Cruel And Unusual (2001) Свали субтитрите
Моята прекрасна принцеса.
Гледам в бъдещето.
Колко?
Четири. Виждам четири малки ангелчета.
Аз също ги виждам.
Две момчета и две момичета.
- Наистина ли, Арт?
- Да.
- Кога?
- Когато поискаш.
Господи.
Обичам те.
Обичам те.
Къде ще ходим?
На това специално място, за което ми каза?
Където ще бъдеш щастлива завинаги.
Нищо няма да те разочарова, дори и аз.
Легни, затвори очи
и слушай дъжда.
Господи.
Няма да мога да заспя.
Сънувай.
Сънувай малките ангелчета.
Те те приспиват.
Сладки сънища, съкровище.
Обичам те.
По дяволите, изплаши ме.
Стреснах те, нали?
Ела тук.
- Радвам се да те видя.
- Аз също.
- Изглеждаш добре.
- Ти също.
Ще правя чай. Искаш ли?
Да.
Как си?
Добре.
Добре съм. Горе-долу.
- Накъде си?
- На север, Сиатъл.
Скачай. Ще бъде дълго пътуване. Имам нужда от компания.
Страхотно. Благодаря.
Обикновено не взимам... никога не взимам стопаджии.
Малко хора го правят. Значи съм късметлия.
Казвам се Арт Стонър.
Адам Тайрел.
Радвам се да се запознаем, Адам.
Значи е това?
Да. Бърлогата ми.
- Кога продаде къщата?
- Не съм. Банката я взе.
Три месеца, след като ти пропусна погребението на татко.
Запази ли лодката?
Да.
- Първото нещо, което трябваше да се продаде.
- Да, точно така.
Ако нямах никаква работа...
нямаше да има къде да отидеш.
И спонсор.
Ценя това, което правиш.
Знам.
Всъщност съм обиколил света на стоп.
Ще ми се да имах нерви за приключения. Никога не съм имал.
Броеница срещу нерви?
От Атина, миналата година.
Нервите ли?
Не, взех си броеницата.
- Ето. Имам още.
- Благодаря.
Моля.
Нещо против да запаля?
Какво ще кажеш за...
една ябълка вместо това?
Забраненият плод?
Да, предположих, че ще го кажеш. Обичам ги.
Да, по ябълка на ден. По дяволите.
Какво ще правиш в Сиатъл?
Ще бъда възпитател в църковния лагер.
Трябва да се укротя за малко, преди отново да тръгна на път.
- Ти?
- Преподавам.
Литература.
- В момента не е ли учебно време?
- Да, но сега нямам лекции.
Ще пиша първият си роман.
Би трябвало да видиш това място, на което отивам. Невероятно!
- Наистина ли?
- Да, поне за мен.
Здравей, Кейт, как си?
- Здрасти, Том.
- Радвам се да те видя.
- Помниш ли Майк?
- Майк, радвам се да те видя отново.
Здравей.
Ще ви оставя двамата да поговорите по работа.
Ще дойда утре. Става ли?
Добре.
Бъди добър.
Съдията реши, че ще е по-уместно, нали се сещаш, социално,
ако жена ми вземе сама попечителството на сина ни Алекс.
Не съм ги виждал от две години.
Нямам право да ги посещавам.
Това не е правилно.
- Арт?
- Какво?
Радвам се, че се срещнахме
и имахме шанса да си поговорим.
Казвам ти го като на приятел.
И аз се чувствам така, Адам.
Само ще отида да поогледам там.
Добре.
Не е точно като ракетното инженерство, нали?
Има само две правила. Постоянно да си нащрек.
Вечер тук трябва да има някой,
заради неприятностите, ако се случат такива.
И почиствай стъклото на фара от соления въздух.
Добре.
Какво ще правиш, ако фара се развали?
Ще ти се обадя.
Не, при счупен фар, се обаждаш на бреговата охрана.
Ако около него се мотаят глупави туристи, обади се на бреговата охрана.
