Seven (1995) (Seven CD2.sub) Свали субтитрите

Seven (1995) (Seven CD2.sub)
Майната му. Е и какво?
Прав е, засега.
Представи си каква воля трябва да имаш за да държиш един човек вързан цяла година.
Да му отрежеш ръката за да я използваш...
...за да оставяш с нея отпечатъци.
Да му поставиш катетър в гениталиите.
Този тип е методичен, взискателен...
и най-лошото от всичко, търпелив.
Той е откачен.
Ако ще, този боклук да е изчел всичките книги в Градската библиотека, това не го прави мъдър и недосегаем като Йода.
Имаш ли някакви пари?
Имам 50. Петдесет кинта.
Предлагам да се поразтъпчем. Хайде.
Ще направим списък. На първо място ще поставим "Чистилище"...
"Кентърберийски разкази," и всичко, което може да има връзка със 7 те смъртни гряха.
- Замисли се.
- Чакай.
Какво би искал да прочете нашия човек за да се подготви да извърши това?
От какво се интересува сега?
Джак Изкормвача, например.
- Къде отиваме?
- В библиотеката.
Купони. Купони. Безплатни купони.
Купони за намаление.
Тука май са се натровили поне 50 човека откакто за последен път е минал санитарен контрол.
Ще седнеш ли срещу мен? Не искам да ни помислят ...
за педали.
Дай ми парите.
Ще ти ги дам, но искам да знам какво правим всъщност.
Съмърсет. Как си?
Не очаквах да сме трима.
Няма проблеми. Сядай.
Само заради теб го правя, да знаеш, излагам се на голям риск.
- Като приключим сме квит.
- Дадено.
След около час.
Добре. Заповядай.
Това бяха добре похарчени пари.
Да.
Добре.
Искам да ти кажа, че ти се доверявам повече, отколкото и на най-верния приятел.
Това е добре, защото иначе бих могъл да те фрасна.
Предполагам че няма да излезе нищо но даже и да е така, си струва да опитаме.
Човека от пицарията ми е стар приятел от ФБР.
Кой, тоя мухльо ли?
От години, ФБР се е закачило за информационната система на всички библиотеки, поддържащи електронен регистър.
- И какво търси, неплатени глоби ли?
- Не, наблюдава навиците на читателите.
Виж сега.
Определени книги са маркирани.
Книгите, да речем, за ядрени оръжия...
"Моята Борба" на Хитлер.
Картона на всеки който вземе маркирана книга, се записва и във ФБР.
Чакай, това законно ли е?
Законно. Незаконно. Тук тези правила не важат.
Не може да използваш тази информация директно. Тя е само полезен справочник.
Може да звучи глупаво, но ти не можеш да се регистрираш в една библиотека без лична карта...
и платена сметка за телефон. Виждаш ли?
- Затова и се прави този списък.
- Прецизно.
Ако искаш да знаеш кой чете...
"Чистилище", "Изгубеният Рай" и каквото още ти дойде на ум...
компютрите на ФБР ще ти го кажат.
Така може да стигнем до нечие име.
На някое колежанче, което си пише курсовата работа...
за престъпността през ХХ -ти век.
Е, поне не висиш в офиса.
Вземи се подстрижи.
Това пък как ти дойде на ум?
Не бях забелязал, че имаш нужда досега.
- А явно и ти си го пропуснал.
- Точно така.
"Божествена Комедия".
"История на католицизма" Книга наречена "Убийци и луди".
"Съвременно разследване на убийството". "Хладнокръвно".
"В човешки окови". Окови?
Не е това което си мислиш.
Това е някъв маркиз дьо Шаде.
- Маркиз дьо Сад.
- Както кажеш.
Работите на св. Тома Аква или нещо такова...
Св. Тома Аквински. Ето там.
Писал е за седемте смъртни гряха.
Това ли е?
Да.
- Хайде да опитаме.
- Джонатан Доу?
Както и да е.
