FF0A0A}I guess I couldn't live {c:$FF0A0A}without the things
{c:$FF0A0A}That made my life what it is
{c:$FF0A0A}Can't you hear me calling?
{c:$FF0A0A}Ooh, yeah
{c:$FF0A0A}Everybody's dancing
{c:$FF0A0A}Ooh, yeah
{c:$FF0A0A}Tonight everything is over
Какво в името на всичко свято...?
{c:$FF0A0A}I can't lie on my bed {c:$FF0A0A}without thinking I was wrong
{c:$FF0A0A}But when that feeling calls...
- Трябва ли ти помощ? {c:$FF0A0A}- Какво? Хайде!
{c:$FF0A0A}Night-time won't hold me in your arms again
{c:$FF0A0A}I got a very good friend who says
{c:$FF0A0A}He can't believe the love I give
{c:$FF0A0A}Is not enough to end your fears
{c:$FF0A0A}I guess I couldn't live without the things
{c:$FF0A0A}That made my life what it is
Хал?
Вече е 10 часа. Трябва да вървим.
- За какво говориш?
- Хал, трябва да вървим... да свършим онази работа.
- Нали се сещаш, на онова място.
- Каква работа?
Хей, съжалявам, дами, но ще трябва да ви открадна партньора.
- Какво правиш?!
- Спасявам те.
- От какво?
- От какво ли?!
От стадо пъпчасали и грозни пачаври, ето от какво!
Ела при нас. Аз ще свалям червенокосата. Ти можеш да си избереш някоя от другите две.
Искаш да кажеш, че ти взимаш хиената, а аз избирам между хипопотама и жирафа?
Не бъди толкова критичен, човече! Не хапят. Да вървим! Аз се връщам там.
Хей... ти полудя.
{c:$FF0A0A}Tonight everything is over
{c:$FF0A0A}I feel too young
Хей, Джил.
{c:$FF0A0A}Everybody's shaking...
Маурицио, аз съм Хал. Вдигни.
Виж, човече, не знам какво ти стана вчера.
Първо не искаше да танцуваш с пичките...
а после, като отидохме в IHOP, където бяха дори по-яки, ти си тръгна!
Божичко...
Ще ти звънна после. Нещо изникна.
{c:$FF0A0A}("Toxic Girl" by Kings of Convenience)
{c:$FF0A0A}In the sky the birds are pulling rain
{c:$FF0A0A}In your life a curse has got a name
Парашут ли ще си правите?
- Моля?
- Не са ли малко големшки?
Разбирам. Платното на лодката ви се е скъсало, нали?
Съжалявам. Изглежда ми малко странно някой като вас да държи такива бабешки гащи.
Някой като мен?
Да. Ами, някой толкова тънък.
Ти си задник.
Г-це, моля ви. Съжалявам. Не съм искал да ви обидя.
Хей, откачалко, защо не си удвоиш успокоителните и не ме оставиш на мира?
Да започнем отново. Това беше много глупаво от моя страна.
Сигурно си ги купувала за някой твой близък и аз съм го обидил.
Просто искам да знаеш, че не съм искал да те обидя.
Исках да се запознаем и предполагам, че...
не съм много оправен винаги.
Нека ти се реванширам.
Извинете, госпожице. Наред ли е всичко?
И така... с какво се занимаваш, Розмари?
В момента съм доброволка за болницата,
защото съм в очакване на това... пренабиране да започне.
Пренабиране? Да не си била в армията?
- Миротворка.
- Миротворка. Уау!
Това е много... хурално.
"Хурално"? Няма такава дума.
А, искаш да кажеш хуманно, нали?
- Да. Именно.
- Готови ли сте да поръчвате?
Да. Ами...
За мен един двоен пица бургер, люти пържени картофки със сирене и голям шоколадов шейк?
Браво на теб! За мен същото.
Добре.
Впечатлен съм. Добре е да видиш как някоя жена си поръчва истинско меню.
Много мразя, когато си поръчвате чаша вода или филия хляб.
Проваля се целият смисъл на срещата.
Вероятно точно това трябва да си поръчвам.
Но не знам вече. Каквото и да ям, си оставам една и съща.
Така, че си казах, какво пък? Ще ям, каквото си искам.
Щом се справяш, това ти дава повече сила.
- Не се прави на умник.
- Какво искаш да...? Какво?
Не, просто казвам, че...
Чувствам се зле за хората, които си броят калориите. Това не е начин на живот.
Да. Но за сметка на това са доста по слаби от мен.
Ти луда ли си? Колко тежиш? 50, 52 кг.?
За коя от бузите на задника ми говориш?
Добре.
Ку-ку! Ку-ку!
Каквото и да правиш, да знаеш, че има ефект.
Продължавай.
Божичко! Добре ли си?
Опа.
- По дяволите.
- Не мърдай. Добре ли ти е гърбът?
- Да.
- Тя добре ли е?
Да. Трябва да купите по добри столове.
От какво е направено това?
Стомана.
Така ли? Ами, трябва... да ги заварявате по-добре в ъглите!
- Добре.
- Розмари, сигурна ли си, че си добре?
Да. Малко ми е неудобно... и преди се е случвало и ще се случи отново.
Човече. Аз...
Не се притеснявай. Чуй ме, аз се оплаквам. Всички се оплакват.
Изглежда сме закъснели. Сигурно не е останало нищо за ядене.
- Ще ме изчакаш ли само секунда?
- Хал, просто забрави.
Не. Не.
Хал.
Много сте забавни, момчета, присмивате ми се, защото съм малко пълничък, така ли?
- Не сме ти се смеели. Ние...
- Направете ми една услуга. Погледнете през прозореца.
Виждате ли онази малка лисичка отвън? Виждате ли това сладурче? Тя е с мен.
Ако съберете всички жени с които сте били на едно място не могат дори да се сравняват с нея.
- Тук няма спор.
- Не.
Точно така. Смейте се.
И довечера, когато стискате възглавницата си, помнете едно нещо, аз съм с нея.
Ясно?
Какво стана?
Ами, да речем, че резултатът е 2 точки за Хал и нула за смотаняците.
Нека те изпратя до колата ти.
- Благодаря за обяда, Хал.
- Удоволствието беше изцяло мое, Роузи.
- Майка ми ми вика Роузи.
- Наистина ли?
Да.
Господа, искате ли малко пържени картовки и бургер?
Много остана, защото той не можа да си изяде обяда.
- Хей, хей.
- Страхливец.
- Много мило от твоя страна.
- Няма защо, Хал.
- Ще ми дадеш ли номера си?
- Кой номер?
PlN номера ти. Искам ти парите!
Телефона си. Tи какво си помисли?
Защо?
Ами, за да... излезем. Утре, примерно.
Ъм...
Ами, да.
Разбира се. В указателя е под името Розмари Шанахан.
- Мога да ти го напиша. Ш-о-н...
- Не, ще го запомня.
- Шефа ми се казва Стийв Шанахан.
- Така се казва баща ми.
Не и Стийв Шанахан от Джей Пи Ес?
Да.
Баща ти ми е шеф. Искам да кажа не, че ми е шеф, ами е шеф на моя шеф.
Не го познавам, но го виждам от време на време.
Значи няма да забравиш името ми.
- Хал?
- Да?
Ако не ми звъннеш... все пак оценявам всичко.
Ку-ку!
Сигурен ли си, че не искаш хот-дог?
Да. Иска ми се да сваля някое килце.
- От кога започна да си следиш линията?
- Не го правя, но...
съм малко нервен заради момичето, което сега ще идва.
- Невероятна е.
- Така ли?
Като онези на дансинга?