Ако хлапета се правят на интересни, обади се на полицията.
Ако покривът протече, тогава ми се обади.
Добре.
Добре, утре ще дойде другия човек.
Нека той да бъде главния.
Добре.
Това е.
Късмет.
Благодаря.
И Майк...
знам, че не си бил на погребението,
но съжалявам за баща ти.
Той беше прекрасен човек и липсва на всички ни.
Просто исках да го знаеш.
Арт!
Къде се криеш?
Излез, където и да си.
Хайде.
Разтревожих се, приятел.
Кой е казал, че морето е последното свободно място на земята?
Хемингуей ли?
Да. Морето и гората.
Колко хора мислиш, че изживяват живота си,
без да видят нещо толкова красиво?
Наистина не знам как да го разбирам?
Както искаш, Адам.
- Не съм много добър в това.
- Знам.
Никога не съм очаквал да срещна някой като теб.
Не и на пътя.
Никой не, Адам.
Никой не е.
- Ето ти рибешките глави, Герти.
- Благодаря.
Значи г-н рок звезда е бил в Чикаго!
Ще дадеш ли един автограф, Майк?
Разбира се, ще ти дам и ще ти го набутам отзад.
Продължаваме да ти търсим плочите. Не можем да намерим нищо.
Може би защото са ги сложили в раздела за полка.
Да, може би.
- Хей!
- Сядай долу!
Идиоти такива, искате да ви изхвърля ли!
Достатъчно, Майк!
По дяволите!
- Съжалявам, Джак!
- Точно така! Сестра ти те спаси!
Вие двамата, навън!
Знаеш ли какво трябваше да направя, за да ти намеря тази работа?
- Не я искам.
- Какво?
Набутваш ме в кулата за шест месеца.
В затвора по-добре ли е?
Каква е разликата? Вземи ме с теб на риболов. Това е работа.
Съжалявам. Сезонът почти свърши, имаш страх от водата
и ти прилошава на лодката.
Не, ще ловя риба с теб. Промених се.
"Променил"? Взе си почивка
и първото нещо, което направи, бе да се сбиеш.
Ще приемеш работата и ще се промениш или се махай оттук.
Дори не искам да се споменава за пиене.
- Това не беше...
- Не, не!
Извинете, госпожо.
Съжалявам за безпокойството, но търся морския фар.
- При Том Блантън?
- Да, госпожо.
По този път около половин миля, при хълма надясно.
Фарът е на около пет мили по пътя. Не може да го пропуснете.
- Благодаря, задължен съм ви.
- Няма нищо.
Как е риболова?
Добре.
Здрасти.
Здрасти.
- Аз съм Адам. Адам Тайрел.
- Майк.
Радвам се да се запознаем, партньоре.
Том Блантън каза, че ще ме разведеш наоколо.
Това е партера. Спалните са горе.
Фарът.
Откога си тук?
От вчера.
Харесва ли ти? Виждам, че си се устроил.
Става.
Добре, ти си доста млад и май си неопитен.
Така че, синко, ето някои правила.
Очевидно аз съм по-възрастния,
но мисля, че можем да работим като партньори.
Както кажеш.
Добре.
Добре.
Дай ми няколко минутки.
Ще почистим това място.
По крайбрежието има повече развъдници за сьомга, отколкото лодки.
Аз съм нищо пред тях.
Скоро ще започна да ловя попчета.
Продай лодката.
На музей ли?
Да, видяла е доста вода.
Какво ми остава.
Искам да кажа, че знам какво искам, но вероятно няма да стане.
Но знам какво не искам: старата девица на морето.
По-добре да бъдеш старата девица на сушата ли?
Определено не.
- Както винаги, Джак.
- Ей сега.
- Здрасти, Том.
- Кейт, как я караш?
Криво-ляво.
Срещнах се с новия.
Преподавател в колеж.
Най-накрая един приемлив ерген в града.
Видях го. Аз го упътих.
- Мислиш ли, че ще се разбира с Майк?