Сигурни сме, че имената са верни, нали?
Е, ти беше сигурен като го видя. Джон Доу.
Искаш ли да се прибираме, аз си тръгвам.
Нека да отидем да го видим. Да си поговорим с него.
Това е лудост.
Само ще си поговорим с него.
"Извинете ме, сър. Случайно да сте сериен убиец?"
Ти ще говориш.
Използвай сладкодумието си.
Говорил ли си с жена ми?
Забави се.
Мамка им на Ангелите на Чарли.
Име от компютъра, а?
Милс.
- Ранен ли си?
- Не.
Бяга надолу!
Петия етаж!
Полиция. Има ли заден изход?
Заключете си вратата.
Разкарайте се от шибания коридор, моля.
Залегни!
Залегни, мамка му.
Проклятие.
Разкарайте се от пътя ми. Разпръснете се.
Къде тръгна?
- Ще вляза.
- Не, не. Чакай. Чакай.
Защо? Тоя стреля по нас.
Не можеш да влезеш.
- Трябва ни писмена заповед за това.
- Но ние имаме предполагаема причина. Хайде.
Помисли за това. Помисли, как стигнахме дотук?
- Не мога да кажа на никой за ФБР.
- Махни се от пътя ми.
Нямаме никакъв повод да сме тук. Ще ме изслушаш ли?
- Махай се, разкарай се от мен.
- Добре, съжалявам.
Ще се съсредоточиш ли за минута?
Ако разбием вратата, няма да можем да го преследваме по съдебен ред.
Така ще изпуснем копелето. Това ли искаш?
Докато изкараме разрешително... Майната му.
Трябва ни причина за да почукаме на тази врата.
Помисли за това.
Става ли?
Добре, добре.
Прав си. Аз съм окончателно изперкал.
Когато си прав, прав си.
Добре...
няма смисъл да спорим повече.
Освен ако не искаш да поправиш вратата...
Ах ти глупав кучи сине ...
Колко пари ни останаха?
Та значи, забелязах...
този тип да излиза доста често...
когато започнаха убийствата, та затова аз...
Затова сте се обадили на детектив Съмърсет?
- Тя се е обадила на Съмърсет.
- Щото тоя тип...
изглеждал странно и защото едно от убийствата...
...е станало точно тук наблизо.
- Разказах ви всичко останало.
Записа ли всичко?
Накарай я да се подпише. Трябва да подпишете.
Добре.
Направихте добро.
- Направих каквото ми казахте.
- Ето.
Купете си нещо за ядене.
Стойте всички навън.
Виктор.
Магазин "Кожите на Дивият Бил"
Мамка му.
ПОХОТ
Съмърсет!
- Какво?
- Можели сме да го пипнем.
Какво казваш?
Шибаният фотограф ...
на шибаното стълбище.
Бяхме го пипнали и го пуснахме.
Сигурен ли си че беше той?
Да. Добре. Давай.
Никакви билети. Никакви тефтерчета. Няма адреси. Само тази квитанция.
- Продължавай да търсиш!
- Чакай, погледни това.
Беше под леглото. Единственият му източник на доходи?
Имаме парите му. Това ми харесва.
Чакай. Няма да повярваш на това.
Не намерихме отпечатъци. Нито един.
Прав си. Не ти вярвам. Продължавай да търсиш.
Трябват ни още хора.
Правя всичко възможно.
- И какво имаме сега?
-Тук има 2 000 тетрадки ...
и всяка една от тях съдържа около 250 страници.
Има ли нещо за убийствата?
"Що за болни нелепи кукли сме ние, каква е тази огромна сцена, на която танцуваме.
Що за забавление е това- да се чукаме и да танцуваме.
Не ни пука за света. Не осъзнаваме че сме едно нищо.
Не сме това, което се очакваше."
Чакай има още много.
"Днес, в метрото към мен се приближи един човек и ме заговори.