Дори по-яка, приятелю. Казвам ти, направо не е за вярване.
Забавна е, умна е, учи на самоуважение малките деца...
Никога не бих повярвал, че някое толкова красиво момиче може да има такъв страхотен характер.
- Синдрома на грозното пате.
- Какво?
Сигурно в училище не е била красива. Характерът се е образувал по необходимост.
Знаеш ли какво? Мисля, че си прав. Твърде е красива, за да е истина.
Понякога толкова дълго време са грозни, че когато станат красиви, не го осъзнават.
Грозният образ е толкова добре впит в тях.
- Хей!
- Хей!
Търсех те.
По дяволите. О, това е Линди. Момичето с пръста.
- Хей.
- Как е?
Добре. Получи ли ми съобщението?
Не. Секретарят ми се е повредил нещо. Звъняла ли си?
- Имам билети за събирането отново на Бийтълс.
- Бийтълс?
Да. Не истинските, но Пол, Джордж и Ринго ще са там.
Но Ерик Клептън ще замества Джон. Невероятна възможност е.
- Ще има най-много 70 човека.
- Човече.
- Значи ще дойдете?
- Ъм...
Не. Не съм фен на Клептън.
Мисля, че ще го пропуснем.
Добре. Ще се видим значи.
- Да.
- Чао, Линди.
- Видя ли този пръст?
- Маурицио, трябва да ти кажа, че според мен имаш проблем.
- Не ме карай да започвам.
- Божичко! Ето я и нея.
Ето я Розмари.
- Къде?
- Ето там.
- Къде?
- Право напред. На поляната.
- Зад носорога ли?
- Там е!
Маурицио, искам да се запознаеш с някой.
Това е Розмари Шанахан. Розмари, Маурицио Уилсън.
Здравей. Радвам се да се запознаем.
Мили Боже. Искам да кажа, ъм... здравей.
- Това яке само за членовете ли е?
- Да. Такова е.
И ти какъв си, да не си последния член?
Човече.
- Розмари.
Извинете ме само за секунда. Ало?
О, здрасти, мамо. Да, почакай малко.
- Ще ме извините ли за момент, момчета?
- Искаш ли нещо от бара?
Да, вземи ми една бира и пържени картофи с всичко.
Добре.
- Доста яде, нали?
- Тя ще изяде цял магазин, Хал.
- Казах ти.
- Да, така си е. И все пак не бях подготвен.
- Какво си намислил?
- Не знам. Харесва ми следата.
Значи си комарджийка.
Да, ами, само кучешки надбягвания.
Мразя понитата. Има твърде голяма човешка намеса, разбираш ли ме?
Не можеш да се довериш на хората, ако търсиш честна сделка.
- Ами ти? Залагаш ли?
- Не, не точно.
Залагах на футбола сега и преди, но само, за да си увелича удоволствието от играта.
- Не ми пука дали ще спечеля.
- Никога не съм чела тази книга.
- Каква книга?
Нещата, които казват тъпаците.
Хей, защо не забравим това, и ти обещавам, че ще те запозная с едни мои приятели?
- Става ли?
- Да.
- Добре.
- Какво ще кажеш?
- Казвам добре.
- Добре?
ДЕТСКА БОЛНИЦА
Здравейте. Искам да се запознаете с един мой много добър приятел.
Това тук е Хал. И е много забавен.
Здравейте.
Как я карате? Радвам се да се запознаем.
Хей. Божичко. Само погледни това лице.
Трябва да участваш в някоя реклама. Ти си истинска сладурана.
- Как се казваш, красавице?
- Каденс.
Каденс. Много хубаво име. Чичо ми се казва Каденс.
Имам новини за теб, Каденс.
Няма да те пусна, докато не се приберат кравите.
Пусни я долу.
Кравата се прибра.
Какво прави той тук? Сега не е време за посещения.
Сестра Пиилър, просто наминахме да видим децата.
Добре. Тръгвайте си.
И връщайте тези деца обратно по местата им.
- Не трябва ли да тръгваме?
- Не обръщай внимание на сестра Мърморана.
Мърморана.
Хей! Имам идея. Искате ли да поиграем на целуващата игра?
- Да?
- Аз ще донеса шише.
Ние играем така. Взимаме червило...
- Червило.
- Добре.
Слагаме червило...
и после този с червилото трябва да целува, докато остане без червило.
Страхотно! Искам да съм първи.
- Тогава аз съм последен.
- Джеси.
- Хей, могат ли да ми лепнат някоя болест?
- Изобщо не са болни.
Така си и мислех. Дори не ми изглеждате болни.
Вие се преструвате, точно като чичо ми Каденс.
Сигурен съм, че сте тук, само за да се измъкнете от училище. Не е ли така?
- Да.
- Дай ми червилото.
Беше невероятен там горе. Наистина невероятен.
Сериозно говоря. Много хора ще ги бъде гнус в такава ситуация...
- Розмари? Това ти ли си?
- Д-р Сейд! Какво става?
- Кой е това?
- Това е приятелят ми Хал.
- Радвам се да се запознаем.
- И да бъдеш добър с нея! Тя е добро момиче.
- Добре.
- Чао, Розмари.
Точно от това се нуждаят тези деца -
от непознат, който не се страхува от това да бъде с тях.
- Точно това изгражда у тях увереността.
- Защо някой би се страхувал от тях?
Ти си наистина невероятен. Знаеш ли това?
Стига.
- На хубава улица живееш.
- Да, това е моята улица.
- Искаш ли да се качиш?
- Да. Но не мисля, че трябва.
Защо не? Едва 9 часът е.
- Знам. Просто не мисля, че идеята е добра.
- О, не. Какво съм направил?
Нищо. Много си готин дори.
- Здравей, Хал.
- О, хей, Джил.
- Розмари, това е съседката ми Джил.
- Здравей. Радвам се...
- Съжалявам.
- Радвам се да се запознаем.
И аз се радвам, Джил.
Имам среща, до по късно.
- Чао.
- Чао.
Качи се.
- Не.
- Защо?
Мислех си, че добре се забавляваме.
Така е. Просто, Хал, не съм свикнала с всичко това.
С кое?
Хал, ти беше много мил с мен днес. Наистина го оценявам, но...
Какво, другите ти гаджета не са ли?
- Нямам други гаджета.
- Глупости.
Е, имах един.
Беше наскоро всъщност, но не се получи.
- Подразнил ли те е?
- Не.
Това е. Аз, ъм... никога не съм била достатъчно близо до някой, за да ме издразни.
С тези форми? Сигурно по цял ден ти налитат.
Да, нали! Видях как приятелят ти Маурицио ме гледаше.
Помислих си, че ще ми бие успокоителни.
Не се притеснявай. Напоследък се държи доста странно, особено с наистина хубавите жени.
Хал... направи ми услуга и престани да ми казваш, че съм хубава и че не съм дебела, става ли?
Чувствам се неудобно.
Добре. Някакви проблеми с комплиментите ли имаш?
Виж... знам какво съм и какво не съм.
Аз съм отличничката, която не я е страх да бъде забавна.
И съм момичето с много момчета приятели, но не и гаджета.
Не съм красива, ясно? И никога няма да бъда.
Вече съм свикнала. Разбираш ли ме?
Но когато казваш, че съм нещо, което не съм...
просто... не е мило.
Розмари.
Започваш да ме плашиш. Искам да кажа, че наистина те харесвам...
но трябва да ти кажа, че си малко луда, ако наистина мислиш, че не си красива.
Вземи да пораснеш, Хал.
Роузи. Почакай малко.
Беше твърде хубаво, за да е истина.
А?
Розмари. Оказа се напълно луда.