- Двама души в този фар
за шест месеца.
Нямат избор. Или ще се разбират или ще се избият.
Страхотно.
- Пържолата беше страхотна.
- Благодаря.
Приготвих я със сол, на силно загрята фурна, решетката по средата.
Малко лук и вино в тавата и готово. Прекрасно.
Наистина нищо сложно.
- Просто се радвам, че не беше риба.
- Не харесваш ли риба?
Познай.
Зависи как се приготвя.
Мисля, че ако представиш нещата в най-добрата им светлина,
хората ще погълнат почти всичко.
Това е моята житейска философия. А твоята каква е?
Не мисля, че имам наистина такава.
Откъде си?
Оттук.
- Живях в Чикаго.
- Защо се върна?
Нещо позакъсах.
Опитах се да успея с група, но не се получи.
- Бил ли си на топло?
- Не.
Почти. Аз...
се мотаех с тези момчета,
а те се занимаваха с кражби и наркотици,
продаваха лайна.
Когато ги хванаха, аз се оказах на грешното място, в грешното време,
с грешните хора.
Имам условна присъда.
Сестра ми гарантира за мен и ми намери тази работа,
така че да не влизам в затвора.
Аз ще помета. Можеш ли да се погрижиш за чиниите?
Да, добре.
Мисля, че нещата ще се оправят за теб, хлапе.
Ти си на точното място, в точното време, с подходящия човек.
Да.
Това изглежда добре.
Хей.
Това е сигнален пистолет.
Блантън каза, че е за спешни случаи.
Ако се случи нещо наистина лошо.
Да се надяваме, че няма да се стига дотам!
Да.
- Здравейте. Виждам, че сте го открил.
- Да, госпожо, добре ме упътихте.
Сигурно е така.
Аз съм Кейт, сестрата на Майк.
Светът е малък, аз съм Адам Тайрел.
Знам.
- Той тук ли е?
- Почиства вътре.
- Майк да почиства?
- Да.
- Здрасти.
- Здравей.
Утре тръгвам, затова реших да дойда, да ти кажа здрасти,
да ти дам разни неща и да видя как я караш.
Майк се справя добре.
Ще ги занеса вътре.
Щом ще заминаваш утре,
защо не се присъединиш към нас за вечеря?
Не мога. Заминавам много рано.
- На разсъмване.
- Да.
Тя лови риба.
Може да ни помогнеш да хванем нещо.
Тук е рай. Наистина е така.
Така ли?
Не мислиш ли така?
Не знам.
Хората, които живеят в рая, никога не го оценяват.
Излизам на всеки две седмици,
улавям половин тон риба, връщам се и се тревожа за сметките си.
Това е моят рай.
Звучиш толкова убедително.
Понякога искам да съм като брат ми Майк.
Да се махам, да не се обръщам назад, да обикалям.
Все някъде завива погрешно.
Майк си е добре. Той просто не знае къде му е мястото.
Значи сме двама.
Знаеш ли, че той няма да хапне нищо от това?
Той мрази морската храна повече от това място.
Мога да го убедя.
- Да се обзаложим?
- Колко?
- Десет.
- Дадено.
Ще видим.
Не обичаш ли стриди, Майк? Искаш ли да ги пробваш?
- Хайде!
- Приличат на сополи,
как ги ядете тези неща?
Ето така.
Чакай малко. Не може стриди без бира.
Недей, ако не искаш.
Хайде. Една прекрасна и студена.
За нас.
Определено имаш подход към него.
Той е просто хлапе. Научил съм нещо.
Усмивката върши повече от ритник в задника.
Тази усмивка ми струва десет долара.
- Не ти искам парите.
- Десет долара.
- Не.
- Вземи ги.
Добре, но ще те черпя кафе или нещо друго.
Чаша вино.
- Може би.
- Когато се върнеш.
Наистина оценявам това, което правиш за Майк.
Мисля, че двамата ще се разбирате доста добре.
И аз.