Започна да мрънка нещо, един самотен човек, говорещ за времето и ежедневието.
Опитах се да бъда любезен...
...но главата започна страшно да ме боли от неговата баналност.
Почти не усетих...
как изведнъж повърнах върху него.
На него не му стана приятно от това...
...а аз не можех да спра да се смея".
Няма дати.
Поставени са на полиците без забележим ред.
Просто цялото му съзнание изсипано на хартия.
Изглежда като работа за цял живот.
С 50 човека, четящи на 24 часови смени...
...ще ни отнеме 2 месеца.
- Знам.
Телефона? Телефон? Телефон? Телефон?
Запазете тишина!
Възхищавам ви се.
Не зная как ме открихте, но наистина ме изненадахте!
Уважавам ежедневната ви борба в името на закона.
Е, оценявам това, Джон.
- Ще ти кажа нещо...
- Не, ти ме чуй:
Ще променя своето разписание с оглед на днешният ми неуспех.
Просто, трябваше да се обадя, за да изразя своето възхищение. Съжалявам, че трябваше...
...да нараня един от вас, но нямах друг избор, нали така?
Нали приемате извинението ми? Бих искал да ви кажа още много неща, но така ще разваля изненадата.
Записах го.
Всички обратно на работа.
Беше прав.
Той ни поучава.
Тези убийства са като проповеди за нас.
Виж, вече знаем кой е. Познаваме го.
Коя е блондинката?
Изглежда е професионалистка.
Може би.
Хванала е окото на Джон Доу.
Магазин "Кожите на Дивия Бил"
СЪБОТА
- Миналата нощ дойде да си вземе поръчката.
- Снощи?
- Да.
- Този човек?
Джон Доу, името се помни лесно. Накуцваше леко.
- И какво ви беше поръчал?
- Имам го на снимка.
Наистина много сладка изработка.
Помислих си че е актьор от някой клуб.
Нали знаете, нещо от рода на човек дето...
пикае в чаша на сцената и след това...
я изпива.
Така наречения "пърформанс".
Точно така.
Мисля даже, че му взех доста евтино
- И си направил това за него?
- Правил съм...
и доста по-зловещи неща от това.
Намерили са блондинката.
Снимката!
Снимката!
Шибани свине.
- Искам да се дръпнете.
- Аз ще излеза, но вие момчета...
Разкарай се от будката.
Бях в тая клетка през цялото време.
Елате, оттук.
-Можете ли да намалите тая музика?
-Къде е човека.
Вие ли сте от отдел "Убийства"? Елате да видите това.
Махнете това нещо от мен.
За Бога, махнете го от мен.
Изкарайте го оттук, веднага!
Искам да го чуя отново.
Разкажете ми пак какво се случи.
Не сте чули нищо странно, не сте видели нищо.
Той ме попита дали съм женен.
- Видях, че държи пистолет.
- Къде беше момичето?
Кое? Какво?
Проститутката. Къде беше тя?
Значи идва си някой във вашето заведение...
иска до слезе в мазето, да се позабавлява. Каквото и да е.
Нали минават през вас. Нали?
Да.
И не сте видели никой?
Може би с пакет? Или с раница? С нещо под мишница?
Всички които идват тук, носят по нещо със себе си.
Някои от типовете носят даже куфари пълни с разни садо-мазо джаджи.
Тя просто седеше на леглото.
Кой я завърза? Ти или той?
Дали ти харесва начина по който си изкарваш прехраната?
Всичките тези гадости които виждаш?
Не, не ми харесва.
Но такъв е живота, нали?
Той имаше пистолет. И...
владееше положението.
Накара ме да го направя.
Даде ми проклетото нещо.
И ме накара да го облека.
След това...
ми каза да я чукам.
И аз го направих. Чуках я.
O, Боже! O, Боже!
O, Боже, беше ми заврял пистолета в устата.
Шибания пистолет ми беше в гърлото.
Мамка му.
O, Боже. Боже.