Собствената й представа за себе си толкова невярна.
Може би имаш нещо общо с това.
За какво говориш? Всичко, което съм направил е да й кажа колко е идеална.
Наистина ли?
Да. Тогава ми се обиди и ми каза да порасна.
Това ми звучи като добър съвет. Малко си незрял.
Не говориш сериозно. Мислиш си, че си по зрял от мен?
Прав си. Сигурно съм по незрял от теб, но поне оная ми работа е по-голяма.
Да, по-голяма от тази на мишка.
- Какво по дяволите беше това?
- Казах, че оная ти работа...
Чух те какво каза, но ти отне, някъде към 8 секунди.
Не можеш да ми отговаряш след 8 секунди. Имаш 3. Максимум 5.
Трябва да отговаряш бързо, ако искаш да е остроумно.
Имаш ли нещо по интересно за четене? Отивам до тоалетната.
Здравей.
- В неподходящо време ли идвам...?
- Не.
Просто исках да се извиня за снощи.
- Няма нужда да се извиняваш.
- Напротив, има.
Казах ти, че си незрял. Знам, че не си...
Божичко, Хал! Трябва да дойдеш да видиш това!
Прилича ми на Клингър от М*А*Ш.
- Защо не се махаме оттук?
- Добре.
Кафе?
{c:$FF0A0A}("Baby, Now ThatI've Found You" {c:$FF0A0A}by The Foundations)
Извинете. Готови ли сте да поръчате?
Да. Два двойни чийзбургера с бекон, единият със сос. Благодаря.
- Добре ли си?
- Замръзване на мозъка.
{c:$FF0A0A}Baby, now that I've found you {c:$FF0A0A}I can't letyou go
{c:$FF0A0A}I'll build my world around you
{c:$FF0A0A}I need you so, baby, even though...
Извинявай, красавице. Професионалист съм.
Хей, Били, стой близо до стълбата.
Зле. Много зле.
Искаш ли да видиш истинско изпръскване? Сега ще ти покажа. Готов ли си?
{c:$FF0A0A}Spent a lifetime looking for somebody
{c:$FF0A0A}To give me love like you
{c:$FF0A0A}Baby, now that I've found you {c:$FF0A0A}I can't let you go...
- Как беше?
- Били?
Били? Били? Били!
Тате!
Съжалявам.
- Какъв е проблема?
- Трябваше да се преоблека на басейна.
Какво? Луда ли си? Изглеждаш страхотно.
По принцип не се обличам така пред родителите си.
Хей, хей, стига. Аз трябва да съм нервен, не ти.
Хей, искам да те питам нещо. Осиновена ли си?
Не. Защо?
Ами баща ти има онзи странен акцент.
Пък и съм го виждал в офиса. Трябва да кажа, че не виждам никаква прилика.
Наистина ли? Всички казват, че ако му сложиш перука, прилича на мен.
Вижте кой е тук. Ела насам, слънчице.
Здравей, тате.
- Роузи, скъпа.
- Мамо.
Радвам се да те видя.
Това е Хал Ларсън, онзи, за който ви разказвах.
- Радвам се да се запознаем, сър.
- Лайквайс.
- Приятно ми е, Хал.
- Удоволствието и изцяло мое, Г-жо Шанахан.
Сега виждам от къде е добила фигурата си Розмари.
Какво по дяволите... си облякла?
Бяхме на плажа.
Няма ли да си облечеш нещо друго, скъпа?
Стига. Няма нужда да го прави заради мен. Нека остане така небрежно.
Небрежно.
Хей, тате, Хал е един от служителите ти с голям потенциал във фирмата.
- Защо не му кажеш някои от идеите си?
- Имаш идеи значи, а?
Рисковано е, но резултата си заслужава.
Само компания със солидна репутация, като Джей Пи Ес може да успее с този продукт.
- Хал, дай ми чинията си.
- Благодаря. Беше невероятно вкусно.
- Да ви донеса ли кафе, момчета?
- Бих изпил един чай.
Може би с една капка кафе.
За мен един сок. Благодаря.
Трябва да призная, Хал, че много от идеите ти ме впечатлиха.
Някой от тях са глупави, но за повечето те уважавам.
- Искам да направиш нещо за мен.
- Добре.
Имам среща с изпълнителната комисия в понеделник сутринта...
и искам да направиш презентация.
- Наистина ли?
- Нищо нестандартно, разбираш ли.
Просто говори за същите неща, за които говори тук тази вечер.
Чудесно. С удоволствие.
И между другото, вече можеш да престанеш.
Моля?
Да не мислиш, че съм стигнал до тук в живота си като се правя на глупак ли?
Имаш амбиция, Хал, и оценявам това.
Искаше ми се да имам 100 такива като теб.
Щяхме да сме фирма №1 в страната.
И дъщеря ми щеше да има много повече срещи.
Сигурен съм, че Розмари няма проблеми със срещите.
Нали ти казах да престанеш вече?
Виж, Розмари ми е дъщеря, и Бог знае, че я обичам много.
Но и двамата знаем, че няма да я видим скоро да си върти задника...
сред Далаския елит.
Ъм...
Не разбирам.
Казвам ти истината, Хал.
А тя е, че не мога да повдигам дъщеря си на коляното ми, откакто е на две.
Знаеш ли, чел съм за хора като теб.
- Хора като мен ли?
- Постигнали много с невероятни стандарти.
Нищо не ви задоволява. Никога не сте доволни.
Никога не ви е хрумвало, че децата ви също са хора, с техни собствени чувства.
Гледате на тях като на лични вещи, както на компанията...
или 20 милионната ви яхта или Пикасото в коридора.
Всичко рефлектира върху вас, затова никой и нищо не са ви достатъчни.
Продължавай.
Когато се запознах с Розмари, тя ми каза, че знае, че не е хубава.
Не можах да повярвам на ушите си. Помислих си как може някой толкова красив...
да интерпретира това, което вижда в огледалото в нещо друго?
Вече знам.
Всичко ли е наред?
Да, няма проблеми.
Какво?
Нищо.
Просто не мога да повярвам какъв късметлия съм.
{c:$FF0000}( "This ls My World" by Darius Rucker)
Закълни се, че няма да се смееш?
Разбира се, че няма.
На татко сладураната.
{c:$FF0A0A} The look on your face
{c:$FF0A0A} lt could never explain your heart
{c:$FF0A0A} And the touch of my lips
{c:$FF0A0A} lt could never tell you my thoughts
{c:$FF0A0A} And you want me to change
{c:$FF0A0A} l can't get used to...
Какво по...? Как...?
Скачай отгоре ми, Худини!
{c:$FF0A0A} Cos it's not really me
{c:$FF0A0A} This is my world, this is who l am
Здрасти...
Да, аз съм..
Всичко е толкова перфектно..
...че чак ме е страх..
И сега ли?...
Но аз не казвам нищо лошо,..
..има толкова хубави неща, които мога да загубя...
- Ще се чуем по-късно.
- Добре.
Чао.
Забрави ли нещо?
О, хей.
Здравей. Радвам се, че те хванах преди да излезеш за работа.
Какво става?
Чудех се дали не искаш да дойдеш довечера...
да отворим бутилка вино, да гледаме някой филм?
Не. Мерси все пак.
КРЕДИТИ ДЖИ ПИ ЕС
Като заключение, мога да кажа, че това ще помогне на Джей Пи Ес и клиентите й.
- Добра работа, Хал.
- Благодаря.
- Браво!
- Благодаря много.
- Хал, браво на теб.
- Благодаря.
Хал, искам да дойдеш в офиса ми веднага.
Разбира се.