Сестричке!
Върни се скоро!
Ще се опитам.
Е...
благодаря за вечерята, Адам.
Няма нищо.
Лека нощ.
Лека нощ, Кейт.
- Късмет при риболова.
- Благодаря, ще имам нужда.
- Страшен отбор сме, Майк.
- Да.
Почерпка от жена.
Внимателно.
Хей, Кейт!
Почакай.
- Ставаш рано.
- Да.
Донесох ти нещо.
- Адам, не мога...
- Хайде, момиче.
Взех я от малко магазинче в Савана.
Старата жена ми каза, че носи късмет.
Държи настрана злите морски духове.
Някаква стара легенда на Викингите.
Истина ли е?
- Не, но звучи добре, нали?
- Да.
Ако не свърши работа, винаги можеш да я върнеш.
- Благодаря.
- Няма защо.
Пази се.
Благодаря.
Знаеш ли какво е мнението ми?
Ето какво е.
Майната й на рибата, на риболова и на рибарите.
Звучи добре като мнение.
Да, единственото, което имам.
Какъв е бил баща ти?
Беше задник.
Най-доброто за него е, че си отиде отдавна.
Хвърли ме във водата, когато бях на три.
Знам. Кейт ми каза, че те е извадила.
Така ли?
Каза ли ти как той ме наби?
Веднага след това, дори не изчака да изсъхна.
Аз бях точно като теб на младини.
Не знаех кой съм, какво искам да правя,
но ти трябва да се стегнеш.
Няма значение колко са лоши нещата. Това трябва да запомниш.
Трябва да стъпиш здраво на собствените си крака, за бога.
Чувствам се така, все едно хората ме тъпчат.
Само слабите ги тъпчат. Само силните оцеляват.
Намери си къде да се установиш и вземи нещата в свои ръце.
Ако ги вземеш, никой няма да може да те докосне.
Да, да им го начукам.
Не става въпрос за начукване.
Става въпрос за теб.
Колко силен може да бъдеш. Ела тук.
Знам, че се страхуваш. Недей.
Някой веднъж беше казал:
"Няма от какво да се страхуваш, но се страхувай от себе си!"
А страхът води до провал.
Хайде.
Това е.
Трябва да покориш страха си.
Майк покорителя.
Погледни водата.
Ядосай й се.
Знаеш ли, че гневът движи света.
- Мислех, че е любовта.
- Глупости.
Помощ!
Помогни ми!
Помощ!
Хванах те, Майк!
Хайде!
Махни това.
Ръцете ти.
Влез под душа.
Хайде.
Как си?
Все още замръзвам.
Да, пет минути във водата и щеше да си мъртъв. Ето.
Това няма да ти навреди.
Кейт се вбесява, когато пия.
Кейт не е тук.
Може и да не си забелязал, но това място е такава пустош.
Тук няма нищо, освен едно голямо нищо.
Може да видиш от пет мили, ако идва някой.
През деня или през нощта, все може да ги видиш.
Не знам за теб, но това ме кара да се чувствам малко по-спокойно.
Помислих си, че ще откача на това място...
а ти ще си ужасно досаден.
Да, да пием за това.
Добре.
Знаеш ли, Майк,
изглежда животът е такъв.
Мислиш си, че няма да го поднесе на теб,
но просто идва прекрасния момент.
На мен не ми се случват прекрасни моменти.
Стоях си на онази глупава скала и изведнъж започнах да се давя.
Добре де, това се случва.
Не искаме сестра ти да разбере. Ще си остане между нас.
Всъщност тя кога се връща?
Мисля, че утре.
Да, утре.
Знаеш ли, Майк,
тя ще иска да види добрия Майк...
а ти знаеш, че той се крие в теб?
Знаеш го, нали?
Ще пийна едно.
"Пийна" ли каза?
Да.
Стига ти тази малка чашка.
Добре, хайде.
До дъно.
Махай се оттук!
За какво е книгата ти?
Книгата ми?
Ти си на ход.