Господи, помогни ми. Моля, моля те, помогни ми.
Тая история няма да има щастлив край.
- Това е невъзможно.
- Като го хванем, ще бъда много щастлив.
Ако хванем Джон Доу и се окаже че е дявол...
ако не е и самия Сатана...
това няма да ме учуди въобще.
Но той не е дявол.
Той е просто човек.
Знаеш ли...
Постоянно се оплакваш и ми говориш такива неща.
Ако си мислиш, че така ме подготвяш за трудностите и неприятностите...
благодаря ти, но...
Но ти трябва да си героят.
Ти искаш да си шампиона.
Хората не искат шампиони. Те искат чийзбургери...
...тиражи на тотото и телевизия.
- Как ще се справиш с това?
Бих искал да зная.
Не е толкова просто, да знаеш.
Продължавай.
Не мисля, че ще мога да продължа да живея на място...
където хората приемат и развиват в себе си апатията като добродетел.
Ти не си нито по-добър, нито по-различен.
Не твърдя, че съм. Не е така.
По дяволите, съчувствам ти. Напълно ти съчувствам.
Апатията е решение.
Искам да кажа, че е по-лесно да се отдадеш на наркотиците, отколкото да се бориш с живота.
По лесно е да го откраднеш, отколкото да си го изработиш. По-лесно е...
да набиеш едно дете, отколкото да го отгледаш. Любовта си има цена. Изисква усилия, работа.
Говорим за душевно болни хора. Говорим за шибани откачалки.
- Не, не е така.
- Да, днес не е така.
Не, говорим си за ежедневния живот тука.
Не трябва да си толкова наивен.
Майната ти.
Виж, ти...
Ти трябва да се вслушаш в себе си.
Да. Казваш че...
проблема е, че на хората не им пука.
Да, затова и не мен не ми пука за хората.
Глупости. Знаеш ли защо?
Грижа ли те е?
Да искам да знам...точно така.
Ти ще откриеш разликата.
Както и да е. Смисълът е в това...
че ти не напускаш, защото вярваш...
в нещата които каза.
Иска ти се да вярваш в тях...
защото напускаш.
А иначе ти се иска да се съглася с теб и да ти кажа:"Прав си, всичко е скапано.
Всичко е една голяма бъркотия. Трябва всички да се изнесем да живеем в някоя къщурка в гората."
Но аз няма да го направя.
Няма да кажа това.
Аз не съм съгласен с теб. Не съм.
Не мога.
Отивам си вкъщи.
Благодаря ти, все пак.
Обичам те.
Толкова много.
Знам.
НЕДЕЛЯ
НЕДЕЛЯ
Какво толкова спешно има?
Бихте ли повторили?
Направих го отново.
ГОРДОСТ
С какво разполагаме?
Приспивателни.
Залепени за едната ръка.
Телефонна слушалка, залепена за другата.
Видя ли какво е направил?
Разрязал я е на две.
След това я е превързал.
Обади се за помощ и ще живееш.
Но ще бъдеш обезобразена.
Или сама се избави от мъките си.
Хайде.
Отрязал и е носа.
За да изглежда лицето по-злобно.
И го е направил съвсем скоро.
Слушай...
Реших да остана, докато не приключим с това.
Ще се случи едно от двете. Или ще хванем Джон Доу...
или той ще убие 7 и този случай никога няма да приключи.
Не ми прави никакви услуги. Благодаря ти, но ще го хвана сам.
Аз те моля да ти бъда партньор още няколко дни. Така че ти ще ми направиш услуга, ако приемеш.
Знаеш, че ще се съглася. Ето ни. Тук сме.
Жена ти се обади. Вземи си телефонен секретар.
Детектив?
След това си тръгвам.
- Няма да е голяма изненада.
- Детектив!
Аз съм човека който търсите.
Не мърдай, мамка му.
На пода.
- Не се приближавай.
- Лягай на шибания под.
Аз ви познавам.