Сядай.
Е... какво ще кажеш?
Ще стигна до това след минутка.
Искам да обсъдим разговора, който имахме снощи
и всичко, което ми каза.
Доста ми е неудобно, след като казах тези неща.
Мисля, че дъщеря ми е извадила голям късмет с теб.
Не, сър. Аз съм късметлията.
Именно.
Колкото до срещата, разбира се, беше превъзходна.
- Така ли?
- О, да.
Хал, ще си ми нужен.
- Трябват ми топките ти.
- Сър?
Трябва ми някой, който да ми казва нещата направо, разбираш ли?
Без значение, дали вестите са лоши или добри.
Така, че реших - от сега нататък ще работиш само за мен.
Ъм...
не знам какво да кажа,... благодаря.
Благодаря е достатъчно.
Махай се сега.
Добре.
Поздравления за повишението...
- О, извинете.
- Не, не. Влезте.
Искам да се запознаете с Розмари. Розмари, това са Джен и Арти. Това Розмари Шанахан.
Като Стийв?
Да, той е баща ми. Божичко, това ми напомня, че трябва да обядваме с него.
Ще се видим този уикенд, нали?
Много ми беше приятно да се запознаем. Нещо против, ако си резна едно парченце?
Красавица.
Искаш ли чиния?
Знам какво се чудите. Къде ли го събира, нали?
Благодаря ви за тортата, но нямаше нужда.
Най-малкото, което можехме да направим, след като виждаме колко упорито работиш...
за да станеш "нужен" за компанията.
Някакъв сарказъм ли долавям?
Хал, всички виждаме, че си затънал до гуша. Това беше част от чара ти.
- Но тези изтъркани номера.
- За какво говорите?
Ако ти е останала поне малко човечност, ще прекратиш това веднага...
преди да нараниш момичето.
Признавам, че вече си започнал да излизаш с момичета.
Кой знае? Може би играеш някаква роля...
но не мислиш ли, че трябва да вдигнеш малко летвата?
В началото си помислих, че си изпаднал в криза.
Като приятел, гледаш от другата страна, докато забиваше някакво дебелани...
но има доста свестни момичета.
Няма нужда да се задоволяваш с посредствени момичета вече.
Предполагам, че мислиш момичетата, с които копунясвахме преди 2 седмици, също за посредствени?
Не. Лаура, онази с мустаците, повече ми приличаше на скумрия.
Сега разбирам. А какво щя кажеш за Мери?
Ако й беше сложил няколко стрели на врата, може би цяло племе щеше да я подгони.
- Ами Вики?
- Кои?
- Вики!
- Коя е Вики?
Вики Вики. С късата кафява коса.
Вики? Аз си помислих, че е мъж. Виках й Вик!
- Ти си полудял!
- Знам, че съм малко суров сега.
Но мисля, че истинските приятели са, за да казват истината.
А тази, с която сега излизаш - божичко!
Внимавай!
Хей, само казвам, че има топузи, за Бога.
- Какво?
- Топузи! Няма никакви глезени.
Всичко е свързано в едно.
Знам какво са топузи и Розмари няма подобни неща.
Знам какъв ти е проблемът.
- Уплашен си.
- Уплашен?
Да. Именно за това ми говореше за онзи пръст.
Измисляш си причини да зарязваш момичетата, защото те е страх.
Добре, признавам, че Розмари е забавна.
Но дори нямаше да говориш с този космясал мамут...
ако баща й не беше президент на компанията, в която работиш.
Какво?
Гарантирам ти, че никога не си срещала някой като него. Ще ти хареса.
- Чудесно. Каква е приятелката му?
- Не знам. Не съм я виждал.
Излизат от скоро. Ето го и него.
Уолт!
На вашите услуги!
Хей, познаваш ли ме?
Розмари, не ми кради репликите.
- Ами вие познавате ли се?
- Да!
Божичко, Уолт от години е доброволец в болницата.
Къде е това мистериозно момиче?
Трябва да дойде всеки момент.
Хей, ъм...
Кажи ми честно. Това облекло от типа "Хей, виж ме" ли е?
Не, не. Просто... е много изтънчено.
- Съжалявам за закъснението.
- Таня.
Каква изненада.
{c:$FF0000}("Summer Days" by Phoenix)
{c:$FF0A0A}I've spent all summer days drivin'
{c:$FF0A0A}I'm tired of holidays ruined
{c:$FF0A0A}No more takeaways, expired food...
- Отивам за карта.
- Ще дойда с теб.
За какво са ти тези?
Ходила ли си на ръце в обществена тоалетна някога?
- Искаш ли нещо?
- Един чипс със сос.
Престани.
Таня, нямах представа, че с Уолт се виждате.
Да. Имаш ли огънче?
Историята всъщност е доста смешна. От доста дълго време ме кара да излезем...
но аз все не можех.
И точно когато се беше отказал, скъсах с моя приятел и ето го него.
Затова го поканих да излезем.
Значи ти е навит, а?
Именно. Трябва да си признаеш...
че когато се запознаеш с него, е малко дразнещ.
Не можеш да разбереш къде да гледаш.
Но както и да е, няма по-подходящ момент...
тъй като току-що си продаде компанията и има много свободно време.
Можем да планираме нещата...
да пътуваме, да пазаруваме...
Мисля, че времето ще покаже.
Дано обичаш фасулев сос.
{c:$FF0000}("Countryside With You" by Randy Weeks)
{c:$FF0A0A}I'd already picked up all the faces
{c:$FF0A0A}And l, I wanna showyou all the places
{c:$FF0A0A}And l, I wanna take a little ride
{c:$FF0A0A}Wanna take a little ride, {c:$FF0A0A}countryside with you
Да! Това е моето момиче.
Божичко.
- Розмари!
- Ралф!
Здравей.
Помниш ли Ли'Бой?
Ли'Бой. Да. Как си?
- Добре.
- А ти?
- Чудесно.
- Още ли те държат в Сиера Лионе?
- Не, не. Сега съм близо до дома си.
На един остров в южния Тихия Океан, казва се Кирибас.
- Аз съм Хал.
- Съжалявам. Хал.
Това приятелите ми от омиротворителните сили. Това е Ралф Оуенс и Ли'Бой. Това е Хал Ларсън.
- Как си?
- Ли'Бой.
Какво правите тук, момчета?
Ли'Бой трябва да свиква с офиса си 30 дни...
затова го доведох тук малко да се поотпусне.
Да.
Познавах един Хаваец в училище, който стана хокеист.
Беше много смешно.
Радвам се, че пак се видяхме.
Изглеждаш... щастлива.
Благодаря. Така си е.
Дълъг път ни чака...
- Чао.
- Чао.
Радвам се, че се запознахме.
- Добре ли си?
- Да.
Просто... нали си спомняш, че ти бях казала, че веднъж имах гадже?
Това беше той.
Няма проблем.
Как се казвате?
Извинете г-н Робинс. Ще може ли да поговорим, сър?
- Разбира се, но бързам за полета си.
- Ще ви отнема само минутка.
Преди няколко седмици, сте бил заедно с един мой приятел заклещени в асансьор.
Хал! Прекрасен човек. Имаше проблеми с връзките си. Как е сега?
- Това трябва да се обсъжда дълго.
- Наистина ли?
Явно сте си... поговорили доста искрено...
и сега живее с мисълта, че може да има всяка жена, която си поиска.
- Не мислиш ли, че може?
- Не знам. Както и да е.
Работата е в това, че единствените жени, на които налита, са... грозни.
- Кой казва, че са грозни?
- То е ясно.
И много дебели. Като че ли Хал се е снижил до...