Книгата ми е за...
живота и несгодите...
на Ед Кеншоу.
Хората го наричали Ед, но...
той харесвал Еди.
Звучи по-приятелски.
Когато бил на три, майка му се развела...
и го отвела в Северна Каролина.
Били много бедни.
Живели в една стая.
Банята била долу в коридора.
Тя...
работела в текстилна фабрика, дневна смяна.
През нощта...
тя ставала друга.
Водела мъже в леглото си,
а малкият Еди трябвало да става и да сяда на пода, в ъгъла...
и гледал.
Просто гледал.
Понякога заспивал.
Имал кошмари...
сънувал как баща му пребивал него и майка му почти до смърт.
Понякога и мъжете я биели.
Тя му се карала и след това го биела.
Нямал приятели. Не искал да има.
Наричали го загубеняк.
Той просто си седял вкъщи...
сам и плачел.
Просто плачел.
Майка му му казала, че е оцелял.
Но това не звучало добре на Еди.
Защото оцелелият няма нищо повече от загубеняка,
освен, че още не е мъртъв.
Не, Еди е победител...
също е и умен.
Започнал да наблюдава хората.
Просто да ги наблюдава.
И колкото повече гледал, той стигнал до извода,
че животът им не е и наполовина правилен.
Те са нещастни, загубени.
Те мразят самите себе си.
Но Еди знаел.
Еди знаел, че има дарба.
Имал дарбата да преобръща живота на хората.
Правил ги щастливи, преди да умрат
и да отидат при ангелите на небето.
Разбира се,
той не казал на никого за това, защото
и без това нямали да му повярват!
А той не искал нищо в замяна, че ги прави щастливи, преди да умрат.
Но такава била дарбата.
И той също ще умре, преди някой да го отведе.
Мамка му!
Току-що се матирах сам!
По дяволите!
По-добре го почисти сега, момче.
Чу ли ме?
По дяволите.
Господи.
Господи.
Къде ходиш по това време?
В управлението.
Трябва всяка седмица да се пише доклад.
Какво казваме?
Истината.
Всичко е наред.
- С какво си се занимавал?
- Не с много неща.
Посвирих малко на китара.
Това е моето момче.
- Поработих над някои песни.
- Сигурно е така.
Искаш ли сандвич?
Ще направя.
Имаме малко шунка и горчица.
Разбира се, много добре.
Добре, ще направя няколко.
Има и мляко.
По дяволите. Мамка му.
Мамка му.
- Кажи ми нещо, Майк.
- Какво?
Разкажи ми за сестра ти.
Харесваш ли я?
Ами ти?
Разбира се.
Здравей, страннико.
- Как беше?
- Доста добре.
- По-добре от обикновено.
- Добре.
Явно носи късмет.
Ти трябва да имаш късмет.
Как е любимият ми брат?
Майк? Справя се добре.
Харесва ми.
За какво е това?
Помислих си, че мога да погледам птиците,
но нямам никакво понятие как.
Ами намираш ги и ги наблюдаваш.
Да.
Но ти трябва да знаеш къде да ги намерим.
Нали?
Да. Искаш ли да дойдеш?
Може би.
Може би.
Дай ми няколко часа. Ще намина край фара.
- Току-що се връщам.
- Как мина?
- Наистина добре.
- Така ли?
Талисманът на Адам наистина помогна.
Наистина.
Имаше ли много работа?
Да, предполагам.
Няма много за вършене, освен, когато Адам е наоколо.
Не се ли задържа много?
Ами той...
работи над книгата си.
Готова ли си?
- Да, разбира се.
- Къде отивате?
Ще ме води да погледаме птиците.
- Ще се видим по-късно?
- Да.
Майк, добра работа по капаците.
Изглеждат добре.
И след това почисти вътре.
Чао.
Скапано лайно.
Казах ти, убивам риба. С това се занимавам.
Мириша на риба. Убивам ги много отдавна.
- Сигурна ли си, че няма нещо друго?