Веднага. Лягай.
Лягай по корем.
Ах ти мръсно лайно. Веднага!
На пътеката.На пътеката...
Шибаняк. Долу.
По-бързо.
По-бързо, отрепко. Веднага.
Носа ти да опре земята.
Исусе Христе. Какво по дяволите е това?
Бих искал да говоря с адвоката си, моля.
Проклятие.
Отрязал си е кожата от върха на пръстите. Затова не можехме...
да открием нито един отпечатък в апартамента му.
Изглежда, че го е правил редовно.
А какво става със банковите му сметки? С оръжията?
В момента сме в задънена улица с тях.
Няма кредитна история. Никакви трудови книжки.
Само 5 годишна банкова сметка, отворена с пари в брой.
Опитахме се да проследим мебелите му.
Всичко което знаем за него е...
че е финансово независим...
добре образован...
и напълно умопомрачен.
Защото той си е избрал да бъде Джон Доу.
- Кога ще можем да го разпитаме?
- Няма да можете. Отива директно в съда.
Не намирам никакъв смисъл в това, той да направи самопризнания.
Ей го, седи там.
Но това е напълно безсмислено.
Той не е приключил играта.
Той ни се надсмива, а ние безмълвно го приемаме.
Разбираш ме, за какво ти говоря.
За първи път откакто работим заедно, сме на едно и също мнение.
Той не може да спре просто така.
И какво от това, човече?
Делят го 2 убийства от завършването на шедьовъра му.
Ще изчакаме доводите му.
Клиента ми казва че има още 2 тела. Има скрити още две жертви.
Клиента ми казва че има още 2 тела. Има скрити още две жертви.
Ще заведе и покаже на детективи Милс и Съмърсет тези тела, само на тях...
и само в 6 часа днес.
Защо точно на нас?
Той каза че ви се възхищава.
Това е част от играта.
Ако детективите не приемат това предложение, тези тела няма да бъдат намерени никога.
Казано честно, иска ми се да ги оставим да изгният.
Ние го хванахме.
Заключен е долу. Работата ни с това приключи.
Той ще си получи неговата единична стая с пълен пансион и кабелна телевизия.
Жена ми вкъщи няма даже кабелна телевизия. Защо въобще обсъждаме всичко това?
Не. Тука нещо смърди. И това... си ти. В тоя костюм за $3,000 ...
и тая самодоволна усмивчица на лицето ти. И ти защитаваш тая отрепка.
Това не ми харесва.
Законът изисква то мен да служа...
на моите клиенти и техните интереси по най-добрия възможен начин.
Тук не правим сделки, г-н Суор.
Моят клиент искаше да ви информирам, че...
в случай, че не приемете предложението му, той ще пледира за невменяемост.
Ами нека опита.
Ще ми е интересно да го видя.
Искам да знаете, че поради жестокия характер на тези престъпления ще мога да го измъкна...
ако пледирам за невменяемост.
Ще успее да наложи това убеждение.
Но ако приемете неговото предложение, заедно със специалните му условия, той ще подпише...
пълните си самопризнания, признавайки се за виновен, още сега.
Този случай е твой. Решавай.
Пълни признания.
Аз съм съгласен.
Трябва да сте съгласни и двамата.
Ако ще твърди, че е невменяем...
тогава значи има какво да обсъдим.
Всъщност, той ни изнудва, чрез своя адвокат.
Клиентът ми иска да ви напомня, че има още двама мъртъвци.
Пресата ще прояви голям интерес защо полицията не полага усилия...
да намери и погребе телата.
Ако наистина има още двама мъртъвци.
Дойде доклада от лабораторията.
Направили са предварителен анализ на дрехите и ноктите на Доу.
Открили са кръв от самия Доу, кръв от...
жената чието лице е нарязал, и кръв от...
трета страна...
все още неидентифицирана.
Ще ескортираме невъоръжен човек.
Да приключим с това.