Божичко, имате голяма глава.
Благодаря, че забелязахте. Новата ми книга има глава, посветена на това.
- Ако искаш може да я прегледаш.
- Добре, ще я видя.
Объркало ли се е нещо?
Или приятелят ми е изпаднал в нервна криза?
Не. Не си ли чувал фразата "Красотата е за този, който може да я види"?
Да. А ти чувал ли си песента "Кой пусна кучетата"?
- Не може да е толкова зле.
- Какво точно си му направил?
Просто малко промених представите му.
Знаех си. Знаех си! Знаех си!
- Развалил си му очите, нали?
- Не.
- Хипнотизирал си го.
- Не. Разхипнотизирах го.
Бих е хипнотизирам цял живот, гледайки само външността.
Помогнах му да види вътрешната красота във всеки,
дори в тези, който не ти се струват физически привлекателни.
Как можа да види вътрешната им красота, след като изобщо не ги познава?
Тя лесно се вижда, ако я търсиш.
Но как може да не... ги усеща, когато...?
Мозъкът вижда това, което сърцето иска да усети.
Добре, виж. Да престанем с глупостите!
Добре.
Сър, не мислите ли, че не е редно да промивате нечий мозък?
Не мислиш ли, че ти си с промит мозък?
Всичко, което знаеш за красотата, е програмирано. Телевизия, списания, филми.
Всички те ти казват какво е хубаво и какво не. Каква е разликата?
Не съм дошъл, за да говорим за това! Просто си искам приятеля обратно!
Няма ли някаква дума или фраза, която да махне това проклятие?!
Разбира се. Но ако направим това, той отново ще започне да съди за всички по външния им вид.
- Дали иска това?
- Не ми пука какво иска той!
Това искам аз! Искам си приятеля обратно!
Трябва да вървя. Ще си изпусна самолета. Наистина съжалявам!
Той загуби своята репутация и достойнство!
Може би завинаги! За бога, работата му е застрашена!
- Работата? Наистина ли?
- Да. А тя е много добра.
Просто исках да му направя един подарък. Не съм искал да пострада.
Изглежда го познаваш по-добре от мен, така че...
- Жалко ще е да го оставим така.
- Пълна трагедия е.
За какво искаше да говорим?
- Ралф ми се обади.
- Старото ти гадже Ралф?
Също така беше шеф на групата ми в Сиера Лионе.
Заминава за остров Кирибас след 10 дни и иска да отида с него.
Какво? Ти и Ралф? Кирибас?
Посред икономическа криза са.
100, 000 жени и деца се нуждаят от медицинска грижа и храна, затова ме викнаха да им помогна.
Как можа да е толкова егоистичен?
Моля?
Знаеш за какво говоря. Срещна се с хубавеца Ралф в петък...
и вече прелитат искри, а сега ще ходиш да спасяваш животи в Кирибас?
- Това няма нищо общо с мен и Ралф.
- Да, нали.
Явно е хлътнал по теб.
Има сърце на светец.
Направи виждам ореола над главата му. Не мога да се състезавам с него.
Първо, ти вероятно си единственият мъж...
който го е наричал хубавец.
Второ, ореолът, за който говориш, се нарича псориазис.
Не можеш да стоиш близо до него без да се изцапаш.
И трето и четвърто, да, той е страхотен и се грижи за мен,...
но няма чувство за хумор.
А плюс това обичам някой по-готин.
Как можах да кажа тези неща?
Затова...
Добре ли си?
- Божичко. Съжалявам.
- Така и трябва! Това е нарушаване на закона!
- Ще повикам помощ.
- Добре ли си, скъпа?
Благодаря ви.
- Много ми е неудобно.
- Недей.
Този смотан 4 звезден ресторант е виновен.
Просто седни тук. Отивам да поговоря с мениджъра.
Сега се връщам.
Лека нощ. Благодаря.
Не ви виня, но ми е нужен стол. Приятелката ми няма късмет, що се отнася до столове.
Толкова съжалявам. Сервитьорът ми каза какво се е случило.
- Само секунда. Макинтош.
Ало?
- Свалячът Хал иска момиче.
- Какво?
Свалячът Хал иска момиче.
- За какво говориш?
- Току що ти спасих живота.
- Какво?
- Цял ден те търся.
Аз съм в Макинтош с Розмари. Малко се...
- В момента гледаш ли я?
- Не, сега съм на рецепцията.
Хал, недей! Хал...
- Имам малко работа сега. Ще ти звънна по-късно.
- Тъкмо говорех с домакинята.
- Да. Аз бях.
Не, не. Беше другата домакиня.
Сър, аз съм единствената домакиня в ресторанта.
Искам да ви се извиня. Много съжаляваме.
Сложихме ви нов стол, подсилен, и вечерята ви е за наша сметка.
Добре. Благодаря ви.
Няма защо.
Извинете. Преместили ли сте ни?
Не. Втората маса в дясно.
Тогава може би ще ми обясните защо тази груба жена...
яде вечерята на гадж...
Хей! Сега ми яде мидите!
Скъпи, добре ли си?
- Извинявай.
Макинтош. Тифани.
Да. Добре.
Ние сме двама приятели. Сега малко ще се поразходим.
И тогава Робинс потвърди това, което мислех.
- А именно?
- Не си неустоим за жените.
Хипнотизирал те е така, че всички грозни жени, които си срещал от тогава насам...
- са ти изглеждали невероятни.
- Какво?
Имали са някаква си вътрешна красота. Може да имаш всяка жена, която си поискаш...
защото изведнъж са ти се искали най-гадните жени.
- Разбираш ли?
- Не съвсем.
Нека го кажа така. Все едно ти е направил някаква терапия.
Почакай малко. Опитваш да ми кажеш...
че всички хубави жени, с които съм се срещнал напоследък, са били грозни?
Добре. Да прегледаме фактите.
Били са забавни, умни и мили.
Готините момичета не са забавни! И със сигурност не са мили. Поне не към нас.
Когато разбрах какво е направил Робинс, го убедих да върне всичко обратно.
Когато казах "Свалячът Хал иска момиче", те излекувах.
Ти си се побъркал. Знаеш ли това? Връщам се в ресторанта.
- Хал. Хал, престани.
- Хей, Хал!
Така и не ми се обади. Какво ти се случи?
- Моля?
Вързала съм си косата.
Аз съм - Катрина.
Бяхме заедно в едно такси.
Тук съм, за да се грижа за баба ми, защото е болна, и...
Почакай малко! Сега разбирам!
Добър опит, Маурицио. Къде я намери тази?
Не, аз съм - Катрина.
От Бостън. С магическото растение?
Да, спомням си Катрина. Но работата е в това, че ти не си Кат...
Никога не съм ти споменавал за Ка...
Катрина! Как я караш?
Не те познах. Косата и...
Ти ме прецака, човече! Имах красива, грижовна, забавна, и интелигентна жена...
а ти ми я отне!
О, не, не съм. Просто ти я представих. Има разлика. Нарича се реалност.
Хей, ако можеш да видиш нещо, да го почувстваш и помиришеш, какво му пречи да е реалност?
Гледната точка на някой друг.
Мнението на другите хора.
Добре, нека ти задам един въпрос. Коя е любовта на живота ти?
Жената Чудо.
Добре. Да речем, че тя се влюби в теб?
Би ли те притеснило?
Не изобщо. Защото знам, че няма да са прави.
И аз за това говоря!
Изобщо не ми пука какво виждат другите!
Изобщо не съм го поглеждал от тази страна.
- Хей, май наистина те прецаках, а?
- Какво ще правя сега?
Хей, хей, не се плаши! Просто ще викнем Тони Робинс тук...