- Нещо, което е нищо.
Сигурна ли си?
Е, много малко.
Малко е по-добре от нищо, момиче.
Ами ти? Имаш ли някоя дълбока, мрачна тайна, за която трябва да знам?
Да, госпожо.
Напрежението се покачва.
Имам син на шест години. Алекс.
Значи си женен?
Бях женен за майка му около пет години.
Разделихме се преди четири. Тя взе попечителството.
Не съм виждал Алекс от две години.
Съжалявам.
Не е дълбока, мрачна тайна,
по-скоро е рана, която не може да заздравее.
Къде живее сина ти?
Преместиха се в Калифорния.
Като карах насам, си помислих:
Бих могъл да отида на север към фара или на юг. Отидох на север.
Би ли искал да не си?
Мислих за това.
После те срещнах.
Не се ли разбрахме да поддържаме чисто това място?
Имам цялото време на света.
Забрави това, синко, забрави го.
Съжалявам, но е за твое добро.
Ясно ли е?
Изглеждаш красива, г-це Кейт.
Как върви тази твоя книга?
Работя по нея.
Ще ми разкажеш ли за нея?
Ами...
разказва се за един човек, прехвърлил четиридесетте,
бавно загиващ в своя малък свят,
от който не може да се измъкне.
Това е основната история.
И там ще има и едно малко, шестгодишно момченце.
Като се замисля, историята може да е от гледната точка на детето.
Младите виждат нещата.
Помнят ги.
Какво мислиш?
Мисля, че ще е страхотно.
Написано от сърце.
И аз се опитвам да творя...
скулптури, рисуване, такива неща.
Изкуство?
Така мисля.
Дори и не си го помислям, че съм много добра в това, което върша.
- Бих искал да видя работите ти.
- Не, не искаш.
Да, искам.
Наистина?
Знаех си, че има нещо друго, освен момичето, което убива риба.
Има друга Кейт.
Тази, която се радвам, че познавам.
Къде си бил?
В "Ръждивия ебач".
Къде беше ти?
Не мисля, че това е твоя работа.
Мислех, че трябва да работим заедно.
Вярно е. Така казах.
Какво мислиш?
Не знам.
Не знаел. Мисля, че страшно талантлива. Не мислиш ли?
Така ли? В какво?
Може да го напишеш в твоя доклад.
Някога да са ти казвали, че не е възпитано да се наднича през прозорците?
Малък перверзник!
По дяволите, Майк! Стига!
Не бъди толкова глупав!
Да не искаш сестра ти да се обади на наблюдаващия те офицер?
Кога ще се научиш, синко?
Хайде, Майк.
Подреди гаража Помети кабината Изчисти стаите
Какъв ти е проблема? Адам ми се обади. Сега се биеш с него?
Не съм направил нищо. Той беше.
Винаги грешката е в другите, не е ли така, Майк?
Никога не е твоя. Пил си в "Ръждивия Паток"?
- Само няколко бири.
- И си се напил.
И си се скарал с Адам?
Глупости! Разбра ли?
Казвам ти, този тип ми скочи!
- Удари ме по лицето!
- Благодари се, че не е повдигнал обвинение.
Много е зает да вдига нещо друго!
- Прекрасно.
- Мамка му, махам се оттук!
Ако го направиш, ще се обадя на полицията и отиваш право в затвора.
Това е скапан затвор. Погледни!
Не ти пука за мен.
Нали?
Искаш само да си с новия си приятел. Махам се.
Това ли искаш?
Добре, щом искаш да се махаш, махай се!
Искам да се махнеш от живота ми и ще е за добро.
Точно сега не мога да говоря с теб. Трябва да вървя.
Доста е темпераментна, нали?
- Добър ден.
- Добър ли е?
Донесох ти нещо за лодката.
Трябва да я изкарам пробно, защото току-що смених горивната помпа.
Нещо против да дойда?
Настанявай се.
Размишлявах, Кейт.