Ако главата на Джон Доу се разтвори и оттам изскочи летяща чиния...
...бъди готов.От него може да се очаква всичко
Ще бъда готов за всичко.
Ако случайно си отрежа зърното докато се бръсна, работодателя ще ми поеме ли разходите?
Предполагам.
Ако имаш достатъчно мъжество да им представиш неопровержими доказателства...
Ще те черпя едно питие.
Ако продължа все така да се прибирам късно, жената ще вземе да си помисли нещо.
Нали се сещаш...
Да.
Какво?
Кой си ти, Джон?
Кой си ти всъщност?
Какво имаш впредвид?
На този етап, какво би ти попречило да ни разкажеш нещо повече за себе си?
Няма значение кой съм. Това което съм, не означава абсолютно нищо.
Гледай си пътя.
Къде отиваме?
Ще видите.
Не сме тръгнали просто да приберем още две тела, нали?
Не би било достатъчно шокиращо.
Нали трябва и вестниците да го отразят на първа страница?
Ако искаш хората да те чуят, да ти обърнат внимание...
не можеш просто...
да ги потупаш по рамото вече.
Трябва да използваш ковашки чук за тази цел.
Тогава ще имаш пълното им внимание.
Но въпроса е:
"Какво толкова специално има в теб, та хората да ти обърнат внимание?"
Не съм специален.
Никога не съм бил изключение.
Това е. Затова го правя.
Това ми е работата.
Работата ти, Джон?
Да.
Виж, не намирам нищо специално в това, Джон.
Това не е вярно.
Не, вярно е. И най-смешното е, че цялата тази работа...
ще отшуми след 2 месеца, и на никой няма да му пука или да си спомня за нея.
Не си видял цялото представление още.
Но когато това стане...
когато всичко приключи...
ще бъде...
Хората едва ли ще успеят да го разберат.
Но няма да могат да го отрекат.
Тоя скапаняк не може ли да бъде по-ясен?
С развитието на плана ми...
Наистина съм нетърпелив да го видиш.
Ще има нещо.
Знаеш ли какво? Ще съм близо до теб.
Така че, когато нещото се случи, моля те кажи ми.
Не искам да го пропусна.
O, не се безпокой.
Няма да го пропуснеш.
Нищо няма да изпуснеш.
Какво толкова вълнуващо има?
Не е далеч оттук.
Опитвам се да си изясня нещо. Може би ще ми помогнеш.
Когато един човек е напълно откачен, като теб, знае ли всъщност...
че наистина е луд?
Може би докато четеш...
мастурбираш в собствените си изпражнения...
Не си ли се спрял да се запиташ:
"Леле, това е страхотно, колко ли съм откачен"?
Осъзнаваш ли го? Правите ли го това лудите?
Изнася ви да ме изкарвате луд.
Много даже.
Но това не е нещо, което очаквам да възприемете.
Но не съм го избрал аз. Аз бях избран.
Щом казваш...
Не се съмнявам, че вярваш в това.
Но изглежда, че си пропуснал...
едно малко противоречие.
Какво имаш впредвид?
Радвам се, че ме попита.
Ако си бил избран...
както твърдиш, от по-висша...
сила...
и ако наистина си бил заставен насила...
тогава ми изглежда странно, че изпитваш такова удоволствие.
Доставяло ти е удоволствие да измъчваш тези хора.
Това, някак си, не се вписва в ролята на мъченик, която си избрал, нали?
Джон?
Съмнявам се, че ми е харесало повече, отколкото на детектив Милс би му харесало да прекара насаме с мен...
...известно време в глуха стая.
Не е ли така?
Нали много ти се иска...
...да ме измъчваш безнаказано?
- Това наранява чувствата ми.
Никога не бих го сторил.
Не би го направил, защото се боиш от последствията.
Погледнато през твоя поглед, е така.
Няма нищо нередно в това човек да изпитва удоволствие от работата си.
Не бих отрекъл и личното ми желание...