и той ще върне отново нещата.
Добра идея.
- През това време обаче, ще трябва да избягваш Розмари.
- Защо?
Защото, ако видиш истинската Розмари, дори хипнозата няма да ти помогне.
Нищо няма да е в състояние да изтръгне това от главата ти.
Хал, отвори! Аз съм.
Чух те, че си там.
Само секунда, Розмари.
Какво ти стана в ресторанта?
Нещо ми влезна в окото. Трябваше да дойда и да го промия.
Да, момичето от рецепцията ми каза, че си бил малко странен.
- Хайде, отваряй!
- Не мога.
Ъм...
- Пусни я! Ще я праснем.
- Не.
Аз, ъм... Аз съм...
Много ми е зле.
Имам, ъм... ъм...
- ЗК!
- Какво имаш?
Заразен конюктивит.
Ще се пробвам. А сега отваряй!
Добре. След минутка.
Казах ти, че е гадно.
Добре ли си? Искаш ли да идем в болницата?
Не, не. Имам някои лекарства. Ще се оправя.
- Бедното ми бебче.
- Да.
Много време ми отне.
Добре.
Ще ти звънна сутринта.
Чудесно, добре. Чао-чао.
{c:$FF0000}("SweetMistakes" by Ellis Paul)
{c:$FF0A0A}Pop the cork, a champagne glass
{c:$FF0A0A}Raise to the future, drink to the past
{c:$FF0A0A}Thank the Lord for the friends he cast
{c:$FF0A0A}In the play he wrote for you
{c:$FF0A0A}And if you love the girl, man, light up a torch
{c:$FF0A0A}Blaze a trail to her front porch
{c:$FF0A0A}Kiss her till your lips are scorched
{c:$FF0A0A}Till the rain comes down on you
{c:$FF0A0A}Bless your sweet mistakes...
Хал, добре ли си?
Да. Да, всичко е наред, сър.
Защо?
Ами просто Розмари ми казва...
че не може да те намери по телефона последните няколко дни.
Не ти възлагам много задачи, нали?
Не. Аз работя усърдно...
но мисля, че напоследък ми се струпаха доста проблеми.
Но ще й звънна.
Добре.
Добре.
Съжалявам. Явно е доста по-трудно да намерим Тони Робинс, отколкото предполагах.
- Но ще се справя. Обещавам.
- Не мога да продължавам така.
Успокой се.
Не знам, Маурицио. Може би просто трябва да я видя.
Иска да кажа, все пак имам...
онова със сърцето.
Може би е достатъчно да превъзмогна външния й вид.
Може да стане като в онзи филм - Играта на плача.
Когато онзи се влюби в красива жена?
И после, когато разбра, че е мъж, нямаше значение, защото вече я обичаше.
Хал, ако това ти беше проблемът, всичко щеше да е наред.
- Ало?
- Хей, аз съм.
Хей, какво става, Розмари?
- Какво стана вчера?
- А?
Минавах край офиса ти да те видя, а ти излетя оттам тичайки.
- Шегуваш ли се.
- Не.
- Какво правеше?
- Тичах за здраве.
- С костюма си?
- Под него имах друг.
Всичко...?
Какво става, Хал?
Напоследък нещата не са същите.
- Така ли?
- Да.
Хей, Розмари, не се тревожи. Всичко...
Просто в момента имам други проблеми и всичко ще си дойде на мястото.
Ами, добре, тогава...
Значи ще се чуем утре?
Чао.
Чао.
{c:$FF0A0A}What happened to you?
{c:$FF0A0A}I can't get to you
{c:$FF0A0A}Cos there's a wall in your heart
{c:$FF0A0A}That no one can get through
{c:$FF0A0A}And it's cold and it's dark
{c:$FF0A0A}And you don't have a clue
{c:$FF0A0A}But this wall, it will fall
{c:$FF0A0A}If it's the last thing I do
{c:$FF0A0A}I'll get through
{c:$FF0A0A}This wall in your heart
- Кой е?
- Хал, ти ли си? Аз съм Джил.
Идвам.
Хей, какво става?
Хей. Приятелката ми току-що ми върза тенекия...
и се чудех дали не мога да те заведа на вечеря.
Съжалявам. Тази вечер не става.
Не бъди толкова корав. Има някои неща, които искам да обсъдим.
- Не, сериозно, не мога.
- Моля те? Ще отидем като приятели.
И ти трябва да ядеш, нали?
- Може ли да те питам нещо, Джил?
- Да.
Защо правиш така?
Ами... много мислех.
Хал, аз... направих грешка. Не трябваше да късам с теб.
Ти не си скъсала с мен. Имахме само една среща.
Плюс това, ти направи вярното нещо. Нямаме нищо общо, помниш ли?
Но това беше моя вина. Разкарах те, без да се замисля.
Можехме да имаме повече общи интереси, ако исках.
- Г-н Шанахан, как сте тази вечер?
- Как съм?
Чувствам се прекрасно, като сред рози.
- Масата ви е готова. Джон ще ви заведе.
- Насам, ако обичате.
- Аз отивам до тоалетната.
- Добре, Роузи. Ние сме на масата.
Защо ме заряза в началото? Просто съм любопитен.
Честно казано, помислих си, че си женкар.
Аз?
Да. Сваляше ме все едно бях поредната бройка.
Не знам. Как му казвате?
Хал, всичко е наред.
Наблюдавах те през изминалите седмици. Видях жената, с която излизаш.
И вече знам, че външният вид няма никакво значение за теб.
В противен случай ти си патологичен женкар.
- Не знам за това.
- Така си е.
Имам една идея.
Защо да не вземем храната за в къщи?
- Защо?
- Защото в леглото има много хубав вкус.
Има някои моменти в живота на един мъж -
те са най-много 2 или 3 -
когато е на кръстопът и трябва да реши.
Ако избере единия път, ще продължи да прави това, което винаги е правел с всяка жена...
а ако избере другия път, ще бъде само с една жена...
до края на живота си.
Явно избирайки втория път, изпуска много.
Но истината е, че ще получи много повече в замяна.
Ще бъде щастлив. Носиш ли бельо?
Божичко! Какво ги говоря? Не!
Не, съжалявам. Джил, това... това няма да стане. Аз, ъм...
мисля, че ще избера другия път.
- Здравей.
- Здрасти.
Ало?
Хей, хей, хей. Аз съм, твоето зайче.
- Липсваш ми и искам да те видя.
Какъв е проблем? Звучиш ми разстроена.
Какъв си ти, някакъв луд ли?
Ало? Роузи?
5 ДНИ ПО-КЪСНО
Просто остави дъщеря ми на мира.
- Не разбирам.
- Номерът ти не мина и тя го знае.
Тя не ми се вдига. Какво става?
Малко е късно да се притесняваш за това, не мислиш ли?
Плюс това тя прие онази миротворческа задача.
Не се обиждай, но мисля, че имам право да го чуя от нея.
Ще ти дам аз едни права.
Ще ти дам последните ти права, егоистично копеленце!
Искаше ми се да те харесвам. Наистина.
И всички онези глупости, които ми наговори онази вечер. Хванах им се.
Въпреки всичките ми инстинкти, се хванах на въдицата.
Не знам. Може би и аз имам някаква вина.
Може би просто... ми се искаше да вярвам, че има някой свестен някъде там.
Някой подходящ за дъщеря ми.
- Но, сър...
- Не говори. Просто ме слушай!
Сега за щастие има някой там.
- Казва се Ралф Оуенс.
- Рал... хубавецът Ралф?
Не се прави на умен. Сега ме слушай!