Мислех си, че шест месеца
започват да изглеждат като кратък период.
Какво искаш да кажеш?
Знаеш.
Не мога да повярвам колко силно е това чувство.
Ти си луда, Кейт.
Това е Хемингуей.
- Трябваше да отида в колеж.
- Защо не отиде?
- Не знам.
- Опитай един семестър.
Знаеш ли, че говориш с някой, който едва е завършил гимназия?
Трябва да опиташ.
Аз съм преподавател. Имам някои връзки.
Надушвам големи възможности.
А аз мислех, че мириша на риба.
"Старицата и морето".
И това е Хемингуей.
Искам да не тръгваш.
Аз също.
Но аз съм наблюдателя.
Дългът ме зове.
Трябва да поговоря с Майк за малко.
- Чувствам...
- Върви.
Благодаря.
Трябваше да е тук, нали?
Не знам. Сигурно е излязъл
да се поразходи.
Ще го изчакаме.
- Хайде.
- Къде отиваме?
Изненада.
Хайде.
Понякога Майк го няма с часове.
Странно. Той казва същото за теб.
Така ли?
Този малък плъх.
Целуни ме.
Казват, че убийствата са започнали в Северна Каролина.
Начертали са пътя му из страната и се приближава насам.
Убива жертвите си с нож.
Едно мушване през ребрата, право в сърцето. Винаги едно и също.
Какво имаш предвид "приближава се насам"?
Намерили са жена в парк за каравани на 300 мили оттук.
Няколко дни по-късно, един мъж, кавказки тип,
на около стотина мили оттук, близо до брега.
Няма отпечатъци, няма документи, защото животните са се погрижили.
Чакаме ДНК експертизата от ФБР, защото едно нещо е ясно,
дрехите му съвпадат с тези на заподозрения.
Мислим,
че е може би същото болно копеле и сега е мъртво.
Господи, бедните жени.
Вече 12, може би са повече.
Няма признаци на насилие, освен от ножа, но...
е правил секс с всичките.
Казанова с нож.
- Може ли още едно, Джак?
- Ей сега.
Закачи някъде това. Отваряй си очите за всеки случай.
- Дадено.
- Ще се видим по-късно, Джак.
Внимавай.
Благодаря.
Господи, Майк!
Трябва да поговорим.
- Не искам да чувам за това.
- Не, важно е.
Не го познаваш... Адам.
Той е с две лица.
Много е странен.
- Той е...
- Имаш право като казваш странен.
Видях му почерка. Не е същия.
За какво говориш?
Написа ми бележка и написаното в книгата,
бяха абсолютно различни.
Казва, че е писател. Дори веднъж не съм го виждал да пише.
Никога не спи.
Чисти всичко по три пъти. Уверява се, че го е направил три пъти.
Гледа с часове в нищото през този бинокъл.
Видяла си тези броеници...
тези траурни броеници, които е наслагал из къщата.
Странно е.
Тези броеници винаги са...
Блъска ме в стените!
Удря ме.
А след няколко минути, отново е любезен.
Почакай.
Ревнуваш ли? Това ли е?
Това е, нали? Както: "татко те харесваше повече".
Така беше?
Нямаш представа какво съм преживяла.
Вземи се в ръце и порасни!
Знам, че съм боклук.
Би ли погледнала тази снимка?
Защото...
Кой е това?
Има същата шапка, същото поло. Кой е този?
Би ли ме оставил сама?
Кейт, той наистина е луд.
Чух, че ченгетата търсят сериен убиец.
- Сега е сериен убиец!
- Не знаем кой е.
- Аз знам кой е!
- Така ли?
Разбиваш ми сърцето.
Доведох те тук, защото исках да си оправиш живота.
Това е.
Исках да ти помогна.
А сега пиеш, правиш скандали,
няма те по цяла нощ.
Идваш с тези налудничави, глупави идеи.
Това ли мога да очаквам от теб? Това ли, Майк?
Защо просто не се махнеш?
- Кейт, аз...