да обърна всеки един грях срещу извършителят му.
Чакай малко, аз си мислех, че всичко, което си правил е да убиваш невинни хора.
Невинни? Това някаква шега ли е?
Един затлъстял човек.
Отвратителен човек, който едва ли бихте изтърпели.
Бихте го сочили с пръст на приятелите си за да му се подигравате и присмивате.
Не бихте и помислили да ядете, ако го видите как се тъпче.
След това адвоката. Сигурно тайно в себе си сте ми благодарили за това, което направих с него.
Този човек, който беше посветил живота си...
в правенето на пари, лъжейки непрестанно, за да спасява и изкарва...
убийци и изнасилвачи...
... на улицата.
- Убийци?
- Убийци, като теб?
- Една жена...
толкова грозна отвътре, че даже нямаше да може да живее от мръсотията в себе си...
ако не беше външно красива.
Един наркопласьор. Един педераст, всъщност. Нека да не забравяме и за...
сеещата зарази проститутка.
Само в такъв лайнен свят...
човек може да твърди че тези хора са невинни, без да му мигне окото.
Това е и проблема.
Сблъскваме се и виждаме смъртните грехове на всеки ъгъл...
...във всяка къща и ...
...ги толерираме.
Търпим ги защото са станали обществено ежедневие.
Станали са нещо обикновено.
Търпим ги всяка сутрин, обед и вечер.
Е, стига толкова.
Аз поставям примера.
Това, което извърших...
ще бъде анализирано...
изучавано...
и последвано...
завинаги.
Да-да.
Манията ти за величие те е заслепила.
Трябва да сте ми благодарни.
И защо, Джон?
Защото ще ви запомнят след този случай.
Разберете, детектив, че единствената причина да съм тук сега...
е защото аз така искам.
Не е така. Щяхме да те хванем.
O, наистина ли?
И защо се забавихте? Искахте да си поиграете с мене?
Позволявайки 5 "невинни" хора да умрат докато...
си плетяхте мрежите?
Какво щеше да бъде неоспоримото...
доказателство което щяхте да използвате срещу мен, точно преди...
да си взема шапката и да си тръгна волен като птичка?
Джон. Успокой се.
Спомням си как чукахме на вратата ти.
Така е.
А аз мисля, че си спомням как ти разбих лицето.
Ти си жив само, защото реших да не те убивам.
Добре. Облегни се назад.
- Аз те пощадих.
- Назад.
Запомни това и се сещай за него всеки път когато се погледнеш в огледалото...
през остатъка от живота си...
или по-скоро през остатъка от този живот който аз ти позволих...
...да имаш.
Облегни се назад бе, шибано недоразумение!
Затвори си шибаната уста!
Ти не си месия. Не си нито филма на седмицата. Нито някоя модна фланелка...
или най-добрия.
Не искайте от мен да съжалявам тия хора.
Не скърбя за тях повече отколкото за хилядите умрели в Содом и Гомор.
От това което казваш, Джон, излиза че си вършил божията работа?
Неведоми са пътищата Божии.
Виждате ли тези стълбове за високо напрежение?
Натам сме се запътили.
Виждам ги. Завий на 90градуса, и следвай този път.
Убедени сме, че няма никаква засада там.
Няма и жива душа там.
Ще дойдат зад нас след около 2 минути.
Искам да се издигнеш.
За тридесет секунди, да сме на източния бряг, ето тук съм отбелязал. 30 секунди.
Аз ще го изкарам.
Слизай.
По-бавно.
Спри.
Стой така.
Какво има там?
Умряло куче.
Това не съм го извършил аз.
Колко е часът?
Защо питаш?
Бих искал да знам.
7:01.
Наближава...
Нека да погледнем.
Оттук.
На колене.
Наблюдавай го.
Ето го, тръгна.
Добре е че имаме време да поговорим.
Човека в червено. Дръж го на прицел.
Една куриерска кола се приближава.