Пак се събраха, и дъщеря ми има шанс да бъде щастлива.
И ти трябва да уважаваш това.
{c:$FF0000}("After The Gold Rush" by Neil Young)
{c:$FF0A0A}Well, I dreamed I saw {c:$FF0A0A}the knights in armour coming
{c:$FF0A0A}Saying something about a queen
{c:$FF0A0A}There were peasants singin' {c:$FF0A0A}and drummers drummin'...
Извинете. Бихте ли ми казали на кой етаж е Розмари Шанахан?
Мисля, че е в Педиатрията.
- Да. Това е 3-тия етаж.
- Благодаря.
Хал, ти ли си?
Хей.
- Какво правиш тук?
- Аз...
Аз... дойдох да видя Розмари.
Тръгна си по-рано. Изглеждаше разстроена.
- Някаква идея къде е отишла?
- Не.
Здравей, Хал.
Здравей.
- Откъде ме познаваш?
- Аз съм - Каденс.
О, здравей, Каденс!
Как си, красавице?
Защо не дойде да не видиш пак?
Ами, аз и Розмари имахме някой проблеми.
Аз...
- Бях много глупав.
Защо не идеш да й купиш някакъв подарък и да се сдобрите?
Беше прав.
За кое?
Във фитнеса миналата седмица ми каза, че съм страхливец, беше прав.
- Не, не съм го казал сериозно. Просто...
- Не, Хал. Това е истина.
Те ме ужасяват.
Не съм бил с жена... цял живот.
Аз съм страхливец, нали?
Но защо? Погледни се само. Ти си мъж и половина.
По изискан си от г-н Блекуел. Изкарваш колко - 28, 29 бона годишно?
- 29500.
- Идеален си!
Знам, знам. Лудост е.
Просто... имам това.
- Кое?
- Като...
..дефект по рождение е.
Не знаех, човече.
- Какво е?
- Имам опашка.
А?
- Опашка.
- Какво искаш да кажеш, като в приказките?
Не, опашка. Мърдаща опашка.
Гръбнакът ми е по-дълъг от нормалното.
Генетична аномалия е. Вродена опашка.
- Нямаш.
- Напротив, имам.
Разкарай се оттук!
Щом най-добрият ми приятел не може да го приеме, какво трябва да очаквам от жените?
Почакай малко. Сериозно ли говориш? Защото, ако е така, трябва да я видя.
- Не, не искаш да я видиш.
- Не, не искам. Трябва.
- Пресвети Боже!
- Вярваш ли ми сега?
Наистина се мърда.
Само когато съм нервен... или щастлив.
Уау.
Мислел ли си някога, примерно, да я отрежеш?
Да я отрежа? Не, никога не съм се замислял за това...
когато бях пребиван от групичка хулигани, по-големи oт мен!
- Добре, успокой се.
- Божичко!
Тъпото нещо е увито около артерия! Никой доктор не би го докоснал!
Е... не е чак толкова зле.
Гарантирам ти, че на някои жени би им се сторило готино.
Като малко кученце.
Наистина ли? Мислиш ли, че е като на някое кученце?
Много е сладурско.
- Искаш ли да... пипнеш малкото приятелче?
- Не!
Не обичам много кучетата.
Ще трябва малко да си пооправиш косата.
А? Какво искаш да кажеш?
Къде беше тръгнал?
- Никъде. Защо?
- Ще ме закараш ли? Трябва да се видя с някой.
Да. Разбира се.
{c:$FF0A0A}Seems like longer than for ever, yeah
{c:$FF0A0A}My home is now a distant land
{c:$FF0A0A}If I had one wish, I wish you could be
{c:$FF0A0A}Back on that rock in the middle of the sea
{c:$FF0A0A}My heart is calling me to the islands
{c:$FF0A0A}My home is now a distant land
{c:$FF0A0A}If I had one wish, I wish I could be
{c:$FF0A0A}Back on that rock
Хей! Хал, нали така?
- Срещали ли сме се?
- Аз съм, Ли'Бой.
Помниш ли, когато се запозна с мен и Ралф.
- О, да, Ли'Бой. Как я караш?
- Добре.
- Май си тренирал нещо.
- Не.
Знаеш ли дали Ралф е в офиса?
Да, тук е. Ралф!
Хал! Хей, Хал.
Хей. Как си?
Чудесно. Добре изглеждаш. С какво мога да съм ти полезен?
- Дойдох да те поздравя.
- За какво...?
Виж...
имаш страхотно момиче, и я заслужаваш.
Повече от мен. Истината е, че се радвам за Розмари.
Но искам да разбереш едно нещо. Трябва да бъдеш добър с нея, Ралф.
Ралф, ако някога я разстроиш за нещо...
ще те дебна и ти обещавам, че ще ти се нахвърля. Като тигър!
Като тигър върху сърна, с онези нокти!
Успокой топката малко, Хал. За какво говориш?
Пак сте се събрали. Да не си играем игрички.
- Розмари не сме се събрали.
- Не сте ли?
Да го кажем така. В момента родителите й правят купон за нея.
Дори не бях поканен.
{c:$FF0000}("Comfort Eagle" by Cake)
{c:$FF0A0A}We are building a religion, {c:$FF0A0A}we are building it bigger
{c:$FF0A0A}We are widening the corridors {c:$FF0A0A}and adding more lanes...
- Това е лудост.
- Да. Така си е.
- Само това ти остана.
- Амин.
Успех, Хал.
Можем да пийнем. Какво ще кажеш да се поразходим малко?
Да, ще се смесим с обстановката.
Да.
Ехо?
- Роузи?
- Извинете. Какво прави...?
Обичам те. Няма да ходя никъде, докато не ме изслушаш.
Какво правиш?
- Коя сте вие?
- Коя съм аз...?
Хал, пиян ли си? Аз съм, г-жа Шанахан.
Имам да казвам някои неща на дъщеря ви. И няма да си тръгна, докато не го направя.
Добре. Но първо може да пуснеш Хелга, за да си върши работата?
УСПЕХ, РОЗМАРИ
Приготви се, Ли'Бой. Шоуто започва.
Хал, сега е твоят шанс.
Какво правиш тук?
Божичко! Ти си красива.
Нямаш право да си тук.
- Хал, престани. Така не става.
- Добре.
Какво по дяволите правиш тук?!
- Искам да кажа нещо на дъщеря ти.
- Най-добре да е "сбогом"!
- Ти я...
- Стийв! Млъкни.
Розмари, толкова съжалявам, че те нараних.
Бях... наистина глупав.
Аз съм незрял, глупав и тъп идиот.
Обичам те. Ти си единственото момиче, което съм обичам.
И просто не исках да си тръгваш, без да го знаеш.
Наистина ме нарани.
Знам. Но искам да ме оставиш да прекарам остатъка от живота си, реванширайки ти се.
Уцели неподходящ момент.
Заминавам за Кирибас тази вечер за 14 месеца.
Съжалявам, Розмари. Просто не мога да чакам толкова време.
Разбирам.
За това идвам с теб.
{c:$FF0000}("This Is My World")
Какво?
Истина е, Роузи. Големия Кахуна го записа при вас преди половин час.
Точно така. Вече е член.
Сигурен ли си, че това искаш да направиш?
Ку-ку! Ку-ку!