- Моля те, върви!
Ехо?
Това ли търсиш?
- Какво има?
- Търсим Майк, Кейт.
Прибра се, каза две думи, аз отидох да почистя стъклото на фара.
Когато се върнах, той отпраши нанякъде.
- Нещата му още ли са там?
- Няма китара, няма багаж, нищо.
Видях го сутринта. Беше полудял.
Казах му да се маха, но не мислех....
Ще се върна в управлението и ще видя, ако има нещо.
Той е възрастен. Няма признаци на престъпление,
така, че не мога да го пусна като изчезнал през следващите 48 часа.
Благодаря, Бил.
Благодаря.
Надявам се, че няма да направи отново нещо откачено.
Може ли да се върнеш на фара, в случай, че се върне?
- Добре ли си, Кейт?
- Да.
Ще отида да проверя няколко места наоколо.
Кейт, изглеждаш така, сякаш ти трябва питие.
Не, благодаря, Джак. Виждал ли си Майк? Не мога да го открия.
Не. Не и днес.
Ако го видиш, кажи му, че съжалявам и че искам да го видя.
Разбира се.
Това е сериен убиец.
Всички го търсят.
Защо ме караш да го правя?
Не го познаваш... Адам. Той е с две лица.
Ти си луда, Кейт.
- Дори веднъж не съм го виждал да пише.
- Аз съм преподавател.
- Имам някои връзки.
- Удря ме.
След малко, отново е любезен.
Тези броеници са...
Сега е сериен убиец.
Искаш да си само с новия си приятел.
Ревнуваш ли? Това ли е?
Казвам ти, той ми се нахвърли!
Вземи се в ръце и порасни.
Той наистина е луд.
Искам да се махнеш от живота ми.
Не знам как да ти го кажа.
По дяволите! Няма друг начин.
Докато бях във фара с Майк...
наблюдавах го, наблюдавах теб...
Това ме накара да мисля за сина ми,
който расте без баща.
Не е правилно.
Тръгваш ли?
Вчера шест месеца ти се струваха малко.
Намерих това в стаята му.
"Сестричке!
Беше права, сестричке.
Аз съм само безполезно бреме.
Съжалявам, че те нараних.
Може би с ще бъдете щастливи заедно.
Ако някога се науча да правя нещо, освен да се прецаквам,
ще чуеш вести от мен.
Обичам те, сестричке.
Сбогом."
Може да е за по-добро, както казва.
Може ли да видя бележката?
Не е отишъл да се самоубие. Не се споменава това.
- Какво?
- Откъде я взе?
Намерих я на пода.
Кой е това?
Това е най-добрият ми приятел, Арт Стонър.
Преподаваме заедно литература.
Това е шапката на училището.
Знаеш ли кое е момчето?
Синът ми, Алекс.
Арт му е кръстник.
Може ли да си я взема?
Обичаш ли ме, Кейт?
Не те ли направих щастлива?
Опитвам се да продължи колкото може по-дълго.
Искам да направя тази нощ прекрасна.
Кажи, че ме обичаш, Кейт.
Трябва да го чуя.
Никога не си го казвала.
Кажи го.
Често правих това с баща си.
Плавахме нощем из залива.
И винаги чувах Майк да плаче...
защото беше сам...
и уплашен.
Толкова го правих,
че дори вече не ме интересуваше.
Но знаеш ли какво?
Никой никога не ме е чул да плача.
Аз те чувам.
Аз те обичам.
Обичаш ли ме?
Нека просто го чуя.
Обичах те.
Също и Майк.
Не знам какво да кажа, Кейт. Няма тяло.
Ще продължим да търсим, но не може да е оцелял дълго в тази вода.
Дори не знам как да го опиша в документите.
Искаш ли да обявя Майк за изчезнал?
Не, остави.
Добре...
ще поговорим по-късно.
"Скъпа, Кейт.
Винаги си ми казвала, че трябва да се променя.
Е, промених се.
Ще видиш.
С обич, Майк."