От север.
Бъди готов за всичко. Изчакайте сигнала ми. Изчакайте ме.
Излизай навънка!
Навън!
Исусе Христе, човече. Не стреляй.
Пристъпи напред.
Обърни се. Ръцете на главата.
Какво става тука бе?
Защо си тук?
Доставям пратка за един човек тука, Дейвид.
Детектив...
Дейвид Милс.
Дай я. Бавно.
Един тип ми плати $500 за да я доставя тук.
Искаше да бъде тук точно в 7 часа.
Остави я на земята.
Имаме кутия.
Имаме кутия. Извикай сапьорите.
Сапьорски отряд. Имаме кутия.
Обърни се към колата.
С вдигнати ръце.
Обърни се.
Добре. Тръгвай.
Върви си. Свободен си.
Пращам ви шофьора, тръгна пеша.
Насочи се на север, по пътя.
Приберете го оттам.
O, не знам Не знам.
Ще я отворя.
Когато ти казах, че ти се възхищавам, наистина го имах впредвид.
Това е кръв.
Добре си си устроил живота, детектив.
- Би трябвало да се гордееш с това.
- Млъквай бе, лайно мръсно.
Калифорниецо, не се приближавай.
Стой надалеч оттук, сега. Не, не, не идвай насам.
Каквото и да чуеш, стой надалеч.
Джон Доу държи печелившата ръка.
Ето го идва.
- Хвърли си пистолета!
- Какво?
- Бих искал да живея като теб.
- Млъквай.
За какво по дяволите говориш?
Не ме ли чухте, детектив?
Опитвам се да ти кажа колко много...
...съм възхитен от теб и от хубавата ти женичка.
Какво?
Трейси.
- Какво по дяволите каза?
- Наистина е обезпокояващо...
колко лесно човек от пресата може да купи...
информация от хората във вашето управление.
Мамка му, какви ги дрънкаш бе?
Хвърли си пистолета!
Посетих дома ти тази сутрин...
малко след като ти тръгна на работа.
Опитах се да си поиграя на съпруг.
Опитах се да вкуся от живота на обикновения човек.
Хвърли си пистолета настрани!
Не се получи нищо.
Затова...
си взех един сувенир.
Нейната красива глава.
- Какво, какви ги говори тоя?
- Дай ми пистолета си.
Какво става там?
Моля те... Свали пистолета.
Видях те че отвори кутията. Какво имаше в нея?
Защото ви завиждах за обикновения ви живот.
Свали пистолета, Дейвид.
Изглежда ЗАВИСТТА е моя грях.
- Какво имаше в кутията?
- Няма да ти кажа докато не ми дадеш пистолета.
Какво имаше в шибаната кутия?
Той току що ти каза.
Лъжеш! Ти си един шибан лъжец! Млъкни!
Това е което той иска. Той иска... Иска да го застреляш.
Не! Не. Кажи ми. Кажи ми че не е истина.
- Това не е вярно.
- Ще се превърне в отмъщение, Дейвид.
Тя е добре. Кажи ми, че е така.
Ще се превърне в...
ГНЯВ.
Кажи ми, че с нея всичко е наред!
Ако убиеш заподозрян, Дейвид...
ще прецакаш всичко и той го знае.
- Тя ме молеше да пощадя живота и, детектив.
- Млъквай!
Молеше ме да пощадя нейния живот...
и живота на бебето, което носи в утробата си.
Охо-о, той не е знаел.
Дай ми пистолета, Дейвид.
Ако го убиеш...
той ще спечели.
O Боже!
O Боже!
Мамка му, тоя го застреля.
Спускай се! Извикайте подкрепление!
Исусе Христе! Обадете се на някого!
Ще се погрижим за него.
Осигурете му всичко от което се нуждае.
Ти къде ще бъдеш?
Наоколо.
Ще бъда наоколо.
Ърнест Хемингуей някога написа:
"Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него."
Съгласен съм с втората част.