{c:$FF0A0A}It could never explain your heart
{c:$FF0A0A}And the touch of my lips
{c:$FF0A0A}It could never tell you my thoughts
{c:$FF0A0A}And you want me to change
{c:$FF0A0A}I can't get used to
{c:$FF0A0A}All you want me to be
{c:$FF0A0A}I just can't pretend
{c:$FF0A0A}To be anyone else
{c:$FF0A0A}Cos it's not really me
{c:$FF0A0A}This is my world, this is who I am
{c:$FF0A0A}I'm not gonna give up myseIf
{c:$FF0A0A}To make your life better
{c:$FF0A0A}She said this is how it is
{c:$FF0A0A}I got my own life to live
{c:$FF0A0A}And you can either accept me
{c:$FF0A0A}Or, baby, if it's love that we share...
- Ето ти чантата, Розмари.
- Благодаря.
- Поздравления, Хал!
- Благодаря.
- Розмари.
- Чао.
Ще дойда да се видим по-късно. Поздравления!
- Обичаме те, Роузи.
- Обичам те, мамо.
И, Розмари, да се грижиш за зет ми!
Добре.
Чао, пичове!
{c:$FF0A0A}Oh, but love grows {c:$FF0A0A}where my Rosemary goes
{c:$FF0A0A}And nobody knows like me
Кажи чао-чао! Чао-чао.
Обичаш ли малките кученца, а?
Всичко, свързано с кучетата, направо ме разтапя.
Искаш ли да се поразходим малко?
- Разбира се.
- Хайде, приятелю.
Превод: -=Fenix=-
{c:$FF0A0A}It's a feelin' that's fine, {c:$FF0A0A}and ljust gotta say, hey
{c:$FF0A0A}She's really got a magical spell
{c:$FF0A0A}And it's workin' so well {c:$FF0A0A}that I can't get away
TOЗИ ФИЛМ Е ПОСВЕТЕН В ПАМЕТТА НА НАШИЯ ПРИЯТЕЛ ЧАРЛИ СИЙБРУК
{c:$FF0A0A}I'm a lucky fella and {c:$FF0A0A}I just gotta tell her
{c:$FF0A0A}That I love her endlessly
{c:$FF0A0A}Because love grows {c:$FF0A0A}where my Rosemary goes
{c:$FF0A0A}And nobody knows like me
{c:$FF0A0A}There's something {c:$FF0A0A}about her hand holdin' mine
{c:$FF0A0A}It's a feelin' that's fine, {c:$FF0A0A}and I just gotta say, hey
{c:$FF0A0A}She's really got a magical spell
{c:$FF0A0A}And it's workin' so well that I can't get away
{c:$FF0A0A}I'm a lucky fella and I just gotta tell her
{c:$FF0A0A}That I love her endlessly
{c:$FF0A0A}Because love grows {c:$FF0A0A}where my Rosemary goes
{c:$FF0A0A}And nobody knows like me
{c:$FF0A0A}It is true, everything she's been through
{c:$FF0A0A}And nobody knows like me
{c:$FF0A0A}If you met her you'd never forget her
{c:$FF0A0A}And nobody knows like me
{c:$FF0000}("Comfort Eagle")
{c:$FF0A0A}We are building a religion, {c:$FF0A0A}we are building it bigger
{c:$FF0A0A}We are widening the corridors {c:$FF0A0A}and adding more lanes
{c:$FF0A0A}We are building a religion, {c:$FF0A0A}a limited edition
{c:$FF0A0A}We are now accepting callers {c:$FF0A0A}for these pendant key chains
{c:$FF0A0A}To resist it is useless, {c:$FF0A0A}it is useless to resist it
{c:$FF0A0A}His cigarette is burning {c:$FF0A0A}but he never seems to ash
{c:$FF0A0A}He is grooming his poodle, {c:$FF0A0A}he is living comfort eagle
{c:$FF0A0A}You can meet at his location {c:$FF0A0A}but you better come with cash
{c:$FF0A0A}Now his hat is on backwards, {c:$FF0A0A}he can show you his tattoos
{c:$FF0A0A}He is in the music business, {c:$FF0A0A}he is calling you "Dude!"
{c:$FF0A0A}Now today is tomorrow, {c:$FF0A0A}and tomorrow today
{c:$FF0A0A}And yesterday is weaving {c:$FF0A0A}in and out, out, out
{c:$FF0A0A}And the fluffy white lines {c:$FF0A0A}that the airplane leaves behind
{c:$FF0A0A}Are drifting right in front {c:$FF0A0A}of the waning of the moon
{c:$FF0A0A}He is handling the money, {c:$FF0A0A}he's serving the food
{c:$FF0A0A}He knows about your party, {c:$FF0A0A}he is calling you "Dude!"
{c:$FF0A0A}Now do you believe in the one big sign?
{c:$FF0A0A}The doublewide shine {c:$FF0A0A}on the boot heels of your prime
{c:$FF0A0A}Doesn't matter if you're skinny, {c:$FF0A0A}doesn't matter if you're fat
{c:$FF0A0A}You can dress up like a sultan {c:$FF0A0A}in your onion-head hat
{c:$FF0A0A}We are building a religion, {c:$FF0A0A}we are making a brand
{c:$FF0A0A}We're the only ones to turn to {c:$FF0A0A}when your castles turn to sand
{c:$FF0A0A}Take a bite of this apple, {c:$FF0A0A}Mr Corporate Events
{c:$FF0A0A}Take a walk through the jungle {c:$FF0A0A}of cardboard shanties and tents
{c:$FF0A0A}Some people drink Pepsi, {c:$FF0A0A}some people drink Coke
{c:$FF0A0A}The wacky morning DJ {c:$FF0A0A}says democracy's a joke
{c:$FF0A0A}He says "Now do you believe {c:$FF0A0A}in the one big song?"
{c:$FF0A0A}He's now accepting callers {c:$FF0A0A}who would like to sing along
{c:$FF0A0A}He says "Do you believe {c:$FF0A0A}in the one true edge
{c:$FF0A0A}By fastening your safety belts {c:$FF0A0A}and stepping towards the ledge?"
{c:$FF0A0A}He is handling the money, {c:$FF0A0A}he is serving the food
{c:$FF0A0A}He is now accepting callers, {c:$FF0A0A}he is calling me "Dude!"
{c:$FF0A0A}Do you believe in the one big sign?
{c:$FF0A0A}The doublewide shine {c:$FF0A0A}on the boot heels of your prime
{c:$FF0A0A}There's no need to ask directions {c:$FF0A0A}if you ever lose your mind
{c:$FF0A0A}We're behind you, we're behind you, {c:$FF0A0A}and let us please remind you
{c:$FF0A0A}We can send a car to find you {c:$FF0A0A}if you ever lose your way
{c:$FF0000}("I Think Of You" by Ivy)
{c:$FF0A0A}I think of you
{c:$FF0A0A}Wherever you may go
{c:$FF0A0A}I know that you are only one dream away
{c:$FF0A0A}So don't give up, baby
{c:$FF0A0A}Don't give in
{c:$FF0A0A}If we try, we can begin again
{c:$FF0A0A}I know what we've been through
{c:$FF0A0A}But I still think of you
{c:$FF0A0A}I think of you
{c:$FF0A0A}Whenever I get down
{c:$FF0A0A}Whenever I get weary
{c:$FF0A0A}I think of you
{c:$FF0A0A}When you're not around
{c:$FF0A0A}I wonder if you hear me call out your name
{c:$FF0A0A}So don't give up, baby
{c:$FF0A0A}Don't give in
{c:$FF0A0A}If we try, we can begin again
{c:$FF0A0A}I know what we've been through
{c:$FF0A0A}But I still think of you
{c:$FF0A0A}I think of you
{c:$FF0A0A}Whenever I get down
{c:$FF0A0A}Whenever I get weary
{c:$FF0A0A}I think of you
Хей, момче. Какво ще кажеш за тези ботуши? Не ти ли приличат на ръкавици?